Професионално образование
Вход / Регистрация

2023/1, стр. 73 - 87

БЪЛГАРСКИЯТ ТУРИЗЪМ В УСЛОВИЯТА НА КОВИД-19 И СЛЕД НЕГО

Резюме:

Ключови думи:

„... туристите, както е известно, не гледат, а фотографират.“
Кармен Мартин Гайте

1. Същност на туризма

В условията на световна пандемия туризмът се върна 30 години назад до нивото на 1990 г. До момента загубите за световната туристическа индустрия се изчисляват на повече от 1000 милиарда евро. Според оценки на Световната организация по туризъм приходите в хотелиерството, ресторантьорството, туроператорската дейност и международните превози са редуцирани с около 85%. За държави като Гърция, Кипър и Хърватия, където туризмът е над 20% от БВП, икономическите щети са повече от значителни. Немалък удар върху икономиката понесоха и държави като Италия, Словения и България, където отрасълът формира около 12 – 13% от БВП.

Сектор „Туризъм“ се налага спешно да бъде включен в Плана за възстановяване и устойчивост на България. Като стратегически отрасъл за българската икономика, туризмът е добре да бъде подпомогнат с отделни, нарочни мерки от държавата. След масовото ваксиниране срещу КОВИД-19 секторът постепенно би трябвало да се съвземе и да увеличи своя принос към икономическия растеж и заетостта. За целта е жизнено необходимо възстановяване и ускорено развитие на транспортните коридори, по-интелигентно управление на туристическите потоци и разнообразие на предлаганите туристически пакети, съобразени с очакваните промени в потребителското поведение.

Изискванията за настаняване са вече различни 1 – с оглед на безопасността, туристите по всяка вероятност първоначално ще избягват големите обекти и ще предпочетат да наемат апартаменти и семейни къщи с цел уединение. Същите вече няма да са интересни само за гости с по-ограничен бюджет, но ще се търсят и от такива с много по-добри финансови възможности. За това ще допринесе и фактът, че много хора имат възможност да работят дистанционно, което ще доведе до наемане на обектите за по-дълъг период. Това предполага необходимост от бързи комуникации и интернет, което за България е предимство в сравнение с „екзотични“ дестинации и даже с някои наши съседи. Добрият интернет навсякъде в страната е задължително условие за по-устойчив туристически модел, ако искаме да сме предпочитани пред Турция, Гърция и Хърватия, които са наши директни конкуренти по отношение най-вече на летния туризъм. България може да бъде и напълно конкурентна по отношение на лечебния, еко и спатуризма, което ще ни позволи, в условията на работа от дистанция да се превърнем в целогодишна дестинация и предпочитан начин за почивка, съчетана с лечение, без да се изоставят служебните ангажименти.

Коронавирусът променя много дейности и сектори, но едва ли другаде те са толкова ускорени, видими и преки, колкото в туристическата индустрия. Много неща няма да са като преди в пътуванията – поне за известно време, а може би и за дълго.

2. Развитие на туристическия сектор

От една страна, значителни промени ще има в търсенето: масовите дестинации ще се избягват, конферентният и конгресният туризъм ще са на дъното си, бизнес пътуванията може никога да не възстановят обема си, мегапроявите няма да са атрактивни за пътуващите, сватбените дестинации ще пустеят. Засега не е ясно дали епидемията ще успее да разбие трайно хегемонията на масовия туризъм и да промени модела в световен мащаб. Със сигурност обаче поне в близките две години бутикови, устойчиви и алтернативни продукти и дестинации ще се радват на небивало търсене, заниманията на открито ще са хит, а вътрешният туризъм ще процъфтява.

Но туристическият бизнес ще трябва да се адаптира към новата реалност в инфраструктурата на пътуванията: много хигиена, здравни протоколи, персонализиран транспорт, повече онлайн и безконтактни услуги и т.н. Затваряне на границите, затягане на правилата за пътувания, изисквания за тестове, страхове от налагане на карантина – това се оказа новата картина за сектора. Пандемията подложи на безпрецедентен натиск туристическата индустрия както по света, така и в България. Заразата от коронавирус се превърна в истинска катастрофа за туризма и стана най-големият враг на бизнеса с туристически пътувания в цял свят.

Секторът на туризма в България беше сред най-засегнатите от коронавирусната пандемия у нас. Още в ранна пролет държавите в европейската общност се затвориха, пътуванията, включително с цел туризъм, бяха напълно блокирани, а плановете на туристите – тотално объркани. В България в месеците на блокадите – април, май, юни, сривът при нощувките беше съизмерим. Известна активност записаха месеците август и септември, когато в условията на нестихващо разрастване на заразата българският туризъм регистрира сравнително добра посещаемост на туристическите пътувания до страната ни. През лятото вътрешният туризъм се оказа спасителен пояс за българската туристическа индустрия, макар и недостатъчен, за да компенсира сривовете.

