Чуждоезиково обучение
Вход / Регистрация

2016/2, стр. 185 - 190

СТЕФАНА ДИМИТРОВА

Донка Мангачева
E-mail: dmangatcheva@gmail.com
Department of Spanish and Portuguese Studies
Faculty of Classical and Modern Philology
University of Sofia
15 Tsar Osvoboditel Blvd.
1504 Sofia Bulgaria

Резюме:

Ключови думи:

Проф. Стефана Димитрова е един от най-изявените съвременни учени, по-лучили високо признание не само в България, а и по цял свят – езиковед с огромен авторитет и виден университетски преподавател. Научните є интереси се простират в много области: общо езикознание, лингвистика на текста, славянско езикознание, съпоставително езикознание, фонология, морфология, детска лингвистика, акцентология, лингвистична типология, лингвистичен релативизъм, лингвистична прагматика.

Стефана Петрова Димитрова е родена на 13 август 1935 г. в Сливен. През 1953 г. завършва със златен медал Гимназията с преподаване на руски език в София и постъпва във филологическия факултет на Московския университет, където изучава специалностите руски език, руска литература и общо езикознание. Завършва през 1958 с отлична диплома и препоръка за аспирантура. От 1964 до 1967 г. е редовна аспирантка в МГУ и под ръководството на проф. В. А. Звегинцев защитава дисертация на тема Аспектите в хипотезата на Сапир и Уорф. През 1971 г. получава научното звание доцент по съвременен руски език. През 1980 г. защитава голяма докторска дисертация на тема Пресупозициите на дискурса. През 1983 г. получава научното звание професор по славянско и общо езикознание.

Стефана Димитрова се отнася с отговорност и любов към академичната дейност и е основоположник на нови научни направления и дисциплини. Тя работи 28 години във Висшия лесотехнически институт като ръководител на катедра „Чужди езици“ и преподавател по руски и латински език. Посвещава 23 години на Института за български език – БАН, където е ръководител на Секцията по общо и приложно езикознание и на направление „Общо езикознание“ (до 2006 г.). По съвместителство работи 13 години в Шуменския университет „Еп. Константин Преславски“ като основател и ръководител на катедра „Руски език“. В продължение на 14 години води теоретични курсове по руска морфология, дериватология и акцентология в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Стефана Димитрова е прекрасен оратор, който приковава вниманието на аудиторията и поднася дори най-сложната материя обаятелно и пределно ясно. Нейните качества не остават незабелязани и в чужбина – канена е като гост-професор в Полша – в Лодз (1983 – 1984 г.), и в Германия – в Гьотинген (1997 – 2000 г.). Чете лекции в почти всички европейски университети и в САЩ. Продължава да ръководи международни проекти по славянско езикознание и лингвистична прагматика. Понастоящем проф. Димитрова преподава в магистърските програми на Софийския университет (в катедрите „Испанистика и португалистика“ и „Англицистика и американистика“) и води теоретичните занятия по прагматика, езикова демагогия и лингвистична относителност. Изнася лекции във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, където наред с анализа на дискурса са въведени за пръв път у нас дисциплините Езикова демагогия и Лингвистика на лъжата. В Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ провежда магистърски курсове по прагматика, лингвистика на текста и актуални проблеми на съвременното езикознание. Ръководила е и продължава да ръководи работата на докторанти, занимаващи се с текстова лингвистика.

Проф. Стефана Димитрова е зам.-гл. редактор на сп. Съпоставително езикознание. Тя е един от основателите на сп. Болгарская русистика и в течение на първите 13 години негов зам.-гл. редактор, отговарящ за рубриките „Лингвистика“ и „Методика на обучението по чужд език“. По същото това време е председател на научно-методическия съвет по чуждоезиково обучение към МНП. Понастоящем е член и на редколегиите набългарското списание Чуждоезиково обучение, на полското международно списание Stylistyka, както и на поредиците Българско езикознание (Акад. изд. „Проф. М. Дринов“) и Чуждестранна лингвистика (изд. „Наука и изкуство“).

Стефана Димитрова е първа и единствена в много отношения. Първият български доктор хонорис кауза на български университет. Първият български русист езиковед доктор на филологическите науки (1980 г.) и първата у нас жена езиковед с тази научна степен. Първият и единствен засега университетски преподавател, който чете спецкурс по славянска акцентология. Инициатор и организатор на постоянно действащ към ИБЕ – БАН международен семинар по теоретично езикознание, в който освен българските лектори са гостували професорите Р. Харвег (Германия), А. Бондарко (Русия), Т. Веркьой (Холандия), Р. Талми (САЩ) и др. Стефана Димитрова е единственият български автор с публикация в поредицата Новое в зарубежной лингвистике (т. ХV) и единственият български русист, неспазил указанието от 1971 г. да не се сътрудничи на международното списание Russian Linguistics, излизащо във Виена – Клагенфурт под ред. на А. Исаченко и В. Лефелт. Вече повече от 30 години е редовен негов автор и рецензент, а по време на престоя си в Германия (по покана на проф. В. Лефелт) през 1997 – 2000 г. е и редактор на много статии.

