Професионално образование
Вход / Регистрация

2017/3, стр. 313 - 320

МОТИВАЦИЯ НА УЧИТЕЛИТЕ ЗА ПОВИШАВАНЕ НА ПРОФЕСИОНАЛНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ

Резюме:

Ключови думи:

Обществото винаги, и като че ли особено днес, предявява към учителите високи изисквания. За да отговори на обществените очаквания и за да постигне необходимото качество в работата си, учителят трябва да притежава не само необходимата квалификация, но и съответната мотивация непрекъснато да я повишава. По този проблем у нас се говори немалко и не отскоро. Правени са и различни изследвания за състоянието на професионалната квалификация на учителите. „Хвърляни“ са в публичното пространство тежки думи както за високото ниво на професионалната компетентност на учителите, така и обратното – колко назад от изискванията на съвременното образование е българският учител. Истината е, че това са по-скоро емоционални оценки. Но в годините назад тези оценки, особено негативните, направени от хора, търсещи винаги сензацията и вината у другите (в случая – у учителите) и тиражирани в обществото, доведоха до безпрецедентен срив на учителската професия като социален статус и престиж.

В последните години особено много се говори за т.нар. Лисабонска стратегия за развитие на Европа до 2010 година, приета на 23 – 24 март 2000 година в Лисабон. Тя постави пред ЕС амбициозна стратегическа цел: да създаде икономика и общество, основаващи се на знанието. Основните лостове за постигане на тази цел са: създаване на необходимите структури за разпрос

траняване на знания; насищане на икономиката с наука и технологии; инвестиране в човешките ресурси; модернизиране на системите на националната сигурност и на образованието. В този смисъл, европейските образователни системи, в това число и българската, трябва да се приобщят към обществото на знанието. Това ще рече училището да стане достъпна територия за придобиване на широки многопосочни знания, приложими навсякъде. Дефинират се новите базови компетенции, които образованието трябва да дава – информационни технологии, чужди езици, технологична култура, предприемачески дух и социално поведение. Следователно развитието на образованието би трябвало да е основна задача и приоритет не само на държавната политика, но като такава да бъде възприета от цялото общество, от всеки училищен колектив и в крайна сметка – от всеки учител.

В последните години обаче властовите институции у нас действаха в разрез с такова разбиране. Развилите се негативни тенденции в почти всички обществени сфери не отминаха и образованието. Поради демографския срив се увеличи несигурността на работното място. Снижи се катастрофално социалният статус на учителите. Многократно обещаваните и започващи реформи в образованието обезвериха и учителството, и обществото. Институционалните недомислици и неразбории в образованието доведоха до недостигнати преди ниски нива на мотивираност на учителите за труд, и в частност – за повишаване на професионалната им компетентност.

Необходимостта от повишаване на професионалната квалификация не е от днес. Но днес това е особено актуален проблем, защото, от една страна, промените в обучението и възпитанието на подрастващите са особено динамични и от друга – към търсенето на път за решаването му, поне досега, се върви „слепешката“, хаотично и някак „на парче“. Тази ситуация оказва категорично негативно отражение върху професионално-творческата дейност на учителите и доста често води до песимизъм, до неудовлетвореност от работата, до отлив от професията, до чувството за несправяне с работата въпреки полаганите усилия.

Понятието „квалификация“ най-общо означава наличие на необходими знания, умения и навици за извършване на определена дейност и изразява степента на знанията и уменията в рамките на дадена професия или специалност.

Когато става дума за педагогическа квалификация, разглежданото понятие отразява наличието у учителя на определен обем общотеоретични, дидактически и методически знания, професионално-практически умения и професионално-личностни качества. Квалификацията е непрекъснат процес, който се ръководи от специфични инструкции и е насочен към обновяването, попълването и актуализирането на цялостната система от знания и опит, чрез които се реализира педагогическата дейност. Този процес по определение трябва да е целенасочен, планомерен и да включва не само подготовката, но и преподготовката за професионална дейност на учителя, нейното допълване, разширяване, задълбочаване, опресняване, осъвременяване.

Под квалификация се разбира не само натрупване на знания и умения, но и поддържане на мотивацията на учителите за труд1). Още повече че някои изследвания показват, че по-квалифицираните педагози (тези с І и ІІ професионалноквалификационна степен – ПКС) са с по-висока степен на идентификация с професията и с по-висока степен на мотивираност2).

В настоящия момент се наблюдават сериозни предизвикателства пред професионалната дейност на учителя. Те очертават и насоките, в които трябва да се променя системата за квалификация, за да съответства на променящите се условия в обществото, респективно в системата на образованието. Най-общо това са:

– главоломното нарастване на информационните потоци, което рефлектира в учебното съдържание, учебните програми, учебниците, оценяването;

– огромно количество алтернативни източници на информация и прокламирането на различни видове ценности, които си противоречат;

– широка сфера на способности, интереси и опит на учениците;

– въвеждане на нови методи на обучение, особено тези, свързани с новите информационни и комуникационни технологии.

