Чуждоезиково обучение
Вход / Регистрация

https://doi.org/10.53656/for23.602nabl

2023/6, стр. 559 - 572

НАБЛЮДЕНИЯ ВЪРХУ УПОТРЕБАТА НА КЛИШЕТАТА В БЪЛГАРСКАТА И В РУМЪНСКАТА ПУБЛИЧНА РЕЧ

Владислав Миланов
OrcID: 0000-0002-8920-5621
E-mail: vladislavmilanov77@abv.bg
Faculty of Slavic Studies
Sofia University
15 Tzar Osvoboditel Blvd.
Sofia Bulgaria

Резюме: Статията разглежда употребите на клиширани изрази в политическатаречвБългария и вРумъния.Анализирани са основни теоретични схващания за същността на клишето като семантика и като структура. Представени са възгледите на езиковедите за различията и приликите между щампа, клише и шаблон. На базата на ексцерпиран материал от публичната реч в двете балкански държави са направени изводи, свързани с употребата на клишето в политическата реч, която е по-специфична от употребата му в други сфери от общуването. В публичната политическа реч клишето развива някои допълнителни специфики, подчинени на прагматиката на политическата комуникация. Като особена проблематичност се отчита разминаването между политическата реч, изразена чрез клишета, и действителността, която назовава и създава. Застъпена е идеята, че това е една от причините клишето да се превърне в удобна речева стратегия в политическата реч, защото така се създават правилни граматични конструкции, които обаче често са лишени от съдържателна сила или пък предават съдържанието на изказването неубедително и без стилистична оцветеност. Допуска се и хипотезата, че всички тези особености на клишето го превръщат в удобна стратегия при общуването и в част от политическия жаргон в двете страни.

Ключови думи: публична реч;комуникация и манипулация; десемантизация; клише

Балканските страни, които се опитват да утвърдят демократичен модел на управление след социалистическия режим, търсят идентификацията на новите политически идеи и през силата на езика. Това е основание в настоящата статия да бъдат разгледани някои сходни в структурно и в семантично отношение употреби на клиширани изрази, както и на думи, при които от свръхупотреба в публичната реч се появява процес на избледняване на значението, при което думата не носи онази силна смислова натовареност, с която изначално е създадена, за да назовава и да въздейства. За българската публична реч такива думи, които често се употребяват от публичните лица, но все повече губят от силата на своята номинативна функция, са думи като визия, приоритети, хармонизиране, ресурси и много други. В различни съвременни електронни корпуси на българския език може да бъде проследена честотата на употребата им, както и десемантизацията, която се наблюдава в изреченските конструкции. Публичните лица и в двете балкански страни очевидно не си дават сметка, че когато говорят за приоритетите в образованието, а в същото време образователната система изостава все повече, езиковите носители не могат да разпознават зад употребата на тази дума истинска реалност, а си дават сметка, че тази действителност е подменена в името на политическа цел през употребата на клишето. По същия начин, когато в един пострадал от природни бедствия и аварии район гражданите слушат, че правителството ще направи всичко възможно и ще ангажира всички ресурси на държавата, а в същото време хората реално бедстват и до тях не достига помощ, се осъзнава отново огромната пропаст, която стои между думите и действителността. За политически ангажираните лица обаче тези клиширани употреби са много удобни, защото през тях се поема псевдоотговорност и се демонстрира псевдоангажираност, а в същото време ги освобождава от прякото им задължение да отстояват и да изпълняват стриктно това, което са казали. Поредицата от примери може да бъде продължена, защото постсоциалистическите лидери в стремежа си да демонстрират загриженост към проблемите на хората, се научиха да използват десетки клиширани конструкции и да избягват отговорността си пред езика, която всъщност е най-вече отговорност към гражданите. Когато зад думите не стоят реалности, лесно се изчерпва семантичният им потенциал и те участват в граматически коректни изреченски конструкции, но номинативната им сила е ограничена, тоест превръща се в клиширана реч. За да бъде подкрепено горното съждение с още един пример, ще използваме една много често срещана фраза, която ясно го илюстрира. И в България, и в Румъния политиците често казват, че здравеопазването е основен приоритет (в предизборни кампании, в управленски платформи, в национални стратегии и прочее ситуации, които са много благодатни да се разгърнат структурните и семантичните специфики на клишето). Гражданите и на двете държави обаче са особено чувствителни по темите, свързани със здравеопазването и образованието, тъй като това са области, които имат фундаментално значение за опазването и развитието на едно общество. Освен това и в двете държави са направени множество опити за реформа в образователната сфера и в сферата на здравеопазването, но резултатите по-скоро водят до разочарование и до поредица от негативни обобщения, отколкото до силно обещаваните промени, които да доведат до успехи и в двете сфери и тези успехи да се отразят благоприятно върху обществото.

Три основни причини могат да мотивират появата на този текст.

1. По време на така наречения социалистически режим много силно влияние оказва комунистическото клише. Във френската социолингвистика понятието сполучливо е определено като дървен език. Представителите на комунистическите партии използват фрази и изречения, в които опорни думи често са идеологизирани лексеми, натоварени с основната функция да поддържат духа на комунистическата идея и да внушават величието на партийната система.

2. След така наречената „перестройка“, която разтърсва страните от бившия социалистически блок, се прави сериозен опит от новите лидери и през лексиката и езика да се разграничат от предходния строй и да потърсят идентификацията на новите политически идеи през идентификацията чрез новата лексика, резултат от сериозните общественоикономически промени в обществото.

3. Третата причина е свързана с работата на преводачите и на преподавателите по чужд език, които нерядко изпитват затруднение да преведат клишираните употреби, така че да не се изгубва „силата“ и „оригиналността“ на конструкцията. Политиците често се крият зад сигурността на клишето поради неговата „естествена“ природа едновременно да назовава, но в същото време да прави това без особена обвързаност между казаното и това, което ще се превърне в резултат от него. В чуждоезиковото обучение често не се разбират тези конструкции, защото са „изпразнени“ от съдържание, а обучаваните, и особено преводачите търсят първо опорите на смисъла и тогава изграждат и подреждат значенията на конструкциите.

В българската и в румънската лингвистична литература съществуват множество теоретични изследвания, посветени на клишетата в публичната и в непубличната реч. Интересно е да се отбележи, че темата е дала повод на езиковедите от двете държави да разработват и езикови бележки, свързани с неуместните употреби на думите и с десемантизацията им в редица конструкции.

Според дефиницията в „Български тълковен речник“ на Василка Радева под клише се разбира изхабен стереотипен израз, или казано с други думи – езиков шаблон. Тези две понятия често се използват в терминологичния апарат на езикознанието като синоними, въпреки че съществуват концептуални различия у езиковедите в интерпретацията им. Според Кр. Чакърова и П. Костова (Chakarova, Kostova 1999) „клишето може да се квалифицира като шаблон, ако се използва в нехарактерен контекст“. Авторките на едни от най-сполучливите изследвания по стилистика и практическа стилистика приемат, че отъждествяването на клишето с шаблона е неправилно, тъй като, от една страна, не е научнообосновано да се използват два термина за едно и също явление, а от друга страна – става дума за два различни стилистични феномена. Двете изследователки подкрепят мнението на руската лингвистка М. Сенкевич, според която шаблонът е „изхабена от употреба езикова структура, която предизвиква негативен стилистичен ефект, а клишето е стандартен езиков израз, характерен за определена сфера на общуване“ (Senkevich 1976). Сенкевич говори за клишето като за стандартен израз и за да представи още по-убедително наблюденията си, го сравнява с понятието „щампа“. Според нея, за да не стане стандартът (клишето) щампа (...), той трябва да бъде употребен в точно съответствие с обозначения от него предмет (т.е. необходима е точна, а не „приблизителна“ словоупотреба) и в обкръжение, нечуждо на неговата функционалностилова природа. В разширение на тази дефиниция Кр. Чакърова и П. Костова доказват, че най-лесният пример за подобна трансформация е употребата на административни клишета в публицистичната или научната функционална сфера. В естествената си среда, уточняват авторките, (административната документация) те изпълняват предназначението си да облекчават деловата комуникация, но в нетипичната си среда (напр. публицистичен текст) „дразнят“ възприемателя, тъй като правят речта „книжна“ и неизразителна.

Подобна хипотеза застъпва и Борислав Георгиев, според когото в някои сфери на употреба клишетата дори улесняват процеса на общуване. В допълнение към наблюденията му, трябва да се отбележи, че в политическата реч клишетата отнемат от ефекта на звучене и правят стила тромав, а речта не въздейства толкова силно, защото през „изхабени“ употреби е невъзможно да се постигнат образност и въздействие.

Терминологичните постановки на проблема представят разграничението между двата термина и в речника на Д. Розентал и М. Теленкова, в който е отбелязано, че „за разлика от щампата, представляваща изтъркан израз с избледняло лексикално значение и заличена експресивност, клишето образува конструктивна единица, съхраняваща своята семантика, в много от случаите и изразителността си...“ (Rozental, Telenkova 1976). С оглед на наблюденията върху примерите от българския и румънския политически дискурс тази хипотеза може да бъде преосмислена и дори преформулирана, тъй като и клишето, и щампата, са често използвани изрази, които придобиват характеристиките на шаблона по отношение на оригиналността и експресивността. В подкрепа на обобщението могат да бъдат приведени и научните изводи, до които стигат Кр. Чакърова и П. Костова, че шаблонът може да се прояви на различни езикови равнища – думи и словосъчетания, граматични категории или синтактични структури, и във всички случаи представлява изхабено от честа употреба езикова образувание, загубило първоначалната си експресивност или информативност и способността си да въздейства положително върху съзнанието на възприемащия. Подобно научно твърдение защитава преди двете авторки и проф. Ст. Брезински, според когото честата употреба на тези словосъчетания престава да предизвиква вече асоциации и да създава образи... (Brezinski 1966).

В своята магистърска теза, посветена на употребите на клишето, Севда Турмакова от МП „Лингвистика“ обобщава на базата на десетки ексцерпирани примери от българската политическа реч, че схващането за понятия като шаблон, клише и щампа първоначално е обвързано със значението на средства (напр. плочки и пластини от различен материал, тоест пренесени са по сходство от други сфери извън общуването), които служат за създаване на голям брой еднакви образи/форми (Turmakova 2013). В преносното си значение, отбелязва авторката, те също имат близък смисъл и посочва, че в „Български тълковен речник“ техните определения са следните: щампа – 1. Метална форма за серийно производство на предмети, 2. Отпечатък от художествена графика, 3. неодобр. Шаблонен израз; шаблон – 1. Образец, калъп за изработване на еднакви изделия, 2. Плоскост с изрязани букви или фигури за нанасяне на шарки и надписи, 3. Модел, който води до еднообразие и липса на творчество, 4. Словесен израз, лишен от оригиналност и свежест; клише – 1. Издълбан в обратен вид образ върху плоча, 2. Отпечатан с такава плоча образ, 3. Изхабен стереотипен израз. Ако се имат предвид само данните на речника, то това са понятия, чието буквално значение е приблизително еднакво, базирано на общия принцип за възпроизвеждането по определен стандарт или стереотип. Значението на думата „стереотип“, от която произлиза прилагателното „стереотипен“, е: 1. ост. Отливка от печатарски набор, използвана при многократно препечатване, 2. Устойчива система от условни рефлекси, които определят еднакво поведение при сходни обстоятелства. Речниковата статия убедително доказва, че в корена на значението си стереотип също е средство за възпроизвеждане на голям брой образи по определен калъп, като второто значение отвежда към повторителността на едни и същи действия при определени условия, което ще рече, че има преплитане на значенията между трите понятия, тъй като характерно за употребата на шаблона, както и на неговия синоним – щампата, и едно от определящите ги качества е, че те се използват при определени (типични) условия.

