Чуждоезиково обучение
Вход / Регистрация

2019/2, стр. 131 - 138

КОГНИЦИЯ И ПУНКТУАЦИЯ

Мариана Георгиева
E-mail: mv.georgieva7@gmail.com
Institute for Bulgarian Language “Prof. L. Andreychin”
Bulgarian Academy of Sciences
52 Shipchenski Prohod Blvd. block 17
1113 Sofia Bulgaria

Резюме: В работата се обясняват пунктуационни употреби във връзка с предикацията, т.е. от гледна точка на когницията. Така уж типични употреби на запетая всъщност са изключения. Когницията „снема“ статута на съюзната употреба като маркер за употреба или не на запетая. Когницията оборва „инерцията“, че „да“ е съюз. Т.е. употребата или отсъствието на запетая е в зависимост от когницията и предикацията, а не от наличието на един или друг съюз.

Ключови думи: predikation; comma; relation syntax

Езиковото обучение съдържа в себе си и културата на употреба на пунктуационните знаци. Степента на владеене на езика зависи естествено от обучението по синтаксис, в което на първо място е знанието за предикацията като същност на един от дефинитивните признаци на изречението. Предвид на факта, че става въпрос за основната комуникативна единица, културата на употреба на пунктуационните знаци е във връзка с изоморфизма като езиков принцип и затова може да се екстраполира и в обучението по език въобще, в това число и в чуждоезиковото обучение.

Доминирането на синтактичния принцип на пунктуация над фонетичния, за което пише Р. Ницолова в „Съвременна българска пунктуация“ (Nitsolova, 1989: 13), препраща към безспорното основание да свързваме предикацията с пунктуацията в някои от случаите на употребата на запетаята особено.

В настоящата работа предмет на анализ са, да ги наречем, вариативните случаи в изречението с повече от една предикативна структура, в които употребата на запетая е неканонична. Т.е. границата между предикативни структури понякога не се означава със запетая, но при същия лексико-граматичен състав и друго позициониране запетаята е налична. И обратно – при непроменен лексико-граматичен състав и дори непроменено позициониране запетаята отпада. Тези случаи са описани в изследванията, посветени на пунктуацията. Само че са отбелязани като изключения или особености. Макар че при подчертаването на синтактичния принцип на българската пунктуация се добавя и компонентът `смислов`, `смислово`, смятаме, че изследователският подход е преди всичко функционален и формалноописателен. Нашият анализ се опира на когнитивния подход при наблюдението на поведението на запетаята на границата на предикативните структури в изреченския модел. Т.е. отговорите на въпросите `кога?`, `какво?`, `как?` допълваме с отговор на въпроса `защо?`.

Предмет на нашите наблюдения са изключения от правилото, че съюзно свързаните предикативни структури се отделят със запетая в изреченския модел (вж. Nitsolova, 1989: 102). Изключенията са при т.нар. да-структури, косвени въпроси и определени случаи с относителни местоимения, които в изследването на Р. Ницолова са разгледани съответно на с. 109, 113 и 116 (Nitsolova, 1989: 109, 113, 116).

Търсенето на обяснения за изключенията напуска формалното описание и функционалността и препраща към когнитивния подход, при който се държи сметка за субекта на езика като менталност най-вече.

С други думи, с когнитивния подход ние се стремим да обясним неналичието на запетая на предикативна граница при идентично отношение, при което има запетая в други случаи, първо, и при разнопосочност и на идентитет на връзката като експликация или неекспликация при еднотипни отношения – съюзно или безсъюзно, второ. Когнитивният подход е не просто уместен, а задължителен и заради неоспоримия, но оставен без каквито и да са обяснения факт, че една и съща съюзна експликация може да присъства при различна синтактична връзка и различно отношение между части и структури. Тази омонимия отвежда към когнитивния анализ и в немалка степен прави невалиден формалноописателния подход и функционалния също. След като по формални и функционални признаци определени предикативни граници се дефинират като изключения заради неналичието на запетая, следва ли да се приеме, че запетаята е изначално маркиране на предикативни граници или пък просто на синтактичните взаимоотношения, когато сме вътре в състава на една предикативна структура. Разбира се, че не може да е вярно запетаята да е опорна точка за изключенията, защото графиката е функция от синтаксиса, а не обратното. И след като запетаята е графичен знак за синтактични граници, най-общо казано, анализът на отношението и връзката в синтаксиса е наложителен.

За нас е недостатъчно да се спре до тезата например, че пред съюзите че, за да, защото, който и пр. се пише запетая. Това донякъде е и неточно, след като ни е добре известно, че има случаи, при които запетаята отпада: само защото, само за да, на който и пр. От друга страна, `че` присъства като съюз за връзка и при допълнително, и при подложно, и при определително, и при сказуемноопределително отношение между предикативни структури. Само че има други случаи, при които при допълнително и подложно отношение между тях няма `че` и не се пише запетая. Има случаи с `който`, при които или отношението не е определително, или даже изобщо няма запетая. Тази вариативност извежда съюза не само от статута му на маркер за запетая, но и на експликация на вид синтактична връзка и синтактично отношение. Позицията обаче, че принципът на българската пунктуация е преди всичко и в повечето случаи синтактичен и само в отделни положения фонетичен, според нас извежда синтактичната връзка и синтактичното отношение пред скоби, така да се каже, и им придава статут на опорна точка при поставянето или непоставянето на запетая като графика в синтаксиса. Синтаксисът е ред на основата на отношения и връзки между думите в постигането на смисъла.

Предвид на това си струва да се започне с обясняване на т.нар. изключения в българската пунктуация, или случаи с уговорка за отстъп от правилото.

