Чуждоезиково обучение
Вход / Регистрация

2019/4, стр. 361 - 369

ИЗУЧАВАНЕТО НА ЧУЖДИ ЕЗИЦИ ПРЕЗ ВЪЗРАЖДАНЕТО

Мария Мицкова
E-mail: m_mitzkova@yahoo.com
Department of Language and Specialized Training of International Students
“Paisii Hilendarski” University of Plovdiv
Plovdiv Bulgaria

Резюме: Настоящата статия представя една историческа гледна точка върху преподаването на чужди езици и навлизането на чуждоезиковото обучение в България през Възраждането. Анализира мненията и възгледите на български издатели, книжовници и учители по темата, публикувани в предговори на книги между 30-те и 70-те години на ХІХ в.
Въпросът за нуждата от изучаване на чужди езици през Възраждането е свързан не само с идеята за междукултурната комуникация в рамките на многоезичната Османска империя и в по-широкия европейски хоризонт, но и с развитието на българската филологическа мисъл. В този контекст, интелектуализацията и интернационализацията, като две от основните цели при изграждането на българския книжовен език, се осъзнават като важно условие в процеса на култивирането, стандартизацията и изграждането на високия престиж на книжовния език.

Ключови думи: чуждоезиково обучение; Българско възраждане; история на българските езиковедски изследвания; България през XIX век

Всеизвестен е фактът, че на битово ниво възрожденският човек е многоезичен (in: Nikolova, 2004; Videnov, 2005 etc.). Поставен в балканския контекст на една мултикултурна империя без географски граници между отделните езици и народи, той участва в една сложна и специфична комуникативна ситуация, в която се включват и гръцкият, и турският език. С напредването на ХІХ век и задълбочаването на модернизационните процеси, с постепенното отваряне на хоризонтите, които бавно довеждат до промяна на перспективите и стремеж към следване на европейския пример, назрява моментът за теоретизиране или най-малкото за обосноваване на необходимостта и практическата полза от изучаването на чужди езици и от въвеждането им в българската образователна система.

Във възрожденските предисловия дискусиите около този проблем започват още в началните десетилетия на ХІХ век със спора около мястото на гръцкия език в българското образование и въпросите, свързани с чистотата на езика и отстраняването на гледаните вече като непрестижни турски и разговорни гръцки думи.

За гръцките възпитаници като Неофит Рилски, К. Фотинов и Р. Попович или за основателя на първото елино-българско училище Ем. Васкидович просвещението на българите задължително е свързано с елинската култура и гръцкия език. За тях именно гръцкият език е проводник на настъпващото ново и посредник за навлизането в тъй желания образован свят. Както казва Попович в предговора на своята „Христоития“:

„Греческио треба (...) да дои и пои сегишните и последните млади отрасли с пресладкото си млеко, както е поило преди толкова векове и нейните си странни толкова езикци и племена, и да бъде един изряден учител и наставник, както е учил и наставлявал донине и всегда всичките просветени народи (Lekov, 1992: 76).

Преобразуванията, настъпили в обществения и икономическия живот след Кримската война (1853 – 1856), откриването на множество светски училища и увеличаването на броя на образованите хора променят предпочитанията на българската общественост по отношение на изучаваните чужди езици. Гръцкият език е изгубил своята тежест и българските любослови с възторг установяват факта, че в „тая епоха гръцкият язик намери за пръв съперник българския язик и тъй хвана да изгубва важността си и да ся сабаря сам от себе си“ (Veliev, 1860: 3). През втората половина на ХІХ в. погледът на българина е излязъл извън пределите на Балканите, а новата културно-езикова ситуация променя приоритетите. Ето защо изучаването на чужди езици се разглежда като най-краткия път към Европа. Тези процеси отбелязва А. Пастори в предговора на своята българо-италианска граматика (1862):

„Когато захващах нареждането на тая „Българско-италиянска граматика предвиждах слабостта си, но като видях изведнъж и ревността на блъгарский народ към просвещението си, мислях, че не ща сбъркам, ако му поклона (посветя – бел. моя, М. М.) една кратка книга, която да му показва един краток път, чрез който да дойде един странен език, праведно наречен „хубавата сестра“ на французкий язик, а това е италиянский язик“ (Lekov, 1992: 226).

Основният фактор при избора на чуждия език задължително се явява престижното положение, което той заема в останалите страни. Прагматизмът е предостъпил мястото си на авторитетността. П. Оджаков визира ситуацията в предговора на своето „Практическо наставление в френский язик“ от 1863 г. по следния начин:

„Френский язик е сега начело в Европа и почти в целий свет. Нашити младежи, къту от сами себе си познаха, че е нужно изучаването на тойзи общодипломатически язик, та затова са впуснаха по възможността си да му станат притежатели“ (Lekov, 1992: 241).

През същата година Ив. Чорапчиев и В. Марков изразяват аналогично схващане по отношение на френския език в своя самоучител „Скороучящий французин или Сигурен и лесен учител, чрез когото един чловек да може за малко време да са научи да говори, да пише и да чете французски“ (1863):

„Французкий язик, който днес е повече приял общо влияние в цяла Европа и ся почита като един най-политически език, същото почти влияние полегка-легка почна да ся ражда и по нашити страни. Затова като познаваме нуждата, която имат нашите младежи от леснотията в изучаването му, помисляхме, че колко-годе щем ги улесним с тоя наш твърде малък трудец“ (Lekov, 1992: 242).

От една страна, подобни възгледи и оценки свидетелстват за високите цели, които се поставят пред българското образование, за да бъде то адекватно както на собствената социокултурна действителност, така и на изискванията за съотносимост с европейските тенденции. От друга страна, те документират процесите в развоя на книжовния език и неговото функционално разслоение. В случая френският език, освен като „най-политически“ и „общодипломатически език“, е осъзнаван като необходим инструмент в междукултурната комуникация на надежедневно ниво, като носител на новия европейски дух – онзи интелектуален и културен компонент на образования европейски гражданин, с когото българинът се сравнява и се стреми да се асоциира (Vesselinov, 2003: 64). Този факт никак не е случаен, тъй като, както споменава Д. Веселинов, от всепризнат дипломатически език френският език се превръща в lingua franka в европейското езиково пространство, който открива пътя към познанието и постиженията на ХIХ в. (Vesselinov, 2003: 64).

