Чуждоезиково обучение
Вход / Регистрация

2019/2, стр. 139 - 149

ПЛАНИРАНЕ НА СЪВРЕМЕННИЯ УРОК ПО ЧУЖД ЕЗИК В КОНТЕКСТА НА ДИГИТАЛНАТА СРЕДА НА XXI ВЕК

Данаил Данов
E-mail: d.danov@fppse.uni-sofia.bg
Preschool Education and Media Pedagogy
Faculty of Educational Studies and the Arts
Sofia University
Sofia Bulgaria

Резюме: Статията разглежда планирането на урока по чужд език като основен елемент на педагогическата теория и практика. Отстоява мнението, че използването на дигитално-медийната среда – фактор, определящ в голяма степен реалностите на XXI век, може да предизвика рязко подобряване на ефективността на учебния процес. Нещо повече, както показват приведените в статията примери, дигиталната среда – част от ежедневния опит на учениците – осигурява платформа за индивидуализиране на обучението и отговаря по-добре на техните нужди и интереси.

Ключови думи: planning; teaching; learning; digital reality; new technologies

Планирането е процес на анализ, формулиране на задачи, организация на управление, прилагане на действия, мониторинг на среда и оценка на резултатите, свързани с постигането на определени, предварително поставени цели. Урочното планиране е инструмент за обмисляне и определяне на посоката, по която се реализира напредъкът на обучаемите, като същевременно задава по-казателите за оценяване на постиженията им в учебния процес, обвързвайки едновременно поставените цели с техните възможности.

Разглеждано в контекста на XXI век, реализиращо се в условията на дигитална среда, урочното планиране предполага осъзнаването на важността на поне две неща – реалностите на деня, следствие процеса на цифровизация и дигитализация, и необходимостта от създаване и използване на ефективна учебна среда, в която се работи, включително и планира.

а) Реалностите на настоящето. Революцията в информационните и комуникационните технологии, случваща се пред очите ни през последните 20 – 30 години, дава мощен тласък на масовата култура; днес тя е реалност, в която неформалното ясно доминира над формалното; йерахията в отношенията става все по-слаба, недействаща и контрапродуктивна; дигиталните медийни средства буквално ни заливат отвсякъде, а броят на потребителите на информационните и комуникационните технологии лавинообразно нараства, при това с все по-намаляващ праг на възрастта. Според статистиката (Sad & Ebner, 2017), ако през 2014 населението на земята е било 7 милиарда, равно на броя на цифровите устройства – таблети, смартфони, лаптопи и т.н., през 2016 това число нараства на приблизително 15 милиарда, а в края на 2017 г. броят надхвърля 20 – 21 милиарда.

Използвам термините цифровизация и дигитализация като различни, защото, ако цифровизацията се отнася до техническите аспекти на процеса на навлизането на новите технологии за създаване, представяне, съхраняване, възпроизвеждане и разпространяване на информация чрез текст, образ, графика, снимка, видео и звук, то дигитализацията засяга по-скоро социокултурните изменения, настъпили в обществото, което ползва цифровите технологии. Още преди 15 години заговорихме за наличието на digital natives (дигитални по рождение) и digital immigrants (дигитални имигранти) – хора, за които този тип култура е по-чужда, по-допълнително привнесена (Prensky, 2001). А през последните 2 – 3 години говорим за формирането на homo digitalis – термин, определящ новото поколение потребители, подложени на въздействието на дигиталните технологии, успоредно с процеса на прохождането им и на проговарянето им (Saxberg, 2017).

Либерализацията в отношенията между родители и деца, между учители и обучаеми, предизвиква криза в йерархичността на образованието (Robinson, 2017), превръща формалното в неформално, поражда очакванията, че всичко е на „един клик“ разстояние.

Тези процеси по никакъв начин не отминават България, за която данните сочат (графика 1), че първият достъп до интернет технологиите за 50% от децата се случва още преди първи клас, преди прекрачването на прага на училището, преди те да са се научили да четат и да пишат (Kanchev, Apostolov & Danov, 2017), както и че към втори, трети, четвърти клас, но в рамките на началното училище, над 90% от учениците са потребители на дигиталните технологии (Kanchev, Apostolov & Danov, 2017). Нещо повече, от графика 2 става ясно, че над 50% от децата в България прекарват в интернет по-два, три и повече часове, което със сигурност изисква адаптиране на обучението към тези реалности от нов тип (Kanchev, Apostolov & Danov, 2017).

Изследванията показват (Kanchev, Apostolov & Danov, 2017; Robinson, 2017), че очакванията на обучаемите, включително и на тези от началното училище, предполагат тип обучение, силно ориентирано към техните конкретни нужди и интереси, мотивиращо, свързано с желанието им да постигат определени цели, насърчаващо, основано на добронамерена и конструктивна обратна връзка, нестресиращо, гарантиращо висока степен на свобода и провеждано в спокойна обстановка и – не на последно място – отчитащо въздействието на разнообразните медийни ефекти, предизвикани от срещата с дигиталните технологии и средства, и изискващо наличието на ефективна учебна среда.

Графика 1. Първи достъп до интернет на децата в България

Графика 2. Време, прекарвано в интернет от децата в България

Този кратък преглед на реалностите на XXI век, пренасяни и усвоявани чрез дигитални технологии, позволява да преминем и към другия съществен реквизит на планирането на съвременния урок – създаването на ефективна учебна среда. б) Значение на (дигиталната) учебна среда. Разбирането на термина учебна среда (вж. фиг. 1) ни позволява по-ясно да осъзнаем как чрез динамиката на взаимодействие между нейните елементи: субекти, съдържание, отношения и аспекти и т.н., се реализират едновременно процесите на научаване (фиг. 2) и преподаване (фиг. 3). Тази среда събира в себе си освен чисто физически характеристики – достъпност, място на провеждане, логистична обезпеченост и т.н., така и определени психологически аспекти, породени от разнообразните отношения както между самите участници в учебния процес, така и относно нагласите им към даденото учебно съдържание.

