Чуждоезиково обучение

2013/3, стр. 299 - 304

ОТИМЕННИЯТ ГЛАГОЛ В СЪВРЕМЕННИЯ ПЕРСИЙСКИ ЕЗИК

Резюме:

Ключови думи:

Глаголът в съвременния персийски език е част на речта, която е запазила флективната си система за разлика от съществителните и прилагателните имена например. С малки изключения по правило глаголът в персийския език стои в края на изречението и се характеризира с граматичните категории лице, време, наклонение и залог. Въз основа на структурата и начина си на образуване тази част на речта представя следната класификация: прости, производни и съставни инфинитиви. Особено място сред производните инфинитиви, които не са исторически, т.е. първични, заемат т.нар. фалшиви (ﻡﺹﺍﺩﺭ ﺝﻉﻝی), наричани още измислени инфинитиви (ﻡﺹﺍﺩﺭ ﻡﻭﺽﻭﻉ). Те не са същински инфинитиви по своя произход, а са превърнати в такива посредством прибавяне на инфинитивния суфикс1) -یﺩﻥ идäн към персийска или арабска дума. В тази връзка Мохаммад Али Джазайери посочва, че противопоставянето на първичнифалшиви инфинитиви има значение почти единствено в исторически и етимологичен план, като в синхронен план тези два типа инфинитиви се явяватпрости и противостоят насъставните такива (Джазайери, 69: 113).

Според историческите сведения този тип глаголно словообразуване, което в граматично отношение се явява морфологично, е било продуктивно в периода на класическата литература (IX–XV в. сл. Хр.). Образуването на някои от тези глаголни единици се отнася и към по-ранен исторически период, а именно средноперсийския. В периода на новоперсийския език много от отименните глаголи излизат от употреба, като на тяхно място разпространение получават техни деривати. В тази връзка Барджасте проследява историята на някои отглаголни съществителни имена в съвременния персийски език, както и тази на глаголите, служещи за образуването им, които вече са загубили своята употреба (Барджасте, 1983: 243–244). Използвайки за източник речника на Деххода, Барджасте привежда примери за такива отглаголни съществителни имена и техните оригинални глаголни форми, употребявани в средноперсийски език: напр. ﺩﺭﻥگ дерäнгколебание’ (номинализирана сег. основа) ﺩﺭﻥگیﺩﻥ дерäнгидäн колебая се’ (глагол, разпространен в средноперс. език)

От горния пример се вижда, че отименният глагол, имал разпространение през средноперсийския период, е излязъл от употреба, но за сметка на това сегашната му основа е продължила да функционира в езика в субстантивна служба. Голям брой подобни отглаголни съществителни имена впоследствие участват отново в образуването на глаголни единици, но този път на съставни такива.

Наличието на много отименни глаголи в съвременния персийски език, като ﺭﻕﺹیﺩﻥ рäqсидäнтанцувам’, ﻑﻩﻡیﺩﻥ фähмидäнразбирам и ﺏﻝﻉیﺩﻥ бäлидäнгълтам’, ‘поглъщам’, които са образувани на основата на арабски заемки, се дължи на влиянието на арабския език, който със завладяването на територията на Иран от арабския халифат през VII в. сл. Хр. за няколко века е наложен като официален език. Не е ясно защо тези арабски заемки са включени в персийската глаголна парадигма във формата на отименен глагол въпреки масовото образуване и на съставни глаголи през този период. Интересен факт е и че някои от тези отименни глаголи дори изразяват действия, които не могат да бъдат предадени чрез други типове глаголи. Пример за това е глаголът ﺭﻕﺹیﺩﻥ рäqсидäнтанцувам’, който единствен изразява това действие и не притежава семантичен вариант, изразен от съставен глагол. Мохаммад Али Джазайери дори споменава, че някои отименни глаголи са заменили съществуващите в ранния новоперсийски език съставни глаголи, образувани чрез съчетаване на субстантивите ﺏﻝﻉ، ﺭﻕﺹ، ﻑﻩﻡ، ﺝﻥگ، ﺕﺭﺱ ﺁﻍﺍﺯ، ﻁﻝﺏ، ﺩﺭﻥگ، и ﻍﺍﺭﺕ с прост глагол, като най-често това е کﺭﺩﻥ кäрдäнправя’ (Джазайери, 69: 118). Това негово твърдение е в разрез с регистрираните в езика тенденции към изместване на простите и производните инфинитиви като цяло от страна на съставните такива. То също така противоречи на фактите, представени от Барджасте, а именно отименен глагол ﺩﺭﻥگیﺩﻥ дерäнгидäнколебая се е съществувал в средноперсийския период, но в новоперсийския език тази форма е изчезнала, като на нейно място е влязла в употреба субстантивираната є сегашна основа. Следователно никъде в езика не е регистриран съставен глагол ﺩﺭﻥگ کﺭﺩﻥ, който да предшества отименния глагол ﺩﺭﻥگیﺩﻥ. Такава съставна форма не съществува дори и в съвременния персийски език. С това свое твърдение Джазайери противоречи и на друго свое твърдение, изказано по-горе, а именно, че отименният глагол ﻍﺍﺭﺕیﺩﻥ ѓарäтидäнплячкосвам’, ‘ограбвамне се употребява в съвременния персийски език. Това е така, но защо, ако този отименен глагол е заменил съставния глагол ﻍﺍﺭﺕ کﺭﺩﻥ ѓарäт кäрдäнплячкосвам’, ‘ограбвам’, както твърди Джазайери, последният все още се употребява в съвременния персийски език за разлика от излязлата от употреба форма ﻍﺍﺭﺕیﺩﻥ? Същото се отнася и за глаголните форми ﻁﻝﺏیﺩﻥ тäлäбидäн привиквам’, ‘поканвам и ﻁﻝﺏ کﺭﺩﻥ тäлäб кäрдäнискам’, ‘изисквам’. И тук съставният глагол има широка употреба в съвременния персийски език за разлика от отименния, който се използва само в определени случаи.

