Чуждоезиково обучение
Вход / Регистрация

https://doi.org/10.53656/for22.13ling

2022/1, стр. 43 - 53

ЛИНГВОКОГНИТИВНИ, ИНТЕРКУЛТУРНИ И СОЦИОЛИНГВИСТИЧНИ ОСОБЕНОСТИ НА НЕМСКИТЕ ЛЕКСИКАЛНИ ЕДИНИЦИ, СЪДЪРЖАЩИ СУФИКСОИДА -WEISE

Елена Николова-Кискинова
OrcID: 0000-0001-5632-6243
E-mail: elena_kiskinova@yahoo.com
PhD student at University of Plovdiv Paisii Hilendarski
Senior Lecturer at the Medical University of Plovdiv
Plovdiv Bulgaria

Резюме: Във фокуса на настоящото изследване попадат лексикалните единици, съдържащи суфиксоида -weisе, представени в един по-широк екстралингвистичен аспект. Категорията обединява в себе си две подгрупи: от една страна, думи, означаващи обективна характеристика на случващото се в изречението, а от друга – думи, изразяващи субективното отношение на говорещото лице към съдържанието на изречението. Словоформите от втората подгрупа модифицират по своеобразен начин значението на цялото изречение и се характеризират с подчертано комуникативна значимост, емоционална наситеност, субективна нюансираност и мотивираност. Поставя се акцент върху интердисциплинарните направления: лингвокогнитивно, културологично и социолингвистично, за да се използват максимално възможностите, които те предлагат за допълване и задълбочаване на семантичния анализ на изследваните думи и спецификите на тяхната употреба. Статията обобщава резултатите от анкета, проведена както сред носители на езика, така и сред изучаващи немски като чужд език в различна езикова и културна среда, отчитайки реакциите им, базирани на езиков усет в една и съща комуникативна ситуация. Анализът недвусмислено потвърждава схващането ни, че като неделима част от когницията езикът отразява взаимодействието между комуникативните и социално-културните фактори. На базата на установените закономерности би следвало да се разработи концепция, която да подпомогне изучаващите немски като чужд език в овладяването и употребата на изследваните лексикални единици.

Ключови думи: когнитивна лингвистика; социолингвистика; модални думи

Като неделима част от когницията, езикът е „отражение на взаимодействието между психичните, комуникативни и културни фактори“ (Chenki 2002, 342). Реализирането му се базира на психологически механизми и процеси. Именно това е отправна точка за обособяването на когнитивната наука като самостоятелна и като направление, оказващо влияние върху редица други научни области, включително и върху лингвистиката.

Според B. Евънс, Б. Берген и Й. Зинген когнитивната лингвистика изследва взаимоотношенията между човешкия език, съзнанието и социофизическия опит на човека (Еvans 2006, 2). Т.е. езиковите категории се разглеждат на фона на общите когнитивни, перцептивни и физически способности на човека. Неслучайно според Чомски (Chomski 2012) езикът бива характеризиран като „огледало на ума“. Наред с това изследването на човешките знания е немислимо без помощта на езика. Той е неделима част от общите когнитивни процеси и е резултат от тях. Неговото развитие се обуславя от функционирането на човешката памет, логическо мислене, въображение, възприятие, способност за усвояване и използване на знания, плануване и разрешаване на проблеми. Т.е. езикът не може да бъде разглеждан като автономна подсистема, а по-скоро като „епифеномен на когницията“ (Schwarz 2008, 53). В този нов подход все по-ясно се очертават връзките между лингвистично и екстралингвистично значение и се търсят начини за обяснение на езиковите прояви чрез неезикови явления и процеси.

Точно това ще се опитаме да направим и ние в настоящата статия – да изясним езиковите специфики на тази отворена група от лексикални единици, съдържащи суфиксоида -weise, посредством екстралингвистични характеристики.

Категорията обединява в себе си две подгрупи: от една страна, думи, означаващи обективна характеристика на случващото се в изречението, а от друга – думи, изразяващи субективното отношение на говорещото лице към съдържанието на изречението. Словоформите от втората подгрупа модифицират по своеобразен начин значението на цялото изречение и се характеризират с подчертано комуникативна значимост, емоционална наситеност, субективна нюансираност и мотивираност.

Във връзка с посочените по-горе акценти бе изготвена и проведена анкета, в която са включени по-изявени представители на изследваните лексикални единици. Целта на анкетното проучване е да установят езиковата интуиция, първосигналните реакции на информантите в определени комуникативни ситуации, да регистрира избора им на една или друга дума, доверявайки се на езиковия им усет. Важно е да отбележим, че реакциите на анкетираните ще бъдат продиктувани не само от езиковото усещане за коректен изказ. Подсъзнателно или съвсем осъзнато те ще се доверят на всички други свои познания – културни и социални, както и на натрупания си житейски опит.

За адресати са избрани:

– носители на езика;

– чуждестранни студенти и работещи в различни сектори, ползващи немски език в ежедневието си;

– български обучаеми, изучавали немски във и извън немскоезична среда.

Включените в анкетата носители на езика са от Германия, Австрия и Швейцария, за да се провери дали част от посочените в речниците представители на изследваните единици действително ще покажат ареална обвързаност.

Чуждестранни студенти са привлечени поради евентуалните различия в културен и социален аспект, които вероятно ще окажат своето въздействие върху езиковите им реакции и подбора на различни лексикални единици в една и съща комуникативна ситуация.

Групата на участващите в експеримента български студенти се състои от две подгрупи: първата включва обучаеми, изучавали немски език в България, а втората – обучаеми, продължили с овладяването и употребата на езика в немскоезична среда.

Спектърът на анкетираните е толкова широк, за да се уловят всички възможни фактори, влияещи върху усвояването на даден език и неговото използване, което ще допринесе за постигане на детайлност и дълбочина на картината.

Една от най-интересните задачи в анкетата е тази, при която думите, окончаващи на -weise(bedauerlicherweise, ehrlicherweise, kontrollierenderweise, überflüssigerweise, boshafterweise), трябва да се съотнесат семантично към изброените метафорични изрази (Asche aufs Haupt streuen, die Büchse der Pandora öffnen, Eulen nach Athen tragen, Hand aufs Herz legen, etwas/jemanden mit Argusaugen bewachen). Умелото боравене с идиоми и метафорични фрази показва висока степен на владеене на съответния чужд език и неслучайно те често са предмет на изследване в чуждоезиковото обучение.

