Чуждоезиково обучение

2014/3, стр. 315 - 320

БАРОКЪТ КАТО КОНЦЕПЦИЯ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ТЕКСТОВЕ

Камен Михайлов
E-mail: kmihajlov@abv.bg
Institute for Literature
Bulgarian Academy of Science
52 Shipchenski prohod Blvd. 17
Sofia Bulgaria

Резюме:

Ключови думи:

Светлана Василева-Карагьозова. По пътя на барока. Рецепция и трансформация на бароковата парадигма в славянските литератури.

София, УИ „Св. Климент Охридски“, 2013. 310 с. ISBN 978-954-07-3555-9.

Книгата на Св. Василева-Карагьозова съдържа няколко неоспорими приносни момента, които в съвкупността си определят една наистина нова гледна точка към проблем, в значителна степен изясняван в научната литература. Барокът, било като метод, било като резултат в изкуството, било като специфично проявление в интелектуалното ментално пространство, е за последен път сред актуалните предмети на изследване през 50-те и 60-те г. на ХХ в. Разбира се, в случая имам предвид тази вълна от демонстриран научен интерес, която се взря в славянските реформаторски движения и във възрожденските процеси на юг и на изток. Твърде съществено е, че настоящата книга почти веднага съумява да покаже ограничената продуктивност на редица осъществени вече подходи и изводи от онова време. Това бяха преди всичко стесненият поглед към явлението, регионалните анализи и най-вече – отсъствието на общ модел. Усилията бяха съсредоточени предимно към описание на спецификите за всяка отделна култура и към размишленията доколко една или друга проява може да се включи към „бароковия процес“. Избързвайки, ще приведа вместо обобщение цитат от Св. Василева-Карагьозова: „Дори и най-изчерпателният списък на характерните барокови белези не би бил равнозначен на бароковата художествена система“. Причината за това се състои във факта, че немалко от споменатите „специфики“ са общи за редица още художествени направления. Разбира се, през десетилетията бяха извършени същностни анализи на факти и произведения, бяха изведени философските принципи на барока и оценени действията на творческите личности при адаптирането му в конкретно националните условия. В настоящия труд обаче се формулират още в заглавието – като предмет на научното търсене – възприемането на барока и протичащите с него трансформации, а заедно с тях е представен и обхватът на контекста – славянските литератури. По такъв начин в центъра на вниманието попада моделирането на разновидовите прояви при акцентуване върху неединността – преобразуванията в качеството си на динамична характеристика. Заявен е историческият подход, заменил схващането за статичната утвърденост на барока. Така че към плюсовете на текста можем да изтъкнем на първо място обзора, представящ историята на въпроса: авторите, вижданията им – всичко това не като дан на традиционния респект към миналото, нито като свидетелство на задължителното познаване на материала, а като енергичен размисъл за пътищата на постигане на едно съвсем непросто човешко познание.

Защо „непросто“, читателят разбира още в първата глава. Авторката обосновава своето мнение, че барокът представлява многопластов комплекс от активно действащи елементи – като се започне с дълбинните рационални структури при конструирането на художествена и естетическа реалност и се стигне до способи, техники и декорации на изразните средства. Именно чрез тази съвкупност получават съвсем различно осветление съответните факти, известни ни от историите на славянските литератури и култури. Цялото това изследователско проследяване е вторият сериозен успех в изследването на бароковите въпроси. При това д-р Св. Василева-Карагьозова не просто държи сметка, но и настоява, че проявленията на барока, както и понятията за него са твърде различни в традициите на различните страни. Ето защо пред себе си тя поставя значимата задача не да наблюдава статиката на модела, а да проследява изменчивостта на неговите модуси в географско-културните пространства. Отправна точка е разбирането, че бароковата тенденция е тясно свързана с християнската цивилизация от една страна, но от друга страна – тя приема и съществени реформаторски концепции. Сред последните сигурно трябва да се имат предвид и трансформациите на античните и на определено езическите представи. Всички те съставят картината на диалектическия синтез, тъй като в концептуален план барокът остава промислена и хармонична визия за света, съответна на логическите построения на епохата.

Важен, и обикновено отсъстващ аспект при наблюденията върху барока, е възстановеният контекст на икономическите и политическите условия, обусловили явлението като външни фактори. Става дума за забавеното и подвластно развитие на всички славяни поради непоклатимите феодални поземлени отношения, липсата на промишлено производство и такава специфична характеристика като „двойното“ потисничество. За поляци и чехи това е натискът от страна на официалната власт, от една страна, а така също и от местното население на държавите, в които западните славянски групи попадат. Аналогична е ситуацията на сърбите емигранти в южноунгарските земи и на българите – в Таврия, Бесарабия и Молдова. За народностите, живеещи в рамките на Османската империя, „двойният“ гнет се осъществява от чуждоверската власт, управляваща не според граждански закони, а според мюсюлманските принципи, фиксирани в Корана, както и от страна на гръцките религиозни власти, вече сформулирали своята националистична Мегали идея. В тези условия започва етапът на контрареформацията, като особено съществен факт стават одобрените реформи за отношението на Католическата църква към литературата, изкуството и културата (Тридентският събор, 1545 – 1563 г.). Техен непосредствен резултат е ликвидирането на интелектуалните прослойки сред чехи, словенци и словаци. За сърбите преследването по религиозен признак протича през 50-те г. на XVIII в., когато множество забогатели и издигнали се люде биват превърнати в крепостни селяни в Хабсбургската империя. Изяснена е ролята на Йезуитския орден и особено неговата образователна стратегия, която чрез система от допустими компромиси денационализира съзнанието на обучаемите младежите.

