Чуждоезиково обучение
Вход / Регистрация

2016/2, стр. 137 - 145

ПРЕВОДЪТ – ПРОЦЕС НА ТРАНСКОДИРАНЕ

Ирена Кръстева
E-mail: irenakristeva@hotmail.com
Department of Romance Studies
Faculty of Classical and Modern Philology
University of Sofia
15 Tsar Osvoboditel Blvd.

Резюме: Статията анализира критично някои аспекти на семиотичнотрансформационния модел на превода. Първата част проблематизира машинния превод, а втората представя залозите на науката за превода, така както я разбира българският семиотик Александър Людсканов.

Ключови думи: machine translation, science of translation, semiotics, transcoding

Изхождайки от предпоставката, че „всяка информация, независимо от своето съдържание, съществува само във формата на някакъв език или код“ (Lyudskanov, 1969), Александър Людсканов дефинира превода като „процес на комуникация между две семиотични системи“, чието функциониране „може да се представи като механизъм за кодиране и декодиране“ (Nikolova, 2005). Отбелязвайки неоснователната резервираност на голяма част от преводачите към изследванията върху превода, той изтъква необходимостта от обвързване на теорията на превода с практиката. Опровергавайки традиционното разделеление на художествения и специализирания превод, той се опитва да помири обичайно противопоставяните лингвистичен и литературен подход към превода и да изведе универсалните принципи на феномена с цел утвърждаването на теорията на превода като наука.

Машинен превод

Предложеният от Людсканов семиотично-трансформационен модел намира приложение в машинния превод. Идеята за свързване на електрониката и превода възниква в годините на „студената война“. Началото на машинния превод е положено през 1954 г. от съвместно проведения от лингвисти от Джорджтаунския университет във Вашингтон и инженери от IBM експеримент за превод на 49 изречения от руски на английски език. Този първи опит за кодиране на естествените езици е осъществен за нуждите на Комисията за атомна енергия на САЩ. Ето две от преведените изречения1) .

Изходентекст–рускиезикМашиненпревод–английскиезикПреводнаизходниятекстПреводнамашиннияпревод1. Качествоугляопределяетсякалорийностью. The quality of coalis determined bycalory content. Качествотонавъ-глищатасеопределяоткалоричността. Качествотонавъгли-щатасеопределяоткалорийнотосъдър-жание. 2. Междуна-родноепони-маниеявляетсяважнымфакто-ромврешенииполитическихвопросов. Internationalunderstandingconstitutes animport factor indecision of politicalquestions. Международноторазбирателствоеваженфакторврешаванетонаполи-тическитевъпроси. Международноторазбирателствопредставлявафакторзавносаврешаване-тонаполитическитевъпроси.

Първите системи за автоматичен превод се създават за определени двойки езици, а многоезичните програми се появяват значително по-късно. През 1963 – 1964 г. унгарският компютърен лингвист Петер Тома разработва системата SYSTRAN. Този софтуер се усъвършенства за няколко двойки езици: английски – немски (1968); английски – руски (1969); английски – френски (1974), и се внедрява в НАСА и мощни корпорации като General Motors и Xerox. Експерименталното му използване от Генерална дирекция XIII на Европейската комисия започва през 1976 г. През 1986 г. Тома продава правата върху SYSTRAN на френската група „Гашо“, която го разпространява в целия свят. Собственост на корейската CSLi от 2014 г., SYSTRAN предлага понастоящем над 130 двойки езици, като непрекъснато разработва нови конфигурации. С него работят мултинационалните компании Airbus, Barclays, Cisco, системите за национална сигурност, като Американския департамент за отбрана и Френското министерство на отбраната, големите преводачески агенции по света, онлайн преводачът Babel Fish.

Същинското развитие на машинния превод в страните от Източния блок започва през 60-те години на ХХ век с намерението да се противопостави конкурентоспособен продукт на разработваните на Запад системи, и най-вече SYSTRAN. Един от пионерите в тази област е Александър Людсканов. През 1964 г. Людсканов създава в Математическия институт към БАН специализирана група за машинен превод от руски на български език. Това е първият екип, който се занимава с компютърна лингвистика и семиотика в България. На пръв поглед, парадоксално – споделя неговата сътрудничка Елена Паскалева – „причината тези изследвания да започнат в точните науки и изчислителната техника, а не в лингвистиката, е главно идеологическа. Докато математиците отрано са се запознавали с формалните езици и граматики на Ноам Чомски, при езиковедите същият е дамгосван като буржоазен идеолог“ (Paskaleva, 2013).

В рамките на експеримента електронноизчислителната машина Минск-2 превежда една страница от руски на български език. В дългосрочен план усилията на софийската група са насочени към разработване на програма за извличане на информация от тълковните речници с оглед създаване на двуезични бази данни. „Първоначалната утопична идея за машинния превод е, че той е осъществим на универсално смислово равнище, ако за всеки език имаме компютърен модел на прехода от текста до смисъла и обратно (анализ и синтез). Тази утопия се сблъсква с реалната трудност, дори невъзможност, на този пълен преход […]. Този подход, основан на знанието, днес е допълнен от подхода, основан на данните. Той се използва в т. нар. статистически машинен превод, който борави с получени от статистическата обработка на големи обеми текстове двуезични съответствия от различни езикови равнища“ (Paskaleva, 2013).

Основните трудности на машинния превод са именно езикови, а не технически. Машината изпълнява помощна функция в процеса на превеждане – тя подпомага преводача, като извършва „черната работа“. Използвайки тази лексикална и граматическа информация, преводачът трябва да подбере най-подходящите за съответния случай значения и да оформи окончателната версия на превода, като вземе предвид контекста и общия смисъл на съобщението (Людсканов, 1980: 38). Това поражда съществени езикови проблеми. Първият от тях е по-богатото лексикално съдържание и граматическа вариативност на реалните текстове в сравнение с описаните в учебниците. Вторият есвързан с употребата на символи – числа и букви – в различните контексти. Третият – с хомографиите (например английската дума light може да бъде съществително – a bright light [ярка светлина], глагол – to light a cigarette [запалвам цигара], или прилагателно – a light weigth [ниско тегло]). Четвъртият – с пунктуацията. Петият – с форматирането (Loffl er-Laurian, 1996).