Още Аристотел в своето съчинение „За поетическото изкуство“ предлага първото философско обяснение за метафората като: „пренасяне на чуждо име върху даден предмет – или от род върху вид, или от вид върху род, или от вид върху друг вид, или по аналогия“. Следователно същността на метафората се свежда до пренос на значение, и то в определена посока – от буквално към преносно, който води до наслояване на значенията. Необходими са познание и опит, за да се създаде връзка между различни семантични полета. И когато тази връзка, базирана на определена асоциация, е достатъчно силна, се раждат метафорични значения. Те могат да бъдат общовалидни или пък да съществуват в различни културни среди.

Т.е. появата на метафората се базира на психологическа асоциация, която в голяма степен е културно обусловена. Затова съвсем основателно я разглеждаме като свързващ елемент между двете направления – лингвокогнитивно и лингвокултурно. Ако първото стои в основата на възникването на метафората, то второто обуславя нейната употреба в различни културни рамки.

Най-разнообразни асоциации предизвиква метафоричният израз Eulen nach Athen tragen („да носиш сови към Атина“ = да извършваш излишни действия). Необходими са общи познания, за да се разбере метафоричното значение на израза и да се свърже със семантиката на съответната лексикална единица. Не всички участници са разпознали совата като символ на богинята Атина, покровителка на града, или като символ на мъдростта с препратка към Гърция като люлката на мъдростта. Вероятно затова са се получили и комбинации на израза с bedauerlicherweise (за съжаление), boshafterweise (злонамерено), kontrollierenderweise (под контрол) и ehrlicherweise (честно, честно казано).

Тук е възможна и друга асоциация предвид факта, че върху сребърните монети на Атина е била изобразена совата (т.е. излишно е изпращането на сребърни монети на богата Атина), която обаче не променя значението на израза.

В хода на времето въз основа на тази поговорка са се появили и други по-словици като „да носиш крокодили в Египет“ или по-съвременни варианти на местно ниво за немски например „да носиш вода към Рейн“, „да носиш бира в Мюнхен“, „да пренасяш торф в блатото“ и др.

При Asche aufs Haupt streuen (посипвам си главата с пепел) преобладаващата част от анкетираните са избрали bedauerlicherweise (за съжаление), но наред с това са маркирани и überflüssigerweise (излишно, ненужно), boshafterweise, дори ehrlicherweise и kontrollierenderweise.

Подобни са и резултатите при die Büchse der Pandora öffnen (отварям кутията на Пандора) – 60 % асоциират по подразбиране с boshafterweise, но около 16 % са избрали bedauerlicherweise и 13 % – überflüssigerweise. Дори установяваме и избор на kontrolierenderweise (7 %) и ehrlicherweise (4 %), за които наистина не намираме обяснение.

Изразът еtwas/jemanden mit Argusaugen bewachen (наблюдавам нещо/някого неуморно; не изпускам нещо/някого от очи) отново ни препраща към гръцката митология. 68 % тук съвсем естествено са маркирали kontrollierenderweise, по-казвайки познаване и семантична мотивираност на избора. 14 % са отбелязали bedauerlicherweise, 7 % – überflüssigerweise, и други 7 % – boshafterweise, което все още би могло да бъде обяснено вероятно като мотивирано при смяна на гледната точка (от страна на контролирания), макар че това не им помага да стигнат до правилното значение. 4 % са избрали ehrlicherweise, което ни кара да мислим, че не познават съответния израз и не съумяват да декодират вложения в него смисъл.

Най-категорично единодушие е постигнато при израза Hand aufs Herz legen (с ръка на сърце) като съответстващ на ehrlicherweise (честно казано) – явно, действие, което във всички култури се тълкува еднозначно.

Традиционно метафората се свързва с литературата, поезията и употребата ѝ е продиктувана от две основни причини: от една страна, като смислопораждаща фигура, а от друга – като средство за засилване въздействието на речта. Но тя не е само реторическа фигура. В когнитивен аспект метафората се възприема като важен инструмент на човешкото познание, като начин за осмисляне на действителността, като механизъм за лесно запаметяване или пък за успешно припомняне на усвоени преди това знания, както и като средство за изразяване на емоции.

В условието на една от задачите в анкетата са включени думи като ängstlicherweise, naiverweise, schlauerweise, stolzerweise, zuverlässigerweise и няколко животни от басни (Fabeltiere) – Löwe (лъв), Rabe (гарван), Fuchs (лисица), Hase (заек) и Hund (куче), като целта е да се провери какви асоциации, респ. комбинации от конкретна дума и животно ще направят информантите.

Какво показват резултатите? Ако при лъв и лисица реакциите на анкетираните почти съвпадат (Löwe – stolzerweise, Fuchs – schlauerweise), то при гарван наблюдаваме почти равнопоставеност между избора на schlauerweise и на naiverweise, които всъщност са антоними. За да си изясним този резултат, се насочваме към символиката на гарвана в различните култури.

В гръцката митология е свързван с дълголетието и е приет за свещена птица, птица на познанието, на мъдростта. Може би това е логичното обяснение за реакциите на част от анкетираните, маркирали schlauerweise.

Друга част, вероятно повлияни от басните на Езоп, възприемат гарвана като олицетворение на глупост и наивност, поради което са отбелязали naiverweise.

Немалко на брой са избрали stolzerweise. В търсене на обяснение за това открихме, че в китайската митология гарванът означава власт.

Фигура 1. Асоцииране на избраните модални думи с животни от басни

Някои участници са предложили съвсем други думи от изследваната категория, което ни накара да потърсим, респ. да открием повече детайли за символиката на тази фигура (фигура 1):

sündigerweise – в християнството гарванът се асоциира с греха, грехопадението; unglücklicherweise – в египетската митология символизира разруха и нещастие; verräterischerweise – с измама и предателство гарванът се свързва в юдаизма; schwatzenderweise – според легендата за Аполон гарванът бил наказан заради бъбривостта му; einsamerweise – в някои култури олицетворява самота и отшелничество; и stehlenderweise – като символ на крадлива фигура.

Това е красноречив пример за културнонационалната специфика на езиковите образи, символи и знаци, т.е. за взаимовръзката между мислене и език в различна културна среда.

