Чуждоезиково обучение
Вход / Регистрация

2013/3, стр. 362 - 368

ИЗ ПРАБЪЛГАРСКОТО ЕЗИКОВО НАСЛЕДСТВО

Емил Боев

Резюме: В статията се разглежда проблемът за етимологията на определени лексеми в българския език. Прави се обзор на различни хипотези и се представя авторовата позиция за произхода и значението на отделните думи, разгледани в изследването.

Ключови думи: etymology, Proto Bulgarian lexis, linguistic heritage

1. Ново мнение за произхода на думата инок

Една от най-рано и широко регистрираните български думи е инок, която е с установена етимология, верността на която отдавна буди нашето съмнение.

В ново време тя е отбелязана от Н. Геров като съществително инок, ’монах, калугер’ и производното от него прилагателно иноческий ’монашески, калугерски’ (Геров, 1976: 328). Съставителят на Речника не отбелязва думата като чуждица, което прави при други думи от чужд произход.

Думата инок е включена в Български етимологичен речник 1979.

инок старинно ’калугер’; стб. инокъ ’който живее сам’; иночьскъ ’калугерски’ (в най-старите писмени паметници); иночьствовати ’калугерувам’. – Производно от ин ’един, отделен, сам’ и -ок, смятани за калки от гр. μουαχόi, производно от μόυοi ’сам’ (БЕР,1979: 80–81).

Не отделните съставки на инок, а тяхната комбинация като самостоятелна дума се среща в тюркските и монголските езици, при това със значения, по-подходящи от значенията в Български етимологичен речник. Поради типичните политически условия в Бухарското ханство в Средна Азия узбекската форма на същата дума инок е развила значения с обществено-политическа проекция.

Узбекски форми и значения:

иноқ// иноғ: ’приятелски, другарски; // другар, приятел; примери – у мен билен иноқ ’той ми е приятел /другар/’; иноқ бўлмоқ ’дружа, другарувам’; ист. инак (един от висшите чинове в Бухарското ханство); иноқи калон ’велик инак’ (длъжността и задълженията му в Бухарското ханство били да представя и осигурява заповедите на емирите); иноқи хурд ’малък инок’ (неговото задължение било да чете на висок глас писмата и съобщенията от името на емира); инак/иноқ лично мъжко име (У-РС, 1959: 179).

В узбекския език съществуват производни от иноқ и синонимни двойки, които дават представа за обхвата на семантиката на тази дума: иноқлашмоқ ’сдружавам се’, ’побратимявам се’ (У-РС, 1959: 179). Всички производни съдържат корена или основата на глаголите инонмоқ//ишонмоқ ’вярвам, доверявам се, разчитам напълно на някого’; иноқлиқ прен. братство; umuγ ýnaγ ’упование; вяра в нещо или някого’.

Видният тюрколог Е. В. Севортян в първия том на „Етимологически речник на тюркските езици“ потвърждава посочените до тук примери от узбекския език и уточнява значенията на обобщената форма на инок: 1. другар; близък приятел; верен приятел; човек, на когото може да се разчита и доверява; 2. упование, надежда; 3–4. верен; 5. управител; доверено лице; съветник, на когото се поверяват важни дела; таен съветник и др. (Севортян/ I, 1974: 655).

Е. В. Севортян смята, че етимологията на ынақ ’инок’ е съвсем ясна – основата на думата е глаголът ына-, към която е добавена наставката -қ/-ғ Наличието на вариант с начално и- говори за древност на тази форма от времето, когато и- се съчетава с предноезични и задноезични гласни, без да се нарушава вокалната хармония. Гласната о пред краесловна съгласна е резултат от явлението лабиализация (а > o), характерно за прабългарския и за узбекския език.

Семантиката на прабългаризма инок на азиатска и европейска територия е претърпяла следното развитие:

1. другар, верен другар; доверено лице;

2. човек, член на близък, приятелски и функционален кръг;

3. довереник, обвързан с близки приятелски отношения в обществото, които прерастват в служебни задължения;

4. в условията на хуно-българското, а после в прабългарското, впоследствие и в славянобългарското общество са се формирали близки до кана доверени служители, лица, които според източната традиция са били приемани на трапезата на началниците от по-висш ранг. В християнското общество членовете на християнските братства също приемат, но вече като свещенослужителско название прабългаризма инок. Този процес вероятно е бил улеснен от въздействието на аналогията с гръцката заемка монах.

Ориенталистите допускат, че думата ыноқ/иноқ в различни форми е преминала в монголските езици от тюркските (Севортян, 1974: 655).

Българският фразеологизъм „на юнашко доверие“ може да бъде обяснен с основното значение на инок > юнак (!).

2. Отдавна минали, преминали и отминали стари неща – вèтки рàпти

Като пример за този нов опит за етимологизуване на типичния за местните североизточни български говори израз вèтки рàпти сме избрали мото, тъй като го смятаме за широко представителен за българските говори по диагонал от Мизия до Македония.

Започваме с родствения с вèтък алтайски корен өm-/öt-; тъй като неговите значения, форми и употреба отговарят по състав на споменатия тюркски или алтайски корен, застъпен в рамките на езиците на огромна територия на Северна Евразия.

Най-богата доказателствена база за родството на вèтък с корена өm-/-/ötпредлага Е. Севортян (Севортян, 1974: 554–555).