На фона на описаните реалности основните мотиви, насочващи учителя към повишаване на квалификацията, са:

– стремеж към професионална стабилност, за да се избегнат евентуални съкращения или да се ползва предимство при назначаване на работа;

– придобиване на възможност за професионална реализация в по-широка сфера (чрез допълнителна учителска специалност);

– по-високо възнаграждение в резултат на ПКС;

– ориентиране в спецификата на определена длъжност в образованието, за да може да се изпълнява добре, и др.

Посочените дотук са част от причините, които мотивират опита да се проучи и анализира състоянието на мотивацията на учителите за повишаване на квалификацията им.

Понятието мотивация идва от гръцки език и означава „раздвижвание“. В литературата съществуват много и различни определения за мотивацията. Общото между тях е, че мотивацията подбужда и направлява човешкото поведение, като му придава целенасочен характер.

От теоретична гледна точка, проблемът за мотивацията е разработен в две основни групи теории – съдържателни и процесуални. Това са преди всичко теориите на:

– Абрахам Маслоу – теория за йерархията на човешките потребности;

– Клейтън Алдерфър и неговият модел на потребностите, известен като теория ERG (съкращението идва от английското наименование на трите групи потребности, определени от Алдерфър);

– Д. Маклелънд, който прави извода, че основен фактор за икономическо развитие е мотивацията за успех;

– Фредерик Херцберг и неговата двуфакторна теория за удовлетвореност от работата;

– Виктор Врум, който формулира „Теория на очакванията“;

– Ж. Адамс с теорията на справедливостта;

– Лаймън Портър и Едуард Лоуър – комплексна теория за мотивацията.

Основните изводи от тези теории са, че мотивацията има сложен, комплексен характер. Високата мотивация е резултат от оптимално съчетание на благоприятстващи я фактори, като: подходящо стимулиране; благоприятна организационна среда; възможности за професионално и служебно израстване; отчитане на тясната зависимост „постигнат резултат – възнаграждение“; отчитане индивидуалните потребности, цели и очаквания на отделните членове на колектива; удовлетворяването в определена степен на по-нисшите потребности на личността (трудово възнаграждение и сигурност на работното място) и др.

Несъмнено върху мотивацията за повишаване на квалификацията на учителските кадри оказват влияние и особеностите на учителската професия. Както са посочени и обобщени в книгата на Л. Бонева (Boneva, 2004):

– професията е пряко ангажирана със създаването на човека и неговата личност;

– тя е с подчертано социален характер;

– кадрите са с високо образователно и квалификационно равнище;

– специфична характеристика на учителската професия са нейният обект – ученикът, и нейният предмет – учебно-възпитателният процес. Точно любовта към децата и работата с тях е основен мотив за избор на учителската професия;

– основните средства, с които се осъществява учителският труд (учебното съдържание, личността на учителя, педагогическото взаимодействие и дейността на учениците);

– условията на труд (силен шум, запрашени помещения, голям брой ученици в паралелките в градовете, при някои учители – пренастройването към различен учебен материал, силен информационен натиск, претовареност със социално общуване);

– интегративният характер на учителската професия, което изисква непрекъсната квалификация и усъвършенстване.

– върху нивото на мотивираност на колегията за повишаване на квалификацията сериозно влияние оказват и редица фактори от външната среда, като социалния статус, трудовото възнаграждение, сигурността на работното място и др.

Така посочените характеристики на учителския труд в голяма степен определят възможните подходи при мотивиране на колегията за повишаване на професионалната квалификация и компетентност.

Какви са резултатите от изследването относно мотивацията на педагогическите кадри за повишаване на тяхното професионалноквалификационно развитие?

На въпроса „В какви форми за повишаване на квалификацията сте участвали през последните 10 години?“ анкетираните отговарят по следния начин:

– в курсове за придобиване на ПКС – 47,8%;

– в други курсове (посочете какви) – 43,2%.

Ето някои от посочените курсове за повишаване на квалификацията, в които са участвали анкетираните: „Разработка и управление на проекти“, „Ново учебно съдържание“, „Компютърна грамотност“, „Безопасност на движението“, в различни други курсове по актуални проблеми на съответните учебни дисциплини. Въпросът е зададен „за последните 10 години“, но прави впечатление, че повечето от курсовете са организирани и съответно посетени в последните две-три. Явно, новите изисквания (напр. за съответна задължителна правоспособност, за да се преподава „Безопасност на движението“) мотивират колегията. Доказателство за това е и тематиката на най-предпочитаните курсове.

