Чуждоезиково обучение
Вход / Регистрация

2020/2, стр. 185 - 193

ЛЕКТОРАТЪТ ПО СЛОВЕНСКИ ЕЗИК ВЪВ ФИЛОСОФСКИЯ ФАКУЛТЕТ НА УНИВЕРСИТЕТА „КОМЕНСКИ“ В БРАТИСЛАВА В КОНТЕКСТА НА СЛОВАШКО-СЛОВЕНСКИТЕ КУЛТУРНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ

Светлана Кмецова
OrcID: 0000-0003-4629-4115
E-mail: kmecova35@uniba.sk
Department of Slavic Studies
Faculty of Arts
Comenius University in Bratislava
2 Gondova St.
814 99 Bratislava Slovakia

Резюме: В началото на своята статия авторката се спира върху историята на словенистиката във Философския факултет на Университета „Коменски“ в Братислава, както и на личностите, допринесли за нейното развитие. Понататък тя обръща внимание върхудейността на известниясловашки словенист Мелихар Вацлав (1916 – 2013) като лектор и преводач. Отбелязва работа му в международните младежки католически организации Pax Romana и Slavia Catholica, благодарение на които през акад. 1938/1939 г. заминава на обучение в Словения. В Люблянския университет той се запознава със словенския език и култура и впоследствие се отдава на преводаческа дейност. Промяната на политическата система в Чехословакия през 1948 г. оказва неблагоприятно влияние върху неговото обществено положение и обещаващата му кариера на редактор и преводач. В периода 1974 – 1987 г. М. Вацлав преподава словенски език във Философския факултет на Университета „Коменски“. С неуморната си дейност той допринася за развитието на словашко-словенските културни взаимоотношения, а неговите преводи оказват положително въздейстие върху рецепцията на словенската литература в Словакия.

Ключови думи: словенистика; философски факултет; Университет „Коменски“ в Братислава; словашки и словенски лектори по словенски език; Мелихар Вацлав

Още от самото начало на своето съществуване1) Катедрата по славянски филологии към Философския факултет на Университета „Коменски“ в Братислава обезпечава обучението по полонистика и южнославянски филологии. Понастоящем към нея действат лекторати по български, полски, словенски, сръбски и хърватски език. Лекторатът по словенски език и култура се развива изключително динамично и непрекъснато обогатява своите педагогически, научни и културно-образователни цели. От академичната 2012/2013 година словенският език се изучава в рамките на програмата „Средноевропейски изследвания“, а от акад. 2016/2017 г. може да бъде избран от студентите в програмата „Славянски изследвания“. В момента словенски език, литература и култура се изучават в курсовете по: словенски език и реалии (1 – 5), практически словенски език A/B (1 – 4), славянски език (словенски език, 1 – 4), словенска литература, странознание на Словения, увод в изучаването на словенската култура и литература, словенско кино, разговор на словенски език, фрагменти от словенската култура и др. В сътрудничество с Центъра за словенски език като втори и чужд език, както и със съдействието на Посолството на Словения в Братислава, лекторатът традиционно организира редица културни мероприятия. През последните години бяха реализирани проекти като: изложбата „Словашко-словенска дименсия“ (2016), представена в много словашки и чуждестранни музеи; „Дни на Словения в Банска Бистрица“ (2016) с авторско четене на писателката и илюстраторката Лила Прап; концерта на музиканта и фотографа Ладо Якша по случай стогодишнината от смъртта на писателя Иван Цанкар (2018); изложбата, посветена на 170 години от смъртта на поета Францe Прешерн (2019) и др. Внимание заслужава и публикационната дейност на лектората2), чието съвременно състояние е резултат както от почти трийсетгодишното непрекъснато присъствие на словенски лектори, така и от усилията и личната ангажираност на местните словашки лектори по словенски език.

Словенско-словашките взаимоотношения в областта на културата и образованието имат вековни традиции, но развитието им става реално едва след създаването на институционална платформа, т.е. след основаването на Университета „Коменски“ в Братислава и на Люблянския университет през 1919 г., когато двата народа стават част от нововъзникналите държави Чехословакия и Югославия. От гледна точка на словашката словенистика следващият преломен период са 30-те години на ХХ век, когато в рамките на младежките католически организации се поставя началото на обмена на студенти. Центърът на словашките студенти католици (Ústredie slovenského katolíckeho študentstva) и Словенската асоциация на студентите (Slovenska dijaška zveza) се договарят за обмен на един студент годишно, като същевременно се обвързват с членство в европейската организация Pax Romana и нейното подразделение Slavia Catholica. В периода 1931 – 1937 г. в Братислава следват 8 словенци, а в Любляна – 8 словаци, главно във Философския и Юридическия факултет (Švaral, 2000: 455). Сред студентите, обучавали се в Любляна, се открояват имената на Йозеф Амбруш, Ян Костиха, Коломан Гералдини, Мелихар Вацлав, които впоследствие започват да превеждат от словенски език. През акад. 1933/1934 г. стипендия за обучение във Философския факултет на Университета „Коменски“ получава Виктор Смолей (1910 – 1992), виден словенски словакист, който в периода 1947 – 1976 г. преподава словашки език в Люблянския университет и сътрудничи на братиславския лекторат по словенски език.

Първите семинари по словенски език се провеждат през акад. 1939/1940 г. под ръководството на Йозеф Амбруш (1914 – 1993), който по това време е асистент в Славянския семинар за руски език и литература, а по-късно става изявен литературен историк. По време на Втората световна война, по обясними причини, обучение по словенски език не се провежда. През акад. 1946/1947 г. лекторатът възобновява дейността си, макар и отново само за една година. Преподавател по словенски език става учителят от Държавната гимназия в Търнава Ян Костиха (1916 – 1977) – основател и ръководител на Клуба на приятелите на словенския език и култура. След почти 20-годишно прекъсване, причина за което е създалата се обществено-политическа ситуация, през акад. 1965/1966 г. Я. Костиха отново се завръща във Факултета.

