Чуждоезиково обучение
Вход / Регистрация

2013/5, стр. 684 - 689

ЧУЖДОТО БЪЛГАРСКО. НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ ВЪРХУ ПРИСЪСТВИЕТО НА БЪЛГАРИЯ В НЕМСКОЕЗИЧНИ ТЕКСТОВЕ ОТ ХІХ ВЕК Николай Чернокожев. (2012). България. Стереотипи и екзотика. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“. 600 с. ISBN: 9789540733791

Майа Разбойникова-Фратева
E-mail: majafrateva@uni-sofia.bg
Departments of German and Scandinavian Studies
Sofia University „St. Kliment Ohridski“
15 Tsar Osvoboditel Blvd.
1035 Sofia Bulgaria

Резюме:

Ключови думи:

Динамичните процеси, които протичат на прага между „своето“ и „чуждото“, придобиват значимост и попадат в средоточието на научния интерес на фона на оспорваната конкуренция между различно ориентирани модели за създаване на идентичност(и) – национални, полови, етнически, религиозни, икономически, социални – като неизбежно актуализират и всички по-забравени, но значими занимания с проблематиката. 1) „Прагът“2) се конструира в общуването между индивидите, но и вътре в тях, той има междукултурно, но и вътрешнокултурно проявление. В конструктивисткия поглед „своето“ и „чуждото“ взаимно се пораждат и създават, а постколониалните теории разкриват скрити механизми за насочване и употреби на тези конструкции.

В аспекта на междукултурното общуване и с цел разкриване на условията и протичането на самия процес на конструиране на „прагове“ и различия удобна за наблюдение и деконструкция се оказа отложената в културната памет и социалното битие граница между Ориент и Оксидент, а осмислянето на процеса в неговите минало и настояще наслагва една върху друга теории и критики – „ориентализъм“, „критика на ориентализма“, „оксидентализъм“, „критика на оксидентализма“ и т. н.

На фона на тези динамични и многоезични дебати особен интерес заслужава излязлото наскоро изследване на проф. Николай Чернокожев – преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“, което в търсене на българската нишка в културната памет на Европа стъпва на културологични и постколониални теории и се съсредоточава върху богат, неанализиран до момента материал. Николай Чернокожев наблюдава и проучва условията и резултатите от конструирането на образи и представи за „чуждия“ Ориент в сърцето на Европа на ХІХ век, като поставя в центъра на изследването си творчеството на популярния навремето си немски автор Ханс Вахенхузен (1823–1898) – журналист, издател, военен кореспондент и писател, посетил българските земи и превърнал България в основен декор, а българите – в действащи лица в редица свои произведения. Чудесно оформено издание на изследването (художник Борис Драголов) събира още на корицата европейския и българския ХІХ век като фотографски визуализации на бита, които – напълно отдалечени от какъвто и да е личен спомен – вече очертават прагове между културите и фиксират различия.

Понятието за „Европейски Ориент“ маркира широка географска територия като културно противоречива и неопределена. Поради това погледът отвън към земите и народите в тази зона може да я конструира в културно отношение по различен начин. Именно затова става дума и в изследването на Н. Чернокожев. Погледът на писателя Вахенхузен определя съдържателно понятията за Оксидента като „свое“ и за Ориента като „чуждо“. Изследователят обаче се намира в съвършено различна ситуация и според мен много далновидно Чернокожев не работи с понятията за своето и чуждото, макар и да анализира именно процесите на прага между двете в литературното им проявление, а предпочита да конкретизира всеки път погледа и вписаността, респ. невписаността на наблюдателя в наблюдаваното.

От позицията на „своето“ немско на Вахенхузен Чернокожев умело извежда факторите, предопределящи моделирането на (чуждия) „Ориент“. Същевременно изследователят систематично измества перспективата, за да диференцира и оразличи вътрешно процеса на конструиране на българското и Ориента и от гледна точка на „своето“ българско. Тоест изследователят е едновременно от двете страни на „прага“ и маркира непрестанно пунктира на сравнението между погледа „отвън“ и паралелния поглед към българското „отвътре“, видим във възрожденската ни литература. Извежда се сложната динамика на конструиране на представи в различни литератури, при които „чуждото“ за едните и „своето“ за другите мислят едни и същи реалности, но най-често с обратен знак.

Движейки се плътно до литературния текст и на базата на фундаментално конструктивистко схващане за културата, Н. Чернокожев разполага изследването си по две линии. Първата от тях представлява реконструкция на дискурсивни предпоставки за възможния образ на българското в представите на Европа от ХІХ век. Втората линия пък проследява конкретното конструиране на българското в литературни текстове и отсява действието на различни стереотипи от научно, културно, литературно – жанрово определено, наративно – естество. И двете линии рефлектират процесите на „сглобяване на масови представи за земята и хората, които я населяват“ (с. 7) и усложняващите се условия за това. Особено ценно е обстоятелството, че Николай Чернокожев осветлява създаването и ползването на стереотипите в самия процес на „културния превод“ по модела на Хоми Баба (12), като на практика проблематизира възможността за неговото протичане.

