Професионално образование
Вход / Регистрация

2012/1, стр. 77 - 83

ИСТОРИЧЕСКИ ПРЕГЛЕД НА РАЗВИТИЕТО НА ТЕХНОЛОГИЧНОТО ОБУЧЕНИЕ КАТО УЧЕБЕН ПРЕДМЕТ

Теменужка Михалева
E-mail: nusha_71@abv.bg
Primary School ,,Dobry Chintulov“
12, Milosardie Str., 9000 Varna, Bulgaria

Резюме: В настоящата статия е направен опит за исторически преглед на развитието на технологичното обучение като учебен предмет в хронологически аспект. Идеята за трудовото обучение и възпитание е възникнала още от древността, от епохата на формиране на човешкото общество. Идеи за трудово обучение и необходимостта от въвеждане на самостоятелен учебен предмет се откриват в различните етапи от историческото развитие на българското образование.

Ключови думи: technical culture, labor training and education, knowledge, work activities, development of craft activities.

Идеята за трудовото обучение и възпитание възниква още от древността, от епохата на формиране на човешкото общество. Човечеството започва своето развитие, когато престава да използва без усилие това, което му дава природата и започва чрез трудова дейност да изработва предмети, които са му необходими за задоволяване на човешките потребности. Натрупаният трудов опит се предава в поколенията.

Първобитното общество се характеризира с особеностите на трудовата дейност. За него са характерни два периода: дивачество и варварство. През първия период възниква членоразделната реч, чрез която хората общуват и възпитават. Започва изработването на каменни сечива, лъка и стрелата, а майката се грижи за децата, като ги въвежда в трудовите дейности. През втория период се появяват занаятчийски дейности, което е в основата на обучението. Развиват се грънчарството, отглеждането на домашни животни, култивиране на растения, започва обработката на руда и изработване на железни оръдия. В първобитното общество се появяват основните елементи на възпитание с характерните особености: индивидуално въздействие и социален процес (Генчева, 2003).

В робовладелческото общество училищата възникват като необходима институция за подготовка на бъдещи владетели в робовладелческите стопанства. Разкриването им е свързано с развитието на занаятчийските дейности: златарство, каменоделство, строителство. Намерените предимно земеделски оръдия на труда и овъглено жито свидетелстват, че основният поминък на населението е земеделие.

Основен фактор при възпитанието на децата в голямото славянско семейство си остава трудът. При настъпване на класовото деление и формирането на отделни класи възпитанието на децата на господстващата върхушка и на едрите земевладелци престава да бъде трудово, докато възпитанието на децата на дребните селяни продължава да е същото, както в периода на първобитнообщинния строй. Обучението и възпитанието на децата на прабългари и славяни е трудово и се свързва с основния поминък – скотовъдство и земеделие (Милчев, 1983).

В епохата на Средновековието се разширяват познанията в областта на занаятчийството, земеделието и търговията.

Възраждането се характеризира с появата на хуманизма и хуманистичната педагогика, където на преден план излиза идеята за човека – творец, носител на свое достойнство.

Трудовото обучение като самостоятелен учебен предмет има дълга история. Неговото начало се открива във Финландия през втората половина на ХІХ в. То се появява под името ,,ръчен труд“ и се разпространява бързо в Европа и Америка, чието предназначение е да подготвя занаятчии или работници за промишлеността.

Идеи за трудово обучение и необходимостта от въвеждане на самостоятелен учебен предмет, се откриват в различните етапи от историческото развитие на българското образование. В единния исторически процес на българското Възраждане се развива материално-техническата култура. В този период настъпва ускорен процес на разделение на занаятите, за което свидетелстват откритата първа фабрика у нас през 1837 г. С оглед задоволяване на нарасналите нужди от професионални познания в общообразователните училища се въвежда изучаването на специални предмети. Пример в това отношение дават новобългарските училища в Шуменско и Разградско, в които се изучава специалния предмет земеделие. В занаятчийските училища през 1856 г. се преподава още дървообработване и правене на обувки, а на момичетата – ръкоделие и шиене на облекло (Генчева, 2003). През 1840 г. в първото девическо училище в Плевен се въвежда учебният предмет ,,ръкоделие“ и ,,домакинство и хигиена“. Ръкоделието се преподава от Анастасия Димитрова. П. Нейкова открива в Ловеч девическо училище, в което през 1843 г. се изучава шиене на гергеф и обикновено шиене. В други български неделни училища през възрожденския период също се изучават учебните предмети домакинство и земеделие.