В анкетата е включено и упражнение, при което анкетираните трябва да комбинират лексикалните единици, съдържащи суфиксоида -weise, с някой или някои от посочените шест цвята, като изхождат от емоциите, които те предизвикват у тях.

Асоциирането на дадена дума с конкретен цвят всъщност се опира на съчетанието между мисъл и опит, като най-често преминава през определени емоционални реакции.

Някои цветове са дълбоко вкоренени в съзнанието на хората и тяхното възприятие се свързва недвусмислено с конкретно емоционално изживяване, като в различните култури тези усещания могат да бъдат различни.

Резултатите показват, че червеният цвят се асоциира с freundlicherweise, mysteriöserweise, но и с vorsichtigerweise, verräterischerweise, а в някои случаи и с traurigerweise (скръб, траур – Южна Африка, Кот д’Ивоар). При зеления цвят са маркирани най-вече entspannenderweise, freundlicherweise, но и verräterischerweise (изневяра – Китай), vorsichtigerweise (опасност – Малайзия). Жълтият се свързва с freundlicherweise, но и с verräterischerweise, traurigerweise (траур – Египет, Етиопия, Мексико). Анкетираните единодушно са комбинирали черното с traurigerweise, unglücklicherweise и синьото с freundlicherweise, entspannenderweise, но бялото предизвиква противоречиви реакции – freundlicherweise, entspannenderweise, но и traurigerweise (траур, нещастие – Китай, Япония).

Това означава, че в различна културна среда траурът може да бъде обагрен в черно, в бяло, в червено или жълто, същевременно предателството – в червено, зелено или жълто. Всички тези нюанси добре онагледяват културните различия, въплътени в цветовото (респ. емоционалното) възприятие.

Фигура 2. Асоцииране на модалните думи с цветове, изхождайки от емоциите, които те предизвикват в различните култури

Проведената анкета недвусмислено показва наличието на имплицитни връзки между езика и познанието, пречупени през призмата на културата и комуникацията, най-сполучливо онагледени в модела на професор Волфганг Шулце от Университета „Лудвиг Максимилиан“ в Мюнхен.

Фигура 3. Модел на професор Волфганг Шулце за връзките между езика и познанието, пречупени през призмата на културата и комуникацията

Интересна е и социолингвистичната интерпретация

Един от основателите на съвременната социолингвистика – американският изследовател Уилям Лабов, дефинира този дял като наука, изучаваща „езика в своя социален контекст“. Т.е. тук акцентът се поставя не върху вътрешната езикова структура, а върху употребата на езика от една или друга част на обществото, като се вземат предвид характеристиките на участниците в речевия акт, а имено фактори като възраст, професия, образование, местоживеене и др.

Дългогодишни проучвания показват, че някои от тези лексикални единици се появяват в речта на детето, когато то започне да задава въпроси „защо“ – т.е. на възраст около 3 – 4 години. При въпроси, на които невинаги може да се отговори категорично, родителите относително често използват думи като möglicherweise, за да изразят една от възможностите или висока степен на вероятност.

„Използването на модални думи предполага овладяване на придобитите преди това основни структури на езика. Детето първо трябва да може да формулира съдържанието, което трябва да се разглежда за „модална оценка“. Поспециално, първите модални думи като „може би“, „вероятно“ и „евентуално“ изискват когнитивно развито разбиране за пространството и времето“ (Bernd Reimann “Die frühe Sprachentwicklung des Kindes”).

Какво показва нашата анкета?

В нея изследваме комуникацията на представители от по-висока и доста разтегната възрастова граница – от 18 до 62 години. Най-убедително са представени 19 – 21-годишните (учащи – около 65 %). От 22 до 40 г. – приблизително 23 %, и останалите 12 % – от 41 до 62 години.

Като майчин език са посочени български, немски, испански, латвийски, португалски, румънски, чешки, турски и украински. Има и няколко представители, при които фигурират комбинации от два езика: немски/руски, немски/ турски и немски/испански. В нашия отворен свят все пак доста деца, респ. младежи израстват в двуезична среда.

В графата за местоживеене анкетираните са отбелязали: България, Германия, Австрия, Швейцария, Испания, Португалия, Чехия, Полша, Русия, Украйна, Латвия, Румъния, Турция, Китай, Тайланд и Република Кот д'Ивоар, което е предпоставка за интересни резултати.

Според професионална принадлежност – повече от половината са студенти. Представени са и лекари, стоматолози, медицински работници, компютърни специалисти, архитекти, учители/преподаватели, консултанти, сътрудници в издателства, социални работници и безработни.

Резултатите показват, че в ежедневието си всички те, независимо от възраст, произход и професия, доста активно и в преобладаващата си част съвсем прецизно използват изследваните лексикални единици, предпочитайки ги пред други езикови варианти за изразяване на същото значение.

При избора на някои от тях – например klarerweise (пред verständlicherweise и begreiflicherweise) се потвърди отбелязаната в Дигиталния речник на немския език (DWDS) ареална обвързаност, а имено като по-разпространена форма в Австрия. Териториалнa маркираност се наблюдава (според DWDS) и при fallweise – Австрия, kleinweise – Бавария и Австрия, но те не са включени в анкетата поради ограничения в обема.

Интересно е да се проследи употребата на част от тези лексикални единици в различните стилове – в разговорен, жаргонен, вестникарски, канцеларски, изискан и др.

Според Duden – das grosse Wörterbuch der deutschen Sprache in 10 Bänden (1999) различна стилистична маркираност е отбелязана при 13, според Duden – Deutsches Universalwörterbuch (2003) – при 9 лексикални единици. Във втория липсва стилистична оценка при: blöderweise, netterweise, witzigerweise, schicklicherweise. Като характерни за разговорния стил (umg.) и в двата речника са отбелязани: drolligerweise, komischerweise, witzigerweise, putzigerweise, paradoxerweise, плюс blöderweise и netterweise – само в първия. Като характерни за стила на по-изисканата комуникация (geh.) откриваме schicklicherweise и unseligerweise.

