Чуждоезиково обучение
Вход / Регистрация

2023/5, стр. 451 - 461

ЗА МИСИЯТА НА СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИКОВЕД

Резюме:

Ключови думи:

Българският език, както и науката за него имат сложна историческа съдба, предопределена от спецификата на социално-икономическите процеси в България. Език на многовековна традиция, чието начало се корени още в IX век; език, който преминава през динамични процеси, трансформиращи сложната му материя от синтетичен език, в който отношенията се изразяват чрез падежи, до аналитичен език, разгърнал редица съвременни способи за изразяване, най-същественият от които безспорно е отпадането на падежната парадигма като категория. Този процес е изключително сложен и е предопределен от различни езикови и извънезикови фактори, които са добре обяснени в българската лингвистика – историческа и съвременна. Той е свързан с тежката историческа участ на България да попадне под няколковековно робство, в което на практика спират да съществуват институциите и да се развива образованието. За всеки изследовател, историк на книжовния език, азбучна истина е, че това са два от основните фактори, които определят езиковото развитие. Без функционираща администрация и без образователни институции е невъзможно да се разгърне езиковото строителство с онези мащаби, които са естествен източник на книжовноезиковия живот и образно казано, са неговата кръвоносна система. Не без значение е, че по време на турското робство основната грижа на българското население е да се съхрани като род и като идентичност; да оцелее. Препитанията на средновековния масов българин са свързани с осигуряването на прехраната и с опазването на семейството от поробителя. От една страна, това води до много силно разчленяване на общностите, които се изолират, за да се предпазят и съхранят. Това е предпоставка и за силната диалектна разчлененост на българския език. От друга страна, съсредоточава основната функция на човека – да живее и да създаде семейство, до оцеляването. За елитарност в съсловията е почти невъзможно да се говори с оглед ролята на елитарното общество за поддържането на висока култура и на висока литература, създадени на високообработен език. Поробителят поглъща и бита, и духа на поробения. Редом с тях заглъхват и основните езикови функции. Трудно може да бъде оспорена идеята, че един сложен език със сложна парадигма от падежни флексии, какъвто е старобългарският език, може дълго да бъде поддържан в този висок регистър сред население, което се е самоизолирало, за да се съхрани; в общество, в което основната роля на човека е да осигури физическото оцеляване и своята битийност; в общество, в което духовните потребности са потиснати под историческите повели на робското време. Това е основа, при това аргументирана, че по същество, книжовноезиковата традиция преформулира и преосмисля динамиката на едни процеси, продължили от XI до XVII век, а през Възраждането се оформя нова формация, която стъпвайки на базата на езика основа очертава своя съвременен облик като сложна борба на надмощие между отделните диалекти, в която ключов фактор се оказват, разбира се, социално-икономическите процеси през 30 – 40-те години на XIX век, разгърнати в централните балкански и в подбалканските говори.

През Възраждането българският книжовен език се изгражда в изключително динамична и усложнена ситуация, породена както от редица езикови специфики, така и от многоликата социално-икономическа действителност; от процесите на завръщане на българите емигранти в чужбина; от зараждането на българската граматична традиция; от появата и развитието на възрожденския печат и много други. Силният дух на българския възрожденски човек, съчетан с грижата му за създаване на свободна държава – със своя независима от поробителя територия; със свои институции; със свой език, който има многовековна традиция, е една от предпоставките за освобождението на България и заявка за оформянето и развитието ѝ като свободна територия.

Първите български езикословци от Възраждането имат нелеката задача да намерят очертанията на новоизграждащия се език измежду силно разпокъсаните диалекти, чиито модели по-късно лягат в неговата основа на базата на централните балкански говори; измежду силното черковнославянско влияние, наследник на богатата старобългарска традиция. Неслучайно в началото на Възраждането развитието на езика и началните етапи на оформяне на науката за него са съпътствани от толкова сложни процеси на различно влияние.

След Освобождението закономерно продължават редица важни и сложни процеси, свързани с установяването на граматичния строеж, с обогатяването на лексиката и с решаването на правописните въпроси, които стават все по-важни за обществото. Правописът е и потребителско явление и в този смисъл конкуренцията на толкова различни правописни течения води, в крайна сметка, до така наречения отечественофронтовски правопис, който се приема и за голямата реформа в историята на съвременния български правопис. Това е времето, в което вече са наложени от предходните десетилетия и се налагат в българската езиковедска традиция имената на Беньо Цонев, Стефан Младенов, Любомир Милетич, на акад. Александър Теодоров-Балан, на уважаваните професори от Катедрата по български език на Софийския университет Л. Андрейчин, Ст. Стойков, К. Мирчев и други, които разгръщат своята научна и преподавателска мисия най-вече през 60-те – 80-те години на ХХ век.

Особено учените от така нареченото трето поколение – университетските професори Л. Андрейчин и неговите ученици и последователи, оформят съвременната представа за строежа на българския език и на неговите функционални стилове.

Без съмнение един от най-достойните ученици на професор Любомир Андрейчин е проф. д.ф.н. Владко Мурдаров от Института за български език. В съвременното езикознание името му се нарежда до най-достойните представители на съвременната лингвистика, като Петър Пашов, Христо Първев, Русин Русинов, Венче Попова, Стефан Брезински, Валентин Станков, Йордан Пенчев, Иван Куцаров, Василка Радева, Руселина Ницолова и други.

Научното наследство на проф. Мурдаров е фундамент, върху който ще стъпват поколения български лингвисти, които ще ползват резултатите от безспорните му научни приноси.

Владко Мурдаров като доайен на езиковата бележка

Езиковата бележка е може би най-прагматичният лингвистичен жанр. Тя е кратка като съдържание, но в същото време е достатъчно съдържателна, за да постави един актуален езиков проблем и да го разгърне във всички възможни аспекти, които са нужни и на обществото, и на науката като картина за състоянието на редица езикови процеси. Именно поради това тя „тревожно“ отговаря на въпроси, свързани с уместни и неуместни употреби; с отклонения от нормите на новобългарския книжовен език; с анализа на динамични състояния, които естествено придружават редица езикови явления. В съвременната българска лингвистика трудно ще намерите името и присъствието на езиковеди, които да не са писали езикови бележки. И по този начин са намалявали дистанцията между кабинетната наука и потребностите на езиковия носител да познава проблемите на своя език от различно естество, но винаги пряко свързани с конкретни речеви употреби.

От Балан до днес езиковата бележка има своя задълбочена история, която се нуждае от пълно описание, защото, по същество, съпътства езиковите процеси, наложени като норма в граматиките и в речника на българския език.

Смело мога да кажа, че в стотиците езикови бележки на проф. Мурдаров са описани проблеми, които вълнуват както езиковедите, така и езиковите потребители. Достатъчно е човек да погледне библиографията на професора, и особено последните му книги, за да се увери, че широтата и мащабите на научните му дирения и на отговорите на актуалните въпроси, свързани с тях, покриват като разнообразие всички важни проблеми на езика от различните му равнища – от фонетиката и правоговора до морфосинтактичните, стилистичните бележки и до бележките, свързани с езиковата култура и със състоянието на съвременната българска лексика. Езиковите му бележки са написани винаги по конкретен повод и са представени ясно и достъпно. В тях професорът умело вплита широката си подготовка на езиковед, който познава езиковите процеси както в диахрония, така и в синхрония. Бележките му всъщност съчетават най-доброто от предходната традиция с погледа на съвременния изследовател, школуван в духа на уважението и обичта към българския език. Ето защо неговите текстове, не само езикови бележки, а изобщо, са образец в съвременната лингвистика за изключително прецизно и задълбочено проникване в езиковата проблематика, което разгръща езиковото явление във всички възможни контексти, които разрешаването на проблема изисква.

Като структура, като избор на проблематиката и като убедителност на аргументите неговите текстове на езикови бележки са ненадминати в своя научен принос, и най-вече в ползата им за носителите и потребителите на българския език. Те са снимка на езикови процеси и явления, които са силно повлияни от различни фактори, като публично говорене, медийно влияние, политическа реч, съвременни социални мрежи и други. И винаги препращат към книжовноезиковата норма като представителна формация, която маркира интелигентната реч в среда, която изисква културно присъствие и културно говорене; среда, която съобразява речта със събеседниците, институционалната принадлежност по отношение на престижно/непрестижно и официално/неофициално.

Може още по-смело да се обобщи, че текстовете на езиковите бележки на проф. Мурдаров всъщност са израз именно на неговата аристократичност и академичност, преплетени с умението му да долавя и най-малките езикови движения, за да ги опише и анализира.

Съвсем не е случаен фактът, че в своя професионален път проф. Мурдаров е обучил стотици студенти от различни институции, като НАТФИЗ и СУ, на които е предал своята безгранична обич към езика и ги е научил да долавят неговия пулс: дали когато трябва да се реализират като актьори, за които произношението е белег за идентификация и част от екранното присъствие, или когато е подготвял специалистите по публична реч, на които е предал тънкостите и съвършенството на българската произносителна система. Или пък в своите лекции по езикова култура пред студенти от различни специалности на СУ, но най-вече на студенти от специалността „Немска филология“. Както в текстовете си, така и в своята преподавателска работа професорът влага енергия, знания и опит, които ще го оставят в паметта на неговите студенти като задълбочен и всеотдаен преподавател езиковед.

Владко Мурдаров и образът на българския език в медийното пространство Представителите на едно от най-талантливите поколения български езиковеди, които имат безспорен принос в развитието на българската модерна лингвистика, съвсем неслучайно развиват теоретично, но подкрепят и с практиката си, понятието за езикова политика. Не онази езикова политика, която непрекъснато тласка съвременните български политици към създаването на закон за българския език, който изобщо не е нужен нито на езика, нито на потребителите му, а към ежедневната грижа, проявена чрез теоретични разработки, чрез коментар в медиите и чрез разработването на езикови бележки. Като се започне от „езиковите тревоги“ на проф. Андрейчин и се стигне до телевизионното предаване „Език мой“, всъщност съвременната ни действителност разполага с мощно оръжие за осведомяване на обществото по важни проблеми от динамиката на съвременната българска реч. Радиолекциите от времето на акад. Виденов и на проф. Венче Попова, рубриката на Борислав Георгиев по Националното радио, телевизионното предаване, посветено на езика, с автор Георги Колев от СУ „Св. Климент Охридски“, са част от грижата на българските езиковеди в медийното пространство да бъдат разгръщани проблемите на българския език, при това не само по поводи като 24 май, който неминуемо е обвързан с институционалното признание пред силата на българския език, на българската духовност и на българската култура.

Измежду всички тях предаването на проф. Мурдаров по Българската национална телевизия има най-сериозна институционална тежест; достига до най-голям брой потребители и това не е без значение именно заради посланията и заради грижите към състоянието на съвременния език, чрез които се оформя и част от инструментариума на понятието езикова политика.

От изключителна важност за всеки съвременен езиковед е да разбере, че кабинетните занимания и разработването на теоретични трудове са само част от призванието му да служи на езика и на употребите му в обществото. Всеки български изследовател на речта ни трябва да намери и онези практически пътеки, през които да разпространява светлината на научните си дирения сред потребителите на родния ни език или пък сред своите ученици. Този път не е свързан само с телевизионния ефир и с публичното пространство на радиото и на социалните мрежи, които стават водещ информационен източник за обществото ни днес. Този път може да бъде обвързан със създаването на традиция за младите изследователи, които ще пренесат уважението към езика и към науката за него, чрез специализирани конференции, в които да изразят своите начални приноси и да направят първите си стъпки в света на лингвистиката. Свят сложен и необятен; свят, който е толкова жив и динамичен, колкото е самият език. Такъв принос в съвременната ни действителност има доц. д-р Красимира Чакърова от Катедрата по съвременен български език на ПУ „П. Хилендарски“, която със свои ученици, последователи и съмишленици организира преди 25 години студентска научна конференция, която се превърна във форум за обмяна на научни идеи и в школа, в която смело правят своите първи изследователски опити редица млади филолози. Конференцията има своя безспорна традиция, която има широк отзвук както у нас, така и в чужбина. И днес поддържа буден пламъка на обичта към езика и към литературата.

Друга форма, която съчетава високото теоретично обобщение с целенасочените практически ползи, е проектът на проф. д.ф.н. Мариана Георгиева от Института за български език. Проектът е на тема „Езикова личност и езиково съзнание“. Екип от специалисти разработва актуални проблеми, свързани с българския език в публичното пространство. Създаден е корпус, в който са обобщени различни отклонения в българските печатни медии. Ето това бих определил като ясна и истинска грижа за езика. На институционално равнище и от специалисти с необходимата експертност.

