Чуждоезиково обучение
Вход / Регистрация

2013/5, стр. 627 - 637

СОЦИОКУЛТУРНИ И ОБРАЗОВАТЕЛНИ СПЕЦИФИКИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО РУСКИ ЕЗИК В СРЕДНОТО БЪЛГАРСКО УЧИЛИЩЕ

Резюме:

Ключови думи:

Терминът руски език като чужд (русский как иностранный – РКИ) се появява през 60-те г. на ХХ в. в Русия, когато в страната пристигат огромен брой чуждестранни студенти, повечето от които никога преди това не са изучавали руски език или го владеят на ниво, което е недостатъчно за социализацията им. Ситуацията мотивира преподаватели предимно от Московския университет и от Университета за дружба между народите да създадат методика на преподаването на руски език като чужд. Нейната основна задача, актуална и до днес, що се касае до обучението на чуждестранни студенти в руските университети, е формулирана така: за кратък период от време студентите да постигнат такова равнище на владеене на руски език, което „да им позволява съзнателно да участват в усвояването на предметите в съответната специалност – да слушат и записват лекции, да четат специална литература, да пишат реферати и дипломни работи, понякога и дисертации“1).

С оглед на социално-политическата обстановка в Русия след 90-те г. на ХХ в. разпространяването и изучаването на руски език като чужд, особено ако говорим за страните от Централна и Източна Европа, преживява своите „падения“ и „възходи“. Но към днешна дата са постигнати и доста положителни резултати. Така например публикуваната през 2005 г. руска версия на Общата европейска езикова рамка спомага за постепенното „приобщаване“ на руските образователни стандарти към европейското и световното образователно пространство. В резултат теорията и практиката на обучението по руски език като чужд се ориентира към съвременни подходи, които са съобразени с различните етапи и степени на образование, създава се унифицирана система за контрол и оценяване2) , изготвят се различни типове методики (обща методика3); методика, адаптирана за рускоезични деца; регионални методики4); методика за предуниверситетска подготовка5)). Аудиторията от обучавани обхваща не само чуждестранни студенти, пристигнали в Русия на обучение и/или за постоянно пребиваване, но вече и деца на рускоезични емигранти, а също така и носители на други езици и култури, пребиваващи в собствената си страна. В така очерталата се типология на преподаване и изучаване на руски език като чужд едновременно се набелязват два непренебрежими фактора – социокултурната среда6), която предпоставя образователните условия7). С оглед на тези фактори ще откроим специфики в преподаването и изучаването на руски език в средното българско училище.

Преди всичко изпъква преобладаващият тип чуждоезиково обучение в България, който се характеризира с това, че „българи, владеещи даден чужд език, го преподават на българи, при това чуждият език се изучава извън страните/ областите, в които той се говори“ (Стефанова, 2007: 11). Следователно руският език в средното българско училище се изучава изолирано от естествената среда на носителите си, или погледнато от друг ъгъл – в родна за учещите социокултурна среда, която формира менталността/манталитета8) им според типичните за тяхната действителност норми. Как тази специфика е залегнала в действащите учебни програми9)?

Тук думата ни е преди всичко за изучаването на руски език като първи чужд в рамките на профилираната подготовка на учениците от гимназиалния етап на средната образователна степен. В тези програми „целите (...) са насочени към овладяването на комуникативната компетентност в единство на съставящите я компоненти – езиков, социокултурен, стратегически“, при „създаване на условия за постигане на равнище на владеене на руски език, постепенно доближаващо се до родноезиковата комуникативна компетентност“ (подч. – наше; УП 2003: 246; 279; 291). На тази перспектива съответстват и резултатите, описани в ядрото „Социокултурни знания“: „усвояване на най-типични поведенчески модели, характерни за носителите на руския език“ (подч. – наше; УП 2003: 254). Освен това една от подцелите „трябва да възпита готовност за междукултурно общуване, основано едновременно на самоуважение, уважение и толерантност към различията“ (подч. – наше; УП 2003: 245). Ако оставим настрана факта, че никъде не се посочва понятието междукултурна компетентност, като предпоставка тъкмо за „готовността за междукултурното общуване“, бихме обърнали внимание върху стремежа изучаването на руския език и руската култура в средното българско училище да преминава през (с)равняването с носителите им. Питаме се: как се вписва „идеалният носител“ в парадигмата на междукултурното учене/междукултурната компетентност?

Като критикува ориентацията на модела на Ян ван Ейк към „идеалния носител“ на езика/културата, М. Байръм заявява необходимостта от развиване на умения в „междукултурно общуване“. Това повече приляга на съвременните образователни реалности, защото иначе стремежът към „носителя на езика“ като към идеал в обучението по чужд език „допуска идеята за това, че учещите трябва да пренебрегнат собствената си социална и културна идентичност“ (Byram, 1997:8). Практически същото виждане споделя и Дм. Гудков: „Докато на повърхнинно равнище адаптацията към чуждоезичната култура може да преминава достатъчно успешно, при подълбоките слоеве на съзнанието може да се забележи, че „архетиповете“ на родната култура (...), в голяма степен детерминиращи дълбинните мотивации на личността, остават без съществени изменения (...). Не е възможно, колкото и да се стараем, да превърнем чужденеца в руснак. Опитите да се постигне това са обречени на неуспех, а в методически план (както вероятно всяка неизпълнима задача) раждат безкрайни декларации, звучащи много красиво, но непригодни за практическа реализация“ (Гудков, 2000: 37).

Свързан с идентификацията на ученика и неговата адаптация към изучаваната култура, процесът на „усвояването на най-типични поведенчески модели, характерни за носителите на руския език“, се оказва доста проблематичен. Според нас още по-валидна е тезата в контекста на „изкуствените“ условия: при тях изучаването на чуждия език и култура се „крепи“ не толкова на спомена, разбиран като реален опит на ученика, колкото на въображението, разбирано като въобразен опит на ученика. Ако учещият никога не е бил в описвана или наблюдавана ситуация, той може единствено да си я представи. Следователно не бива да забравяме, че „разбирането на различията в действителността на страните, чийто език се изучава, не съществува поначало, а трябва постепенно да се изгражда и развива“ (Нойнер & Хунфелд, 1996: 114). От друга страна, когато става въпрос за изучаване в „естествени“ условия, едновременно са налице т.нар. „потапяне“ в езика/културата и институционализиран процес. Това осигурява: непосредственото запознаване с културните явления, високата мотивация, произтичаща от естествената потребност за социализация в обществото, съответните образователни цели (вж. по-напред целта при чуждестранните студенти, които учат в Русия), усвояването на езика/културата по естествен, често безсъзнателен, начин. Други са тези параметри в „изкуствени“ условия: при тях процесът на изучаване на чуждия език се осъществява предимно на съзнателна основа, през ограничени източници на информация10) и при „сработване“ на психологически механизми, различни от психологическите механизми на носителите на езика/културата. Изучаването на другата култура безспорно оказва трансформиращо въздействие върху личността. Тази трансформация обаче следва да се разглежда като обогатяване, а не като подмяна (Чонгарова, 2002: 96). В този смисъл доста поадекватно стои формулировката в Държавните образователни изисквания за учебно съдържание по чужди езици (в т.ч. и руски език), на които по правило би трябвало да съответстват учебните програми: „Постигането на шестото равнище, доближаващо се до владеенето на езика от представител на съответната култура, не е цел на обучението в българското средно училище“ (подч. – наше; ДВ 2006, бр. 58: 18).

Казаното дотук съвсем не означава нашите съпротиви срещу „високото“ ниво на владеене на чужди езици/култури, изучавани в средното училище у нас. Водени сме единствено от идеята за прецизиране при изготвянето на програмите, учебниците и помагалата, а най-вече в похватите на преподаване.

По-насетне ще анализираме ситуацията с изучаването на руския език в средното българско училище в София и страната.

Според данни за учебната 2010/2011 година в София11) руски език в една или друга степен (начална, гимназиална, прогимназиална), форма на подготовка (профилирана, задължителна, задължителноизбираема, свободноизбираема) и определен хорариум12) се изучава общо в 124 училища (при 150 преди 2–3 години). Това са 68 СОУ и профилирани езикови гимназии (при 80 в предходни години), 2 спортни училища, 2 вечерни и сменновечерни училища, 25 ОУ (при 37–40 в предходни години), 19 професионални гимназии (при 21–22 в предходни години), 6–7 частни училища. Общият брой на учениците, изучаващи руски език като първи, втори или трети чужд, е 14 725. От тях 2369 ученици изучават руски език като първи чужд език (768 – в начален етап; 697 – в прогимназиален етап; 584 – в гимназиален етап), 12 220 – като втори чужд (5692 – в прогимназиален етап; 4388 – в гимназиален етап в СОУ и профилирани гимназии; 2140 – в гимназиален етап в професионални гимназии), 136 – като трети чужд. По отношение на преподавателския състав се посочва, че обучението се провежда от 160 преподаватели (при 250 преди 2–3 години). Като същевременно има „скрит“ резерв, което ще рече, че преподаватели с първа специалност руски език работят само по втората си специалност или преквалификацията си.

В контекста на гореизложените данни се подчертава, че изучаването на руски език в софийските училища бележи спад във всичкиетапи и форми. Руски език като първи чужд в начален и прогимназиален етап се изучава в четири софийски училища (133. СОУ, 18. СОУ, 107. СОУ и 125. СОУ), а в гимназиален етап – само в едно (133. СОУ). „Свиването“ на руски език като втори чужд е най-драстично в прогимназиален етап – около 40%. Съответно в гимназиален етап то е по-слабо, но също чувствително. Според нас по-важното в случая е, че като трайна тенденция за софийските училища се очертава изучаването на руски език предимно като втори чужд в гимназиалния етап.

За да бъде картината по-пълна, привличаме и резултатите за ситуацията на изучаването на руския език в страната за периода 2000–2010 г., почерпани от изследването на А. Радкова, извършено въз основа на богати социологически и статистически материали.

Анализирайки формите и видовете на изучаване на руски език в средното българско училище, а също и нивото на владеене на езика от учениците след завършване на средното им образование, изследователката стига до следните резултати. Около половината от учениците достигат до степен на владеене на езика на равнище А2. Спрямо общите нива на компетентност, залегнали в Общата европейска езикова рамка, това значи, че учениците ще могат да разбират най-често срещани думи и изрази, свързани с основни житейски ситуации (семейство, работа, покупки, близко обкръжение); да четат кратки и съвсем прости текстове; да участват в разговор с кратки реплики по познати теми; да пишат кратки и лесни бележки, съобщения (ОЕЕР 2006: 40). Едва една трета от учениците владеят руски език на продуктивно ниво, като разпределението е следното: до В1 достигат една осма, до В2 – около една пета (или 20 000 ученици) (Радкова, 2012: 519). Макар че по брой ученици руският се нарежда на второ място след английския, съвсем различни са данните за другите чужди езици, изучавани в средното българско училище. Две трети от учениците, изучаващи английски, немски, френски, италиански и испански език, достигат до ниво, по-високо от В1, и едва една трета – до ниво А2 или по-ниско (Радкова, цит.съч.: 520).