Проф. Димитрова е високо ценена и в международната научна общост и е канена нееднократно за участие в престижни специализирани издания. Включва се със студия в сборника Models of Meaning на изд. „Джон Бенджаминс“ (Холандия). Заедно с американските лингвисти К. Чвани и Ч. Грибъл съставя сборник, посветен на общия им учител проф. В. А. Звегинцев. Член е на ръководството на международния колектив, описващ по инициатива на проф. Ст. Гайда в Полша състоянието на славянските езици след Втората световна война, и е научен редактор, съавтор и съставител на българския том, а така също съавтор и на общата концепция на поредицата.

Стефана Димитрова е единственият български член на Гьотингенския професориум и единствената чужденка, на която в Гьотинген е поверено председателството на държавната комисия по провеждане на магистърски изпити. Тя е първият и в момента единствен български член на Американското лингвистично дружество и един от четиримата български членове на Европейското лингвистично дружество. И истински полиглот: владее руски, полски, английски, немски, френски; ползва всички славянски езици, хинди, санскрит, латински, старогръцки. Проф. Димитрова е известна сред българските и чуждестранните си колеги не само с респектиращата си научна продукция, с дълбочината на познанията си и широтата на възгледите си, но и със своята диалогичност, със способността да споделя обективно и деликатно разбиранията си. Тя е дългогодишен член на Специализирания научен съвет по езикознание при Висшата атестационна комисия на Р България. Нейната ерудиция, взискателност и прецизност са мерило за научната стойност на всякакви лингвистични изследвания. Всичко това я прави търсен и ценен рецензент на дисертационни и хабилитационни трудове и учебна литература.

Научните интереси на Стефана Димитрова се реализират в широкоспектърна лингвистична проблематика, а творчеството є обхваща повече 500 публикации (501). Сред тях изпъкват 9 собствени монографии: Писательразночинец Помяловский и его герои; Квантитативните и структурални методи в изкуствознанието; Текст и подтекст; Лингвистична относителност; Езикова демагогия; Подлог, сказуемо, допълнение; Лингвистична прагматика и др. Стефана Димитрова е съставител, научен редактор, автор на концепцията и съавтор на 6 колективни монографии: Лингвистика на текста; Прагматика на текста; Езиково съзнание; Език и манталитет; Език и идиолект; Български език и др. Участва в създаването на два речника: Руско-български фразеологичен речник (в съавторство със С. Влахов и др.) и Шестезичен лесотехнически речник (в съавторство с П. Милева и Ст. Политов, като автор на концепцията и на термините на български, руски, английски и латински език). Стефана Димитрова е първият автор на функционална практическа граматика у нас. Сред публикациите є присъстват 3 учебника (Повторительный курс русской грамматики; Корректировочный курс русского языка; Кратка руска граматика), 1 учебно пособие по морфология на руския език (в съавторство със Сп. Злачева) и 2 авторски христоматии (Хрестоматия по лексикологии русского языка; Хрестоматия по морфологии русского языка).

Извън тези издания Стефана Димитрова има 237 статии, студии и публикувани доклади на научни конгреси и конференции, 218 публикувани рецензии за монографии и сборници, 46 статии по литературоведски въпроси и мн. др. Важно място в научното є творчество заема писането на очерци за изтъкнати езиковеди както от по-далечното минало (Фр. Боас, М. Крушевски и др.), така и от близкото минало (В. Звегинцев, Д. Болинджър, Св. Иванчев, Ж. Бояджиев, А. Данчев, Ж. Молхова и др.). Тя е автор на 21 статии от жанра персоналии. Освен това е превела от руски три книги, много разкази и фейлетони. Постиженията є получават сериозни отзиви на национално равнище и в международен план. Проф. Димитрова има 121 по-сериозни забелязани цитирания, а за всяка от книгите є има поне по няколко рецензии (за Исключения в русском языке те са 56 и всичките са в чужбина).

По изследователска насоченост трудовете є може условно да се обединят около следните тематични области: транскрипция и интерференция (от 1957 г.), фразеология (от 1967 г.), лингвистични основи на описанието на руския език за чужденци и структурализмът като изследователски метод (от 1969 г.), антисистемата в езика (от 1973 г.), индукция и дедукция в лингвистичното описание (от 1975 г.), принципи на построяването на теоретичен курс по морфология (от 1976 г.), пресупозиции (от 1977 г.), дихотомията: факт на езика – факт на теорията (от 1982 г.), същност и специфика на морфологичните категории, вкл. некатегориални и непарадигматични отношения (от 1983 г.) основни понятия на прагматиката, стил и регистър (от 1985 г.), лингвистика на текста (от 1986 г.), системни семантични процеси в лексиката и типология (от 1988 г.), детска лингвистика, интонация, езикови контакти, конкуренция на граматичните форми като основна типологична черта на славянските езици.