Искам да спра вниманието си и върху телевизионните коментари на проф. Мурдаров в съботно-неделните сутрешни предавания на Българската национална телевизия. Присъствието на професора в тях увлича телевизионните зрители и те се включват със свои въпроси, на които намират кратък, но много ясен е точен отговор. Тези предавания са своеобразна кратка енциклопедия по наболели въпроси на българската реч в нейната битийна ежедневност. Съвременният езиковед, по примера на професор Мурдаров, трябва да осъзнае това необходимо присъствие в публичността не само защото го дължи на българина; не защото търси телевизионно присъствие, а именно защото показва на българите, които обичат своя език; които го разпознават като белег на националната си идентичност, че има изследователи, които стоят „на своя езиков пост“ и в тяхно лице езиковата личност може да намери компетентен отговор и съвет по актуални въпроси.

Със следващото изречение със сигурност ще предизвикам гнева на част от колегията, която разбира тази своя грижа като безрезервна отдаденост към проблемите на съвременното обучение по български език в началното и средното училище. Цели авторски екипи от университетски преподаватели са ангажирани в писането на учебни тетрадки, учебници и учебни помагала за учениците от началното и средното училище. В това няма нищо лошо и не е повод за гневен коментар, ако преди това авторите на тези учебници, в духа на добрите университетски традиции, са обезпечили своите студенти с актуални помагала и учебници, които да подпомогнат процеса на изграждането на специалиста филолог. Големите университетски професори от така нареченото четвърто поколение езиковеди имат свой безспорен принос в създаването на учебници за нуждите на средното училище. Но преди това са създали ненадминати за времето си, а и до днес, образци на учебна литература по специализираните езиковедски дисциплини, които преподават в университетските аудитории. Мисията на съвременния български езиковед – университетски преподавател, е на първо място да обучи специалистите, които ще преподават роден език и литература, а след това да подпомогне като експерт или като консултант създаването на учебни единици, предназначени за българското училище.

Белег на висок професионализъм е да се доверим на българския учител като автор на учебници, защото той е възпитаник на университета; защото той е школуван в духа на високото знание във висшето образование, което е пренесло тази подготовка в училището; защото той познава спецификите на училищното образование, като го разгръща с оглед на редица други специфики като равнище на ученика, потребности, съобразени с възрастта му и много други фактори, обвързани с цялостната концепция за изграждането на езикова личност – четене, семейно възпитание и говорене вкъщи, речев етикет, умение за учене, комуникация – в училището и в живота извън училището.

В обобщение: образът на професор Мурдаров оставя дълбокото усещане за дълбочина на теоретичните разсъждения, но и за практическа приложимост на знанието и на книжовноезиковата норма за едно толкова специфично и уникално явление, каквото е езикът в сложната му и многолика обвързаност с процесите, които съпътстват общественото развитие. На този фон публичните изяви на професор Мурдаров са сложен ангажимент, който отнема от времето на изследователя, но това време всъщност е послание към човека и към обществото в непрекъснатия разговор за езика.

Нескромно ще обобщя, че този тип прояви имат и конкретни значими измерения по отношение на съвременните проблеми, свързани например с агресията. Вече повече от 15 години с доц. Надежда Сталянова и с проф. Василка Радева обобщаваме в различни публични формати, че проявите на речевата агресия отдавна са преминали границите; че в публичната реч е недопустима употребата на обидни и нецензурни думи, защото ефектът се мултиплицира в речта на българина на принципа: щом така говорят публичните лица, защо аз да не говоря така. Резултатът е не просто притеснителен и не просто тревожен. Резултатът е страшен. Обидата прониква в българското общество като туморно образувание, което не се спира пред нищо. Което не признава нито гражданската, нито административната ни претенция за интелектуализация на речта и демократизация в общуването. Речевата агресия трябва да бъде още по-сериозно наказвана в българското законодателство. Да се възприема като първата стъпка към по-страшното: към физическата саморазправа с човека. И макар да е спорно кое убива по-силно – думите или физическият удар, става дума за опасно явление, което, на първо място, трябва да бъде коментирано от езиковеди, психиатри, педагози и всички, които жадуват за постигане на ред в обществото ни.

Целият творчески път на професор Мурдаров е всъщност едно такова служене в името на езика. Медийните му послания за езика към обществото и към публично говорещите хора са ясно и категорично отправени. Речта на публичните лица – политици и журналисти – трябва да бъде образец. И това не е клише. Това не е евтината популярност на някои съвременни езиковеди, които се опитват „да взривят“ нормата, защото езикът е динамичен и узусът налага нови стандарти. Не, това е грижата на духовно извисения езиковед, школуван в духа на българската лингвистична традиция, да отстоява изисканата и уместно съобразена реч да влиза във всеки български дом в своята култивираност и местна употреба, съобразена с образованието и възпитанието като ключови елементи от личността на всеки човек. А нормата е динамична и когато се промени, ще има повод за следващите езиковеди да отстояват тези промени.

Лингвистичните трудове на Владко Мурдаров – от историята на книжовния език до върховете на съвременната лингвистика и речниковото строителство

Правописният речник на българския език (Murdarov et al. 2012) е дело със значение за цялото българско общество. Неслучайно в своя първоначален образ Институтът за български език е създаден като звено за създаването на този речник. Промените в социално-икономическото развитие на обществото неминуемо водят и до промени в речниковия му състав основно. Тези промени трябва да бъдат отразявани разумно и прецизно така, както кодификацията според концепциите на Пражката лингвистична школа повелява. За тези промени, на първо място, се изисква от кодификатора задълбочено познаване на съвременните езикови процеси, поставено в широкия контекст на техния исторически развой. Втората основна характеристика на съвременния кодификатор езиковед е решителността му да осмисля езиковите процеси в полето на дублетността, за да бъде равноправно поставено отношението на конкуренция между отделните езикови единици в случаите, в които конкуренцията категорично показва надмощие на единия модел над другия. Професор Мурдаров е именно от онези български езиковеди, които отстояват своите концепции за правописа на българския език, базирани на разностранните му задълбочени познания. Въпреки че в обществото често се поставят някои въпроси около езика, като членуването например, кодификаторът не се поддава на безпочвените заявки за бърза промяна в посока на опростяване и разумно пази онези правописни норми, които имат свое историческо минало, но имат място и в съвременната книжовноезикова норма. Спорове често предизвикват и правилата за изписването на сложните думи. Никой не може да отрече, че има случаи, при които се поражда колебание, но системата, която проф. Мурдаров е подредил, като цяло, систематизира правилата за правописа при сложните думи и не само. Правилата трябва да се усвояват още от училище. Много лесно е да изразяваш недоволство, без да си положил усилия. Когато студентите първокурсници изразяват своите притеснения от усвояването на тези правила, винаги ми се налага да им обясня, че не полагат усилия, за да разберат тези правила и да ги прилагат. Правя и една съпоставка, която може би не е толкова уместна. Винаги им казвам, че ако в тази зала правим тестове по езикова култура, в други зали специалистите оперират човешко тяло и това наистина е отговорно и трудно. Да усвоиш правилата на родния, а и на чуждия език, изисква време, четене и усилия. В този смисъл е лесно да критикуваш направата на един речник, но малцина са тези, които дръзват да го създадат. И в Нов правописен речник на българския език – 2002 г., и в Официален правописен речник на българския език – 2012 г., умерено са преценени и кодифицирани онези правописни явления, които трябва да влязат в словника на речника. Техният избор е резултат от сложна преценка и затова ролята на главния редактор е от изключително значение. Решенията за правописа изискват комплексно както знания, така и решителност. А проф. Мурдаров има както професионална, така и гражданска смелост да ръководи екипа за създаването на речника.

Ролята на Владко Мурдаров като преводач от няколко езика също е приносна и безспорна. Пословичен с преводаческия си труд, професорът неуморно продължава да работи с текстове, през които превежда не само съдържанието, но и посланията на различни народи, претворени в художествения текст. Всеки знае, че работата на преводача е сложна. Усвояването на чужд език – също. Днес младите хора в България още от ранна възраст изучават чужди езици, преди да са усвоили правилата на собствения си език. Да учиш език, е богатство, защото можеш да познаваш една култура в оригинал. Но да подценяваш усвояването на собствения си език за сметка на чуждия език е равно на престъпление. Спрямо народа и държавата ти, спрямо личността и спрямо силата на българската реч, съхранила ни толкова векове като нация. Безспорно вече е, че студентите в редица специалности на Университета се справят по-добре с изразяването и с писането на чужд език, отколкото на родния си български език. И това е израз не само на желанието да научиш добре чуждите езици, за да отидеш в чуждата страна. Това е резултат от недобре осмислените стратегии на българската образователна система по отношение на преподаването на родния език в средното училище. Именно това вече определя и факта, че английският език не се възприема като чужд език, а като език код, през който се осъществява общуването в целия свят.

На последно място в този текст ще обърна внимание на дълбоката теоретична мисъл на проф. Вл. Мурдаров и на умението му да разгръща езиковите явления в широк контекст. Работите му в областта на словообразуването са пример за изключително подредена парадигма, която описва моделите на създаване и сложните процеси на образуване на българската дума. За разлика от езиковеди, които лесно пренасят чуждоезикови теоретични практики, като ги приспособяват невинаги адекватно към българския език, проф. Мурдаров се нарежда до големите имена на онези български лингвисти, които от наблюденията си създават теоретичния модел и с това правят оригинална българската лингвистична подредба на езиковия свят. И този подход се прилага последователно без значение дали трябва да подреди света на думите, или пък трябва да представи виенската славистика и българското езикознание; да подреди историческите процеси в българския език, или пък да разгърне аспекти от съвременното му състояние.

Мисията на съвременния български езиковед е именно това: стъпвайки на дълбоката си теоретична подготовка, да има ухо и усет за динамиката на съвременните езикови процеси и да ги описва обективно. Езикът е жива система, която се променя непрестанно с развитието на обществото. Ролята на езиковеда е да долавя пулса на езика и да го подрежда в научна картина, която да съхрани като моментна снимка на състоянието му в този времеви отрязък. Отдавна отминали са времената, в които езиковедът може със стрелящ показалец да налага норми или пък да моделира обществени нагласи. Все по-неадекватни са „грижите“ на българските политици за опазването на езика и на книжовноезиковото наследство. Често безпочвени са „тревогите“, че езикът ни обеднява; че трябва да отпадне правилото за членуване при съществителните имена от мъжки род; че е време за промени. Кодификацията на тези промени и много сложно дело. Затова я определят като консервативно явление. А езикът продължава своя живот, определян от живота на обществото. И е толкова богат и наситен, колкото богата и наситена е мисълта на индивида, който го използва, за да общува. Промените, които е претърпял българският език, са мащабни и е трудно да са определи какво ще бъде неговото бъдещо развитие. На този етап е достатъчно да проявяваме грижа за интелектуалното развитие на обществото, която започва от семейството, преминава през училището и се вписва в социалните структури на обществото. Обединителната нишка на тези вериги трябва да бъде осъзнатата необходимост от четенето на стойностни текстове и силното образование по роден език в средното училище.

ЛИТЕРАТУРА

МУРДАРОВ, В.; ДИМИТРОВА, М.; АЛЕКСАНДРОВА, Т.; СТАНЧЕВА, Р.; ЧАРАЛОЗОВА, К.; ТОМОВ, М.; ПАСКАЛЕВ, Н.; СТОИЛОВА, И.; КУНЕВА, И., 2012. Официален правописен речник на българския език. Глаголи. София: Просвета – София. ISBN 978-95401-3154-2.

REFERENCES

MURDAROV, V.; DIMITROVA, M.; ALEKSANDROVA, T.; STANChEVA, R.; ChARALOZOVA, K.; TOMOV, M.; PASKALEV, N.; STOILOVA, I.; KUNEVA, I., 2012. Ofitsialen pravopisen rechnik na balgarskia ezik. Glagoli. Sofia: Prosveta – Sofia. ISBN 978-954-013154-2. [in Bulgarian].

