Чуждоезиково обучение
Вход / Регистрация

https://doi.org/10.53656/for21.55izsl

2021/5, стр. 486 - 497

ИЗСЛЕДВАНЕ НА ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ИНСТРУМЕНТИ ЗА ЕЛЕКТРОННО ОБУЧЕНИЕ В БЪЛГАРСКИ И ЧУЖДЕСТРАННИ УНИВЕРСИТЕТИ

Петър Тодоров
E-mail: peter.d.todorov@gmail.com
D. A. Tsenov Academy of Economics
Svishtov Bulgaria

Резюме: През последните две години пандемията, предизвикана от вируса COVID-19, постави на сериозно изпитание всички сфери на обществения живот не само в България, но и в международен мащаб. Може да се твърди, че образователният сектор реагира адекватно на създалата се ситуация и въпреки множеството критики към дистанционното обучение се справи успешно с отправеното предизвикателство. Статията представя изследване върху прилагането на различни инструменти за електронно обучение в български и чуждестранни университети. Изследването е проведено в началото на пандемията, предизвикана от COVID-19, чрез анкетиране на студенти и преподаватели. Оказва се, че въпреки разнообразието от инструменти за електронно обучение в много университети, дори и в технологично развити страни като Китай в повечето случаи обучението се предоставя чрез дистанционно обучение и системи за управление на курсовете, като например Moodle. Целта на изследването е да провери степента на приложение на различните инструменти за електронно обучение в българските и чуждестранните университети. Предмет на изследването е степента на приложение на инструментите за електронно обучение, а обект на изследването са студенти и преподаватели от български и чуждестранни университети. Хипотезата, която се доказва, е, че прилагането на разнообразни инструменти за електронно обучение е недостатъчно, въпреки че важността им се оценява на всички нива на обучение и преподаване.

Ключови думи: инструменти за електронно обучение; системи за управление на курсовете; Moodle; изнесената класна стая

Увод

През последните две години пандемията, предизвикана от вируса COVID-19, постави на сериозно изпитание всички сфери на обществения живот не само в България, но и по целия свят. Може да се твърди, че българската образователна система реагира адекватно на създалата се ситуация и въпреки множеството критики към дистанционното обучение както от ученици/студенти,, така и от родители, тя се справи успешно с отправеното предизвикателство. Обучението в дигитална среда за момента остава единствената алтернатива на присъственото обучение по време на частични или пълни затваряния. Настоящата статия представя изследване проведено с цел да направи анализ на приложението на различни инструменти за електронно обучение в български и чуждестранни университети. Изследването е проведено в началните месеци на пандемията и представлява проучване сред студенти и преподаватели от България и чужбина за степента на прилагане на разнообразни инструменти за електронно обучение в техните университети. Оказва се, че дори и в технологично напреднали страни като Китай прилагането на разнообразни инструменти за електронно обучение е сведено до дистанционно обучение, проведено в системи за управление на курсове като Moodle, Blackboard и др. Изследването обхваща студенти и преподаватели от почти всички континенти (изключение прави Южна Америка). Целта на изследването е да провери степента на приложение на различните инструменти за електронно обучение в българските и чуждестранните университети. Предмет на изследването е степента на приложение на инструментите за електронно обучение, а обект на изследването са студенти и преподаватели от български и чуждестранни университети. Хипотезата, която се доказва, е, че прилагането на разнообразни инструменти за електронно обучение е недостатъчно, въпреки че важността му се оценява на всички нива на обучение и преподаване.

Преглед на литературата и анализ на настоящата ситуация

В научната литература съществуват множество публикации както в български, така и в чуждестранни източници. Montieth например обсъжда разработването на учебни програми чрез прилагането на различни електронни инструменти (2004)1). В повечето случаи обаче учебните програми включват традиционни методи, които са представени в „електронна опаковка“. Според Lammintakanen и Rissanen (2005) „от уеббазираното образование се очаква да промотира конструктивистки подходи, като позволява взаимодействие и прехвърля отговорността за ученето върху обучаемия, като по този начин насърчава конструирането на познание чрез взаимодействие“. Независимо от това, дори след толкова много години на технологично развитие, много образователни институции все още предлагат обучение, в чийто център е преподавателят, а не обучаемият. В този смисъл, Marold (2005) твърди, че „крайните оценки от уеббазирани курсове не се различават значително от тези, придобити по време на присъственото обучение“. Това твърдение, разбира се, не трябва да е обобщаващо, тъй като съществуват редица примери за добри практики, които водят до обратното. Един от тези примери е методът на изнесената класна стая (от английски език the flipped classroom), при който учебното съдържание се преподава чрез видеолекции, които се гледат вкъщи, а в часовете се обсъжда материалът, с който обучаемите вече са запознати. За да се случи това обаче, от една страна, преподавателите трябва да притежават определени умения и компетенции. Според Claro et al. (2018) те са „ИКТ умения: това са уменията за боравене с информационни и комуникационни технологии, които преподавателите трябва да притежават, за да вършат професионалната си работа (напр. да планират и подготвят уроци) в дигитална среда. […] педагогически критерии в дигитална среда: уменията на преподавателите да дефинират и прилагат критерии и знания, чрез които да напътстват обучаемите в дигитална среда“. От друга страна, преподавателите трябва да проявят творчество в образователния процес. Както твърди Шопов (2020), „творческото обучение […] има значение за вътрешното осигуряване на качество и за постигане на образователните стандарти в областта на езиците“. Това твърдение може да бъде отнесено към всички други области на познание.