Освен това една и съща лексикална единица, например literweise в зависимост от контекста може да прояви едно значение в неутрална среда:

Пример: Für wenig Geld bekommt jeder seine Lieblingsschokolade, Knabberzeug und literweise Cola, oft auch noch im Sonderangebot. /Die Zeit, 09.10.2008, Nr. 42/ и друго със стилистична оцветеност:

Пример: Die Spieler warfen ihren Trainer in die Luft und übergossen ihn mit literweise Bier. /Bild, 26.05.2003/ или

Dazu literweise Ketchup. /Zeit Magazin, 01.06.2011, Nr. 23/

Някои от ексцерпираните примери показват и друга тенденция: например в разговорната реч normal се употребява често в значение на normalerweise – предпочитана вероятно като по-кратка форма.

Пример: Normal wird kein Historiker hinzugezogen, wenn Spiele mit historischem Hintergrund konzipiert werden./ “Opas Schulbuchunterricht ist tot!”. Werkstatt, 2014-01-17/

За съжаление, всички тези нюанси не намериха място в анкетата, тъй като от практически съображения нейният обем е сведен все пак до ограничен брой задачи, но предстои детайлен преглед на изработения за тази цел корпус от ексцерпии, който ще даде по-ясна картина за стилистичната оцветеност на част от изследваните лексикални единици.

В нея бяха включени най-вече показалите висока честота на употреба представители на тази група. Сред тях и двойката glücklicherweise и erfreulicherweise. В разгледаните от нас речници тези две думи са посочени като синоними. Според анкетата носителите на немски език съвсем категорично показват предпочитанието си за glücklicherweise в ситуации, при които не се е случило това, от което говорещото лице се страхува, и за erfreulicherweise – в случаи, при които се е осъществило нещо положително, нещо очаквано.

Примери: Glücklicherweise wurde niemand verletzt.

Erfreulicherweise gingen bei der Gemeinde einige wichtige Zuschussbescheide ein.

За разлика от тях обаче чуждестранните анкетирани реагират доста хаотично при избора на едната или другата дума. Явно ги приемат като синоними, без да усещат по-дълбоките семантични нюанси на обвързаност между дума и конкретна комуникативна ситуация.

Това означава, че в чуждоезиковото обучение подобни отклонения могат да бъдат преодолени само с избор на подходящи примери и изясняване на по-дълбокия смисъл, който остава скрит зад представената в речниците информация.

В заключение, всичко това ни показва, че един по-задълбочен анализ в лингвокогнитивен, културологичен и социолингвистичен аспект хвърля допълнително светлина върху особеностите, съпътстващи употребата на изследваните думи, и подчертава важната им роля в процеса на комуникация.

ЛИТЕРАТУРА

ЧЕНКИ, А., 2002. Семантика в когнитивной лингвистикe. Современная американская лингвистика: Фундаментальные направления. Москва.

ЧОМСКИ, Н., 2012. Студии за езика и философията на ума. София.

Duden, 1999. Das grosse Wörterbuch der deutschen Sprache in 10 Bänden.

DWDS, 1977. Digitales Wörterbuch der deutschen Sprache. Der deutsche Wortschatz von 1600 bis heute. [www.dwds.de].

EVANS, V., BERGEN, B. & ZINKEN, J., 2006. Language, Cognition and space.

REIMANN, B., 2021. Die frühe Sprachentwicklung des Kindes. Der frühe Spracherwerb: Ein Informationsangebot zur Entwicklung der kindlichen Sprache [http://www.mutterspracherwerb.de].

SCHULZE, W., Kognitive Typologie. Достъпно на https://slidetodoc.com/ kognitive-typologie-dozent-prof-wolfgang-schulze-institut-fr/.

SCHWARZ, M., 2008. Einführung in die Kognitive Linguistik. 3. vollständig überarbeitete und erweiterte Auflage. Tübingen und Basel: A. Franke Verlag.

REFERENCES

CHENKI, A., 2002. Semantika w kognitivnoy lingwistike. Sovremennaya amerikanskaya lingvistika: Fundamentalnie napravleniya. Moskva. [in Russian]

CHOMSKI, A., 2012. Studii za ezika i filosofyata na uma. Sofia. [in Bulgarian]

DUDEN, 1999. Das grosse Wörterbuch der deutschen Sprache in 10 Bänden.

DWDS, 1977. Digitales Wörterbuch der deutschen Sprache. Der deutsche Wortschatz von 1600 bis heute. [www.dwds.de].

EVANS, V., BERGEN, B. & ZINKEN, J., 2006. Language, Cognition and spaceс.

REIMANN, B., 2021. Die frühe Sprachentwicklung des Kindes. Der frühe Spracherwerb: Ein Informationsangebot zur Entwicklung der kindlichen Sprache. [http://www.mutterspracherwerb.de].

SCHULZE, W., Kognitive Typologie. Available at: https://slidetodoc.com/ kognitive-typologie-dozent-prof-wolfgang-schulze-institut-fr/.

SCHWARZ, M., 2008. Einführung in die Kognitive Linguistik. 3. vollständig überarbeitete und erweiterte Auflage. Tübingen und Basel: A. Franke Verlag.

2025 година
Книжка 6
УПОТРЕБИ НА АОРИСТА ВМЕСТО ИМПЕРФЕКТА В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧЕН АСПЕКТ

Красимира Алексова, Ласка Ласкова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Михаела Москова

Книжка 5
МОПАСАН КАТО ПРЕДМОДЕРНИСТ?

Светла Черпокова

Книжка 4
СИНКРЕТИЗЪМ И МОДАЛНОСТ

Мариана Георгиева

„IMPATIENT WOMEN“ OR THE FUTURE OF THE VALUES / VALUES OF THE FUTURE

Magdalena Kostova-Panayotova, Madeleine Danova

В ИРОНИЧНОТО „ЦАРСТВО“ НА МУЗИЛ

Соня Александрова-Колева

Книжка 3
ЗА УПОТРЕБАТА НА ПАСИВНИ ФОРМИ В ПОЛИТИЧЕСКАТА РЕЧ

Борислав Петров, Биляна Михайлова

ТЕРМИНОЛОГИЯТА В ПЛУВАНЕТО

Биляна Рангелова

ПРЕВОДИТЕ НА Д-Р ЛОНГ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА

Мария Пилева, Елена Крейчова, Надежда Сталянова

Книжка 2
ВЪЛШЕБСТВО И ИНТЕРПРЕТАЦИЯ

Соня Александрова

Книжка 1
ЗАМЯНАТА НА ИМПЕРФЕКТНОТО ОТ АОРИСТНОТО ПРИЧАСТИЕ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧЕН АСПЕКТ