Връщайки се отново към периода на образуване и разпространение на този тип глаголи, можем да кажем, че отначало като произвеждаща основа са се използвали думи с чисто персийски произход, но със завладяването на персийските земи от арабския халифат през VII в. огромен брой арабски думи навлизат в езика и получават масова употреба. Арабските субстантиви, много често отглаголни съществителни или т.нар. масдари, започват да се оформят посредством суфикса -یﺩﻥ идäн и да образуват отименни глаголи, чийто брой е значително по-малък от този на съставните глаголи, които започват да се образуват малко по-късно и постепенно изместват отименните. Огромният брой съставни глаголи е и причина в езиковедските трудове да бъде неглижиран сравнително немалкият брой отименни такива. Мохаммад Али Джазайери (Джазайери, 69: 1189) споменава в тази връзка, че обикновено езиковедите изброяват по-малко от дузина такива глаголи, като най-често това са: ﺏﻝﻉیﺩﻥ бäлидäнпоглъщам’, ﺭﻕﺹیﺩﻥ рäqсидäнтанцувам’, ﻑﻩﻡیﺩﻥ фähмидäнразбирам’, ﺝﻥگیﺩﻥ джäнгидäнбия се’, ‘водя война’, ﺕﺭﺱیﺩﻥ тäрсидäнстрахувам се’, ﺁﻍﺍﺯیﺩﻥ аѓазидäнзапочвам’, ﻁﻝﺏیﺩﻥ тäлäбидäнпривиквам’ (някого), ‘поканвам’, چﺭﺥیﺩﻥ чäрxидäнвъртя се’, ﺩﺭﻥگیﺩﻥ дерäнгидäнколебая се и ﻍﺍﺭﺕیﺩﻥ ѓарäтидäнплячкосвам’, ‘ограбвам’. Той също така правилно отбелязва, че днес от тези глаголи единственоﻑﻩﻡیﺩﻥ، ﺭﻕﺹیﺩﻥ، ﺝﻥگیﺩﻥ، ﺕﺭﺱیﺩﻥ چﺭﺥیﺩﻥ и ﺏﻝﻉیﺩﻥ имат широка употреба. Употребата на ﺁﻍﺍﺯیﺩﻥ е изключително рядка и е характерна за книжовния език. Глаголът ﻁﻝﺏیﺩﻥ се проявява почти само чрез отрицателната форма на миналото си причастие, т.е. ﻥﻁﻝﺏیﺩﻩ нäтäлäбиденепоискан’, или като част от съставен глагол. Както бе споменато малко по-горе, глаголите ﺩﺭﻥگیﺩﻥ и ﻍﺍﺭﺕیﺩﻥ не се употребяват в съвременния персийски език, като на мястото на ﻍﺍﺭﺕیﺩﻥ употреба е получил синонимният му съставен глагол ﻍﺍﺭﺕ کﺭﺩﻥ ѓарäт кäрдäнограбвам’, ‘плячкосвам’.

Въпреки посочения по-горе брой отименни глаголи, имащи употреба в съвременния персийски език, реално този тип глаголни единици са значително повече. Това противоречие се дължи на факта, че не съществува достоверна и изчерпателна статистика, обхващаща както отименните глаголи, така и персийските глаголи като цяло. Джазайери споменава, че най-пълният списък на персийските глаголи, съставен до този момент, е дело на Мохаммад Башир Хосейн (Джазайери, 69: 119). Въз основа на неговия списък броят на непроизводните и производните глаголи, употребявани в съвременния персийски език, включително и на тези, които вече са излезли от употреба, възлиза на около 630. Около 170 глагола от този общ брой той отнася към групата на глаголите производни от други части на речта, като упоменава, че около 100 от тях са загубили употребата си в съвременния персийски език, докато имената, на основата на които са образувани тези глаголи, са все още част от активния речников състав: напр. ﺁﻍﻭﺵ аѓушпрегъдка → ﺁﻍﻭﺵیﺩﻥ аѓушидäнпрегръщам’ (ост.) پﻥﺩ пäндпоука’, ‘съвет → پﻥﺩیﺩﻥ пäндидäнсъветвам’, ‘поучавам’ (ост.)

Тези съществителни имена също впоследствие могат да се проявяват като именна част на съставни глаголи.

На базата на гореспоменатата статистика в сегашния етап от развитието си персийският език разполага с около 70 отименни глагола, едни от които се характеризират с честа употреба, а други с по-рядка. Независимо от масовостта на употреба на тези глаголи обаче, имената, от които те произлизат, имат активна самостоятелна употреба в езика. В състава на отименните глаголи те се обособяват като сегашна основа, която може да бъде отделена лесно. Оттук произтича и една от основните граматични характеристики на тези глаголи, а именно че се явяват правилни, а друга важна тяхна особеност е непреходното им значение. Миналата им основа се образува, като се прибави суфиксът -یﺩ ид към сегашната, но тук трябва да се упомене, че не всички глаголи, чиято минала основа завършва на یﺩ- ид, принадлежат към групата на отименните глаголи.

