Професионално образование

2020/2, стр. 216 - 223

ЕЗИКОВИТЕ НОРМИ И ПРАГМАТИЧНАТА ФУНКЦИЯ НА РЕЧТА

Резюме:

Ключови думи:

Специфична тенденция в развоя на съвременната лингвистика е проучването на прагматичната функция на речта. Цел на изследването в настоящия текст е взаимодействието между езиковата нормативност, стилно-езиковите особености и прагматичната функция на речевата практика в българското обществено-политическо пространство. Това са страни, които съставляват фундамента на културната комуникация.

Лингвистичната прагматика е един от най-новите дялове на езикознанието, обособява се през 70-те години на ХХ век. Началото е поставено от Ч. Пърс и У. Джеймс. Те се фокусират върху спецификата на речевата ситуация и начините за постигане на комуникативно намерение. Релацията между страните в една комуникативна ситуация е обект на езикознанието, но може да се потърсят и генеалогични смисли, които да обяснят нейната същност – например от античния философски концепт на Платон за природната определеност на думата. Независимо от широкообхватния темпорален културен развой от Платон до Пърс, ясно се откроява един устойчив фундамент – речта и нейният проективен смислов диапазон. Точно в параметрите на тази проективност се осъществява прагматичният потенциал на речта. В тази връзка е необходимо да се очертаят логически смисловите хоризонти на терминологичния апарат, защото семантика, прагматика и контекст биха могли да се възприемат и употребяват синонимно. Обект на семантиката е смисловият концепт на думата и съполагането му в релация с другите езикови знаци. Прагматиката изучава отношенията между семантичните нива и целенасочения дискурс на тяхното интерпретиране. Контекстът е фактор, който прави възможно осъществяването на комуникативното намерение и постигането на прагматичната цел на речта. Следователно трите понятия са логическа триада, около която се формират и проследяват прагматичните рефлексии на речевия акт. Нейните проективни възможности изцяло зависят от езика, който говорим, и от обема на тезауруса, с който разполагаме. Крайната рефлексия на този речев процес е менталният капацитет, с който възприемаме заобикалящия свят. Тази идея е разгърната до научна теория от Едуард Сапир и Бенджамин Ли Уорф. В резултат на теорията на Уорф и Сапир може да се направи анализ на социокултурната речева реалност и да се проучат възможностите на езиковата нормативност, която чрез своята еластичност би помогнала за осъществяването на комуникативното намерение.

Книжовноезиковата нормативност е преднамерена дейност, чрез която се постигат предварително очертаните цели на културния развой. Това не би било възможно, ако участниците в речевото общуване са равнодушни в отношението си към езика. Доказателство за този проблем днес е пораждането на всеобща инерция, която отдалечава речевото общуване от когнитивната му същност. На практика, видимо, книжовните норми се маргинализират в процеса на говорене, а за сметка на това се хиперекспонират субстандартните формации – жаргон и просторечие. Съвременната речева практика е нестабилна около няколко комуникативни полета: обществено-политически социум, медии, виртуални социални мрежи. Тази нестабилност формира езикови динамични процеси, в които се наблюдава засилване на прагматичната функция на езика в сравнение с когнитивната. Девалвацията на семантичната дълбина се оформя като специфичен проблем в съвременния речев дискурс. Тя води след себе си тесен арсенал от стилистична изразна техника, която принизява словото до емпиризма. Следва и превръщането на езиковата култура в дескриптивна лингвистика – типа на чисто научните изследвания, които са схематично формулирани като базисни знания за овладяване в определени степени на образователната стратегия (например подбора на базисен материал в учебниците по български език и съответните тестови формати за проверка на езиковите компетентности на обучаемите). Задълбочаването на този схематизъм при формирането на знания за книжовните норми като кодификатор оформя една погрешна езикова политика в сферата на образователните стратегии, която метафорично може да се онагледи с процес на изрязване на шаблони „правилно“ и „неправилно“. Тенденцията при формулировката на езиковите въпроси върви към отдалечаване на когнитивното ядро на дадена лексема от пътищата и перспективите за нейното прилагане. Примери за това явление изобилстват в националния речев дискурс – повечето издания, които „подготвят“ зрелостниците за ДЗИ по български език и литература. Тези шаблони са залегнали основно в емпиричната дейност на учителя по български език, който често категоризира като „правилно“ или „неправилно“ дадено езиково явление. В случая, за да се изясни ситуацията, трябва да се тръгне от Сосюровото учение за „език и реч“ и да се достигне до стилистичната употреба на езика в речта, в резултат на което се осъществява пречупването на езиковата система в практическия ракурс на говорещия човек. Логическата препратка към Сосюр и съответно към становищата на Пражкия лингвистичен кръжок потвърждава извода, че езиковите норми са кодификатор, чрез който езикът се „унифицира и консервира“. Тази регулативна функция остава далече от естествените процеси в езика, от неговата динамичност и изменчивост, т.е. не може да обясни кои са обществените фактори, които водят до формулирането на езиковите норми. Ако се премахнат от езика всички нормативни наслоявания, ще се стигне до първичния фундамент – словното наследство от Ив. Вазов, П. Яворов, П. П. Славейков и др. Изводът е, че културният развой не се основава единствено на правила и кодифициране на езика, а на живата връзка между грижата за езика и словното богатство с присъщата му когнитивна функция. Това генеративно езиково явление може да бъде илюстрирано и с други аргументи – например въпроса защо латинският език е мъртъв. Липсата на процес на наслагване на значения извън узуалните, които да го поддържат като една добре функционираща езикова машина, е логичен отговор на този културологичен казус. Друг илюстративен пример може да се копира от интернет пространството – когато за достъп до определен сайт системата принуждава потребителя да отговори схематично с отметка: „Не съм робот!“. Верификацията в този случай изисква схематизирането на езиковата дейност и изчистването на лексикалната единица от всички логични ментални перспективи.