През 1964 г. във Философския факултет в Братислава е основана Катедрата по славистика и индоевропеистика, чиято заслуга е на проф. Шимон Ондруш (1924 – 2011)3). Освен славянско и индоевропейско сравнително езикознание, като самостоятелни дисциплини се развиват българската, полската и сърбохърватската филология (Ondruš & Huťanová, 1993: 11). Осигурени са и предпоставки за развитието на лектората по словенски език. През акад. 1966/1967 г. постът на лектор по словенски език се заема от Витязослав Хечко (1919 – 1972) – редактор, поет и преводач, който участва в съставянето на „Словашко-словенския речник“ (1976) и „Словенско-словашкия речник“ (1983). Освен словенски език той води и словенска литература и пише първите словашки учебници, предназначени за обучението по словенски език – Slovensko berilo (1972) и Základy slovinskej gramatiky (1978). Преждевременната му смърт прекратява един надежден етап в развитието на обучението по словенски език. През летния семестър на акад. 1972/1973 г. обучението за кратко се поема от словенския професор словакист Андрей Розман (1947), който по това време е студент във Философския факултет в Братислава. През следващата година в редуцирана форма часовете се водят от именития езиковед и славист Ян Станислав (1904 – 1977)4). От акад. 1974/1975 г. до 1986/1987 г. лекторатът се ръководи успешно от гимназиалния учител Мелихар Вацлав (1916 – 2013).

С преподавателската дейност на Мелихар Вацлав приключва периодът на местните, т.е. на словашките лектори по словенски език. Положението на словенския лекторат във Философския факултет в Братислава се променя коренно след възникването на самостоятелната Словенска република през 1991 г. От акад. 1992/1993 г. датира континуалното обучение по словенски език от командировани от Словения лектори, което протича в рамките на новата концепция за славянски изследвания и междуфакултетските спогодби за обмен на лектори. Ясна Хонзак Яхич (1948) е първата словенска лекторка, която пристига по покана на тогавашния декан на Философския факултет доц. Иван Слимак. За словашките студенти тя пише учебника Slovenščina za Slovake (1995). През акад. 1994 – 1996 г., вече в рамките на билатерално споразумение между двете държави, лекторка е Аленка Шалей (1963). Освен във Факултета тя преподава словенски език и в Славянската гимназия в Братислава. След нея, през акад. 1996/1997 г., идва Дария Якше (1969), която в продължение на 6 години води часове по словенски език както във Философския факултет, така и в Славянската гимназия. По време на престоя ѝ се засилва сътрудничеството между словенския лекторат и Посолството на Словенската република в Словакия, с чието съдействие се реализират редица културни мероприятия. Дейността на Дария Якше се продължава успешно от Саша Войтехова Поклач (1977), която постъпва през акад. 2002/2003 г. Тя е авторка на учебника Slovinský jazyk v praxi 1 (2014), а в съавторство с Милослав Войтех издава Kapitoly zo slovensko-slovinskej konverzácie (2014). В периода 2003 – 2008 г. преподава словенски език и във Философския факултет на Университета „Константин Философ“ в Нитра. Благодарение на нейната активност броят на студентите, изучаващи словенски език, непрекъснато се увеличава. Само през настоящата акад. 2019/2020 г. курсовете на словенския лекторат са посещавани от около 80 студенти. От 2006 г. лекторатът организира учебни екскурзии за студентите, предлага също и езикови курсове за граждани. През 2016 г. в Катедрата по славянски филологии като главен асистент започва работа Светлана Кмецова, чиято педагогическа и научна дейност е свързана със словенистиката.

Една от ключовите личности, чието дело намира своето продължение в дейността на днешния словенски лекторат, е Мелихар Вацлав – гимназиален учител по словашки и немски език, редактор, университетски преподавател, автор на учебни пособия и преводач. Роден е на 22 април 1916 г. в Травница – община в Южна Словакия с етнически смесено население. В биографията си той пише, че на младини узнал какво е бедност и нищета, но още от детските си години мечтаел да получи добро образование (Václav, 2011: 332). Завършва Държавната гимназия в Левице, а в периода 1935 – 1939 г. следва словашки език и литература и немски език и литература във Философския факултет на Университета „Коменски“. По време на следването си е настанен в католическия интернат „Сворадов“ 5). Наред със семейното възпитание престоят му там определя неговия мироглед и политическа ориентация. Активно се включва в католическата студентска организация Moyses и в Центъра на словашките студенти католици. Благодарение на реципрочния обмен със Словенската асоциация на студентите през акад. 1938/1939 М. Вацлав пристига в Люблянския университет, където се заражда неговата безкрайна любов към словенската литература и култура. През 1939 г. започва работа в Учителската академия в Братислава. По време на Първата словашка република, през 1942 г., за кратко работи в Института за пропаганда като преводач редактор на статии за Словакия от немски списания. Този факт от неговата биография по-късно оказва влияние върху някои събития от живота му. След година се връща към педагогическите си занимания, непрекъснато се ангажира с просветна дейност, работи и в „Матица словашка“6) (Matica slovenská). През 1953 г. постъпва на работа в Словашкото педагогическо издателство, където е завеждащ редакцията за словашки и руски език. Включва се и като автор на нови учебници по словашки език, читанки и други учебни помагала. През 1958 г. Словашката комунистическа партия го определя като „неблагонадежден“ и той е принуден да напусне издателството. В тази трудна житейска ситуация М. Вацлав е приет като учител в Средното училище по машиностроене в Братислава, където, доволен, че може да се отдаде на своята професия и призвание, преподава словашки език и литература и немски език до пенсионирането си.

Мелихар Вацлав продължава да развива своя интерес към словенския език и литература и с любов го предава на студентите от Философския факултет в Университета „Коменски“ в Братислава. През акад. 1974/1975 г. тогавашният ръководител на Катедрата по славистика и индоевропеистика проф. Шимон Ондруш му предоставя възможност да заеме позицията на местен лектор по словенски език, на която остава до 1986/1987 г. Въпреки че лекторската му дейност е белязана от противоречивото време, всяка година той води групи от 10 – 16 студенти и освен с граматика и лексика ги запознава с реалиите, културата и литературата на Словения. Става дума за избираеми курсове за студентите по славистика и словашки език и литература. През първите години Мелихар Вацлав има по два часа, а през следващите – по един час седмично. За целите на обучението използва учебник по словенски език за чужденци, издаден в Любляна, и читанката Slovensko berilo, издадена през 1972 г. от тогавашния лектор Витязослав Хечко. А езиковите си умения усъвършенства на летните семинари по словенски език в Любляна, където наред със създадените вече контакти установява и нови полезни връзки.