Определяйки същностните характеристики и произлизайки от тях, безспорно най-примамливата цел представлява срещането на бароковите нагласи върху граничните територии между католицизъм и православие. Разбира се, че в случая на предно място изскачат цяла поредица от компромиси – сред най-разпространените са тези, извършвани от знаменитата „Propaganda Fide“. Върху тях обаче авторката ще насочи вниманието значително по-късно.

Във втората и третата част тя поема по един изоставен от научното „братство“ път и поради тази причина вече достатъчно „трънлив“, но убеден съм, в най-сериозна степен продуктивен. Става дума за социално-икономическите и политическите процеси в Европа, които представляват липсващата „парабарокова“ контекстуалност, даваща дори „усетна“ представа за възникването на явлението, а по-нататък и за пътищата на неговото утвърждаване. В текста е намерен точният баланс между споменатите вече фактори и специфично културните механизми. Така по естествен начин се стига до отговора на сложния въпрос – защо в страни със съвършено различаващи се политически системи, отношения между църква и държавност, страни, намиращи се на различни стадии на икономическо и финансово обслужване, се проявяват сходни тенденции. Общото между тях е намерено в духовната атмосфера на епохата, която в своята самостоятелност и сравнителна обособеност изисква съответните художествено-естетически търсения и те се проявяват посредством деянията на плеяда неординарни личности. Лично на мен са ми известни немалко статии и книги, посветени на образователните институции в отделните страни, на дейността на едни или други духовни лица, организиращи самостоятелно или със съответна подкрепа учебни заведения. В науката на тях се е гледало като на усилия за ново образование, като на мисионерска дейност в традициите на апостолическите архетипи. В главата, посветена на отношението между барока и контрареформацията, всички маркирани многопосочни, пределно обхватни и не на последно място дори противоречиви прояви получават различно осмисляне. Създаването на славяно-гръко-латинските училища (академии), продуцирането на огромна „поправена“ църковна книжнина, борбата за „поправките“, противопоставянето на институционално различните религиозни пропаганди, емблематизирането на противостоянето, нарушаването на литургичните канони, на молитвените обреди и пр. се оказват една наистина огромна парадигма, проявяваща се от запад до изток и от север до юг и имаща твърде много общи точки с бароковото мислене и поведение. Специалистите по Българско възраждане например ще установят, че подобните процеси в нашите земи вече няма да стоят така изолирано, нито пък в рамките на регионалния процес за борба между гръцкото и новобългарското влияние. Ще се появи и здрава обща връзка между „Христоитията“ на Райно Попович и учителската му дейност например; между „странните“ символни анализи на текстове на Й. Хаджиконстантинов-Джинот и политическите му акции срещу гърцизма. Няма да „стоят“ така странно обособени Партений Павлович и Христофор Жефарович. Разбира се, преимуществото на изложението е тъкмо в това, че случващото се не се разглежда изолирано: българският материал като български, украинският – като украински, и т. н., хърватският – като хърватски, а в съвместността на общия духовен повик. Така че – тук са и славяно-гръко-латинската образованост в Киев, в Московското княжество, реформите на патриарх Никон, процесите в белоруските предели (със следи от тенденциите във Великото литовско княжество), Полското кралство, Далмация със знаменития опит за приобщаване на народности и територии, наречен илиризъм... И още нещо, също значително – боравенето с теоретичните концепции при заниманията с фактологичната конкретика. Констатацията на цяла редица черти – напр. декоративизмът, театралността, хералдичността, идеите за говоряща живопис и няма поезия – всичко това е известно още от студентските банки, но обяснението как изброените белези се натрупват пирамидално върху особеното „бароково“ умонастроение на скепсиса, оттласкването от нетрайното, тленното в посока на красивото, остроумното и забавното е било нелека изследователска задача. И не само поради външната им несъвместимост и дори абсурдност, а поради трудно уловимата връзка между рационалност и емоционалност (винаги противопоставени във философските и естетическите системи).

