Чуждоезиково обучение

2019/2, стр. 197 - 201

КРЪГЛА МАСА „ЕЗИК И ПРЕВОД“

Маргарита Гергинова
Faculty of Slavic Philology
University of Sofia
Sofia Bulgaria

Резюме:

Ключови думи:

На 20 ноември 2018 г., в рамките на международната конференция ,,Българистични езиковедски четения“, организирана от Катедрата по български език при Факултета по славянски филологии на СУ „Св. Климент Охридски“, се проведе кръгла маса на тема „Език и превод“. Изтъкнати преводачи, водещи изследователи и преподаватели по теория и практика на превода споделиха своите наблюдения за адаптирането на чуждоезикови елементи към графичната, лексикалната и граматичната система на съвременния български книжовен език, както и за актуалността на нормите, регулиращи тези процеси. Водещи на дискусията бяха проф. Йовка Тишева от Факултета по славянски филологии и доц. Дария Карапеткова от Факултета по класически и нови филологии на СУ.

Основните посоки на дискусията бяха свързани с практиката по транскрибирането и адаптирането на съществителни собствени имена при превод на български език, връзката между теорията на превода, нормите на книжовния български правопис и реалността на преводаческата практика в писмения делови, художествен и филмов превод. По темата за транскрипцията се проведе продуктивна дискусия, в която бяха заявени разнопосочни мнения. Учените, които изхождаха от собствения си богат опит в превода от различни езици, не бяха напълно единодушни по въпроса за необходимостта от регламентиране при предаване на чужди имена на български език. Според по-голямата част от изследователите и преводачите трябва да се формулират научно мотивирани правила за транскрибиране, които да зададат норма, която да е последователна и да бъде следвана. Тази теза беше допълнена с предложения и примери, отразяващи спецификите на различни езици, които трябва да бъдат отразени при формулирането на актуални правила за транскрибиране. Някои от участниците заявиха, че трябва да има централизация и регламентиране на транскрипцията, която да бъде валидна за всички преводи. Бяха представени аргументи и срещу такова регламентиране, тъй като на този етап нормативните речници на българския книжовен език не могат да служат като документ, регламентиращ единни правила за транскрибиране. Друга група от предложенията беше свързана с това да се актуализират академичните курсове в различните езикови специалности, в които се преподава транскрипция.

Един от застъпниците на тезата, че трябва да има регламентиране на правила за транскрипция при превод, беше проф. Димитър Веселинов от ФКНФ, който заяви, че в някои държави, в които има закон за езика, практиката е унифицирана. „Тук знаете, че законът за българския език стои, но дали ще стигне до Парламента и дали ще бъде приет, никой не може да каже. Ние имаме два пътя за превод – единият е правописният речник, който е дело на Българската академия на науките. Може би това е един от важните пътища и чрез него се възстановява старата традиция да се преминава към транскрипцията през кодификацията на Института за български език. Това би било едно от възможните решения. Въпросът е коя да е регламентиращата институция – Министерският съвет или Министерството на образованието и науката, защото в училище учебниците се въвеждат и одобряват от МОН. От друга страна, Министерството на външните работи издава списъците с имената на държавите, градовете и т.н. Тези списъци определят дали е Хърватска, или Хърватия. Една от целите на нашата дискусия е откъде и по какъв начин науката да си каже мнението и да бъде от полза, защото науката става полезна, когато решава жизненоважни за цялото общество въпроси, а не когато се занимаваме с дребни теми, от които няма никакъв резултат“, каза проф. Веселинов.

Като продължение на тази теза проф. Милена Попова от ФКНФ заяви, че за да се разработят общи основополагащи принципи, трябва да се вземе предвид спецификата на различните езици. „Има едно много качествено натрупване на материал и това са разработките на проф. Иван Кънчев, проф. Борис Парашкевов, проф. Андрей Данчев, но за да бъдат разработени единни принципи, трябва да се анализира фонетиката на различните езици. Необходима е база и след като се натрупа достатъчно материал, ще се достигне до едно ново ниво на обобщение. Тогава тези основни принципи, които ще бъдат изведени, ще бъдат много по-точни. Този тип норми, свързани с превода, би трябвало да се разработват не само от българисти, но и от специалисти по съответния чужд език“, заяви проф. Попова.

Доц. Дария Карапеткова от ФКНФ също подкрепи мнението, че са необходими спешна централизация и регламентиране на транскрипцията, а правилата да са ясно и достъпно формулирани за всички, които търсят отговор на въпроса как е редно да се напише на български това чуждо име. „Защото дори и малцината, които пожелаят да спазват някакви правила, имат затруднение – или не могат да ги открият, или не са удовлетворени от формулировките. Бих искала да повдигна и въпроса за преводаческите агенции, които работят с документи, в които фигурират лични имена. Тяхната практика на моменти е в абсолютен разрез с това, което ние, езиковедите, смятаме за редно“, коментира доц. Карапеткова. Специално при превода на документи от италиански на български език тя отбеляза проблемите с двойните съгласни, които в работата на преводаческите агенции намират различни, понякога доста парадоксални, решения. Въпреки това изследователката отбеляза, че институциите и академичната общност нямат много инструменти, с които да се наложат над този произвол. Доц. Карапеткова предложи да се търсят начини за прокарване на единна практика, която да бъде и достатъчно добре популяризирана, за да се възприеме от преводачите в тяхната практика.