Друг важен фактор, свързан с развитието на съвременните технологии, е подобреният достъп до високоскоростен интернет, който дава възможност за вършене на работа в движение чрез мобилно устройство. 5G технологията вече е факт на много места и въпреки че към този момент е сравнително скъпа, тя носи тези предимства. Wilden (2017) например обсъжда мобилното обучение чрез представянето на различни инструменти и практики, като разпознаване на гласа, запис на екрана, мобилни устройства и неформално оценяване. Traxler и Kukulska-Hulme (2016) описват казуси, базирани на мобилното обучение. Тези и други примери доказват полезността на мобилните технологии в определен контекст, но те не хвърлят светлина върху степента на тяхното прилагане от различните образователни институции. В световен, а и в национален аспект „интеграционните процеси стимулират търсенето на адекватни национални стратегии, като в същото време мотивират надграждането на положителните традиции, разработвани в годините от отделните страни (Veselinov, Yordanova & Deshev 2020)“.

Тук е мястото да се отбележи и Стратегията за развитието на висшето образование в България за периода 2021 – 2030 г.2) В точка 2Б. Предизвикателства, възникващи от промени извън сферата на висшето образование в Република България, подточка 2.3. Всеобща дигитализация и развитие на образователните системи, които допълват или са алтернативни на класическото висше образование, четем следния текст:

„Данните за България са обезпокоителни. Според Индекса за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото DESI през 2019 г. България се нарежда на последното място сред европейските страни, като през 2018 г. е била на 26-о място. Страната ни е значително под средния резултат в измерението „Човешки капитал“, като цялостното равнище на уменията в областта на цифровите технологии е сред най-ниските в ЕС. Едва 11% от хората притежават умения над основните, което представлява по-малко от една трета от средната стойност за ЕС“.

Също така в точка 2В. Предизвикателства, възникващи от процеси вътре в сферата на висшето образование в Република България, подточка 2.10. Липса на съответствие с потребностите на дигиталното поколение и с компетентностите, необходими за успешна реализация в условията на технологична революция, четем:

„Невъзможността на съществуващите образователни методи да развият компетентности, необходими на много бързо развиващите се технологии в производствената и обслужващата сфера, пораждат съмнение във възможността на университетите да предложат адекватно висше образование“ (пак там, с. 31).

Тук е важно да се отбележат и конкретните мерки, които Стратегията предвижда за справяне с тези проблеми. В точка 6. Дейности и мерки за постигане на целите на стратегията, Цел 2. Въвеждане на съвременни, гъвкави и ефективни форми на обучение, Дейност 2.3. Използване на образователни форми, методи и технологии съобразени с особеностите на обучаваната генерация студенти, четем:

– Мярка 2.3.1. Значително увеличаване на програмите за електронно дистанционно обучение, усъвършенстване и актуализиране на учебните програми и платформи за електронно дистанционно обучение, дигитализация на съдържание и създаване на нови интерактивни дигитални ресурси.

– Мярка 2.3.3. Дигитализация на образователния процес.

– Мярка 2.3.5. Използване на личните мобилни телефони като помощно технологично средство в аудиторията наред с компютъра и таблета (пак там, с. 48).

В този насока говори и Веселинов (2021), според когото „съвременният преподавател трябва постоянно да повишава професионалната си подготовка поради различни процеси, сред които и масовото навлизане на информационните технологии в училище“.

Описание на изследването

Изследването е проведено в края на 2019 и началото на 2020 година, с други думи – в началото на пандемията, предизвикана от вируса COVID-19. Данните са събрани чрез анкетиране на студенти и преподаватели от български и чуждестранни университети, като за целта е създадена анкета с десет въпроса на български и на английски език. Въпросите са качени на две платформи – Survey Monkey и www.wjx.cn. В Survey Monkey са събрани отговорите на респондентите от България и чужбина, докато във www.wjx.cn са събрани отговорите на респонденти само от Китай. Причината е, че колегата от Китай, която помолих за съдействие, предложи да се ползва тази платформа, тъй като достъпът до Survey Monkey в Китай често е блокиран. Броят на респондентите от чужбина е по-голям от този на българските респонденти, като само тези от Китай са 79, но както ще стане видно от данните, резултатите не се различават особено.

В първата част от въпросника се задават по-общи въпроси, като родина на респондента, дали респондентите са студенти, или преподаватели, каква е тяхната образователна степен (ако имат такава), името на институцията, която представляват, и какви предмети изучават или преподават. Във втората част на въпросника се задават по-конкретни въпроси, свързани с прилагането на инструменти за електронно обучение. Българските респонденти (33) са студенти или преподаватели от Стопанската академия „Д. А. Ценов“ – Свищов, или от Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Чуждестранните респонденти (40) са от следните страни: Албания, Белгия, Китай, Чехия, Германия, Мароко, Палестина, Русия, Тунис, Турция, Украйна, САЩ, Узбекистан и Виетнам. Най-голям брой респонденти са от Китай (79), следват Украйна (18), Мароко (5) и Германия (4). Останалите страни имат по двама или един респонденти.

Анализ на отговорите

В анализа на отговорите ще представим информация само по тези въпроси, които имат пряко отношение към изследването – това са въпросите от втората част на въпросника (въпроси 6 – 10). В синтезиран вид данните от отговорите на въпроси 1 – 5 изглеждат по следния начин: от респондентите от България 31 са студенти и 2 са преподаватели; от респондентите от чужбина 26 са студенти, 12 са преподаватели, 1 е аспирант и 1 е работещ; от респондентите от Китай 70 са студенти, 6 са преподаватели и 3 са посочили друго, но не са пояснили. Що се отнася до академичните степени на респондентите: от българските респонденти 20 са с бакалавърска степен, 2 с магистърска, 0 с докторска и 11 все още нямат образователна степен; чуждестранните респонденти са посочили 14 с бакалавърска степен, 13 с магистърска, 4 с докторска и 9 все още без образователна степен. Китайските респонденти са посочили 31 с бакалавърска степен, 11 с магистърска, 1 с докторска и 36 без образователна степен.

Въпрос 6 изисква от респондентите да посочат до каква степен техният университет прилага инструменти за електронно обучение в учебните си програми, като отговорите са три: ниска, средна и висока. Отговорите могат да бъдат проследени във фигури 1, 2 и 3 по-долу.

