Чуждоезиково обучение
Вход / Регистрация

2014/1, стр. 56 - 62

ЧРЕЗ ФРЕНСКАТА ЛЕКСИКА В РОМАНА „ТЮТЮН“ КЪМ НОВИ ПОДСТЪПИ НА ТЪЛКУВАНЕ И ПРЕПОДАВАНЕ НА ТЕКСТА НА ДИМИТЪР ДИМОВ

Гергана Златкова
E-mail: gergana.zlatkova@gmail.com

Резюме:

Ключови думи:

Веселинов, Д. Френската лексика в романа Тютюн Издателство „Сиела“, 2012, 320 с. ISBN:978-954-28-0617-2

Когато една творба се определя като класическа и се нарежда сред други класически произведения от световен мащаб, то това означава че винаги, при всеки прочит, тя предлага нещо ново, интересно и оригинално. Нов, интересен и оригинален е подходът, който е избрал Димитър Веселинов в своето изследване „Френската лексика в романа „Тютюн“. Във встъпителните думи към своя труд авторът твърди, че причината за това изследване е фактът, че при поредната кампания на Голямото четене (2009) в България „Тютюн“ на Димитър Димов е сред десетте любими романа на българските читатели заедно с още две произведения от френски автори. Какво определя избора на българския читател – литературата, която е била достъпна за него в училище или по-скоро нещо несъзнавано, оставило трайна следа в културата, в ежедневието, в обстановката, в начина на общуване?

Оказва се, че Димитър Димов използва френската лексика като лакмус за определяне на характера на много от персонажите в романа „Тютюн“. И всичко това се случва незабелязано, съпътствано от аура, загатната от разпръснати предмети, стил и маниери, които напомнят, препращат към Франция и към френското въобще. Всеки герой в този роман, който има някакво образование, владее френски език и чете френска литература – научна и художествена. Димитър Димов разкрива една (както би казал Вазов) галерия от нрави и типове, населяващи пространството на романа и тесния кръг на света на „Никотиана“ според начина, по който всеки един от тях владее и използва френския език: от сериозните и твърди характери на банкери, собственици и директори на фабрики, занимаващите се със сделки, важни делови дами, получили солидно образование, както и обикновените работници и интелигенти, които са се самообразовали, до лековерните и отдадени на модата дами и безцелните младежи (Бимби). Разбира се, има и персонажи като Павел Морев, който не се вписва напълно в който и да е от тези кръгове. Но то е, защото владее с лекота няколко езика, има хубава атлетична фигура и е отдаден по свой начин на каузи сред работници и военни. Брат му – Борис Морев, също не се вписва напълно в кръговете на фабриканти и милиардери. Ако Павел е маратонец в лингвистиката, то Борис е маратонец в работата си в „Никотиана“. Борис не знае добре френски, но на бюрото му в американски стил има предмет, който внася усещането за нещо френско в атмосферата. Така, както на масичката в дома на Ирина в провинцията има статуетка на Наполеон. Ирина знае френски (чете френски и немски списания и учебници по медицина и води разговори на тези езици), но също не се вписва в това висше общество, от което е заобиколена като метреса, а по-късно и като съпруга на Борис. Павел и Борис са синове на учителя по латински от провинциалния град в Югозападна България (прототип на този град е Дупница) 1) с прякор Редингота2) . Латинският език и при двамата е показател за измеренията на амбициите им – имперски, по римски модел, и за начина им на живот – спартански. Затова не могат да се впишат в никоя среда. В този смисъл е твърде вероятно да могат да се откроят пластовете на обществото в романа „Тютюн“ подобно на растението тютюн, което се дели на три беритбени пояса и осем подпояса. Димитър Димов е работил като участъков ветеринар, а по-късно като професор по ветеринарна медицина, следователно е бил наясно с характеристиките на тютюна като растение за лекарства, цигари и други продукти. От една страна, през призмата на заглавието „Тютюн“, текстът може да се тълкува по следния начин – на върха на конусовидното растение могат да бъдат поставени Ирина, Борис и Павел, които, стремейки се към слънцето от самото „поникване“, в определен момент се оказват попарени от ранна слана. Същото може да се каже и за Стефан – най-малкия брат на Мореви, макар той да не достига до етажите на висшето общество. Името на Ирина от гръцки означава „мир“, а фамилията, като се вземе предвид прозвището на баща, вероятно е Чакърова. „Чакър“ от турски език означава „светлосин“ – нещо, което може да се тълкува във връзка със слънцето, а тютюнът е топлолюбиво растение от рода Solanaceae, етимологията на който според езиковедите се свързва както с Беладоната (Solanum), така и със Слънцето, според латинския корен на думата (Sol). И като се има предвид, че тютюнът е особена земеделска култура, която действа упойващо и лекува, може да се каже, че същността на Ирина, нейната кротост, която често успокоява атмосферата около хората, сред които присъства, а и професията є на лекар, по някакъв начин съответстват на характеристиката на тютюна. Тогава никак не е случайно, че иначе тъмнокосата Ирина с леко матова кожа всъщност е единият от главните персонажи в романа. Докато името на Борис е противоположно по същност на мира, на покоя в етимологията на името на Ирина. И неслучайно той е трескав, вечно деен. Но дали мирът в името на Ирина е светъл мир, или в него се прокрадва нещо тъмно, упойващо като наркотик? Случайна ли е тогава смъртта на Ирина – чрез упойващи вещества? Този въпрос със сигурност е занимавал Димов, защото и други негови герои се самоунищожават чрез опиати, например Фани Хорн от „Осъдени души“. Фамилията на Борис Морев може да се тълкува по няколко начина – като човек, прекосяващ морета, но и във връзка с думите „мор“ и „умора“. Неслучайно брат му Павел обикаля целия свят. Но Мор(ев) може да се прочете обратно без фамилното окончание за мъжки род. Тогава думата ще е „Ром“, която свързва фамилията с професията на Редингота – преподаването на латински език, езика на гражданите на Roma – Рим. Латинският, от който произлизат романските езици, към които принадлежи и френският език. И разбира се, Борис и Павел също са основни персонажи в романа.

