2021/2, стр. 172 - 181

ОБРАЗОВАТЕЛНИ И КУЛТУРНИ ПОЛИТИКИ В ПЕРИОДА ОТ 2012 ДО 2020 Г. СПРЯМО ВНЕДРЯВАНЕТО НА ИНТЕРКУЛТУРНИ ОБРАЗОВАТЕЛНИ ПРОГРАМИ ЗА ЕТНОГРАФСКИ И ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ

Резюме:

Ключови думи:

Политики за интеркултурно образование

В периода 2012 – 2014 г. България, като член на Европейския съюз, планира и изпълнява политики за развитие на образованието и обучението, включително за интеркултурното образование. В този период са приети стратегически документи, които имат пряко или индиректно отношение към приобщаването в образование на деца и ученици от уязвими групи и към интеркултурното образование. Пряко насочени към разгръщане на посочените политики са два основополагащи документа: Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите (2012 – 2020) – политическият рамков документ, в който се акцентира върху няколко основни приоритета, първият от които е образованието, и Стратегията за образователна интеграция на деца и ученици от етническите малцинства (2015 – 2020), чиято визия също е насочена към успешно интегриране в образование на деца и ученици от етническите малцинства и същевременно с това – към съхраняване и развиване на етнокултурната им идентичност.

Няколко стратегически документи имат индиректно отношение към приобщаването на деца и ученици от уязвими групи и към интеркултурното образование: Националната програма за реформи, Националната програма за развитие „България 2020“ (НПР БГ2020), Актуализираната стратегия за национална сигурност на Република България; Националната стратегия за насърчаване и повишаване на грамотността (2014 – 2020); Националната стратегия за учене през целия живот (УЦЖ) за периода 2014 – 2020 г.; Стратегията за намаляване дела на преждевременно напусналите образователната система (2013 – 2020); Националната стратегия за развитие на педагогическите кадри (2014 – 2020); Програмата за управление на правителството на Република България за периода 2017 – 2021 г.; Програмен бюджет на Министерството на образованието и науката за анализирания период.

Въпреки липсата на единна формална стратегическа рамка на развитие на образованието за периода 2012 – 2020 г. посочените стратегически документи са изготвени и се прилагат в контекста на ясна дългосрочна политика, стъпила върху отчетливо оформени принципи и ценности, припознати като ключови от институциите и заинтересованите страни и операционализирани (по отношение на дейностите). Това е добра база за изпълнението на стратегическите цели на горепосочените стратегически документи и в тази връзка – за постигането на системообразуващи резултати. Същевременно отбелязваме като недостатък на стратегическите документи за образование, разработвани в периода от 2012 г. до 2014 г., липсата на обвързаност с териториалното измерение и регионалното развитие (с изключение на Националната стратегия за интеграция на ромите в Република България 2012 – 2020).

В развитието на образователната политика на българската държава (Tsokov 2011; Shamov 2009), включително за приобщаващо и интеркултурно образование, в периода от 2012 г. до 2020 г. се открояват два етапа с разделителна линия Законът за предучилищното и училищното образование (ЗПУО). Първият етап е от 2012 г. до влизане в сила на ЗПУО (м. август 2016 г.). Вторият етап е от влизане в сила на ЗПУО до 2020 г.

В първия етап българската държава прави значими стъпки за „затваряне на кръга“ от правенето на политика за приобщаващо образование чрез „включващи“ стратегии за децата и учениците – представители на различни култури, с реализирането на етнокултурен ценностно ориентиран подход. Този подход е иновативен спрямо наличната нормативна уредба, т.е. образователната теория и практика и образователните политики са по-адекватни на изискванията на общественото развитие от законовите и нормативната база в областта на предучилищното и училищното образование.

През втория етап са осигурени нормативни предпоставки за цялостно и ефективно изпълнение на политиките относно интеркултурното образование, заложени в стратегическите документи. В тази връзка, от значимост са следните моменти в ЗПУО.

За недопускане на дискриминация в предучилищното и училищното образование допринасят текстът на чл. 62, ал. 4, текстът в чл. 99, ал. 4 от ЗПУО, по смисъла на които не се допуска обособяването на децата и учениците им в групи/паралелки въз основа на етническата им принадлежност.