В семантично отношение в повечето случаи значението на новообразувания отименен глагол се извежда директно от значението на произвеждащата основа. В тази връзка от гледна точка на това, какви имена служат за произвеждаща основа на този тип глаголи, може да се каже, че по-голямата част тях са образувани на базата на съществителни имена. Като представителна извадка можем да посочим следните глаголни единици:

(1) ﺏﻭییﺩﻥмириша ﺏﻭ(ی) миризма’ (2) پﻥﺍﻩیﺩﻥнамирам убежище’, ‘приютявам се → پﻥﺍﻩубежище’, ‘подслон(3) چﺭﺥیﺩﻥвъртя се ← چﺭﺥколело(4) چﺱﺏیﺩﻥзалепвам се ← چﺱﺏлепило(5) چﺭﻭکیﺩﻥсбръчквам се ← چﺭﻭکбръчка

Освен тях неголяма група отименни глаголи са образувани на базата на чисти прилагателни имена. Пример за това са следните глаголи:

(1) چﺭﺏیﺩﻥнадделявам’, ‘превъзхождам ← چﺭﺏмазен’ (2) ﺕﺭﺵیﺩﻥвкиселявам се ← ﺕﺭﺵкисел’ (3) ﺥیﺱیﺩﻥнамокрям се ← ﺥیﺱмокър’, ‘подгизнал’ (4) ﺥﺵکیﺩﻥизсушавам се ← ﺥﺵکсух(5) ﺁگﺍﻩیﺩﻥосведомявам се ← ﺁگﺍﻩинформиран’, ‘осведомен

Също така, някои от отименните глаголи са образувани на базата на имена, изпълняващи както номинална, така и адективна функция. Това са:

(1) گﻥﺩیﺩﻥгния ← گﻥﺩсмрад’, ‘вонящ’ (2) ﻝﻥگیﺩﻥкуцам ← ﻝﻥگкуц’, ‘куц човек’ (3) ﻝیﺯیﺩﻥподхлъзвам се ← ﻝیﺯхлъзгав’, ‘похлъзване’ (4) ﺵﻝیﺩﻥвървя като инвалид ← ﺵﻝсакат’, ‘инвалид’ (5) ﺝﻭﺵیﺩﻥкипя’, ‘вря ﺝﻭﺵкипене’, ‘горещ’, ‘врял

Не всички от гореизброените отименни глаголи обаче се ползват с широка употреба във всичките си форми в съвременния персийски език. Така например от глагола پﻥﺍﻩیﺩﻥ пäнаhидäннамирам убежище в днешно време се е запазило само сегашното причастие پﻥﺍﻩﻥﺩﻩ пäнанде, влизащо в речта като съществително име със значение набежанец“. Глаголът چﺭﻭکیﺩﻥ чорукидäн сбръчквам се също се проявява почти само чрез причастната си форма چﺭﻭکیﺩﻩ чорукидесбръчкан’, ‘набръчкан’ (най-често се използва за лице).

В заключение може да се каже, че образуването на отименните глаголи се отнася към един по-стар период от развитието на персийския език. В съвременния етап от развитието на езика тези производни глаголи представят един тип глаголно словообразуване, което е сравнително ограничено и непродуктивно. В този смисъл, подобно на тенденциите, които се наблюдават и при другите типове глаголи, и разглежданите тук също биват изтласквани постепенно от съответните съставни такива. Въпреки факта обаче, че повечето глаголни единици от този тип са излезли от употреба в съвременния етап от развитието на персийския език, все още съществува сравнително немалък брой от тях, чиято употреба, както и тази на имената, от които произлизат, са широко застъпени в днешно време. Някои от тези разпространени глаголи дори нямат синоними, представени под формата на други типове глаголи, а това е доста интересно явление предвид тенденциите в езика, свидетелстващи за това, че съставните глаголи преобладават и рядко се среща непроизводен или производен инфинитив, който да няма синоним във формата на съставен глагол. Често дори един непроизводен инфинитив може да има няколко такива синонима. Тук обаче се наблюдава обратната тенденция, т.е. известна част от отименните глаголи не притежават такива синонимни еквиваленти, или ако все пак притежават, употребата им е доста ограничена.

напр. ﻑﻩﻡیﺩﻥ фähмидäн = ﻑﻩﻡ کﺭﺩﻥ фähм кäрдäнразбирам

Следователно, дори този тип глаголно словообразуване в съвременния персийски език да има замиращи функции, някои единици, образувани в парадигмата му, продължават да имат неизменно присъствие в езика. Предвид процесите, протичащи в този език обаче, най-вероятно и тези отименни глаголни единици постепенно ще бъдат изместени от съответните съставни такива.

БЕЛЕЖКИ

1. Всъщност това е суфиксален комплекс, представляващ съвкупност от два отделни суфикса.

ЛИТЕРАТУРА

Barjasteh, D. (1983). Morphology, Syntax, and Semantics of Persian Compound Verbs: A Lexicalist Approach. Ph.D. dissertation. University of Illinois.

Jazayery, M. A. (1969). Persian verbs derivable from other parts of speech. In American Oriental Society. Middle West Branch. Semi-centennial volume: a collection of original essays, ed. by Denis Sinor, Indiana University Press,

Lazard, G. (1992). A Grammar of Contemporary Persian. Persian Studies Series. Mazda Publishers. Costa Mesa, California and New York.