Един от доайените в областта на теорията на превода – проф. Борис Парашкевов, сподели, че отдавна се занимава с проблемите при транскрипцията: „Някои смятат този въпрос за абсолютно маргинален, защото за тях не е много важно кое име как ще се напише. Например конструкцията на английски „tch“, която в момента на български се пише с „тч“. Защо? Навремето Тачър на руски се пишеше Тетчер. Тогава ние не взехме тази транскрипция от руски. Трябва да се помисли за чисто графичната страна при предаването на имената. Срещат се много грешки при транскрибирането и от немски. В България се изпращат немски филми с преводи на английски език. Те се превеждат от английски и преводачът не е длъжен да знае кой немски град или име как се произнасят. По тази причина преводачите си го нагаждат по някакъв свой начин, така понякога се получават много комични ситуации“, заяви проф. Парашкевов. Във връзка с филмовите преводи той посочи: „Преводачите обикновено се оправдават, че нямат време за справки, и най-често това е така. На тях им се дава нещо, което трябва да преведат, без да гледат филма, но този, който субтитрира или дублира, би трябвало да види дали дадена дума, която е преведена по един от възможните начини, е правилна, или не“. Според проф. Парашкевов някои български граматични форми при превода чезнат и ще изчезват все повече. Специалистът обърна внимание на факта, че формата кой вместо кого вече е масова – „на кой, от кой, за кой“, значително по-рядко се наблюдават формите „кому“ и „кого“, а „чий“ или „чийто“ също са много рядко срещани.

Доц. Христо Стаменов от ФКНФ насочи вниманието към академичната подготовка по транскрипция: „Тази дискусия не може да мине, без да се спомене името на проф. Андрей Данчев. Той е автор на най-солидната книга за транскрипция на английските имена на български език, но в тази негова разработка са разгледани и принципни въпроси, които са валидни за транскрибирането не само от английски език. На академично ниво се преподава транскрипция, но това остава като „глас в пустиня“. Книгата на Данчев, която споменавам и която за мен остава образец, не се отваря, не се чете и не се знае“, каза доц. Стаменов.

Конструктивни предложения във връзка с тезата за централизирани правила, регламентиращи транскрипцията, представиха гл. ас. д-р Иван Тенев и гл. ас. д-р Владимир Найденов от ФКНФ. „Едва ли едно централизирано правило би решило въпроса или проблема с транскрипцията. Първо, трябва да си дадем сметка по какъв начин в момента е регламентирана транскрипцията на чужди имена изобщо. Ние имаме някаква налична база, визирайки справочниците на проф. Парашкевов за немски език, на проф. Данчев за английски език, на проф. Кънчев за испански език, на проф. Найденова за унгарски език и т.н. Въпросът е дали може да има ефективен механизъм, по който тази база да бъде наложена от съответна държавна институция“, сподели д-р Тенев. Трябва да се обърне внимание и на механизмите, по които проникват транскрибираните варианти на чуждите имена в ежедневието на хората. Те отново насочиха към филмовия превод, където отбелязаха, че няма нито редактори, нито коректори. Преводите на художествената литература също са механизъм, през който се популяризират различни версии на чужди имена. Д-р Тенев спомена и информационните агенции, тъй като през този информационен поток навлизат много чужди имена, и то най-актуалните. Според него работата на теоретиците и изследователите на превода трябва да бъде именно с тях, тъй като от там медии, като вестници, телевизии и радиа, черпят информация. От една страна, трябва да се огледат механизмите, а от друга – възможните начини за регламентиране, но да има приемственост с това, което вече съществува. Д-р Найденов допълни тази теза, като заяви, че има достатъчно теоретични разработки по въпроса на транскрипцията, те трябва да бъдат популяризирани и осмислени от гледна точка на конкретния език и при необходимост – актуализирани. „Това, което е наистина проблемно, е фактът, че поради липсата на обучение по транскрипция се стига до непоследователна практика, дори и в рамките на едно издание от един и същи преводач. На първо място, трябва да има съзнание за въпросите на трнаскрипцията. По-добре е да има препоръчителни инструкции, които да се разпространяват по-широко, не е задължително това да се оформя законодателно, защото този закон може да се обърне срещу самите нас“, подкрепи тезата си д-р Найденов.

Проф. Светла Коева, директор от Института за български език – БАН, заяви че според нея не е възможно да бъде създадена такава законова уредба, която да отразява всички езици, всички посоки на превода, като при това всички правила да бъдат абсолютно верни. Според нея задачата да се формулират правила, които да се превърнат в основа за закон или подобен нормативен документ, е непосилна. Тя подчерта още, че правописният речник на съвременния български книжовен език няма за цел да дава общовалидни правила за транскрипцията на чужди имена.