През този период технологичното обучение има своето развитие и във Варна. Първото занаятчийско училище в града се открива от Търговската индустриална камера. Още през 1840 г. във варненското гръцко частно девическо училище ,,Василиос Сулинис“ се обръща особено внимание на ръкоделието. През 1866 г. гл. учител Никола Бацаров с момичетата от българското девическо първоначално училище въвежда изучаване на практически знания по ръкоделие с цел придобиване на социални умения. През учебната 1896/1897 в девическата гимназия ,,Мария Луиза“ във Варна се изучава по два часа седмично учебният предмет ,,Стопанство“ в V и VІ клас. В V клас се изучава ,,Полза от добре уредена градина“, а в VІ клас – ,,Длъжностите на всяка добра домакиня“. Въвежда се учебният предмет ,,Ръкоделие“ с два часа седмично по следната учебна програма: І клас – ,,Плетене на чорапи и шиене на руски шев“, ІІ клас – ,,Всички видове ръбове, работене на фистон“, ІІІ клас – ,,Работене на детски дрехи“, ІV клас – ,,Работене на изящни ръкоделия“, V клас – ,,Кроене и шиене – бели дрехи“, VІ клас – ,,Кроене и шиене на горни дамски дрехи“. През 1904 г. във варненските предучилищни заведения (забавачници) педагогическия процес включва разнообразни дейности: грънчарство, низане на мъниста (Въчева, 2007).

,,Ръчната работа“ като самостоятелен учебен предмет се въвежда със Закона за народното просвещение от 1881 г. Поражда се необходимост от изграждане на учебни заведения за подготовка на учители, които ще преподават по този учебен предмет. В селища от Южна България през 1883 г. в девическите областни гимназии се изучава ръкоделие от І до ІV клас, а учебната програма в педагогическото училище в Казанлък предвижда изучаване на селско стопанство. През тази година се отварят първите земеделски училища – с. Садово, Пловдивско. Открива се и учебна занаятчийница, която е преименувана десет години по-късно в Държавно техническо училище. От него се обособяват самостоятелни държавни практически училища – Железарско училище в Самоков, Столарско училище в Русе, Грънчарско училище в Трън, Тъкаческо- бояджийско училище в Сливен, с което се поставя началото на втория основен клон в системата на образованието – професионалното образование, а по инициатива на женските дружества в градовете се създават и девически занаятчийски и домакински училища (Митев, 1983).

В Закона на Рачо Каролев се подчертава необходимостта от изучаване в главните училища на „земеделието и индустрията“. За целта се провежда и издава ,,Кратък учебник по земеделието“ за ІІІ клас (Митев, 1983) .

През 1885 г. се приема Закон за обществените и частните училища, чрез който се дава професионална насоченост на общообразователните училища. Включва се изучаването на земеделие и индустрия. Създават се първите професионалнозанаятчийски училища (Генчева, 2003).

През 1892 г. Стамболовото правителство приема закон, чрез който се въвежда ръчната работа като задължителен учебен предмет. В програмата се предвижда и в двете отделения на началния курс да се провеждат подготвителни упражнения за работа с пръчици, дъсчици и с хартия, моделиране, а в средния курс на обучение се провеждат подготвителни упражнения по дърводелство и моделиране. В горния курс, освен картонажна работа и дърводелство, учениците изучават резбарство и работа с метал. С приказ №7710/5.VІІ.1893 Министерството на народното просвещение командирова в чужбина (Берн, Швейцария) няколко младежи да следват летните практически курсове по ръчна работа, а сп. ,,Учител“ от 1893 г. публикува статията ,,По ръчната работа в училищата“. Това е първата публикация, в която се разглежда появата на ръчната работа и нейното педагогическо значение.

