Чуждоезиково обучение
Вход / Регистрация

2013/4, стр. 463 - 469

ИЗУЧАВАНЕ НА ГЛАГОЛНИТЕ ВИДОВИ ФОРМИ ОТ ЧУЖДЕСТРАННИ СТУДЕНТИ ЧРЕЗ ХУДОЖЕСТВЕН ТЕКСТ

Резюме:

Ключови думи:

Изучаването на глаголното видово функциониране в сегашно време е свързано със закономерности от две нива – изречение, където определяща роля има категориалната видова семантика, и текст, където различните аспектуални отношения са един от начините за вътрешнотекстови връзки и запазване на текста от разрушаване.

Аспектологичният анализ на фрагмент от художествен текст дава възможност да се отделят и типизират аспектуално значимите единици, на чиято основа е построена системата за обучение в употребата на глаголните видови двойки в монологична реч.

Необходима е система от определени критерии, на които трябва да отговарят текстовете, предложени за изучаване на глаголния вид от чужденци. Тази система трябва да е разработена на основата на принципи за подбор на граматическия материал. От друга страна, принципите за подбор на материала зависят от методическите принципи при обучението по български език като чужд. И обучението по граматика трябва да се осъществява в процеса на речевата дейност при съзнателно осмисляне на усвоявания материал. При комуникативно-системния подход при преподаване на граматиката обикновено се отчитат тези методически принципи, в които се отразяват изискванията към подбора и организацията на граматическия материал: комплексност, връзка между лексика и граматика, морфология и синтаксис, синтактична основа на организацията на изучавания материал. Комплексността при изучаването на глаголния вид на основата на художествен текст се разбира като тясна връзка между синтактичния и морфологичния аспект не само на нивото на изречението, но и на нивото на текста.

Взаимовръзката между лексика и граматика ясно може да се проследи при всички етапи на обучението и усвояването на българския глаголен вид от чужденци. Някои методисти предлагат в началния етап изучаването на глаголния вид да става изключително на лексикална основа. Подобен подход има логика, тъй като традиционното обучение на морфологична основа в пределите на една видова двойка, която функционира в еднакви контексти, неутрализира видовите различия. Видът като морфологична категория в неславянските езици отсъства и усвояването на видовите различия от неславяни трябва да се опира на смислови структури от родния език, които изразяват съответната „зона на смисъл“. Това сеотнася не само до обучението в начален етап, но и по-късно. В началния етап на обучение тясната връзка между лексика и морфология най-ярко се разкрива чрез изучаването на начините на глаголното действие, които не са граматични категории и остават в рамките на лексикалните различия. Морфологичното значение наглаголния вид и лексикално определена група от начини на глаголно действие са така взаимосвързани, че обучаемите възприемат семантичното значение на една група начини на глаголното действие като общо за съответния глаголен вид. Например начинателното значение на свършен вид може да се възприеме като общо значение на свършения вид.

При преподаването на българския глаголен вид на синтактична основа връзката между лексика и морфология се разкрива чрез необходимостта от употребата на определени глаголни видови форми в зависимост от лексикалния показател за процесност, повторяемост или мигновеност на действието при отчитане на синтактичната структура на изречението. В надфразовия синтаксис тази връзка става изключително тясна, тъй като показателите могат да влияят на избора на формата не само на нивото на изречението, но и на нивото на текста.

От казаното до тук може да се направи изводът, че при комуникативно-системния подход типовият контекст, като единица за преподаване на българския глаголен вид, организирана на синтактична основа, разкрива тясната връзка между лексиката и граматиката, синтаксиса и морфологията.

В традиционната методика подборът на материала за обучение е основан на лингвистични критерии, отразяващи функционирането на видовете в ограничен контекст. Главният критерий на подбора е честотата на употреба на глаголните форми за време и наклонение в съответните видови функции. Принципът на комуникативната необходимост и достатъчност се реализира в системата от критерии, които определят употребата на определени видови форми в съответната речева ситуация, в която се определя и комуникативната постановка на говорещия и влияе на избора на вида.

Типовия контекст аз приемам за урочна единица при преподаване на българския глаголен вид. За подбора на текстови фрагменти може да бъдат приложени няколко основни критерия.

1. Стилистична маркираност на текста, който принадлежи към художествения стил. Този критерий реализира принципа на комуникативната необходимост и достатъчност. Текстовете и текстовите фрагменти от художествени произведения помагат за формиране на навици и умения за продуциране на монологична реч в социално-културната сфера на общуване. Видовите грешки са препятствие за възприемането и пораждането на текст, т.е. в комуникативния акт. Художественият текст е най-богато наситен с глаголи в различни видови функции, което е особено важно при използването му в обучението на чужденци. Освен това художественият текст оказва влияние на емоциите и чувствата, повишава речевата култура на студентите и развива чувството към езика, а всичко това води до повишаване на интереса към изучавания език. Още повече че художественият текст предлага и голяма психолингвистична информация за езика, за своеобразието на неговото функциониране в културата и в живота на народа. Това определя влиянието на художествената литература върху активизацията на емоционално-мотивационните механизми на усвояването. По такъв начин критерият на стилистичната маркираност на текста е съотносим с принципа на методическата целесъобразност, тъй като при използване на художествен текст в преподаването на видовите форми активността на студентите и ефективността на усвояването се повишава.

