Професионално образование
Вход / Регистрация

2021/2, стр. 191 - 198

ФОРМИРАНЕ, ФУНКЦИОНИРАНЕ И РАЗВИТИЕ НА ИСТОРИЧЕСКИТЕ ПОНЯТИЯ В УЧЕБНИЯ ПРОЦЕС ПО ИСТОРИЯ

Резюме:

Ключови думи:

Съвременната историческа епоха, началото на която свързваме с края на Първата световна война, предизвиква разнообразни дискусии, подтиква историка да провери конкретиката на понятийния набор. Масово влизат в употреба понятия като фашизъм, нацизъм, комунизъм, расизъм, антисемитизъм, милитаризъм. Определянето на характерните белези на историческите понятия дава възможност за привеждане на конкретни примери от историческата действителност. Понятийната мрежа винаги остава открита за доуточняване съобразно новата информация, получена от историческите източници. Това дава възможност за използването на различни подходи при анализирането на историческата действителност, съдейства за формиране и изграждане на нови представи за отминалите епохи. Понятийната мрежа на историческото познание в днешно време се влияе от процеси, свързани със съвременното обществено-икономическо развитие. Включването на нови понятия води до по-пространен научен анализ на социално-историческата действителност. За постигане на определени научни цели е наложително своевременно съобразяване на понятийния истори

чески апарат с промените в обществената действителност. За обективното представяне на тази действителност, което е и основна роля на изследователя, първостепенно значение имат понятията и категориите. Те се явяват основата за разчитане и вникване в смисъла на човешкото съществуване и сложното битие на народите. Допускането на различни мнения и дискусии за миналото води до по-голяма достоверност на историческото познание. Историческият процес е всестранен, в същото време той е и цялостен, изразявайки по този начин завършена социална изява на човека. Развитието на комуникациите в съвременното общество извежда на преден план ново разбиране за реда на организацията му, ражда съвременната държава като различна по тип отпреди организация, отделя развитите държави като негови лидери с определено двигателни функции. Освен общи процеси в културата, които водят след себе си и съответен понятиен апарат, нашето съвремие има и общи тенденции, свързани със социално-икономическото развитие на света.

В структурата на теоретичните знания понятията са основно градиво. Чрез тях става възможно да се прониква в съществените признаци на историческите факти, в тяхната индивидуалност, да се овладеят закономерности и закони, да се осмислят връзките между явленията, да се систематизират знания. Историческата терминология ни помага да вникнем в миналото и правилно да го осмислим. Особено важно е овладяването на дадено понятие в процеса на познавателната дейност на ученика, защото в противен случай историческото знание би било неясно и недостъпно. Теорията трябва да бъде използвана от него като инструмент на познанието, тоест овладени са методите на познавателната дейност.

Формирането на историческите понятия е от особена важност за цялостния процес на обучението по история. От анализа на методическата литература става ясно, че съществуват различни мнения за методическите изисквания към понятията в учебния процес по история. Усвояването им според повечето изследователи изисква тяхната систематизация и съдържание, като връзката историческо време – историческо понятие – исторически факт е много ценна. В методическата литература се налагат както общоисторически, така частноисторически и социологически понятия. Съществуват различни мнения по въпроса за критериите, класификацията, равнищата на овладяване на учебния материал по класове, както и различни модели на изграждане на система от понятия. Надграждането и обогатяването на съдържанието на понятията в различните степени на образователния процес по история е гаранция за разширяване на общата и специална историческа култура на учещите се. Начините и средствата за формиране на понятията и използването им от учениците зависят от самия преподавател, неговият разказ е обогатен с различна понятийна характеристика. В интерпретацията на историческите събития и явления той разкрива учебното съдържание по съответната тема, но и допринася учениците да си изградят умения да разкриват историческите процеси. В множеството научни разработки по проблема за историческите понятия се внимава по осъвременяване на понятийния апарат, което е свързано и с развитието на историческите изследвания.

При първоначалното формиране на историческите понятия ученикът разпознава отделни части и признаци на битийното си съществуване в конкретно реализираща се социална дейност, като различните периоди имат различни съдържателни изменения. Историческите понятия като словесно изражение се възприемат в качеството си на определени представи, които имат многозначно и строго индивидуално присъствие в поведенческата дейност. В съществуващите понятия е „записана“ определена информация за тях от изминали епохи.