През 1894 г. се приема нова учебна програма по ръчен труд, която е разработена от чешкият учител Антон Вацлав Шоурек по искане на Министерството на народното просвещение. Тя е изцяло под влиянието на Фрьобеловата система и методика на обучение (Клинков, 1989). Според него за началното училище също са необходими подготвителни упражнения, които ,,представляват мост към самата ръчна работа“. Неговата учебна програма обхваща следното съдържание: нареждане на разноцветни пръчици, халкички и дъсчици, чийто брой не надвишава 10, рисуване на по-прости наредени фигури, преплитане на разноцветни пръчици и книжни ивици, прегъване на хартия, моделиране: кълбо, валяк (пръчка, гвоздей), гъба, пръстен, половин пръстен, змия, дъсчица, махало, работа с глинени топчета, кубчета, грахови или царевични зърна и пръчици. Тази учебна програма допринася ,,децата да се научат на трудолюбие, да се развият умствено и физически.“ Шоурек написва и първите методически ръководства за учителите. През 1894 г. излизат неговите ,,Образци за подготвителни упражнения по ръчна работа“ и ,,Ръководство към образците за подготвителни упражнения по ръчна работа“. В първото издание са включени 24 страници графичен материал. Показани са 259 комбинации за формообразуване на пръчици, плоски геометрични фигури, като квадрат, правоъгълник, триъгълник в различни цветове – 220 бр., криволинейни телени елементи – 28 бр., 39 макета на плодове, глинени съдове, букви, елементи за плоски и обемни модели от тел и дървени топчета – всичко 35 комбинации (Клинков, 1989). От особено значение са осемте вида дейности, които той посочва за практическа работа в първо отделение: нареждане на различни по големина и форма пръчици и халкички, преплитане на разноцветни ленти и книжни ивици, сгъване на различни видове хартия, прегъване на книжни ивици, моделиране и работа с глинени кубчета. В началното училище учениците правят същите фигури, които прави учителят на дъската. След това той дава на всяко дете определен брой пръчици и изисква да се направи от тях определена фигура. При този вид практическа дейност Шоурек препоръчва да се преподава по „генетичния начин“. Изискването е всяка следваща фигура да се получава от предишната (+ Т Г V X).

През 1893 г. на ІІІ извънреден конгрес в Търново се приемат общи политически и икономически искания, в които се включва и искането за светско, еднакво за двата пола образование и задължително посещение на народните училища. В сп. ,,Училищен преглед“ през 1902 г. В. Благоева пише:,,Главната задача на възпитанието ще бъде да се запази у възпитаника преди всичко човекът. При това не по-малко значение за възпитанието на децата има трудолюбието. Едно дете, навикнало от малко да се труди, то без принуждение ще усвои тези познания в училището, които са по неговите сили“.

През 20-те години на ХІХ в. нараства движението за реформиране на училището, за да се постави на трудови начала (Даскалова, 1983). Идеята за трудовото възпитание остава жива и се развива, но реализирането й е невъзможно в капиталистическа България. Още по онова време тя среща силни нападки от различни социални слоеве на обществото. В сп. ,,Училищен преглед“ срещаме и отговора за причините за това състояние: ,,Но само училището ли е виновно? Може ли да даде обществото нужните средства, нужното съдействие, за да се създадат училища за всестранно въздействие върху младежта? Къде са училищните работилници и лаборатории, не в основните училища, а в средните? Къде са училищните стопанства и градини, интернати и пансиони? Ясно е, че училището не по своя вина е останало без душа.“

През първите 15 години след Втората световна война трудовото обучение на учениците в І-ІV клас се осъществява чрез изучаване на учебния предмет ,,Ръчен труд и практически знания“ по един час седмично. Учебният предмет има за цел учениците да усвоят умения за работа с хартия, картон, глина, пластилин, текстил (І-ІІІ клас). В ІV клас се изучава техническо моделиране с изработване на предмети от различни материали. По-късно на негово място се въвежда учебният предмет ,,Трудово обучение“.

След 9. ІХ. 1944 г. продължава последователно да се привежда образованието в съответствие с обществено-икономическото развитие на страната, чрез изграждане на новото училище, върху принципите на съвременния труд, за подготовка и реализация на подрастващите в колективна и общественозначима трудова дейност.

Един от най-ярките представители на педагозите през този период е Ламби Кандев. Специално място в педагогическото му творчество заемат въпросите на трудовото обучение и възпитание. Предмет на неговите публикации са въпросите, свързани със същността на политехническото образование, основните характеристики на трудовото политехническо училище и системата и организацията на учебно-възпитателната работа в него.

Важен принос в разработване на въпросите на политехническото образование има проведената научна сесия в Педагогическия институт при БАН и МНП през ноември 1954 г. Форумът дава първия тласък за преустройството на училището по посока на неговата политехнизация, като препоръчва МНП да изработи нов учебен план, който да осигури условия за постепенно преминаване към политехническото обучение. Започва усилено свързване на обучението по общообразователните предмети с производството и включване на учениците в производителен труд. Първи в тази насока са средните училища в Мездра, Арчар, Брезово, ХVІІІ гимназия – София; Главаци, Пелово. През този период формите на участие на учениците в селскостопански труд са най-различни и в много отношения ефективни – включване на средношколците в младежки звена към ТКЗС, организиране на отделни ученически бригади и звена под ръководството на учители, предоставяне на големи участъци земя на селските училища, в която те да извършват селскостопански работи през учебната година и лятната ваканция.

