Чуждоезиково обучение
Вход / Регистрация

https://doi.org/10.53656/for23.402mest

2023/4, стр. 359 - 366

МЕСТОИМЕНИЯТА – МЕЖДУ КОГНИЦИЯТА И ГРАМАТИКАЛИЗАЦИЯТА

Мариана Георгиева
OrcID: 0000-0002-8683-9565
E-mail: mv.georgieva7@gmail.com
Institute for Bulgarian Language
Bulgarian Academy of Sciences
52 Shipchenski prohod Blvd.
1113 Sofia Bulgaria

Резюме: Местоименията са ексцерпция на граматикализацията, нейна езикова експликация. Парадигмата на местоименията и нейната логическа функционалност в неизменната връзка с прототипите им, където на първомясто и първенстващо заедно с това стои аз-ът като автономинация на когнитивно изкушеното и посветено за това самосъзнание, осмисля граматикализацията като механизъм на категориална екстензия.

Ключови думи: местоимения; експликация; граматикализация; екстензия; функционалност

В основата на всички подкласове местоимения се разполага релацията, при която носителят на съзнанието надгражда езиковата експликация според посоката на своята комуникативна перспектива. Началото на тази своеобразна парадигма на релацията е от личното местоимение в неговата възвратност като миниатюра на автопредикация, а върховата ѝ позиция (краят) в дублиращата експликативност на езиковия знак се съсредоточава в относителните местоимения, т.е. релацията им е и етимон:

който, която, което, които, както, където, колкото, когато.

Особеното при концентрираната форма на релацията, която носят относителните местоимения, е, че тя се екстраполира до степен, че субектът на езика остава само продуцент, но не и субектът, който е страна в релацията. С други думи, при относителните местоимения релативността е между същини и събития. Модулацията преодолява модуса в същинската му проява, без обаче да го заличава. Важно е да се обърне внимание на този факт с оглед на граматикализацията на относителните местоимения, търсена по посока на конекторната функция. Методът на когнитивното съответствие не допуска хипотезата за унищожена вътрешна форма на този подклас думи – относителните местоимения. Унищожена семантика, при която те са само форма и просто конектори по принцип, не може да се допусне, защото конекторът покрива екстрарелации, така да се каже. Диалектиката не оправдава тази деструктивна реверсивност на когнитивната потенция – да заличиш релативността в дълбинната си семантика и да компенсираш заличаването с придобиване на екстрарелативност през вторичната функционалност като обслужена техника на когнитивна архитектоника. При това положение следва да се прецизира протича ли вторична граматикализация и относителните местоимения придобиват конекторна функция, или те съхраняват изначалната си релативна семантика, която заради това просто подвежда в тази посока по аналогия, без обаче наистина да е така. Оттук може да се заключи, че синтаксисът на относителните местоимения не проявява граматикализация и не разгръща конекторна функция, заради която на морфологично равнище им се приписва вторичната граматикализация като съюзни думи. Не е безспорно въвеждането в оборот като номенклатура на подклас съюзи на словосъчетанието `съюзна дума`. Този опит за еклектична някаква номенклатура е несъстоятелен и неверен въобще. Това е езиково некоректно своеволие. Компромисът в тази компилативност няма основание и даже изисква строга и неотменна ревизия от когнитивна гледна точка.

Семантиката на дейксиса като клас от думи не може да се преодолее и формата да се пригоди до конектор. Конекторите нямат самостойна семантика и затова всяка пълноценна семантика не би могла да отстъпи, да се заличи, така да се каже, като поеме свързваща функция. Нека да се разграничава ясно и недвусмислено, първо, дейксис и конектор, второ, функция и релация и, трето, конекторна функция и релативна семантика. Тези три принципни разлики не допускат компромисното привиждане на граматикализация и извеждат дефинитивно относителните местоимения от несамостойния клас на конекторите, или съюзите. Преди да преминем по-нататък, в заключение тук следва да се отбележи, че същите съображения са приложими в пълна степен и за въпросителните местоимения. Употребата `въпросителна дума` подвежда, защото прикрива някак спецификата на дейксиса. Когнитивната прецизност в случая трябва да се съблюдава, а това изисква разликата между име и местоимение, която се разполага във въпроса като единица, или единична езиково експлицирана миниатюра.

При всички останали подвидове няма отстъп или противоречие по отношение на граматичната им природа и нейната проява с комуникативна проекция, разбира се. В това число и при употребата на дейксис като квалификант на предикат – отрицание, обобщение или пък просто неопределяне:

никъде, никога, никак;

всякак, всякога;

някъде, някак, някога.

В случаите на тази употреба – дейксис като квалификант на предикат – отрицание, обобщение или пък просто неопределяне (никъде, някъде и пр), както и като квантификант (напр. толкова), граматикализацията не просто не може да се оспори, но даже е безспорна. Доказателството е в съхраняването на семантиката на дейксиса в позицията при предиката като негов квалификант. Употребата на тези деиктици при име е класическа, предвид на парадигмата от имената и посоката на тяхната позиционираност в една такава парадигма, за което вече писахме в началото на това изследване. Тезата ни за класическата употреба произтича като основание от етимона на местоимението като номенклатура на класа от думи с деиктична функционалност. Когнитивната характеристика на позиционираното при предиката име с квалификативна или квантитативна семантика (откъдето е и етимонът на наречието като клас самостойни и затова неизменяеми) думи всъщност е технологичният прототип на тук коментираната граматикализация на някои деиктици.