2025 година
Книжка 4
СИНКРЕТИЗЪМ И МОДАЛНОСТ

Мариана Георгиева

„IMPATIENT WOMEN“ OR THE FUTURE OF THE VALUES / VALUES OF THE FUTURE

Magdalena Kostova-Panayotova Madeleine Danova

В ИРОНИЧНОТО „ЦАРСТВО“ НА МУЗИЛ

Елица Дубарова-Петкова, Метанаративни техники в изграждането на романа „Човекът без качества“ от Роберт Музил. Бургас: Издателство ЛИБРА СКОРП, 2023, 227 стр., ISBN 978-954-471-992-0

Книжка 3
ЗА УПОТРЕБАТА НА ПАСИВНИ ФОРМИ В ПОЛИТИЧЕСКАТА РЕЧ

Борислав Петров, Биляна Михайлова

ТЕРМИНОЛОГИЯТА В ПЛУВАНЕТО

Биляна Рангелова

ПРЕВОДИТЕ НА Д-Р ЛОНГ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА

Мария Пилева Елена Крейчова Надежда Сталянова

Книжка 2
ЗА ЛИДЕРСТВОТО В ОБРАЗОВАНИЕТО – С ФАКТИ И АРГУМЕНТИ

Лидерството в столичното образование. Успешни управленски практики. Съставители – Ваня Кастрева и Димитър Веселинов.

ВЪЛШЕБСТВО И ИНТЕРПРЕТАЦИЯ

Обаянието Е. Т. А. Хофман. Faszination E.T.A. Homann. Съставител Светла Черпокова, София: Национално издателство за образование и наука „Аз-буки“, 2024, 423 стр., ISBN 978-619-7667-69-1

Книжка 1
ЗАМЯНАТА НА ИМПЕРФЕКТНОТО ОТ АОРИСТНОТО ПРИЧАСТИЕ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧЕН АСПЕКТ

Красимира Алексова, Ласка Ласкова, Данка Апостолова, Яна Сивилова Михаела Москова

ГЕЙМИФИКАЦИЯТА И УСВОЯВАНЕТО НА ЧУЖД ЕЗИК

Гергана Фъркова, Гергана Боянова, Ани Колева, Зорница Лъчезарова, Венче Младенова

НОВАЯ МОНОГРАФИЯ ПО РУССКОМУ ЯЗЫКОЗНАНИЮ

Михаил Викторович Первушин

2024 година
Книжка 6
ПРОСТРАНСТВЕНИТЕ ИЗМЕРЕНИЯ НА ИЗМЕНЕНИЕТО НА КЛИМАТА И ГЛОБАЛНОТО ЕЗИКОВО РАЗНООБРАЗИЕ

Климент Найденов, Методи Иванов, Антонина Атанасова, Димитър Атанасов, Александър Пейчев

СИРМА ДАНОВА (12.11.1984 – 22.10.2023)

Владимир Сабоурин

СИЛАТА НА ПОСТИСТИНАТА

Владимир Градев

Книжка 5
В ПАМЕТ НА АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ (1953 – 2023)

Надежда Делева Димитър Веселинов

Книжка 4
A NOTE ON THE LANGUAGE COMPONENTS OF APHASIA

Kostadin Chompalov Dobrinka Georgieva

О «ПЕРЕНОСНОМ» УПОТРЕБЛЕНИИ МЕСТОИМЕНИЯ «Я»

(НА МАТЕРИАЛЕ РУССКОГО ЯЗЫКА) Золян Сурен Тигранович

ПАМЯТИ ЮРИЯ ДЕРЕНИКОВИЧА АПРЕСЯНА (1930 – 2024)

Димитър Веселинов, Надя Делева

Книжка 3
Книжка 2
ЗА ЕМОЦИОНАЛНИТЕ СЪСТОЯНИЯ И ТЕХНИТЕ СИНТАКТИЧНИ ПРОЯВИ

Проф. д-р Йовка Тишева, доц. д-р Марина Джонова

TECHNIQUES OF SHORTENING IN MARITIME ENGLISH

Dr. Galina V. Velikova, Assoc. Prof.

НОВАТОРСТВО В СЪВРЕМЕННИЯ МУЛТИКУЛТУРАЛИЗЪМ

Рая Живкова-Крупева и Тодор Шопов, Бъдете всички едномислени… Социолингвистика на интеркултурализма

Книжка 1
РЕПЕРТОРИУМ НА СРЕДНОВЕКОВНИ ЮЖНОСЛАВЯНСКИ РЪКОПИСИ И КОПИСТИ В НАУЧНОИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ КОНТЕКСТ

Доц. Детелин Лучев, гл. ас. д-р Максим Гойнов, проф. Десислава Панева-Маринова, проф. Радослав Павлов, доц. Константин Рангочев

ПРОФ. Д-Р БОГДАН МИРЧЕВ НА 80 ГОДИНИ

Доц. д-р Ренета Килева-Стаменова, гл. ас. д-р Ева Пацовска-Иванова

КРЪГОВРАТ НА ИЗКУСТВАТА

Антоанета Робова, „Творчески фигури и кръговрат на изкуствата в прозата на Ерик-Еманюел Шмит“,

2023 година
Книжка 6
ГРАМАТИКА И КОГНИЦИЯ

Проф. Мариана Георгиева

ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧЕСКИ СИМУЛАЦИИ В ЧАСОВЕТЕ ПО ЧУЖД ЕЗИК

Проф. д-р Милена Йорданова, гл. ас. д-р Михал Павлов

БЪЛГАРИСТИКАТА В САМАРА

Проф. д.н. Димитър Веселинов

Книжка 5
Книжка 4
IMPACT OF INTERNET RESOURCES USED BY KAZAKHSTAN AND KYRGYZSTAN UNIVERSITY STUDENTS FOR ENGLISH LEARNING

Sagimbayeva Jannat Elemesovna, Assoc. Prof. ; Tazhitova Gulzhakhan Zarubaevna, Assist. Prof. ; Mukhtarkhanova Ainagul Madievna, Assoc. Prof. ; Duvanaeva Karachach Toktomamotovna, Assoc. Prof. ; Kurmanayeva Dina Kassimbekovna, Assoc. Prof.

ЕЗИКЪТ И МОДЕРНИЗМЪТ

Проф. д.ф.н. Цветан Ракьовски

КАК СЕ ПРАВИ ПОКАЗАЛЕЦ?

Александър Иванов

Книжка 3
ON THE USE OF FOCUSSING CONSTRUCTIONS BY BULGARIAN STUDENTS OF ENGLISH

Dr. Yana Chankova, Assoc. Prof., Krassimir Spasov, PhD Student

НИЕ СМЕ ТЕЗИ, КОИТО СМЕ

Проф. д.н. Милена Кирова

Книжка 2
SECOND LANGUAGE ACQUISITION AND SOME OF ITS ASPECTS

Nadezhda Stalyanova , Elena Krejcova

LES MOTS POUR RIRE Bilyana Mihaylova Universit de Sofia (Bulgarie)

Rsum. L’article examine l’origine des mots dsignant ‘rire’ dans les langues indo-europennes. Les changements smantiques sont analyss ‡ partir de la relation ‘A’ > ‘rire’, A tant le sens source. Les descendants d’une seule racine ayant le sens premier ‘rire’ sont rpandus dans plusieurs langues indo-europennes : la racine *smey-. Comme on pouvait s’y attendre, la source la plus frquente des mots pour rire sont certaines notions primaires lies ‡ des sons diff

BASIC REQUIREMENTS FOR CHARACTERISTICS OF THE KOREAN LANGUAGE E-TEXTBOOK

Lyudmila A. Voronina , Sergey A. Letun , Evgenia Rozenfeld

Книжка 1
ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧНО ПОЛУВЕКОВИЕ

Проф. д.ф.н. Димитър Веселинов

2022 година
Книжка 6
SOCIOLINGUISTIC CREDO OF A FOREIGN LANGUAGE TEACHER: THE CASE OF DIGITAL CLASSROOM

Ekaterina A. Savkina , Elena G. Tareva , Dimitrina Lesnevskaya

АВТОРЪТ ЗА СЕБЕ СИ. ЛИТЕРАТУРНИ АВТОПОРТРЕТИ

Доц. д.н. Маргарита Серафимова

Книжка 5
ANTONYMY IN ENGLISH AND BULGARIAN MARITIME TERMINOLOGY

Dr. Galina V. Velikova, Assoc. Prof.

ПРИЛАГАНЕ НА МУЛТИЛИНГВИЗЪМ В ЧУЖДОЕЗИКОВОТО ОБУЧЕНИЕ В СЪВРЕМЕННОТО ИНЖЕНЕРНО ОБРАЗОВАНИЕ

Д-р Цветелина Вукадинова , проф. д-р инж. Сеня Терзиева , доц. д-р инж. Юлияна Яворова

ГРАВЬОРЪТ В ЛИТЕРАТУРАТА

Ас. Сава Славчев

Книжка 4
ПРЕДИКАТИТЕ ЗА СЪСТОЯНИЕ ОТ ГЛЕДНА ТОЧКА НА ФАЗИСНАТА ДЕРИВАЦИЯ: БЪЛГАРСКО-РУСКИ ПАРАЛЕЛИ

Доц. д-р Марина Джонова Гл. ас. д-р Светлозара Лесева Проф. д-р Елена Иванова

WERBUNG IM WIRTSCHAFTSDEUTSCH-UNTERRICHT

Dr. Gergana Fyrkova, Assoc. Prof.

„АНДРЕ МАЛРО – ПИСАТЕЛ И БОРБЕН ИНТЕЛЕКТУАЛЕЦ“ – ПРАЗНИК НА ДУХА

Гл. ас. д-р Соня Александрова-Колева, доц. д-р Мая Тименова-Коен

Книжка 3
РАЗРАБОТКА ОПРОСНИКА ДЛЯ ИЗУЧЕНИИ ЯЗЫКОВЫХ БИОГРАФИЙ НОСИТЕЛЕЙ УНАСЛЕДОВАННОГО ЯЗЫКА

Леонид Московкин , Бернгард Бремер , Татьяна Курбангулова , Татьяна Лыпкань

Книжка 2
РЕЧЕВИ СТРАТЕГИИ И ПАНДЕМИЯТА ОТ COVID-19

Проф. д-р Гергана Дачева

АКТУАЛЬНЫЕ ТЕМЫ ИССЛЕДОВАНИЙ В СОПОСТАВИТЕЛЬНОЙ ФИЛОЛОГИИ В СОВРЕМЕННОМ КАЗАХСТАНЕ

Молдир Алшынбаева, Дарина Аманбекова, Мерей Балабекова

ИДЕНТИЧНОСТТА КАТО ПРЕБИВАВАНЕ В ДРУГИЯ

(М. Ондатджи „Английският пациент“)

Книжка 1
КЪМ НОВИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

Човешкият фактор е в основата на обучител- ния процес. Това показват изминалите в пан- демична среда няколко години. Информацион- но-комуникационните технологии се оказаха в центъра на образователните промени и влязоха в ролята на панацея за решаване на кризисните моменти във всички аспекти на обучението. Но не можаха да изпълнят ролята на пълноценна алтернатива на „живите“ срещи в учебната ау- дитория. Вълната от оптимизъм и очаквания вече премина своя пик сред преподавате

РЕЧЕВОЕ РАЗВИТИЕ ПОДРОСТКОВ 10 – 12 ЛЕТ И ИСПОЛЬЗОВАНИЕ ЭЛЕКТРОННЫХ УСТРОЙСТВ

Безруких, Марьяна Михайловна Логинова, Екатерина Сергеевна Теребова, Надежда Николаевна Усцова, Александра Григорьевна Макарова, Людмила Викторовна

КУЛЬТУРНАЯ ПАМЯТЬ И ПРЕЦЕДЕНТНЫЕ ФЕНОМЕНЫ

Валерий Ефремов , Валентина Черняк , Надя Чернева

2021 година
Книжка 6
СИНТАКСИСЪТ КАТО ЕЗИКОВА ОНТОЛОГИЯ

Проф. д.ф.н. Мариана Георгиева

К ВОПРОСУ О СОДЕРЖАНИИ ФУНКЦИОНАЛЬНОЙ ГРАМОТНОСТИ

Проф. д.п.н. Жадько Н.В., акад. Безруких М.М.

КАКВО Е КУРОРТ?

Иля Златанов

В ПАМЕТ НА ЕФИМ ПАСОВ (1930 – 2019)

Доц. д-р Илка Бирова

ДЕКОНСТРУИРУЯ ФЕЙКИ

Татьяна Цвигун, Алексей Черняков

НОВО ПОМАГАЛО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД ЗА НАПРЕДНАЛИ

Сталянова, Н., Крейчова, Е. & Руневска, Е., 2021. Практикум по лексикология (български език като чужд за напреднали). София: Парадигма, 100 с, ISBN 978-954-326-445-2.