Красимира Алексова, Ласка Ласкова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Михаела Москова

ГЕЙМИФИКАЦИЯТА И УСВОЯВАНЕТО НА ЧУЖД ЕЗИК

Гергана Фъркова, Гергана Боянова, Ани Колева, Зорница Лъчезарова, Венче Младенова

НОВАЯ МОНОГРАФИЯ ПО РУССКОМУ ЯЗЫКОЗНАНИЮ

Михаил Викторович Первушин

2024 година
Книжка 6
ПРОСТРАНСТВЕНИТЕ ИЗМЕРЕНИЯ НА ИЗМЕНЕНИЕТО НА КЛИМАТА И ГЛОБАЛНОТО ЕЗИКОВО РАЗНООБРАЗИЕ

Климент Найденов, Методи Иванов, Антонина Атанасова, Димитър Атанасов, Александър Пейчев

СИРМА ДАНОВА (12.11.1984 – 22.10.2023)

Владимир Сабоурин

СИЛАТА НА ПОСТИСТИНАТА

Владимир Градев

Книжка 5
В ПАМЕТ НА АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ (1953 – 2023)

Надежда Делева, Димитър Веселинов

Книжка 4
A NOTE ON THE LANGUAGE COMPONENTS OF APHASIA

Kostadin Chompalov, Dobrinka Georgieva

ПАМЯТИ ЮРИЯ ДЕРЕНИКОВИЧА АПРЕСЯНА (1930 – 2024)

Димитър Веселинов, Надя Делева

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
РЕПЕРТОРИУМ НА СРЕДНОВЕКОВНИ ЮЖНОСЛАВЯНСКИ РЪКОПИСИ И КОПИСТИ В НАУЧНОИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ КОНТЕКСТ

Детелин Лучев, Максим Гойнов, Десислава Панева-Маринова, Радослав Павлов, Константин Рангочев

ПРОФ. Д-Р БОГДАН МИРЧЕВ НА 80 ГОДИНИ

Ренета Килева-Стаменова, Ева Пацовска-Иванова

КРЪГОВРАТ НА ИЗКУСТВАТА

Ирена Кръстева

2023 година
Книжка 6
ГРАМАТИКА И КОГНИЦИЯ

Мариана Георгиева

БЪЛГАРИСТИКАТА В САМАРА

Димитър Веселинов

Книжка 5
Книжка 4
IMPACT OF INTERNET RESOURCES USED BY KAZAKHSTAN AND KYRGYZSTAN UNIVERSITY STUDENTS FOR ENGLISH LEARNING

Sagimbayeva Jannat Elemesovna, 1;, Tazhitova Gulzhakhan Zarubaevna, 1;, Mukhtarkhanova Ainagul Madievna, 1;, Duvanaeva Karachach Toktomamotovna, 2;, Kurmanayeva Dina Kassimbekovna

Книжка 3
НИЕ СМЕ ТЕЗИ, КОИТО СМЕ

Милена Кирова

Книжка 2
SECOND LANGUAGE ACQUISITION AND SOME OF ITS ASPECTS

Nadezhda Stalyanova, Elena Krejcova

LES MOTS POUR RIRE

Bilyana Mihaylova

BASIC REQUIREMENTS FOR CHARACTERISTICS OF THE KOREAN LANGUAGE E-TEXTBOOK

Lyudmila A. Voronina, Sergey A. Letun, Evgenia Rozenfeld

Книжка 1
2022 година
Книжка 6
SOCIOLINGUISTIC CREDO OF A FOREIGN LANGUAGE TEACHER: THE CASE OF DIGITAL CLASSROOM

Ekaterina A. Savkina, Elena G. Tareva, Dimitrina Lesnevskaya

Книжка 5
Книжка 4
„АНДРЕ МАЛРО – ПИСАТЕЛ И БОРБЕН ИНТЕЛЕКТУАЛЕЦ“ – ПРАЗНИК НА ДУХА

Соня Александрова-Колева, Мая Тименова-Коен

Книжка 3
РАЗРАБОТКА ОПРОСНИКА ДЛЯ ИЗУЧЕНИИ ЯЗЫКОВЫХ БИОГРАФИЙ НОСИТЕЛЕЙ УНАСЛЕДОВАННОГО ЯЗЫКА

Леонид Московкин, Бернгард Бремер, Татьяна Курбангулова, Татьяна Лыпкань

Книжка 2
АКТУАЛЬНЫЕ ТЕМЫ ИССЛЕДОВАНИЙ В СОПОСТАВИТЕЛЬНОЙ ФИЛОЛОГИИ В СОВРЕМЕННОМ КАЗАХСТАНЕ

Молдир Алшынбаева, Дарина Аманбекова, Мерей Балабекова

Книжка 1
КЪМ НОВИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

Човешкият фактор е в основата на обучител- ния процес. Това показват изминалите в пан- демична среда няколко години. Информацион- но-комуникационните технологии се оказаха в центъра на образователните промени и влязоха в ролята на панацея за решаване на кризисните моменти във всички аспекти на обучението. Но не можаха да изпълнят ролята на пълноценна алтернатива на „живите“ срещи в учебната ау- дитория. Вълната от оптимизъм и очаквания вече премина своя пик сред преподавате

РЕЧЕВОЕ РАЗВИТИЕ ПОДРОСТКОВ 10 – 12 ЛЕТ И ИСПОЛЬЗОВАНИЕ ЭЛЕКТРОННЫХ УСТРОЙСТВ

Безруких, Марьяна Михайловна, Логинова, Екатерина Сергеевна, Теребова, Надежда Николаевна, Усцова, Александра Григорьевна, Макарова, Людмила Викторовна

КУЛЬТУРНАЯ ПАМЯТЬ И ПРЕЦЕДЕНТНЫЕ ФЕНОМЕНЫ

Валерий Ефремов, Валентина Черняк, Надя Чернева

2021 година
Книжка 6
КАКВО Е КУРОРТ?