По темата за транскрибирането и транслитерирането се изказа и доц. Екатерина Търпоманова от ФСФ, която сподели опита си при превод от албански на български език. „Няма как албанската фонетика да бъде приравнена към българската. Преводите от този език са по-скоро рядкост, все още няма богата база за съставяне на някакви норми. Това поставя голяма трудност при превода, особено при превода на имена. В албанската фонетика подобно на българската има звук твърдо „л“ и меко „л‘“, но за разлика от българските твърди и меки съгласни албанските никога не са позиционни – има случаи, в които „л“ остава твърдо, а след него има мека гласна. Съответно твърдото „л“ остава твърдо във всички позиции, а мекото остава меко във всички позиции. Моят личен подход е да адаптирам фонемите към българската фонетика. Проблемите при превода са адаптация на фонетиката, която често е много различна от българската, както и адаптацията на названията – топоними или антропоними, които могат да се преведат с фонетично съответствие, с близко съответствие или със замяна на име, което е познато в българския език“. Доц. Търпоманова даде интересни примери с имената на албанските градове Вльора – Валона, Драч – Дуръс.

Във връзка с методите при транскрибиране проф. Маргарита Младенова от ФСФ обърна внимание на въпроса за интуицията на преводача. „Струва ми се, че най-голямата беда не само при транскрипцията, но и при употребата на различни етикетни фрази и предлагането на различни ситуативни решения е интуицията на преводача, която много рядко е на ниво, особено що се отнася до филмовия превод. Художественият превод се подготвя по-старателно, с намесата на редактор и с много повече чувство от страна на преводача. Докато филмите се превеждат „на конвейер“. Има пет ключови фрази, които човек знае, че героите ще си кажат, защото дори и друго да са си казали, преводачът пак това ще преведе“, каза проф. Младенова.

Доц. Надежда Сталянова от ФСФ подчерта, че по отношение на филмовия превод не трябва да се генерализира, защото има телевизии, които подхождат сериозно към редактирането на преводите. „Личността на редактора по отношение на филмовия превод не е панацея, а и отговорността е на преводача. Като преводач на филма се чува моето име, а не на редактора. Проблемите на превода са много комплексни и не може да се обвиняват само преводачите в липса на компетентност, както не може да се каже, че редакторът е последната инстанция. Проблемите са по-многопластови. Въобще за посланията на превода важи следното: тогава, когато го усещаме като превод, значи преводът не е добър, не звучи на български.“

В заключение проф. Светла Коева покани всички преводачи, преподаватели и изследователи на превода да съдействат на Института за български език в разработването на примерни списъци с най-често срещани лични имена от чужди езици. Тя обясни, че към момента се провеждат тестове на такава платформа за имена от английски език, и сподели, че чрез предоставяне на подобни научно проверени модели практиката на преводачите ще става по-добра, дори и без да е регламентирана с кодифицирани норми.

2025 година
Книжка 6
УПОТРЕБИ НА АОРИСТА ВМЕСТО ИМПЕРФЕКТА В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧЕН АСПЕКТ

Красимира Алексова, Ласка Ласкова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Михаела Москова

Книжка 5
МОПАСАН КАТО ПРЕДМОДЕРНИСТ?

Светла Черпокова

Книжка 4
СИНКРЕТИЗЪМ И МОДАЛНОСТ

Мариана Георгиева

„IMPATIENT WOMEN“ OR THE FUTURE OF THE VALUES / VALUES OF THE FUTURE

Magdalena Kostova-Panayotova, Madeleine Danova

В ИРОНИЧНОТО „ЦАРСТВО“ НА МУЗИЛ

Соня Александрова-Колева

Книжка 3
ЗА УПОТРЕБАТА НА ПАСИВНИ ФОРМИ В ПОЛИТИЧЕСКАТА РЕЧ

Борислав Петров, Биляна Михайлова

ТЕРМИНОЛОГИЯТА В ПЛУВАНЕТО

Биляна Рангелова

ПРЕВОДИТЕ НА Д-Р ЛОНГ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА

Мария Пилева, Елена Крейчова, Надежда Сталянова

Книжка 2
ВЪЛШЕБСТВО И ИНТЕРПРЕТАЦИЯ

Соня Александрова

Книжка 1
ЗАМЯНАТА НА ИМПЕРФЕКТНОТО ОТ АОРИСТНОТО ПРИЧАСТИЕ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧЕН АСПЕКТ

Красимира Алексова, Ласка Ласкова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Михаела Москова

ГЕЙМИФИКАЦИЯТА И УСВОЯВАНЕТО НА ЧУЖД ЕЗИК

Гергана Фъркова, Гергана Боянова, Ани Колева, Зорница Лъчезарова, Венче Младенова