Следвайки последователността, учениците трябва да увеличават своите познания, една значителна част от което минава през анализ на отделни исторически събития, факти и явления. Опознаването им чрез конкретни, общи, прости и сложни понятия изгражда нов тип връзки чрез представените образи за миналото или за днешното им състояние, съобразно личните качества и възможности на учениците. Така, без да има наличие на оптимални условия за формиране на историческите понятия, учениците получават конкретен израз в своя опит за овладяване на обществено-историческата действителност. Със своите действия, свързани с разпознаването и свойствата на историческите факти и явления, ученикът изгражда собствено отношение и поведение от гледна точка на поставените от него цели. По този начин историческите понятия, произтичащи и свързани със социалния опит, играят роля не само на ориентир, но и на база за реализация на собственото си битие.

От особено значение на процеса за формиране на историческите понятия е тяхната идентификация. Наименованията на едни или други исторически понятия съдържат в себе си определен тип избирателност, която с течение на времето трудно може да бъде анализирана подробно. Колкото и да е вярно твърдението, че не е важно с какви думи се означава дадено явление, тъй като думата, като езиков знак, няма външно сходство с означавания факт, думите не са случайни или произволни, както и същността, която е свързана с някаква степен с външни и вътрешни признаци, отразяващи факти и събития.

Формирането и развитието на понятията в обучението по история е продължителен, сложен и противоречив процес. Той касае както класификацията на понятията, систематизацията и диференциацията, така и въпроси за тяхната практическа употреба при програми, дидактически

средства и конкретна методика на преподаване. Наблюдава се положителна тенденция за основите, от които се извлича понятийният контингент в обучението по история. На първо място, използваните понятия определят разбирането, светоусещането на учениците за същината на историческия процес. На второ – основите на понятийната система не се извличат от готови формулировки на темите и програмите, а са очертани предварително. Успоредно с това е налице единно мнение по тезата, че изграждането на историческите понятия е краен резултат от цялостната работа на училищното изучаване на историята.

При формиране на исторически понятия ръководно начало трябва да бъде, че успешно е това условие, при което учениците овладяват напълно съдържанието на понятията и обема и осъзнават неговите връзки отношения с други понятия; овладяват умения да оперират с понятията при решаване на учебни и практически задачи. Наред с това е важно учителят да познава изискванията към процеса на формиране на понятията, да знае най-важното равнище, което трябва да постигне ученикът при завършване на курса на обучение, да познава основните етапи, през които преминава развитието на понятията, и моментите, които трябва да се обогатяват и развиват. Учителят трябва правилно да подбира способите за формиране на понятията, методите и подходите, които осигуряват оптимално отделяне на съответните признаци, връзки. Отношение към работата на формиране на понятията възниква при наличие на положителни мотиви. Необходимо е след формирането на понятия да се осигури възможността за упражнения на уроците с цел да се изградят умения и да оперират с понятия при решаване на самостоятелни задачи. Това води към необходимостта учителят да познава и методиката за самостоятелна работа. Положително в работата би било и осъществяването на междупредметни връзки и по отношение на понятията.

Анализирайки историческите събития в учебния процес, се наблюдава определена устойчивост по отношение на наименованията, които имат смисъл и съдържание и могат да бъдат подложени на подробно проучване. Обозначението на всяко понятие в процеса на всяко научно изследване е условно и се отнася към описаните анализи и не се свързва конкретен исторически източник. Съдържанието му обаче характеризира историческото събитие с всички признаци, отношения и историческа реалност. Всяко възстановяване на съдържанието на историческите понятия е насочено към разкриване на същностните изследователски мнения, потвърждаващи или отричащи част от историческите знания, за да изразят съгласие или не с получените резултати. Интерпретативното предизвикателство на изследователя е основният фактор, който търси нови познавателни стойности. Анализирайки историческите източници, получаваме информация за разкриване генезиса, спецификата и особеностите на историческите понятия. Разнообразните събития, изиграли ролята на исторически източник, осигуряват възможности за интерпретации на действителни признаци и отношения, регистрирани от човека. Насочването на изследователя към първоизточниците, които се отнасят за съответните събития, играе решаваща роля за наименованието на историческите понятия. Класификацията на историческите понятия посредством източници показва и друг тип зависимости на тяхното формиране. Историческите събития и процеси съществуват в различни пространствено-времеви характеристики и се проявяват в разнородни структури. Историята на обществото включва многобройни събития и явления, които, сами по себе си, представляват съвкупност от прости и сложни факти в непрекъснатото историческо развитие. Простите историографски факти дават възможност лесно да се разграничат основните черти на тяхната същност, но за сложните историографски факти не може да се каже същото.

