Чуждоезиково обучение
Вход / Регистрация

https://doi.org/10.53656/for2024-06-11

2024/6, стр. 796 - 800

СИЛАТА НА ПОСТИСТИНАТА

Владимир Градев
E-mail: vgradev@phls.uni-sofia.bg
Sofia University
Faculty of Philosophy

Резюме:

Ключови думи:

Още Тукидид разказва за разпространилия се в Атина слух, че спартанците били отровили всички кладенци, а Вергилий в Енеида заключава, че „няма по целия свят по-чевръста злина от Мълвата, чиято мощ крепне, когато се движи… Разнася сред народите слухове разни, шепне злорада пред всички еднакво било и небило“. Лъжливите новини съвсем не са днешно изобретение и вестоносци, влезли в ролята на съдници, от памтивека манипулират истината. Убедителното с искреността си красноречие често е свидетелство за пагубната изкусност на недотам красиви души и красивата, нагиздена Клевета, също както в картината на Ботичели, неведнъж е влачила за косите своята жертва, оставяйки зад себе си безсилна и засрамена голата истина отчаяно да вдига ръка към небето.

Така е, fake news не са от вчера. За папа Франциск те са съставна част от стратегията на ловката змия, която чрез мимикрията на истината – перфидна и опасна форма на прелъстяване, прокарва пътя си в сърцето и ума. Същевременно е съвършено ясно, че днес наблюдаваме дълбока промяна в стила на публичното говорене. На изследването и по-доброто разбиране на тази промяна е посветена книгата Нови медии и постистина на Силвия Петрова, в която тя систематично, последователно и проблемно разглежда новите социални медии, като цялостно представя, задълбочено изяснява и критично анализира изненадващата и изумителна вакханалия на постистината днес.

Петрова познава в детайли практически цялата, при това бързо рояща се световна литература върху проблема за постистината, като откроява за читателя най-значимите изследвания, но без да затваря своето изследване в рамките на представянето и критиката на съществуващите разработки по въпроса – само по себе си, немалко постижение, а се оттласква от тях, за да даде нова перспектива към разглеждането и осмислянето на феномена както от гледна точка на философията, социалните и политическите науки, така и на основата на конкретни анализи на новите медийни форми и мрежи, което ѝ позволява да анализира и критически да реконструира един от най-радикалните социални и културни обрати в съвременния свят. Монографията продължава и развива дългогодишните изследвания на авторката в полето на новите медии, на техните социални и идейни контексти, на целите, за които се използват, на стратегиите, които разгъват, на въздействията, които пораждат. Новата книга на Силвия Петрова убедително показва, че тя е успяла да улови през призмата на напрегнатото взаимодействие на теорията и съвременните практики проблемите и предизвикателствата, които новите „постистинни“ медии поставят пред демократичните общества.

В петте глави на книгата Петрова разглежда различни, но взаимосвързани феномени, като подриването на основите на истината и възникването на понятието постистина; нейните комуникационни форми и аватари в новите медии и социалните мрежи; освобождаването на новия публичен дискурс от героите на постистината – граждански журналисти и тролове, изпълнени с презрение към фактите и знанието.

Изследването на Силвия Петрова започва оттам, откъдето трябва да започне – от философските основи на истината, за да направи успешен генеалогически и критически анализ на понятието постистина. Хана Арент разграничава философска и фактическа истина. Философската истина е дадена a priori, т.е. разумът я постига независимо от опита, както 2+2=4 или моралния категорически императив. Фактическата истина е a posteriori, т.е. тя зависи от опита: две и две необходимо прави винаги четири, ала не е необходимо Русия да нахлува в Украйна, както тя направи на 24 февруари 2022 г. Уязвима за лъжата и фалшивите новини е фактическата истина поради своята контингентност и конкретност. И именно затова тя толкова лесно се превръща днес в постистина.

Какво е постистина? Силвия Петрова блестящо отговаря на този въпрос. „Пост“ означава, че понятието е повехнало и остаряло: истината днес е все така безсилна, както в картината на Ботичели, но за разлика от въздействащата девича голота и красота, с която я рисува старият майстор, тя вече е изгубила своята свежест, привлекателност, значимост. С една дума, истината днес е като Капри: c’est fini. „Пост“ ни кара да се усъмним в нейната стойност: заслужава ли изобщо истината да бъде уважавана и ценена? „Пост“ ни заставя да поставим под въпрос и ефикасността ѝ: не е ли истината опасна и вредна, или напротив – напълно безполезна?

Критическият анализ на понятието постистина позволява на Силвия Петрова във втората глава – „Комуникационни форми на постистината“, внимателно да разграничи говореното на постистини от самата истина. Всъщност никой не смята фактическата страна на истината за ненужна и безполезна – и говорителите на постистини, и производителите на fake news държат да знаят действителното състояние на финансите и на здравето си.