В OnlineRechnik.com, продължава своите наблюдения авторката, се срещат следните значения на трите понятия: щампа – 1. спец. В типографията – рисунка, снимка, издълбана в обратен вид върху плочка, 2. Отпечатан чрез тази плочка образ, 3. Маниер, езиков израз и др., който се използва наготово; шаблон, клише; шаблон – 1. Образец (форма, калъп и др.), по който се изработват множество еднакви изделия, Шаблон за буква, 2. прен., само ед. ч. Общоизвестен, изтъркан модел за творческа дейност, който води до еднообразие; липса на оригиналност. Мисли по шаблон, 3. прен. Шаблонен израз. Речевите шаблони; клише – 1. спец. В типографията – рисунка, снимка, издълбана в обратен вид върху плочка, 2. Отпечатан чрез тази плочка образ, 3. Стереотипен израз в речта. Дефинициите показват, че щампата се схваща като синоним на останалите две понятия, при които се подчертават еднообразието и липсата на оригиналност, а това води до обобщението, че разликата между щампа, шаблон и клише е съвсем прозрачна, а сближаващото между тези понятия се дължи на това, че са широко употребими и утвърдени изрази, които хората са свикнали да чуват/използват при еднакви обстоятелства и по-ради това те са бързо изникващи в съзнанието, като по този начин успешно заемат своите употреби в речта. Свръхупотребата на думи от състава на клишираните конструкции обаче често води до „сивота“ в изказването; делничност в конструкции, които изискват повече образност; и не на последно място с оглед на употребата в политическата реч – водят до разминаване между думите и действителността, която стои зад тях. Ето защо проф. Брезински използва като техни синоними определения като сух, стереотипен, еднообразен, банален, които точно изясняват тяхната природа. С оглед на политическата реч в България и в Румъния може да се приеме схващането на Ст. Брезински, че това са равнозначни понятия: изтъркват се, посивяват, излиняват иначе хубави, изразителни думи, престават да действат на съзнанието на слушателя и на читателя – превръщат се в езикови щампи, в калъпи, в шаблонни изрази; Книжният, безличният език води към шаблона, към фразата клише, но то задължително трябва да бъде допълнено и разширено с уточнението, че става думи за прагматика, подчинена на политическите стратегии и манипулации, обвързана с „умението“ на политиците след толкова дълги процеси на комуникация да изчерпват своята оригиналност в изказа и да търсят лесно, но ефикасно средство в общуването, каквото е клишето.

С оглед на анализа на примерите в настоящата статия може да се каже, че клишето в политическата реч е най-често стандартизиран израз с опорна дума, която поради свръхупотреба е заличила основните си семантични характеристики. Клишето е лишено от стилистични признаци, свързани с образността и въздействието на изразните средства и е натоварено прагматично: да обобщава разсъжденията по важни за обществото въпроси, като използва изречения с по-ниска информативна стойност и с явно представена нагласа за избягване на конкретна отговорност чрез употребата на типизирани и често повтарящи се конструкции.

Примерите от румънската реч са извадени от различни източници. В определена степен те показват, че в първите години от новия век в румънската политическа общност се използват по-неутрални клишета, тоест конструкции, които не са преекспонирани в политическия дискурс. Прави впечатление обаче, че в речта се срещат високопарни думи и изрази, които препращат към стила на социалистическото говорене:

Смятам, че в настоящия момент мой дълг е да му дам тази безусловна подкрепа безвъзмездно, не става въпрос за назначаване, номиниране или нещо друго, за да имам гаранцията, че чрез неговото избиране слагаме край на този вреден, изключително вреден за Румъния период, какъвто беше режимът на Басеску, каза Таричану по Антена ([http://www.cotidianul.ro/, 5.11.2014], Таричану: Мой дълг е да дам безусловна подкрепа на Виктор Понта) / „Понта: „Румъния не е в опасност. Ние ще окажем безусловна подкрепа на Украйна и Молдова!“ [http://webcache.googleusercontent.com/, 5.05.2014] objectifs majeurs: „По този начин изпълнителната власт ще трябва да преследва три основни цели: сближаване с Европейския съюз, създаване на работни места и борба с корупцията. [http://www.basarabia.md/, 12.06.2013], Новото правителство има 3 основни цели за следващите 100 дни; Основни цели в дейността на CNEAIP през февруари. [http:/ edu.ro, 19.02.2003]; Правителството дава на кметовете чудесна възможност за вземане на рушвети. [http://adevarul.ro/, 12.08.2014], „В неделя вечерта министър-председателят Виктор Понта заяви, че ситуацията в региона предлага и най-голямата възможност за Румъния, а именно да доближи Молдова до ЕС и НАТО, като отбеляза, че не вижда друго решение за обединение, освен ако молдовските граждани не решат това чрез референдум“. [http://www.gandul.info/, 23.03.2014], Правителственият ръководител смята, че ситуацията в региона предлага най-голямата възможност за Румъния по отношение на Молдова / „Не „грешки във възприятието“, а грешки в управлението“. [http://www.cdep.ro/, 29.11.2011], Парламентарни дебати: Заседание на Камарата на депутатите от 29 ноември 2011 г.) / „Non pas „erreurs de perception“, mais erreurs de gouvernement“; „Прекомерното данъчно облагане на Понта не коригира грешките в управлението“. [http://www.zf.ro, 28.10.2013], Прекомерното данъчно облагане на Понта не коригира грешките в управлението) objectifs communs: „Понта: Аз и Антонеску се допълваме, имаме общи цели, дори и да не говорим на един и същи език“. [http:// webcache.googleusercontent.com/, 9.02.2012], „От своя страна, британският външен министър Уилям Хейг заяви, че Великобритания и Русия споделят общи интереси и цели в Сирия, като искат да сложат край на страданията на хората и на нестабилността в страната. [http://romanian.ruvr.ru/, 13.03.2013], Москва и Лондон имат общи цели в Сирия domaines prioritaires: „Като конституционни правомощия – външна политика, национална сигурност, но бих казал, че и визията за страната, чийто президент сте, визията за Румъния. Например има някои области, които трябва да бъдат приоритетни“. [http://www.agerpres.ro/politica/, 16.10.2014], ИНТЕРВЮ Моника Маковей: Дойде времето на независимите; искам да бъда президент на румънците, а не на партиите: Говорим общо за 12 приоритетни области, които тръгват от предпоставката за политическа стабилност и засилване на сътрудничеството между Парламента и правителството“. [http://bacaulactiv.ro/, 12.11.2014], Политическо изявление на депутата Мирон Смарандаке: „Обикалям страната, слушам хората и програмата на кандидатите трябва да бъде тяхната програма. Именно там трябва да донесем решения, а не празни думи и обещания. [http://psnews.ro, 3.09.2014], ЕКСКЛУЗИВНО Първото интервю на Моника Маковей след оставката ѝ от PDL (Либерално-демократичната партия): „Само чрез инвестиции можем да постигнем просперитет, а не като предлагаме предизборни пакети и празни обещания, обобщи Елена Удря“. [http://webcache.googleusercontent.com, 6.09.2011], Елена Удря: „USL (Съюз „Спасете Румъния“) иска държава на предизборните подаяния“.

Макар и малко на брой, примерите показват, че в румънската публична реч се срещат редица сходни клиширани конструкции с българската политическа реч. Наблюденията ни ще продължат с избрани примери от Корпуса по парламентарна реч, от който са извадени някои от по-честите употреби на клиширани конструкции.

Още от началото трябва да се отбележи, че в българската политическа реч в годините на така наречения преход се оформят няколко лексеми, около които се структурират изреченските клиширани конструкции: визия, приоритети, ресурси, стартиране и финализиране, хармонизиране, мониторинг, отговорност, опора/опорки, задкулисие, сглобка и други. Някои от тези лексеми са стилистично маркирани и в определен контекст привнасят конотация на съобщаваната информация. В последно време се употребява много често лексемата сглобка. Тя се появи, за да обозначи връзката между няколко по-литически субекта, които оформиха управленска коалиция. Тъй като напрежението в политическата ситуация в България е особено динамично и винаги напрегнато, това се отразява и на избора на изразните средства, с които общуват българските политици, както и на търсеното въздействие върху аудиторията. Често това въздействие е свързано с иронията, със сарказма и с други похвати, които изразяват недоверието между партньорите в управляващата коалиция. Така в корпуса от парламентарна лексика се появиха и езикови примери, които противопоставят състоянията и настроенията на политическите субекти: некоалиция, несглобката, разглобяване на сглобката и други.

Тези примери обаче винаги препращат към лексемата отговорност. Ето защо в това изследване тя може да бъде възприета като една от най-често срещаните думи в състава на изреченските структури клишета. Съчетанията, които най-често използват политиците в България, са национално отговорно поведение, отговорно правителство, споделена отговорност и др. Редом с нея се среща и лексемата безотговорност, най-често стилистично маркирана, за да изрази различен тип нередности, към които е проявено небрежно отношение: Грижата за нацията е споделена отговорност1; Промените в Конституцията са тест за национално отговорно поведение. Моят апел към политическите партии в парламента е да извървят тези последни крачки в оставащите часове, за да можем наистина да се поздравим всички заедно с един голям успех за България, с широко политическо съгласие чрез честни и национално отговорни дебати в парламента да променим за добро Конституцията и да покажем, че нашата демокрация диша, тя е динамична, тя може да адресира и да решава проблем. Надявам се, че разумът и национално отговорният подход ще победят. (...) България в момента има нужда от отговорно правителство2.

Отговорността или безотговорността често са свързани със спешни мерки, които трябва да бъдат приети: Затова ние предприехме едни спешни мерки, за да бъдат мобилизирани всичките онези организации по места, които разполагат с такава техника, и срещу заплащане по договор да въвеждат тази информация3; В програмната декларация се казваше, че ще се свика тристранната комисия за съгласуване на интересите и ще се вземат спешни мерки за по-безболезнено преминаване на зимния период4; Така че аз смятам, че Вие можете да направите, господин министър-председател, нещо в тази насока, за да могат да се вземат спешни мерки до тези шест-седем години, които Вие казахте и които аз смятам, че могат да се съкратят на три-четири, нещо да може да се направи спешно в строителство5.

В последните години много активно в публичната реч се употребяват два глагола и производните от тях отглаголни съществителни имена. Глаголите са стартира и финализира. Статистиката към 2015 г. показва, че при търсене на резултати в сайта на НС срещу глагола стартирам излизат 1279 резултата, а срещу финализирам – 498. Наблюденията на С. Турмакова показват, че ако се стесни кръгът на търсене, като се вземе например формата за бъдеще време – ще стартира и ще финализира, отново се забелязва голяма разлика между стойностите – съответно 193 на 10 резултата (Turmakova 2013). По това може да се съди според авторката, че в Парламента често стартират или се обявяват бъдещи намерения за започване на проекти и т.н., но обратният процес е по-рядко обсъждан, тъй като е и по-рядко реализиран. Употребата на стартирам и на финализирам е не само част от проблема за клишето, но и проблем, свързан с лексиката, за която в българския език има точни съответствия: започвам и приключвам/свършвам:

Нека да припомня, че проблемът с неосигурените български граждани е заложен още със стартирането на здравноосигурителната система през...6.

Лексемата ресурси също е честа съставка на клишетата в българската по-литическа реч. Изборът на това клише е свързан с неговата универсалност, всяко нещо е възможно да бъде наречено „ресурс“ – от финансови средства до човешки същества: Предвижда се да бъде приложен координиран, интегриран подход, който би позволил обединяване на ресурси: финансови, човешки, материални при постигането на общи цели в политиката за интеграцията на ромите7.