Изследователят подрежда наблюдаваните текстове в хронологична и жанрова последователност – от пътеписа (1855 г.), през разказа (1876 г.) и новелата (1878 г.) към романа (1879 г.), което му позволява да онагледи конструирането на „българското“ (чуждото) в изискванията на съответния жанр, зависимостта от общия хоризонт на очакването и съществуващите стереотипи, а също и успоредно с това да открои запомнящо се особеностите на погледа към българското, видими при този автор (вж. с. 139, 156, 257, 333, 391).

За да стане възможен анализът по назованата по-горе първа линия, Н. Чернокожев проследява съществуващата представа за България на базата на популярните четива като енциклопедии и лексикони от ХVІІІ и ХІХ век (напр. ZEDLER, 1732; Brockhaus, 1809 и 1837; Pierer, 1857 и др.). Издирени са всички релевантни за изследването статии от популярните енциклопедии, отнасящи се до българската история, география и култура, и са направени съществени изводи, които предстои отчасти да бъдат препотвърдени и при анализа на фикционалните текстове. Чернокожев отчита трудността да се сглоби цялостна представа на базата на съществуващите разпокъсани информации за държава, която в момента не съществува като отделна единица на картата на Европа. Отчетени са и многобройни други фактори, които определят статиите за България и българското, напр. спецификата на енциклопедичното разказване, съобразяването на текстовете с читателската група (особено очевидно при „лексиконите за дами“) и др.

На базата на тези наблюдения Николай Чернокожев въвежда ключовото си понятие за „отместващо разказване“, което ще констатира и наблюдава в не по-малка степен и в текстовете на Вахенхузен. Отместващото разказване има предвид запълването на информационните бели полета с множество странични, „излишни“ детайли, която процедура, от друга страна, задоволява нуждата на публиката от „развлечение“. Внимателното вглеждане в текстовете на популярната култура води до извода за същински „празното“ място България (с. 35). Неизбежното и особено видимо в жанра на енциклопедичната статия фаворизиране на едни и маргинализиране на друг тип данни води до висока степен на „изместеност“ на представата за България и българското към няколко географски понятия (Балкан, Дунав), имена на градове и неясни исторически позовавания на ръба между фактология и приказка/легенда (вж. с. 45). Анализът показва как непознатото умело може да бъде сведено до по-знати стереотипи: добрият природен човек, героична мъжественост, модели на женско поведение и др. (с. 77).

Говоренето за България не може да бъде изследвано, без да се имат предвид съществуващите през ХІХ век пътеписи и етнографски проучвания на региона. Н. Чернокожев работи с всички тези текстове по протежение на своето изследване, без да ги обособява в отделна глава, което му позволява да ги привлича за съпоставяне и сравнение там, където това се налага от логиката на собствените му наблюдения. Те създават втори (след енциклопедичния), много обемен допълнителен корпус, с помощта на който могат да се очертаят техниките на Вахенхузен. На базата на енциклопедичния и етнографския корпус от текстове (Феликс Каниц, Фридрих Лист, Хелмут Молтке, Клаус Гьорнер, Юлиус Фрьобел) се провеждат операциите по реконструиране на „чуждия поглед“ и анализът на произведените културни различия.

Наличието на тези два корпуса от текстове в изследването позволява да се види в литературен план, че произведенията на Вахенхузен вече ползват плодовете на един осъществен „ориентализъм“ и разполагат с набор от стереотипи и клишета, които активно прилагат, за да отговорят на изискванията на своята публика. Основният принос на изследването се крие на теоретично ниво в това, че разкрива как между „своето“ на автора и „чуждото“ на българския свят специфично се вмества като посредник продуктът на състоялия се ориентализъм – представата за Ориента, през която се тълкува непознатото. На второ място Николай Чернокожев показва как самите практики на ориентализма3) се прекрояват и възпроизвеждат по отношение на българското.

Очертаването на призмата „Ориент“, през която Вахенхузен наблюдава и описва българското, позволява видимостта и на друга група стереотипи, към която писателят прибягва – универсалистките стереотипи на бюргерската култура на ХІХ век (особено видими в ролевите разпределения между мъжа и жената, частното – „приватното“ – и общественото, свободата като личностна потребност). Към тези модифициращи оптики са прибавени и колонизаторските интереси на Австрия и Германия към земите по долното течение на река Дунав (вж. с. 104–105, с. 135). Така на практика се осъществява нова фаза на „ориентализация“ на европейския Ориент, която наслагва върху стария европейски ориентализъм (повече културен) един по-нов, икономически инспириран ориентализъм. Достъпът на външния поглед до „чуждото“ българско е решително усложнен от гледна точка на постигане на някаква относителна автентичност и улеснен от гледна точка на възприемане и „разбиране“ чрез активиране на стереотипи и „познати“ топоси. Това на практика ще доведе до „липса на индивидуален автентичен български разказ“ (с. 271), както гласи и едно от заключенията на изследователя.