Уместно е да се оспори некоректната номенклатура `местоименно наречие`, както това се направи по отношение на `съюзна дума`. Когато се номинират подкласове от думи, номинирането им е по същество представителна ексцерпция на семантичната им природа и граматичната им характеристика, съполагани ведно, чиято есенциалност се извежда до равнището на терминологичност. Затова граматикализацията не е самодостатъчна, за да се етикетира през компилацията с предходната номенклатура, заимствана като квалификант. Граматикализацията е най-вече, преди всичко и естествено функционална позиционираност с комуникативна перспектива и нейното назоваване не може да се постига в прескока към назоваването на прототипната дума, така да се каже, условно. Това е своеобразен обрат, който в дълбокия си смисъл поражда противоречие, а може да се приеме и за отстъп от граматикализацията по същество. Подобна спирала с обратна посока – назад, е когнитивен парадокс. Заради този когнитивен срив граматикализацията поражда противоречивост и води до смущаващото усещане за недоизясненост или просто езиково несъвършенство някакво. Най-невинно е да описваме тази когнитивна неуредица като омонимия. Не може да се верифицира омонимия в граматикализацията. Това е оксиморон. Омонимията е на дълбинно равнище – в семантиката. Когнитивната потенция обаче преодолява тази омонимия, защото я ползва съответно на интенцията и през функционалната позиция ѝ придава комуникативна стойност. Според нас, така може да се анализира философията на граматикализацията.

Варирането на когнитивната потенция, от една страна, и отсъствието на изначално, дълбинно чисто автономно собствена семантика, а доминирането в семантиката на релациите, на дълбинно валентните семи (или семантизирани валенции), каквото е естеството на дейксиса, от друга страна, са основанието за богатата синтактична презентативност. Дейксисът обаче е родовият признак на класа от думи и това не може да се пренебрегва. Затова е оспоримо становището на Р. Ницолова, че „нито морфологичните, нито синтактичните им особености дават основание да ги разглеждаме като един клас думи“ (Nitsolova 2008, p. 144). Ако не оспорим тезата на Ницолова, то тя би претендирала резерви и за известна нееднородност и при имената, защото те също имат своите синтактични вариации. Това са думи, които реферират имената (номинирането на същини, квалификации, квантификации и пр.). Референцията им обслужва когнитивния приоритет на езиковото съзнание и така посочената двустранна обусловеност предпоставя различна синтактична комбинаторика. Т.е. субстантивацията да заличава имената за същини като категориална автентичност или пък квалификативността на някои нелични глаголни форми да се абсолютизира докрай и обратно – някоя морфологична форма на име с квалификативна семантика да загуби категориалната си принадлежност по аналогия на формата и да бъде уж друга съвсем.

Становището на Ницолова обаче е плод на строго формално-функционално съсредоточаване далече от когнитивната резолюция, въпреки че самата тя припомня в общ план Фреге и се позовава на тезата, че местоименията са категорематични думи (Nitsolova 2008, p. 144).

Всепризнатите релационни признаци на местоименията, които моделират тяхната морфология, по дефиниция отвеждат към когнитивния аспект като най-продуктивен в лингвистичния анализ. Налице са колебания дали тези думи изобщо са част на речта, „както това става по традиция“, защото „те се отделят на по-високо равнище в класификацията на класовете думи от равнището на отделните части на речта“ (Nitsolova 2008, p. 146). Точно това равнище – на нова степен на когнитивната претенция на езиковото съзнание, вместо произтеклата преди това номинация и редом с нея и авторефлексията се реферира релацията като функция на авторефлексията. Носителят на езика – аз-ът, се автопрезентира като продуцент.

Може да се каже, че местоименията са адморфология, която приобщава думите в синтаксиса им съобразно семантиката им и технологичната природа на осигурената с тях номинация. Ако погледнем от другата страна – местоименията са субсинтаксис, който превежда морфологията на номинациите в синтаксиса с помощта на категориите. Разполагането между адморфологията и субсинтаксиса на категориалната специфика на местоименията като клас думи при отчитане на семантиката им е акумулиране на граматикализация в представителното разбиране на тази деликатна процесуалност като миниатюра езикова феноменалност в екзистенц минимум сечение на система и структура.

Сечението между морфологията и синтаксиса, където се разполагат като основа, наличност или, защо не, пълнеж, категориите, е естествената среда, условно казано, разбира се, „депото“, лабораторията на граматикализацията. С други думи, местоименията са ексцерпция на граматикализацията, нейна езикова експликация. Този момент е ключов, струва ни се, като илюстративност на когнитивното съответствие в плана на неговата изследователска природа. Категориалната технологична природа на граматикализацията всъщност разкрива философията на езика и е ключът за изучаването му и за разбирането му естествено заедно с това. Категориите не могат да се етикетират като строго морфологични и не се представят изчерпателно като специфика с морфологията на думите. Причината за този недостиг се съдържа във факта, че морфологията е само част от когнитивната потенция, но не и нейната изпълненост като технология на езиковото съзнание. Останалата част е синтаксисът – затова и се разбират и дефинират като два дяла на граматиката. Категориите са инструментариумът на граматиката. Както по-горе казахме, лаборатория на граматикализацията. Продуцентът, операторът и потребителят едновременно на всичко това е носителят на езиковото съзнание, субектът на езика, езиковата личност, homo sapiens-ът.