За разлика от системата за кодификация на езика – книжовноезиковите норми, стилистичната семасиология предполага фокусирането върху по-емоционален пласт от същността на речевия акт, защото базисно се разполага върху възприемането на допълнителността в смисловия обем на думите. Когнитивният и прагматичният потенциал се градят именно върху имплицираното допълнително смислово съдържание. Примери за това когнитивно превъплъщение на езика изобилстват в речите на политиците. В развоя на българското общество обаче могат да се откроят съществени стилистични, когнитивни и културни граници при употребата на тази допълнителност в значението на думите и метафоризирането. Тези граници са следствие на различните периоди от историческия развой на обществото. Най-отчетлива в културно отношение е разликата между менталния капацитет на политиците от края на XIX, началото на ХХ век и нашето съвремие. Примерите за функционирането на богатата стилистична семасиология са ексцерпирани от реч на Стамболов, произнесена след Берлинския конгрес, 1878 г. Богатата на културни кодове и метафори с дълбоко когнитивно съдържание реч на Стамболов е стилистичен контраст на първата пленарна реч за 2019 година в Народното събрание – речта на Цветан Цветанов.

В края на XIX век, времето след Освобождението, парламентарната трибуна е най-авторитетната за българското общество. Парламентарната реч е рефлексия на специфични обществено-политически явления и нейното проучване е начин да се представи образът на времето чрез културните кодове, с които си служи. Анализът на ораторската стратегия на политика от това време би могъл да бъде обект на отделно научно изследване. При проучването на когнитивните метафори и стила на парламентарната реч емоционално се очертава личността му: високо образован, интелигентен, харизматичен, манипулативен. Това са и определителите за Стефан Стамболов в българската историография и мемоаристика. Специфичните черти на ораторската реч на Стамболов провокират емоционалната съпричастност на аудиторията. Стилистичният анализ на неговата реч показва приоритет на тропи и фигури, употребени като експликация на експресивно маркирана лексика. Ключова метафора във въздействащата реч е болното съсечено тяло, което назовава конкретен исторически факт – разпокъсването на България след решенията на Берлинския конгрес. Тази когнитивна метафора проецира в речта разгърната система от стилистични средства за постигане на внушение за загуба. Употребата на антропоморфна метафора етимологически се свързва с подсъзнателното поведение да се моделира политическата реалност като образ на познатото. Болката и постигнатото в емпиризма познание за болест и смърт е универсалното човешко познаване на живота. Така употребената метафора успява да обхване аудиторията в експлицитния ментален план. Метафората е посредник между емпиричното познание и сетивното познание, защото тя предизвиква не само асоциативни представи, но и усещания. Речта на Стамболов налага внушения и чрез засилената употреба на предикативни конструкции, реторични въпроси и богат регистър от стилистични средства за въздействие.

Стилистични средства за въздействие

Градациямило, драго, цяло Отечество; млад, енергичен, пълен сжизненост народ; полета, пътища, усои, кътища; пепел, кости,сълзи; крепко, здраво, жизнено тяло; сакати, недъгави, немощниИнверсиябъдеще светло, славно; минало светло и славно; свободни дабъдемАнафоране; ние; где са; где е; мъчно; високо; без даМетонимия/синекдохаръцете, краката и другите части; веригите на робството
Олицетворениецарски ферман дойде, та съедини; ферман начерта;конференция дойдеСингуларизацияда се довлечем до оная трохаСравнениепросяци – божаци; жертви – мъченици; берлински джелати;градовете...елмазите на нашето ОтечествоМетафораболно, съсечено тяло; сакати, недъгави, немощни; пепел,кости и сълзи; национален организъм цял, неосакатен; здраво,жизнено тяло; веригите на робството