На първо място ще се спрем на отсъствието на запетая пред `да`-конструктите. Правим уговорката, че предвид на приетата теза, че при съюзно свързване в сложното изречение се поставят запетаи, неналичието на запетая пред `да` се уговаря като „изключение“. За нас не е свободна или мотивирана уговорката за „изключение“. А пък си и струва да се помисли още по въпроса, дали е докрай коректно в тези случаи да приемаме `да` за съюзна връзка. Обикновено `да`-изреченията изразяват на първо място обектни отношения: Искам да работиш; Казвам ти да си последователен; Питам да дойда ли; Не зная да отида ли там сега и пр. Преди да пристъпим към синтактичен анализ, трябва да подчертаем диахронията на тези конструкти. Генеалогически това е синтактичната експликация на аналитизма в съвременния български книжовен език при развоя му от синтетизъм към аналитизъм. Наследството от старобългарския инфинитив, което днес се определя като основна, да-форма на глагола, предопределя до голяма степен силното семантично взаимоотношение с предходната предикатна форма: Казах да дойде; Казах на ученика да дойде; Казах този ученик да дойде; Казах на този ученик да дойде; Казах ученикът да дойде. В примерите предикативните структури с да-форма са в обектно взаимоотношение с предходната предикативна структура `казах`, която е речева изява на субекта на езика. Попълването на дясната, права интенция на предиката – второ глаголно лице (обект), осигурява комуникативната перспектива и постигането на смисъла в цялостния изреченски модел. Причината е също така и в семантичната специфика на предикатите за речева дейност, ментална дейност най-общо на субекта на езика. Точно феноменът `език`, чийто носител е субектът, прави някак си иманентна неговата менталност и артикулационна способност също така. Затова са с усечена, да я наречем, комуникативна себестойност предикатите за такива действия и дясната им интенция е силно валентна. Субектът по право и като правило `мисли`, `казва`, `знае`, `говори`, `смята`, `възнамерява` и пр. предикати за своя изява. Т.е. само това и само толкова не е достатъчно смислово релевантно от гледна точка на комуникативната информативност на изречението. Но Мисля да пътувам; Мисля да кажа на хората истината; Ще говоря с него да дойде навреме утре; Рекох му да си върви вече; Смятам да вземем активно участие в организацията на мероприятието и пр. има завършена смислова стойност. Осигурена е комуникативната единица, като отговор на въпроса `какво?`. Тук се прибавя и „тягата“, условно казано, останала от стария инфинитив, заради което лявата семантична валенция на да-формите е много чувствителна, особено към предикатна семантика. Предвид на всичко това обектното отношение, като изоморфно на второто глаголно лице от състава на предикатната структура, на границата на две предикативни структури не допуска наличието на запетая като синтактична графика. Пак на основата на изоморфизма следва да се припомни по-специфичният статут на допълнението като част от състава на изречението – по-слабо второстепенна в сравнение с останалите второстепенни части и затова единствена от тях недостъпна и неподвластна на обособяване, т.е. на намесата на субекта и неговия модус за допълнителен, интониран акцент в семантико-синтактичен план. Всичко това е следствие от силната семантична връзка с предиката за попълване на неговата семантична перспектива. Съответно е обектното отношение между две предикативни структури да бъде по-силно от останалите, аргументни отношения – квалификативност, време, място, причина, цел и т.н., и следващо по сила субектно-предикатното отношение като прототип на предикативната връзка и оттам – на предикацията като структура на изречението.

Що се отнася до да-структурите в позиция „след съществително, придружено от показателно местоимение“ (Nitsolova, 1989: 110), отбелязваме, че тази уговорка за вариативност с обяснение с фонетичния принцип на пунктуация съвсем не е изчерпателна с „подчинено определително изречение“. Позиционирането не осигурява квалификацията. Например в Говорих с този човек да подходи с разбиране към проблема ми да-формата стои след съществително, придружено от показателно местоимение, но отношенията между предикативните структури са обектни. Отношението на да-формата не квалифицира именното словосъчетание, не е определително. Ето как нито позицията, нито да-формата, нито предходната лексема или именното словосъчетание са достатъчни за изграждането и дефинирането на синтактичното отношение. Позицията и контактът не са взаимозависими и не са синоними на синтактичното отношение. Ние смятаме, че да-предикативните структури са със силна лява предикатносемантична валенция и смислово трудно „прескачат“ предиката като негов обект, за да квалифицират име. Дори позиционно да се разполагат след именно словосъчетание и в препозиция обаче на предиката на изразения с това словосъчетание негов субект, логическият въпрос към предиката за наличието на обекта му `какво?` ще преследва отговора в да-предикативната структура. В случай че не е чувствителна дясната, права валенция на предиката за обект (при непреходните глаголи например), да-предикативната структура би квалифицирала друга част от предходна предикативна структура, изразена естествено с някакво име или именен комплекс, в препозиция на предиката, т.е. ще разкъсва субектно-предикатния комплекс, ще се разполага между частите от предикативната структура собствено. С други думи, да-предикативна структура може да създава чисто квалификативно отношение само ако и когато се разполага между главните части на друга предикативна структура: Мисълта(,) да тръгне веднага, не му даваше мира; Тази мисъл, да тръгне веднага, не му даваше мира. Това дава право да кажем, че да-предикативната структура е в относително инверсирана позиция, известно препозициониране по отношение на строго предикатната лексема. Ако обаче не е в тази относително инверсирана позиция и не разкъсва главни части, то квалификативното отношение по отношение на строго именно изразена част от предходна на нея предикативна структура ще се опосредства от предиката-сказуемо. В тези случаи да-предикативната структура ще създава предикатноквалификативно отношение, т.нар. сказуемноопределително изречение. Но позицията му пак е след предикативна структура: Видя момичето да плаче; Той я видя да плаче.

Случаите на предпоставена да-предикативна структура се отбелязват със запетая в края ѝ, все едно дали става въпрос за обектно, предикатно (сказуемно) или субектно отношение: Да казвам истината, се старая винаги; Достойнството е да казваш истината; Да казвам истината е хубаво.