Фигура 1. Учебна среда

Учебната среда притежава и различни аспекти: „приемственост“, отнасяща се до по-лесното възприемане на нещата, когато са обозрими, видими, по-лесно усещани; „близост до реалността“, свързана с по-лесното възприемане на подаваната информация, особено що се отнася до валидността ѝ в нови ситуации, различни от тази, в която първоначално е получена; „критичен анализ“, следствие на привнасянето на различни гледни точки и перспективи, на свободен обмен на мнения, резултат на използването на всички канали за обработка на информацията, преминали през всички полета на познанието; и „взаимно доверие“, водещо до по-силното убеждение, че планираните поставени цели могат да бъдат постигнати (Bloom, 1957).

Колкото до „комуникацията“, като градивна част на учебната среда, тя се изразява в постоянно и растящо желание за слушане, говорене, разбиране и подаване на обратна връзка като основно педагогическо средство. Именно в рамките на активната комуникация се поражда и комуникативната компетентност, способност от ключово значение както за успешното усвояване на конкретно познание, така и за цялостното възходящо развитие на обучаемите.

В този смисъл, ако приемем, че усвояването на познанието е съчетание на овладяване на знания, формиране на умения и създаване на положителни нагласи относно същността на предмета на обучение (Bloom, 1957), в условията на училището то основно се фокусира върху процесите на учене и преподаване.

Ученето, като процес на възприемане на познанието, означава активна, целенасочена и осмислена среща с новата информация; рефлексия върху ползите и възможностите за индивидуалното възходящо развитие, което тази информация позволява; нейното критично обобщение и проекция върху цялото налично познание, което обучаемите притежават; и практическото ѝ прилагане, водещо до активното ѝ включване в практическия опит.

Фигура 2. Усвояване на информацията

Докато преподаването е свързано с намесата на учителя в усвояването на познанието и означава преминаване през пет основни фази (Kolb, 1978), през призмата на които следва да се осъществява взаимодействието преподавател и обучаеми. Тези фази са: анализ на нуждите на обучаемите, съставянето на конкретни цели заедно с подходящи критерии за оценка на степента на постигането им; избор на учебни дейности, чрез които целите да бъдат постигнати; приложение на дейностите и оценка на ефективността на процеса.

Фигура 3. Цикъл на преподаване

Процесът на преподаване означава непрекъсващ цикъл на взаимодействие, позволяващ на преподавателя постоянно и точно да преценява дефицитите на обучаемите, свързани с дадено познание, да формулира цели, които ще постига чрез прилагането на конкретни учебни дейности, да оценява онова, което е постигнато, и отново да прави анализ на нуждите от познание.

Какво се случва с учене и преподаване в условията на дигитализация и масирано приложение на новите дигитални средства? Можем ли да твърдим, че новите обстоятелства влияят качествено и променят същността на учебната среда? Въпросите са по-скоро риторични, тъй като навлизането на интернет технологиите във всички области на живота позволява на обучители и обучаеми да разполагат с неограничено по възможности информационно пространство. Днес интернет средата е съществена част от живота на огромното мнозинство потребители, позволяваща обучението да разчупи рамките на класната стая, да излезе от неподвижността и затвореността на учебните заведения, да превърне учебното съдържание в много по-гъвкаво и по-близко до конкретните интереси и нужди на всеки обучаем. Разширената учебна среда осигурява достъп до неизмеримо количество информация, превръща се в основно средство за комуникация, учене и преподаване; поражда нов тип отношения между субектите на учебния процес, като сериозно ги либерализира; влияе пряко на цялостната динамика на взаимодействие между всички елементи.

След казаното дотук следва да видим как може да изглежда нашият конкретен план за даден учебен час. Можем да започнем с резюме, показващо полезността на онова, което ни предстои да предаваме. То служи като силен мотивационен фактор, като средство за постигане на набелязаните ни афективни цели, работещи върху формирането на положителни нагласи сред обучаемите относно нещата, които им преподаваме.

Веднага след него идва ред на ясната формулировка на учебните цели, пос тавянето им в конкретно поле на познанието (Bloom, 1957), което помага по-ясно да се разбират връзката на целите с индивидуалните потребности и желания; кара обучаемите да се чувстват по-включени и обвързани с изучавания обект. Успоредно с формулировката на целите е нужно да определим и конкретните индикатори за оценка на представянето, за да е ясно какво точно очакваме като резултат от поставените учебни цели.

Следващият елемент на планирането е изборът на конкретни учебни дейности, които позволяват най-ефективното постигане на набелязаните цели. Използването на разширената дигитална учебна среда разтоварва преподавателите от необходимостта постоянно да бъдат в центъра на действието, приближава обучаемите до средата, в която са свикнали да се развиват, дава възможност за по-високо разнообразие и сътрудничество.

Прилагането на дейностите на практика е най-добрият показател, способен да покаже дали планирането се осъществява правилно, или не, който позволява с всеки следващ път на употреба на тези дейности то да става все по-ефективно. За тази цел задължително следва да бъде използван анализът като инструмент на планирането, помагащ внасянето на необходимите корекции в различните му елементи. Той е задължителен и при избора на учебните дейности, защото дава възможност за преценка доколко те отговарят на интереса на обучаемите и ги мотивират за по-активно участие.