Книжка 5
В ПАМЕТ НА ПАЛМИРА ЛЕГУРСКА

Проф. Мони Алмалех

ОВАКАНТЯВАНЕТО НА КАНОНА

Костова-Панайотова, М., 2021. По шевовете на литературата (между Изтока и Запада – граници и идентичности). Благоевград: ЮЗУ „Неофит Рилски“

ВЪЗРОЖДЕНСКИЯТ УЧИТЕЛ ДОБРИ ВОЙНИКОВ И НЕГОВОТО ДЕЛО

Бойчева, К., 2013. В поприще за свобода народна. Хроника на един живот, посветен на българската свобода. София: Рал Колобър, 309 с. ISBN: 9789542948254

КОГНИТИВЕН ПРОЧИТ НА ПРЕДИКАЦИЯТА – ЗА ПУНКТУАЦИЯТА С РАЗБИРАНЕ

Георгиева, М., 2021. Метаезик и пунктуация. София: УИ „Свети Климент Охридски“, 128 стр. ISBN 978-954-07-5093-4

ПРАВО, ПРАВОПИС И ПРАВОГОВОР

Маргарита Гергинова

Книжка 4
РЕКЛАМНЫЙ ТЕЛЕТЕКСТ В ЗЕРКАЛЕ ИНТЕРТЕКСТУАЛЬНОСТИ И ИНТЕРДИСКУРСИВНОСТИ

(на материале болгарской и русской телевизионной рекламы)

УНИВЕРСАЛЬНЫЕ СМЫСЛЫ В РУССКИХ РОМАНАХ ХХІ ВЕКА

Проф. д.н. Дмитрий Поль, Алексей Манчев

LA LITT‚RATURE BELGE FRANCOPHONE FACE AUX D‚FIS DE LA TRADUCTION ET DE LA R‚CEPTION

Gravet, Catherine & Lievois, Katrien (dir.), 2021. Vous avez dit littrature belge francophone? Le dfi de la traduction. Bruxelles: PIE Peter Lang SA. 442 p. ISBN 978-2-8076-1649-3.

Книжка 3
LA DIDACTIQUE DU FLE À LA CROIS‚E DES SCIENCES COGNITIVES ET DISCURSIVES

Elena G. Tareva , Elena Porshneva , Indira Abdulmianova

ПРИЛАГАТЕЛНОТО ИМЕ В ТУРСКИЯ ЕЗИК: ОПИТ ЗА МОРФОСИНТАКТИЧЕСКА ИНТЕРПРЕТАЦИЯ

Йорданова, М., 2020. Морфосинтаксис на прилагателното име в турския език. (Рецензенти: проф. д-р Ирина Саръиванова, проф. д-р Стоянка Кендерова; научен редактор: проф. д.ф.н. Димитър

РЕЧНИК НА ЛИНГВИСТИЧНИТЕ ТЕРМИНИ ЗА СТУДЕНТИ СЛАВИСТИ – ВТОРА ЧАСТ (О – Я)

Сталянова, Н. & Крейчова, Е., 2020. Речник на лингвистичните термини за студенти слависти. О – Я. София: Парадигма. 118 с. ISBN: 978-954-326-425-4

Книжка 2
АКТУAЛНИ ВЪПPOCИ НA ДВУЕЗИЧНAТA УНГAPCКO-БЪЛГAPCКA ЛЕКCИКOГPAФИЯ

(зa пoдгoтoвкaтa нa унгapcкo-бългapcки вaлентен pечник)

ЕЗИК, ВЛАСТ, МЕДИЯ

проф. Мариана Георгиева

ЗА ЕЗИКА НА ЛИЧНИТЕ АКАДЕМИЧНИ ДОКУМЕНТИ НА БЪЛГАРСКАТА МОРСКА ОБРАЗОВАТЕЛНА СИСТЕМА

Кожухаров, А., 2021. Личните академични документи на българската морска образователна система (1892 – 1946). Варна: ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“, 204 стр. ISBN 978-619-7428-55-1.

ЕЗИКОВИТЕ „БИСЕРИ“ И ТЯХНАТА МНОГОПЛАСТОВА МОТИВИРАНОСТ

Тинчева, Н., 2019. Езиковите гафове. Лингвистични, дискурсни и когнитивни аспекти на езиковите „бисери“. София: POLIS, 183 стр. ISBN: 978-954-796-080-0

ЗА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖБИНА. СЪВРЕМЕННИ И ПОЛЕЗНИ УЧЕБНИ СИСТЕМИ

Несторова, П., Куцарова, А. & Андонова, М., 2019. Български език за V клас. Учебно помагало за подпомагане на обучението, организирано в чужбина. София: Просвета.

Книжка 1
ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧНИ АСПЕКТИ НА ПРИСЪСТВЕНОТО ОБУЧЕНИЕ В ЕЛЕКТРОННА СРЕДА

Предизвикателствата пред съвременната лингводидактология през новата 2021 г. без съм- нение са свързани с необичайната обстановка, в която се озова световната образователна система под въздействието на неочакваната епидемична ситуация. Пандемичната вълна предизвика по- врат в хода на естественото развитие на лингво- дидактологичните изследвания. Информацион- но-комуникационните технологии се оказаха в центъра на образователните промени и логично се превърнаха в търсената панац

МЕЖДУКУЛТУРНА КОМУНИКАЦИЯ И ДИГИТАЛИЗАЦИЯ В ОБРАЗОВАНИЕТО

Данов, Д. (2020). Дигитализация и образование: иновативност,

THE IMPACT OF ENGLISH AS A LINGUA FRANCA ON THE ENGLISH LANGUAGE PEDAGOGY

Sifakis, N. & Tsantila N. (2019). English as a Lingua Franca for EFL Contexts. Bristol: Multilingual Matters.

ЖЕСТОВЕТЕ КАТО ПАМЕТ НА КУЛТУРАТА

Маджаров, Джени. (2017). От избор на владетел до детска игра:

2020 година
Книжка 6
100 ГОДИНИ ЕЗИКОВО ОБУЧЕНИЕ В ИКОНОМИЧЕСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ – ВАРНА

(Първите учебни планове и първите преподаватели по езици) Владимир Тодоров Досев

МНОГООБРАЗНИТЕ АСПЕКТИ НА ЕЗИКОВАТА КОМПЛЕКСНОСТ

Complexit des structures et des systŽmes linguistiques : le cas des langues romanes. Sous la direction de Ivaylo Burov & Giuliana Fiorentino. Sofia: CU Romanistika, 2019.

Книжка 5
ЮРИЙ ЛОТМАН КАК ОБЪЕКТ И МЕТАЯЗЫК

Золян, С. (2020). Юрий Лотман: О смысле, тексте, истории. Темы и вариации. Москва: Издательский Дом ЯСК. ISBN: 978-5-907117-81-5

γ

те и българските медии (печатни и елек- тронни) в сравнение с предшественика си, където текстовете обхващат тематиката до 2000 г. В новото издание срещаме текстови паралели до началото на 2020 г., потвърж- дение на думите на авторката в предговора (стр. 5), че „…автентичният текст на ак- туална тематика е най-добрият стимул за произвеждане на реч“. В структурно отношение освен от предговор учебникът се състои от из- ползвани съкращения (стр. 7), списък на използваната

ИНОВАЦИИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Е. Хаджиева, Р. Манова, В. Шушлина. (2020). Иновативни практики в чуждоезиковото обучение. Български език като чужд. София:

К ВОПРОСУ О ПРИЗНАКАХ КВАЗИСИМВОЛА

Григорий Токарев, Надя Чернева

Книжка 4
ЦИФРОВЫЕ СРЕДСТВА В ОБУЧЕНИИ ИНОСТРАННЫМ ЯЗЫКАМ: ОТБОР И ТИПОЛОГИЗАЦИЯ

Бартош Дана, Гальскова Наталья, Харламова Мария, Стоянова Елена

ПОЛИЦЕЙСКАТА ТЕРМИНОЛОГИЯ В ОБУЧЕНИЕТО ПО НОВОГРЪЦКИ ЕЗИК НА НИВО В2 ПО ОБЩАТА ЕВРОПЕЙСКА ЕЗИКОВА РАМКА

Боянова, Д. (2018). Βιβλίο ασκήσεων της νέας ελληνικής γλώσσας για επαγγελματικούς σκοπούς (επίπεδο Β2) / Тетрадка за упражнения

Книжка 3
СИНТАКСИС НА МЕТАЕЗИКА

Мариана Георгиева

BURNOUT LEVELS OF ENGLISH LANGUAGE TEACHERS

Suzan Kavanoz, Yasemin Kırkgöz

КЪМ ИСТОРИЯТА НА ПРЕДЛОГА ОСВЕН

Марияна Цибранска-Костова

ЛАТИНСКА МЕДИЦИНСКА ТЕРМИНОЛОГИЯ ЗА СТУДЕНТИ ПО МЕДИЦИНА И ДЕНТАЛНА МЕДИЦИНА

Станкова, И. & Петрова, М. (2019). Латинска медицинска терминология. Учебник за студенти по медицина и дентална медицина. София: Изток – Запад, 260 с.

ЕРОС И АГАПЕ КАТО ЛИТЕРАТУРНИ ПРЕВЪПЛЪЩЕНИЯ

Стоянова, Ю. (2018). Eрос и Агапе. Литературни превъплъщения.

НОВ СПРАВОЧНИК НА ЛИНГВИСТИЧНИТЕ ТЕРМИНИ ЗА СЛАВИСТИ

Сталянова, Н. & Крейчова, Е. (2019). Речник на лингвистичните термини за студенти слависти. А – Н. София: Парадигма. 144 с. ISBN: 978-954-326-387-5

Книжка 2
A SEMANTIC DESCRIPTION OF THE COMBINABILITY BETWEEN VERBS AND NOUNS (ON MATERIAL FROM BULGARIAN AND ENGLISH)

Svetlozara Leseva, Ivelina Stoyanova, Maria Todorova, Hristina Kukova

В ПАМЕТ НА ДОЦ. Д-Р ЙОРДАНКА СИМЕОНОВА 28.08.1946 – 25.07.2018

Павлинка Стефанова Димитър Веселинов

A NEW LOOK AT TURKISH GRAMMAR THROUGH THE PRISM OF THE POLISH LANGUAGE

Milena Jordanowa. (2018). Język turecki: minimum gramatyczne, Warszawa: Wydawnictwo Akademickie ‟Dialog”. 260 p.

НОВО СЪПОСТАВИТЕЛНО ИЗСЛЕДВАНЕ НА ПРОСТРАНСТВЕНИТЕ ПРЕДЛОЗИ В РУСКИЯ И БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК

Делева, Н. (2020). Пространствените предлози в руския и българския език (лексикографски аспект), София: издателство „Парадигма“. ISBN 978-954-326-415-5

Книжка 1
НОВИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ПРЕД СЪВРЕМЕННАТА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯ

Третото десетилетие на ХХІ век поставя пред лингводидактологията нови предизвикателства. Утвърденото във времето историко-теоретико- практическо разглеждане на тази наука като из- следователско направление, обединяващо всички аспекти на езиковото образование, продължава да поставя във фокус проблема с оптимизиране на акционалността в условията на глобализира- щия се свят. Интерактивността между участни- ците в образователния процес по чужд език из- исква ново преосмисляне на ролит

LA TRADUCTOLOGIE EN BULGARIE AU TOURNANT DU XXI

Alexandra Jeleva, Irena Kristeva

СИНТАКТИЧНО ОТНОШЕНИЕ

Мариана Георгиева

АКАДЕМИК ЮРИЙ ДЕРЕНИКОВИЧ АПРЕСЯН НА 90 ГОДИНИ

Димитър Веселинов, Надя Делева

2019 година
Книжка 6
TOWARDS CONCEPTUAL FRAMES

Svetla Koeva, Tsvetana Dimitrova, Valentina Stefanova, Dimitar Hristov

ПРИНОС КЪМ ЧУЖДОЕЗИКОВОТО ОБУЧЕНИЕ И МОДЕРНАТА ГРАМАТИКА НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК

Стойчев, Ст. (2019). Българският морфологичен резултатив и чешкият език (или за съвременния български морфологичен резултатив и неговите функционални еквиваленти в съвременния чешки език). София: Стилует. ISBN 978-619-194-053-0. 355 стр.