През третата четвърт на ХІХ в., когато борбата за независима българска църква е в своята финална фаза, а националното самосъзнание търси пътища за полити ческо освобождение и създаване на независима българска държава, въпросът с присъст вието на османотурския език в българската езиково-културна ситуация придобива нови измерения. Неслучайно през 60-те и 70-те години на ХIХ в. са издадени редица пома гала и учебници по османски и турски език, както и един турско-български речник. В разбиранията на част от обществениците и книжовниците от този период владеенето на официалния език е предимство, благодарение на което българите могат да общуват с държавата, да представят своите проблеми и прошения, а от друга страна, открива възможност да участват във вътрешния живот на империята. Тази прагматична гледна точка към въпроса предоставя Нестор Марков в предисловието на своята „Граматика за турский язик“ (1871):

„ако наший народ има нужди за развивание в учебно отношение, то едната от тях е нуждата за изучванието на така наречений Османский язик. Ако сми, така да ся кажи, призвани от времято и правителството на повисок степен за граждански живот, то голяма нужда е да ся запознаим много по добре с тоя правителствен язик, на когото доброто изучвание изискат нашите лични и граждански интереси. Правилното изучвание на тоя официялен язик още в училищата, ще ни повика да разгядами и разумееми законите дръжавни, споряд които трябва да ся съобразявами“ (Markov, 1871: 2).

Няколко години по-късно същият Н. Марков в предговора на второто издание на граматиката си, говорейки за ползата от изучаването, турския език, поставя своите сънародници на „равни нога“ с останалите народи в империята и извежда формулата: „Ние, Българите, съотечественици с Турците, влад етелний народ в Османската държява, поставени на ряда за граждански живот (обществен живот – бел. моя, М. М.) меж ду другите народи в Турция“ (Markov, 1874: ІІІ). Изказвания като това, освен че сви детел стват за нарасналото национално самочувствие и за завършване на проце сите на конструиране на българската нация в последното десетилетие преди Осво божде нието, отразяват неизбежността на историческия момент, в който времето за поемане на поли тическа отговорност за държавно управление постепенно назрява.

В предисловията, наред с въпроса за нуждата от изучаването на чужди езици като средство за цивилизоване на българина и повдигане на неговия социален и интелектуален статус, намира място и въпросът за методиката и технологията на изучаване и преподаване на чужд език – за начините, по които той се вписва не само в българската образователна система, но и в българската езикова реалност от 20-те – 70-те години на ХІХ в., в контекста и в съотношението с обучението на роден и по роден език. Една от водещите идеи в този процес, настанила се в общественото пространство още от първата половина на ХІХ век, е свързана с разбирането, че изучаването на чуждия език трябва да следва изучаването на родния. През 1837 Р. Попович взема отношение по проблема, като констатира:

„Обаче нинешни някои си ревнители думат, че първо треба един юноша да са научи отеческият и поместният свой язик, па после да са учи други язици“ (Lekov, 1992: 74).

Подобно е становището и на Ив. Богоров:

„Още са помъчихме и я гудихме на един такъв начин, какъвто да бъде слицена с редът чюждостранни словници, че като научи нея первом едно дете, сетне да му е лесно изучваньето на други чюжди язици“ (Bogorov, 1848: 1).

Представата, че владеенето на граматиката на родния език е задължителна предпоставка за успешното изучаване на чужд език, се налага във филологическите и педагогическите разбирания до средата на века (Valchev, 2008: 129). Това разбиране е напълно в унисон с търсенията на едно време, в което на бял свят се появяват първите граматики – по същността си не само учебни помагала, но и описания на един език, на който тепърва му предстои да бъде окончателно кодифициран и стандартизиран. В тази си функция те се явяват като инструменти за защита и утвърждаване на родния език, като документи за порасналия му престиж и за осъзнатото му значение като средство за национално сплотяване и идентификация. За българските строители и ревнители на новия книжовен език неговото устройство и „облагородяването“ му се превръщат в първостепенна грижа, т. е. в ценностната скала изграждащият се национален език заема водещо положение в сравнение с чуждия.

През третата четвърт на ХІХ в. се утвърждава мнението за утилитарната стойност от познаването и владеенето на чужди езици. Ето защо в предисловията на учебниците и речниците по чужд език все по-често се обръща внимание на самата технология на преподаването и съответно усвояването му. Върху този проблем разсъждава И. Найденов например. В предговора на издадения в Цариград „Францушко-български разговорник“ (1858) той описва изучаването на чуждия език като поредица от постепенни стъпки, вследствие на които се надгражда знание:

„Затуй, както малките деца учат от майките си най-напред по-нуждните и по-простите думи, тъй и ний кога ще учиме чужди язик трябва първо да научиме по-нуждните на тоя язик като прочит, писмо, произношение и др. И то е ясно, че тай като зафаниме, стапваме по-основателно и можеме да достигниме истинното си намерение, щото за малко време да имаме готово по-нуждното за говоряне и писане вещество“ (Lekov, 1992: 186).

В съответствие с основните принципи и идеи, заложени в учебните програми, в които трайно се настанява обучението по чужд език, както и с образователните нужди „според сегашната потреба на нашите училища“ (Popov, 1870: III), през следващите две десетилетия се публикуват десетки пособия за изучаването на различни балкански и европейски езици – буквари, граматики, речници, разговорници, самоучители. Властващото мнение е, че чуждите езици (особено френският) благоприятстват за формирането на собствения ни книжовен език, защото познанието на чуждия език е средство за разширяване на общата филологическа и културна компетентност на българина (Guetova, 2005: 59). Този е доводът, който излага Стефан Попов в началните страници на своето помагало по френски език (1870):

„Позната е вече ползата от изучаванието на Францускийт язик и в нашите училища. Освен другите ползи, които ний придобивами чрез познанието на този дипломатический и толкози разпространен язик, служи ни още за по лесно и по скорошно развитие на нашата книжевност“ (Popov, 1870: III).