За развитието на словашко-словенските културни взаимоотношения Мелихар Вацлав в значителна степен допринася още с преводаческата си дейност, на която се посвещава и в преклонна възраст. Неслучайно редакцията на сп. Revue svetovej literatúry отбелязва, че „Мелихар Вацлав на 92 години е без съмнение най-жизненият словашки преводач“ (2008: 149). Първият му отпечатан превод е на романа на Прежихов Воранц Jamnica (Jamnica, 1949). След дълго прекъсване, причина за което е тогавашната политическа обстановка, е публикуван преводът му на пиесата Paholci (Hlapci, 1963), дело на един от най-изтъкнатите словенски писатели Иван Цанкар. След това излиза приказката от писателя Бен Жупанчич Chlapček a stožiar (Deček Jarbol, 1965), а през 1972 г. – преводът на романа на Андрей Хинг Les a bralo (Gozd in pečina), който е последният му превод в книжен формат. Много повече на брой са неговите преводи в списания като Literárny týždenník, Revue svetovej literatúry и др., публикувани главно през 80-те години на ХХ в. От подбора на автори се вижда, че Вацлав постоянно следи развойните тенденции в словенската поезия и проза и за словашките читатели избира най-добрите достижения. Сред авторите, които представя на словашката аудитория, се открояват имената на писатели като: Яни Вирк, Драго Янчар, Андрей Блатник, Андрей Хинг, Тоне Селишкар, Бранко Градишник, Полона Главан, Винко Мьодерндорфер, Павле Зидар, Нина Кокел и др. и на поети като: Алоиз Ихан, Милан Йесих, Милан Клеч, Нежа Мауер, Цирил Злобец, Кайетан Кович, Марко Кравос, Томаж Шаламун, Саша Вегри и др. Много от неговите преводи обаче остават непубликувани.

На Мелихар Вацлав са присъдени няколко награди – така например за работата си в „Матица словашка“ получава две благодарствени грамоти и плакет на д-р Йозеф Шкултети7), а за дългогодишната си педагогическа дейност – званието „заслужил учител“. През 2011 г. деканът на Философския факултет на Университета „Коменски“ го удостоява с паметен медал за заслуги към Алма матер. Неговото име носи отворената за студенти и граждани библиотека в Посолството на Словенската република в Братислава, на която той дарява собствената си библиотека.

До края на ползотворния си живот Мелихар Вацлав запазва своята виталност, пословичната си одухотвореност, оптимизъм и добронамереност. Умира на 19 юли 2013 г. на 97-годишна възраст. Любовта му към словенския език и култура се превъплъщава в преводите, дългогодишното преподаване на словенски език и култура, личните контакти със словенски педагози и писатели, което, от своя страна, е огромен принос за сближаването и взаимното опознаване на културите на двата народа. Изборът на преведените от него творби оказва положително влияние върху рецепцията на словенската литература в Словакия. Както отбелязва литературният историк и преводач Ян Янкович (2005: 139), „преводаческата дейност на Вацлав от края на 80-те и на 90-те години е доказателство, че при благоприятни условия неговият талант и умения могат да бъдат общополезни и в по-голям мащаб“. Благодарение на неговата личност и дело и разбира се, с подкрепата на Философския факултет на Университета „Коменски“ и Катедрата по славянски филологии, на Центъра за словенски език като втори и чужд език и Посолството на Словенската република в Братислава се създават традиции, които успешно се продължават от словенските лектори. Значимостта на лектората по словенски език и култура се изразява не само по отношение на образованието и науката. Той предоставя и отлични възможности за развиване и задълбочаване на културните контакти между Словения и Словакия.

БЕЛЕЖКИ

1. От по-широка историческа перспектива е необходимо да се спомене, че тази единствена по рода си словашка университетска катедра, в която се изучават южнославянските езици и литератури, е основана през 1964 г. под името Катедра по славистика и индоевропеистика, а през 1986 г. е преименувана на Катедра по славянски филологии.

2. За мероприятията, организирани от лектората по словенски език и неговата публикационна дейност, вж. напр. Kmecová, 2014a, Kmecová, 2014b, Kmecová, 2017.

3. Професор Шимон Ондруш се занимава със сравнително славянско и индоевропейско езикознание, етимология, старобългарски език, общо езикознание и история на езикознанието. От 1981 г. е член на Комитета за чехословашко-българско приятелство при Чехословашкото общество за международни отношения в Прага. За заслуги в развитието на българистиката в Словакия през 1975 г. е удостоен с орден „Кирил и Методий“ – първа степен.

4. Професор Ян Станислав полага основите на историческото изследване на словашкия език, занимава се с диалектология, старобългарски език, проучва езиковите и културните контакти във Великоморавия, както и делото на св. св. Кирил и Методий. Синтез на научното му творчество представлява петтомната „История на словашкия език“ (Dejiny slovenského jazyka (1956 – 1973)).

5. От основаването му през 1922 г. до 1945 г. студентският дом „Сворадов“ (по името на св. Сворад) става средище на словашката католическа интелигенция. Построен е на мястото на сиропиталището „Св. Алжбета“ като първото модерно студентско общежитие в Братислава за настаняване на студенти католици след основаването на Университета „Коменски“ през 1919 г.

6. През 1861 г. в гр. Мартин (Средна Словакия) е свикано събрание, което провъзгласява целите и изискванията на словашкия народ. То става основата на културно-просветителската организация на словаците „Матица словашка“ (Matica slovenská), която възниква на 4 август 1863 г.

7. Д-р Йозеф Шкултети (1853 – 1948) е словашки литературен критик, историк, езиковед, публицист и преводач. От 1919 г., заедно с литературния историк Ярослав Вълчек, e пожизнен уредник на „Матица словашка“.