Книжка 5
ЗА НЯКОИ ОСОБЕНОСТИ НА ГЛАГОЛА В ТУРСКИЯ ЕЗИК

Čaušević, Ekrem. Ustroj, sintaksa i semantika infinitnih glagolskih oblika u turskom jeziku. Turski i hrvatski jezik u usporedbi i kontrastiranju. Zagreb: Ibis grafika d.o.o., 2018. 358 p. ISBN 978-953-7997-25-0

НОВ ЮБИЛЕЕН СБОРНИК И НОВИ НАДЕЖДИ ЗА БЪЛГАРИСТИКАТА

Zborn‘k Filozofickej fakulty Univerzity Komenskho. Philologica LXXVII. Univerzita Komenskho v Bratislave, 2018. 453 s. ISBN 978-80-223-4639-9. Editor: Saša Vojtechov† Poklač. Reviewers: prof. Magdalena Kostova-Panajotova, PhD., prof. PhDr. Miloslav Vojtech, PhD.

НАСТОЛНА КНИГА НА БЪЛГАРСКИТЕ УНГАРИСТИ

Найденова, Й. (2018). Унгарски имена на български. Транскрипция. Съответствия. София: Изток-Запад. 213 с. ISBN 978-619-01-0374-4

Книжка 4
ПЕДАГОГИЧЕСКАЯ ИННОВАТИКА В ДЕЙСТВИИ

Галина Шамонина, Леонид Московкин

Книжка 3
НАУЧНОЕ НАСЛЕДИЕ ЗОЛОТОГО ВЕКА ИСЛАМА

Сулейменов И.Э., Молдажанова А.А., Копишев Э.Е., Егембердиева З.М., Ниязова Г.Б.

ПЪРВОТО ЦЯЛОСТНО НАУЧНО ИЗСЛЕДВАНЕ НА МОРФОЛОГИЧНАТА СИСТЕМА НА КИТАЙСКИЯ ЕЗИК В БЪЛГАРИЯ

Цанкова, А. (2017). Морфологична система на съвременния китайски език. Части на речта и функционално-семантични категории. София: Изток – Запад. ISBN: 978-619-01-0091-1

Книжка 2
КОГНИЦИЯ И ПУНКТУАЦИЯ

Мариана Георгиева

КРЪГЛА МАСА „ЕЗИК И ПРЕВОД“

Маргарита Гергинова

ЛИНГВИСТИЧНАТА ПЕРСОНОЛОГИЯ КАТО НОВА ПРИЛОЖНА ДИСЦИПЛИНА

Попов, Д. (2016). Лингвистична персонология по говора. Превъплъщенията

БЕЖАНЦИ И МИГРАНТИ В ПОРТУГАЛОЕЗИЧНИТЕ ЛИТЕРАТУРИ

Андреева, Я. (2017). Литературни прочити на миграцията. София: УИ „Св. Климент Охридски“. 343 стр.

Книжка 1
ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ АСПЕКТИ НА СЪВРЕМЕННАТА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯ

Списанието „Чуждоезиково обучение“ е един епистемолого-културологичен монумент на лингводидактологията, която постоянно търси и обновява своя изследователски профил, за да го подложи на опита на времето, преди да се пре- върне в класика. Списанието е барометър на бъл- гарската методическа наука, фиксиращ нейните творчески търсения през годините, проектиращ нови визии и поставящ теоретико-практически ориентири. Текстовете на публикуваните ста- тии са елементи от историята

БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД ЗА СТУДЕНТИ МЕДИЦИ

Куцарова, А., Краевска, А., Дечев, Ив. & Андонова, М. (2018). Български език за чужденци: Специализиран учебник за медици. Пловдив: Сайпрес. 152 с. ISBN 978-954-92614-9-3

НОВА БЪЛГАРСКА ПРАКТИЧЕСКА ГРАМАТИКА ЗА НЕМСКОЕЗИЧНИ

Werner, S., Hein, S. & Brkic, A. (2018). Bulgarisch – praktische Grammatik. Von Studenten für Studenten. Wissenschaftliche Begleitung: Juliana Stoyanova, Rumjana Kiefer. Hrsg. Juliana Stoyanova. Sofia: Universit‰tsverlag “Sv. Kliment Ohridski”. 182 s.

2018 година
Книжка 6
НЕЗАВЪРШЕНИЯТ ПРОЕКТ НА ИДИЛИЯТА: ПАСТОРАЛ И МОДЕРНОСТ

Николова, Д. (2018). Транспозиции на пасторалното в Бел епок.

СТИЛНО ЗА СТИЛИСТИКАТА

Попов, Д. (2016). Стилистика. Шумен:

Книжка 5
PUBLIC AWARENESS OF DYSLEXIA IN BALKAN COUNTRIES

Mirela Duranović, Dobrinka Georgieva, Mirjana Lenček, Tatjana Novović, Muljaim Kačka

Книжка 4
СЕМАНТИЧНИ РЕЛАЦИИ В РАМКИТЕ НА МНОГОКРАТНАTA ХИПЕРОНИМИЯ В УЪРДНЕТ

Светла Коева, Валентина Стефанова, Димитър Христов

МИФЫ О РУССКОМ ЯЗЫКЕ: ON-LINE

Валерий Ефремов

Книжка 3
БЪЛГАРСКИЯТ „MAÎTRE DE LANGUES“

Димитър Веселинов

ДОЦ. Д-РУ ИЛИАНЕ ВЛАДОВОЙ 80 ЛЕТ

Валентина Аврамова

ГРАДИНАТА С ДЪРВОТО, КОЕТО СЕ РАЗКЛОНЯВА: ВАВИЛОНСКИ ОТКЛОНЕНИЯ НА ИРЕНА КРЪСТЕВА

Ирена Кръстева (2017). Вавилонски отклонения. Преводът между лингвистика и антропология. София: Изток-Запад. 280 стр.

ВТОРА МЕЖДУНАРОДНА ИНТЕРДИСЦИПЛИНАРНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ И ДОКТОРАНТИ

Сборник. (2017). Културен трансфер и българска идентичност. Доклади от Третата международна интердисциплинарна конференция за студенти и докторанти. 7 – 9.12.2016 г. София: Национално издателство „Аз-буки“. 272 стр. ISBN 978-619-7065-15-2

Книжка 2
ДУМИТЕ, ИЗРЕЧЕНИЯТА И ТЕКСТЪТ КАТО ЕЗИКОВИ ЗНАКОВЕ

(Върху материал от български език)

THE FEAR TO TALK

Adriana Sotirova

МЕЖДУНАРОДНА ИНТЕРДИСЦИПЛИНАРНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ И ДОКТОРАНТИ

Сборник. (2016). България в XXI век: Между традицията и иновациите. Доклади от Втората международна интердисциплинарна конференция за студенти и докторанти. Виена, декември 2016 г. София: Национално издателство „Аз-буки“. 292 стр. ISBN 978-619-7065-11-4

EINF…HRUNG IN DIE LINGUISTIK UND IN DIE SPRACHWISSENSCHAFTLICHE BOHEMISTIK

Mareš, P. (2014) Úvod do lingvistiky a lingvistick bohemistiky. Praha: Univerzita Karlova v Praze. Nakladatelstv‘ Karolinum. 66 Seiten. ISBN: 978-80-246-2640-6 (online: pdf)

PROFESSOR BOYAN ALEXIEV (1949 – 2017)

The prominent Bulgarian philologist Prof. Boyan Alexandrov Alexiev, PhD, un- expectedly passed away on December 26, 2017.

Книжка 1
ПРОБЛЕМИТЕ НА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯТА В ПРОСТРАНСТВЕНО-ВРЕМЕВАТА СИТУАЦИЯ НА ХХI ВЕК

Ако речникът е цялата Вселена, подредена по азбучен ред, то научното списание е хронология на науката, фиксирана в статии и съобщения, които с момента на своето отпечатване се превръщат в ав- тентични свидетелства за пътищата на познанието, трасирани от ревностни изследователи на непреход- ните теоретични истини в преходността на човешкия живот. Появяват се автори новатори, които маркират творческия подем на времето, и автори пазители на познанието, съграждано в продълж

ВСИЧКО ДА СТАВА ЗА ПОУКА

Шопов, T., Софрониева, E. (2018). Всичко да става за поука.

BEGRIFFLICHKEITEN UND SCHWERPUNKTE IN DER PRAGMATISCHEN UNTERSUCHUNG VON SPRACHE

Grębowiec, J. (2013). M–wić i działać. Wykłady z pragmatyki języka. Acta Universitatis Wratislaviensis, № 3479. Wrocław: Wydawnictwo Uniwersyte- tu Wrocławskiego. 127 Seiten. ISBN: 978-83-229-3367-1

ИЗСЛЕДВАНЕ НА ИГРАТА КАТО ОБРАЗОВАТЕЛЕН ФЕНОМЕН

Бирова, И. (2017). Игра в обучении русскому языку как иностранному. Исследование игры как образовательного феномена. Москва: НИЦ „Еврошкола“. 267 с.

2017 година
Книжка 6
LES RÔLES DES MOTS-CLEFS

Anlia Brambarova

РЕКОНСТРУКЦИЯ БОЛГАРСКОГО ЯЗЫКА ВСЛЕДСТВИЕ ПОЯВЛЕНИЯ ТЕСТАТИВНОГО КОМПОНЕНТА В СЕМАНТИКЕ СИХНОМОРФЕМЫ Х

В славянской компаративистике не подвергалось сомнению положение, согласно которому славянский праязык имел в распоряжении две сихномор- фемы, содержащие в своей семантике претеритный компонент (претеритный семон, претеритон) . Это, во-первых, морфема х, восходящая к праиндоев- ропейской морфеме, называемой обычно «формативом сигматического ао- риста». Во-вторых, это морфема л, претеритон которой трудно трактовать как континуант общеиндоевропейского семона. Судьба сихноморфем х и

СЕМИНАР „ИНОВАТИВНИ ОБРАЗОВАТЕЛНИ ТЕХНОЛОГИИ В ЧУЖДОЕЗИКОВОТО ОБУЧЕНИЕ“

16 – 18 септември 2017 г. УОБ на УНСС в Равда Даниела Кох-Кожухарова, Калина Братанова

КАТЕГОРИЯТА ПОСЕСИВНОСТ И НЕЙНИТЕ ПРОЕКЦИИ В СЪВРЕМЕННИЯ ТУРСКИ КНИЖОВЕН ЕЗИК

Йорданова, Милена. (2016). Морфосинтактични аспекти на категорията посесивност в съвременния турски език. София. 192 с. Данаил Данов

Книжка 5
ОБЩЕСТВО ИСПЫТЫВАЕТ ПОТРЕБНОСТЬ В ИЗУЧЕНИИ ЯЗЫКОВ

Если говорить о тенденциях последних лет, то наибольший интерес вызывают различные методики самообучения, взаимообучения и непрямого обучения языку

В ИМЕТО НА ПРЕВОДА, В ПАМЕТ НА УМБЕРТО ЕКО

Първи световен конгрес по преводознание. Париж, 10 – 14 април 2017 г.

И НЕКА ДУМИТЕ ГОВОРЯТ...

Димитър Веселинов, Екатерина Софрониева

ЗА КНИГАТА „ИГРАТА ВЪВ ФРЕНСКИТЕ СРЕДНОВЕКОВНИ ФАРСОВЕ“

Генова, В. (2015). Играта във френските средновековни фарсове.

Книжка 4
ЖИВОТЪТ НА КНИГАТА

Анна Ангелова

ОБУЧЕНИЕТО ПО ЛЕКСИКА ВЪВ ФОКУС

Dumarest, DaniŽle & Marie-HlŽne Morsel. (2017). Les mots. Origine, formation, sens. Collection « Vocabulaire et lexique », Grenoble: PUG. 256 p., ISBN 978-2-7061-2635-2

БЕЗКРАЙНИЯТ ПЪТ КЪМ СТАРОДАВНАТА ИСТИНА

Алмалех, М. (2017). Тъмнината в Стария завет. София: ИК „Кибеа“. 255 стр.

ИГРОВЫЕ ФОРМЫ ПОПУЛЯРИЗАЦИИ РУССКОГО ЯЗЫКА

Валерий Ефремов, Елена Петренко

ПОЕМ ПО-РУССКИ

Денис Букин

Книжка 3
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА ПРЕД СЕЯЧА

Шопов, Т. & Софрониева, Е. (2016). „Излезе сеяч да сее... Увод в класическата теория на тестовете по съвременните езици“. София: УИ „Св. Климент Охридски“

САМОУЧИТЕЛ ПО АНГЛИЙСКИ ЕЗИК ЗА СРЕДНО НАПРЕДНАЛИ С АКТУАЛНИ ТЕКСТОВЕ И ЦЕННИ ПРИЛОЖЕНИЯ

Мария Стамболиева. (2016). Английски език – самоучител в диалози – 2. София: Грамма. 352 стр. ISBN: 9789-5429-4306-8

Книжка 2
ТЕОРИЯ И ПРАКТИКА НА ЕФЕКТИВНАТА АКАДЕМИЧНА КОМУНИКАЦИЯ

Мавродиева, И. & Тишева, Й. (2016). От реферата до магистърската теза. Академично писане за студенти. София: БГ Учебник. 208 стр.

