2016/4, стр. 333 - 344

ТЕХНОЛОГИЯ ЗА РАЗВИВАНЕ НА УМЕНИЯТА ЗА ЧЕТЕНЕ ПО АНГЛИЙСКИ ЕЗИК ВЪВ ВТОРИ КЛАС ЧРЕЗ ИГРОВИ МЕТОДИ

Резюме:

Ключови думи:

През последните десетилетия значението на четенето е признавано многократно и е основна тема на европейското сътрудничество в сферата на образованието. Подобряването на четенето е една от европейските цели, договорени през 2002 г. в рамките на работната програма „Образование и обучение 2010“.

Въвеждането на чуждоезиковото обучение в начален етап на основното образование се основава именно на приоритетите, целите и стандартите, заложени в редица европейски и български референтни документи, и е в съответствие със световните и европейските тенденции за повсеместно изучаване на поне един чужд език още от ранна детска възраст.

Но усвояването на четенето в начален етап е проблем с относително най-голяма тежест от гледна точка на овладяването на английския език. Учениците се затрудняват в гладкото четене на глас и в изпълнение на задачи, свързани със съдържанието на текста. Това е причината учениците да не се чувстват удовлетворени от постигнатите резултати и това често влияе на интереса им към езика въпреки желанието им да го овладеят. А липсата на мотивация за учене поради пасивния традиционен модел на обучение в България води до понижаване на резултатите.

Именно затова се налага да се търсят и прилагат на практика нови педагогически технологии, чрез които да се повишат интересът и постоянството на учениците в усвояването на чуждия език.

Липсата на технология за развиване на уменията за четене във втори клас в одобрените от МОН учебни системи е в основата на изследователската и практическата ми работа през последните две години от преподавателската ми дейност.

Проблемът ме провокира да потърся нова технология за работа, която да повиши резултатите в развититето на компетентностите за четене на английски език. Технология, която да ангажира въображението, способностите и интересите на учениците с цел да бъдат активна страна в образователния процес.

Насочих се към игровите методи, защото за децата игрите се явяват естествен начин за учене. Чрез тях придобиването на нови знания и умения става лесно, защото ученето чрез игри е форма на забавление. Това е една от причините за техния силен мотивиращ ефект. Те съдържат множество предизвикателства, а за малките ученици е важно да доказват себе си в различни ситуации, да изследват и откриват новото.

Считам, че компетентността на педагога се изразява в способността да изгради собствена технология и да я реализира максимално целесъобразно в педагогически ситуации. Мисля, че това e важно и необходимо условие за организиране на взаимодействието в класа при постигане на образователните цели за овладяване на английския език.

Етапите на оценяване на чуждоезиковото взаимодействие в условията на образователните стратегии и технологии са целесъобразно единство с чуждия език, като знакова система от представи и понятия, да се систематизират адекватни за възрастта умения и способности. Това не може да се реализира без съвременните игрови технологии, които съчетават в себе си комуникативност, гъвкавост, толерантност, креативност и др. Те са и едно ранно начало на чуждоезиковото обучение под формата на чуждоезиково игрово взаимодействие, което спомага за укрепване на детската индивидуалност. Възможностите, които то предлага, са разбирането на чуждия език, запознаване с чужди предмети и обекти и нормоориентираното поведение към тях (етикет, обичаи), сравняването им със съответстващата система в родния език. По този начин се реализира многокултурната толерантност. По-малките деца са по-податливи към чуждоезиково обучение в условията на игровото изразяване. Уменията им да се концентрират и да разбират при самостоятелно формулиране на познавателни цели се оптимизират, когато играят. Ранното чуждоезиково обучение чрез система от игрови форми и методи осигурява по-късното съзнателно учене на езика.

Тези принципи се постигат посредством целите на игровото взаимодействие в ранното чуждоезиково обучение.

– Цели, свързани с развитие на позитивно отношение към други езици и култури чрез игровата култура.

– Социални цели: приобщаване и игрово общуване, интегриращи постиженията в родния език и родната култура с тези, постигнати от езиковото обучение. Развитието на способността да се общува на нов езиков код, води до повишаване на социалната компетентност.