Глаголът өm-/öt- се среща в различни фонетични варианти и с много значения, което говори за неговия общотюркски характер (Севортян, 1974: 554). В резултат на развитието на етимологичната гласна ö- са се получили местни и ареални задноезични и предноезични застъпници като оm-, ym-, em-, които не се вписват в системата на българския език. За етимологизуването на българските вèток/вèтък от особено значение е разпадането в предна позиция на ö- > ве-, ви-, регистрирано в чувашкия тип прабългарски диалект.

Значенията на глаголния корен E. Севортян е представил в 16 пункта – разнообразие, което не трябва да учудва никого за езици, разпрострели се от завоя на Жълтата река до Средна Европа. Изхождайки от тези от тях, които смятаме за основни и първични според техните релевантни признаци, ги групираме по следния начин: 1. ’минавам, отминавам, изтичам, протичам (за време); 2. изминавам, свършвам (за време); 3. умирам, преминавам през този свят; 4. преминавам (разстояние); превалям (препятствие); 5. минавам, струвам (за качество) и др. (Севортян, 1974: 554–555).

Същият автор посочва голям брой производни съществителни и прилагателни имена, които произлизат от корена өm-/öt-. Вече отбелязахме, че веток/ ветък представлява причастна форма ’минал, отминал, отдавнашен’.

Посочените в същата статия на Е. Севортян сродни думи от монголски и корейски не разглеждаме, понеже фонетичните промени, настъпили в техните съответствия нямат пряка връзка с българското вèток/вèтък. Включеният от М. Р. Федотов в първия том на неговия „Етимологичен речник на чувашкия език“ вит-II, заедно с тюркските му съответствия, категорично потвърждават неговата етимологична връзка с българските вèток/вèтък. (Федотов, 1986: 127).

Накратко ще цитираме Български етимологичен речник, в който авторите извеждат корена вет- от латински и аромънски – идея, която не е по-убедителна от предложението за прабългарския произход на вèток/вèтък. (БЕР, 1971: 139).

3. Два еднозвучни и разнозначни глагола в българския език – барам I ’отивам’ и барам II ’пипам’.

Българският език, който се е формирал на Балканския полуостров в съседство с няколко индоевропейски езика, а по-късно е включил като свои съставки елементи от алтайската езикова общност – хуно-български, прабългарски, аварски, печенежки, татарски и привнесения от Мала Азия турски език, изгражда сложна и богата система от различни по произход омоними. Някои от тях са включени в книжовния език – писмен и разговорен, а други са се запазили като диалектизми и областни думи. Две от последните сме избрали за етимологичен анализ, тъй като са свързани с етнолингвистичната история на българския народ.

Първият български автор, в публикацията на когото констатираме смесване на двата глагола и представянето им като една лексема, е Найден Геров. Статията му за барам съдържа нееднакво представена информация за посочените два глагола. Посочените четири значения са за преходния глагол барам II ’пипам’ и за други подобни значения и само шестото значение е на непреходен глагол, което отговаря на думата барам II ’ходя, вървя; стремя се към’ (Геров, 1975: 25).

Половин век по-късно Стефан Младенов в своя етимологичен речник също включва преходен глагол барам, като го свързва дори с глагола бърникам и извежда двете думи от индоевропейски и ариоалтайски корен (Младенов, 1941: 17), което ние категорично не приемаме.

Разглежданите от нас омоними барам I и барам II са широко застъпени в диалектната практика на българите от цялото езиково землище: мак. диал. барам ’ровя с пръсти; търся (М–РС, 1963: 24) baram: go barale Nazifa (Dokle, 2007: 37); регистрираните от нас на терена примери от Костурско Кaй си бараш? и в говорите на запад от София – бар-дзур ’вървейки, вървейки’.

Български етимологичен речник предполага сложна и неубедителна етимология на бàрам, свързвайки тази дума дори с глагола боря се. Обаче авторите на тази етимология коректно са отбелязали, че „семантичните отношения не са ясни“ (БЕР, 1971: 33).

В Речника на българския език в рамките на една статия с много примери са посочени барам I и барам II: 1. докосвам с ръка, с пръст; пипам; 2. правя, върша нещо; търся, диря; непрех. диал. ’ходя’. Смесването на двата различни по произход глагола е очевидно (РБЕ, 1977: 415–416).

Езиците от западния клон на алтайската езикова общност включват глаголни основи и производни от тях, които доказват недвусмислено, че барам I и барам II са от алтайски произход. Тяхното широко разпространение в българските писмени паметници и в народните говори доказва, че и двете лексеми са директно унаследени от групи на хуно-българските общности.

Подобен анализ на барам I и барам II прави Е. В. Севортян, съответно в статията за бар- ’вървя, отивам’ и бармақ ’пръст’. Названието на пръстите У. В. Севортян свързва с „най-активните органи на човека“, с които той опипва, опознава и използва заобикалящите го реалности (Севортян, 1978: 64–67). Позовавайки се на известни ориенталисти, Е. В. Севортян приема, че в основата на барам II e залегнало значението на монголския глагол бари-х ’пипам, докосвам; хващам’. В новите монголски речници са посочени десетки производни и сложни думи, съдържащи основата на споменатия глагол (БАМ-РС, 2001: 231–233).

