2013/4, стр. 349 - 378

КАКВО МОТИВИРА БЪЛГАРСКИТЕ УЧЕНИЦИ ЗА УЧЕНЕ

Резюме:

Ключови думи:

1. Терминологична употреба и актуалност на проблема

Проблемът за мотивацията заема централно място в педагогическата психология. Нейното развиване е процес, при който не се извършва елементарно нарастване на положителното или отрицателното отношение към ученето, а се преструктурират отделни страни в мотивационната сфера, установяват се нови, понякога противоречиви отношения между тях.

Английският термин (motivation) в превод на български език означава „движещата сила към постигането на определени цели“. В психологията мотивацията се отнася до начало, посока, интензитет и постоянство в поведението, желание и готовност да направиш нещо. Мотивацията е временно и динамично състояние, което не трябва да се бърка с индивидуални черти от характера на човека или емоционални състояния. Мотивацията стимулира личността в нейните усилия към постигането на желаните цели, най-често това са успехи, високи постижения, за които се изисква висока мотивация, но също така и за ежедневни или обичайни дейности към постигането на определен резултат.

Най-общо мотивацията се определя като вътрешен процес, който активира, насочва и поддържа поведението на даден човек в течение на времето. Важен аспект на мотивацията е получаването на пряка и интензивна връзка между целенасочените действия и крайните резултати. Постигнатите резултати имат субективно значение и психологическа ценност за човека – в противен случай те губят силата си на активни мотиватори.

Мотивацията за учене се отнася до вътрешните състояния, които осигуряват мотивационна енергия по посока на реализирането на конкретно поведение и постигането на предварително поставени цели в процеса на обучение. Мотивацията за учене се дефинира в термините на цели, които насочват или подтикват учащите се към постигането им чрез идентифицирането на мотивационната сила на предхождащите събития или чрез детерминирането на мотивационните значения на фактическите или когнитивно представените резултати.

Изключително важен аспект на мотивацията за учене е получаването на пряка и адекватна обратна връзка в процеса на обучение между целенасочените действия, качеството и особеностите на получаваните резултати. По този начин се постигат резултати, които имат психологическа значимост и действат като активни мотиватори по посока на извършването на учебната дейност с още по-голямо упорство и настойчивост. Правилното и целесъобразно организиране на процеса на учене благоприятства за изграждането на положителна мотивация за учене, за развитието на познавателни интереси, които, веднъж формирани, се превръщат в действени вътрешни фактори за подобряване на качеството и ефективността на учебната дейност.

2. Изследване на мотивите за учене

Във всеки клас виждаме деца или ученици, които нямат изразена мотивация за учене. Зад немотивираното дете/ученик стоят немотивиращи възрастни: родители, учители, роднини или културата на общността, към която принадлежи семейството. Приятелите на детето/ученика също са значим фактор при мотивация или демотивация за учене. Стремежът към одобрение от връстниците може да изиграе много лоша шега. В тийнейджърска възрастдецата са много податливи на груповия натиск на връстниците си. И ако детето/ ученикът попадне в среда, в която е непрестижно да се изкарват шестици, то се стреми да демонстрира по-ниска заинтересованост към ученето, за да бъде одобрявано.

За установяване на факторите, които мотивират българските ученици за учене, и познаването и използването на тези фактори от учителите и директорите в образователно-възпитателния процес е използван методът анкетно проучване. В таблица № 1 е представена диференцираната по общини и видове училища представителна извадка. В нея са включени и училища, в които се обучават 100% ученици от еднородна социокултурна и езиковасреда (българска), по-малко от 100% ученици билингви, както и ученици със специални образователни потребности (СОП). Анкетното проучване е анонимно. То се проведе в периода декември 2012 г. – февруари 2013 г.

Таблица № 1

Анкетирани са 1655 ученици от 72 училища на територията на област Сливен. Така броят на анкетираните дава достатъчната и необходима гаранция за валидност на резултатите. Те са получени след обработка на събраните емпирични данни чрез анкетни карти.

В таблица № 2 е представен броят на анкетираните ученици, но този път разпределени освен по класове и по общини. За управленския анализ е от съществено значение именно разпределението на мненията на учениците по общини, доколкото всяка община има своя специфика. Тя е важна от демографска и социокултурна, локална гледна точка. В РИО – Сливен, следваме управленската политика и практика да се отчита спецификата в полза именно на различията.

Таблица № 2

Въпросът „Какво Ви мотивира да учите?“ е представен като открит в анкетната карта. Учениците сами дават предложения за своите мотиви за учене.

Близките по смисъл мотиви за учене, дадени от учениците, са обединени, за да се избегне голямото количество в разнообразието на изказаните от тях мотиви за учене.

В таблица №3 са представени отговорите на въпроса „Какво Ви мотивира да учите?“ на учениците от първи клас по общини.

В таблица №4 са представени отговорите на учениците от първи клас, изразени в проценти.