НОВ САМОУЧИТЕЛ ПО АНГЛИЙСКИ ЕЗИК С АКТУАЛНИ ТЕКСТОВЕ И БОГАТ СПРАВОЧЕН МАТЕРИАЛ

Стамболиева, M. Английски eзик – сaмоучитeл в диaлози – 1. Плевен: Грамма.

ГЛОБАЛНИЯТ АНГЛИЙСКИ ЕЗИК В БЪЛГАРСКИ КОНТЕКСТ

Georgieva, М. (2011). Global English in Bulgarian Context. Varna: Silueti Publishing House. 203 p.

Книжка 1
ФИЛОЛОГИЧЕСКИЕ НАУКИ, И В ЧАСТНОСТИ ПАЛЕОСЛАВИСТИКА, ИМЕЮТ БУДУЩЕЕ

Народ, который не интересуется историческими документами, рискует прекратить существование своей культуры

СЛАВЯНСКОТО ЕЗИКОЗНАНИЕ В ИТАЛИАНСКИТЕ УНИВЕРСИТЕТИ МЕЖДУ СЕМАНТИКА И ПРАГМАТИКА

Среща разговор на италианските лингвисти Татяна Лекова

FRANCOPHILIE ET GERMANOPHILIE EN EUROPE SUD-ORIENTALE À LA VEILLE ET PENDANT LA PREMIÈRE GUERRE MONDIALE

Actes du colloque, Bucarest, 28 – 29 novembre 2014, sous la direction de Florin Țurcanu. Editura Univesității din București, 182 p.

ОРИГИНАЛЕН МОДЕЛ ЗА ОБУЧЕНИЕ ПО ТУРСКИ ЕЗИК

Йорданова, М. (2015). Граматичен минимум по турски език.

THE LINGUISTIC MOSAIC OF EUROPE

Studer, P. & Werlen, I. (2012, eds.). Linguistic Diversity in Europe. Current Trends and Discourses. (Contributions to the Sociology of Language). Berlin and Boston: De Gruyter Mouton. 349 pages. ISBN: 978-3110270839

МНОГООБРАЗНИЯT КИТАЙ

Сборник. (2015). Пътят на коприната. Доклади от Третата международна конференция по китаистика,

НОВ, ПЪРВИ ПО РОДА СИ ЧЕТИРИЕЗИЧЕН ТЕМАТИЧЕН РЕЧНИК

Крейчова, Е., Сталянова, Н. & Сорока, О. (2016). Кратък тематичен речник на българския, чешкия, полския и украинския език. София: Парадигма. 154 с., ISBN:978-954-326-282-3 Иван П. Петров

2016 година
Книжка 6
ДИАЛОГ НА КУЛТУРИТЕ

Анна Ангелова

СВЕТЪТ КАТО СЛОВО

Магдалена Костова-Панайотова, Любка Ненова

НОВ ПРОЧИТ НА ИСТОРИЯТА НА НОВОБЪЛГАРСКИЯ КНИЖОВЕН ЕЗИК

Диана Иванова. (2012). История на новобългарския книжовен език. Лекционен курс. Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски“. 508 с.

WIE DAS LAND, SO DAS SPRICHWORT, ИЛИ ЗА ЕДИН НОВ ТЕМАТИЧЕН РЕЧНИК В ПОМОЩ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО НЕМСКИ КАТО ЧУЖД ЕЗИК

Попова, Маргарита. (2016). Тематичен немско-български речник. Поговорки, пословици, сентенции и устойчиви словосъчетания. София: Наука и изкуство. 528 с.

НЕЩАТА ОТВЪТРЕ

Анелия Бръмбарова

Книжка 5
РЕЧНИК НА ГЛАГОЛИТЕ В БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК

Мурдаров, В., Димитрова, М., Александрова, Т., Станчева, Р., Чаралозова, К., Томов, М., Паскалев, Н., Стоилова, И. & Кунева, И. (2016). Официален правописен речник на българския език. Глаголи. София: Просвета. 992 с. ISBN: 978-954-01-3154-2

ПОГЛЕД КЪМ МНОГОЛИКИЯ КИТАЙ

Стефанов, Н. & Колева, А. (2015). Китай. Социално-икономическо развитие от древността до наши дни. София: Изток – Запад. 656 стр. ISBN: 978-619-152-568-3

СЪВРЕМЕННИ ПЕРСПЕКТИВИ В КЛАСИЧЕСКИТЕ И НОВИТЕ ФИЛОЛОГИИ

Веселинов, Д. – съставител. (2015). XII конференция на нехабилитираните

ЗА ПРИЛИКИТЕ И РАЗЛИКИТЕ МЕЖДУ ЕЗИЦИТЕ

Иванова, E.Ю. & Градинарова, А.А. (2015). Синтаксическая система болгарского языка на фоне русского. Языки славянской культуры. Москва. 626 стр.

Книжка 4
ВАЖНО СОЗНАТЬСЯ, ЧТО ТЫ НЕ ВСЕГДА ПРАВ

Интервью почетного доктора Болгарской академии наук, академика, доктора филологических наук Л.А.Вербицкой журналу „Обучение иностранным языкам“

NO COMPRE SIN TON NI SON (ИЛИ „НЕ КУПУВАЙТЕ БЕЗРАЗБОРНО“)

Прилагане на дейностноориентирания подход в практиката на обучение по испански като чужд език с ориентация към междукултурните аспекти

ФИЛОСОФСКО ОСМИСЛЯНЕ НА ЕВРОПЕЙСКАТА ИДЕНТИЧНОСТ

Мария Стойчева. (2016). Европейска идентичност (теоретични дилеми

Книжка 3
РУССКИЙ ЯЗЫК СОВРЕМЕННОЙ РОССИИ

Вербицкая Людмила Алексеевна

Книжка 2
СТЕФАНА ДИМИТРОВА

Донка Мангачева

ТАТЯНА МИХАЙЛОВНА НИКОЛАЕВА

(19.09.1933, ЛЕНИНГРАД – 21.10.2015, МОСКВА)

Книжка 1
ЗАБАВЛЕНИЯ ПО ФРЕНСКИ

Доц. д-р Цвета Тодорова

DE VITA BEATA НА ПРЕВОДАЧА

Ирена Кръстева. (2015) Преображенията на Хермес. Преводът между етика и херменевтика. София: Изток-Запад, 213 стр., ISBN 9786191525775

СИСТЕМАТИЗИРАНЕ НА ФРАГМЕНТИТЕ

Ани Бурова. (2014) „Литературата и фрагментаризираният свят“, София: Парадигма, 211 стр. ISBN: 9789543262182 Панайот Карагьозов

2015 година
Книжка 6
SCIENCES ET GUERRE, SCIENCES EN GUERRE

Ioan Panzaru, Florin Turcanu, Simona Necula

ЧУЖДОЕЗИКОВО ОБУЧЕНИЕ НАУЧНО СПИСАНИЕ FOREIGN LANGUAGE TEACHING BULGARIAN EDUCATIONAL JOURNAL ГОДИНА XLII / VOLUME 42, 2015 ANNUAL CONTENTS / ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ

СТРАНИЦИ / PAGES Книжка 1 / Number 1: 1 – 112 Книжка 2 / Number 2: 113 – 229 Книжка 3 / Number 3: 231 – 352 Книжка 4 / Number 4: 353 – 484 Книжка 5 / Number 5: 485 – 603 Книжка 6 / Number 6: 604 – 720

Книжка 5
СБОРНИК В ЧЕСТ НА ПРОФ. МАРИЯ КИТОВА

Юбилеен сборник „В началото бе словото“ в чест на проф. д.ф.н. Мария Китова-Василева. Издание на НБУ, София, 2015 г., ISBN: 978-954-535-870-8, 616 с.

СТАРОГРЪЦКИЯТ ЕЗИК – ВХОД КЪМ СВЕТА НА АНТИЧНАТА КУЛТУРА

Мирена Славова. ΕΛΛΗΝΙΖΕΙΝ. Учебник по старогръцки език. София, 2013, 328 с. ISBN: 9789547999855

НАУЧНИ ПОСТИЖЕНИЯ НА ПЕРСПЕКТИВНИ ФИЛОЛОЗИ

ХI Конференция на нехабилитираните преподаватели и докторанти

Книжка 4
ОПИТ ЗА МОДЕЛИРАНЕ НА ОБРАЗА НА ЖЕНАТА В ИСПАНСКОТО ЕЗИКОВО ПРОСТРАНСТВО

Миткова, А. Жената и езикът в испанския социокултурен контекст.

ДЕТСКАТА ЛИТЕРАТУРА В ОГЛЕДАЛОТО НА МОДЕРНОСТТА

Σούλα Οικονομίδου. Χίλιες και μία ανατροπές. Η νεοτερικότητα στη λογοτεχνία για μικρές ηλικίες. Αθήνα: Εκδόσεις Πατάκη, 2011, 303 σελ. ISBN 978-960-16-4197-3

ДА АНАЛИЗИРАМЕ ГРАМАТИКАТА

Да анализираме английската граматика (Analysing English Grammar). Лиляна Грозданова, Александра Багашева.

VII ÌÅÆÄÓÍÀÐÎÄÍÀß ÊÂÀËÈÔÈÊÀÖÈÎÍÍÀß ØÊÎËÀ

«Ñîâðåìåííûå ïåäàãîãè÷åñêèå òåõíîëîãèè »

МОСКОВКИН ЛЕОНИД ВИКТОРОВИЧ

доктор педагогических наук, профессор кафедры русского языка как иностранного и методики его преподавания

Книжка 3
ЗА ДУМАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ

Мария Костова

„НАРОДНИТЕ БУДИТЕЛИ И АЗ“ В ПРОФИЛИРАНАТА ГИМНАЗИЯ С ИЗУЧАВАНЕ НА РУМЪНСКИ ЕЗИК

Незабравка Тасева На 23.04.2015 г. се проведе вторият заключителен етап на вътрешноучи- лищния кръг на състезанието „Народните будители и Аз“ в Профилираната гимназия с изучаване на румънски език „Михай Еминеску“ в София. Една чу- десна идея на създателите на проекта, дошла в момент с позабравени и поиз- губени човешки ценности, които ни правят човеци и изграждат като личности, особено във време на бездуховност. Гости на състезанието бяха създателят на проекта доц. д-р Кирчо Атанасов, проф

АНГЛИЙСКАТА ДЕТСКА ЛИТЕРАТУРА В „ОГЛЕДАЛНИЯ СВЯТ“ НА ПРЕВОДА

Пипева, М. Своето в чуждото, чуждото в своето: българските преводи

ПУБЛИЦИСТИКАТА КАТО СОЦИОЛОГИЯ НА ЛИТЕРАТУРАТА

Емил Димитров. Публицистиката на Михаил Арнаудов. София, Изток-Запад, 2014. 310 с. Вихрен Чернокожев

ИНТЕРКУЛТУРНА ДИПЛОМАЦИЯ В ЕВРОПЕЙСКИ КОНТЕКСТ

Васко Шутаров. Jавна и културна дипломатиjа. Скопие, Панили, 212 с. Йован Ананиев

Книжка 2
ФРАНКОФОНИЯ И ФРАНКОФОНИ

Димитър Веселинов

АКАДЕМИК МИХАИЛ ВИДЕНОВ НА 75 ГОДИНИ

Тази година основателят на българската социолингвистична школа Михаил Виденов навършва кръгла годишнина. Той е роден на 10.04.1940 г. в София. Завършва средно образование в Годеч (1958), а българска фи-

НОВ МОДЕЛ НА ТУРСКАТА ПАДЕЖНА СИСТЕМА ЗА БЪЛГАРИ

Мария Михайлова-Мръвкарова Милена Йорданова. Лингводидактическо моделиране на турската падежна система за българи.

БИТИЕТО НА ОБРАЗИТЕ

К. Михайлов. Български/булгарски образи в рускоезична среда. София. „Тангра“ ТанНакРа, 2014, 470 с.

