Професионално образование

2016/1, стр. 49 - 55

УНИВЕРСАЛНОСТ НА РЕКЛАМНОТО ПОСЛАНИЕ

Резюме:

Ключови думи:

От древни времена човек изразява себе си изключително чрез комуникацията. Самоизразяването и комуникацията са така тясно преплетени във всички форми на човешкото поведение, че е невъзможно да се говори за една от тях, без да се докосва другата. А най-вероятно те изобщо не съществуват в чист вид, след като всеки жест (било то вербален или невербален) сe равнява смислово на цяло послание.

Не само в индивидуалния, но и в обществения живот комуникацията е основен социален процес. Но обществото непрестанно се обновява и утвърждава с всеки изминал ден чрез специфичните си социални дейности. Всяко отделно действие, израз на социално поведение, предполага комуникация, която се активира на различно ниво на общуване. Затова не е случайно, че при изучаване на основните механизми на комуникацията вземат участие социолози, лингвисти, психолози, дори математици и инженери.

Писмеността е първата революция в развитието на човешката комуникация. Преди нея речта е съществувала само като звук и е технически сведена до физическите граници на доловимост на човешкия глас и пъргавината на паметта. Човек е можел да разговаря със себеподобните си, при условие че е изправен срещу тях. Невъзможно обаче е било да предаде своите идеи надалеч или да ги съхрани по някакъв начин за бъдещето. Печатарската машина на Гутенберг дава реален старт на масовите медийни носители, като създава първото истинско средство за масова информация – евтиния вестник за широка консумация, предназначен за масовата занаятчийска аудитория. Този нов културен комплекс е резултат от натрупването на благоприятни икономически, технологически, политически и образователни промени. Открита е технологията за скоростно печатане, която отваря пътя за активна комуникация.

Със създаването на електронните медии започва нова революция в комуникациите. Монополът на линейно подредените буквени отпечатъци е нарушен, завинаги са преодолени ограничения, като време на отпечатване и пространство, в което се разпространява. Електронният ни свят е едновременно свит и разширен до размерите на „световно село... в което чувстваме цялото човечество като собствената си кожа“ (McLuhan, M., 1967). Това ново социокултурно поле все повече завладява света и изследователите вече бият тревога. Електронните медии безпардонно се настаняват във всеки дом, принуждават всеки от нас да организира живота си около тях и безспорно оказват въздействие върху психологическите, нравствените, политическите и духовните потребности.

Трудността да се обобщят постиженията в една област като човешките комуникации, произлиза от това, че тук се преплитат много дисциплини. Нито психологическият, нито социалният модел на комуникационния процес са достатъчно ясни сами по себе си – те трябва да бъдат съчетавани и разбирани заедно. Социалната егида, под която идва съобщението, социалната връзка на „получателя“ с този, който изпраща съобщението, уловените социални по-следствия от приемането му или от действието, породено от него, се обединяват от символичния и структурен характер на съобщението. Условията, при които е получено, способностите на реципиента и неговите вродени или заучени отговори – всичко това е необходимо, за да се предвидят с относителна сигурност последствията от комуникацията.

Комуникацията се възприема като споделяне, а не като прост обмен на информация. Различните хора реагират съвсем индивидуално на една и съща комуникация. Опит да анализира този феномен, прави т. нар. „теория на категориите“. От тази теория най-облагодетелствани са главно рекламодателите, защото нуждата да се измерва публиката и да се създава реклама, осигурява значителна финансова подкрепа за изучаване и класифициране на аудиторията. Оттам и необходимостта да се намери прост и лесен начин за класифициране на публиката по отношение съдържанието на средствата, които тя подбира, и стоките, към които проявява интерес. От изследванията става ясно, че хората с различно образование проявяват и различни вкусове; предпочитанията се различават и по признак възраст и пол, социални влияния и т.н. Т.е. групите, към които принадлежат хората, имат връзка с техните комуникационни навици и обратно – принадлежността им към определена категория ги кара да реагират на съобщения по начин, който е общ за групата. Голяма част от междуличностната комуникация взема участие при всяка промяна на вкуса, нормите или мненията. Хората се съветват с други членове на собствената си група как да интерпретират и реагират на съобщенията, които получават.

Могат да бъдат посочени безброй примери, отразяващи многообразието на културите. Явления без вътрешна връзка едно с друго, които са и исторически независими, се преплитат и стават неотделими, като създават условия за начин на поведение, който няма съответствие в други райони, където такива условия липсват. Това е естествена последица от факта, че определени стандарти, без значение от аспекта на поведение, се движат в различните култури от положителния към отрицателния полюс. За да се направи добра реклама, трябва добре да се познават социалните ценности и разбирания. Ярък пример е начинът, по който представители на различните култури кимат с глава за „да“ или „не“. Или целувката – ако това е съвсем естествено за южноевропейските или някои арабски народи, подобно фамилиарничене ще е равнозначно на обида в Япония например.