НОВАЯ МОНОГРАФИЯ ПО РУССКОМУ ЯЗЫКОЗНАНИЮ

Михаил Викторович Первушин

2024 година
Книжка 6
ПРОСТРАНСТВЕНИТЕ ИЗМЕРЕНИЯ НА ИЗМЕНЕНИЕТО НА КЛИМАТА И ГЛОБАЛНОТО ЕЗИКОВО РАЗНООБРАЗИЕ

Климент Найденов, Методи Иванов, Антонина Атанасова, Димитър Атанасов, Александър Пейчев

СИРМА ДАНОВА (12.11.1984 – 22.10.2023)

Владимир Сабоурин

СИЛАТА НА ПОСТИСТИНАТА

Владимир Градев

Книжка 5
В ПАМЕТ НА АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ (1953 – 2023)

Надежда Делева, Димитър Веселинов

Книжка 4
A NOTE ON THE LANGUAGE COMPONENTS OF APHASIA

Kostadin Chompalov, Dobrinka Georgieva

ПАМЯТИ ЮРИЯ ДЕРЕНИКОВИЧА АПРЕСЯНА (1930 – 2024)

Димитър Веселинов, Надя Делева

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
РЕПЕРТОРИУМ НА СРЕДНОВЕКОВНИ ЮЖНОСЛАВЯНСКИ РЪКОПИСИ И КОПИСТИ В НАУЧНОИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ КОНТЕКСТ

Детелин Лучев, Максим Гойнов, Десислава Панева-Маринова, Радослав Павлов, Константин Рангочев

ПРОФ. Д-Р БОГДАН МИРЧЕВ НА 80 ГОДИНИ

Ренета Килева-Стаменова, Ева Пацовска-Иванова

КРЪГОВРАТ НА ИЗКУСТВАТА

Ирена Кръстева

2023 година
Книжка 6
ГРАМАТИКА И КОГНИЦИЯ

Мариана Георгиева

БЪЛГАРИСТИКАТА В САМАРА

Димитър Веселинов

Книжка 5
Книжка 4
IMPACT OF INTERNET RESOURCES USED BY KAZAKHSTAN AND KYRGYZSTAN UNIVERSITY STUDENTS FOR ENGLISH LEARNING

Sagimbayeva Jannat Elemesovna, 1;, Tazhitova Gulzhakhan Zarubaevna, 1;, Mukhtarkhanova Ainagul Madievna, 1;, Duvanaeva Karachach Toktomamotovna, 2;, Kurmanayeva Dina Kassimbekovna

Книжка 3
НИЕ СМЕ ТЕЗИ, КОИТО СМЕ

Милена Кирова

Книжка 2
SECOND LANGUAGE ACQUISITION AND SOME OF ITS ASPECTS

Nadezhda Stalyanova, Elena Krejcova

LES MOTS POUR RIRE

Bilyana Mihaylova

BASIC REQUIREMENTS FOR CHARACTERISTICS OF THE KOREAN LANGUAGE E-TEXTBOOK

Lyudmila A. Voronina, Sergey A. Letun, Evgenia Rozenfeld

Книжка 1
2022 година
Книжка 6
SOCIOLINGUISTIC CREDO OF A FOREIGN LANGUAGE TEACHER: THE CASE OF DIGITAL CLASSROOM

Ekaterina A. Savkina, Elena G. Tareva, Dimitrina Lesnevskaya

Книжка 5
Книжка 4
„АНДРЕ МАЛРО – ПИСАТЕЛ И БОРБЕН ИНТЕЛЕКТУАЛЕЦ“ – ПРАЗНИК НА ДУХА

Соня Александрова-Колева, Мая Тименова-Коен

Книжка 3
РАЗРАБОТКА ОПРОСНИКА ДЛЯ ИЗУЧЕНИИ ЯЗЫКОВЫХ БИОГРАФИЙ НОСИТЕЛЕЙ УНАСЛЕДОВАННОГО ЯЗЫКА

Леонид Московкин, Бернгард Бремер, Татьяна Курбангулова, Татьяна Лыпкань

Книжка 2
АКТУАЛЬНЫЕ ТЕМЫ ИССЛЕДОВАНИЙ В СОПОСТАВИТЕЛЬНОЙ ФИЛОЛОГИИ В СОВРЕМЕННОМ КАЗАХСТАНЕ

Молдир Алшынбаева, Дарина Аманбекова, Мерей Балабекова

Книжка 1
КЪМ НОВИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

Човешкият фактор е в основата на обучител- ния процес. Това показват изминалите в пан- демична среда няколко години. Информацион- но-комуникационните технологии се оказаха в центъра на образователните промени и влязоха в ролята на панацея за решаване на кризисните моменти във всички аспекти на обучението. Но не можаха да изпълнят ролята на пълноценна алтернатива на „живите“ срещи в учебната ау- дитория. Вълната от оптимизъм и очаквания вече премина своя пик сред преподавате

РЕЧЕВОЕ РАЗВИТИЕ ПОДРОСТКОВ 10 – 12 ЛЕТ И ИСПОЛЬЗОВАНИЕ ЭЛЕКТРОННЫХ УСТРОЙСТВ

Безруких, Марьяна Михайловна, Логинова, Екатерина Сергеевна, Теребова, Надежда Николаевна, Усцова, Александра Григорьевна, Макарова, Людмила Викторовна

КУЛЬТУРНАЯ ПАМЯТЬ И ПРЕЦЕДЕНТНЫЕ ФЕНОМЕНЫ

Валерий Ефремов, Валентина Черняк, Надя Чернева

2021 година
Книжка 6
КАКВО Е КУРОРТ?