Няма да се спираме на да-предикативните структури, които влизат в аргументни отношения с друга предикативна структура – условие, изключване, причина и пр. Там семантичното отношение е по-встрани от предикатната семантика на поясняваната структура и запетаята бележи известна дистанция в отношението.

Друго изключение е, че при изразяване на предикативна структура с въпросително местоимение – подлог (субект) в постпозиция на друга предикативна структура, не се пише запетая между тях. Т.е. не се пише запетая пред т.нар. косвен въпрос. След него обаче се пише запетая, ако е в препозиция на друга предикативна структура. За да се отговори на въпроса `защо?` не се пише запетая пред косвен въпрос, следва да приложим когнитивния подход. Трябва да се обясни косвеността. Кое опосредства такава употреба? Квалификацията `косвен` препраща към смислова зависимост от предходната предикативна структура, чиято дясна валенция се попълва до завършване на комуникативната перспектива: Питам кой ще дойде на церемонията; Казвам кой да отговори на писмото; Мисля кои да участват в отбора; Решавам кои да бъдат номинирани тази година за наградата; Ясно е кой победи; Знае се кои са победителите; Мисля си какви да бъдат темите за разговор и пр. Видно е, че употребите на косвения въпрос са след глаголи за ментална дейност, най-общо, речева изява, метаезик, волеизява – глаголи, които репрезентират субекта на езика, и глаголи с аксиоматична форма в 3. л., ед. ч., без парадигма за лице, така да се каже. Тук – към последната група, се включват и случаите на съставен от глагол-копула и именен компонент предикат: Не е ясно кои ще пътуват с влак.Такива са и употребите след копула: Важното е кой ще пристигне пръв, които в подчертана степен изграждат предикатно отношение.

В примерите с препозиция на предикати за презентация на субекта дясната валенция не може да остане непопълнена. Субектът на езика по принцип, априори, `мисли`, `знае`, `решава`, `пита`. Смисълът е какво обаче. Тук обектната позиция на въпросително изградената предикативна структура завършва семантиката на предходния предикат. Това е на дълбинносемантично равнище. От друга страна, изоморфизмът в синтаксиса препраща към изначалния, основен изреченски модел: подлог – сказуемо – пряко/непряко допълнение. Там също именно уплътнените семантични валенции не само не позволяват запетая, но и определят неналичието ѝ въпреки каквото и да е интониране, паузиране. Косвеният въпрос в постпозиция в изреченската конструкция не допуска запетая, защото завършва някак си предикатната семантика на предходната структура. Доизграждането на смисъла чрез уплътняване на препозиционната семантика създава зависимост, която не може да има относителна семантична самостоятелност, маркирана със запетая като знак за определена пауза. Предикатните валенции – права, дясна и обратна, лява – не могат да бъдат разкъсвани и дистанцирани дори и в най-малка степен.

При метатезата обаче на косвения въпрос позиционната му инверсираност поставя края му вляво от предикат, чиято дясна валенция попълва. Тук запетаята отбелязва, първо, относителния му край и, второ, липсата на лексикосемантичен контакт между иначе в съседство позиционирани части: Къде да отиде на екскурзия, реши набързо.

Случаите, когато пред т.нар. косвен въпрос се пише запетая, са при контакт не с предикатна семантика, а с лексема, която не изразява предикат и не структурира предикат, т.е след име. Косвеният въпрос в такава, постименна позиция изгражда не обектно отношение, а квалификативно, което не е структуриращо предикативна единица отношение и точно затова паузата е естествена. Със запетаята се отграничават валенции от състава, а не от структурата на изречението. Те са по-слаби и паузата при тях е с относително участие в акцента им: Обсъждаха темата, кой да поднесе поздрава; Търсеха справочник за това, кои са забележителностите в региона.

Тезата ни e, че от когнитивна гледна точка при обектно отношение между предикативни структури в изреченския модел не може да има запетая, защото дясната валенция на предходния предикат е силна. Постпозиционираната предикативна структура в голяма степен уплътнява тази валенция, като завършва семантичната перспектива на предходния предикат. Поради диахронията на да-формите и заради непълната, да не кажем, отсъстваща семантика на въпросителните думи – дейксиси, семантичният контакт е плътен и не допуска пауза. Това е причината пред да-предикативни структури и пред структури с въпросително местоимение в начална позиция да не се пише запетая. При инверсираност на тези два вида структури в края им се пише запетая, защото го няма лексико-семантичния контакт. Няма как краят на една предикативна структура, дори и той да е относителен в границите на цялостния изреченски модел, да е страна в семантичен контакт. Позицията по съседство не е равна на условие за синтактично отношение. При изреченията със съюзно въведено обектно отношение (`че`) се пише запетая, но тя не се дължи на съюза сам по себе си, тъй като той присъства и при други отношения, както бе казано в началото на настоящото изложение. Просто тези съюзни употреби при обектно отношение са изключение. Доказателството се намира и във вече изложената ни теза за изоморфизма. Пред да-предикативни структури и структури с въпросителна дума в начална позиция се пише запетая, когато участват в квалификативно отношение с предходната, именна винаги лексема.