Въпреки че с всеки изминал ден заживяваме в общо глобално село, което непрекъснато „асимилира“ социалните различия, моделирането на културата не може да бъде пренебрегнато като маловажно. Знае се, че цялото не е механичен сбор от всичките си части, а резултат от уникално тяхно подреждане и взаимоотношение, довело до нова цялост. Аналогично и културите не представляват сбор от собствените си части. Разнообразното поведение, насочено към осигуряване на живот, брачен партньор, водене на войни, почитане на боговете, е пренесено в установени модели в съответствие с несъзнателните правила на избора, които се развиват в културата.

Каква част от всяка система за комуникация в рамките на културата се наследява или се научава, е трудно да се определи. А това ни насочва в ретроспектива към невербалната комуникация – има ли жестове и изрази, които са независими от културата и са валидни за всяко човешко същество въпреки нея? Съществуват ли поведенчески модели, валидни независимо от раса, вероизповедание и култура? Усмивката винаги израз на развеселеност ли е? Когато поклатим глава от ляво надясно, това винаги „да“ ли означава? Дали всички тези движения са универсални за хората, или ако това е така, дали способността да се правят тези движения в отговор на дадена емоция, се унаследява? Ако има начин да се открие пълен набор от вродени жестове и сигнали, то тогава нашата невербална комуникация може да е общоразбираема.

Още Дарвин е бил убеден, че лицевите изражения са сходни при хората независимо от културата, обосновавайки това твърдение с еволюционния произход на човека. И въпреки че има твърдения, че не съществува вроден и непроменяем модел, който да придружава определена емоция, най-новите изследвания подкрепят убеждението на Дарвин, т.е. в културата съществува съгласие по въпроса за разпознаването на различните емоционални състояния. Според една от многобройните теории съществуват вродени подкорови програми, свързващи определени причинители на разпознаваеми универсални лицеви изрази за всеки от първичните афекти – интерес, радост, изненада, гняв, дистрес, отвращение, презрение и срам. Това означава, че според това какво чувство регистрира мозъкът, при всички хора той е програмиран да повдига ъгълчетата на устните, когато са щастливи, да ги отпуска, когато са недоволни, да сбръчка челото, да повдига веждите, едната страна на устата и т.н.

За разлика обаче от тези реакции изследователите отбелязват други, променящи се в различните култури изрази и правила, научавани през живота. Съгласно тези правила ние знаем какво се прави за изразяване например на афекта в различните социални ситуации, т.е. те варират съобразно социалната роля и демографските характеристики и би трябвало да са различни за различните култури.

Всичко това означава, че ние се раждаме с елементите на невербалната комуникация, унаследявайки в генетичния си код определени базисни физически реакции. И можем да предадем на другите човешки същества омразата, страха, развеселеността, тъгата и други основни емоции, без да се учим как да го правим. Въз основа на този принцип можем да обменяме културна информация извън своите собствени специфично културни реалии и това прави възможно приемането и правилното разбиране на комуникативните модели. Малкият скитник на Чарли Чаплин в неговите неми филми е достатъчно универсален в своите движения, за да накара почти всяка публика да се смее. Все пак културата е ръководният фактор в целия телесен език и е необходимо да научим много жестове, които означават едно нещо в едно общество и нещо съвсем различно в друго общество. Като се започне от прословутото изразяване на „да“ и „не“ по начин, различен за много народи, и се стигне до цели иконични изказвания, като например западните рекламни послания, чиято комуникативна ос често остава неразбрана от целевата аудитория у нас.

Следователно нашият невербален език е отчасти инстинктивен, отчасти преподаден и отчасти представлява имитация. Елементът на имитация е този, който е от изключително значение в невербалната и вербалната комуникация.

Всички тези изследвания принадлежат на една интригуваща наука. Нейната писмена форма и научното є изучаване (основава се на поведенските модели на невербалната комуникация) са наречени „кинетика“. Езикът на тялото често може да противоречи на това, което се казва с думи; той хвърля нова светлина и върху динамиката на междуличностните и междусемейните отношения.