2. Вторият критерий, по който може да се извърши подборът на текстовете, е принадлежност към определен функционален смисъл тип реч – описание и повествование. Отделените на този принцип текстови фрагменти съответстват на реални комуникативни актове и са образци за построяване на собствени монологични изказвания.

Анализът на видовата съотносителност във фрагментите от разгледаните погоре функционално-смислови типове позволява да бъдат направени изводи за преимуществото на функцията на глаголите от несвършен вид в описанията и на глаголите от свършен вид в повествованието. Подборът на учебните художествени текстове, основан на функционално-смисловата типология на речта, създава предпоставки за формиране на навици и умения при употребата на глаголния вид в съответствие с функционирането му в реален комуникативен акт.

3. Смисловата завършеност на фрагментите играе ролята на третия критерий при техния подбор. Всички изречения във фрагмента са свързани с единство на съдържанието и развитието на мисълта и съставляват една микротема. Смисловата завършеност на текста или фрагмента също е от особена важност. Функционалната зависимост на видовите форми в текста е обусловена не толкова от езиковото значение на всяка отделна форма, колкото със смисъла, заложен в това значение и в обкръжаващия контекст.

4. Четвъртият критерий е структурната организация на текста или фрагмента. Голяма част от фрагментите се състоят от три части – експозиция, основна част (или реализация на експозицията) и заключение. Функционирането на видовите форми, смяната на глаголи от СВ и НСВ са свързани със структурно-композиционната постройка на текста. В експозицията, която представлява едно-две изречения, може да се срещат и двата глаголни вида. Смесването на СВ и НСВ има обобщаваща функция и подготвя за възприемането на останалия текст, като преходът към него, в зависимост от типа на текста, се маркира със смяна на глаголната форма. Глаголното действие и състояние в основната част практически винаги се изразява с формите на един глаголен вид. Граматичното оформление на заключителната част може да бъде в друг видово-времеви план.

5. Чрез петия критерий се реализира принципът за връзката между граматиката и лексиката – за целите на обучението се подбират текстове, в които има лексикални показатели на аспектулността: процесност, повторяемост, еднократност и други, които помагат на студентите при възприемането на материала и правилно да определят типа аспектуална макроситуация и вида на глагола, а при възпроизвеждане да го употребят правилно.

6. В системата от критерии също влиза и свързаността на фрагмента. Единният аспектуален план, т.е. употребата на един глаголен вид в целия фрагмент, често е основно формално средство при паралелното свързване на изреченията.

7. Седмият критерий определя размера на фрагмента, използван за обучение. Той може да съдържа от две до десет изречения. Броят на глаголите, които функционират в текстовия фрагмент, може да е от три до единадесет. При определянето на дължината на фрагмента се отчитат методически, езикови и психологически фактори – нивото на знанията на студентите за функционирането на видовите форми в текста, навиците и уменията им за употребата на тези форми в монологична реч, кратковременната и дълговременната памет на обучаемите.

8. Осмият критерий е художествената ценност и лингвистичната значимост на избрания текст. Повишаването на речевата култура на студентите, особено на техните умения да не използват в монологична реч жаргонизми, вулгаризми или просторечие.

В последните години видовите функции на нивото на художествени текстове и фрагменти са се изучавали от Ю.С. Маслов (Маслов, 1984), А.В. Бондарко (Бондарко, 1982), Ханс Вебер (Weber, 1990), Ел. Савова (Савова, 2003а и б), А. Радкова (Радкова, 2006) и други.

Идеята на Бондарко (Бондарко, 1971) за типа видов контекст намира приложение в практиката на преподаване на глаголния вид. Употребата на глаголния вид в изолирано изречение е обусловена както от езикови, така и от речеви фактори, като основна е комуникативната задача на говорещия.

Функционирането на видовите форми в текста зависи от всички гореописани фактори. Заедно с това изследването на текстовия материал показва и зависимост на използваните видови глаголни форми от общия смисъл на изказването, от структурата, от стила и типа реч, реализирани в текста. Аспектологичният анализ е насочен от семантиката към средствата за нейното изразяване и дава възможност да се отчетат всички елементи на изказването и екстралингвистичните фактори, които участват в изразяването на аспектуалните отношения във фрагментите от текстове.

Приетият от мен подход към анализа на видовата съотносителност изисква въвеждане на ново понятие като аспектуална макроситуация, в която се разглеждат различни комбинации на аспектуалните ситуации, които образуват завършен смислов блок. Основа за типизацията на аспектуалната макроситуация е теорията на А.В. Бондарко за аспектуалната ситуация (Бондарко, 1983). Анализът на текстовите фрагменти позволява да се отделят следните аспектуални макроситуации: процесна, процесно-фактическа (комбинирана), макроситуация на повтарящите се действия и динамична аспектуална макроситуация. Всяка от тях образува особен тип, който има свои постоянни и променливи признаци. Процесната аспектуална макроситуация има следните постоянни признаци: перцептивност (наблюдаемост), конкретност на мястото, локализираност във времето, неограниченост на глаголното действие. Например:

Следващите дни не бях на себе си. Бродех, въздишах, опипвах врата си, сякаш наистина се готвех да се разделя с главата си. Чудех се какво ли изпитва човек в този момент? Няколко пъти се сещах, че като малък някой ми разказваше как на някого му отрязвали главата, а той си я вземал под мишница и побягвал... Преравях Интернет няколко пъти, но не намирах нищо по темата, освен снимки на прочутата Гилотина. (Алек Попов, Услугата)

Наред с постоянните признаци процесната аспектуална макроситуация се характеризира с променливи признаци, към които се отнасят единичност и едновременност на процесните действия и цялостност на времевия период. В процесната аспектуална макроситуация функционират предимно глаголи от НСВ в конкретнопроцесната си функция.