ЛИТЕРАТУРА

Архив на Университета „Коменски“ в Братислава. Трудово досие на хонорувания преподавател Мелихар Вацлав за летния семестър на 1985/1986 г.

Литературен архив на Словашката национална библиотека. Фонд „Мелихар Вацлав“.

Регистратура на Философския факултет на Университета „Коменски“ в Братислава. Протоколи от заседания на Катедрата по славистика и индоевропеистика и Катедрата по славянски филологии.

Регистратура на Философския факултет на Университета „Коменски“ в Братислава. Списък на лекциите на Философския факултет на Университета „Коменски“ в Братислава.

REFERENCES

Archív Univerzity Komenského v Bratislave. Výkaz prác externého učiteľa Melichara Václava za letný semester 1985/1986.

Dobríková, M. (2012). Jazykovedná slavistika na Katedre slovanských filológií Filozofickej fakulty Univerzity Komenského v Bratislave. In: Žeňuch, P. Slovenská slavistika včera a dnes. Bratislava: Slovenský komitét slavistov, Slavistický ústav Jána Stanislava SAV, 94 – 105.

Jankovič, J. (2005). Slovník prekladateľov s bibliografiou prekladov z macedónčiny, srbčiny, chorvátčiny a slovinčiny. Bratislava: Juga – Veda.

Kačírek, Ľ. (2010). Viktor Smolej a jeho prínos pre rozvoj slovenskoslovinských vzťahov. In: Vojtechová Poklač, S. & Vojtech, M. 90. výročie vzniku Univerzity Komenského v Bratislave a Univerzity v Ľubľane – 90. letnica ustanovitve Univerze v Ljubljani in Univerze Komenskega v Bratislavi. Bratislava: Univerzita Komenského, 16 – 28.

Kmecová, S. (2014a). 20. výročie slovinského lektorátu na Filozofickej fakulte Univerzity Komenského v Bratislave. In: Slovenská reč, 79 (1 – 2), 78 – 88.

Kmecová, S. (2014b). Slovenistika na Filozofickej fakulte Univerzity Komenského v Bratislave v premenách. In: Dobríková, M. & Vojtech, M. Philologica LXXIII. Bratislava: Univerzita Komenského, 79 – 89.

Kmecová, S. (2017). Melichar Václav a jeho miesto v dejinách slovenskej slovenistiky. In: Slobodník, M. & Glossová, M. 95 rokov Filozofickej fakulty UK. Pohľad do dejín inštitúcie a jej akademickej obce, 468 – 485.

Literárny archív Slovenskej národnej knižnice. Fond Melichar Václav.

Ondruš, Š. & Huťanová, J. (1993). Slovanské filológie. Porovnávacia jazykoveda a porovnávacia literárna veda. In: Slavistika na Filozofickej fakulte Univerzity Komenského v Bratislave. Bratislava: Stimul, 2 – 23.

Registratúrne stredisko Filozofickej fakulty Univerzity Komenského v Bratislave: Zápisnice zo zasadnutí Katedry slavistiky a indoeuropeistiky a Katedry slovanských filológií.

Registratúrne stredisko Filozofickej fakulty Univerzity Komenského v Bratislave: Zoznamy prednášok Filozofickej fakulty Univerzity Komenského v Bratislave.

Revue svetovej literatúry, 2008 (3).

Švaral, P. (2000). Sodelovanje slovaških in slovenskih študentov v organizaciji Pax Romana. Zgodovinski časopis, 54 (3), 449 – 455.

Václav, M. (2001). Tridsiate až päťdesiate roky slovensko-slovinských literárnych stykov. Pančíková, M. Philologica LIII. Bratislava: Univerzita Komenského, 67 – 69.

2025 година
Книжка 6
УПОТРЕБИ НА АОРИСТА ВМЕСТО ИМПЕРФЕКТА В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧЕН АСПЕКТ

Красимира Алексова, Ласка Ласкова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Михаела Москова

Книжка 5
МОПАСАН КАТО ПРЕДМОДЕРНИСТ?

Светла Черпокова

Книжка 4
СИНКРЕТИЗЪМ И МОДАЛНОСТ

Мариана Георгиева

„IMPATIENT WOMEN“ OR THE FUTURE OF THE VALUES / VALUES OF THE FUTURE

Magdalena Kostova-Panayotova, Madeleine Danova

В ИРОНИЧНОТО „ЦАРСТВО“ НА МУЗИЛ

Соня Александрова-Колева

Книжка 3
ЗА УПОТРЕБАТА НА ПАСИВНИ ФОРМИ В ПОЛИТИЧЕСКАТА РЕЧ

Борислав Петров, Биляна Михайлова

ТЕРМИНОЛОГИЯТА В ПЛУВАНЕТО

Биляна Рангелова

ПРЕВОДИТЕ НА Д-Р ЛОНГ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА

Мария Пилева, Елена Крейчова, Надежда Сталянова

Книжка 2
ВЪЛШЕБСТВО И ИНТЕРПРЕТАЦИЯ

Соня Александрова

Книжка 1
ЗАМЯНАТА НА ИМПЕРФЕКТНОТО ОТ АОРИСТНОТО ПРИЧАСТИЕ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧЕН АСПЕКТ

Красимира Алексова, Ласка Ласкова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Михаела Москова

ГЕЙМИФИКАЦИЯТА И УСВОЯВАНЕТО НА ЧУЖД ЕЗИК

Гергана Фъркова, Гергана Боянова, Ани Колева, Зорница Лъчезарова, Венче Младенова

НОВАЯ МОНОГРАФИЯ ПО РУССКОМУ ЯЗЫКОЗНАНИЮ

Михаил Викторович Первушин

2024 година
Книжка 6
ПРОСТРАНСТВЕНИТЕ ИЗМЕРЕНИЯ НА ИЗМЕНЕНИЕТО НА КЛИМАТА И ГЛОБАЛНОТО ЕЗИКОВО РАЗНООБРАЗИЕ

Климент Найденов, Методи Иванов, Антонина Атанасова, Димитър Атанасов, Александър Пейчев