Изследването на А. Радкова потвърждава и разширява констатацията, която направихме с оглед на данните за софийските училища: руският език по-често се изучава като втори или трети чужд, като се достига едва до базово ниво (А2) на владеенето му. На какво се дължи тази слаба мотивация?

Известно е, че върху мотивацията могат да оказват влияние фактори от най-различно естество – утилитарен (например търсенето на езика на родния и световния пазар), прагматичен (например по критерия „лесен/труден“), естетически (например „красотата“ на звученето; „приобщаване“ към изучаваната култура). При избора си на език учениците се ръководят предимно от утилитарния фактор, който е свързан с бъдещата професия и по-доброто образование. Професионалната реализация с руски език в България (например в областта на туризма и недвижимите имоти; в руски фирми) е все още в силна конкуренция с английския език. Не се заявява (или съвсем слабо) обаче перспективата, която е сред основните мотивиращи фактори – да се продължи образованието тъкмо в руски университети (както е известно, предпочитанията на повечето ученици у нас са ориентирани към университетите в западноевропейските страни). Но бихме допуснали, че учениците ще ползват руския си език като туристи в рускоговорещи страни13). Не е за пренебрегване и факторът „приобщаване“ към руската култура. Нещо повече: опитът ни показва, че тъкмо уроците, посветени на нея, предизвикват най-голям интерес и любопитство у учениците. Това ни води и към следващата специфика, свързана с традициите на преподаването и ученето на руски език/култура в средното българско училище.

В обучението по руски език широко разпространена практика е разказването за някой културен феномен от страна на учителя (и нерядко изборът на темата е по негова преценка) – например учителят разказва на учениците за празника Масленица, защото празникът действително наближава(л), и много често без връзка с българската (родната14) за учениците) версия на традицията – Сирни Заговезни, тъй като българският ученик си я знае(л). От примера не е трудно да се забележи, че учениците се приучават към преподаване на готови знания (за традициите в Русия). Този подход „буквално“ (и по време на „господстване“, и по „идеология“) остава в следите на бихевиоризма в образованието, уреждайки отношенията между участниците в педагогическия дискурс в йерархия: знанието над смисъла; преподаването над конструирането (на значения); обект(ив)ното над субект(ив)ното; учителят над ученика. Този подход влиза и в разрез с една от подцелите в учебните програми, според която е необходимо „да се поощряват интересите на ученика както към родния език и култура, така и към руския език и културата на народите, чиито носители са те, на основата на съпоставката“ (подч. – наше; УП 2003: 245) – централна теза в междукултурния подход. Иначе казано, руската култура все още се изучава в гимназиалния етап като „петото умение, прибавено, така да се каже, към обучението по говорене, аудиране, четене и писане“ (Елизарова, цит.съч.: 227). Изхождайки от виждането си за неразривната връзка между езика и културата, М. Байръм характеризира натрупването на „културна“ информация като „складирана информация“, защото не може да се превърне в знание, осъзнаване (Byram et al., 1994: 5), което е първата стъпка към обезпечаване на качествата на „междукултурната личност“, изправена пред предизвикателствата на съвременна Европа. Информацията, свързана с изучаваната култура, намира място в междукултурното учене, но едва тогава, когато тя не е поднесена фрагментарно, а систематично и постоянно се поставя под съмнение истинността є (Byram et al., Ibid.: 41). Ще откроим и други трудности, свързани с традициите на преподаването и ученето на руски език/култура в средното българско училище:

– изключването на „неудобните“ теми;

– недостатъчната квалификация на учителите по отношение на преподаването на руски език като втори чужд15) и което е още по-важно – в областта на междукултурната комуникация и междукултурната компетентност. Това се отнася и за обучителите, в т.ч. и преподавателите, сред които не прави изключение и авторът на настоящия текст;

– преимущественото използване на руски език в рецептивните видове речева дейност (Радкова, 2012: 521).

В контекста на откроените специфики е очевидно, че за изучаването на руски език/култура в средното българско училище по-голямо значение придобиват процесите на разбирането, възприемането, осъзнаването, които са когнитивни по „природа“. Особено важен е процесът на осъзнаването. Още Л. С. Виготски в известното си съчинение „Мислене и реч“ аргументира единството между мисленето и афектите. Заслужава си да приведем в по-цялостен вид казаното от руския психолог: „Който е откъснал мисленето от афекта, той завинаги е затворил пътя за причините на самото мислене, защото детерминистичният анализ на мисленето предполага да се разкрият движещите мотиви на мисълта, потребностите и интересите, подбудите и тенденциите, които насочват движението на мисълта в една или друга посока. По същия начин този, който е откъснал мисленето от афекта, той предварително е направил невъзможно да се изучава обратното влияние на мисленето върху афекта. Анализът, който разчленява цялото на единици, показва, че съществува динамична смислова система, която представлява единство от афективни и интелектуални процеси. Той показва, че във всяка идея се съдържа в преработен вид афективното отношение на човека към действителността“ (Выготский, 134: 13). Тогава какви са механизмите на взаимодействие между мисленето и афектите?

Специалистите в областта на междукултурната комуникация посочват, че преходът от етноцентричните етапи към етнорелативните, диференцирани в модела на М. Бенет (вж. модела в: Садохин, 2005: 143–152), се осъществява като „преминаване“ на негативните отношения (емоции) от безсъзнателно на съзнателно равнище. Иначе казано, твърди се, че колкото по-осъзнати стават негативните отношения, толкова по-овладяеми са те от индивида. В контекста на изучаването на руски език/култура в средното българско училище това означава, че успоредно с експлицирането на разликите в двете култури – чрез саморефлексията – се създават условия за развиване на готовности, желания, любопитство, уважаване, признаване на междукултурните различия. Този процес се свързва с емоционалната интелигентност, разбирана като способност да се разпознават собствените чувства и да се изразяват по приемлив начин, когато това е необходимо (Елизарова, цит. съч.: 238).

Казаното ни дава повод да поставим под съмнение универсалността на прагматичнофункционалния подход, който все още е водещ в средното българско училище16). Според аргументацията на Г. Нойнер и Х. Хунфелд този подход не отчита социокултурните и образователните рамки на учебната група. Това не означава пренебрегване на „функционалните цели, които също са важни, но те очевидно трябва да се интегрират в по-обхватна педагогическа концепция“ (Нойнер & Хунфелд, цит.съч.: 113)17). Под „по-обхватна педагогическа концепция“ Г. Нойнер и Х. Хунфелд имат предвид такава концепция в чуждоезиковото обучение, която да е с междукултурна насоченост, за да се минимизират максимално откроените трудности в конкретната ситуация на обучение: „Това означава да се преосмислят учебните цели, (представянето на) темите, похватите. (...) Обучението трябва да подтиква към съпоставки между родната и чуждата действителност, към размисъл и разговор върху това, което прави чуждия свят чужд, което е интересно и привлекателно, но заедно с това може да предизвика недоразумения, да се възприеме като заплаха или да остане неразбрано“ (Нойнер & Хунфелд, цит. съч.: 114).

В перспективата на междукултурното образование откроените специфики показват според нас, че за интегрираното изучаване на руски език/култура в средното българско училище по-подходящо би било конструирането на такъв междукултурен модел, който да е инспириран от постановките на когнитивната наука.

БЕЛЕЖКИ

1. Власова-Куриц, Н. С. http://www.americaru.com/news/22373

2. Радкова, А. Проблемы изучения русского языка в близкородственной языковой среде. Изучениe русского языка в Болгарии (лекция).

3. Щукин А. Н. Методика преподавания русского языка как иностранного. М., 2003.

4. Вагнер В. Н. Методика преподавания русского языка англоговорящим и франкоговорящим на основе межъязыкового сопоставительного анализа.

М., 2001. Към този тип методика причисляваме и методиката, разработена специално за българското средно училище – Кирилл Бабов. Методика русского языка в болгарской средней школе. С., 1989.

5. Капитонова Т. И., Московкин Л. В. Методика обучения русскому языку как иностранному на этапе предвузовской подготовки. СПб, 2006.

6. Социокултурната среда е „сложна структура от обществени, материални и духовни условия, в които се реализира човешката дейност“ (Кулюткин & Тарасов, Образовательная среда и развитие личности, http://znanie.org/ jornal/n1_01/obraz_sreda.html).

7. Образователната среда е „преди всичко подсистема на социокултурната среда, съвкупност е от исторически оформени фактори, обстоятелства, ситуации, т.е. цялост е от специално организирани педагогически условия за развитието на личността“ (Кулюткин & Тарасов, цит.съч.).

8. Според А. Гуревич менталността обозначава „социално-психологическите нагласи, автоматизми и навици, начини на светоусещане, представи на хората, които принадлежат към една или друга социокултурна общност“ (Гуревич, 1989: 75).

9. Към времето на написване на настоящия текст в процес на изготвяне са нови програми, които по обясними причини не са обект на коментара ни.

10. Съпоставяйки начините на изучаването на езика като роден и като чужд, Г. Елизарова отбелязва: „Освен това носителите на езика усвояват огромни информационни обеми през образователната си система, средставата за масова информация и други източници, които са недостъпни за изучаващите езика като чужд“ (Елизарова, 2005: 217–218).

11. Тези данни прилагаме със знанието и любезното съдействие на г-жа Галина Лилова – инспектор по руски език в РИО – София, за което сърдечно є благодарим.

12. Експертите отбелязват силен спад в хорариума по руски език, особено що се отнася до задължителноизбираемата подготовка. В рамките на тази подготовка руски език се изучава най-често по 1 час седмично, по-рядко – по 2 часа седмично, и като изключение – по 3 часа седмично.

13. Споделяме мнението на А. Радкова, че в последно време се активизират извънкласните форми на обучение – проекти за международен обмен между ученици от България и Русия, олимпиади, конкурси и др., които им осигуряват заминаване в Русия.

14. Съзнаваме разликата в понятията български и роден. В случая обаче имаме предвид официалния статут на българския език в нашата страна. В скоби само ще отбележим, че предмет на отделно разглеждане може да бъде изучаването на руски език/култура от представители на една или друга етническа общност у нас, различна от българската.