Чувашките етимолози В. Егоров и Р. М. Федотов също приемат идеята за родствена връзка на монголизмите с техните аналози в чувашкия език (Егоров, 1964: 172; Федотов, 1986: 465).

В заключение приемаме, че барам I и барам II са наше прабългарско езиково наследство.

ЛИТЕРАТУРА

Български етимологичен речник /II (БЕР). (1979). София.

Геров, Найден. ( 1976). Речник на българския език. София.

Севортян, Э. В. (1974). Этимологический словарь тюркских языков. Москва.

Толковый словарь узбекского языка. I, II (ТСУЯ/I, II). (1981). Москва.

Узбекско-русский словарь (У–РС) . (1959). Москва.

Български етимологичен речник ((БЕР). (1971) . София: БАН.

Севортян, Э. В. Этимологический словарь тюркских языков / I. (1978).

Москва.

Федотов, М. Р. (1986). Этимологический словарь чувашского языка.

Том I. Чебоксары.

Большой академичедский словарь монгольско-русский словарь.( БАМ

РС) Том I. (2001). Москва.

Български етимологичен речник. р (БЕР) Том I. (1971). София: БАН.

Геров, Найден. Речник на българския език. (1975). София.

Eгоров, В. Г. (1964). Этимологический словарь чувашского языка. Че

боксары.

Младенов 1941: Младенов, Стефан. Етимологичен и правописен реч

ник на българския език. София, 1941.

Монгольско-русский словарь. (М–РС ). (1957). Москва.

Речник на българския език. (РБЕ ). Том I. (1977). София: БАН.

Севортян, Э. В. (1978). Этимологический словарь тюркских языков.

Москва.

Федотов, Р. М. (1986). Этимологический словарь чувашского языка.

Том I. Чебоксары.

Dokle, N. (2007). Reçnik Goranski (Naschinski) – Albanski. Sofia. Все още останалата без ясна етимология общобългарска красива дума току под формите токо и туку Найден Геров в обширна статия и с многобройни примери е представил като наречие. Напълно сме съгласни с тази обобщена квалификация на думата, като добавяме, че тя изразява лично отношение на говорещото лице в качеството на преценка към конкретен факт или мисъл, изразена с фраза или изречение. Това качество на току го доближава до емоционалната същност на междуметията – част на речта, която създава значителни трудности при превод от един на друг език. Както констатираме от нашите впечатления от широката езикова практика, току и нейните варианти притежават значения, които се преливат и представляват близки синоними.

Посочените от Н. Геров значения на току (токо и туку) са:

1. стига, само, сал; 2. само и само; 3. барем, божем, поне; 4. наглед, ей-така, колкото да; 5. сякога, постоянно, така да изглежда; 6. изведнъж, ненадейно; неотдавна, току-що; 7. веднага след нещо, още като; 8. веднага, тутакси; 9. сал, а не.

По-ясна и точна представа за значенията на току може да се получи от многобройните примери за употребата на тази дума в свързан текст, както и в стиховете на народното песенно творчество, които Н. Геров е посочил (Геров 1978: 343–344).

Най-близко съответствие на току по фонетичен и морфологичен състав, както и по преливащата се многозначност съществува в татарския език: такы-токы рус. ’едва, едва-едва, еле-еле’, бълг. ’едва, почти, кажи-речи’. Съществува разлика във функционалността на татаризма такы-токы, който е допуснат в книжовния татарски език, а от него е образувана странна по значение производна дума такы-токулык ’изпадане в положение на тòку’ (Т-СТЯ, 1981: 21). Структурата на татаризма такы-токы съдържа глаголен корен и общотюркската наставка, която в отделните тюркски езици е представена с фонетичните варианти -ý/-i/-u/-ü – в древнотюркските писмени паметници: taqi ’още, още и’, (ДТС, 1969: 536), ölü ’мъртъв’, tizi ’редица’, tol-u ’пълен’ (ДТС, 1969: 665–666), примерно и в турския език: çiz-ý ’черта’, bat-ý ’запад’, dolu ’пълен’ и др. Глаголната основа на такы-токы е глаголът taq ’закрепвам’; прен. ’свързвам’ (ДТС, 1969: 534) и променената гласна на същия глагол (а > o), характерно явление за благозвучност при синонимните двойки. В татарския език от същия глаголен корен с озвучено -q e образувано наречието тагын ’пак, отново; ей така да’ (Т-РС, 1966: 503).

Въз основа на застъпниците току и такы-токы в българския и в татарския език, които притежават общи качества като лексеми, с основание можем да заключим, че двете думи имат общ произход от времето, когато дунавските и волжските българи са използвали един и същ език.

ЛИТЕРАТУРА

Геров, Найден. (1978). Речник на българския език. София.

Древнетюркский словарь (ДТС). (1969). Ленинград.

Русско-татарский славарь (Р–ТС) . (1955). Казань.

Татарско-русский словарь, (Т-РС). (1966). Москва.

Толковый словарь татарского языка в трех томах (Т-РС). (1981). Казань.

2025 година
Книжка 6
УПОТРЕБИ НА АОРИСТА ВМЕСТО ИМПЕРФЕКТА В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧЕН АСПЕКТ

Красимира Алексова, Ласка Ласкова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Михаела Москова

Книжка 5
МОПАСАН КАТО ПРЕДМОДЕРНИСТ?