Различните съчетания на глаголи от СВ и НСВ, съотношението на процес и факт характеризират комбинираната аспектуална макроситуация. Тя се характеризира с локализираност в пространството и времето, комбинирана макроситуация, включваща едно или няколко действия, изразени с глаголи от СВ в конкретнофактическата си функция или от НСВ, които заедно съставляват единен смислов блок. Анализът на този тип аспектуална макроситуация показва, че при отсъствие на обичайните средства за връзка само видово-времевата съотнесеност на глаголните форми и зависимостта на наблюдаваните глаголни действия от експозицията на перцептивността служат като средства за връзка на изреченията в текстово единство. Например:

Никога не съм придавал значение на вещите.

И те никога не са ме обичали, защото ги губя безметежно.

Ако навреме се приучиш да не съжаляваш за изчезналия предмет, ще ти бъде по-лесно, когато усетиш как постепенно и на парче губиш себе си в тоя монотонен път към нищото, наречен от лековерните хора живот и опазван като вещ, която трябва да се съхрани вечно.

Но за едно изгубено нещо винаги съм изпитвал жал и угризения на съвестта. Родовият пръстен. (Боян Биолчев, Пръстенът)

Тук присъстват признаци като перцептивност и локализираност във времето, но в експозицията на перцептивността въвежда процесният глагол придавал.

В комплекса от признаци, които характеризират аспектуалната макроситуация на повтарящите се действия, най-важен, особено при обучението на чужденци, е признакът обусловеност на видовата семантика от вида на глагола в първото изречение, който определя аспектуална перспектива, т.е задължителната употреба на аналогични видови форми в цялата аспектуална макроситуация:

През седмицата Павел ходеше на лекции и се маеше по разни музеи, а вечер четеше бавно и безразборно. Четеше всичко, за което ставаше дума в университета или в българската колония: Кант, Хегел, Маркс, Ницше. В неделя ходехме на малки екскурзии до Малбург и Мюнхен. На Павел там не му харесваха жените – походката им приличала на маршируване… (Неда Антонова, Приют за щастливи).

Динамичната аспектуална макроситуация може да бъде разгледана чрез следния фрагмент:

Настойчив звън го изкара от блаженото равновесие. Отначало Коста си рече, че няма сила, която да го накара да отвори. После омекна, съзнавайки, че подобни настроения са грешни и вредни за трудовата му биография. Натика фаса в процепа между плочките и неохотно се надигна. Зашляпа през фоайето. Грамадното кристално огледало неприязнено отрази мършавата му фигура и побърза да я изхвърли извън пределите на позлатената си рамка. Последваха нови кратки и резки позвънявания. (Алек Попов, Мисия Лондон)

Началният глагол от СВ изкара в конкретнофактическата си функция маркира динамичността на конкретната ситуация, която разказва за някакъв извършен вече факт. Тук също присъства постоянният признак за конкретност на мястото. Глаголът изкара е първият в редицата от последователни и паралелни действия и състояния, изразени с глаголи от СВ и които представляват верига от завършени действия – натика, надигна, зашляпа, отрази.

Опитът в работата с унгарски студенти от втори и трети курс, специалност „Българска филология“ в Сегедския университет и анализът на видовите грешки, които те допускат в монологични изказвания в устна и писмена реч, показа целесъобразността и ефективността на използването на аспектуалните макроситуации в художествен текст.

ЛИТЕРАТУРА

Антонова, Н. (1990). Приют за щастливи. С: Военно издателство.

Биолчев, Б. (2001). Пръстенът. В: Сборник разкази. С: Анубис.

Бондарко, А.В. (1971). Вид и время русского глагола. М: Просвещение.

Бондарко, А.В. (1982). Грамматические категории слова в тексте и в системе языка (на материале глагольного вида). В: Текст как целое и компоненты текста. М: Наука.

Маслов, Ю.С. (1984). Очерки по аспектологии. Л: Наука.

Савова, Е. (2003а). Стратегии при четене на чужд език. В: доц.д-р П. Стефанова (съст.) Приложна лингвистика и методика на чуждоезиковото обучение. Годишник на департамент „Приложна лингвистика“, IV част (с. 25–30). С: НБУ.

Савова, Е. (2003б). „Литературна дидактика“ в обучението по немски като чужд. Чуждоезиково обучение, 3, с. 28–34.С: Аз Буки.

Радкова, А. (2006). Художествената литература в чуждоезиковото обучение: тенденции и проблеми. В: 60 години Руска филология в СУ (с. 376–384). С: Университетско издателство.

Попов, A. (1995). Услугата. В: Игра на магии. С: Хемус.

Попов, А. (2001). Мисия Лондон, С: Ciela.

Weber, H. (1990). Vorschlage. Literarische Texte für den Unterricht Deutsh als Fremdsprache. Bonn: Inter Nations.