Един от наскоро откритите кинетични сигнали е несъзнателното разширяване на зеницата, когато окото вижда нещо приятно. При една прагматична плоскост това може да е от помощ например при играта на карти, ако играчът е „посветен“ – когато зениците на противника му се разширят, той може да е сигурен в добрата му ръка. Играчът може и да не съзнава потребността си да разчита този сигнал – във всеки случай толкова, колкото и всеки друг човек не осъзнава как излъчва радостта си. В един комерсиален план се цитира използването на този нов кинетичен принцип за установяване ефекта на рекламите по телевизията. Докато рекламата се показва на избрана публика, очите на хората се фотографират. След това филмът внимателно се изследва, за да се види дали има разширяване на зениците, или с други думи, дали има несъзнателна реакция на изпитвано удоволствие от рекламата.

Ако се приеме, че всички движения на тялото имат смисъл и нито едно от тях не е случайно, тогава трябва да се отделят значимите жестове от тези, които нищо не означават, изпълненото със смисъл – от напълно случайното или внимателно заученото. Когато една жена седи с отпуснати крака, разположени успоредно или леко кръстосани в глезените, това може да не означава нищо. Но е много по-вероятно да е тенденциозна поза или дори резултат от тренинг за очароване на събеседника. Това е и поза, която позволява на жени с миниполи да сядат удобно, без да разкриват тялото си. Ето защо към движенията или жестовете трябва да се подхожда внимателно и те да бъдат разглеждани само в контекста на общия модел на движенията, а самият той да се разбира в термините на говоримата реч. Двете, въпреки че понякога си противоречат, са неразделими.

Но дори в нашата култура съществува изненадваща липса на еднаквост в телесните движения. Работници ще дадат определени интерпретации на движенията, които няма да са приложими към кръга на счетоводители например. Освен това дадено човешко движение може нищо да не означава в определен контекст, но да е с изключителна важност в друг. Бръчката, която правим между веждите си, когато ги сключваме, може просто да бележи нещо, на което искаме да наблегнем, когато говорим, а в друг контекст може да е знак за отегчение, в трети – за дълбока концентрация. Изучаването само на лицето не разкрива точното значение на гримасата. Трябва да знаем и какво прави човекът, който гримасничи. Немаловажен е и фактът, че всичките ни значими движения са заучени в процеса на нашата социализация. Като илюстрация на това твърдение може да се посочи движението на клепачите – най-честото кинетично движение. По принцип сме склонни да мислим, че движенията на клепачите са рефлекс – замижаваме, за да се предпазим от прекалено много светлина, или мигаме, за да предпазим очите си от праха и да изчистим очните си ябълки. В същото време обаче могат да се наблюдават многобройни заучени движения на клепачите – факирите в индийските религиозникултове могат да се научат да гледат към слънцето, без да замижават, или да се изправят пред прашна буря, без да затварят очите си. Примигването с клепачи е жест на момичетата, когато флиртуват, дори и да няма нужда да се прочиства очната ябълка. Примери като тези доказват, че не всички движения с клепачите са инстинктивни и че „поведението“ на клепачите варира в различните култури, така както и езикът.

Интересен е, между другото, фактът, че когато билингвистичен човек смени езика, той променя и жестовете и движенията. Най-важното нещо при езика на тялото е, че нито едно движение не може да се вземе само по себе си – то винаги е част от модел. Жестовете имат различен смисъл, когато са комбинирани с различни лицеви изрази и в различни културни ситуации. Прочитайки в даден текст „тя му намигна“, за читателя това твърдение може да има смисъл само ако е наясно с предисторията. Силата на културните връзки в езика на тялото не може да се подценява. Например в Германия, по време на нацизма, евреите, които се опитвали да минат за неевреи, често пъти се издавали чрез езика на тялото си – движенията на ръцете им били по-свободни и по-открити от тези на немците и от всички елементи на дегизировката им тези движения били най-трудни за контролиране. Освен това, поради изтъкнати културни различия, наблюдател от една националност може да вижда неща в езика на тялото, пропуснати от някого с различна националност. Все пак това е винаги въпрос на допълване на едното от другото – невербалният модел на поведение в контекста на изречените думи дава насоки за действие и разбиране, т.е. осъществяване на комуникацията; при това без значение какъв е говоримият език. Езикът на тялото може често пъти да даде ключа към динамиката на истинската ситуация.