15. „Практиката показва, че учителите слабо разграничават спецификата при втория чужд език и нерядко го преподават като първи чужд език“, което се дължи на „липсата на достатъчно ефективна система за професионална подготовка на учителите по чужд език“ (Радкова, цит. лекция).

16. Срв. в учебната програма за задължителна подготовка в обучението на руски език като втори чужд в IX и X клас четем: „Образователната стратегия при изучаването на втория чужд език се определя като функционалнокомуникативна“ (УП 2003: 257). На основата на тази стратегия се разработват и учебниците по руски език.

17. При това положение, казват още двамата изследователи, е трудно да се използват в цял свят учебни комплекти с прагматичнофункционална ориентация, тъй като те обикновено подготвят ученика за престой в страната на изучавания език и по тази причина разработват преди всичко теми и ситуации от ежедневието (Нойнер & Хунфелд, цит.съч.: 113–114). Това изказване заслужава особено внимание в контекста на все по-широкото напоследък използване на рускоезични учебници в средното българско училище, разработени от руски автори и апробирани в националнохетерогенни учебни групи, които се обучават в Русия. Следователно учебният материал е съобразен с учебните програми за изучаващите руски език като чужд в „естествени“ условия. Положителното в случая е актуалността на лексиката и речта, застъпена в тези учебници. Което ще рече, че е необходимо да се прилагат целенасочено, факултативно, но не конститутивно.

ЛИТЕРАТУРА

Byram, M. (1997). Teaching and Assessing Intercultural Communicative Competence. Clevedon, UK: Multilingual Matters.

Byram, M., Morgan, C. et al. (1994). Teaching-and-Learning Language-andCulture. Clevedon, Philadelphia, Adelaide: Multilingual Matters.

Выготский, Л. (1934). Мышление и речь. Психологические исследования. Москва–Ленинград: Государственное социально-экономическое издательство.

Гудков, Д. (2000). Теория и практика межкультурной коммуникации. Москва: „Гнозис“.

Гуревич, А. (1989). Проблема ментальностей в современной историографии (с. 75–89). В: Чубарьян, А. & Согрин, В. (ред.). Всеобщая история: дискуссии, новые подходы. Москва: Наука.

ДВ. (2006). Държавен вестник.

Елизарова, Г. (2005). Культура и обучение иностранным языкам. Санкт-Петербург: КАРО.

Нойнер, Г. & Хунфелд, Х. (1996). Методи на обучението по немски език като чужд. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“.

ОЕЕР. (2006). Обща европейска езикова рамка: учене, преподаване, оценяване. Варна: РЕЛАКСА ООД.

Радкова, А. (2012). „Я русский бы выучил только за …“: ситуация использования и изучения русского языка в Болгарии (с. 514–522). В: Градинарова, А. & Спасова, Р. (ред.). Русистика: язык, культура, перевод: Сборник докладов юбилейной международной научной конференции (София, 23–25 ноября 2011 г.). София: Изток–Запад.

Садохин, А. (2005). Введение в теорию межкультурной коммуникации. Москва: „Издательство „Высшая школа“.

Стефанова, П. (2007). Чуждоезиковото обучение. Учене, преподаване, оценяване. София: СИЕЛА.

УП. (2003). Учебни програми за задължителна и профилирана подготовка ІХ, Х, ХІ и ХІІ клас. ІІ част. Културнообразователна област „Чужди езици“. София: МОН.

Чонгарова, И. (2002). Интеркултурната комуникация. Аспекти на лингвокултурната теория и практика. Пловдив: Студио „Ирида“ ЕООД.

2025 година
Книжка 6
УПОТРЕБИ НА АОРИСТА ВМЕСТО ИМПЕРФЕКТА В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧЕН АСПЕКТ

Красимира Алексова, Ласка Ласкова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Михаела Москова

Книжка 5
МОПАСАН КАТО ПРЕДМОДЕРНИСТ?

Светла Черпокова

Книжка 4
СИНКРЕТИЗЪМ И МОДАЛНОСТ

Мариана Георгиева

„IMPATIENT WOMEN“ OR THE FUTURE OF THE VALUES / VALUES OF THE FUTURE

Magdalena Kostova-Panayotova, Madeleine Danova

В ИРОНИЧНОТО „ЦАРСТВО“ НА МУЗИЛ

Соня Александрова-Колева

Книжка 3
ЗА УПОТРЕБАТА НА ПАСИВНИ ФОРМИ В ПОЛИТИЧЕСКАТА РЕЧ

Борислав Петров, Биляна Михайлова

ТЕРМИНОЛОГИЯТА В ПЛУВАНЕТО

Биляна Рангелова

ПРЕВОДИТЕ НА Д-Р ЛОНГ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА

Мария Пилева, Елена Крейчова, Надежда Сталянова

Книжка 2
ВЪЛШЕБСТВО И ИНТЕРПРЕТАЦИЯ

Соня Александрова

Книжка 1
ЗАМЯНАТА НА ИМПЕРФЕКТНОТО ОТ АОРИСТНОТО ПРИЧАСТИЕ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧЕН АСПЕКТ

Красимира Алексова, Ласка Ласкова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Михаела Москова

ГЕЙМИФИКАЦИЯТА И УСВОЯВАНЕТО НА ЧУЖД ЕЗИК

Гергана Фъркова, Гергана Боянова, Ани Колева, Зорница Лъчезарова, Венче Младенова

НОВАЯ МОНОГРАФИЯ ПО РУССКОМУ ЯЗЫКОЗНАНИЮ

Михаил Викторович Первушин

2024 година
Книжка 6
ПРОСТРАНСТВЕНИТЕ ИЗМЕРЕНИЯ НА ИЗМЕНЕНИЕТО НА КЛИМАТА И ГЛОБАЛНОТО ЕЗИКОВО РАЗНООБРАЗИЕ

Климент Найденов, Методи Иванов, Антонина Атанасова, Димитър Атанасов, Александър Пейчев

СИРМА ДАНОВА (12.11.1984 – 22.10.2023)

Владимир Сабоурин

СИЛАТА НА ПОСТИСТИНАТА

Владимир Градев

Книжка 5
В ПАМЕТ НА АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ (1953 – 2023)

Надежда Делева, Димитър Веселинов

Книжка 4
A NOTE ON THE LANGUAGE COMPONENTS OF APHASIA

Kostadin Chompalov, Dobrinka Georgieva

ПАМЯТИ ЮРИЯ ДЕРЕНИКОВИЧА АПРЕСЯНА (1930 – 2024)

Димитър Веселинов, Надя Делева

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
РЕПЕРТОРИУМ НА СРЕДНОВЕКОВНИ ЮЖНОСЛАВЯНСКИ РЪКОПИСИ И КОПИСТИ В НАУЧНОИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ КОНТЕКСТ

Детелин Лучев, Максим Гойнов, Десислава Панева-Маринова, Радослав Павлов, Константин Рангочев

ПРОФ. Д-Р БОГДАН МИРЧЕВ НА 80 ГОДИНИ

Ренета Килева-Стаменова, Ева Пацовска-Иванова

КРЪГОВРАТ НА ИЗКУСТВАТА

Ирена Кръстева

2023 година
Книжка 6
ГРАМАТИКА И КОГНИЦИЯ

Мариана Георгиева

БЪЛГАРИСТИКАТА В САМАРА

Димитър Веселинов

Книжка 5
Книжка 4
IMPACT OF INTERNET RESOURCES USED BY KAZAKHSTAN AND KYRGYZSTAN UNIVERSITY STUDENTS FOR ENGLISH LEARNING

Sagimbayeva Jannat Elemesovna, 1;, Tazhitova Gulzhakhan Zarubaevna, 1;, Mukhtarkhanova Ainagul Madievna, 1;, Duvanaeva Karachach Toktomamotovna, 2;, Kurmanayeva Dina Kassimbekovna

Книжка 3
НИЕ СМЕ ТЕЗИ, КОИТО СМЕ

Милена Кирова

Книжка 2
SECOND LANGUAGE ACQUISITION AND SOME OF ITS ASPECTS

Nadezhda Stalyanova, Elena Krejcova

LES MOTS POUR RIRE

Bilyana Mihaylova

BASIC REQUIREMENTS FOR CHARACTERISTICS OF THE KOREAN LANGUAGE E-TEXTBOOK

Lyudmila A. Voronina, Sergey A. Letun, Evgenia Rozenfeld

Книжка 1
2022 година
Книжка 6
SOCIOLINGUISTIC CREDO OF A FOREIGN LANGUAGE TEACHER: THE CASE OF DIGITAL CLASSROOM

Ekaterina A. Savkina, Elena G. Tareva, Dimitrina Lesnevskaya

Книжка 5
Книжка 4
„АНДРЕ МАЛРО – ПИСАТЕЛ И БОРБЕН ИНТЕЛЕКТУАЛЕЦ“ – ПРАЗНИК НА ДУХА

Соня Александрова-Колева, Мая Тименова-Коен

Книжка 3
РАЗРАБОТКА ОПРОСНИКА ДЛЯ ИЗУЧЕНИИ ЯЗЫКОВЫХ БИОГРАФИЙ НОСИТЕЛЕЙ УНАСЛЕДОВАННОГО ЯЗЫКА

Леонид Московкин, Бернгард Бремер, Татьяна Курбангулова, Татьяна Лыпкань

Книжка 2
АКТУАЛЬНЫЕ ТЕМЫ ИССЛЕДОВАНИЙ В СОПОСТАВИТЕЛЬНОЙ ФИЛОЛОГИИ В СОВРЕМЕННОМ КАЗАХСТАНЕ

Молдир Алшынбаева, Дарина Аманбекова, Мерей Балабекова

ИДЕНТИЧНОСТТА КАТО ПРЕБИВАВАНЕ В ДРУГИЯ

Магдалена Костова-Панайотова

Книжка 1
КЪМ НОВИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

Човешкият фактор е в основата на обучител- ния процес. Това показват изминалите в пан- демична среда няколко години. Информацион- но-комуникационните технологии се оказаха в центъра на образователните промени и влязоха в ролята на панацея за решаване на кризисните моменти във всички аспекти на обучението. Но не можаха да изпълнят ролята на пълноценна алтернатива на „живите“ срещи в учебната ау- дитория. Вълната от оптимизъм и очаквания вече премина своя пик сред преподавате

РЕЧЕВОЕ РАЗВИТИЕ ПОДРОСТКОВ 10 – 12 ЛЕТ И ИСПОЛЬЗОВАНИЕ ЭЛЕКТРОННЫХ УСТРОЙСТВ

Безруких, Марьяна Михайловна, Логинова, Екатерина Сергеевна, Теребова, Надежда Николаевна, Усцова, Александра Григорьевна, Макарова, Людмила Викторовна

КУЛЬТУРНАЯ ПАМЯТЬ И ПРЕЦЕДЕНТНЫЕ ФЕНОМЕНЫ

Валерий Ефремов, Валентина Черняк, Надя Чернева

2021 година
Книжка 6
СИНТАКСИСЪТ КАТО ЕЗИКОВА ОНТОЛОГИЯ

Проф. д.ф.н. Мариана Георгиева

КАКВО Е КУРОРТ?