Иля Златанов

ДЕКОНСТРУИРУЯ ФЕЙКИ

Татьяна Цвигун, Алексей Черняков

Книжка 5
ОВАКАНТЯВАНЕТО НА КАНОНА

Цветан Ракьовски

ПРАВО, ПРАВОПИС И ПРАВОГОВОР

Маргарита Гергинова

Книжка 4
Книжка 3
LA DIDACTIQUE DU FLE À LA CROISÉE DES SCIENCES COGNITIVES ET DISCURSIVES

Elena G. Tareva, Elena Porshneva, Indira Abdulmianova

Книжка 2
ЕЗИК, ВЛАСТ, МЕДИЯ

Мариана Георгиева

Книжка 1
ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧНИ АСПЕКТИ НА ПРИСЪСТВЕНОТО ОБУЧЕНИЕ В ЕЛЕКТРОННА СРЕДА

Предизвикателствата пред съвременната лингводидактология през новата 2021 г. без съм- нение са свързани с необичайната обстановка, в която се озова световната образователна система под въздействието на неочакваната епидемична ситуация. Пандемичната вълна предизвика по- врат в хода на естественото развитие на лингво- дидактологичните изследвания. Информацион- но-комуникационните технологии се оказаха в центъра на образователните промени и логично се превърнаха в търсената панац

2020 година
Книжка 6
Книжка 5
ЮРИЙ ЛОТМАН КАК ОБЪЕКТ И МЕТАЯЗЫК

Татьяна Цвигун, Алексей Черняков

К ВОПРОСУ О ПРИЗНАКАХ КВАЗИСИМВОЛА

Григорий Токарев, Надя Чернева

Книжка 4
ЦИФРОВЫЕ СРЕДСТВА В ОБУЧЕНИИ ИНОСТРАННЫМ ЯЗЫКАМ: ОТБОР И ТИПОЛОГИЗАЦИЯ

Бартош Дана, Гальскова Наталья, Харламова Мария, Стоянова Елена

Книжка 3
СИНТАКСИС НА МЕТАЕЗИКА

Мариана Георгиева

BURNOUT LEVELS OF ENGLISH LANGUAGE TEACHERS

Suzan Kavanoz, Yasemin Kırkgöz

КЪМ ИСТОРИЯТА НА ПРЕДЛОГА ОСВЕН

Марияна Цибранска-Костова

Книжка 2
A SEMANTIC DESCRIPTION OF THE COMBINABILITY BETWEEN VERBS AND NOUNS (ON MATERIAL FROM BULGARIAN AND ENGLISH)

Svetlozara Leseva, Ivelina Stoyanova, Maria Todorova, Hristina Kukova

В ПАМЕТ НА ДОЦ. Д-Р ЙОРДАНКА СИМЕОНОВА 28.08.1946 – 25.07.2018

Павлинка Стефанова, Димитър Веселинов

Книжка 1
НОВИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ПРЕД СЪВРЕМЕННАТА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯ

Третото десетилетие на ХХІ век поставя пред лингводидактологията нови предизвикателства. Утвърденото във времето историко-теоретико- практическо разглеждане на тази наука като из- следователско направление, обединяващо всички аспекти на езиковото образование, продължава да поставя във фокус проблема с оптимизиране на акционалността в условията на глобализира- щия се свят. Интерактивността между участни- ците в образователния процес по чужд език из- исква ново преосмисляне на ролит

СИНТАКТИЧНО ОТНОШЕНИЕ

Мариана Георгиева

АКАДЕМИК ЮРИЙ ДЕРЕНИКОВИЧ АПРЕСЯН НА 90 ГОДИНИ

Димитър Веселинов, Надя Делева

2019 година
Книжка 6
TOWARDS CONCEPTUAL FRAMES

Svetla Koeva, Tsvetana Dimitrova, Valentina Stefanova, Dimitar Hristov

Книжка 5
Книжка 4
ПЕДАГОГИЧЕСКАЯ ИННОВАТИКА В ДЕЙСТВИИ

Галина Шамонина, Леонид Московкин

Книжка 3
НАУЧНОЕ НАСЛЕДИЕ ЗОЛОТОГО ВЕКА ИСЛАМА

Сулейменов И.Э., Молдажанова А.А., Копишев Э.Е., Егембердиева З.М., Ниязова Г.Б.

Книжка 2
КОГНИЦИЯ И ПУНКТУАЦИЯ

Мариана Георгиева

КРЪГЛА МАСА „ЕЗИК И ПРЕВОД“

Маргарита Гергинова

Книжка 1
ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ АСПЕКТИ НА СЪВРЕМЕННАТА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯ

Списанието „Чуждоезиково обучение“ е един епистемолого-културологичен монумент на лингводидактологията, която постоянно търси и обновява своя изследователски профил, за да го подложи на опита на времето, преди да се пре- върне в класика. Списанието е барометър на бъл- гарската методическа наука, фиксиращ нейните творчески търсения през годините, проектиращ нови визии и поставящ теоретико-практически ориентири. Текстовете на публикуваните ста- тии са елементи от историята

2018 година
Книжка 6
Книжка 5
PUBLIC AWARENESS OF DYSLEXIA IN BALKAN COUNTRIES

Mirela Duranović, Dobrinka Georgieva, Mirjana Lenček, Tatjana Novović, Muljaim Kačka

Книжка 4
СЕМАНТИЧНИ РЕЛАЦИИ В РАМКИТЕ НА МНОГОКРАТНАTA ХИПЕРОНИМИЯ В УЪРДНЕТ

Светла Коева, Валентина Стефанова, Димитър Христов

МИФЫ О РУССКОМ ЯЗЫКЕ: ON-LINE

Валерий Ефремов

Книжка 3
БЪЛГАРСКИЯТ „MAÎTRE DE LANGUES“

Димитър Веселинов

ДОЦ. Д-РУ ИЛИАНЕ ВЛАДОВОЙ 80 ЛЕТ

Валентина Аврамова

Книжка 2
THE FEAR TO TALK

Adriana Sotirova

Книжка 1
ПРОБЛЕМИТЕ НА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯТА В ПРОСТРАНСТВЕНО-ВРЕМЕВАТА СИТУАЦИЯ НА ХХI ВЕК

Ако речникът е цялата Вселена, подредена по азбучен ред, то научното списание е хронология на науката, фиксирана в статии и съобщения, които с момента на своето отпечатване се превръщат в ав- тентични свидетелства за пътищата на познанието, трасирани от ревностни изследователи на непреход- ните теоретични истини в преходността на човешкия живот. Появяват се автори новатори, които маркират творческия подем на времето, и автори пазители на познанието, съграждано в продълж