Mansouri, Y., Hassanzadeh, J. (2008). An Etymological Study of Persian Verbs. Tehran: Academy of Persian Language and Literature.

Mir-Djalali, E. (1974). Recherche sur la structure transformationnelle du verbe persan: Le verbe simple. Thèse de doctorat de 3ème cycle. L’Université Paris VII.

Cheung, J. (2007). Etymological Dictionary of the Iranian Verb. Leiden Indo-European Etymological Dictionary Series. Volume 2. Leiden, Boston: Brill.

Milena Vladimirova

Soa University „St. Kliment Ohridski“

2025 година
Книжка 6
УПОТРЕБИ НА АОРИСТА ВМЕСТО ИМПЕРФЕКТА В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧЕН АСПЕКТ

Красимира Алексова, Ласка Ласкова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Михаела Москова

Книжка 5
МОПАСАН КАТО ПРЕДМОДЕРНИСТ?

Светла Черпокова

Книжка 4
СИНКРЕТИЗЪМ И МОДАЛНОСТ

Мариана Георгиева

„IMPATIENT WOMEN“ OR THE FUTURE OF THE VALUES / VALUES OF THE FUTURE

Magdalena Kostova-Panayotova, Madeleine Danova

В ИРОНИЧНОТО „ЦАРСТВО“ НА МУЗИЛ

Соня Александрова-Колева

Книжка 3
ЗА УПОТРЕБАТА НА ПАСИВНИ ФОРМИ В ПОЛИТИЧЕСКАТА РЕЧ

Борислав Петров, Биляна Михайлова

ТЕРМИНОЛОГИЯТА В ПЛУВАНЕТО

Биляна Рангелова

ПРЕВОДИТЕ НА Д-Р ЛОНГ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА

Мария Пилева, Елена Крейчова, Надежда Сталянова

Книжка 2
ВЪЛШЕБСТВО И ИНТЕРПРЕТАЦИЯ

Соня Александрова

Книжка 1
ЗАМЯНАТА НА ИМПЕРФЕКТНОТО ОТ АОРИСТНОТО ПРИЧАСТИЕ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧЕН АСПЕКТ

Красимира Алексова, Ласка Ласкова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Михаела Москова

ГЕЙМИФИКАЦИЯТА И УСВОЯВАНЕТО НА ЧУЖД ЕЗИК

Гергана Фъркова, Гергана Боянова, Ани Колева, Зорница Лъчезарова, Венче Младенова

НОВАЯ МОНОГРАФИЯ ПО РУССКОМУ ЯЗЫКОЗНАНИЮ

Михаил Викторович Первушин

2024 година
Книжка 6
ПРОСТРАНСТВЕНИТЕ ИЗМЕРЕНИЯ НА ИЗМЕНЕНИЕТО НА КЛИМАТА И ГЛОБАЛНОТО ЕЗИКОВО РАЗНООБРАЗИЕ

Климент Найденов, Методи Иванов, Антонина Атанасова, Димитър Атанасов, Александър Пейчев

СИРМА ДАНОВА (12.11.1984 – 22.10.2023)

Владимир Сабоурин

СИЛАТА НА ПОСТИСТИНАТА

Владимир Градев

Книжка 5
В ПАМЕТ НА АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ (1953 – 2023)

Надежда Делева, Димитър Веселинов

Книжка 4
A NOTE ON THE LANGUAGE COMPONENTS OF APHASIA

Kostadin Chompalov, Dobrinka Georgieva

ПАМЯТИ ЮРИЯ ДЕРЕНИКОВИЧА АПРЕСЯНА (1930 – 2024)

Димитър Веселинов, Надя Делева

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
РЕПЕРТОРИУМ НА СРЕДНОВЕКОВНИ ЮЖНОСЛАВЯНСКИ РЪКОПИСИ И КОПИСТИ В НАУЧНОИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ КОНТЕКСТ

Детелин Лучев, Максим Гойнов, Десислава Панева-Маринова, Радослав Павлов, Константин Рангочев

ПРОФ. Д-Р БОГДАН МИРЧЕВ НА 80 ГОДИНИ

Ренета Килева-Стаменова, Ева Пацовска-Иванова

КРЪГОВРАТ НА ИЗКУСТВАТА

Ирена Кръстева

2023 година
Книжка 6
ГРАМАТИКА И КОГНИЦИЯ

Мариана Георгиева

БЪЛГАРИСТИКАТА В САМАРА

Димитър Веселинов

Книжка 5
Книжка 4
IMPACT OF INTERNET RESOURCES USED BY KAZAKHSTAN AND KYRGYZSTAN UNIVERSITY STUDENTS FOR ENGLISH LEARNING

Sagimbayeva Jannat Elemesovna, 1;, Tazhitova Gulzhakhan Zarubaevna, 1;, Mukhtarkhanova Ainagul Madievna, 1;, Duvanaeva Karachach Toktomamotovna, 2;, Kurmanayeva Dina Kassimbekovna