Основното когнитивно ядро, около което са разположени тропи и фигури с маркирана семантична съвместимост, е метафората за съсеченото тяло. Тя е разгърната логически и асоциативно чрез синекдохата ръцете, краката и другите части. Така е експлицирана идеята за агресивно нарушената цялост на Отечеството, имплицираща представата за народ и България. В този смисъл, не е случаен и интензитетът на лексемата целокупно, която се наслагва емоционално и като експресивна лексика. Аналогична е и неколкократната употреба на израза ...мъчно. Мъчно и боли. Интересен експресивен акцент е сравнението на народа с просяци божаци. То налага моралнооценъчна перспектива за народа, разположена в историческия дискурс на миналото (робската участ) и настоящето (жертва на агресивната външна политика). Божаци е производно на бог, следователно контекстът на речта посочва народа, оставен на божията воля, акцентирана е принадлежността на бога, народ със заличена иманентност и отнет потенциал. Интересен стилистичен акцент е подборът на олицетворения. Те като че ли логически контаминират позицията на народа и отечеството – тяло, съсечено на пет къса. Олицетворени са думи, назоваващи легитимно чуждата за националния контекст власт: ферман, конференция. Отчетливата реторическа фигура прозопопея (ферман дойде... съедини... начерта; конференция дойде) показва отношението на оратора към абсурдното историческо събитие и неговите последствия. Представата за историческия мащаб на случилото се е изградена и чрез топонимичното изброяване, което в имплицитния план на речта градира внушения за онези части от територията на България, граничещи с Турция, Румъния, Македония, Гърция, които са „съсечени“ и остават към тези държави. Топонимичното наслагване на градове държи експлицитния дискурс в обхвата на конкретиката, внушава достоверност, а сравнението им с „елмази“ търси емоционалното съпреживяване на аудиторията с драмата на отечеството. Целта на оратора е да формира усещане за правилното декодиране на историческата фактология и мнението на аудиторията като коректив на случилото се. В този топонимичен ракурс е и друга известна метафора на Стамболов, упомената в мемоарите на Султана Рачо Петрова: „Македония ще бъде гробницата на България“ (Petrova, 1991: 207). Прозорливият български политик от края на XIX век метафорично щрихира национален проблем, нагнетяващ напрежение и днес.

Умело подбраните въздействащи фигури правят речта на Стамболов успешна. Те са замислени и осъществени като отворена комуникативна система, в която оратор и аудитория синхронизират, те са равностойни комуниканти. Това прави речта завършена, а комуникативното намерение – осъществено.

Вглеждането в речите на българските политици от миналото налага много изводи в съпоставка. Археологията на когнитивните метафори извежда в съвременен дискурс когнитивната функция на културните кодове, които в миналото много по-често се употребяват като носители на метафорични смисли, отколкото в речите на съвременните политици. Пример за това са речите на д-р Константин Стоилов, събрани и отпечатани самостоятелно в сборник през 1939 г. Редактор и съставител на сборника са синовете на видния политик. В предговора на изданието са упоменати някои специфични особености на речите. Печатани са от стенограмите – официални дневници на Народното събрание. К. Стоилов не е писал речите си, затова не са запазени други освен от Народното събрание. За да се добие точно впечатление от емоционалния ефект на речите, „за да се почувства поне отчасти живата реч на оратора и чарът на неговото слово“ (Stoilov & Stoilov, 1939: VII), в стенограмите са отбелязани препинателни знаци, които в това издание са точно запазени. Още в първата реч, произнесена след встъпването му като народен представител в Учредителното събрание, проличават интелектът и високият културен капацитет на оратора. Възпитаник на „Роберт колеж“ в Цариград, доктор по право и бъдещ министър, К. Стоилов произнася в Учредителното народно събрание (27 февруари 1879 г.) реч по „общонародния въпрос“ (Stoilov & Stoilov, 1939: 3 – 5), т.е. за положението на България след Берлинския конгрес. Това е неговата първа парламентарна реч. Произнася я с вдъхновение, изразява патетичност и доказва на аудиторията своята прозорливост за бъдещето. Първата ключова метафора е назоваването на Балкана като гнездо на посветената част от народа. Когнитивният обем на тази метафора включва целия семантичен регистър от словното богатство за национална идентификация – географски маркери и съпътстващите ги духовни и ценностни ориентири: народ, свобода, земя, отечество, България, Балкан, Марица, братя, чест, хляб, народност. Описанието следва топонимичната обективност, но митопоетичното наименование Балкан побира всички топонимични знаци за разпознаване на националното пространство, като го осмисля ценностно. В стила на Иван-Вазовата патетичност при описанието на отечеството, гледната точка в речта на К. Стоилов стига до идеализация на описаното. Пример за това са атрибутивните синтаксеми синьо небе, весело слънце, пъстра трева. Подбраните стилистични средства показват предмета на речта – България, в един символически по-окрупнен план, в който релефно са очертани носителите на духовните ценности: Балканът и народът. Тези два образа побират метонимично значението на България. В сравнение с речта на Стамболов тук реторичните конструкции, предикативните изрази и анафорите са значително по-малко, което прави речта по-спокойна, уравновесена, но силно акцентна по отношение на националните ценностни маркери.