Основният мотив за участие в изброените квалификационни форми е „усвояване на актуални знания и умения“ – 57,8% от анкетираните. Останалите мотиви: „увеличаване на трудовото възнаграждение“ – 17,3%; „предимствата, които ми дава по-високата квалификация при съкращения или назначаване на работа“ – 14,1%, и „повишаване на професионалния ми престиж сред колегията“ – 9,7%.

От данните ясно проличава основният мотив за повишаване на квалификацията – усвояването на актуални знания и умения. Потвърждава се изводът от други по-мащабни изследвания с подобна тематика, че при учителската професия водещият мотив за труд не е материалното възнаграждение. Все пак равен брой от анкетираните поставят на ІІ и ІІІ място възможността за увеличаване на трудовото възнаграждение и предимствата, които по-високата квалификация дава при намирането на работа или при съкращения. Това е резултат и от намаляване броя на учениците в последните 5 – 6 години и съкращенията, които последваха. Поставянето на последно място „повишаването на професионалния престиж“ говори, че отмина времето, в което можеше да се разчита само на моралните стимули. Основен мотив остава осъзнатата необходимост от нови, актуални знания и умения, което несъмнено се обвързва със запазване или намиране на работа. Учителите осъзнават необходимостта от актуализиране на собствените си знания и умения.

На въпроса „Какво би Ви мотивирало в най-голяма степен да повишавате квалификацията си в бъдеще?“ отговорите са, както следва:

– усвояването на теоретични новости в дисциплината, която преподавам – 29,7%;

– практическата насоченост на различните квалификационни форми – 26,2%;

– създадената атмосфера в училище, която подтиква всекиго към това – 14,4%;

– възможността, участието ми в такива форми да доведе до увеличаване на трудовото ми възнаграждение – 25,2%;

– категоричното изискване от страна на ръководството – 3,0%;

– обезпечаването на помощна литература – 0,5%;

– нищо не би ме мотивирало – 1%.

И тук се потвърждава изводът от отговорите на предишния въпрос, че възможността за увеличаване на трудовото възнаграждение е важен, но не и основен мотив за повишаване на квалификацията. Същевременно фактът, че анкетираните поставят на първо по значимост място необходимостта от актуални практически и теоретични знания и умения и практическата насоченост на обучението, говори за осъзната потребност от нови такива.

Фактът, че категоричното изискване от страна на ръководството не е силно мотивираща причина за участие в квалификационни форми, означава, че повишаване на мотивацията на учителите за участие в различни квалификационни форми не може да става силово, с „директиви“.

На въпроса „Според Вас ръководството на училището отделя ли специално внимание на проблема за повишаване квалификацията на педагогическите кадри?“ голямата част от анкетираните отговарят положително – 61,9%. Същевременно 32,7% отговарят „не мога да преценя“. Това означава, че сериозна част от учителите или не осъзнават ролята на ръководството на училището в процеса на повишаване на квалификацията, или са недостатъчно информирани за усилията на ръководния екип, ако има такива. Отрицателен отговор на този въпрос са дали 5,4%. Обясненията (където са посочени) са, че това е правомощие на други органи и че директорите невинаги осъзнават ролята на квалификацията на кадрите.

Отговорите на въпроса „Ако Вие бяхте директор на училището, с какво най-вече бихте мотивирали учителите да повишават квалификацията си?“ могат да се групират:

– създаване на необходимата спокойна работна обстановка в училище и формиране на психологически климат, който да води до убеждението, че е необходимо всеки да се развива;

– с личния пример на самия директор;

– с организиране на различни квалификационни форми в самото училище и тяхната практическа насоченост;

– с по-добра материално-техническа база, позволяваща използването на новите технологии, което ще подобри условията на труд и ще посочи необходимостта от усвояването на нови знания и умения;

– с изработването на адекватна система за обективна оценка на труда на учителя, която да води до по-високо възнаграждение при повишаване на квалификацията;

– включване на учителите при вземане на решения за развитие на училището;

– участие в различни проекти.

Има, разбира се, и отговори от рода на: „Бих издал заповед“ или „Не мога да отговоря, защото не бих заел такъв отговорен, ръководен, непрестижен пост!“.

Основни изводи от анализа на резултатите

1. Голямата част от учителите посещават различни форми за повишаване на професионалната квалификация. При това положение, ако приемем за вер ни широко разпространените твърдения, че квалификацията на учителите не отговаря в необходимата степен на съвременните изисквания към образователния процес, се налага изводът, че провежданите към момента квалификационни форми са недостатъчно ефективни. Отчита се необходимост от повече практически ориентирани обучения.

2. Резултатите показват убедително, че водещите мотиви за повишаване на квалификацията при учителите в изследваните общности са свързани със същностната страна на педагогическата им дейност – потребността от задоволяване на професионалните им умения. Едва след това са мотиви, като „запазване на работното място“ и „увеличаване на трудовото възнаграждение“.