Същия аргумент изтъква и В. Берон в предисловието на „Първа българсконемска граматика“ (1868). За него изучаването на чуждия език е не само запознаване с граматическите му правила, но и с чуждата култура, с „особено-свойственний дух“, който ще развие и обогати българина в нравствено отношение и ще спомогне в „обогатяваньето на народната ни Писменност в разновидни отношения“ (Beron, 1868: XII).

Поглеждайки чуждия език от тази нова перспектива, според която преимуществата от владеенето му вече нямат нужда от доказване, книжовниците и преводачите от периода намират за основателно в своите предговори да наблегнат на конкретните практически и методически насоки и препоръки и към преподавателите по чужд език, и към учениците. През 60-те и 70-те години на ХIХ в. авторите на български чуждоезикови буквари извеждат на преден план обучението по произношение, в което успешно вплитат овладяването на техниките за четене и за правопис (Vesselinov, 2003: 474). Това е тактиката, на която се облягат разсъжденията на Анастасия Узунова в предговора на издадения от книжарницата на Хр. Г. Данов „Буквар за француский язик“ (1875). Тя подробно разяснява методиката на преподаване, съобразена с целите, задачите и ученическата аудитория на конкретния учебник:

„От първий още урок, ученикът трябва да напише буквите на дъската и да ги прочете с висок глас пред учителя, който строго внимава на произношението им. Учительт не трябва никога да дозволява на ученика да пропуска урок без да го напише на дъската, да го прочете с висок глас и в същето время да повтаря и правилата на преминалите уроци. Ученика, освен когато пише и чете уроци, пред учителя, трябва още и когато преговаря сам, да го преговаря с висок глас за да ся упражнява и улеснява язикът му. .... Едно от главните условия в изучаванието чуждите язици е да ся чете с висок глас. Да слушят ушите какво казват устата“ (Uzunova, 1875: IV).

Същия подход следват и други книжовници като Васил Манчев (Manchev, 1868) и Нестор Марков (Markov, 1875), за които правилното преподаване според специално представените от тях наставления ще доведе до най-добри резултати при овладяването на чуждия език. Освен останалите ползи от това знание в последните предосвобожденски години се обръща внимание на факта, че изучаването на чужд език не само отваря вратите към културното общуване с Европа, но и спомага за социалното добруване на българите. Тази констатация се отнася най-вече за османския (както вече беше споменато) и за френския език, който се превръща в един от езиците на документацията, на социалните и правните взаимоотношения и в този смисъл на институционалното общуване в самата османска държава (Guetova, 2005: 59). Това становище споделя Н. Марков например в предговора на своята „Лексикологическа граматика за изучавание на французский язик и стил“ (1875):

„От Европейските язици, щото са въведени в нашите училища всякой знае, че француский язик държи първо място едно по богатството си друго по леснотата си. Тия, които ся трудят да учят тоя язик, целта е или да се ползуват в научно отношение от богатата француска книжнина, или пък като добият и практическото да могат да влизат и занимават различни служби в отечеството ни“ (Markov, 1875: ІІІ).

Като участници в процеса на интернационализация и интелектуализация на книжовния език, филолозите от това поколение осъзнават потенциала на чуждия език за разширяване на изразните възможности на езика и неговото стилистично разслояване, за обработването и обогатяването му с нови средства чрез въвеждането и заемането на научна терминология и нова лексика, отговарящи на съвременните реалии. По този повод, представяйки ползите от владеенето на френски език в предговора на своя „Словар Француско-Българско-Турский за най-употребяваните думи“ (1868), съставителите му Стефан Илиев и Димо Хранов казват:

„Особенно го препоръчвами на учениците, що учят Француския язик, който занимава пълно място по разработванието на науките и искуствата“ (Iliev & Hranov, 1868: 1).

Българските двуезични и многоезични речници през Възраждането функционират не само като средство, подпомагащо изучаването на чужд език и разбирането на чуждоезичен текст. Удовлетворявайки тази потребност, те подпомагат изграждането на лексиката на книжовния език чрез превода на речниковото богатство на други езици, а също така стимулират процеса на нормативното ѝ устройство (Kyuvlieva, 1997: 184).

В заключение, изучаването на чужди езици през Възраждането и въвеждането им в българската образователна система, като проблем, засягащ възрожденската концепция за утилитарността на знанието в контекста на съотношението ‘свое – чуждо’, е тясно свързано и с развитието на българската филологическа мисъл. Чуждият език е осъзнаван не само като инструмент в междукултурната комуникация в рамките на многоезичната Османска империя, но и в по-широкия европейски хоризонт. В този контекст, интелектуализацията и интернационализацията, като две от основните цели при изграждането на българския книжовен език, се възприемат като важни стъпки в процеса на култивирането, стандартизацията и изграждането на високия престиж на книжовния език.

БЕЛЕЖКИ

1. Цитатите от възрожденските текстове се предават с осъвременен правопис, но със запазени граматични и пунктуационни особености.

2. Наред с оригиналните източници статията се опира и върху обнародваните през 1992 г. от Д. Леков възрожденски предисловия в сборника „Родолюбивий и благоразумний народе болгарский“. Вж. Lekov, 1992.

ПЪРВИЧНИ ИЗТОЧНИЦИ

Богоров, Ив. (1848). Първичка българска словница. Написа И. Андреов. Изважданье второ. Истанбул: В тискарницата на Таддея Дивичиан.

Илиев, С., Хранов, Д. Словар Француско-Българско-Турский за най-употребяваните думи. Русчюк: В печятницата на Дунавската област.

Манчев, В. (1868). Методическии буквар за французский язик. Вена: У книгопечатницата на Л. Сомерова.

Марков, Н. (1871). Грамматика за турский язик. Чяст I. Издание първо. Русчюк: Печатницата на Дунавската област.

Марков, Н. (1874). Грамматика за турский язик. Цариград: В печатницата на Д. Арамиана.

Марков, Н. (1875). Лексикологическа граматика за изучавание на французский язик и стил. Пловдив: Книжарницата на Хр. Г. Данов.

Попов, С. (1870). Упражнения за граматическите правила на францускийт язик. Русчюк: Книгопечятницата на Дунавската област.