Лексемата приоритет(и) е също много често употребявана в политическата реч, а от нея се пренася и в други сфери, най-осезаема от които е журналистическата реч. Създава се усещането, че всичко в държавата е приоритет. Особено се засилва употребата на тази лексема по време на предизборна надпревара и всеки от кандидатите говори за приоритетите в своята програма. Всяко нещо, за което политиците говорят, е част от основните и/или националните приоритети. Около това клише често се организират и други словесни шаблони, което го превръща в устойчиво съчетание, което може да бъде определено и като политически фразеологизъм: Имаме приоритети, приети с консенсус8. Досега в Закона за устройство на държавния бюджет имаше подреждане, както и Закона за конкретните години за държавния бюджет от гледна точка на конкретизацията на съответните приоритети9. Защото приоритетите, тоест парите, които трябваше да отидат за задоволяване на неотложни, насъщни, приоритетни нужди, бяха насочени към други нужди, които са също важни, но не толкова важни, колкото приоритетните10.

Не на последно място в системата от клиширани думи и изрази в българската политическа реч стои лексемата визия. При нея се стига дори до някои неадекватни употреби, при това в речта на един от президентите на Република България, който казва, че Левски е визията на България. С подобна неуместна употреба може да се сравни само една фраза на министърката на икономиката, която говореше, че по времето на ГЕРБ се случват най-много магистрали.

В речта на политиците визията се представя в ролята на едно от важните условия за водене на политика, основополагащ принцип за вземане на решения по държавните въпроси. Липсата на визия, на ясна визия е едно от честите обвинения, които си разменят парламентаристите. Това клише, както отбелязва С. Турмакова, се съчетава често с прилагателното „ясен“ (146 резултата) и като че ли това е най-честата му комбинация с тази част на речта. От друга страна, често се среща в конструкции с предлога „за“ (395 резултата) като например визия за развитие (87 резултата): Това зависи и от Европейската комисия по околна среда. Ако те проявят необходимата визия и готовност за това, то ще стане11; Законът за регионално развитие със своето съдържание изразява необходимостта от ясна визия на държавата...12; Тези пристанища са направени за това. Те са изградени с държавна политика и с държавна визия13 .

Лексемата стратегия също се нарежда сред най-често срещаните лексеми в българската политическа реч. Думата е от чужд произход Това е поредната дума в речта на българските политици, чийто произход е чужд. Често срещани са комбинирани конструкции от типа ясна стратегия и стратегия за развитие: Ние ще продължим нашата стратегия и нашата политика на мирен преход и граждански мир, на национално съгласие и единение, на преминаване към демократично общество и социална пазарна икономика не по балкански, а по европейски стандарти14. Трябва да признаем, че в България преходът досега се провежда без ясна национална стратегия и без ясно формулирани приоритети15.

Като неуместна употреба в клиширани изрази може да се посочи и употребата на думата мониторинг. С тази чужда дума обикновено се назовава наблюдение на екран, но това значение се разширява и днес думата се използва за всякакъв вид наблюдение. В лекарските съсловия думата се използва по-скоро с терминологичното си значение, докато в политическата реч назовава всеки процес, свързан с наблюдение.

В заключение, всяко време си има своите типични клишета, които ясно свидетелстват за спецификата на дадения период, защото чрез клишето се разбира утвърдената и най-разпространената представа за времето. Българските и румънските политици използват новия език на Европейския парламент като средство за приобщаване към ЕС и като знак за съзвучие в комуникацията. Клишетата в политическата реч са граматически верни конструкции, които обаче са лишени от типичната за езика нюансираност, която е различна в сферите, които онагледява. Голяма част от употребяваните клишета се използват не само за да стоят добре политическите послания в очите на българския народ, но и за да се нагнетят напрежение, омраза и недоверие към опозицията. Ето защо немалка част от тези клишета са формулирани като упреци (липса на прозрачност, задкулисие, популизъм, националпопулизъм, липсата на конкретика). Лексемата конкретика, която политиците и в двете страни използват вместо конкретност, е навлязла в българския език от руския език, където обаче се използва с шеговито значение. Подобна некоректна употреба се наблюдава и при лексемата експертиза. Експертизата е писмен документ, а качеството, което притежават специалистите, се нарича експертност.

Клишето, както всяка речева изява, има свое място в процеса на общуване между хората, което, както при всяка жива и динамично развиваща се система, каквато е езикът, води често до свръх- и зло(употреби). В държавните институции има утвърдени речеви клишета, които подпомагат работата на служителите и са свързани със спецификата на дейностите, извършвани в различните области. В политическата реч обаче се търси въздействието на информацията и затова често клишираните употреби звучат монотонно и вяло; създават усещането за липса на информативност и на реална отговорност. А всичко това е само стъпка преди голямото разминаване между думи и действия в българската и в румънската политическа реч.

Благодарности. Това изследване е финансирано от Европейския съюз – NextGenerationEU, чрез Националния план за възстановяване и устойчивост на Република България, проект SUMMIT BG-RRP-2.004-0008-C01 чрез пътуване до Румъния в периода 20.07.2023 г. – 03.08.2023 г.

БЕЛЕЖКИ

1. Маргарита Попова; 22.04.14; news.bg.

2. Даниел Вълчев; 31.10.14; труд.бг.

3. Георги Стоянов – стенограма на НС, 02.10.1992.

4. Константин Аджаров – стенограма на НС, 19.02.1993.

5. Георги Петров – стенограма на НС, 02.04.1993.

6. Сергей Станишев – стенограма на НС, 28.03.2008.

7. Бойко Борисов – стенограма на НС, 22.10.2010.

8. Иван Иванов – стенограма на НС, 20.06.1997.

9. Руси Статков – стенограма на НС, 02.12.1998.

10. Йордан Цонев – стенограма на НС, 30.07.1999.

11. Христо Иванов – стенограма на НС, 22.02.2001.

12. Нина Радева – стенограма на НС, 15.05.2003.

13. Михаил Миков – стенограма на НС, 10.03.2004.

14. Александър Лилов – стенограма на НС, 07.07.1992.

15. Христо Иванов – стенограма на НС, 12.10.1994.

16. Георгиев, Б. Новият казионен език. 08.07.2013; http://www.slovo.bg/ showwork.php3?AuID=52&WorkID=12955&Level=1.

17. Стоянов, Р. Политически език и политическо говорене (България 19892010); http://ebox.nbu.bg/mk10/index2.php?id=ne2/a/9.%20Rosen_Stoyanov_ red.htm#2.

18. Чоролеева, М. „Езикова мода“ и процесите на развитие и обогатяване на лексиката, стр. 26-27; http://www.tksi.org/SUB/papers/1-1/1-1-3.pdf.

ЛИТЕРАТУРА

БРЕЗИНСКИ, Ст., 1966. Езиковият шаблон. София: Наука и изкуство.

ВИНОГРАДОВ, В., 1938. Современный русский язык. Москва: УЧПЕДГИЗ.

ВИНОКУР, Г., 1929. Культура языка. Москва: Федерация.

КАНЕВ Д.; НИКОЛОВ, И.; КАНЕВА, Л., 2012. Политическа комуникация и предизборни кампании. София: Фондация „Фридрих Еберт“, бюро България.

МИЛАНОВ, ВЛ.; СТАЛЯНОВА, Н., 2012. Езикови портрети на българските политици (част първа). София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“.

МИЛАНОВ, ВЛ.; СТАЛЯНОВА, Н., 2014. Езикови портрети на българските политици и журналисти (част втора). София: Парадигма.

РАДЕВА, В., 2012. Български тълковен речник. София: Изток – Запад.

РОЗЕНТАЛЬ, Д.; ТЕЛЕНКОВА, М., 1976. Словарь-справочник лингвистических терминов. Москва: Просвещение.

СЕНКЕВИЧ, М., 1976. Стилистика научной речи и литературное редактирование научных произведений. Москва: Высшая школа.

ТУРМАКОВА, С., 2016. Клишетата в политическата реч. Магистърска теза, защитена в МП „Лингвистика“. София.

ЧАКЪРОВА, КР.; КОСТОВА, П., 1999. Феноменът стилистична грешка. Пловдив: Марица.

REFERENCES

BREZINSKI, S., 1966. Ezikoviyat shablon. Sofia: Nauka i izkustvo. [in Bulgarian].

CHAKAROVA, K.; KOSTOVA, P., 1999. Fenomenat stilistichna greshka. Plovdiv: Maritsa. [in Bulgarian].

KANEV D.; NIKOLOV, I.; KANEVA, L., 2012. Politicheska komunikatsiya i predizborni kampanii. Sofia: Fondatsiya Fridrih Ebert, byuro Bulgaria. [in Bulgarian].

MILANOV, VL.; STALYANOVA, N., 2012. Ezikovi portreti na balgarskite polititsi (chast parva). Sofia: Universitetsko izdatelstvo „Sv. Kliment Ohridski”. [in Bulgarian].

MILANOV, VL.; STALYANOVA, N., 2014. Ezikovi portreti na balgarskite polititsi i zhurnalisti (chast vtora). Sofia: Paradigma. [in Bulgarian].

RADEVA, V., 2012. Balgarski talkoven rechnik. Sofia: Iztok – Zapad. [in Bulgarian].

ROZENTAL, D.; TELENKOVA, M., 1976. Slovary-spravochnik lingvisticheskih terminov. Moskva: Prosveshtenie. [in Russian].

SENKEVICH, M., 1976. Stilistika nauchnoy rechi i literaturnoe redaktirovanie nauchnayh proizvedeniy. Moskva: Vaysshaya shkola. [in Russian].

TURMAKOVA, S., 2013. Klishetata v politicheskata rech. Magistarska teza, zashtitena v MP „Lingvistika“. Sofia. [in Bulgarian].

VINOGRADOV, V., 1938. Sovremennayy russkiy yazyk. Moskva: UCHPEDGIZ. [in Russian].

VINOKUR, G., 1929. Kulytura yazayka. Moskva: Federatsiya. [in Russian].

2025 година
Книжка 6
УПОТРЕБИ НА АОРИСТА ВМЕСТО ИМПЕРФЕКТА В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧЕН АСПЕКТ

Красимира Алексова, Ласка Ласкова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Михаела Москова

Книжка 5
МОПАСАН КАТО ПРЕДМОДЕРНИСТ?

