Професионално образование

2019/2, стр. 200 - 207

СЪЗДАВАНЕ НА КОНСТРУКТИВИСТКА УЧЕБНА СРЕДА

Резюме:

Ключови думи:

Конструктивизъм – философия на ученето

Водещата идея на конструктивизма в образованието е, че ученето е търсене и конструиране на знания. Изследователите на конструктивизма откриват неговите корени още в съчиненията на антични философи като Конфуций, Платон и Аристотел, Хераклит („Всичко тече, всичко се променя“), които развиват идеи, че абсолютна истина не съществува, затова знанието не се предава, а е резултат от субективен процес на възприятие чрез разума и опита (Coony et.al., 1993; Le Bar, 2008; Pelech, 2010). Като термин конструктивизмът в контекста на образованието е най-вероятно въведен през 1977 г. в статия на Magoon със заглавие „Конструктивистки подходи в изследванията за образованието“.

Най-ярките представители на конструктивистки философии в теоретичния модел на конструктивизма са: Лев Виготски (руски психолог, 1896 – 1934) с теорията си за социалния конструктивизъм, чиято основна идея е, че езикът и речта са ключови за интелигентността и за успеха на обучението; Жан Пиаже (швейцарски психолог, епистемолог и биолог, 1896 – 1980) – за когнитивното развитие и формирането на знанието в съзнанието на индивида („Знанията се усвояват активно от учещия, а не се възприемат пасивно отвън“); Джон Дюи (американски философ, основател на функционалната психология и реформатор в образованието, 1859 – 1952) – за рефлексивната активност на учещия, т.е. преподаване и учене, основано на активността на учениците, на тяхната самостоятелна работа, на учене чрез правене (hands-on, learning-by-doing); Ернст фон Глазерфелд (австрийски философ и психолог, 1917 – 2010), който поставя основите и началото на радикалния конструктивизъм. При радикалния конструктивизъм знанието не отговаря на една онтологична реалност, то е продукт на субективната оценка на индивида за света, изградена в резултат на натрупания личен опит (Busbea, 2006; LeMoins, 2011). Общото между споменатите фундаментални теории, върху които се гради модерното образование, е, че ученето е активен процес, чията цел е да подпомогне процеса на когнитивно развитие на обучаемия. Според конструктивизма се нуждаем от знания, за да учим. Затова колкото повече знаем, толкова повече можем да научим. Но знанията не трябва да се получават чрез трансфер на информация (получаване, натрупване и преработване на информация) от учителя към ученика, а чрез търсене или създаване на модел, който да се използва за структурирането на новото знание.

Конструктивизъм и обучението по химия

Автори, сред които са Foote, Vermette и Battaglia (Foote et al., 2001), а също Pelech & Pieper (2010) извеждат основни характеристики на конструк тивисткото учене, които могат да се обобщят и формулират както следва. (1) Ученето е активен процес, в който ученикът участва с всичките си сетива. (2) Ученето представлява конструиране и систематизиране на знания. (3) Физическата дейност и практическата работа са необходими за ученето, особено за децата, но не са достатъчни. Необходимо е да се включва и мисленето. Дюи нарича това рефлективна дейност (Dewey, 1955). (4) Ученето и езикът са неразривно свързани според Vygotsky (1978). Учениците учат, като разказват, обясняват, разговарят. (5) Ученето е социална активност. То се осъществява чрез връзки с другите хора – съучениците, учителя, семейството, случайни познати, които могат да дадат различни други гледни точки, да отхвърлят или да потвърдят информацията. Учениците учат, когато учат другите, когато им обясняват или показват (Pelech & Pieper, 2010). (6) Ученето е субективно и контекстуално. Човек учи в зависимост от конкретната среда, като се опира на това, което вече знае, в което вярва според убежденията, предубежденията и опасенията си. (7) За да се учи, са необходими предварителни знания. Новите знания се възприемат, като се свързват с предходните.

Обобщено сравнително разглеждане на традиционната и конструктивистката учебна среда по Brooks & Brooks (1993, p. 17) е представено в следващата таблица.

Традиционен подходКонструктивистки подходВисоко се цени стриктното придържанекъм учебната програма и пасивнотоусвояване на учебното съдържание.Учебните дейности се опират главно научебниците и работните тетрадки.Учителят дидактично предава идеи иинформация към учениците.Учителят обяснява учебнотосъдържание, а учениците слушат,водят записки и понякога отговарят навъпроси.Теорията предхожда практиката, опита.Учителят преподава теорията и следтова поставя задачите.Учителят очаква да получи от ученикаточния отговор, за да е сигурен, чезнанията са усвоени.Оценяването на наученото от ученикасе разглежда отделно от преподаванетои се осъществява главно чрезтестирането.Учениците работят преди всичкоиндивидулно.Учителят мотивира ученицитеда учат чрез награди и оценки.Високо се цени поставянето на въпроси отучениците.Учебните дейности се опират главнона оригинални източници с данни иматериали за експериментална работа.Учителят създава интерактивна среда, вкоято той е медиатор за учениците.Учениците достигат до разбиране научебното съдържание чрез обмяна наидеи, виждания и мнения помежду си,чрез обсъждане в по-малки или по-големигрупи.Теорията се изучава чрез решаването напредварително поставени проблеми и/иличрез изследване, експериментиране.Учителят търси гледните точкина ученика, за да разбере далисхващанията му създават основаза следващите уроци.Оценяването на наученото от ученикае вплетено в преподаването и сеосъществява главно чрез наблюдениена учениците, докато работят, и чрезпортфолио на ученика.Учениците работят преди всичко на групи.Учениците се мотивират да учат чрезактивно участие в учебните дейности, чрезсамостоятелно решаване на проблеми,планиране и провеждане на изследване,експерименти и пр.