Хората от висшата класа, към която са се приспособили Ирина и Борис, съответно са на мястото, което се намира под върха, и рядко биват покосени, живеейки уютно, благодарение на усилията, които полагат работниците от средната и ниската класa, и връзките и усилията на хора като Борис Морев. Следват шест поднива на класова йерархия, които биха се откроили по-ясно, ако се направи по-задълбочен прочит и анализ в тази посока, подсказана от изследването на проф. Веселинов чрез начина на владеене и възприемане на френския език и френското въобще. От друга страна, унищожаването на тютюна не е задължително да бъде причинено от слана. Болестта мана, която от заразените и потъмнели листа се предава на младите и зелени листа, е повече разисквана като рискова за тютюна поради топлите сезони, в които се отглежда растението и се събира реколтата. Семействата на Ирина, Борис, Павел, Стефан, Мария Спиридонова и други персонажи са в основата на по-нататъшното им развитие и стремежи, следователно и на тяхната участ. Жюлиен Сорел от „Червено и черно“ буквално се отравя с литература, дадена му от стария полкови хирург, бягайки от честите гневни излияния на баща си и братята си. По-късно учи педантично латински. Павел, Борис и Ирина са педантични като Сорел. Отдадеността на изучаването на чужди езици на Павел напомня за усърдието на Сорел в ученето. Борис не се вписва сред връстниците си, а по-късно и в кръговете на обществото, в които се движи, подобно на Сорел, който не се вписва сред съучениците си в семинарията. Но у Сорел има повече финес, докато Борис е морално ограничен, както казва Костов. Ирина е отровена от книги като Сорел и всячески избягва своя братовчед, който я дразни с нещо, което є напомня за селското му потекло, колкото и да се е издигнал във военната служба. Трагичната съдба на Ирина напомня на съдбата на Сорел. Ирина е употребена от Борис така, както Сорел еупотребен от госпожа Дьо Ренал.

Трябва да се има предвид, че френският език е езикът на поезията, на аристокрацията, на дипломацията, на ухажорите, на влюбените, на улицата, на Козет и Гаврош и на революционерите, извоювали своята република… И изобщо френската художествена литература дава разнообразни примери, в които се открояват пластовете на обществото и съответно лексиката на всяко отделно съсловие3) . Тогава не е случайно нивото на френския на анархиста Макс Ешкенази (умен като равин, но беден като тенекеджия), чиято маса вечно е затрупана с книги на френски и немски, и на Бимби, който е научил своя френски в шантаните, а не в университета.

Димов e имал интерес към трудовете на Анри Бергсон4) и Жан-Мартин Шарк5) следователно никак не е случаен начинът, по който изгражда характерите на своите персонажи. Във „Френската лексика в романа „Тютюн“ са проследени заглавията на конкретни медицински изследвания, които авторът е писал успоредно с писането на всеки един роман6) . Димитър Веселинов е обърнал внимание на спомените на съвременниците на Димитър Димов, които разказват как писателят е говорил с лекота френски език, а също така на архивите, в които са описани книгите и списанията, написани на френски, които Димов е поръчвал и чел.

В изследователската работа на Димитър Веселинов върху френската лексика в романа „Тютюн“ са очертани три основни полета на влияние на френското (възпитание, предмети, интериор, детайли, жестове…), ползването на френски език или само на отделни думи от френски около и извън романа. Около романа е полето от читатели – реципиенти, които някак несъзнателно са наредили романа „Тютюн“ сред други френски образци. Второто поле – в него са всички персонажи, владеещи френски език на различни нива – от колежанско образование в Роберт колеж в Истанбул (Мария Спиридонова и Зара), във Френския колеж в Солун (Костов), висше образование в Софийския университет, от средно образование в класически и реални гимназии в България, както и сред обикновени работници. А освен тях и тези, които не владеят френски, но имат пряк или косвен допир до атмосферата на френското – предмети, френската реч от диалозите около тях и др. Третото поле на влияние е върху самия автор – Димитър Димов, който освен езика и предметите ползва и идеите на френски философи и писатели.