Светла Черпокова

Книжка 4
СИНКРЕТИЗЪМ И МОДАЛНОСТ

Мариана Георгиева

„IMPATIENT WOMEN“ OR THE FUTURE OF THE VALUES / VALUES OF THE FUTURE

Magdalena Kostova-Panayotova, Madeleine Danova

В ИРОНИЧНОТО „ЦАРСТВО“ НА МУЗИЛ

Соня Александрова-Колева

Книжка 3
ЗА УПОТРЕБАТА НА ПАСИВНИ ФОРМИ В ПОЛИТИЧЕСКАТА РЕЧ

Борислав Петров, Биляна Михайлова

ТЕРМИНОЛОГИЯТА В ПЛУВАНЕТО

Биляна Рангелова

ПРЕВОДИТЕ НА Д-Р ЛОНГ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА

Мария Пилева, Елена Крейчова, Надежда Сталянова

Книжка 2
ВЪЛШЕБСТВО И ИНТЕРПРЕТАЦИЯ

Соня Александрова

Книжка 1
ЗАМЯНАТА НА ИМПЕРФЕКТНОТО ОТ АОРИСТНОТО ПРИЧАСТИЕ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧЕН АСПЕКТ

Красимира Алексова, Ласка Ласкова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Михаела Москова

ГЕЙМИФИКАЦИЯТА И УСВОЯВАНЕТО НА ЧУЖД ЕЗИК

Гергана Фъркова, Гергана Боянова, Ани Колева, Зорница Лъчезарова, Венче Младенова

НОВАЯ МОНОГРАФИЯ ПО РУССКОМУ ЯЗЫКОЗНАНИЮ

Михаил Викторович Первушин

2024 година
Книжка 6
ПРОСТРАНСТВЕНИТЕ ИЗМЕРЕНИЯ НА ИЗМЕНЕНИЕТО НА КЛИМАТА И ГЛОБАЛНОТО ЕЗИКОВО РАЗНООБРАЗИЕ

Климент Найденов, Методи Иванов, Антонина Атанасова, Димитър Атанасов, Александър Пейчев

СИРМА ДАНОВА (12.11.1984 – 22.10.2023)

Владимир Сабоурин

СИЛАТА НА ПОСТИСТИНАТА

Владимир Градев

Книжка 5
В ПАМЕТ НА АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ (1953 – 2023)

Надежда Делева, Димитър Веселинов

Книжка 4
A NOTE ON THE LANGUAGE COMPONENTS OF APHASIA

Kostadin Chompalov, Dobrinka Georgieva

ПАМЯТИ ЮРИЯ ДЕРЕНИКОВИЧА АПРЕСЯНА (1930 – 2024)

Димитър Веселинов, Надя Делева

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
РЕПЕРТОРИУМ НА СРЕДНОВЕКОВНИ ЮЖНОСЛАВЯНСКИ РЪКОПИСИ И КОПИСТИ В НАУЧНОИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ КОНТЕКСТ

Детелин Лучев, Максим Гойнов, Десислава Панева-Маринова, Радослав Павлов, Константин Рангочев

ПРОФ. Д-Р БОГДАН МИРЧЕВ НА 80 ГОДИНИ

Ренета Килева-Стаменова, Ева Пацовска-Иванова

КРЪГОВРАТ НА ИЗКУСТВАТА

Ирена Кръстева

2023 година
Книжка 6
ГРАМАТИКА И КОГНИЦИЯ

Мариана Георгиева

БЪЛГАРИСТИКАТА В САМАРА

Димитър Веселинов

Книжка 5
Книжка 4
IMPACT OF INTERNET RESOURCES USED BY KAZAKHSTAN AND KYRGYZSTAN UNIVERSITY STUDENTS FOR ENGLISH LEARNING

Sagimbayeva Jannat Elemesovna, 1;, Tazhitova Gulzhakhan Zarubaevna, 1;, Mukhtarkhanova Ainagul Madievna, 1;, Duvanaeva Karachach Toktomamotovna, 2;, Kurmanayeva Dina Kassimbekovna

Книжка 3
НИЕ СМЕ ТЕЗИ, КОИТО СМЕ

Милена Кирова

Книжка 2
SECOND LANGUAGE ACQUISITION AND SOME OF ITS ASPECTS

Nadezhda Stalyanova, Elena Krejcova

LES MOTS POUR RIRE

Bilyana Mihaylova

BASIC REQUIREMENTS FOR CHARACTERISTICS OF THE KOREAN LANGUAGE E-TEXTBOOK

Lyudmila A. Voronina, Sergey A. Letun, Evgenia Rozenfeld

Книжка 1
2022 година
Книжка 6
SOCIOLINGUISTIC CREDO OF A FOREIGN LANGUAGE TEACHER: THE CASE OF DIGITAL CLASSROOM

Ekaterina A. Savkina, Elena G. Tareva, Dimitrina Lesnevskaya

Книжка 5
Книжка 4
„АНДРЕ МАЛРО – ПИСАТЕЛ И БОРБЕН ИНТЕЛЕКТУАЛЕЦ“ – ПРАЗНИК НА ДУХА

Соня Александрова-Колева, Мая Тименова-Коен

Книжка 3
РАЗРАБОТКА ОПРОСНИКА ДЛЯ ИЗУЧЕНИИ ЯЗЫКОВЫХ БИОГРАФИЙ НОСИТЕЛЕЙ УНАСЛЕДОВАННОГО ЯЗЫКА

Леонид Московкин, Бернгард Бремер, Татьяна Курбангулова, Татьяна Лыпкань

Книжка 2
АКТУАЛЬНЫЕ ТЕМЫ ИССЛЕДОВАНИЙ В СОПОСТАВИТЕЛЬНОЙ ФИЛОЛОГИИ В СОВРЕМЕННОМ КАЗАХСТАНЕ

Молдир Алшынбаева, Дарина Аманбекова, Мерей Балабекова

ИДЕНТИЧНОСТТА КАТО ПРЕБИВАВАНЕ В ДРУГИЯ

Магдалена Костова-Панайотова

Книжка 1
КЪМ НОВИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

Човешкият фактор е в основата на обучител- ния процес. Това показват изминалите в пан- демична среда няколко години. Информацион- но-комуникационните технологии се оказаха в центъра на образователните промени и влязоха в ролята на панацея за решаване на кризисните моменти във всички аспекти на обучението. Но не можаха да изпълнят ролята на пълноценна алтернатива на „живите“ срещи в учебната ау- дитория. Вълната от оптимизъм и очаквания вече премина своя пик сред преподавате

РЕЧЕВОЕ РАЗВИТИЕ ПОДРОСТКОВ 10 – 12 ЛЕТ И ИСПОЛЬЗОВАНИЕ ЭЛЕКТРОННЫХ УСТРОЙСТВ

Безруких, Марьяна Михайловна, Логинова, Екатерина Сергеевна, Теребова, Надежда Николаевна, Усцова, Александра Григорьевна, Макарова, Людмила Викторовна

КУЛЬТУРНАЯ ПАМЯТЬ И ПРЕЦЕДЕНТНЫЕ ФЕНОМЕНЫ

Валерий Ефремов, Валентина Черняк, Надя Чернева

2021 година
Книжка 6
СИНТАКСИСЪТ КАТО ЕЗИКОВА ОНТОЛОГИЯ

Проф. д.ф.н. Мариана Георгиева

КАКВО Е КУРОРТ?

Иля Златанов

В ПАМЕТ НА ЕФИМ ПАСОВ (1930 – 2019)

Доц. д-р Илка Бирова

ДЕКОНСТРУИРУЯ ФЕЙКИ

Татьяна Цвигун, Алексей Черняков

Книжка 5
ОВАКАНТЯВАНЕТО НА КАНОНА

Костова-Панайотова, М., 2021. По шевовете на литературата (между Изтока и Запада – граници и идентичности). Благоевград: ЮЗУ „Неофит Рилски“

КОГНИТИВЕН ПРОЧИТ НА ПРЕДИКАЦИЯТА – ЗА ПУНКТУАЦИЯТА С РАЗБИРАНЕ

Георгиева, М., 2021. Метаезик и пунктуация. София: УИ „Свети Климент Охридски“, 128 стр. ISBN 978-954-07-5093-4

Книжка 4
РЕКЛАМНЫЙ ТЕЛЕТЕКСТ В ЗЕРКАЛЕ ИНТЕРТЕКСТУАЛЬНОСТИ И ИНТЕРДИСКУРСИВНОСТИ

(на материале болгарской и русской телевизионной рекламы)

LA LITT‚RATURE BELGE FRANCOPHONE FACE AUX D‚FIS DE LA TRADUCTION ET DE LA R‚CEPTION

Gravet, Catherine & Lievois, Katrien (dir.), 2021. Vous avez dit littrature belge francophone? Le dfi de la traduction. Bruxelles: PIE Peter Lang SA. 442 p. ISBN 978-2-8076-1649-3.

Книжка 3
LA DIDACTIQUE DU FLE À LA CROIS‚E DES SCIENCES COGNITIVES ET DISCURSIVES

Elena G. Tareva , Elena Porshneva , Indira Abdulmianova

Книжка 2
АКТУAЛНИ ВЪПPOCИ НA ДВУЕЗИЧНAТA УНГAPCКO-БЪЛГAPCКA ЛЕКCИКOГPAФИЯ

(зa пoдгoтoвкaтa нa унгapcкo-бългapcки вaлентен pечник)

ЕЗИК, ВЛАСТ, МЕДИЯ

проф. Мариана Георгиева

ЗА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖБИНА. СЪВРЕМЕННИ И ПОЛЕЗНИ УЧЕБНИ СИСТЕМИ

Несторова, П., Куцарова, А. & Андонова, М., 2019. Български език за V клас. Учебно помагало за подпомагане на обучението, организирано в чужбина. София: Просвета.

Книжка 1
ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧНИ АСПЕКТИ НА ПРИСЪСТВЕНОТО ОБУЧЕНИЕ В ЕЛЕКТРОННА СРЕДА

Предизвикателствата пред съвременната лингводидактология през новата 2021 г. без съм- нение са свързани с необичайната обстановка, в която се озова световната образователна система под въздействието на неочакваната епидемична ситуация. Пандемичната вълна предизвика по- врат в хода на естественото развитие на лингво- дидактологичните изследвания. Информацион- но-комуникационните технологии се оказаха в центъра на образователните промени и логично се превърнаха в търсената панац

THE IMPACT OF ENGLISH AS A LINGUA FRANCA ON THE ENGLISH LANGUAGE PEDAGOGY

Sifakis, N. & Tsantila N. (2019). English as a Lingua Franca for EFL Contexts. Bristol: Multilingual Matters.

2020 година
Книжка 6
100 ГОДИНИ ЕЗИКОВО ОБУЧЕНИЕ В ИКОНОМИЧЕСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ – ВАРНА

(Първите учебни планове и първите преподаватели по езици) Владимир Тодоров Досев

МНОГООБРАЗНИТЕ АСПЕКТИ НА ЕЗИКОВАТА КОМПЛЕКСНОСТ

Complexit des structures et des systŽmes linguistiques : le cas des langues romanes. Sous la direction de Ivaylo Burov & Giuliana Fiorentino. Sofia: CU Romanistika, 2019.

Книжка 5
ЮРИЙ ЛОТМАН КАК ОБЪЕКТ И МЕТАЯЗЫК

Татьяна Цвигун, Алексей Черняков

ИНОВАЦИИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Е. Хаджиева, Р. Манова, В. Шушлина. (2020). Иновативни практики в чуждоезиковото обучение. Български език като чужд. София:

Книжка 4
ЦИФРОВЫЕ СРЕДСТВА В ОБУЧЕНИИ ИНОСТРАННЫМ ЯЗЫКАМ: ОТБОР И ТИПОЛОГИЗАЦИЯ

Бартош Дана, Гальскова Наталья, Харламова Мария, Стоянова Елена

ПОЛИЦЕЙСКАТА ТЕРМИНОЛОГИЯ В ОБУЧЕНИЕТО ПО НОВОГРЪЦКИ ЕЗИК НА НИВО В2 ПО ОБЩАТА ЕВРОПЕЙСКА ЕЗИКОВА РАМКА

Боянова, Д. (2018). Βιβλίο ασκήσεων της νέας ελληνικής γλώσσας για επαγγελματικούς σκοπούς (επίπεδο Β2) / Тетрадка за упражнения

Книжка 3
СИНТАКСИС НА МЕТАЕЗИКА

Мариана Георгиева

BURNOUT LEVELS OF ENGLISH LANGUAGE TEACHERS

Suzan Kavanoz, Yasemin Kırkgöz

КЪМ ИСТОРИЯТА НА ПРЕДЛОГА ОСВЕН

Марияна Цибранска-Костова

ЛАТИНСКА МЕДИЦИНСКА ТЕРМИНОЛОГИЯ ЗА СТУДЕНТИ ПО МЕДИЦИНА И ДЕНТАЛНА МЕДИЦИНА

Станкова, И. & Петрова, М. (2019). Латинска медицинска терминология. Учебник за студенти по медицина и дентална медицина. София: Изток – Запад, 260 с.