2025 година
Книжка 6
УПОТРЕБИ НА АОРИСТА ВМЕСТО ИМПЕРФЕКТА В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧЕН АСПЕКТ

Красимира Алексова, Ласка Ласкова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Михаела Москова

Книжка 5
МОПАСАН КАТО ПРЕДМОДЕРНИСТ?

Светла Черпокова

Книжка 4
СИНКРЕТИЗЪМ И МОДАЛНОСТ

Мариана Георгиева

„IMPATIENT WOMEN“ OR THE FUTURE OF THE VALUES / VALUES OF THE FUTURE

Magdalena Kostova-Panayotova, Madeleine Danova

В ИРОНИЧНОТО „ЦАРСТВО“ НА МУЗИЛ

Соня Александрова-Колева

Книжка 3
ЗА УПОТРЕБАТА НА ПАСИВНИ ФОРМИ В ПОЛИТИЧЕСКАТА РЕЧ

Борислав Петров, Биляна Михайлова

ТЕРМИНОЛОГИЯТА В ПЛУВАНЕТО

Биляна Рангелова

ПРЕВОДИТЕ НА Д-Р ЛОНГ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА

Мария Пилева, Елена Крейчова, Надежда Сталянова

Книжка 2
ВЪЛШЕБСТВО И ИНТЕРПРЕТАЦИЯ

Соня Александрова

Книжка 1
ЗАМЯНАТА НА ИМПЕРФЕКТНОТО ОТ АОРИСТНОТО ПРИЧАСТИЕ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧЕН АСПЕКТ

Красимира Алексова, Ласка Ласкова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Михаела Москова

ГЕЙМИФИКАЦИЯТА И УСВОЯВАНЕТО НА ЧУЖД ЕЗИК

Гергана Фъркова, Гергана Боянова, Ани Колева, Зорница Лъчезарова, Венче Младенова

НОВАЯ МОНОГРАФИЯ ПО РУССКОМУ ЯЗЫКОЗНАНИЮ

Михаил Викторович Первушин

2024 година
Книжка 6
ПРОСТРАНСТВЕНИТЕ ИЗМЕРЕНИЯ НА ИЗМЕНЕНИЕТО НА КЛИМАТА И ГЛОБАЛНОТО ЕЗИКОВО РАЗНООБРАЗИЕ

Климент Найденов, Методи Иванов, Антонина Атанасова, Димитър Атанасов, Александър Пейчев

СИРМА ДАНОВА (12.11.1984 – 22.10.2023)

Владимир Сабоурин

СИЛАТА НА ПОСТИСТИНАТА

Владимир Градев

Книжка 5
В ПАМЕТ НА АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ (1953 – 2023)

Надежда Делева, Димитър Веселинов

Книжка 4
A NOTE ON THE LANGUAGE COMPONENTS OF APHASIA

Kostadin Chompalov, Dobrinka Georgieva

ПАМЯТИ ЮРИЯ ДЕРЕНИКОВИЧА АПРЕСЯНА (1930 – 2024)

Димитър Веселинов, Надя Делева

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
РЕПЕРТОРИУМ НА СРЕДНОВЕКОВНИ ЮЖНОСЛАВЯНСКИ РЪКОПИСИ И КОПИСТИ В НАУЧНОИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ КОНТЕКСТ

Детелин Лучев, Максим Гойнов, Десислава Панева-Маринова, Радослав Павлов, Константин Рангочев

ПРОФ. Д-Р БОГДАН МИРЧЕВ НА 80 ГОДИНИ

Ренета Килева-Стаменова, Ева Пацовска-Иванова

КРЪГОВРАТ НА ИЗКУСТВАТА

Ирена Кръстева

2023 година
Книжка 6
ГРАМАТИКА И КОГНИЦИЯ

Мариана Георгиева

БЪЛГАРИСТИКАТА В САМАРА

Димитър Веселинов

Книжка 5
Книжка 4
IMPACT OF INTERNET RESOURCES USED BY KAZAKHSTAN AND KYRGYZSTAN UNIVERSITY STUDENTS FOR ENGLISH LEARNING

Sagimbayeva Jannat Elemesovna, 1;, Tazhitova Gulzhakhan Zarubaevna, 1;, Mukhtarkhanova Ainagul Madievna, 1;, Duvanaeva Karachach Toktomamotovna, 2;, Kurmanayeva Dina Kassimbekovna