По-долу са посочени два практически примера за прилагане на практическия алгоритъм за планиране на урока по чужд език чрез използване на разширена образователна среда, базирана на употребата на дигитални медийни средства и платформи.

Първият пример е с използване на учебника по английски език за V клас Hello, страници 22 – 23, обучителна единица №2, представяща темата за дома – Home, sweet home.

Как изглеждат учебните цели, които са залегнали в урока? На първо място, формиране на силни положителни нагласи относно темата на урока, т.е. желание да се усети нещо близко, желано, полезно, нещо, което ясно и видимо помага за индивидуално развитие на обучаемите и за което те биха искали да говорят, споделят и разширяват чуждоезиковите си компетенции. Самият учебник нагледно илюстрира картина на дом, етаж, стълба, стаи и т.н. – все неща, свързани с неща познати и близки, директно влияещи както върху реалния опит, така и върху въображението. Темата позволява припомняне на вече познати езикови ситуации, на упражнявани граматически категории и също така позволява директно надграждане с въвеждане на нова лексика и модели, защото всеки дом е с нещо различен. Т.е. освен наличие на мотивациони цели – желание за участие, приобщеност към учебното съдържание, разбиране за полезността на онова, което се случва, налице са ясни, конкретни и измерими когнитивни и психомоторни цели, създаващи нови знания и формиращи умения. Цели като: усвояване на нови думи – при това по-лесно усвоими, защото се отнасят все до неща, които учениците добре познават; на умения да използват тези думи в разнообразен контекст; на знания за граматически конструкции и на прякото им прилагане. Освен че всеки обучаем може да влезе в темата въз основа на собствения си опит, може да се обогати и от споделеното от останалите. Подобен начин на обучение, базирано на истинска и виртуална реалност, позволява по-лесното освобождаване от редица страхове и задръжки, създава атмосфера, която е в състояние да накара учениците с по-голяма мотивация да преодоляват трудностите, свързани със запомняне и усвояване на нова лексика и граматика. Казано с други думи, постигането на учебните цели минава през включване, правене, учене от грешките, свободно експериментиране – все дейности, улесняващи усвояването на познанието, при това по много естествен и мотвиращ начин. Системата в случая позволява не само широк диапазон от учебни дейности, преходът между които е естествен и плавен. Що се отнася до индикаторите, показващи степента на постигане на учебните цели, то в случая с използвания пример те са брой нови научени думи, логическата последователност при представянето на дома, пълнотата на изложението, коректността на представяне – брой допуснати грешки, степента на креативност и желание за участие.

Вторият пример e от учебника Lit! Ups! за XI клас на гимназиите с усилено изучаване на английски език, стр. 10 – 11, представящ учебно съдържание, запознаващо обучаемите с творчеството на Уилям Шекспир.

Целите на урока отново започват с афективните, онези, които са в състояние да мотивират обучаемите да се включат с желание и активност в урока. Темата за творчеството на Шекспир, макар важна и общочовешка, поради далечния във времето исторически контекст не е невъзможно, на пръв поглед, да изглежда по-далечна на преките им интереси и практика. За да бъде преодолян този „недостатък“, е необходимо да се потърсят начини за нейното креативно проектиране в плоскостта на съвременността, да се намерят средства, чрез които тя да бъде усетена като близка, значима, полезна. В този смисъл самата история на епохата, животът и творчеството на Шекспир следва да бъдат разглеждани в светлината на днешния ден, на вечните теми за литературата, изкуството, любовта, омразата и т.н. Шекспир предлага на всекиго по нещо, най-малкото по отношение на надграждане на интересите и съществуващия опит на обучаемите, така че възможности за формулиране на мотивационни цели като „желание за включване“, „убеденост в полезността на предлаганото познание“, „съпричастност към творческо интепретиране на даден исторически контекст към съвременния“ са налице. Темата спомага за формиране и развитие на умения, като търсене и намиране на информация, умения за представяне и убеждаване, за креативност и т.н.

Учебните дейности – четене, разказване, писане на есе, слушане на части от произведения на автора, дискусия на сценични и/или екранизирани версии на произведения на Шекспир – позволяват широко разнообразие и лесно и плавно редуване и преминаване от една към друга при гарантиран интерес и фокусираност от страна на участниците в учебния процес. Индикаторите за степента на постигане на целите тук могат да бъдат количеството на знания за епохата, личността, темите на различните произведения и герои, свободата на изразяване, уменията за прилагане в контекст, различен от началния, дълбочината на анализа и т.н.

Посочените примери показват, че използването на дигиталната учебна среда при обучението може да изпълнява ролята на средство, което предлага по-високо разнообразие на избора, повече възможности за индивидуализиране на учене и преподаване, повече инструменти за по-добра степен на включване и приобщаване на всички участници в процеса. Дигитализацията, позволяваща, от една страна, превръщането на учебната средата в учебно средство и от друга – на учебните средства в приобщаваща учебна среда, е именно ключът, отварящ вратите към по-високата роля и значение на урочното планиране в контекста на нашето настояще.

REFERENCES/ЛИТЕРАТУРА

Danova, M. (2014). Lit Ups! Essentials in British and American Literature for the 11th grade. Sofia: Prosveta.

Danova. M. (2009). The Re-trainees Programme in English at the English and American Studies Department at Sofia University in English Studies on This Side: Post-2007 Reckonings, ed. by Suman Gutpta and Milena Katsarska. Plovdiv: Plovdiv University Press.