В следващия обособен абзац речта на К. Стоилов разгръща в широк обем важен национален факт: робската ситуация в Македония. Безнадеждността е изразена чрез сравнението на Македония с Батак и Перущица – градове, които са символ на масовото поражение. Интересен реторичен похват в този момент от речта е разгърнатото сравнение. Компараторът Македония аналогично е представен чрез цитат от „Божествена комедия“ на Данте, в който силен емоционален изблик е породен от осмислянето на надписа: „Надежда всяка тука оставете“. Логическата връзка между сравняемо и аналог е идеята за участта на поробена Македония.

Последствията за България след Берлинския конгрес са предмет и в други речи на К. Стоилов. Приоритетното градиране на метафоричния обхват показва отново тенденция за разполагането на когнитивното метафорично съдържание в дискурса на историята, митологията, фолклора, културологията. Пример за това са многобройните цитати от художествени произведения, вписани като разгърнати сравнения в релацията образ – съдържание. Това показва високия културен капацитет на политиците след Освобождението. Съпоставката със съвременните политически речи изкарва на показ интелектуалния дефицит в употребените метафори с когнитивно съдържание. Като доказателство на тази теза могат да се посочат примери, ексцерпирани от стенограмите на пленарните заседания в Народното събрание през последната календарна година. Например речите на представителите на политическите партии, произнесени в първото за годината заседание – 11.01.2019 г. Началото е поставено от речта на Цветан Цветанов. Още първата произнесена фраза е доказателство за демагогския характер на речта. „Бих искал да ви поздравя...“, „...би трябвало...“. Употребата на условно наклонение демонстрира резервираност, очертава граница между комуникативното намерение и аудиторията. Цялостният поглед върху речта показва езиково-демагогската й същност. Безкрайна е мултипликацията на думи с корен евро: Европейски парламент, европейска партия, проевропейска партия, Европейски съюз, евродепутати, Европарламент, Европейска народна партия, европейска икономика, европейска комисия, Еврозона, евровалута... Това разпилява смисловите акценти и като проблем се превръща в морален казус, защото в реч, произнесена като поздрав от тази висока трибуна, лексемите българи и български граждани са с единична употреба. В съпоставка с речите отпреди век, тук е ясно видима липсващата връзка в триадата оратор – реч – аудитория, семантика – прагматика – контекст. Празнословието на речта е факт, който развенчава реторичния съюз между оратора и неговата публика. Метафорично казано – той е синдром на съвременния интуитивен, ниско образован и безперспективен български политик.

ЛИТЕРАТУРА

Димитрова, C. (2009). Лингвистична прагматика. София: Велес.

Мишев, М. (2014). Стефан Стамболов и речта, изпълнена с тъга. Българска история, 31.01.2014 https://bulgarianhistory.org/rechta-nastefan-stambolov.

Петрова, С. Р. (1991). Моите спомени. София: БАН

Стоилов, Х. & Стоилов, Б. (1939). Д-р К. Стоиловъ речи. София: Т. Ф. Чипевъ.

REFERENCES

Dimitrova, S. (2009). Lingvistichna pragmatika. Sofia: Veles.

Petrova, S. (1991). Moite spomeni. Sofia: BAN.

Stoilov, H. & Stoilov, B. (1939). D-r K. Stoilov rechi. Sofia: T. Ph. Chipev.

Mishev, M. (2014). Stefan Stambolov i rechta, izpulnena s tuga. Bulgarska istoria, 31.01.2014, https://bulgarianhistory.org/rechta-na-stefan-stambolov/.

2025 година
Книжка 1-2
2024 година
Книжка 5-6
Книжка 4
Книжка 2-3
ДА НАВЛЕЗЕМ В НАУКАТА С ИГРИ

Д-р Стефан Петров

Книжка 1
2023 година
Книжка 6
ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЕЛЕКТРОННИТЕ ОБРАЗОВАТЕЛНИ РЕСУРСИ В ИНTЕРДИСЦИПЛИНАРНИТЕ STEM УРОЦИ

Д-р Емилия Лазарова , Веселина Иванова , Ирина Костадинова , Анета Кинева , Георги Йорданов

Книжка 5
Книжка 4
SCHOOL LEADERSHIP

Dr. Phil Budgell

Книжка 3
ИЗКУСТВЕНИЯТ ИНТЕЛЕКТ В ЗДРАВНИЯ PR

Гергана Дончева Янков

Книжка 2
Книжка 1
NOT SO MUCH AN AXIOMATIC SYSTEM, MORE A TAXONOMY OF EDUCATIONAL OBJECTIVES

Phil Budgel , Mitko Kunchev Education Leadership Consultancy – Sheeld (UK) Ruse (Bulgaria)

2022 година
Книжка 6
Книжка 5
CREATIVE REFLECTION

Eng. Janneke Camps

Книжка 4
STEM В КЛАСНАТА СТАЯ

(Ролята на технологиите и играта като част от образователния процес) Ива Григорова

Книжка 3
ПРИЛАГАНЕ НА PERMA МОДЕЛ В ИНОВАТИВЕН STEM ПРЕДМЕТ „КОСМИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ“

Михаил Бориславов Ненов, Севил Юсуф Иванова, Грета Димитрова Стоянова, Таня Маркова Сребрева