По правило, всяка култура притежава различна нагласа към времето. Ако в някои общества индивидите са възпитавани да мислят, че мъдростта и познанието лежат в миналото, за едно изменящо се общество и култура, особено през период на революционни промени като сегашния, миналото става все по-несигурен водач при вземането на решения и изследването на бъдещи възможности. В този случай да се мисли за бъдещите възможности и да се създават нови идеи, подходящи за тези възможности, става жизненоважно за оцеляването. Преднагласата на дадена култура към времето трябва да премине към нарастващо осъзнаване на бъдещето. В този смисъл и механизмът на комуникацията, на общуването между хората приема нови измерения – по-синтетични, по-рационални (имайки предвид възможностите на техниката и електрониката), но и по-човешки, ориентирани към тълкуване и разбиране на сложното ни битие. И тук е мястото на рекламната комуникация, като специфична форма на размяна на послания, да постави това общуване в услуга на хората извън чисто пазарните, студени икономически отношения. Защото нищо няма смисъл, ако не е насочено към усъвършенстване на нашия опит и познания, което в крайна сметка е и същността на битието ни.

ЛИТЕРАТУРА

Дейян, А. (1993). Реклама. Москва: Прогресс.

Джоанис, А. (1992). Творческият процес в рекламата. София: Ваньо Недков.

Доганов, Д. & Палфи, Ф. (1999). Рекламата, каквато е. София: Принцепс.

Кафтанджиев, Х. (1999). Визуалната комуникация. София: Отворено общество.

Рийс, Р. (1994). Реализмът в рекламата. Варна: Princeps

McLuhan, M. & Fiore. (1967). The Medium is the Massage. New York: Bantam Books.

REFERENCES

Deyyan, A. (1993). Reklama. Moskva: Progress.

Dzhoanis, A. (1992). Tvorcheskiyat protses v reklamata. Sofi ya: Vanyo Nedkov.

Doganov, D. & Palfi, F. (1999). Reklamata, kakvato e. Sofi ya: Printseps.

Kaftandzhiev, H. (1999). Vizualnata komunikatsiya. Sofi ya: Otvoreno obshtestvo.

Riys, R. (1994). Realizmat v reklamata. Varna: Princeps

McLuhan, M. & Fiore. (1967). The Medium is the Massage. New York: Bantam Books.

2025 година
Книжка 5-6
EARTHQUAKE-RESISTANT INDUSTRIAL WOODEN HOUSING IN TURKEY

Anastasiia Plekhanova, Master’s, Nevnihal Erdoğan

АНАЛИЗ НА ФУНКЦИОНАЛНОСТТА НА TOLANALYST

Петър Горанов, Десислава Георгиева

ИЗСЛЕДВАНЕ НА СТАБИЛНОСТТА НА РАЗХОДОМЕР ТИП IRM 3 DUO

Desislava Koleva, Marieta Yancheva-Popova, Vasil Penchev, Viktor Arsov

ПРОУЧВАНЕ НА ИЗИСКВАНИЯТА ОТНОСНО ОТПАДЪЦИ В ТЕКСТИЛНАТА ПРОМИШЛЕНОСТ

Росица Димитрова, Боряна Илиева-Михайлова, Георги Станчев

Книжка 3-4
DESIGN PRINCIPLES FOR POSITIVE ENERGY DISTRICTS

Peter Kovrig, Dorin Lucian Beu

IMPLEMENTATION OF AN ELECTRONIC HEALTH RECORD FOR OCCUPATIONAL MEDICINE

Sofoklis Christoforidis, Efstathios Titopoulos, Boryana Mihaylova, Athanasios Thomopoulos, Dimitrios Thomopoulos, Eleni Kromitoglou

SOLVING THE JOB SHOP SCHEDULING PROBLEM – DIFFERENT TECHNIQUES AND PROGRAMMING LANGUAGES

Sofoklis Christoforidis, Efstathios Titopoulos, Boryana Mihaylova, Eleni Kromitoglou, Stergios Intzes

Книжка 1-2
2024 година
Книжка 5-6
Книжка 4
Книжка 2-3
Книжка 1
2023 година
Книжка 6
ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЕЛЕКТРОННИТЕ ОБРАЗОВАТЕЛНИ РЕСУРСИ В ИНTЕРДИСЦИПЛИНАРНИТЕ STEM УРОЦИ

Емилия Лазарова, Веселина Иванова, Ирина Костадинова, Анета Кинева, Георги Йорданов

Книжка 5
Книжка 4
SCHOOL LEADERSHIP

Phil Budgell

Книжка 3
ИЗКУСТВЕНИЯТ ИНТЕЛЕКТ В ЗДРАВНИЯ PR

Гергана Дончева Янков

Книжка 2
Книжка 1
2022 година
Книжка 6
Книжка 5
CREATIVE REFLECTION

Janneke Camps

Книжка 4
Книжка 3
ПРИЛАГАНЕ НА PERMA МОДЕЛ В ИНОВАТИВЕН STEM ПРЕДМЕТ „КОСМИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ“