Книжка 3
НИЕ СМЕ ТЕЗИ, КОИТО СМЕ

Милена Кирова

Книжка 2
SECOND LANGUAGE ACQUISITION AND SOME OF ITS ASPECTS

Nadezhda Stalyanova, Elena Krejcova

LES MOTS POUR RIRE

Bilyana Mihaylova

BASIC REQUIREMENTS FOR CHARACTERISTICS OF THE KOREAN LANGUAGE E-TEXTBOOK

Lyudmila A. Voronina, Sergey A. Letun, Evgenia Rozenfeld

Книжка 1
2022 година
Книжка 6
SOCIOLINGUISTIC CREDO OF A FOREIGN LANGUAGE TEACHER: THE CASE OF DIGITAL CLASSROOM

Ekaterina A. Savkina, Elena G. Tareva, Dimitrina Lesnevskaya

Книжка 5
Книжка 4
„АНДРЕ МАЛРО – ПИСАТЕЛ И БОРБЕН ИНТЕЛЕКТУАЛЕЦ“ – ПРАЗНИК НА ДУХА

Соня Александрова-Колева, Мая Тименова-Коен

Книжка 3
РАЗРАБОТКА ОПРОСНИКА ДЛЯ ИЗУЧЕНИИ ЯЗЫКОВЫХ БИОГРАФИЙ НОСИТЕЛЕЙ УНАСЛЕДОВАННОГО ЯЗЫКА

Леонид Московкин, Бернгард Бремер, Татьяна Курбангулова, Татьяна Лыпкань

Книжка 2
АКТУАЛЬНЫЕ ТЕМЫ ИССЛЕДОВАНИЙ В СОПОСТАВИТЕЛЬНОЙ ФИЛОЛОГИИ В СОВРЕМЕННОМ КАЗАХСТАНЕ

Молдир Алшынбаева, Дарина Аманбекова, Мерей Балабекова

Книжка 1
КЪМ НОВИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

Човешкият фактор е в основата на обучител- ния процес. Това показват изминалите в пан- демична среда няколко години. Информацион- но-комуникационните технологии се оказаха в центъра на образователните промени и влязоха в ролята на панацея за решаване на кризисните моменти във всички аспекти на обучението. Но не можаха да изпълнят ролята на пълноценна алтернатива на „живите“ срещи в учебната ау- дитория. Вълната от оптимизъм и очаквания вече премина своя пик сред преподавате

РЕЧЕВОЕ РАЗВИТИЕ ПОДРОСТКОВ 10 – 12 ЛЕТ И ИСПОЛЬЗОВАНИЕ ЭЛЕКТРОННЫХ УСТРОЙСТВ

Безруких, Марьяна Михайловна, Логинова, Екатерина Сергеевна, Теребова, Надежда Николаевна, Усцова, Александра Григорьевна, Макарова, Людмила Викторовна

КУЛЬТУРНАЯ ПАМЯТЬ И ПРЕЦЕДЕНТНЫЕ ФЕНОМЕНЫ

Валерий Ефремов, Валентина Черняк, Надя Чернева

2021 година
Книжка 6
КАКВО Е КУРОРТ?

Иля Златанов

ДЕКОНСТРУИРУЯ ФЕЙКИ

Татьяна Цвигун, Алексей Черняков

Книжка 5
ОВАКАНТЯВАНЕТО НА КАНОНА

Цветан Ракьовски

ПРАВО, ПРАВОПИС И ПРАВОГОВОР

Маргарита Гергинова

Книжка 4
Книжка 3
LA DIDACTIQUE DU FLE À LA CROISÉE DES SCIENCES COGNITIVES ET DISCURSIVES

Elena G. Tareva, Elena Porshneva, Indira Abdulmianova

Книжка 2
ЕЗИК, ВЛАСТ, МЕДИЯ

Мариана Георгиева

Книжка 1
ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧНИ АСПЕКТИ НА ПРИСЪСТВЕНОТО ОБУЧЕНИЕ В ЕЛЕКТРОННА СРЕДА

Предизвикателствата пред съвременната лингводидактология през новата 2021 г. без съм- нение са свързани с необичайната обстановка, в която се озова световната образователна система под въздействието на неочакваната епидемична ситуация. Пандемичната вълна предизвика по- врат в хода на естественото развитие на лингво- дидактологичните изследвания. Информацион- но-комуникационните технологии се оказаха в центъра на образователните промени и логично се превърнаха в търсената панац

2020 година
Книжка 6
Книжка 5
ЮРИЙ ЛОТМАН КАК ОБЪЕКТ И МЕТАЯЗЫК

Татьяна Цвигун, Алексей Черняков

К ВОПРОСУ О ПРИЗНАКАХ КВАЗИСИМВОЛА

Григорий Токарев, Надя Чернева

Книжка 4
ЦИФРОВЫЕ СРЕДСТВА В ОБУЧЕНИИ ИНОСТРАННЫМ ЯЗЫКАМ: ОТБОР И ТИПОЛОГИЗАЦИЯ

Бартош Дана, Гальскова Наталья, Харламова Мария, Стоянова Елена

Книжка 3
СИНТАКСИС НА МЕТАЕЗИКА

Мариана Георгиева

BURNOUT LEVELS OF ENGLISH LANGUAGE TEACHERS

Suzan Kavanoz, Yasemin Kırkgöz

КЪМ ИСТОРИЯТА НА ПРЕДЛОГА ОСВЕН

Марияна Цибранска-Костова

Книжка 2
A SEMANTIC DESCRIPTION OF THE COMBINABILITY BETWEEN VERBS AND NOUNS (ON MATERIAL FROM BULGARIAN AND ENGLISH)

Svetlozara Leseva, Ivelina Stoyanova, Maria Todorova, Hristina Kukova

В ПАМЕТ НА ДОЦ. Д-Р ЙОРДАНКА СИМЕОНОВА 28.08.1946 – 25.07.2018

Павлинка Стефанова, Димитър Веселинов

Книжка 1
НОВИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ПРЕД СЪВРЕМЕННАТА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯ

Третото десетилетие на ХХІ век поставя пред лингводидактологията нови предизвикателства. Утвърденото във времето историко-теоретико- практическо разглеждане на тази наука като из- следователско направление, обединяващо всички аспекти на езиковото образование, продължава да поставя във фокус проблема с оптимизиране на акционалността в условията на глобализира- щия се свят. Интерактивността между участни- ците в образователния процес по чужд език из- исква ново преосмисляне на ролит

СИНТАКТИЧНО ОТНОШЕНИЕ

Мариана Георгиева

АКАДЕМИК ЮРИЙ ДЕРЕНИКОВИЧ АПРЕСЯН НА 90 ГОДИНИ

Димитър Веселинов, Надя Делева

2019 година
Книжка 6
TOWARDS CONCEPTUAL FRAMES

Svetla Koeva, Tsvetana Dimitrova, Valentina Stefanova, Dimitar Hristov

Книжка 5
Книжка 4
ПЕДАГОГИЧЕСКАЯ ИННОВАТИКА В ДЕЙСТВИИ

Галина Шамонина, Леонид Московкин

Книжка 3
НАУЧНОЕ НАСЛЕДИЕ ЗОЛОТОГО ВЕКА ИСЛАМА

Сулейменов И.Э., Молдажанова А.А., Копишев Э.Е., Егембердиева З.М., Ниязова Г.Б.

Книжка 2
КОГНИЦИЯ И ПУНКТУАЦИЯ

Мариана Георгиева

КРЪГЛА МАСА „ЕЗИК И ПРЕВОД“

Маргарита Гергинова

Книжка 1
ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ АСПЕКТИ НА СЪВРЕМЕННАТА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯ

Списанието „Чуждоезиково обучение“ е един епистемолого-културологичен монумент на лингводидактологията, която постоянно търси и обновява своя изследователски профил, за да го подложи на опита на времето, преди да се пре- върне в класика. Списанието е барометър на бъл- гарската методическа наука, фиксиращ нейните творчески търсения през годините, проектиращ нови визии и поставящ теоретико-практически ориентири. Текстовете на публикуваните ста- тии са елементи от историята

2018 година
Книжка 6
Книжка 5
PUBLIC AWARENESS OF DYSLEXIA IN BALKAN COUNTRIES

Mirela Duranović, Dobrinka Georgieva, Mirjana Lenček, Tatjana Novović, Muljaim Kačka

Книжка 4
СЕМАНТИЧНИ РЕЛАЦИИ В РАМКИТЕ НА МНОГОКРАТНАTA ХИПЕРОНИМИЯ В УЪРДНЕТ

Светла Коева, Валентина Стефанова, Димитър Христов

МИФЫ О РУССКОМ ЯЗЫКЕ: ON-LINE

Валерий Ефремов

Книжка 3
БЪЛГАРСКИЯТ „MAÎTRE DE LANGUES“

Димитър Веселинов

ДОЦ. Д-РУ ИЛИАНЕ ВЛАДОВОЙ 80 ЛЕТ

Валентина Аврамова

Книжка 2
THE FEAR TO TALK

Adriana Sotirova

Книжка 1
ПРОБЛЕМИТЕ НА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯТА В ПРОСТРАНСТВЕНО-ВРЕМЕВАТА СИТУАЦИЯ НА ХХI ВЕК

Ако речникът е цялата Вселена, подредена по азбучен ред, то научното списание е хронология на науката, фиксирана в статии и съобщения, които с момента на своето отпечатване се превръщат в ав- тентични свидетелства за пътищата на познанието, трасирани от ревностни изследователи на непреход- ните теоретични истини в преходността на човешкия живот. Появяват се автори новатори, които маркират творческия подем на времето, и автори пазители на познанието, съграждано в продълж

ВСИЧКО ДА СТАВА ЗА ПОУКА

Радияна Дринова

2017 година
Книжка 6
LES RÔLES DES MOTS-CLEFS

Anélia Brambarova

НОВО ЗАВРЪЩАНЕ КЪМ МО

Бойка Илиева

Книжка 5
И НЕКА Д УМИТЕ ГОВОРЯТ. . . (Портрет на един бележит учен)

Димитър Веселинов, Екатерина Софрониева

Книжка 4
ЖИВОТЪТ НА КНИГАТА

Анна Ангелова

ИГРОВЫЕ ФОРМЫ ПОПУЛЯРИЗАЦИИ РУССКОГО ЯЗЫКА

Валерий Ефремов, Елена Петренко

ПОЕМ ПО-РУССКИ

Денис Букин

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
НОВИ ОБРАЗОВАТЕЛНИ ХОРИЗОНТИ

Димитър Веселинов, Главен редактор

2016 година
Книжка 6
ДИАЛОГ НА КУЛТУРИТЕ

Анна Ангелова

СВЕТЪТ КАТО СЛОВО

Магдалена Костова-Панайотова, Любка Ненова

НЕЩАТА ОТВЪТРЕ

Анелия Бръмбарова

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
РУССКИЙ ЯЗЫК СОВРЕМЕННОЙ РОССИИ