НОВ СПРАВОЧНИК НА ЛИНГВИСТИЧНИТЕ ТЕРМИНИ ЗА СЛАВИСТИ

Сталянова, Н. & Крейчова, Е. (2019). Речник на лингвистичните термини за студенти слависти. А – Н. София: Парадигма. 144 с. ISBN: 978-954-326-387-5

Книжка 2
A SEMANTIC DESCRIPTION OF THE COMBINABILITY BETWEEN VERBS AND NOUNS (ON MATERIAL FROM BULGARIAN AND ENGLISH)

Svetlozara Leseva, Ivelina Stoyanova, Maria Todorova, Hristina Kukova

A NEW LOOK AT TURKISH GRAMMAR THROUGH THE PRISM OF THE POLISH LANGUAGE

Milena Jordanowa. (2018). Język turecki: minimum gramatyczne, Warszawa: Wydawnictwo Akademickie ‟Dialog”. 260 p.

Книжка 1
НОВИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ПРЕД СЪВРЕМЕННАТА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯ

Третото десетилетие на ХХІ век поставя пред лингводидактологията нови предизвикателства. Утвърденото във времето историко-теоретико- практическо разглеждане на тази наука като из- следователско направление, обединяващо всички аспекти на езиковото образование, продължава да поставя във фокус проблема с оптимизиране на акционалността в условията на глобализира- щия се свят. Интерактивността между участни- ците в образователния процес по чужд език из- исква ново преосмисляне на ролит

LA TRADUCTOLOGIE EN BULGARIE AU TOURNANT DU XXI

Alexandra Jeleva, Irena Kristeva

СИНТАКТИЧНО ОТНОШЕНИЕ

Мариана Георгиева

АКАДЕМИК ЮРИЙ ДЕРЕНИКОВИЧ АПРЕСЯН НА 90 ГОДИНИ

Димитър Веселинов, Надя Делева

2019 година
Книжка 6
TOWARDS CONCEPTUAL FRAMES

Svetla Koeva, Tsvetana Dimitrova, Valentina Stefanova, Dimitar Hristov

ПРИНОС КЪМ ЧУЖДОЕЗИКОВОТО ОБУЧЕНИЕ И МОДЕРНАТА ГРАМАТИКА НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК

Стойчев, Ст. (2019). Българският морфологичен резултатив и чешкият език (или за съвременния български морфологичен резултатив и неговите функционални еквиваленти в съвременния чешки език). София: Стилует. ISBN 978-619-194-053-0. 355 стр.

Книжка 5
ЗА НЯКОИ ОСОБЕНОСТИ НА ГЛАГОЛА В ТУРСКИЯ ЕЗИК

Čaušević, Ekrem. Ustroj, sintaksa i semantika infinitnih glagolskih oblika u turskom jeziku. Turski i hrvatski jezik u usporedbi i kontrastiranju. Zagreb: Ibis grafika d.o.o., 2018. 358 p. ISBN 978-953-7997-25-0

НОВ ЮБИЛЕЕН СБОРНИК И НОВИ НАДЕЖДИ ЗА БЪЛГАРИСТИКАТА

Zborn‘k Filozofickej fakulty Univerzity Komenskho. Philologica LXXVII. Univerzita Komenskho v Bratislave, 2018. 453 s. ISBN 978-80-223-4639-9. Editor: Saša Vojtechov† Poklač. Reviewers: prof. Magdalena Kostova-Panajotova, PhD., prof. PhDr. Miloslav Vojtech, PhD.

НАСТОЛНА КНИГА НА БЪЛГАРСКИТЕ УНГАРИСТИ

Найденова, Й. (2018). Унгарски имена на български. Транскрипция. Съответствия. София: Изток-Запад. 213 с. ISBN 978-619-01-0374-4

Книжка 4
ПЕДАГОГИЧЕСКАЯ ИННОВАТИКА В ДЕЙСТВИИ

Галина Шамонина, Леонид Московкин

Книжка 3
НАУЧНОЕ НАСЛЕДИЕ ЗОЛОТОГО ВЕКА ИСЛАМА

Сулейменов И.Э., Молдажанова А.А., Копишев Э.Е., Егембердиева З.М., Ниязова Г.Б.

ПЪРВОТО ЦЯЛОСТНО НАУЧНО ИЗСЛЕДВАНЕ НА МОРФОЛОГИЧНАТА СИСТЕМА НА КИТАЙСКИЯ ЕЗИК В БЪЛГАРИЯ

Цанкова, А. (2017). Морфологична система на съвременния китайски език. Части на речта и функционално-семантични категории. София: Изток – Запад. ISBN: 978-619-01-0091-1

Книжка 2
КОГНИЦИЯ И ПУНКТУАЦИЯ

Мариана Георгиева

КРЪГЛА МАСА „ЕЗИК И ПРЕВОД“

Маргарита Гергинова

ЛИНГВИСТИЧНАТА ПЕРСОНОЛОГИЯ КАТО НОВА ПРИЛОЖНА ДИСЦИПЛИНА

Попов, Д. (2016). Лингвистична персонология по говора. Превъплъщенията

БЕЖАНЦИ И МИГРАНТИ В ПОРТУГАЛОЕЗИЧНИТЕ ЛИТЕРАТУРИ

Андреева, Я. (2017). Литературни прочити на миграцията. София: УИ „Св. Климент Охридски“. 343 стр.

Книжка 1
ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ АСПЕКТИ НА СЪВРЕМЕННАТА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯ

Списанието „Чуждоезиково обучение“ е един епистемолого-културологичен монумент на лингводидактологията, която постоянно търси и обновява своя изследователски профил, за да го подложи на опита на времето, преди да се пре- върне в класика. Списанието е барометър на бъл- гарската методическа наука, фиксиращ нейните творчески търсения през годините, проектиращ нови визии и поставящ теоретико-практически ориентири. Текстовете на публикуваните ста- тии са елементи от историята

БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД ЗА СТУДЕНТИ МЕДИЦИ

Куцарова, А., Краевска, А., Дечев, Ив. & Андонова, М. (2018). Български език за чужденци: Специализиран учебник за медици. Пловдив: Сайпрес. 152 с. ISBN 978-954-92614-9-3

НОВА БЪЛГАРСКА ПРАКТИЧЕСКА ГРАМАТИКА ЗА НЕМСКОЕЗИЧНИ

Werner, S., Hein, S. & Brkic, A. (2018). Bulgarisch – praktische Grammatik. Von Studenten für Studenten. Wissenschaftliche Begleitung: Juliana Stoyanova, Rumjana Kiefer. Hrsg. Juliana Stoyanova. Sofia: Universit‰tsverlag “Sv. Kliment Ohridski”. 182 s.

2018 година
Книжка 6
НЕЗАВЪРШЕНИЯТ ПРОЕКТ НА ИДИЛИЯТА: ПАСТОРАЛ И МОДЕРНОСТ

Николова, Д. (2018). Транспозиции на пасторалното в Бел епок.

СТИЛНО ЗА СТИЛИСТИКАТА

Попов, Д. (2016). Стилистика. Шумен:

Книжка 5
PUBLIC AWARENESS OF DYSLEXIA IN BALKAN COUNTRIES

Mirela Duranović, Dobrinka Georgieva, Mirjana Lenček, Tatjana Novović, Muljaim Kačka

Книжка 4
СЕМАНТИЧНИ РЕЛАЦИИ В РАМКИТЕ НА МНОГОКРАТНАTA ХИПЕРОНИМИЯ В УЪРДНЕТ

Светла Коева, Валентина Стефанова, Димитър Христов

МИФЫ О РУССКОМ ЯЗЫКЕ: ON-LINE

Валерий Ефремов

Книжка 3
БЪЛГАРСКИЯТ „MAÎTRE DE LANGUES“

Димитър Веселинов

ДОЦ. Д-РУ ИЛИАНЕ ВЛАДОВОЙ 80 ЛЕТ

Валентина Аврамова

ГРАДИНАТА С ДЪРВОТО, КОЕТО СЕ РАЗКЛОНЯВА: ВАВИЛОНСКИ ОТКЛОНЕНИЯ НА ИРЕНА КРЪСТЕВА

Ирена Кръстева (2017). Вавилонски отклонения. Преводът между лингвистика и антропология. София: Изток-Запад. 280 стр.

ВТОРА МЕЖДУНАРОДНА ИНТЕРДИСЦИПЛИНАРНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ И ДОКТОРАНТИ

Сборник. (2017). Културен трансфер и българска идентичност. Доклади от Третата международна интердисциплинарна конференция за студенти и докторанти. 7 – 9.12.2016 г. София: Национално издателство „Аз-буки“. 272 стр. ISBN 978-619-7065-15-2

Книжка 2
ДУМИТЕ, ИЗРЕЧЕНИЯТА И ТЕКСТЪТ КАТО ЕЗИКОВИ ЗНАКОВЕ

(Върху материал от български език)

THE FEAR TO TALK

Adriana Sotirova

МЕЖДУНАРОДНА ИНТЕРДИСЦИПЛИНАРНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ И ДОКТОРАНТИ

Сборник. (2016). България в XXI век: Между традицията и иновациите. Доклади от Втората международна интердисциплинарна конференция за студенти и докторанти. Виена, декември 2016 г. София: Национално издателство „Аз-буки“. 292 стр. ISBN 978-619-7065-11-4

EINF…HRUNG IN DIE LINGUISTIK UND IN DIE SPRACHWISSENSCHAFTLICHE BOHEMISTIK

Mareš, P. (2014) Úvod do lingvistiky a lingvistick bohemistiky. Praha: Univerzita Karlova v Praze. Nakladatelstv‘ Karolinum. 66 Seiten. ISBN: 978-80-246-2640-6 (online: pdf)

PROFESSOR BOYAN ALEXIEV (1949 – 2017)

The prominent Bulgarian philologist Prof. Boyan Alexandrov Alexiev, PhD, un- expectedly passed away on December 26, 2017.

Книжка 1
ПРОБЛЕМИТЕ НА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯТА В ПРОСТРАНСТВЕНО-ВРЕМЕВАТА СИТУАЦИЯ НА ХХI ВЕК

Ако речникът е цялата Вселена, подредена по азбучен ред, то научното списание е хронология на науката, фиксирана в статии и съобщения, които с момента на своето отпечатване се превръщат в ав- тентични свидетелства за пътищата на познанието, трасирани от ревностни изследователи на непреход- ните теоретични истини в преходността на човешкия живот. Появяват се автори новатори, които маркират творческия подем на времето, и автори пазители на познанието, съграждано в продълж

ВСИЧКО ДА СТАВА ЗА ПОУКА

Шопов, T., Софрониева, E. (2018). Всичко да става за поука.

BEGRIFFLICHKEITEN UND SCHWERPUNKTE IN DER PRAGMATISCHEN UNTERSUCHUNG VON SPRACHE

Grębowiec, J. (2013). M–wić i działać. Wykłady z pragmatyki języka. Acta Universitatis Wratislaviensis, № 3479. Wrocław: Wydawnictwo Uniwersyte- tu Wrocławskiego. 127 Seiten. ISBN: 978-83-229-3367-1

ИЗСЛЕДВАНЕ НА ИГРАТА КАТО ОБРАЗОВАТЕЛЕН ФЕНОМЕН

Бирова, И. (2017). Игра в обучении русскому языку как иностранному. Исследование игры как образовательного феномена. Москва: НИЦ „Еврошкола“. 267 с.