Така става ясно защо в морфологиите анализът на класовете думи все преминава в синтаксиса за едно или друго и за да се обоснове дадена теза, се привежда като доказателство синтактичната реализация на съответната дума с нейната визирана характеристика. Морфологичното изследване за всеки клас думи се структурира с форма, значение, употреба (а употребата е синтаксис). Например възвратното местоимение се дефинира през и във връзка с подлога в изречението в граматиката на Л. Андрейчин (Andreychin 1978).

Проявена в синтаксиса същност имат и други категории, повечето от които са характеристика на глагола. Примерите на анализа на категориите, който споделя тяхната презентация както в морфологията, така и в синтаксиса, са достатъчни като броимост. При някои даже се признава в известна степен отвореният им край, т.е. оставаща без научни тези и поставяща въпроси проблематичност. Други пък доминиращо се анализират с помощта на синтаксиса, да не кажем и изцяло разположени в него.

Парадигмата на местоименията и нейната логическа функционалност в неизменната връзка с прототипите им, където на първо място и първенстващо заедно с това стои аз-ът като автономинация на когнитивно изкушеното и посветено за това самосъзнание, осмисля граматикализацията като механизъм на категориална екстензия. Важен е продуцентът на механизма, заради чиито когнитивни приоритети и комуникативни претенции се аранжира посоката на граматикализацията като модулация на езиковата последователност. Не може да се прозира граматикализация в случаи, при които синтактичната позиция на думата се припознава по аналогия за прототип на нова, друга нейна изначално категориална природа. Не може синтактичната позиция да обосновава категориалната природа на лексикалната семантика. Диалектиката на езика и логиката на когнитивния процес на съзнанието и мисловната му функционалност са в алгоритъм с продуцентска стойност. Затова посоката е, така да се каже, граматически вектор и задължава да съобразяваме, че синтактичната позиция е следствие от категориалната природа на определена лексикосемантична величина.

Не може да се приеме за когнитивно вярно `местоименно наречие`, според нас и според идеята на нашето изследване и неговата методология. За нас това са случаи, при които местоимение заема позиция на обстоятелство в определена комуникативна композиция:

Отивам някъде;

Гледам навсякъде;

Мога тук;

Така мисля.

Местоименията в тези примери са в позиция на обстоятелство. Това, че по-ясняват сказуемото, като назовават мястото (в първите три примера) или начина (в последния пример) на извършване на глаголното действие или потенция – състояние, никак не ги превръща в наречия, и то по-специално местоименни наречия. Този обрат, тази метатеза на категориална верификация, да кажем, е посегателство върху езика и неуважение към лексикалносемантичната характеристика, даже изкривяване до унищожение на категориалната природа на думите. Така се размива знанието за категориалната характеристика и лексикалната семантика на думите и се унищожава системата от класове думи на езика. Т.е. няма такава еклектика от две категориално различни думи по аналогия на идентичната им синтактична позиция понякога – *местоименно наречие. От тук до неразбирането на езика и на неговата граматика крачката е много малка и фатална и за езика, и за нас като негови носители и като езиково съзнание и личности с идентитет.

Не може да се приеме за когнитивно правилно съюзна дума. Съюзът е просто конектор и неговата семантика е функционално кумулативно постигната вторично заради когнитивен приоритет в определена комуникативна комбинаторика. Обяснението за тази еклектика в номенклатурата на подклас думи е сгрешена посока на анализа и аналогия по синтактична позиция и оттам на класа формално:

Чета книгата, която ми подари за рождения ден;

Книгата, която спечели награда, има рекорден тираж;

Книгата, на която присъдиха награда, е преведена на много езици;

Книгата, авторът на която е наш колега, е интересна.

В тези случаи е налице безсъюзно свързване между предикативните единици в квалификативно отношение помежду си по принцип, тъй като едната (квалифициращата) е, разбира се, в подчинено отношение спрямо същина от другата предикативна единица. Името, което назовава същината – книга, се намира в различни синтактични позиции в нашите илюстративни примери по-горе – допълнение (пряко) в първия пример и подлог във втория, третия и четвъртия пример. Релацията е безспорна, но тя е прототип на семантиката на прономинация – повторна експликация на номиниране на вече експлицирана номинация на същина. Повторението е модулиране на когнитивни приоритети, но в плана на номинирането. За сравнение, нека веднага да се има предвид, че съюзът е просто езиково експлицирано отношение вследствие на аранжимент, позициониране на различни рефлексии, а не на отделни рефлексии на едно и също нещо.

Ето така следва да се представя от когнитивна гледна точка разликата между местоимението и съюза. Предвид на такава разлика не е възможно да се допуска прескок между категории и езикови етапи на формално равнище и позиционно основание и така да се етикетират хибриди, които противоречат на езика и на съзнанието с неговата ментална характеристика в процеса на рефлексията. Самите недопустими еклектики *съюзна дума и *местоименно наречие като претендирана номинация зануляват каквато и да е възможност за семантика и унищожават граматиката в тази ѝ част от класове думи и категории. И оттук нататък не е възможно нито да се знае граматиката, нито да се разбира езикът, чиито равнища на система и структура представя тя. Затова методът на когнитивното съответствие осигурява истината за езика и граматиката му и модулира езиковото съзнание до разбирането на езиковата личност като естествена функционалност на езика в битуването на homo sapiens-a.

Оттук автоматично произлиза заключението, че няма подклас съюзни думи, както и няма подклас местоименни наречия. Подобна граматикализация не съществува и тя не е възможна, както по-горе бе аргументирано с когнитивен подход за целта. Местоименията с релативна семантика имат собствено автономни синтактични позиции в изречението и при тях минава предикативна граница с безсъюзно изразено отношение между предикативните структури.