Навлизайки в тъканта на отделните произведения (глави 2, 3, 4, 5), в описанията на локалностите и природата, в значенията на имената и изграждането на героите, в техниките на поддържане на напрежението и способите на авантюристичната литература, Н. Чернокожев се нуждае за целите на анализа от множество допълнителни микроизследвания, които влизат в неговия текст под формата на обявени или необявени екскурси (за розаото и розовата масло, за циганите, за вампирите и др.), чиято цел е да реконструират различни аспекти от представите на ХІХ век, характеризиращи културата на „своето“ на писателя някога или „своето“ на изследователя днес. Тези екскурси обогатяват и динамизират научния текст, като на свой ред го правят увлекателен и четивен.

Друга заслуга на изследването е в областта на наративната теория, тъй като то изследва техники на развлекателната литература и тяхното съчетаване с информационната ненаситност на века и колонизаторския патос на Вилхелминска Германия. Като база за сравнение тук нееднократно са използванитекстове на Карл Май (срв. 262, 282 и сл.).

И не на последно място трудът на Николай Чернокожев има и принос към компаративистичните изследвания. Детайлният анализ на погледа „отвън“, разкриването на наслагваните „ориентализми“ и „отместващото разказване“ са възможни само в съпоставката с погледа „отвътре“. На практика и литературното „чуждо“ и „свое“ стават видими едно през друго. В продължение на целия текст авторът пунктуално набелязва възможните сравнения с българската възрожденска литература, която представлява и четвъртият текстови корпус (простиращ се от Паисий Хилендарски и Неофит Бозвели до Ботев, Вазов и Захари Стоянов), на който се гради научният анализ. Биват маркирани неочаквани зони на привличане и на отблъскване. Като особено място на едновременно приближаване и отдалечаване може да се разглежда задължителното изобразяване на страданието на българите, като според мен темата за „виктимизацията“ на българите, извън нейното реалистично измерение, може да бъде обект на самостоятелно изследване с оглед на това, как дадена култура изнася нежеланото „свое“ и го проектира върху „екрана“ (служа си с терминологията на Н. Чернокожев) на чуждата култура.

Текстовете, които Чернокожев изследва, са непознати за българския читател. Той обаче държи тезите му да бъдат проверяеми и включва в изданието отлично преведените от него трети и четвърти том от романа на Вахенхузен „Хайдутинът“ с някои съкращения. С тази добавка „България. Стереотипи и екзотика“ разширява кръга на своите адресати и с онези читатели, които биха проявили интерес първо към литературния текст и после към контекстуализирането и анализа му.

Богатият илюстративен материал е отлично допълнение, което припомня визуализациите на българското в текстовете на редица пътешественици, но и разширява погледа към немскоезичната литература на ХІХ век с оглед на графично оформление, популярни списания и др. информативни детайли.

Николай Чернокожев заявява в началото, че разглежда изследването си по-скоро като принос към имагологията, но както видяхме, не само.

БЕЛЕЖКИ

1. Неизбежни са позоваванията върху статиите на Георг Зимел и Алфред Шютц.

2. За „праг“ говори немският философ-феноменолог Бернхард Валденфелс. Waldenfest, B. (2006). Grundmotive einer Phänomenologie des Fremden. Frankfurt Main: Suhrkamp, с. 114 и др.

3. Чернокожев се позовава на понятието на Е. Саид за ориентализма, без да се впуска в теоретичен дебат.

2025 година
Книжка 6
УПОТРЕБИ НА АОРИСТА ВМЕСТО ИМПЕРФЕКТА В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧЕН АСПЕКТ

Красимира Алексова, Ласка Ласкова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Михаела Москова

Книжка 5
МОПАСАН КАТО ПРЕДМОДЕРНИСТ?

Светла Черпокова

Книжка 4
СИНКРЕТИЗЪМ И МОДАЛНОСТ

Мариана Георгиева

„IMPATIENT WOMEN“ OR THE FUTURE OF THE VALUES / VALUES OF THE FUTURE

Magdalena Kostova-Panayotova, Madeleine Danova

В ИРОНИЧНОТО „ЦАРСТВО“ НА МУЗИЛ

Соня Александрова-Колева

Книжка 3
ЗА УПОТРЕБАТА НА ПАСИВНИ ФОРМИ В ПОЛИТИЧЕСКАТА РЕЧ

Борислав Петров, Биляна Михайлова

ТЕРМИНОЛОГИЯТА В ПЛУВАНЕТО

Биляна Рангелова

ПРЕВОДИТЕ НА Д-Р ЛОНГ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА

Мария Пилева, Елена Крейчова, Надежда Сталянова

Книжка 2
ВЪЛШЕБСТВО И ИНТЕРПРЕТАЦИЯ

Соня Александрова

Книжка 1
ЗАМЯНАТА НА ИМПЕРФЕКТНОТО ОТ АОРИСТНОТО ПРИЧАСТИЕ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧЕН АСПЕКТ

Красимира Алексова, Ласка Ласкова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Михаела Москова