Друга група проблеми са свързани с типологията на грешките, а именно неправилното превеждане на термини, съкращения, собствени имена, предлози, членни форми, местоимения, глаголни времена, залози, безлични форми, модалности, отрицание, словоред. Грешките могат да бъдат сведени до два основни типа: граматически и семантични. Нека разгледаме следния пример:

Изходенезик(фр. ) C’est un joli éventailespagnol. Товаекрасивоиспансковетрило. Altavista Translator (англ. ) This is a nice Spanishrange. Товаехубавоиспанскидиа-пазон. Google Translate (англ. ) This is a nice rangeSpanish. ТоваехубавагамаИспански. Altavista Translator (итал. ) Si tratta di una bellagamma di spagnolo. Ставадумазахубавагамаиспански. Google Translate (итал. ) Si tratta di una gammabella spagnola. Ставадумазагамахубаваиспанска.

Допуснатите грешки са както граматически (словоред, съгласуване на съществителното и прилагателното по род), така и семантични (думата ветрило е преведена като гама, диапазон). Те, естествено, подлежат на отстраняване при редaктирането. А техният анализ помага за усъвършенстването на програмата и за „нормализиране“ на езика на нейните продукти.

Разбира се , не липсват и икономически и технически проблеми: висока цена, възможни интерференции с други софтуерни продукти, необходимост от придобиване на умения за работа с програмата и пр. И докато машинният превод на технически текстове е работеща реалност, той все още изглежда неприложим към хуманитарни текстове, към художествени текстове с богата интертекстуалност, метафоричност, многозначност, към игрите на думи и фразеологията, тъй като машината не притежава рефлексивна способност. Възможност за разрешаване на проблема с двусмислието и полисемията е настройването на програмата така, че да разпознава не само морфо-синтактичната структура, но и контекстуалната семантика на думите в превеждания текст. Това се отнася и до затрудненията при различния светоглед на изходната и целевата култура.

Машинният превод има и безспорни предимства: едновременно превеждане на няколко езика, намаляване разходите за заплащане на труда на преводачите поради редуцирането на техния брой, увеличаване на бързината на услугата, спестяване на усилието и досадата от превеждането на не особено интересни текстове. Усъвършенстването на новите софтуери за машинен превод, които съчетават традиционно използваните лингвистични алгоритми със „статистическите съвпадения“, неминуемо ще продължи да развива и да разширява неговия обхват и приложение поради две основни характеристики на програмите: „Колкото повече се използват, толкова повече се усъвършенстват. […] Колкото по-често се появяват онлайн („в облак“ или бази данни...), толкова по-достъпни и използваеми стават за широк кръг потребители“ (Pym, 2013).

Това се отразява, естествено, и на изискванията към преводача. Тъй като някои от манипулациите предполагат по-скоро техническа компетентност и експертност в съответната област, отколкото знание на чуждия език и преводачески умения, функциите на преводача се свеждат до редактирането на машинния превод. Така той се превръща в коректор или в своеобразен „технически комуникатор“ според определението на Антъни Пим. Машинният превод не предполага „изкуството“ на преводача. Неговото оценяване изключва използваните при художествения превод критерии, като красив изказ, богат език, избягване на повторенията, търсене на естетическия ефект. Акцентът се поставя върху разбираемостта и адекватността на целевия текст, а основният критерий за качеството му остава точното пренасяне на инвариантна информация и нейната достъпност.

Залози на науката за превода

Людсканов отнася голяма част от изведените от многогодишните си занимания с машинен превод заключения към човешкия превод, тъй като е убеден, че техните характеристики не се противопоставят, а допълват. Взаимодействието им утвърждава единния научен подход към процеса на превеждане, обуславя съществуването на науката за превода и определя тенденциите в нейното развитие.

Обособяването на науката за превода като самостоятелна дисциплина се налага поради това, че лингвистиката, която се занимава с проблемите на превода дотогава, пренебрегва някои съществени проявления на феномена: „превода като семиотичен механизъм на рецептивно произвеждане на текстове (пренаписващия прочит като превод); превода като средство за развитие на семиосферата, която, както внушава Лотман, влияе върху границите между две култури [...]; превода като пренос между кодове (междусемиотичния превод на Якобсон); превода като интертекстуално отношение в системата на взаимните културни влияния (интертекстуален превод); превода като тотален феномен, включващ и текстовете, които придружават този тип текст“ (Osimo, 2008a: 29 – 30).

Людсканов свързва семиотичното изучаване на преводния процес, чиято цел е изработването на алгоритми за неговото автоматизиране, с когнитивистиката. Междуезиковият превод минава през три фази: анализ, трансформация и синтез. За да се преведе дадено езиково съобщение, то трябва да бъде разбрано. Разбирането предполага анализа на съобщението, т. е. декодирането на неговия смисъл, стилистични и емоционални особености. В тази фаза преводачът избира едно от няколкото възможни значения на всеки от елементите на изходния текст. Изборът му е обусловен от неговата компетентност в съответната област и цели предаването на „инвариантна информация“. Следва опосредстващата междусемиотична фаза, при която преводачът осъществява редица трансформации от „вербалния“ код на изходния език в „менталния“ код на своята памет. Във фазата на синтеза преводачът кодира запаметената информация на целевия език, като отново избира между различните възможности, които той предоставя. Людсканов обръща специално внимание на това, че в процеса на превеждане от един естествен език на друг опосредстващият език, който се използва като референтна система при декодирането (анализа), съвпада с опосредстващия език, който се използва при кодирането (синтеза) (Lyudskanov, 1980). С други думи, процесът на превеждане задължително минава през семиотично опосредстване от когнитивно естество.