Иля Златанов

В ПАМЕТ НА ЕФИМ ПАСОВ (1930 – 2019)

Доц. д-р Илка Бирова

ДЕКОНСТРУИРУЯ ФЕЙКИ

Татьяна Цвигун, Алексей Черняков

Книжка 5
ОВАКАНТЯВАНЕТО НА КАНОНА

Костова-Панайотова, М., 2021. По шевовете на литературата (между Изтока и Запада – граници и идентичности). Благоевград: ЮЗУ „Неофит Рилски“

КОГНИТИВЕН ПРОЧИТ НА ПРЕДИКАЦИЯТА – ЗА ПУНКТУАЦИЯТА С РАЗБИРАНЕ

Георгиева, М., 2021. Метаезик и пунктуация. София: УИ „Свети Климент Охридски“, 128 стр. ISBN 978-954-07-5093-4

ПРАВО, ПРАВОПИС И ПРАВОГОВОР

Маргарита Гергинова

Книжка 4
РЕКЛАМНЫЙ ТЕЛЕТЕКСТ В ЗЕРКАЛЕ ИНТЕРТЕКСТУАЛЬНОСТИ И ИНТЕРДИСКУРСИВНОСТИ

(на материале болгарской и русской телевизионной рекламы)

LA LITT‚RATURE BELGE FRANCOPHONE FACE AUX D‚FIS DE LA TRADUCTION ET DE LA R‚CEPTION

Gravet, Catherine & Lievois, Katrien (dir.), 2021. Vous avez dit littrature belge francophone? Le dfi de la traduction. Bruxelles: PIE Peter Lang SA. 442 p. ISBN 978-2-8076-1649-3.

Книжка 3
LA DIDACTIQUE DU FLE À LA CROIS‚E DES SCIENCES COGNITIVES ET DISCURSIVES

Elena G. Tareva , Elena Porshneva , Indira Abdulmianova

Книжка 2
АКТУAЛНИ ВЪПPOCИ НA ДВУЕЗИЧНAТA УНГAPCКO-БЪЛГAPCКA ЛЕКCИКOГPAФИЯ

(зa пoдгoтoвкaтa нa унгapcкo-бългapcки вaлентен pечник)

ЕЗИК, ВЛАСТ, МЕДИЯ

проф. Мариана Георгиева

ЗА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖБИНА. СЪВРЕМЕННИ И ПОЛЕЗНИ УЧЕБНИ СИСТЕМИ

Несторова, П., Куцарова, А. & Андонова, М., 2019. Български език за V клас. Учебно помагало за подпомагане на обучението, организирано в чужбина. София: Просвета.

Книжка 1
ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧНИ АСПЕКТИ НА ПРИСЪСТВЕНОТО ОБУЧЕНИЕ В ЕЛЕКТРОННА СРЕДА

Предизвикателствата пред съвременната лингводидактология през новата 2021 г. без съм- нение са свързани с необичайната обстановка, в която се озова световната образователна система под въздействието на неочакваната епидемична ситуация. Пандемичната вълна предизвика по- врат в хода на естественото развитие на лингво- дидактологичните изследвания. Информацион- но-комуникационните технологии се оказаха в центъра на образователните промени и логично се превърнаха в търсената панац

THE IMPACT OF ENGLISH AS A LINGUA FRANCA ON THE ENGLISH LANGUAGE PEDAGOGY

Sifakis, N. & Tsantila N. (2019). English as a Lingua Franca for EFL Contexts. Bristol: Multilingual Matters.

2020 година
Книжка 6
100 ГОДИНИ ЕЗИКОВО ОБУЧЕНИЕ В ИКОНОМИЧЕСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ – ВАРНА

(Първите учебни планове и първите преподаватели по езици) Владимир Тодоров Досев

МНОГООБРАЗНИТЕ АСПЕКТИ НА ЕЗИКОВАТА КОМПЛЕКСНОСТ

Complexit des structures et des systŽmes linguistiques : le cas des langues romanes. Sous la direction de Ivaylo Burov & Giuliana Fiorentino. Sofia: CU Romanistika, 2019.

Книжка 5
ЮРИЙ ЛОТМАН КАК ОБЪЕКТ И МЕТАЯЗЫК

Татьяна Цвигун, Алексей Черняков

ИНОВАЦИИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Е. Хаджиева, Р. Манова, В. Шушлина. (2020). Иновативни практики в чуждоезиковото обучение. Български език като чужд. София:

Книжка 4
ЦИФРОВЫЕ СРЕДСТВА В ОБУЧЕНИИ ИНОСТРАННЫМ ЯЗЫКАМ: ОТБОР И ТИПОЛОГИЗАЦИЯ

Бартош Дана, Гальскова Наталья, Харламова Мария, Стоянова Елена

ПОЛИЦЕЙСКАТА ТЕРМИНОЛОГИЯ В ОБУЧЕНИЕТО ПО НОВОГРЪЦКИ ЕЗИК НА НИВО В2 ПО ОБЩАТА ЕВРОПЕЙСКА ЕЗИКОВА РАМКА

Боянова, Д. (2018). Βιβλίο ασκήσεων της νέας ελληνικής γλώσσας για επαγγελματικούς σκοπούς (επίπεδο Β2) / Тетрадка за упражнения

Книжка 3
СИНТАКСИС НА МЕТАЕЗИКА

Мариана Георгиева

BURNOUT LEVELS OF ENGLISH LANGUAGE TEACHERS

Suzan Kavanoz, Yasemin Kırkgöz

КЪМ ИСТОРИЯТА НА ПРЕДЛОГА ОСВЕН

Марияна Цибранска-Костова

ЛАТИНСКА МЕДИЦИНСКА ТЕРМИНОЛОГИЯ ЗА СТУДЕНТИ ПО МЕДИЦИНА И ДЕНТАЛНА МЕДИЦИНА

Станкова, И. & Петрова, М. (2019). Латинска медицинска терминология. Учебник за студенти по медицина и дентална медицина. София: Изток – Запад, 260 с.

НОВ СПРАВОЧНИК НА ЛИНГВИСТИЧНИТЕ ТЕРМИНИ ЗА СЛАВИСТИ

Сталянова, Н. & Крейчова, Е. (2019). Речник на лингвистичните термини за студенти слависти. А – Н. София: Парадигма. 144 с. ISBN: 978-954-326-387-5

Книжка 2
A SEMANTIC DESCRIPTION OF THE COMBINABILITY BETWEEN VERBS AND NOUNS (ON MATERIAL FROM BULGARIAN AND ENGLISH)

Svetlozara Leseva, Ivelina Stoyanova, Maria Todorova, Hristina Kukova

A NEW LOOK AT TURKISH GRAMMAR THROUGH THE PRISM OF THE POLISH LANGUAGE

Milena Jordanowa. (2018). Język turecki: minimum gramatyczne, Warszawa: Wydawnictwo Akademickie ‟Dialog”. 260 p.

Книжка 1
НОВИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ПРЕД СЪВРЕМЕННАТА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯ

Третото десетилетие на ХХІ век поставя пред лингводидактологията нови предизвикателства. Утвърденото във времето историко-теоретико- практическо разглеждане на тази наука като из- следователско направление, обединяващо всички аспекти на езиковото образование, продължава да поставя във фокус проблема с оптимизиране на акционалността в условията на глобализира- щия се свят. Интерактивността между участни- ците в образователния процес по чужд език из- исква ново преосмисляне на ролит

LA TRADUCTOLOGIE EN BULGARIE AU TOURNANT DU XXI

Alexandra Jeleva, Irena Kristeva

СИНТАКТИЧНО ОТНОШЕНИЕ

Мариана Георгиева

АКАДЕМИК ЮРИЙ ДЕРЕНИКОВИЧ АПРЕСЯН НА 90 ГОДИНИ

Димитър Веселинов, Надя Делева

2019 година
Книжка 6
TOWARDS CONCEPTUAL FRAMES

Svetla Koeva, Tsvetana Dimitrova, Valentina Stefanova, Dimitar Hristov

ПРИНОС КЪМ ЧУЖДОЕЗИКОВОТО ОБУЧЕНИЕ И МОДЕРНАТА ГРАМАТИКА НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК

Стойчев, Ст. (2019). Българският морфологичен резултатив и чешкият език (или за съвременния български морфологичен резултатив и неговите функционални еквиваленти в съвременния чешки език). София: Стилует. ISBN 978-619-194-053-0. 355 стр.

Книжка 5
ЗА НЯКОИ ОСОБЕНОСТИ НА ГЛАГОЛА В ТУРСКИЯ ЕЗИК

Čaušević, Ekrem. Ustroj, sintaksa i semantika infinitnih glagolskih oblika u turskom jeziku. Turski i hrvatski jezik u usporedbi i kontrastiranju. Zagreb: Ibis grafika d.o.o., 2018. 358 p. ISBN 978-953-7997-25-0

НОВ ЮБИЛЕЕН СБОРНИК И НОВИ НАДЕЖДИ ЗА БЪЛГАРИСТИКАТА

Zborn‘k Filozofickej fakulty Univerzity Komenskho. Philologica LXXVII. Univerzita Komenskho v Bratislave, 2018. 453 s. ISBN 978-80-223-4639-9. Editor: Saša Vojtechov† Poklač. Reviewers: prof. Magdalena Kostova-Panajotova, PhD., prof. PhDr. Miloslav Vojtech, PhD.

НАСТОЛНА КНИГА НА БЪЛГАРСКИТЕ УНГАРИСТИ

Найденова, Й. (2018). Унгарски имена на български. Транскрипция. Съответствия. София: Изток-Запад. 213 с. ISBN 978-619-01-0374-4

Книжка 4
ПЕДАГОГИЧЕСКАЯ ИННОВАТИКА В ДЕЙСТВИИ

Галина Шамонина, Леонид Московкин

Книжка 3
НАУЧНОЕ НАСЛЕДИЕ ЗОЛОТОГО ВЕКА ИСЛАМА

Сулейменов И.Э., Молдажанова А.А., Копишев Э.Е., Егембердиева З.М., Ниязова Г.Б.