За да се постигне конструктивистката учебна среда и в частност в обучението по химия, се използват следните техники и методи.

Изследователски подход (Inquiry-based approach). Ученето чрез изследване се състои в целенасочено наблюдение, проучване на информационни източници, идентифициране на проблема, формулиране на хипотеза (предположение), планиране, провеждане на експеримент за проверяване на хипотезата, събиране, анализ и тълкуване на данни, намиране на обяснения, представяне на резултатите, достигане до заключения – приемане или отхвърляне на хипотезата (предположението). Изследването предполага използване на логическо и критическо мислене и разкрива на ученика научния път на познанието, като развива способностите му да наблюдава, съпоставя и сравнява, да търси информация, да подбира нужното и главното, да планира, систематизира, комуникира. „Добитите по този начин знания – от природата, живота и лабораторията, са сигурни и трайни. Чрез такива „изследвания“ ученикът постепенно се доближава и въвежда в методите на науката. В социален план този метод е особено важен, защото така се възпитават инициативни и самостоятелни хора, които отговорно могат да планират живота си, без да чакат друг да мисли за тях“ (Toshev, 2007).

Проблемно базирано обучение (Problem-based learning). Представя се реалистичен проблем за разрешаване, който често съдържа непълна информация. Проблемът се дискутира, откроява се това, което е известно, и това, което трябва да се намери, генерират се хипотези, поставят се цели и се организира по-нататъшната дейност, например проучване, събиране и анализиране на информация от различни източници. Ролята на преподавателя е да ръководи процеса на учене, а не да осигурява знания. Той само подпомага обучението, като задава отворени въпроси. В някои случаи обучаемите трябва да проведат проучване, за да съберат необходимата информация за разглеждания проблем, в други тя се предоставя като резултат от решаването на задачата. По този начин учещите не само си създават допълнителни знания вследствие на самостоятелното проучване, но и се научават как сами да намират необходимата им информация и да я прилагат за решаването на конкретни реални ситуации. Ключов компонент е рефлексията. Учещите се насърчават да приложат наученото в други ситуации, в личния си живот в други проекти (Barell, 2007). Рефлексивното мислене помага на учениците да станат по-наблюдателни в собствената си учебна среда и да задават смислени въпроси, когато решават проблеми.

Проблемно базираните задачи провокират любопитството на учениците и ги насърчават да изследват света. Учениците развиват критично мислене, докато работят по групи върху възможните решения на поставените задачи и правят оценка на знанията си (Dutch, 2005). Проблемно базираните задачи стимулират учебния процес чрез развиване на конкретни умения. Те предлагат на децата възможността да достигнат до няколко решения на един проблем, от които да изберат едно и да открият пътя за реализирането му (Barrows, 1985; Stepien & Gallagher, 1993).

Реалните проблеми не са структурирани и не се подчиняват на някаква позната схема. Човек попада в житейски ситуации, които изискват творческо решаване на проблеми, а не по алгоритъм, така както учениците често са учени в клас. Ето защо съвременните подходи в образованието се насочват към решаването на задачи и проблеми в реален контекст. Такъв тип например са задачите на PISA.

Учене чрез откриване (Discovery learning). Въз основа на преглед на литературата за начините на обучение в химическата лаборатория Домин (1999) извежда четири различни начина на лабораторна работа, използвани в историята на химическото образование: описателно-обяснителен, т.е. традиционен (expository or traditional), изследователски (inquiry), откривателски (discovery) и проблемно базиран (problem-based). Авторът отбелязва, че нетрадиционното лабораторно обучение може да се разглежда като съставено от три отделни метода, основани на откриване, изследване и решаване на проблем (Domin, 2007). Той нарича ученето чрез откриване направлявано изследване (guided inquiry), а изследователския метод – отворено, свободно изследване (open-inquiry). Според Домин четирите метода на обучение се различават помежду си по приложения подход – дедуктивен или индуктивен, по резултата от работата – предварително известен или не, и по това кой задава процедурата – учителят или ученикът.