– Комуникативни цели: единството на вербални и невербални игрови способи води до лекота на изразяване, която предшества правилността. Играта развива умения за слушане и говорене, четене и писане, за концентрация на вниманието.

Обучението може да се проведе под формата на игра, като класът се разделя на два или три отбора в зависимост от това колко редици участват.

Технологията е базирана на звуково-аналитико-синтетичен метод на обучение. Той е познат на учениците от първи клас, защото по този начин те овладяват българския език. Смятам, че обучението по чужд език трябва да се базира на обучението на роден език и методът може да се изпробва да се приложи в ограмотяването на английски език. Това означава, че децата започват да изучават английски език, като се запознават най-напред с английските звукове, след това – с буквите, които образуват думите, а те, от своя страна, се свързват в изречения и образуват текст. Следователно предстои работа на ниво фонетика, морфология, лексикология и синтаксис.

Целта на първия етап е учениците да се запознаят със звуковете в английската азбука и да изградят фонематичен слух. Първият етап се извършва в продължение на два последователни учебни часа – в първия час усвояват гласните звукове, а във втория – съгласните звукове.

Стъпка първа. Изследване на звука. На този етап се демонстрира на децата как се артикулира всеки звук поотделно, като се обръща внимание на характерните му особености. Обяснява се каква е ролята на езика, зъбите и устните при образуване на звука, произнася се няколко пъти. Целта е учениците да чуят и видят характеристиките на звука.

Стъпка втора. Произнасяне на звука. Целта на този етап е децата да свържат слуховия елемент с основната орално-моторна дейност. Учениците произнасят всеки звук по редици и получават точка при правилно произношение.

Стъпка трета. Сравнение. Целта е учениците да сравнят и съпоставят английските звукове с българските. Дават се модели за произношение на всяка група и с помощта на въпроси и отговори децата достигат до изводите, че в английския език има:

– гласни, които се произнасят кратко, и такива, които се произнасят по-дълго примери: ship – sheep;

– две гласни, които се произнасят заедно (дифтонги);

– междинни звукове – такива, които се изговарят между два звука: например между а/е – [æ] при apple, cat, hat; между а/ъ – [Ʌ] при umbrella, cup, bus; с/т/ф – [0] при throw, thank you, this; между з/д/в – [ð] при they, that, then.

Стъпка четвърта. Звуков анализ. Учениците определят положението на звука в произнесени думи (дали се намира в началото, средата или края) и състезанието продължава.

Стъпка пета. Синтез на звукове. Дава се по една дума на всеки отбор да произнесе: напр. ill, bill, hill. След това се изисква от учениците да отговорят какво е общото и различното. Верният отговор носи награда за отбора. Целта е учениците да осмислят смислоразличителната и формообразуващата роля на звука.

Стъпка шеста. Достигане до знака от транскрипцията. На децата се обяснява поотделно за всеки звук с кой знак от трансрипцията се отбелязва. Изписва се във въздуха, на чина с пръстче, на гърба на другарчето с пръстче и в тетрадката-речник с химикал във втора графа, в квадратни скоби, като едновременно с това се изговаря звукът. Целта е учениците да направят връзка между звука и неговия писмен белег. За домашна работа се възлага да упражнят знаците от транскрипцията по два реда, като едновременно с това изговарят съответните звукове.

В края на този етап второкласниците придобиват знания за гласните и съгласните звукове, умения да ги произнасят и компетентност за фонемите.

Използването на звуковия подход развива слуховото разбиране, а аудио-лингвалният метод подпомага усъвършенстването на знанията, уменията и компетентностите на учениците с помощта на зрителен нагледен материал. В началото на етапа се прилага методът на насоченото практикуване, който не позволява свобода на изказа, но се прилага чрез повтаряне на звуковете.

Принципите, които са водещи по време на първия етап от експеримента, са нагледност, системност, активност и комуникативност. Учебните техники включват обсъждане, сравнение, анализ, синтез, практическа работа, самостоятелна работа. Най-важното средство, което се използва на този етап, са нагледните средства и играта като форма на обучение и участие в клас. Акцентира се върху груповата работа, което помага за подобряване на сътрудничеството и взаимопомощта между участниците в групата.

Целта на втория етап е учениците да овладеят английската азбука. Той се провежда в продължение на 10 учебни часа, което е 5 учебни седмици.