Стефана Димитрова никога не се откъсва от текстовата и подтекстовата проблематика и постоянно ги детайлизира. Нейни са първите публикации по лингвистичен структурализъм (ст. Структура, структурализъм, структурен и структурален анализ, моногр. Квантитативните и структурални методи в изкуствознанието и др.). Тя въвежда в нашето езикознание термина пресупозиция и посвещава специално внимание на имплицитните линии в текстовата организация, на ролята на пресупозициите за организацията на текста и на втория семантичен план на неговия прочит (отново термин, въведен от нея в славистиката). Автор е на първата у нас книга по текстова лингвистика (Текст и подтекст) и научен редактор на първия сборник по текстова лингвистика Лингвистика на текста. Стефана Димитрова ръководи и първите прагматични изследвания на текстово равнище (Прагматика на текста) и въвежда в българското езикознание темата за лингвистичната относителност, за универсалиите и псевдоуниверсалиите, както и две взаимосвързани теми: „Език и манталитет“ и „Език и идиолект“. Тя първа обръща внимание на факта, че понятието манталитет се превръща в научен термин и по пътя на така наречените негативни дефиниции го определя като нашите неартикулирани знания за света. Разработва и своя концепция за идиолекта и го определя с метафоричната дефиниция моето отношение към моя език. Стефана Димитрова работи от много години и в областта на детската лингвистика и формирането на езиковото съзнание у децата. Нейна е дедуктивната концепция, която допуска, че индивидуалните пътища за навлизане в родния език превалират над стандартните.

В рецензиите, публикувани у нас и в чужбина, за основна нейна лингвистична заслуга се признава теорията є за асистемността в езика и за антисистемата като движеща сила на езиковата еволюция (изложена в редица статии и в книгата Исключения в русском языке, издадена в САЩ). Стефана Димитрова въвежда в нашето езикознание темата за езиковата демагогия от прагматично, психолингвистично и структурно гледище. Тук се преплитат не само интересът є към американската антропологична лингвистика и нейното теоретично ядро (хипотезата на Сапир и Уорф), но и от един по-конкретен дял на изследванията є: различните начини за изразяване на негативните емоции и оценки в рамките на един език или откритата и прикритата негация, свързани с езиковия регистър, а също и дихотомията между граматиката на говорещия и граматиката на слушащия. В последно време проф. Димитрова разработва въпроса за конкуренцията на езиковите форми на всички езикови равнища, като изхожда от убеждението, че тя е съществена типологична черта на славянскитеезици и че нейните механизми напълно се поддават на описание и обяснение.

За своите постижения у нас и в чужбина Стефана Димитрова получава многократно признание: за Квантитативните и стуктурални методи в изкуствознанието (1979 г.) – награда от Международната лингвистична директория в Хага за най-добро структурално теоретично изследване; за Повторительный курс русской грамматики для студентов ВЛТИ (1981 г.) – почетна грамота от ръководството на Висшия лесотехнически институт; за Лингвистична относителност (1989 г.) – ІІ награда „Акад. Вл. Георгиев“ на БАН за най-добър лингвистичен труд на годината; за Исключения в русском языке (1994 г.) – наградата на МАПРЯЛ за най-добър лингвистичен труд на годината; за колективната монография Български език (1997 г.), на която е научен редактор, съставител и автор – почетна грамота на Ополския университет; за сборника студии Езиково съзнание (1998 г.), на който е съставител, редактор и автор – първа награда от Министерството на науката и образованието и от Фонд „Научни изследвания“.

Стефана Димитрова е носител на още много други награди: орден „Кирил и Методий“ І степен, орден „1300 години България“, почетен знак „За заслуги към Българската академия на науките“, златна значка и почетен знак-плакет за заслуги към Института за български език, почетни знаци със синя лента на Шуменския университет и Пловдивския университет, юбилеен медал „50 години лесотехническа наука“, а също и златна значка като почетен гражданин на Сливен.

Проф. д. ф. н. д-р хон. кауза Стефана Димитрова е явление в съвременната наука благодарение на впечатляващия си принос и новаторство, на всеотдайната си преподавателска дейност и благородна нагласа към академичната общност и към живота. Такава е в очите на своите колеги и последователи – учен с космополитна култура, учител с щедро сърце и истинска дама.

2025 година
Книжка 6
УПОТРЕБИ НА АОРИСТА ВМЕСТО ИМПЕРФЕКТА В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧЕН АСПЕКТ

Красимира Алексова, Ласка Ласкова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Михаела Москова

Книжка 5
МОПАСАН КАТО ПРЕДМОДЕРНИСТ?

Светла Черпокова

Книжка 4
СИНКРЕТИЗЪМ И МОДАЛНОСТ

Мариана Георгиева

„IMPATIENT WOMEN“ OR THE FUTURE OF THE VALUES / VALUES OF THE FUTURE

Magdalena Kostova-Panayotova, Madeleine Danova

В ИРОНИЧНОТО „ЦАРСТВО“ НА МУЗИЛ

Соня Александрова-Колева

Книжка 3
ЗА УПОТРЕБАТА НА ПАСИВНИ ФОРМИ В ПОЛИТИЧЕСКАТА РЕЧ

Борислав Петров, Биляна Михайлова

ТЕРМИНОЛОГИЯТА В ПЛУВАНЕТО

Биляна Рангелова

ПРЕВОДИТЕ НА Д-Р ЛОНГ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА

Мария Пилева, Елена Крейчова, Надежда Сталянова

Книжка 2
ВЪЛШЕБСТВО И ИНТЕРПРЕТАЦИЯ

Соня Александрова

Книжка 1
ЗАМЯНАТА НА ИМПЕРФЕКТНОТО ОТ АОРИСТНОТО ПРИЧАСТИЕ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧЕН АСПЕКТ