Индуктивният подход е общ и за изследователския метод, и за метода на обучение чрез откриване. Той се състои в събиране на данни и извеждане на принцип или общо заключение въз основа на анализа на данните и наблюдения на специфични явления. И при двата метода в хода на работата започва начално формиране на понятия. Дедуктивният подход следва обратната посока – чрез дейността си учениците развиват и обогатяват съдържанието на нещо, което вече знаят отпреди това. Те се запознават с общ принцип или закономерност, след което провеждат опит върху нещо конкретно, в което този принцип или закономерност се проявява. Учениците могат да започнат дейността си, като знаят какъв е очакваният резултат, или да достигнат до него в процеса на работата си, без да им известен предварително.

Интерактивно учене (Interactive learning). Терминът интерактивна система за учене се отнася за характеризиране на учебни ситуации, в които се обменя информация координирано и синхронизирано между хора (учещи и обучители) и/или технически средства за обучение. Популярни са два типа интерактивни системи за учене: ориентирани към хората (human-centered) и основаващи се на технологиите (technology-based) (Gyurova, Bozhilova, Valkanova, & Dermendzhieva, 2006: 40). Типични характеристики на интерактивна среда, ориентирана към учениците, са: взаимодействие „ученик – ученик“ и „ученици – учител“; активно участие на учениците в групова работа; техники на работа, основаващи се на взаимодействие между участниците; специфична организация на пространството в класната стая; учителят подпомага и улеснява ученето; осигуряване на обратна връзка съвместно от учителя и учениците; съчетаване на различни форми на оценяване – групово, самооценяване, индиректно и пр. Съвместната работа в клас стимулира учениците да обменят идеи и да обсъждат различни мнения по темата, да проявяват критичност и творчество (Duffy & Cunningham, 1996: 170– 198), а това има огромно значение за бъдещото им професионално развитие.

Проектобазирано обучение (Project-based learning). Проектобазираното обучение, или иначе казано проектният метод на обучение, се основава на изграждането на знания и умения чрез ангажиране на учениците в продължителен процес на търсене на решения на комплексни, автентични проблеми и проектиране и/или изработване на продукти. Проектният метод най-често включва изследователския и проблемно базирания метод, тъй като предполага включването на обучаемите в дейности като планиране, решаване на проблеми, вземане на решения, провеждане на изследвания. Той създава възможности за относително самостоятелна работа на обучаемите през продължителен период от време и завършва с реални продукти или презентации, изработени от тях.

Мозъчно базирано обучение (Brain-based teaching and learning). Терминът „мозъчно базирано обучение“ звучи странно както на български, така и на английски език – brain-based teaching and learning, тъй като няма обучение или учене, което да не изисква интелектуални усилия, и следователно се базира на мозъчната дейност на учител и учещ. И все пак този термин бързо доби популярност в последните години с развитието на научните изследвания върху човешкия мозък, паметта, мисленето, ученето, което породи идеята тези новости в науката за мозъчната дейност да се използват в образованието. Терминът фигурира и в тълковния речник на образователната реформа в САЩ (The Glossary of educational reform) – онлайн източник, предназначен за информиране на журналисти, родители и всички граждани, които се интересуват от най-новите тенденции в образованието в САЩ1). Според този речник понятието brain-based learning се отнася до „методи на обучение, структура на уроци и учебни програми, които се основават на най-новите научни изследвания за това как мозъкът учи, като се отчитат и фактори като когнитивното развитие – как учениците учат по различен начин с израстването си физически и социално, емоционално и познавателно“. Идеолозите на мозъчно базираното обучение твърдят, че ученето може да се ускори и подобри, ако преподавателите базират методите си на обучение главно на науката за ученето, вместо на установени образователни практики, условности и предположения за процеса на учене. Най-новите изследвания показват, че интелигентността не е неизменяема характеристика на човека в житейския му път. Човешкият мозък се развива физически вследствие на ученето, т.е. ученето подобрява функционирането на мозъка и той може да продължи да учи все повече и повече (Sikes, 2009).

Заключение

Конструктивистките методи на обучение се използват за развиване на творческото и научното мислене. Тяхната иновативност изисква от учителите да изоставят традиционните преподавателски методи (Brooks, 1999). Конструктивисткият подход се свързва с едновременното прилагане на различни методи (Anderson, 1996). Ефективността на обучението зависи от целенасочените усилия на учителя да привлече интереса на учениците към учебния материал. По тази причина изследователите съветват учителите да не се придържат строго към съдържанието на учебника, а да разработват собствени програми, отговарящи на възможностите и потребностите на учениците им (Henderson, 1996). Съгласно конструктивистката философия активната роля на ученика в учебния процес засилва желанието му за усвояване на нови знания и допринася за успеха му в училище.

Изграждането на успешна учебна среда, в която учениците са стимулирани да развиват способностите си и да постигат различни умения, изисква избор и съчетание на най-подходящите методи на обучение, което не изключва и елементи на традиционното обучение.

NOTES/БЕЛЕЖКИ

1. http://edglossary.org/brain-based-learning

REFERENCES/ЛИТЕРАТУРА

Coony, W., Cross, C. & Trunk, B. (1993). From Plato to Piaget: The greatest educational theorists from across the centuries and around the world. New York: University Press of America.

LeBar, M. (2008). Aristotelian constructivism. Social Philosophy and Policy, 25, 182 – 213.