СИРМА ДАНОВА (12.11.1984 – 22.10.2023)

Владимир Сабоурин

СИЛАТА НА ПОСТИСТИНАТА

Владимир Градев

Книжка 5
В ПАМЕТ НА АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ (1953 – 2023)

Надежда Делева, Димитър Веселинов

Книжка 4
A NOTE ON THE LANGUAGE COMPONENTS OF APHASIA

Kostadin Chompalov, Dobrinka Georgieva

ПАМЯТИ ЮРИЯ ДЕРЕНИКОВИЧА АПРЕСЯНА (1930 – 2024)

Димитър Веселинов, Надя Делева

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
РЕПЕРТОРИУМ НА СРЕДНОВЕКОВНИ ЮЖНОСЛАВЯНСКИ РЪКОПИСИ И КОПИСТИ В НАУЧНОИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ КОНТЕКСТ

Детелин Лучев, Максим Гойнов, Десислава Панева-Маринова, Радослав Павлов, Константин Рангочев

ПРОФ. Д-Р БОГДАН МИРЧЕВ НА 80 ГОДИНИ

Ренета Килева-Стаменова, Ева Пацовска-Иванова

КРЪГОВРАТ НА ИЗКУСТВАТА

Ирена Кръстева

2023 година
Книжка 6
ГРАМАТИКА И КОГНИЦИЯ

Мариана Георгиева

БЪЛГАРИСТИКАТА В САМАРА

Димитър Веселинов

Книжка 5
Книжка 4
IMPACT OF INTERNET RESOURCES USED BY KAZAKHSTAN AND KYRGYZSTAN UNIVERSITY STUDENTS FOR ENGLISH LEARNING

Sagimbayeva Jannat Elemesovna, 1;, Tazhitova Gulzhakhan Zarubaevna, 1;, Mukhtarkhanova Ainagul Madievna, 1;, Duvanaeva Karachach Toktomamotovna, 2;, Kurmanayeva Dina Kassimbekovna

Книжка 3
НИЕ СМЕ ТЕЗИ, КОИТО СМЕ

Милена Кирова

Книжка 2
SECOND LANGUAGE ACQUISITION AND SOME OF ITS ASPECTS

Nadezhda Stalyanova, Elena Krejcova

LES MOTS POUR RIRE

Bilyana Mihaylova

BASIC REQUIREMENTS FOR CHARACTERISTICS OF THE KOREAN LANGUAGE E-TEXTBOOK

Lyudmila A. Voronina, Sergey A. Letun, Evgenia Rozenfeld

Книжка 1
2022 година
Книжка 6
SOCIOLINGUISTIC CREDO OF A FOREIGN LANGUAGE TEACHER: THE CASE OF DIGITAL CLASSROOM

Ekaterina A. Savkina, Elena G. Tareva, Dimitrina Lesnevskaya

Книжка 5
Книжка 4
„АНДРЕ МАЛРО – ПИСАТЕЛ И БОРБЕН ИНТЕЛЕКТУАЛЕЦ“ – ПРАЗНИК НА ДУХА

Соня Александрова-Колева, Мая Тименова-Коен

Книжка 3
РАЗРАБОТКА ОПРОСНИКА ДЛЯ ИЗУЧЕНИИ ЯЗЫКОВЫХ БИОГРАФИЙ НОСИТЕЛЕЙ УНАСЛЕДОВАННОГО ЯЗЫКА

Леонид Московкин, Бернгард Бремер, Татьяна Курбангулова, Татьяна Лыпкань

Книжка 2
АКТУАЛЬНЫЕ ТЕМЫ ИССЛЕДОВАНИЙ В СОПОСТАВИТЕЛЬНОЙ ФИЛОЛОГИИ В СОВРЕМЕННОМ КАЗАХСТАНЕ

Молдир Алшынбаева, Дарина Аманбекова, Мерей Балабекова

Книжка 1
КЪМ НОВИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

Човешкият фактор е в основата на обучител- ния процес. Това показват изминалите в пан- демична среда няколко години. Информацион- но-комуникационните технологии се оказаха в центъра на образователните промени и влязоха в ролята на панацея за решаване на кризисните моменти във всички аспекти на обучението. Но не можаха да изпълнят ролята на пълноценна алтернатива на „живите“ срещи в учебната ау- дитория. Вълната от оптимизъм и очаквания вече премина своя пик сред преподавате

РЕЧЕВОЕ РАЗВИТИЕ ПОДРОСТКОВ 10 – 12 ЛЕТ И ИСПОЛЬЗОВАНИЕ ЭЛЕКТРОННЫХ УСТРОЙСТВ

Безруких, Марьяна Михайловна, Логинова, Екатерина Сергеевна, Теребова, Надежда Николаевна, Усцова, Александра Григорьевна, Макарова, Людмила Викторовна

КУЛЬТУРНАЯ ПАМЯТЬ И ПРЕЦЕДЕНТНЫЕ ФЕНОМЕНЫ

Валерий Ефремов, Валентина Черняк, Надя Чернева

2021 година
Книжка 6
КАКВО Е КУРОРТ?

Иля Златанов

ДЕКОНСТРУИРУЯ ФЕЙКИ

Татьяна Цвигун, Алексей Черняков

Книжка 5
ОВАКАНТЯВАНЕТО НА КАНОНА

Цветан Ракьовски

ПРАВО, ПРАВОПИС И ПРАВОГОВОР

Маргарита Гергинова

Книжка 4
Книжка 3
LA DIDACTIQUE DU FLE À LA CROISÉE DES SCIENCES COGNITIVES ET DISCURSIVES

Elena G. Tareva, Elena Porshneva, Indira Abdulmianova

Книжка 2
ЕЗИК, ВЛАСТ, МЕДИЯ

Мариана Георгиева

Книжка 1
ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧНИ АСПЕКТИ НА ПРИСЪСТВЕНОТО ОБУЧЕНИЕ В ЕЛЕКТРОННА СРЕДА