През учебната 1955/1956 г. с ученици от ХVІІІ гимназия в София и под ръководството на Педагогическия институт при БАН е реализиран сполучлив опит с два класа, за организиране на производствено обучение в химическия завод ,,Г. Димитров“, Костинброд. На 15.ІІІ.1955 г. МС утвърждава нов учебен план, който регламентира изучаването на ръчен труд (трудово обучение и практически занятия) в работилниците и учебно-опитни полета за учениците от І – V клас, както и чертане за учениците от VІІІ – ХІ клас. На 1.VІ. 1957 г. се приема ПМС ,,За по-нататъшно развитие на образованието в НРБ“. С този нормативен акт се предвижда в учебните планове да се въведе изучаване на основите на промишлеността, селското стопанство и производствена практика.

Със създаването на ЕСПУ през 1973 г. учебният предмет се нарича ,,Трудовополитехническо обучение“. През 1974 г. МНП провежда национална конференция за обсъждане на новото образователно съдържание. През учебната 1974/1975 г. с коригирания учебен план е увеличено времето за производственото обучение. Изгражда се цялостна система за осъществяване на трудово-политехническата подготовка на учениците чрез преподаване на основите на общообразователни и общотехнически дисциплини, трудовото и производственото обучение, ТНТМ, включването на учениците в обществено-полезен труд. През 1975 г. се разработват инструкции и методически указания от Г. Мавров, Н. Божков и други, а през 1979 г. се издава учебник по трудово обучение с методика за учителите от Г.Мавров, М. Велев, Д. Трифонов, Л. Найденова, Сийка Кънева (Генчева, 2003). През 1982 г. Н.Божков издава учебници – албуми по труд и творчество. От учебната 1993/1994 г. учебният предмет ,,Трудово обучение“ се нарича ,,Труд и техника“. С регламентирането на КОО ,,Бит и технологии“ в Закона за степента за образование, общообразователния минимум и учебния план от 2000 г., са определени за изучаване три учебни предмета: ,,Домашен бит и техника“ (І – ІV клас), ,,Домашна техника и икономика“ (V -VІ клас), ,,Технологии“ (VІІ – VІІІ клас).

ЛИТЕРАТУРА

Въчева, С. (2007). Общественото предучилищно възпитание във Варна до 9.ІХ.1944 (с. 46). В: Хуманизъм и прагматизъм в образованието на ХХІ век София. София.

Генчева, М. (2003). Технологичното обучение в системата на общообразователната подготовка. Варна, ИС ,, Контур“.

Даскалова, С. (1983). Някои моменти от развитието на идеята за трудовото възпитание у нас (с. 261). В: Хиляда и триста години България и българско образование. София, ДИ Народна просвета.

Клинков, Г. (1989). Приносът на Антон Шоурек за въвеждане на ръчна работа в училище. Начално образование, 1, 49 – 51.

Милчев, А. (1983). Възпитание на децата у древните славяни и прабългарите (с. 77). В: Хиляда и триста години България и българско образование. София, ДИ Народна просвета.

Митев, К. Някои проблеми на образователната система у нас през периода 1878 – 1944 г. (с. 103 – 105). В: Хиляда и триста години България и българско образование. София, ДИ Народна просвета.

Abstract: This article makes an attempt to offer a historical review of the development of technology education as a subject in a chronological aspect. The idea about work training and education has existed since ancient times, the epoch of formation of human society . Humanity began its development when no longer used effortlessly what nature gave people and instead began to work began to create items that are necessary to meet human needs. Ideas about work training and employment and the need to introduce Technology as a separate subject, are found in various stages of the historical development of Bulgarian educatio

2025 година
Книжка 5-6
EARTHQUAKE-RESISTANT INDUSTRIAL WOODEN HOUSING IN TURKEY

Anastasiia Plekhanova, Master’s, Nevnihal Erdoğan

АНАЛИЗ НА ФУНКЦИОНАЛНОСТТА НА TOLANALYST

Петър Горанов, Десислава Георгиева

ИЗСЛЕДВАНЕ НА СТАБИЛНОСТТА НА РАЗХОДОМЕР ТИП IRM 3 DUO

Десислава Колева, Мариета Янчева-Попова, Васил Пенчев, Виктор Арсов

ИЗКУСТВЕНИЯТ ИНТЕЛЕКТ КАТО ИНСТРУМЕНТ ЗА ОПТИМИЗАЦИЯ НА ПРОЦЕСА ПО ОЦЕНКА НА ПРОФЕСИОНАЛНИТЕ РИСКОВЕ

Инж. Ефстатиос Титопулос, Боряна Илиева, Георги Станчев, Филостратос Титопулос

ПРОУЧВАНЕ НА ИЗИСКВАНИЯТА ОТНОСНО ОТПАДЪЦИ В ТЕКСТИЛНАТА ПРОМИШЛЕНОСТ

Росица Димитрова, Боряна Илиева-Михайлова, Георги Станчев

Книжка 3-4
DESIGN PRINCIPLES FOR POSITIVE ENERGY DISTRICTS

Peter Kovrig, Dorin Lucian Beu

IMPLEMENTATION OF AN ELECTRONIC HEALTH RECORD FOR OCCUPATIONAL MEDICINE

Sofoklis Christoforidis, Efstathios Titopoulos, Boryana Mihaylova, Athanasios Thomopoulos, Dimitrios Thomopoulos, Eleni Kromitoglou