Нова и интересна е аргументираната връзка между барока и качествата на поезията в славянските общества, в това число и на юг. Досега тази връзка се е представяла като странична, несъществена и изолирана – например в опитите на българите католици. Впрочем и цялата тяхна дейност остава такава в научно обръщение, въпреки някои отделни опити по линията П. Динеков – Кр. Станчев – К. Топалов. Авторката намира като извод една точна формула: „За православните славянски литератури стихотворната организация става синоним на литературност (художественост) в периода на тяхното формиране, който съвпада с доминацията на бароковите тенденции“. В общия процес са и усилията по преработка на различни типове текстове в стихотворни, така характерни и за българските възрожденски дейци. Ето как, без да получава ново качество, тогавашната реторическа поезия се представя пред нас в нов облик, а стихоплетите (даскалите) се оказват в крак със същите онези „духовни движения на епохата“, макар и да не достигат до знаменити образци (трябва обаче да се отбележат и високохудожествените изключения) – от Г. Пешаков през Г. С. Раковски до младия Петко Славейков. Твърде интересни и заслужаващи споменаване са конкретните типове поезия, обсъдени, проблематизирани и демонстрирани в книгата. Присъединявам се и към общия извод, посочващ, че макар барокът да не оформя отчетлив период в славянските култури, остава факт, чиято тенденциозност играе твърде съществена и обхватна роля в разнообразното словесно и изобразително творчество. Смятам засъществени анализите на политическите и идеологическите тенденции, направени от Св. Василева-Карагьозова. Такива са специфичните прояви като „бароков славизъм“, „бароков илиризъм“, „бароков сарматизъм“.

В конкретно литературен план с бароковите идеи е свързано развитието на епическата поема – в това число и обемни образци. Наред със собствената продукция на южно- и източнославянските автори тук трябва да отнесем и преводите. Така наример „Бесният Орландо“ от Л. Ариосто се появява на полски, сръбски, български и пр. Разпространение и авторитет придобиват такива прозаични жанрове като дневниците, епистолиите. Твърде често в тях се изясняват скритите подбуди на историческите събития. При западните славяни те са част от официозната дворцова литература; сред българите те запазват за дълго време своята ограничена комуникативност (биват публикувани десетилетия след смъртта на своите автори), но така или иначе утвърдеността на жанровете е факт.

Според „класическата“ класификация като барокова проява се приема училищният театър и неговата гражданска насоченост. „Позорищността“, разбирана като нравоучител на просветената маса, изявява едновременно нескривана гражданска позиция и волеизява – една типично барокова и коренно противоположна теза на античната идея за катарзиса.

В заключение единствено мога да изтъкна със съжаление, че в богатата на факти и процеси картина авторката е съсредоточила своето внимание предимно върху словесното творчество. Добавянето на съответните процеси в изобразителните изкуства би дало пълноценност на възпроизведената картина, толкова повече в областта на оформлението на книгата, както и на църковните стенописи съществуват многобройни прояви, в това число и от български творци.

2025 година
Книжка 6
УПОТРЕБИ НА АОРИСТА ВМЕСТО ИМПЕРФЕКТА В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧЕН АСПЕКТ

Красимира Алексова, Ласка Ласкова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Михаела Москова

Книжка 5
МОПАСАН КАТО ПРЕДМОДЕРНИСТ?

Светла Черпокова

Книжка 4
СИНКРЕТИЗЪМ И МОДАЛНОСТ

Мариана Георгиева

„IMPATIENT WOMEN“ OR THE FUTURE OF THE VALUES / VALUES OF THE FUTURE

Magdalena Kostova-Panayotova, Madeleine Danova

В ИРОНИЧНОТО „ЦАРСТВО“ НА МУЗИЛ

Соня Александрова-Колева

Книжка 3
ЗА УПОТРЕБАТА НА ПАСИВНИ ФОРМИ В ПОЛИТИЧЕСКАТА РЕЧ

Борислав Петров, Биляна Михайлова

ТЕРМИНОЛОГИЯТА В ПЛУВАНЕТО

Биляна Рангелова

ПРЕВОДИТЕ НА Д-Р ЛОНГ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА

Мария Пилева, Елена Крейчова, Надежда Сталянова

Книжка 2
ВЪЛШЕБСТВО И ИНТЕРПРЕТАЦИЯ

Соня Александрова

Книжка 1
ЗАМЯНАТА НА ИМПЕРФЕКТНОТО ОТ АОРИСТНОТО ПРИЧАСТИЕ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧЕН АСПЕКТ

Красимира Алексова, Ласка Ласкова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Михаела Москова

ГЕЙМИФИКАЦИЯТА И УСВОЯВАНЕТО НА ЧУЖД ЕЗИК

Гергана Фъркова, Гергана Боянова, Ани Колева, Зорница Лъчезарова, Венче Младенова

НОВАЯ МОНОГРАФИЯ ПО РУССКОМУ ЯЗЫКОЗНАНИЮ

Михаил Викторович Первушин

2024 година
Книжка 6
ПРОСТРАНСТВЕНИТЕ ИЗМЕРЕНИЯ НА ИЗМЕНЕНИЕТО НА КЛИМАТА И ГЛОБАЛНОТО ЕЗИКОВО РАЗНООБРАЗИЕ

Климент Найденов, Методи Иванов, Антонина Атанасова, Димитър Атанасов, Александър Пейчев