ГЕЙМИФИКАЦИЯТА И УСВОЯВАНЕТО НА ЧУЖД ЕЗИК

Гергана Фъркова, Гергана Боянова, Ани Колева, Зорница Лъчезарова, Венче Младенова

НОВАЯ МОНОГРАФИЯ ПО РУССКОМУ ЯЗЫКОЗНАНИЮ

Михаил Викторович Первушин

2024 година
Книжка 6
ПРОСТРАНСТВЕНИТЕ ИЗМЕРЕНИЯ НА ИЗМЕНЕНИЕТО НА КЛИМАТА И ГЛОБАЛНОТО ЕЗИКОВО РАЗНООБРАЗИЕ

Климент Найденов, Методи Иванов, Антонина Атанасова, Димитър Атанасов, Александър Пейчев

СИРМА ДАНОВА (12.11.1984 – 22.10.2023)

Владимир Сабоурин

СИЛАТА НА ПОСТИСТИНАТА

Владимир Градев

Книжка 5
В ПАМЕТ НА АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ (1953 – 2023)

Надежда Делева, Димитър Веселинов

Книжка 4
A NOTE ON THE LANGUAGE COMPONENTS OF APHASIA

Kostadin Chompalov, Dobrinka Georgieva

ПАМЯТИ ЮРИЯ ДЕРЕНИКОВИЧА АПРЕСЯНА (1930 – 2024)

Димитър Веселинов, Надя Делева

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
РЕПЕРТОРИУМ НА СРЕДНОВЕКОВНИ ЮЖНОСЛАВЯНСКИ РЪКОПИСИ И КОПИСТИ В НАУЧНОИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ КОНТЕКСТ

Детелин Лучев, Максим Гойнов, Десислава Панева-Маринова, Радослав Павлов, Константин Рангочев

ПРОФ. Д-Р БОГДАН МИРЧЕВ НА 80 ГОДИНИ

Ренета Килева-Стаменова, Ева Пацовска-Иванова

КРЪГОВРАТ НА ИЗКУСТВАТА

Ирена Кръстева

2023 година
Книжка 6
ГРАМАТИКА И КОГНИЦИЯ

Мариана Георгиева

БЪЛГАРИСТИКАТА В САМАРА

Димитър Веселинов

Книжка 5
Книжка 4
IMPACT OF INTERNET RESOURCES USED BY KAZAKHSTAN AND KYRGYZSTAN UNIVERSITY STUDENTS FOR ENGLISH LEARNING

Sagimbayeva Jannat Elemesovna, 1;, Tazhitova Gulzhakhan Zarubaevna, 1;, Mukhtarkhanova Ainagul Madievna, 1;, Duvanaeva Karachach Toktomamotovna, 2;, Kurmanayeva Dina Kassimbekovna

Книжка 3
НИЕ СМЕ ТЕЗИ, КОИТО СМЕ

Милена Кирова

Книжка 2
SECOND LANGUAGE ACQUISITION AND SOME OF ITS ASPECTS

Nadezhda Stalyanova, Elena Krejcova

LES MOTS POUR RIRE

Bilyana Mihaylova

BASIC REQUIREMENTS FOR CHARACTERISTICS OF THE KOREAN LANGUAGE E-TEXTBOOK

Lyudmila A. Voronina, Sergey A. Letun, Evgenia Rozenfeld

Книжка 1
2022 година
Книжка 6
SOCIOLINGUISTIC CREDO OF A FOREIGN LANGUAGE TEACHER: THE CASE OF DIGITAL CLASSROOM

Ekaterina A. Savkina, Elena G. Tareva, Dimitrina Lesnevskaya

Книжка 5
Книжка 4
„АНДРЕ МАЛРО – ПИСАТЕЛ И БОРБЕН ИНТЕЛЕКТУАЛЕЦ“ – ПРАЗНИК НА ДУХА

Соня Александрова-Колева, Мая Тименова-Коен

Книжка 3
РАЗРАБОТКА ОПРОСНИКА ДЛЯ ИЗУЧЕНИИ ЯЗЫКОВЫХ БИОГРАФИЙ НОСИТЕЛЕЙ УНАСЛЕДОВАННОГО ЯЗЫКА

Леонид Московкин, Бернгард Бремер, Татьяна Курбангулова, Татьяна Лыпкань

Книжка 2
АКТУАЛЬНЫЕ ТЕМЫ ИССЛЕДОВАНИЙ В СОПОСТАВИТЕЛЬНОЙ ФИЛОЛОГИИ В СОВРЕМЕННОМ КАЗАХСТАНЕ

Молдир Алшынбаева, Дарина Аманбекова, Мерей Балабекова

Книжка 1
КЪМ НОВИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

Човешкият фактор е в основата на обучител- ния процес. Това показват изминалите в пан- демична среда няколко години. Информацион- но-комуникационните технологии се оказаха в центъра на образователните промени и влязоха в ролята на панацея за решаване на кризисните моменти във всички аспекти на обучението. Но не можаха да изпълнят ролята на пълноценна алтернатива на „живите“ срещи в учебната ау- дитория. Вълната от оптимизъм и очаквания вече премина своя пик сред преподавате

РЕЧЕВОЕ РАЗВИТИЕ ПОДРОСТКОВ 10 – 12 ЛЕТ И ИСПОЛЬЗОВАНИЕ ЭЛЕКТРОННЫХ УСТРОЙСТВ

Безруких, Марьяна Михайловна, Логинова, Екатерина Сергеевна, Теребова, Надежда Николаевна, Усцова, Александра Григорьевна, Макарова, Людмила Викторовна

КУЛЬТУРНАЯ ПАМЯТЬ И ПРЕЦЕДЕНТНЫЕ ФЕНОМЕНЫ

Валерий Ефремов, Валентина Черняк, Надя Чернева

2021 година
Книжка 6
КАКВО Е КУРОРТ?