Pelech, J. (2010). The comprehensive handbook of constructivist teaching: from theory to practice:Information Age Publishing Inc.

Busbea, S. D. (2006). The eect of constructivist learning environments on student learning in anundergraduate art appreciation course. University of North Texas. ProQuest Digital Dissertationsdatabase. (3226999) http:// digital.library.unt.edu/ark:/67531/metadc5385/m1/38/

LeMoins, J. L.(2011). From Jean Piaget to Ernst von Glasersfeld. Constructivist Foundations, 6, 152 – 156.

Foote, C.J., Vermette, P.J. & Battaglia, C. F. (2001). Constructivist strategies: meeting standards and engaging adolescent minds. Larchmont: Eye on Education.

Pelech, J. (2010). The comprehensive handbook of constructivist teaching: from theory to practice:Information Age Publishing Inc.

Vygotsky, L. S. (1978). Mind in society: the development of higher psychological processes. Cambridge, MA: Harvard University Press.

Brooks, J. G. & Brooks, M. G. (1993). In search of understanding: The case for constructivist classrooms. Alexandria: Association for Supervision and Curriculum Development.

Toshev, B. V. (2007). Dobriyat uchitel v minaloto i sega: istoricheski pregled s nyakoi prakticheski saveti. Himia, 16, 473 – 481. [Тошев, Б. В. (2007). Добрият учител в миналото и сега: исторически преглед с някои практически съвети. Химия, 16, 473 – 481.]

Dutch, B. (2005). Problem-based learning. Retrieved January 3, 2015, from http://www.udel.edu/pbl/

Barrows, H. S. (1985). How to design a problem-based curriculum for the preclinical years. New York: Springer.

Stepien, W. J. & Gallagher, S. A. (1993). Problem-based learning: As authentic as it gets. Educational Leadership, 50, 25 – 28.

Domin, D. S. (1999). A review of laboratory instruction styles. Journal of Chemical Education, 76, 543 – 547.

Domin, D. S. (2007). Students’ perceptions of when conceptual development occurs during laboratory instruction. Chemistry Education Research and Practice, 8, 140 – 152.

Gyurova, V., Bozhilova, V., Valkanova, V. & Dermendzhieva, G. (2006). Interaktivnostta v uchebniya protses. Sofia: Evropres. [Гюрова, В., Божилова, В., Вълканова, В. & Дерменджиева, Г. (2006). Интерактивността в учебния процес. София: Европрес.]

Duffy, T. M. & Cunningham, D. J. (1996). Constructivism: Implications for the design and delivery of instruction. In D. H. Jonassen (Ed.), Handbook of research for educational communications and technology. New York: Macmillan Library References.

Sikes, S. (2009). Applying brain-based teaching techniques to great expectations methodology. Walden University.

Anderson, R. D. (1996). Study of curriculum reform (ORAD-96-1309). Boulder, CO: Colorado University.

Henderson, J. G. (1996). Reflective teaching: The study of your constructivist practices (2nd ed.). Englewood Cliffs, NJ: Prentice Hall.

Emilov, I. (2015). Konstruktivistki praktiki v obuchenieto po himiya – Bulgaria, Balkanite i Evropa. SU „Sv. Kliment Ohridski“, disertatsiya [Емилов, И. (2015). Конструктивистки практики в обучението по химия – България, Балканите и Европа. СУ „Св. Климент Охридски“, дисертация]

2025 година
Книжка 1-2
2024 година
Книжка 5-6
Книжка 4
Книжка 2-3
ДА НАВЛЕЗЕМ В НАУКАТА С ИГРИ

Д-р Стефан Петров

Книжка 1
2023 година
Книжка 6
ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЕЛЕКТРОННИТЕ ОБРАЗОВАТЕЛНИ РЕСУРСИ В ИНTЕРДИСЦИПЛИНАРНИТЕ STEM УРОЦИ

Д-р Емилия Лазарова , Веселина Иванова , Ирина Костадинова , Анета Кинева , Георги Йорданов

Книжка 5
Книжка 4
SCHOOL LEADERSHIP

Dr. Phil Budgell

Книжка 3
ИЗКУСТВЕНИЯТ ИНТЕЛЕКТ В ЗДРАВНИЯ PR

Гергана Дончева Янков

Книжка 2
Книжка 1
NOT SO MUCH AN AXIOMATIC SYSTEM, MORE A TAXONOMY OF EDUCATIONAL OBJECTIVES

Phil Budgel , Mitko Kunchev Education Leadership Consultancy – Sheeld (UK) Ruse (Bulgaria)

2022 година
Книжка 6
Книжка 5
CREATIVE REFLECTION

Eng. Janneke Camps

Книжка 4
STEM В КЛАСНАТА СТАЯ

(Ролята на технологиите и играта като част от образователния процес) Ива Григорова

Книжка 3
ПРИЛАГАНЕ НА PERMA МОДЕЛ В ИНОВАТИВЕН STEM ПРЕДМЕТ „КОСМИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ“