Фигура 1. Отговори на въпрос 6 – респонденти от България

Фигура 2. Отговори на въпрос 6 – респонденти от чужбина

Фигура 3. Отговори на въпрос 6 – респонденти от Китай

И в трите случая доминиращият отговор е „средна“, „ниска“ се нарежда на второ място, а „висока“ – на трето.

Въпрос 7 изисква от респондентите да отговорят какви инструменти за електронно обучение се прилагат в тяхната институция. Докато в първите две групи с голям процент преднина водещият отговор е чрез системи за управление на курсовете, то в третата група този отговор е едва на 5 място. В първите две групи на второ и трето място са съответно „курсове от смесен тип“ и „дистанционни курсове“, докато в третата група на първо място са „дистанционни курсове“, а „курсове от смесен тип“ са на второ място. Методът на изнесената класна стая заема четвърто място в първите две групи и съответно трето място в третата група. Инструменти като Animoto, Edmodo и др. се нареждат на пето място в първите две групи и на четвърто в третата група. На последно място и в трите групи се нарежда отговорът „други (моля пояснете)“, като тук респондентите са посочили мултимедийни и PowerPoint презентации. Отговорите в проценти могат да бъдат проследени във фигури 4, 5 и 6.

Фигура 4. Отговори на въпрос 7 – респонденти от България

Фигура 5. Отговори на въпрос 7 – респонденти от чужбина

Фигура 6. Отговори на въпрос 7 – респонденти от Китай

Въпрос 8 изисква от респондентите да отговорят до каква степен приложението на инструменти за електронно обучение им е помогнало в обучението/ преподаването. И в трите групи отговорът с най-висок процент е „средна“. В първите две групи на второ място се нарежда отговор „значителна“, а на трето място – „слаба“. В третата група на второ място е отговор „слаба“, а на трето – „значителна“, но разликата е по-млака от 2%. Отговорите на този въпрос показват, че респондентите оценяват ролята на инструментите за електронно обучение.

Фигура 7. Отговори на въпрос 8 – респонденти от България

Фигура 8. Отговори на въпрос 8 – респонденти от чужбина

Фигура 9. Отговори на въпрос 8 – респонденти от Китай

Въпрос 9 изисква от респондентите да обосноват своя отговор на въпрос 8. Тъй като обемът от данни е много голям и няма как да бъде представен изцяло, в синтезиран вид както респондентите от България, така и тези от чужбина, включително Китай, дават отговори в полза и против прилагането на инструменти за електронно обучение. Трябва да се отбележи, че повечето от респондентите са убедени, че прилагането на инструменти за електронно обучение им е помогнало в обучението/преподаването и по-малка част се отнасят скептично и твърдят, че присъствената форма не може да бъде заменена3). Последният въпрос – 10, изисква от респондентите да дадат цялостна оценка на прилагането на инструменти за електронно обучение в своя университет. И в трите групи от респонденти с повече от 50% водещият отговор е „средно“. При респондентите от България отговорът „отлично“ заема второ място, докато при тези от чужбина и Китай – трето, респективно, при тях на второ място се нарежда „слабо“, докато при българските респонденти „слабо“ заема трето място (вж. фиг. 10, 11 и 12).

Фигура 10. Отговори на въпрос 10 – респонденти от България

Фигура 11. Отговори на въпрос 10 – респонденти от чужбина

Фигура 12. Отговори на въпрос 10 – респонденти от Китай

Заключение

Цялостното заключение, което може да се направи от проведеното изследване, е, че както в българските, така и в чуждестранните университети приложението на инструменти за електронно обучение е на средно ниво, което доказва хипотезата. Независимо от факта, че респондентите от България са много по-малко от тези от чужбина и от Китай, в процентно съотношение резултатите са много близки. В повечето от отговорите се оценява положителната роля на електронното обучение, но при въпросите, при които трябва да се оцени степента на прилагането на различните инструменти, отговорът „отлично“ или „на високо ниво“ почти винаги е на последно място. Тези резултати кореспондират и с констатациите, представени в Стратегията за развитите на висшето образование в България, които се оказват верни и за много други държави, дори и за Китай, която е водеща в технологично отношение сила. Несъмнено образованието, като цяло, трябва да се възползва от технологичния напредък и все по-улеснения достъп до високоскоростен интернет. Очевидно е, че настоящите курсове за дистанционно обучение не задоволяват напълно търсенето от страна на потребителите. За да се подобри ситуацията, трябва да се внедряват повече и по-разнообразни инструменти за електронно обучение, които да направят обучението по-атрактивно. Пандемията, причинена от вируса COVID-19, все още не е приключила и не може да бъде направена прогноза кога ще приключи. В този смисъл е логично дистанционната форма на обучение да се затвърди като доминираща. Тук е моментът учебните заведения да реагират адекватно и да привлекат повече студенти чрез предлагането на конкурентни по съдържание и ценово достъпни онлайн курсове.

БЕЛЕЖКИ

1. Преводът на всички цитати от английски на български език е на автора.

2. Стратегия за развитието на висшето образование в Република България за периода 2021 – 2030 г. https://parliament.bg/pub/ cW/20201127110447Strategia%20za%20visheto%20obrazovanie.pdf. с. 20.

3. Уместно е да се посочи, че тъй като всички отговори във въпросника са задължителни, някои от респондентите само са написали нещо, за да запълнят пространството за отговор, но повечето отговори изглеждат автентични.

ЛИТЕРАТУРА

Веселинов, Д., 2021. Диалогът в образованието. В: Веселинов, Д., Тотоманова-Панева, М. & Петров, П. (ред.) Диалогът в образованието – съвременност и перспективи, 13. София: Св. Климент Охридски.