Велиев, Ф. (1860). Грамматика гръкобългарска. Цариград: Книгопечатницата на А. Минасоглу

Узунова, А. (1875). Буквар за француский язик. Издава книжарницата на Х. Г. Данов в Пловдив, Русчук, Велес. Виена: Печатница на Българското отделение Янко С. Ковачев и сие.

ЛИТЕРАТУРА

Гетова, Е. (2005). Журналистически езици на Възраждането (българо – френски контексти). Велико Търново: Фабер.

Кювлиева, В. (1997). Българското речниково дело през Възраждането. София: Марин Дринов.

Леков, Д. (1992) Родолюбивий и благоразумний народе болгарский. Възрожденски преговори. Книга първа 1806 – 1865. София: Св. Кл. Охридски.

Николова, Н. (2004). Билингвизмът в българските земи през ХV – ХІХ век. Шумен: Константин Преславски.

Вълчев, В. (2008) Възрожденските граматики на българския език. София: Св. Климент Охридски.

Веселинов, Д. (2003). История на обучението по френски език през Възраждането. София: Св. Климент Охридски.

Виденов, М. (2005). Диглосията (С оглед на българската езикова ситуация). София: Марин Дринов.

PRIMARY SOURCES

Bogorov, Iv. (1848). Parvichka bulgarska slovnica. Napisa I. Andreov. Izvazhdenie vtoro. Istanbul: V tiskarnicata na Taddeya.

Iliev, S., Hranov, D. (1869). Slovar Francusko-Bulgarsko-Turskiy za nayupotrebyavanite dumi. Ruschyuk: Pechatnicata na Dunavska oblast.

Manchev, V. (1868). Metodicheski bukvar za francuzkiy yazik. Vena: U knigopechatnicata na L. Somerova.

Markov, N. (1871). Grammatka na turskiy yazik. Chyast I. Izdanie parvo. Ruschyuk: Pechatnicata na Dunavska oblast.

Markov, N. (1874). Grammatika za turskiy yazik. Carigrad: V pichatnicata na D Aramiana

Markov, N. (1875). Leksikograficheska gramatika za izuchavanie na francuzkiy yazik i stil. Plovdiv: Knizharnicata na Hr. G. Danov.

Popov, S. (1870). Uprazhneniya za gramaticheskite pravila na francuckiyt yazik. Ruschyuk: Knigopechatnicata na Dunavska oblast.

Veliev, F. (1860). Grammatika grakobulgarska. Carigrad: Knigopechatnicata na A. Minasoglu

Uzunova, A. (1875). Bukvar za francuskiy yazik. Izdava Knizharnicata na Hr. G. Danov v Plovdiv, Ruschuk, Veles. Viena: Pechatnicata na Bulgarkoto otdelenie na Yanko S. Kovachev.

REFERENCES

Guetova, E. (2005). Zhurnalisticheskite ezici na Vаzrazhdaneto (bulgaro-frenski konteksti). Veliko Tarnovo: Faber

Kyuvlieva, V. (1997). Bulgarskoto rechnikovo delo prez Vazrazhdaneto. Sofia: Marin Drinov.

Lekov, D. (1992). Rodolyubiviy I blagorazumniy narode bolgarskiy. Bazrozhdenski predgovori. Kniga parva 1806 – 1865. Sofia: Sv. Kliment Ohridski.

Nikolova, N. (2004). Bilingvizmat v bulgarskite zemi prez XV – XIX vek. Shumen: Konstantin Preslavki.

Valchev, V. (2008). Vazrozhdenskite gramatiki na bulgarskiya ezik. Sofia: Sv. Kliment Ohridski.

Vesselinov, D., 2003. Istoria na obuchenieto po frenski ezik prez Bazrazhdaneto. Sofia: Sv. Kliment Ohridski.

Videnov, M. (2005). Diglosiyata (S ogled na bulgarskata ezikova situaciya). Sofia: Marin Drinov.

2025 година
Книжка 6
УПОТРЕБИ НА АОРИСТА ВМЕСТО ИМПЕРФЕКТА В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧЕН АСПЕКТ

Красимира Алексова, Ласка Ласкова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Михаела Москова

Книжка 5
МОПАСАН КАТО ПРЕДМОДЕРНИСТ?

Светла Черпокова

Книжка 4
СИНКРЕТИЗЪМ И МОДАЛНОСТ

Мариана Георгиева

„IMPATIENT WOMEN“ OR THE FUTURE OF THE VALUES / VALUES OF THE FUTURE

Magdalena Kostova-Panayotova, Madeleine Danova

В ИРОНИЧНОТО „ЦАРСТВО“ НА МУЗИЛ

Соня Александрова-Колева

Книжка 3
ЗА УПОТРЕБАТА НА ПАСИВНИ ФОРМИ В ПОЛИТИЧЕСКАТА РЕЧ

Борислав Петров, Биляна Михайлова

ТЕРМИНОЛОГИЯТА В ПЛУВАНЕТО

Биляна Рангелова

ПРЕВОДИТЕ НА Д-Р ЛОНГ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА

Мария Пилева, Елена Крейчова, Надежда Сталянова

Книжка 2
ВЪЛШЕБСТВО И ИНТЕРПРЕТАЦИЯ

Соня Александрова

Книжка 1
ЗАМЯНАТА НА ИМПЕРФЕКТНОТО ОТ АОРИСТНОТО ПРИЧАСТИЕ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧЕН АСПЕКТ

Красимира Алексова, Ласка Ласкова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Михаела Москова

ГЕЙМИФИКАЦИЯТА И УСВОЯВАНЕТО НА ЧУЖД ЕЗИК

Гергана Фъркова, Гергана Боянова, Ани Колева, Зорница Лъчезарова, Венче Младенова

НОВАЯ МОНОГРАФИЯ ПО РУССКОМУ ЯЗЫКОЗНАНИЮ

Михаил Викторович Первушин

2024 година
Книжка 6
ПРОСТРАНСТВЕНИТЕ ИЗМЕРЕНИЯ НА ИЗМЕНЕНИЕТО НА КЛИМАТА И ГЛОБАЛНОТО ЕЗИКОВО РАЗНООБРАЗИЕ

Климент Найденов, Методи Иванов, Антонина Атанасова, Димитър Атанасов, Александър Пейчев