ПЪРВОТО ЦЯЛОСТНО НАУЧНО ИЗСЛЕДВАНЕ НА МОРФОЛОГИЧНАТА СИСТЕМА НА КИТАЙСКИЯ ЕЗИК В БЪЛГАРИЯ

Цанкова, А. (2017). Морфологична система на съвременния китайски език. Части на речта и функционално-семантични категории. София: Изток – Запад. ISBN: 978-619-01-0091-1

Книжка 2
КОГНИЦИЯ И ПУНКТУАЦИЯ

Мариана Георгиева

КРЪГЛА МАСА „ЕЗИК И ПРЕВОД“

Маргарита Гергинова

ЛИНГВИСТИЧНАТА ПЕРСОНОЛОГИЯ КАТО НОВА ПРИЛОЖНА ДИСЦИПЛИНА

Попов, Д. (2016). Лингвистична персонология по говора. Превъплъщенията

БЕЖАНЦИ И МИГРАНТИ В ПОРТУГАЛОЕЗИЧНИТЕ ЛИТЕРАТУРИ

Андреева, Я. (2017). Литературни прочити на миграцията. София: УИ „Св. Климент Охридски“. 343 стр.

Книжка 1
ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ АСПЕКТИ НА СЪВРЕМЕННАТА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯ

Списанието „Чуждоезиково обучение“ е един епистемолого-културологичен монумент на лингводидактологията, която постоянно търси и обновява своя изследователски профил, за да го подложи на опита на времето, преди да се пре- върне в класика. Списанието е барометър на бъл- гарската методическа наука, фиксиращ нейните творчески търсения през годините, проектиращ нови визии и поставящ теоретико-практически ориентири. Текстовете на публикуваните ста- тии са елементи от историята

БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД ЗА СТУДЕНТИ МЕДИЦИ

Куцарова, А., Краевска, А., Дечев, Ив. & Андонова, М. (2018). Български език за чужденци: Специализиран учебник за медици. Пловдив: Сайпрес. 152 с. ISBN 978-954-92614-9-3

НОВА БЪЛГАРСКА ПРАКТИЧЕСКА ГРАМАТИКА ЗА НЕМСКОЕЗИЧНИ

Werner, S., Hein, S. & Brkic, A. (2018). Bulgarisch – praktische Grammatik. Von Studenten für Studenten. Wissenschaftliche Begleitung: Juliana Stoyanova, Rumjana Kiefer. Hrsg. Juliana Stoyanova. Sofia: Universit‰tsverlag “Sv. Kliment Ohridski”. 182 s.

2018 година
Книжка 6
НЕЗАВЪРШЕНИЯТ ПРОЕКТ НА ИДИЛИЯТА: ПАСТОРАЛ И МОДЕРНОСТ

Николова, Д. (2018). Транспозиции на пасторалното в Бел епок.

СТИЛНО ЗА СТИЛИСТИКАТА

Попов, Д. (2016). Стилистика. Шумен:

Книжка 5
PUBLIC AWARENESS OF DYSLEXIA IN BALKAN COUNTRIES

Mirela Duranović, Dobrinka Georgieva, Mirjana Lenček, Tatjana Novović, Muljaim Kačka

Книжка 4
СЕМАНТИЧНИ РЕЛАЦИИ В РАМКИТЕ НА МНОГОКРАТНАTA ХИПЕРОНИМИЯ В УЪРДНЕТ

Светла Коева, Валентина Стефанова, Димитър Христов

МИФЫ О РУССКОМ ЯЗЫКЕ: ON-LINE

Валерий Ефремов

Книжка 3
БЪЛГАРСКИЯТ „MAÎTRE DE LANGUES“

Димитър Веселинов

ДОЦ. Д-РУ ИЛИАНЕ ВЛАДОВОЙ 80 ЛЕТ

Валентина Аврамова

ГРАДИНАТА С ДЪРВОТО, КОЕТО СЕ РАЗКЛОНЯВА: ВАВИЛОНСКИ ОТКЛОНЕНИЯ НА ИРЕНА КРЪСТЕВА

Ирена Кръстева (2017). Вавилонски отклонения. Преводът между лингвистика и антропология. София: Изток-Запад. 280 стр.

ВТОРА МЕЖДУНАРОДНА ИНТЕРДИСЦИПЛИНАРНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ И ДОКТОРАНТИ

Сборник. (2017). Културен трансфер и българска идентичност. Доклади от Третата международна интердисциплинарна конференция за студенти и докторанти. 7 – 9.12.2016 г. София: Национално издателство „Аз-буки“. 272 стр. ISBN 978-619-7065-15-2

Книжка 2
ДУМИТЕ, ИЗРЕЧЕНИЯТА И ТЕКСТЪТ КАТО ЕЗИКОВИ ЗНАКОВЕ

(Върху материал от български език)

THE FEAR TO TALK

Adriana Sotirova

МЕЖДУНАРОДНА ИНТЕРДИСЦИПЛИНАРНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ И ДОКТОРАНТИ

Сборник. (2016). България в XXI век: Между традицията и иновациите. Доклади от Втората международна интердисциплинарна конференция за студенти и докторанти. Виена, декември 2016 г. София: Национално издателство „Аз-буки“. 292 стр. ISBN 978-619-7065-11-4

EINF…HRUNG IN DIE LINGUISTIK UND IN DIE SPRACHWISSENSCHAFTLICHE BOHEMISTIK

Mareš, P. (2014) Úvod do lingvistiky a lingvistick bohemistiky. Praha: Univerzita Karlova v Praze. Nakladatelstv‘ Karolinum. 66 Seiten. ISBN: 978-80-246-2640-6 (online: pdf)

PROFESSOR BOYAN ALEXIEV (1949 – 2017)

The prominent Bulgarian philologist Prof. Boyan Alexandrov Alexiev, PhD, un- expectedly passed away on December 26, 2017.

Книжка 1
ПРОБЛЕМИТЕ НА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯТА В ПРОСТРАНСТВЕНО-ВРЕМЕВАТА СИТУАЦИЯ НА ХХI ВЕК

Ако речникът е цялата Вселена, подредена по азбучен ред, то научното списание е хронология на науката, фиксирана в статии и съобщения, които с момента на своето отпечатване се превръщат в ав- тентични свидетелства за пътищата на познанието, трасирани от ревностни изследователи на непреход- ните теоретични истини в преходността на човешкия живот. Появяват се автори новатори, които маркират творческия подем на времето, и автори пазители на познанието, съграждано в продълж

ВСИЧКО ДА СТАВА ЗА ПОУКА

Шопов, T., Софрониева, E. (2018). Всичко да става за поука.

BEGRIFFLICHKEITEN UND SCHWERPUNKTE IN DER PRAGMATISCHEN UNTERSUCHUNG VON SPRACHE

Grębowiec, J. (2013). M–wić i działać. Wykłady z pragmatyki języka. Acta Universitatis Wratislaviensis, № 3479. Wrocław: Wydawnictwo Uniwersyte- tu Wrocławskiego. 127 Seiten. ISBN: 978-83-229-3367-1

ИЗСЛЕДВАНЕ НА ИГРАТА КАТО ОБРАЗОВАТЕЛЕН ФЕНОМЕН

Бирова, И. (2017). Игра в обучении русскому языку как иностранному. Исследование игры как образовательного феномена. Москва: НИЦ „Еврошкола“. 267 с.

2017 година
Книжка 6
LES RÔLES DES MOTS-CLEFS

Anlia Brambarova

Книжка 5
ОБЩЕСТВО ИСПЫТЫВАЕТ ПОТРЕБНОСТЬ В ИЗУЧЕНИИ ЯЗЫКОВ

Если говорить о тенденциях последних лет, то наибольший интерес вызывают различные методики самообучения, взаимообучения и непрямого обучения языку

В ИМЕТО НА ПРЕВОДА, В ПАМЕТ НА УМБЕРТО ЕКО

Първи световен конгрес по преводознание. Париж, 10 – 14 април 2017 г.

И НЕКА ДУМИТЕ ГОВОРЯТ...

Димитър Веселинов, Екатерина Софрониева

ЗА КНИГАТА „ИГРАТА ВЪВ ФРЕНСКИТЕ СРЕДНОВЕКОВНИ ФАРСОВЕ“

Генова, В. (2015). Играта във френските средновековни фарсове.

Книжка 4
ЖИВОТЪТ НА КНИГАТА

Анна Ангелова

ОБУЧЕНИЕТО ПО ЛЕКСИКА ВЪВ ФОКУС

Dumarest, DaniŽle & Marie-HlŽne Morsel. (2017). Les mots. Origine, formation, sens. Collection « Vocabulaire et lexique », Grenoble: PUG. 256 p., ISBN 978-2-7061-2635-2

БЕЗКРАЙНИЯТ ПЪТ КЪМ СТАРОДАВНАТА ИСТИНА

Алмалех, М. (2017). Тъмнината в Стария завет. София: ИК „Кибеа“. 255 стр.

ИГРОВЫЕ ФОРМЫ ПОПУЛЯРИЗАЦИИ РУССКОГО ЯЗЫКА

Валерий Ефремов, Елена Петренко

ПОЕМ ПО-РУССКИ

Денис Букин

Книжка 3
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА ПРЕД СЕЯЧА

Шопов, Т. & Софрониева, Е. (2016). „Излезе сеяч да сее... Увод в класическата теория на тестовете по съвременните езици“. София: УИ „Св. Климент Охридски“

САМОУЧИТЕЛ ПО АНГЛИЙСКИ ЕЗИК ЗА СРЕДНО НАПРЕДНАЛИ С АКТУАЛНИ ТЕКСТОВЕ И ЦЕННИ ПРИЛОЖЕНИЯ

Мария Стамболиева. (2016). Английски език – самоучител в диалози – 2. София: Грамма. 352 стр. ISBN: 9789-5429-4306-8

Книжка 2
ТЕОРИЯ И ПРАКТИКА НА ЕФЕКТИВНАТА АКАДЕМИЧНА КОМУНИКАЦИЯ

Мавродиева, И. & Тишева, Й. (2016). От реферата до магистърската теза. Академично писане за студенти. София: БГ Учебник. 208 стр.

НОВ САМОУЧИТЕЛ ПО АНГЛИЙСКИ ЕЗИК С АКТУАЛНИ ТЕКСТОВЕ И БОГАТ СПРАВОЧЕН МАТЕРИАЛ

Стамболиева, M. Английски eзик – сaмоучитeл в диaлози – 1. Плевен: Грамма.

ГЛОБАЛНИЯТ АНГЛИЙСКИ ЕЗИК В БЪЛГАРСКИ КОНТЕКСТ

Georgieva, М. (2011). Global English in Bulgarian Context. Varna: Silueti Publishing House. 203 p.