ПАНАИР НА НАУКАТА

Грета Стоянова

Книжка 2
THE CURRICULUM

Phil Budgell

Книжка 1
ТРУДНО ЛИ Е ПОРАСТВАНЕТО В ИСТОРИЯТА

Иво Точевски, д-р Бистра Таракова

2021 година
Книжка 6
Книжка 5
ПРОУЧВАНЕ НАГЛАСИТЕ НА УЧИТЕЛИТЕ ОТ НАЧАЛЕН ЕТАП ОТНОСНО ЗДРАВНОТО ОБРАЗОВАНИЕ НА УЧЕНИЦИТЕ

Доц. Ивайло Прокопов, доц. Мирена Легурска, гл. ас. Весела Мирчева

Книжка 4
БЪЛГАРСКА АДАПТАЦИЯ НА ВЪПРОСНИКА ЗА ИЗМЕРВАНЕ НА ДИСТРЕС НА ИДЕНТИЧНОСТТА

доц. д-р Ева Папазова , доц. д-р Маргарита Бакрачева

МОТИВАЦИЯ ЧРЕЗ СЪЗДАВАНЕ НА ЧУВСТВО ЗА ПРИНАДЛЕЖНОСТ

Възможните пътища за успешна реализация Бистра Григорова

Книжка 3
Книжка 2
НАПРЕД КЪМ СЛЕДВАЩАТА МИСИЯ

Милена Маринова-Димитрова

Книжка 1
БИО- И ЕКОПРОДУКТИ

Християна Янкова

2020 година
Книжка 6
БИНАРНИЯТ УРОК РАЗКРИВА ВРЪЗКАТА МЕЖДУ ИСТОРИЯ И ПРАВО

Евдокия Любомирова, Николина Димитрова

Книжка 5
СТАТИСТИЧЕСКА ИЗВАДКА ОТ ПРОВЕДЕНО ИЗСЛЕДВАНЕ ПО НАУЧЕН ПРОЕКТ ЗА ПРОЯВИТЕ НА АГРЕСИВНОСТ И ДЕПРЕСИЯ НА СТУДЕНТИ

Анжелина Янева, Елица Стоянова, Марияна Алберт, Бояна Митрева, Валерия Луканова, Таня Гавраилова

Книжка 4
ЗЛАТНОТО СЕЧЕНИЕ НА ЗЛАТНАТА МАСКА

Денис Сираков, Мариета Сиракова, Николай Сираков

ПРИЛОЖЕНИЕ НА ПРОФИЛЕН ПОДХОД ПРИ НАСОЧВАНЕ НА УЧЕНИЦИ ЗА ВКЛЮЧВАНЕ В ОБРАЗОВАТЕЛНАТА СИСТЕМА

Мария Георгиева, Мая Рогашка, Петя Йорданова, Деница Русева, Емилия Кожухарова, Златомира Михайлова, Петя Георгиева