СИРМА ДАНОВА (12.11.1984 – 22.10.2023)

Владимир Сабоурин

СИЛАТА НА ПОСТИСТИНАТА

Владимир Градев

Книжка 5
В ПАМЕТ НА АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ (1953 – 2023)

Надежда Делева, Димитър Веселинов

Книжка 4
A NOTE ON THE LANGUAGE COMPONENTS OF APHASIA

Kostadin Chompalov, Dobrinka Georgieva

ПАМЯТИ ЮРИЯ ДЕРЕНИКОВИЧА АПРЕСЯНА (1930 – 2024)

Димитър Веселинов, Надя Делева

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
РЕПЕРТОРИУМ НА СРЕДНОВЕКОВНИ ЮЖНОСЛАВЯНСКИ РЪКОПИСИ И КОПИСТИ В НАУЧНОИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ КОНТЕКСТ

Детелин Лучев, Максим Гойнов, Десислава Панева-Маринова, Радослав Павлов, Константин Рангочев

ПРОФ. Д-Р БОГДАН МИРЧЕВ НА 80 ГОДИНИ

Ренета Килева-Стаменова, Ева Пацовска-Иванова

КРЪГОВРАТ НА ИЗКУСТВАТА

Ирена Кръстева

2023 година
Книжка 6
ГРАМАТИКА И КОГНИЦИЯ

Мариана Георгиева

БЪЛГАРИСТИКАТА В САМАРА

Димитър Веселинов

Книжка 5
Книжка 4
IMPACT OF INTERNET RESOURCES USED BY KAZAKHSTAN AND KYRGYZSTAN UNIVERSITY STUDENTS FOR ENGLISH LEARNING

Sagimbayeva Jannat Elemesovna, 1;, Tazhitova Gulzhakhan Zarubaevna, 1;, Mukhtarkhanova Ainagul Madievna, 1;, Duvanaeva Karachach Toktomamotovna, 2;, Kurmanayeva Dina Kassimbekovna

Книжка 3
НИЕ СМЕ ТЕЗИ, КОИТО СМЕ

Милена Кирова

Книжка 2
SECOND LANGUAGE ACQUISITION AND SOME OF ITS ASPECTS

Nadezhda Stalyanova, Elena Krejcova

LES MOTS POUR RIRE

Bilyana Mihaylova

BASIC REQUIREMENTS FOR CHARACTERISTICS OF THE KOREAN LANGUAGE E-TEXTBOOK

Lyudmila A. Voronina, Sergey A. Letun, Evgenia Rozenfeld

Книжка 1
2022 година
Книжка 6
SOCIOLINGUISTIC CREDO OF A FOREIGN LANGUAGE TEACHER: THE CASE OF DIGITAL CLASSROOM

Ekaterina A. Savkina, Elena G. Tareva, Dimitrina Lesnevskaya

Книжка 5
Книжка 4
„АНДРЕ МАЛРО – ПИСАТЕЛ И БОРБЕН ИНТЕЛЕКТУАЛЕЦ“ – ПРАЗНИК НА ДУХА

Соня Александрова-Колева, Мая Тименова-Коен

Книжка 3
РАЗРАБОТКА ОПРОСНИКА ДЛЯ ИЗУЧЕНИИ ЯЗЫКОВЫХ БИОГРАФИЙ НОСИТЕЛЕЙ УНАСЛЕДОВАННОГО ЯЗЫКА

Леонид Московкин, Бернгард Бремер, Татьяна Курбангулова, Татьяна Лыпкань

Книжка 2
АКТУАЛЬНЫЕ ТЕМЫ ИССЛЕДОВАНИЙ В СОПОСТАВИТЕЛЬНОЙ ФИЛОЛОГИИ В СОВРЕМЕННОМ КАЗАХСТАНЕ

Молдир Алшынбаева, Дарина Аманбекова, Мерей Балабекова

Книжка 1
КЪМ НОВИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

Човешкият фактор е в основата на обучител- ния процес. Това показват изминалите в пан- демична среда няколко години. Информацион- но-комуникационните технологии се оказаха в центъра на образователните промени и влязоха в ролята на панацея за решаване на кризисните моменти във всички аспекти на обучението. Но не можаха да изпълнят ролята на пълноценна алтернатива на „живите“ срещи в учебната ау- дитория. Вълната от оптимизъм и очаквания вече премина своя пик сред преподавате

РЕЧЕВОЕ РАЗВИТИЕ ПОДРОСТКОВ 10 – 12 ЛЕТ И ИСПОЛЬЗОВАНИЕ ЭЛЕКТРОННЫХ УСТРОЙСТВ

Безруких, Марьяна Михайловна, Логинова, Екатерина Сергеевна, Теребова, Надежда Николаевна, Усцова, Александра Григорьевна, Макарова, Людмила Викторовна

КУЛЬТУРНАЯ ПАМЯТЬ И ПРЕЦЕДЕНТНЫЕ ФЕНОМЕНЫ

Валерий Ефремов, Валентина Черняк, Надя Чернева

2021 година
Книжка 6
КАКВО Е КУРОРТ?