Заради ограниченията за пътуване в чужбина масово превърналата се в традиционна лятна дестинация за много българи – Гърция, беше заменена с родното Черноморие. Раздвижването на сектора през лятото изцяло се дължеше на вътрешния туризъм и активността на българите, които бяха възпрепятствани да пътуват в Гърция и Турция. В хватката на пандемията българските туристи преоткриха някои персонализирани туристически модели – самостоятелните къщи за гости се оказаха недостатъчни за нарасналото търсене, докато големите хотелски комплекси останаха празни. На практика, моделът на масовия туризъм, базиран на големи групи нискобюджетни туристи, настанявани в големите черноморски комплекси, се оказа неработещ. На фона на празните хотели по морето процъфтя бизнесът на къщите за гости, малките семейни хотели и апартхотелите. Пандемията доказа, че семейният туризъм е устойчив – базиран на къщи за гости, малки семейни хотели. В същото време, големият индустриален туризъм, свързан с презастрояване и липса на достатъчно източници на захранване, доказа своята неустойчивост. Това е и бъдещето – семейните хотели, къщите за гости, съхранените български традиции с добра храна и хубаво вино.

Тенденцията е валидна и за сферата на туроператорската дейност, където пандемията също показа, че масовият туризъм започва да отстъпва на малките туристически групи и индивидуалния семеен туризъм. Заради националните блокади, затварянето на граници и налагането на карантини българските турагенти не успяха да реализират ваканциите на големите групи чужденци, които обичайно почиват в големите хотелски комплекси по българското Черноморие. В резултат те останаха пусти, а туристите по родното Черноморие бяха само българи.

Глобалната епидемия ще ускори тенденцията към бягане от масовия туризъм, ще останат традиционните семейни почивки. Туроператорите трябва да се пренасочат към организирани индивидуални пътувания до 10 човека, както и към по-специализиран туризъм – велотуризъм, конен туризъм, извеждащи туристите извън големите градове. Туризмът в малки групи сред природата се реализира успешно и през тази година. Очакванията са този вид туризъм първи да си пробие път след пандемията.

3. Туризъм по време на COVID-19

Благодарение на бързата адаптация на туристическия бранш секторът бележи отново ръст в международния туризъм през 2021 г. Увеличението на общия брой туристически посещения на чужденци през 2021 г. спрямо 2020 г. е 38,5%.

Входящ туризъм

През 2021 г. общият брой туристически посещения на чужденци без транзит в България e 3 722 200, а пренощувалите в места за настаняване чуждестранни туристи са над 1,9 млн.

Източник: НСИИзточник: НСИ

Фигура 1. Туристически посещения на чужденци в България (брой)

Увеличение има при посещенията с цел почивка и ваканция, като са реализирани 2 306 819 посещения и ръст от 69%. Посещенията с цел гостуване са 143 095. Посещенията с цел бизнес туризъм са 866 377, като те се увеличават с 18,4%. Посещенията с други туристически цели са 405 909.

Изто

Фигура 2. Структура на туристическите посещения на чужденци през 2021 г. в %

чник: НСИ

Таблица 1. Туристически посещения на чужденци в България 2021 г.

№ДържаваБройПромяна (%)спрямо2020 г.Общо3 722 20038,51Румъния821 85631,42Турция401 35920,93Германия288 212108,94Гърция259 404-4,35Украйна250 03985,06Полша222 40773,87Република Северна Македония175 3423,78Сърбия170 752-27,59Русия127 607195,810Чехия116 717147,511Франция88 266152,712Молдова84 291137,613Италия55 72538,914Обединено кралство54 989-39,3
15Нидерландия53 970109,816Израел53 192-0,817САЩ50 80993,318Белгия48 030149,119Австрия41 53786,320Унгария30 59731,621Словакия26 085277,222Испания24 90675,123Албания23 28048,624Дания19 367280,925Литва16 278203,426Босна и Херцеговина14 61641,727Швеция13 318128,228Швейцария11 94969,429Естония11 342592,930Иран11 07198,531Хърватия11 06654,232Беларус10 99734,633Латвия9 341156,134Ирландия7 9170,535Португалия7 671103,736Филипините7 06313,937Грузия6 807-2,038Кипър6 31639,139Сирия5 11019,540Индия5 032-3,541Словения4 76378,542Канада4 70586,0
43Норвегия4 419148,844Финландия4 20199,645Черна гора3 4913,146Казахстан3 071112,547Китай2 546-14,448Египет2 36035,149Азербайджан2 35039,750Люксембург2 225153,4Източник: НСИ
Източник: НСИ

Фигура 3. Туристически посещения на чужденци, пазари топ 10 (брой)

a) Европейски съюз

През 2021 г. страните от Европейския съюз продължават да са важен генериращ пазар за международен туризъм на България с общ обем от 2 193 176 туристически посещения (ръст от 51,4%).