С постистина, съгласен съм с изводите на Петрова, може да се обозначи дискурсивният режим на пълно изличаване на разграничението истина – неистина в публичното пространство. Характерно за традиционния лъжец е, както отбелязва и Хана Арент, че той не иска да измами всеки, а единствено врага и истината винаги има убежище, поне у него самия, защото знае, че лъже и отдава, значи, дан на истината, като съзнателно я отрича. Модерният лъжец, напротив, не дава убежище на истината, защото мами и самия себе си. А за говорещия постистини разграничението истина – лъжа няма абсолютно никакво значение. Единствено важно за него е да ръси своя bullshit. Bullshit („тъпотии“) е прочутият технически термин, с който философът Хари Франкфърт обозначи пълния непукизъм на говорещия, за когото е напълно безразлично дали говори истината, или не, защото едничката му цел е да впечатли публиката и да запълни колкото се може повече медийното пространство със своето присъствие. Докато чета раздела за агентите на постистината, пред очите ми изникват новите герои на нашето време. Борисов и подполковник Марков, естествено, не са чували за Бодрияр и субкоманданте Маркос, нито пък Костадинов (Копейкин) – за Касториадис, ала тъй шумно и самодоволно разчленяват всекидневно истината, че превръщат сюрреално във факти онова, което за постмодернистите бе само симулакри.

Днес постистината, показват прецизните анализи на Петрова на нейните конкретни прояви и метастази в българските нови медии, е основна характеристика не само на политическите изказвания, но и на рекламата, журналистиката, изобщо на комуникацията в социалните мрежи. Цел на публичното говорене става не убеждаването, а завземането на медийното пространство. Ръсещите постистини нищо не твърдят, затова и не може да им се възрази, че твърденията им са неверни. Те уверено заявяват каквото им мине през главите, без дори като старите демагози да се стремят някого да убедят, някой все пак да им повярва, достатъчно им е винаги да е на линия, да задържат колкото се може по задълго вниманието, сеейки непрестанно съмнения и по-дозрения. Това води, както убедително показва Силвия Петрова, до постоянно поддържане и подхранване на объркването и какафонията, което обезсмисля публичния дебат, възпрепятства осъзнаването на точната природа и реалност на проблемите и de facto обезсилва всеки опит за критично разглеждане на мотивите, целите и резултатите на политическото действие.

Болестта на постистината засяга днес всички институции: парламент и президент, партии и правителство, училище и университет, средства за масова информация, училище, университет, правителство, президент, партии, парламент и поставя в опасност самия демократичен ред. В центъра на изследването на Петрова са новите медии и тяхната решаваща роля за радикалното преобразуване на публичната сфера по начин, който благоприятства изникването и израстването на съвременни „величия“ като Берлускони и Тръмп, както и на нашия „феномен“ Пеевски.

Благодарение на технологичния бум информацията днес не просто се умножава, но и манипулира експоненциално, като под масирания обстрел на сеещите недоверие и съмнение медии попадат тъкмо достоверните източници. Според най-предпазливите статистики поне 40 % от информацията днес е фалшива и най-малко 60 % е произведена от машини. Резултатът е неудържимото роене на fake news и deepfakes, генерирани от изкуствения интелект синтетични записи и образи, които все повече подриват доверието във всичко казано и показано. Петрова обстойно и задълбочено проследява разстройването и завладяването на медийното пространство от троловете, като разкрива начините, по които те привличат вниманието с хапливост, безпардонност и духовитост – със сигурност печелившо поведение в света на постистината.

Анализирайки проектирания от утилитариста Бентам паноптикум през епохата на Просвещението, Фуко отбелязва, че целта му е да усили съвестта на затворника и той да започне сам себе си да следи, управлява и формира като рационален и социално полезен индивид. Платформите във века на изкуствения интелект, разкрива Петрова, не целят да дисциплинират и да формират, а да знаят колкото се може повече за своите потребители, особено за техните спонтанни реакции, изразявани с like-ове и emoji-та, и колкото по-несъзнавани са те, толкова по-добре. Днес бизнесмени и политици не се интересуват от водещите в полето на икономическите и политическите науки rational choice теории. Ясно им е, за разлика от повечето икономисти и политолози, че човешкото поведение твърде рядко се управлява от добре разбрания рационален собствен интерес, а се движи от емоции, навици, инстинкти, които новите технологии все по-лесно позволяват да бъдат проследявани и насочвани. Изглежда, че с достатъчно надзор и експерименти логиката на нашето безумие може да бъде отгатната и управлявана с превърнати в алгоритми психологически техники: днес всеки потребител в мрежата е сведен до възел от емоции и желания, автоматично бомбардирани от програмирани стимули, на които неговото его също тъй автоматично реагира.