Михаил Бориславов Ненов, Севил Юсуф Иванова, Грета Димитрова Стоянова, Таня Маркова Сребрева

ПАНАИР НА НАУКАТА

Грета Стоянова

Книжка 2
THE CURRICULUM

Phil Budgell

Книжка 1
ТРУДНО ЛИ Е ПОРАСТВАНЕТО В ИСТОРИЯТА

Иво Точевски, Бистра Таракова

2021 година
Книжка 6
Книжка 5
ПРОУЧВАНЕ НАГЛАСИТЕ НА УЧИТЕЛИТЕ ОТ НАЧАЛЕН ЕТАП ОТНОСНО ЗДРАВНОТО ОБРАЗОВАНИЕ НА УЧЕНИЦИТЕ

Доц. Ивайло Прокопов, доц. Мирена Легурска, гл. ас. Весела Мирчева

Книжка 4
БЪЛГАРСКА АДАПТАЦИЯ НА ВЪПРОСНИКА ЗА ИЗМЕРВАНЕ НА ДИСТРЕС НА ИДЕНТИЧНОСТТА

доц. д-р Ева Папазова , доц. д-р Маргарита Бакрачева

МОТИВАЦИЯ ЧРЕЗ СЪЗДАВАНЕ НА ЧУВСТВО ЗА ПРИНАДЛЕЖНОСТ

Възможните пътища за успешна реализация Бистра Григорова

Книжка 3
Книжка 2
НАПРЕД КЪМ СЛЕДВАЩАТА МИСИЯ

Милена Маринова-Димитрова

Книжка 1
БИО- И ЕКОПРОДУКТИ

Християна Янкова

2020 година
Книжка 6
БИНАРНИЯТ УРОК РАЗКРИВА ВРЪЗКАТА МЕЖДУ ИСТОРИЯ И ПРАВО

Евдокия Любомирова, Николина Димитрова

Книжка 5
СТАТИСТИЧЕСКА ИЗВАДКА ОТ ПРОВЕДЕНО ИЗСЛЕДВАНЕ ПО НАУЧЕН ПРОЕКТ ЗА ПРОЯВИТЕ НА АГРЕСИВНОСТ И ДЕПРЕСИЯ НА СТУДЕНТИ

Анжелина Янева, Елица Стоянова, Марияна Алберт, Бояна Митрева, Валерия Луканова, Таня Гавраилова

Книжка 4
ЗЛАТНОТО СЕЧЕНИЕ НА ЗЛАТНАТА МАСКА

Денис Сираков, Мариета Сиракова, Николай Сираков

ПРИЛОЖЕНИЕ НА ПРОФИЛЕН ПОДХОД ПРИ НАСОЧВАНЕ НА УЧЕНИЦИ ЗА ВКЛЮЧВАНЕ В ОБРАЗОВАТЕЛНАТА СИСТЕМА

Мария Георгиева, Мая Рогашка, Петя Йорданова, Деница Русева, Емилия Кожухарова, Златомира Михайлова, Петя Георгиева