SOLVING THE JOB SHOP SCHEDULING PROBLEM – DIFFERENT TECHNIQUES AND PROGRAMMING LANGUAGES

Sofoklis Christoforidis, Efstathios Titopoulos, Boryana Mihaylova, Eleni Kromitoglou, Stergios Intzes

Книжка 1-2
2024 година
Книжка 5-6
Книжка 4
Книжка 2-3
Книжка 1
2023 година
Книжка 6
ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЕЛЕКТРОННИТЕ ОБРАЗОВАТЕЛНИ РЕСУРСИ В ИНTЕРДИСЦИПЛИНАРНИТЕ STEM УРОЦИ

Емилия Лазарова, Веселина Иванова, Ирина Костадинова, Анета Кинева, Георги Йорданов

Книжка 5
Книжка 4
SCHOOL LEADERSHIP

Phil Budgell

Книжка 3
ИЗКУСТВЕНИЯТ ИНТЕЛЕКТ В ЗДРАВНИЯ PR

Гергана Дончева Янков

Книжка 2
Книжка 1
2022 година
Книжка 6
Книжка 5
CREATIVE REFLECTION

Janneke Camps

Книжка 4
Книжка 3
ПРИЛАГАНЕ НА PERMA МОДЕЛ В ИНОВАТИВЕН STEM ПРЕДМЕТ „КОСМИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ“

Михаил Бориславов Ненов, Севил Юсуф Иванова, Грета Димитрова Стоянова, Таня Маркова Сребрева

ПАНАИР НА НАУКАТА

Грета Стоянова

Книжка 2
THE CURRICULUM

Phil Budgell

Книжка 1
ТРУДНО ЛИ Е ПОРАСТВАНЕТО В ИСТОРИЯТА

Иво Точевски, Бистра Таракова

2021 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
НАПРЕД КЪМ СЛЕДВАЩАТА МИСИЯ

Милена Маринова-Димитрова

Книжка 1
БИО- И ЕКОПРОДУКТИ

Християна Янкова

2020 година
Книжка 6
БИНАРНИЯТ УРОК РАЗКРИВА ВРЪЗКАТА МЕЖДУ ИСТОРИЯ И ПРАВО

Евдокия Любомирова, Николина Димитрова

Книжка 5
СТАТИСТИЧЕСКА ИЗВАДКА ОТ ПРОВЕДЕНО ИЗСЛЕДВАНЕ ПО НАУЧЕН ПРОЕКТ ЗА ПРОЯВИТЕ НА АГРЕСИВНОСТ И ДЕПРЕСИЯ НА СТУДЕНТИ

Анжелина Янева, Елица Стоянова, Марияна Алберт, Бояна Митрева, Валерия Луканова, Таня Гавраилова

Книжка 4
ЗЛАТНОТО СЕЧЕНИЕ НА ЗЛАТНАТА МАСКА

Денис Сираков, Мариета Сиракова, Николай Сираков

ПРИЛОЖЕНИЕ НА ПРОФИЛЕН ПОДХОД ПРИ НАСОЧВАНЕ НА УЧЕНИЦИ ЗА ВКЛЮЧВАНЕ В ОБРАЗОВАТЕЛНАТА СИСТЕМА

Мария Георгиева, Мая Рогашка, Петя Йорданова, Деница Русева, Емилия Кожухарова, Златомира Михайлова, Петя Георгиева