В подкрепа на току-що направените изводи привеждаме и случаи на обектно отношение между предикативни структури, при които втората е с относително местоимение в начална позиция – забележете, не въпросително: Мисля каквото ми харесва; Зная каквото трябва; Чета което е ново; Харесвам което е хубаво; Търся/купувам каквото ми е нужно/каквото ми харесва; Казвам каквото мисля; Поздравявам когото познавам/харесвам/уважавам. Ето че на границата между предикативните структури се намира относително местоимение, но то не може да „наложи“ писането на запетая. Т.е. не може да се каже, че „в началото и в края на подчинените изречения с относителните наречия и местоимения ... се поставя запетая“ (Nitsolova, 1989: 111 – 112). Ключът е в дълбинносемантичната характеристика на контакта, чието съдържание е обектното отношение. Това е така и предвид и на изоморфизма в синтаксиса. Формалните белези и функционалността като самоцел не са обективно и вярно основание за обяснението на българската пунктуация и за изключенията в нея (вж. „Правопис и пунктуация...“ 2011: 104, 105, 106, 110). Синтактичният ѝ принцип задължава да се изведе на преден план синтактичното отношение, което не се представя с позицията единствено и сама по себе си, нито пък с експликацията на връзката, когато има такава и е изразена със съюз. Относителните местоимения разтварят в позицията си най-напред естествено деиктичната си релативност, която се ангажира семантично, първо, разбира се, и чак след това – второ, синтактично. Затова са налице тези безспорни употреби на предикативна граница, при които я няма запетаята.

Предвид на това може да се заключи, че пунктуацията е в зависимост от предикацията и от отношението между предикативните структури в границите на изреченския модел. Когато отношението между предикативните структури е със силен семантичен контакт на основата на предикатни валенции, каквото е обектното отношение, не се пише запетая. Съюзна връзка при обект но отношение е изключение, тъй като става въпрос за единичен случай: Мисля, че ...; Зная, че ...; Видях, че ... и все така прочие.

Релевантният характер единствено на синтактичното отношение обяснява омонимията на съюзни употреби при различни отношения между предикативните структури в изречението. Т.е. не е съюзът квалификаторът на отношението и не е маркерът за наличието или неналичието на запетая на предикативна граница. Разбира се, че наблюденията се отнасят и върху останалите видове отношения, но в тази работа се съсредоточаваме върху един вид – обектното отношение на предикативна граница.

REFERENCES/ЛИТЕРАТУРА

(2011). Pravopis i punktuatsia na balgarskia ezik. Osnovni pravila. Sofia: Prosveta [(2011). Правопис и пунктуация на българския език. Основни правила. Българска академия на науките. Институт за български език“ Проф. Любомир Андрейчин“. София: Просвета. с. 104; 105;106;110.]

Nitsolova, R. (1989). Savremenna balgarska punktuatsia. Sofia: Narodna prosveta [Ницолова, Р. (1989). Съвременна българска пунктуация. София: Народна просвета. с. 13; 102; 109; 110; 111 – 112; 113; 116.]

2025 година
Книжка 6
УПОТРЕБИ НА АОРИСТА ВМЕСТО ИМПЕРФЕКТА В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧЕН АСПЕКТ

Красимира Алексова, Ласка Ласкова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Михаела Москова

Книжка 5
МОПАСАН КАТО ПРЕДМОДЕРНИСТ?

Светла Черпокова

Книжка 4
СИНКРЕТИЗЪМ И МОДАЛНОСТ

Мариана Георгиева

„IMPATIENT WOMEN“ OR THE FUTURE OF THE VALUES / VALUES OF THE FUTURE

Magdalena Kostova-Panayotova, Madeleine Danova

В ИРОНИЧНОТО „ЦАРСТВО“ НА МУЗИЛ

Соня Александрова-Колева

Книжка 3
ЗА УПОТРЕБАТА НА ПАСИВНИ ФОРМИ В ПОЛИТИЧЕСКАТА РЕЧ

Борислав Петров, Биляна Михайлова

ТЕРМИНОЛОГИЯТА В ПЛУВАНЕТО

Биляна Рангелова

ПРЕВОДИТЕ НА Д-Р ЛОНГ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА

Мария Пилева, Елена Крейчова, Надежда Сталянова

Книжка 2
ВЪЛШЕБСТВО И ИНТЕРПРЕТАЦИЯ

Соня Александрова

Книжка 1
ЗАМЯНАТА НА ИМПЕРФЕКТНОТО ОТ АОРИСТНОТО ПРИЧАСТИЕ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧЕН АСПЕКТ

Красимира Алексова, Ласка Ласкова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Михаела Москова

ГЕЙМИФИКАЦИЯТА И УСВОЯВАНЕТО НА ЧУЖД ЕЗИК

Гергана Фъркова, Гергана Боянова, Ани Колева, Зорница Лъчезарова, Венче Младенова

НОВАЯ МОНОГРАФИЯ ПО РУССКОМУ ЯЗЫКОЗНАНИЮ

Михаил Викторович Первушин

2024 година
Книжка 6
ПРОСТРАНСТВЕНИТЕ ИЗМЕРЕНИЯ НА ИЗМЕНЕНИЕТО НА КЛИМАТА И ГЛОБАЛНОТО ЕЗИКОВО РАЗНООБРАЗИЕ

Климент Найденов, Методи Иванов, Антонина Атанасова, Димитър Атанасов, Александър Пейчев

СИРМА ДАНОВА (12.11.1984 – 22.10.2023)

Владимир Сабоурин

СИЛАТА НА ПОСТИСТИНАТА

Владимир Градев

Книжка 5
В ПАМЕТ НА АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ (1953 – 2023)

Надежда Делева, Димитър Веселинов

Книжка 4
A NOTE ON THE LANGUAGE COMPONENTS OF APHASIA

Kostadin Chompalov, Dobrinka Georgieva

ПАМЯТИ ЮРИЯ ДЕРЕНИКОВИЧА АПРЕСЯНА (1930 – 2024)

Димитър Веселинов, Надя Делева

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
РЕПЕРТОРИУМ НА СРЕДНОВЕКОВНИ ЮЖНОСЛАВЯНСКИ РЪКОПИСИ И КОПИСТИ В НАУЧНОИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ КОНТЕКСТ

Детелин Лучев, Максим Гойнов, Десислава Панева-Маринова, Радослав Павлов, Константин Рангочев