Предизвикателствата пред съвременната лингводидактология през новата 2021 г. без съм- нение са свързани с необичайната обстановка, в която се озова световната образователна система под въздействието на неочакваната епидемична ситуация. Пандемичната вълна предизвика по- врат в хода на естественото развитие на лингво- дидактологичните изследвания. Информацион- но-комуникационните технологии се оказаха в центъра на образователните промени и логично се превърнаха в търсената панац

2020 година
Книжка 6
Книжка 5
ЮРИЙ ЛОТМАН КАК ОБЪЕКТ И МЕТАЯЗЫК

Татьяна Цвигун, Алексей Черняков

К ВОПРОСУ О ПРИЗНАКАХ КВАЗИСИМВОЛА

Григорий Токарев, Надя Чернева

Книжка 4
ЦИФРОВЫЕ СРЕДСТВА В ОБУЧЕНИИ ИНОСТРАННЫМ ЯЗЫКАМ: ОТБОР И ТИПОЛОГИЗАЦИЯ

Бартош Дана, Гальскова Наталья, Харламова Мария, Стоянова Елена

Книжка 3
СИНТАКСИС НА МЕТАЕЗИКА

Мариана Георгиева

BURNOUT LEVELS OF ENGLISH LANGUAGE TEACHERS

Suzan Kavanoz, Yasemin Kırkgöz

КЪМ ИСТОРИЯТА НА ПРЕДЛОГА ОСВЕН

Марияна Цибранска-Костова

Книжка 2
A SEMANTIC DESCRIPTION OF THE COMBINABILITY BETWEEN VERBS AND NOUNS (ON MATERIAL FROM BULGARIAN AND ENGLISH)

Svetlozara Leseva, Ivelina Stoyanova, Maria Todorova, Hristina Kukova

В ПАМЕТ НА ДОЦ. Д-Р ЙОРДАНКА СИМЕОНОВА 28.08.1946 – 25.07.2018

Павлинка Стефанова, Димитър Веселинов

Книжка 1
НОВИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ПРЕД СЪВРЕМЕННАТА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯ

Третото десетилетие на ХХІ век поставя пред лингводидактологията нови предизвикателства. Утвърденото във времето историко-теоретико- практическо разглеждане на тази наука като из- следователско направление, обединяващо всички аспекти на езиковото образование, продължава да поставя във фокус проблема с оптимизиране на акционалността в условията на глобализира- щия се свят. Интерактивността между участни- ците в образователния процес по чужд език из- исква ново преосмисляне на ролит

СИНТАКТИЧНО ОТНОШЕНИЕ

Мариана Георгиева

АКАДЕМИК ЮРИЙ ДЕРЕНИКОВИЧ АПРЕСЯН НА 90 ГОДИНИ

Димитър Веселинов, Надя Делева

2019 година
Книжка 6
TOWARDS CONCEPTUAL FRAMES

Svetla Koeva, Tsvetana Dimitrova, Valentina Stefanova, Dimitar Hristov

Книжка 5
Книжка 4
ПЕДАГОГИЧЕСКАЯ ИННОВАТИКА В ДЕЙСТВИИ

Галина Шамонина, Леонид Московкин

Книжка 3
НАУЧНОЕ НАСЛЕДИЕ ЗОЛОТОГО ВЕКА ИСЛАМА

Сулейменов И.Э., Молдажанова А.А., Копишев Э.Е., Егембердиева З.М., Ниязова Г.Б.

Книжка 2
КОГНИЦИЯ И ПУНКТУАЦИЯ

Мариана Георгиева

КРЪГЛА МАСА „ЕЗИК И ПРЕВОД“

Маргарита Гергинова

Книжка 1
ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ АСПЕКТИ НА СЪВРЕМЕННАТА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯ

Списанието „Чуждоезиково обучение“ е един епистемолого-културологичен монумент на лингводидактологията, която постоянно търси и обновява своя изследователски профил, за да го подложи на опита на времето, преди да се пре- върне в класика. Списанието е барометър на бъл- гарската методическа наука, фиксиращ нейните творчески търсения през годините, проектиращ нови визии и поставящ теоретико-практически ориентири. Текстовете на публикуваните ста- тии са елементи от историята

2018 година
Книжка 6
Книжка 5
PUBLIC AWARENESS OF DYSLEXIA IN BALKAN COUNTRIES

Mirela Duranović, Dobrinka Georgieva, Mirjana Lenček, Tatjana Novović, Muljaim Kačka

Книжка 4
СЕМАНТИЧНИ РЕЛАЦИИ В РАМКИТЕ НА МНОГОКРАТНАTA ХИПЕРОНИМИЯ В УЪРДНЕТ

Светла Коева, Валентина Стефанова, Димитър Христов

МИФЫ О РУССКОМ ЯЗЫКЕ: ON-LINE

Валерий Ефремов

Книжка 3
БЪЛГАРСКИЯТ „MAÎTRE DE LANGUES“

Димитър Веселинов

ДОЦ. Д-РУ ИЛИАНЕ ВЛАДОВОЙ 80 ЛЕТ

Валентина Аврамова

Книжка 2
THE FEAR TO TALK

Adriana Sotirova

Книжка 1
ПРОБЛЕМИТЕ НА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯТА В ПРОСТРАНСТВЕНО-ВРЕМЕВАТА СИТУАЦИЯ НА ХХI ВЕК

Ако речникът е цялата Вселена, подредена по азбучен ред, то научното списание е хронология на науката, фиксирана в статии и съобщения, които с момента на своето отпечатване се превръщат в ав- тентични свидетелства за пътищата на познанието, трасирани от ревностни изследователи на непреход- ните теоретични истини в преходността на човешкия живот. Появяват се автори новатори, които маркират творческия подем на времето, и автори пазители на познанието, съграждано в продълж

ВСИЧКО ДА СТАВА ЗА ПОУКА

Радияна Дринова

2017 година
Книжка 6
LES RÔLES DES MOTS-CLEFS

Anélia Brambarova

НОВО ЗАВРЪЩАНЕ КЪМ МО

Бойка Илиева

Книжка 5
И НЕКА Д УМИТЕ ГОВОРЯТ. . . (Портрет на един бележит учен)