Всичко това води до дезинформация и мисинформация (научавам от Силвия Петрова точната разлика между двете), с една дума – до изгубване на доверието в информацията и до лесното масирано създаване на постистинни сапунени мехури. В природата на новите медии и на социалните мрежи, показват в детайли анализите на Петрова, е да насочват вниманието към интересното, странното, страшното, пикантното, любопитното и не е за учудване, че далеч по-лесно се разпространяват фалшиви, но стряскащи новини, отколкото достоверни информации и критични анализи. Това, както вече бе посочено, не е от вчера и съвсем не означава, убедително заключава Силвия Петрова, че имаме по-малко нужда от истината, нито, че тя е неразличима от лъжата, нито, че разграничението между знание и мнение е изгубило своето значение. Самите производители на fake news полагат немалко усилия да по-кажат, че новините им са истински, привеждат доказателства, основават се на авторитети, макар и fake, но все авторитети и доказателства, които представят информацията като достоверна и сериозна, и автоматизмите на тяхната публика реагират по същия начин. Антисемитските, ксенофобските, ковид и пр. заговори съвсем не се разпространяват като фалшиви новини, нито повярвалите в тях ги възприемат като такива.

Може ли да се направи нещо и какво в ерата на постистината? Истината, отбелязва прагматистът Рорти, е тази, която съвременниците ни позволяват да имаме. Общественият консенсус, постигнат чрез регулирания от аргументите публичен дебат, за значението на термините и изобщо за смисъла на думите е условие за разбирането на действителното състояние на нещата и ефективното решаване на проблемите. И в този дебат ролята на експертите трябва да е водеща: малцина от нас разбират например от имунология и климатология, за да имат компетентно мнение за ваксините и глобалното затопляне. Ала социалният авторитет на експертите и съответно съобразяването с тяхното становище зависи от доверието в тях: истините и в съвременното „постистинно“ общество продължават да се определят от социалните йерархии, също както в традиционните общества. Проблемът за постистината в действителност е проблем за постдоверието и анализите на Силвия Петрова ме убеждават, че днес трезвата и прагматична борба за неговото спечелване е навярно най-доброто възможно решение.

ЛИТЕРАТУРА

ПЕТРОВА, С., 2024. Нови медии и постистина. Благоевград: Университетско издателство „Неофит Рилски“ ISBN: 978-954-00-0381-8.

REFERENCES

PETROVA, S., 2024. Novi medii i postistina. Blagoevgrad: Universitetsko izdatelstvo „Neofit Rilski“ ISBN: 978-954-00-0381-8 [In Bulgarian].

2025 година
Книжка 6
УПОТРЕБИ НА АОРИСТА ВМЕСТО ИМПЕРФЕКТА В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧЕН АСПЕКТ

Красимира Алексова, Ласка Ласкова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Михаела Москова

Книжка 5
МОПАСАН КАТО ПРЕДМОДЕРНИСТ?

Светла Черпокова

Книжка 4
СИНКРЕТИЗЪМ И МОДАЛНОСТ

Мариана Георгиева

„IMPATIENT WOMEN“ OR THE FUTURE OF THE VALUES / VALUES OF THE FUTURE

Magdalena Kostova-Panayotova, Madeleine Danova

В ИРОНИЧНОТО „ЦАРСТВО“ НА МУЗИЛ

Соня Александрова-Колева

Книжка 3
ЗА УПОТРЕБАТА НА ПАСИВНИ ФОРМИ В ПОЛИТИЧЕСКАТА РЕЧ

Борислав Петров, Биляна Михайлова

ТЕРМИНОЛОГИЯТА В ПЛУВАНЕТО

Биляна Рангелова

ПРЕВОДИТЕ НА Д-Р ЛОНГ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА

Мария Пилева, Елена Крейчова, Надежда Сталянова

Книжка 2
ВЪЛШЕБСТВО И ИНТЕРПРЕТАЦИЯ

Соня Александрова

Книжка 1
ЗАМЯНАТА НА ИМПЕРФЕКТНОТО ОТ АОРИСТНОТО ПРИЧАСТИЕ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧЕН АСПЕКТ

Красимира Алексова, Ласка Ласкова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Михаела Москова

ГЕЙМИФИКАЦИЯТА И УСВОЯВАНЕТО НА ЧУЖД ЕЗИК

Гергана Фъркова, Гергана Боянова, Ани Колева, Зорница Лъчезарова, Венче Младенова

НОВАЯ МОНОГРАФИЯ ПО РУССКОМУ ЯЗЫКОЗНАНИЮ

Михаил Викторович Первушин

2024 година
Книжка 6
ПРОСТРАНСТВЕНИТЕ ИЗМЕРЕНИЯ НА ИЗМЕНЕНИЕТО НА КЛИМАТА И ГЛОБАЛНОТО ЕЗИКОВО РАЗНООБРАЗИЕ

Климент Найденов, Методи Иванов, Антонина Атанасова, Димитър Атанасов, Александър Пейчев

СИРМА ДАНОВА (12.11.1984 – 22.10.2023)