Светла Черпокова

Книжка 4
СИНКРЕТИЗЪМ И МОДАЛНОСТ

Мариана Георгиева

„IMPATIENT WOMEN“ OR THE FUTURE OF THE VALUES / VALUES OF THE FUTURE

Magdalena Kostova-Panayotova, Madeleine Danova

В ИРОНИЧНОТО „ЦАРСТВО“ НА МУЗИЛ

Соня Александрова-Колева

Книжка 3
ЗА УПОТРЕБАТА НА ПАСИВНИ ФОРМИ В ПОЛИТИЧЕСКАТА РЕЧ

Борислав Петров, Биляна Михайлова

ТЕРМИНОЛОГИЯТА В ПЛУВАНЕТО

Биляна Рангелова

ПРЕВОДИТЕ НА Д-Р ЛОНГ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА

Мария Пилева, Елена Крейчова, Надежда Сталянова

Книжка 2
ВЪЛШЕБСТВО И ИНТЕРПРЕТАЦИЯ

Соня Александрова

Книжка 1
ЗАМЯНАТА НА ИМПЕРФЕКТНОТО ОТ АОРИСТНОТО ПРИЧАСТИЕ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧЕН АСПЕКТ

Красимира Алексова, Ласка Ласкова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Михаела Москова

ГЕЙМИФИКАЦИЯТА И УСВОЯВАНЕТО НА ЧУЖД ЕЗИК

Гергана Фъркова, Гергана Боянова, Ани Колева, Зорница Лъчезарова, Венче Младенова

НОВАЯ МОНОГРАФИЯ ПО РУССКОМУ ЯЗЫКОЗНАНИЮ

Михаил Викторович Первушин

2024 година
Книжка 6
ПРОСТРАНСТВЕНИТЕ ИЗМЕРЕНИЯ НА ИЗМЕНЕНИЕТО НА КЛИМАТА И ГЛОБАЛНОТО ЕЗИКОВО РАЗНООБРАЗИЕ

Климент Найденов, Методи Иванов, Антонина Атанасова, Димитър Атанасов, Александър Пейчев

СИРМА ДАНОВА (12.11.1984 – 22.10.2023)

Владимир Сабоурин

СИЛАТА НА ПОСТИСТИНАТА

Владимир Градев

Книжка 5
В ПАМЕТ НА АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ (1953 – 2023)

Надежда Делева, Димитър Веселинов

Книжка 4
A NOTE ON THE LANGUAGE COMPONENTS OF APHASIA

Kostadin Chompalov, Dobrinka Georgieva

ПАМЯТИ ЮРИЯ ДЕРЕНИКОВИЧА АПРЕСЯНА (1930 – 2024)

Димитър Веселинов, Надя Делева

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
РЕПЕРТОРИУМ НА СРЕДНОВЕКОВНИ ЮЖНОСЛАВЯНСКИ РЪКОПИСИ И КОПИСТИ В НАУЧНОИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ КОНТЕКСТ

Детелин Лучев, Максим Гойнов, Десислава Панева-Маринова, Радослав Павлов, Константин Рангочев

ПРОФ. Д-Р БОГДАН МИРЧЕВ НА 80 ГОДИНИ

Ренета Килева-Стаменова, Ева Пацовска-Иванова

КРЪГОВРАТ НА ИЗКУСТВАТА

Ирена Кръстева

2023 година
Книжка 6
ГРАМАТИКА И КОГНИЦИЯ

Мариана Георгиева

БЪЛГАРИСТИКАТА В САМАРА

Димитър Веселинов

Книжка 5
Книжка 4
IMPACT OF INTERNET RESOURCES USED BY KAZAKHSTAN AND KYRGYZSTAN UNIVERSITY STUDENTS FOR ENGLISH LEARNING

Sagimbayeva Jannat Elemesovna, 1;, Tazhitova Gulzhakhan Zarubaevna, 1;, Mukhtarkhanova Ainagul Madievna, 1;, Duvanaeva Karachach Toktomamotovna, 2;, Kurmanayeva Dina Kassimbekovna