Димитър Веселинов, Екатерина Софрониева

Книжка 4
ЖИВОТЪТ НА КНИГАТА

Анна Ангелова

ИГРОВЫЕ ФОРМЫ ПОПУЛЯРИЗАЦИИ РУССКОГО ЯЗЫКА

Валерий Ефремов, Елена Петренко

ПОЕМ ПО-РУССКИ

Денис Букин

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
НОВИ ОБРАЗОВАТЕЛНИ ХОРИЗОНТИ

Димитър Веселинов, Главен редактор

2016 година
Книжка 6
ДИАЛОГ НА КУЛТУРИТЕ

Анна Ангелова

СВЕТЪТ КАТО СЛОВО

Магдалена Костова-Панайотова, Любка Ненова

НЕЩАТА ОТВЪТРЕ

Анелия Бръмбарова

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
РУССКИЙ ЯЗЫК СОВРЕМЕННОЙ РОССИИ

Вербицкая Людмила Алексеевна

Книжка 2
СТЕФАНА ДИМИТРОВА

Донка Мангачева

ТАТЯНА МИХАЙЛОВНА НИКОЛАЕВА

Стефана Димитрова

Книжка 1
УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ

Димитър Веселинов

ЗАБАВЛЕНИЯ ПО ФРЕНСКИ

Цвета Тодорова

DE VITA BEATA НА ПРЕВОДАЧА

Владимир Сабоурин

2015 година
Книжка 6
SCIENCES ET GUERRE, SCIENCES EN GUERRE

Ioan Panzaru, Florin Turcanu, Simona Necula

Книжка 5
СБОРНИК В ЧЕСТ НА ПРОФ. МАРИЯ КИТОВА

Магдалена Караджункова

Книжка 4
ДО УЧАСТНИЦИТЕ В VII МЕЖДУНАРОДНА КВАЛИФИКАЦИОННА ШКОЛА ВАРНА, 2015

«Ñîâðåìåííûå ïåäàãîãè÷åñêèå òåõíîëîãèè »

МОСКОВКИН ЛЕОНИД ВИКТОРОВИЧ

доктор педагогических наук, профессор кафедры русского языка как иностранного и методики его преподавания

ПОЧЕКАНСКА-НИКОЛЧОВА СТОЯНКА ГЕОРГИЕВА

Мастер-класс «Обучение РКИ в контексте исторической памяти и на-, циональной идентичности (на материале русской литературы)»

БУКИН ДЕНИС ЮРЬЕВИЧ

Сфера научных интересов

Книжка 3
ЗА ДУМАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ

Мария Костова

Книжка 2
ФРАНКОФОНИЯ И ФРАНКОФОНИ

Димитър Веселинов

БИТИЕТО НА ОБРАЗИТЕ

Йосиф Каменов

IN MEMORIAM

Elena Alekova

Книжка 1
LA LANGUE DANS L’OEIL ET LA PEAU

Tzvétiléna Krasteva

ЗАЕДНО ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ

Сабина Павлова

НОВ УЧЕБНИК ПО МЕТОДИКА НА ЧУЖДОЕЗИКОВОТО ОБУЧЕНИЕ

Иванка Мавродиева, Димитър Веселинов

2014 година
Книжка 6
БИЛИНГВИЗЪМ В УСЛОВИЯТА НА НАРУШЕН СЛУХ

Светослава Съева, Ангелина Бекярова

ТРАКИЙСКИЯТ ЕЗИК

Светлана Янакиева

ПЪРВОСТРОИТЕЛЯТ

Анна Ангелова

ПОМАГАЛО ЗА НОВИТЕ БУДИТЕЛИ ОТ КЛАСНАТА СТАЯ

Ана Клисарска, Константин Фиданчев

ДЕТАЛЬ МОЖЕТ СТАТЬ СИМВОЛОМ ЭПОХИ

Борис Тимофеевич Евсеев – поэт, прозаик, эссеист. Лауреат премии Правительства Российской Федера- ции в области культуры и премии «Ве- нец», Бунинской, Горьковской и многих других литературных премий. Получил музыкальное, литературное и жур- налистское образование. В советское время публиковался в Самиздате. Ав- тор 15 книг прозы. Переводился на английский, болгарский, голландский, испанский, итальянский, китайский, немецкий, эстонский, японский и др.

Книжка 5
MIGRATING MEMORIES

Irina Peryanova

Книжка 4
ЕЗИКЪТ – НАУКА И ПРАКТИКА

Павлина Стефанова

ВРЕМЕНАТА ОТЛИТАТ, НАПИСАНОТО ОСТАВА

Магдалена Караджункова

Книжка 3
ОЦЕНЯВАНЕТО ОТ РОДИТЕЛИТЕ – ВЪЗМОЖНОСТИ И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

Галина Хитрова, Диана Миронова, Янка Банкова, Павлина Йовчева

Книжка 2
ПРЕВОДЪТ В ЕВРОПА

Ирена Кръстева

ОБЩОБАЛКАНСКИТЕ КОРЕНИ

Русана Бейлери

Книжка 1
ПАДНАЛИТЕ АНГЕЛИ

Мони Алмалех

ПРОФ. Д-Р БАГРЕЛИЯ БОРИСОВА СЪБЧЕВА (1955 – 2013)

Весела Белчева, Свилен Станчев

ПРОЕКТ НА НАЦИОНАЛНО ИЗДАТЕЛСТВО „АЗ БУКИ“ И ФОНД „РУССКИЙ МИР“

ПРОЕКТ НА НАЦИОНАЛНО ИЗДАТЕЛСТВО „АЗ БУКИ“ И ФОНД „РУССКИЙ МИР“

2013 година
Книжка 6
ИЗ ДЕБРИТЕ НА ПОРТУГАЛИСТИКАТА

Весела Чергова. (2012). Конюнктивният имперфект в съвременния пор-

МАТУРА ПО ФРЕНСКИ ЗА ОТЛИЧЕН

Ботева, С., Кръстева, Ж. & Железарова-Сариева, А. 100% успех. Матура по френски език. София: Просвета. 298 с. ISBN: 9789540126258