КАПСУЛА НА ВРЕМЕТО

Йозлем Искренова

УЧИТЕЛЯТ ДНЕС

Надежда Иванова

Книжка 3
ИГРОВИЗАЦИЯТА – УСПЕШЕН МЕТОД ЗА ОБУЧЕНИЕ В ЧАСОВЕТЕ ПО БИОЛОГИЯ И ЗДРАВНО ОБРАЗОВАНИЕ

Мария Веселинска, Атанасия Илиева, Александра Манасиева, Любен Новоселски

ДОБРИ ПРАКТИКИ

Марияна Великова, Пепа Атанасова

STEM УРОЦИТЕ, КОИТО ПРОВЕЖДАМЕ

Мария Велкова, Тодор Добрев

КРЕАТИВНИЯТ УЧИТЕЛ – НАЙ-ЦЕННАТА ИНОВАЦИЯ

Марияна Великова, Станимира Желязкова

Книжка 2
Книжка 1
ПРИКАЗКА ЗА ЕДНО ГОЛЯМО УЧИЛИЩЕ В ЕДНО МАЛКО ГРАДЧЕ

Ана Боргоджийска, Павлина Плачкова

ПОСТИГАНЕ НА БАЗОВА ГРАМОТНОСТ НА УЧЕНИЦИТЕ ОТ II КЛАС

Даниела Говедарска, Мария Котова, Ивелина Масалджийска

ГОЛЯМОТО ПРИКЛЮЧЕНИЕ, НАРЕЧЕНО ДИКТОВКА

Ангелина Генчева, Мая Драгоева

КАК УЧИЛИЩЕН ДВОР В ГРАД РАКОВСКИ СТАНА ЛЮБИМО МЯСТО ЗА ИГРИ, УЧЕНЕ И ОТДИХ

Ана Боргоджийска, Янка Арлашка, Ивана Лесова, Ани Димитрова

ДОБРИ ПРАКТИКИ В ПРЕПОДАВАНЕТО

Милена Лесова, Моника Даржалиева-Косова

УЧИЛИЩЕ НА РАДОСТТА

Павлина Плачкова, Кремена Алексиева

ПЪТЯТ НА ЕДНА МЕЧТА

Люба Сергева

2019 година
Книжка 6
Книжка 5
ЦЕРН – ЕДНА СБЪДНАТА МЕЧТА

Свежина Димитрова, Зорница Захариева

ДУАЛНОТО ОБУЧЕНИЕ – МИРАЖ ИЛИ РЕАЛНОСТ, РЕАЛНОСТ И ПЕРСПЕКТИВА

Мария Георгиева, Надежда Илиева, Петя Йорданова

ГОРАТА – ОЧАРОВАНИЕТО НА ЖИВОТА

Елена Милчева, Игнат Игнатов, Венетка Илиева, Иринка Христова

БАЛКОНЪТ – МОЯТА ГРАДИНА

Деница Русева, Дарина Кирчева, Емилия Кожухарова, Марина Борисова

ПРОГРАМА „ЕРАЗЪМ+“ – СТИМУЛ ЗА УЧЕНЕ ПРЕЗ ЦЕЛИЯ ЖИВОТ

Даниела Мантарова, Станислава Анастасова

Книжка 4
ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ МЕЖДУ ЕКИПИТЕ ЗА ПОДКРЕПА ЗА ЛИЧНОСТНО РАЗВИТИЕ С РОДИТЕЛИ НА УЧЕНИЦИ СЪС СПЕЦИАЛНИ ОБРАЗОВАТЕЛНИ ПОТРЕБНОСТИ

Maрия Стефанова, Пламена Желева, Миглена Стоева Мария Георгиева, Мая Рогашка, Живка Дойчева

КОГАТО УРОКЪТ ЗАПОЧНА…

Ивелина Стамболийска

Книжка 3
СТАТИСТИКА ЧРЕЗ ВЪВЕЖДАНЕ НА ИКТ

Магдалена Каменарова

Книжка 2
Книжка 1
РАЗВИТИЕ НА ТОЛЕРАНТНОСТ ЧРЕЗ СПОРТ

Татяна Янчева, Ина Владова

КАК СЪВРЕМЕННИТЕ РОДИТЕЛИ ОБЩУВАТ С ДЕЦАТА СИ? ПОЗИТИВНИ МЕТОДИ ЗА ВЪЗПИТАНИЕ

Мария Георгиева, Мая Рогашка, Живка Дойчева, Златомира Михайлова

УЧРЕДЯВАНЕ НА КОМИТЕТ „БАБОЛАНДИЯ“

Йоанна Димитрова, Рая Енчева

КУКЕРИ

Йоанна Димитрова, Радина Стоянова

ДЕЦАТА – НАШЕТО БЪДЕЩЕ

Йоанна Димитрова, Мария Кузманова

CONTENT AND LANGUAGE INTEGRATED LEARNING (CLIL)

Надежда Алексиева

2018 година
Книжка 6
НОВИ ПРАКТИКИ В ОБУЧИТЕЛНИЯ ПРОЦЕС

Генка Георгиева, Маргарита Гиргинова

ЩАДЯЩА ПРОЦЕДУРА ПРИ РАЗПИТ НА ДЕЦА

Фахредин Фаредин Молламехмед

Книжка 5
SEO И МЕТОДИ ЗА АНАЛИЗ – ТЕНДЕНЦИИ ПРЕЗ 2018

Ивайло Димитров, Слави Димитров

УСПЕШНИ ПЕДАГОГИЧЕСКИ ПРАКТИКИ В ОБЛАСТТА НА ИНТЕРКУЛТУРНОТО ОБРАЗОВАНИЕ

(Описание на педагогически практики) Стойна Делчева

Книжка 4
КАДРОВАТА КРИЗА В ОБРАЗОВАНИЕТО

Свежина Димитрова, Мария Нестерова, Галина Германова

ПОЛОВИ РАЗЛИЧИЯ И ПОЛОВИ РОЛИ

Владимира Иванова

УЧЕБНА ПРОГРАМА ЗА ОБУЧЕНИЕ ПО ГЕОГРАФИЯ И ИКОНОМИКА

(Допълнителна подготовка – профил „Икономическо развитие“, VІІІ клас)