Таблица 2. Туристически посещения на чужденци от държавите от Европейския съюз в България за 2021 г.

№ДържаваБройПромяна в (%)спрямо 2020 г.ЕС2 193 17651,41Румъния821 85631,42Германия288 212108,93Гърция259 404-4,34Полша222 40773,85Чехия116 717147,56Франция88 266152,77Италия55 72538,98Нидерландия53 970109,89Белгия48 030149,110Австрия41 53786,311Унгария30 59731,612Словакия26 085277,213Испания24 90675,114Дания19 367280,915Литва16 278203,416Швеция13 318128,217Естония11 342592,918Хърватия11 06654,219Латвия9 341156,120Ирландия7 9170,521Португалия7 671103,722Кипър6 31639,123Словения4 76378,524Финландия4 20199,625Люксембург2 225153,426Малта1 65963,4

Източник: НСИ б) Приходи от входящ туризъм

За периода януари – ноември 2021 г. приходите от входящ туризъм възлизат на над 3,7 млрд. лв., като ръстът спрямо същия период на 2020 г. е 48,2%. в) Туристически пътувания на български граждани в чужбина

През 2021 г. българските граждани са реализирали общо 5 182 042 пътувания в чужбина, но изследването по дестинации за повечето месеци е прекратено.

4. Очаквани промени след пандемията

Някой от тях са:

– Безконтактни разплащания – COVID-19 се оказа катализатор за навлизането още повече на иновациите и новите технологии в пътуванията и туризма, тъй като безконтактните технологии са основна предпоставка за безопасно и безпроблемно пътуване. Редом с още по-голямото разпространение на безконтактните плащания, тенденцията включва също безконтактно сканиране на документи, гласови команди, сензори за движение, онлайн билети, включително за атракции.

– Все по-голямо използване на личен транспорт, тъй като големите автобуси за трансфери на пътници от летища към хотели и от атракция на атракция определено не са добро решение за идната година и повече. За безопасността на туристите ще се изискват по-персонализирани транспортни решения от операторите и трансфери от врата до врата.

– Заради пандемията туристите, които все пак искат да пътуват в чужбина, по-често избират по-близки дестинации. Едната причина е несигурността около карантините и непрекъснатата промяна в граничните правила, която пречи на планирането. Друга причина е повишеният риск при по-дълги полети. Тази тенденция се очаква да продължи и поне следващата година.

– В ерата на социалното дистанциране природните паузи стават все по-привлекателни. Милиони хора по света тази година обърна поглед към природните атракции, като лагерите и къмпингите на открито, туристическите пътеки, приключенските спортове, националните паркове и плажовете, и им дадоха предимство пред хотелите, ресторантите, басейните.

– Като цяло, туризмът се смята за един от най-бързо развиващите се отрасли. В много региони по света той е източник на средства за местното население и инвестиции за региона. Този сектор винаги е в непрекъснат растеж, което показва неговата сила и развитостта му.

5. Развитие на туризма след COVID-19

Броят на туристите през този летен сезон бележи ръст от 20% спрямо година по-рано. Въпреки това те остават с една четвърт по-малко спрямо пиковата 2019 г., която беше последната преди пандемията от коронавирус.

В периода от 1 юни до 25 юли 2022 година общият брой на регистрираните туристи с местата за настаняване надхвърля 1,8 милиона. Вътрешният пазар остава водещ с малко над 990 хиляди направени резервации. Изходящият туризъм бележи ръст, като 3,5 милиона български туристи са избрали съседните на България туристически курорти.