Красимира Алексова, Ласка Ласкова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Михаела Москова

ГЕЙМИФИКАЦИЯТА И УСВОЯВАНЕТО НА ЧУЖД ЕЗИК

Гергана Фъркова, Гергана Боянова, Ани Колева, Зорница Лъчезарова, Венче Младенова

НОВАЯ МОНОГРАФИЯ ПО РУССКОМУ ЯЗЫКОЗНАНИЮ

Михаил Викторович Первушин

2024 година
Книжка 6
ПРОСТРАНСТВЕНИТЕ ИЗМЕРЕНИЯ НА ИЗМЕНЕНИЕТО НА КЛИМАТА И ГЛОБАЛНОТО ЕЗИКОВО РАЗНООБРАЗИЕ

Климент Найденов, Методи Иванов, Антонина Атанасова, Димитър Атанасов, Александър Пейчев

СИРМА ДАНОВА (12.11.1984 – 22.10.2023)

Владимир Сабоурин

СИЛАТА НА ПОСТИСТИНАТА

Владимир Градев

Книжка 5
В ПАМЕТ НА АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ (1953 – 2023)

Надежда Делева, Димитър Веселинов

Книжка 4
A NOTE ON THE LANGUAGE COMPONENTS OF APHASIA

Kostadin Chompalov, Dobrinka Georgieva

ПАМЯТИ ЮРИЯ ДЕРЕНИКОВИЧА АПРЕСЯНА (1930 – 2024)

Димитър Веселинов, Надя Делева

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
РЕПЕРТОРИУМ НА СРЕДНОВЕКОВНИ ЮЖНОСЛАВЯНСКИ РЪКОПИСИ И КОПИСТИ В НАУЧНОИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ КОНТЕКСТ

Детелин Лучев, Максим Гойнов, Десислава Панева-Маринова, Радослав Павлов, Константин Рангочев

ПРОФ. Д-Р БОГДАН МИРЧЕВ НА 80 ГОДИНИ

Ренета Килева-Стаменова, Ева Пацовска-Иванова

КРЪГОВРАТ НА ИЗКУСТВАТА

Ирена Кръстева

2023 година
Книжка 6
ГРАМАТИКА И КОГНИЦИЯ

Мариана Георгиева

БЪЛГАРИСТИКАТА В САМАРА

Димитър Веселинов

Книжка 5
Книжка 4
IMPACT OF INTERNET RESOURCES USED BY KAZAKHSTAN AND KYRGYZSTAN UNIVERSITY STUDENTS FOR ENGLISH LEARNING

Sagimbayeva Jannat Elemesovna, 1;, Tazhitova Gulzhakhan Zarubaevna, 1;, Mukhtarkhanova Ainagul Madievna, 1;, Duvanaeva Karachach Toktomamotovna, 2;, Kurmanayeva Dina Kassimbekovna

Книжка 3
НИЕ СМЕ ТЕЗИ, КОИТО СМЕ

Милена Кирова

Книжка 2
SECOND LANGUAGE ACQUISITION AND SOME OF ITS ASPECTS

Nadezhda Stalyanova, Elena Krejcova

LES MOTS POUR RIRE

Bilyana Mihaylova

BASIC REQUIREMENTS FOR CHARACTERISTICS OF THE KOREAN LANGUAGE E-TEXTBOOK

Lyudmila A. Voronina, Sergey A. Letun, Evgenia Rozenfeld

Книжка 1
2022 година
Книжка 6
SOCIOLINGUISTIC CREDO OF A FOREIGN LANGUAGE TEACHER: THE CASE OF DIGITAL CLASSROOM

Ekaterina A. Savkina, Elena G. Tareva, Dimitrina Lesnevskaya

Книжка 5
Книжка 4
„АНДРЕ МАЛРО – ПИСАТЕЛ И БОРБЕН ИНТЕЛЕКТУАЛЕЦ“ – ПРАЗНИК НА ДУХА

Соня Александрова-Колева, Мая Тименова-Коен

Книжка 3
РАЗРАБОТКА ОПРОСНИКА ДЛЯ ИЗУЧЕНИИ ЯЗЫКОВЫХ БИОГРАФИЙ НОСИТЕЛЕЙ УНАСЛЕДОВАННОГО ЯЗЫКА

Леонид Московкин, Бернгард Бремер, Татьяна Курбангулова, Татьяна Лыпкань

Книжка 2
АКТУАЛЬНЫЕ ТЕМЫ ИССЛЕДОВАНИЙ В СОПОСТАВИТЕЛЬНОЙ ФИЛОЛОГИИ В СОВРЕМЕННОМ КАЗАХСТАНЕ

Молдир Алшынбаева, Дарина Аманбекова, Мерей Балабекова

Книжка 1
КЪМ НОВИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

Човешкият фактор е в основата на обучител- ния процес. Това показват изминалите в пан- демична среда няколко години. Информацион- но-комуникационните технологии се оказаха в центъра на образователните промени и влязоха в ролята на панацея за решаване на кризисните моменти във всички аспекти на обучението. Но не можаха да изпълнят ролята на пълноценна алтернатива на „живите“ срещи в учебната ау- дитория. Вълната от оптимизъм и очаквания вече премина своя пик сред преподавате