Книжка 3
НИЕ СМЕ ТЕЗИ, КОИТО СМЕ

Милена Кирова

Книжка 2
SECOND LANGUAGE ACQUISITION AND SOME OF ITS ASPECTS

Nadezhda Stalyanova, Elena Krejcova

LES MOTS POUR RIRE

Bilyana Mihaylova

BASIC REQUIREMENTS FOR CHARACTERISTICS OF THE KOREAN LANGUAGE E-TEXTBOOK

Lyudmila A. Voronina, Sergey A. Letun, Evgenia Rozenfeld

Книжка 1
2022 година
Книжка 6
SOCIOLINGUISTIC CREDO OF A FOREIGN LANGUAGE TEACHER: THE CASE OF DIGITAL CLASSROOM

Ekaterina A. Savkina, Elena G. Tareva, Dimitrina Lesnevskaya

Книжка 5
Книжка 4
„АНДРЕ МАЛРО – ПИСАТЕЛ И БОРБЕН ИНТЕЛЕКТУАЛЕЦ“ – ПРАЗНИК НА ДУХА

Соня Александрова-Колева, Мая Тименова-Коен

Книжка 3
РАЗРАБОТКА ОПРОСНИКА ДЛЯ ИЗУЧЕНИИ ЯЗЫКОВЫХ БИОГРАФИЙ НОСИТЕЛЕЙ УНАСЛЕДОВАННОГО ЯЗЫКА

Леонид Московкин, Бернгард Бремер, Татьяна Курбангулова, Татьяна Лыпкань

Книжка 2
АКТУАЛЬНЫЕ ТЕМЫ ИССЛЕДОВАНИЙ В СОПОСТАВИТЕЛЬНОЙ ФИЛОЛОГИИ В СОВРЕМЕННОМ КАЗАХСТАНЕ

Молдир Алшынбаева, Дарина Аманбекова, Мерей Балабекова

Книжка 1
КЪМ НОВИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

Човешкият фактор е в основата на обучител- ния процес. Това показват изминалите в пан- демична среда няколко години. Информацион- но-комуникационните технологии се оказаха в центъра на образователните промени и влязоха в ролята на панацея за решаване на кризисните моменти във всички аспекти на обучението. Но не можаха да изпълнят ролята на пълноценна алтернатива на „живите“ срещи в учебната ау- дитория. Вълната от оптимизъм и очаквания вече премина своя пик сред преподавате

РЕЧЕВОЕ РАЗВИТИЕ ПОДРОСТКОВ 10 – 12 ЛЕТ И ИСПОЛЬЗОВАНИЕ ЭЛЕКТРОННЫХ УСТРОЙСТВ

Безруких, Марьяна Михайловна, Логинова, Екатерина Сергеевна, Теребова, Надежда Николаевна, Усцова, Александра Григорьевна, Макарова, Людмила Викторовна

КУЛЬТУРНАЯ ПАМЯТЬ И ПРЕЦЕДЕНТНЫЕ ФЕНОМЕНЫ

Валерий Ефремов, Валентина Черняк, Надя Чернева

2021 година
Книжка 6
КАКВО Е КУРОРТ?

Иля Златанов

ДЕКОНСТРУИРУЯ ФЕЙКИ

Татьяна Цвигун, Алексей Черняков

Книжка 5
ОВАКАНТЯВАНЕТО НА КАНОНА

Цветан Ракьовски

ПРАВО, ПРАВОПИС И ПРАВОГОВОР

Маргарита Гергинова

Книжка 4
Книжка 3
LA DIDACTIQUE DU FLE À LA CROISÉE DES SCIENCES COGNITIVES ET DISCURSIVES

Elena G. Tareva, Elena Porshneva, Indira Abdulmianova

Книжка 2
ЕЗИК, ВЛАСТ, МЕДИЯ

Мариана Георгиева

Книжка 1
ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧНИ АСПЕКТИ НА ПРИСЪСТВЕНОТО ОБУЧЕНИЕ В ЕЛЕКТРОННА СРЕДА

Предизвикателствата пред съвременната лингводидактология през новата 2021 г. без съм- нение са свързани с необичайната обстановка, в която се озова световната образователна система под въздействието на неочакваната епидемична ситуация. Пандемичната вълна предизвика по- врат в хода на естественото развитие на лингво- дидактологичните изследвания. Информацион- но-комуникационните технологии се оказаха в центъра на образователните промени и логично се превърнаха в търсената панац

2020 година
Книжка 6
Книжка 5
ЮРИЙ ЛОТМАН КАК ОБЪЕКТ И МЕТАЯЗЫК

Татьяна Цвигун, Алексей Черняков

К ВОПРОСУ О ПРИЗНАКАХ КВАЗИСИМВОЛА

Григорий Токарев, Надя Чернева

Книжка 4
ЦИФРОВЫЕ СРЕДСТВА В ОБУЧЕНИИ ИНОСТРАННЫМ ЯЗЫКАМ: ОТБОР И ТИПОЛОГИЗАЦИЯ

Бартош Дана, Гальскова Наталья, Харламова Мария, Стоянова Елена

Книжка 3
СИНТАКСИС НА МЕТАЕЗИКА

Мариана Георгиева

BURNOUT LEVELS OF ENGLISH LANGUAGE TEACHERS

Suzan Kavanoz, Yasemin Kırkgöz

КЪМ ИСТОРИЯТА НА ПРЕДЛОГА ОСВЕН

Марияна Цибранска-Костова

Книжка 2
A SEMANTIC DESCRIPTION OF THE COMBINABILITY BETWEEN VERBS AND NOUNS (ON MATERIAL FROM BULGARIAN AND ENGLISH)

Svetlozara Leseva, Ivelina Stoyanova, Maria Todorova, Hristina Kukova

В ПАМЕТ НА ДОЦ. Д-Р ЙОРДАНКА СИМЕОНОВА 28.08.1946 – 25.07.2018

Павлинка Стефанова, Димитър Веселинов

Книжка 1
НОВИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ПРЕД СЪВРЕМЕННАТА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯ

Третото десетилетие на ХХІ век поставя пред лингводидактологията нови предизвикателства. Утвърденото във времето историко-теоретико- практическо разглеждане на тази наука като из- следователско направление, обединяващо всички аспекти на езиковото образование, продължава да поставя във фокус проблема с оптимизиране на акционалността в условията на глобализира- щия се свят. Интерактивността между участни- ците в образователния процес по чужд език из- исква ново преосмисляне на ролит