6. Статистически данни за международен туризъм през 2022 г. а) Входящ туризъм

Източник: НСИИзточник: НСИ

Фигура 4. Туристически посещения на чужденци (без транзит) в България през периода януари – юни (брой)

Таблица 3. Туристически посещения на чужденци (без транзит) в България през периода януари – юни 2022 г. – избрани пазари

№ДържаваБройПромяна (%) спрямо периодаянуари – юни 2021 г.Общо за периода януари – юни2022 г. – без разселени лицаот Украйна в периодафевруари – юни 2022 г.2 206736130,31Румъния390 63590,3
2Гърция331 394411,03Турция260 18181,34Украйна--5Обединено кралство142 9281012,36Република Северна Македония132 060100,47Германия127 936367,08Сърбия122 84160,39Полша97 621126,210Израел60 420237,411Русия47 590167,612Италия42 796245,213Молдова39 54670,714Чехия34 75792,115САЩ32 66790,416Франция32 105131,017Австрия23 652277,518Нидерландия22 088264,219Испания21 154278,620Белгия19 001263,321Ирландия15 714989,722Унгария14 638220,223Словакия10 517236,024Албания10 023-17,625Норвегия8 7461184,326Швеция8 662276,027Хърватия8 506120,728Литва8 359164,629Дания8 197249,730Босна и Херцеговина7 81224,031Швейцария6 444161,532Кипър6 075400,033Иран5 48521,234Грузия5 36369,535Латвия5 228122,836Португалия5 099155,537Филипините4 89174,9

38Канада4 655417,839Индия4 332118,740Естония4 17345,241Беларус3 808-8,142Финландия3 354307,043Словения3 220114,144Сирия2 52918,545Австралия2 426589,246Китай2 245197,747Черна гора2 19432,748Азербайджан2 171145,649Казахстан2 009198,550Бразилия1 997465,7

Източник: НСИ

Източник: НСИ

Фигура 5. Туристически посещения на чужденци, избрани пазари

б) Приходи от входящ туризъм

Приходи от входящ туризъм, период януари – май 2022 г. – над 686 млн. евро и ръст около 89%.

в) Туристически пътувания на български граждани в чужбина

За периода януари – юни 2022 г. българските граждани са реализирали общо 3 426 563 пътувания в чужбина. Данните за април, май и юни са представени в табличен вид.

Таблица 4. Туристически пътувания на българи в чужбина

април 2022май 2022юни 2022Общо590 458729 421680 633Гърция135 845162 856176 660Турция163 818181 519160 702Сърбия50 93564 71759 960Румъния47 75287 43053 957Германия20 54639 247233 715Италия27 36329 19528 837Република Северна Македония27 38933 82023 063Испания17 29020 25922 511Австрия19 24124 50919 661Обединено кралство9 57310 43214 087Франция7 30814 47214 010Чешка република5 1356 8459 202Белгия12 12011 1728 065Унгария5 2735 6567 473Хърватия3 7133 6046 873Словакия1 7402 3785 443Полша2 1894 0444 692Нидерландия5 7256 2323 858Словения3 8401 6283 664Дания1 4257633 650Източник: НСИ

БЕЛЕЖКИ

1. https://www.bia-bg.com/analyses/view/28703/

2. https://www.tourism.government.bg/bg/kategorii/statisticheski-danni/statisticheskidanni-za-mezhdunaroden-turizum-v-bulgariya-za-2022-g

3. http://www.referati.org/tendencii-v-turizma-prez-poslednite-godini/64472/ref

4. https://referatite.org/tendencii-v-razvitieto-na-turizma/17302/ref/p2
5. https://www.tourism.government.bg/bg/kategorii/statisticheski-danni/statisticheski
danni-za-mezhdunaroden-turizum-v-bulgariya-za-2021-g
6. https://www.cluborfei.com/bg/product/nai-novite-globalni-tendencii-turizma-za

ЛИТЕРАТУРА

ВЕЛИКОВ, В., 2008. Международен туризъм. София: Матком.

ВЕЛИКОВ, В.; СТОЯНОВА, М., 2008. Международен туризъм. София: Матком.

КРЪСТЕВА, Р., 2018. Международен туризъм. София: Авангард Прима.

ПЛАЧКОВА, М. и колектив, 2008. Мениджмънт в туризма. София: Дионис.

СЛАВЕЙКОВ, П., 2009. Икономика на туризма. София: УИ „Св. Климент Охридски“.

СТАНКОВА, М., 2010. Осигуряване на устойчив туризъм в туристическата дестинация. Благоевград: ЮЗУ „Неофит Рилски“.

СТАНКОВА, М.; КИРИЛОВ, С., 2011. Стратегии за устойчив туризъм. Благоевград: ЮЗУ „Неофит Рилски“.

REFERENCES

KRASTEVA, R., 2018. Mezhdunaroden turizam. Sofia: Avangard Prima.

PLACHKOVA, M. i kolektiv, 2008. Menidzhmant v turizma. Sofia: Dionis.

SLAVEYKOV, P., 2009. Ikonomika na turizma. Sofia: Sv. Kliment Ohridski.