СИРМА ДАНОВА (12.11.1984 – 22.10.2023)

Владимир Сабоурин

СИЛАТА НА ПОСТИСТИНАТА

Владимир Градев

Книжка 5
В ПАМЕТ НА АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ (1953 – 2023)

Надежда Делева, Димитър Веселинов

Книжка 4
A NOTE ON THE LANGUAGE COMPONENTS OF APHASIA

Kostadin Chompalov, Dobrinka Georgieva

ПАМЯТИ ЮРИЯ ДЕРЕНИКОВИЧА АПРЕСЯНА (1930 – 2024)

Димитър Веселинов, Надя Делева

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
РЕПЕРТОРИУМ НА СРЕДНОВЕКОВНИ ЮЖНОСЛАВЯНСКИ РЪКОПИСИ И КОПИСТИ В НАУЧНОИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ КОНТЕКСТ

Детелин Лучев, Максим Гойнов, Десислава Панева-Маринова, Радослав Павлов, Константин Рангочев

ПРОФ. Д-Р БОГДАН МИРЧЕВ НА 80 ГОДИНИ

Ренета Килева-Стаменова, Ева Пацовска-Иванова

КРЪГОВРАТ НА ИЗКУСТВАТА

Ирена Кръстева

2023 година
Книжка 6
ГРАМАТИКА И КОГНИЦИЯ

Мариана Георгиева

БЪЛГАРИСТИКАТА В САМАРА

Димитър Веселинов

Книжка 5
Книжка 4
IMPACT OF INTERNET RESOURCES USED BY KAZAKHSTAN AND KYRGYZSTAN UNIVERSITY STUDENTS FOR ENGLISH LEARNING

Sagimbayeva Jannat Elemesovna, 1;, Tazhitova Gulzhakhan Zarubaevna, 1;, Mukhtarkhanova Ainagul Madievna, 1;, Duvanaeva Karachach Toktomamotovna, 2;, Kurmanayeva Dina Kassimbekovna

Книжка 3
НИЕ СМЕ ТЕЗИ, КОИТО СМЕ

Милена Кирова

Книжка 2
SECOND LANGUAGE ACQUISITION AND SOME OF ITS ASPECTS

Nadezhda Stalyanova, Elena Krejcova

LES MOTS POUR RIRE

Bilyana Mihaylova

BASIC REQUIREMENTS FOR CHARACTERISTICS OF THE KOREAN LANGUAGE E-TEXTBOOK

Lyudmila A. Voronina, Sergey A. Letun, Evgenia Rozenfeld

Книжка 1
2022 година
Книжка 6
SOCIOLINGUISTIC CREDO OF A FOREIGN LANGUAGE TEACHER: THE CASE OF DIGITAL CLASSROOM

Ekaterina A. Savkina, Elena G. Tareva, Dimitrina Lesnevskaya

Книжка 5
Книжка 4
„АНДРЕ МАЛРО – ПИСАТЕЛ И БОРБЕН ИНТЕЛЕКТУАЛЕЦ“ – ПРАЗНИК НА ДУХА

Соня Александрова-Колева, Мая Тименова-Коен

Книжка 3
РАЗРАБОТКА ОПРОСНИКА ДЛЯ ИЗУЧЕНИИ ЯЗЫКОВЫХ БИОГРАФИЙ НОСИТЕЛЕЙ УНАСЛЕДОВАННОГО ЯЗЫКА

Леонид Московкин, Бернгард Бремер, Татьяна Курбангулова, Татьяна Лыпкань

Книжка 2
АКТУАЛЬНЫЕ ТЕМЫ ИССЛЕДОВАНИЙ В СОПОСТАВИТЕЛЬНОЙ ФИЛОЛОГИИ В СОВРЕМЕННОМ КАЗАХСТАНЕ

Молдир Алшынбаева, Дарина Аманбекова, Мерей Балабекова

Книжка 1
КЪМ НОВИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

Човешкият фактор е в основата на обучител- ния процес. Това показват изминалите в пан- демична среда няколко години. Информацион- но-комуникационните технологии се оказаха в центъра на образователните промени и влязоха в ролята на панацея за решаване на кризисните моменти във всички аспекти на обучението. Но не можаха да изпълнят ролята на пълноценна алтернатива на „живите“ срещи в учебната ау- дитория. Вълната от оптимизъм и очаквания вече премина своя пик сред преподавате

РЕЧЕВОЕ РАЗВИТИЕ ПОДРОСТКОВ 10 – 12 ЛЕТ И ИСПОЛЬЗОВАНИЕ ЭЛЕКТРОННЫХ УСТРОЙСТВ

Безруких, Марьяна Михайловна, Логинова, Екатерина Сергеевна, Теребова, Надежда Николаевна, Усцова, Александра Григорьевна, Макарова, Людмила Викторовна

КУЛЬТУРНАЯ ПАМЯТЬ И ПРЕЦЕДЕНТНЫЕ ФЕНОМЕНЫ

Валерий Ефремов, Валентина Черняк, Надя Чернева

2021 година
Книжка 6
КАКВО Е КУРОРТ?