Книжка 3
НИЕ СМЕ ТЕЗИ, КОИТО СМЕ

Милена Кирова

Книжка 2
SECOND LANGUAGE ACQUISITION AND SOME OF ITS ASPECTS

Nadezhda Stalyanova, Elena Krejcova

LES MOTS POUR RIRE

Bilyana Mihaylova

BASIC REQUIREMENTS FOR CHARACTERISTICS OF THE KOREAN LANGUAGE E-TEXTBOOK

Lyudmila A. Voronina, Sergey A. Letun, Evgenia Rozenfeld

Книжка 1
2022 година
Книжка 6
SOCIOLINGUISTIC CREDO OF A FOREIGN LANGUAGE TEACHER: THE CASE OF DIGITAL CLASSROOM

Ekaterina A. Savkina, Elena G. Tareva, Dimitrina Lesnevskaya

Книжка 5
Книжка 4
„АНДРЕ МАЛРО – ПИСАТЕЛ И БОРБЕН ИНТЕЛЕКТУАЛЕЦ“ – ПРАЗНИК НА ДУХА

Соня Александрова-Колева, Мая Тименова-Коен

Книжка 3
РАЗРАБОТКА ОПРОСНИКА ДЛЯ ИЗУЧЕНИИ ЯЗЫКОВЫХ БИОГРАФИЙ НОСИТЕЛЕЙ УНАСЛЕДОВАННОГО ЯЗЫКА

Леонид Московкин, Бернгард Бремер, Татьяна Курбангулова, Татьяна Лыпкань

Книжка 2
АКТУАЛЬНЫЕ ТЕМЫ ИССЛЕДОВАНИЙ В СОПОСТАВИТЕЛЬНОЙ ФИЛОЛОГИИ В СОВРЕМЕННОМ КАЗАХСТАНЕ

Молдир Алшынбаева, Дарина Аманбекова, Мерей Балабекова

Книжка 1
КЪМ НОВИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

Човешкият фактор е в основата на обучител- ния процес. Това показват изминалите в пан- демична среда няколко години. Информацион- но-комуникационните технологии се оказаха в центъра на образователните промени и влязоха в ролята на панацея за решаване на кризисните моменти във всички аспекти на обучението. Но не можаха да изпълнят ролята на пълноценна алтернатива на „живите“ срещи в учебната ау- дитория. Вълната от оптимизъм и очаквания вече премина своя пик сред преподавате

РЕЧЕВОЕ РАЗВИТИЕ ПОДРОСТКОВ 10 – 12 ЛЕТ И ИСПОЛЬЗОВАНИЕ ЭЛЕКТРОННЫХ УСТРОЙСТВ

Безруких, Марьяна Михайловна, Логинова, Екатерина Сергеевна, Теребова, Надежда Николаевна, Усцова, Александра Григорьевна, Макарова, Людмила Викторовна

КУЛЬТУРНАЯ ПАМЯТЬ И ПРЕЦЕДЕНТНЫЕ ФЕНОМЕНЫ

Валерий Ефремов, Валентина Черняк, Надя Чернева

2021 година
Книжка 6
КАКВО Е КУРОРТ?

Иля Златанов

ДЕКОНСТРУИРУЯ ФЕЙКИ

Татьяна Цвигун, Алексей Черняков

Книжка 5
ОВАКАНТЯВАНЕТО НА КАНОНА

Цветан Ракьовски

ПРАВО, ПРАВОПИС И ПРАВОГОВОР

Маргарита Гергинова

Книжка 4
Книжка 3
LA DIDACTIQUE DU FLE À LA CROISÉE DES SCIENCES COGNITIVES ET DISCURSIVES

Elena G. Tareva, Elena Porshneva, Indira Abdulmianova

Книжка 2
ЕЗИК, ВЛАСТ, МЕДИЯ

Мариана Георгиева

Книжка 1
ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧНИ АСПЕКТИ НА ПРИСЪСТВЕНОТО ОБУЧЕНИЕ В ЕЛЕКТРОННА СРЕДА

Предизвикателствата пред съвременната лингводидактология през новата 2021 г. без съм- нение са свързани с необичайната обстановка, в която се озова световната образователна система под въздействието на неочакваната епидемична ситуация. Пандемичната вълна предизвика по- врат в хода на естественото развитие на лингво- дидактологичните изследвания. Информацион- но-комуникационните технологии се оказаха в центъра на образователните промени и логично се превърнаха в търсената панац

2020 година
Книжка 6
Книжка 5
ЮРИЙ ЛОТМАН КАК ОБЪЕКТ И МЕТАЯЗЫК

Татьяна Цвигун, Алексей Черняков

К ВОПРОСУ О ПРИЗНАКАХ КВАЗИСИМВОЛА

Григорий Токарев, Надя Чернева

Книжка 4
ЦИФРОВЫЕ СРЕДСТВА В ОБУЧЕНИИ ИНОСТРАННЫМ ЯЗЫКАМ: ОТБОР И ТИПОЛОГИЗАЦИЯ

Бартош Дана, Гальскова Наталья, Харламова Мария, Стоянова Елена

Книжка 3
СИНТАКСИС НА МЕТАЕЗИКА

Мариана Георгиева

BURNOUT LEVELS OF ENGLISH LANGUAGE TEACHERS

Suzan Kavanoz, Yasemin Kırkgöz

КЪМ ИСТОРИЯТА НА ПРЕДЛОГА ОСВЕН

Марияна Цибранска-Костова

Книжка 2
A SEMANTIC DESCRIPTION OF THE COMBINABILITY BETWEEN VERBS AND NOUNS (ON MATERIAL FROM BULGARIAN AND ENGLISH)

Svetlozara Leseva, Ivelina Stoyanova, Maria Todorova, Hristina Kukova

В ПАМЕТ НА ДОЦ. Д-Р ЙОРДАНКА СИМЕОНОВА 28.08.1946 – 25.07.2018

Павлинка Стефанова, Димитър Веселинов

Книжка 1
НОВИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ПРЕД СЪВРЕМЕННАТА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯ

Третото десетилетие на ХХІ век поставя пред лингводидактологията нови предизвикателства. Утвърденото във времето историко-теоретико- практическо разглеждане на тази наука като из- следователско направление, обединяващо всички аспекти на езиковото образование, продължава да поставя във фокус проблема с оптимизиране на акционалността в условията на глобализира- щия се свят. Интерактивността между участни- ците в образователния процес по чужд език из- исква ново преосмисляне на ролит