Книжка 1
ФИЛОЛОГИЧЕСКИЕ НАУКИ, И В ЧАСТНОСТИ ПАЛЕОСЛАВИСТИКА, ИМЕЮТ БУДУЩЕЕ

Народ, который не интересуется историческими документами, рискует прекратить существование своей культуры

СЛАВЯНСКОТО ЕЗИКОЗНАНИЕ В ИТАЛИАНСКИТЕ УНИВЕРСИТЕТИ МЕЖДУ СЕМАНТИКА И ПРАГМАТИКА

Среща разговор на италианските лингвисти Татяна Лекова

FRANCOPHILIE ET GERMANOPHILIE EN EUROPE SUD-ORIENTALE À LA VEILLE ET PENDANT LA PREMIÈRE GUERRE MONDIALE

Actes du colloque, Bucarest, 28 – 29 novembre 2014, sous la direction de Florin Țurcanu. Editura Univesității din București, 182 p.

ОРИГИНАЛЕН МОДЕЛ ЗА ОБУЧЕНИЕ ПО ТУРСКИ ЕЗИК

Йорданова, М. (2015). Граматичен минимум по турски език.

THE LINGUISTIC MOSAIC OF EUROPE

Studer, P. & Werlen, I. (2012, eds.). Linguistic Diversity in Europe. Current Trends and Discourses. (Contributions to the Sociology of Language). Berlin and Boston: De Gruyter Mouton. 349 pages. ISBN: 978-3110270839

МНОГООБРАЗНИЯT КИТАЙ

Сборник. (2015). Пътят на коприната. Доклади от Третата международна конференция по китаистика,

НОВ, ПЪРВИ ПО РОДА СИ ЧЕТИРИЕЗИЧЕН ТЕМАТИЧЕН РЕЧНИК

Крейчова, Е., Сталянова, Н. & Сорока, О. (2016). Кратък тематичен речник на българския, чешкия, полския и украинския език. София: Парадигма. 154 с., ISBN:978-954-326-282-3 Иван П. Петров

2016 година
Книжка 6
ДИАЛОГ НА КУЛТУРИТЕ

Анна Ангелова

СВЕТЪТ КАТО СЛОВО

Магдалена Костова-Панайотова, Любка Ненова

НОВ ПРОЧИТ НА ИСТОРИЯТА НА НОВОБЪЛГАРСКИЯ КНИЖОВЕН ЕЗИК

Диана Иванова. (2012). История на новобългарския книжовен език. Лекционен курс. Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски“. 508 с.

WIE DAS LAND, SO DAS SPRICHWORT, ИЛИ ЗА ЕДИН НОВ ТЕМАТИЧЕН РЕЧНИК В ПОМОЩ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО НЕМСКИ КАТО ЧУЖД ЕЗИК

Попова, Маргарита. (2016). Тематичен немско-български речник. Поговорки, пословици, сентенции и устойчиви словосъчетания. София: Наука и изкуство. 528 с.

НЕЩАТА ОТВЪТРЕ

Анелия Бръмбарова

Книжка 5
РЕЧНИК НА ГЛАГОЛИТЕ В БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК

Мурдаров, В., Димитрова, М., Александрова, Т., Станчева, Р., Чаралозова, К., Томов, М., Паскалев, Н., Стоилова, И. & Кунева, И. (2016). Официален правописен речник на българския език. Глаголи. София: Просвета. 992 с. ISBN: 978-954-01-3154-2

ПОГЛЕД КЪМ МНОГОЛИКИЯ КИТАЙ

Стефанов, Н. & Колева, А. (2015). Китай. Социално-икономическо развитие от древността до наши дни. София: Изток – Запад. 656 стр. ISBN: 978-619-152-568-3

СЪВРЕМЕННИ ПЕРСПЕКТИВИ В КЛАСИЧЕСКИТЕ И НОВИТЕ ФИЛОЛОГИИ

Веселинов, Д. – съставител. (2015). XII конференция на нехабилитираните

ЗА ПРИЛИКИТЕ И РАЗЛИКИТЕ МЕЖДУ ЕЗИЦИТЕ

Иванова, E.Ю. & Градинарова, А.А. (2015). Синтаксическая система болгарского языка на фоне русского. Языки славянской культуры. Москва. 626 стр.

Книжка 4
ВАЖНО СОЗНАТЬСЯ, ЧТО ТЫ НЕ ВСЕГДА ПРАВ

Интервью почетного доктора Болгарской академии наук, академика, доктора филологических наук Л.А.Вербицкой журналу „Обучение иностранным языкам“

NO COMPRE SIN TON NI SON (ИЛИ „НЕ КУПУВАЙТЕ БЕЗРАЗБОРНО“)

Прилагане на дейностноориентирания подход в практиката на обучение по испански като чужд език с ориентация към междукултурните аспекти

Книжка 3
РУССКИЙ ЯЗЫК СОВРЕМЕННОЙ РОССИИ

Вербицкая Людмила Алексеевна

Книжка 2
СТЕФАНА ДИМИТРОВА

Донка Мангачева

ТАТЯНА МИХАЙЛОВНА НИКОЛАЕВА

(9.09.9, ЛЕНИНГРАД – .0.0, МОСКВА

Книжка 1
ЗАБАВЛЕНИЯ ПО ФРЕНСКИ

Доц. д-р Цвета Тодорова

DE VITA BEATA НА ПРЕВОДАЧА

Ирена Кръстева. (2015) Преображенията на Хермес. Преводът между етика и херменевтика. София: Изток-Запад, 213 стр., ISBN 9786191525775

СИСТЕМАТИЗИРАНЕ НА ФРАГМЕНТИТЕ

Ани Бурова. (2014) „Литературата и фрагментаризираният свят“, София: Парадигма, 211 стр. ISBN: 9789543262182 Панайот Карагьозов

2015 година
Книжка 6
SCIENCES ET GUERRE, SCIENCES EN GUERRE

Ioan Panzaru, Florin Turcanu, Simona Necula

Книжка 5
СБОРНИК В ЧЕСТ НА ПРОФ. МАРИЯ КИТОВА

Юбилеен сборник „В началото бе словото“ в чест на проф. д.ф.н. Мария Китова-Василева. Издание на НБУ, София, 2015 г., ISBN: 978-954-535-870-8, 616 с.

СТАРОГРЪЦКИЯТ ЕЗИК – ВХОД КЪМ СВЕТА НА АНТИЧНАТА КУЛТУРА

Мирена Славова. ΕΛΛΗΝΙΖΕΙΝ. Учебник по старогръцки език. София, 2013, 328 с. ISBN: 9789547999855

НАУЧНИ ПОСТИЖЕНИЯ НА ПЕРСПЕКТИВНИ ФИЛОЛОЗИ

ХI Конференция на нехабилитираните преподаватели и докторанти

Книжка 4
ОПИТ ЗА МОДЕЛИРАНЕ НА ОБРАЗА НА ЖЕНАТА В ИСПАНСКОТО ЕЗИКОВО ПРОСТРАНСТВО

Миткова, А. Жената и езикът в испанския социокултурен контекст.

ДЕТСКАТА ЛИТЕРАТУРА В ОГЛЕДАЛОТО НА МОДЕРНОСТТА

Σούλα Οικονομίδου. Χίλιες και μία ανατροπές. Η νεοτερικότητα στη λογοτεχνία για μικρές ηλικίες. Αθήνα: Εκδόσεις Πατάκη, 2011, 303 σελ. ISBN 978-960-16-4197-3

ДА АНАЛИЗИРАМЕ ГРАМАТИКАТА

Да анализираме английската граматика (Analysing English Grammar). Лиляна Грозданова, Александра Багашева.

VII ÌÅÆÄÓÍÀÐÎÄÍÀß ÊÂÀËÈÔÈÊÀÖÈÎÍÍÀß ØÊÎËÀ

«Ñîâðåìåííûå ïåäàãîãè÷åñêèå òåõíîëîãèè »

МОСКОВКИН ЛЕОНИД ВИКТОРОВИЧ

доктор педагогических наук, профессор кафедры русского языка как иностранного и методики его преподавания

Книжка 3
ЗА ДУМАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ

Мария Костова

„НАРОДНИТЕ БУДИТЕЛИ И АЗ“ В ПРОФИЛИРАНАТА ГИМНАЗИЯ С ИЗУЧАВАНЕ НА РУМЪНСКИ ЕЗИК

Незабравка Тасева На 23.04.2015 г. се проведе вторият заключителен етап на вътрешноучи- лищния кръг на състезанието „Народните будители и Аз“ в Профилираната гимназия с изучаване на румънски език „Михай Еминеску“ в София. Една чу- десна идея на създателите на проекта, дошла в момент с позабравени и поиз- губени човешки ценности, които ни правят човеци и изграждат като личности, особено във време на бездуховност. Гости на състезанието бяха създателят на проекта доц. д-р Кирчо Атанасов, проф

АНГЛИЙСКАТА ДЕТСКА ЛИТЕРАТУРА В „ОГЛЕДАЛНИЯ СВЯТ“ НА ПРЕВОДА

Пипева, М. Своето в чуждото, чуждото в своето: българските преводи

ПУБЛИЦИСТИКАТА КАТО СОЦИОЛОГИЯ НА ЛИТЕРАТУРАТА

Емил Димитров. Публицистиката на Михаил Арнаудов. София, Изток-Запад, 2014. 310 с. Вихрен Чернокожев

ИНТЕРКУЛТУРНА ДИПЛОМАЦИЯ В ЕВРОПЕЙСКИ КОНТЕКСТ

Васко Шутаров. Jавна и културна дипломатиjа. Скопие, Панили, 212 с. Йован Ананиев

Книжка 2
ФРАНКОФОНИЯ И ФРАНКОФОНИ

Димитър Веселинов

АКАДЕМИК МИХАИЛ ВИДЕНОВ НА 75 ГОДИНИ

Тази година основателят на българската социолингвистична школа Михаил Виденов навършва кръгла годишнина. Той е роден на 10.04.1940 г. в София. Завършва средно образование в Годеч (1958), а българска фи-

НОВ МОДЕЛ НА ТУРСКАТА ПАДЕЖНА СИСТЕМА ЗА БЪЛГАРИ

Мария Михайлова-Мръвкарова Милена Йорданова. Лингводидактическо моделиране на турската падежна система за българи.

БИТИЕТО НА ОБРАЗИТЕ

К. Михайлов. Български/булгарски образи в рускоезична среда. София. „Тангра“ ТанНакРа, 2014, 470 с.