Стъпка първа. Представяне. Главната и малката буква се изписват на дъската от учителя. От децата се изисква да отговорят на какво им прилича, от какви елементи се състои. Отговорилите правилно носят точки за отбора си. Целта е да се анализират английските букви и да се направи асоциация с българските.

Стъпка втора. Буква – звук. Учителят посочва буквата, произнася звука, асоцииран с дадената буква, а след това по групи учениците повтарят. Например: Bb – [bi:] is for boy – [b] . Целта е да се установи звуково съответствие на английските букви с графичния им образ.

Стъпка трета. Писане. Децата пробват изписването на новата буква с пръст в учебника, на чина, във въздуха, на гърба на съученика, седящ пред тях; на ръката на съученика, седящ до тях и накрая в тетрадка-речник с химикал, като непрекъснато произнасят името на буквата. Целта е създаване на психомоторни навици за правилна ориентация при изписване на елементите на буквите и разграничаване от познатите български букви.

Стъпка четвърта. Спелуване. Учителят написва на дъската думи, образувани с изучени букви. Изисква се отделните редици да изговарят думите буква по буква, за да спечелят точка. Целта е да се преговарят буквите и децата да се запознаят с изговарянето им буква по буква (на елементарно ниво) с кратки думи.

Стъпка пета. Хайде да рисуваме с буквите. Учителят рисува картини с изучени букви и изиска от децата да ги разпознаят. Упражнението цели представяне на новите букви по занимателен начин, като се използват и буквите, които вече са изучени, за да се преговорят.

Стъпка шеста. Познай буквата. Учителят приготвя картички с изучените букви. Канят се три деца от един отбор да излязат пред класа. Едно от децата изтегля картичка с буква. Неговата задача е да помага и да дава указания как да се представи буквата, а другите две деца с ръце и крака оформят елементите на буквата. Останалите отбори трябва да познаят буквата. Целта е да се изпише буквата с части на тялото, да се насърчат детското въображение и взаимопомощ. Ефективни са и упражненията за съставяне на кръстословици и откриване на думи в лабиринт от букви.

На втория етап учениците обогатяват знанията си за английската азбука, уменията си да ги произнасят и пишат, както и компетентностите за четенето им. Зрителният нагледен материал се представя с аудио-визуален метод, самостоятелна и практическа работа, сравнение, анализ и синтез. Образователната игра е основна форма на участие в час. Водещи принципи са нагледност, системност, активност, ситуативност, комуникативност. Работата в групи помага за по-добра изява на по-плахите ученици, подпомогнати от по-напредналите.

Малките ученици се затрудняват при усвояването на съответствията между буквата, нейното название и произношението є в различни позиции. Ето защо се прилагат занимателни начини за по-лесно запомняне на тези съответствия. Интересни идеи в това отношение открих в книгата на Малишева „Секреты английских звуков“ (Malysheva, 1995). Авторката предлага задачи за четене на гласни и съгласни, които са представени като цветя, чиито листенца са различните фонетични варианти на една и съща буква. Задачата е да се назове буквата, да се произнесат нейните звукови съответствия в състава на конкретни думи, след което картината да се оцвети. Във формата на пеперуда са представени еднакви звукосъчетания, което се бележат с различни букви.

В методическата литература остава спорен въпросът дали е необходимо заучаването на транскрипция в началния етап на обучение по английски език. Транскрипцията представлява още една нова азбука за българските ученици в началния курс, които и без това срещат трудности в усвояването на латиницата. В някои помагала за ранно обучение по английски език се дава транскрипция с български букви към написаните английски думи. Считам, че това е принципно погрешно, защото българските букви не могат да предадат английските звукови варианти – нещо, което се предава графично с помощта на оригиналната транскрипция. Моето становище е, че е необходимо частично въвеждане на някои символи, които са необходими за представяне на специфичните звукове и думи. Наистина, фонетичният подход доста усложнява овладяването на английския език заради въвеждането на множество правила за произношение, но той е полезен за българските ученици в началото на обучението, защото нямат изградени стабилни навици за четене.

Целта на третия етап от педагогическия експеримент е учениците да овладеят техники за четене на думи чрез игрови методи.