Иля Златанов

ДЕКОНСТРУИРУЯ ФЕЙКИ

Татьяна Цвигун, Алексей Черняков

Книжка 5
ОВАКАНТЯВАНЕТО НА КАНОНА

Цветан Ракьовски

ПРАВО, ПРАВОПИС И ПРАВОГОВОР

Маргарита Гергинова

Книжка 4
Книжка 3
LA DIDACTIQUE DU FLE À LA CROISÉE DES SCIENCES COGNITIVES ET DISCURSIVES

Elena G. Tareva, Elena Porshneva, Indira Abdulmianova

Книжка 2
ЕЗИК, ВЛАСТ, МЕДИЯ

Мариана Георгиева

Книжка 1
ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧНИ АСПЕКТИ НА ПРИСЪСТВЕНОТО ОБУЧЕНИЕ В ЕЛЕКТРОННА СРЕДА

Предизвикателствата пред съвременната лингводидактология през новата 2021 г. без съм- нение са свързани с необичайната обстановка, в която се озова световната образователна система под въздействието на неочакваната епидемична ситуация. Пандемичната вълна предизвика по- врат в хода на естественото развитие на лингво- дидактологичните изследвания. Информацион- но-комуникационните технологии се оказаха в центъра на образователните промени и логично се превърнаха в търсената панац

2020 година
Книжка 6
Книжка 5
ЮРИЙ ЛОТМАН КАК ОБЪЕКТ И МЕТАЯЗЫК

Татьяна Цвигун, Алексей Черняков

К ВОПРОСУ О ПРИЗНАКАХ КВАЗИСИМВОЛА

Григорий Токарев, Надя Чернева

Книжка 4
ЦИФРОВЫЕ СРЕДСТВА В ОБУЧЕНИИ ИНОСТРАННЫМ ЯЗЫКАМ: ОТБОР И ТИПОЛОГИЗАЦИЯ

Бартош Дана, Гальскова Наталья, Харламова Мария, Стоянова Елена

Книжка 3
СИНТАКСИС НА МЕТАЕЗИКА

Мариана Георгиева

BURNOUT LEVELS OF ENGLISH LANGUAGE TEACHERS

Suzan Kavanoz, Yasemin Kırkgöz

КЪМ ИСТОРИЯТА НА ПРЕДЛОГА ОСВЕН

Марияна Цибранска-Костова

Книжка 2
A SEMANTIC DESCRIPTION OF THE COMBINABILITY BETWEEN VERBS AND NOUNS (ON MATERIAL FROM BULGARIAN AND ENGLISH)

Svetlozara Leseva, Ivelina Stoyanova, Maria Todorova, Hristina Kukova

В ПАМЕТ НА ДОЦ. Д-Р ЙОРДАНКА СИМЕОНОВА 28.08.1946 – 25.07.2018

Павлинка Стефанова, Димитър Веселинов

Книжка 1
НОВИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ПРЕД СЪВРЕМЕННАТА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯ

Третото десетилетие на ХХІ век поставя пред лингводидактологията нови предизвикателства. Утвърденото във времето историко-теоретико- практическо разглеждане на тази наука като из- следователско направление, обединяващо всички аспекти на езиковото образование, продължава да поставя във фокус проблема с оптимизиране на акционалността в условията на глобализира- щия се свят. Интерактивността между участни- ците в образователния процес по чужд език из- исква ново преосмисляне на ролит

СИНТАКТИЧНО ОТНОШЕНИЕ

Мариана Георгиева

АКАДЕМИК ЮРИЙ ДЕРЕНИКОВИЧ АПРЕСЯН НА 90 ГОДИНИ

Димитър Веселинов, Надя Делева

2019 година
Книжка 6
TOWARDS CONCEPTUAL FRAMES

Svetla Koeva, Tsvetana Dimitrova, Valentina Stefanova, Dimitar Hristov

Книжка 5
Книжка 4
ПЕДАГОГИЧЕСКАЯ ИННОВАТИКА В ДЕЙСТВИИ

Галина Шамонина, Леонид Московкин

Книжка 3
НАУЧНОЕ НАСЛЕДИЕ ЗОЛОТОГО ВЕКА ИСЛАМА

Сулейменов И.Э., Молдажанова А.А., Копишев Э.Е., Егембердиева З.М., Ниязова Г.Б.