СИНТАКТИЧНО ОТНОШЕНИЕ

Мариана Георгиева

АКАДЕМИК ЮРИЙ ДЕРЕНИКОВИЧ АПРЕСЯН НА 90 ГОДИНИ

Димитър Веселинов, Надя Делева

2019 година
Книжка 6
TOWARDS CONCEPTUAL FRAMES

Svetla Koeva, Tsvetana Dimitrova, Valentina Stefanova, Dimitar Hristov

Книжка 5
Книжка 4
ПЕДАГОГИЧЕСКАЯ ИННОВАТИКА В ДЕЙСТВИИ

Галина Шамонина, Леонид Московкин

Книжка 3
НАУЧНОЕ НАСЛЕДИЕ ЗОЛОТОГО ВЕКА ИСЛАМА

Сулейменов И.Э., Молдажанова А.А., Копишев Э.Е., Егембердиева З.М., Ниязова Г.Б.

Книжка 2
КОГНИЦИЯ И ПУНКТУАЦИЯ

Мариана Георгиева

КРЪГЛА МАСА „ЕЗИК И ПРЕВОД“

Маргарита Гергинова

Книжка 1
ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ АСПЕКТИ НА СЪВРЕМЕННАТА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯ

Списанието „Чуждоезиково обучение“ е един епистемолого-културологичен монумент на лингводидактологията, която постоянно търси и обновява своя изследователски профил, за да го подложи на опита на времето, преди да се пре- върне в класика. Списанието е барометър на бъл- гарската методическа наука, фиксиращ нейните творчески търсения през годините, проектиращ нови визии и поставящ теоретико-практически ориентири. Текстовете на публикуваните ста- тии са елементи от историята

2018 година
Книжка 6
Книжка 5
PUBLIC AWARENESS OF DYSLEXIA IN BALKAN COUNTRIES

Mirela Duranović, Dobrinka Georgieva, Mirjana Lenček, Tatjana Novović, Muljaim Kačka

Книжка 4
СЕМАНТИЧНИ РЕЛАЦИИ В РАМКИТЕ НА МНОГОКРАТНАTA ХИПЕРОНИМИЯ В УЪРДНЕТ

Светла Коева, Валентина Стефанова, Димитър Христов

МИФЫ О РУССКОМ ЯЗЫКЕ: ON-LINE

Валерий Ефремов

Книжка 3
БЪЛГАРСКИЯТ „MAÎTRE DE LANGUES“

Димитър Веселинов

ДОЦ. Д-РУ ИЛИАНЕ ВЛАДОВОЙ 80 ЛЕТ

Валентина Аврамова

Книжка 2
THE FEAR TO TALK

Adriana Sotirova

Книжка 1
ПРОБЛЕМИТЕ НА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯТА В ПРОСТРАНСТВЕНО-ВРЕМЕВАТА СИТУАЦИЯ НА ХХI ВЕК

Ако речникът е цялата Вселена, подредена по азбучен ред, то научното списание е хронология на науката, фиксирана в статии и съобщения, които с момента на своето отпечатване се превръщат в ав- тентични свидетелства за пътищата на познанието, трасирани от ревностни изследователи на непреход- ните теоретични истини в преходността на човешкия живот. Появяват се автори новатори, които маркират творческия подем на времето, и автори пазители на познанието, съграждано в продълж

ВСИЧКО ДА СТАВА ЗА ПОУКА

Радияна Дринова

2017 година
Книжка 6
LES RÔLES DES MOTS-CLEFS

Anélia Brambarova

НОВО ЗАВРЪЩАНЕ КЪМ МО

Бойка Илиева

Книжка 5
И НЕКА Д УМИТЕ ГОВОРЯТ. . . (Портрет на един бележит учен)

Димитър Веселинов, Екатерина Софрониева

Книжка 4
ЖИВОТЪТ НА КНИГАТА

Анна Ангелова

ИГРОВЫЕ ФОРМЫ ПОПУЛЯРИЗАЦИИ РУССКОГО ЯЗЫКА

Валерий Ефремов, Елена Петренко

ПОЕМ ПО-РУССКИ

Денис Букин

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
НОВИ ОБРАЗОВАТЕЛНИ ХОРИЗОНТИ

Димитър Веселинов, Главен редактор

2016 година
Книжка 6
ДИАЛОГ НА КУЛТУРИТЕ

Анна Ангелова

СВЕТЪТ КАТО СЛОВО

Магдалена Костова-Панайотова, Любка Ненова

НЕЩАТА ОТВЪТРЕ

Анелия Бръмбарова

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
РУССКИЙ ЯЗЫК СОВРЕМЕННОЙ РОССИИ

Вербицкая Людмила Алексеевна

Книжка 2
СТЕФАНА ДИМИТРОВА

Донка Мангачева

ТАТЯНА МИХАЙЛОВНА НИКОЛАЕВА

Стефана Димитрова

Книжка 1
УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ

Димитър Веселинов

ЗАБАВЛЕНИЯ ПО ФРЕНСКИ

Цвета Тодорова

DE VITA BEATA НА ПРЕВОДАЧА

Владимир Сабоурин

2015 година
Книжка 6
SCIENCES ET GUERRE, SCIENCES EN GUERRE

Ioan Panzaru, Florin Turcanu, Simona Necula

Книжка 5
СБОРНИК В ЧЕСТ НА ПРОФ. МАРИЯ КИТОВА

Магдалена Караджункова

Книжка 4
ДО УЧАСТНИЦИТЕ В VII МЕЖДУНАРОДНА КВАЛИФИКАЦИОННА ШКОЛА ВАРНА, 2015

«Ñîâðåìåííûå ïåäàãîãè÷åñêèå òåõíîëîãèè »