Владимир Сабоурин

СИЛАТА НА ПОСТИСТИНАТА

Владимир Градев

Книжка 5
В ПАМЕТ НА АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ (1953 – 2023)

Надежда Делева, Димитър Веселинов

Книжка 4
A NOTE ON THE LANGUAGE COMPONENTS OF APHASIA

Kostadin Chompalov, Dobrinka Georgieva

ПАМЯТИ ЮРИЯ ДЕРЕНИКОВИЧА АПРЕСЯНА (1930 – 2024)

Димитър Веселинов, Надя Делева

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
РЕПЕРТОРИУМ НА СРЕДНОВЕКОВНИ ЮЖНОСЛАВЯНСКИ РЪКОПИСИ И КОПИСТИ В НАУЧНОИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ КОНТЕКСТ

Детелин Лучев, Максим Гойнов, Десислава Панева-Маринова, Радослав Павлов, Константин Рангочев

ПРОФ. Д-Р БОГДАН МИРЧЕВ НА 80 ГОДИНИ

Ренета Килева-Стаменова, Ева Пацовска-Иванова

КРЪГОВРАТ НА ИЗКУСТВАТА

Ирена Кръстева

2023 година
Книжка 6
ГРАМАТИКА И КОГНИЦИЯ

Мариана Георгиева

БЪЛГАРИСТИКАТА В САМАРА

Димитър Веселинов

Книжка 5
Книжка 4
IMPACT OF INTERNET RESOURCES USED BY KAZAKHSTAN AND KYRGYZSTAN UNIVERSITY STUDENTS FOR ENGLISH LEARNING

Sagimbayeva Jannat Elemesovna, 1;, Tazhitova Gulzhakhan Zarubaevna, 1;, Mukhtarkhanova Ainagul Madievna, 1;, Duvanaeva Karachach Toktomamotovna, 2;, Kurmanayeva Dina Kassimbekovna

Книжка 3
НИЕ СМЕ ТЕЗИ, КОИТО СМЕ

Милена Кирова

Книжка 2
SECOND LANGUAGE ACQUISITION AND SOME OF ITS ASPECTS

Nadezhda Stalyanova, Elena Krejcova

LES MOTS POUR RIRE

Bilyana Mihaylova

BASIC REQUIREMENTS FOR CHARACTERISTICS OF THE KOREAN LANGUAGE E-TEXTBOOK

Lyudmila A. Voronina, Sergey A. Letun, Evgenia Rozenfeld

Книжка 1
2022 година
Книжка 6
SOCIOLINGUISTIC CREDO OF A FOREIGN LANGUAGE TEACHER: THE CASE OF DIGITAL CLASSROOM

Ekaterina A. Savkina, Elena G. Tareva, Dimitrina Lesnevskaya

Книжка 5
Книжка 4
„АНДРЕ МАЛРО – ПИСАТЕЛ И БОРБЕН ИНТЕЛЕКТУАЛЕЦ“ – ПРАЗНИК НА ДУХА

Соня Александрова-Колева, Мая Тименова-Коен

Книжка 3
РАЗРАБОТКА ОПРОСНИКА ДЛЯ ИЗУЧЕНИИ ЯЗЫКОВЫХ БИОГРАФИЙ НОСИТЕЛЕЙ УНАСЛЕДОВАННОГО ЯЗЫКА

Леонид Московкин, Бернгард Бремер, Татьяна Курбангулова, Татьяна Лыпкань

Книжка 2
АКТУАЛЬНЫЕ ТЕМЫ ИССЛЕДОВАНИЙ В СОПОСТАВИТЕЛЬНОЙ ФИЛОЛОГИИ В СОВРЕМЕННОМ КАЗАХСТАНЕ

Молдир Алшынбаева, Дарина Аманбекова, Мерей Балабекова

Книжка 1
КЪМ НОВИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

Човешкият фактор е в основата на обучител- ния процес. Това показват изминалите в пан- демична среда няколко години. Информацион- но-комуникационните технологии се оказаха в центъра на образователните промени и влязоха в ролята на панацея за решаване на кризисните моменти във всички аспекти на обучението. Но не можаха да изпълнят ролята на пълноценна алтернатива на „живите“ срещи в учебната ау- дитория. Вълната от оптимизъм и очаквания вече премина своя пик сред преподавате

РЕЧЕВОЕ РАЗВИТИЕ ПОДРОСТКОВ 10 – 12 ЛЕТ И ИСПОЛЬЗОВАНИЕ ЭЛЕКТРОННЫХ УСТРОЙСТВ

Безруких, Марьяна Михайловна, Логинова, Екатерина Сергеевна, Теребова, Надежда Николаевна, Усцова, Александра Григорьевна, Макарова, Людмила Викторовна

КУЛЬТУРНАЯ ПАМЯТЬ И ПРЕЦЕДЕНТНЫЕ ФЕНОМЕНЫ

Валерий Ефремов, Валентина Черняк, Надя Чернева

2021 година
Книжка 6
КАКВО Е КУРОРТ?