NEW VISION ABOUT THE INTERNET RESOURCES AND INFORMATION PRACTICES

Tîrziman, Elena. Internet Resources and Information Practices. Bucharest:

IN MEMORIAM

доц. д-р Снежана Пейчева (29.08.1936 – 18.01.2015)

IN MEMORIAM

Анна Павлова, (.06.9 – 0.0.0

Книжка 1
LA LANGUE DANS L’OEIL ET LA PEAU

Tzvétiléna Krasteva

НОВ УСПЕХ ЗА ТУРСКАТА БЪЛГАРИСТИКА

Yenisoy, Hayriye Memoğlu Süleymanoğlu, Erhan Süleymanoğlu. Modern

2014 година
Книжка 6
БИЛИНГВИЗЪМ В УСЛОВИЯТА НА НАРУШЕН СЛУХ

Светослава Съева, Ангелина Бекярова

ТРАКИЙСКИЯТ ЕЗИК

Светлана Янакиева

ПЪРВОСТРОИТЕЛЯТ

Анна Ангелова

ПОМАГАЛО ЗА НОВИТЕ БУДИТЕЛИ ОТ КЛАСНАТА СТАЯ

Ст. Мечкарова, К. Радкова, Помагало за списване на ученически вест- ник, София, изд. „Българска книжница“, 49 с., ISBN 978-954-380-331-6

ąĎĘğēĜďħġĐĎ ěĎďĨęđĎĞğĘĖ"

auf Bulgarisch geschrieben ist, richtet sich an eine Zielgruppe, die Bulgarisch als Fremdsprache erworben hat, und diese bereits auf einem relativ hohen Niveau beherrscht. Die fünf Verfasserinnen dieses Werkes haben alle langjährige, praktische Erfahrungen auf dem Gebiet „Bulgarisch als Fremdsprache“ gesammelt, und diese hier sehr gut eingebracht. Die Tradition von Büchern, die Manieren und gute Umgangsformen beschreiben, reicht sehr, sehr weit zurück, man erinnere sich im deutschspr

ДЕТАЛЬ МОЖЕТ СТАТЬ СИМВОЛОМ ЭПОХИ

Борис Тимофеевич Евсеев – поэт, прозаик, эссеист. Лауреат премии Правительства Российской Федера- ции в области культуры и премии «Ве- нец», Бунинской, Горьковской и многих других литературных премий. Получил музыкальное, литературное и жур- налистское образование. В советское время публиковался в Самиздате. Ав- тор 15 книг прозы. Переводился на английский, болгарский, голландский, испанский, итальянский, китайский, немецкий, эстонский, японский и др.

Книжка 5
НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ ВЪРХУ БЪЛГАРСКАТА УСТНА РЕЧ

Йовка Тишева. Прагматика и устна реч [Как говори съвременният българин] Фокус, София, 2014, 128 с. ISBN 978-619-90196-2-7 Татяна Ангелова

MIGRATING MEMORIES

Migrating Memories 2: His Story, Her Story, Their Stories еdited by Rodica Albu Brno/Nis 2010 Irina Peryanova

УНГАРСКИТЕ РЕАЛИИ ИЛИ НЕПРЕВОДИМОТО В ПРЕВОДА

Йонка Найденова. Унгарските реалии в контекста на културния, трансфер. София: Изток-Запад, 0 0 с. VIII с.

Книжка 4
ДЕЛО ВЪЗРОЖДЕНСКО, СЪС СИЛА В НАСТОЯЩЕТО

Езиковедски изследвания в чест на проф. Сийка Спасова-Михайлова. Състав. и ред.: Стефана Боянова Калдиева, Радостина Божидарова Захарие- ва. Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, София, 2011, 556 с.

ЕЗИКЪТ – НАУКА И ПРАКТИКА

Езикът – наука и практика. Юбилеен сборник по повод на 65-годишни- ната на проф. д.ф.н. Мария Грозева-Минкова. София: Нов български универ- ситет, 2014 г. 700 с. ISBN: 978-954-535-810-4.

ВРЕМЕНАТА ОТЛИТАТ, НАПИСАНОТО ОСТАВА

Времената отлитат, написаното остава. Юбилеен сборник в чест на доц. д-р Ани Леви (състав. Магдалена Караджункова) София: Нов

Книжка 3
ОЦЕНЯВАНЕТО ОТ РОДИТЕЛИТЕ – ВЪЗМОЖНОСТИ И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

Галина Хитрова, Диана Миронова, Янка Банкова, Испанска езикова гимназия – „Мигел де Сервантес“ – София Павлина Йовчева

ОБ ИННОВАЦИЯХ В ОБУЧЕНИИ ИНОСТРАННЫМ ЯЗЫКАМ

Московкин Л.В., Шамонина Г.Н. Инновации в обучении русскому

ПОЛИФОНИЧНИЯТ ВКУС НА ХРАНАТА ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ

Irina Perianova. The Polyphony of Food: (Food through the Prism of Maslow’s Pyramid), Cambridge Scholars Publishing, 2012. 164 p. ISBN (10): 1-4438-4117-X, ISBN (13): 978-1-4438-4117-7

АТРАКТИВНО ПОДНАСЯНЕ НА ТЕОРИЯТА

Марийка Димитрова, Нели Пейчева. Textlinguistik und Pragmalinguistik: Ein Lehr- und Arbeitsbuch.

МОСТ МЕЖДУ ДВА БЛИЗКИ ЕЗИКА

Българско-словенски разговорник. Slovensko-bolgarski priročnik. Ljubljana, Znanstvena založba 2010, 400 str. Автори: Людмил Димитров, Ивана Ангелова, Ана Дърк, Лоуро Козамерник, Сандра Оман, Яро Самобор.

НОВ СЛОВАШКО-БЪЛГАРСКИ РЕЧНИК

В. Панайотов, Д. Иванова, С. Лиханова. Кратък словашко-български речник на икономическите термини / Stručný slovensko-bulharský slovník

ЖЕНСКОТО И МЪЖКОТО ГОВОРЕНЕ – ПАРТНЬОРСТВО И/ИЛИ РАЗЛИЧИЕ

Е. Хаджиева, А. Асенова. Български език като чужд. Пол и език: пове- денчески и езикови модели. София. Гутенберг. 2012, 167 стр.

БАРОКЪТ КАТО КОНЦЕПЦИЯ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ТЕКСТОВЕ

Светлана Василева-Карагьозова. По пътя на барока. Рецепция и тран- сформация на бароковата парадигма в славянските литератури. София, УИ „Св. Климент Охридски“, 2013. 310 с. ISBN 978-954-07-3555-9.

АСПЕКТИ НА ЧУЖДОЕЗИКОВОТО ОБУЧЕНИЕ

Мария Грозева Многобройни учители, автори на учебници, док- торанти и преподаватели познават името на проф. д.п.н. Павлина Стефанова от нейните монографии, студии, статии, методически ръководства и учебни- ци. В своите теоретични и практически разработки тя неизменно е обърната към проблемите на чуж- доезиковото обучение и подготовката на учители по чужд език

ПРОФ. ЗДРАВКО ЧОЛАКОВ (22.09.1941

Смъртта винаги отваря непре- одолима празнота, която нищо не може да запълни. Още по- малко могат да я запълнят ду- мите. И все пак ще се опитам да използвам думите, за да призова паметта за проф. Здравко Чола- ков. Паметта е единственото, с което противостоим на смъртта. А проф. Чолаков остави много, което заслужава да бъде помне- но и ще бъде помнено. Ще започна с книгите на проникновения изследовател, превърнал трепте- нията на най-новата българска литера

ЧУЖДОЕЗИКОВОТО ОБУЧЕНИЕ В ПРОФЕСИОНАЛНА ГИМНАЗИЯ С ИНТЕНЗИВНО ИЗУЧАВАНЕ НА РУМЪНСКИ ЕЗИК „МИХАЙ ЕМИНЕСКУ“

Нина Котева Като балканист по образование, а и по душа, ще използвам метафората за „моста“, когато търся отговор на въпроса „Каква е ползата от изучаването на чужди езици?“. Защото балканецът винаги е търсил път към „другия“, винаги непознатият, чуждият е присъствал в нашия живот – било поради историче- ски или културни обстоятелства и фактори. Оттук се е наложила в творчество- то на всички балкански писатели и метафората за моста – онова съоръжение, което не разделя, а тъкмо обратно – св

РУССКИЙ МИР - ЭТО ВСЕ КТО ЛЮБИТ РУССКИЙ ЯЗЫК И КУЛЬТУРУ

Кочин Владимир Вячеславович Всего за семь лет «Русский мир» стал одним из крупнейших распространителей знаний и куль- туры в мире. Можете ли Вы про- вести параллель с первым годом создания Фонда? – Безусловно, все относительно: по меркам истории семь лет, это дос- таточно малый срок, а для человека это серьезный этап роста, набора сил и возможностей. За это время фонд стал одной из наиболее эффектив- ных негосударственных организа- ций по продвижению русского языка и

Книжка 2
ТЕОРЕТИЧНИ ОСНОВИ НА БИНАРЕН УЧЕБНИК ЗА БЪЛГАРИ

(върху материал от сръбски и хърватски език)

ПРЕВОДЪТ В ЕВРОПА

Ирена Кръстева

ЕДНА ПРАКТИЧЕСКА БЪЛГАРСКА ГРАМАТИКА ЗА АМЕРИКАНЦИ

Charles E. Gribble. Reading Bulgarian Through Russian. 2 Revised Edition. „Slavica“. Bloomington, Indiana, 2013, 153 стр.

ОБЩОБАЛКАНСКИТЕ КОРЕНИ

Василка Алексова. Сватбената терминология в българския и румънския език (Етнолингвистично изследване).

ЗА СПОДЕЛЯНЕТО НА ЧУЖДАТА КУЛТУРА

Елена Хаджиева, Ася Асенова, Йорданка Велкова, Весела Шушлина, Препъни-камъчета в чуждоезиковото обучение, автори Издателство „Гутенберг“, С., 2013, с. 100 Радка Влахова

БЪЛГАРСКИ ЗА ЧУЖДЕНЦИ - ЕДИН НОВ И СЪВРЕМЕНЕН УЧЕБНИК

Куртева, Г., Бумбарова, К., Бъчварова, С. ЗДРАВЕЙТЕ! Учебник по български език за чужденци А1 – А2.