Със ЗПУО се създават условия за надграждане политиката за средищните и защитените училища, като се регламентират и средищни и защитени детски градини чрез въвеждането на обединените училища – от I до X клас, както и за устойчиво надграждане на политиката за безплатен транспорт.

Наред с изучаването и използването на българския език в системата на предучилищното и училищното образование (чл. 13, ал. 5) се залага и правото учениците, за които българският език не е майчин, да изучават и майчиния си език при условията и по реда на този закон и под грижата и контрола на държавата (чл. 13, ал. 6).

В чл. 5, ал. 2 от ЗПУО изрично е посочено, че държавата провежда политики за предотвратяване на ранното отпадане на учениците от училище.

В ЗПУО е заложена философията на компетентностния подход (чл. 75., ал. 1 и чл. 77, ал. 1 ) и са създадени нормативни предпоставки за повишаването на квалификацията на учителите (чл. 221, ал. 1. В чл. 221, ал. 3).

Родителите са посочени сред участниците в образователния процес (чл. 2), а в чл. 208, ал. 1 е регламентирано осъществяването на сътрудничество и взаимодействие между родителите и детската градина или училището и други.

В Наредба № 13 от 21.09.2016 г. за гражданското, здравното, екологичното и интеркултурното образование са определени следните области на компетентност, в чийто контекст детето/ученикът да придобие компетентности в резултат на обучението: „Културни идентичности“; „Културна осъзнатост“; „Културни различния, толерантност и конструктивни взаимодействия“; „Интеркултурно образование и права на човека“ и др. Създадени са условия за прилагане на приобщаващото образование. Общосподелената визия в тази връзка е отразена в ЗПУО и в Наредбата за приобщаващото образование.

По-значимите резултати от осъществяването на посочените политики се отнасят до следното.

Основополагаща мярка за превенция на отпадането от училище, доказала своята ефективност, е Механизмът за съвместна работа на институциите по обхващане и включване в образователната система на деца и ученици в задължителна предучилищна и училищна възраст. Подобрени са условията за превенция на отпадането от училище и за мотивация за учене чрез политиките за подкрепа за личностно развитие. По-справедливо и ефективно разпределение на финансовите ресурси в съответствие с потребностите на детските градини и училищата е постигнато от 2018 г. чрез допълнително финансиране на детските градини и училищата за работа с деца и ученици от уязвими групи.

Непосещаването на детска градина повишава риска за възникването на затруднения в училище, особено за децата от уязвимите групи. С цел създаване на условия за достъп до предучилищно образование, за социално включване и за изграждане на познавателни и социално-емоционални умения в ранна детска възраст през 2020 г. е регламентирано задължителното предучилищно образование от 4-годишна възраст. През учебната 2019/2020 година в шест общини е осъществен процес на десегрегация в образованието. Процесът е в начална фаза, но е налице воля за постоянство и целенасоченост на усилията за постигане на устойчиви резултати.

Базисна политика за повишаване на образователните резултати е въвеждането на компетентностния подход, което изисква смяната на фокуса в обучението от преподаване на знания към овладяване на ключови компетентности. Осигурени са условия за създаване и прилагане на иновации във всички сфери на училищния живот. Поставено е началото на дигитална трансформация в образованието в двете ѝ измерения – за формиране и развитие на дигитални компетентности и като елемент на образователната среда. Показателно за прилагане на стратегически подход при осъществяването на принципите за единна държавна образователна политика за осигуряване правото на образование и на ангажираност на държавата, родителите и други заинтересовани страни и диалог между тях по въпросите на образованието е изпълнението на три споразумения между Министерството на културата и Министерството на образованието и науката (2018 – 2020 г.) за използване на музеите и други културни институции като образователна среда. Значимостта на споразуменията се обуславя най-общо в два плана: за утвърждаване на компетентностния подход и за развиване на активна мрежа от споделени ресурси.