Михаил Бориславов Ненов, Севил Юсуф Иванова, Грета Димитрова Стоянова, Таня Маркова Сребрева

ПАНАИР НА НАУКАТА

Грета Стоянова

Книжка 2
THE CURRICULUM

Phil Budgell

Книжка 1
ТРУДНО ЛИ Е ПОРАСТВАНЕТО В ИСТОРИЯТА

Иво Точевски, д-р Бистра Таракова

2021 година
Книжка 6
Книжка 5
ПРОУЧВАНЕ НАГЛАСИТЕ НА УЧИТЕЛИТЕ ОТ НАЧАЛЕН ЕТАП ОТНОСНО ЗДРАВНОТО ОБРАЗОВАНИЕ НА УЧЕНИЦИТЕ

Доц. Ивайло Прокопов, доц. Мирена Легурска, гл. ас. Весела Мирчева

Книжка 4
БЪЛГАРСКА АДАПТАЦИЯ НА ВЪПРОСНИКА ЗА ИЗМЕРВАНЕ НА ДИСТРЕС НА ИДЕНТИЧНОСТТА

доц. д-р Ева Папазова , доц. д-р Маргарита Бакрачева

МОТИВАЦИЯ ЧРЕЗ СЪЗДАВАНЕ НА ЧУВСТВО ЗА ПРИНАДЛЕЖНОСТ

Възможните пътища за успешна реализация Бистра Григорова

Книжка 3
Книжка 2
НАПРЕД КЪМ СЛЕДВАЩАТА МИСИЯ

Милена Маринова-Димитрова

Книжка 1
БИО- И ЕКОПРОДУКТИ

Християна Янкова

2020 година
Книжка 6
БИНАРНИЯТ УРОК РАЗКРИВА ВРЪЗКАТА МЕЖДУ ИСТОРИЯ И ПРАВО

Евдокия Любомирова, Николина Димитрова

Книжка 5
СТАТИСТИЧЕСКА ИЗВАДКА ОТ ПРОВЕДЕНО ИЗСЛЕДВАНЕ ПО НАУЧЕН ПРОЕКТ ЗА ПРОЯВИТЕ НА АГРЕСИВНОСТ И ДЕПРЕСИЯ НА СТУДЕНТИ

Анжелина Янева, Елица Стоянова, Марияна Алберт, Бояна Митрева, Валерия Луканова, Таня Гавраилова

Книжка 4
ЗЛАТНОТО СЕЧЕНИЕ НА ЗЛАТНАТА МАСКА

Денис Сираков, Мариета Сиракова, Николай Сираков

ПРИЛОЖЕНИЕ НА ПРОФИЛЕН ПОДХОД ПРИ НАСОЧВАНЕ НА УЧЕНИЦИ ЗА ВКЛЮЧВАНЕ В ОБРАЗОВАТЕЛНАТА СИСТЕМА

Мария Георгиева, Мая Рогашка, Петя Йорданова, Деница Русева, Емилия Кожухарова, Златомира Михайлова, Петя Георгиева