Koleva, E. & Petkova, D. (2016). Hello!, uchebnik po angliyski ezik za V klas. Sofia: Prosveta [Колева, Е. & Петкова, Д. (2016). Hello!, учебник по английски език за V клас. София: Просвета]

Kanchev, P., Apostolov, G. & Danov, D. (2017). Ot mediyno-digitalna gramotnost kam digitalno grazhdanstvo. Sofia: IOO [Кънчев, П., Апостолов, Г. & Данов, Д. (2017). От медийно-дигитална грамотност към дигитално гражданство. София: ИОО]

Robinson, K. (2017). Kreativnite uchilishta. Sofia: RAABE [Робинсън, К. (2017). Креативните училища. София: РААБЕ]

Bloom, B. (1957). Taxonomy of Educational Objectives. New York: McKay.

Kolb, D. (1978). Experiential Learning: Experience as the Source of Learning and Development. Boston: McBer and Company.

Peterson, M. (1997). Planning and Management for a Changing Environment. San Francisco, CA: Jossey-Bass Inc.

Prensky, M. (2001). Digital Natives and Digital Immigrants. MCB University Press, Vol. 9 No. 5.

Potter, J. (2012). Media Effects. New York: SAGE.

Sad, S. & Ebner, M. (2017). Digital Tools for Seamless Learning. USA: IGI Global.

Saxberg, N. (2017). Homo Digitalis. Denmark (http://www.homodigitalis. org/#contact-1)

Underberg, N. & Elaine, Z. (2013). Digital Ethnography: Anthropology, Narrative and New Media. Texas, USA: University of Austin Press.

2025 година
Книжка 6
УПОТРЕБИ НА АОРИСТА ВМЕСТО ИМПЕРФЕКТА В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧЕН АСПЕКТ

Красимира Алексова, Ласка Ласкова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Михаела Москова

Книжка 5
МОПАСАН КАТО ПРЕДМОДЕРНИСТ?

Светла Черпокова

Книжка 4
СИНКРЕТИЗЪМ И МОДАЛНОСТ

Мариана Георгиева

„IMPATIENT WOMEN“ OR THE FUTURE OF THE VALUES / VALUES OF THE FUTURE

Magdalena Kostova-Panayotova, Madeleine Danova

В ИРОНИЧНОТО „ЦАРСТВО“ НА МУЗИЛ

Соня Александрова-Колева

Книжка 3
ЗА УПОТРЕБАТА НА ПАСИВНИ ФОРМИ В ПОЛИТИЧЕСКАТА РЕЧ

Борислав Петров, Биляна Михайлова

ТЕРМИНОЛОГИЯТА В ПЛУВАНЕТО

Биляна Рангелова

ПРЕВОДИТЕ НА Д-Р ЛОНГ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА

Мария Пилева, Елена Крейчова, Надежда Сталянова

Книжка 2
ВЪЛШЕБСТВО И ИНТЕРПРЕТАЦИЯ

Соня Александрова

Книжка 1
ЗАМЯНАТА НА ИМПЕРФЕКТНОТО ОТ АОРИСТНОТО ПРИЧАСТИЕ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧЕН АСПЕКТ

Красимира Алексова, Ласка Ласкова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Михаела Москова

ГЕЙМИФИКАЦИЯТА И УСВОЯВАНЕТО НА ЧУЖД ЕЗИК

Гергана Фъркова, Гергана Боянова, Ани Колева, Зорница Лъчезарова, Венче Младенова

НОВАЯ МОНОГРАФИЯ ПО РУССКОМУ ЯЗЫКОЗНАНИЮ

Михаил Викторович Первушин

2024 година
Книжка 6
ПРОСТРАНСТВЕНИТЕ ИЗМЕРЕНИЯ НА ИЗМЕНЕНИЕТО НА КЛИМАТА И ГЛОБАЛНОТО ЕЗИКОВО РАЗНООБРАЗИЕ

Климент Найденов, Методи Иванов, Антонина Атанасова, Димитър Атанасов, Александър Пейчев

СИРМА ДАНОВА (12.11.1984 – 22.10.2023)

Владимир Сабоурин

СИЛАТА НА ПОСТИСТИНАТА

Владимир Градев

Книжка 5
В ПАМЕТ НА АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ (1953 – 2023)

Надежда Делева, Димитър Веселинов

Книжка 4
A NOTE ON THE LANGUAGE COMPONENTS OF APHASIA

Kostadin Chompalov, Dobrinka Georgieva

ПАМЯТИ ЮРИЯ ДЕРЕНИКОВИЧА АПРЕСЯНА (1930 – 2024)

Димитър Веселинов, Надя Делева

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
РЕПЕРТОРИУМ НА СРЕДНОВЕКОВНИ ЮЖНОСЛАВЯНСКИ РЪКОПИСИ И КОПИСТИ В НАУЧНОИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ КОНТЕКСТ

Детелин Лучев, Максим Гойнов, Десислава Панева-Маринова, Радослав Павлов, Константин Рангочев

ПРОФ. Д-Р БОГДАН МИРЧЕВ НА 80 ГОДИНИ

Ренета Килева-Стаменова, Ева Пацовска-Иванова

КРЪГОВРАТ НА ИЗКУСТВАТА

Ирена Кръстева

2023 година
Книжка 6
ГРАМАТИКА И КОГНИЦИЯ

Мариана Георгиева

БЪЛГАРИСТИКАТА В САМАРА

Димитър Веселинов

Книжка 5
Книжка 4
IMPACT OF INTERNET RESOURCES USED BY KAZAKHSTAN AND KYRGYZSTAN UNIVERSITY STUDENTS FOR ENGLISH LEARNING

Sagimbayeva Jannat Elemesovna, 1;, Tazhitova Gulzhakhan Zarubaevna, 1;, Mukhtarkhanova Ainagul Madievna, 1;, Duvanaeva Karachach Toktomamotovna, 2;, Kurmanayeva Dina Kassimbekovna