3. От данните и обобщените мнения на учителите можем да направим извода, че се подценява значението на квалификационна дейност, която може да се организира в рамките на самите училища. Явно, се подценяват възможностите на споделянето на опита на учителите, които вече са преминали различни квалификационни форми. Не се отчита, че успехът от квалификационната дейност и поддържането на висока мотивация са свързани с даването на възможност на учителя да споделя наученото със своите колеги, както и да ги запознава със своя опит и практически достижения.

4. Подценява се значението на проучване на потребностите от повишаване на квалификацията на отделните учители. В този смисъл, не се търси обратна информация за ефективността на провежданите квалификационни форми от ръководството на училищата. Не се диференцира подходът към учителите, които проявяват желание да повишават квалификацията си, и тези, които считат, че това не е необходимо.

5. Не се отчита значимостта на общественото признание, създаване на творческа атмосфера за работа и използването на морални поощрения като сериозни мотивиращи фактори за учителите, които повишават квалификацията си.

6. Налагат се и някои изводи за съществуващи проблеми, чието разрешаване е извън компетенциите на училищните организации, като: липс финансови средства за квалификация; липса на контрол върху целесъобразното използване на съществуващите средства; слаба диференциация във възнагражденията за по-високо професионалноквалификационно равнище; някои недостатъчно мотивиращи постановки в нормативните документи, които уреждат условията за професионална квалификация на педагогическите кадри.

Проблемът за мотивацията на учителите за повишаване на професионалната им квалификация е сложен и много от факторите, които влияят при мотивирането са на макроравнище, т.е. извън възможностите да бъдат решени от училищните ръководства. Същевременно това не е проблем само на учителите или само на директорите, или само на МОН. Това е проблем на цялото общество и е със социално-икономически измерения не само днес, а преди всичко в бъдеще. Ясно е, че за да са успешни действията в тази насока, трябва подходът да е комплексен и да се отчитат всички фактори, които оказват влияние. В това отношение на национално равнище е необходимо да се преосмисли ролята на образованието в настъпващото информационно общество и от тук да се предприемат адекватни мерки за издигане статуса и престижа на българския учител.

NOTES / БЕЛЕЖКИ

1. Михайлов, М. сп. „Образование и квалификация“, 1/1993 г.

2. Бонева Л. (2004). Мотивацията за труд при учителската професия. София. стр.141

2025 година
Книжка 1-2
2024 година
Книжка 5-6
Книжка 4
Книжка 2-3
ДА НАВЛЕЗЕМ В НАУКАТА С ИГРИ

Д-р Стефан Петров

Книжка 1
2023 година
Книжка 6
ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЕЛЕКТРОННИТЕ ОБРАЗОВАТЕЛНИ РЕСУРСИ В ИНTЕРДИСЦИПЛИНАРНИТЕ STEM УРОЦИ

Д-р Емилия Лазарова , Веселина Иванова , Ирина Костадинова , Анета Кинева , Георги Йорданов

Книжка 5
Книжка 4
SCHOOL LEADERSHIP

Dr. Phil Budgell

Книжка 3
ИЗКУСТВЕНИЯТ ИНТЕЛЕКТ В ЗДРАВНИЯ PR

Гергана Дончева Янков

Книжка 2
Книжка 1
NOT SO MUCH AN AXIOMATIC SYSTEM, MORE A TAXONOMY OF EDUCATIONAL OBJECTIVES

Phil Budgel , Mitko Kunchev Education Leadership Consultancy – Sheeld (UK) Ruse (Bulgaria)

2022 година
Книжка 6
Книжка 5
CREATIVE REFLECTION

Eng. Janneke Camps

Книжка 4
STEM В КЛАСНАТА СТАЯ

(Ролята на технологиите и играта като част от образователния процес) Ива Григорова

Книжка 3
ПРИЛАГАНЕ НА PERMA МОДЕЛ В ИНОВАТИВЕН STEM ПРЕДМЕТ „КОСМИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ“

Михаил Бориславов Ненов, Севил Юсуф Иванова, Грета Димитрова Стоянова, Таня Маркова Сребрева

ПАНАИР НА НАУКАТА

Грета Стоянова

Книжка 2
THE CURRICULUM

Phil Budgell

Книжка 1
ТРУДНО ЛИ Е ПОРАСТВАНЕТО В ИСТОРИЯТА

Иво Точевски, д-р Бистра Таракова

2021 година
Книжка 6
Книжка 5
ПРОУЧВАНЕ НАГЛАСИТЕ НА УЧИТЕЛИТЕ ОТ НАЧАЛЕН ЕТАП ОТНОСНО ЗДРАВНОТО ОБРАЗОВАНИЕ НА УЧЕНИЦИТЕ