Разгадаването на смисъла и съдържанието на историческите понятия се отнася към определени зависимости, които следват от първоначалната историческа информация за събитията и явленията, от отчитането на отношението на действащата понятийна мрежа спрямо съдържанието на преходните общества, от характера на исторически знания, които отразяват изследваната действителност и попълват историческите понятия. Степента на приемственост на понятийния апарат, неговото обогатяване и развитие зависи от качеството на информацията, чрез която се обособяват преди всичко същността и съдържанието на историческите факти и събития. Подборът на исторически факти се извършва на основата на различни критерии. Възстановяването на историческата действителност включва присъщите исторически явления и събития, съдържателни връзки, страни и отношения в такава степен, в каквато изследователят е преценил за автентични и вероятни.

Констатирането на връзката между формирането на историческите понятия, от една страна, и източниците, простите и сложните историографски факти, от друга, маркират само някои основни връзки и взаимодействия на многофакторния процес на съществуване на терминологията в историческото познание.

Събитията, фактите и явленията в реалната историческа действителност не могат да съществуват без външни и вътрешни признаци и белези. Нарушеният баланс между външни и вътрешни белези води до нереално отразяване на миналото в случаите, когато имаме превес на един от тях. Реализацията на единството на вътрешни и външни страни на историческите понятия дава вярна и пълна информация за обектите в историческата действителност. Значителна част от изходните исторически понятия са основополагащи, водещи и определящи за важни събития и явления от

действителността. Разгледани от гледна точка на историческата етимология, една голяма част от понятийния набор за съответен период допълва теорията на историческата наука.

Новосформираните понятия в историческото познание се отличават по степен на общност и специфика на съдържателната им насоченост. Те разкриват определена същност на събитията и явления откъм особени признаци и свойства, в които се преплитат традиционни с инцидентни и неповтарящи се действия на дейности в историческия процес. Структурата на тези понятия включва по-особени „пластове“ от емпирични данни, резултат от протичане на дейности с различно присъствие на случайността. Новите понятия отразяват определен вид специфика в реализацията на историческите явления.

Формирането, функционирането и развитието на историческите понятия в учебния процес по история обхващат един конкретен тематичен цикъл, анализиращ историческите понятия откъм форми и начини на употреба в училищното историческо образование и по най-нова обща история, в частност. В съвременната история навлизат много нови понятия, чието съдържание трябва да е изяснено на учениците, за да бъдат те подготвени за предизвикателствата на нашето време. Тази задача стои пред нас, преподавателите по история, в реализирането на целия курс на училищно историческо образование.

ЛИТЕРАТУРА

АНДРЕЕВ, М., 1987. Дидактика. София: Народна просвета.

АНДРЕЕВ, М., 2001. Процесът на обучението. София: Св. Климент Охридски

БЯДЖИЕВ, Г., 2003. Спорни въпроси на гражданското образование при обучението по история. История, 2003, бр. 1 – 2.

БУДИНОВ, Св. 1998. За историята и нейната дидактика. История, 1998, 2.

БУДИНОВ, Св., 1994. Дидактически проблеми на историята. История, 1994.

ВЕЛИКОВ, В. (в съавторство), 2000. Методологически и методически изискания към понятията в обучението по история. В: Професионализъм и квалификацията на учителите. Историческото познание и обучението по история. Варна.

ВЕЛИКОВ, В., 2007. Понятийният апарат в историческото познание. В. Търново: Фабер.

ГРЕЪМ, К. & СМИТ, А., 1997. Алтернативни стратегии на преподаване и учене. София.

ГЮРОВА, В. и др., 2006. Интерактивността в учебния процес. София: Агенция Европрес.

ДЕЛИБАТОВА, В., 2002. Оценяването на учениците (дидактически аспекти). В. Търново: Фабер.

КУШЕВА, Р., 2005. Дидактически и технологични аспекти на приложението на ИТ в обучението по история. Диалогът в историята, 2005.

ТОДОРОВ, Ю., 1994. Дидактика на историята и обективизация на обучението. История, 1994, кн. 4/5.

ШОПОВ, Й. 1996. Методика на обучението по история. Теория и образователни технологии. Благоевград: Неофит Рилски.

REFERENCES

ANDREEV, M., 1987. Didaktika. Sofia: Narodna prosveta.

ANDREEV, M., 2001. Protsesat na obuchenieto. Sofia: Sv. Kliment Ohridski.

BYADZHIEV, G., 2003. Sporni vaprosi na grazhdanskoto obrazovanie pri obuchenieto po istoria. Istoriya - History, 2003, br. 1 – 2.

BUDINOV, Sv., 1998. Za istoriyata i neynata didaktika. Istoriya - History, 1998, 2.

BUDINOV, Sv., 1994. Didakticheski problemi na istoriyata. Istoriya History, 1994.