ЛИТЕРАТУРА

АНДРЕЙЧИН, Л., 1978. Основна българска граматика. София: Наука и изкуство.

НИЦОЛОВА, Р., 2008. Българска граматика. Морфология. София: Университетско издателство „Св. Кл. Охридски“.

REFERENCES

ANDREYCHIN, L., 1978. Osnovna balgarska gramatika. Sofia: Nauka i izkustvo. [in Bulgarian].

NITSOLOVA, R., 2008. Balgarska gramatika. Morfologia. Sofia: Universitetsko izdatelstvo „Sv. Kl. Ohridski“. [in Bulgarian].

2025 година
Книжка 6
УПОТРЕБИ НА АОРИСТА ВМЕСТО ИМПЕРФЕКТА В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧЕН АСПЕКТ

Красимира Алексова, Ласка Ласкова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Михаела Москова

Книжка 5
МОПАСАН КАТО ПРЕДМОДЕРНИСТ?

Светла Черпокова

Книжка 4
СИНКРЕТИЗЪМ И МОДАЛНОСТ

Мариана Георгиева

„IMPATIENT WOMEN“ OR THE FUTURE OF THE VALUES / VALUES OF THE FUTURE

Magdalena Kostova-Panayotova, Madeleine Danova

В ИРОНИЧНОТО „ЦАРСТВО“ НА МУЗИЛ

Соня Александрова-Колева

Книжка 3
ЗА УПОТРЕБАТА НА ПАСИВНИ ФОРМИ В ПОЛИТИЧЕСКАТА РЕЧ

Борислав Петров, Биляна Михайлова

ТЕРМИНОЛОГИЯТА В ПЛУВАНЕТО

Биляна Рангелова

ПРЕВОДИТЕ НА Д-Р ЛОНГ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА

Мария Пилева, Елена Крейчова, Надежда Сталянова

Книжка 2
ВЪЛШЕБСТВО И ИНТЕРПРЕТАЦИЯ

Соня Александрова

Книжка 1
ЗАМЯНАТА НА ИМПЕРФЕКТНОТО ОТ АОРИСТНОТО ПРИЧАСТИЕ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧЕН АСПЕКТ

Красимира Алексова, Ласка Ласкова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Михаела Москова

ГЕЙМИФИКАЦИЯТА И УСВОЯВАНЕТО НА ЧУЖД ЕЗИК

Гергана Фъркова, Гергана Боянова, Ани Колева, Зорница Лъчезарова, Венче Младенова

НОВАЯ МОНОГРАФИЯ ПО РУССКОМУ ЯЗЫКОЗНАНИЮ

Михаил Викторович Первушин

2024 година
Книжка 6
ПРОСТРАНСТВЕНИТЕ ИЗМЕРЕНИЯ НА ИЗМЕНЕНИЕТО НА КЛИМАТА И ГЛОБАЛНОТО ЕЗИКОВО РАЗНООБРАЗИЕ

Климент Найденов, Методи Иванов, Антонина Атанасова, Димитър Атанасов, Александър Пейчев

СИРМА ДАНОВА (12.11.1984 – 22.10.2023)

Владимир Сабоурин

СИЛАТА НА ПОСТИСТИНАТА

Владимир Градев

Книжка 5
В ПАМЕТ НА АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ (1953 – 2023)

Надежда Делева, Димитър Веселинов

Книжка 4
A NOTE ON THE LANGUAGE COMPONENTS OF APHASIA

Kostadin Chompalov, Dobrinka Georgieva

ПАМЯТИ ЮРИЯ ДЕРЕНИКОВИЧА АПРЕСЯНА (1930 – 2024)

Димитър Веселинов, Надя Делева

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
РЕПЕРТОРИУМ НА СРЕДНОВЕКОВНИ ЮЖНОСЛАВЯНСКИ РЪКОПИСИ И КОПИСТИ В НАУЧНОИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ КОНТЕКСТ

Детелин Лучев, Максим Гойнов, Десислава Панева-Маринова, Радослав Павлов, Константин Рангочев

ПРОФ. Д-Р БОГДАН МИРЧЕВ НА 80 ГОДИНИ

Ренета Килева-Стаменова, Ева Пацовска-Иванова

КРЪГОВРАТ НА ИЗКУСТВАТА

Ирена Кръстева

2023 година
Книжка 6
ГРАМАТИКА И КОГНИЦИЯ

Мариана Георгиева

БЪЛГАРИСТИКАТА В САМАРА

Димитър Веселинов

Книжка 5
Книжка 4
IMPACT OF INTERNET RESOURCES USED BY KAZAKHSTAN AND KYRGYZSTAN UNIVERSITY STUDENTS FOR ENGLISH LEARNING

Sagimbayeva Jannat Elemesovna, 1;, Tazhitova Gulzhakhan Zarubaevna, 1;, Mukhtarkhanova Ainagul Madievna, 1;, Duvanaeva Karachach Toktomamotovna, 2;, Kurmanayeva Dina Kassimbekovna