Доц. Ивайло Прокопов, доц. Мирена Легурска, гл. ас. Весела Мирчева

Книжка 4
БЪЛГАРСКА АДАПТАЦИЯ НА ВЪПРОСНИКА ЗА ИЗМЕРВАНЕ НА ДИСТРЕС НА ИДЕНТИЧНОСТТА

доц. д-р Ева Папазова , доц. д-р Маргарита Бакрачева

МОТИВАЦИЯ ЧРЕЗ СЪЗДАВАНЕ НА ЧУВСТВО ЗА ПРИНАДЛЕЖНОСТ

Възможните пътища за успешна реализация Бистра Григорова

Книжка 3
Книжка 2
НАПРЕД КЪМ СЛЕДВАЩАТА МИСИЯ

Милена Маринова-Димитрова

Книжка 1
БИО- И ЕКОПРОДУКТИ

Християна Янкова

2020 година
Книжка 6
БИНАРНИЯТ УРОК РАЗКРИВА ВРЪЗКАТА МЕЖДУ ИСТОРИЯ И ПРАВО

Евдокия Любомирова, Николина Димитрова

Книжка 5
СТАТИСТИЧЕСКА ИЗВАДКА ОТ ПРОВЕДЕНО ИЗСЛЕДВАНЕ ПО НАУЧЕН ПРОЕКТ ЗА ПРОЯВИТЕ НА АГРЕСИВНОСТ И ДЕПРЕСИЯ НА СТУДЕНТИ

Анжелина Янева, Елица Стоянова, Марияна Алберт, Бояна Митрева, Валерия Луканова, Таня Гавраилова

Книжка 4
ЗЛАТНОТО СЕЧЕНИЕ НА ЗЛАТНАТА МАСКА

Денис Сираков, Мариета Сиракова, Николай Сираков

ПРИЛОЖЕНИЕ НА ПРОФИЛЕН ПОДХОД ПРИ НАСОЧВАНЕ НА УЧЕНИЦИ ЗА ВКЛЮЧВАНЕ В ОБРАЗОВАТЕЛНАТА СИСТЕМА

Мария Георгиева, Мая Рогашка, Петя Йорданова, Деница Русева, Емилия Кожухарова, Златомира Михайлова, Петя Георгиева