Веселинов, Д., Йорданова, М. & Дешев, А., 2020. Модел на плурилингвално обучение в мултилингвална и мултикултурна среда. Във: Веселинов, Д. & Йорданова, М. (ред.) Лингводидактически ракурси. София: Св. Климент Охридски.

Шопов, Т., 2020. Творчество и новаторство в съвременното обучение по втори език. Във: Веселинов, Д. & Йорданова, М. (ред.) Лингводидактически ракурси, 91. София: Св. Климент Охридски.

REFERENCES

Claro, M., Salinas, A., Cabello Hutt, T., San Martin, E,. Preiss, D., Valenzuela, S. & Jara, I., 2018. Teaching in a Digital Environment (TIDE): Defining and measuring teachers' capacity to develop students' digital information and communication skills. Computers & Education. 121. 10.1016/j.compedu.2018.03.001.

Lammintakanen, J. & Rissanen, S., 2005. Curriculum Development in Web-based Education. In: Mehdi Khosrow-Pour (ed.) Encyclopedia of Information Science and Technology Volume I, 675. Hershey, USA: Idea Group Inc.

Marold, K., 2005. Delivering Web-based Education. In: Mehdi KhosrowPour (ed.) Encyclopedia of Information Science and Technology Volume I, 787. Hershey, USA: Idea Group Inc.

Monteith, M., 2004. ICT for Curriculum Enhancement. Bristol, UK, Portland, USA: Intellect Books.

Traxler, J. & Kukulska-Hulme, A., 2016. Mobile Learning the Next Generation. New York, USA: Routledge.

Wilden, S., 2017. Mobile Learning. Oxford, UK: OUP.

Veselinov, D., 2021. Dialogat v obrazovanieto. In: Veselinov, D., Totomanova-Paneva, M. & Petrov, P. (red.) Dialogat v obrazovanieto – savremennost i perspektivi, 13. Sofia: Sv. Kliment Ohridski.

Veselinov, D., Yordanova, M. & Deshev, A., 2020. Model na plurilingvalno obuchenie v multilingvalna i multikulturna sreda. V: Veselinov, D. & Yordanova, M. (red.) Lingvodidakticheski rakursi. Sofia: Sv. Kliment Ohridski.

Shopov, T., 2020. Tvorchestvo i novatorstvo v savremennoto obuchenie po vtori ezik. V: Veselinov, D. & Yordanova, M. (red.) Lingvodidakticheski rakursi, 91. Sofia: Sv. Kliment Ohridski.

2025 година
Книжка 6
УПОТРЕБИ НА АОРИСТА ВМЕСТО ИМПЕРФЕКТА В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧЕН АСПЕКТ

Красимира Алексова, Ласка Ласкова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Михаела Москова

Книжка 5
МОПАСАН КАТО ПРЕДМОДЕРНИСТ?

Светла Черпокова

Книжка 4
СИНКРЕТИЗЪМ И МОДАЛНОСТ

Мариана Георгиева

„IMPATIENT WOMEN“ OR THE FUTURE OF THE VALUES / VALUES OF THE FUTURE

Magdalena Kostova-Panayotova, Madeleine Danova

В ИРОНИЧНОТО „ЦАРСТВО“ НА МУЗИЛ

Соня Александрова-Колева

Книжка 3
ЗА УПОТРЕБАТА НА ПАСИВНИ ФОРМИ В ПОЛИТИЧЕСКАТА РЕЧ

Борислав Петров, Биляна Михайлова

ТЕРМИНОЛОГИЯТА В ПЛУВАНЕТО

Биляна Рангелова

ПРЕВОДИТЕ НА Д-Р ЛОНГ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА

Мария Пилева, Елена Крейчова, Надежда Сталянова

Книжка 2
ВЪЛШЕБСТВО И ИНТЕРПРЕТАЦИЯ

Соня Александрова

Книжка 1
ЗАМЯНАТА НА ИМПЕРФЕКТНОТО ОТ АОРИСТНОТО ПРИЧАСТИЕ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧЕН АСПЕКТ

Красимира Алексова, Ласка Ласкова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Михаела Москова

ГЕЙМИФИКАЦИЯТА И УСВОЯВАНЕТО НА ЧУЖД ЕЗИК

Гергана Фъркова, Гергана Боянова, Ани Колева, Зорница Лъчезарова, Венче Младенова

НОВАЯ МОНОГРАФИЯ ПО РУССКОМУ ЯЗЫКОЗНАНИЮ

Михаил Викторович Первушин

2024 година
Книжка 6
ПРОСТРАНСТВЕНИТЕ ИЗМЕРЕНИЯ НА ИЗМЕНЕНИЕТО НА КЛИМАТА И ГЛОБАЛНОТО ЕЗИКОВО РАЗНООБРАЗИЕ

Климент Найденов, Методи Иванов, Антонина Атанасова, Димитър Атанасов, Александър Пейчев

СИРМА ДАНОВА (12.11.1984 – 22.10.2023)

Владимир Сабоурин

СИЛАТА НА ПОСТИСТИНАТА

Владимир Градев

Книжка 5
В ПАМЕТ НА АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ (1953 – 2023)

Надежда Делева, Димитър Веселинов

Книжка 4
A NOTE ON THE LANGUAGE COMPONENTS OF APHASIA

Kostadin Chompalov, Dobrinka Georgieva

ПАМЯТИ ЮРИЯ ДЕРЕНИКОВИЧА АПРЕСЯНА (1930 – 2024)

Димитър Веселинов, Надя Делева

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
РЕПЕРТОРИУМ НА СРЕДНОВЕКОВНИ ЮЖНОСЛАВЯНСКИ РЪКОПИСИ И КОПИСТИ В НАУЧНОИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ КОНТЕКСТ

Детелин Лучев, Максим Гойнов, Десислава Панева-Маринова, Радослав Павлов, Константин Рангочев