Иля Златанов

ДЕКОНСТРУИРУЯ ФЕЙКИ

Татьяна Цвигун, Алексей Черняков

Книжка 5
ОВАКАНТЯВАНЕТО НА КАНОНА

Цветан Ракьовски

ПРАВО, ПРАВОПИС И ПРАВОГОВОР

Маргарита Гергинова

Книжка 4
Книжка 3
LA DIDACTIQUE DU FLE À LA CROISÉE DES SCIENCES COGNITIVES ET DISCURSIVES

Elena G. Tareva, Elena Porshneva, Indira Abdulmianova

Книжка 2
ЕЗИК, ВЛАСТ, МЕДИЯ

Мариана Георгиева

Книжка 1
ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧНИ АСПЕКТИ НА ПРИСЪСТВЕНОТО ОБУЧЕНИЕ В ЕЛЕКТРОННА СРЕДА

Предизвикателствата пред съвременната лингводидактология през новата 2021 г. без съм- нение са свързани с необичайната обстановка, в която се озова световната образователна система под въздействието на неочакваната епидемична ситуация. Пандемичната вълна предизвика по- врат в хода на естественото развитие на лингво- дидактологичните изследвания. Информацион- но-комуникационните технологии се оказаха в центъра на образователните промени и логично се превърнаха в търсената панац

2020 година
Книжка 6
Книжка 5
ЮРИЙ ЛОТМАН КАК ОБЪЕКТ И МЕТАЯЗЫК

Татьяна Цвигун, Алексей Черняков

К ВОПРОСУ О ПРИЗНАКАХ КВАЗИСИМВОЛА

Григорий Токарев, Надя Чернева

Книжка 4
ЦИФРОВЫЕ СРЕДСТВА В ОБУЧЕНИИ ИНОСТРАННЫМ ЯЗЫКАМ: ОТБОР И ТИПОЛОГИЗАЦИЯ

Бартош Дана, Гальскова Наталья, Харламова Мария, Стоянова Елена

Книжка 3
СИНТАКСИС НА МЕТАЕЗИКА

Мариана Георгиева

BURNOUT LEVELS OF ENGLISH LANGUAGE TEACHERS

Suzan Kavanoz, Yasemin Kırkgöz

КЪМ ИСТОРИЯТА НА ПРЕДЛОГА ОСВЕН

Марияна Цибранска-Костова

Книжка 2
A SEMANTIC DESCRIPTION OF THE COMBINABILITY BETWEEN VERBS AND NOUNS (ON MATERIAL FROM BULGARIAN AND ENGLISH)

Svetlozara Leseva, Ivelina Stoyanova, Maria Todorova, Hristina Kukova

В ПАМЕТ НА ДОЦ. Д-Р ЙОРДАНКА СИМЕОНОВА 28.08.1946 – 25.07.2018

Павлинка Стефанова, Димитър Веселинов

Книжка 1
НОВИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ПРЕД СЪВРЕМЕННАТА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯ

Третото десетилетие на ХХІ век поставя пред лингводидактологията нови предизвикателства. Утвърденото във времето историко-теоретико- практическо разглеждане на тази наука като из- следователско направление, обединяващо всички аспекти на езиковото образование, продължава да поставя във фокус проблема с оптимизиране на акционалността в условията на глобализира- щия се свят. Интерактивността между участни- ците в образователния процес по чужд език из- исква ново преосмисляне на ролит

СИНТАКТИЧНО ОТНОШЕНИЕ

Мариана Георгиева

АКАДЕМИК ЮРИЙ ДЕРЕНИКОВИЧ АПРЕСЯН НА 90 ГОДИНИ

Димитър Веселинов, Надя Делева

2019 година
Книжка 6
TOWARDS CONCEPTUAL FRAMES

Svetla Koeva, Tsvetana Dimitrova, Valentina Stefanova, Dimitar Hristov

Книжка 5
Книжка 4
ПЕДАГОГИЧЕСКАЯ ИННОВАТИКА В ДЕЙСТВИИ

Галина Шамонина, Леонид Московкин

Книжка 3
НАУЧНОЕ НАСЛЕДИЕ ЗОЛОТОГО ВЕКА ИСЛАМА

Сулейменов И.Э., Молдажанова А.А., Копишев Э.Е., Егембердиева З.М., Ниязова Г.Б.

Книжка 2
КОГНИЦИЯ И ПУНКТУАЦИЯ

Мариана Георгиева

КРЪГЛА МАСА „ЕЗИК И ПРЕВОД“

Маргарита Гергинова

Книжка 1
ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ АСПЕКТИ НА СЪВРЕМЕННАТА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯ

Списанието „Чуждоезиково обучение“ е един епистемолого-културологичен монумент на лингводидактологията, която постоянно търси и обновява своя изследователски профил, за да го подложи на опита на времето, преди да се пре- върне в класика. Списанието е барометър на бъл- гарската методическа наука, фиксиращ нейните творчески търсения през годините, проектиращ нови визии и поставящ теоретико-практически ориентири. Текстовете на публикуваните ста- тии са елементи от историята

2018 година
Книжка 6
Книжка 5
PUBLIC AWARENESS OF DYSLEXIA IN BALKAN COUNTRIES

Mirela Duranović, Dobrinka Georgieva, Mirjana Lenček, Tatjana Novović, Muljaim Kačka

Книжка 4
СЕМАНТИЧНИ РЕЛАЦИИ В РАМКИТЕ НА МНОГОКРАТНАTA ХИПЕРОНИМИЯ В УЪРДНЕТ

Светла Коева, Валентина Стефанова, Димитър Христов

МИФЫ О РУССКОМ ЯЗЫКЕ: ON-LINE

Валерий Ефремов

Книжка 3
БЪЛГАРСКИЯТ „MAÎTRE DE LANGUES“

Димитър Веселинов

ДОЦ. Д-РУ ИЛИАНЕ ВЛАДОВОЙ 80 ЛЕТ

Валентина Аврамова

Книжка 2
THE FEAR TO TALK

Adriana Sotirova

Книжка 1
ПРОБЛЕМИТЕ НА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯТА В ПРОСТРАНСТВЕНО-ВРЕМЕВАТА СИТУАЦИЯ НА ХХI ВЕК

Ако речникът е цялата Вселена, подредена по азбучен ред, то научното списание е хронология на науката, фиксирана в статии и съобщения, които с момента на своето отпечатване се превръщат в ав- тентични свидетелства за пътищата на познанието, трасирани от ревностни изследователи на непреход- ните теоретични истини в преходността на човешкия живот. Появяват се автори новатори, които маркират творческия подем на времето, и автори пазители на познанието, съграждано в продълж

ВСИЧКО ДА СТАВА ЗА ПОУКА

Радияна Дринова

2017 година
Книжка 6
LES RÔLES DES MOTS-CLEFS

Anélia Brambarova

НОВО ЗАВРЪЩАНЕ КЪМ МО

Бойка Илиева

Книжка 5
И НЕКА Д УМИТЕ ГОВОРЯТ. . . (Портрет на един бележит учен)