СИНТАКТИЧНО ОТНОШЕНИЕ

Мариана Георгиева

АКАДЕМИК ЮРИЙ ДЕРЕНИКОВИЧ АПРЕСЯН НА 90 ГОДИНИ

Димитър Веселинов, Надя Делева

2019 година
Книжка 6
TOWARDS CONCEPTUAL FRAMES

Svetla Koeva, Tsvetana Dimitrova, Valentina Stefanova, Dimitar Hristov

Книжка 5
Книжка 4
ПЕДАГОГИЧЕСКАЯ ИННОВАТИКА В ДЕЙСТВИИ

Галина Шамонина, Леонид Московкин

Книжка 3
НАУЧНОЕ НАСЛЕДИЕ ЗОЛОТОГО ВЕКА ИСЛАМА

Сулейменов И.Э., Молдажанова А.А., Копишев Э.Е., Егембердиева З.М., Ниязова Г.Б.

Книжка 2
КОГНИЦИЯ И ПУНКТУАЦИЯ

Мариана Георгиева

КРЪГЛА МАСА „ЕЗИК И ПРЕВОД“

Маргарита Гергинова

Книжка 1
ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ АСПЕКТИ НА СЪВРЕМЕННАТА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯ

Списанието „Чуждоезиково обучение“ е един епистемолого-културологичен монумент на лингводидактологията, която постоянно търси и обновява своя изследователски профил, за да го подложи на опита на времето, преди да се пре- върне в класика. Списанието е барометър на бъл- гарската методическа наука, фиксиращ нейните творчески търсения през годините, проектиращ нови визии и поставящ теоретико-практически ориентири. Текстовете на публикуваните ста- тии са елементи от историята

2018 година
Книжка 6
Книжка 5
PUBLIC AWARENESS OF DYSLEXIA IN BALKAN COUNTRIES

Mirela Duranović, Dobrinka Georgieva, Mirjana Lenček, Tatjana Novović, Muljaim Kačka

Книжка 4
СЕМАНТИЧНИ РЕЛАЦИИ В РАМКИТЕ НА МНОГОКРАТНАTA ХИПЕРОНИМИЯ В УЪРДНЕТ

Светла Коева, Валентина Стефанова, Димитър Христов

МИФЫ О РУССКОМ ЯЗЫКЕ: ON-LINE

Валерий Ефремов

Книжка 3
БЪЛГАРСКИЯТ „MAÎTRE DE LANGUES“

Димитър Веселинов

ДОЦ. Д-РУ ИЛИАНЕ ВЛАДОВОЙ 80 ЛЕТ

Валентина Аврамова

Книжка 2
THE FEAR TO TALK

Adriana Sotirova

Книжка 1
ПРОБЛЕМИТЕ НА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯТА В ПРОСТРАНСТВЕНО-ВРЕМЕВАТА СИТУАЦИЯ НА ХХI ВЕК

Ако речникът е цялата Вселена, подредена по азбучен ред, то научното списание е хронология на науката, фиксирана в статии и съобщения, които с момента на своето отпечатване се превръщат в ав- тентични свидетелства за пътищата на познанието, трасирани от ревностни изследователи на непреход- ните теоретични истини в преходността на човешкия живот. Появяват се автори новатори, които маркират творческия подем на времето, и автори пазители на познанието, съграждано в продълж

ВСИЧКО ДА СТАВА ЗА ПОУКА

Радияна Дринова

2017 година
Книжка 6
LES RÔLES DES MOTS-CLEFS

Anélia Brambarova

НОВО ЗАВРЪЩАНЕ КЪМ МО

Бойка Илиева

Книжка 5
И НЕКА Д УМИТЕ ГОВОРЯТ. . . (Портрет на един бележит учен)

Димитър Веселинов, Екатерина Софрониева

Книжка 4
ЖИВОТЪТ НА КНИГАТА

Анна Ангелова

ИГРОВЫЕ ФОРМЫ ПОПУЛЯРИЗАЦИИ РУССКОГО ЯЗЫКА

Валерий Ефремов, Елена Петренко

ПОЕМ ПО-РУССКИ

Денис Букин

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
НОВИ ОБРАЗОВАТЕЛНИ ХОРИЗОНТИ

Димитър Веселинов, Главен редактор

2016 година
Книжка 6
ДИАЛОГ НА КУЛТУРИТЕ

Анна Ангелова

СВЕТЪТ КАТО СЛОВО

Магдалена Костова-Панайотова, Любка Ненова

НЕЩАТА ОТВЪТРЕ

Анелия Бръмбарова

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
РУССКИЙ ЯЗЫК СОВРЕМЕННОЙ РОССИИ

Вербицкая Людмила Алексеевна

Книжка 2
СТЕФАНА ДИМИТРОВА

Донка Мангачева

ТАТЯНА МИХАЙЛОВНА НИКОЛАЕВА

Стефана Димитрова

Книжка 1
УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ

Димитър Веселинов

ЗАБАВЛЕНИЯ ПО ФРЕНСКИ

Цвета Тодорова

DE VITA BEATA НА ПРЕВОДАЧА

Владимир Сабоурин

2015 година
Книжка 6
SCIENCES ET GUERRE, SCIENCES EN GUERRE

Ioan Panzaru, Florin Turcanu, Simona Necula

Книжка 5
СБОРНИК В ЧЕСТ НА ПРОФ. МАРИЯ КИТОВА

Магдалена Караджункова

Книжка 4
ДО УЧАСТНИЦИТЕ В VII МЕЖДУНАРОДНА КВАЛИФИКАЦИОННА ШКОЛА ВАРНА, 2015

«Ñîâðåìåííûå ïåäàãîãè÷åñêèå òåõíîëîãèè »