КАПСУЛА НА ВРЕМЕТО

Йозлем Искренова

УЧИТЕЛЯТ ДНЕС

Надежда Иванова

Книжка 3
ИГРОВИЗАЦИЯТА – УСПЕШЕН МЕТОД ЗА ОБУЧЕНИЕ В ЧАСОВЕТЕ ПО БИОЛОГИЯ И ЗДРАВНО ОБРАЗОВАНИЕ

Мария Веселинска, Атанасия Илиева, Александра Манасиева, Любен Новоселски

ДОБРИ ПРАКТИКИ

Марияна Великова, Пепа Атанасова

STEM УРОЦИТЕ, КОИТО ПРОВЕЖДАМЕ

Мария Велкова, Тодор Добрев

КРЕАТИВНИЯТ УЧИТЕЛ – НАЙ-ЦЕННАТА ИНОВАЦИЯ

Марияна Великова, Станимира Желязкова

Книжка 2
Книжка 1
ПРИКАЗКА ЗА ЕДНО ГОЛЯМО УЧИЛИЩЕ В ЕДНО МАЛКО ГРАДЧЕ

Ана Боргоджийска, Павлина Плачкова

ПОСТИГАНЕ НА БАЗОВА ГРАМОТНОСТ НА УЧЕНИЦИТЕ ОТ II КЛАС

Даниела Говедарска, Мария Котова, Ивелина Масалджийска

ГОЛЯМОТО ПРИКЛЮЧЕНИЕ, НАРЕЧЕНО ДИКТОВКА

Ангелина Генчева, Мая Драгоева

КАК УЧИЛИЩЕН ДВОР В ГРАД РАКОВСКИ СТАНА ЛЮБИМО МЯСТО ЗА ИГРИ, УЧЕНЕ И ОТДИХ

Ана Боргоджийска, Янка Арлашка, Ивана Лесова, Ани Димитрова

ДОБРИ ПРАКТИКИ В ПРЕПОДАВАНЕТО

Милена Лесова, Моника Даржалиева-Косова

УЧИЛИЩЕ НА РАДОСТТА

Павлина Плачкова, Кремена Алексиева

ПЪТЯТ НА ЕДНА МЕЧТА

Люба Сергева

2019 година
Книжка 6
Книжка 5
ЦЕРН – ЕДНА СБЪДНАТА МЕЧТА

Свежина Димитрова, Зорница Захариева

ДУАЛНОТО ОБУЧЕНИЕ – МИРАЖ ИЛИ РЕАЛНОСТ, РЕАЛНОСТ И ПЕРСПЕКТИВА

Мария Георгиева, Надежда Илиева, Петя Йорданова

ГОРАТА – ОЧАРОВАНИЕТО НА ЖИВОТА

Елена Милчева, Игнат Игнатов, Венетка Илиева, Иринка Христова

БАЛКОНЪТ – МОЯТА ГРАДИНА

Деница Русева, Дарина Кирчева, Емилия Кожухарова, Марина Борисова

ПРОГРАМА „ЕРАЗЪМ+“ – СТИМУЛ ЗА УЧЕНЕ ПРЕЗ ЦЕЛИЯ ЖИВОТ

Даниела Мантарова, Станислава Анастасова

Книжка 4
ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ МЕЖДУ ЕКИПИТЕ ЗА ПОДКРЕПА ЗА ЛИЧНОСТНО РАЗВИТИЕ С РОДИТЕЛИ НА УЧЕНИЦИ СЪС СПЕЦИАЛНИ ОБРАЗОВАТЕЛНИ ПОТРЕБНОСТИ

Maрия Стефанова, Пламена Желева, Миглена Стоева Мария Георгиева, Мая Рогашка, Живка Дойчева

КОГАТО УРОКЪТ ЗАПОЧНА…

Ивелина Стамболийска

Книжка 3
СТАТИСТИКА ЧРЕЗ ВЪВЕЖДАНЕ НА ИКТ

Магдалена Каменарова

Книжка 2
Книжка 1
РАЗВИТИЕ НА ТОЛЕРАНТНОСТ ЧРЕЗ СПОРТ

Татяна Янчева, Ина Владова

КАК СЪВРЕМЕННИТЕ РОДИТЕЛИ ОБЩУВАТ С ДЕЦАТА СИ? ПОЗИТИВНИ МЕТОДИ ЗА ВЪЗПИТАНИЕ

Мария Георгиева, Мая Рогашка, Живка Дойчева, Златомира Михайлова

УЧРЕДЯВАНЕ НА КОМИТЕТ „БАБОЛАНДИЯ“

Йоанна Димитрова, Рая Енчева

КУКЕРИ

Йоанна Димитрова, Радина Стоянова

ДЕЦАТА – НАШЕТО БЪДЕЩЕ

Йоанна Димитрова, Мария Кузманова

CONTENT AND LANGUAGE INTEGRATED LEARNING (CLIL)

Надежда Алексиева

2018 година
Книжка 6
НОВИ ПРАКТИКИ В ОБУЧИТЕЛНИЯ ПРОЦЕС

Генка Георгиева, Маргарита Гиргинова

ЩАДЯЩА ПРОЦЕДУРА ПРИ РАЗПИТ НА ДЕЦА

Фахредин Фаредин Молламехмед

Книжка 5
КОИ СА НАЙ-ЕФЕКТИВНИТЕ ПРЕПОДАВАТЕЛСКИ МЕТОДИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО ПРИРОДНИ НАУКИ

(И по-големият броя учебни часове означава ли непременно по-високи резултати – по данни на PISA 2015)

SEO И МЕТОДИ ЗА АНАЛИЗ – ТЕНДЕНЦИИ ПРЕЗ 2018

Ивайло Димитров, Слави Димитров

УСПЕШНИ ПЕДАГОГИЧЕСКИ ПРАКТИКИ В ОБЛАСТТА НА ИНТЕРКУЛТУРНОТО ОБРАЗОВАНИЕ

(Описание на педагогически практики) Стойна Делчева

Книжка 4
КАДРОВАТА КРИЗА В ОБРАЗОВАНИЕТО

Свежина Димитрова, Мария Нестерова, Галина Германова

ПОЛОВИ РАЗЛИЧИЯ И ПОЛОВИ РОЛИ

Владимира Иванова

УЧЕБНА ПРОГРАМА ЗА ОБУЧЕНИЕ ПО ГЕОГРАФИЯ И ИКОНОМИКА

(Допълнителна подготовка – профил „Икономическо развитие“, VІІІ клас)

ДОБРИ ПРАКТИКИ И НОВИ ФОРМИ ЗА ЗАНИМАНИЯ ПО ИНТЕРЕСИ И ИЗЯВА НА ДЕЦАТА И УЧЕНИЦИТЕ

(Организиране и провеждане на литературен конкурс от ученици)