ПРОФ. Д-Р БОГДАН МИРЧЕВ НА 80 ГОДИНИ

Ренета Килева-Стаменова, Ева Пацовска-Иванова

КРЪГОВРАТ НА ИЗКУСТВАТА

Ирена Кръстева

2023 година
Книжка 6
ГРАМАТИКА И КОГНИЦИЯ

Мариана Георгиева

БЪЛГАРИСТИКАТА В САМАРА

Димитър Веселинов

Книжка 5
Книжка 4
IMPACT OF INTERNET RESOURCES USED BY KAZAKHSTAN AND KYRGYZSTAN UNIVERSITY STUDENTS FOR ENGLISH LEARNING

Sagimbayeva Jannat Elemesovna, 1;, Tazhitova Gulzhakhan Zarubaevna, 1;, Mukhtarkhanova Ainagul Madievna, 1;, Duvanaeva Karachach Toktomamotovna, 2;, Kurmanayeva Dina Kassimbekovna

Книжка 3
НИЕ СМЕ ТЕЗИ, КОИТО СМЕ

Милена Кирова

Книжка 2
SECOND LANGUAGE ACQUISITION AND SOME OF ITS ASPECTS

Nadezhda Stalyanova, Elena Krejcova

LES MOTS POUR RIRE

Bilyana Mihaylova

BASIC REQUIREMENTS FOR CHARACTERISTICS OF THE KOREAN LANGUAGE E-TEXTBOOK

Lyudmila A. Voronina, Sergey A. Letun, Evgenia Rozenfeld

Книжка 1
2022 година
Книжка 6
SOCIOLINGUISTIC CREDO OF A FOREIGN LANGUAGE TEACHER: THE CASE OF DIGITAL CLASSROOM

Ekaterina A. Savkina, Elena G. Tareva, Dimitrina Lesnevskaya

Книжка 5
Книжка 4
„АНДРЕ МАЛРО – ПИСАТЕЛ И БОРБЕН ИНТЕЛЕКТУАЛЕЦ“ – ПРАЗНИК НА ДУХА

Соня Александрова-Колева, Мая Тименова-Коен

Книжка 3
РАЗРАБОТКА ОПРОСНИКА ДЛЯ ИЗУЧЕНИИ ЯЗЫКОВЫХ БИОГРАФИЙ НОСИТЕЛЕЙ УНАСЛЕДОВАННОГО ЯЗЫКА

Леонид Московкин, Бернгард Бремер, Татьяна Курбангулова, Татьяна Лыпкань

Книжка 2
АКТУАЛЬНЫЕ ТЕМЫ ИССЛЕДОВАНИЙ В СОПОСТАВИТЕЛЬНОЙ ФИЛОЛОГИИ В СОВРЕМЕННОМ КАЗАХСТАНЕ

Молдир Алшынбаева, Дарина Аманбекова, Мерей Балабекова

Книжка 1
КЪМ НОВИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

Човешкият фактор е в основата на обучител- ния процес. Това показват изминалите в пан- демична среда няколко години. Информацион- но-комуникационните технологии се оказаха в центъра на образователните промени и влязоха в ролята на панацея за решаване на кризисните моменти във всички аспекти на обучението. Но не можаха да изпълнят ролята на пълноценна алтернатива на „живите“ срещи в учебната ау- дитория. Вълната от оптимизъм и очаквания вече премина своя пик сред преподавате

РЕЧЕВОЕ РАЗВИТИЕ ПОДРОСТКОВ 10 – 12 ЛЕТ И ИСПОЛЬЗОВАНИЕ ЭЛЕКТРОННЫХ УСТРОЙСТВ

Безруких, Марьяна Михайловна, Логинова, Екатерина Сергеевна, Теребова, Надежда Николаевна, Усцова, Александра Григорьевна, Макарова, Людмила Викторовна

КУЛЬТУРНАЯ ПАМЯТЬ И ПРЕЦЕДЕНТНЫЕ ФЕНОМЕНЫ

Валерий Ефремов, Валентина Черняк, Надя Чернева

2021 година
Книжка 6
КАКВО Е КУРОРТ?

Иля Златанов

ДЕКОНСТРУИРУЯ ФЕЙКИ

Татьяна Цвигун, Алексей Черняков

Книжка 5
ОВАКАНТЯВАНЕТО НА КАНОНА

Цветан Ракьовски

ПРАВО, ПРАВОПИС И ПРАВОГОВОР

Маргарита Гергинова

Книжка 4
Книжка 3
LA DIDACTIQUE DU FLE À LA CROISÉE DES SCIENCES COGNITIVES ET DISCURSIVES

Elena G. Tareva, Elena Porshneva, Indira Abdulmianova

Книжка 2
ЕЗИК, ВЛАСТ, МЕДИЯ

Мариана Георгиева

Книжка 1
ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧНИ АСПЕКТИ НА ПРИСЪСТВЕНОТО ОБУЧЕНИЕ В ЕЛЕКТРОННА СРЕДА

Предизвикателствата пред съвременната лингводидактология през новата 2021 г. без съм- нение са свързани с необичайната обстановка, в която се озова световната образователна система под въздействието на неочакваната епидемична ситуация. Пандемичната вълна предизвика по- врат в хода на естественото развитие на лингво- дидактологичните изследвания. Информацион- но-комуникационните технологии се оказаха в центъра на образователните промени и логично се превърнаха в търсената панац