STANKOVA, M., 2010. Osiguryavane na ustoychiv turizam v turisticheskata destinatsia. Blagoevgrad: Neofit Rilski.

STANKOVA, M.; KIRILOV, S., 2011. Strategii za ustoychiv turizam. Blagoevgrad: Neofit Rilski.

VELIKOV, V., 2008. Mezhdunaroden turizam. Sofia: Matkom.

VELIKOV, V.; STOYANOVA, M., 2008. Mezhdunaroden turizam. Sofia: Matkom.

2025 година
Книжка 1-2
2024 година
Книжка 5-6
Книжка 4
Книжка 2-3
ДА НАВЛЕЗЕМ В НАУКАТА С ИГРИ

Д-р Стефан Петров

Книжка 1
2023 година
Книжка 6
ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЕЛЕКТРОННИТЕ ОБРАЗОВАТЕЛНИ РЕСУРСИ В ИНTЕРДИСЦИПЛИНАРНИТЕ STEM УРОЦИ

Д-р Емилия Лазарова , Веселина Иванова , Ирина Костадинова , Анета Кинева , Георги Йорданов

Книжка 5
Книжка 4
SCHOOL LEADERSHIP

Dr. Phil Budgell

Книжка 3
ИЗКУСТВЕНИЯТ ИНТЕЛЕКТ В ЗДРАВНИЯ PR

Гергана Дончева Янков

Книжка 2
Книжка 1
NOT SO MUCH AN AXIOMATIC SYSTEM, MORE A TAXONOMY OF EDUCATIONAL OBJECTIVES

Phil Budgel , Mitko Kunchev Education Leadership Consultancy – Sheeld (UK) Ruse (Bulgaria)

2022 година
Книжка 6
Книжка 5
CREATIVE REFLECTION

Eng. Janneke Camps

Книжка 4
STEM В КЛАСНАТА СТАЯ

(Ролята на технологиите и играта като част от образователния процес) Ива Григорова

Книжка 3
ПРИЛАГАНЕ НА PERMA МОДЕЛ В ИНОВАТИВЕН STEM ПРЕДМЕТ „КОСМИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ“

Михаил Бориславов Ненов, Севил Юсуф Иванова, Грета Димитрова Стоянова, Таня Маркова Сребрева

ПАНАИР НА НАУКАТА

Грета Стоянова

Книжка 2
THE CURRICULUM

Phil Budgell

Книжка 1
ТРУДНО ЛИ Е ПОРАСТВАНЕТО В ИСТОРИЯТА

Иво Точевски, д-р Бистра Таракова

2021 година
Книжка 6
Книжка 5
ПРОУЧВАНЕ НАГЛАСИТЕ НА УЧИТЕЛИТЕ ОТ НАЧАЛЕН ЕТАП ОТНОСНО ЗДРАВНОТО ОБРАЗОВАНИЕ НА УЧЕНИЦИТЕ

Доц. Ивайло Прокопов, доц. Мирена Легурска, гл. ас. Весела Мирчева

Книжка 4
БЪЛГАРСКА АДАПТАЦИЯ НА ВЪПРОСНИКА ЗА ИЗМЕРВАНЕ НА ДИСТРЕС НА ИДЕНТИЧНОСТТА

доц. д-р Ева Папазова , доц. д-р Маргарита Бакрачева

МОТИВАЦИЯ ЧРЕЗ СЪЗДАВАНЕ НА ЧУВСТВО ЗА ПРИНАДЛЕЖНОСТ

Възможните пътища за успешна реализация Бистра Григорова

Книжка 3
Книжка 2
НАПРЕД КЪМ СЛЕДВАЩАТА МИСИЯ

Милена Маринова-Димитрова

Книжка 1
БИО- И ЕКОПРОДУКТИ

Християна Янкова

2020 година
Книжка 6
БИНАРНИЯТ УРОК РАЗКРИВА ВРЪЗКАТА МЕЖДУ ИСТОРИЯ И ПРАВО

Евдокия Любомирова, Николина Димитрова

Книжка 5
СТАТИСТИЧЕСКА ИЗВАДКА ОТ ПРОВЕДЕНО ИЗСЛЕДВАНЕ ПО НАУЧЕН ПРОЕКТ ЗА ПРОЯВИТЕ НА АГРЕСИВНОСТ И ДЕПРЕСИЯ НА СТУДЕНТИ

Анжелина Янева, Елица Стоянова, Марияна Алберт, Бояна Митрева, Валерия Луканова, Таня Гавраилова