„Преводът предполага две равностойни съобщения в два различни кода. Еквивалентността в различието е ключовият проблем на езиковата дейност и основният обект на лингвистиката. Като всеки получател на словесни съобщения, лингвистът тълкува тези съобщения. Нито един езиков факт не може да се интерпретира от науката за езика без превод на знаците, които го съставят, в други знаци, принадлеждащи на същата или на друга система“ (Jakobson, 1995). Роман Якобсон схваща „еквивалентността в различието“ едновременно като обект на лингвистиката и като „разширенa преводимост“.

Александър Людсканов споделя Якобсоновото разбиране за „разширения превод“, който онагледява с излизащия извън строго езиковото поле пример за запечатаните в човешката памет следи на видяния някога паметник на Шипка. Якобсон е убеден, че макар и да не съществува пълна еквивалентност на лексикално равнище, всеки „когнитивен опит“ е преводим, тъй като преводимостта произтича от рефлексивността на езика. И тъй като всеки познавателен опит – смятат и Якобсон, и Людсканов – може да бъде преведен, запаметяването в качеството си на познавателен опит е своеобразен процес на превеждане. Съхранените „следи в паметта представляват отражение, записано на „езика“, на кода на паметта. Но тъй като това записване предполага декодиране и кодиране, които, както вече видяхме, представляват преобразувания на съответни знаци със запазване на инвариантна информация, не представлява ли процесът на запомнянето (както и на „извличането“ на спомена) процес на превод и не съществува ли в главата на човека един „естествен“ преводач, много „по-адекватен“ и „точен“ и „качествен“ от всички други?“ (Lyudskanov, 1980).

Понятието „необходима преводна информация“, т. е. цялата информация за даден езиков израз, която преводачът следва да притежава, за да може да го преведе, е друг теоретичен принос на Людсканов. Откъде се извлича тази информация? На първо място, от запечатаните в неговата памет езикови следи с помощта на лингвистичния анализ. На второ място, с извънлингвистичния анализ на епохата, контекста, стила, естетиката на автора на превежданата творба. И в двата случая става въпрос за семиотичен анализ. С други думи, преводът предполага редица междусемиотични трансформации между словесни и несловесни кодове. „Необходимата преводна информация“ за осъществяване на процеса се определя от опосредстващия език, „който се намира в паметта на преводача (или е материализиран във вид на речници, пособия, правила, книги и пр.). Този L1int [език-посредник] включва освен L1N [естествения език], първо, L1N в системата на който се разгръщат значенията на езиковите компоненти на входното съобщение (за преводач това е обикновено езикът на превода), и определени данни за действителността, кодирани както с второсигнални, така и с първосигнални средства. [...] Необходимостта от лингвистичния и извънлингвистичния анализ произтича от самата същност на LN и на превода между тях“ (Lyudskanov, 1980). Това означава, че междусемиотичният превод участва в междуезиковия превод – във фазата на анализа изходният езиков код се превежда на менталния код, а във фазата на синтеза менталният код се превежда на целевия езиков код. Опосредстващият език следователно е „езикът на паметта“. Процесът на превеждане преобразува „най-напред думите в „меми“, които впоследствие се преработват и превеждат в думи. [...] Людсканов, естествено, не е чел Пърс и неговата дефиниция за значението като превод“ (Osimo, 2008b). Ала схващанията на българския семиотик поразително се доближават до Пърсовите постановки: „ Значението на един знак е неговият превод. Този разгръщащ, превеждащ знак по необходимост принадлежи на някаква семиотична система. Така той може да принадлежи на същия език – L1N (това срещаме в тълковните речници на един език), на езика, на който превеждаме – L2N (това срещаме в двуезичните преводни речници), или на някакъв трети език – L3“ (Lyudskanov, 1980).

Това дава основание науката за превода да бъде разглеждана като „отрасъл на семиотиката“, а нейният обект преводът – като „семиотичен процес на преобразуване“. Процесът, който обичайно се нарича превод, „е съвкупност от процеси на преобразуване (замяна) на знаците, от които се състои дадено съобщение, в знаци от друг код със запазване (дотолкова, доколкото това е възможно поради ентропията) на инвариантна спрямо дадена координатна система информация“ (L yudskanov , 1980). Според Людскановото семиотично определение на превода предаването на съобщението предполага преобразуване на знаците от един код в знаците на друг код със запазване на носената от него информация. Казано накратко, науката за превода се утвърждава като „теория на семиотичните трансформации“ (Lyudskanov, 1980). Затова нейното място не е нито в лингвистиката, нито в литературата, а в семиотиката.

Положените от Людсканов усилия да изведе общите характеристики на художествения и техническия превод, да премахне традиционното противопоставяне на превода като литературна „творческа дейност“ и превода като лингвистична „нетворческа дейност“, да изработи „семиотична концепция за преводния процес“, са други приносни моменти. Предлагането на универсална дефиниция за всички видове превод и на единна наука за превода е новаторско за времето. Тази идея се осмисля и усвоява бавно и мъчително както от теоретиците, така и от практиците. И до днес в България все още се говори за „частни теории на превода“, разграничават се научната „лингвистична теория на превода“ и импресионистичната „литературна теория на превода“, а „общата теория на превода“ се смята за абстрактна и откъсната от практиката.

Характеризиращото семиотичния подход транскодиране стимулира знаковото богатство, но ограничава значенията. Транскодирането предполага на всяка единица от изходния текст да съответства определена единица от целевия текст, а това е невъзможно поради многозначността на означаващите и тяхната зависимост от контекста и комуникативната ситуация. То прави всичко статично, измеримо, околичествимо. Затова и машинният превод се справя доста добре с простите преводни единици, съставени от еднозначни думи, но прави много грешки при полисемичните и метафоричните традуктеми.