Стъпка първа. Работа с флашкарти. Учителят посочва картинката на флашкартата и казва отчетливо думата. След това учениците я повтарят по редици. Децата изучават всяка буква с определена дума и извършват определени движения. Целта е учениците да преминат от фонетично към лексикално равнище чрез игрови действия.

В по-напреднал етап на обучение се прадлагат флашкарти с написани думи, за да упражнят уменията за четене.

Стъпка втора. Работа с картинен речник. Учениците от отделните отбори се редуват да четат думи със съответната буква. Победител е отборът, който е прочел правилно най-много думи. Целта е усъвършенстване на четивната техника на ниво лексика.

Възможно е също децата да залепят или рисуват картини, за да покажат значението на изучената дума. Думите могат да бъдат подредени по теми или по азбучен ред. Всяко дете може да си направи собствен речник, но може да бъде изработен и речник на класа, който да стои в класната стая.

Стъпка трета. Карти с думи и картини. Учениците четат думите и ги свързват със съответните картини. Например: думата „under“ се свързват с картина, на която е нарисуван предмет, разположен под друг предмет. На следващия час децата сами изработват тези карти, като от едната страна рисуват картина, а от другата пишат думата на английски език. Дават я на друг ученик, който я прочита и казва значението є на български. След това проверява дали се е справил, като обръща картата и сравнява с рисунката. Целта е да се осъществи връзка между езиковите умения – четене и писане.

Стъпка четвърта. Упражнения с подвижна азбука. Учениците моделират писмените форми на думите с изрязани букви от учебната тетрадка. По този начин копират думи, предварително написани на дъската, или преобразуват думи чрез прибавяне, отнемане, заместване и разместване на букви. След това ги четат и печелят точка, ако са правилно съставени. Целта е да се укрепи представата за фонемно-графемните съответствия.

Стъпка пета. Анаграми. Учениците трябва да подредят буквите в разбъркани думи и да ги прочетат. Напр. за цветове.: erd, egern, elub, hewit, klacb, wbonr, lyolew. Възможно е задачата да се придружава от подсказващи картини. Целта е разпознаване на думите и подреждането им в правилния ред.

Стъпка шеста. Морфеми. Учениците трябва да прочетат морфемите, които образуват думите, и да ги запишат под картинките. Целта е учениците да развият уменията си за четене и писане.

Цел на работата по лексика е усвояването на трайни, бързо и правилно приложими в устната и писмената реч лексикални единици.

Второкласниците придобиват умения, знания за морфеми, умения за свързването им в думи и компетентности за четенето им. Преподаването се извършва с аудио-визуалния метод, обучение чрез игра, самостоятелна и практическа работа, сравнение, анализ и синтез. Предпочита се груповата работа пред индивидуалното представяне на учениците с цел по-добро сътрудничество между тях чрез игра. Принципите на обучение включват отново нагледност, системност, активност, ситуативност и комуникативност.

Целта на четвъртия етап от педагогическия експеримент е учениците да изградят умения за синтез на думи в изречения.

Стъпка първа. Учениците четат изречения, написани на дъската, и казват колко пъти срещат новоизучената буква. Победител е отборът, който пръв правилно преброи броя на новите букви в изречението. Целта е усъвършенстване на четивната техника на ниво изречение и анализ на изречението.

Стъпка втора. Изучаване на стихче или песен. В случая учителя подготвя римувано стихче или кратка песен с изучената буква и я онагледява с мимика и жестове. Чете се стихчето или песента се изпълнява заедно с учениците изречение по изречение, като се отмерва ритъмът с ръце, изговаря се със загадъчен глас, с по-плътен глас, с тих глас заедно, а след това се прави конкурс между редиците и най-добре справилите се получават награда. Целта е учениците да запомнят новата буква чрез римувано стихче или кратка песен, тъй като те притежават различен тип интелигентност – логико-математическа, лингвистична, интраперсонална, интерперсонална, музикална, пространствена, телесно-кинестична според Гарднер (Гарднер, 1983).

Стъпка трета. „Живи думи“. Всяко дете от групата държи картон с отделна дума от дадено изречение. Класът трябва да подреди децата с думите така, че да образуват изречение. Учителят записва изречението на дъската, останалите групи го четат и печелят точка. Целта е структурно моделиране на словесния състав на изречения.