Формирането на толерантност и уважение към различните измерения на социокултурната идентичност е една от целите на Стратегията за възпитателната работа в образователните институции (2019 – 2030 г.). Вдъхновяващата, възпитателната и съзидателна мисия на културата е в основата на предвидените в този документ интегрирани политики между образователните институции и културните институции.

Въпреки постиженията все още са налице предизвикателства пред интеркултурното образование в контекста на политиките за обхващане и трайно приобщаване на всяко дете в образователния процес, за мотивация и повишаване на образователните резултати. Необходимо е устойчиво продължаване и надграждане на посочените политики и утвърждаване на интеркултурна образователна среда, съдействаща за развиване на социална и емоционална интелигентност (Koleva 2009) и изграждане на ценности, свързани с толерантността, хуманизма и равнопоставеността.

Политики за развитие на интеркултурен диалог и образование в музеите

В периода от 2012 до 2020 г. България, бидейки част от глобалното и европейското културно пространство, провежда политики за развитие на музеите като културно-образователна среда със значима роля за междукултурния диалог. Тези политики са заложени в следните национални стратегически документи: в Националната програма за развитие „България 2020“ мерки за културата са заложени в Подприоритет 1.5 „Развитие на културата и изкуствата, културните и творческите индустрии, разширяване достъпа до изкуство и повишаване на културата на населението“. Политиките в приоритет 6 „Култура и медии“ от Националната стратегия за интеграция на ромите в Република България (2012 – 2020 г.) са насочени към съхраняване и популяризиране на традиционната култура на ромите. Програмата за управление на правителството на Република България за периода 2017 – 2021 г. съдържа мерки в ясно формулиран „Приоритет 37: Развитие на изкуствата, културните и творчески индустрии, културното наследство и културния туризъм“. В проектобюджетите и актуализираните бюджетни прогнози на Министерството на културата са заложени мерки за образователни програми в музеите. В периода от 2012 до 2020 г. отсъства единен стратегически документ за развитието на културата за 2012 – 2020 г., включително за развитие на образователната мисия на музеите, което обуславя липса на необходимата последователност и системност на политиките в тази връзка. Създадени са нормативни условия за закрила и развитие на културата, включително за развитие на музеите и на тяхната образователна роля (Boneva 2014).

По отношение на музейното образование се открояват някои значими тенденции в динамиката на относителните дялове на музеите според вида на музейната образователна програма в периода 2014 – 2019 година (фигура 1).

Във фигура № 1 се наблюдават следните тенденции за периода 2014 – 2019 г.: най-висок дял имат музеите с програми за децата в училище (97,94% за 2014 г. – 99,21% за 2019 г.), следвани от музеите с програми за възрастни (49,64% за 2014 г. – 47,62% за 2019 г.). Най-нисък е делът музеите, предлагащи програми за етническите малцинства (20,14% – 23,62%).

За целия период делът на музеите с образователни програми за децата в училище нараства от 97,84% през 2014 г. до 99,21% през 2019 г., което не е значителен напредък (1.37 п. п). От друга страна, е обнадеждаващо, че почти

всички музеи, които прилагат образователни програми, осъществяват и такива за деца. В рамките на целия период динамиката на стойността на този дял не е нееднозначна – редуват се увеличаване и намаляване. За времето от 2017 г. до 2019 г. стойността нараства с цели 11. п. п. – от 88,11% до 99,21%. Причините за този растеж се дължат на факта, че в периода 2018 – 2019 г. се изпълняват споразуменията между МОН и МК за културните институции, включително музеите като образователна среда.

В посочения период, като цяло, стойността на дела на музеите с образователни програми за етническите малцинства нараства от 20,14% до 23,62%, т.е. има напредък от 3.48 п. п. Причините за тази тенденция може да се свържат с нарасналата активност на музейните институции, както и на националните и местните власти за ефективно приобщаване на етническите малцинства към културната сфера на обществения живот. В допълнение може да се отчете като причина, че една от групите, към която са насочени музейните образователни програми и инициативи, предвидени да се осъществят по горепосочените споразумения, е тази на деца и ученици с майчин език, различен от българския.