NEW VISION ABOUT THE INTERNET RESOURCES AND INFORMATION PRACTICES

Tîrziman, Elena. Internet Resources and Information Practices. Bucharest:

IN MEMORIAM

доц. д-р Снежана Пейчева (29.08.1936 – 18.01.2015)

IN MEMORIAM

доц. д-р Анна Павлова (23.06.1941 – 30.01.2015)

Книжка 1
LA LANGUE DANS L’OEIL ET LA PEAU

Tzvétiléna Krasteva

ЗАЕДНО ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ

Унгаристични изследвания. 30 години специалност „Унгарска филоло- гия“. Състав. Й. Найденова, Л. Лесничкова, И. Маркова. София, Издателство „Изток-Запад“, 2014, 303 с.

2014 година
Книжка 6
БИЛИНГВИЗЪМ В УСЛОВИЯТА НА НАРУШЕН СЛУХ

Светослава Съева, Ангелина Бекярова

ТРАКИЙСКИЯТ ЕЗИК

Светлана Янакиева

ПЪРВОСТРОИТЕЛЯТ

Анна Ангелова

ПОМАГАЛО ЗА НОВИТЕ БУДИТЕЛИ ОТ КЛАСНАТА СТАЯ

Ст. Мечкарова, К. Радкова, Помагало за списване на ученически вест- ник, София, изд. „Българска книжница“, 49 с., ISBN 978-954-380-331-6

ąĎĘğēĜďħġĐĎ ěĎďĨęđĎĞğĘĖ"

auf Bulgarisch geschrieben ist, richtet sich an eine Zielgruppe, die Bulgarisch als Fremdsprache erworben hat, und diese bereits auf einem relativ hohen Niveau beherrscht. Die fünf Verfasserinnen dieses Werkes haben alle langjährige, praktische Erfahrungen auf dem Gebiet „Bulgarisch als Fremdsprache“ gesammelt, und diese hier sehr gut eingebracht. Die Tradition von Büchern, die Manieren und gute Umgangsformen beschreiben, reicht sehr, sehr weit zurück, man erinnere sich im deutschspr

ВЗАИМОДЕЙСТВИЕТО „АВТОР – ЧИТАТЕЛ“ КАТО ЛИНГВОКУЛТУРЕН ПРОБЛЕМ

Vassileva, Irena (2006) Author-Audience Interaction. A Cross-Cultural Perspective. St. Augustine: Asgard-Verlag. 270 стр. Том 316 от поредицата: Sprachen und Sprachenlernen, Band 316, editor: Heinrich P. Kelz

ДЕТАЛЬ МОЖЕТ СТАТЬ СИМВОЛОМ ЭПОХИ

Борис Тимофеевич Евсеев – поэт, прозаик, эссеист. Лауреат премии Правительства Российской Федера- ции в области культуры и премии «Ве- нец», Бунинской, Горьковской и многих других литературных премий. Получил музыкальное, литературное и жур- налистское образование. В советское время публиковался в Самиздате. Ав- тор 15 книг прозы. Переводился на английский, болгарский, голландский, испанский, итальянский, китайский, немецкий, эстонский, японский и др.

Книжка 5
НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ ВЪРХУ БЪЛГАРСКАТА УСТНА РЕЧ

Йовка Тишева. Прагматика и устна реч [Как говори съвременният българин] Фокус, София, 2014, 128 с. ISBN 978-619-90196-2-7 Татяна Ангелова

MIGRATING MEMORIES

Migrating Memories 2: His Story, Her Story, Their Stories еdited by Rodica Albu Brno/Nis 2010 Irina Peryanova

УНГАРСКИТЕ РЕАЛИИ ИЛИ НЕПРЕВОДИМОТО В ПРЕВОДА

Йонка Найденова. Унгарските реалии в контекста на културния трансфер. София: Изток-Запад, 2012, 440 с. VIII с. Илиана Владова

И ВРЕМЯ

языке», «Культура русской речи в XXI веке», «Украина», «Славяно- фильство и западничество сегод- ня», «Современный учебник по русскому языку: каким он должен быть?», «Русская школа за рубежом: опыт, проблемы, перспективы», «Кавказский пленник: неизвестный Лермонтов». В работе примут участие известные политические и общественные дея- тели, руководители министерств и ведомств, представители объединений со-

Книжка 4
ДЕЛО ВЪЗРОЖДЕНСКО, СЪС СИЛА В НАСТОЯЩЕТО

Езиковедски изследвания в чест на проф. Сийка Спасова-Михайлова. Състав. и ред.: Стефана Боянова Калдиева, Радостина Божидарова Захарие- ва. Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, София, 2011, 556 с.

ЕЗИКЪТ – НАУКА И ПРАКТИКА

Езикът – наука и практика. Юбилеен сборник по повод на 65-годишни- ната на проф. д.ф.н. Мария Грозева-Минкова. София: Нов български универ- ситет, 2014 г. 700 с. ISBN: 978-954-535-810-4.

ВРЕМЕНАТА ОТЛИТАТ, НАПИСАНОТО ОСТАВА

Времената отлитат, написаното остава. Юбилеен сборник в чест на доц. д-р Ани Леви (състав. Магдалена Караджункова) София: Нов

СРАВНЕНИЯТА В БЪЛГАРСКИЯ И АНГЛИЙСКИЯ ЕЗИК

Борян Янев. Образните сравнения с антропоцентричен характер в бъл-

О ФОНДЕ

Фонд «Русский мир» был создан 21 июня 2007 года. Учредителями фонда от имени Российской Фе- дерации являются Министерство иностранных дел Российской Федерации и Министерство образова- ния и науки Российской Федерации. Председателем правления фонда является Пред- седатель Комитета по образованию Государствен- ной думы РФ, декан факультета государственно- го управления МГУ, главный редактор журнала « Стратегия России», председатель правления НКИ БРИКС Вячеслав Алексеевич Никонов, а

КАРУСЕЛЬ МАСТЕР-КЛАССОВ БОЛГАРСКИХ УЧИТЕЛЕЙ РУССКОГО ЯЗЫКА КАК ИНОСТРАННОГО

«Учимся учить забавно: русский язык на разных этапах обучения» В нестандартную форму карусели включено несколько мастер-классов, представляющих хорошие практи- ки в обучении русскому языку как иностранному (РКИ) в Болгарии. Для участия приглашены ведущие учителя русского языка, чьи учени- ки добиваются успехов на олимпи- адах и международных конкурсах в области изучаемого языка. Для них творческие навыки - одни из самых необходимых навыков успешно

Книжка 3
ОЦЕНЯВАНЕТО ОТ РОДИТЕЛИТЕ – ВЪЗМОЖНОСТИ И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

Галина Хитрова, Диана Миронова, Янка Банкова, Испанска езикова гимназия – „Мигел де Сервантес“ – София Павлина Йовчева

ОБ ИННОВАЦИЯХ В ОБУЧЕНИИ ИНОСТРАННЫМ ЯЗЫКАМ

Московкин Л.В., Шамонина Г.Н. Инновации в обучении русскому

ПОЛИФОНИЧНИЯТ ВКУС НА ХРАНАТА ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ

Irina Perianova. The Polyphony of Food: (Food through the Prism of Maslow’s Pyramid), Cambridge Scholars Publishing, 2012. 164 p. ISBN (10): 1-4438-4117-X, ISBN (13): 978-1-4438-4117-7

АТРАКТИВНО ПОДНАСЯНЕ НА ТЕОРИЯТА

Марийка Димитрова, Нели Пейчева. Textlinguistik und Pragmalinguistik: Ein Lehr- und Arbeitsbuch.

МОСТ МЕЖДУ ДВА БЛИЗКИ ЕЗИКА

Българско-словенски разговорник. Slovensko-bolgarski priročnik. Ljubljana, Znanstvena založba 2010, 400 str. Автори: Людмил Димитров, Ивана Ангелова, Ана Дърк, Лоуро Козамерник, Сандра Оман, Яро Самобор.

НОВ СЛОВАШКО-БЪЛГАРСКИ РЕЧНИК

В. Панайотов, Д. Иванова, С. Лиханова. Кратък словашко-български речник на икономическите термини / Stručný slovensko-bulharský slovník

ЖЕНСКОТО И МЪЖКОТО ГОВОРЕНЕ – ПАРТНЬОРСТВО И/ИЛИ РАЗЛИЧИЕ

Е. Хаджиева, А. Асенова. Български език като чужд. Пол и език: пове- денчески и езикови модели. София. Гутенберг. 2012, 167 стр.

БАРОКЪТ КАТО КОНЦЕПЦИЯ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ТЕКСТОВЕ

Светлана Василева-Карагьозова. По пътя на барока. Рецепция и тран- сформация на бароковата парадигма в славянските литератури. София, УИ „Св. Климент Охридски“, 2013. 310 с. ISBN 978-954-07-3555-9.

АСПЕКТИ НА ЧУЖДОЕЗИКОВОТО ОБУЧЕНИЕ

Мария Грозева Многобройни учители, автори на учебници, док- торанти и преподаватели познават името на проф. д.п.н. Павлина Стефанова от нейните монографии, студии, статии, методически ръководства и учебни- ци. В своите теоретични и практически разработки тя неизменно е обърната към проблемите на чуж- доезиковото обучение и подготовката на учители по чужд език

ПРОФ. ЗДРАВКО ЧОЛАКОВ (22.09.1941

Смъртта винаги отваря непре- одолима празнота, която нищо не може да запълни. Още по- малко могат да я запълнят ду- мите. И все пак ще се опитам да използвам думите, за да призова паметта за проф. Здравко Чола- ков. Паметта е единственото, с което противостоим на смъртта. А проф. Чолаков остави много, което заслужава да бъде помне- но и ще бъде помнено. Ще започна с книгите на проникновения изследовател, превърнал трепте- нията на най-новата българска литера

ЧУЖДОЕЗИКОВОТО ОБУЧЕНИЕ В ПРОФЕСИОНАЛНА ГИМНАЗИЯ С ИНТЕНЗИВНО ИЗУЧАВАНЕ НА РУМЪНСКИ ЕЗИК „МИХАЙ ЕМИНЕСКУ“

Нина Котева Като балканист по образование, а и по душа, ще използвам метафората за „моста“, когато търся отговор на въпроса „Каква е ползата от изучаването на чужди езици?“. Защото балканецът винаги е търсил път към „другия“, винаги непознатият, чуждият е присъствал в нашия живот – било поради историче- ски или културни обстоятелства и фактори. Оттук се е наложила в творчество- то на всички балкански писатели и метафората за моста – онова съоръжение, което не разделя, а тъкмо обратно – св

РУССКИЙ МИР - ЭТО ВСЕ КТО ЛЮБИТ РУССКИЙ ЯЗЫК И КУЛЬТУРУ

Кочин Владимир Вячеславович Всего за семь лет «Русский мир» стал одним из крупнейших распространителей знаний и куль- туры в мире. Можете ли Вы про- вести параллель с первым годом создания Фонда? – Безусловно, все относительно: по меркам истории семь лет, это дос- таточно малый срок, а для человека это серьезный этап роста, набора сил и возможностей. За это время фонд стал одной из наиболее эффектив- ных негосударственных организа- ций по продвижению русского языка и

Книжка 2
ТЕОРЕТИЧНИ ОСНОВИ НА БИНАРЕН УЧЕБНИК ЗА БЪЛГАРИ

(върху материал от сръбски и хърватски език)

ПРЕВОДЪТ В ЕВРОПА

Ирена Кръстева

ЕДНА ПРАКТИЧЕСКА БЪЛГАРСКА ГРАМАТИКА ЗА АМЕРИКАНЦИ

Charles E. Gribble. Reading Bulgarian Through Russian. 2 Revised Edition. „Slavica“. Bloomington, Indiana, 2013, 153 стр.

ОБЩОБАЛКАНСКИТЕ КОРЕНИ

Василка Алексова. Сватбената терминология в българския и румънския език (Етнолингвистично изследване).

ЗА СПОДЕЛЯНЕТО НА ЧУЖДАТА КУЛТУРА

Елена Хаджиева, Ася Асенова, Йорданка Велкова, Весела Шушлина, Препъни-камъчета в чуждоезиковото обучение, автори Издателство „Гутенберг“, С., 2013, с. 100 Радка Влахова

БЪЛГАРСКИ ЗА ЧУЖДЕНЦИ - ЕДИН НОВ И СЪВРЕМЕНЕН УЧЕБНИК

Куртева, Г., Бумбарова, К., Бъчварова, С. ЗДРАВЕЙТЕ! Учебник по български език за чужденци А1 – А2.