МОСКОВКИН ЛЕОНИД ВИКТОРОВИЧ

доктор педагогических наук, профессор кафедры русского языка как иностранного и методики его преподавания

ПОЧЕКАНСКА-НИКОЛЧОВА СТОЯНКА ГЕОРГИЕВА

Мастер-класс «Обучение РКИ в контексте исторической памяти и на-, циональной идентичности (на материале русской литературы)»

БУКИН ДЕНИС ЮРЬЕВИЧ

Сфера научных интересов

Книжка 3
ЗА ДУМАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ

Мария Костова

Книжка 2
ФРАНКОФОНИЯ И ФРАНКОФОНИ

Димитър Веселинов

БИТИЕТО НА ОБРАЗИТЕ

Йосиф Каменов

IN MEMORIAM

Elena Alekova

Книжка 1
LA LANGUE DANS L’OEIL ET LA PEAU

Tzvétiléna Krasteva

ЗАЕДНО ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ

Сабина Павлова

НОВ УЧЕБНИК ПО МЕТОДИКА НА ЧУЖДОЕЗИКОВОТО ОБУЧЕНИЕ

Иванка Мавродиева, Димитър Веселинов

2014 година
Книжка 6
БИЛИНГВИЗЪМ В УСЛОВИЯТА НА НАРУШЕН СЛУХ

Светослава Съева, Ангелина Бекярова

ТРАКИЙСКИЯТ ЕЗИК

Светлана Янакиева

ПЪРВОСТРОИТЕЛЯТ

Анна Ангелова

ПОМАГАЛО ЗА НОВИТЕ БУДИТЕЛИ ОТ КЛАСНАТА СТАЯ

Ана Клисарска, Константин Фиданчев

ДЕТАЛЬ МОЖЕТ СТАТЬ СИМВОЛОМ ЭПОХИ

Борис Тимофеевич Евсеев – поэт, прозаик, эссеист. Лауреат премии Правительства Российской Федера- ции в области культуры и премии «Ве- нец», Бунинской, Горьковской и многих других литературных премий. Получил музыкальное, литературное и жур- налистское образование. В советское время публиковался в Самиздате. Ав- тор 15 книг прозы. Переводился на английский, болгарский, голландский, испанский, итальянский, китайский, немецкий, эстонский, японский и др.

Книжка 5
MIGRATING MEMORIES

Irina Peryanova

Книжка 4
ЕЗИКЪТ – НАУКА И ПРАКТИКА

Павлина Стефанова

ВРЕМЕНАТА ОТЛИТАТ, НАПИСАНОТО ОСТАВА

Магдалена Караджункова

Книжка 3
ОЦЕНЯВАНЕТО ОТ РОДИТЕЛИТЕ – ВЪЗМОЖНОСТИ И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

Галина Хитрова, Диана Миронова, Янка Банкова, Павлина Йовчева

Книжка 2
ПРЕВОДЪТ В ЕВРОПА

Ирена Кръстева

ОБЩОБАЛКАНСКИТЕ КОРЕНИ

Русана Бейлери

Книжка 1
ПАДНАЛИТЕ АНГЕЛИ

Мони Алмалех

ПРОФ. Д-Р БАГРЕЛИЯ БОРИСОВА СЪБЧЕВА (1955 – 2013)

Весела Белчева, Свилен Станчев

ПРОЕКТ НА НАЦИОНАЛНО ИЗДАТЕЛСТВО „АЗ БУКИ“ И ФОНД „РУССКИЙ МИР“

ПРОЕКТ НА НАЦИОНАЛНО ИЗДАТЕЛСТВО „АЗ БУКИ“ И ФОНД „РУССКИЙ МИР“

2013 година
Книжка 6
ИЗ ДЕБРИТЕ НА ПОРТУГАЛИСТИКАТА

Весела Чергова. (2012). Конюнктивният имперфект в съвременния пор-

МАТУРА ПО ФРЕНСКИ ЗА ОТЛИЧЕН

Ботева, С., Кръстева, Ж. & Железарова-Сариева, А. 100% успех. Матура по френски език. София: Просвета. 298 с. ISBN: 9789540126258

Книжка 5
ПОЛИТИЧЕСКАТА РЕЧ – МОДЕЛИ НА ПОВЕДЕНИЕ И КОМУНИКАЦИЯ

Владислав Миланов, Надежда Михайлова-Сталянова. (2012). Езикови портрети на български политици. Част първа. София: УИ „Свети Климент Охридски“. 230 с. ISBN 978-954-07-3323-4

ПРОЕКТ НАЦИОНАЛЬНОГО ИЗДАТЕЛЬСТВА „АЗ БУКИ“ И ФОНДА „РУССКИЙ МИР“

Идея проекта «Открытая линия» - популяризация современных тенденции, исследования и анализы ведущих ученых в сфере обучения русскому языку как иностранному, а также - обмен опыта между болгарскими учителями. Проект реализируется Национального издательства «Аз Буки» - часть Ми- нистерство образования и науки Болгарии, вместе с фондом «Русский мир». Сегодня – благодаря мастер-классов, у нас есть исключительная возможность познакомится с новейшими разработками ведущих ученых и мето

Книжка 4
ЧУЖДОЕЗИКОВО ОБУЧЕНИЕ МЕЖДУ ТРАДИЦИИ И ИНОВАЦИИ, МЕЖДУ ОБРАЗОВАТЕЛНА ТЕОРИЯ И УЧЕБНА ПРАКТИКА

Чуждоезиковото обучение в съвременната образователна парадигма – теория, практика, перспективи. Велико Търново: Ивис, 2011, 277 с.