ПРОФ. Д-Р БОГДАН МИРЧЕВ НА 80 ГОДИНИ

Ренета Килева-Стаменова, Ева Пацовска-Иванова

КРЪГОВРАТ НА ИЗКУСТВАТА

Ирена Кръстева

2023 година
Книжка 6
ГРАМАТИКА И КОГНИЦИЯ

Мариана Георгиева

БЪЛГАРИСТИКАТА В САМАРА

Димитър Веселинов

Книжка 5
Книжка 4
IMPACT OF INTERNET RESOURCES USED BY KAZAKHSTAN AND KYRGYZSTAN UNIVERSITY STUDENTS FOR ENGLISH LEARNING

Sagimbayeva Jannat Elemesovna, 1;, Tazhitova Gulzhakhan Zarubaevna, 1;, Mukhtarkhanova Ainagul Madievna, 1;, Duvanaeva Karachach Toktomamotovna, 2;, Kurmanayeva Dina Kassimbekovna

Книжка 3
НИЕ СМЕ ТЕЗИ, КОИТО СМЕ

Милена Кирова

Книжка 2
SECOND LANGUAGE ACQUISITION AND SOME OF ITS ASPECTS

Nadezhda Stalyanova, Elena Krejcova

LES MOTS POUR RIRE

Bilyana Mihaylova

BASIC REQUIREMENTS FOR CHARACTERISTICS OF THE KOREAN LANGUAGE E-TEXTBOOK

Lyudmila A. Voronina, Sergey A. Letun, Evgenia Rozenfeld

Книжка 1
2022 година
Книжка 6
SOCIOLINGUISTIC CREDO OF A FOREIGN LANGUAGE TEACHER: THE CASE OF DIGITAL CLASSROOM

Ekaterina A. Savkina, Elena G. Tareva, Dimitrina Lesnevskaya

Книжка 5
Книжка 4
„АНДРЕ МАЛРО – ПИСАТЕЛ И БОРБЕН ИНТЕЛЕКТУАЛЕЦ“ – ПРАЗНИК НА ДУХА

Соня Александрова-Колева, Мая Тименова-Коен

Книжка 3
РАЗРАБОТКА ОПРОСНИКА ДЛЯ ИЗУЧЕНИИ ЯЗЫКОВЫХ БИОГРАФИЙ НОСИТЕЛЕЙ УНАСЛЕДОВАННОГО ЯЗЫКА

Леонид Московкин, Бернгард Бремер, Татьяна Курбангулова, Татьяна Лыпкань

Книжка 2
АКТУАЛЬНЫЕ ТЕМЫ ИССЛЕДОВАНИЙ В СОПОСТАВИТЕЛЬНОЙ ФИЛОЛОГИИ В СОВРЕМЕННОМ КАЗАХСТАНЕ

Молдир Алшынбаева, Дарина Аманбекова, Мерей Балабекова

Книжка 1
КЪМ НОВИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

Човешкият фактор е в основата на обучител- ния процес. Това показват изминалите в пан- демична среда няколко години. Информацион- но-комуникационните технологии се оказаха в центъра на образователните промени и влязоха в ролята на панацея за решаване на кризисните моменти във всички аспекти на обучението. Но не можаха да изпълнят ролята на пълноценна алтернатива на „живите“ срещи в учебната ау- дитория. Вълната от оптимизъм и очаквания вече премина своя пик сред преподавате

РЕЧЕВОЕ РАЗВИТИЕ ПОДРОСТКОВ 10 – 12 ЛЕТ И ИСПОЛЬЗОВАНИЕ ЭЛЕКТРОННЫХ УСТРОЙСТВ

Безруких, Марьяна Михайловна, Логинова, Екатерина Сергеевна, Теребова, Надежда Николаевна, Усцова, Александра Григорьевна, Макарова, Людмила Викторовна

КУЛЬТУРНАЯ ПАМЯТЬ И ПРЕЦЕДЕНТНЫЕ ФЕНОМЕНЫ

Валерий Ефремов, Валентина Черняк, Надя Чернева

2021 година
Книжка 6
КАКВО Е КУРОРТ?

Иля Златанов

ДЕКОНСТРУИРУЯ ФЕЙКИ

Татьяна Цвигун, Алексей Черняков

Книжка 5
ОВАКАНТЯВАНЕТО НА КАНОНА

Цветан Ракьовски

ПРАВО, ПРАВОПИС И ПРАВОГОВОР

Маргарита Гергинова

Книжка 4
Книжка 3
LA DIDACTIQUE DU FLE À LA CROISÉE DES SCIENCES COGNITIVES ET DISCURSIVES

Elena G. Tareva, Elena Porshneva, Indira Abdulmianova

Книжка 2
ЕЗИК, ВЛАСТ, МЕДИЯ

Мариана Георгиева

Книжка 1
ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧНИ АСПЕКТИ НА ПРИСЪСТВЕНОТО ОБУЧЕНИЕ В ЕЛЕКТРОННА СРЕДА

Предизвикателствата пред съвременната лингводидактология през новата 2021 г. без съм- нение са свързани с необичайната обстановка, в която се озова световната образователна система под въздействието на неочакваната епидемична ситуация. Пандемичната вълна предизвика по- врат в хода на естественото развитие на лингво- дидактологичните изследвания. Информацион- но-комуникационните технологии се оказаха в центъра на образователните промени и логично се превърнаха в търсената панац