„Френският език в романа „Тютюн“ се състои от шест части. С Увода авторът въвежда читателите към проблематиката на изследването, описвайки своите наблюдения, цели и задачи. Във Франкофонски реминисценции са разкрити неуловимите на пръв поглед нишки на френското и на френския език, създаващи определена атмосфера и даващи възможност на Димитър Димов да изгради различните гами в характера на всеки персонаж, включително и на героите, които не знаят френски, чрез жестовете им, докато слушат разговор на френски между други герои, или начина, по който те изговарят френско по-нятие, въведено от науката или модата в българския език. Обърнато е внимание и на други детайли – поведение, възпитание, предмети, обстановка, както и на нивото на владеене на френския език не само от различните персонажи, но и от самия Димитър Димов. В богатия Речник (Словник) на френската лексика е упомената и описана лексикално, фонетично и семантично всяка френска дума, която е част от тъканта на романа „Тютюн“. Словникът е най-обемната част като доказателство не само за езиковото богатство на автор и герои, но и за употребата на френския език в епохата, в която се развива действието в романа. Френски изрази е по-кратка по съдържание и обем част, с което всъщност подсказва защо присъствието на френското в романа „Тютюн“ се промъква дискретно. Изразите са само три. Ако бяха пет или десет, те биха насочили вниманието на читателите към френското, но не това е била целта на Димитър Димов. Френският език и детайлите, свързани с френското, всъщност са една палитра от различни гами, с която авторът е дал пълнокръвие на персонажите и пълнота на обстановката в романа. В библиографията са посочени източниците, които доказват присъствието и ролята на френското в романа „Тютюн“. Необходимо е да се отбележи, че някои от проблемите, поставени в романа, може би щяха да изпъкнат с по-голяма дълбочина, ако някой беше обърнал внимание върху едва доловимото присъствие на френския език, скрит някак сред лексиката от други езици и френското, през което, ако четем романа „Тютюн“, то по-често бихме го съпоставяли с произведения като „Човешка комедия“ на Балзак, „Червено и черно“ на Стендал, „Бел Ами“ на Мопасан, „Мадам Бовари“ на Флобер и други образци на френския роман през XIX век, както и на руски образци от същата епоха, повлияни от френските. У Борис Морев, Павел Морев и Ирина, както и у други персонажи от творчеството на Димитър Димов, по-успешно могат да бъдат разпознати особености, характерни за Йожен7) дьо Растиняк, Жюлиен Сорел, Мадам Бовари или други персонажи от френската и изобщо световната литература.

И все пак къде е основният възел, свързващ хората чрез нивата на владеене на френски език? Каква е връзката между тютюна, Франция и френското въобще? Интересен въпрос, на който могат да отговорят само специалисти биолози, агрономи, лекари, фармацевти и познавачи на тютюна. Латинското название на тютюна, с което се изписва в научната литература: Nicotiana tabacum, е в чест на Жан Нико (Jean Nicot) – френски дипломат, популяризирал тютюна в Париж след завръщането си от мисия в Лисабон през 1561 г. Оттам е и произходът на названието на алкалоида (веществото) никотин. Свързващото звено между заглавието „Тютюн“ и структурата на обществото, очертана от френската лексика в романа, е името на фирмата „Никотиана“.

Проследяването на френската лексика и всичко френско (и латинско) в романа „Тютюн“, което е направил Димитър Веселинов, е важен принос, който улеснява изследователите в полето на литературата в разкодирането на този толкова четен, но недокрай разбран текст. Разбира се, остават още много въпросителни, които не изчерпват текста на романа докрай, защото са част от неговия потенциал, който дава възможност „Тютюн“ да бъде разглеждан не просто като творба от българската литература, а като произведение от световната литература. В този смисъл „Френската лексика в романа „Тютюн“ дава нови възможности за изследване и преподаване на романа на Димитър Димов в университетите и в училищата. Написано на разбираем, достъпен език, изследването на професор Веселинов е подходящо както за лингвистите и литературните критици, така и за подготовка на зрелостници и кандидат-студенти. Студентите и учениците не само могат вникнат в непознати до този момент пластове в творбата на Димитър Димов, а и ще обогатят културата си и ще си създадат определени навици за бъдеща творческа и изследователска работа.

БЕЛЕЖКИ

1. Енциклопедия на град Кюстендил, С., 1988, с. 191

2. Което също е показателно за атмосферата в дома на семейство Мореви – стегната, спартанска обстановка.

3. Френската република е срещу класовото деление и именно това е една от причините по-късно Франция да придобие статута на империя начело с Наполеон. Империя, която всеки би могъл да управлява, ако притежава съответните опит и качества, независимо от какво съсловие произхожда. Неслучайно Наполеон казва, че всеки войник крие маршалския жезъл в раницата си. От подобни идеи се ръководят много герои от френската литература на в XIX век.

4. Анри Бергсон е изтъкнат френски философ от XX в., Нобелов лауреат, много популярен между двете световни войни. Според Бергсон интелектът служи на човека за приспособяването му към средата, в която живее. От което следва, че интуицията (несъзнаваното, вътрешното познание, характерно за светци, адепти и хората на изкуството), която се разграничава от рационалното познание, придобито отвън, е в основата на интелекта. Този проблем е поставен от Херман Хесе в романа „Нарцис и Голдмунд“. Бергсон поставя интуицията в основата на философията, с което доближава философията до изкуството и разграничава два типа общества, които се противопоставят едно на друго – открито (отворено към света, възпитаващо в космополитизъм) общество и затворен тип общество (което е причина за националните предразсъдъци и др. проблеми). Трудовете му засягат темите за материята, паметта, интелекта, интуицията, творческата еволюция, морала, религията и др.

5. Веселинов, Д. Френската лексика в романа Тютюн, Сиела, С., 2009, Вж: Забележка: Известният д-р Ж.-М. Шарко е виден френски психиатър ( 1825 – 1893) и учител на Зигмунд Фройд…, с. 317

6. Пак там, с. 27

7. Името „Йожен“ е френската модификация на „Евгений“ – от гр. „благороден“, което често в литературата се тълкува и като дяволски „гений“. Известен пример е героят на Пушкин – Евгений Онегин.