Вербицкая Людмила Алексеевна

Книжка 2
СТЕФАНА ДИМИТРОВА

Донка Мангачева

ТАТЯНА МИХАЙЛОВНА НИКОЛАЕВА

Стефана Димитрова

Книжка 1
УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ

Димитър Веселинов

ЗАБАВЛЕНИЯ ПО ФРЕНСКИ

Цвета Тодорова

DE VITA BEATA НА ПРЕВОДАЧА

Владимир Сабоурин

2015 година
Книжка 6
SCIENCES ET GUERRE, SCIENCES EN GUERRE

Ioan Panzaru, Florin Turcanu, Simona Necula

Книжка 5
СБОРНИК В ЧЕСТ НА ПРОФ. МАРИЯ КИТОВА

Магдалена Караджункова

Книжка 4
ДО УЧАСТНИЦИТЕ В VII МЕЖДУНАРОДНА КВАЛИФИКАЦИОННА ШКОЛА ВАРНА, 2015

«Ñîâðåìåííûå ïåäàãîãè÷åñêèå òåõíîëîãèè »

МОСКОВКИН ЛЕОНИД ВИКТОРОВИЧ

доктор педагогических наук, профессор кафедры русского языка как иностранного и методики его преподавания

ПОЧЕКАНСКА-НИКОЛЧОВА СТОЯНКА ГЕОРГИЕВА

Мастер-класс «Обучение РКИ в контексте исторической памяти и на-, циональной идентичности (на материале русской литературы)»

БУКИН ДЕНИС ЮРЬЕВИЧ

Сфера научных интересов

Книжка 3
ЗА ДУМАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ

Мария Костова

Книжка 2
ФРАНКОФОНИЯ И ФРАНКОФОНИ

Димитър Веселинов

БИТИЕТО НА ОБРАЗИТЕ

Йосиф Каменов

IN MEMORIAM

Elena Alekova

Книжка 1
LA LANGUE DANS L’OEIL ET LA PEAU

Tzvétiléna Krasteva

ЗАЕДНО ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ

Сабина Павлова

НОВ УЧЕБНИК ПО МЕТОДИКА НА ЧУЖДОЕЗИКОВОТО ОБУЧЕНИЕ

Иванка Мавродиева, Димитър Веселинов

2014 година
Книжка 6
БИЛИНГВИЗЪМ В УСЛОВИЯТА НА НАРУШЕН СЛУХ

Светослава Съева, Ангелина Бекярова

ТРАКИЙСКИЯТ ЕЗИК

Светлана Янакиева

ПЪРВОСТРОИТЕЛЯТ

Анна Ангелова

ПОМАГАЛО ЗА НОВИТЕ БУДИТЕЛИ ОТ КЛАСНАТА СТАЯ

Ана Клисарска, Константин Фиданчев

ДЕТАЛЬ МОЖЕТ СТАТЬ СИМВОЛОМ ЭПОХИ

Борис Тимофеевич Евсеев – поэт, прозаик, эссеист. Лауреат премии Правительства Российской Федера- ции в области культуры и премии «Ве- нец», Бунинской, Горьковской и многих других литературных премий. Получил музыкальное, литературное и жур- налистское образование. В советское время публиковался в Самиздате. Ав- тор 15 книг прозы. Переводился на английский, болгарский, голландский, испанский, итальянский, китайский, немецкий, эстонский, японский и др.

Книжка 5
MIGRATING MEMORIES

Irina Peryanova

Книжка 4
ЕЗИКЪТ – НАУКА И ПРАКТИКА

Павлина Стефанова

ВРЕМЕНАТА ОТЛИТАТ, НАПИСАНОТО ОСТАВА

Магдалена Караджункова

Книжка 3
ОЦЕНЯВАНЕТО ОТ РОДИТЕЛИТЕ – ВЪЗМОЖНОСТИ И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

Галина Хитрова, Диана Миронова, Янка Банкова, Павлина Йовчева

Книжка 2
ПРЕВОДЪТ В ЕВРОПА

Ирена Кръстева

ОБЩОБАЛКАНСКИТЕ КОРЕНИ

Русана Бейлери

Книжка 1
ПАДНАЛИТЕ АНГЕЛИ

Мони Алмалех

ПРОФ. Д-Р БАГРЕЛИЯ БОРИСОВА СЪБЧЕВА (1955 – 2013)

Весела Белчева, Свилен Станчев

ПРОЕКТ НА НАЦИОНАЛНО ИЗДАТЕЛСТВО „АЗ БУКИ“ И ФОНД „РУССКИЙ МИР“

ПРОЕКТ НА НАЦИОНАЛНО ИЗДАТЕЛСТВО „АЗ БУКИ“ И ФОНД „РУССКИЙ МИР“

2013 година
Книжка 6
ИЗ ДЕБРИТЕ НА ПОРТУГАЛИСТИКАТА

Весела Чергова. (2012). Конюнктивният имперфект в съвременния пор-

МАТУРА ПО ФРЕНСКИ ЗА ОТЛИЧЕН

Ботева, С., Кръстева, Ж. & Железарова-Сариева, А. 100% успех. Матура по френски език. София: Просвета. 298 с. ISBN: 9789540126258

Книжка 5
ПОЛИТИЧЕСКАТА РЕЧ – МОДЕЛИ НА ПОВЕДЕНИЕ И КОМУНИКАЦИЯ

Владислав Миланов, Надежда Михайлова-Сталянова. (2012). Езикови портрети на български политици. Част първа. София: УИ „Свети Климент Охридски“. 230 с. ISBN 978-954-07-3323-4

ПРОЕКТ НАЦИОНАЛЬНОГО ИЗДАТЕЛЬСТВА „АЗ БУКИ“ И ФОНДА „РУССКИЙ МИР“

Идея проекта «Открытая линия» - популяризация современных тенденции, исследования и анализы ведущих ученых в сфере обучения русскому языку как иностранному, а также - обмен опыта между болгарскими учителями. Проект реализируется Национального издательства «Аз Буки» - часть Ми- нистерство образования и науки Болгарии, вместе с фондом «Русский мир». Сегодня – благодаря мастер-классов, у нас есть исключительная возможность познакомится с новейшими разработками ведущих ученых и мето

Книжка 4
ЧУЖДОЕЗИКОВО ОБУЧЕНИЕ МЕЖДУ ТРАДИЦИИ И ИНОВАЦИИ, МЕЖДУ ОБРАЗОВАТЕЛНА ТЕОРИЯ И УЧЕБНА ПРАКТИКА

Чуждоезиковото обучение в съвременната образователна парадигма – теория, практика, перспективи. Велико Търново: Ивис, 2011, 277 с.