2020 година
Книжка 6
Книжка 5
ЮРИЙ ЛОТМАН КАК ОБЪЕКТ И МЕТАЯЗЫК

Татьяна Цвигун, Алексей Черняков

К ВОПРОСУ О ПРИЗНАКАХ КВАЗИСИМВОЛА

Григорий Токарев, Надя Чернева

Книжка 4
ЦИФРОВЫЕ СРЕДСТВА В ОБУЧЕНИИ ИНОСТРАННЫМ ЯЗЫКАМ: ОТБОР И ТИПОЛОГИЗАЦИЯ

Бартош Дана, Гальскова Наталья, Харламова Мария, Стоянова Елена

Книжка 3
СИНТАКСИС НА МЕТАЕЗИКА

Мариана Георгиева

BURNOUT LEVELS OF ENGLISH LANGUAGE TEACHERS

Suzan Kavanoz, Yasemin Kırkgöz

КЪМ ИСТОРИЯТА НА ПРЕДЛОГА ОСВЕН

Марияна Цибранска-Костова

Книжка 2
A SEMANTIC DESCRIPTION OF THE COMBINABILITY BETWEEN VERBS AND NOUNS (ON MATERIAL FROM BULGARIAN AND ENGLISH)

Svetlozara Leseva, Ivelina Stoyanova, Maria Todorova, Hristina Kukova

В ПАМЕТ НА ДОЦ. Д-Р ЙОРДАНКА СИМЕОНОВА 28.08.1946 – 25.07.2018

Павлинка Стефанова, Димитър Веселинов

Книжка 1
НОВИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ПРЕД СЪВРЕМЕННАТА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯ

Третото десетилетие на ХХІ век поставя пред лингводидактологията нови предизвикателства. Утвърденото във времето историко-теоретико- практическо разглеждане на тази наука като из- следователско направление, обединяващо всички аспекти на езиковото образование, продължава да поставя във фокус проблема с оптимизиране на акционалността в условията на глобализира- щия се свят. Интерактивността между участни- ците в образователния процес по чужд език из- исква ново преосмисляне на ролит

СИНТАКТИЧНО ОТНОШЕНИЕ

Мариана Георгиева

АКАДЕМИК ЮРИЙ ДЕРЕНИКОВИЧ АПРЕСЯН НА 90 ГОДИНИ

Димитър Веселинов, Надя Делева

2019 година
Книжка 6
TOWARDS CONCEPTUAL FRAMES

Svetla Koeva, Tsvetana Dimitrova, Valentina Stefanova, Dimitar Hristov

Книжка 5
Книжка 4
ПЕДАГОГИЧЕСКАЯ ИННОВАТИКА В ДЕЙСТВИИ

Галина Шамонина, Леонид Московкин

Книжка 3
НАУЧНОЕ НАСЛЕДИЕ ЗОЛОТОГО ВЕКА ИСЛАМА

Сулейменов И.Э., Молдажанова А.А., Копишев Э.Е., Егембердиева З.М., Ниязова Г.Б.

Книжка 2
КОГНИЦИЯ И ПУНКТУАЦИЯ

Мариана Георгиева

КРЪГЛА МАСА „ЕЗИК И ПРЕВОД“

Маргарита Гергинова

Книжка 1
ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ АСПЕКТИ НА СЪВРЕМЕННАТА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯ

Списанието „Чуждоезиково обучение“ е един епистемолого-културологичен монумент на лингводидактологията, която постоянно търси и обновява своя изследователски профил, за да го подложи на опита на времето, преди да се пре- върне в класика. Списанието е барометър на бъл- гарската методическа наука, фиксиращ нейните творчески търсения през годините, проектиращ нови визии и поставящ теоретико-практически ориентири. Текстовете на публикуваните ста- тии са елементи от историята

2018 година
Книжка 6
Книжка 5
PUBLIC AWARENESS OF DYSLEXIA IN BALKAN COUNTRIES

Mirela Duranović, Dobrinka Georgieva, Mirjana Lenček, Tatjana Novović, Muljaim Kačka

Книжка 4
СЕМАНТИЧНИ РЕЛАЦИИ В РАМКИТЕ НА МНОГОКРАТНАTA ХИПЕРОНИМИЯ В УЪРДНЕТ

Светла Коева, Валентина Стефанова, Димитър Христов

МИФЫ О РУССКОМ ЯЗЫКЕ: ON-LINE

Валерий Ефремов

Книжка 3
БЪЛГАРСКИЯТ „MAÎTRE DE LANGUES“

Димитър Веселинов

ДОЦ. Д-РУ ИЛИАНЕ ВЛАДОВОЙ 80 ЛЕТ

Валентина Аврамова

Книжка 2
THE FEAR TO TALK

Adriana Sotirova

Книжка 1
ПРОБЛЕМИТЕ НА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯТА В ПРОСТРАНСТВЕНО-ВРЕМЕВАТА СИТУАЦИЯ НА ХХI ВЕК

Ако речникът е цялата Вселена, подредена по азбучен ред, то научното списание е хронология на науката, фиксирана в статии и съобщения, които с момента на своето отпечатване се превръщат в ав- тентични свидетелства за пътищата на познанието, трасирани от ревностни изследователи на непреход- ните теоретични истини в преходността на човешкия живот. Появяват се автори новатори, които маркират творческия подем на времето, и автори пазители на познанието, съграждано в продълж

ВСИЧКО ДА СТАВА ЗА ПОУКА

Радияна Дринова

2017 година
Книжка 6
LES RÔLES DES MOTS-CLEFS

Anélia Brambarova

НОВО ЗАВРЪЩАНЕ КЪМ МО

Бойка Илиева

Книжка 5
И НЕКА Д УМИТЕ ГОВОРЯТ. . . (Портрет на един бележит учен)

Димитър Веселинов, Екатерина Софрониева

Книжка 4
ЖИВОТЪТ НА КНИГАТА

Анна Ангелова

ИГРОВЫЕ ФОРМЫ ПОПУЛЯРИЗАЦИИ РУССКОГО ЯЗЫКА

Валерий Ефремов, Елена Петренко

ПОЕМ ПО-РУССКИ

Денис Букин

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
НОВИ ОБРАЗОВАТЕЛНИ ХОРИЗОНТИ