ВСИЧКО ДА СТАВА ЗА ПОУКА

Радияна Дринова

2017 година
Книжка 6
LES RÔLES DES MOTS-CLEFS

Anélia Brambarova

НОВО ЗАВРЪЩАНЕ КЪМ МО

Бойка Илиева

Книжка 5
И НЕКА Д УМИТЕ ГОВОРЯТ. . . (Портрет на един бележит учен)

Димитър Веселинов, Екатерина Софрониева

Книжка 4
ЖИВОТЪТ НА КНИГАТА

Анна Ангелова

ИГРОВЫЕ ФОРМЫ ПОПУЛЯРИЗАЦИИ РУССКОГО ЯЗЫКА

Валерий Ефремов, Елена Петренко

ПОЕМ ПО-РУССКИ

Денис Букин

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
НОВИ ОБРАЗОВАТЕЛНИ ХОРИЗОНТИ

Димитър Веселинов, Главен редактор

2016 година
Книжка 6
ДИАЛОГ НА КУЛТУРИТЕ

Анна Ангелова

СВЕТЪТ КАТО СЛОВО

Магдалена Костова-Панайотова, Любка Ненова

НЕЩАТА ОТВЪТРЕ

Анелия Бръмбарова

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
РУССКИЙ ЯЗЫК СОВРЕМЕННОЙ РОССИИ

Вербицкая Людмила Алексеевна

Книжка 2
СТЕФАНА ДИМИТРОВА

Донка Мангачева

ТАТЯНА МИХАЙЛОВНА НИКОЛАЕВА

Стефана Димитрова

Книжка 1
УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ

Димитър Веселинов

ЗАБАВЛЕНИЯ ПО ФРЕНСКИ

Цвета Тодорова

DE VITA BEATA НА ПРЕВОДАЧА

Владимир Сабоурин

2015 година
Книжка 6
SCIENCES ET GUERRE, SCIENCES EN GUERRE

Ioan Panzaru, Florin Turcanu, Simona Necula

Книжка 5
СБОРНИК В ЧЕСТ НА ПРОФ. МАРИЯ КИТОВА

Магдалена Караджункова

Книжка 4
ДО УЧАСТНИЦИТЕ В VII МЕЖДУНАРОДНА КВАЛИФИКАЦИОННА ШКОЛА ВАРНА, 2015

«Ñîâðåìåííûå ïåäàãîãè÷åñêèå òåõíîëîãèè »

МОСКОВКИН ЛЕОНИД ВИКТОРОВИЧ

доктор педагогических наук, профессор кафедры русского языка как иностранного и методики его преподавания

ПОЧЕКАНСКА-НИКОЛЧОВА СТОЯНКА ГЕОРГИЕВА

Мастер-класс «Обучение РКИ в контексте исторической памяти и на-, циональной идентичности (на материале русской литературы)»

БУКИН ДЕНИС ЮРЬЕВИЧ

Сфера научных интересов

Книжка 3
ЗА ДУМАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ

Мария Костова

Книжка 2
ФРАНКОФОНИЯ И ФРАНКОФОНИ

Димитър Веселинов

БИТИЕТО НА ОБРАЗИТЕ

Йосиф Каменов

IN MEMORIAM

Elena Alekova

Книжка 1
LA LANGUE DANS L’OEIL ET LA PEAU

Tzvétiléna Krasteva

ЗАЕДНО ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ

Сабина Павлова

НОВ УЧЕБНИК ПО МЕТОДИКА НА ЧУЖДОЕЗИКОВОТО ОБУЧЕНИЕ

Иванка Мавродиева, Димитър Веселинов

2014 година
Книжка 6
БИЛИНГВИЗЪМ В УСЛОВИЯТА НА НАРУШЕН СЛУХ

Светослава Съева, Ангелина Бекярова

ТРАКИЙСКИЯТ ЕЗИК

Светлана Янакиева

ПЪРВОСТРОИТЕЛЯТ

Анна Ангелова

ПОМАГАЛО ЗА НОВИТЕ БУДИТЕЛИ ОТ КЛАСНАТА СТАЯ

Ана Клисарска, Константин Фиданчев

ДЕТАЛЬ МОЖЕТ СТАТЬ СИМВОЛОМ ЭПОХИ

Борис Тимофеевич Евсеев – поэт, прозаик, эссеист. Лауреат премии Правительства Российской Федера- ции в области культуры и премии «Ве- нец», Бунинской, Горьковской и многих других литературных премий. Получил музыкальное, литературное и жур- налистское образование. В советское время публиковался в Самиздате. Ав- тор 15 книг прозы. Переводился на английский, болгарский, голландский, испанский, итальянский, китайский, немецкий, эстонский, японский и др.

Книжка 5
MIGRATING MEMORIES

Irina Peryanova

Книжка 4
ЕЗИКЪТ – НАУКА И ПРАКТИКА

Павлина Стефанова

ВРЕМЕНАТА ОТЛИТАТ, НАПИСАНОТО ОСТАВА

Магдалена Караджункова

Книжка 3
ОЦЕНЯВАНЕТО ОТ РОДИТЕЛИТЕ – ВЪЗМОЖНОСТИ И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

Галина Хитрова, Диана Миронова, Янка Банкова, Павлина Йовчева

Книжка 2
ПРЕВОДЪТ В ЕВРОПА

Ирена Кръстева

ОБЩОБАЛКАНСКИТЕ КОРЕНИ

Русана Бейлери

Книжка 1
ПАДНАЛИТЕ АНГЕЛИ

Мони Алмалех

ПРОФ. Д-Р БАГРЕЛИЯ БОРИСОВА СЪБЧЕВА (1955 – 2013)

Весела Белчева, Свилен Станчев

ПРОЕКТ НА НАЦИОНАЛНО ИЗДАТЕЛСТВО „АЗ БУКИ“ И ФОНД „РУССКИЙ МИР“

ПРОЕКТ НА НАЦИОНАЛНО ИЗДАТЕЛСТВО „АЗ БУКИ“ И ФОНД „РУССКИЙ МИР“

2013 година
Книжка 6
ИЗ ДЕБРИТЕ НА ПОРТУГАЛИСТИКАТА

Весела Чергова. (2012). Конюнктивният имперфект в съвременния пор-

МАТУРА ПО ФРЕНСКИ ЗА ОТЛИЧЕН

Ботева, С., Кръстева, Ж. & Железарова-Сариева, А. 100% успех. Матура по френски език. София: Просвета. 298 с. ISBN: 9789540126258