Книжка 4
ЗЛАТНОТО СЕЧЕНИЕ НА ЗЛАТНАТА МАСКА

Денис Сираков, Мариета Сиракова, Николай Сираков

ПРИЛОЖЕНИЕ НА ПРОФИЛЕН ПОДХОД ПРИ НАСОЧВАНЕ НА УЧЕНИЦИ ЗА ВКЛЮЧВАНЕ В ОБРАЗОВАТЕЛНАТА СИСТЕМА

Мария Георгиева, Мая Рогашка, Петя Йорданова, Деница Русева, Емилия Кожухарова, Златомира Михайлова, Петя Георгиева

КАПСУЛА НА ВРЕМЕТО

Йозлем Искренова

УЧИТЕЛЯТ ДНЕС

Надежда Иванова

Книжка 3
ИГРОВИЗАЦИЯТА – УСПЕШЕН МЕТОД ЗА ОБУЧЕНИЕ В ЧАСОВЕТЕ ПО БИОЛОГИЯ И ЗДРАВНО ОБРАЗОВАНИЕ

Мария Веселинска, Атанасия Илиева, Александра Манасиева, Любен Новоселски

ДОБРИ ПРАКТИКИ

Марияна Великова, Пепа Атанасова

STEM УРОЦИТЕ, КОИТО ПРОВЕЖДАМЕ

Мария Велкова, Тодор Добрев

КРЕАТИВНИЯТ УЧИТЕЛ – НАЙ-ЦЕННАТА ИНОВАЦИЯ

Марияна Великова, Станимира Желязкова

Книжка 2
Книжка 1
ПРИКАЗКА ЗА ЕДНО ГОЛЯМО УЧИЛИЩЕ В ЕДНО МАЛКО ГРАДЧЕ

Ана Боргоджийска, Павлина Плачкова

ПОСТИГАНЕ НА БАЗОВА ГРАМОТНОСТ НА УЧЕНИЦИТЕ ОТ II КЛАС

Даниела Говедарска, Мария Котова, Ивелина Масалджийска

ГОЛЯМОТО ПРИКЛЮЧЕНИЕ, НАРЕЧЕНО ДИКТОВКА

Ангелина Генчева, Мая Драгоева

КАК УЧИЛИЩЕН ДВОР В ГРАД РАКОВСКИ СТАНА ЛЮБИМО МЯСТО ЗА ИГРИ, УЧЕНЕ И ОТДИХ

Ана Боргоджийска, Янка Арлашка, Ивана Лесова, Ани Димитрова

ДОБРИ ПРАКТИКИ В ПРЕПОДАВАНЕТО

Милена Лесова, Моника Даржалиева-Косова

УЧИЛИЩЕ НА РАДОСТТА

Павлина Плачкова, Кремена Алексиева

ПЪТЯТ НА ЕДНА МЕЧТА

Люба Сергева

2019 година
Книжка 6
Книжка 5
ЦЕРН – ЕДНА СБЪДНАТА МЕЧТА

Свежина Димитрова, Зорница Захариева

ДУАЛНОТО ОБУЧЕНИЕ – МИРАЖ ИЛИ РЕАЛНОСТ, РЕАЛНОСТ И ПЕРСПЕКТИВА

Мария Георгиева, Надежда Илиева, Петя Йорданова

ГОРАТА – ОЧАРОВАНИЕТО НА ЖИВОТА

Елена Милчева, Игнат Игнатов, Венетка Илиева, Иринка Христова

БАЛКОНЪТ – МОЯТА ГРАДИНА

Деница Русева, Дарина Кирчева, Емилия Кожухарова, Марина Борисова

ПРОГРАМА „ЕРАЗЪМ+“ – СТИМУЛ ЗА УЧЕНЕ ПРЕЗ ЦЕЛИЯ ЖИВОТ

Даниела Мантарова, Станислава Анастасова

Книжка 4
ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ МЕЖДУ ЕКИПИТЕ ЗА ПОДКРЕПА ЗА ЛИЧНОСТНО РАЗВИТИЕ С РОДИТЕЛИ НА УЧЕНИЦИ СЪС СПЕЦИАЛНИ ОБРАЗОВАТЕЛНИ ПОТРЕБНОСТИ

Maрия Стефанова, Пламена Желева, Миглена Стоева Мария Георгиева, Мая Рогашка, Живка Дойчева