Книжка 3
COMPOUND VERBS FROM А COGNITIVE AND SEMANTIC PERSPECTIVE

Bagasheva, Alexandra. (2012). Refl ections on Compound Verbs and Com-

ТЕАТРАЛЬНАЯ АТМОСФЕРА В КЛАССЕ

Тодорова, Румяна В. Димитрова, Розалина И

ПРАЗНИК В МОЕТО УЧИЛИЩЕ

Анаит Киркорова

Книжка 2
ЗА УЧИТЕЛЯ И ЧОВЕКА ЧУДОМИР – АНАЛИЗ НА ЗАПИСКИТЕ МУ ЗА ЕДНО ПЪТУВАНЕ В ТУРЦИЯ

Мевсим, Хюсеин. Пътуването на Чудомир в Турция (1932). Пловдив: „Жанет 45“, 2012, 200 с. ISBN 978-954-491-785-2 Милена Йорданова

ФУНДАМЕНТАЛНИЯТ ТРУД НА МАРИЯ КИТОВА- ВАСИЛЕВА „ЛЮБОВТА КЪМ СЛОВОТО. ЗА ИЗВОРИТЕ НА НАУКАТА ЗА ЕЗИКА“

Китова-Василева, Мария. Любовта към словото. За изворите на науката за езика (От древността до края на Ренесанса). София: Колибри, 2012, 492 с. ISBN: 978-954-529-982-7x

БИЛИНГВАЛНО ПРЕДУЧИЛИЩНО ОБУЧЕНИЕ

Peter Doyé. Lernen in zwei Sprachen. Deutsch im bilingualen Kindergarten. Hildesheim – Zürich – New York: Georg Olms Verlag AG, 2012, 110 S. ISBN 978-3-487-08870-9

Книжка 1
LES MOYENS SYNTAXIQUES DU RHEME EN RUSSE

Anna Khaldoyanidi, Mary-Annick Morel

ИЗУЧАВАНЕ НА ЕЗИЦИ ОТ ЗРЕЛОСТНИЦИТЕ – НАГЛАСИ, ОЦЕНКИ, ПЕРСПЕКТИВИ1)

Албена Чавдарова, Росица Пенкова, Николина Цветкова

ВСИЧКИ РАЗБИРАТ ОСТИН

Донка Мангачева

ТВОРЕЦЪТ КАТО МОРЕПЛАВАТЕЛ

Аспарух Аспарухов

2012 година
Книжка 6
НА УЧИТЕЛЯ – ЛИЧНО

90 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ПРОФЕСОР ЖАНА МОЛХОВА

ПРОФЕСОР НИКОЛАЙ МИХОВ НА 70 ГОДИНИ

Даниела Кожухарова Николай Николов Михов е роден на 30 април 1942 г. в семейството на индустриалец. През 1956 г. заминава за София, за да учи в гимназия. Изу- чава руски и френски език, към които добавя факултативните латински, немски и английски. Учи неуморно и до днес. Професор-полиглот, който по време на кандидатстудентските кампа- нии, докато проверява работите по френски език, по време на кратката си почивка попълва тестовете по немски и по испански език, показвай

ЕВРОПЕЙСКИ ДЕН НА ЕЗИЦИТЕ

Цветанка Панова

РЕТРОСПЕКТИВНА БИБЛИОГРАФИЯ RETROSPECTIVE BIBLIOGRAPHY

Преди 50 години Симеонов, Йосиф. Някои трудности при изучаване на френски език. С., Наука и изкуство, 1962, 84 с. Методика на обучението по френски език в средния курс на общообра- зователните училища: Учебник за учит. инст. за прогимназ. учители / Валерия Карабаджева. София: Народна просвета, (1962), 192 с. Нагледна граматика на немски език / Жана Николова-Гълъбова. Со- фия: Народна просвета, 1962, 243 с. : с табл., 2 л. табл. Българско-немски речник / Александър Дорич, Герда Минкова, Стефан

КНИГИ И ПЕРИОДИЧНИ ИЗДАНИЯ, ПОЛУЧЕНИ В РЕДАКЦИЯТА BOOKS AND PERIODICALS RECEIVED

Ботева, С., Ж. Кръстева, А. Железарова-Сариева. 100% успех. Матура по френски език. София, Просвета, 298 с. Легурска, П. Семантичен речник на типологичните характеристики на вторичното назоваване в руския и българския език. София, Изда- телство „Ето“, 2011, 312 с. Легурска, П. Съпоставителни лексикални анализи и основа за съпос- тавка. София, Издателство „Ето“, 2011, 228 с. Мавродиева, Ив. Политическа реторика в България: от митингите до онлайн социалните мрежи (1989–2011 г.). Автореферат н