Иля Златанов

ДЕКОНСТРУИРУЯ ФЕЙКИ

Татьяна Цвигун, Алексей Черняков

Книжка 5
ОВАКАНТЯВАНЕТО НА КАНОНА

Цветан Ракьовски

ПРАВО, ПРАВОПИС И ПРАВОГОВОР

Маргарита Гергинова

Книжка 4
Книжка 3
LA DIDACTIQUE DU FLE À LA CROISÉE DES SCIENCES COGNITIVES ET DISCURSIVES

Elena G. Tareva, Elena Porshneva, Indira Abdulmianova

Книжка 2
ЕЗИК, ВЛАСТ, МЕДИЯ

Мариана Георгиева

Книжка 1
ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧНИ АСПЕКТИ НА ПРИСЪСТВЕНОТО ОБУЧЕНИЕ В ЕЛЕКТРОННА СРЕДА

Предизвикателствата пред съвременната лингводидактология през новата 2021 г. без съм- нение са свързани с необичайната обстановка, в която се озова световната образователна система под въздействието на неочакваната епидемична ситуация. Пандемичната вълна предизвика по- врат в хода на естественото развитие на лингво- дидактологичните изследвания. Информацион- но-комуникационните технологии се оказаха в центъра на образователните промени и логично се превърнаха в търсената панац

2020 година
Книжка 6
Книжка 5
ЮРИЙ ЛОТМАН КАК ОБЪЕКТ И МЕТАЯЗЫК

Татьяна Цвигун, Алексей Черняков

К ВОПРОСУ О ПРИЗНАКАХ КВАЗИСИМВОЛА

Григорий Токарев, Надя Чернева

Книжка 4
ЦИФРОВЫЕ СРЕДСТВА В ОБУЧЕНИИ ИНОСТРАННЫМ ЯЗЫКАМ: ОТБОР И ТИПОЛОГИЗАЦИЯ

Бартош Дана, Гальскова Наталья, Харламова Мария, Стоянова Елена

Книжка 3
СИНТАКСИС НА МЕТАЕЗИКА

Мариана Георгиева

BURNOUT LEVELS OF ENGLISH LANGUAGE TEACHERS

Suzan Kavanoz, Yasemin Kırkgöz

КЪМ ИСТОРИЯТА НА ПРЕДЛОГА ОСВЕН

Марияна Цибранска-Костова

Книжка 2
A SEMANTIC DESCRIPTION OF THE COMBINABILITY BETWEEN VERBS AND NOUNS (ON MATERIAL FROM BULGARIAN AND ENGLISH)

Svetlozara Leseva, Ivelina Stoyanova, Maria Todorova, Hristina Kukova

В ПАМЕТ НА ДОЦ. Д-Р ЙОРДАНКА СИМЕОНОВА 28.08.1946 – 25.07.2018

Павлинка Стефанова, Димитър Веселинов

Книжка 1
НОВИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ПРЕД СЪВРЕМЕННАТА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯ

Третото десетилетие на ХХІ век поставя пред лингводидактологията нови предизвикателства. Утвърденото във времето историко-теоретико- практическо разглеждане на тази наука като из- следователско направление, обединяващо всички аспекти на езиковото образование, продължава да поставя във фокус проблема с оптимизиране на акционалността в условията на глобализира- щия се свят. Интерактивността между участни- ците в образователния процес по чужд език из- исква ново преосмисляне на ролит

СИНТАКТИЧНО ОТНОШЕНИЕ

Мариана Георгиева

АКАДЕМИК ЮРИЙ ДЕРЕНИКОВИЧ АПРЕСЯН НА 90 ГОДИНИ

Димитър Веселинов, Надя Делева

2019 година
Книжка 6
TOWARDS CONCEPTUAL FRAMES

Svetla Koeva, Tsvetana Dimitrova, Valentina Stefanova, Dimitar Hristov

Книжка 5
Книжка 4
ПЕДАГОГИЧЕСКАЯ ИННОВАТИКА В ДЕЙСТВИИ

Галина Шамонина, Леонид Московкин

Книжка 3
НАУЧНОЕ НАСЛЕДИЕ ЗОЛОТОГО ВЕКА ИСЛАМА

Сулейменов И.Э., Молдажанова А.А., Копишев Э.Е., Егембердиева З.М., Ниязова Г.Б.