Иля Златанов

ДЕКОНСТРУИРУЯ ФЕЙКИ

Татьяна Цвигун, Алексей Черняков

Книжка 5
ОВАКАНТЯВАНЕТО НА КАНОНА

Цветан Ракьовски

ПРАВО, ПРАВОПИС И ПРАВОГОВОР

Маргарита Гергинова

Книжка 4
Книжка 3
LA DIDACTIQUE DU FLE À LA CROISÉE DES SCIENCES COGNITIVES ET DISCURSIVES

Elena G. Tareva, Elena Porshneva, Indira Abdulmianova

Книжка 2
ЕЗИК, ВЛАСТ, МЕДИЯ

Мариана Георгиева

Книжка 1
ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧНИ АСПЕКТИ НА ПРИСЪСТВЕНОТО ОБУЧЕНИЕ В ЕЛЕКТРОННА СРЕДА

Предизвикателствата пред съвременната лингводидактология през новата 2021 г. без съм- нение са свързани с необичайната обстановка, в която се озова световната образователна система под въздействието на неочакваната епидемична ситуация. Пандемичната вълна предизвика по- врат в хода на естественото развитие на лингво- дидактологичните изследвания. Информацион- но-комуникационните технологии се оказаха в центъра на образователните промени и логично се превърнаха в търсената панац

2020 година
Книжка 6
Книжка 5
ЮРИЙ ЛОТМАН КАК ОБЪЕКТ И МЕТАЯЗЫК

Татьяна Цвигун, Алексей Черняков

К ВОПРОСУ О ПРИЗНАКАХ КВАЗИСИМВОЛА

Григорий Токарев, Надя Чернева

Книжка 4
ЦИФРОВЫЕ СРЕДСТВА В ОБУЧЕНИИ ИНОСТРАННЫМ ЯЗЫКАМ: ОТБОР И ТИПОЛОГИЗАЦИЯ

Бартош Дана, Гальскова Наталья, Харламова Мария, Стоянова Елена

Книжка 3
СИНТАКСИС НА МЕТАЕЗИКА

Мариана Георгиева

BURNOUT LEVELS OF ENGLISH LANGUAGE TEACHERS

Suzan Kavanoz, Yasemin Kırkgöz

КЪМ ИСТОРИЯТА НА ПРЕДЛОГА ОСВЕН

Марияна Цибранска-Костова

Книжка 2
A SEMANTIC DESCRIPTION OF THE COMBINABILITY BETWEEN VERBS AND NOUNS (ON MATERIAL FROM BULGARIAN AND ENGLISH)

Svetlozara Leseva, Ivelina Stoyanova, Maria Todorova, Hristina Kukova

В ПАМЕТ НА ДОЦ. Д-Р ЙОРДАНКА СИМЕОНОВА 28.08.1946 – 25.07.2018

Павлинка Стефанова, Димитър Веселинов

Книжка 1
НОВИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ПРЕД СЪВРЕМЕННАТА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯ

Третото десетилетие на ХХІ век поставя пред лингводидактологията нови предизвикателства. Утвърденото във времето историко-теоретико- практическо разглеждане на тази наука като из- следователско направление, обединяващо всички аспекти на езиковото образование, продължава да поставя във фокус проблема с оптимизиране на акционалността в условията на глобализира- щия се свят. Интерактивността между участни- ците в образователния процес по чужд език из- исква ново преосмисляне на ролит

СИНТАКТИЧНО ОТНОШЕНИЕ

Мариана Георгиева

АКАДЕМИК ЮРИЙ ДЕРЕНИКОВИЧ АПРЕСЯН НА 90 ГОДИНИ

Димитър Веселинов, Надя Делева

2019 година
Книжка 6
TOWARDS CONCEPTUAL FRAMES

Svetla Koeva, Tsvetana Dimitrova, Valentina Stefanova, Dimitar Hristov

Книжка 5
Книжка 4
ПЕДАГОГИЧЕСКАЯ ИННОВАТИКА В ДЕЙСТВИИ

Галина Шамонина, Леонид Московкин

Книжка 3
НАУЧНОЕ НАСЛЕДИЕ ЗОЛОТОГО ВЕКА ИСЛАМА

Сулейменов И.Э., Молдажанова А.А., Копишев Э.Е., Егембердиева З.М., Ниязова Г.Б.