VELIKOV, V. (v saavtorstvo), 2000. Metodologicheski i metodicheski iziskaniya kam ponyatiyata v obuchenieto po istoriya. V: Profesionalizam i kvalifikatsiyata na uchitelite. Istoricheskoto poznanie i obuchenieto po istoriya. Varna.

VELIKOV, V., 2007. Ponyatiyniyat aparat v istoricheskoto poznanie. V. Tarnovo: Faber.

GREAM, K. & SMIT, A., 1997. Alternativni strategii na prepodavane i uchene. Sofia

GYUROVA, V. i dr. 2006. Interaktivnostta v uchebniya protses. Sofiya: Agentsiya Evropres

DELIBATOVA, V., 2002. Otsenyavaneto na uchenitsite(didakticheski aspekti). V. Tarnovo: Faber.

KUSHEVA, R., 2005. Didakticheski i tehnologichni aspekti na prilozhenieto na IT v obuchenieto po istoriya. Dialogat v istoriyata, 2005.

TODOROV, Yu., 1994. Didaktika na istoriyata i obektivizatsiya na obuchenieto. Istoriya - History, 1994, kn. 4/5.

SHOPOV, Y. 1996. Metodika na obuchenieto po istoriya. Teoriya i obrazovatelni tehnologii. Blagoevgrad: Neofit Rilski.

2025 година
Книжка 1-2
2024 година
Книжка 5-6
Книжка 4
Книжка 2-3
ДА НАВЛЕЗЕМ В НАУКАТА С ИГРИ

Д-р Стефан Петров

Книжка 1
2023 година
Книжка 6
ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЕЛЕКТРОННИТЕ ОБРАЗОВАТЕЛНИ РЕСУРСИ В ИНTЕРДИСЦИПЛИНАРНИТЕ STEM УРОЦИ

Д-р Емилия Лазарова , Веселина Иванова , Ирина Костадинова , Анета Кинева , Георги Йорданов

Книжка 5
Книжка 4
SCHOOL LEADERSHIP

Dr. Phil Budgell

Книжка 3
ИЗКУСТВЕНИЯТ ИНТЕЛЕКТ В ЗДРАВНИЯ PR

Гергана Дончева Янков

Книжка 2
Книжка 1
NOT SO MUCH AN AXIOMATIC SYSTEM, MORE A TAXONOMY OF EDUCATIONAL OBJECTIVES

Phil Budgel , Mitko Kunchev Education Leadership Consultancy – Sheeld (UK) Ruse (Bulgaria)

2022 година
Книжка 6
Книжка 5
CREATIVE REFLECTION

Eng. Janneke Camps

Книжка 4
STEM В КЛАСНАТА СТАЯ

(Ролята на технологиите и играта като част от образователния процес) Ива Григорова

Книжка 3
ПРИЛАГАНЕ НА PERMA МОДЕЛ В ИНОВАТИВЕН STEM ПРЕДМЕТ „КОСМИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ“

Михаил Бориславов Ненов, Севил Юсуф Иванова, Грета Димитрова Стоянова, Таня Маркова Сребрева

ПАНАИР НА НАУКАТА

Грета Стоянова

Книжка 2
THE CURRICULUM

Phil Budgell

Книжка 1
ТРУДНО ЛИ Е ПОРАСТВАНЕТО В ИСТОРИЯТА

Иво Точевски, д-р Бистра Таракова

2021 година
Книжка 6
Книжка 5
ПРОУЧВАНЕ НАГЛАСИТЕ НА УЧИТЕЛИТЕ ОТ НАЧАЛЕН ЕТАП ОТНОСНО ЗДРАВНОТО ОБРАЗОВАНИЕ НА УЧЕНИЦИТЕ

Доц. Ивайло Прокопов, доц. Мирена Легурска, гл. ас. Весела Мирчева

Книжка 4
БЪЛГАРСКА АДАПТАЦИЯ НА ВЪПРОСНИКА ЗА ИЗМЕРВАНЕ НА ДИСТРЕС НА ИДЕНТИЧНОСТТА

доц. д-р Ева Папазова , доц. д-р Маргарита Бакрачева

МОТИВАЦИЯ ЧРЕЗ СЪЗДАВАНЕ НА ЧУВСТВО ЗА ПРИНАДЛЕЖНОСТ

Възможните пътища за успешна реализация Бистра Григорова

Книжка 3
Книжка 2
НАПРЕД КЪМ СЛЕДВАЩАТА МИСИЯ

Милена Маринова-Димитрова

Книжка 1
БИО- И ЕКОПРОДУКТИ

Християна Янкова

2020 година
Книжка 6
БИНАРНИЯТ УРОК РАЗКРИВА ВРЪЗКАТА МЕЖДУ ИСТОРИЯ И ПРАВО

Евдокия Любомирова, Николина Димитрова

Книжка 5
СТАТИСТИЧЕСКА ИЗВАДКА ОТ ПРОВЕДЕНО ИЗСЛЕДВАНЕ ПО НАУЧЕН ПРОЕКТ ЗА ПРОЯВИТЕ НА АГРЕСИВНОСТ И ДЕПРЕСИЯ НА СТУДЕНТИ