Книжка 2
КОГНИЦИЯ И ПУНКТУАЦИЯ

Мариана Георгиева

КРЪГЛА МАСА „ЕЗИК И ПРЕВОД“

Маргарита Гергинова

Книжка 1
ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ АСПЕКТИ НА СЪВРЕМЕННАТА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯ

Списанието „Чуждоезиково обучение“ е един епистемолого-културологичен монумент на лингводидактологията, която постоянно търси и обновява своя изследователски профил, за да го подложи на опита на времето, преди да се пре- върне в класика. Списанието е барометър на бъл- гарската методическа наука, фиксиращ нейните творчески търсения през годините, проектиращ нови визии и поставящ теоретико-практически ориентири. Текстовете на публикуваните ста- тии са елементи от историята

2018 година
Книжка 6
Книжка 5
PUBLIC AWARENESS OF DYSLEXIA IN BALKAN COUNTRIES

Mirela Duranović, Dobrinka Georgieva, Mirjana Lenček, Tatjana Novović, Muljaim Kačka

Книжка 4
СЕМАНТИЧНИ РЕЛАЦИИ В РАМКИТЕ НА МНОГОКРАТНАTA ХИПЕРОНИМИЯ В УЪРДНЕТ

Светла Коева, Валентина Стефанова, Димитър Христов

МИФЫ О РУССКОМ ЯЗЫКЕ: ON-LINE

Валерий Ефремов

Книжка 3
БЪЛГАРСКИЯТ „MAÎTRE DE LANGUES“

Димитър Веселинов

ДОЦ. Д-РУ ИЛИАНЕ ВЛАДОВОЙ 80 ЛЕТ

Валентина Аврамова

Книжка 2
THE FEAR TO TALK

Adriana Sotirova

Книжка 1
ПРОБЛЕМИТЕ НА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯТА В ПРОСТРАНСТВЕНО-ВРЕМЕВАТА СИТУАЦИЯ НА ХХI ВЕК

Ако речникът е цялата Вселена, подредена по азбучен ред, то научното списание е хронология на науката, фиксирана в статии и съобщения, които с момента на своето отпечатване се превръщат в ав- тентични свидетелства за пътищата на познанието, трасирани от ревностни изследователи на непреход- ните теоретични истини в преходността на човешкия живот. Появяват се автори новатори, които маркират творческия подем на времето, и автори пазители на познанието, съграждано в продълж

ВСИЧКО ДА СТАВА ЗА ПОУКА

Радияна Дринова

2017 година
Книжка 6
LES RÔLES DES MOTS-CLEFS

Anélia Brambarova

НОВО ЗАВРЪЩАНЕ КЪМ МО

Бойка Илиева

Книжка 5
И НЕКА Д УМИТЕ ГОВОРЯТ. . . (Портрет на един бележит учен)

Димитър Веселинов, Екатерина Софрониева

Книжка 4
ЖИВОТЪТ НА КНИГАТА

Анна Ангелова

ИГРОВЫЕ ФОРМЫ ПОПУЛЯРИЗАЦИИ РУССКОГО ЯЗЫКА

Валерий Ефремов, Елена Петренко

ПОЕМ ПО-РУССКИ

Денис Букин

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
НОВИ ОБРАЗОВАТЕЛНИ ХОРИЗОНТИ

Димитър Веселинов, Главен редактор

2016 година
Книжка 6
ДИАЛОГ НА КУЛТУРИТЕ

Анна Ангелова

СВЕТЪТ КАТО СЛОВО

Магдалена Костова-Панайотова, Любка Ненова

НЕЩАТА ОТВЪТРЕ

Анелия Бръмбарова

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
РУССКИЙ ЯЗЫК СОВРЕМЕННОЙ РОССИИ

Вербицкая Людмила Алексеевна

Книжка 2
СТЕФАНА ДИМИТРОВА

Донка Мангачева

ТАТЯНА МИХАЙЛОВНА НИКОЛАЕВА

Стефана Димитрова

Книжка 1
УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ

Димитър Веселинов

ЗАБАВЛЕНИЯ ПО ФРЕНСКИ

Цвета Тодорова

DE VITA BEATA НА ПРЕВОДАЧА

Владимир Сабоурин

2015 година
Книжка 6
SCIENCES ET GUERRE, SCIENCES EN GUERRE

Ioan Panzaru, Florin Turcanu, Simona Necula

Книжка 5
СБОРНИК В ЧЕСТ НА ПРОФ. МАРИЯ КИТОВА

Магдалена Караджункова

Книжка 4
ДО УЧАСТНИЦИТЕ В VII МЕЖДУНАРОДНА КВАЛИФИКАЦИОННА ШКОЛА ВАРНА, 2015

«Ñîâðåìåííûå ïåäàãîãè÷åñêèå òåõíîëîãèè »

МОСКОВКИН ЛЕОНИД ВИКТОРОВИЧ

доктор педагогических наук, профессор кафедры русского языка как иностранного и методики его преподавания

ПОЧЕКАНСКА-НИКОЛЧОВА СТОЯНКА ГЕОРГИЕВА

Мастер-класс «Обучение РКИ в контексте исторической памяти и на-, циональной идентичности (на материале русской литературы)»