Книжка 5
ПОЛИТИЧЕСКАТА РЕЧ – МОДЕЛИ НА ПОВЕДЕНИЕ И КОМУНИКАЦИЯ

Владислав Миланов, Надежда Михайлова-Сталянова. (2012). Езикови портрети на български политици. Част първа. София: УИ „Свети Климент Охридски“. 230 с. ISBN 978-954-07-3323-4

ПРОЕКТ НАЦИОНАЛЬНОГО ИЗДАТЕЛЬСТВА „АЗ БУКИ“ И ФОНДА „РУССКИЙ МИР“

Идея проекта «Открытая линия» - популяризация современных тенденции, исследования и анализы ведущих ученых в сфере обучения русскому языку как иностранному, а также - обмен опыта между болгарскими учителями. Проект реализируется Национального издательства «Аз Буки» - часть Ми- нистерство образования и науки Болгарии, вместе с фондом «Русский мир». Сегодня – благодаря мастер-классов, у нас есть исключительная возможность познакомится с новейшими разработками ведущих ученых и мето

Книжка 4
ЧУЖДОЕЗИКОВО ОБУЧЕНИЕ МЕЖДУ ТРАДИЦИИ И ИНОВАЦИИ, МЕЖДУ ОБРАЗОВАТЕЛНА ТЕОРИЯ И УЧЕБНА ПРАКТИКА

Чуждоезиковото обучение в съвременната образователна парадигма – теория, практика, перспективи. Велико Търново: Ивис, 2011, 277 с.

Книжка 3
COMPOUND VERBS FROM А COGNITIVE AND SEMANTIC PERSPECTIVE

Bagasheva, Alexandra. (2012). Refl ections on Compound Verbs and Com-

ТЕАТРАЛЬНАЯ АТМОСФЕРА В КЛАССЕ

Тодорова, Румяна В. Димитрова, Розалина И

ПРАЗНИК В МОЕТО УЧИЛИЩЕ

Анаит Киркорова

Книжка 2
ЗА УЧИТЕЛЯ И ЧОВЕКА ЧУДОМИР – АНАЛИЗ НА ЗАПИСКИТЕ МУ ЗА ЕДНО ПЪТУВАНЕ В ТУРЦИЯ

Мевсим, Хюсеин. Пътуването на Чудомир в Турция (1932). Пловдив: „Жанет 45“, 2012, 200 с. ISBN 978-954-491-785-2 Милена Йорданова

ФУНДАМЕНТАЛНИЯТ ТРУД НА МАРИЯ КИТОВА- ВАСИЛЕВА „ЛЮБОВТА КЪМ СЛОВОТО. ЗА ИЗВОРИТЕ НА НАУКАТА ЗА ЕЗИКА“

Китова-Василева, Мария. Любовта към словото. За изворите на науката за езика (От древността до края на Ренесанса). София: Колибри, 2012, 492 с. ISBN: 978-954-529-982-7x

БИЛИНГВАЛНО ПРЕДУЧИЛИЩНО ОБУЧЕНИЕ

Peter Doyé. Lernen in zwei Sprachen. Deutsch im bilingualen Kindergarten. Hildesheim – Zürich – New York: Georg Olms Verlag AG, 2012, 110 S. ISBN 978-3-487-08870-9

Книжка 1
LES MOYENS SYNTAXIQUES DU RHEME EN RUSSE

Anna Khaldoyanidi, Mary-Annick Morel

ИЗУЧАВАНЕ НА ЕЗИЦИ ОТ ЗРЕЛОСТНИЦИТЕ – НАГЛАСИ, ОЦЕНКИ, ПЕРСПЕКТИВИ1)

Албена Чавдарова, Росица Пенкова, Николина Цветкова

ВСИЧКИ РАЗБИРАТ ОСТИН

Донка Мангачева

ТВОРЕЦЪТ КАТО МОРЕПЛАВАТЕЛ

Аспарух Аспарухов

2012 година
Книжка 6
НА УЧИТЕЛЯ – ЛИЧНО

90 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ПРОФЕСОР ЖАНА МОЛХОВА

ПРОФЕСОР НИКОЛАЙ МИХОВ НА 70 ГОДИНИ

Даниела Кожухарова Николай Николов Михов е роден на 30 април 1942 г. в семейството на индустриалец. През 1956 г. заминава за София, за да учи в гимназия. Изу- чава руски и френски език, към които добавя факултативните латински, немски и английски. Учи неуморно и до днес. Професор-полиглот, който по време на кандидатстудентските кампа- нии, докато проверява работите по френски език, по време на кратката си почивка попълва тестовете по немски и по испански език, показвай

ЕВРОПЕЙСКИ ДЕН НА ЕЗИЦИТЕ

Цветанка Панова

РЕТРОСПЕКТИВНА БИБЛИОГРАФИЯ RETROSPECTIVE BIBLIOGRAPHY

Преди 50 години Симеонов, Йосиф. Някои трудности при изучаване на френски език. С., Наука и изкуство, 1962, 84 с. Методика на обучението по френски език в средния курс на общообра- зователните училища: Учебник за учит. инст. за прогимназ. учители / Валерия Карабаджева. София: Народна просвета, (1962), 192 с. Нагледна граматика на немски език / Жана Николова-Гълъбова. Со- фия: Народна просвета, 1962, 243 с. : с табл., 2 л. табл. Българско-немски речник / Александър Дорич, Герда Минкова, Стефан

КНИГИ И ПЕРИОДИЧНИ ИЗДАНИЯ, ПОЛУЧЕНИ В РЕДАКЦИЯТА BOOKS AND PERIODICALS RECEIVED

Ботева, С., Ж. Кръстева, А. Железарова-Сариева. 100% успех. Матура по френски език. София, Просвета, 298 с. Легурска, П. Семантичен речник на типологичните характеристики на вторичното назоваване в руския и българския език. София, Изда- телство „Ето“, 2011, 312 с. Легурска, П. Съпоставителни лексикални анализи и основа за съпос- тавка. София, Издателство „Ето“, 2011, 228 с. Мавродиева, Ив. Политическа реторика в България: от митингите до онлайн социалните мрежи (1989–2011 г.). Автореферат н

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.