Димитър Веселинов, Главен редактор

2016 година
Книжка 6
ДИАЛОГ НА КУЛТУРИТЕ

Анна Ангелова

СВЕТЪТ КАТО СЛОВО

Магдалена Костова-Панайотова, Любка Ненова

НЕЩАТА ОТВЪТРЕ

Анелия Бръмбарова

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
РУССКИЙ ЯЗЫК СОВРЕМЕННОЙ РОССИИ

Вербицкая Людмила Алексеевна

Книжка 2
СТЕФАНА ДИМИТРОВА

Донка Мангачева

ТАТЯНА МИХАЙЛОВНА НИКОЛАЕВА

Стефана Димитрова

Книжка 1
УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ

Димитър Веселинов

ЗАБАВЛЕНИЯ ПО ФРЕНСКИ

Цвета Тодорова

DE VITA BEATA НА ПРЕВОДАЧА

Владимир Сабоурин

2015 година
Книжка 6
SCIENCES ET GUERRE, SCIENCES EN GUERRE

Ioan Panzaru, Florin Turcanu, Simona Necula

Книжка 5
СБОРНИК В ЧЕСТ НА ПРОФ. МАРИЯ КИТОВА

Магдалена Караджункова

Книжка 4
ДО УЧАСТНИЦИТЕ В VII МЕЖДУНАРОДНА КВАЛИФИКАЦИОННА ШКОЛА ВАРНА, 2015

«Ñîâðåìåííûå ïåäàãîãè÷åñêèå òåõíîëîãèè »

МОСКОВКИН ЛЕОНИД ВИКТОРОВИЧ

доктор педагогических наук, профессор кафедры русского языка как иностранного и методики его преподавания

ПОЧЕКАНСКА-НИКОЛЧОВА СТОЯНКА ГЕОРГИЕВА

Мастер-класс «Обучение РКИ в контексте исторической памяти и на-, циональной идентичности (на материале русской литературы)»

БУКИН ДЕНИС ЮРЬЕВИЧ

Сфера научных интересов

Книжка 3
ЗА ДУМАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ

Мария Костова

Книжка 2
ФРАНКОФОНИЯ И ФРАНКОФОНИ

Димитър Веселинов

БИТИЕТО НА ОБРАЗИТЕ

Йосиф Каменов

IN MEMORIAM

Elena Alekova

Книжка 1
LA LANGUE DANS L’OEIL ET LA PEAU

Tzvétiléna Krasteva

ЗАЕДНО ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ

Сабина Павлова

НОВ УЧЕБНИК ПО МЕТОДИКА НА ЧУЖДОЕЗИКОВОТО ОБУЧЕНИЕ

Иванка Мавродиева, Димитър Веселинов

2014 година
Книжка 6
БИЛИНГВИЗЪМ В УСЛОВИЯТА НА НАРУШЕН СЛУХ

Светослава Съева, Ангелина Бекярова

ТРАКИЙСКИЯТ ЕЗИК

Светлана Янакиева

ПЪРВОСТРОИТЕЛЯТ

Анна Ангелова

ПОМАГАЛО ЗА НОВИТЕ БУДИТЕЛИ ОТ КЛАСНАТА СТАЯ

Ана Клисарска, Константин Фиданчев

ДЕТАЛЬ МОЖЕТ СТАТЬ СИМВОЛОМ ЭПОХИ

Борис Тимофеевич Евсеев – поэт, прозаик, эссеист. Лауреат премии Правительства Российской Федера- ции в области культуры и премии «Ве- нец», Бунинской, Горьковской и многих других литературных премий. Получил музыкальное, литературное и жур- налистское образование. В советское время публиковался в Самиздате. Ав- тор 15 книг прозы. Переводился на английский, болгарский, голландский, испанский, итальянский, китайский, немецкий, эстонский, японский и др.

Книжка 5
MIGRATING MEMORIES

Irina Peryanova

Книжка 4
ЕЗИКЪТ – НАУКА И ПРАКТИКА

Павлина Стефанова

ВРЕМЕНАТА ОТЛИТАТ, НАПИСАНОТО ОСТАВА

Магдалена Караджункова

Книжка 3
ОЦЕНЯВАНЕТО ОТ РОДИТЕЛИТЕ – ВЪЗМОЖНОСТИ И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

Галина Хитрова, Диана Миронова, Янка Банкова, Павлина Йовчева

Книжка 2
ПРЕВОДЪТ В ЕВРОПА

Ирена Кръстева

ОБЩОБАЛКАНСКИТЕ КОРЕНИ

Русана Бейлери

Книжка 1
ПАДНАЛИТЕ АНГЕЛИ

Мони Алмалех

ПРОФ. Д-Р БАГРЕЛИЯ БОРИСОВА СЪБЧЕВА (1955 – 2013)

Весела Белчева, Свилен Станчев

ПРОЕКТ НА НАЦИОНАЛНО ИЗДАТЕЛСТВО „АЗ БУКИ“ И ФОНД „РУССКИЙ МИР“

ПРОЕКТ НА НАЦИОНАЛНО ИЗДАТЕЛСТВО „АЗ БУКИ“ И ФОНД „РУССКИЙ МИР“

2013 година
Книжка 6
ИЗ ДЕБРИТЕ НА ПОРТУГАЛИСТИКАТА

Весела Чергова. (2012). Конюнктивният имперфект в съвременния пор-

МАТУРА ПО ФРЕНСКИ ЗА ОТЛИЧЕН

Ботева, С., Кръстева, Ж. & Железарова-Сариева, А. 100% успех. Матура по френски език. София: Просвета. 298 с. ISBN: 9789540126258

Книжка 5
ПОЛИТИЧЕСКАТА РЕЧ – МОДЕЛИ НА ПОВЕДЕНИЕ И КОМУНИКАЦИЯ

Владислав Миланов, Надежда Михайлова-Сталянова. (2012). Езикови портрети на български политици. Част първа. София: УИ „Свети Климент Охридски“. 230 с. ISBN 978-954-07-3323-4