БУКИН ДЕНИС ЮРЬЕВИЧ

Сфера научных интересов

Книжка 3
ЗА ДУМАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ

Мария Костова

Книжка 2
ФРАНКОФОНИЯ И ФРАНКОФОНИ

Димитър Веселинов

БИТИЕТО НА ОБРАЗИТЕ

Йосиф Каменов

IN MEMORIAM

Elena Alekova

Книжка 1
LA LANGUE DANS L’OEIL ET LA PEAU

Tzvétiléna Krasteva

ЗАЕДНО ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ

Сабина Павлова

НОВ УЧЕБНИК ПО МЕТОДИКА НА ЧУЖДОЕЗИКОВОТО ОБУЧЕНИЕ

Иванка Мавродиева, Димитър Веселинов

2014 година
Книжка 6
БИЛИНГВИЗЪМ В УСЛОВИЯТА НА НАРУШЕН СЛУХ

Светослава Съева, Ангелина Бекярова

ТРАКИЙСКИЯТ ЕЗИК

Светлана Янакиева

ПЪРВОСТРОИТЕЛЯТ

Анна Ангелова

ПОМАГАЛО ЗА НОВИТЕ БУДИТЕЛИ ОТ КЛАСНАТА СТАЯ

Ана Клисарска, Константин Фиданчев

ДЕТАЛЬ МОЖЕТ СТАТЬ СИМВОЛОМ ЭПОХИ

Борис Тимофеевич Евсеев – поэт, прозаик, эссеист. Лауреат премии Правительства Российской Федера- ции в области культуры и премии «Ве- нец», Бунинской, Горьковской и многих других литературных премий. Получил музыкальное, литературное и жур- налистское образование. В советское время публиковался в Самиздате. Ав- тор 15 книг прозы. Переводился на английский, болгарский, голландский, испанский, итальянский, китайский, немецкий, эстонский, японский и др.

Книжка 5
MIGRATING MEMORIES

Irina Peryanova

Книжка 4
ЕЗИКЪТ – НАУКА И ПРАКТИКА

Павлина Стефанова

ВРЕМЕНАТА ОТЛИТАТ, НАПИСАНОТО ОСТАВА

Магдалена Караджункова

Книжка 3
ОЦЕНЯВАНЕТО ОТ РОДИТЕЛИТЕ – ВЪЗМОЖНОСТИ И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

Галина Хитрова, Диана Миронова, Янка Банкова, Павлина Йовчева

Книжка 2
ПРЕВОДЪТ В ЕВРОПА

Ирена Кръстева

ОБЩОБАЛКАНСКИТЕ КОРЕНИ

Русана Бейлери

Книжка 1
ПАДНАЛИТЕ АНГЕЛИ

Мони Алмалех

ПРОФ. Д-Р БАГРЕЛИЯ БОРИСОВА СЪБЧЕВА (1955 – 2013)

Весела Белчева, Свилен Станчев

ПРОЕКТ НА НАЦИОНАЛНО ИЗДАТЕЛСТВО „АЗ БУКИ“ И ФОНД „РУССКИЙ МИР“

ПРОЕКТ НА НАЦИОНАЛНО ИЗДАТЕЛСТВО „АЗ БУКИ“ И ФОНД „РУССКИЙ МИР“

2013 година
Книжка 6
ИЗ ДЕБРИТЕ НА ПОРТУГАЛИСТИКАТА

Весела Чергова. (2012). Конюнктивният имперфект в съвременния пор-

МАТУРА ПО ФРЕНСКИ ЗА ОТЛИЧЕН

Ботева, С., Кръстева, Ж. & Железарова-Сариева, А. 100% успех. Матура по френски език. София: Просвета. 298 с. ISBN: 9789540126258

Книжка 5
ПОЛИТИЧЕСКАТА РЕЧ – МОДЕЛИ НА ПОВЕДЕНИЕ И КОМУНИКАЦИЯ

Владислав Миланов, Надежда Михайлова-Сталянова. (2012). Езикови портрети на български политици. Част първа. София: УИ „Свети Климент Охридски“. 230 с. ISBN 978-954-07-3323-4

ПРОЕКТ НАЦИОНАЛЬНОГО ИЗДАТЕЛЬСТВА „АЗ БУКИ“ И ФОНДА „РУССКИЙ МИР“

Идея проекта «Открытая линия» - популяризация современных тенденции, исследования и анализы ведущих ученых в сфере обучения русскому языку как иностранному, а также - обмен опыта между болгарскими учителями. Проект реализируется Национального издательства «Аз Буки» - часть Ми- нистерство образования и науки Болгарии, вместе с фондом «Русский мир». Сегодня – благодаря мастер-классов, у нас есть исключительная возможность познакомится с новейшими разработками ведущих ученых и мето

Книжка 4
ЧУЖДОЕЗИКОВО ОБУЧЕНИЕ МЕЖДУ ТРАДИЦИИ И ИНОВАЦИИ, МЕЖДУ ОБРАЗОВАТЕЛНА ТЕОРИЯ И УЧЕБНА ПРАКТИКА

Чуждоезиковото обучение в съвременната образователна парадигма – теория, практика, перспективи. Велико Търново: Ивис, 2011, 277 с.