Книжка 3
НИЕ СМЕ ТЕЗИ, КОИТО СМЕ

Милена Кирова

Книжка 2
SECOND LANGUAGE ACQUISITION AND SOME OF ITS ASPECTS

Nadezhda Stalyanova, Elena Krejcova

LES MOTS POUR RIRE

Bilyana Mihaylova

BASIC REQUIREMENTS FOR CHARACTERISTICS OF THE KOREAN LANGUAGE E-TEXTBOOK

Lyudmila A. Voronina, Sergey A. Letun, Evgenia Rozenfeld

Книжка 1
2022 година
Книжка 6
SOCIOLINGUISTIC CREDO OF A FOREIGN LANGUAGE TEACHER: THE CASE OF DIGITAL CLASSROOM

Ekaterina A. Savkina, Elena G. Tareva, Dimitrina Lesnevskaya

Книжка 5
Книжка 4
„АНДРЕ МАЛРО – ПИСАТЕЛ И БОРБЕН ИНТЕЛЕКТУАЛЕЦ“ – ПРАЗНИК НА ДУХА

Соня Александрова-Колева, Мая Тименова-Коен

Книжка 3
РАЗРАБОТКА ОПРОСНИКА ДЛЯ ИЗУЧЕНИИ ЯЗЫКОВЫХ БИОГРАФИЙ НОСИТЕЛЕЙ УНАСЛЕДОВАННОГО ЯЗЫКА

Леонид Московкин, Бернгард Бремер, Татьяна Курбангулова, Татьяна Лыпкань

Книжка 2
АКТУАЛЬНЫЕ ТЕМЫ ИССЛЕДОВАНИЙ В СОПОСТАВИТЕЛЬНОЙ ФИЛОЛОГИИ В СОВРЕМЕННОМ КАЗАХСТАНЕ

Молдир Алшынбаева, Дарина Аманбекова, Мерей Балабекова

Книжка 1
КЪМ НОВИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

Човешкият фактор е в основата на обучител- ния процес. Това показват изминалите в пан- демична среда няколко години. Информацион- но-комуникационните технологии се оказаха в центъра на образователните промени и влязоха в ролята на панацея за решаване на кризисните моменти във всички аспекти на обучението. Но не можаха да изпълнят ролята на пълноценна алтернатива на „живите“ срещи в учебната ау- дитория. Вълната от оптимизъм и очаквания вече премина своя пик сред преподавате

РЕЧЕВОЕ РАЗВИТИЕ ПОДРОСТКОВ 10 – 12 ЛЕТ И ИСПОЛЬЗОВАНИЕ ЭЛЕКТРОННЫХ УСТРОЙСТВ

Безруких, Марьяна Михайловна, Логинова, Екатерина Сергеевна, Теребова, Надежда Николаевна, Усцова, Александра Григорьевна, Макарова, Людмила Викторовна

КУЛЬТУРНАЯ ПАМЯТЬ И ПРЕЦЕДЕНТНЫЕ ФЕНОМЕНЫ

Валерий Ефремов, Валентина Черняк, Надя Чернева

2021 година
Книжка 6
КАКВО Е КУРОРТ?

Иля Златанов

ДЕКОНСТРУИРУЯ ФЕЙКИ

Татьяна Цвигун, Алексей Черняков

Книжка 5
ОВАКАНТЯВАНЕТО НА КАНОНА

Цветан Ракьовски

ПРАВО, ПРАВОПИС И ПРАВОГОВОР

Маргарита Гергинова

Книжка 4
Книжка 3
LA DIDACTIQUE DU FLE À LA CROISÉE DES SCIENCES COGNITIVES ET DISCURSIVES

Elena G. Tareva, Elena Porshneva, Indira Abdulmianova

Книжка 2
ЕЗИК, ВЛАСТ, МЕДИЯ

Мариана Георгиева

Книжка 1
ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧНИ АСПЕКТИ НА ПРИСЪСТВЕНОТО ОБУЧЕНИЕ В ЕЛЕКТРОННА СРЕДА

Предизвикателствата пред съвременната лингводидактология през новата 2021 г. без съм- нение са свързани с необичайната обстановка, в която се озова световната образователна система под въздействието на неочакваната епидемична ситуация. Пандемичната вълна предизвика по- врат в хода на естественото развитие на лингво- дидактологичните изследвания. Информацион- но-комуникационните технологии се оказаха в центъра на образователните промени и логично се превърнаха в търсената панац

2020 година
Книжка 6
Книжка 5
ЮРИЙ ЛОТМАН КАК ОБЪЕКТ И МЕТАЯЗЫК

Татьяна Цвигун, Алексей Черняков

К ВОПРОСУ О ПРИЗНАКАХ КВАЗИСИМВОЛА

Григорий Токарев, Надя Чернева

Книжка 4
ЦИФРОВЫЕ СРЕДСТВА В ОБУЧЕНИИ ИНОСТРАННЫМ ЯЗЫКАМ: ОТБОР И ТИПОЛОГИЗАЦИЯ

Бартош Дана, Гальскова Наталья, Харламова Мария, Стоянова Елена

Книжка 3
СИНТАКСИС НА МЕТАЕЗИКА

Мариана Георгиева

BURNOUT LEVELS OF ENGLISH LANGUAGE TEACHERS

Suzan Kavanoz, Yasemin Kırkgöz

КЪМ ИСТОРИЯТА НА ПРЕДЛОГА ОСВЕН

Марияна Цибранска-Костова

Книжка 2
A SEMANTIC DESCRIPTION OF THE COMBINABILITY BETWEEN VERBS AND NOUNS (ON MATERIAL FROM BULGARIAN AND ENGLISH)