2025 година
Книжка 6
УПОТРЕБИ НА АОРИСТА ВМЕСТО ИМПЕРФЕКТА В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧЕН АСПЕКТ

Красимира Алексова, Ласка Ласкова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Михаела Москова

Книжка 5
МОПАСАН КАТО ПРЕДМОДЕРНИСТ?

Светла Черпокова

Книжка 4
СИНКРЕТИЗЪМ И МОДАЛНОСТ

Мариана Георгиева

„IMPATIENT WOMEN“ OR THE FUTURE OF THE VALUES / VALUES OF THE FUTURE

Magdalena Kostova-Panayotova, Madeleine Danova

В ИРОНИЧНОТО „ЦАРСТВО“ НА МУЗИЛ

Соня Александрова-Колева

Книжка 3
ЗА УПОТРЕБАТА НА ПАСИВНИ ФОРМИ В ПОЛИТИЧЕСКАТА РЕЧ

Борислав Петров, Биляна Михайлова

ТЕРМИНОЛОГИЯТА В ПЛУВАНЕТО

Биляна Рангелова

ПРЕВОДИТЕ НА Д-Р ЛОНГ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА

Мария Пилева, Елена Крейчова, Надежда Сталянова

Книжка 2
ВЪЛШЕБСТВО И ИНТЕРПРЕТАЦИЯ

Соня Александрова

Книжка 1
ЗАМЯНАТА НА ИМПЕРФЕКТНОТО ОТ АОРИСТНОТО ПРИЧАСТИЕ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧЕН АСПЕКТ

Красимира Алексова, Ласка Ласкова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Михаела Москова

ГЕЙМИФИКАЦИЯТА И УСВОЯВАНЕТО НА ЧУЖД ЕЗИК

Гергана Фъркова, Гергана Боянова, Ани Колева, Зорница Лъчезарова, Венче Младенова

НОВАЯ МОНОГРАФИЯ ПО РУССКОМУ ЯЗЫКОЗНАНИЮ

Михаил Викторович Первушин

2024 година
Книжка 6
ПРОСТРАНСТВЕНИТЕ ИЗМЕРЕНИЯ НА ИЗМЕНЕНИЕТО НА КЛИМАТА И ГЛОБАЛНОТО ЕЗИКОВО РАЗНООБРАЗИЕ

Климент Найденов, Методи Иванов, Антонина Атанасова, Димитър Атанасов, Александър Пейчев

СИРМА ДАНОВА (12.11.1984 – 22.10.2023)

Владимир Сабоурин

СИЛАТА НА ПОСТИСТИНАТА

Владимир Градев

Книжка 5
В ПАМЕТ НА АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ (1953 – 2023)

Надежда Делева, Димитър Веселинов

Книжка 4
A NOTE ON THE LANGUAGE COMPONENTS OF APHASIA

Kostadin Chompalov, Dobrinka Georgieva

ПАМЯТИ ЮРИЯ ДЕРЕНИКОВИЧА АПРЕСЯНА (1930 – 2024)

Димитър Веселинов, Надя Делева

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
РЕПЕРТОРИУМ НА СРЕДНОВЕКОВНИ ЮЖНОСЛАВЯНСКИ РЪКОПИСИ И КОПИСТИ В НАУЧНОИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ КОНТЕКСТ

Детелин Лучев, Максим Гойнов, Десислава Панева-Маринова, Радослав Павлов, Константин Рангочев

ПРОФ. Д-Р БОГДАН МИРЧЕВ НА 80 ГОДИНИ

Ренета Килева-Стаменова, Ева Пацовска-Иванова

КРЪГОВРАТ НА ИЗКУСТВАТА

Ирена Кръстева

2023 година
Книжка 6
ГРАМАТИКА И КОГНИЦИЯ

Мариана Георгиева

БЪЛГАРИСТИКАТА В САМАРА

Димитър Веселинов

Книжка 5
Книжка 4
IMPACT OF INTERNET RESOURCES USED BY KAZAKHSTAN AND KYRGYZSTAN UNIVERSITY STUDENTS FOR ENGLISH LEARNING

Sagimbayeva Jannat Elemesovna, 1;, Tazhitova Gulzhakhan Zarubaevna, 1;, Mukhtarkhanova Ainagul Madievna, 1;, Duvanaeva Karachach Toktomamotovna, 2;, Kurmanayeva Dina Kassimbekovna