Стъпка четвърта. Слушане и четене. Учениците слушат учителя или аудиозаписа, четат балончетата и избират правилното за всяка картина. Целта е развиване на уменията слушане с разбиране и четене с разбиране.

Стъпка пета. Карти за четене. Учителят приготвя набор от карти за четене, които разказват история и могат да бъдат прочетени бързо. История, написана на една страница, създава у децата чувството за постижение. Целта е децата да бъдат насочени към извличане на смисъла на прочетеното и да предоставя на малките ученици нова, интересна за тях информация.

Стъпка шеста. Четене на базата на езиковия опит. Учителят пише изречения, съставени от децата, които те трябва да прочетат. Например:

This is me. I am eight. I am in class 2. I like playing football.

Друг вариант е, когато детето има свой собствен написан текст. Той показва какво малкият ученик иска да каже по определена тема. Важно е да не се поставят задачи, които не могат да се изпълнят на чуждия език. Разгледаната техника показва на децата, че написаният текст е средство за общуване и има пряка връзка между казаното, написаното и прочетеното. За децата е особено важно да се почувстват като творчески личности, като „малки писатели“, които имат какво да кажат и могат да го направят на чуждия език (Lyubenova, 2004).

В резултат от четвъртия етап от проведения педагогически експеримент учениците обогатяват знанията си за съставяне на изречения, умения да подреждат правилно думите и четивните си компетенции. Техниката, която се използва, обучение чрез игра. Посочената техника предполага работата на учениците да се извършва по групи и всеки един от тях да бъде ангажиран в създадената ситуация. Принципите на обучени включват нагледност, системност, активност и съзнателност, както и ситуативност и комуникативност.

Целта на петия етап е изграждането на умения за синтез на изречения в текст, при което изреченията се съгласуват граматически правилно и се осмисля пунктуацията.

Стъпка първа. Четене на приказка от книга. В началния етап на обучението по четене се чете така, че учениците да виждат книгата и да посочват думите, които чуват. Този начин помага на начинаещите да разберат коя е думата. След това се оставя книжката на разположение на малките ученици, така че да могат да я четат самоостоятелно, когато пожелаят. Редицата, която прочете първа книгата, печели състезанието. Целта е да се осъзнае връзката между устната и писмената реч.

Стъпка втора. Представяне на новите думи. Използват се флашкарти или други визуални средства. Целта е учениците да се досетят за значението на думите и да спечелят точка.

Стъпка трета. Четене. Учениците се редуват да четат по едно изречение от всяка група. Получават по една точка за правилно прочетено изречение. Целта е усъвършенстване на четивната техника.

Стъпка четвърта. Учениците четат и отговарят на въпросите след текста с „вярно“ или „грешно“. Целта е да се проверява дали децата са разбрали съдържанието на текста. Отново се работи по редици.

Стъпка пета. Драматизиране. Това е една от най-продуктивните и ефективни форми на участие на учениците в дейностите от технологията. Полученото „малко представление“ безспорно повишава мотивацията и желанието на всички ученици за изява, особено на по-слабите от тях. Засилват се взаимопомощта и сътрудничеството между децата, което подобрява отношенията в класа и води до сплотяването му като колектив.

Стъпка шеста. Създаване на книга. Учениците пишат продължение на историята в миникнига, като рисуват илюстрации и измислят заглавия на илюстрациите. След това четат текста си пред класа. Най-интересните идеи получават награда. Целта е да се развива детското въображение и да се усъвършенстват четивната техника и писането.

Предложената технология за развитие на уменията за четене чрез игрови методи е начин за разнообразяване на стандартните учебни часове и въвеждането на учениците в различни форми на обучение. Оказва се, че езиковите игри не са помощно, а основно обучаващо средство в ранното чуждоезиково обучение. Те дават възможност на децата да овладеят английските звукове и букви, да употребяват по-свободно думи и изрази на английски език, да навлязат с удоволствие в неговата система и неусетно да съставят изречения и текстове, като използват правилно изразните му средства.