Книжка 2
КОГНИЦИЯ И ПУНКТУАЦИЯ

Мариана Георгиева

КРЪГЛА МАСА „ЕЗИК И ПРЕВОД“

Маргарита Гергинова

Книжка 1
ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ АСПЕКТИ НА СЪВРЕМЕННАТА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯ

Списанието „Чуждоезиково обучение“ е един епистемолого-културологичен монумент на лингводидактологията, която постоянно търси и обновява своя изследователски профил, за да го подложи на опита на времето, преди да се пре- върне в класика. Списанието е барометър на бъл- гарската методическа наука, фиксиращ нейните творчески търсения през годините, проектиращ нови визии и поставящ теоретико-практически ориентири. Текстовете на публикуваните ста- тии са елементи от историята

2018 година
Книжка 6
Книжка 5
PUBLIC AWARENESS OF DYSLEXIA IN BALKAN COUNTRIES

Mirela Duranović, Dobrinka Georgieva, Mirjana Lenček, Tatjana Novović, Muljaim Kačka

Книжка 4
СЕМАНТИЧНИ РЕЛАЦИИ В РАМКИТЕ НА МНОГОКРАТНАTA ХИПЕРОНИМИЯ В УЪРДНЕТ

Светла Коева, Валентина Стефанова, Димитър Христов

МИФЫ О РУССКОМ ЯЗЫКЕ: ON-LINE

Валерий Ефремов

Книжка 3
БЪЛГАРСКИЯТ „MAÎTRE DE LANGUES“

Димитър Веселинов

ДОЦ. Д-РУ ИЛИАНЕ ВЛАДОВОЙ 80 ЛЕТ

Валентина Аврамова

Книжка 2
THE FEAR TO TALK

Adriana Sotirova

Книжка 1
ПРОБЛЕМИТЕ НА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯТА В ПРОСТРАНСТВЕНО-ВРЕМЕВАТА СИТУАЦИЯ НА ХХI ВЕК

Ако речникът е цялата Вселена, подредена по азбучен ред, то научното списание е хронология на науката, фиксирана в статии и съобщения, които с момента на своето отпечатване се превръщат в ав- тентични свидетелства за пътищата на познанието, трасирани от ревностни изследователи на непреход- ните теоретични истини в преходността на човешкия живот. Появяват се автори новатори, които маркират творческия подем на времето, и автори пазители на познанието, съграждано в продълж

ВСИЧКО ДА СТАВА ЗА ПОУКА

Радияна Дринова

2017 година
Книжка 6
LES RÔLES DES MOTS-CLEFS

Anélia Brambarova

НОВО ЗАВРЪЩАНЕ КЪМ МО

Бойка Илиева

Книжка 5
И НЕКА Д УМИТЕ ГОВОРЯТ. . . (Портрет на един бележит учен)

Димитър Веселинов, Екатерина Софрониева

Книжка 4
ЖИВОТЪТ НА КНИГАТА

Анна Ангелова

ИГРОВЫЕ ФОРМЫ ПОПУЛЯРИЗАЦИИ РУССКОГО ЯЗЫКА

Валерий Ефремов, Елена Петренко

ПОЕМ ПО-РУССКИ

Денис Букин

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
НОВИ ОБРАЗОВАТЕЛНИ ХОРИЗОНТИ

Димитър Веселинов, Главен редактор

2016 година
Книжка 6
ДИАЛОГ НА КУЛТУРИТЕ

Анна Ангелова

СВЕТЪТ КАТО СЛОВО

Магдалена Костова-Панайотова, Любка Ненова

НЕЩАТА ОТВЪТРЕ

Анелия Бръмбарова

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
РУССКИЙ ЯЗЫК СОВРЕМЕННОЙ РОССИИ

Вербицкая Людмила Алексеевна

Книжка 2
СТЕФАНА ДИМИТРОВА

Донка Мангачева

ТАТЯНА МИХАЙЛОВНА НИКОЛАЕВА

Стефана Димитрова

Книжка 1
УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ

Димитър Веселинов

ЗАБАВЛЕНИЯ ПО ФРЕНСКИ

Цвета Тодорова

DE VITA BEATA НА ПРЕВОДАЧА

Владимир Сабоурин

2015 година
Книжка 6
SCIENCES ET GUERRE, SCIENCES EN GUERRE

Ioan Panzaru, Florin Turcanu, Simona Necula

Книжка 5
СБОРНИК В ЧЕСТ НА ПРОФ. МАРИЯ КИТОВА

Магдалена Караджункова

Книжка 4
ДО УЧАСТНИЦИТЕ В VII МЕЖДУНАРОДНА КВАЛИФИКАЦИОННА ШКОЛА ВАРНА, 2015

«Ñîâðåìåííûå ïåäàãîãè÷åñêèå òåõíîëîãèè »

МОСКОВКИН ЛЕОНИД ВИКТОРОВИЧ

доктор педагогических наук, профессор кафедры русского языка как иностранного и методики его преподавания

ПОЧЕКАНСКА-НИКОЛЧОВА СТОЯНКА ГЕОРГИЕВА

Мастер-класс «Обучение РКИ в контексте исторической памяти и на-, циональной идентичности (на материале русской литературы)»