Книжка 3
НИЕ СМЕ ТЕЗИ, КОИТО СМЕ

Милена Кирова

Книжка 2
SECOND LANGUAGE ACQUISITION AND SOME OF ITS ASPECTS

Nadezhda Stalyanova, Elena Krejcova

LES MOTS POUR RIRE

Bilyana Mihaylova

BASIC REQUIREMENTS FOR CHARACTERISTICS OF THE KOREAN LANGUAGE E-TEXTBOOK

Lyudmila A. Voronina, Sergey A. Letun, Evgenia Rozenfeld

Книжка 1
2022 година
Книжка 6
SOCIOLINGUISTIC CREDO OF A FOREIGN LANGUAGE TEACHER: THE CASE OF DIGITAL CLASSROOM

Ekaterina A. Savkina, Elena G. Tareva, Dimitrina Lesnevskaya

Книжка 5
Книжка 4
„АНДРЕ МАЛРО – ПИСАТЕЛ И БОРБЕН ИНТЕЛЕКТУАЛЕЦ“ – ПРАЗНИК НА ДУХА

Соня Александрова-Колева, Мая Тименова-Коен

Книжка 3
РАЗРАБОТКА ОПРОСНИКА ДЛЯ ИЗУЧЕНИИ ЯЗЫКОВЫХ БИОГРАФИЙ НОСИТЕЛЕЙ УНАСЛЕДОВАННОГО ЯЗЫКА

Леонид Московкин, Бернгард Бремер, Татьяна Курбангулова, Татьяна Лыпкань

Книжка 2
АКТУАЛЬНЫЕ ТЕМЫ ИССЛЕДОВАНИЙ В СОПОСТАВИТЕЛЬНОЙ ФИЛОЛОГИИ В СОВРЕМЕННОМ КАЗАХСТАНЕ

Молдир Алшынбаева, Дарина Аманбекова, Мерей Балабекова

Книжка 1
КЪМ НОВИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

Човешкият фактор е в основата на обучител- ния процес. Това показват изминалите в пан- демична среда няколко години. Информацион- но-комуникационните технологии се оказаха в центъра на образователните промени и влязоха в ролята на панацея за решаване на кризисните моменти във всички аспекти на обучението. Но не можаха да изпълнят ролята на пълноценна алтернатива на „живите“ срещи в учебната ау- дитория. Вълната от оптимизъм и очаквания вече премина своя пик сред преподавате

РЕЧЕВОЕ РАЗВИТИЕ ПОДРОСТКОВ 10 – 12 ЛЕТ И ИСПОЛЬЗОВАНИЕ ЭЛЕКТРОННЫХ УСТРОЙСТВ

Безруких, Марьяна Михайловна, Логинова, Екатерина Сергеевна, Теребова, Надежда Николаевна, Усцова, Александра Григорьевна, Макарова, Людмила Викторовна

КУЛЬТУРНАЯ ПАМЯТЬ И ПРЕЦЕДЕНТНЫЕ ФЕНОМЕНЫ

Валерий Ефремов, Валентина Черняк, Надя Чернева

2021 година
Книжка 6
КАКВО Е КУРОРТ?

Иля Златанов

ДЕКОНСТРУИРУЯ ФЕЙКИ

Татьяна Цвигун, Алексей Черняков

Книжка 5
ОВАКАНТЯВАНЕТО НА КАНОНА

Цветан Ракьовски

ПРАВО, ПРАВОПИС И ПРАВОГОВОР

Маргарита Гергинова

Книжка 4
Книжка 3
LA DIDACTIQUE DU FLE À LA CROISÉE DES SCIENCES COGNITIVES ET DISCURSIVES

Elena G. Tareva, Elena Porshneva, Indira Abdulmianova

Книжка 2
ЕЗИК, ВЛАСТ, МЕДИЯ

Мариана Георгиева

Книжка 1
ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЧНИ АСПЕКТИ НА ПРИСЪСТВЕНОТО ОБУЧЕНИЕ В ЕЛЕКТРОННА СРЕДА

Предизвикателствата пред съвременната лингводидактология през новата 2021 г. без съм- нение са свързани с необичайната обстановка, в която се озова световната образователна система под въздействието на неочакваната епидемична ситуация. Пандемичната вълна предизвика по- врат в хода на естественото развитие на лингво- дидактологичните изследвания. Информацион- но-комуникационните технологии се оказаха в центъра на образователните промени и логично се превърнаха в търсената панац

2020 година
Книжка 6
Книжка 5
ЮРИЙ ЛОТМАН КАК ОБЪЕКТ И МЕТАЯЗЫК

Татьяна Цвигун, Алексей Черняков

К ВОПРОСУ О ПРИЗНАКАХ КВАЗИСИМВОЛА

Григорий Токарев, Надя Чернева

Книжка 4
ЦИФРОВЫЕ СРЕДСТВА В ОБУЧЕНИИ ИНОСТРАННЫМ ЯЗЫКАМ: ОТБОР И ТИПОЛОГИЗАЦИЯ

Бартош Дана, Гальскова Наталья, Харламова Мария, Стоянова Елена

Книжка 3
СИНТАКСИС НА МЕТАЕЗИКА

Мариана Георгиева

BURNOUT LEVELS OF ENGLISH LANGUAGE TEACHERS

Suzan Kavanoz, Yasemin Kırkgöz

КЪМ ИСТОРИЯТА НА ПРЕДЛОГА ОСВЕН

Марияна Цибранска-Костова

Книжка 2
A SEMANTIC DESCRIPTION OF THE COMBINABILITY BETWEEN VERBS AND NOUNS (ON MATERIAL FROM BULGARIAN AND ENGLISH)

Svetlozara Leseva, Ivelina Stoyanova, Maria Todorova, Hristina Kukova

В ПАМЕТ НА ДОЦ. Д-Р ЙОРДАНКА СИМЕОНОВА 28.08.1946 – 25.07.2018

Павлинка Стефанова, Димитър Веселинов

Книжка 1
НОВИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ПРЕД СЪВРЕМЕННАТА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯ

Третото десетилетие на ХХІ век поставя пред лингводидактологията нови предизвикателства. Утвърденото във времето историко-теоретико- практическо разглеждане на тази наука като из- следователско направление, обединяващо всички аспекти на езиковото образование, продължава да поставя във фокус проблема с оптимизиране на акционалността в условията на глобализира- щия се свят. Интерактивността между участни- ците в образователния процес по чужд език из- исква ново преосмисляне на ролит