Книжка 3
COMPOUND VERBS FROM А COGNITIVE AND SEMANTIC PERSPECTIVE

Bagasheva, Alexandra. (2012). Refl ections on Compound Verbs and Com-

ТЕАТРАЛЬНАЯ АТМОСФЕРА В КЛАССЕ

Тодорова, Румяна В. Димитрова, Розалина И

ПРАЗНИК В МОЕТО УЧИЛИЩЕ

Анаит Киркорова

Книжка 2
ЗА УЧИТЕЛЯ И ЧОВЕКА ЧУДОМИР – АНАЛИЗ НА ЗАПИСКИТЕ МУ ЗА ЕДНО ПЪТУВАНЕ В ТУРЦИЯ

Мевсим, Хюсеин. Пътуването на Чудомир в Турция (1932). Пловдив: „Жанет 45“, 2012, 200 с. ISBN 978-954-491-785-2 Милена Йорданова

ФУНДАМЕНТАЛНИЯТ ТРУД НА МАРИЯ КИТОВА- ВАСИЛЕВА „ЛЮБОВТА КЪМ СЛОВОТО. ЗА ИЗВОРИТЕ НА НАУКАТА ЗА ЕЗИКА“

Китова-Василева, Мария. Любовта към словото. За изворите на науката за езика (От древността до края на Ренесанса). София: Колибри, 2012, 492 с. ISBN: 978-954-529-982-7x

БИЛИНГВАЛНО ПРЕДУЧИЛИЩНО ОБУЧЕНИЕ

Peter Doyé. Lernen in zwei Sprachen. Deutsch im bilingualen Kindergarten. Hildesheim – Zürich – New York: Georg Olms Verlag AG, 2012, 110 S. ISBN 978-3-487-08870-9

Книжка 1
LES MOYENS SYNTAXIQUES DU RHEME EN RUSSE

Anna Khaldoyanidi, Mary-Annick Morel

ИЗУЧАВАНЕ НА ЕЗИЦИ ОТ ЗРЕЛОСТНИЦИТЕ – НАГЛАСИ, ОЦЕНКИ, ПЕРСПЕКТИВИ1)

Албена Чавдарова, Росица Пенкова, Николина Цветкова

ВСИЧКИ РАЗБИРАТ ОСТИН

Донка Мангачева

ТВОРЕЦЪТ КАТО МОРЕПЛАВАТЕЛ

Аспарух Аспарухов

2012 година
Книжка 6
НА УЧИТЕЛЯ – ЛИЧНО

90 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ПРОФЕСОР ЖАНА МОЛХОВА

ПРОФЕСОР НИКОЛАЙ МИХОВ НА 70 ГОДИНИ

Даниела Кожухарова Николай Николов Михов е роден на 30 април 1942 г. в семейството на индустриалец. През 1956 г. заминава за София, за да учи в гимназия. Изу- чава руски и френски език, към които добавя факултативните латински, немски и английски. Учи неуморно и до днес. Професор-полиглот, който по време на кандидатстудентските кампа- нии, докато проверява работите по френски език, по време на кратката си почивка попълва тестовете по немски и по испански език, показвай

ЕВРОПЕЙСКИ ДЕН НА ЕЗИЦИТЕ

Цветанка Панова

РЕТРОСПЕКТИВНА БИБЛИОГРАФИЯ RETROSPECTIVE BIBLIOGRAPHY

Преди 50 години Симеонов, Йосиф. Някои трудности при изучаване на френски език. С., Наука и изкуство, 1962, 84 с. Методика на обучението по френски език в средния курс на общообра- зователните училища: Учебник за учит. инст. за прогимназ. учители / Валерия Карабаджева. София: Народна просвета, (1962), 192 с. Нагледна граматика на немски език / Жана Николова-Гълъбова. Со- фия: Народна просвета, 1962, 243 с. : с табл., 2 л. табл. Българско-немски речник / Александър Дорич, Герда Минкова, Стефан

КНИГИ И ПЕРИОДИЧНИ ИЗДАНИЯ, ПОЛУЧЕНИ В РЕДАКЦИЯТА BOOKS AND PERIODICALS RECEIVED

Ботева, С., Ж. Кръстева, А. Железарова-Сариева. 100% успех. Матура по френски език. София, Просвета, 298 с. Легурска, П. Семантичен речник на типологичните характеристики на вторичното назоваване в руския и българския език. София, Изда- телство „Ето“, 2011, 312 с. Легурска, П. Съпоставителни лексикални анализи и основа за съпос- тавка. София, Издателство „Ето“, 2011, 228 с. Мавродиева, Ив. Политическа реторика в България: от митингите до онлайн социалните мрежи (1989–2011 г.). Автореферат н

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.