МОСКОВКИН ЛЕОНИД ВИКТОРОВИЧ

доктор педагогических наук, профессор кафедры русского языка как иностранного и методики его преподавания

ПОЧЕКАНСКА-НИКОЛЧОВА СТОЯНКА ГЕОРГИЕВА

Мастер-класс «Обучение РКИ в контексте исторической памяти и на-, циональной идентичности (на материале русской литературы)»

БУКИН ДЕНИС ЮРЬЕВИЧ

Сфера научных интересов

Книжка 3
ЗА ДУМАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ

Мария Костова

Книжка 2
ФРАНКОФОНИЯ И ФРАНКОФОНИ

Димитър Веселинов

БИТИЕТО НА ОБРАЗИТЕ

Йосиф Каменов

IN MEMORIAM

Elena Alekova

Книжка 1
LA LANGUE DANS L’OEIL ET LA PEAU

Tzvétiléna Krasteva

ЗАЕДНО ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ

Сабина Павлова

НОВ УЧЕБНИК ПО МЕТОДИКА НА ЧУЖДОЕЗИКОВОТО ОБУЧЕНИЕ

Иванка Мавродиева, Димитър Веселинов

2014 година
Книжка 6
БИЛИНГВИЗЪМ В УСЛОВИЯТА НА НАРУШЕН СЛУХ

Светослава Съева, Ангелина Бекярова

ТРАКИЙСКИЯТ ЕЗИК

Светлана Янакиева

ПЪРВОСТРОИТЕЛЯТ

Анна Ангелова

ПОМАГАЛО ЗА НОВИТЕ БУДИТЕЛИ ОТ КЛАСНАТА СТАЯ

Ана Клисарска, Константин Фиданчев

ДЕТАЛЬ МОЖЕТ СТАТЬ СИМВОЛОМ ЭПОХИ

Борис Тимофеевич Евсеев – поэт, прозаик, эссеист. Лауреат премии Правительства Российской Федера- ции в области культуры и премии «Ве- нец», Бунинской, Горьковской и многих других литературных премий. Получил музыкальное, литературное и жур- налистское образование. В советское время публиковался в Самиздате. Ав- тор 15 книг прозы. Переводился на английский, болгарский, голландский, испанский, итальянский, китайский, немецкий, эстонский, японский и др.

Книжка 5
MIGRATING MEMORIES

Irina Peryanova

Книжка 4
ЕЗИКЪТ – НАУКА И ПРАКТИКА

Павлина Стефанова

ВРЕМЕНАТА ОТЛИТАТ, НАПИСАНОТО ОСТАВА

Магдалена Караджункова

Книжка 3
ОЦЕНЯВАНЕТО ОТ РОДИТЕЛИТЕ – ВЪЗМОЖНОСТИ И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

Галина Хитрова, Диана Миронова, Янка Банкова, Павлина Йовчева

Книжка 2
ПРЕВОДЪТ В ЕВРОПА

Ирена Кръстева

ОБЩОБАЛКАНСКИТЕ КОРЕНИ

Русана Бейлери

Книжка 1
ПАДНАЛИТЕ АНГЕЛИ

Мони Алмалех

ПРОФ. Д-Р БАГРЕЛИЯ БОРИСОВА СЪБЧЕВА (1955 – 2013)

Весела Белчева, Свилен Станчев

ПРОЕКТ НА НАЦИОНАЛНО ИЗДАТЕЛСТВО „АЗ БУКИ“ И ФОНД „РУССКИЙ МИР“

ПРОЕКТ НА НАЦИОНАЛНО ИЗДАТЕЛСТВО „АЗ БУКИ“ И ФОНД „РУССКИЙ МИР“

2013 година
Книжка 6
ИЗ ДЕБРИТЕ НА ПОРТУГАЛИСТИКАТА

Весела Чергова. (2012). Конюнктивният имперфект в съвременния пор-

МАТУРА ПО ФРЕНСКИ ЗА ОТЛИЧЕН

Ботева, С., Кръстева, Ж. & Железарова-Сариева, А. 100% успех. Матура по френски език. София: Просвета. 298 с. ISBN: 9789540126258

Книжка 5
ПОЛИТИЧЕСКАТА РЕЧ – МОДЕЛИ НА ПОВЕДЕНИЕ И КОМУНИКАЦИЯ

Владислав Миланов, Надежда Михайлова-Сталянова. (2012). Езикови портрети на български политици. Част първа. София: УИ „Свети Климент Охридски“. 230 с. ISBN 978-954-07-3323-4

ПРОЕКТ НАЦИОНАЛЬНОГО ИЗДАТЕЛЬСТВА „АЗ БУКИ“ И ФОНДА „РУССКИЙ МИР“

Идея проекта «Открытая линия» - популяризация современных тенденции, исследования и анализы ведущих ученых в сфере обучения русскому языку как иностранному, а также - обмен опыта между болгарскими учителями. Проект реализируется Национального издательства «Аз Буки» - часть Ми- нистерство образования и науки Болгарии, вместе с фондом «Русский мир». Сегодня – благодаря мастер-классов, у нас есть исключительная возможность познакомится с новейшими разработками ведущих ученых и мето

Книжка 4
ЧУЖДОЕЗИКОВО ОБУЧЕНИЕ МЕЖДУ ТРАДИЦИИ И ИНОВАЦИИ, МЕЖДУ ОБРАЗОВАТЕЛНА ТЕОРИЯ И УЧЕБНА ПРАКТИКА

Чуждоезиковото обучение в съвременната образователна парадигма – теория, практика, перспективи. Велико Търново: Ивис, 2011, 277 с.