Анжелина Янева, Елица Стоянова, Марияна Алберт, Бояна Митрева, Валерия Луканова, Таня Гавраилова

Книжка 4
ЗЛАТНОТО СЕЧЕНИЕ НА ЗЛАТНАТА МАСКА

Денис Сираков, Мариета Сиракова, Николай Сираков

ПРИЛОЖЕНИЕ НА ПРОФИЛЕН ПОДХОД ПРИ НАСОЧВАНЕ НА УЧЕНИЦИ ЗА ВКЛЮЧВАНЕ В ОБРАЗОВАТЕЛНАТА СИСТЕМА

Мария Георгиева, Мая Рогашка, Петя Йорданова, Деница Русева, Емилия Кожухарова, Златомира Михайлова, Петя Георгиева

КАПСУЛА НА ВРЕМЕТО

Йозлем Искренова

УЧИТЕЛЯТ ДНЕС

Надежда Иванова

Книжка 3
ИГРОВИЗАЦИЯТА – УСПЕШЕН МЕТОД ЗА ОБУЧЕНИЕ В ЧАСОВЕТЕ ПО БИОЛОГИЯ И ЗДРАВНО ОБРАЗОВАНИЕ

Мария Веселинска, Атанасия Илиева, Александра Манасиева, Любен Новоселски

ДОБРИ ПРАКТИКИ

Марияна Великова, Пепа Атанасова

STEM УРОЦИТЕ, КОИТО ПРОВЕЖДАМЕ

Мария Велкова, Тодор Добрев

КРЕАТИВНИЯТ УЧИТЕЛ – НАЙ-ЦЕННАТА ИНОВАЦИЯ

Марияна Великова, Станимира Желязкова

Книжка 2
Книжка 1
ПРИКАЗКА ЗА ЕДНО ГОЛЯМО УЧИЛИЩЕ В ЕДНО МАЛКО ГРАДЧЕ

Ана Боргоджийска, Павлина Плачкова

ПОСТИГАНЕ НА БАЗОВА ГРАМОТНОСТ НА УЧЕНИЦИТЕ ОТ II КЛАС

Даниела Говедарска, Мария Котова, Ивелина Масалджийска

ГОЛЯМОТО ПРИКЛЮЧЕНИЕ, НАРЕЧЕНО ДИКТОВКА

Ангелина Генчева, Мая Драгоева

КАК УЧИЛИЩЕН ДВОР В ГРАД РАКОВСКИ СТАНА ЛЮБИМО МЯСТО ЗА ИГРИ, УЧЕНЕ И ОТДИХ

Ана Боргоджийска, Янка Арлашка, Ивана Лесова, Ани Димитрова

ДОБРИ ПРАКТИКИ В ПРЕПОДАВАНЕТО

Милена Лесова, Моника Даржалиева-Косова

УЧИЛИЩЕ НА РАДОСТТА

Павлина Плачкова, Кремена Алексиева

ПЪТЯТ НА ЕДНА МЕЧТА

Люба Сергева

2019 година
Книжка 6
Книжка 5
ЦЕРН – ЕДНА СБЪДНАТА МЕЧТА

Свежина Димитрова, Зорница Захариева

ДУАЛНОТО ОБУЧЕНИЕ – МИРАЖ ИЛИ РЕАЛНОСТ, РЕАЛНОСТ И ПЕРСПЕКТИВА

Мария Георгиева, Надежда Илиева, Петя Йорданова

ГОРАТА – ОЧАРОВАНИЕТО НА ЖИВОТА

Елена Милчева, Игнат Игнатов, Венетка Илиева, Иринка Христова

БАЛКОНЪТ – МОЯТА ГРАДИНА

Деница Русева, Дарина Кирчева, Емилия Кожухарова, Марина Борисова

ПРОГРАМА „ЕРАЗЪМ+“ – СТИМУЛ ЗА УЧЕНЕ ПРЕЗ ЦЕЛИЯ ЖИВОТ

Даниела Мантарова, Станислава Анастасова

Книжка 4
ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ МЕЖДУ ЕКИПИТЕ ЗА ПОДКРЕПА ЗА ЛИЧНОСТНО РАЗВИТИЕ С РОДИТЕЛИ НА УЧЕНИЦИ СЪС СПЕЦИАЛНИ ОБРАЗОВАТЕЛНИ ПОТРЕБНОСТИ