2017 година
Книжка 6
LES RÔLES DES MOTS-CLEFS

Anlia Brambarova

Книжка 5
ОБЩЕСТВО ИСПЫТЫВАЕТ ПОТРЕБНОСТЬ В ИЗУЧЕНИИ ЯЗЫКОВ

Если говорить о тенденциях последних лет, то наибольший интерес вызывают различные методики самообучения, взаимообучения и непрямого обучения языку

В ИМЕТО НА ПРЕВОДА, В ПАМЕТ НА УМБЕРТО ЕКО

Първи световен конгрес по преводознание. Париж, 10 – 14 април 2017 г.

И НЕКА ДУМИТЕ ГОВОРЯТ...

Димитър Веселинов, Екатерина Софрониева

ЗА КНИГАТА „ИГРАТА ВЪВ ФРЕНСКИТЕ СРЕДНОВЕКОВНИ ФАРСОВЕ“

Генова, В. (2015). Играта във френските средновековни фарсове.

Книжка 4
ЖИВОТЪТ НА КНИГАТА

Анна Ангелова

ОБУЧЕНИЕТО ПО ЛЕКСИКА ВЪВ ФОКУС

Dumarest, DaniŽle & Marie-HlŽne Morsel. (2017). Les mots. Origine, formation, sens. Collection « Vocabulaire et lexique », Grenoble: PUG. 256 p., ISBN 978-2-7061-2635-2

БЕЗКРАЙНИЯТ ПЪТ КЪМ СТАРОДАВНАТА ИСТИНА

Алмалех, М. (2017). Тъмнината в Стария завет. София: ИК „Кибеа“. 255 стр.

ИГРОВЫЕ ФОРМЫ ПОПУЛЯРИЗАЦИИ РУССКОГО ЯЗЫКА

Валерий Ефремов, Елена Петренко

ПОЕМ ПО-РУССКИ

Денис Букин

Книжка 3
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА ПРЕД СЕЯЧА

Шопов, Т. & Софрониева, Е. (2016). „Излезе сеяч да сее... Увод в класическата теория на тестовете по съвременните езици“. София: УИ „Св. Климент Охридски“

САМОУЧИТЕЛ ПО АНГЛИЙСКИ ЕЗИК ЗА СРЕДНО НАПРЕДНАЛИ С АКТУАЛНИ ТЕКСТОВЕ И ЦЕННИ ПРИЛОЖЕНИЯ

Мария Стамболиева. (2016). Английски език – самоучител в диалози – 2. София: Грамма. 352 стр. ISBN: 9789-5429-4306-8

Книжка 2
ТЕОРИЯ И ПРАКТИКА НА ЕФЕКТИВНАТА АКАДЕМИЧНА КОМУНИКАЦИЯ

Мавродиева, И. & Тишева, Й. (2016). От реферата до магистърската теза. Академично писане за студенти. София: БГ Учебник. 208 стр.

НОВ САМОУЧИТЕЛ ПО АНГЛИЙСКИ ЕЗИК С АКТУАЛНИ ТЕКСТОВЕ И БОГАТ СПРАВОЧЕН МАТЕРИАЛ

Стамболиева, M. Английски eзик – сaмоучитeл в диaлози – 1. Плевен: Грамма.

ГЛОБАЛНИЯТ АНГЛИЙСКИ ЕЗИК В БЪЛГАРСКИ КОНТЕКСТ

Georgieva, М. (2011). Global English in Bulgarian Context. Varna: Silueti Publishing House. 203 p.

Книжка 1
ФИЛОЛОГИЧЕСКИЕ НАУКИ, И В ЧАСТНОСТИ ПАЛЕОСЛАВИСТИКА, ИМЕЮТ БУДУЩЕЕ

Народ, который не интересуется историческими документами, рискует прекратить существование своей культуры

СЛАВЯНСКОТО ЕЗИКОЗНАНИЕ В ИТАЛИАНСКИТЕ УНИВЕРСИТЕТИ МЕЖДУ СЕМАНТИКА И ПРАГМАТИКА

Среща разговор на италианските лингвисти Татяна Лекова

FRANCOPHILIE ET GERMANOPHILIE EN EUROPE SUD-ORIENTALE À LA VEILLE ET PENDANT LA PREMIÈRE GUERRE MONDIALE

Actes du colloque, Bucarest, 28 – 29 novembre 2014, sous la direction de Florin Țurcanu. Editura Univesității din București, 182 p.

ОРИГИНАЛЕН МОДЕЛ ЗА ОБУЧЕНИЕ ПО ТУРСКИ ЕЗИК

Йорданова, М. (2015). Граматичен минимум по турски език.

THE LINGUISTIC MOSAIC OF EUROPE

Studer, P. & Werlen, I. (2012, eds.). Linguistic Diversity in Europe. Current Trends and Discourses. (Contributions to the Sociology of Language). Berlin and Boston: De Gruyter Mouton. 349 pages. ISBN: 978-3110270839

МНОГООБРАЗНИЯT КИТАЙ

Сборник. (2015). Пътят на коприната. Доклади от Третата международна конференция по китаистика,

НОВ, ПЪРВИ ПО РОДА СИ ЧЕТИРИЕЗИЧЕН ТЕМАТИЧЕН РЕЧНИК

Крейчова, Е., Сталянова, Н. & Сорока, О. (2016). Кратък тематичен речник на българския, чешкия, полския и украинския език. София: Парадигма. 154 с., ISBN:978-954-326-282-3 Иван П. Петров

2016 година
Книжка 6
ДИАЛОГ НА КУЛТУРИТЕ

Анна Ангелова

СВЕТЪТ КАТО СЛОВО

Магдалена Костова-Панайотова, Любка Ненова

НОВ ПРОЧИТ НА ИСТОРИЯТА НА НОВОБЪЛГАРСКИЯ КНИЖОВЕН ЕЗИК

Диана Иванова. (2012). История на новобългарския книжовен език. Лекционен курс. Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски“. 508 с.

WIE DAS LAND, SO DAS SPRICHWORT, ИЛИ ЗА ЕДИН НОВ ТЕМАТИЧЕН РЕЧНИК В ПОМОЩ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО НЕМСКИ КАТО ЧУЖД ЕЗИК

Попова, Маргарита. (2016). Тематичен немско-български речник. Поговорки, пословици, сентенции и устойчиви словосъчетания. София: Наука и изкуство. 528 с.

НЕЩАТА ОТВЪТРЕ

Анелия Бръмбарова

Книжка 5
РЕЧНИК НА ГЛАГОЛИТЕ В БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК

Мурдаров, В., Димитрова, М., Александрова, Т., Станчева, Р., Чаралозова, К., Томов, М., Паскалев, Н., Стоилова, И. & Кунева, И. (2016). Официален правописен речник на българския език. Глаголи. София: Просвета. 992 с. ISBN: 978-954-01-3154-2

ПОГЛЕД КЪМ МНОГОЛИКИЯ КИТАЙ

Стефанов, Н. & Колева, А. (2015). Китай. Социално-икономическо развитие от древността до наши дни. София: Изток – Запад. 656 стр. ISBN: 978-619-152-568-3

СЪВРЕМЕННИ ПЕРСПЕКТИВИ В КЛАСИЧЕСКИТЕ И НОВИТЕ ФИЛОЛОГИИ

Веселинов, Д. – съставител. (2015). XII конференция на нехабилитираните

ЗА ПРИЛИКИТЕ И РАЗЛИКИТЕ МЕЖДУ ЕЗИЦИТЕ

Иванова, E.Ю. & Градинарова, А.А. (2015). Синтаксическая система болгарского языка на фоне русского. Языки славянской культуры. Москва. 626 стр.

Книжка 4
ВАЖНО СОЗНАТЬСЯ, ЧТО ТЫ НЕ ВСЕГДА ПРАВ

Интервью почетного доктора Болгарской академии наук, академика, доктора филологических наук Л.А.Вербицкой журналу „Обучение иностранным языкам“

NO COMPRE SIN TON NI SON (ИЛИ „НЕ КУПУВАЙТЕ БЕЗРАЗБОРНО“)

Прилагане на дейностноориентирания подход в практиката на обучение по испански като чужд език с ориентация към междукултурните аспекти

Книжка 3
РУССКИЙ ЯЗЫК СОВРЕМЕННОЙ РОССИИ

Вербицкая Людмила Алексеевна

Книжка 2
СТЕФАНА ДИМИТРОВА

Донка Мангачева

ТАТЯНА МИХАЙЛОВНА НИКОЛАЕВА

(9.09.9, ЛЕНИНГРАД – .0.0, МОСКВА

Книжка 1
ЗАБАВЛЕНИЯ ПО ФРЕНСКИ

Доц. д-р Цвета Тодорова

DE VITA BEATA НА ПРЕВОДАЧА

Ирена Кръстева. (2015) Преображенията на Хермес. Преводът между етика и херменевтика. София: Изток-Запад, 213 стр., ISBN 9786191525775

СИСТЕМАТИЗИРАНЕ НА ФРАГМЕНТИТЕ

Ани Бурова. (2014) „Литературата и фрагментаризираният свят“, София: Парадигма, 211 стр. ISBN: 9789543262182 Панайот Карагьозов

2015 година
Книжка 6
SCIENCES ET GUERRE, SCIENCES EN GUERRE

Ioan Panzaru, Florin Turcanu, Simona Necula

Книжка 5
СБОРНИК В ЧЕСТ НА ПРОФ. МАРИЯ КИТОВА

Юбилеен сборник „В началото бе словото“ в чест на проф. д.ф.н. Мария Китова-Василева. Издание на НБУ, София, 2015 г., ISBN: 978-954-535-870-8, 616 с.

СТАРОГРЪЦКИЯТ ЕЗИК – ВХОД КЪМ СВЕТА НА АНТИЧНАТА КУЛТУРА

Мирена Славова. ΕΛΛΗΝΙΖΕΙΝ. Учебник по старогръцки език. София, 2013, 328 с. ISBN: 9789547999855

НАУЧНИ ПОСТИЖЕНИЯ НА ПЕРСПЕКТИВНИ ФИЛОЛОЗИ

ХI Конференция на нехабилитираните преподаватели и докторанти

Книжка 4
ОПИТ ЗА МОДЕЛИРАНЕ НА ОБРАЗА НА ЖЕНАТА В ИСПАНСКОТО ЕЗИКОВО ПРОСТРАНСТВО

Миткова, А. Жената и езикът в испанския социокултурен контекст.

ДЕТСКАТА ЛИТЕРАТУРА В ОГЛЕДАЛОТО НА МОДЕРНОСТТА

Σούλα Οικονομίδου. Χίλιες και μία ανατροπές. Η νεοτερικότητα στη λογοτεχνία για μικρές ηλικίες. Αθήνα: Εκδόσεις Πατάκη, 2011, 303 σελ. ISBN 978-960-16-4197-3

ДА АНАЛИЗИРАМЕ ГРАМАТИКАТА

Да анализираме английската граматика (Analysing English Grammar). Лиляна Грозданова, Александра Багашева.