Книжка 3
COMPOUND VERBS FROM А COGNITIVE AND SEMANTIC PERSPECTIVE

Bagasheva, Alexandra. (2012). Refl ections on Compound Verbs and Com-

ТЕАТРАЛЬНАЯ АТМОСФЕРА В КЛАССЕ

Тодорова, Румяна В. Димитрова, Розалина И

ПРАЗНИК В МОЕТО УЧИЛИЩЕ

Анаит Киркорова

Книжка 2
ЗА УЧИТЕЛЯ И ЧОВЕКА ЧУДОМИР – АНАЛИЗ НА ЗАПИСКИТЕ МУ ЗА ЕДНО ПЪТУВАНЕ В ТУРЦИЯ

Мевсим, Хюсеин. Пътуването на Чудомир в Турция (1932). Пловдив: „Жанет 45“, 2012, 200 с. ISBN 978-954-491-785-2 Милена Йорданова

ФУНДАМЕНТАЛНИЯТ ТРУД НА МАРИЯ КИТОВА- ВАСИЛЕВА „ЛЮБОВТА КЪМ СЛОВОТО. ЗА ИЗВОРИТЕ НА НАУКАТА ЗА ЕЗИКА“

Китова-Василева, Мария. Любовта към словото. За изворите на науката за езика (От древността до края на Ренесанса). София: Колибри, 2012, 492 с. ISBN: 978-954-529-982-7x

БИЛИНГВАЛНО ПРЕДУЧИЛИЩНО ОБУЧЕНИЕ

Peter Doyé. Lernen in zwei Sprachen. Deutsch im bilingualen Kindergarten. Hildesheim – Zürich – New York: Georg Olms Verlag AG, 2012, 110 S. ISBN 978-3-487-08870-9

Книжка 1
LES MOYENS SYNTAXIQUES DU RHEME EN RUSSE

Anna Khaldoyanidi, Mary-Annick Morel

ИЗУЧАВАНЕ НА ЕЗИЦИ ОТ ЗРЕЛОСТНИЦИТЕ – НАГЛАСИ, ОЦЕНКИ, ПЕРСПЕКТИВИ1)

Албена Чавдарова, Росица Пенкова, Николина Цветкова

ВСИЧКИ РАЗБИРАТ ОСТИН

Донка Мангачева

ТВОРЕЦЪТ КАТО МОРЕПЛАВАТЕЛ

Аспарух Аспарухов

2012 година
Книжка 6
НА УЧИТЕЛЯ – ЛИЧНО

90 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ПРОФЕСОР ЖАНА МОЛХОВА

ПРОФЕСОР НИКОЛАЙ МИХОВ НА 70 ГОДИНИ

Даниела Кожухарова Николай Николов Михов е роден на 30 април 1942 г. в семейството на индустриалец. През 1956 г. заминава за София, за да учи в гимназия. Изу- чава руски и френски език, към които добавя факултативните латински, немски и английски. Учи неуморно и до днес. Професор-полиглот, който по време на кандидатстудентските кампа- нии, докато проверява работите по френски език, по време на кратката си почивка попълва тестовете по немски и по испански език, показвай

ЕВРОПЕЙСКИ ДЕН НА ЕЗИЦИТЕ

Цветанка Панова

РЕТРОСПЕКТИВНА БИБЛИОГРАФИЯ RETROSPECTIVE BIBLIOGRAPHY

Преди 50 години Симеонов, Йосиф. Някои трудности при изучаване на френски език. С., Наука и изкуство, 1962, 84 с. Методика на обучението по френски език в средния курс на общообра- зователните училища: Учебник за учит. инст. за прогимназ. учители / Валерия Карабаджева. София: Народна просвета, (1962), 192 с. Нагледна граматика на немски език / Жана Николова-Гълъбова. Со- фия: Народна просвета, 1962, 243 с. : с табл., 2 л. табл. Българско-немски речник / Александър Дорич, Герда Минкова, Стефан

КНИГИ И ПЕРИОДИЧНИ ИЗДАНИЯ, ПОЛУЧЕНИ В РЕДАКЦИЯТА BOOKS AND PERIODICALS RECEIVED

Ботева, С., Ж. Кръстева, А. Железарова-Сариева. 100% успех. Матура по френски език. София, Просвета, 298 с. Легурска, П. Семантичен речник на типологичните характеристики на вторичното назоваване в руския и българския език. София, Изда- телство „Ето“, 2011, 312 с. Легурска, П. Съпоставителни лексикални анализи и основа за съпос- тавка. София, Издателство „Ето“, 2011, 228 с. Мавродиева, Ив. Политическа реторика в България: от митингите до онлайн социалните мрежи (1989–2011 г.). Автореферат н

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.