КАПСУЛА НА ВРЕМЕТО

Йозлем Искренова

Книжка 3
ИГРОВИЗАЦИЯТА – УСПЕШЕН МЕТОД ЗА ОБУЧЕНИЕ В ЧАСОВЕТЕ ПО БИОЛОГИЯ И ЗДРАВНО ОБРАЗОВАНИЕ

Мария Веселинска, Атанасия Илиева, Александра Манасиева, Любен Новоселски

ДОБРИ ПРАКТИКИ

Марияна Великова, Пепа Атанасова

STEM УРОЦИТЕ, КОИТО ПРОВЕЖДАМЕ

Мария Велкова, Тодор Добрев

КРЕАТИВНИЯТ УЧИТЕЛ – НАЙ-ЦЕННАТА ИНОВАЦИЯ

Марияна Великова, Станимира Желязкова

Книжка 2
Книжка 1
ПРИКАЗКА ЗА ЕДНО ГОЛЯМО УЧИЛИЩЕ В ЕДНО МАЛКО ГРАДЧЕ

Ана Боргоджийска, Павлина Плачкова

ПОСТИГАНЕ НА БАЗОВА ГРАМОТНОСТ НА УЧЕНИЦИТЕ ОТ II КЛАС

Даниела Говедарска, Мария Котова, Ивелина Масалджийска

ГОЛЯМОТО ПРИКЛЮЧЕНИЕ, НАРЕЧЕНО ДИКТОВКА

Ангелина Генчева, Мая Драгоева

КАК УЧИЛИЩЕН ДВОР В ГРАД РАКОВСКИ СТАНА ЛЮБИМО МЯСТО ЗА ИГРИ, УЧЕНЕ И ОТДИХ

Ана Боргоджийска, Янка Арлашка, Ивана Лесова, Ани Димитрова

ДОБРИ ПРАКТИКИ В ПРЕПОДАВАНЕТО

Милена Лесова, Моника Даржалиева-Косова

УЧИЛИЩЕ НА РАДОСТТА

Павлина Плачкова, Кремена Алексиева

ПЪТЯТ НА ЕДНА МЕЧТА

Люба Сергева

2019 година
Книжка 6
Книжка 5
ЦЕРН – ЕДНА СБЪДНАТА МЕЧТА

Свежина Димитрова, Зорница Захариева

ДУАЛНОТО ОБУЧЕНИЕ – МИРАЖ ИЛИ РЕАЛНОСТ, РЕАЛНОСТ И ПЕРСПЕКТИВА

Мария Георгиева, Надежда Илиева, Петя Йорданова

ГОРАТА – ОЧАРОВАНИЕТО НА ЖИВОТА

Елена Милчева, Игнат Игнатов, Венетка Илиева, Иринка Христова

БАЛКОНЪТ – МОЯТА ГРАДИНА

Деница Русева, Дарина Кирчева, Емилия Кожухарова, Марина Борисова

ПРОГРАМА „ЕРАЗЪМ+“ – СТИМУЛ ЗА УЧЕНЕ ПРЕЗ ЦЕЛИЯ ЖИВОТ

Даниела Мантарова, Станислава Анастасова

Книжка 4
ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ МЕЖДУ ЕКИПИТЕ ЗА ПОДКРЕПА ЗА ЛИЧНОСТНО РАЗВИТИЕ С РОДИТЕЛИ НА УЧЕНИЦИ СЪС СПЕЦИАЛНИ ОБРАЗОВАТЕЛНИ ПОТРЕБНОСТИ

Maрия Стефанова, Пламена Желева, Миглена Стоева, Мария Георгиева, Мая Рогашка, Живка Дойчева

КОГАТО УРОКЪТ ЗАПОЧНА…

Ивелина Стамболийска

Книжка 3
СТАТИСТИКА ЧРЕЗ ВЪВЕЖДАНЕ НА ИКТ

Магдалена Каменарова

Книжка 2
Книжка 1
РАЗВИТИЕ НА ТОЛЕРАНТНОСТ ЧРЕЗ СПОРТ

Татяна Янчева, Ина Владова

КАК СЪВРЕМЕННИТЕ РОДИТЕЛИ ОБЩУВАТ С ДЕЦАТА СИ? ПОЗИТИВНИ МЕТОДИ ЗА ВЪЗПИТАНИЕ

Мария Георгиева, Мая Рогашка, Живка Дойчева, Златомира Михайлова

УЧРЕДЯВАНЕ НА КОМИТЕТ „БАБОЛАНДИЯ“

Йоанна Димитрова, Рая Енчева

КУКЕРИ

Йоанна Димитрова, Радина Стоянова

ДЕЦАТА – НАШЕТО БЪДЕЩЕ

Йоанна Димитрова, Мария Кузманова

CONTENT AND LANGUAGE INTEGRATED LEARNING (CLIL)