VII ÌÅÆÄÓÍÀÐÎÄÍÀß ÊÂÀËÈÔÈÊÀÖÈÎÍÍÀß ØÊÎËÀ

«Ñîâðåìåííûå ïåäàãîãè÷åñêèå òåõíîëîãèè »

МОСКОВКИН ЛЕОНИД ВИКТОРОВИЧ

доктор педагогических наук, профессор кафедры русского языка как иностранного и методики его преподавания

Книжка 3
ЗА ДУМАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ

Мария Костова

„НАРОДНИТЕ БУДИТЕЛИ И АЗ“ В ПРОФИЛИРАНАТА ГИМНАЗИЯ С ИЗУЧАВАНЕ НА РУМЪНСКИ ЕЗИК

Незабравка Тасева На 23.04.2015 г. се проведе вторият заключителен етап на вътрешноучи- лищния кръг на състезанието „Народните будители и Аз“ в Профилираната гимназия с изучаване на румънски език „Михай Еминеску“ в София. Една чу- десна идея на създателите на проекта, дошла в момент с позабравени и поиз- губени човешки ценности, които ни правят човеци и изграждат като личности, особено във време на бездуховност. Гости на състезанието бяха създателят на проекта доц. д-р Кирчо Атанасов, проф

АНГЛИЙСКАТА ДЕТСКА ЛИТЕРАТУРА В „ОГЛЕДАЛНИЯ СВЯТ“ НА ПРЕВОДА

Пипева, М. Своето в чуждото, чуждото в своето: българските преводи

ПУБЛИЦИСТИКАТА КАТО СОЦИОЛОГИЯ НА ЛИТЕРАТУРАТА

Емил Димитров. Публицистиката на Михаил Арнаудов. София, Изток-Запад, 2014. 310 с. Вихрен Чернокожев

ИНТЕРКУЛТУРНА ДИПЛОМАЦИЯ В ЕВРОПЕЙСКИ КОНТЕКСТ

Васко Шутаров. Jавна и културна дипломатиjа. Скопие, Панили, 212 с. Йован Ананиев

Книжка 2
ФРАНКОФОНИЯ И ФРАНКОФОНИ

Димитър Веселинов

АКАДЕМИК МИХАИЛ ВИДЕНОВ НА 75 ГОДИНИ

Тази година основателят на българската социолингвистична школа Михаил Виденов навършва кръгла годишнина. Той е роден на 10.04.1940 г. в София. Завършва средно образование в Годеч (1958), а българска фи-

НОВ МОДЕЛ НА ТУРСКАТА ПАДЕЖНА СИСТЕМА ЗА БЪЛГАРИ

Мария Михайлова-Мръвкарова Милена Йорданова. Лингводидактическо моделиране на турската падежна система за българи.

БИТИЕТО НА ОБРАЗИТЕ

К. Михайлов. Български/булгарски образи в рускоезична среда. София. „Тангра“ ТанНакРа, 2014, 470 с.

NEW VISION ABOUT THE INTERNET RESOURCES AND INFORMATION PRACTICES

Tîrziman, Elena. Internet Resources and Information Practices. Bucharest:

IN MEMORIAM

доц. д-р Снежана Пейчева (29.08.1936 – 18.01.2015)

IN MEMORIAM

Анна Павлова, (.06.9 – 0.0.0

Книжка 1
LA LANGUE DANS L’OEIL ET LA PEAU

Tzvétiléna Krasteva

НОВ УСПЕХ ЗА ТУРСКАТА БЪЛГАРИСТИКА

Yenisoy, Hayriye Memoğlu Süleymanoğlu, Erhan Süleymanoğlu. Modern

2014 година
Книжка 6
БИЛИНГВИЗЪМ В УСЛОВИЯТА НА НАРУШЕН СЛУХ

Светослава Съева, Ангелина Бекярова

ТРАКИЙСКИЯТ ЕЗИК

Светлана Янакиева

ПЪРВОСТРОИТЕЛЯТ

Анна Ангелова

ПОМАГАЛО ЗА НОВИТЕ БУДИТЕЛИ ОТ КЛАСНАТА СТАЯ

Ст. Мечкарова, К. Радкова, Помагало за списване на ученически вест- ник, София, изд. „Българска книжница“, 49 с., ISBN 978-954-380-331-6

ąĎĘğēĜďħġĐĎ ěĎďĨęđĎĞğĘĖ"

auf Bulgarisch geschrieben ist, richtet sich an eine Zielgruppe, die Bulgarisch als Fremdsprache erworben hat, und diese bereits auf einem relativ hohen Niveau beherrscht. Die fünf Verfasserinnen dieses Werkes haben alle langjährige, praktische Erfahrungen auf dem Gebiet „Bulgarisch als Fremdsprache“ gesammelt, und diese hier sehr gut eingebracht. Die Tradition von Büchern, die Manieren und gute Umgangsformen beschreiben, reicht sehr, sehr weit zurück, man erinnere sich im deutschspr

ДЕТАЛЬ МОЖЕТ СТАТЬ СИМВОЛОМ ЭПОХИ

Борис Тимофеевич Евсеев – поэт, прозаик, эссеист. Лауреат премии Правительства Российской Федера- ции в области культуры и премии «Ве- нец», Бунинской, Горьковской и многих других литературных премий. Получил музыкальное, литературное и жур- налистское образование. В советское время публиковался в Самиздате. Ав- тор 15 книг прозы. Переводился на английский, болгарский, голландский, испанский, итальянский, китайский, немецкий, эстонский, японский и др.

Книжка 5
НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ ВЪРХУ БЪЛГАРСКАТА УСТНА РЕЧ

Йовка Тишева. Прагматика и устна реч [Как говори съвременният българин] Фокус, София, 2014, 128 с. ISBN 978-619-90196-2-7 Татяна Ангелова

MIGRATING MEMORIES

Migrating Memories 2: His Story, Her Story, Their Stories еdited by Rodica Albu Brno/Nis 2010 Irina Peryanova

УНГАРСКИТЕ РЕАЛИИ ИЛИ НЕПРЕВОДИМОТО В ПРЕВОДА

Йонка Найденова. Унгарските реалии в контекста на културния, трансфер. София: Изток-Запад, 0 0 с. VIII с.

Книжка 4
ДЕЛО ВЪЗРОЖДЕНСКО, СЪС СИЛА В НАСТОЯЩЕТО

Езиковедски изследвания в чест на проф. Сийка Спасова-Михайлова. Състав. и ред.: Стефана Боянова Калдиева, Радостина Божидарова Захарие- ва. Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, София, 2011, 556 с.

ЕЗИКЪТ – НАУКА И ПРАКТИКА

Езикът – наука и практика. Юбилеен сборник по повод на 65-годишни- ната на проф. д.ф.н. Мария Грозева-Минкова. София: Нов български универ- ситет, 2014 г. 700 с. ISBN: 978-954-535-810-4.

ВРЕМЕНАТА ОТЛИТАТ, НАПИСАНОТО ОСТАВА

Времената отлитат, написаното остава. Юбилеен сборник в чест на доц. д-р Ани Леви (състав. Магдалена Караджункова) София: Нов

Книжка 3
ОЦЕНЯВАНЕТО ОТ РОДИТЕЛИТЕ – ВЪЗМОЖНОСТИ И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

Галина Хитрова, Диана Миронова, Янка Банкова, Испанска езикова гимназия – „Мигел де Сервантес“ – София Павлина Йовчева

ОБ ИННОВАЦИЯХ В ОБУЧЕНИИ ИНОСТРАННЫМ ЯЗЫКАМ

Московкин Л.В., Шамонина Г.Н. Инновации в обучении русскому

ПОЛИФОНИЧНИЯТ ВКУС НА ХРАНАТА ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ

Irina Perianova. The Polyphony of Food: (Food through the Prism of Maslow’s Pyramid), Cambridge Scholars Publishing, 2012. 164 p. ISBN (10): 1-4438-4117-X, ISBN (13): 978-1-4438-4117-7

АТРАКТИВНО ПОДНАСЯНЕ НА ТЕОРИЯТА

Марийка Димитрова, Нели Пейчева. Textlinguistik und Pragmalinguistik: Ein Lehr- und Arbeitsbuch.

МОСТ МЕЖДУ ДВА БЛИЗКИ ЕЗИКА

Българско-словенски разговорник. Slovensko-bolgarski priročnik. Ljubljana, Znanstvena založba 2010, 400 str. Автори: Людмил Димитров, Ивана Ангелова, Ана Дърк, Лоуро Козамерник, Сандра Оман, Яро Самобор.

НОВ СЛОВАШКО-БЪЛГАРСКИ РЕЧНИК

В. Панайотов, Д. Иванова, С. Лиханова. Кратък словашко-български речник на икономическите термини / Stručný slovensko-bulharský slovník

ЖЕНСКОТО И МЪЖКОТО ГОВОРЕНЕ – ПАРТНЬОРСТВО И/ИЛИ РАЗЛИЧИЕ

Е. Хаджиева, А. Асенова. Български език като чужд. Пол и език: пове- денчески и езикови модели. София. Гутенберг. 2012, 167 стр.

БАРОКЪТ КАТО КОНЦЕПЦИЯ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ТЕКСТОВЕ

Светлана Василева-Карагьозова. По пътя на барока. Рецепция и тран- сформация на бароковата парадигма в славянските литератури. София, УИ „Св. Климент Охридски“, 2013. 310 с. ISBN 978-954-07-3555-9.

АСПЕКТИ НА ЧУЖДОЕЗИКОВОТО ОБУЧЕНИЕ

Мария Грозева Многобройни учители, автори на учебници, док- торанти и преподаватели познават името на проф. д.п.н. Павлина Стефанова от нейните монографии, студии, статии, методически ръководства и учебни- ци. В своите теоретични и практически разработки тя неизменно е обърната към проблемите на чуж- доезиковото обучение и подготовката на учители по чужд език

ПРОФ. ЗДРАВКО ЧОЛАКОВ (22.09.1941

Смъртта винаги отваря непре- одолима празнота, която нищо не може да запълни. Още по- малко могат да я запълнят ду- мите. И все пак ще се опитам да използвам думите, за да призова паметта за проф. Здравко Чола- ков. Паметта е единственото, с което противостоим на смъртта. А проф. Чолаков остави много, което заслужава да бъде помне- но и ще бъде помнено. Ще започна с книгите на проникновения изследовател, превърнал трепте- нията на най-новата българска литера

ЧУЖДОЕЗИКОВОТО ОБУЧЕНИЕ В ПРОФЕСИОНАЛНА ГИМНАЗИЯ С ИНТЕНЗИВНО ИЗУЧАВАНЕ НА РУМЪНСКИ ЕЗИК „МИХАЙ ЕМИНЕСКУ“

Нина Котева Като балканист по образование, а и по душа, ще използвам метафората за „моста“, когато търся отговор на въпроса „Каква е ползата от изучаването на чужди езици?“. Защото балканецът винаги е търсил път към „другия“, винаги непознатият, чуждият е присъствал в нашия живот – било поради историче- ски или културни обстоятелства и фактори. Оттук се е наложила в творчество- то на всички балкански писатели и метафората за моста – онова съоръжение, което не разделя, а тъкмо обратно – св

РУССКИЙ МИР - ЭТО ВСЕ КТО ЛЮБИТ РУССКИЙ ЯЗЫК И КУЛЬТУРУ

Кочин Владимир Вячеславович Всего за семь лет «Русский мир» стал одним из крупнейших распространителей знаний и куль- туры в мире. Можете ли Вы про- вести параллель с первым годом создания Фонда? – Безусловно, все относительно: по меркам истории семь лет, это дос- таточно малый срок, а для человека это серьезный этап роста, набора сил и возможностей. За это время фонд стал одной из наиболее эффектив- ных негосударственных организа- ций по продвижению русского языка и

Книжка 2
ТЕОРЕТИЧНИ ОСНОВИ НА БИНАРЕН УЧЕБНИК ЗА БЪЛГАРИ

(върху материал от сръбски и хърватски език)

ПРЕВОДЪТ В ЕВРОПА

Ирена Кръстева

ЕДНА ПРАКТИЧЕСКА БЪЛГАРСКА ГРАМАТИКА ЗА АМЕРИКАНЦИ

Charles E. Gribble. Reading Bulgarian Through Russian. 2 Revised Edition. „Slavica“. Bloomington, Indiana, 2013, 153 стр.

ОБЩОБАЛКАНСКИТЕ КОРЕНИ

Василка Алексова. Сватбената терминология в българския и румънския език (Етнолингвистично изследване).