Книжка 2
КОГНИЦИЯ И ПУНКТУАЦИЯ

Мариана Георгиева

КРЪГЛА МАСА „ЕЗИК И ПРЕВОД“

Маргарита Гергинова

Книжка 1
ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ АСПЕКТИ НА СЪВРЕМЕННАТА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯ

Списанието „Чуждоезиково обучение“ е един епистемолого-културологичен монумент на лингводидактологията, която постоянно търси и обновява своя изследователски профил, за да го подложи на опита на времето, преди да се пре- върне в класика. Списанието е барометър на бъл- гарската методическа наука, фиксиращ нейните творчески търсения през годините, проектиращ нови визии и поставящ теоретико-практически ориентири. Текстовете на публикуваните ста- тии са елементи от историята

2018 година
Книжка 6
Книжка 5
PUBLIC AWARENESS OF DYSLEXIA IN BALKAN COUNTRIES

Mirela Duranović, Dobrinka Georgieva, Mirjana Lenček, Tatjana Novović, Muljaim Kačka

Книжка 4
СЕМАНТИЧНИ РЕЛАЦИИ В РАМКИТЕ НА МНОГОКРАТНАTA ХИПЕРОНИМИЯ В УЪРДНЕТ

Светла Коева, Валентина Стефанова, Димитър Христов

МИФЫ О РУССКОМ ЯЗЫКЕ: ON-LINE

Валерий Ефремов

Книжка 3
БЪЛГАРСКИЯТ „MAÎTRE DE LANGUES“

Димитър Веселинов

ДОЦ. Д-РУ ИЛИАНЕ ВЛАДОВОЙ 80 ЛЕТ

Валентина Аврамова

Книжка 2
THE FEAR TO TALK

Adriana Sotirova

Книжка 1
ПРОБЛЕМИТЕ НА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯТА В ПРОСТРАНСТВЕНО-ВРЕМЕВАТА СИТУАЦИЯ НА ХХI ВЕК

Ако речникът е цялата Вселена, подредена по азбучен ред, то научното списание е хронология на науката, фиксирана в статии и съобщения, които с момента на своето отпечатване се превръщат в ав- тентични свидетелства за пътищата на познанието, трасирани от ревностни изследователи на непреход- ните теоретични истини в преходността на човешкия живот. Появяват се автори новатори, които маркират творческия подем на времето, и автори пазители на познанието, съграждано в продълж

ВСИЧКО ДА СТАВА ЗА ПОУКА

Радияна Дринова

2017 година
Книжка 6
LES RÔLES DES MOTS-CLEFS

Anélia Brambarova

НОВО ЗАВРЪЩАНЕ КЪМ МО

Бойка Илиева

Книжка 5
И НЕКА Д УМИТЕ ГОВОРЯТ. . . (Портрет на един бележит учен)

Димитър Веселинов, Екатерина Софрониева

Книжка 4
ЖИВОТЪТ НА КНИГАТА

Анна Ангелова

ИГРОВЫЕ ФОРМЫ ПОПУЛЯРИЗАЦИИ РУССКОГО ЯЗЫКА

Валерий Ефремов, Елена Петренко

ПОЕМ ПО-РУССКИ

Денис Букин

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
НОВИ ОБРАЗОВАТЕЛНИ ХОРИЗОНТИ

Димитър Веселинов, Главен редактор

2016 година
Книжка 6
ДИАЛОГ НА КУЛТУРИТЕ

Анна Ангелова

СВЕТЪТ КАТО СЛОВО

Магдалена Костова-Панайотова, Любка Ненова

НЕЩАТА ОТВЪТРЕ

Анелия Бръмбарова

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
РУССКИЙ ЯЗЫК СОВРЕМЕННОЙ РОССИИ

Вербицкая Людмила Алексеевна

Книжка 2
СТЕФАНА ДИМИТРОВА

Донка Мангачева

ТАТЯНА МИХАЙЛОВНА НИКОЛАЕВА

Стефана Димитрова

Книжка 1
УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ

Димитър Веселинов

ЗАБАВЛЕНИЯ ПО ФРЕНСКИ

Цвета Тодорова

DE VITA BEATA НА ПРЕВОДАЧА

Владимир Сабоурин

2015 година
Книжка 6
SCIENCES ET GUERRE, SCIENCES EN GUERRE

Ioan Panzaru, Florin Turcanu, Simona Necula

Книжка 5
СБОРНИК В ЧЕСТ НА ПРОФ. МАРИЯ КИТОВА

Магдалена Караджункова

Книжка 4
ДО УЧАСТНИЦИТЕ В VII МЕЖДУНАРОДНА КВАЛИФИКАЦИОННА ШКОЛА ВАРНА, 2015

«Ñîâðåìåííûå ïåäàãîãè÷åñêèå òåõíîëîãèè »

МОСКОВКИН ЛЕОНИД ВИКТОРОВИЧ

доктор педагогических наук, профессор кафедры русского языка как иностранного и методики его преподавания

ПОЧЕКАНСКА-НИКОЛЧОВА СТОЯНКА ГЕОРГИЕВА

Мастер-класс «Обучение РКИ в контексте исторической памяти и на-, циональной идентичности (на материале русской литературы)»