Книжка 1
ПАДНАЛИТЕ АНГЕЛИ

Мони Алмалех

ЧРЕЗ ФРЕНСКАТА ЛЕКСИКА В РОМАНА „ТЮТЮН“ КЪМ НОВИ ПОДСТЪПИ НА ТЪЛКУВАНЕ И ПРЕПОДАВАНЕ НА ТЕКСТА НА ДИМИТЪР ДИМОВ

Веселинов, Д. Френската лексика в романа Тютюн Издателство „Сиела“, 2012, 320 с. ISBN:978-954-28-0617-2 Гергана Златкова

ПО ВЪПРОСА ЗА АКАДЕМИЧНОТО ОБЩУВАНЕ

Шамонина, Галина; Костова, Боряна. Ключ към успеха. Езикът

ПРАВДИВАЯ ЯЗЫКОВАЯ КАРТИНА РОССИИ В XX ВЕКЕ

Ярослав Вежбински. Языковой монументализм в России ХХ века. Лодзь 2012, 263 с. Доц. Константин Попов

ПРОФ. Д-Р БАГРЕЛИЯ БОРИСОВА СЪБЧЕВА (1955 – 2013)

Весела Белчева, Свилен Станчев

ÎÒÊÐÛÒÀß ËÈÍÈß

ПРОЕКТ НА НАЦИОНАЛНО ИЗДАТЕЛСТВО „АЗ БУКИ“ И ФОНД „РУССКИЙ МИР“

2013 година
Книжка 6
ЩРИХИ ОТ ПЪСТРАТА ПАЛИТРА НА БЪЛГАРСКАТА КАРТИНА НА СВЕТА

Михаил Виденов. (2013). Езиковедски щрихи и етюди. София: Между- народно социолингвистическо дружество. ISBN: 9789548305310

ИЗ ДЕБРИТЕ НА ПОРТУГАЛИСТИКАТА

Весела Чергова. (2012). Конюнктивният имперфект в съвременния пор-

ДНЕВНИЯТ РЕД НА КОЦЕПТУАЛНИТЕ МЕТАФОРИ

Ishpekova, Rositsa. (2012). Policing the Naughty Newbies: Conceptual metaphors in Financial Times’ reports on corruption and organized crime-related events in Bulgaria. Sofi a: Unison Art. 150 p. ISBN: 9789549247541

МАТУРА ПО ФРЕНСКИ ЗА ОТЛИЧЕН

Ботева, С., Кръстева, Ж. & Железарова-Сариева, А. 100% успех. Матура по френски език. София: Просвета. 298 с. ISBN: 9789540126258

ВИСОКОФУНКЦИОНАЛНО И МОДЕРНО

Хаджиева, Е., Влахова, Р., Гарибова, Н., Дачева, Г., Асенова, А., Шушли- на, В. & Велкова, Й.

ЧУЖДОЕЗИКОВО ОБУЧЕНИЕ НАУЧНО-МЕТОДИЧЕСКО СПИСАНИЕ FOREIGN LANGUAGE TEACHING EDUCATIONAL JOURNAL

ГОДИНА XL / VOLUME 40, 2013 ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ / ANNUAL CONTENT СТРАНИЦИ / PAGES КНИЖКА 1 / NUMBER 1: 1 – 136 КНИЖКА 2 / NUMBER 2: 137 – 280 КНИЖКА 3 / NUMBER 3: 281 – 424 КНИЖКА 4 / NUMBER 4: 425 – 584 КНИЖКА 5 / NUMBER 5: 585 – 760 КНИЖКА 6 / NUMBER 6: 761 – 880 ПРИЛОЖНА ЛИНГВИСТИКА / APPLIED LINGUISTICS 9–26: Les Moyens Syntaxiques du rheme en russe [Syntactic Properties of the Rheme in Russian] / Anna Khaldoyanidi, Mary-Annick Morel 145–172: Текст как мультисемантический объект [Text

Книжка 5
DIE EU UND DIE EU-ERWEITERUNG IM DEUTSCHUNTERRICHT – ATTRAKTIV UND INNOVATIV

„WIR LIEBEN DEUTSCH Innovation und Motivation imDaF-Unterricht“ Daniela Stoytcheva

ДА НАРИСУВАШ ПОРТРЕТ ЧРЕЗ КНИГИ

Анна Ангелова. (2013). На приятеля на България. Книги с дарствени над- писи в библиотеката на Енрико Дамиани. София: УИ „Св. Климент Охрид- ски“, 240 с. ISBN 978-954-07-3518-4

ПОЛИТИЧЕСКАТА РЕЧ – МОДЕЛИ НА ПОВЕДЕНИЕ И КОМУНИКАЦИЯ

Владислав Миланов, Надежда Михайлова-Сталянова. (2012). Езикови портрети на български политици. Част първа. София: УИ „Свети Климент Охридски“. 230 с. ISBN 978-954-07-3323-4

ПРИНОС КЪМ МЕТОДИКАТА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ВТОРИ ЕЗИК

Росица Пенкова. (2013). Интензивно обучение по български език. Теоретични и практически аспекти на образователното взаимодействие в българските общности в чужбина. София: УИ ,,Св. Климент Охридски“. 320 с. ISBN 978 954 07 35320

ПРОЕКТ НАЦИОНАЛЬНОГО ИЗДАТЕЛЬСТВА „АЗ БУКИ“ И ФОНДА „РУССКИЙ МИР“

Идея проекта «Открытая линия» - популяризация современных тенденции, исследования и анализы ведущих ученых в сфере обучения русскому языку как иностранному, а также - обмен опыта между болгарскими учителями. Проект реализируется Национального издательства «Аз Буки» - часть Ми- нистерство образования и науки Болгарии, вместе с фондом «Русский мир». Сегодня – благодаря мастер-классов, у нас есть исключительная возможность познакомится с новейшими разработками ведущих ученых и мето

TEMЫ МАСТЕР-КЛАССА

ÎÒÊÐÛÒÀß ËÈÍÈß

Книжка 4
ПОЛОНИСТИКАТА В БЪЛГАРИЯ

По повод 60-ата годишнина на самостоятелното преподаване

ИСТОРИЯТА, ЕЗИКЪТ И КУЛТУРАТА НА КРИМСКИТЕ ТАТАРИ, НАСЕЛЯВАЩИ СЕВЕРОИЗТОЧНА БЪЛГАРИЯ

Михайлова-Мръвкарова, Мария. За кримските татари от Североизточна България. София: Авангард Прима, 2013. 134 с. ISBN 978-619-160-132-5 Милена Йорданова

АЗБУКА НА ОЦЕНЯВАНЕТО В ЕЗИКОВОТО ОБУЧЕНИЕ

Татяна Ангелова. (2012). Оценяването в обучението по български език. София: Просвета. 302 с. ISBN: 9789540127132

ЧУЖДОЕЗИКОВО ОБУЧЕНИЕ МЕЖДУ ТРАДИЦИИ И ИНОВАЦИИ, МЕЖДУ ОБРАЗОВАТЕЛНА ТЕОРИЯ И УЧЕБНА ПРАКТИКА

Чуждоезиковото обучение в съвременната образователна парадигма – теория, практика, перспективи. Велико Търново: Ивис, 2011, 277 с.

V ÞÁÈËÅÉÍÀß ÌÅÆÄÓÍÀÐÎÄÍÀß ÊÂÀËÈÔÈÊÀÖÈÎÍÍÀß ØÊÎËÀ

„Ñîâðåìåííûå ïåäàãîãè÷åñêèå òåõíîëîãèè â îáó÷åíèè ÐÊÈ“

Книжка 3
МОЖЕМ ДА УЧИМ ИВРИТ С БИБЛИЯТА

Васил Райнов В последните десет години проф. Мони Ал- малех публикува няколко монографии, в които съпоставя ивритската и българската езикова картина на света. Основен обект на изследване са библейските преводи на Стария завет. След „Цветът в Петокнижието“ (2006), „Светлината в Стария завет“ (2010), „Библейското магаре“ (2011) сега на бял свят излиза „Архангелите в Библията“. Тези книги са изпълнени с множе- ство примери от ивритския текст и българските преводи. Ре

COMPOUND VERBS FROM А COGNITIVE AND SEMANTIC PERSPECTIVE

Bagasheva, Alexandra. (2012). Refl ections on Compound Verbs and Com-

„БОТУША В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРНА МОДА“

Дария Карапеткова. (2012). Ботуша в българската литературна мода. София: ИК „Сиела“. 307 с. ISBN 9789542811688

ТЕАТРАЛЬНАЯ АТМОСФЕРА В КЛАССЕ

Тодорова, Румяна В. Димитрова, Розалина И

ПРАЗНИК В МОЕТО УЧИЛИЩЕ

ÎÒÊÐÛÒÀß ËÈÍÈß

Книжка 2
ЗА УЧИТЕЛЯ И ЧОВЕКА ЧУДОМИР – АНАЛИЗ НА ЗАПИСКИТЕ МУ ЗА ЕДНО ПЪТУВАНЕ В ТУРЦИЯ

Мевсим, Хюсеин. Пътуването на Чудомир в Турция (1932). Пловдив: „Жанет 45“, 2012, 200 с. ISBN 978-954-491-785-2 Милена Йорданова

НАУЧНОТО НАСЛЕДСТВО НА ПРОФ. БОЖИЛ НИКОЛОВ

Избрани трудове на проф. Божил Николов. [Съставителство, предговор,

ФУНДАМЕНТАЛНИЯТ ТРУД НА МАРИЯ КИТОВА- ВАСИЛЕВА „ЛЮБОВТА КЪМ СЛОВОТО. ЗА ИЗВОРИТЕ НА НАУКАТА ЗА ЕЗИКА“

Китова-Василева, Мария. Любовта към словото. За изворите на науката за езика (От древността до края на Ренесанса). София: Колибри, 2012, 492 с. ISBN: 978-954-529-982-7x

БИЛИНГВАЛНО ПРЕДУЧИЛИЩНО ОБУЧЕНИЕ

Peter Doyé. Lernen in zwei Sprachen. Deutsch im bilingualen Kindergarten. Hildesheim – Zürich – New York: Georg Olms Verlag AG, 2012, 110 S. ISBN 978-3-487-08870-9

Книжка 1
2012 година
Книжка 6
НА УЧИТЕЛЯ – ЛИЧНО

90 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ПРОФЕСОР ЖАНА МОЛХОВА

ПРОФЕСОР НИКОЛАЙ МИХОВ НА 70 ГОДИНИ

Даниела Кожухарова Николай Николов Михов е роден на 30 април 1942 г. в семейството на индустриалец. През 1956 г. заминава за София, за да учи в гимназия. Изу- чава руски и френски език, към които добавя факултативните латински, немски и английски. Учи неуморно и до днес. Професор-полиглот, който по време на кандидатстудентските кампа- нии, докато проверява работите по френски език, по време на кратката си почивка попълва тестовете по немски и по испански език, показвай

ЕВРОПЕЙСКИ ДЕН НА ЕЗИЦИТЕ

Цветанка Панова

РЕТРОСПЕКТИВНА БИБЛИОГРАФИЯ RETROSPECTIVE BIBLIOGRAPHY

Преди 50 години Симеонов, Йосиф. Някои трудности при изучаване на френски език. С., Наука и изкуство, 1962, 84 с. Методика на обучението по френски език в средния курс на общообра- зователните училища: Учебник за учит. инст. за прогимназ. учители / Валерия Карабаджева. София: Народна просвета, (1962), 192 с. Нагледна граматика на немски език / Жана Николова-Гълъбова. Со- фия: Народна просвета, 1962, 243 с. : с табл., 2 л. табл. Българско-немски речник / Александър Дорич, Герда Минкова, Стефан

АКАДЕМИЧЕН КАЛЕНДАР ЗА 2012 Г.

01.02. 2012 г. Международна конференция „Славянските етноси, езици и култури в

КНИГИ И ПЕРИОДИЧНИ ИЗДАНИЯ, ПОЛУЧЕНИ В РЕДАКЦИЯТА BOOKS AND PERIODICALS RECEIVED

Ботева, С., Ж. Кръстева, А. Железарова-Сариева. 100% успех. Матура по френски език. София, Просвета, 298 с. Легурска, П. Семантичен речник на типологичните характеристики на вторичното назоваване в руския и българския език. София, Изда- телство „Ето“, 2011, 312 с. Легурска, П. Съпоставителни лексикални анализи и основа за съпос- тавка. София, Издателство „Ето“, 2011, 228 с. Мавродиева, Ив. Политическа реторика в България: от митингите до онлайн социалните мрежи (1989–2011 г.). Автореферат н

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.