Книжка 3
ИЗСЛЕДВАНИЯ, СВЪРЗАНИ С КОНСТАНТАТА НА КАПРЕКАР

Петко Казанджиев, Мартин Иванов, Цеца Байчева, Кинка Кирилова-Лупанова

Книжка 2
АНАЛИЗ НА ЕПИЧЕСКА ТВОРБА

Марияна Георгиева

УЧИЛИЩЕ НА РАДОСТТА

Веселина Тонева

ЕКОЛОГИЧНА ЕКСПЕДИЦИЯ „ДА ПАЗИМ ПРИРОДАТА!“

Татяна Болградова Красимира Мишкова

Книжка 1
В ПАМЕТ НА ПРОФ. МАРИАНА ГЕНЧЕВА

Преди една година внезапно ни напусна проф. д-р инж. Мариана Генчева. Редакционната колегия на сп. „Професионално образование“ и колегиите по

ОБУЧЕНИЕТО КАТО ВЪЗМОЖНОСТ

Диана Илиева-Атанасова

КЪМ РОДИТЕЛИТЕ

(Из педагогическите търсения на една майка)

ДЕТСКА ЕКОАКАДЕМИЯ

Диана Димитрова

ЕДИН ОБИКНОВЕН ДЕН В УЧИЛИЩЕ

Диана Димитрова, Светлана Бозова, Кина Невенова

ДРЕВНИ ОБРЕДИ И СЪВРЕМЕННИ ПУБЛИЧНИ ПРАКТИКИ

Диана Димитрова, Мариана Чаушева, Силвия Кейванова

СЪХРАНИ БЪЛГАРСКОТО

Мариана Чаушева

АНЕКДОТИ ОТ УЧИЛИЩНИЯ ЖИВОТ

Педагогически екип

2017 година
Книжка 6
ЩАСТЛИВИ И ЗДРАВИ ЗАЕДНО

Гергана Петрова, Анета Русева

ЕК ПРИЕМА ИНИЦИАТИВА ЗА НАСЪРЧАВАНЕ НА ЧИРАКУВАНЕТО В ЕВРОПА

Генерална дирекция „Заетост, социални въпроси и приобщаване“

Книжка 5
УПРАВЛЕНИЕ НА ПРОМЕНИТЕ

Диана Димитрова

ПЕДАГОГИЧЕСКИ ЕТЮДИ

Диана Димитрова

ТРУДНО Е ДА БЪДЕШ РАЗЛИЧЕН

Стефанка Пампорова

ЛИДЕР В ИНОВАЦИИТЕ

Гергана Петрова

КОМПЮТЪРНА ГРАФИКА В МАТЕМАТИЧЕСКА ГИМНАЗИЯ

Румен Манолов, Ваня Шипчанова

Книжка 4
ГРАФИЧЕН МЕТОД ЗА РЕШАВАНЕ НА УРАВНЕНИЯ

Информационните технологии – инструментариум за решаване на математически проблеми

Книжка 3
УЧИЛИЩЕН МЕДИАТОР – ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО И РЕАЛНОСТ

Марина Николова Бисерка Михалева

ТЕМАТА ЗА ПРИЯТЕЛСТВОТО И ОБЩУВАНЕТО

Детелина Георгиева Христова

Книжка 2
СЪЩНОСТ И ПОЛЗИ ОТ CLIL ОБУЧЕНИЕТО

Иванка Пукнева, Людмила Рижук

СТЪПАЛАТА

Митко Кунчев

НЕ САМО С ЛИНИЙКА И ПЕРГЕЛ

Боряна Куюмджиева

Книжка 1
2016 година
Книжка 6
СПОРТ ЗА КРАСОТА И ЗДРАВЕ

Маргарита Врачовска, Мария Маркова

„БРЕЗИЧКА“ ДИША

Иванка Харбалиева

ДА ИГРАЕМ ЗАЕДНО

Маруся Обретенова

ПОСЛАНИЦИ НА ЗДРАВЕТО

Ученически съвет и IX , IX , X клас Консултанти: Валерия Димова и Цецка Вълкова – учители по биология и здравно образование и география и икономика

ЗАЩО МЕДИАЦИЯ?

Татяна Дронзина, Бисерка Михалева

АСТРОПАРТИ

Радка Костадинова

ДА СИ УЧИТЕЛ

Катя Димитрова

Книжка 5
ПЕТ МИНУТИ СТИГАТ ДА СТАНЕШ ЖУРНАЛИСТ

Дарина Стайкова Хаджийска

ИНДИЙСКИ ПРИКАЗКИ

Марияна Хаджийска

ЧИТАЛИЩЕТО КАТО КЛАСНА СТАЯ

Станимира Никова

Книжка 4
Книжка 3
ПРЕДПРИЕМАЧЕСКИ УМЕНИЯ

Албена Вуцова, Емил Митов

КАНИМ ТЕАТЪРА НА УРОК ПО РУСКИ ЕЗИК

Розалина Димитрова, Румяна Тодорова

Книжка 2
КЛАСНА СТАЯ НА БЪДЕЩЕТО

Даниела Самарджиева, Тихомира Нанева

В ПОДКРЕПА НА EPALE В БЪЛГАРИЯ

Валентина Дейкова

ENTER INTERNATIONAL STUDY WEEK IN VIENNA, AUSTRIA

Daniela Atanasova, Nedyalka Palagacheva

THE SCHOOL IN THE GLOBAL VILLAGE

Svetlana Kalapisheva, Nikolina Koinarska

Книжка 1
2015 година
Книжка 6
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2