КАПСУЛА НА ВРЕМЕТО

Йозлем Искренова

УЧИТЕЛЯТ ДНЕС

Надежда Иванова

Книжка 3
ИГРОВИЗАЦИЯТА – УСПЕШЕН МЕТОД ЗА ОБУЧЕНИЕ В ЧАСОВЕТЕ ПО БИОЛОГИЯ И ЗДРАВНО ОБРАЗОВАНИЕ

Мария Веселинска, Атанасия Илиева, Александра Манасиева, Любен Новоселски

ДОБРИ ПРАКТИКИ

Марияна Великова, Пепа Атанасова

STEM УРОЦИТЕ, КОИТО ПРОВЕЖДАМЕ

Мария Велкова, Тодор Добрев

КРЕАТИВНИЯТ УЧИТЕЛ – НАЙ-ЦЕННАТА ИНОВАЦИЯ

Марияна Великова, Станимира Желязкова

Книжка 2
Книжка 1
ПРИКАЗКА ЗА ЕДНО ГОЛЯМО УЧИЛИЩЕ В ЕДНО МАЛКО ГРАДЧЕ

Ана Боргоджийска, Павлина Плачкова

ПОСТИГАНЕ НА БАЗОВА ГРАМОТНОСТ НА УЧЕНИЦИТЕ ОТ II КЛАС

Даниела Говедарска, Мария Котова, Ивелина Масалджийска

ГОЛЯМОТО ПРИКЛЮЧЕНИЕ, НАРЕЧЕНО ДИКТОВКА

Ангелина Генчева, Мая Драгоева

КАК УЧИЛИЩЕН ДВОР В ГРАД РАКОВСКИ СТАНА ЛЮБИМО МЯСТО ЗА ИГРИ, УЧЕНЕ И ОТДИХ

Ана Боргоджийска, Янка Арлашка, Ивана Лесова, Ани Димитрова

ДОБРИ ПРАКТИКИ В ПРЕПОДАВАНЕТО

Милена Лесова, Моника Даржалиева-Косова

УЧИЛИЩЕ НА РАДОСТТА

Павлина Плачкова, Кремена Алексиева

ПЪТЯТ НА ЕДНА МЕЧТА

Люба Сергева

2019 година
Книжка 6
Книжка 5
ЦЕРН – ЕДНА СБЪДНАТА МЕЧТА

Свежина Димитрова, Зорница Захариева

ДУАЛНОТО ОБУЧЕНИЕ – МИРАЖ ИЛИ РЕАЛНОСТ, РЕАЛНОСТ И ПЕРСПЕКТИВА

Мария Георгиева, Надежда Илиева, Петя Йорданова

ГОРАТА – ОЧАРОВАНИЕТО НА ЖИВОТА

Елена Милчева, Игнат Игнатов, Венетка Илиева, Иринка Христова

БАЛКОНЪТ – МОЯТА ГРАДИНА

Деница Русева, Дарина Кирчева, Емилия Кожухарова, Марина Борисова

ПРОГРАМА „ЕРАЗЪМ+“ – СТИМУЛ ЗА УЧЕНЕ ПРЕЗ ЦЕЛИЯ ЖИВОТ

Даниела Мантарова, Станислава Анастасова

Книжка 4
ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ МЕЖДУ ЕКИПИТЕ ЗА ПОДКРЕПА ЗА ЛИЧНОСТНО РАЗВИТИЕ С РОДИТЕЛИ НА УЧЕНИЦИ СЪС СПЕЦИАЛНИ ОБРАЗОВАТЕЛНИ ПОТРЕБНОСТИ

Maрия Стефанова, Пламена Желева, Миглена Стоева Мария Георгиева, Мая Рогашка, Живка Дойчева

КОГАТО УРОКЪТ ЗАПОЧНА…

Ивелина Стамболийска

Книжка 3
СТАТИСТИКА ЧРЕЗ ВЪВЕЖДАНЕ НА ИКТ

Магдалена Каменарова

Книжка 2
Книжка 1
РАЗВИТИЕ НА ТОЛЕРАНТНОСТ ЧРЕЗ СПОРТ

Татяна Янчева, Ина Владова

КАК СЪВРЕМЕННИТЕ РОДИТЕЛИ ОБЩУВАТ С ДЕЦАТА СИ? ПОЗИТИВНИ МЕТОДИ ЗА ВЪЗПИТАНИЕ

Мария Георгиева, Мая Рогашка, Живка Дойчева, Златомира Михайлова

УЧРЕДЯВАНЕ НА КОМИТЕТ „БАБОЛАНДИЯ“

Йоанна Димитрова, Рая Енчева

КУКЕРИ

Йоанна Димитрова, Радина Стоянова

ДЕЦАТА – НАШЕТО БЪДЕЩЕ

Йоанна Димитрова, Мария Кузманова

CONTENT AND LANGUAGE INTEGRATED LEARNING (CLIL)

Надежда Алексиева

2018 година
Книжка 6
НОВИ ПРАКТИКИ В ОБУЧИТЕЛНИЯ ПРОЦЕС

Генка Георгиева, Маргарита Гиргинова

ЩАДЯЩА ПРОЦЕДУРА ПРИ РАЗПИТ НА ДЕЦА

Фахредин Фаредин Молламехмед

Книжка 5
КОИ СА НАЙ-ЕФЕКТИВНИТЕ ПРЕПОДАВАТЕЛСКИ МЕТОДИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО ПРИРОДНИ НАУКИ

(И по-големият броя учебни часове означава ли непременно по-високи резултати – по данни на PISA 2015)

SEO И МЕТОДИ ЗА АНАЛИЗ – ТЕНДЕНЦИИ ПРЕЗ 2018

Ивайло Димитров, Слави Димитров

УСПЕШНИ ПЕДАГОГИЧЕСКИ ПРАКТИКИ В ОБЛАСТТА НА ИНТЕРКУЛТУРНОТО ОБРАЗОВАНИЕ

(Описание на педагогически практики) Стойна Делчева

Книжка 4
КАДРОВАТА КРИЗА В ОБРАЗОВАНИЕТО

Свежина Димитрова, Мария Нестерова, Галина Германова

ПОЛОВИ РАЗЛИЧИЯ И ПОЛОВИ РОЛИ

Владимира Иванова

УЧЕБНА ПРОГРАМА ЗА ОБУЧЕНИЕ ПО ГЕОГРАФИЯ И ИКОНОМИКА

(Допълнителна подготовка – профил „Икономическо развитие“, VІІІ клас)

ДОБРИ ПРАКТИКИ И НОВИ ФОРМИ ЗА ЗАНИМАНИЯ ПО ИНТЕРЕСИ И ИЗЯВА НА ДЕЦАТА И УЧЕНИЦИТЕ

(Организиране и провеждане на литературен конкурс от ученици)

Книжка 3
ИЗСЛЕДВАНИЯ, СВЪРЗАНИ С КОНСТАНТАТА НА КАПРЕКАР

Петко Казанджиев, Мартин Иванов, Цеца Байчева, Кинка Кирилова-Лупанова

Книжка 2
АНАЛИЗ НА ЕПИЧЕСКА ТВОРБА

Марияна Георгиева

УЧИЛИЩЕ НА РАДОСТТА

Веселина Тонева

ЕКОЛОГИЧНА ЕКСПЕДИЦИЯ „ДА ПАЗИМ ПРИРОДАТА!“

Татяна Болградова Красимира Мишкова

Книжка 1
В ПАМЕТ НА ПРОФ. МАРИАНА ГЕНЧЕВА

Преди една година внезапно ни напусна проф. д-р инж. Мариана Генчева. Редакционната колегия на сп. „Професионално образование“ и колегиите по