Книжка 5
ПОЛИТИЧЕСКАТА РЕЧ – МОДЕЛИ НА ПОВЕДЕНИЕ И КОМУНИКАЦИЯ

Владислав Миланов, Надежда Михайлова-Сталянова. (2012). Езикови портрети на български политици. Част първа. София: УИ „Свети Климент Охридски“. 230 с. ISBN 978-954-07-3323-4

ПРОЕКТ НАЦИОНАЛЬНОГО ИЗДАТЕЛЬСТВА „АЗ БУКИ“ И ФОНДА „РУССКИЙ МИР“

Идея проекта «Открытая линия» - популяризация современных тенденции, исследования и анализы ведущих ученых в сфере обучения русскому языку как иностранному, а также - обмен опыта между болгарскими учителями. Проект реализируется Национального издательства «Аз Буки» - часть Ми- нистерство образования и науки Болгарии, вместе с фондом «Русский мир». Сегодня – благодаря мастер-классов, у нас есть исключительная возможность познакомится с новейшими разработками ведущих ученых и мето

Книжка 4
ЧУЖДОЕЗИКОВО ОБУЧЕНИЕ МЕЖДУ ТРАДИЦИИ И ИНОВАЦИИ, МЕЖДУ ОБРАЗОВАТЕЛНА ТЕОРИЯ И УЧЕБНА ПРАКТИКА

Чуждоезиковото обучение в съвременната образователна парадигма – теория, практика, перспективи. Велико Търново: Ивис, 2011, 277 с.

Книжка 3
COMPOUND VERBS FROM А COGNITIVE AND SEMANTIC PERSPECTIVE

Bagasheva, Alexandra. (2012). Refl ections on Compound Verbs and Com-

ТЕАТРАЛЬНАЯ АТМОСФЕРА В КЛАССЕ

Тодорова, Румяна В. Димитрова, Розалина И

ПРАЗНИК В МОЕТО УЧИЛИЩЕ

Анаит Киркорова

Книжка 2
ЗА УЧИТЕЛЯ И ЧОВЕКА ЧУДОМИР – АНАЛИЗ НА ЗАПИСКИТЕ МУ ЗА ЕДНО ПЪТУВАНЕ В ТУРЦИЯ

Мевсим, Хюсеин. Пътуването на Чудомир в Турция (1932). Пловдив: „Жанет 45“, 2012, 200 с. ISBN 978-954-491-785-2 Милена Йорданова

ФУНДАМЕНТАЛНИЯТ ТРУД НА МАРИЯ КИТОВА- ВАСИЛЕВА „ЛЮБОВТА КЪМ СЛОВОТО. ЗА ИЗВОРИТЕ НА НАУКАТА ЗА ЕЗИКА“

Китова-Василева, Мария. Любовта към словото. За изворите на науката за езика (От древността до края на Ренесанса). София: Колибри, 2012, 492 с. ISBN: 978-954-529-982-7x

БИЛИНГВАЛНО ПРЕДУЧИЛИЩНО ОБУЧЕНИЕ

Peter Doyé. Lernen in zwei Sprachen. Deutsch im bilingualen Kindergarten. Hildesheim – Zürich – New York: Georg Olms Verlag AG, 2012, 110 S. ISBN 978-3-487-08870-9

Книжка 1
LES MOYENS SYNTAXIQUES DU RHEME EN RUSSE

Anna Khaldoyanidi, Mary-Annick Morel

ИЗУЧАВАНЕ НА ЕЗИЦИ ОТ ЗРЕЛОСТНИЦИТЕ – НАГЛАСИ, ОЦЕНКИ, ПЕРСПЕКТИВИ1)

Албена Чавдарова, Росица Пенкова, Николина Цветкова

ВСИЧКИ РАЗБИРАТ ОСТИН

Донка Мангачева

ТВОРЕЦЪТ КАТО МОРЕПЛАВАТЕЛ

Аспарух Аспарухов

2012 година
Книжка 6
НА УЧИТЕЛЯ – ЛИЧНО

90 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ПРОФЕСОР ЖАНА МОЛХОВА

ПРОФЕСОР НИКОЛАЙ МИХОВ НА 70 ГОДИНИ

Даниела Кожухарова Николай Николов Михов е роден на 30 април 1942 г. в семейството на индустриалец. През 1956 г. заминава за София, за да учи в гимназия. Изу- чава руски и френски език, към които добавя факултативните латински, немски и английски. Учи неуморно и до днес. Професор-полиглот, който по време на кандидатстудентските кампа- нии, докато проверява работите по френски език, по време на кратката си почивка попълва тестовете по немски и по испански език, показвай

ЕВРОПЕЙСКИ ДЕН НА ЕЗИЦИТЕ

Цветанка Панова

РЕТРОСПЕКТИВНА БИБЛИОГРАФИЯ RETROSPECTIVE BIBLIOGRAPHY

Преди 50 години Симеонов, Йосиф. Някои трудности при изучаване на френски език. С., Наука и изкуство, 1962, 84 с. Методика на обучението по френски език в средния курс на общообра- зователните училища: Учебник за учит. инст. за прогимназ. учители / Валерия Карабаджева. София: Народна просвета, (1962), 192 с. Нагледна граматика на немски език / Жана Николова-Гълъбова. Со- фия: Народна просвета, 1962, 243 с. : с табл., 2 л. табл. Българско-немски речник / Александър Дорич, Герда Минкова, Стефан

КНИГИ И ПЕРИОДИЧНИ ИЗДАНИЯ, ПОЛУЧЕНИ В РЕДАКЦИЯТА BOOKS AND PERIODICALS RECEIVED

Ботева, С., Ж. Кръстева, А. Железарова-Сариева. 100% успех. Матура по френски език. София, Просвета, 298 с. Легурска, П. Семантичен речник на типологичните характеристики на вторичното назоваване в руския и българския език. София, Изда- телство „Ето“, 2011, 312 с. Легурска, П. Съпоставителни лексикални анализи и основа за съпос- тавка. София, Издателство „Ето“, 2011, 228 с. Мавродиева, Ив. Политическа реторика в България: от митингите до онлайн социалните мрежи (1989–2011 г.). Автореферат н

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.