БЕЛЕЖКИ

1. Цитирано по Людсканов, 1980: 40. Българският превод е мой – И. К.

REFERENCES / ЛИТЕРАТУРА

Lyudskanov, A. (1969). Printsipat na funktsionalnite ekvivalenti – osnova na teoriyata i praktikata na prevoda (pp. 99 - 115). In: Georgiev, E. (Ed.). Izkustvoto na prevoda. Sofia: Narodna kultura. [Людсканов, А. (1969). Принципът на функционалните еквиваленти – основа на теорията и практиката на превода. (с. 99 –115). В: Емил Георгиев (съст.). Изкуството на превода. София: Народна култура].

Lyudskanov , A. (1980). Prevezhdat chovekat i mashinata . Sofia: Narodna kultura. [Людсканов, А. (1980). Превеждат човекът и машината. София: Народна култура].

Nikolova, I. (2005). Tekstove v dvizhenie: pr oblemi na pr evoda i adaptatsiyata. Sofia: Petko Venedikov . [Николова, И. (2005). Текстове в движение: проблеми на превода и адаптацията. София: Петко Венедиков].

Paskaleva, E. (2013). Nachaloto na rodnata kompyutarna lingvistika. Az Buki, 35, 18 – 19. [Паскалева, Е. (2013). Началото на родната компютърна лингвистика. Аз Буки, 35, 18 – 19].

Jakobson, R. (1995). On linguistic aspects of translation (1959). In:

Venuti, Lawrence, (ed.). The T ranslator ’s Invisibility . A history of translation. London & New York: Routledge, 113 – 125.

Loffler -Laurian, A.-Me. (1996). La traduction automatique . Lille: Presses Universitaires du Septentrion.

Osimo, Bruno. (2008a). Traduzione e qualità. La valutazione in ambito academico e professionale. Milano: Hoepli.

Osimo, B. (2008b). Attualità di Aleksandar Ludskanov. In: Ljudskanov, Alexandre, Un approccio semiotico alla traduzione, tr.it. a cura di Bruno Osimo. Milano: Hoepli, VII – XIX.

Pym, A. (2013). T ranslation skill-sets in a machine-translation age. Meta: journal des traducteurs, 58 (3), 487 – 503.

2025 година
Книжка 6
УПОТРЕБИ НА АОРИСТА ВМЕСТО ИМПЕРФЕКТА В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧЕН АСПЕКТ

Красимира Алексова, Ласка Ласкова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Михаела Москова

Книжка 5
МОПАСАН КАТО ПРЕДМОДЕРНИСТ?

Светла Черпокова

Книжка 4
СИНКРЕТИЗЪМ И МОДАЛНОСТ

Мариана Георгиева

„IMPATIENT WOMEN“ OR THE FUTURE OF THE VALUES / VALUES OF THE FUTURE

Magdalena Kostova-Panayotova, Madeleine Danova

В ИРОНИЧНОТО „ЦАРСТВО“ НА МУЗИЛ

Соня Александрова-Колева

Книжка 3
ЗА УПОТРЕБАТА НА ПАСИВНИ ФОРМИ В ПОЛИТИЧЕСКАТА РЕЧ

Борислав Петров, Биляна Михайлова

ТЕРМИНОЛОГИЯТА В ПЛУВАНЕТО

Биляна Рангелова

ПРЕВОДИТЕ НА Д-Р ЛОНГ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА

Мария Пилева, Елена Крейчова, Надежда Сталянова

Книжка 2
ВЪЛШЕБСТВО И ИНТЕРПРЕТАЦИЯ

Соня Александрова

Книжка 1
ЗАМЯНАТА НА ИМПЕРФЕКТНОТО ОТ АОРИСТНОТО ПРИЧАСТИЕ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧЕН АСПЕКТ

Красимира Алексова, Ласка Ласкова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Михаела Москова

ГЕЙМИФИКАЦИЯТА И УСВОЯВАНЕТО НА ЧУЖД ЕЗИК

Гергана Фъркова, Гергана Боянова, Ани Колева, Зорница Лъчезарова, Венче Младенова

НОВАЯ МОНОГРАФИЯ ПО РУССКОМУ ЯЗЫКОЗНАНИЮ

Михаил Викторович Первушин

2024 година
Книжка 6
ПРОСТРАНСТВЕНИТЕ ИЗМЕРЕНИЯ НА ИЗМЕНЕНИЕТО НА КЛИМАТА И ГЛОБАЛНОТО ЕЗИКОВО РАЗНООБРАЗИЕ

Климент Найденов, Методи Иванов, Антонина Атанасова, Димитър Атанасов, Александър Пейчев

СИРМА ДАНОВА (12.11.1984 – 22.10.2023)

Владимир Сабоурин

СИЛАТА НА ПОСТИСТИНАТА

Владимир Градев

Книжка 5
В ПАМЕТ НА АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ (1953 – 2023)

Надежда Делева, Димитър Веселинов

Книжка 4
A NOTE ON THE LANGUAGE COMPONENTS OF APHASIA

Kostadin Chompalov, Dobrinka Georgieva

ПАМЯТИ ЮРИЯ ДЕРЕНИКОВИЧА АПРЕСЯНА (1930 – 2024)

Димитър Веселинов, Надя Делева

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
РЕПЕРТОРИУМ НА СРЕДНОВЕКОВНИ ЮЖНОСЛАВЯНСКИ РЪКОПИСИ И КОПИСТИ В НАУЧНОИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ КОНТЕКСТ

Детелин Лучев, Максим Гойнов, Десислава Панева-Маринова, Радослав Павлов, Константин Рангочев