ОБУЧЕНИЕТО КАТО ВЪЗМОЖНОСТ

Диана Илиева-Атанасова

КЪМ РОДИТЕЛИТЕ

(Из педагогическите търсения на една майка)

ДЕТСКА ЕКОАКАДЕМИЯ

Диана Димитрова

ЕДИН ОБИКНОВЕН ДЕН В УЧИЛИЩЕ

Диана Димитрова, Светлана Бозова, Кина Невенова

ДРЕВНИ ОБРЕДИ И СЪВРЕМЕННИ ПУБЛИЧНИ ПРАКТИКИ

Диана Димитрова, Мариана Чаушева, Силвия Кейванова

СЪХРАНИ БЪЛГАРСКОТО

Мариана Чаушева

АНЕКДОТИ ОТ УЧИЛИЩНИЯ ЖИВОТ

Педагогически екип

2017 година
Книжка 6
ЩАСТЛИВИ И ЗДРАВИ ЗАЕДНО

Гергана Петрова, Анета Русева

ЕК ПРИЕМА ИНИЦИАТИВА ЗА НАСЪРЧАВАНЕ НА ЧИРАКУВАНЕТО В ЕВРОПА

Генерална дирекция „Заетост, социални въпроси и приобщаване“

Книжка 5
УПРАВЛЕНИЕ НА ПРОМЕНИТЕ

Диана Димитрова

ПЕДАГОГИЧЕСКИ ЕТЮДИ

Диана Димитрова

ТРУДНО Е ДА БЪДЕШ РАЗЛИЧЕН

Стефанка Пампорова

ЛИДЕР В ИНОВАЦИИТЕ

Гергана Петрова

КОМПЮТЪРНА ГРАФИКА В МАТЕМАТИЧЕСКА ГИМНАЗИЯ

Румен Манолов, Ваня Шипчанова

Книжка 4
ГРАФИЧЕН МЕТОД ЗА РЕШАВАНЕ НА УРАВНЕНИЯ

Информационните технологии – инструментариум за решаване на математически проблеми

Книжка 3
УЧИЛИЩЕН МЕДИАТОР – ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО И РЕАЛНОСТ

Марина Николова Бисерка Михалева

ТЕМАТА ЗА ПРИЯТЕЛСТВОТО И ОБЩУВАНЕТО

Детелина Георгиева Христова

Книжка 2
СЪЩНОСТ И ПОЛЗИ ОТ CLIL ОБУЧЕНИЕТО

Иванка Пукнева, Людмила Рижук

СТЪПАЛАТА

Митко Кунчев

НЕ САМО С ЛИНИЙКА И ПЕРГЕЛ

Боряна Куюмджиева

Книжка 1
2016 година
Книжка 6
СПОРТ ЗА КРАСОТА И ЗДРАВЕ

Маргарита Врачовска, Мария Маркова

„БРЕЗИЧКА“ ДИША

Иванка Харбалиева

ДА ИГРАЕМ ЗАЕДНО

Маруся Обретенова

ПОСЛАНИЦИ НА ЗДРАВЕТО

Ученически съвет и IX , IX , X клас Консултанти: Валерия Димова и Цецка Вълкова – учители по биология и здравно образование и география и икономика

ЗАЩО МЕДИАЦИЯ?

Татяна Дронзина, Бисерка Михалева

АСТРОПАРТИ

Радка Костадинова

ДА СИ УЧИТЕЛ

Катя Димитрова

Книжка 5
ПЕТ МИНУТИ СТИГАТ ДА СТАНЕШ ЖУРНАЛИСТ

Дарина Стайкова Хаджийска

ИНДИЙСКИ ПРИКАЗКИ

Марияна Хаджийска

ЧИТАЛИЩЕТО КАТО КЛАСНА СТАЯ

Станимира Никова

Книжка 4
Книжка 3
ПРЕДПРИЕМАЧЕСКИ УМЕНИЯ

Албена Вуцова, Емил Митов

КАНИМ ТЕАТЪРА НА УРОК ПО РУСКИ ЕЗИК

Розалина Димитрова, Румяна Тодорова

Книжка 2
КЛАСНА СТАЯ НА БЪДЕЩЕТО

Даниела Самарджиева, Тихомира Нанева

В ПОДКРЕПА НА EPALE В БЪЛГАРИЯ

Валентина Дейкова

ENTER INTERNATIONAL STUDY WEEK IN VIENNA, AUSTRIA

Daniela Atanasova, Nedyalka Palagacheva

THE SCHOOL IN THE GLOBAL VILLAGE

Svetlana Kalapisheva, Nikolina Koinarska

Книжка 1
2015 година
Книжка 6
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2