Книжка 1
2014 година
Книжка 6
ЕЛЕКТРОННО ОБУЧЕНИЕ И КОМПЮТЪРЕН ДИЗАЙН (CAD) НА ПОДВЪРЗИИ

Росен Петков, Елица Личева, Даниела Атанасова

ПРАЗНИК НА СЛОВОТО

Трудни са времената, в които живеем. Увлечени в борбата за насъщния, притиснати от неизвестността и несигурното, утре забравяме за онази, друга- та храна, която е необходима за духа, която храни душата. Децата ни също но- сят своя кръст, лутат се, търсейки път, а ние, възрастните, често не можем да им помогнем . Не искам да влизам в полемиката с философите кое e по-важно

Книжка 5
ACTIVATING METHODS AND SOCRATIC DIALOGUE

Jan-Willem Noom, Ard Sonneveld

Книжка 4
LEARNING TO GIVE POWER TO THE PEOPLE: COMPETENCES FOR STUDENTS AND YOUNG PROFESSIONALS*

Jeroen de Vries, Frans van den Goorbergh 1. Public Participation in Planning Projects Public participation in the Netherlands is a crucial issue because the public is becoming more aware of their right to infl uence policies, design, management and maintenance. Furthermore the national and local governments have a policy to stimulate public participation to enhance maintenance and development of urban open space. In the aftermath of the credit crunch local authorities and project developers

ЦЕРН – ЕДНА СБЪДНАТА МЕЧТА

Свежина Димитрова

Книжка 3
Книжка 2
ENVIRONMENT AND INNOVATION

Tonya Georgieva

ENTER IN BULGARIA - DIFFERENT APPROACH AND NEW HORIZON

An interview with Jan-Willem Noom, Vice-President of ENTER

Книжка 1
КАК ДА РАЗБИРАМЕ ПОВЕДЕНИЕТО НА ДЕТЕТО ПРЕДИЗВИКАТЕЛНО ПОВЕДЕНИЕ

Звездица Пенева-Ковачева Как да разбираме поведението на дететою Част от ключовите професионални компетенции в педагогическата работа са свързани с умението да разбираме поведението на детето, демонстрирано тук и сега. Разбирането му от страна на педагога означава да си отговорим на въпросите: защо се проявява това поведение, каква е причината за него, как да повлияем на детето така, че ако поведението е нежелано, повече да не се прояви... Въпроси, които си задаваме всеки път, когато сме

ЕФЕКТИВНА НАМЕСА ОТ СТРАНА НА ВЪЗРАСТНИТЕ ПРИ АГРЕСИВНО ПОВЕДЕНИЕ НА ДЕЦАТА

Генадий Матвеев В някои случаи при проява на детска агресия се налага незабавна намеса от страна на възрастните. Този вид намеса цели намаляване или избягване на агресивното поведение в конфликтни и напрегнати ситуации. За по-голям ефект на въздействие срещу агресивното поведение на детето предлагаме ня- колко съвета както към педагозите, така и към родителите. Следващите няколко правила и техники за намеса позволяват при конфликт- на ситуация да се открие позитивен начин за разрешаванет

2013 година
Книжка 6
THE NEW EU PROGRAMME ERASMUS+

Androulla Vassiliou Doris Pack

Книжка 5
ECO BUILDING BECOMES A WINDOW TO KNOWLEDGE

To know not only how to grow a fl ower, but also – where to place it

Книжка 4
Книжка 3
П О К А Н А

На 29 май 2013 г. от 10.00 ч. в БТА ще бъде представен проект BG051РО001-7.0.07 - 0029 „Приложение на ИКТ в образованието –

Книжка 2
Книжка 1
2012 година
Книжка 6
ПРОФЕСИОНАЛНО ОБРАЗОВАНИЕ

ЕDUСATIONAL JOURNAL 14, 2012

Книжка 5
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ Министър на образованието, младежта и науката Д

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН РЕКТОР, УВАЖАЕМИ ПРЕПОДАВАТЕЛИ И СТУДЕНТИ, Приемете сърдечните ми поздрави във връзка със знаменателната годишнина – 90 години от създаването на ВТУ „Тодор Каблешков“, първото специализирано висше

Книжка 4
АСПЕКТИ НА ПРОДЪЛЖАВАЩО ОБРАЗОВАНИЕ НА УЧИТЕЛИ ПО ПРИРОДНИ НАУКИ

(резултати от проучване мнението на учители за интегриране на ин- формационни и комуникационни технологии в обучението)

ПРОФЕСИОНАЛНА ГИМНАЗИЯ ПО СТРОИТЕЛСТВО И АРХИТЕКТУРА ГРАД ПАЗАРДЖИК

Професионална гимназия по строителство и архитектура – град Пазар-

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
РЕЙТИНГИ, ИНДЕКСИ, ПАРИ

Боян Захариев