Svetlozara Leseva, Ivelina Stoyanova, Maria Todorova, Hristina Kukova

В ПАМЕТ НА ДОЦ. Д-Р ЙОРДАНКА СИМЕОНОВА 28.08.1946 – 25.07.2018

Павлинка Стефанова, Димитър Веселинов

Книжка 1
НОВИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ПРЕД СЪВРЕМЕННАТА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯ

Третото десетилетие на ХХІ век поставя пред лингводидактологията нови предизвикателства. Утвърденото във времето историко-теоретико- практическо разглеждане на тази наука като из- следователско направление, обединяващо всички аспекти на езиковото образование, продължава да поставя във фокус проблема с оптимизиране на акционалността в условията на глобализира- щия се свят. Интерактивността между участни- ците в образователния процес по чужд език из- исква ново преосмисляне на ролит

СИНТАКТИЧНО ОТНОШЕНИЕ

Мариана Георгиева

АКАДЕМИК ЮРИЙ ДЕРЕНИКОВИЧ АПРЕСЯН НА 90 ГОДИНИ

Димитър Веселинов, Надя Делева

2019 година
Книжка 6
TOWARDS CONCEPTUAL FRAMES

Svetla Koeva, Tsvetana Dimitrova, Valentina Stefanova, Dimitar Hristov

Книжка 5
Книжка 4
ПЕДАГОГИЧЕСКАЯ ИННОВАТИКА В ДЕЙСТВИИ

Галина Шамонина, Леонид Московкин

Книжка 3
НАУЧНОЕ НАСЛЕДИЕ ЗОЛОТОГО ВЕКА ИСЛАМА

Сулейменов И.Э., Молдажанова А.А., Копишев Э.Е., Егембердиева З.М., Ниязова Г.Б.

Книжка 2
КОГНИЦИЯ И ПУНКТУАЦИЯ

Мариана Георгиева

КРЪГЛА МАСА „ЕЗИК И ПРЕВОД“

Маргарита Гергинова

Книжка 1
ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ АСПЕКТИ НА СЪВРЕМЕННАТА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯ

Списанието „Чуждоезиково обучение“ е един епистемолого-културологичен монумент на лингводидактологията, която постоянно търси и обновява своя изследователски профил, за да го подложи на опита на времето, преди да се пре- върне в класика. Списанието е барометър на бъл- гарската методическа наука, фиксиращ нейните творчески търсения през годините, проектиращ нови визии и поставящ теоретико-практически ориентири. Текстовете на публикуваните ста- тии са елементи от историята

2018 година
Книжка 6
Книжка 5
PUBLIC AWARENESS OF DYSLEXIA IN BALKAN COUNTRIES

Mirela Duranović, Dobrinka Georgieva, Mirjana Lenček, Tatjana Novović, Muljaim Kačka

Книжка 4
СЕМАНТИЧНИ РЕЛАЦИИ В РАМКИТЕ НА МНОГОКРАТНАTA ХИПЕРОНИМИЯ В УЪРДНЕТ

Светла Коева, Валентина Стефанова, Димитър Христов

МИФЫ О РУССКОМ ЯЗЫКЕ: ON-LINE

Валерий Ефремов

Книжка 3
БЪЛГАРСКИЯТ „MAÎTRE DE LANGUES“

Димитър Веселинов

ДОЦ. Д-РУ ИЛИАНЕ ВЛАДОВОЙ 80 ЛЕТ

Валентина Аврамова

Книжка 2
THE FEAR TO TALK

Adriana Sotirova

Книжка 1
ПРОБЛЕМИТЕ НА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯТА В ПРОСТРАНСТВЕНО-ВРЕМЕВАТА СИТУАЦИЯ НА ХХI ВЕК

Ако речникът е цялата Вселена, подредена по азбучен ред, то научното списание е хронология на науката, фиксирана в статии и съобщения, които с момента на своето отпечатване се превръщат в ав- тентични свидетелства за пътищата на познанието, трасирани от ревностни изследователи на непреход- ните теоретични истини в преходността на човешкия живот. Появяват се автори новатори, които маркират творческия подем на времето, и автори пазители на познанието, съграждано в продълж

ВСИЧКО ДА СТАВА ЗА ПОУКА

Радияна Дринова

2017 година
Книжка 6
LES RÔLES DES MOTS-CLEFS

Anélia Brambarova

НОВО ЗАВРЪЩАНЕ КЪМ МО

Бойка Илиева

Книжка 5
И НЕКА Д УМИТЕ ГОВОРЯТ. . . (Портрет на един бележит учен)

Димитър Веселинов, Екатерина Софрониева

Книжка 4
ЖИВОТЪТ НА КНИГАТА

Анна Ангелова

ИГРОВЫЕ ФОРМЫ ПОПУЛЯРИЗАЦИИ РУССКОГО ЯЗЫКА

Валерий Ефремов, Елена Петренко

ПОЕМ ПО-РУССКИ

Денис Букин

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
НОВИ ОБРАЗОВАТЕЛНИ ХОРИЗОНТИ

Димитър Веселинов, Главен редактор

2016 година
Книжка 6
ДИАЛОГ НА КУЛТУРИТЕ

Анна Ангелова

СВЕТЪТ КАТО СЛОВО

Магдалена Костова-Панайотова, Любка Ненова

НЕЩАТА ОТВЪТРЕ

Анелия Бръмбарова

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
РУССКИЙ ЯЗЫК СОВРЕМЕННОЙ РОССИИ