ДОБРИ ПРАКТИКИ И НОВИ ФОРМИ ЗА ЗАНИМАНИЯ ПО ИНТЕРЕСИ И ИЗЯВА НА ДЕЦАТА И УЧЕНИЦИТЕ

(Организиране и провеждане на литературен конкурс от ученици)

Книжка 3
ИЗСЛЕДВАНИЯ, СВЪРЗАНИ С КОНСТАНТАТА НА КАПРЕКАР

Петко Казанджиев, Мартин Иванов, Цеца Байчева, Кинка Кирилова-Лупанова

Книжка 2
АНАЛИЗ НА ЕПИЧЕСКА ТВОРБА

Марияна Георгиева

УЧИЛИЩЕ НА РАДОСТТА

Веселина Тонева

ЕКОЛОГИЧНА ЕКСПЕДИЦИЯ „ДА ПАЗИМ ПРИРОДАТА!“

Татяна Болградова Красимира Мишкова

Книжка 1
ОБУЧЕНИЕТО КАТО ВЪЗМОЖНОСТ

Диана Илиева-Атанасова

КЪМ РОДИТЕЛИТЕ

(Из педагогическите търсения на една майка)

ДЕТСКА ЕКОАКАДЕМИЯ

Диана Димитрова

ЕДИН ОБИКНОВЕН ДЕН В УЧИЛИЩЕ

Диана Димитрова, Светлана Бозова, Кина Невенова

ДРЕВНИ ОБРЕДИ И СЪВРЕМЕННИ ПУБЛИЧНИ ПРАКТИКИ

Диана Димитрова, Мариана Чаушева, Силвия Кейванова

СЪХРАНИ БЪЛГАРСКОТО

Мариана Чаушева

АНЕКДОТИ ОТ УЧИЛИЩНИЯ ЖИВОТ

Педагогически екип

2017 година
Книжка 6
ТЮТЮНОПУШЕНЕ ИЛИ ЗДРАВЕ – ИЗБЕРЕТЕ САМИ

Ученически съвет и XII„в“ клас

ЩАСТЛИВИ И ЗДРАВИ ЗАЕДНО

Гергана Петрова, Анета Русева

ЕК ПРИЕМА ИНИЦИАТИВА ЗА НАСЪРЧАВАНЕ НА ЧИРАКУВАНЕТО В ЕВРОПА

Генерална дирекция „Заетост, социални въпроси и приобщаване“

Книжка 5
УПРАВЛЕНИЕ НА ПРОМЕНИТЕ

Диана Димитрова

ПЕДАГОГИЧЕСКИ ЕТЮДИ

Диана Димитрова

ТРУДНО Е ДА БЪДЕШ РАЗЛИЧЕН

Стефанка Пампорова

ЛИДЕР В ИНОВАЦИИТЕ

Гергана Петрова

КОМПЮТЪРНА ГРАФИКА В МАТЕМАТИЧЕСКА ГИМНАЗИЯ

Румен Манолов, Ваня Шипчанова

Книжка 4
ГРАФИЧЕН МЕТОД ЗА РЕШАВАНЕ НА УРАВНЕНИЯ

Информационните технологии – инструментариум за решаване на математически проблеми

Книжка 3
УЧИЛИЩЕН МЕДИАТОР – ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО И РЕАЛНОСТ

Марина Николова Бисерка Михалева

ТЕМАТА ЗА ПРИЯТЕЛСТВОТО И ОБЩУВАНЕТО

Детелина Георгиева Христова

Книжка 2
СЪЩНОСТ И ПОЛЗИ ОТ CLIL ОБУЧЕНИЕТО

Иванка Пукнева, Людмила Рижук

СТЪПАЛАТА

Митко Кунчев

НЕ САМО С ЛИНИЙКА И ПЕРГЕЛ

Боряна Куюмджиева

Книжка 1
2016 година
Книжка 6
СПОРТ ЗА КРАСОТА И ЗДРАВЕ

Маргарита Врачовска, Мария Маркова

„БРЕЗИЧКА“ ДИША

Иванка Харбалиева

ДА ИГРАЕМ ЗАЕДНО

Маруся Обретенова

ПОСЛАНИЦИ НА ЗДРАВЕТО

Ученически съвет и IX , IX , X клас Консултанти: Валерия Димова и Цецка Вълкова – учители по биология и здравно образование и география и икономика

ЗАЩО МЕДИАЦИЯ?