КАПСУЛА НА ВРЕМЕТО

Йозлем Искренова

УЧИТЕЛЯТ ДНЕС

Надежда Иванова

Книжка 3
ИГРОВИЗАЦИЯТА – УСПЕШЕН МЕТОД ЗА ОБУЧЕНИЕ В ЧАСОВЕТЕ ПО БИОЛОГИЯ И ЗДРАВНО ОБРАЗОВАНИЕ

Мария Веселинска, Атанасия Илиева, Александра Манасиева, Любен Новоселски

ДОБРИ ПРАКТИКИ

Марияна Великова, Пепа Атанасова

STEM УРОЦИТЕ, КОИТО ПРОВЕЖДАМЕ

Мария Велкова, Тодор Добрев

КРЕАТИВНИЯТ УЧИТЕЛ – НАЙ-ЦЕННАТА ИНОВАЦИЯ

Марияна Великова, Станимира Желязкова

Книжка 2
Книжка 1
ПРИКАЗКА ЗА ЕДНО ГОЛЯМО УЧИЛИЩЕ В ЕДНО МАЛКО ГРАДЧЕ

Ана Боргоджийска, Павлина Плачкова

ПОСТИГАНЕ НА БАЗОВА ГРАМОТНОСТ НА УЧЕНИЦИТЕ ОТ II КЛАС

Даниела Говедарска, Мария Котова, Ивелина Масалджийска

ГОЛЯМОТО ПРИКЛЮЧЕНИЕ, НАРЕЧЕНО ДИКТОВКА

Ангелина Генчева, Мая Драгоева

КАК УЧИЛИЩЕН ДВОР В ГРАД РАКОВСКИ СТАНА ЛЮБИМО МЯСТО ЗА ИГРИ, УЧЕНЕ И ОТДИХ

Ана Боргоджийска, Янка Арлашка, Ивана Лесова, Ани Димитрова

ДОБРИ ПРАКТИКИ В ПРЕПОДАВАНЕТО

Милена Лесова, Моника Даржалиева-Косова

УЧИЛИЩЕ НА РАДОСТТА

Павлина Плачкова, Кремена Алексиева

ПЪТЯТ НА ЕДНА МЕЧТА

Люба Сергева

2019 година
Книжка 6
Книжка 5
ЦЕРН – ЕДНА СБЪДНАТА МЕЧТА

Свежина Димитрова, Зорница Захариева

ДУАЛНОТО ОБУЧЕНИЕ – МИРАЖ ИЛИ РЕАЛНОСТ, РЕАЛНОСТ И ПЕРСПЕКТИВА

Мария Георгиева, Надежда Илиева, Петя Йорданова

ГОРАТА – ОЧАРОВАНИЕТО НА ЖИВОТА

Елена Милчева, Игнат Игнатов, Венетка Илиева, Иринка Христова

БАЛКОНЪТ – МОЯТА ГРАДИНА

Деница Русева, Дарина Кирчева, Емилия Кожухарова, Марина Борисова

ПРОГРАМА „ЕРАЗЪМ+“ – СТИМУЛ ЗА УЧЕНЕ ПРЕЗ ЦЕЛИЯ ЖИВОТ

Даниела Мантарова, Станислава Анастасова

Книжка 4
ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ МЕЖДУ ЕКИПИТЕ ЗА ПОДКРЕПА ЗА ЛИЧНОСТНО РАЗВИТИЕ С РОДИТЕЛИ НА УЧЕНИЦИ СЪС СПЕЦИАЛНИ ОБРАЗОВАТЕЛНИ ПОТРЕБНОСТИ

Maрия Стефанова, Пламена Желева, Миглена Стоева Мария Георгиева, Мая Рогашка, Живка Дойчева

КОГАТО УРОКЪТ ЗАПОЧНА…

Ивелина Стамболийска

Книжка 3
СТАТИСТИКА ЧРЕЗ ВЪВЕЖДАНЕ НА ИКТ

Магдалена Каменарова

Книжка 2
Книжка 1
РАЗВИТИЕ НА ТОЛЕРАНТНОСТ ЧРЕЗ СПОРТ

Татяна Янчева, Ина Владова

КАК СЪВРЕМЕННИТЕ РОДИТЕЛИ ОБЩУВАТ С ДЕЦАТА СИ? ПОЗИТИВНИ МЕТОДИ ЗА ВЪЗПИТАНИЕ

Мария Георгиева, Мая Рогашка, Живка Дойчева, Златомира Михайлова

УЧРЕДЯВАНЕ НА КОМИТЕТ „БАБОЛАНДИЯ“

Йоанна Димитрова, Рая Енчева

КУКЕРИ

Йоанна Димитрова, Радина Стоянова

ДЕЦАТА – НАШЕТО БЪДЕЩЕ

Йоанна Димитрова, Мария Кузманова

CONTENT AND LANGUAGE INTEGRATED LEARNING (CLIL)

Надежда Алексиева

2018 година
Книжка 6
НОВИ ПРАКТИКИ В ОБУЧИТЕЛНИЯ ПРОЦЕС

Генка Георгиева, Маргарита Гиргинова

ЩАДЯЩА ПРОЦЕДУРА ПРИ РАЗПИТ НА ДЕЦА

Фахредин Фаредин Молламехмед

Книжка 5
КОИ СА НАЙ-ЕФЕКТИВНИТЕ ПРЕПОДАВАТЕЛСКИ МЕТОДИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО ПРИРОДНИ НАУКИ

(И по-големият броя учебни часове означава ли непременно по-високи резултати – по данни на PISA 2015)

SEO И МЕТОДИ ЗА АНАЛИЗ – ТЕНДЕНЦИИ ПРЕЗ 2018

Ивайло Димитров, Слави Димитров

УСПЕШНИ ПЕДАГОГИЧЕСКИ ПРАКТИКИ В ОБЛАСТТА НА ИНТЕРКУЛТУРНОТО ОБРАЗОВАНИЕ

(Описание на педагогически практики) Стойна Делчева

Книжка 4
КАДРОВАТА КРИЗА В ОБРАЗОВАНИЕТО

Свежина Димитрова, Мария Нестерова, Галина Германова

ПОЛОВИ РАЗЛИЧИЯ И ПОЛОВИ РОЛИ

Владимира Иванова

УЧЕБНА ПРОГРАМА ЗА ОБУЧЕНИЕ ПО ГЕОГРАФИЯ И ИКОНОМИКА

(Допълнителна подготовка – профил „Икономическо развитие“, VІІІ клас)

ДОБРИ ПРАКТИКИ И НОВИ ФОРМИ ЗА ЗАНИМАНИЯ ПО ИНТЕРЕСИ И ИЗЯВА НА ДЕЦАТА И УЧЕНИЦИТЕ

(Организиране и провеждане на литературен конкурс от ученици)