ПРОФ. Д-Р БОГДАН МИРЧЕВ НА 80 ГОДИНИ

Ренета Килева-Стаменова, Ева Пацовска-Иванова

КРЪГОВРАТ НА ИЗКУСТВАТА

Ирена Кръстева

2023 година
Книжка 6
ГРАМАТИКА И КОГНИЦИЯ

Мариана Георгиева

БЪЛГАРИСТИКАТА В САМАРА

Димитър Веселинов

Книжка 5
Книжка 4
IMPACT OF INTERNET RESOURCES USED BY KAZAKHSTAN AND KYRGYZSTAN UNIVERSITY STUDENTS FOR ENGLISH LEARNING

Sagimbayeva Jannat Elemesovna, 1;, Tazhitova Gulzhakhan Zarubaevna, 1;, Mukhtarkhanova Ainagul Madievna, 1;, Duvanaeva Karachach Toktomamotovna, 2;, Kurmanayeva Dina Kassimbekovna

Книжка 3
НИЕ СМЕ ТЕЗИ, КОИТО СМЕ

Милена Кирова

Книжка 2
SECOND LANGUAGE ACQUISITION AND SOME OF ITS ASPECTS

Nadezhda Stalyanova, Elena Krejcova

LES MOTS POUR RIRE

Bilyana Mihaylova

BASIC REQUIREMENTS FOR CHARACTERISTICS OF THE KOREAN LANGUAGE E-TEXTBOOK

Lyudmila A. Voronina, Sergey A. Letun, Evgenia Rozenfeld

Книжка 1
2022 година
Книжка 6
SOCIOLINGUISTIC CREDO OF A FOREIGN LANGUAGE TEACHER: THE CASE OF DIGITAL CLASSROOM

Ekaterina A. Savkina, Elena G. Tareva, Dimitrina Lesnevskaya

Книжка 5
Книжка 4
„АНДРЕ МАЛРО – ПИСАТЕЛ И БОРБЕН ИНТЕЛЕКТУАЛЕЦ“ – ПРАЗНИК НА ДУХА

Соня Александрова-Колева, Мая Тименова-Коен

Книжка 3
РАЗРАБОТКА ОПРОСНИКА ДЛЯ ИЗУЧЕНИИ ЯЗЫКОВЫХ БИОГРАФИЙ НОСИТЕЛЕЙ УНАСЛЕДОВАННОГО ЯЗЫКА

Леонид Московкин, Бернгард Бремер, Татьяна Курбангулова, Татьяна Лыпкань

Книжка 2
АКТУАЛЬНЫЕ ТЕМЫ ИССЛЕДОВАНИЙ В СОПОСТАВИТЕЛЬНОЙ ФИЛОЛОГИИ В СОВРЕМЕННОМ КАЗАХСТАНЕ

Молдир Алшынбаева, Дарина Аманбекова, Мерей Балабекова

Книжка 1
КЪМ НОВИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

Човешкият фактор е в основата на обучител- ния процес. Това показват изминалите в пан- демична среда няколко години. Информацион- но-комуникационните технологии се оказаха в центъра на образователните промени и влязоха в ролята на панацея за решаване на кризисните моменти във всички аспекти на обучението. Но не можаха да изпълнят ролята на пълноценна алтернатива на „живите“ срещи в учебната ау- дитория. Вълната от оптимизъм и очаквания вече премина своя пик сред преподавате

РЕЧЕВОЕ РАЗВИТИЕ ПОДРОСТКОВ 10 – 12 ЛЕТ И ИСПОЛЬЗОВАНИЕ ЭЛЕКТРОННЫХ УСТРОЙСТВ

Безруких, Марьяна Михайловна, Логинова, Екатерина Сергеевна, Теребова, Надежда Николаевна, Усцова, Александра Григорьевна, Макарова, Людмила Викторовна

КУЛЬТУРНАЯ ПАМЯТЬ И ПРЕЦЕДЕНТНЫЕ ФЕНОМЕНЫ

Валерий Ефремов, Валентина Черняк, Надя Чернева

2021 година
Книжка 6
КАКВО Е КУРОРТ?

Иля Златанов

ДЕКОНСТРУИРУЯ ФЕЙКИ

Татьяна Цвигун, Алексей Черняков

Книжка 5
ОВАКАНТЯВАНЕТО НА КАНОНА

Цветан Ракьовски

ПРАВО, ПРАВОПИС И ПРАВОГОВОР

Маргарита Гергинова

Книжка 4
Книжка 3
LA DIDACTIQUE DU FLE À LA CROISÉE DES SCIENCES COGNITIVES ET DISCURSIVES

Elena G. Tareva, Elena Porshneva, Indira Abdulmianova

Книжка 2
ЕЗИК, ВЛАСТ, МЕДИЯ

Мариана Георгиева

Книжка 1
ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧНИ АСПЕКТИ НА ПРИСЪСТВЕНОТО ОБУЧЕНИЕ В ЕЛЕКТРОННА СРЕДА

Предизвикателствата пред съвременната лингводидактология през новата 2021 г. без съм- нение са свързани с необичайната обстановка, в която се озова световната образователна система под въздействието на неочакваната епидемична ситуация. Пандемичната вълна предизвика по- врат в хода на естественото развитие на лингво- дидактологичните изследвания. Информацион- но-комуникационните технологии се оказаха в центъра на образователните промени и логично се превърнаха в търсената панац