Иля Златанов

ДЕКОНСТРУИРУЯ ФЕЙКИ

Татьяна Цвигун, Алексей Черняков

Книжка 5
ОВАКАНТЯВАНЕТО НА КАНОНА

Цветан Ракьовски

ПРАВО, ПРАВОПИС И ПРАВОГОВОР

Маргарита Гергинова

Книжка 4
Книжка 3
LA DIDACTIQUE DU FLE À LA CROISÉE DES SCIENCES COGNITIVES ET DISCURSIVES

Elena G. Tareva, Elena Porshneva, Indira Abdulmianova

Книжка 2
ЕЗИК, ВЛАСТ, МЕДИЯ

Мариана Георгиева

Книжка 1
ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧНИ АСПЕКТИ НА ПРИСЪСТВЕНОТО ОБУЧЕНИЕ В ЕЛЕКТРОННА СРЕДА

Предизвикателствата пред съвременната лингводидактология през новата 2021 г. без съм- нение са свързани с необичайната обстановка, в която се озова световната образователна система под въздействието на неочакваната епидемична ситуация. Пандемичната вълна предизвика по- врат в хода на естественото развитие на лингво- дидактологичните изследвания. Информацион- но-комуникационните технологии се оказаха в центъра на образователните промени и логично се превърнаха в търсената панац

2020 година
Книжка 6
Книжка 5
ЮРИЙ ЛОТМАН КАК ОБЪЕКТ И МЕТАЯЗЫК

Татьяна Цвигун, Алексей Черняков

К ВОПРОСУ О ПРИЗНАКАХ КВАЗИСИМВОЛА

Григорий Токарев, Надя Чернева

Книжка 4
ЦИФРОВЫЕ СРЕДСТВА В ОБУЧЕНИИ ИНОСТРАННЫМ ЯЗЫКАМ: ОТБОР И ТИПОЛОГИЗАЦИЯ

Бартош Дана, Гальскова Наталья, Харламова Мария, Стоянова Елена

Книжка 3
СИНТАКСИС НА МЕТАЕЗИКА

Мариана Георгиева

BURNOUT LEVELS OF ENGLISH LANGUAGE TEACHERS

Suzan Kavanoz, Yasemin Kırkgöz

КЪМ ИСТОРИЯТА НА ПРЕДЛОГА ОСВЕН

Марияна Цибранска-Костова

Книжка 2
A SEMANTIC DESCRIPTION OF THE COMBINABILITY BETWEEN VERBS AND NOUNS (ON MATERIAL FROM BULGARIAN AND ENGLISH)

Svetlozara Leseva, Ivelina Stoyanova, Maria Todorova, Hristina Kukova

В ПАМЕТ НА ДОЦ. Д-Р ЙОРДАНКА СИМЕОНОВА 28.08.1946 – 25.07.2018

Павлинка Стефанова, Димитър Веселинов

Книжка 1
НОВИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ПРЕД СЪВРЕМЕННАТА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯ

Третото десетилетие на ХХІ век поставя пред лингводидактологията нови предизвикателства. Утвърденото във времето историко-теоретико- практическо разглеждане на тази наука като из- следователско направление, обединяващо всички аспекти на езиковото образование, продължава да поставя във фокус проблема с оптимизиране на акционалността в условията на глобализира- щия се свят. Интерактивността между участни- ците в образователния процес по чужд език из- исква ново преосмисляне на ролит

СИНТАКТИЧНО ОТНОШЕНИЕ

Мариана Георгиева

АКАДЕМИК ЮРИЙ ДЕРЕНИКОВИЧ АПРЕСЯН НА 90 ГОДИНИ

Димитър Веселинов, Надя Делева

2019 година
Книжка 6
TOWARDS CONCEPTUAL FRAMES

Svetla Koeva, Tsvetana Dimitrova, Valentina Stefanova, Dimitar Hristov

Книжка 5
Книжка 4
ПЕДАГОГИЧЕСКАЯ ИННОВАТИКА В ДЕЙСТВИИ

Галина Шамонина, Леонид Московкин

Книжка 3
НАУЧНОЕ НАСЛЕДИЕ ЗОЛОТОГО ВЕКА ИСЛАМА

Сулейменов И.Э., Молдажанова А.А., Копишев Э.Е., Егембердиева З.М., Ниязова Г.Б.