Книжка 1
2014 година
Книжка 6
ЕЛЕКТРОННО ОБУЧЕНИЕ И КОМПЮТЪРЕН ДИЗАЙН (CAD) НА ПОДВЪРЗИИ

Росен Петков, Елица Личева, Даниела Атанасова

ПРАЗНИК НА СЛОВОТО

Трудни са времената, в които живеем. Увлечени в борбата за насъщния, притиснати от неизвестността и несигурното, утре забравяме за онази, друга- та храна, която е необходима за духа, която храни душата. Децата ни също но- сят своя кръст, лутат се, търсейки път, а ние, възрастните, често не можем да им помогнем . Не искам да влизам в полемиката с философите кое e по-важно

Книжка 5
ACTIVATING METHODS AND SOCRATIC DIALOGUE

Jan-Willem Noom, Ard Sonneveld

Книжка 4
LEARNING TO GIVE POWER TO THE PEOPLE: COMPETENCES FOR STUDENTS AND YOUNG PROFESSIONALS*

Jeroen de Vries, Frans van den Goorbergh 1. Public Participation in Planning Projects Public participation in the Netherlands is a crucial issue because the public is becoming more aware of their right to infl uence policies, design, management and maintenance. Furthermore the national and local governments have a policy to stimulate public participation to enhance maintenance and development of urban open space. In the aftermath of the credit crunch local authorities and project developers

ЦЕРН – ЕДНА СБЪДНАТА МЕЧТА

Свежина Димитрова

Книжка 3
Книжка 2
ENVIRONMENT AND INNOVATION

Tonya Georgieva

ENTER IN BULGARIA - DIFFERENT APPROACH AND NEW HORIZON

An interview with Jan-Willem Noom, Vice-President of ENTER

Книжка 1
КАК ДА РАЗБИРАМЕ ПОВЕДЕНИЕТО НА ДЕТЕТО ПРЕДИЗВИКАТЕЛНО ПОВЕДЕНИЕ

Звездица Пенева-Ковачева Как да разбираме поведението на дететою Част от ключовите професионални компетенции в педагогическата работа са свързани с умението да разбираме поведението на детето, демонстрирано тук и сега. Разбирането му от страна на педагога означава да си отговорим на въпросите: защо се проявява това поведение, каква е причината за него, как да повлияем на детето така, че ако поведението е нежелано, повече да не се прояви... Въпроси, които си задаваме всеки път, когато сме

ЕФЕКТИВНА НАМЕСА ОТ СТРАНА НА ВЪЗРАСТНИТЕ ПРИ АГРЕСИВНО ПОВЕДЕНИЕ НА ДЕЦАТА

Генадий Матвеев В някои случаи при проява на детска агресия се налага незабавна намеса от страна на възрастните. Този вид намеса цели намаляване или избягване на агресивното поведение в конфликтни и напрегнати ситуации. За по-голям ефект на въздействие срещу агресивното поведение на детето предлагаме ня- колко съвета както към педагозите, така и към родителите. Следващите няколко правила и техники за намеса позволяват при конфликт- на ситуация да се открие позитивен начин за разрешаванет

2013 година
Книжка 6
THE NEW EU PROGRAMME ERASMUS+

Androulla Vassiliou Doris Pack

Книжка 5
ECO BUILDING BECOMES A WINDOW TO KNOWLEDGE

To know not only how to grow a fl ower, but also – where to place it

Книжка 4
Книжка 3
П О К А Н А

На 29 май 2013 г. от 10.00 ч. в БТА ще бъде представен проект BG051РО001-7.0.07 - 0029 „Приложение на ИКТ в образованието –

Книжка 2
Книжка 1
2012 година
Книжка 6
ПРОФЕСИОНАЛНО ОБРАЗОВАНИЕ

ЕDUСATIONAL JOURNAL 14, 2012

Книжка 5
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ Министър на образованието, младежта и науката Д

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН РЕКТОР, УВАЖАЕМИ ПРЕПОДАВАТЕЛИ И СТУДЕНТИ, Приемете сърдечните ми поздрави във връзка със знаменателната годишнина – 90 години от създаването на ВТУ „Тодор Каблешков“, първото специализирано висше

Книжка 4
АСПЕКТИ НА ПРОДЪЛЖАВАЩО ОБРАЗОВАНИЕ НА УЧИТЕЛИ ПО ПРИРОДНИ НАУКИ

(резултати от проучване мнението на учители за интегриране на ин- формационни и комуникационни технологии в обучението)

ПРОФЕСИОНАЛНА ГИМНАЗИЯ ПО СТРОИТЕЛСТВО И АРХИТЕКТУРА ГРАД ПАЗАРДЖИК

Професионална гимназия по строителство и архитектура – град Пазар-

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
РЕЙТИНГИ, ИНДЕКСИ, ПАРИ

Боян Захариев

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.