2020 година
Книжка 6
Книжка 5
ЮРИЙ ЛОТМАН КАК ОБЪЕКТ И МЕТАЯЗЫК

Татьяна Цвигун, Алексей Черняков

К ВОПРОСУ О ПРИЗНАКАХ КВАЗИСИМВОЛА

Григорий Токарев, Надя Чернева

Книжка 4
ЦИФРОВЫЕ СРЕДСТВА В ОБУЧЕНИИ ИНОСТРАННЫМ ЯЗЫКАМ: ОТБОР И ТИПОЛОГИЗАЦИЯ

Бартош Дана, Гальскова Наталья, Харламова Мария, Стоянова Елена

Книжка 3
СИНТАКСИС НА МЕТАЕЗИКА

Мариана Георгиева

BURNOUT LEVELS OF ENGLISH LANGUAGE TEACHERS

Suzan Kavanoz, Yasemin Kırkgöz

КЪМ ИСТОРИЯТА НА ПРЕДЛОГА ОСВЕН

Марияна Цибранска-Костова

Книжка 2
A SEMANTIC DESCRIPTION OF THE COMBINABILITY BETWEEN VERBS AND NOUNS (ON MATERIAL FROM BULGARIAN AND ENGLISH)

Svetlozara Leseva, Ivelina Stoyanova, Maria Todorova, Hristina Kukova

В ПАМЕТ НА ДОЦ. Д-Р ЙОРДАНКА СИМЕОНОВА 28.08.1946 – 25.07.2018

Павлинка Стефанова, Димитър Веселинов

Книжка 1
НОВИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ПРЕД СЪВРЕМЕННАТА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯ

Третото десетилетие на ХХІ век поставя пред лингводидактологията нови предизвикателства. Утвърденото във времето историко-теоретико- практическо разглеждане на тази наука като из- следователско направление, обединяващо всички аспекти на езиковото образование, продължава да поставя във фокус проблема с оптимизиране на акционалността в условията на глобализира- щия се свят. Интерактивността между участни- ците в образователния процес по чужд език из- исква ново преосмисляне на ролит

СИНТАКТИЧНО ОТНОШЕНИЕ

Мариана Георгиева

АКАДЕМИК ЮРИЙ ДЕРЕНИКОВИЧ АПРЕСЯН НА 90 ГОДИНИ

Димитър Веселинов, Надя Делева

2019 година
Книжка 6
TOWARDS CONCEPTUAL FRAMES

Svetla Koeva, Tsvetana Dimitrova, Valentina Stefanova, Dimitar Hristov

Книжка 5
Книжка 4
ПЕДАГОГИЧЕСКАЯ ИННОВАТИКА В ДЕЙСТВИИ

Галина Шамонина, Леонид Московкин

Книжка 3
НАУЧНОЕ НАСЛЕДИЕ ЗОЛОТОГО ВЕКА ИСЛАМА

Сулейменов И.Э., Молдажанова А.А., Копишев Э.Е., Егембердиева З.М., Ниязова Г.Б.

Книжка 2
КОГНИЦИЯ И ПУНКТУАЦИЯ

Мариана Георгиева

КРЪГЛА МАСА „ЕЗИК И ПРЕВОД“

Маргарита Гергинова

Книжка 1
ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ АСПЕКТИ НА СЪВРЕМЕННАТА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯ

Списанието „Чуждоезиково обучение“ е един епистемолого-културологичен монумент на лингводидактологията, която постоянно търси и обновява своя изследователски профил, за да го подложи на опита на времето, преди да се пре- върне в класика. Списанието е барометър на бъл- гарската методическа наука, фиксиращ нейните творчески търсения през годините, проектиращ нови визии и поставящ теоретико-практически ориентири. Текстовете на публикуваните ста- тии са елементи от историята

2018 година
Книжка 6
Книжка 5
PUBLIC AWARENESS OF DYSLEXIA IN BALKAN COUNTRIES

Mirela Duranović, Dobrinka Georgieva, Mirjana Lenček, Tatjana Novović, Muljaim Kačka

Книжка 4
СЕМАНТИЧНИ РЕЛАЦИИ В РАМКИТЕ НА МНОГОКРАТНАTA ХИПЕРОНИМИЯ В УЪРДНЕТ

Светла Коева, Валентина Стефанова, Димитър Христов

МИФЫ О РУССКОМ ЯЗЫКЕ: ON-LINE

Валерий Ефремов

Книжка 3
БЪЛГАРСКИЯТ „MAÎTRE DE LANGUES“

Димитър Веселинов

ДОЦ. Д-РУ ИЛИАНЕ ВЛАДОВОЙ 80 ЛЕТ

Валентина Аврамова

Книжка 2
THE FEAR TO TALK

Adriana Sotirova

Книжка 1
ПРОБЛЕМИТЕ НА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯТА В ПРОСТРАНСТВЕНО-ВРЕМЕВАТА СИТУАЦИЯ НА ХХI ВЕК

Ако речникът е цялата Вселена, подредена по азбучен ред, то научното списание е хронология на науката, фиксирана в статии и съобщения, които с момента на своето отпечатване се превръщат в ав- тентични свидетелства за пътищата на познанието, трасирани от ревностни изследователи на непреход- ните теоретични истини в преходността на човешкия живот. Появяват се автори новатори, които маркират творческия подем на времето, и автори пазители на познанието, съграждано в продълж

ВСИЧКО ДА СТАВА ЗА ПОУКА

Радияна Дринова

2017 година
Книжка 6
LES RÔLES DES MOTS-CLEFS

Anélia Brambarova

НОВО ЗАВРЪЩАНЕ КЪМ МО

Бойка Илиева

Книжка 5
И НЕКА Д УМИТЕ ГОВОРЯТ. . . (Портрет на един бележит учен)

Димитър Веселинов, Екатерина Софрониева

Книжка 4
ЖИВОТЪТ НА КНИГАТА

Анна Ангелова

ИГРОВЫЕ ФОРМЫ ПОПУЛЯРИЗАЦИИ РУССКОГО ЯЗЫКА

Валерий Ефремов, Елена Петренко

ПОЕМ ПО-РУССКИ

Денис Букин

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
НОВИ ОБРАЗОВАТЕЛНИ ХОРИЗОНТИ