Книжка 2
КОГНИЦИЯ И ПУНКТУАЦИЯ

Мариана Георгиева

КРЪГЛА МАСА „ЕЗИК И ПРЕВОД“

Маргарита Гергинова

Книжка 1
ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ АСПЕКТИ НА СЪВРЕМЕННАТА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯ

Списанието „Чуждоезиково обучение“ е един епистемолого-културологичен монумент на лингводидактологията, която постоянно търси и обновява своя изследователски профил, за да го подложи на опита на времето, преди да се пре- върне в класика. Списанието е барометър на бъл- гарската методическа наука, фиксиращ нейните творчески търсения през годините, проектиращ нови визии и поставящ теоретико-практически ориентири. Текстовете на публикуваните ста- тии са елементи от историята

2018 година
Книжка 6
Книжка 5
PUBLIC AWARENESS OF DYSLEXIA IN BALKAN COUNTRIES

Mirela Duranović, Dobrinka Georgieva, Mirjana Lenček, Tatjana Novović, Muljaim Kačka

Книжка 4
СЕМАНТИЧНИ РЕЛАЦИИ В РАМКИТЕ НА МНОГОКРАТНАTA ХИПЕРОНИМИЯ В УЪРДНЕТ

Светла Коева, Валентина Стефанова, Димитър Христов

МИФЫ О РУССКОМ ЯЗЫКЕ: ON-LINE

Валерий Ефремов

Книжка 3
БЪЛГАРСКИЯТ „MAÎTRE DE LANGUES“

Димитър Веселинов

ДОЦ. Д-РУ ИЛИАНЕ ВЛАДОВОЙ 80 ЛЕТ

Валентина Аврамова

Книжка 2
THE FEAR TO TALK

Adriana Sotirova

Книжка 1
ПРОБЛЕМИТЕ НА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯТА В ПРОСТРАНСТВЕНО-ВРЕМЕВАТА СИТУАЦИЯ НА ХХI ВЕК

Ако речникът е цялата Вселена, подредена по азбучен ред, то научното списание е хронология на науката, фиксирана в статии и съобщения, които с момента на своето отпечатване се превръщат в ав- тентични свидетелства за пътищата на познанието, трасирани от ревностни изследователи на непреход- ните теоретични истини в преходността на човешкия живот. Появяват се автори новатори, които маркират творческия подем на времето, и автори пазители на познанието, съграждано в продълж

ВСИЧКО ДА СТАВА ЗА ПОУКА

Радияна Дринова

2017 година
Книжка 6
LES RÔLES DES MOTS-CLEFS

Anélia Brambarova

НОВО ЗАВРЪЩАНЕ КЪМ МО

Бойка Илиева

Книжка 5
И НЕКА Д УМИТЕ ГОВОРЯТ. . . (Портрет на един бележит учен)

Димитър Веселинов, Екатерина Софрониева

Книжка 4
ЖИВОТЪТ НА КНИГАТА

Анна Ангелова

ИГРОВЫЕ ФОРМЫ ПОПУЛЯРИЗАЦИИ РУССКОГО ЯЗЫКА

Валерий Ефремов, Елена Петренко

ПОЕМ ПО-РУССКИ

Денис Букин

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
НОВИ ОБРАЗОВАТЕЛНИ ХОРИЗОНТИ

Димитър Веселинов, Главен редактор

2016 година
Книжка 6
ДИАЛОГ НА КУЛТУРИТЕ

Анна Ангелова

СВЕТЪТ КАТО СЛОВО

Магдалена Костова-Панайотова, Любка Ненова

НЕЩАТА ОТВЪТРЕ

Анелия Бръмбарова

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
РУССКИЙ ЯЗЫК СОВРЕМЕННОЙ РОССИИ

Вербицкая Людмила Алексеевна

Книжка 2
СТЕФАНА ДИМИТРОВА

Донка Мангачева

ТАТЯНА МИХАЙЛОВНА НИКОЛАЕВА

Стефана Димитрова

Книжка 1
УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ

Димитър Веселинов

ЗАБАВЛЕНИЯ ПО ФРЕНСКИ

Цвета Тодорова

DE VITA BEATA НА ПРЕВОДАЧА

Владимир Сабоурин

2015 година
Книжка 6
SCIENCES ET GUERRE, SCIENCES EN GUERRE

Ioan Panzaru, Florin Turcanu, Simona Necula

Книжка 5
СБОРНИК В ЧЕСТ НА ПРОФ. МАРИЯ КИТОВА

Магдалена Караджункова

Книжка 4
ДО УЧАСТНИЦИТЕ В VII МЕЖДУНАРОДНА КВАЛИФИКАЦИОННА ШКОЛА ВАРНА, 2015

«Ñîâðåìåííûå ïåäàãîãè÷åñêèå òåõíîëîãèè »

МОСКОВКИН ЛЕОНИД ВИКТОРОВИЧ

доктор педагогических наук, профессор кафедры русского языка как иностранного и методики его преподавания