2020 година
Книжка 6
Книжка 5
ЮРИЙ ЛОТМАН КАК ОБЪЕКТ И МЕТАЯЗЫК

Татьяна Цвигун, Алексей Черняков

К ВОПРОСУ О ПРИЗНАКАХ КВАЗИСИМВОЛА

Григорий Токарев, Надя Чернева

Книжка 4
ЦИФРОВЫЕ СРЕДСТВА В ОБУЧЕНИИ ИНОСТРАННЫМ ЯЗЫКАМ: ОТБОР И ТИПОЛОГИЗАЦИЯ

Бартош Дана, Гальскова Наталья, Харламова Мария, Стоянова Елена

Книжка 3
СИНТАКСИС НА МЕТАЕЗИКА

Мариана Георгиева

BURNOUT LEVELS OF ENGLISH LANGUAGE TEACHERS

Suzan Kavanoz, Yasemin Kırkgöz

КЪМ ИСТОРИЯТА НА ПРЕДЛОГА ОСВЕН

Марияна Цибранска-Костова

Книжка 2
A SEMANTIC DESCRIPTION OF THE COMBINABILITY BETWEEN VERBS AND NOUNS (ON MATERIAL FROM BULGARIAN AND ENGLISH)

Svetlozara Leseva, Ivelina Stoyanova, Maria Todorova, Hristina Kukova

В ПАМЕТ НА ДОЦ. Д-Р ЙОРДАНКА СИМЕОНОВА 28.08.1946 – 25.07.2018

Павлинка Стефанова, Димитър Веселинов

Книжка 1
НОВИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ПРЕД СЪВРЕМЕННАТА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯ

Третото десетилетие на ХХІ век поставя пред лингводидактологията нови предизвикателства. Утвърденото във времето историко-теоретико- практическо разглеждане на тази наука като из- следователско направление, обединяващо всички аспекти на езиковото образование, продължава да поставя във фокус проблема с оптимизиране на акционалността в условията на глобализира- щия се свят. Интерактивността между участни- ците в образователния процес по чужд език из- исква ново преосмисляне на ролит

СИНТАКТИЧНО ОТНОШЕНИЕ

Мариана Георгиева

АКАДЕМИК ЮРИЙ ДЕРЕНИКОВИЧ АПРЕСЯН НА 90 ГОДИНИ

Димитър Веселинов, Надя Делева

2019 година
Книжка 6
TOWARDS CONCEPTUAL FRAMES

Svetla Koeva, Tsvetana Dimitrova, Valentina Stefanova, Dimitar Hristov

Книжка 5
Книжка 4
ПЕДАГОГИЧЕСКАЯ ИННОВАТИКА В ДЕЙСТВИИ

Галина Шамонина, Леонид Московкин

Книжка 3
НАУЧНОЕ НАСЛЕДИЕ ЗОЛОТОГО ВЕКА ИСЛАМА

Сулейменов И.Э., Молдажанова А.А., Копишев Э.Е., Егембердиева З.М., Ниязова Г.Б.

Книжка 2
КОГНИЦИЯ И ПУНКТУАЦИЯ

Мариана Георгиева

КРЪГЛА МАСА „ЕЗИК И ПРЕВОД“

Маргарита Гергинова

Книжка 1
ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ АСПЕКТИ НА СЪВРЕМЕННАТА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯ

Списанието „Чуждоезиково обучение“ е един епистемолого-културологичен монумент на лингводидактологията, която постоянно търси и обновява своя изследователски профил, за да го подложи на опита на времето, преди да се пре- върне в класика. Списанието е барометър на бъл- гарската методическа наука, фиксиращ нейните творчески търсения през годините, проектиращ нови визии и поставящ теоретико-практически ориентири. Текстовете на публикуваните ста- тии са елементи от историята

2018 година
Книжка 6
Книжка 5
PUBLIC AWARENESS OF DYSLEXIA IN BALKAN COUNTRIES

Mirela Duranović, Dobrinka Georgieva, Mirjana Lenček, Tatjana Novović, Muljaim Kačka

Книжка 4
СЕМАНТИЧНИ РЕЛАЦИИ В РАМКИТЕ НА МНОГОКРАТНАTA ХИПЕРОНИМИЯ В УЪРДНЕТ

Светла Коева, Валентина Стефанова, Димитър Христов

МИФЫ О РУССКОМ ЯЗЫКЕ: ON-LINE

Валерий Ефремов

Книжка 3
БЪЛГАРСКИЯТ „MAÎTRE DE LANGUES“

Димитър Веселинов

ДОЦ. Д-РУ ИЛИАНЕ ВЛАДОВОЙ 80 ЛЕТ

Валентина Аврамова

Книжка 2
THE FEAR TO TALK

Adriana Sotirova

Книжка 1
ПРОБЛЕМИТЕ НА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯТА В ПРОСТРАНСТВЕНО-ВРЕМЕВАТА СИТУАЦИЯ НА ХХI ВЕК

Ако речникът е цялата Вселена, подредена по азбучен ред, то научното списание е хронология на науката, фиксирана в статии и съобщения, които с момента на своето отпечатване се превръщат в ав- тентични свидетелства за пътищата на познанието, трасирани от ревностни изследователи на непреход- ните теоретични истини в преходността на човешкия живот. Появяват се автори новатори, които маркират творческия подем на времето, и автори пазители на познанието, съграждано в продълж

ВСИЧКО ДА СТАВА ЗА ПОУКА

Радияна Дринова

2017 година
Книжка 6
LES RÔLES DES MOTS-CLEFS

Anélia Brambarova

НОВО ЗАВРЪЩАНЕ КЪМ МО

Бойка Илиева

Книжка 5
И НЕКА Д УМИТЕ ГОВОРЯТ. . . (Портрет на един бележит учен)

Димитър Веселинов, Екатерина Софрониева

Книжка 4
ЖИВОТЪТ НА КНИГАТА

Анна Ангелова

ИГРОВЫЕ ФОРМЫ ПОПУЛЯРИЗАЦИИ РУССКОГО ЯЗЫКА

Валерий Ефремов, Елена Петренко

ПОЕМ ПО-РУССКИ

Денис Букин

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
НОВИ ОБРАЗОВАТЕЛНИ ХОРИЗОНТИ