Книжка 3
НИЕ СМЕ ТЕЗИ, КОИТО СМЕ

Милена Кирова

Книжка 2
SECOND LANGUAGE ACQUISITION AND SOME OF ITS ASPECTS

Nadezhda Stalyanova, Elena Krejcova

LES MOTS POUR RIRE

Bilyana Mihaylova

BASIC REQUIREMENTS FOR CHARACTERISTICS OF THE KOREAN LANGUAGE E-TEXTBOOK

Lyudmila A. Voronina, Sergey A. Letun, Evgenia Rozenfeld

Книжка 1
2022 година
Книжка 6
SOCIOLINGUISTIC CREDO OF A FOREIGN LANGUAGE TEACHER: THE CASE OF DIGITAL CLASSROOM

Ekaterina A. Savkina, Elena G. Tareva, Dimitrina Lesnevskaya

Книжка 5
Книжка 4
„АНДРЕ МАЛРО – ПИСАТЕЛ И БОРБЕН ИНТЕЛЕКТУАЛЕЦ“ – ПРАЗНИК НА ДУХА

Соня Александрова-Колева, Мая Тименова-Коен

Книжка 3
РАЗРАБОТКА ОПРОСНИКА ДЛЯ ИЗУЧЕНИИ ЯЗЫКОВЫХ БИОГРАФИЙ НОСИТЕЛЕЙ УНАСЛЕДОВАННОГО ЯЗЫКА

Леонид Московкин, Бернгард Бремер, Татьяна Курбангулова, Татьяна Лыпкань

Книжка 2
АКТУАЛЬНЫЕ ТЕМЫ ИССЛЕДОВАНИЙ В СОПОСТАВИТЕЛЬНОЙ ФИЛОЛОГИИ В СОВРЕМЕННОМ КАЗАХСТАНЕ

Молдир Алшынбаева, Дарина Аманбекова, Мерей Балабекова

Книжка 1
КЪМ НОВИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

Човешкият фактор е в основата на обучител- ния процес. Това показват изминалите в пан- демична среда няколко години. Информацион- но-комуникационните технологии се оказаха в центъра на образователните промени и влязоха в ролята на панацея за решаване на кризисните моменти във всички аспекти на обучението. Но не можаха да изпълнят ролята на пълноценна алтернатива на „живите“ срещи в учебната ау- дитория. Вълната от оптимизъм и очаквания вече премина своя пик сред преподавате

РЕЧЕВОЕ РАЗВИТИЕ ПОДРОСТКОВ 10 – 12 ЛЕТ И ИСПОЛЬЗОВАНИЕ ЭЛЕКТРОННЫХ УСТРОЙСТВ

Безруких, Марьяна Михайловна, Логинова, Екатерина Сергеевна, Теребова, Надежда Николаевна, Усцова, Александра Григорьевна, Макарова, Людмила Викторовна

КУЛЬТУРНАЯ ПАМЯТЬ И ПРЕЦЕДЕНТНЫЕ ФЕНОМЕНЫ

Валерий Ефремов, Валентина Черняк, Надя Чернева

2021 година
Книжка 6
КАКВО Е КУРОРТ?

Иля Златанов

ДЕКОНСТРУИРУЯ ФЕЙКИ

Татьяна Цвигун, Алексей Черняков

Книжка 5
ОВАКАНТЯВАНЕТО НА КАНОНА

Цветан Ракьовски

ПРАВО, ПРАВОПИС И ПРАВОГОВОР

Маргарита Гергинова

Книжка 4
Книжка 3
LA DIDACTIQUE DU FLE À LA CROISÉE DES SCIENCES COGNITIVES ET DISCURSIVES

Elena G. Tareva, Elena Porshneva, Indira Abdulmianova

Книжка 2
ЕЗИК, ВЛАСТ, МЕДИЯ

Мариана Георгиева

Книжка 1
ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧНИ АСПЕКТИ НА ПРИСЪСТВЕНОТО ОБУЧЕНИЕ В ЕЛЕКТРОННА СРЕДА

Предизвикателствата пред съвременната лингводидактология през новата 2021 г. без съм- нение са свързани с необичайната обстановка, в която се озова световната образователна система под въздействието на неочакваната епидемична ситуация. Пандемичната вълна предизвика по- врат в хода на естественото развитие на лингво- дидактологичните изследвания. Информацион- но-комуникационните технологии се оказаха в центъра на образователните промени и логично се превърнаха в търсената панац

2020 година
Книжка 6
Книжка 5
ЮРИЙ ЛОТМАН КАК ОБЪЕКТ И МЕТАЯЗЫК

Татьяна Цвигун, Алексей Черняков

К ВОПРОСУ О ПРИЗНАКАХ КВАЗИСИМВОЛА

Григорий Токарев, Надя Чернева

Книжка 4
ЦИФРОВЫЕ СРЕДСТВА В ОБУЧЕНИИ ИНОСТРАННЫМ ЯЗЫКАМ: ОТБОР И ТИПОЛОГИЗАЦИЯ

Бартош Дана, Гальскова Наталья, Харламова Мария, Стоянова Елена

Книжка 3
СИНТАКСИС НА МЕТАЕЗИКА

Мариана Георгиева

BURNOUT LEVELS OF ENGLISH LANGUAGE TEACHERS

Suzan Kavanoz, Yasemin Kırkgöz

КЪМ ИСТОРИЯТА НА ПРЕДЛОГА ОСВЕН

Марияна Цибранска-Костова

Книжка 2
A SEMANTIC DESCRIPTION OF THE COMBINABILITY BETWEEN VERBS AND NOUNS (ON MATERIAL FROM BULGARIAN AND ENGLISH)

Svetlozara Leseva, Ivelina Stoyanova, Maria Todorova, Hristina Kukova

В ПАМЕТ НА ДОЦ. Д-Р ЙОРДАНКА СИМЕОНОВА 28.08.1946 – 25.07.2018

Павлинка Стефанова, Димитър Веселинов

Книжка 1
НОВИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ПРЕД СЪВРЕМЕННАТА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯ

Третото десетилетие на ХХІ век поставя пред лингводидактологията нови предизвикателства. Утвърденото във времето историко-теоретико- практическо разглеждане на тази наука като из- следователско направление, обединяващо всички аспекти на езиковото образование, продължава да поставя във фокус проблема с оптимизиране на акционалността в условията на глобализира- щия се свят. Интерактивността между участни- ците в образователния процес по чужд език из- исква ново преосмисляне на ролит

СИНТАКТИЧНО ОТНОШЕНИЕ

Мариана Георгиева

АКАДЕМИК ЮРИЙ ДЕРЕНИКОВИЧ АПРЕСЯН НА 90 ГОДИНИ

Димитър Веселинов, Надя Делева

2019 година
Книжка 6
TOWARDS CONCEPTUAL FRAMES

Svetla Koeva, Tsvetana Dimitrova, Valentina Stefanova, Dimitar Hristov

Книжка 5
Книжка 4
ПЕДАГОГИЧЕСКАЯ ИННОВАТИКА В ДЕЙСТВИИ

Галина Шамонина, Леонид Московкин

Книжка 3
НАУЧНОЕ НАСЛЕДИЕ ЗОЛОТОГО ВЕКА ИСЛАМА

Сулейменов И.Э., Молдажанова А.А., Копишев Э.Е., Егембердиева З.М., Ниязова Г.Б.

Книжка 2
КОГНИЦИЯ И ПУНКТУАЦИЯ

Мариана Георгиева

КРЪГЛА МАСА „ЕЗИК И ПРЕВОД“

Маргарита Гергинова

Книжка 1
ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ АСПЕКТИ НА СЪВРЕМЕННАТА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯ

Списанието „Чуждоезиково обучение“ е един епистемолого-културологичен монумент на лингводидактологията, която постоянно търси и обновява своя изследователски профил, за да го подложи на опита на времето, преди да се пре- върне в класика. Списанието е барометър на бъл- гарската методическа наука, фиксиращ нейните творчески търсения през годините, проектиращ нови визии и поставящ теоретико-практически ориентири. Текстовете на публикуваните ста- тии са елементи от историята

2018 година
Книжка 6
Книжка 5
PUBLIC AWARENESS OF DYSLEXIA IN BALKAN COUNTRIES

Mirela Duranović, Dobrinka Georgieva, Mirjana Lenček, Tatjana Novović, Muljaim Kačka

Книжка 4
СЕМАНТИЧНИ РЕЛАЦИИ В РАМКИТЕ НА МНОГОКРАТНАTA ХИПЕРОНИМИЯ В УЪРДНЕТ

Светла Коева, Валентина Стефанова, Димитър Христов

МИФЫ О РУССКОМ ЯЗЫКЕ: ON-LINE

Валерий Ефремов

Книжка 3
БЪЛГАРСКИЯТ „MAÎTRE DE LANGUES“

Димитър Веселинов

ДОЦ. Д-РУ ИЛИАНЕ ВЛАДОВОЙ 80 ЛЕТ

Валентина Аврамова

Книжка 2
THE FEAR TO TALK

Adriana Sotirova

Книжка 1
ПРОБЛЕМИТЕ НА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯТА В ПРОСТРАНСТВЕНО-ВРЕМЕВАТА СИТУАЦИЯ НА ХХI ВЕК

Ако речникът е цялата Вселена, подредена по азбучен ред, то научното списание е хронология на науката, фиксирана в статии и съобщения, които с момента на своето отпечатване се превръщат в ав- тентични свидетелства за пътищата на познанието, трасирани от ревностни изследователи на непреход- ните теоретични истини в преходността на човешкия живот. Появяват се автори новатори, които маркират творческия подем на времето, и автори пазители на познанието, съграждано в продълж

ВСИЧКО ДА СТАВА ЗА ПОУКА

Радияна Дринова

2017 година
Книжка 6
LES RÔLES DES MOTS-CLEFS

Anélia Brambarova

НОВО ЗАВРЪЩАНЕ КЪМ МО

Бойка Илиева

Книжка 5
И НЕКА Д УМИТЕ ГОВОРЯТ. . . (Портрет на един бележит учен)

Димитър Веселинов, Екатерина Софрониева

Книжка 4
ЖИВОТЪТ НА КНИГАТА

Анна Ангелова

ИГРОВЫЕ ФОРМЫ ПОПУЛЯРИЗАЦИИ РУССКОГО ЯЗЫКА

Валерий Ефремов, Елена Петренко

ПОЕМ ПО-РУССКИ

Денис Букин

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
НОВИ ОБРАЗОВАТЕЛНИ ХОРИЗОНТИ

Димитър Веселинов, Главен редактор

2016 година
Книжка 6
ДИАЛОГ НА КУЛТУРИТЕ

Анна Ангелова

СВЕТЪТ КАТО СЛОВО

Магдалена Костова-Панайотова, Любка Ненова

НЕЩАТА ОТВЪТРЕ

Анелия Бръмбарова

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
РУССКИЙ ЯЗЫК СОВРЕМЕННОЙ РОССИИ