КОГАТО УРОКЪТ ЗАПОЧНА…

Ивелина Стамболийска

Книжка 3
СТАТИСТИКА ЧРЕЗ ВЪВЕЖДАНЕ НА ИКТ

Магдалена Каменарова

Книжка 2
Книжка 1
РАЗВИТИЕ НА ТОЛЕРАНТНОСТ ЧРЕЗ СПОРТ

Татяна Янчева, Ина Владова

КАК СЪВРЕМЕННИТЕ РОДИТЕЛИ ОБЩУВАТ С ДЕЦАТА СИ? ПОЗИТИВНИ МЕТОДИ ЗА ВЪЗПИТАНИЕ

Мария Георгиева, Мая Рогашка, Живка Дойчева, Златомира Михайлова

УЧРЕДЯВАНЕ НА КОМИТЕТ „БАБОЛАНДИЯ“

Йоанна Димитрова, Рая Енчева

КУКЕРИ

Йоанна Димитрова, Радина Стоянова

ДЕЦАТА – НАШЕТО БЪДЕЩЕ

Йоанна Димитрова, Мария Кузманова

CONTENT AND LANGUAGE INTEGRATED LEARNING (CLIL)

Надежда Алексиева

2018 година
Книжка 6
НОВИ ПРАКТИКИ В ОБУЧИТЕЛНИЯ ПРОЦЕС

Генка Георгиева, Маргарита Гиргинова

ЩАДЯЩА ПРОЦЕДУРА ПРИ РАЗПИТ НА ДЕЦА

Фахредин Фаредин Молламехмед

Книжка 5
КОИ СА НАЙ-ЕФЕКТИВНИТЕ ПРЕПОДАВАТЕЛСКИ МЕТОДИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО ПРИРОДНИ НАУКИ

(И по-големият броя учебни часове означава ли непременно по-високи резултати – по данни на PISA 2015)

SEO И МЕТОДИ ЗА АНАЛИЗ – ТЕНДЕНЦИИ ПРЕЗ 2018

Ивайло Димитров, Слави Димитров

УСПЕШНИ ПЕДАГОГИЧЕСКИ ПРАКТИКИ В ОБЛАСТТА НА ИНТЕРКУЛТУРНОТО ОБРАЗОВАНИЕ

(Описание на педагогически практики) Стойна Делчева

Книжка 4
КАДРОВАТА КРИЗА В ОБРАЗОВАНИЕТО

Свежина Димитрова, Мария Нестерова, Галина Германова

ПОЛОВИ РАЗЛИЧИЯ И ПОЛОВИ РОЛИ

Владимира Иванова

УЧЕБНА ПРОГРАМА ЗА ОБУЧЕНИЕ ПО ГЕОГРАФИЯ И ИКОНОМИКА

(Допълнителна подготовка – профил „Икономическо развитие“, VІІІ клас)

ДОБРИ ПРАКТИКИ И НОВИ ФОРМИ ЗА ЗАНИМАНИЯ ПО ИНТЕРЕСИ И ИЗЯВА НА ДЕЦАТА И УЧЕНИЦИТЕ

(Организиране и провеждане на литературен конкурс от ученици)

Книжка 3
ИЗСЛЕДВАНИЯ, СВЪРЗАНИ С КОНСТАНТАТА НА КАПРЕКАР

Петко Казанджиев, Мартин Иванов, Цеца Байчева, Кинка Кирилова-Лупанова

Книжка 2
АНАЛИЗ НА ЕПИЧЕСКА ТВОРБА

Марияна Георгиева

УЧИЛИЩЕ НА РАДОСТТА

Веселина Тонева

ЕКОЛОГИЧНА ЕКСПЕДИЦИЯ „ДА ПАЗИМ ПРИРОДАТА!“

Татяна Болградова Красимира Мишкова

Книжка 1
В ПАМЕТ НА ПРОФ. МАРИАНА ГЕНЧЕВА

Преди една година внезапно ни напусна проф. д-р инж. Мариана Генчева. Редакционната колегия на сп. „Професионално образование“ и колегиите по

ОБУЧЕНИЕТО КАТО ВЪЗМОЖНОСТ

Диана Илиева-Атанасова

КЪМ РОДИТЕЛИТЕ

(Из педагогическите търсения на една майка)