ЗА СПОДЕЛЯНЕТО НА ЧУЖДАТА КУЛТУРА

Елена Хаджиева, Ася Асенова, Йорданка Велкова, Весела Шушлина, Препъни-камъчета в чуждоезиковото обучение, автори Издателство „Гутенберг“, С., 2013, с. 100 Радка Влахова

БЪЛГАРСКИ ЗА ЧУЖДЕНЦИ - ЕДИН НОВ И СЪВРЕМЕНЕН УЧЕБНИК

Куртева, Г., Бумбарова, К., Бъчварова, С. ЗДРАВЕЙТЕ! Учебник по български език за чужденци А1 – А2.

Книжка 1
ПАДНАЛИТЕ АНГЕЛИ

Мони Алмалех

ЧРЕЗ ФРЕНСКАТА ЛЕКСИКА В РОМАНА „ТЮТЮН“ КЪМ НОВИ ПОДСТЪПИ НА ТЪЛКУВАНЕ И ПРЕПОДАВАНЕ НА ТЕКСТА НА ДИМИТЪР ДИМОВ

Веселинов, Д. Френската лексика в романа Тютюн Издателство „Сиела“, 2012, 320 с. ISBN:978-954-28-0617-2 Гергана Златкова

ПО ВЪПРОСА ЗА АКАДЕМИЧНОТО ОБЩУВАНЕ

Шамонина, Галина; Костова, Боряна. Ключ към успеха. Езикът

ПРАВДИВАЯ ЯЗЫКОВАЯ КАРТИНА РОССИИ В XX ВЕКЕ

Ярослав Вежбински. Языковой монументализм в России ХХ века. Лодзь 2012, 263 с. Доц. Константин Попов

ПРОФ. Д-Р БАГРЕЛИЯ БОРИСОВА СЪБЧЕВА (1955 – 2013)

Весела Белчева, Свилен Станчев

ÎÒÊÐÛÒÀß ËÈÍÈß

ПРОЕКТ НА НАЦИОНАЛНО ИЗДАТЕЛСТВО „АЗ БУКИ“ И ФОНД „РУССКИЙ МИР“

2013 година
Книжка 6
ЩРИХИ ОТ ПЪСТРАТА ПАЛИТРА НА БЪЛГАРСКАТА КАРТИНА НА СВЕТА

Михаил Виденов. (2013). Езиковедски щрихи и етюди. София: Между- народно социолингвистическо дружество. ISBN: 9789548305310

ИЗ ДЕБРИТЕ НА ПОРТУГАЛИСТИКАТА

Весела Чергова. (2012). Конюнктивният имперфект в съвременния пор-

МАТУРА ПО ФРЕНСКИ ЗА ОТЛИЧЕН

Ботева, С., Кръстева, Ж. & Железарова-Сариева, А. 100% успех. Матура по френски език. София: Просвета. 298 с. ISBN: 9789540126258

Книжка 5
DIE EU UND DIE EU-ERWEITERUNG IM DEUTSCHUNTERRICHT – ATTRAKTIV UND INNOVATIV

„WIR LIEBEN DEUTSCH Innovation und Motivation imDaF-Unterricht“ Daniela Stoytcheva

ДА НАРИСУВАШ ПОРТРЕТ ЧРЕЗ КНИГИ

Анна Ангелова. (2013). На приятеля на България. Книги с дарствени над- писи в библиотеката на Енрико Дамиани. София: УИ „Св. Климент Охрид- ски“, 240 с. ISBN 978-954-07-3518-4

ПОЛИТИЧЕСКАТА РЕЧ – МОДЕЛИ НА ПОВЕДЕНИЕ И КОМУНИКАЦИЯ

Владислав Миланов, Надежда Михайлова-Сталянова. (2012). Езикови портрети на български политици. Част първа. София: УИ „Свети Климент Охридски“. 230 с. ISBN 978-954-07-3323-4

ПРИНОС КЪМ МЕТОДИКАТА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ВТОРИ ЕЗИК

Росица Пенкова. (2013). Интензивно обучение по български език. Теоретични и практически аспекти на образователното взаимодействие в българските общности в чужбина. София: УИ ,,Св. Климент Охридски“. 320 с. ISBN 978 954 07 35320

ПРОЕКТ НАЦИОНАЛЬНОГО ИЗДАТЕЛЬСТВА „АЗ БУКИ“ И ФОНДА „РУССКИЙ МИР“

Идея проекта «Открытая линия» - популяризация современных тенденции, исследования и анализы ведущих ученых в сфере обучения русскому языку как иностранному, а также - обмен опыта между болгарскими учителями. Проект реализируется Национального издательства «Аз Буки» - часть Ми- нистерство образования и науки Болгарии, вместе с фондом «Русский мир». Сегодня – благодаря мастер-классов, у нас есть исключительная возможность познакомится с новейшими разработками ведущих ученых и мето

TEMЫ МАСТЕР-КЛАССА

ÎÒÊÐÛÒÀß ËÈÍÈß

Книжка 4
ПОЛОНИСТИКАТА В БЪЛГАРИЯ

По повод 60-ата годишнина на самостоятелното преподаване

ИСТОРИЯТА, ЕЗИКЪТ И КУЛТУРАТА НА КРИМСКИТЕ ТАТАРИ, НАСЕЛЯВАЩИ СЕВЕРОИЗТОЧНА БЪЛГАРИЯ

Михайлова-Мръвкарова, Мария. За кримските татари от Североизточна България. София: Авангард Прима, 2013. 134 с. ISBN 978-619-160-132-5 Милена Йорданова

АЗБУКА НА ОЦЕНЯВАНЕТО В ЕЗИКОВОТО ОБУЧЕНИЕ

Татяна Ангелова. (2012). Оценяването в обучението по български език. София: Просвета. 302 с. ISBN: 9789540127132

ЧУЖДОЕЗИКОВО ОБУЧЕНИЕ МЕЖДУ ТРАДИЦИИ И ИНОВАЦИИ, МЕЖДУ ОБРАЗОВАТЕЛНА ТЕОРИЯ И УЧЕБНА ПРАКТИКА

Чуждоезиковото обучение в съвременната образователна парадигма – теория, практика, перспективи. Велико Търново: Ивис, 2011, 277 с.

Книжка 3
МОЖЕМ ДА УЧИМ ИВРИТ С БИБЛИЯТА

Васил Райнов В последните десет години проф. Мони Ал- малех публикува няколко монографии, в които съпоставя ивритската и българската езикова картина на света. Основен обект на изследване са библейските преводи на Стария завет. След „Цветът в Петокнижието“ (2006), „Светлината в Стария завет“ (2010), „Библейското магаре“ (2011) сега на бял свят излиза „Архангелите в Библията“. Тези книги са изпълнени с множе- ство примери от ивритския текст и българските преводи. Ре

COMPOUND VERBS FROM А COGNITIVE AND SEMANTIC PERSPECTIVE

Bagasheva, Alexandra. (2012). Refl ections on Compound Verbs and Com-

„БОТУША В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРНА МОДА“

Дария Карапеткова. (2012). Ботуша в българската литературна мода. София: ИК „Сиела“. 307 с. ISBN 9789542811688

ТЕАТРАЛЬНАЯ АТМОСФЕРА В КЛАССЕ

Тодорова, Румяна В. Димитрова, Розалина И

ПРАЗНИК В МОЕТО УЧИЛИЩЕ

ÎÒÊÐÛÒÀß ËÈÍÈß

Книжка 2
ЗА УЧИТЕЛЯ И ЧОВЕКА ЧУДОМИР – АНАЛИЗ НА ЗАПИСКИТЕ МУ ЗА ЕДНО ПЪТУВАНЕ В ТУРЦИЯ

Мевсим, Хюсеин. Пътуването на Чудомир в Турция (1932). Пловдив: „Жанет 45“, 2012, 200 с. ISBN 978-954-491-785-2 Милена Йорданова

НАУЧНОТО НАСЛЕДСТВО НА ПРОФ. БОЖИЛ НИКОЛОВ

Избрани трудове на проф. Божил Николов. [Съставителство, предговор,

ФУНДАМЕНТАЛНИЯТ ТРУД НА МАРИЯ КИТОВА- ВАСИЛЕВА „ЛЮБОВТА КЪМ СЛОВОТО. ЗА ИЗВОРИТЕ НА НАУКАТА ЗА ЕЗИКА“

Китова-Василева, Мария. Любовта към словото. За изворите на науката за езика (От древността до края на Ренесанса). София: Колибри, 2012, 492 с. ISBN: 978-954-529-982-7x

БИЛИНГВАЛНО ПРЕДУЧИЛИЩНО ОБУЧЕНИЕ

Peter Doyé. Lernen in zwei Sprachen. Deutsch im bilingualen Kindergarten. Hildesheim – Zürich – New York: Georg Olms Verlag AG, 2012, 110 S. ISBN 978-3-487-08870-9

Книжка 1
LES MOYENS SYNTAXIQUES DU RHEME EN RUSSE

Anna Khaldoyanidi, Mary-Annick Morel

ИЗУЧАВАНЕ НА ЕЗИЦИ ОТ ЗРЕЛОСТНИЦИТЕ – НАГЛАСИ, ОЦЕНКИ, ПЕРСПЕКТИВИ1)

Албена Чавдарова, Росица Пенкова, Николина Цветкова

ВСИЧКИ РАЗБИРАТ ОСТИН

Донка Мангачева

ТВОРЕЦЪТ КАТО МОРЕПЛАВАТЕЛ

Аспарух Аспарухов

2012 година
Книжка 6
НА УЧИТЕЛЯ – ЛИЧНО

90 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ПРОФЕСОР ЖАНА МОЛХОВА

ПРОФЕСОР НИКОЛАЙ МИХОВ НА 70 ГОДИНИ

Даниела Кожухарова Николай Николов Михов е роден на 30 април 1942 г. в семейството на индустриалец. През 1956 г. заминава за София, за да учи в гимназия. Изу- чава руски и френски език, към които добавя факултативните латински, немски и английски. Учи неуморно и до днес. Професор-полиглот, който по време на кандидатстудентските кампа- нии, докато проверява работите по френски език, по време на кратката си почивка попълва тестовете по немски и по испански език, показвай

ЕВРОПЕЙСКИ ДЕН НА ЕЗИЦИТЕ

Цветанка Панова

РЕТРОСПЕКТИВНА БИБЛИОГРАФИЯ RETROSPECTIVE BIBLIOGRAPHY

Преди 50 години Симеонов, Йосиф. Някои трудности при изучаване на френски език. С., Наука и изкуство, 1962, 84 с. Методика на обучението по френски език в средния курс на общообра- зователните училища: Учебник за учит. инст. за прогимназ. учители / Валерия Карабаджева. София: Народна просвета, (1962), 192 с. Нагледна граматика на немски език / Жана Николова-Гълъбова. Со- фия: Народна просвета, 1962, 243 с. : с табл., 2 л. табл. Българско-немски речник / Александър Дорич, Герда Минкова, Стефан

КНИГИ И ПЕРИОДИЧНИ ИЗДАНИЯ, ПОЛУЧЕНИ В РЕДАКЦИЯТА BOOKS AND PERIODICALS RECEIVED

Ботева, С., Ж. Кръстева, А. Железарова-Сариева. 100% успех. Матура по френски език. София, Просвета, 298 с. Легурска, П. Семантичен речник на типологичните характеристики на вторичното назоваване в руския и българския език. София, Изда- телство „Ето“, 2011, 312 с. Легурска, П. Съпоставителни лексикални анализи и основа за съпос- тавка. София, Издателство „Ето“, 2011, 228 с. Мавродиева, Ив. Политическа реторика в България: от митингите до онлайн социалните мрежи (1989–2011 г.). Автореферат н

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.