БУКИН ДЕНИС ЮРЬЕВИЧ

Сфера научных интересов

Книжка 3
ЗА ДУМАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ

Мария Костова

Книжка 2
ФРАНКОФОНИЯ И ФРАНКОФОНИ

Димитър Веселинов

БИТИЕТО НА ОБРАЗИТЕ

Йосиф Каменов

IN MEMORIAM

Elena Alekova

Книжка 1
LA LANGUE DANS L’OEIL ET LA PEAU

Tzvétiléna Krasteva

ЗАЕДНО ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ

Сабина Павлова

НОВ УЧЕБНИК ПО МЕТОДИКА НА ЧУЖДОЕЗИКОВОТО ОБУЧЕНИЕ

Иванка Мавродиева, Димитър Веселинов

2014 година
Книжка 6
БИЛИНГВИЗЪМ В УСЛОВИЯТА НА НАРУШЕН СЛУХ

Светослава Съева, Ангелина Бекярова

ТРАКИЙСКИЯТ ЕЗИК

Светлана Янакиева

ПЪРВОСТРОИТЕЛЯТ

Анна Ангелова

ПОМАГАЛО ЗА НОВИТЕ БУДИТЕЛИ ОТ КЛАСНАТА СТАЯ

Ана Клисарска, Константин Фиданчев

ДЕТАЛЬ МОЖЕТ СТАТЬ СИМВОЛОМ ЭПОХИ

Борис Тимофеевич Евсеев – поэт, прозаик, эссеист. Лауреат премии Правительства Российской Федера- ции в области культуры и премии «Ве- нец», Бунинской, Горьковской и многих других литературных премий. Получил музыкальное, литературное и жур- налистское образование. В советское время публиковался в Самиздате. Ав- тор 15 книг прозы. Переводился на английский, болгарский, голландский, испанский, итальянский, китайский, немецкий, эстонский, японский и др.

Книжка 5
MIGRATING MEMORIES

Irina Peryanova

Книжка 4
ЕЗИКЪТ – НАУКА И ПРАКТИКА

Павлина Стефанова

ВРЕМЕНАТА ОТЛИТАТ, НАПИСАНОТО ОСТАВА

Магдалена Караджункова

Книжка 3
ОЦЕНЯВАНЕТО ОТ РОДИТЕЛИТЕ – ВЪЗМОЖНОСТИ И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

Галина Хитрова, Диана Миронова, Янка Банкова, Павлина Йовчева

Книжка 2
ПРЕВОДЪТ В ЕВРОПА

Ирена Кръстева

ОБЩОБАЛКАНСКИТЕ КОРЕНИ

Русана Бейлери

Книжка 1
ПАДНАЛИТЕ АНГЕЛИ

Мони Алмалех

ПРОФ. Д-Р БАГРЕЛИЯ БОРИСОВА СЪБЧЕВА (1955 – 2013)

Весела Белчева, Свилен Станчев

ПРОЕКТ НА НАЦИОНАЛНО ИЗДАТЕЛСТВО „АЗ БУКИ“ И ФОНД „РУССКИЙ МИР“

ПРОЕКТ НА НАЦИОНАЛНО ИЗДАТЕЛСТВО „АЗ БУКИ“ И ФОНД „РУССКИЙ МИР“

2013 година
Книжка 6
ИЗ ДЕБРИТЕ НА ПОРТУГАЛИСТИКАТА

Весела Чергова. (2012). Конюнктивният имперфект в съвременния пор-

МАТУРА ПО ФРЕНСКИ ЗА ОТЛИЧЕН

Ботева, С., Кръстева, Ж. & Железарова-Сариева, А. 100% успех. Матура по френски език. София: Просвета. 298 с. ISBN: 9789540126258

Книжка 5
ПОЛИТИЧЕСКАТА РЕЧ – МОДЕЛИ НА ПОВЕДЕНИЕ И КОМУНИКАЦИЯ

Владислав Миланов, Надежда Михайлова-Сталянова. (2012). Езикови портрети на български политици. Част първа. София: УИ „Свети Климент Охридски“. 230 с. ISBN 978-954-07-3323-4

ПРОЕКТ НАЦИОНАЛЬНОГО ИЗДАТЕЛЬСТВА „АЗ БУКИ“ И ФОНДА „РУССКИЙ МИР“

Идея проекта «Открытая линия» - популяризация современных тенденции, исследования и анализы ведущих ученых в сфере обучения русскому языку как иностранному, а также - обмен опыта между болгарскими учителями. Проект реализируется Национального издательства «Аз Буки» - часть Ми- нистерство образования и науки Болгарии, вместе с фондом «Русский мир». Сегодня – благодаря мастер-классов, у нас есть исключительная возможность познакомится с новейшими разработками ведущих ученых и мето

Книжка 4
ЧУЖДОЕЗИКОВО ОБУЧЕНИЕ МЕЖДУ ТРАДИЦИИ И ИНОВАЦИИ, МЕЖДУ ОБРАЗОВАТЕЛНА ТЕОРИЯ И УЧЕБНА ПРАКТИКА

Чуждоезиковото обучение в съвременната образователна парадигма – теория, практика, перспективи. Велико Търново: Ивис, 2011, 277 с.