ПРОЕКТ НАЦИОНАЛЬНОГО ИЗДАТЕЛЬСТВА „АЗ БУКИ“ И ФОНДА „РУССКИЙ МИР“

Идея проекта «Открытая линия» - популяризация современных тенденции, исследования и анализы ведущих ученых в сфере обучения русскому языку как иностранному, а также - обмен опыта между болгарскими учителями. Проект реализируется Национального издательства «Аз Буки» - часть Ми- нистерство образования и науки Болгарии, вместе с фондом «Русский мир». Сегодня – благодаря мастер-классов, у нас есть исключительная возможность познакомится с новейшими разработками ведущих ученых и мето

Книжка 4
ЧУЖДОЕЗИКОВО ОБУЧЕНИЕ МЕЖДУ ТРАДИЦИИ И ИНОВАЦИИ, МЕЖДУ ОБРАЗОВАТЕЛНА ТЕОРИЯ И УЧЕБНА ПРАКТИКА

Чуждоезиковото обучение в съвременната образователна парадигма – теория, практика, перспективи. Велико Търново: Ивис, 2011, 277 с.

Книжка 3
COMPOUND VERBS FROM А COGNITIVE AND SEMANTIC PERSPECTIVE

Bagasheva, Alexandra. (2012). Refl ections on Compound Verbs and Com-

ТЕАТРАЛЬНАЯ АТМОСФЕРА В КЛАССЕ

Тодорова, Румяна В. Димитрова, Розалина И

ПРАЗНИК В МОЕТО УЧИЛИЩЕ

Анаит Киркорова

Книжка 2
ЗА УЧИТЕЛЯ И ЧОВЕКА ЧУДОМИР – АНАЛИЗ НА ЗАПИСКИТЕ МУ ЗА ЕДНО ПЪТУВАНЕ В ТУРЦИЯ

Мевсим, Хюсеин. Пътуването на Чудомир в Турция (1932). Пловдив: „Жанет 45“, 2012, 200 с. ISBN 978-954-491-785-2 Милена Йорданова

ФУНДАМЕНТАЛНИЯТ ТРУД НА МАРИЯ КИТОВА- ВАСИЛЕВА „ЛЮБОВТА КЪМ СЛОВОТО. ЗА ИЗВОРИТЕ НА НАУКАТА ЗА ЕЗИКА“

Китова-Василева, Мария. Любовта към словото. За изворите на науката за езика (От древността до края на Ренесанса). София: Колибри, 2012, 492 с. ISBN: 978-954-529-982-7x

БИЛИНГВАЛНО ПРЕДУЧИЛИЩНО ОБУЧЕНИЕ

Peter Doyé. Lernen in zwei Sprachen. Deutsch im bilingualen Kindergarten. Hildesheim – Zürich – New York: Georg Olms Verlag AG, 2012, 110 S. ISBN 978-3-487-08870-9

Книжка 1
LES MOYENS SYNTAXIQUES DU RHEME EN RUSSE

Anna Khaldoyanidi, Mary-Annick Morel

ИЗУЧАВАНЕ НА ЕЗИЦИ ОТ ЗРЕЛОСТНИЦИТЕ – НАГЛАСИ, ОЦЕНКИ, ПЕРСПЕКТИВИ1)

Албена Чавдарова, Росица Пенкова, Николина Цветкова

ВСИЧКИ РАЗБИРАТ ОСТИН

Донка Мангачева

ТВОРЕЦЪТ КАТО МОРЕПЛАВАТЕЛ

Аспарух Аспарухов

2012 година
Книжка 6
НА УЧИТЕЛЯ – ЛИЧНО

90 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ПРОФЕСОР ЖАНА МОЛХОВА

ПРОФЕСОР НИКОЛАЙ МИХОВ НА 70 ГОДИНИ

Даниела Кожухарова Николай Николов Михов е роден на 30 април 1942 г. в семейството на индустриалец. През 1956 г. заминава за София, за да учи в гимназия. Изу- чава руски и френски език, към които добавя факултативните латински, немски и английски. Учи неуморно и до днес. Професор-полиглот, който по време на кандидатстудентските кампа- нии, докато проверява работите по френски език, по време на кратката си почивка попълва тестовете по немски и по испански език, показвай

ЕВРОПЕЙСКИ ДЕН НА ЕЗИЦИТЕ

Цветанка Панова

РЕТРОСПЕКТИВНА БИБЛИОГРАФИЯ RETROSPECTIVE BIBLIOGRAPHY

Преди 50 години Симеонов, Йосиф. Някои трудности при изучаване на френски език. С., Наука и изкуство, 1962, 84 с. Методика на обучението по френски език в средния курс на общообра- зователните училища: Учебник за учит. инст. за прогимназ. учители / Валерия Карабаджева. София: Народна просвета, (1962), 192 с. Нагледна граматика на немски език / Жана Николова-Гълъбова. Со- фия: Народна просвета, 1962, 243 с. : с табл., 2 л. табл. Българско-немски речник / Александър Дорич, Герда Минкова, Стефан

КНИГИ И ПЕРИОДИЧНИ ИЗДАНИЯ, ПОЛУЧЕНИ В РЕДАКЦИЯТА BOOKS AND PERIODICALS RECEIVED

Ботева, С., Ж. Кръстева, А. Железарова-Сариева. 100% успех. Матура по френски език. София, Просвета, 298 с. Легурска, П. Семантичен речник на типологичните характеристики на вторичното назоваване в руския и българския език. София, Изда- телство „Ето“, 2011, 312 с. Легурска, П. Съпоставителни лексикални анализи и основа за съпос- тавка. София, Издателство „Ето“, 2011, 228 с. Мавродиева, Ив. Политическа реторика в България: от митингите до онлайн социалните мрежи (1989–2011 г.). Автореферат н

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.