Надежда Алексиева

2018 година
Книжка 6
НОВИ ПРАКТИКИ В ОБУЧИТЕЛНИЯ ПРОЦЕС

Генка Георгиева, Маргарита Гиргинова

ЩАДЯЩА ПРОЦЕДУРА ПРИ РАЗПИТ НА ДЕЦА

Фахредин Фаредин Молламехмед

Книжка 5
SEO И МЕТОДИ ЗА АНАЛИЗ – ТЕНДЕНЦИИ ПРЕЗ 2018

Ивайло Димитров, Слави Димитров

Книжка 4
КАДРОВАТА КРИЗА В ОБРАЗОВАНИЕТО

Свежина Димитрова, Мария Нестерова, Галина Германова

ПОЛОВИ РАЗЛИЧИЯ И ПОЛОВИ РОЛИ

Владимира Иванова

Книжка 3
ИЗСЛЕДВАНИЯ, СВЪРЗАНИ С КОНСТАНТАТА НА КАПРЕКАР

Петко Казанджиев, Мартин Иванов, Цеца Байчева, Кинка Кирилова-Лупанова

Книжка 2
АНАЛИЗ НА ЕПИЧЕСКА ТВОРБА

Марияна Георгиева

УЧИЛИЩЕ НА РАДОСТТА

Веселина Тонева

ЕКОЛОГИЧНА ЕКСПЕДИЦИЯ „ДА ПАЗИМ ПРИРОДАТА! “

Татяна Болградова, Красимира Мишкова

Книжка 1
ОБУЧЕНИЕТО КАТО ВЪЗМОЖНОСТ

Диана Илиева-Атанасова

ДЕТСКА ЕКОАКАДЕМИЯ

Диана Димитрова

ЕДИН ОБИКНОВЕН ДЕН В УЧИЛИЩЕ

Диана Димитрова, Светлана Бозова, Кина Невенова

ДРЕВНИ ОБРЕДИ И СЪВРЕМЕННИ ПУБЛИЧНИ ПРАКТИКИ

Диана Димитрова, Мариана Чаушева, Силвия Кейванова

СЪХРАНИ БЪЛГАРСКОТО

Мариана Чаушева

АНЕКДОТИ ОТ УЧИЛИЩНИЯ ЖИВОТ

Педагогически екип

2017 година
Книжка 6
ТЮТЮНОПУШЕНЕ ИЛИ ЗДРАВЕ – ИЗБЕРЕТЕ САМИ

Ученически съвет и XII„в“ клас

ЩАСТЛИВИ И ЗДРАВИ ЗАЕДНО

Гергана Петрова, Анета Русева

ЕК ПРИЕМА ИНИЦИАТИВА ЗА НАСЪРЧАВАНЕ НА ЧИРАКУВАНЕТО В ЕВРОПА\(^{1)}\)

Генерална дирекция „Заетост, социални въпроси и приобщаване“

Книжка 5
УПРАВЛЕНИЕ НА ПРОМЕНИТЕ

Диана Димитрова

ПЕДАГОГИЧЕСКИ ЕТЮДИ

Диана Димитрова

ТРУДНО Е ДА БЪДЕШ РАЗЛИЧЕН

Стефанка Пампорова

ЛИДЕР В ИНОВАЦИИТЕ

Гергана Петрова

КОМПЮТЪРНА ГРАФИКА В МАТЕМАТИЧЕСКА ГИМНАЗИЯ

Румен Манолов, Ваня Шипчанова

Книжка 4
Книжка 3
УЧИЛИЩЕН МЕДИАТОР – ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО И РЕАЛНОСТ

Марина Николова, Бисерка Михалева

ТЕМАТА ЗА ПРИЯТЕЛСТВОТО И ОБЩУВАНЕТО\(^{1)}\)

Детелина Георгиева Христова

Книжка 2
СЪЩНОСТ И ПОЛЗИ ОТ CLIL ОБУЧЕНИЕТО

Иванка Пукнева, Людмила Рижук

СТЪПАЛАТА

Митко Кунчев

НЕ САМО С ЛИНИЙКА И ПЕРГЕЛ

Боряна Куюмджиева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

Тоня Георгиева, главен редактор

2016 година
Книжка 6
СПОРТ ЗА КРАСОТА И ЗДРАВЕ

Маргарита Врачовска, Мария Маркова

„БРЕЗИЧКА“ ДИША

Иванка Харбалиева

ДА ИГРАЕМ ЗАЕДНО

Маруся Обретенова

ПОСЛАНИЦИ НА ЗДРАВЕТО

Ученически съвет и IXБ, IXД, XА клас, Консултанти: Валерия Димова и Цецка Вълкова – учители, по биология и здравно образование и география и икономика

ЗАЩО МЕДИАЦИЯ?