СИНТАКТИЧНО ОТНОШЕНИЕ

Мариана Георгиева

АКАДЕМИК ЮРИЙ ДЕРЕНИКОВИЧ АПРЕСЯН НА 90 ГОДИНИ

Димитър Веселинов, Надя Делева

2019 година
Книжка 6
TOWARDS CONCEPTUAL FRAMES

Svetla Koeva, Tsvetana Dimitrova, Valentina Stefanova, Dimitar Hristov

Книжка 5
Книжка 4
ПЕДАГОГИЧЕСКАЯ ИННОВАТИКА В ДЕЙСТВИИ

Галина Шамонина, Леонид Московкин

Книжка 3
НАУЧНОЕ НАСЛЕДИЕ ЗОЛОТОГО ВЕКА ИСЛАМА

Сулейменов И.Э., Молдажанова А.А., Копишев Э.Е., Егембердиева З.М., Ниязова Г.Б.

Книжка 2
КОГНИЦИЯ И ПУНКТУАЦИЯ

Мариана Георгиева

КРЪГЛА МАСА „ЕЗИК И ПРЕВОД“

Маргарита Гергинова

Книжка 1
ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ АСПЕКТИ НА СЪВРЕМЕННАТА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯ

Списанието „Чуждоезиково обучение“ е един епистемолого-културологичен монумент на лингводидактологията, която постоянно търси и обновява своя изследователски профил, за да го подложи на опита на времето, преди да се пре- върне в класика. Списанието е барометър на бъл- гарската методическа наука, фиксиращ нейните творчески търсения през годините, проектиращ нови визии и поставящ теоретико-практически ориентири. Текстовете на публикуваните ста- тии са елементи от историята

2018 година
Книжка 6
Книжка 5
PUBLIC AWARENESS OF DYSLEXIA IN BALKAN COUNTRIES

Mirela Duranović, Dobrinka Georgieva, Mirjana Lenček, Tatjana Novović, Muljaim Kačka

Книжка 4
СЕМАНТИЧНИ РЕЛАЦИИ В РАМКИТЕ НА МНОГОКРАТНАTA ХИПЕРОНИМИЯ В УЪРДНЕТ

Светла Коева, Валентина Стефанова, Димитър Христов

МИФЫ О РУССКОМ ЯЗЫКЕ: ON-LINE

Валерий Ефремов

Книжка 3
БЪЛГАРСКИЯТ „MAÎTRE DE LANGUES“

Димитър Веселинов

ДОЦ. Д-РУ ИЛИАНЕ ВЛАДОВОЙ 80 ЛЕТ

Валентина Аврамова

Книжка 2
THE FEAR TO TALK

Adriana Sotirova

Книжка 1
ПРОБЛЕМИТЕ НА ЛИНГВОДИДАКТОЛОГИЯТА В ПРОСТРАНСТВЕНО-ВРЕМЕВАТА СИТУАЦИЯ НА ХХI ВЕК

Ако речникът е цялата Вселена, подредена по азбучен ред, то научното списание е хронология на науката, фиксирана в статии и съобщения, които с момента на своето отпечатване се превръщат в ав- тентични свидетелства за пътищата на познанието, трасирани от ревностни изследователи на непреход- ните теоретични истини в преходността на човешкия живот. Появяват се автори новатори, които маркират творческия подем на времето, и автори пазители на познанието, съграждано в продълж

ВСИЧКО ДА СТАВА ЗА ПОУКА

Радияна Дринова

2017 година
Книжка 6
LES RÔLES DES MOTS-CLEFS

Anélia Brambarova

НОВО ЗАВРЪЩАНЕ КЪМ МО

Бойка Илиева

Книжка 5
И НЕКА Д УМИТЕ ГОВОРЯТ. . . (Портрет на един бележит учен)

Димитър Веселинов, Екатерина Софрониева

Книжка 4
ЖИВОТЪТ НА КНИГАТА

Анна Ангелова

ИГРОВЫЕ ФОРМЫ ПОПУЛЯРИЗАЦИИ РУССКОГО ЯЗЫКА

Валерий Ефремов, Елена Петренко

ПОЕМ ПО-РУССКИ

Денис Букин

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
НОВИ ОБРАЗОВАТЕЛНИ ХОРИЗОНТИ

Димитър Веселинов, Главен редактор

2016 година
Книжка 6
ДИАЛОГ НА КУЛТУРИТЕ

Анна Ангелова

СВЕТЪТ КАТО СЛОВО

Магдалена Костова-Панайотова, Любка Ненова

НЕЩАТА ОТВЪТРЕ

Анелия Бръмбарова

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
РУССКИЙ ЯЗЫК СОВРЕМЕННОЙ РОССИИ

Вербицкая Людмила Алексеевна

Книжка 2
СТЕФАНА ДИМИТРОВА

Донка Мангачева

ТАТЯНА МИХАЙЛОВНА НИКОЛАЕВА

Стефана Димитрова

Книжка 1
УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ

Димитър Веселинов

ЗАБАВЛЕНИЯ ПО ФРЕНСКИ

Цвета Тодорова

DE VITA BEATA НА ПРЕВОДАЧА

Владимир Сабоурин

2015 година
Книжка 6
SCIENCES ET GUERRE, SCIENCES EN GUERRE

Ioan Panzaru, Florin Turcanu, Simona Necula

Книжка 5
СБОРНИК В ЧЕСТ НА ПРОФ. МАРИЯ КИТОВА

Магдалена Караджункова

Книжка 4
ДО УЧАСТНИЦИТЕ В VII МЕЖДУНАРОДНА КВАЛИФИКАЦИОННА ШКОЛА ВАРНА, 2015

«Ñîâðåìåííûå ïåäàãîãè÷åñêèå òåõíîëîãèè »