Книжка 3
COMPOUND VERBS FROM А COGNITIVE AND SEMANTIC PERSPECTIVE

Bagasheva, Alexandra. (2012). Refl ections on Compound Verbs and Com-

ТЕАТРАЛЬНАЯ АТМОСФЕРА В КЛАССЕ

Тодорова, Румяна В. Димитрова, Розалина И

ПРАЗНИК В МОЕТО УЧИЛИЩЕ

Анаит Киркорова

Книжка 2
ЗА УЧИТЕЛЯ И ЧОВЕКА ЧУДОМИР – АНАЛИЗ НА ЗАПИСКИТЕ МУ ЗА ЕДНО ПЪТУВАНЕ В ТУРЦИЯ

Мевсим, Хюсеин. Пътуването на Чудомир в Турция (1932). Пловдив: „Жанет 45“, 2012, 200 с. ISBN 978-954-491-785-2 Милена Йорданова

ФУНДАМЕНТАЛНИЯТ ТРУД НА МАРИЯ КИТОВА- ВАСИЛЕВА „ЛЮБОВТА КЪМ СЛОВОТО. ЗА ИЗВОРИТЕ НА НАУКАТА ЗА ЕЗИКА“

Китова-Василева, Мария. Любовта към словото. За изворите на науката за езика (От древността до края на Ренесанса). София: Колибри, 2012, 492 с. ISBN: 978-954-529-982-7x

БИЛИНГВАЛНО ПРЕДУЧИЛИЩНО ОБУЧЕНИЕ

Peter Doyé. Lernen in zwei Sprachen. Deutsch im bilingualen Kindergarten. Hildesheim – Zürich – New York: Georg Olms Verlag AG, 2012, 110 S. ISBN 978-3-487-08870-9

Книжка 1
LES MOYENS SYNTAXIQUES DU RHEME EN RUSSE

Anna Khaldoyanidi, Mary-Annick Morel

ИЗУЧАВАНЕ НА ЕЗИЦИ ОТ ЗРЕЛОСТНИЦИТЕ – НАГЛАСИ, ОЦЕНКИ, ПЕРСПЕКТИВИ1)

Албена Чавдарова, Росица Пенкова, Николина Цветкова

ВСИЧКИ РАЗБИРАТ ОСТИН

Донка Мангачева

ТВОРЕЦЪТ КАТО МОРЕПЛАВАТЕЛ

Аспарух Аспарухов

2012 година
Книжка 6
НА УЧИТЕЛЯ – ЛИЧНО

90 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ПРОФЕСОР ЖАНА МОЛХОВА

ПРОФЕСОР НИКОЛАЙ МИХОВ НА 70 ГОДИНИ

Даниела Кожухарова Николай Николов Михов е роден на 30 април 1942 г. в семейството на индустриалец. През 1956 г. заминава за София, за да учи в гимназия. Изу- чава руски и френски език, към които добавя факултативните латински, немски и английски. Учи неуморно и до днес. Професор-полиглот, който по време на кандидатстудентските кампа- нии, докато проверява работите по френски език, по време на кратката си почивка попълва тестовете по немски и по испански език, показвай

ЕВРОПЕЙСКИ ДЕН НА ЕЗИЦИТЕ

Цветанка Панова

РЕТРОСПЕКТИВНА БИБЛИОГРАФИЯ RETROSPECTIVE BIBLIOGRAPHY

Преди 50 години Симеонов, Йосиф. Някои трудности при изучаване на френски език. С., Наука и изкуство, 1962, 84 с. Методика на обучението по френски език в средния курс на общообра- зователните училища: Учебник за учит. инст. за прогимназ. учители / Валерия Карабаджева. София: Народна просвета, (1962), 192 с. Нагледна граматика на немски език / Жана Николова-Гълъбова. Со- фия: Народна просвета, 1962, 243 с. : с табл., 2 л. табл. Българско-немски речник / Александър Дорич, Герда Минкова, Стефан

КНИГИ И ПЕРИОДИЧНИ ИЗДАНИЯ, ПОЛУЧЕНИ В РЕДАКЦИЯТА BOOKS AND PERIODICALS RECEIVED

Ботева, С., Ж. Кръстева, А. Железарова-Сариева. 100% успех. Матура по френски език. София, Просвета, 298 с. Легурска, П. Семантичен речник на типологичните характеристики на вторичното назоваване в руския и българския език. София, Изда- телство „Ето“, 2011, 312 с. Легурска, П. Съпоставителни лексикални анализи и основа за съпос- тавка. София, Издателство „Ето“, 2011, 228 с. Мавродиева, Ив. Политическа реторика в България: от митингите до онлайн социалните мрежи (1989–2011 г.). Автореферат н

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.