Татяна Дронзина, Бисерка Михалева

АСТРОПАРТИ

Радка Костадинова

ДА СИ УЧИТЕЛ

Катя Димитрова

Книжка 5
ПЕТ МИНУТИ СТИГАТ ДА СТАНЕШ ЖУРНАЛИСТ

Дарина Стайкова Хаджийска

ИНДИЙСКИ ПРИКАЗКИ

Марияна Хаджийска

ЧИТАЛИЩЕТО КАТО КЛАСНА СТАЯ

Станимира Никова

Книжка 4
Книжка 3
ПРЕДПРИЕМАЧЕСКИ УМЕНИЯ

Албена Вуцова, Емил Митов

КАНИМ ТЕАТЪРА НА УРОК ПО РУСКИ ЕЗИК

Розалина Димитрова, Румяна Тодорова

Книжка 2
КЛАСНА СТАЯ НА БЪДЕЩЕТО

Даниела Самарджиева, Тихомира Нанева

В ПОДКРЕПА НА EPALE В БЪЛГАРИЯ

Валентина Дейкова

ENTER INTERNATIONAL STUDY WEEK IN VIENNA, AUSTRIA

Daniela Atanasova, Nedyalka Palagacheva

THE SCHOOL IN THE GLOBAL VILLAGE

Svetlana Kalapisheva, Nikolina Koinarska

Книжка 1
2015 година
Книжка 6
СКОКОВЕ НА БАТУТ – ЗАБАВНО И ПОЛЕЗНО

Ирена Тенева, Виолета Дряновска

УСПЕШНА ЕКИПНА ДЕЙНОСТ

Нина Няголова

Книжка 5
MODEL OF FOLK HIGH SCHOOL PEDAGOGY FOR ORGANIC AGRICULTURE EDUCATION

Ivan Manolov, Dimo Atanasov, Ewa Stratenwerth, Paweł Kulpa, Martin Nobelmann, Reto Ingold, Henrike Rieken, Hristina Yancheva, Atanaska Stoeva, Peter Mogensen, Sulisława Borowska

Книжка 4
Книжка 3
РАЗЛИЧНИТЕ ВИДОВЕ ОЦЕНЯВАНЕ

Станислава Базитова

Книжка 2
ДА ПОДГОТВИШ ПЧЕЛАР

Петър Петров

Книжка 1
2014 година
Книжка 6
ЕЛЕКТРОННО ОБУЧЕНИЕ И КОМПЮТЪРЕН ДИЗАЙН (CAD) НА ПОДВЪРЗИИ

Росен Петков, Елица Личева, Даниела Атанасова

ПРАЗНИК НА СЛОВОТО

Трудни са времената, в които живеем. Увлечени в борбата за насъщния, притиснати от неизвестността и несигурното, утре забравяме за онази, друга- та храна, която е необходима за духа, която храни душата. Децата ни също но- сят своя кръст, лутат се, търсейки път, а ние, възрастните, често не можем да им помогнем . Не искам да влизам в полемиката с философите кое e по-важно

Книжка 5
ACTIVATING METHODS AND SOCRATIC DIALOGUE

Jan-Willem Noom, Ard Sonneveld

Книжка 4
LEARNING TO GIVE POWER TO THE PEOPLE: COMPETENCES FOR STUDENTS AND YOUNG PROFESSIONALS*

Jeroen de Vries, Frans van den Goorbergh 1. Public Participation in Planning Projects Public participation in the Netherlands is a crucial issue because the public is becoming more aware of their right to infl uence policies, design, management and maintenance. Furthermore the national and local governments have a policy to stimulate public participation to enhance maintenance and development of urban open space. In the aftermath of the credit crunch local authorities and project developers

ЦЕРН – ЕДНА СБЪДНАТА МЕЧТА

Свежина Димитрова

Книжка 3
Книжка 2
ENVIRONMENT AND INNOVATION

Tonya Georgieva

ENTER IN BULGARIA - DIFFERENT APPROACH AND NEW HORIZON

An interview with Jan-Willem Noom, Vice-President of ENTER

Книжка 1
2013 година
Книжка 6
THE NEW EU PROGRAMME ERASMUS+

Androulla Vassiliou Doris Pack

Книжка 5
ECO BUILDING BECOMES A WINDOW TO KNOWLEDGE

To know not only how to grow a fl ower, but also – where to place it

Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2012 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
АСПЕКТИ НА ПРОДЪЛЖАВАЩО ОБРАЗОВАНИЕ НА УЧИТЕЛИ ПО ПРИРОДНИ НАУКИ

(резултати от проучване мнението на учители за интегриране на ин- формационни и комуникационни технологии в обучението)

ПРОФЕСИОНАЛНА ГИМНАЗИЯ ПО СТРОИТЕЛСТВО И АРХИТЕКТУРА ГРАД ПАЗАРДЖИК

Професионална гимназия по строителство и архитектура – град Пазар-

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.