Димитър Веселинов, Екатерина Софрониева

Книжка 4
ЖИВОТЪТ НА КНИГАТА

Анна Ангелова

ИГРОВЫЕ ФОРМЫ ПОПУЛЯРИЗАЦИИ РУССКОГО ЯЗЫКА

Валерий Ефремов, Елена Петренко

ПОЕМ ПО-РУССКИ

Денис Букин

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
НОВИ ОБРАЗОВАТЕЛНИ ХОРИЗОНТИ

Димитър Веселинов, Главен редактор

2016 година
Книжка 6
ДИАЛОГ НА КУЛТУРИТЕ

Анна Ангелова

СВЕТЪТ КАТО СЛОВО

Магдалена Костова-Панайотова, Любка Ненова

НЕЩАТА ОТВЪТРЕ

Анелия Бръмбарова

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
РУССКИЙ ЯЗЫК СОВРЕМЕННОЙ РОССИИ

Вербицкая Людмила Алексеевна

Книжка 2
СТЕФАНА ДИМИТРОВА

Донка Мангачева

ТАТЯНА МИХАЙЛОВНА НИКОЛАЕВА

Стефана Димитрова

Книжка 1
УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ

Димитър Веселинов

ЗАБАВЛЕНИЯ ПО ФРЕНСКИ

Цвета Тодорова

DE VITA BEATA НА ПРЕВОДАЧА

Владимир Сабоурин

2015 година
Книжка 6
SCIENCES ET GUERRE, SCIENCES EN GUERRE

Ioan Panzaru, Florin Turcanu, Simona Necula

Книжка 5
СБОРНИК В ЧЕСТ НА ПРОФ. МАРИЯ КИТОВА

Магдалена Караджункова

Книжка 4
ДО УЧАСТНИЦИТЕ В VII МЕЖДУНАРОДНА КВАЛИФИКАЦИОННА ШКОЛА ВАРНА, 2015

«Ñîâðåìåííûå ïåäàãîãè÷åñêèå òåõíîëîãèè »

МОСКОВКИН ЛЕОНИД ВИКТОРОВИЧ

доктор педагогических наук, профессор кафедры русского языка как иностранного и методики его преподавания

ПОЧЕКАНСКА-НИКОЛЧОВА СТОЯНКА ГЕОРГИЕВА

Мастер-класс «Обучение РКИ в контексте исторической памяти и на-, циональной идентичности (на материале русской литературы)»

БУКИН ДЕНИС ЮРЬЕВИЧ

Сфера научных интересов

Книжка 3
ЗА ДУМАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ

Мария Костова

Книжка 2
ФРАНКОФОНИЯ И ФРАНКОФОНИ

Димитър Веселинов

БИТИЕТО НА ОБРАЗИТЕ

Йосиф Каменов

IN MEMORIAM

Elena Alekova

Книжка 1
LA LANGUE DANS L’OEIL ET LA PEAU

Tzvétiléna Krasteva

ЗАЕДНО ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ

Сабина Павлова

НОВ УЧЕБНИК ПО МЕТОДИКА НА ЧУЖДОЕЗИКОВОТО ОБУЧЕНИЕ

Иванка Мавродиева, Димитър Веселинов

2014 година
Книжка 6
БИЛИНГВИЗЪМ В УСЛОВИЯТА НА НАРУШЕН СЛУХ

Светослава Съева, Ангелина Бекярова

ТРАКИЙСКИЯТ ЕЗИК

Светлана Янакиева

ПЪРВОСТРОИТЕЛЯТ

Анна Ангелова

ПОМАГАЛО ЗА НОВИТЕ БУДИТЕЛИ ОТ КЛАСНАТА СТАЯ

Ана Клисарска, Константин Фиданчев

ДЕТАЛЬ МОЖЕТ СТАТЬ СИМВОЛОМ ЭПОХИ

Борис Тимофеевич Евсеев – поэт, прозаик, эссеист. Лауреат премии Правительства Российской Федера- ции в области культуры и премии «Ве- нец», Бунинской, Горьковской и многих других литературных премий. Получил музыкальное, литературное и жур- налистское образование. В советское время публиковался в Самиздате. Ав- тор 15 книг прозы. Переводился на английский, болгарский, голландский, испанский, итальянский, китайский, немецкий, эстонский, японский и др.

Книжка 5
MIGRATING MEMORIES

Irina Peryanova

Книжка 4
ЕЗИКЪТ – НАУКА И ПРАКТИКА

Павлина Стефанова

ВРЕМЕНАТА ОТЛИТАТ, НАПИСАНОТО ОСТАВА

Магдалена Караджункова

Книжка 3
ОЦЕНЯВАНЕТО ОТ РОДИТЕЛИТЕ – ВЪЗМОЖНОСТИ И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

Галина Хитрова, Диана Миронова, Янка Банкова, Павлина Йовчева

Книжка 2
ПРЕВОДЪТ В ЕВРОПА

Ирена Кръстева

ОБЩОБАЛКАНСКИТЕ КОРЕНИ

Русана Бейлери

Книжка 1
ПАДНАЛИТЕ АНГЕЛИ

Мони Алмалех

ПРОФ. Д-Р БАГРЕЛИЯ БОРИСОВА СЪБЧЕВА (1955 – 2013)

Весела Белчева, Свилен Станчев

ПРОЕКТ НА НАЦИОНАЛНО ИЗДАТЕЛСТВО „АЗ БУКИ“ И ФОНД „РУССКИЙ МИР“

ПРОЕКТ НА НАЦИОНАЛНО ИЗДАТЕЛСТВО „АЗ БУКИ“ И ФОНД „РУССКИЙ МИР“

2013 година
Книжка 6
ИЗ ДЕБРИТЕ НА ПОРТУГАЛИСТИКАТА

Весела Чергова. (2012). Конюнктивният имперфект в съвременния пор-

МАТУРА ПО ФРЕНСКИ ЗА ОТЛИЧЕН

Ботева, С., Кръстева, Ж. & Железарова-Сариева, А. 100% успех. Матура по френски език. София: Просвета. 298 с. ISBN: 9789540126258