Димитър Веселинов, Главен редактор

2016 година
Книжка 6
ДИАЛОГ НА КУЛТУРИТЕ

Анна Ангелова

СВЕТЪТ КАТО СЛОВО

Магдалена Костова-Панайотова, Любка Ненова

НЕЩАТА ОТВЪТРЕ

Анелия Бръмбарова

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
РУССКИЙ ЯЗЫК СОВРЕМЕННОЙ РОССИИ

Вербицкая Людмила Алексеевна

Книжка 2
СТЕФАНА ДИМИТРОВА

Донка Мангачева

ТАТЯНА МИХАЙЛОВНА НИКОЛАЕВА

Стефана Димитрова

Книжка 1
УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ

Димитър Веселинов

ЗАБАВЛЕНИЯ ПО ФРЕНСКИ

Цвета Тодорова

DE VITA BEATA НА ПРЕВОДАЧА

Владимир Сабоурин

2015 година
Книжка 6
SCIENCES ET GUERRE, SCIENCES EN GUERRE

Ioan Panzaru, Florin Turcanu, Simona Necula

Книжка 5
СБОРНИК В ЧЕСТ НА ПРОФ. МАРИЯ КИТОВА

Магдалена Караджункова

Книжка 4
ДО УЧАСТНИЦИТЕ В VII МЕЖДУНАРОДНА КВАЛИФИКАЦИОННА ШКОЛА ВАРНА, 2015

«Ñîâðåìåííûå ïåäàãîãè÷åñêèå òåõíîëîãèè »

МОСКОВКИН ЛЕОНИД ВИКТОРОВИЧ

доктор педагогических наук, профессор кафедры русского языка как иностранного и методики его преподавания

ПОЧЕКАНСКА-НИКОЛЧОВА СТОЯНКА ГЕОРГИЕВА

Мастер-класс «Обучение РКИ в контексте исторической памяти и на-, циональной идентичности (на материале русской литературы)»

БУКИН ДЕНИС ЮРЬЕВИЧ

Сфера научных интересов

Книжка 3
ЗА ДУМАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ

Мария Костова

Книжка 2
ФРАНКОФОНИЯ И ФРАНКОФОНИ

Димитър Веселинов

БИТИЕТО НА ОБРАЗИТЕ

Йосиф Каменов

IN MEMORIAM

Elena Alekova

Книжка 1
LA LANGUE DANS L’OEIL ET LA PEAU

Tzvétiléna Krasteva

ЗАЕДНО ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ

Сабина Павлова

НОВ УЧЕБНИК ПО МЕТОДИКА НА ЧУЖДОЕЗИКОВОТО ОБУЧЕНИЕ

Иванка Мавродиева, Димитър Веселинов

2014 година
Книжка 6
БИЛИНГВИЗЪМ В УСЛОВИЯТА НА НАРУШЕН СЛУХ

Светослава Съева, Ангелина Бекярова

ТРАКИЙСКИЯТ ЕЗИК

Светлана Янакиева

ПЪРВОСТРОИТЕЛЯТ

Анна Ангелова

ПОМАГАЛО ЗА НОВИТЕ БУДИТЕЛИ ОТ КЛАСНАТА СТАЯ

Ана Клисарска, Константин Фиданчев

ДЕТАЛЬ МОЖЕТ СТАТЬ СИМВОЛОМ ЭПОХИ

Борис Тимофеевич Евсеев – поэт, прозаик, эссеист. Лауреат премии Правительства Российской Федера- ции в области культуры и премии «Ве- нец», Бунинской, Горьковской и многих других литературных премий. Получил музыкальное, литературное и жур- налистское образование. В советское время публиковался в Самиздате. Ав- тор 15 книг прозы. Переводился на английский, болгарский, голландский, испанский, итальянский, китайский, немецкий, эстонский, японский и др.

Книжка 5
MIGRATING MEMORIES

Irina Peryanova

Книжка 4
ЕЗИКЪТ – НАУКА И ПРАКТИКА

Павлина Стефанова

ВРЕМЕНАТА ОТЛИТАТ, НАПИСАНОТО ОСТАВА

Магдалена Караджункова

Книжка 3
ОЦЕНЯВАНЕТО ОТ РОДИТЕЛИТЕ – ВЪЗМОЖНОСТИ И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

Галина Хитрова, Диана Миронова, Янка Банкова, Павлина Йовчева

Книжка 2
ПРЕВОДЪТ В ЕВРОПА

Ирена Кръстева

ОБЩОБАЛКАНСКИТЕ КОРЕНИ

Русана Бейлери

Книжка 1
ПАДНАЛИТЕ АНГЕЛИ

Мони Алмалех

ПРОФ. Д-Р БАГРЕЛИЯ БОРИСОВА СЪБЧЕВА (1955 – 2013)

Весела Белчева, Свилен Станчев

ПРОЕКТ НА НАЦИОНАЛНО ИЗДАТЕЛСТВО „АЗ БУКИ“ И ФОНД „РУССКИЙ МИР“

ПРОЕКТ НА НАЦИОНАЛНО ИЗДАТЕЛСТВО „АЗ БУКИ“ И ФОНД „РУССКИЙ МИР“

2013 година
Книжка 6
ИЗ ДЕБРИТЕ НА ПОРТУГАЛИСТИКАТА

Весела Чергова. (2012). Конюнктивният имперфект в съвременния пор-

МАТУРА ПО ФРЕНСКИ ЗА ОТЛИЧЕН

Ботева, С., Кръстева, Ж. & Железарова-Сариева, А. 100% успех. Матура по френски език. София: Просвета. 298 с. ISBN: 9789540126258

Книжка 5
ПОЛИТИЧЕСКАТА РЕЧ – МОДЕЛИ НА ПОВЕДЕНИЕ И КОМУНИКАЦИЯ

Владислав Миланов, Надежда Михайлова-Сталянова. (2012). Езикови портрети на български политици. Част първа. София: УИ „Свети Климент Охридски“. 230 с. ISBN 978-954-07-3323-4