Вербицкая Людмила Алексеевна

Книжка 2
СТЕФАНА ДИМИТРОВА

Донка Мангачева

ТАТЯНА МИХАЙЛОВНА НИКОЛАЕВА

Стефана Димитрова

Книжка 1
УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ

Димитър Веселинов

ЗАБАВЛЕНИЯ ПО ФРЕНСКИ

Цвета Тодорова

DE VITA BEATA НА ПРЕВОДАЧА

Владимир Сабоурин

2015 година
Книжка 6
SCIENCES ET GUERRE, SCIENCES EN GUERRE

Ioan Panzaru, Florin Turcanu, Simona Necula

Книжка 5
СБОРНИК В ЧЕСТ НА ПРОФ. МАРИЯ КИТОВА

Магдалена Караджункова

Книжка 4
ДО УЧАСТНИЦИТЕ В VII МЕЖДУНАРОДНА КВАЛИФИКАЦИОННА ШКОЛА ВАРНА, 2015

«Ñîâðåìåííûå ïåäàãîãè÷åñêèå òåõíîëîãèè »

МОСКОВКИН ЛЕОНИД ВИКТОРОВИЧ

доктор педагогических наук, профессор кафедры русского языка как иностранного и методики его преподавания

ПОЧЕКАНСКА-НИКОЛЧОВА СТОЯНКА ГЕОРГИЕВА

Мастер-класс «Обучение РКИ в контексте исторической памяти и на-, циональной идентичности (на материале русской литературы)»

БУКИН ДЕНИС ЮРЬЕВИЧ

Сфера научных интересов

Книжка 3
ЗА ДУМАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ

Мария Костова

Книжка 2
ФРАНКОФОНИЯ И ФРАНКОФОНИ

Димитър Веселинов

БИТИЕТО НА ОБРАЗИТЕ

Йосиф Каменов

IN MEMORIAM

Elena Alekova

Книжка 1
LA LANGUE DANS L’OEIL ET LA PEAU

Tzvétiléna Krasteva

ЗАЕДНО ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ

Сабина Павлова

НОВ УЧЕБНИК ПО МЕТОДИКА НА ЧУЖДОЕЗИКОВОТО ОБУЧЕНИЕ

Иванка Мавродиева, Димитър Веселинов

2014 година
Книжка 6
БИЛИНГВИЗЪМ В УСЛОВИЯТА НА НАРУШЕН СЛУХ

Светослава Съева, Ангелина Бекярова

ТРАКИЙСКИЯТ ЕЗИК

Светлана Янакиева

ПЪРВОСТРОИТЕЛЯТ

Анна Ангелова

ПОМАГАЛО ЗА НОВИТЕ БУДИТЕЛИ ОТ КЛАСНАТА СТАЯ

Ана Клисарска, Константин Фиданчев

ДЕТАЛЬ МОЖЕТ СТАТЬ СИМВОЛОМ ЭПОХИ

Борис Тимофеевич Евсеев – поэт, прозаик, эссеист. Лауреат премии Правительства Российской Федера- ции в области культуры и премии «Ве- нец», Бунинской, Горьковской и многих других литературных премий. Получил музыкальное, литературное и жур- налистское образование. В советское время публиковался в Самиздате. Ав- тор 15 книг прозы. Переводился на английский, болгарский, голландский, испанский, итальянский, китайский, немецкий, эстонский, японский и др.

Книжка 5
MIGRATING MEMORIES

Irina Peryanova

Книжка 4
ЕЗИКЪТ – НАУКА И ПРАКТИКА

Павлина Стефанова

ВРЕМЕНАТА ОТЛИТАТ, НАПИСАНОТО ОСТАВА

Магдалена Караджункова

Книжка 3
ОЦЕНЯВАНЕТО ОТ РОДИТЕЛИТЕ – ВЪЗМОЖНОСТИ И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

Галина Хитрова, Диана Миронова, Янка Банкова, Павлина Йовчева

Книжка 2
ПРЕВОДЪТ В ЕВРОПА

Ирена Кръстева

ОБЩОБАЛКАНСКИТЕ КОРЕНИ

Русана Бейлери

Книжка 1
ПАДНАЛИТЕ АНГЕЛИ

Мони Алмалех

ПРОФ. Д-Р БАГРЕЛИЯ БОРИСОВА СЪБЧЕВА (1955 – 2013)

Весела Белчева, Свилен Станчев

ПРОЕКТ НА НАЦИОНАЛНО ИЗДАТЕЛСТВО „АЗ БУКИ“ И ФОНД „РУССКИЙ МИР“

ПРОЕКТ НА НАЦИОНАЛНО ИЗДАТЕЛСТВО „АЗ БУКИ“ И ФОНД „РУССКИЙ МИР“

2013 година
Книжка 6
ИЗ ДЕБРИТЕ НА ПОРТУГАЛИСТИКАТА

Весела Чергова. (2012). Конюнктивният имперфект в съвременния пор-

МАТУРА ПО ФРЕНСКИ ЗА ОТЛИЧЕН

Ботева, С., Кръстева, Ж. & Железарова-Сариева, А. 100% успех. Матура по френски език. София: Просвета. 298 с. ISBN: 9789540126258

Книжка 5
ПОЛИТИЧЕСКАТА РЕЧ – МОДЕЛИ НА ПОВЕДЕНИЕ И КОМУНИКАЦИЯ

Владислав Миланов, Надежда Михайлова-Сталянова. (2012). Езикови портрети на български политици. Част първа. София: УИ „Свети Климент Охридски“. 230 с. ISBN 978-954-07-3323-4