Вербицкая Людмила Алексеевна

Книжка 2
СТЕФАНА ДИМИТРОВА

Донка Мангачева

ТАТЯНА МИХАЙЛОВНА НИКОЛАЕВА

Стефана Димитрова

Книжка 1
УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ

Димитър Веселинов

ЗАБАВЛЕНИЯ ПО ФРЕНСКИ

Цвета Тодорова

DE VITA BEATA НА ПРЕВОДАЧА

Владимир Сабоурин

2015 година
Книжка 6
SCIENCES ET GUERRE, SCIENCES EN GUERRE

Ioan Panzaru, Florin Turcanu, Simona Necula

Книжка 5
СБОРНИК В ЧЕСТ НА ПРОФ. МАРИЯ КИТОВА

Магдалена Караджункова

Книжка 4
ДО УЧАСТНИЦИТЕ В VII МЕЖДУНАРОДНА КВАЛИФИКАЦИОННА ШКОЛА ВАРНА, 2015

«Ñîâðåìåííûå ïåäàãîãè÷åñêèå òåõíîëîãèè »

МОСКОВКИН ЛЕОНИД ВИКТОРОВИЧ

доктор педагогических наук, профессор кафедры русского языка как иностранного и методики его преподавания

ПОЧЕКАНСКА-НИКОЛЧОВА СТОЯНКА ГЕОРГИЕВА

Мастер-класс «Обучение РКИ в контексте исторической памяти и на-, циональной идентичности (на материале русской литературы)»

БУКИН ДЕНИС ЮРЬЕВИЧ

Сфера научных интересов

Книжка 3
ЗА ДУМАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ

Мария Костова

Книжка 2
ФРАНКОФОНИЯ И ФРАНКОФОНИ

Димитър Веселинов

БИТИЕТО НА ОБРАЗИТЕ

Йосиф Каменов

IN MEMORIAM

Elena Alekova

Книжка 1
LA LANGUE DANS L’OEIL ET LA PEAU

Tzvétiléna Krasteva

ЗАЕДНО ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ

Сабина Павлова

НОВ УЧЕБНИК ПО МЕТОДИКА НА ЧУЖДОЕЗИКОВОТО ОБУЧЕНИЕ

Иванка Мавродиева, Димитър Веселинов

2014 година
Книжка 6
БИЛИНГВИЗЪМ В УСЛОВИЯТА НА НАРУШЕН СЛУХ

Светослава Съева, Ангелина Бекярова

ТРАКИЙСКИЯТ ЕЗИК

Светлана Янакиева

ПЪРВОСТРОИТЕЛЯТ

Анна Ангелова

ПОМАГАЛО ЗА НОВИТЕ БУДИТЕЛИ ОТ КЛАСНАТА СТАЯ

Ана Клисарска, Константин Фиданчев

ДЕТАЛЬ МОЖЕТ СТАТЬ СИМВОЛОМ ЭПОХИ

Борис Тимофеевич Евсеев – поэт, прозаик, эссеист. Лауреат премии Правительства Российской Федера- ции в области культуры и премии «Ве- нец», Бунинской, Горьковской и многих других литературных премий. Получил музыкальное, литературное и жур- налистское образование. В советское время публиковался в Самиздате. Ав- тор 15 книг прозы. Переводился на английский, болгарский, голландский, испанский, итальянский, китайский, немецкий, эстонский, японский и др.

Книжка 5
MIGRATING MEMORIES

Irina Peryanova

Книжка 4
ЕЗИКЪТ – НАУКА И ПРАКТИКА

Павлина Стефанова

ВРЕМЕНАТА ОТЛИТАТ, НАПИСАНОТО ОСТАВА

Магдалена Караджункова

Книжка 3
ОЦЕНЯВАНЕТО ОТ РОДИТЕЛИТЕ – ВЪЗМОЖНОСТИ И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

Галина Хитрова, Диана Миронова, Янка Банкова, Павлина Йовчева

Книжка 2
ПРЕВОДЪТ В ЕВРОПА

Ирена Кръстева

ОБЩОБАЛКАНСКИТЕ КОРЕНИ

Русана Бейлери

Книжка 1
ПАДНАЛИТЕ АНГЕЛИ

Мони Алмалех

ПРОФ. Д-Р БАГРЕЛИЯ БОРИСОВА СЪБЧЕВА (1955 – 2013)

Весела Белчева, Свилен Станчев

ПРОЕКТ НА НАЦИОНАЛНО ИЗДАТЕЛСТВО „АЗ БУКИ“ И ФОНД „РУССКИЙ МИР“

ПРОЕКТ НА НАЦИОНАЛНО ИЗДАТЕЛСТВО „АЗ БУКИ“ И ФОНД „РУССКИЙ МИР“

2013 година
Книжка 6
ИЗ ДЕБРИТЕ НА ПОРТУГАЛИСТИКАТА

Весела Чергова. (2012). Конюнктивният имперфект в съвременния пор-

МАТУРА ПО ФРЕНСКИ ЗА ОТЛИЧЕН

Ботева, С., Кръстева, Ж. & Железарова-Сариева, А. 100% успех. Матура по френски език. София: Просвета. 298 с. ISBN: 9789540126258

Книжка 5
ПОЛИТИЧЕСКАТА РЕЧ – МОДЕЛИ НА ПОВЕДЕНИЕ И КОМУНИКАЦИЯ

Владислав Миланов, Надежда Михайлова-Сталянова. (2012). Езикови портрети на български политици. Част първа. София: УИ „Свети Климент Охридски“. 230 с. ISBN 978-954-07-3323-4

ПРОЕКТ НАЦИОНАЛЬНОГО ИЗДАТЕЛЬСТВА „АЗ БУКИ“ И ФОНДА „РУССКИЙ МИР“

Идея проекта «Открытая линия» - популяризация современных тенденции, исследования и анализы ведущих ученых в сфере обучения русскому языку как иностранному, а также - обмен опыта между болгарскими учителями. Проект реализируется Национального издательства «Аз Буки» - часть Ми- нистерство образования и науки Болгарии, вместе с фондом «Русский мир». Сегодня – благодаря мастер-классов, у нас есть исключительная возможность познакомится с новейшими разработками ведущих ученых и мето

Книжка 4
ЧУЖДОЕЗИКОВО ОБУЧЕНИЕ МЕЖДУ ТРАДИЦИИ И ИНОВАЦИИ, МЕЖДУ ОБРАЗОВАТЕЛНА ТЕОРИЯ И УЧЕБНА ПРАКТИКА

Чуждоезиковото обучение в съвременната образователна парадигма – теория, практика, перспективи. Велико Търново: Ивис, 2011, 277 с.