Делът на музеите с образователни програми за възрастни в посочения период намалява с 2.02 п. п. – от 49,64% през 2014 г. на 47,62% през 2019 г. Причините за посочената негативна тенденция, както и за ниския дял на програмите за възрастни спрямо дела на програмите за деца може да се отнесат към недостатъчната активност от страна на музеите, на националните и местните власти за повишаване на културното и образователното равнище на населението чрез музейно образование.

Наред с данните в годишните отчети на Министерството на културата за изпълнение на бюджета на министерството в програмен формат, в които се наблюдава неравномерно изпълнение на показателя „Образователни програми в музеите и в галериите“, отбелязваме, че е осъзната тяхната значимост за осъществяване на приобщаващата и образователната роля на музеите. В тази връзка, е показателно, че в посочените документи се обосновава необходимостта от отделно перо от централния бюджет за разходите за образователните програми в музеите; от средства за проучване на състоянието и проблемите, свързани с осъществяването на образователни програми в музеите и галериите; от провеждането на периодични програми за специализирано обучение на различните групи музейни служители.

Чрез мрежата от музеи са осъществени дейности за интеграцията на етнически общности, предимно финансирани на проектен принцип, а също и от самите музеи със собствени средства. Значителен проблем произтича от недостатъчното финансиране от страна на държавата, както и от отсъствието на отделна оперативна програма с европейско финансиране, изрично насочена към политиките за култура, с която да се подпомогне образователната дейност на музеите. Отсъства и цялостна държавна политика за повишаване на педагогическата компетентност на музейните специалисти, осъществяващи образователни програми, включително интеркултурни. В допълнение, музеите у нас, както и в Европа са изправени пред редица предизвикателства относно дигитализацията на културното наследство, сред които се открояват недостатъчните човешки и финансови ресурси.

Ключови образователно-културни перспективи спрямо съвременни интеркултурни образователни програми за етнографски и исторически музей

В последните години в глобален и европейски план са приети редица документи в областта на образованието и културата с хоризонт 2030 г., които имат основополагащо значение за България, като част от глобалното и европейското образователно и културно пространство. В областта на образованието в основни глобални и европейски документи, произведени след 2015 година – Декларацията от Инчон за Образование 2030 (ООН), „Индустрия 2030“ (индустриална кръгла маса), Концептуална рамка E2030: ключови компетенции за 2030 г. (ОИСР), Препоръка на Съвета относно ключовите компетентности за учене през целия живот (2018) и др., се очертават три концептуално свързани парадигми, които съставляват ядрото на образователните политики: компетентностният подход, основополагащата роля на иновациите и подходът за учене през целия живот.

В областта на културата политиките, очертани в глобални и европейски документи, насочени към утвърждаване на културното многообразие и междукултурния диалог, се базират на единни социално-културни концепти. Тези политики имат общ контекст, свързан с развиване на собствената културна идентичност ведно с познаване, разбиране, зачитане на другите култури и създаване на условия за междукултурно взаимодействие. Идеите за културното развитие и утвърждаването на общоевропейските ценности се поставят в единно ценностно русло с идеите за приобщаването, икономическия напредък и устойчивото развитие. В тази връзка, следва да се отбележи значимостта на следните документи: Препоръката на ЮНЕСКО относно опазването и популяризирането на музеите и музейните колекции, тяхното многообразие и роля в обществото (2015 г.) отразява ключовия ангажимент на международната общност да помага на музеите да изпълняват своите роли в съвременното общество за насърчаване на устойчивото развитие и междукултурния диалог; в новия Работен план за култура 2019 – 2022 г. на Съвета на Европейския съюз сред приоритетите са междусекторното сътрудничество на културната политика с други области – образованието, науката и технологиите, регионалното и градското развитие и др.

На съвременния етап в европейските общества се наблюдава смущаващо наличие на ксенофобски и расистки практики на насилие и липса на толерантност, което неизбежно засяга образователните и културните институции. В тази връзка, Съобщението на Европейската комисия „Укрепване на европейската идентичност чрез образование и култура“ от 2017 г. акцентира върху възможността и необходимостта образованието и културата да бъдат част от решението за справяне с много от предизвикателствата, свързани с глобализацията, дигиталната трансформация, радикализацията, за социално сближаване и съхраняване на идентичността и др. Ромската интеграция остава важен приоритет за Европейската комисия. В тази връзка, Съобщението за Стратегическа рамка на Европейския съюз за ромите (октомври 2020 г.) са очертани насоки и мерки за приобщаване, образование, дейности за преодоляване на расизма и др.