Татяна Дронзина, Бисерка Михалева

АСТРОПАРТИ

Радка Костадинова

ДА СИ УЧИТЕЛ

Катя Димитрова

Книжка 5
ПЕТ МИНУТИ СТИГАТ ДА СТАНЕШ ЖУРНАЛИСТ

Дарина Стайкова Хаджийска

ИНДИЙСКИ ПРИКАЗКИ

Марияна Хаджийска

ЧИТАЛИЩЕТО КАТО КЛАСНА СТАЯ

Станимира Никова

Книжка 4
Книжка 3
ПРЕДПРИЕМАЧЕСКИ УМЕНИЯ

Албена Вуцова, Емил Митов

КАНИМ ТЕАТЪРА НА УРОК ПО РУСКИ ЕЗИК

Розалина Димитрова, Румяна Тодорова

Книжка 2
КЛАСНА СТАЯ НА БЪДЕЩЕТО

Даниела Самарджиева, Тихомира Нанева

В ПОДКРЕПА НА EPALE В БЪЛГАРИЯ

Валентина Дейкова

ENTER INTERNATIONAL STUDY WEEK IN VIENNA, AUSTRIA

Daniela Atanasova, Nedyalka Palagacheva

THE SCHOOL IN THE GLOBAL VILLAGE

Svetlana Kalapisheva, Nikolina Koinarska

Книжка 1
2015 година
Книжка 6
СКОКОВЕ НА БАТУТ – ЗАБАВНО И ПОЛЕЗНО

Ирена Тенева, Виолета Дряновска

Книжка 5
MODEL OF FOLK HIGH SCHOOL PEDAGOGY FOR ORGANIC AGRICULTURE EDUCATION

Ivan Manolov, Dimo Atanasov, Ewa Stratenwerth, Paweł Kulpa, Martin Nobelmann, Reto Ingold, Henrike Rieken, Hristina Yancheva, Atanaska Stoeva, Peter Mogensen, Sulisława Borowska

Книжка 4
Книжка 3
РАЗЛИЧНИТЕ ВИДОВЕ ОЦЕНЯВАНЕ

Станислава Базитова

Книжка 2
ДА ПОДГОТВИШ ПЧЕЛАР

Петър Петров

Книжка 1
2014 година
Книжка 6
ЕЛЕКТРОННО ОБУЧЕНИЕ И КОМПЮТЪРЕН ДИЗАЙН (CAD) НА ПОДВЪРЗИИ

Росен Петков, Елица Личева, Даниела Атанасова

ПРАЗНИК НА СЛОВОТО

Трудни са времената, в които живеем. Увлечени в борбата за насъщния, притиснати от неизвестността и несигурното, утре забравяме за онази, друга- та храна, която е необходима за духа, която храни душата. Децата ни също но- сят своя кръст, лутат се, търсейки път, а ние, възрастните, често не можем да им помогнем . Не искам да влизам в полемиката с философите кое e по-важно

Книжка 5
ACTIVATING METHODS AND SOCRATIC DIALOGUE

Jan-Willem Noom, Ard Sonneveld

Книжка 4
LEARNING TO GIVE POWER TO THE PEOPLE: COMPETENCES FOR STUDENTS AND YOUNG PROFESSIONALS*

Jeroen de Vries, Frans van den Goorbergh 1. Public Participation in Planning Projects Public participation in the Netherlands is a crucial issue because the public is becoming more aware of their right to infl uence policies, design, management and maintenance. Furthermore the national and local governments have a policy to stimulate public participation to enhance maintenance and development of urban open space. In the aftermath of the credit crunch local authorities and project developers

ЦЕРН – ЕДНА СБЪДНАТА МЕЧТА

Свежина Димитрова

Книжка 3
Книжка 2
ENVIRONMENT AND INNOVATION

Tonya Georgieva

ENTER IN BULGARIA - DIFFERENT APPROACH AND NEW HORIZON

An interview with Jan-Willem Noom, Vice-President of ENTER

Книжка 1
2013 година
Книжка 6
THE NEW EU PROGRAMME ERASMUS+

Androulla Vassiliou Doris Pack

Книжка 5
ECO BUILDING BECOMES A WINDOW TO KNOWLEDGE

To know not only how to grow a fl ower, but also – where to place it

Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2012 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
АСПЕКТИ НА ПРОДЪЛЖАВАЩО ОБРАЗОВАНИЕ НА УЧИТЕЛИ ПО ПРИРОДНИ НАУКИ

(резултати от проучване мнението на учители за интегриране на ин- формационни и комуникационни технологии в обучението)

ПРОФЕСИОНАЛНА ГИМНАЗИЯ ПО СТРОИТЕЛСТВО И АРХИТЕКТУРА ГРАД ПАЗАРДЖИК

Професионална гимназия по строителство и архитектура – град Пазар-

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1