Книжка 3
ИЗСЛЕДВАНИЯ, СВЪРЗАНИ С КОНСТАНТАТА НА КАПРЕКАР

Петко Казанджиев, Мартин Иванов, Цеца Байчева, Кинка Кирилова-Лупанова

Книжка 2
АНАЛИЗ НА ЕПИЧЕСКА ТВОРБА

Марияна Георгиева

УЧИЛИЩЕ НА РАДОСТТА

Веселина Тонева

ЕКОЛОГИЧНА ЕКСПЕДИЦИЯ „ДА ПАЗИМ ПРИРОДАТА!“

Татяна Болградова Красимира Мишкова

Книжка 1
В ПАМЕТ НА ПРОФ. МАРИАНА ГЕНЧЕВА

Преди една година внезапно ни напусна проф. д-р инж. Мариана Генчева. Редакционната колегия на сп. „Професионално образование“ и колегиите по

ОБУЧЕНИЕТО КАТО ВЪЗМОЖНОСТ

Диана Илиева-Атанасова

КЪМ РОДИТЕЛИТЕ

(Из педагогическите търсения на една майка)

ДЕТСКА ЕКОАКАДЕМИЯ

Диана Димитрова

ЕДИН ОБИКНОВЕН ДЕН В УЧИЛИЩЕ

Диана Димитрова, Светлана Бозова, Кина Невенова

ДРЕВНИ ОБРЕДИ И СЪВРЕМЕННИ ПУБЛИЧНИ ПРАКТИКИ

Диана Димитрова, Мариана Чаушева, Силвия Кейванова

СЪХРАНИ БЪЛГАРСКОТО

Мариана Чаушева

АНЕКДОТИ ОТ УЧИЛИЩНИЯ ЖИВОТ

Педагогически екип

2017 година
Книжка 6
ЩАСТЛИВИ И ЗДРАВИ ЗАЕДНО

Гергана Петрова, Анета Русева

ЕК ПРИЕМА ИНИЦИАТИВА ЗА НАСЪРЧАВАНЕ НА ЧИРАКУВАНЕТО В ЕВРОПА

Генерална дирекция „Заетост, социални въпроси и приобщаване“

Книжка 5
УПРАВЛЕНИЕ НА ПРОМЕНИТЕ

Диана Димитрова

ПЕДАГОГИЧЕСКИ ЕТЮДИ

Диана Димитрова

ТРУДНО Е ДА БЪДЕШ РАЗЛИЧЕН

Стефанка Пампорова

ЛИДЕР В ИНОВАЦИИТЕ

Гергана Петрова

КОМПЮТЪРНА ГРАФИКА В МАТЕМАТИЧЕСКА ГИМНАЗИЯ

Румен Манолов, Ваня Шипчанова

Книжка 4
ГРАФИЧЕН МЕТОД ЗА РЕШАВАНЕ НА УРАВНЕНИЯ

Информационните технологии – инструментариум за решаване на математически проблеми

Книжка 3
УЧИЛИЩЕН МЕДИАТОР – ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО И РЕАЛНОСТ

Марина Николова Бисерка Михалева

ТЕМАТА ЗА ПРИЯТЕЛСТВОТО И ОБЩУВАНЕТО

Детелина Георгиева Христова

Книжка 2
СЪЩНОСТ И ПОЛЗИ ОТ CLIL ОБУЧЕНИЕТО

Иванка Пукнева, Людмила Рижук

СТЪПАЛАТА

Митко Кунчев

НЕ САМО С ЛИНИЙКА И ПЕРГЕЛ

Боряна Куюмджиева

Книжка 1
2016 година
Книжка 6
СПОРТ ЗА КРАСОТА И ЗДРАВЕ

Маргарита Врачовска, Мария Маркова

„БРЕЗИЧКА“ ДИША

Иванка Харбалиева

ДА ИГРАЕМ ЗАЕДНО

Маруся Обретенова

ПОСЛАНИЦИ НА ЗДРАВЕТО

Ученически съвет и IX , IX , X клас Консултанти: Валерия Димова и Цецка Вълкова – учители по биология и здравно образование и география и икономика

ЗАЩО МЕДИАЦИЯ?

Татяна Дронзина, Бисерка Михалева

АСТРОПАРТИ

Радка Костадинова

ДА СИ УЧИТЕЛ

Катя Димитрова

Книжка 5
ПЕТ МИНУТИ СТИГАТ ДА СТАНЕШ ЖУРНАЛИСТ

Дарина Стайкова Хаджийска

ИНДИЙСКИ ПРИКАЗКИ

Марияна Хаджийска

ЧИТАЛИЩЕТО КАТО КЛАСНА СТАЯ

Станимира Никова

Книжка 4
Книжка 3
ПРЕДПРИЕМАЧЕСКИ УМЕНИЯ

Албена Вуцова, Емил Митов

КАНИМ ТЕАТЪРА НА УРОК ПО РУСКИ ЕЗИК

Розалина Димитрова, Румяна Тодорова

Книжка 2
КЛАСНА СТАЯ НА БЪДЕЩЕТО

Даниела Самарджиева, Тихомира Нанева

В ПОДКРЕПА НА EPALE В БЪЛГАРИЯ

Валентина Дейкова

ENTER INTERNATIONAL STUDY WEEK IN VIENNA, AUSTRIA

Daniela Atanasova, Nedyalka Palagacheva

THE SCHOOL IN THE GLOBAL VILLAGE

Svetlana Kalapisheva, Nikolina Koinarska

Книжка 1
2015 година
Книжка 6
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2