От дадените в таблици № 3 и №4 отговори на въпроса „Какво Ви мотивира да учите?“ е видно, че няма мотив, който да е общ за ученици и от четирите общини на област Сливен. Ученици от общините Сливен, Нова Загора и Котел са посочили като мотив за учене:

– „Желанието ми да бъда грамотен, за да си намеря работа“ (този отговор са дали 10% от анкетираните ученици);

– „Човек трябва да знае и може много неща“ (Този отговор са дали 27% от анкетираните ученици. Това е и мотивът, който най-много ученици от 1. клас са посочили.)

15% от анкетираните ученици от първи клас посочват като мотив за учене желанието си да се научат да четат, пишат и смятат, а 6% от анкетираните ученици не са посочили мотив за учене. Според 3% от анкетираните ученици учителите и родителите провокират желанието на децата и учениците за учене. 7% считат, че в училище е интересно и забавно.

В таблица №5 са представени отговорите на въпроса „Какво Ви мотивира да учите?“ на учениците от втори клас по общини.

В таблица №6 са представени отговорите на учениците от втори клас, изразени в проценти.

От дадените в таблици №5 и №6 е видно, че има мотив, който е общ за ученици и от четирите общини на област Сливен. Тези мотиви са:

– „Оценките; да бъдем по-умни“ (този отговор са дали 11% от анкетираните ученици);

– „Интересът ни към света, да опознаем заобикалящия ни свят, да се научим да бъдем по-добри“ (този отговор са дали 19% от анкетираните ученици);

– „Желанието ми да бъда грамотен, за да си намеря работа“ (този отговор са дали 21% от анкетираните ученици);

– „Да имам образование“ (този отговор са дали 26% от анкетираните ученици; това е и мотивът, който най-много ученици са посочили).

Само 3% от анкетираните ученици не са посочили мотив за учене. Според 9% от анкетираните мотивацията за учене идва от интересния начин на преподаване и от интересните знания, които се получават; 6% от анкетираните посочват като мотив за учене факта, че харесват училището си, класа и преподавателите си.

В таблица №7 са представени отговорите на въпроса „Какво Ви мотивира да учите?“ на учениците от трети клас по общини.

В таблица №8 са представени отговорите на учениците от трети клас, изразени в проценти.

От дадените в таблици №7 и №8 е видно, че има мотив, който е общ за учениците от трети клас и от четирите общини на област Сливен. Тези мотиви са:

– „Да съм образован(а)“ (този отговор са дали 19% от анкетираните ученици);

– „Желанието да знаем различни неща и да ги научаваме по интересен начин“ (този отговор са дали 9% от анкетираните ученици);

– „Желанието ми да бъда грамотен, за да си избера добра професия“ (този отговор са дали 15% от анкетираните ученици);

– „Човек трябва да знае и може много неща“ (този отговор са дали 20% от анкетираните ученици; това е и мотивът, който най-много ученици са посочили);

– „Да стана умен, образован и да постигна мечтите си“ (този отговор са дали 12% от анкетираните ученици).

9% от анкетираните ученици не са посочили мотив за учене.

В таблица № 9 са представени отговорите на въпроса „Какво Ви мотивира да учите?“ на учениците от четвърти клас по общини.

В таблица № 10 са представени отговорите на учениците от четвърти клас, изразени в проценти.

От таблици №9 и №10 е видно, че има мотив, който е общ за учениците и от четирите общини на област Сливен. Тези мотиви са:

– „Да бъда образован(а)“ (този отговор са дали 20,5% от анкетираните ученици);

– „Желанието ми да бъда грамотен, за да си избера добра професия“ (този отговор са дали 24% от анкетираните ученици; това е и мотивът, който наймного ученици са посочили);

– „Човек трябва да знае и може много неща“ (този отговор са дали 16% от анкетираните ученици);

– „Харесвам училището, класа, в който съм, и госпожата, която ме учи“ (този отговор са дали 5% от анкетираните ученици).

1% от анкетираните ученици не са посочили мотив за учене.

В таблица №11 са представени отговорите на въпроса „Какво Ви мотивира да учите?“ на учениците от пети клас по общини.

В таблица № 12 са представени отговорите на учениците от 5. клас, изразени в проценти.

От таблици № 11 и № 12 е видно, че има мотив, който е общ за ученици и от четирите общини на област Сливен. Тези мотиви са:

– „Да бъда образован(а)“ (този отговор са дали 18,6% от анкетираните ученици);

– „Желанието ми да бъда грамотен, за да си избера добра професия“ (този отговор са дали 23% от анкетираните ученици; това е и мотивът, който наймного ученици са посочили);

– „Да стана умен, образован и да постигна мечтите си“ (този отговор са дали 13,6% от анкетираните ученици);

– „Желанието да знаем различни неща и да ги научаваме по интересен начин“ (този отговор са дали 12% от анкетираните ученици).

1% от анкетираните ученици не са посочили мотив за учене.

В таблица №13 са представени отговорите на въпроса „Какво Ви мотивира да учите?“ на учениците от шести клас по общини.

В таблица № 14 са представени отговорите на учениците от шести клас, изразени в проценти.