Книжка 3
COMPOUND VERBS FROM А COGNITIVE AND SEMANTIC PERSPECTIVE

Bagasheva, Alexandra. (2012). Refl ections on Compound Verbs and Com-

ТЕАТРАЛЬНАЯ АТМОСФЕРА В КЛАССЕ

Тодорова, Румяна В. Димитрова, Розалина И

ПРАЗНИК В МОЕТО УЧИЛИЩЕ

Анаит Киркорова

Книжка 2
ЗА УЧИТЕЛЯ И ЧОВЕКА ЧУДОМИР – АНАЛИЗ НА ЗАПИСКИТЕ МУ ЗА ЕДНО ПЪТУВАНЕ В ТУРЦИЯ

Мевсим, Хюсеин. Пътуването на Чудомир в Турция (1932). Пловдив: „Жанет 45“, 2012, 200 с. ISBN 978-954-491-785-2 Милена Йорданова

ФУНДАМЕНТАЛНИЯТ ТРУД НА МАРИЯ КИТОВА- ВАСИЛЕВА „ЛЮБОВТА КЪМ СЛОВОТО. ЗА ИЗВОРИТЕ НА НАУКАТА ЗА ЕЗИКА“

Китова-Василева, Мария. Любовта към словото. За изворите на науката за езика (От древността до края на Ренесанса). София: Колибри, 2012, 492 с. ISBN: 978-954-529-982-7x

БИЛИНГВАЛНО ПРЕДУЧИЛИЩНО ОБУЧЕНИЕ

Peter Doyé. Lernen in zwei Sprachen. Deutsch im bilingualen Kindergarten. Hildesheim – Zürich – New York: Georg Olms Verlag AG, 2012, 110 S. ISBN 978-3-487-08870-9

Книжка 1
LES MOYENS SYNTAXIQUES DU RHEME EN RUSSE

Anna Khaldoyanidi, Mary-Annick Morel

ИЗУЧАВАНЕ НА ЕЗИЦИ ОТ ЗРЕЛОСТНИЦИТЕ – НАГЛАСИ, ОЦЕНКИ, ПЕРСПЕКТИВИ1)

Албена Чавдарова, Росица Пенкова, Николина Цветкова

ВСИЧКИ РАЗБИРАТ ОСТИН

Донка Мангачева

ТВОРЕЦЪТ КАТО МОРЕПЛАВАТЕЛ

Аспарух Аспарухов

2012 година
Книжка 6
НА УЧИТЕЛЯ – ЛИЧНО

90 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ПРОФЕСОР ЖАНА МОЛХОВА

ПРОФЕСОР НИКОЛАЙ МИХОВ НА 70 ГОДИНИ

Даниела Кожухарова Николай Николов Михов е роден на 30 април 1942 г. в семейството на индустриалец. През 1956 г. заминава за София, за да учи в гимназия. Изу- чава руски и френски език, към които добавя факултативните латински, немски и английски. Учи неуморно и до днес. Професор-полиглот, който по време на кандидатстудентските кампа- нии, докато проверява работите по френски език, по време на кратката си почивка попълва тестовете по немски и по испански език, показвай

ЕВРОПЕЙСКИ ДЕН НА ЕЗИЦИТЕ

Цветанка Панова

РЕТРОСПЕКТИВНА БИБЛИОГРАФИЯ RETROSPECTIVE BIBLIOGRAPHY

Преди 50 години Симеонов, Йосиф. Някои трудности при изучаване на френски език. С., Наука и изкуство, 1962, 84 с. Методика на обучението по френски език в средния курс на общообра- зователните училища: Учебник за учит. инст. за прогимназ. учители / Валерия Карабаджева. София: Народна просвета, (1962), 192 с. Нагледна граматика на немски език / Жана Николова-Гълъбова. Со- фия: Народна просвета, 1962, 243 с. : с табл., 2 л. табл. Българско-немски речник / Александър Дорич, Герда Минкова, Стефан

КНИГИ И ПЕРИОДИЧНИ ИЗДАНИЯ, ПОЛУЧЕНИ В РЕДАКЦИЯТА BOOKS AND PERIODICALS RECEIVED

Ботева, С., Ж. Кръстева, А. Железарова-Сариева. 100% успех. Матура по френски език. София, Просвета, 298 с. Легурска, П. Семантичен речник на типологичните характеристики на вторичното назоваване в руския и българския език. София, Изда- телство „Ето“, 2011, 312 с. Легурска, П. Съпоставителни лексикални анализи и основа за съпос- тавка. София, Издателство „Ето“, 2011, 228 с. Мавродиева, Ив. Политическа реторика в България: от митингите до онлайн социалните мрежи (1989–2011 г.). Автореферат н