МОСКОВКИН ЛЕОНИД ВИКТОРОВИЧ

доктор педагогических наук, профессор кафедры русского языка как иностранного и методики его преподавания

ПОЧЕКАНСКА-НИКОЛЧОВА СТОЯНКА ГЕОРГИЕВА

Мастер-класс «Обучение РКИ в контексте исторической памяти и на-, циональной идентичности (на материале русской литературы)»

БУКИН ДЕНИС ЮРЬЕВИЧ

Сфера научных интересов

Книжка 3
ЗА ДУМАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ

Мария Костова

Книжка 2
ФРАНКОФОНИЯ И ФРАНКОФОНИ

Димитър Веселинов

БИТИЕТО НА ОБРАЗИТЕ

Йосиф Каменов

IN MEMORIAM

Elena Alekova

Книжка 1
LA LANGUE DANS L’OEIL ET LA PEAU

Tzvétiléna Krasteva

ЗАЕДНО ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ

Сабина Павлова

НОВ УЧЕБНИК ПО МЕТОДИКА НА ЧУЖДОЕЗИКОВОТО ОБУЧЕНИЕ

Иванка Мавродиева, Димитър Веселинов

2014 година
Книжка 6
БИЛИНГВИЗЪМ В УСЛОВИЯТА НА НАРУШЕН СЛУХ

Светослава Съева, Ангелина Бекярова

ТРАКИЙСКИЯТ ЕЗИК

Светлана Янакиева

ПЪРВОСТРОИТЕЛЯТ

Анна Ангелова

ПОМАГАЛО ЗА НОВИТЕ БУДИТЕЛИ ОТ КЛАСНАТА СТАЯ

Ана Клисарска, Константин Фиданчев

ДЕТАЛЬ МОЖЕТ СТАТЬ СИМВОЛОМ ЭПОХИ

Борис Тимофеевич Евсеев – поэт, прозаик, эссеист. Лауреат премии Правительства Российской Федера- ции в области культуры и премии «Ве- нец», Бунинской, Горьковской и многих других литературных премий. Получил музыкальное, литературное и жур- налистское образование. В советское время публиковался в Самиздате. Ав- тор 15 книг прозы. Переводился на английский, болгарский, голландский, испанский, итальянский, китайский, немецкий, эстонский, японский и др.

Книжка 5
MIGRATING MEMORIES

Irina Peryanova

Книжка 4
ЕЗИКЪТ – НАУКА И ПРАКТИКА

Павлина Стефанова

ВРЕМЕНАТА ОТЛИТАТ, НАПИСАНОТО ОСТАВА

Магдалена Караджункова

Книжка 3
ОЦЕНЯВАНЕТО ОТ РОДИТЕЛИТЕ – ВЪЗМОЖНОСТИ И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

Галина Хитрова, Диана Миронова, Янка Банкова, Павлина Йовчева

Книжка 2
ПРЕВОДЪТ В ЕВРОПА

Ирена Кръстева

ОБЩОБАЛКАНСКИТЕ КОРЕНИ

Русана Бейлери

Книжка 1
ПАДНАЛИТЕ АНГЕЛИ

Мони Алмалех

ПРОФ. Д-Р БАГРЕЛИЯ БОРИСОВА СЪБЧЕВА (1955 – 2013)

Весела Белчева, Свилен Станчев

ПРОЕКТ НА НАЦИОНАЛНО ИЗДАТЕЛСТВО „АЗ БУКИ“ И ФОНД „РУССКИЙ МИР“

ПРОЕКТ НА НАЦИОНАЛНО ИЗДАТЕЛСТВО „АЗ БУКИ“ И ФОНД „РУССКИЙ МИР“

2013 година
Книжка 6
ИЗ ДЕБРИТЕ НА ПОРТУГАЛИСТИКАТА

Весела Чергова. (2012). Конюнктивният имперфект в съвременния пор-

МАТУРА ПО ФРЕНСКИ ЗА ОТЛИЧЕН

Ботева, С., Кръстева, Ж. & Железарова-Сариева, А. 100% успех. Матура по френски език. София: Просвета. 298 с. ISBN: 9789540126258

Книжка 5
ПОЛИТИЧЕСКАТА РЕЧ – МОДЕЛИ НА ПОВЕДЕНИЕ И КОМУНИКАЦИЯ

Владислав Миланов, Надежда Михайлова-Сталянова. (2012). Езикови портрети на български политици. Част първа. София: УИ „Свети Климент Охридски“. 230 с. ISBN 978-954-07-3323-4

ПРОЕКТ НАЦИОНАЛЬНОГО ИЗДАТЕЛЬСТВА „АЗ БУКИ“ И ФОНДА „РУССКИЙ МИР“

Идея проекта «Открытая линия» - популяризация современных тенденции, исследования и анализы ведущих ученых в сфере обучения русскому языку как иностранному, а также - обмен опыта между болгарскими учителями. Проект реализируется Национального издательства «Аз Буки» - часть Ми- нистерство образования и науки Болгарии, вместе с фондом «Русский мир». Сегодня – благодаря мастер-классов, у нас есть исключительная возможность познакомится с новейшими разработками ведущих ученых и мето

Книжка 4
ЧУЖДОЕЗИКОВО ОБУЧЕНИЕ МЕЖДУ ТРАДИЦИИ И ИНОВАЦИИ, МЕЖДУ ОБРАЗОВАТЕЛНА ТЕОРИЯ И УЧЕБНА ПРАКТИКА

Чуждоезиковото обучение в съвременната образователна парадигма – теория, практика, перспективи. Велико Търново: Ивис, 2011, 277 с.