REFERENCES / ЛИТЕРАТУРА

Bizhkov, G. (2007). Metodologiya i metodi na pedagogicheskite izsledvaniya. Sofia: Universitetsko izdatelstvo „Sv. Kliment Ohridski“. [Бижков, Г. (2007). Методология и методи на педагогическите изследвания. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“.]

Bizhkov, G. (1997). Teoriya i metodika na didakticheskite testove. Sofia: Prosveta. [Бижков, Г.(1997). Теория и методика на дидактическите тестове. София: Просвета.]

Bizhkov, G. (2004). Diagnostika na gramotnostta. Razbirane pri chetene. Sofia: Universitetsko izdatelstvo „Sv. Kliment Ohridski“. [Бижков, Г. (2004). Диагностика на грамотността. Разбиране при четене. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“. ]

Bizhkov, G. (1999). Pedagogicheska diagnostika. Sofia. [Бижков, Г. (1999). Педагогическа диагностика. София.]

Gincheva, Z. (2008). Testove po angliyski ezik za vtori klas.Sofia: Nyu media grup. [Гинчева, З. (2008). Тестове по английски език за втори клас.София: Ню медиа груп.]

Dyulgerova, S. (2011). Az ucha angliyski vav II klas. Sofia: D-r Ivan Bogorov, Aikom. [Дюлгерова, С. (2011). Аз уча английски във II клас. София: Д-р Иван Богоров, Аиком.]

Ivanov, I. (2006). Pedagogicheska diagnostika. Shumen: Ep. Konstantin Preslavski. [Иванов, И. (2006). Педагогическа диагностика. Шумен: Еп. Константин Преславски.]

Koleva, Em.& Georgieva N. (2005). Hello! English for the 2nd Grade, Pupils Book. Sofia: Prosveta. [Колева, Ем.& Георгиева Н. (2005). Hello! English for the 2nd Grade, Pupils Book. София: Просвета.]

Lyubenova, I. (2004). Vazmozhnosti na rannoto chuzhdoezikovo obuchenie. Sofia: Universitetsko izdatelstvo „Sv. Kliment Ohridski“.

[Любенова, И. (2004). Възможности на ранното чуждоезиково обучение.София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“.]

Petrov, P. (1992). Didaktika. Sofia: Universitetsko izdatelstvo „Sv. Kliment Ohridski“. [Петров, П. (1992). Дидактика. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“.]

Stefanova, P. (2007). Uchebniyat kompleks v teoriyata i praktikata na chuzhdoezikovoto obuchenie. Sofia: Anubis. [Стефанова, П. (2007). Учебният комплекс в теорията и практиката на чуждоезиковото обучение. София: Анубис.]

Stefanova, P. (1999). Metodika na chuzhdoezikovoto obuchenie. Sofia: Paradigma. [Стефанова, П. (1999). Методика на чуждоезиковото обучение. София: Парадигма.]

Stefanova, P. (2007). Chuzhdoezikovo obuchenie,prepodavane, otsenyavane. Sofia: Siela. [Стефанова, П. (2007). Чуждоезиково обучение, преподаване, оценяване. София: Сиела]

Stoyanova, F. (1996). Testologiya za uchiteli. Sofia: Atika [Стоянова, Ф. (1996). Тестология за учители. София: Атика]

Shopov, T. (2000). Komunikativni umeniya v chuzhdoezikovoto obuchenie. Sofia: Universitetsko izdatelstvo [Шопов, Т. (2000). Комуникативни умения в чуждоезиковото обучение. София: Университетско издателство]

Malysheva, N. (1995). Sekrety angliyskih zvukov. Moskva: Ast-Press [Малышева, Н. (1995). Секреты английских звуков. Москва: Аст-Пресс]

Bowen, M.& P. Ellis. (2004). Way Ahead, Workbook 2. Macmillan

Gardner, H. (1983). Frames of Mind: The Theory of Multiple Intelligences. Basic Books

Holt, R. (2002). Blue skies for Bulgaria, Teacher’s Book. Longman. syntax and lexicology. The technology is tested in the period September 15, 2014 - May 31, 2015 with students from the second grade in Primary school “Neofit Rilski” - Dupnitsa. The pedagogical experiment shows that the use of gaming techniques lead to the development of reading skills in education and students willingly accept innovation in training.