Глобалните и европейските визии за образование и култура с хоризонт до 2030 г., пречупени през призмата на националните приоритети, намират отражение в Националната програма за развитие „България 2030“. В посочения документ перспективите за развитие на българското образование и българската култура до 2030 г. са очертани в детайлизираните стратегии на Приоритет 1 „Образование и умения“ и Приоритет 13 „Култура, наследство и туризъм“. В тази връзка, внедряването на съвременни интеркултурни програми за етнографски и исторически музей е значимо в два плана, които се обуславят взаимно.

– В контекста на образователните политики за успешно приобщаване в образователния процес, формиране на социални и емоционални умения, умения за развиване на творческо и критично мислене; усъвършенстване на възпитателната работа; развиване на партньорството с културни институции.

– В руслото на културните политики, насочени към насърчаване на културното многообразие; подкрепа и модернизиране българските музеи, включително дигитализация.

В проекта на Стратегическа рамка за развитие на образованието, обучението и ученето в Република България за периода от 2021 до 2030 г. интеркултурната перспектива е разгърната в по-широк аспект: като стремеж за формиране на ценности и ценностно ориентирано поведение, вкл. толерантност, уважение към културното многообразие и недопускане на дискриминация; изрично са посочени партньорство и свързаност с културни институции, включително музеи. Това очертава още по-широко образователно-културно поле за развитие на интеркултурни образователни програми за етнографски и исторически музей.

Предвид гореизложените образователни и културни перспективи до 2030 година са налице благоприятни условия за постигане на по-голяма ефективност при осъществяване на образователната роля на етнографския и историческия музей за формирането на ценности, свързани с толерантността и междукултурния диалог.

БЕЛЕЖКИ

1. Доклад относно предизвикателствата пред дигитализацията на музеите в Европа (юли 2020 г.), достъпен на: https://www.ne-mo.org/news/article/nemo/ nemo-report-on-digitisation-and-copyright-challenges-of-making-museumcollections-accessible-online.html, последно посетено на 30.08.2020 г.

2. Национални стратегически документи за периода 2012 – 2020 г. и за периода 2021 – 2030 г., достъпни на: www.strategy.bg, последно посетено на 20.01.2021 г.

3. Европейски и глобални документи за образование и култура, достъпни на: https://ec.europa.eu, последно посетено на 04.01.2021 г.

ЛИТЕРАТУРА

БОНЕВА, В., 2014. Музейната мрежа в България. В. Търново: Фабер.

КОЛЕВА, И., 2012. Етнопсихологически модел на образователното взаимодействие. София: Раабе.

ЦОКОВ, Г. 2011. Необходими приоритети на националната образователна политика в контекста на стратегията „Европа 2020“. В: Обучението като път към образованието. Сборник с материали по случай 60-годишнината на проф. д.п.н. Пламен Радев. Пловдив, стр. 169 – 184.

ШАМОВ, М., 2009. Към държавната политика в сферата на образованието. Научни трудове на Русенския университет, том 48, серия 7, 94 – 104.

REFERENCES

BONEVA, V., 2014. Muzeinata mreja v Bulgaria. V. Turnovo: Faber

KOLEVA, I., 2012. Etnopsihologicheski model na obrazovatelnoto vzaimodeistvie. Sofia: Raabe

TSOKOV, G., 2011. Neobhodimi prioriteti na natsionalnata obrazovatelna politika v konteksta na strategiyata „Evropa 2020“. V: Obuchenieto kato pat kam obrazovanieto. Sbornik s materiali po sluchai 60-godishninata na prof. d.p.n. Plamen Radev – Plovdiv, 169 – 184.

SHAMOV, М., 2009. Kam darjavnata politika v sferata na obrazovanieto. Nauchni trudove na Rusenskia universitet, tom 48, seriya 7, 94 – 104.