ПРОЕКТ НАЦИОНАЛЬНОГО ИЗДАТЕЛЬСТВА „АЗ БУКИ“ И ФОНДА „РУССКИЙ МИР“

Идея проекта «Открытая линия» - популяризация современных тенденции, исследования и анализы ведущих ученых в сфере обучения русскому языку как иностранному, а также - обмен опыта между болгарскими учителями. Проект реализируется Национального издательства «Аз Буки» - часть Ми- нистерство образования и науки Болгарии, вместе с фондом «Русский мир». Сегодня – благодаря мастер-классов, у нас есть исключительная возможность познакомится с новейшими разработками ведущих ученых и мето

Книжка 4
ЧУЖДОЕЗИКОВО ОБУЧЕНИЕ МЕЖДУ ТРАДИЦИИ И ИНОВАЦИИ, МЕЖДУ ОБРАЗОВАТЕЛНА ТЕОРИЯ И УЧЕБНА ПРАКТИКА

Чуждоезиковото обучение в съвременната образователна парадигма – теория, практика, перспективи. Велико Търново: Ивис, 2011, 277 с.

Книжка 3
COMPOUND VERBS FROM А COGNITIVE AND SEMANTIC PERSPECTIVE

Bagasheva, Alexandra. (2012). Refl ections on Compound Verbs and Com-

ТЕАТРАЛЬНАЯ АТМОСФЕРА В КЛАССЕ

Тодорова, Румяна В. Димитрова, Розалина И

ПРАЗНИК В МОЕТО УЧИЛИЩЕ

Анаит Киркорова

Книжка 2
ЗА УЧИТЕЛЯ И ЧОВЕКА ЧУДОМИР – АНАЛИЗ НА ЗАПИСКИТЕ МУ ЗА ЕДНО ПЪТУВАНЕ В ТУРЦИЯ

Мевсим, Хюсеин. Пътуването на Чудомир в Турция (1932). Пловдив: „Жанет 45“, 2012, 200 с. ISBN 978-954-491-785-2 Милена Йорданова

ФУНДАМЕНТАЛНИЯТ ТРУД НА МАРИЯ КИТОВА- ВАСИЛЕВА „ЛЮБОВТА КЪМ СЛОВОТО. ЗА ИЗВОРИТЕ НА НАУКАТА ЗА ЕЗИКА“

Китова-Василева, Мария. Любовта към словото. За изворите на науката за езика (От древността до края на Ренесанса). София: Колибри, 2012, 492 с. ISBN: 978-954-529-982-7x

БИЛИНГВАЛНО ПРЕДУЧИЛИЩНО ОБУЧЕНИЕ

Peter Doyé. Lernen in zwei Sprachen. Deutsch im bilingualen Kindergarten. Hildesheim – Zürich – New York: Georg Olms Verlag AG, 2012, 110 S. ISBN 978-3-487-08870-9

Книжка 1
LES MOYENS SYNTAXIQUES DU RHEME EN RUSSE

Anna Khaldoyanidi, Mary-Annick Morel

ИЗУЧАВАНЕ НА ЕЗИЦИ ОТ ЗРЕЛОСТНИЦИТЕ – НАГЛАСИ, ОЦЕНКИ, ПЕРСПЕКТИВИ1)

Албена Чавдарова, Росица Пенкова, Николина Цветкова

ВСИЧКИ РАЗБИРАТ ОСТИН

Донка Мангачева

ТВОРЕЦЪТ КАТО МОРЕПЛАВАТЕЛ

Аспарух Аспарухов

2012 година
Книжка 6
НА УЧИТЕЛЯ – ЛИЧНО

90 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ПРОФЕСОР ЖАНА МОЛХОВА

ПРОФЕСОР НИКОЛАЙ МИХОВ НА 70 ГОДИНИ

Даниела Кожухарова Николай Николов Михов е роден на 30 април 1942 г. в семейството на индустриалец. През 1956 г. заминава за София, за да учи в гимназия. Изу- чава руски и френски език, към които добавя факултативните латински, немски и английски. Учи неуморно и до днес. Професор-полиглот, който по време на кандидатстудентските кампа- нии, докато проверява работите по френски език, по време на кратката си почивка попълва тестовете по немски и по испански език, показвай

ЕВРОПЕЙСКИ ДЕН НА ЕЗИЦИТЕ

Цветанка Панова

РЕТРОСПЕКТИВНА БИБЛИОГРАФИЯ RETROSPECTIVE BIBLIOGRAPHY

Преди 50 години Симеонов, Йосиф. Някои трудности при изучаване на френски език. С., Наука и изкуство, 1962, 84 с. Методика на обучението по френски език в средния курс на общообра- зователните училища: Учебник за учит. инст. за прогимназ. учители / Валерия Карабаджева. София: Народна просвета, (1962), 192 с. Нагледна граматика на немски език / Жана Николова-Гълъбова. Со- фия: Народна просвета, 1962, 243 с. : с табл., 2 л. табл. Българско-немски речник / Александър Дорич, Герда Минкова, Стефан

КНИГИ И ПЕРИОДИЧНИ ИЗДАНИЯ, ПОЛУЧЕНИ В РЕДАКЦИЯТА BOOKS AND PERIODICALS RECEIVED

Ботева, С., Ж. Кръстева, А. Железарова-Сариева. 100% успех. Матура по френски език. София, Просвета, 298 с. Легурска, П. Семантичен речник на типологичните характеристики на вторичното назоваване в руския и българския език. София, Изда- телство „Ето“, 2011, 312 с. Легурска, П. Съпоставителни лексикални анализи и основа за съпос- тавка. София, Издателство „Ето“, 2011, 228 с. Мавродиева, Ив. Политическа реторика в България: от митингите до онлайн социалните мрежи (1989–2011 г.). Автореферат н

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.