РЕЧЕВОЕ РАЗВИТИЕ ПОДРОСТКОВ 10 – 12 ЛЕТ И ИСПОЛЬЗОВАНИЕ ЭЛЕКТРОННЫХ УСТРОЙСТВ

Безруких, Марьяна Михайловна, Логинова, Екатерина Сергеевна, Теребова, Надежда Николаевна, Усцова, Александра Григорьевна, Макарова, Людмила Викторовна

КУЛЬТУРНАЯ ПАМЯТЬ И ПРЕЦЕДЕНТНЫЕ ФЕНОМЕНЫ

Валерий Ефремов, Валентина Черняк, Надя Чернева

2021 година
Книжка 6
КАКВО Е КУРОРТ?

Иля Златанов

ДЕКОНСТРУИРУЯ ФЕЙКИ

Татьяна Цвигун, Алексей Черняков

Книжка 5
ОВАКАНТЯВАНЕТО НА КАНОНА

Цветан Ракьовски

ПРАВО, ПРАВОПИС И ПРАВОГОВОР

Маргарита Гергинова

Книжка 4
Книжка 3
LA DIDACTIQUE DU FLE À LA CROISÉE DES SCIENCES COGNITIVES ET DISCURSIVES

Elena G. Tareva, Elena Porshneva, Indira Abdulmianova

Книжка 2
ЕЗИК, ВЛАСТ, МЕДИЯ

Мариана Георгиева

Книжка 1
ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧНИ АСПЕКТИ НА ПРИСЪСТВЕНОТО ОБУЧЕНИЕ В ЕЛЕКТРОННА СРЕДА

Предизвикателствата пред съвременната лингводидактология през новата 2021 г. без съм- нение са свързани с необичайната обстановка, в която се озова световната образователна система под въздействието на неочакваната епидемична ситуация. Пандемичната вълна предизвика по- врат в хода на естественото развитие на лингво- дидактологичните изследвания. Информацион- но-комуникационните технологии се оказаха в центъра на образователните промени и логично се превърнаха в търсената панац

2020 година
Книжка 6
Книжка 5
ЮРИЙ ЛОТМАН КАК ОБЪЕКТ И МЕТАЯЗЫК

Татьяна Цвигун, Алексей Черняков

К ВОПРОСУ О ПРИЗНАКАХ КВАЗИСИМВОЛА

Григорий Токарев, Надя Чернева

Книжка 4
ЦИФРОВЫЕ СРЕДСТВА В ОБУЧЕНИИ ИНОСТРАННЫМ ЯЗЫКАМ: ОТБОР И ТИПОЛОГИЗАЦИЯ

Бартош Дана, Гальскова Наталья, Харламова Мария, Стоянова Елена

Книжка 3
СИНТАКСИС НА МЕТАЕЗИКА

Мариана Георгиева

BURNOUT LEVELS OF ENGLISH LANGUAGE TEACHERS

Suzan Kavanoz, Yasemin Kırkgöz

КЪМ ИСТОРИЯТА НА ПРЕДЛОГА ОСВЕН

Марияна Цибранска-Костова

Книжка 2
A SEMANTIC DESCRIPTION OF THE COMBINABILITY BETWEEN VERBS AND NOUNS (ON MATERIAL FROM BULGARIAN AND ENGLISH)

Svetlozara Leseva, Ivelina Stoyanova, Maria Todorova, Hristina Kukova

В ПАМЕТ НА ДОЦ. Д-Р ЙОРДАНКА СИМЕОНОВА 28.08.1946 – 25.07.2018

Павлинка Стефанова, Димитър Веселинов

Книжка 1
НОВИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ПРЕД СЪВРЕМЕННАТА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯ

Третото десетилетие на ХХІ век поставя пред лингводидактологията нови предизвикателства. Утвърденото във времето историко-теоретико- практическо разглеждане на тази наука като из- следователско направление, обединяващо всички аспекти на езиковото образование, продължава да поставя във фокус проблема с оптимизиране на акционалността в условията на глобализира- щия се свят. Интерактивността между участни- ците в образователния процес по чужд език из- исква ново преосмисляне на ролит

СИНТАКТИЧНО ОТНОШЕНИЕ

Мариана Георгиева

АКАДЕМИК ЮРИЙ ДЕРЕНИКОВИЧ АПРЕСЯН НА 90 ГОДИНИ

Димитър Веселинов, Надя Делева

2019 година
Книжка 6
TOWARDS CONCEPTUAL FRAMES

Svetla Koeva, Tsvetana Dimitrova, Valentina Stefanova, Dimitar Hristov

Книжка 5
Книжка 4
ПЕДАГОГИЧЕСКАЯ ИННОВАТИКА В ДЕЙСТВИИ

Галина Шамонина, Леонид Московкин

Книжка 3
НАУЧНОЕ НАСЛЕДИЕ ЗОЛОТОГО ВЕКА ИСЛАМА

Сулейменов И.Э., Молдажанова А.А., Копишев Э.Е., Егембердиева З.М., Ниязова Г.Б.