Книжка 1
ПАДНАЛИТЕ АНГЕЛИ

Мони Алмалех

ЧРЕЗ ФРЕНСКАТА ЛЕКСИКА В РОМАНА „ТЮТЮН“ КЪМ НОВИ ПОДСТЪПИ НА ТЪЛКУВАНЕ И ПРЕПОДАВАНЕ НА ТЕКСТА НА ДИМИТЪР ДИМОВ

Веселинов, Д. Френската лексика в романа Тютюн Издателство „Сиела“, 2012, 320 с. ISBN:978-954-28-0617-2 Гергана Златкова

ПО ВЪПРОСА ЗА АКАДЕМИЧНОТО ОБЩУВАНЕ

Шамонина, Галина; Костова, Боряна. Ключ към успеха. Езикът

ПРАВДИВАЯ ЯЗЫКОВАЯ КАРТИНА РОССИИ В XX ВЕКЕ

Ярослав Вежбински. Языковой монументализм в России ХХ века. Лодзь 2012, 263 с. Доц. Константин Попов

ПРОФ. Д-Р БАГРЕЛИЯ БОРИСОВА СЪБЧЕВА (1955 – 2013)

Весела Белчева, Свилен Станчев

ÎÒÊÐÛÒÀß ËÈÍÈß

ПРОЕКТ НА НАЦИОНАЛНО ИЗДАТЕЛСТВО „АЗ БУКИ“ И ФОНД „РУССКИЙ МИР“

2013 година
Книжка 6
ЩРИХИ ОТ ПЪСТРАТА ПАЛИТРА НА БЪЛГАРСКАТА КАРТИНА НА СВЕТА

Михаил Виденов. (2013). Езиковедски щрихи и етюди. София: Между- народно социолингвистическо дружество. ISBN: 9789548305310

ИЗ ДЕБРИТЕ НА ПОРТУГАЛИСТИКАТА

Весела Чергова. (2012). Конюнктивният имперфект в съвременния пор-

МАТУРА ПО ФРЕНСКИ ЗА ОТЛИЧЕН

Ботева, С., Кръстева, Ж. & Железарова-Сариева, А. 100% успех. Матура по френски език. София: Просвета. 298 с. ISBN: 9789540126258

Книжка 5
DIE EU UND DIE EU-ERWEITERUNG IM DEUTSCHUNTERRICHT – ATTRAKTIV UND INNOVATIV

„WIR LIEBEN DEUTSCH Innovation und Motivation imDaF-Unterricht“ Daniela Stoytcheva

ДА НАРИСУВАШ ПОРТРЕТ ЧРЕЗ КНИГИ

Анна Ангелова. (2013). На приятеля на България. Книги с дарствени над- писи в библиотеката на Енрико Дамиани. София: УИ „Св. Климент Охрид- ски“, 240 с. ISBN 978-954-07-3518-4

ПОЛИТИЧЕСКАТА РЕЧ – МОДЕЛИ НА ПОВЕДЕНИЕ И КОМУНИКАЦИЯ

Владислав Миланов, Надежда Михайлова-Сталянова. (2012). Езикови портрети на български политици. Част първа. София: УИ „Свети Климент Охридски“. 230 с. ISBN 978-954-07-3323-4

ПРИНОС КЪМ МЕТОДИКАТА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ВТОРИ ЕЗИК

Росица Пенкова. (2013). Интензивно обучение по български език. Теоретични и практически аспекти на образователното взаимодействие в българските общности в чужбина. София: УИ ,,Св. Климент Охридски“. 320 с. ISBN 978 954 07 35320

ПРОЕКТ НАЦИОНАЛЬНОГО ИЗДАТЕЛЬСТВА „АЗ БУКИ“ И ФОНДА „РУССКИЙ МИР“

Идея проекта «Открытая линия» - популяризация современных тенденции, исследования и анализы ведущих ученых в сфере обучения русскому языку как иностранному, а также - обмен опыта между болгарскими учителями. Проект реализируется Национального издательства «Аз Буки» - часть Ми- нистерство образования и науки Болгарии, вместе с фондом «Русский мир». Сегодня – благодаря мастер-классов, у нас есть исключительная возможность познакомится с новейшими разработками ведущих ученых и мето

TEMЫ МАСТЕР-КЛАССА

ÎÒÊÐÛÒÀß ËÈÍÈß

Книжка 4
ПОЛОНИСТИКАТА В БЪЛГАРИЯ

По повод 60-ата годишнина на самостоятелното преподаване

ИСТОРИЯТА, ЕЗИКЪТ И КУЛТУРАТА НА КРИМСКИТЕ ТАТАРИ, НАСЕЛЯВАЩИ СЕВЕРОИЗТОЧНА БЪЛГАРИЯ

Михайлова-Мръвкарова, Мария. За кримските татари от Североизточна България. София: Авангард Прима, 2013. 134 с. ISBN 978-619-160-132-5 Милена Йорданова

АЗБУКА НА ОЦЕНЯВАНЕТО В ЕЗИКОВОТО ОБУЧЕНИЕ

Татяна Ангелова. (2012). Оценяването в обучението по български език. София: Просвета. 302 с. ISBN: 9789540127132

ЧУЖДОЕЗИКОВО ОБУЧЕНИЕ МЕЖДУ ТРАДИЦИИ И ИНОВАЦИИ, МЕЖДУ ОБРАЗОВАТЕЛНА ТЕОРИЯ И УЧЕБНА ПРАКТИКА

Чуждоезиковото обучение в съвременната образователна парадигма – теория, практика, перспективи. Велико Търново: Ивис, 2011, 277 с.

Книжка 3
МОЖЕМ ДА УЧИМ ИВРИТ С БИБЛИЯТА

Васил Райнов В последните десет години проф. Мони Ал- малех публикува няколко монографии, в които съпоставя ивритската и българската езикова картина на света. Основен обект на изследване са библейските преводи на Стария завет. След „Цветът в Петокнижието“ (2006), „Светлината в Стария завет“ (2010), „Библейското магаре“ (2011) сега на бял свят излиза „Архангелите в Библията“. Тези книги са изпълнени с множе- ство примери от ивритския текст и българските преводи. Ре

COMPOUND VERBS FROM А COGNITIVE AND SEMANTIC PERSPECTIVE

Bagasheva, Alexandra. (2012). Refl ections on Compound Verbs and Com-

„БОТУША В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРНА МОДА“

Дария Карапеткова. (2012). Ботуша в българската литературна мода. София: ИК „Сиела“. 307 с. ISBN 9789542811688

ТЕАТРАЛЬНАЯ АТМОСФЕРА В КЛАССЕ

Тодорова, Румяна В. Димитрова, Розалина И

ПРАЗНИК В МОЕТО УЧИЛИЩЕ

ÎÒÊÐÛÒÀß ËÈÍÈß

Книжка 2
ЗА УЧИТЕЛЯ И ЧОВЕКА ЧУДОМИР – АНАЛИЗ НА ЗАПИСКИТЕ МУ ЗА ЕДНО ПЪТУВАНЕ В ТУРЦИЯ

Мевсим, Хюсеин. Пътуването на Чудомир в Турция (1932). Пловдив: „Жанет 45“, 2012, 200 с. ISBN 978-954-491-785-2 Милена Йорданова

НАУЧНОТО НАСЛЕДСТВО НА ПРОФ. БОЖИЛ НИКОЛОВ

Избрани трудове на проф. Божил Николов. [Съставителство, предговор,

ФУНДАМЕНТАЛНИЯТ ТРУД НА МАРИЯ КИТОВА- ВАСИЛЕВА „ЛЮБОВТА КЪМ СЛОВОТО. ЗА ИЗВОРИТЕ НА НАУКАТА ЗА ЕЗИКА“

Китова-Василева, Мария. Любовта към словото. За изворите на науката за езика (От древността до края на Ренесанса). София: Колибри, 2012, 492 с. ISBN: 978-954-529-982-7x

БИЛИНГВАЛНО ПРЕДУЧИЛИЩНО ОБУЧЕНИЕ

Peter Doyé. Lernen in zwei Sprachen. Deutsch im bilingualen Kindergarten. Hildesheim – Zürich – New York: Georg Olms Verlag AG, 2012, 110 S. ISBN 978-3-487-08870-9

Книжка 1
LES MOYENS SYNTAXIQUES DU RHEME EN RUSSE

Anna Khaldoyanidi, Mary-Annick Morel

ИЗУЧАВАНЕ НА ЕЗИЦИ ОТ ЗРЕЛОСТНИЦИТЕ – НАГЛАСИ, ОЦЕНКИ, ПЕРСПЕКТИВИ1)

Албена Чавдарова, Росица Пенкова, Николина Цветкова

ВСИЧКИ РАЗБИРАТ ОСТИН

Донка Мангачева

ТВОРЕЦЪТ КАТО МОРЕПЛАВАТЕЛ

Аспарух Аспарухов

2012 година
Книжка 6
НА УЧИТЕЛЯ – ЛИЧНО

90 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ПРОФЕСОР ЖАНА МОЛХОВА

ПРОФЕСОР НИКОЛАЙ МИХОВ НА 70 ГОДИНИ

Даниела Кожухарова Николай Николов Михов е роден на 30 април 1942 г. в семейството на индустриалец. През 1956 г. заминава за София, за да учи в гимназия. Изу- чава руски и френски език, към които добавя факултативните латински, немски и английски. Учи неуморно и до днес. Професор-полиглот, който по време на кандидатстудентските кампа- нии, докато проверява работите по френски език, по време на кратката си почивка попълва тестовете по немски и по испански език, показвай

ЕВРОПЕЙСКИ ДЕН НА ЕЗИЦИТЕ

Цветанка Панова

РЕТРОСПЕКТИВНА БИБЛИОГРАФИЯ RETROSPECTIVE BIBLIOGRAPHY

Преди 50 години Симеонов, Йосиф. Някои трудности при изучаване на френски език. С., Наука и изкуство, 1962, 84 с. Методика на обучението по френски език в средния курс на общообра- зователните училища: Учебник за учит. инст. за прогимназ. учители / Валерия Карабаджева. София: Народна просвета, (1962), 192 с. Нагледна граматика на немски език / Жана Николова-Гълъбова. Со- фия: Народна просвета, 1962, 243 с. : с табл., 2 л. табл. Българско-немски речник / Александър Дорич, Герда Минкова, Стефан

КНИГИ И ПЕРИОДИЧНИ ИЗДАНИЯ, ПОЛУЧЕНИ В РЕДАКЦИЯТА BOOKS AND PERIODICALS RECEIVED

Ботева, С., Ж. Кръстева, А. Железарова-Сариева. 100% успех. Матура по френски език. София, Просвета, 298 с. Легурска, П. Семантичен речник на типологичните характеристики на вторичното назоваване в руския и българския език. София, Изда- телство „Ето“, 2011, 312 с. Легурска, П. Съпоставителни лексикални анализи и основа за съпос- тавка. София, Издателство „Ето“, 2011, 228 с. Мавродиева, Ив. Политическа реторика в България: от митингите до онлайн социалните мрежи (1989–2011 г.). Автореферат н

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.