Книжка 3
COMPOUND VERBS FROM А COGNITIVE AND SEMANTIC PERSPECTIVE

Bagasheva, Alexandra. (2012). Refl ections on Compound Verbs and Com-

ТЕАТРАЛЬНАЯ АТМОСФЕРА В КЛАССЕ

Тодорова, Румяна В. Димитрова, Розалина И

ПРАЗНИК В МОЕТО УЧИЛИЩЕ

Анаит Киркорова

Книжка 2
ЗА УЧИТЕЛЯ И ЧОВЕКА ЧУДОМИР – АНАЛИЗ НА ЗАПИСКИТЕ МУ ЗА ЕДНО ПЪТУВАНЕ В ТУРЦИЯ

Мевсим, Хюсеин. Пътуването на Чудомир в Турция (1932). Пловдив: „Жанет 45“, 2012, 200 с. ISBN 978-954-491-785-2 Милена Йорданова

ФУНДАМЕНТАЛНИЯТ ТРУД НА МАРИЯ КИТОВА- ВАСИЛЕВА „ЛЮБОВТА КЪМ СЛОВОТО. ЗА ИЗВОРИТЕ НА НАУКАТА ЗА ЕЗИКА“

Китова-Василева, Мария. Любовта към словото. За изворите на науката за езика (От древността до края на Ренесанса). София: Колибри, 2012, 492 с. ISBN: 978-954-529-982-7x

БИЛИНГВАЛНО ПРЕДУЧИЛИЩНО ОБУЧЕНИЕ

Peter Doyé. Lernen in zwei Sprachen. Deutsch im bilingualen Kindergarten. Hildesheim – Zürich – New York: Georg Olms Verlag AG, 2012, 110 S. ISBN 978-3-487-08870-9

Книжка 1
LES MOYENS SYNTAXIQUES DU RHEME EN RUSSE

Anna Khaldoyanidi, Mary-Annick Morel

ИЗУЧАВАНЕ НА ЕЗИЦИ ОТ ЗРЕЛОСТНИЦИТЕ – НАГЛАСИ, ОЦЕНКИ, ПЕРСПЕКТИВИ1)

Албена Чавдарова, Росица Пенкова, Николина Цветкова

ВСИЧКИ РАЗБИРАТ ОСТИН

Донка Мангачева

ТВОРЕЦЪТ КАТО МОРЕПЛАВАТЕЛ

Аспарух Аспарухов

2012 година
Книжка 6
НА УЧИТЕЛЯ – ЛИЧНО

90 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ПРОФЕСОР ЖАНА МОЛХОВА

ПРОФЕСОР НИКОЛАЙ МИХОВ НА 70 ГОДИНИ

Даниела Кожухарова Николай Николов Михов е роден на 30 април 1942 г. в семейството на индустриалец. През 1956 г. заминава за София, за да учи в гимназия. Изу- чава руски и френски език, към които добавя факултативните латински, немски и английски. Учи неуморно и до днес. Професор-полиглот, който по време на кандидатстудентските кампа- нии, докато проверява работите по френски език, по време на кратката си почивка попълва тестовете по немски и по испански език, показвай

ЕВРОПЕЙСКИ ДЕН НА ЕЗИЦИТЕ

Цветанка Панова

РЕТРОСПЕКТИВНА БИБЛИОГРАФИЯ RETROSPECTIVE BIBLIOGRAPHY

Преди 50 години Симеонов, Йосиф. Някои трудности при изучаване на френски език. С., Наука и изкуство, 1962, 84 с. Методика на обучението по френски език в средния курс на общообра- зователните училища: Учебник за учит. инст. за прогимназ. учители / Валерия Карабаджева. София: Народна просвета, (1962), 192 с. Нагледна граматика на немски език / Жана Николова-Гълъбова. Со- фия: Народна просвета, 1962, 243 с. : с табл., 2 л. табл. Българско-немски речник / Александър Дорич, Герда Минкова, Стефан

КНИГИ И ПЕРИОДИЧНИ ИЗДАНИЯ, ПОЛУЧЕНИ В РЕДАКЦИЯТА BOOKS AND PERIODICALS RECEIVED

Ботева, С., Ж. Кръстева, А. Железарова-Сариева. 100% успех. Матура по френски език. София, Просвета, 298 с. Легурска, П. Семантичен речник на типологичните характеристики на вторичното назоваване в руския и българския език. София, Изда- телство „Ето“, 2011, 312 с. Легурска, П. Съпоставителни лексикални анализи и основа за съпос- тавка. София, Издателство „Ето“, 2011, 228 с. Мавродиева, Ив. Политическа реторика в България: от митингите до онлайн социалните мрежи (1989–2011 г.). Автореферат н

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.