Книжка 2
КОГНИЦИЯ И ПУНКТУАЦИЯ

Мариана Георгиева

КРЪГЛА МАСА „ЕЗИК И ПРЕВОД“

Маргарита Гергинова

Книжка 1
ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ АСПЕКТИ НА СЪВРЕМЕННАТА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯ

Списанието „Чуждоезиково обучение“ е един епистемолого-културологичен монумент на лингводидактологията, която постоянно търси и обновява своя изследователски профил, за да го подложи на опита на времето, преди да се пре- върне в класика. Списанието е барометър на бъл- гарската методическа наука, фиксиращ нейните творчески търсения през годините, проектиращ нови визии и поставящ теоретико-практически ориентири. Текстовете на публикуваните ста- тии са елементи от историята

2018 година
Книжка 6
Книжка 5
PUBLIC AWARENESS OF DYSLEXIA IN BALKAN COUNTRIES

Mirela Duranović, Dobrinka Georgieva, Mirjana Lenček, Tatjana Novović, Muljaim Kačka

Книжка 4
СЕМАНТИЧНИ РЕЛАЦИИ В РАМКИТЕ НА МНОГОКРАТНАTA ХИПЕРОНИМИЯ В УЪРДНЕТ

Светла Коева, Валентина Стефанова, Димитър Христов

МИФЫ О РУССКОМ ЯЗЫКЕ: ON-LINE

Валерий Ефремов

Книжка 3
БЪЛГАРСКИЯТ „MAÎTRE DE LANGUES“

Димитър Веселинов

ДОЦ. Д-РУ ИЛИАНЕ ВЛАДОВОЙ 80 ЛЕТ

Валентина Аврамова

Книжка 2
THE FEAR TO TALK

Adriana Sotirova

Книжка 1
ПРОБЛЕМИТЕ НА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯТА В ПРОСТРАНСТВЕНО-ВРЕМЕВАТА СИТУАЦИЯ НА ХХI ВЕК

Ако речникът е цялата Вселена, подредена по азбучен ред, то научното списание е хронология на науката, фиксирана в статии и съобщения, които с момента на своето отпечатване се превръщат в ав- тентични свидетелства за пътищата на познанието, трасирани от ревностни изследователи на непреход- ните теоретични истини в преходността на човешкия живот. Появяват се автори новатори, които маркират творческия подем на времето, и автори пазители на познанието, съграждано в продълж

ВСИЧКО ДА СТАВА ЗА ПОУКА

Радияна Дринова

2017 година
Книжка 6
LES RÔLES DES MOTS-CLEFS

Anélia Brambarova

НОВО ЗАВРЪЩАНЕ КЪМ МО

Бойка Илиева

Книжка 5
И НЕКА Д УМИТЕ ГОВОРЯТ. . . (Портрет на един бележит учен)

Димитър Веселинов, Екатерина Софрониева

Книжка 4
ЖИВОТЪТ НА КНИГАТА

Анна Ангелова

ИГРОВЫЕ ФОРМЫ ПОПУЛЯРИЗАЦИИ РУССКОГО ЯЗЫКА

Валерий Ефремов, Елена Петренко

ПОЕМ ПО-РУССКИ

Денис Букин

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
НОВИ ОБРАЗОВАТЕЛНИ ХОРИЗОНТИ

Димитър Веселинов, Главен редактор

2016 година
Книжка 6
ДИАЛОГ НА КУЛТУРИТЕ

Анна Ангелова

СВЕТЪТ КАТО СЛОВО

Магдалена Костова-Панайотова, Любка Ненова

НЕЩАТА ОТВЪТРЕ

Анелия Бръмбарова

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
РУССКИЙ ЯЗЫК СОВРЕМЕННОЙ РОССИИ

Вербицкая Людмила Алексеевна

Книжка 2
СТЕФАНА ДИМИТРОВА

Донка Мангачева

ТАТЯНА МИХАЙЛОВНА НИКОЛАЕВА

Стефана Димитрова

Книжка 1
УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ

Димитър Веселинов

ЗАБАВЛЕНИЯ ПО ФРЕНСКИ

Цвета Тодорова

DE VITA BEATA НА ПРЕВОДАЧА

Владимир Сабоурин

2015 година
Книжка 6
SCIENCES ET GUERRE, SCIENCES EN GUERRE

Ioan Panzaru, Florin Turcanu, Simona Necula

Книжка 5
СБОРНИК В ЧЕСТ НА ПРОФ. МАРИЯ КИТОВА

Магдалена Караджункова

Книжка 4
ДО УЧАСТНИЦИТЕ В VII МЕЖДУНАРОДНА КВАЛИФИКАЦИОННА ШКОЛА ВАРНА, 2015

«Ñîâðåìåííûå ïåäàãîãè÷åñêèå òåõíîëîãèè »