БУКИН ДЕНИС ЮРЬЕВИЧ

Сфера научных интересов

Книжка 3
ЗА ДУМАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ

Мария Костова

Книжка 2
ФРАНКОФОНИЯ И ФРАНКОФОНИ

Димитър Веселинов

БИТИЕТО НА ОБРАЗИТЕ

Йосиф Каменов

IN MEMORIAM

Elena Alekova

Книжка 1
LA LANGUE DANS L’OEIL ET LA PEAU

Tzvétiléna Krasteva

ЗАЕДНО ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ

Сабина Павлова

НОВ УЧЕБНИК ПО МЕТОДИКА НА ЧУЖДОЕЗИКОВОТО ОБУЧЕНИЕ

Иванка Мавродиева, Димитър Веселинов

2014 година
Книжка 6
БИЛИНГВИЗЪМ В УСЛОВИЯТА НА НАРУШЕН СЛУХ

Светослава Съева, Ангелина Бекярова

ТРАКИЙСКИЯТ ЕЗИК

Светлана Янакиева

ПЪРВОСТРОИТЕЛЯТ

Анна Ангелова

ПОМАГАЛО ЗА НОВИТЕ БУДИТЕЛИ ОТ КЛАСНАТА СТАЯ

Ана Клисарска, Константин Фиданчев

ДЕТАЛЬ МОЖЕТ СТАТЬ СИМВОЛОМ ЭПОХИ

Борис Тимофеевич Евсеев – поэт, прозаик, эссеист. Лауреат премии Правительства Российской Федера- ции в области культуры и премии «Ве- нец», Бунинской, Горьковской и многих других литературных премий. Получил музыкальное, литературное и жур- налистское образование. В советское время публиковался в Самиздате. Ав- тор 15 книг прозы. Переводился на английский, болгарский, голландский, испанский, итальянский, китайский, немецкий, эстонский, японский и др.

Книжка 5
MIGRATING MEMORIES

Irina Peryanova

Книжка 4
ЕЗИКЪТ – НАУКА И ПРАКТИКА

Павлина Стефанова

ВРЕМЕНАТА ОТЛИТАТ, НАПИСАНОТО ОСТАВА

Магдалена Караджункова

Книжка 3
ОЦЕНЯВАНЕТО ОТ РОДИТЕЛИТЕ – ВЪЗМОЖНОСТИ И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

Галина Хитрова, Диана Миронова, Янка Банкова, Павлина Йовчева

Книжка 2
ПРЕВОДЪТ В ЕВРОПА

Ирена Кръстева

ОБЩОБАЛКАНСКИТЕ КОРЕНИ

Русана Бейлери

Книжка 1
ПАДНАЛИТЕ АНГЕЛИ

Мони Алмалех

ПРОФ. Д-Р БАГРЕЛИЯ БОРИСОВА СЪБЧЕВА (1955 – 2013)

Весела Белчева, Свилен Станчев

ПРОЕКТ НА НАЦИОНАЛНО ИЗДАТЕЛСТВО „АЗ БУКИ“ И ФОНД „РУССКИЙ МИР“

ПРОЕКТ НА НАЦИОНАЛНО ИЗДАТЕЛСТВО „АЗ БУКИ“ И ФОНД „РУССКИЙ МИР“

2013 година
Книжка 6
ИЗ ДЕБРИТЕ НА ПОРТУГАЛИСТИКАТА

Весела Чергова. (2012). Конюнктивният имперфект в съвременния пор-

МАТУРА ПО ФРЕНСКИ ЗА ОТЛИЧЕН

Ботева, С., Кръстева, Ж. & Железарова-Сариева, А. 100% успех. Матура по френски език. София: Просвета. 298 с. ISBN: 9789540126258

Книжка 5
ПОЛИТИЧЕСКАТА РЕЧ – МОДЕЛИ НА ПОВЕДЕНИЕ И КОМУНИКАЦИЯ

Владислав Миланов, Надежда Михайлова-Сталянова. (2012). Езикови портрети на български политици. Част първа. София: УИ „Свети Климент Охридски“. 230 с. ISBN 978-954-07-3323-4

ПРОЕКТ НАЦИОНАЛЬНОГО ИЗДАТЕЛЬСТВА „АЗ БУКИ“ И ФОНДА „РУССКИЙ МИР“

Идея проекта «Открытая линия» - популяризация современных тенденции, исследования и анализы ведущих ученых в сфере обучения русскому языку как иностранному, а также - обмен опыта между болгарскими учителями. Проект реализируется Национального издательства «Аз Буки» - часть Ми- нистерство образования и науки Болгарии, вместе с фондом «Русский мир». Сегодня – благодаря мастер-классов, у нас есть исключительная возможность познакомится с новейшими разработками ведущих ученых и мето

Книжка 4
ЧУЖДОЕЗИКОВО ОБУЧЕНИЕ МЕЖДУ ТРАДИЦИИ И ИНОВАЦИИ, МЕЖДУ ОБРАЗОВАТЕЛНА ТЕОРИЯ И УЧЕБНА ПРАКТИКА

Чуждоезиковото обучение в съвременната образователна парадигма – теория, практика, перспективи. Велико Търново: Ивис, 2011, 277 с.