Книжка 5
ПОЛИТИЧЕСКАТА РЕЧ – МОДЕЛИ НА ПОВЕДЕНИЕ И КОМУНИКАЦИЯ

Владислав Миланов, Надежда Михайлова-Сталянова. (2012). Езикови портрети на български политици. Част първа. София: УИ „Свети Климент Охридски“. 230 с. ISBN 978-954-07-3323-4

ПРОЕКТ НАЦИОНАЛЬНОГО ИЗДАТЕЛЬСТВА „АЗ БУКИ“ И ФОНДА „РУССКИЙ МИР“

Идея проекта «Открытая линия» - популяризация современных тенденции, исследования и анализы ведущих ученых в сфере обучения русскому языку как иностранному, а также - обмен опыта между болгарскими учителями. Проект реализируется Национального издательства «Аз Буки» - часть Ми- нистерство образования и науки Болгарии, вместе с фондом «Русский мир». Сегодня – благодаря мастер-классов, у нас есть исключительная возможность познакомится с новейшими разработками ведущих ученых и мето

Книжка 4
ЧУЖДОЕЗИКОВО ОБУЧЕНИЕ МЕЖДУ ТРАДИЦИИ И ИНОВАЦИИ, МЕЖДУ ОБРАЗОВАТЕЛНА ТЕОРИЯ И УЧЕБНА ПРАКТИКА

Чуждоезиковото обучение в съвременната образователна парадигма – теория, практика, перспективи. Велико Търново: Ивис, 2011, 277 с.

Книжка 3
COMPOUND VERBS FROM А COGNITIVE AND SEMANTIC PERSPECTIVE

Bagasheva, Alexandra. (2012). Refl ections on Compound Verbs and Com-

ТЕАТРАЛЬНАЯ АТМОСФЕРА В КЛАССЕ

Тодорова, Румяна В. Димитрова, Розалина И

ПРАЗНИК В МОЕТО УЧИЛИЩЕ

Анаит Киркорова

Книжка 2
ЗА УЧИТЕЛЯ И ЧОВЕКА ЧУДОМИР – АНАЛИЗ НА ЗАПИСКИТЕ МУ ЗА ЕДНО ПЪТУВАНЕ В ТУРЦИЯ

Мевсим, Хюсеин. Пътуването на Чудомир в Турция (1932). Пловдив: „Жанет 45“, 2012, 200 с. ISBN 978-954-491-785-2 Милена Йорданова

ФУНДАМЕНТАЛНИЯТ ТРУД НА МАРИЯ КИТОВА- ВАСИЛЕВА „ЛЮБОВТА КЪМ СЛОВОТО. ЗА ИЗВОРИТЕ НА НАУКАТА ЗА ЕЗИКА“

Китова-Василева, Мария. Любовта към словото. За изворите на науката за езика (От древността до края на Ренесанса). София: Колибри, 2012, 492 с. ISBN: 978-954-529-982-7x

БИЛИНГВАЛНО ПРЕДУЧИЛИЩНО ОБУЧЕНИЕ

Peter Doyé. Lernen in zwei Sprachen. Deutsch im bilingualen Kindergarten. Hildesheim – Zürich – New York: Georg Olms Verlag AG, 2012, 110 S. ISBN 978-3-487-08870-9

Книжка 1
LES MOYENS SYNTAXIQUES DU RHEME EN RUSSE

Anna Khaldoyanidi, Mary-Annick Morel

ИЗУЧАВАНЕ НА ЕЗИЦИ ОТ ЗРЕЛОСТНИЦИТЕ – НАГЛАСИ, ОЦЕНКИ, ПЕРСПЕКТИВИ1)

Албена Чавдарова, Росица Пенкова, Николина Цветкова

ВСИЧКИ РАЗБИРАТ ОСТИН

Донка Мангачева

ТВОРЕЦЪТ КАТО МОРЕПЛАВАТЕЛ

Аспарух Аспарухов

2012 година
Книжка 6
НА УЧИТЕЛЯ – ЛИЧНО

90 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ПРОФЕСОР ЖАНА МОЛХОВА

ПРОФЕСОР НИКОЛАЙ МИХОВ НА 70 ГОДИНИ

Даниела Кожухарова Николай Николов Михов е роден на 30 април 1942 г. в семейството на индустриалец. През 1956 г. заминава за София, за да учи в гимназия. Изу- чава руски и френски език, към които добавя факултативните латински, немски и английски. Учи неуморно и до днес. Професор-полиглот, който по време на кандидатстудентските кампа- нии, докато проверява работите по френски език, по време на кратката си почивка попълва тестовете по немски и по испански език, показвай

ЕВРОПЕЙСКИ ДЕН НА ЕЗИЦИТЕ

Цветанка Панова

РЕТРОСПЕКТИВНА БИБЛИОГРАФИЯ RETROSPECTIVE BIBLIOGRAPHY

Преди 50 години Симеонов, Йосиф. Някои трудности при изучаване на френски език. С., Наука и изкуство, 1962, 84 с. Методика на обучението по френски език в средния курс на общообра- зователните училища: Учебник за учит. инст. за прогимназ. учители / Валерия Карабаджева. София: Народна просвета, (1962), 192 с. Нагледна граматика на немски език / Жана Николова-Гълъбова. Со- фия: Народна просвета, 1962, 243 с. : с табл., 2 л. табл. Българско-немски речник / Александър Дорич, Герда Минкова, Стефан

КНИГИ И ПЕРИОДИЧНИ ИЗДАНИЯ, ПОЛУЧЕНИ В РЕДАКЦИЯТА BOOKS AND PERIODICALS RECEIVED

Ботева, С., Ж. Кръстева, А. Железарова-Сариева. 100% успех. Матура по френски език. София, Просвета, 298 с. Легурска, П. Семантичен речник на типологичните характеристики на вторичното назоваване в руския и българския език. София, Изда- телство „Ето“, 2011, 312 с. Легурска, П. Съпоставителни лексикални анализи и основа за съпос- тавка. София, Издателство „Ето“, 2011, 228 с. Мавродиева, Ив. Политическа реторика в България: от митингите до онлайн социалните мрежи (1989–2011 г.). Автореферат н

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.