МОСКОВКИН ЛЕОНИД ВИКТОРОВИЧ

доктор педагогических наук, профессор кафедры русского языка как иностранного и методики его преподавания

ПОЧЕКАНСКА-НИКОЛЧОВА СТОЯНКА ГЕОРГИЕВА

Мастер-класс «Обучение РКИ в контексте исторической памяти и на-, циональной идентичности (на материале русской литературы)»

БУКИН ДЕНИС ЮРЬЕВИЧ

Сфера научных интересов

Книжка 3
ЗА ДУМАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ

Мария Костова

Книжка 2
ФРАНКОФОНИЯ И ФРАНКОФОНИ

Димитър Веселинов

БИТИЕТО НА ОБРАЗИТЕ

Йосиф Каменов

IN MEMORIAM

Elena Alekova

Книжка 1
LA LANGUE DANS L’OEIL ET LA PEAU

Tzvétiléna Krasteva

ЗАЕДНО ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ

Сабина Павлова

НОВ УЧЕБНИК ПО МЕТОДИКА НА ЧУЖДОЕЗИКОВОТО ОБУЧЕНИЕ

Иванка Мавродиева, Димитър Веселинов

2014 година
Книжка 6
БИЛИНГВИЗЪМ В УСЛОВИЯТА НА НАРУШЕН СЛУХ

Светослава Съева, Ангелина Бекярова

ТРАКИЙСКИЯТ ЕЗИК

Светлана Янакиева

ПЪРВОСТРОИТЕЛЯТ

Анна Ангелова

ПОМАГАЛО ЗА НОВИТЕ БУДИТЕЛИ ОТ КЛАСНАТА СТАЯ

Ана Клисарска, Константин Фиданчев

ДЕТАЛЬ МОЖЕТ СТАТЬ СИМВОЛОМ ЭПОХИ

Борис Тимофеевич Евсеев – поэт, прозаик, эссеист. Лауреат премии Правительства Российской Федера- ции в области культуры и премии «Ве- нец», Бунинской, Горьковской и многих других литературных премий. Получил музыкальное, литературное и жур- налистское образование. В советское время публиковался в Самиздате. Ав- тор 15 книг прозы. Переводился на английский, болгарский, голландский, испанский, итальянский, китайский, немецкий, эстонский, японский и др.

Книжка 5
MIGRATING MEMORIES

Irina Peryanova

Книжка 4
ЕЗИКЪТ – НАУКА И ПРАКТИКА

Павлина Стефанова

ВРЕМЕНАТА ОТЛИТАТ, НАПИСАНОТО ОСТАВА

Магдалена Караджункова

Книжка 3
ОЦЕНЯВАНЕТО ОТ РОДИТЕЛИТЕ – ВЪЗМОЖНОСТИ И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

Галина Хитрова, Диана Миронова, Янка Банкова, Павлина Йовчева

Книжка 2
ПРЕВОДЪТ В ЕВРОПА

Ирена Кръстева

ОБЩОБАЛКАНСКИТЕ КОРЕНИ

Русана Бейлери

Книжка 1
ПАДНАЛИТЕ АНГЕЛИ

Мони Алмалех

ПРОФ. Д-Р БАГРЕЛИЯ БОРИСОВА СЪБЧЕВА (1955 – 2013)

Весела Белчева, Свилен Станчев

ПРОЕКТ НА НАЦИОНАЛНО ИЗДАТЕЛСТВО „АЗ БУКИ“ И ФОНД „РУССКИЙ МИР“

ПРОЕКТ НА НАЦИОНАЛНО ИЗДАТЕЛСТВО „АЗ БУКИ“ И ФОНД „РУССКИЙ МИР“

2013 година
Книжка 6
ИЗ ДЕБРИТЕ НА ПОРТУГАЛИСТИКАТА

Весела Чергова. (2012). Конюнктивният имперфект в съвременния пор-

МАТУРА ПО ФРЕНСКИ ЗА ОТЛИЧЕН

Ботева, С., Кръстева, Ж. & Железарова-Сариева, А. 100% успех. Матура по френски език. София: Просвета. 298 с. ISBN: 9789540126258

Книжка 5
ПОЛИТИЧЕСКАТА РЕЧ – МОДЕЛИ НА ПОВЕДЕНИЕ И КОМУНИКАЦИЯ

Владислав Миланов, Надежда Михайлова-Сталянова. (2012). Езикови портрети на български политици. Част първа. София: УИ „Свети Климент Охридски“. 230 с. ISBN 978-954-07-3323-4

ПРОЕКТ НАЦИОНАЛЬНОГО ИЗДАТЕЛЬСТВА „АЗ БУКИ“ И ФОНДА „РУССКИЙ МИР“

Идея проекта «Открытая линия» - популяризация современных тенденции, исследования и анализы ведущих ученых в сфере обучения русскому языку как иностранному, а также - обмен опыта между болгарскими учителями. Проект реализируется Национального издательства «Аз Буки» - часть Ми- нистерство образования и науки Болгарии, вместе с фондом «Русский мир». Сегодня – благодаря мастер-классов, у нас есть исключительная возможность познакомится с новейшими разработками ведущих ученых и мето

Книжка 4
ЧУЖДОЕЗИКОВО ОБУЧЕНИЕ МЕЖДУ ТРАДИЦИИ И ИНОВАЦИИ, МЕЖДУ ОБРАЗОВАТЕЛНА ТЕОРИЯ И УЧЕБНА ПРАКТИКА

Чуждоезиковото обучение в съвременната образователна парадигма – теория, практика, перспективи. Велико Търново: Ивис, 2011, 277 с.