ПРОЕКТ НАЦИОНАЛЬНОГО ИЗДАТЕЛЬСТВА „АЗ БУКИ“ И ФОНДА „РУССКИЙ МИР“

Идея проекта «Открытая линия» - популяризация современных тенденции, исследования и анализы ведущих ученых в сфере обучения русскому языку как иностранному, а также - обмен опыта между болгарскими учителями. Проект реализируется Национального издательства «Аз Буки» - часть Ми- нистерство образования и науки Болгарии, вместе с фондом «Русский мир». Сегодня – благодаря мастер-классов, у нас есть исключительная возможность познакомится с новейшими разработками ведущих ученых и мето

Книжка 4
ЧУЖДОЕЗИКОВО ОБУЧЕНИЕ МЕЖДУ ТРАДИЦИИ И ИНОВАЦИИ, МЕЖДУ ОБРАЗОВАТЕЛНА ТЕОРИЯ И УЧЕБНА ПРАКТИКА

Чуждоезиковото обучение в съвременната образователна парадигма – теория, практика, перспективи. Велико Търново: Ивис, 2011, 277 с.

Книжка 3
COMPOUND VERBS FROM А COGNITIVE AND SEMANTIC PERSPECTIVE

Bagasheva, Alexandra. (2012). Refl ections on Compound Verbs and Com-

ТЕАТРАЛЬНАЯ АТМОСФЕРА В КЛАССЕ

Тодорова, Румяна В. Димитрова, Розалина И

ПРАЗНИК В МОЕТО УЧИЛИЩЕ

Анаит Киркорова

Книжка 2
ЗА УЧИТЕЛЯ И ЧОВЕКА ЧУДОМИР – АНАЛИЗ НА ЗАПИСКИТЕ МУ ЗА ЕДНО ПЪТУВАНЕ В ТУРЦИЯ

Мевсим, Хюсеин. Пътуването на Чудомир в Турция (1932). Пловдив: „Жанет 45“, 2012, 200 с. ISBN 978-954-491-785-2 Милена Йорданова

ФУНДАМЕНТАЛНИЯТ ТРУД НА МАРИЯ КИТОВА- ВАСИЛЕВА „ЛЮБОВТА КЪМ СЛОВОТО. ЗА ИЗВОРИТЕ НА НАУКАТА ЗА ЕЗИКА“

Китова-Василева, Мария. Любовта към словото. За изворите на науката за езика (От древността до края на Ренесанса). София: Колибри, 2012, 492 с. ISBN: 978-954-529-982-7x

БИЛИНГВАЛНО ПРЕДУЧИЛИЩНО ОБУЧЕНИЕ

Peter Doyé. Lernen in zwei Sprachen. Deutsch im bilingualen Kindergarten. Hildesheim – Zürich – New York: Georg Olms Verlag AG, 2012, 110 S. ISBN 978-3-487-08870-9

Книжка 1
LES MOYENS SYNTAXIQUES DU RHEME EN RUSSE

Anna Khaldoyanidi, Mary-Annick Morel

ИЗУЧАВАНЕ НА ЕЗИЦИ ОТ ЗРЕЛОСТНИЦИТЕ – НАГЛАСИ, ОЦЕНКИ, ПЕРСПЕКТИВИ1)

Албена Чавдарова, Росица Пенкова, Николина Цветкова

ВСИЧКИ РАЗБИРАТ ОСТИН

Донка Мангачева

ТВОРЕЦЪТ КАТО МОРЕПЛАВАТЕЛ

Аспарух Аспарухов

2012 година
Книжка 6
НА УЧИТЕЛЯ – ЛИЧНО

90 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ПРОФЕСОР ЖАНА МОЛХОВА

ПРОФЕСОР НИКОЛАЙ МИХОВ НА 70 ГОДИНИ

Даниела Кожухарова Николай Николов Михов е роден на 30 април 1942 г. в семейството на индустриалец. През 1956 г. заминава за София, за да учи в гимназия. Изу- чава руски и френски език, към които добавя факултативните латински, немски и английски. Учи неуморно и до днес. Професор-полиглот, който по време на кандидатстудентските кампа- нии, докато проверява работите по френски език, по време на кратката си почивка попълва тестовете по немски и по испански език, показвай

ЕВРОПЕЙСКИ ДЕН НА ЕЗИЦИТЕ

Цветанка Панова

РЕТРОСПЕКТИВНА БИБЛИОГРАФИЯ RETROSPECTIVE BIBLIOGRAPHY

Преди 50 години Симеонов, Йосиф. Някои трудности при изучаване на френски език. С., Наука и изкуство, 1962, 84 с. Методика на обучението по френски език в средния курс на общообра- зователните училища: Учебник за учит. инст. за прогимназ. учители / Валерия Карабаджева. София: Народна просвета, (1962), 192 с. Нагледна граматика на немски език / Жана Николова-Гълъбова. Со- фия: Народна просвета, 1962, 243 с. : с табл., 2 л. табл. Българско-немски речник / Александър Дорич, Герда Минкова, Стефан

КНИГИ И ПЕРИОДИЧНИ ИЗДАНИЯ, ПОЛУЧЕНИ В РЕДАКЦИЯТА BOOKS AND PERIODICALS RECEIVED

Ботева, С., Ж. Кръстева, А. Железарова-Сариева. 100% успех. Матура по френски език. София, Просвета, 298 с. Легурска, П. Семантичен речник на типологичните характеристики на вторичното назоваване в руския и българския език. София, Изда- телство „Ето“, 2011, 312 с. Легурска, П. Съпоставителни лексикални анализи и основа за съпос- тавка. София, Издателство „Ето“, 2011, 228 с. Мавродиева, Ив. Политическа реторика в България: от митингите до онлайн социалните мрежи (1989–2011 г.). Автореферат н

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.