Maрия Стефанова, Пламена Желева, Миглена Стоева Мария Георгиева, Мая Рогашка, Живка Дойчева

КОГАТО УРОКЪТ ЗАПОЧНА…

Ивелина Стамболийска

Книжка 3
СТАТИСТИКА ЧРЕЗ ВЪВЕЖДАНЕ НА ИКТ

Магдалена Каменарова

Книжка 2
Книжка 1
РАЗВИТИЕ НА ТОЛЕРАНТНОСТ ЧРЕЗ СПОРТ

Татяна Янчева, Ина Владова

КАК СЪВРЕМЕННИТЕ РОДИТЕЛИ ОБЩУВАТ С ДЕЦАТА СИ? ПОЗИТИВНИ МЕТОДИ ЗА ВЪЗПИТАНИЕ

Мария Георгиева, Мая Рогашка, Живка Дойчева, Златомира Михайлова

УЧРЕДЯВАНЕ НА КОМИТЕТ „БАБОЛАНДИЯ“

Йоанна Димитрова, Рая Енчева

КУКЕРИ

Йоанна Димитрова, Радина Стоянова

ДЕЦАТА – НАШЕТО БЪДЕЩЕ

Йоанна Димитрова, Мария Кузманова

CONTENT AND LANGUAGE INTEGRATED LEARNING (CLIL)

Надежда Алексиева

2018 година
Книжка 6
НОВИ ПРАКТИКИ В ОБУЧИТЕЛНИЯ ПРОЦЕС

Генка Георгиева, Маргарита Гиргинова

ЩАДЯЩА ПРОЦЕДУРА ПРИ РАЗПИТ НА ДЕЦА

Фахредин Фаредин Молламехмед

Книжка 5
КОИ СА НАЙ-ЕФЕКТИВНИТЕ ПРЕПОДАВАТЕЛСКИ МЕТОДИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО ПРИРОДНИ НАУКИ

(И по-големият броя учебни часове означава ли непременно по-високи резултати – по данни на PISA 2015)

SEO И МЕТОДИ ЗА АНАЛИЗ – ТЕНДЕНЦИИ ПРЕЗ 2018

Ивайло Димитров, Слави Димитров

УСПЕШНИ ПЕДАГОГИЧЕСКИ ПРАКТИКИ В ОБЛАСТТА НА ИНТЕРКУЛТУРНОТО ОБРАЗОВАНИЕ

(Описание на педагогически практики) Стойна Делчева

Книжка 4
КАДРОВАТА КРИЗА В ОБРАЗОВАНИЕТО

Свежина Димитрова, Мария Нестерова, Галина Германова

ПОЛОВИ РАЗЛИЧИЯ И ПОЛОВИ РОЛИ

Владимира Иванова

УЧЕБНА ПРОГРАМА ЗА ОБУЧЕНИЕ ПО ГЕОГРАФИЯ И ИКОНОМИКА

(Допълнителна подготовка – профил „Икономическо развитие“, VІІІ клас)

ДОБРИ ПРАКТИКИ И НОВИ ФОРМИ ЗА ЗАНИМАНИЯ ПО ИНТЕРЕСИ И ИЗЯВА НА ДЕЦАТА И УЧЕНИЦИТЕ

(Организиране и провеждане на литературен конкурс от ученици)

Книжка 3
ИЗСЛЕДВАНИЯ, СВЪРЗАНИ С КОНСТАНТАТА НА КАПРЕКАР

Петко Казанджиев, Мартин Иванов, Цеца Байчева, Кинка Кирилова-Лупанова

Книжка 2
АНАЛИЗ НА ЕПИЧЕСКА ТВОРБА

Марияна Георгиева

УЧИЛИЩЕ НА РАДОСТТА

Веселина Тонева

ЕКОЛОГИЧНА ЕКСПЕДИЦИЯ „ДА ПАЗИМ ПРИРОДАТА!“

Татяна Болградова Красимира Мишкова

Книжка 1
В ПАМЕТ НА ПРОФ. МАРИАНА ГЕНЧЕВА

Преди една година внезапно ни напусна проф. д-р инж. Мариана Генчева. Редакционната колегия на сп. „Професионално образование“ и колегиите по

ОБУЧЕНИЕТО КАТО ВЪЗМОЖНОСТ

Диана Илиева-Атанасова

КЪМ РОДИТЕЛИТЕ

(Из педагогическите търсения на една майка)