Книжка 3
COMPOUND VERBS FROM А COGNITIVE AND SEMANTIC PERSPECTIVE

Bagasheva, Alexandra. (2012). Refl ections on Compound Verbs and Com-

ТЕАТРАЛЬНАЯ АТМОСФЕРА В КЛАССЕ

Тодорова, Румяна В. Димитрова, Розалина И

ПРАЗНИК В МОЕТО УЧИЛИЩЕ

Анаит Киркорова

Книжка 2
ЗА УЧИТЕЛЯ И ЧОВЕКА ЧУДОМИР – АНАЛИЗ НА ЗАПИСКИТЕ МУ ЗА ЕДНО ПЪТУВАНЕ В ТУРЦИЯ

Мевсим, Хюсеин. Пътуването на Чудомир в Турция (1932). Пловдив: „Жанет 45“, 2012, 200 с. ISBN 978-954-491-785-2 Милена Йорданова

ФУНДАМЕНТАЛНИЯТ ТРУД НА МАРИЯ КИТОВА- ВАСИЛЕВА „ЛЮБОВТА КЪМ СЛОВОТО. ЗА ИЗВОРИТЕ НА НАУКАТА ЗА ЕЗИКА“

Китова-Василева, Мария. Любовта към словото. За изворите на науката за езика (От древността до края на Ренесанса). София: Колибри, 2012, 492 с. ISBN: 978-954-529-982-7x

БИЛИНГВАЛНО ПРЕДУЧИЛИЩНО ОБУЧЕНИЕ

Peter Doyé. Lernen in zwei Sprachen. Deutsch im bilingualen Kindergarten. Hildesheim – Zürich – New York: Georg Olms Verlag AG, 2012, 110 S. ISBN 978-3-487-08870-9

Книжка 1
LES MOYENS SYNTAXIQUES DU RHEME EN RUSSE

Anna Khaldoyanidi, Mary-Annick Morel

ИЗУЧАВАНЕ НА ЕЗИЦИ ОТ ЗРЕЛОСТНИЦИТЕ – НАГЛАСИ, ОЦЕНКИ, ПЕРСПЕКТИВИ1)

Албена Чавдарова, Росица Пенкова, Николина Цветкова

ВСИЧКИ РАЗБИРАТ ОСТИН

Донка Мангачева

ТВОРЕЦЪТ КАТО МОРЕПЛАВАТЕЛ

Аспарух Аспарухов

2012 година
Книжка 6
НА УЧИТЕЛЯ – ЛИЧНО

90 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ПРОФЕСОР ЖАНА МОЛХОВА

ПРОФЕСОР НИКОЛАЙ МИХОВ НА 70 ГОДИНИ

Даниела Кожухарова Николай Николов Михов е роден на 30 април 1942 г. в семейството на индустриалец. През 1956 г. заминава за София, за да учи в гимназия. Изу- чава руски и френски език, към които добавя факултативните латински, немски и английски. Учи неуморно и до днес. Професор-полиглот, който по време на кандидатстудентските кампа- нии, докато проверява работите по френски език, по време на кратката си почивка попълва тестовете по немски и по испански език, показвай

ЕВРОПЕЙСКИ ДЕН НА ЕЗИЦИТЕ

Цветанка Панова

РЕТРОСПЕКТИВНА БИБЛИОГРАФИЯ RETROSPECTIVE BIBLIOGRAPHY

Преди 50 години Симеонов, Йосиф. Някои трудности при изучаване на френски език. С., Наука и изкуство, 1962, 84 с. Методика на обучението по френски език в средния курс на общообра- зователните училища: Учебник за учит. инст. за прогимназ. учители / Валерия Карабаджева. София: Народна просвета, (1962), 192 с. Нагледна граматика на немски език / Жана Николова-Гълъбова. Со- фия: Народна просвета, 1962, 243 с. : с табл., 2 л. табл. Българско-немски речник / Александър Дорич, Герда Минкова, Стефан

КНИГИ И ПЕРИОДИЧНИ ИЗДАНИЯ, ПОЛУЧЕНИ В РЕДАКЦИЯТА BOOKS AND PERIODICALS RECEIVED

Ботева, С., Ж. Кръстева, А. Железарова-Сариева. 100% успех. Матура по френски език. София, Просвета, 298 с. Легурска, П. Семантичен речник на типологичните характеристики на вторичното назоваване в руския и българския език. София, Изда- телство „Ето“, 2011, 312 с. Легурска, П. Съпоставителни лексикални анализи и основа за съпос- тавка. София, Издателство „Ето“, 2011, 228 с. Мавродиева, Ив. Политическа реторика в България: от митингите до онлайн социалните мрежи (1989–2011 г.). Автореферат н