Книжка 3
COMPOUND VERBS FROM А COGNITIVE AND SEMANTIC PERSPECTIVE

Bagasheva, Alexandra. (2012). Refl ections on Compound Verbs and Com-

ТЕАТРАЛЬНАЯ АТМОСФЕРА В КЛАССЕ

Тодорова, Румяна В. Димитрова, Розалина И

ПРАЗНИК В МОЕТО УЧИЛИЩЕ

Анаит Киркорова

Книжка 2
ЗА УЧИТЕЛЯ И ЧОВЕКА ЧУДОМИР – АНАЛИЗ НА ЗАПИСКИТЕ МУ ЗА ЕДНО ПЪТУВАНЕ В ТУРЦИЯ

Мевсим, Хюсеин. Пътуването на Чудомир в Турция (1932). Пловдив: „Жанет 45“, 2012, 200 с. ISBN 978-954-491-785-2 Милена Йорданова

ФУНДАМЕНТАЛНИЯТ ТРУД НА МАРИЯ КИТОВА- ВАСИЛЕВА „ЛЮБОВТА КЪМ СЛОВОТО. ЗА ИЗВОРИТЕ НА НАУКАТА ЗА ЕЗИКА“

Китова-Василева, Мария. Любовта към словото. За изворите на науката за езика (От древността до края на Ренесанса). София: Колибри, 2012, 492 с. ISBN: 978-954-529-982-7x

БИЛИНГВАЛНО ПРЕДУЧИЛИЩНО ОБУЧЕНИЕ

Peter Doyé. Lernen in zwei Sprachen. Deutsch im bilingualen Kindergarten. Hildesheim – Zürich – New York: Georg Olms Verlag AG, 2012, 110 S. ISBN 978-3-487-08870-9

Книжка 1
LES MOYENS SYNTAXIQUES DU RHEME EN RUSSE

Anna Khaldoyanidi, Mary-Annick Morel

ИЗУЧАВАНЕ НА ЕЗИЦИ ОТ ЗРЕЛОСТНИЦИТЕ – НАГЛАСИ, ОЦЕНКИ, ПЕРСПЕКТИВИ1)

Албена Чавдарова, Росица Пенкова, Николина Цветкова

ВСИЧКИ РАЗБИРАТ ОСТИН

Донка Мангачева

ТВОРЕЦЪТ КАТО МОРЕПЛАВАТЕЛ

Аспарух Аспарухов

2012 година
Книжка 6
НА УЧИТЕЛЯ – ЛИЧНО

90 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ПРОФЕСОР ЖАНА МОЛХОВА

ПРОФЕСОР НИКОЛАЙ МИХОВ НА 70 ГОДИНИ

Даниела Кожухарова Николай Николов Михов е роден на 30 април 1942 г. в семейството на индустриалец. През 1956 г. заминава за София, за да учи в гимназия. Изу- чава руски и френски език, към които добавя факултативните латински, немски и английски. Учи неуморно и до днес. Професор-полиглот, който по време на кандидатстудентските кампа- нии, докато проверява работите по френски език, по време на кратката си почивка попълва тестовете по немски и по испански език, показвай

ЕВРОПЕЙСКИ ДЕН НА ЕЗИЦИТЕ

Цветанка Панова

РЕТРОСПЕКТИВНА БИБЛИОГРАФИЯ RETROSPECTIVE BIBLIOGRAPHY

Преди 50 години Симеонов, Йосиф. Някои трудности при изучаване на френски език. С., Наука и изкуство, 1962, 84 с. Методика на обучението по френски език в средния курс на общообра- зователните училища: Учебник за учит. инст. за прогимназ. учители / Валерия Карабаджева. София: Народна просвета, (1962), 192 с. Нагледна граматика на немски език / Жана Николова-Гълъбова. Со- фия: Народна просвета, 1962, 243 с. : с табл., 2 л. табл. Българско-немски речник / Александър Дорич, Герда Минкова, Стефан

КНИГИ И ПЕРИОДИЧНИ ИЗДАНИЯ, ПОЛУЧЕНИ В РЕДАКЦИЯТА BOOKS AND PERIODICALS RECEIVED

Ботева, С., Ж. Кръстева, А. Железарова-Сариева. 100% успех. Матура по френски език. София, Просвета, 298 с. Легурска, П. Семантичен речник на типологичните характеристики на вторичното назоваване в руския и българския език. София, Изда- телство „Ето“, 2011, 312 с. Легурска, П. Съпоставителни лексикални анализи и основа за съпос- тавка. София, Издателство „Ето“, 2011, 228 с. Мавродиева, Ив. Политическа реторика в България: от митингите до онлайн социалните мрежи (1989–2011 г.). Автореферат н

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.