Димитър Веселинов, Главен редактор

2016 година
Книжка 6
ДИАЛОГ НА КУЛТУРИТЕ

Анна Ангелова

СВЕТЪТ КАТО СЛОВО

Магдалена Костова-Панайотова, Любка Ненова

НЕЩАТА ОТВЪТРЕ

Анелия Бръмбарова

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
РУССКИЙ ЯЗЫК СОВРЕМЕННОЙ РОССИИ

Вербицкая Людмила Алексеевна

Книжка 2
СТЕФАНА ДИМИТРОВА

Донка Мангачева

ТАТЯНА МИХАЙЛОВНА НИКОЛАЕВА

Стефана Димитрова

Книжка 1
УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ

Димитър Веселинов

ЗАБАВЛЕНИЯ ПО ФРЕНСКИ

Цвета Тодорова

DE VITA BEATA НА ПРЕВОДАЧА

Владимир Сабоурин

2015 година
Книжка 6
SCIENCES ET GUERRE, SCIENCES EN GUERRE

Ioan Panzaru, Florin Turcanu, Simona Necula

Книжка 5
СБОРНИК В ЧЕСТ НА ПРОФ. МАРИЯ КИТОВА

Магдалена Караджункова

Книжка 4
ДО УЧАСТНИЦИТЕ В VII МЕЖДУНАРОДНА КВАЛИФИКАЦИОННА ШКОЛА ВАРНА, 2015

«Ñîâðåìåííûå ïåäàãîãè÷åñêèå òåõíîëîãèè »

МОСКОВКИН ЛЕОНИД ВИКТОРОВИЧ

доктор педагогических наук, профессор кафедры русского языка как иностранного и методики его преподавания

ПОЧЕКАНСКА-НИКОЛЧОВА СТОЯНКА ГЕОРГИЕВА

Мастер-класс «Обучение РКИ в контексте исторической памяти и на-, циональной идентичности (на материале русской литературы)»

БУКИН ДЕНИС ЮРЬЕВИЧ

Сфера научных интересов

Книжка 3
ЗА ДУМАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ

Мария Костова

Книжка 2
ФРАНКОФОНИЯ И ФРАНКОФОНИ

Димитър Веселинов

БИТИЕТО НА ОБРАЗИТЕ

Йосиф Каменов

IN MEMORIAM

Elena Alekova

Книжка 1
LA LANGUE DANS L’OEIL ET LA PEAU

Tzvétiléna Krasteva

ЗАЕДНО ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ

Сабина Павлова

НОВ УЧЕБНИК ПО МЕТОДИКА НА ЧУЖДОЕЗИКОВОТО ОБУЧЕНИЕ

Иванка Мавродиева, Димитър Веселинов

2014 година
Книжка 6
БИЛИНГВИЗЪМ В УСЛОВИЯТА НА НАРУШЕН СЛУХ

Светослава Съева, Ангелина Бекярова

ТРАКИЙСКИЯТ ЕЗИК

Светлана Янакиева

ПЪРВОСТРОИТЕЛЯТ

Анна Ангелова

ПОМАГАЛО ЗА НОВИТЕ БУДИТЕЛИ ОТ КЛАСНАТА СТАЯ

Ана Клисарска, Константин Фиданчев

ДЕТАЛЬ МОЖЕТ СТАТЬ СИМВОЛОМ ЭПОХИ

Борис Тимофеевич Евсеев – поэт, прозаик, эссеист. Лауреат премии Правительства Российской Федера- ции в области культуры и премии «Ве- нец», Бунинской, Горьковской и многих других литературных премий. Получил музыкальное, литературное и жур- налистское образование. В советское время публиковался в Самиздате. Ав- тор 15 книг прозы. Переводился на английский, болгарский, голландский, испанский, итальянский, китайский, немецкий, эстонский, японский и др.

Книжка 5
MIGRATING MEMORIES

Irina Peryanova

Книжка 4
ЕЗИКЪТ – НАУКА И ПРАКТИКА

Павлина Стефанова

ВРЕМЕНАТА ОТЛИТАТ, НАПИСАНОТО ОСТАВА

Магдалена Караджункова

Книжка 3
ОЦЕНЯВАНЕТО ОТ РОДИТЕЛИТЕ – ВЪЗМОЖНОСТИ И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

Галина Хитрова, Диана Миронова, Янка Банкова, Павлина Йовчева

Книжка 2
ПРЕВОДЪТ В ЕВРОПА

Ирена Кръстева

ОБЩОБАЛКАНСКИТЕ КОРЕНИ

Русана Бейлери

Книжка 1
ПАДНАЛИТЕ АНГЕЛИ

Мони Алмалех

ПРОФ. Д-Р БАГРЕЛИЯ БОРИСОВА СЪБЧЕВА (1955 – 2013)

Весела Белчева, Свилен Станчев

ПРОЕКТ НА НАЦИОНАЛНО ИЗДАТЕЛСТВО „АЗ БУКИ“ И ФОНД „РУССКИЙ МИР“

ПРОЕКТ НА НАЦИОНАЛНО ИЗДАТЕЛСТВО „АЗ БУКИ“ И ФОНД „РУССКИЙ МИР“

2013 година
Книжка 6
ИЗ ДЕБРИТЕ НА ПОРТУГАЛИСТИКАТА

Весела Чергова. (2012). Конюнктивният имперфект в съвременния пор-

МАТУРА ПО ФРЕНСКИ ЗА ОТЛИЧЕН

Ботева, С., Кръстева, Ж. & Железарова-Сариева, А. 100% успех. Матура по френски език. София: Просвета. 298 с. ISBN: 9789540126258

Книжка 5
ПОЛИТИЧЕСКАТА РЕЧ – МОДЕЛИ НА ПОВЕДЕНИЕ И КОМУНИКАЦИЯ

Владислав Миланов, Надежда Михайлова-Сталянова. (2012). Езикови портрети на български политици. Част първа. София: УИ „Свети Климент Охридски“. 230 с. ISBN 978-954-07-3323-4