Книжка 3
COMPOUND VERBS FROM А COGNITIVE AND SEMANTIC PERSPECTIVE

Bagasheva, Alexandra. (2012). Refl ections on Compound Verbs and Com-

ТЕАТРАЛЬНАЯ АТМОСФЕРА В КЛАССЕ

Тодорова, Румяна В. Димитрова, Розалина И

ПРАЗНИК В МОЕТО УЧИЛИЩЕ

Анаит Киркорова

Книжка 2
ЗА УЧИТЕЛЯ И ЧОВЕКА ЧУДОМИР – АНАЛИЗ НА ЗАПИСКИТЕ МУ ЗА ЕДНО ПЪТУВАНЕ В ТУРЦИЯ

Мевсим, Хюсеин. Пътуването на Чудомир в Турция (1932). Пловдив: „Жанет 45“, 2012, 200 с. ISBN 978-954-491-785-2 Милена Йорданова

ФУНДАМЕНТАЛНИЯТ ТРУД НА МАРИЯ КИТОВА- ВАСИЛЕВА „ЛЮБОВТА КЪМ СЛОВОТО. ЗА ИЗВОРИТЕ НА НАУКАТА ЗА ЕЗИКА“

Китова-Василева, Мария. Любовта към словото. За изворите на науката за езика (От древността до края на Ренесанса). София: Колибри, 2012, 492 с. ISBN: 978-954-529-982-7x

БИЛИНГВАЛНО ПРЕДУЧИЛИЩНО ОБУЧЕНИЕ

Peter Doyé. Lernen in zwei Sprachen. Deutsch im bilingualen Kindergarten. Hildesheim – Zürich – New York: Georg Olms Verlag AG, 2012, 110 S. ISBN 978-3-487-08870-9

Книжка 1
LES MOYENS SYNTAXIQUES DU RHEME EN RUSSE

Anna Khaldoyanidi, Mary-Annick Morel

ИЗУЧАВАНЕ НА ЕЗИЦИ ОТ ЗРЕЛОСТНИЦИТЕ – НАГЛАСИ, ОЦЕНКИ, ПЕРСПЕКТИВИ1)

Албена Чавдарова, Росица Пенкова, Николина Цветкова

ВСИЧКИ РАЗБИРАТ ОСТИН

Донка Мангачева

ТВОРЕЦЪТ КАТО МОРЕПЛАВАТЕЛ

Аспарух Аспарухов

2012 година
Книжка 6
НА УЧИТЕЛЯ – ЛИЧНО

90 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ПРОФЕСОР ЖАНА МОЛХОВА

ПРОФЕСОР НИКОЛАЙ МИХОВ НА 70 ГОДИНИ

Даниела Кожухарова Николай Николов Михов е роден на 30 април 1942 г. в семейството на индустриалец. През 1956 г. заминава за София, за да учи в гимназия. Изу- чава руски и френски език, към които добавя факултативните латински, немски и английски. Учи неуморно и до днес. Професор-полиглот, който по време на кандидатстудентските кампа- нии, докато проверява работите по френски език, по време на кратката си почивка попълва тестовете по немски и по испански език, показвай

ЕВРОПЕЙСКИ ДЕН НА ЕЗИЦИТЕ

Цветанка Панова

РЕТРОСПЕКТИВНА БИБЛИОГРАФИЯ RETROSPECTIVE BIBLIOGRAPHY

Преди 50 години Симеонов, Йосиф. Някои трудности при изучаване на френски език. С., Наука и изкуство, 1962, 84 с. Методика на обучението по френски език в средния курс на общообра- зователните училища: Учебник за учит. инст. за прогимназ. учители / Валерия Карабаджева. София: Народна просвета, (1962), 192 с. Нагледна граматика на немски език / Жана Николова-Гълъбова. Со- фия: Народна просвета, 1962, 243 с. : с табл., 2 л. табл. Българско-немски речник / Александър Дорич, Герда Минкова, Стефан

КНИГИ И ПЕРИОДИЧНИ ИЗДАНИЯ, ПОЛУЧЕНИ В РЕДАКЦИЯТА BOOKS AND PERIODICALS RECEIVED

Ботева, С., Ж. Кръстева, А. Железарова-Сариева. 100% успех. Матура по френски език. София, Просвета, 298 с. Легурска, П. Семантичен речник на типологичните характеристики на вторичното назоваване в руския и българския език. София, Изда- телство „Ето“, 2011, 312 с. Легурска, П. Съпоставителни лексикални анализи и основа за съпос- тавка. София, Издателство „Ето“, 2011, 228 с. Мавродиева, Ив. Политическа реторика в България: от митингите до онлайн социалните мрежи (1989–2011 г.). Автореферат н

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.