ПОЧЕКАНСКА-НИКОЛЧОВА СТОЯНКА ГЕОРГИЕВА

Мастер-класс «Обучение РКИ в контексте исторической памяти и на-, циональной идентичности (на материале русской литературы)»

БУКИН ДЕНИС ЮРЬЕВИЧ

Сфера научных интересов

Книжка 3
ЗА ДУМАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ

Мария Костова

Книжка 2
ФРАНКОФОНИЯ И ФРАНКОФОНИ

Димитър Веселинов

БИТИЕТО НА ОБРАЗИТЕ

Йосиф Каменов

IN MEMORIAM

Elena Alekova

Книжка 1
LA LANGUE DANS L’OEIL ET LA PEAU

Tzvétiléna Krasteva

ЗАЕДНО ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ

Сабина Павлова

НОВ УЧЕБНИК ПО МЕТОДИКА НА ЧУЖДОЕЗИКОВОТО ОБУЧЕНИЕ

Иванка Мавродиева, Димитър Веселинов

2014 година
Книжка 6
БИЛИНГВИЗЪМ В УСЛОВИЯТА НА НАРУШЕН СЛУХ

Светослава Съева, Ангелина Бекярова

ТРАКИЙСКИЯТ ЕЗИК

Светлана Янакиева

ПЪРВОСТРОИТЕЛЯТ

Анна Ангелова

ПОМАГАЛО ЗА НОВИТЕ БУДИТЕЛИ ОТ КЛАСНАТА СТАЯ

Ана Клисарска, Константин Фиданчев

ДЕТАЛЬ МОЖЕТ СТАТЬ СИМВОЛОМ ЭПОХИ

Борис Тимофеевич Евсеев – поэт, прозаик, эссеист. Лауреат премии Правительства Российской Федера- ции в области культуры и премии «Ве- нец», Бунинской, Горьковской и многих других литературных премий. Получил музыкальное, литературное и жур- налистское образование. В советское время публиковался в Самиздате. Ав- тор 15 книг прозы. Переводился на английский, болгарский, голландский, испанский, итальянский, китайский, немецкий, эстонский, японский и др.

Книжка 5
MIGRATING MEMORIES

Irina Peryanova

Книжка 4
ЕЗИКЪТ – НАУКА И ПРАКТИКА

Павлина Стефанова

ВРЕМЕНАТА ОТЛИТАТ, НАПИСАНОТО ОСТАВА

Магдалена Караджункова

Книжка 3
ОЦЕНЯВАНЕТО ОТ РОДИТЕЛИТЕ – ВЪЗМОЖНОСТИ И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

Галина Хитрова, Диана Миронова, Янка Банкова, Павлина Йовчева

Книжка 2
ПРЕВОДЪТ В ЕВРОПА

Ирена Кръстева

ОБЩОБАЛКАНСКИТЕ КОРЕНИ

Русана Бейлери

Книжка 1
ПАДНАЛИТЕ АНГЕЛИ

Мони Алмалех

ПРОФ. Д-Р БАГРЕЛИЯ БОРИСОВА СЪБЧЕВА (1955 – 2013)

Весела Белчева, Свилен Станчев

ПРОЕКТ НА НАЦИОНАЛНО ИЗДАТЕЛСТВО „АЗ БУКИ“ И ФОНД „РУССКИЙ МИР“

ПРОЕКТ НА НАЦИОНАЛНО ИЗДАТЕЛСТВО „АЗ БУКИ“ И ФОНД „РУССКИЙ МИР“

2013 година
Книжка 6
ИЗ ДЕБРИТЕ НА ПОРТУГАЛИСТИКАТА

Весела Чергова. (2012). Конюнктивният имперфект в съвременния пор-

МАТУРА ПО ФРЕНСКИ ЗА ОТЛИЧЕН

Ботева, С., Кръстева, Ж. & Железарова-Сариева, А. 100% успех. Матура по френски език. София: Просвета. 298 с. ISBN: 9789540126258

Книжка 5
ПОЛИТИЧЕСКАТА РЕЧ – МОДЕЛИ НА ПОВЕДЕНИЕ И КОМУНИКАЦИЯ

Владислав Миланов, Надежда Михайлова-Сталянова. (2012). Езикови портрети на български политици. Част първа. София: УИ „Свети Климент Охридски“. 230 с. ISBN 978-954-07-3323-4

ПРОЕКТ НАЦИОНАЛЬНОГО ИЗДАТЕЛЬСТВА „АЗ БУКИ“ И ФОНДА „РУССКИЙ МИР“

Идея проекта «Открытая линия» - популяризация современных тенденции, исследования и анализы ведущих ученых в сфере обучения русскому языку как иностранному, а также - обмен опыта между болгарскими учителями. Проект реализируется Национального издательства «Аз Буки» - часть Ми- нистерство образования и науки Болгарии, вместе с фондом «Русский мир». Сегодня – благодаря мастер-классов, у нас есть исключительная возможность познакомится с новейшими разработками ведущих ученых и мето

Книжка 4
ЧУЖДОЕЗИКОВО ОБУЧЕНИЕ МЕЖДУ ТРАДИЦИИ И ИНОВАЦИИ, МЕЖДУ ОБРАЗОВАТЕЛНА ТЕОРИЯ И УЧЕБНА ПРАКТИКА

Чуждоезиковото обучение в съвременната образователна парадигма – теория, практика, перспективи. Велико Търново: Ивис, 2011, 277 с.