ПРОЕКТ НАЦИОНАЛЬНОГО ИЗДАТЕЛЬСТВА „АЗ БУКИ“ И ФОНДА „РУССКИЙ МИР“

Идея проекта «Открытая линия» - популяризация современных тенденции, исследования и анализы ведущих ученых в сфере обучения русскому языку как иностранному, а также - обмен опыта между болгарскими учителями. Проект реализируется Национального издательства «Аз Буки» - часть Ми- нистерство образования и науки Болгарии, вместе с фондом «Русский мир». Сегодня – благодаря мастер-классов, у нас есть исключительная возможность познакомится с новейшими разработками ведущих ученых и мето

Книжка 4
ЧУЖДОЕЗИКОВО ОБУЧЕНИЕ МЕЖДУ ТРАДИЦИИ И ИНОВАЦИИ, МЕЖДУ ОБРАЗОВАТЕЛНА ТЕОРИЯ И УЧЕБНА ПРАКТИКА

Чуждоезиковото обучение в съвременната образователна парадигма – теория, практика, перспективи. Велико Търново: Ивис, 2011, 277 с.

Книжка 3
COMPOUND VERBS FROM А COGNITIVE AND SEMANTIC PERSPECTIVE

Bagasheva, Alexandra. (2012). Refl ections on Compound Verbs and Com-

ТЕАТРАЛЬНАЯ АТМОСФЕРА В КЛАССЕ

Тодорова, Румяна В. Димитрова, Розалина И

ПРАЗНИК В МОЕТО УЧИЛИЩЕ

Анаит Киркорова

Книжка 2
ЗА УЧИТЕЛЯ И ЧОВЕКА ЧУДОМИР – АНАЛИЗ НА ЗАПИСКИТЕ МУ ЗА ЕДНО ПЪТУВАНЕ В ТУРЦИЯ

Мевсим, Хюсеин. Пътуването на Чудомир в Турция (1932). Пловдив: „Жанет 45“, 2012, 200 с. ISBN 978-954-491-785-2 Милена Йорданова

ФУНДАМЕНТАЛНИЯТ ТРУД НА МАРИЯ КИТОВА- ВАСИЛЕВА „ЛЮБОВТА КЪМ СЛОВОТО. ЗА ИЗВОРИТЕ НА НАУКАТА ЗА ЕЗИКА“

Китова-Василева, Мария. Любовта към словото. За изворите на науката за езика (От древността до края на Ренесанса). София: Колибри, 2012, 492 с. ISBN: 978-954-529-982-7x

БИЛИНГВАЛНО ПРЕДУЧИЛИЩНО ОБУЧЕНИЕ

Peter Doyé. Lernen in zwei Sprachen. Deutsch im bilingualen Kindergarten. Hildesheim – Zürich – New York: Georg Olms Verlag AG, 2012, 110 S. ISBN 978-3-487-08870-9

Книжка 1
LES MOYENS SYNTAXIQUES DU RHEME EN RUSSE

Anna Khaldoyanidi, Mary-Annick Morel

ИЗУЧАВАНЕ НА ЕЗИЦИ ОТ ЗРЕЛОСТНИЦИТЕ – НАГЛАСИ, ОЦЕНКИ, ПЕРСПЕКТИВИ1)

Албена Чавдарова, Росица Пенкова, Николина Цветкова

ВСИЧКИ РАЗБИРАТ ОСТИН

Донка Мангачева

ТВОРЕЦЪТ КАТО МОРЕПЛАВАТЕЛ

Аспарух Аспарухов

2012 година
Книжка 6
НА УЧИТЕЛЯ – ЛИЧНО

90 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ПРОФЕСОР ЖАНА МОЛХОВА

ПРОФЕСОР НИКОЛАЙ МИХОВ НА 70 ГОДИНИ

Даниела Кожухарова Николай Николов Михов е роден на 30 април 1942 г. в семейството на индустриалец. През 1956 г. заминава за София, за да учи в гимназия. Изу- чава руски и френски език, към които добавя факултативните латински, немски и английски. Учи неуморно и до днес. Професор-полиглот, който по време на кандидатстудентските кампа- нии, докато проверява работите по френски език, по време на кратката си почивка попълва тестовете по немски и по испански език, показвай

ЕВРОПЕЙСКИ ДЕН НА ЕЗИЦИТЕ

Цветанка Панова

РЕТРОСПЕКТИВНА БИБЛИОГРАФИЯ RETROSPECTIVE BIBLIOGRAPHY

Преди 50 години Симеонов, Йосиф. Някои трудности при изучаване на френски език. С., Наука и изкуство, 1962, 84 с. Методика на обучението по френски език в средния курс на общообра- зователните училища: Учебник за учит. инст. за прогимназ. учители / Валерия Карабаджева. София: Народна просвета, (1962), 192 с. Нагледна граматика на немски език / Жана Николова-Гълъбова. Со- фия: Народна просвета, 1962, 243 с. : с табл., 2 л. табл. Българско-немски речник / Александър Дорич, Герда Минкова, Стефан

КНИГИ И ПЕРИОДИЧНИ ИЗДАНИЯ, ПОЛУЧЕНИ В РЕДАКЦИЯТА BOOKS AND PERIODICALS RECEIVED

Ботева, С., Ж. Кръстева, А. Железарова-Сариева. 100% успех. Матура по френски език. София, Просвета, 298 с. Легурска, П. Семантичен речник на типологичните характеристики на вторичното назоваване в руския и българския език. София, Изда- телство „Ето“, 2011, 312 с. Легурска, П. Съпоставителни лексикални анализи и основа за съпос- тавка. София, Издателство „Ето“, 2011, 228 с. Мавродиева, Ив. Политическа реторика в България: от митингите до онлайн социалните мрежи (1989–2011 г.). Автореферат н

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.