ДЕТСКА ЕКОАКАДЕМИЯ

Диана Димитрова

ЕДИН ОБИКНОВЕН ДЕН В УЧИЛИЩЕ

Диана Димитрова, Светлана Бозова, Кина Невенова

ДРЕВНИ ОБРЕДИ И СЪВРЕМЕННИ ПУБЛИЧНИ ПРАКТИКИ

Диана Димитрова, Мариана Чаушева, Силвия Кейванова

СЪХРАНИ БЪЛГАРСКОТО

Мариана Чаушева

АНЕКДОТИ ОТ УЧИЛИЩНИЯ ЖИВОТ

Педагогически екип

2017 година
Книжка 6
ЩАСТЛИВИ И ЗДРАВИ ЗАЕДНО

Гергана Петрова, Анета Русева

ЕК ПРИЕМА ИНИЦИАТИВА ЗА НАСЪРЧАВАНЕ НА ЧИРАКУВАНЕТО В ЕВРОПА

Генерална дирекция „Заетост, социални въпроси и приобщаване“

Книжка 5
УПРАВЛЕНИЕ НА ПРОМЕНИТЕ

Диана Димитрова

ПЕДАГОГИЧЕСКИ ЕТЮДИ

Диана Димитрова

ТРУДНО Е ДА БЪДЕШ РАЗЛИЧЕН

Стефанка Пампорова

ЛИДЕР В ИНОВАЦИИТЕ

Гергана Петрова

КОМПЮТЪРНА ГРАФИКА В МАТЕМАТИЧЕСКА ГИМНАЗИЯ

Румен Манолов, Ваня Шипчанова

Книжка 4
ГРАФИЧЕН МЕТОД ЗА РЕШАВАНЕ НА УРАВНЕНИЯ

Информационните технологии – инструментариум за решаване на математически проблеми

Книжка 3
УЧИЛИЩЕН МЕДИАТОР – ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО И РЕАЛНОСТ

Марина Николова Бисерка Михалева

ТЕМАТА ЗА ПРИЯТЕЛСТВОТО И ОБЩУВАНЕТО

Детелина Георгиева Христова

Книжка 2
СЪЩНОСТ И ПОЛЗИ ОТ CLIL ОБУЧЕНИЕТО

Иванка Пукнева, Людмила Рижук

СТЪПАЛАТА

Митко Кунчев

НЕ САМО С ЛИНИЙКА И ПЕРГЕЛ

Боряна Куюмджиева

Книжка 1
2016 година
Книжка 6
СПОРТ ЗА КРАСОТА И ЗДРАВЕ

Маргарита Врачовска, Мария Маркова

„БРЕЗИЧКА“ ДИША

Иванка Харбалиева

ДА ИГРАЕМ ЗАЕДНО

Маруся Обретенова

ПОСЛАНИЦИ НА ЗДРАВЕТО

Ученически съвет и IX , IX , X клас Консултанти: Валерия Димова и Цецка Вълкова – учители по биология и здравно образование и география и икономика

ЗАЩО МЕДИАЦИЯ?

Татяна Дронзина, Бисерка Михалева

АСТРОПАРТИ

Радка Костадинова

ДА СИ УЧИТЕЛ

Катя Димитрова

Книжка 5
ПЕТ МИНУТИ СТИГАТ ДА СТАНЕШ ЖУРНАЛИСТ

Дарина Стайкова Хаджийска

ИНДИЙСКИ ПРИКАЗКИ

Марияна Хаджийска

ЧИТАЛИЩЕТО КАТО КЛАСНА СТАЯ

Станимира Никова

Книжка 4
Книжка 3
ПРЕДПРИЕМАЧЕСКИ УМЕНИЯ

Албена Вуцова, Емил Митов

КАНИМ ТЕАТЪРА НА УРОК ПО РУСКИ ЕЗИК

Розалина Димитрова, Румяна Тодорова

Книжка 2
КЛАСНА СТАЯ НА БЪДЕЩЕТО

Даниела Самарджиева, Тихомира Нанева

В ПОДКРЕПА НА EPALE В БЪЛГАРИЯ

Валентина Дейкова

ENTER INTERNATIONAL STUDY WEEK IN VIENNA, AUSTRIA

Daniela Atanasova, Nedyalka Palagacheva

THE SCHOOL IN THE GLOBAL VILLAGE

Svetlana Kalapisheva, Nikolina Koinarska

Книжка 1
2015 година
Книжка 6
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2

Книжка 1
2014 година
Книжка 6
ЕЛЕКТРОННО ОБУЧЕНИЕ И КОМПЮТЪРЕН ДИЗАЙН (CAD) НА ПОДВЪРЗИИ