Книжка 1
2014 година
Книжка 6
ЕЛЕКТРОННО ОБУЧЕНИЕ И КОМПЮТЪРЕН ДИЗАЙН (CAD) НА ПОДВЪРЗИИ

Росен Петков, Елица Личева, Даниела Атанасова

ПРАЗНИК НА СЛОВОТО

Трудни са времената, в които живеем. Увлечени в борбата за насъщния, притиснати от неизвестността и несигурното, утре забравяме за онази, друга- та храна, която е необходима за духа, която храни душата. Децата ни също но- сят своя кръст, лутат се, търсейки път, а ние, възрастните, често не можем да им помогнем . Не искам да влизам в полемиката с философите кое e по-важно

Книжка 5
ACTIVATING METHODS AND SOCRATIC DIALOGUE

Jan-Willem Noom, Ard Sonneveld

Книжка 4
LEARNING TO GIVE POWER TO THE PEOPLE: COMPETENCES FOR STUDENTS AND YOUNG PROFESSIONALS*

Jeroen de Vries, Frans van den Goorbergh 1. Public Participation in Planning Projects Public participation in the Netherlands is a crucial issue because the public is becoming more aware of their right to infl uence policies, design, management and maintenance. Furthermore the national and local governments have a policy to stimulate public participation to enhance maintenance and development of urban open space. In the aftermath of the credit crunch local authorities and project developers

ЦЕРН – ЕДНА СБЪДНАТА МЕЧТА

Свежина Димитрова

Книжка 3
Книжка 2
ENVIRONMENT AND INNOVATION

Tonya Georgieva

ENTER IN BULGARIA - DIFFERENT APPROACH AND NEW HORIZON

An interview with Jan-Willem Noom, Vice-President of ENTER

Книжка 1
КАК ДА РАЗБИРАМЕ ПОВЕДЕНИЕТО НА ДЕТЕТО ПРЕДИЗВИКАТЕЛНО ПОВЕДЕНИЕ

Звездица Пенева-Ковачева Как да разбираме поведението на дететою Част от ключовите професионални компетенции в педагогическата работа са свързани с умението да разбираме поведението на детето, демонстрирано тук и сега. Разбирането му от страна на педагога означава да си отговорим на въпросите: защо се проявява това поведение, каква е причината за него, как да повлияем на детето така, че ако поведението е нежелано, повече да не се прояви... Въпроси, които си задаваме всеки път, когато сме

ЕФЕКТИВНА НАМЕСА ОТ СТРАНА НА ВЪЗРАСТНИТЕ ПРИ АГРЕСИВНО ПОВЕДЕНИЕ НА ДЕЦАТА

Генадий Матвеев В някои случаи при проява на детска агресия се налага незабавна намеса от страна на възрастните. Този вид намеса цели намаляване или избягване на агресивното поведение в конфликтни и напрегнати ситуации. За по-голям ефект на въздействие срещу агресивното поведение на детето предлагаме ня- колко съвета както към педагозите, така и към родителите. Следващите няколко правила и техники за намеса позволяват при конфликт- на ситуация да се открие позитивен начин за разрешаванет

2013 година
Книжка 6
THE NEW EU PROGRAMME ERASMUS+

Androulla Vassiliou Doris Pack

Книжка 5
ECO BUILDING BECOMES A WINDOW TO KNOWLEDGE

To know not only how to grow a fl ower, but also – where to place it

Книжка 4
Книжка 3
П О К А Н А

На 29 май 2013 г. от 10.00 ч. в БТА ще бъде представен проект BG051РО001-7.0.07 - 0029 „Приложение на ИКТ в образованието –

Книжка 2
Книжка 1
2012 година
Книжка 6
ПРОФЕСИОНАЛНО ОБРАЗОВАНИЕ

ЕDUСATIONAL JOURNAL 14, 2012

Книжка 5
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ Министър на образованието, младежта и науката Д

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН РЕКТОР, УВАЖАЕМИ ПРЕПОДАВАТЕЛИ И СТУДЕНТИ, Приемете сърдечните ми поздрави във връзка със знаменателната годишнина – 90 години от създаването на ВТУ „Тодор Каблешков“, първото специализирано висше

Книжка 4
АСПЕКТИ НА ПРОДЪЛЖАВАЩО ОБРАЗОВАНИЕ НА УЧИТЕЛИ ПО ПРИРОДНИ НАУКИ

(резултати от проучване мнението на учители за интегриране на ин- формационни и комуникационни технологии в обучението)

ПРОФЕСИОНАЛНА ГИМНАЗИЯ ПО СТРОИТЕЛСТВО И АРХИТЕКТУРА ГРАД ПАЗАРДЖИК

Професионална гимназия по строителство и архитектура – град Пазар-

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
РЕЙТИНГИ, ИНДЕКСИ, ПАРИ

Боян Захариев