Книжка 3
COMPOUND VERBS FROM А COGNITIVE AND SEMANTIC PERSPECTIVE

Bagasheva, Alexandra. (2012). Refl ections on Compound Verbs and Com-

ТЕАТРАЛЬНАЯ АТМОСФЕРА В КЛАССЕ

Тодорова, Румяна В. Димитрова, Розалина И

ПРАЗНИК В МОЕТО УЧИЛИЩЕ

Анаит Киркорова

Книжка 2
ЗА УЧИТЕЛЯ И ЧОВЕКА ЧУДОМИР – АНАЛИЗ НА ЗАПИСКИТЕ МУ ЗА ЕДНО ПЪТУВАНЕ В ТУРЦИЯ

Мевсим, Хюсеин. Пътуването на Чудомир в Турция (1932). Пловдив: „Жанет 45“, 2012, 200 с. ISBN 978-954-491-785-2 Милена Йорданова

ФУНДАМЕНТАЛНИЯТ ТРУД НА МАРИЯ КИТОВА- ВАСИЛЕВА „ЛЮБОВТА КЪМ СЛОВОТО. ЗА ИЗВОРИТЕ НА НАУКАТА ЗА ЕЗИКА“

Китова-Василева, Мария. Любовта към словото. За изворите на науката за езика (От древността до края на Ренесанса). София: Колибри, 2012, 492 с. ISBN: 978-954-529-982-7x

БИЛИНГВАЛНО ПРЕДУЧИЛИЩНО ОБУЧЕНИЕ

Peter Doyé. Lernen in zwei Sprachen. Deutsch im bilingualen Kindergarten. Hildesheim – Zürich – New York: Georg Olms Verlag AG, 2012, 110 S. ISBN 978-3-487-08870-9

Книжка 1
LES MOYENS SYNTAXIQUES DU RHEME EN RUSSE

Anna Khaldoyanidi, Mary-Annick Morel

ИЗУЧАВАНЕ НА ЕЗИЦИ ОТ ЗРЕЛОСТНИЦИТЕ – НАГЛАСИ, ОЦЕНКИ, ПЕРСПЕКТИВИ1)

Албена Чавдарова, Росица Пенкова, Николина Цветкова

ВСИЧКИ РАЗБИРАТ ОСТИН

Донка Мангачева

ТВОРЕЦЪТ КАТО МОРЕПЛАВАТЕЛ

Аспарух Аспарухов

2012 година
Книжка 6
НА УЧИТЕЛЯ – ЛИЧНО

90 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ПРОФЕСОР ЖАНА МОЛХОВА

ПРОФЕСОР НИКОЛАЙ МИХОВ НА 70 ГОДИНИ

Даниела Кожухарова Николай Николов Михов е роден на 30 април 1942 г. в семейството на индустриалец. През 1956 г. заминава за София, за да учи в гимназия. Изу- чава руски и френски език, към които добавя факултативните латински, немски и английски. Учи неуморно и до днес. Професор-полиглот, който по време на кандидатстудентските кампа- нии, докато проверява работите по френски език, по време на кратката си почивка попълва тестовете по немски и по испански език, показвай

ЕВРОПЕЙСКИ ДЕН НА ЕЗИЦИТЕ

Цветанка Панова

РЕТРОСПЕКТИВНА БИБЛИОГРАФИЯ RETROSPECTIVE BIBLIOGRAPHY

Преди 50 години Симеонов, Йосиф. Някои трудности при изучаване на френски език. С., Наука и изкуство, 1962, 84 с. Методика на обучението по френски език в средния курс на общообра- зователните училища: Учебник за учит. инст. за прогимназ. учители / Валерия Карабаджева. София: Народна просвета, (1962), 192 с. Нагледна граматика на немски език / Жана Николова-Гълъбова. Со- фия: Народна просвета, 1962, 243 с. : с табл., 2 л. табл. Българско-немски речник / Александър Дорич, Герда Минкова, Стефан

КНИГИ И ПЕРИОДИЧНИ ИЗДАНИЯ, ПОЛУЧЕНИ В РЕДАКЦИЯТА BOOKS AND PERIODICALS RECEIVED

Ботева, С., Ж. Кръстева, А. Железарова-Сариева. 100% успех. Матура по френски език. София, Просвета, 298 с. Легурска, П. Семантичен речник на типологичните характеристики на вторичното назоваване в руския и българския език. София, Изда- телство „Ето“, 2011, 312 с. Легурска, П. Съпоставителни лексикални анализи и основа за съпос- тавка. София, Издателство „Ето“, 2011, 228 с. Мавродиева, Ив. Политическа реторика в България: от митингите до онлайн социалните мрежи (1989–2011 г.). Автореферат н

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.