Росен Петков, Елица Личева, Даниела Атанасова

ПРАЗНИК НА СЛОВОТО

Трудни са времената, в които живеем. Увлечени в борбата за насъщния, притиснати от неизвестността и несигурното, утре забравяме за онази, друга- та храна, която е необходима за духа, която храни душата. Децата ни също но- сят своя кръст, лутат се, търсейки път, а ние, възрастните, често не можем да им помогнем . Не искам да влизам в полемиката с философите кое e по-важно

Книжка 5
ACTIVATING METHODS AND SOCRATIC DIALOGUE

Jan-Willem Noom, Ard Sonneveld

Книжка 4
LEARNING TO GIVE POWER TO THE PEOPLE: COMPETENCES FOR STUDENTS AND YOUNG PROFESSIONALS*

Jeroen de Vries, Frans van den Goorbergh 1. Public Participation in Planning Projects Public participation in the Netherlands is a crucial issue because the public is becoming more aware of their right to infl uence policies, design, management and maintenance. Furthermore the national and local governments have a policy to stimulate public participation to enhance maintenance and development of urban open space. In the aftermath of the credit crunch local authorities and project developers

ЦЕРН – ЕДНА СБЪДНАТА МЕЧТА

Свежина Димитрова

Книжка 3
Книжка 2
ENVIRONMENT AND INNOVATION

Tonya Georgieva

ENTER IN BULGARIA - DIFFERENT APPROACH AND NEW HORIZON

An interview with Jan-Willem Noom, Vice-President of ENTER

Книжка 1
КАК ДА РАЗБИРАМЕ ПОВЕДЕНИЕТО НА ДЕТЕТО ПРЕДИЗВИКАТЕЛНО ПОВЕДЕНИЕ

Звездица Пенева-Ковачева Как да разбираме поведението на дететою Част от ключовите професионални компетенции в педагогическата работа са свързани с умението да разбираме поведението на детето, демонстрирано тук и сега. Разбирането му от страна на педагога означава да си отговорим на въпросите: защо се проявява това поведение, каква е причината за него, как да повлияем на детето така, че ако поведението е нежелано, повече да не се прояви... Въпроси, които си задаваме всеки път, когато сме

ЕФЕКТИВНА НАМЕСА ОТ СТРАНА НА ВЪЗРАСТНИТЕ ПРИ АГРЕСИВНО ПОВЕДЕНИЕ НА ДЕЦАТА

Генадий Матвеев В някои случаи при проява на детска агресия се налага незабавна намеса от страна на възрастните. Този вид намеса цели намаляване или избягване на агресивното поведение в конфликтни и напрегнати ситуации. За по-голям ефект на въздействие срещу агресивното поведение на детето предлагаме ня- колко съвета както към педагозите, така и към родителите. Следващите няколко правила и техники за намеса позволяват при конфликт- на ситуация да се открие позитивен начин за разрешаванет

2013 година
Книжка 6
THE NEW EU PROGRAMME ERASMUS+

Androulla Vassiliou Doris Pack

Книжка 5
ECO BUILDING BECOMES A WINDOW TO KNOWLEDGE

To know not only how to grow a fl ower, but also – where to place it

Книжка 4
Книжка 3
П О К А Н А

На 29 май 2013 г. от 10.00 ч. в БТА ще бъде представен проект BG051РО001-7.0.07 - 0029 „Приложение на ИКТ в образованието –

Книжка 2
Книжка 1
2012 година
Книжка 6
ПРОФЕСИОНАЛНО ОБРАЗОВАНИЕ

ЕDUСATIONAL JOURNAL 14, 2012

Книжка 5
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ Министър на образованието, младежта и науката Д

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН РЕКТОР, УВАЖАЕМИ ПРЕПОДАВАТЕЛИ И СТУДЕНТИ, Приемете сърдечните ми поздрави във връзка със знаменателната годишнина – 90 години от създаването на ВТУ „Тодор Каблешков“, първото специализирано висше

Книжка 4
АСПЕКТИ НА ПРОДЪЛЖАВАЩО ОБРАЗОВАНИЕ НА УЧИТЕЛИ ПО ПРИРОДНИ НАУКИ

(резултати от проучване мнението на учители за интегриране на ин- формационни и комуникационни технологии в обучението)

ПРОФЕСИОНАЛНА ГИМНАЗИЯ ПО СТРОИТЕЛСТВО И АРХИТЕКТУРА ГРАД ПАЗАРДЖИК

Професионална гимназия по строителство и архитектура – град Пазар-

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
РЕЙТИНГИ, ИНДЕКСИ, ПАРИ

Боян Захариев

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.