ДЕТСКА ЕКОАКАДЕМИЯ

Диана Димитрова

ЕДИН ОБИКНОВЕН ДЕН В УЧИЛИЩЕ

Диана Димитрова, Светлана Бозова, Кина Невенова

ДРЕВНИ ОБРЕДИ И СЪВРЕМЕННИ ПУБЛИЧНИ ПРАКТИКИ

Диана Димитрова, Мариана Чаушева, Силвия Кейванова

СЪХРАНИ БЪЛГАРСКОТО

Мариана Чаушева

АНЕКДОТИ ОТ УЧИЛИЩНИЯ ЖИВОТ

Педагогически екип

2017 година
Книжка 6
ЩАСТЛИВИ И ЗДРАВИ ЗАЕДНО

Гергана Петрова, Анета Русева

ЕК ПРИЕМА ИНИЦИАТИВА ЗА НАСЪРЧАВАНЕ НА ЧИРАКУВАНЕТО В ЕВРОПА

Генерална дирекция „Заетост, социални въпроси и приобщаване“

Книжка 5
УПРАВЛЕНИЕ НА ПРОМЕНИТЕ

Диана Димитрова

ПЕДАГОГИЧЕСКИ ЕТЮДИ

Диана Димитрова

ТРУДНО Е ДА БЪДЕШ РАЗЛИЧЕН

Стефанка Пампорова

ЛИДЕР В ИНОВАЦИИТЕ

Гергана Петрова

КОМПЮТЪРНА ГРАФИКА В МАТЕМАТИЧЕСКА ГИМНАЗИЯ

Румен Манолов, Ваня Шипчанова

Книжка 4
ГРАФИЧЕН МЕТОД ЗА РЕШАВАНЕ НА УРАВНЕНИЯ

Информационните технологии – инструментариум за решаване на математически проблеми

Книжка 3
УЧИЛИЩЕН МЕДИАТОР – ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО И РЕАЛНОСТ

Марина Николова Бисерка Михалева

ТЕМАТА ЗА ПРИЯТЕЛСТВОТО И ОБЩУВАНЕТО

Детелина Георгиева Христова

Книжка 2
СЪЩНОСТ И ПОЛЗИ ОТ CLIL ОБУЧЕНИЕТО

Иванка Пукнева, Людмила Рижук

СТЪПАЛАТА

Митко Кунчев

НЕ САМО С ЛИНИЙКА И ПЕРГЕЛ

Боряна Куюмджиева

Книжка 1
2016 година
Книжка 6
СПОРТ ЗА КРАСОТА И ЗДРАВЕ

Маргарита Врачовска, Мария Маркова

„БРЕЗИЧКА“ ДИША

Иванка Харбалиева

ДА ИГРАЕМ ЗАЕДНО

Маруся Обретенова

ПОСЛАНИЦИ НА ЗДРАВЕТО

Ученически съвет и IX , IX , X клас Консултанти: Валерия Димова и Цецка Вълкова – учители по биология и здравно образование и география и икономика

ЗАЩО МЕДИАЦИЯ?

Татяна Дронзина, Бисерка Михалева

АСТРОПАРТИ

Радка Костадинова

ДА СИ УЧИТЕЛ

Катя Димитрова

Книжка 5
ПЕТ МИНУТИ СТИГАТ ДА СТАНЕШ ЖУРНАЛИСТ

Дарина Стайкова Хаджийска

ИНДИЙСКИ ПРИКАЗКИ

Марияна Хаджийска

ЧИТАЛИЩЕТО КАТО КЛАСНА СТАЯ

Станимира Никова

Книжка 4
Книжка 3
ПРЕДПРИЕМАЧЕСКИ УМЕНИЯ

Албена Вуцова, Емил Митов

КАНИМ ТЕАТЪРА НА УРОК ПО РУСКИ ЕЗИК

Розалина Димитрова, Румяна Тодорова

Книжка 2
КЛАСНА СТАЯ НА БЪДЕЩЕТО

Даниела Самарджиева, Тихомира Нанева

В ПОДКРЕПА НА EPALE В БЪЛГАРИЯ

Валентина Дейкова

ENTER INTERNATIONAL STUDY WEEK IN VIENNA, AUSTRIA

Daniela Atanasova, Nedyalka Palagacheva

THE SCHOOL IN THE GLOBAL VILLAGE

Svetlana Kalapisheva, Nikolina Koinarska

Книжка 1
2015 година
Книжка 6
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2

Книжка 1
2014 година
Книжка 6
ЕЛЕКТРОННО ОБУЧЕНИЕ И КОМПЮТЪРЕН ДИЗАЙН (CAD) НА ПОДВЪРЗИИ

Росен Петков, Елица Личева, Даниела Атанасова

ПРАЗНИК НА СЛОВОТО

Трудни са времената, в които живеем. Увлечени в борбата за насъщния, притиснати от неизвестността и несигурното, утре забравяме за онази, друга- та храна, която е необходима за духа, която храни душата. Децата ни също но- сят своя кръст, лутат се, търсейки път, а ние, възрастните, често не можем да им помогнем . Не искам да влизам в полемиката с философите кое e по-важно

Книжка 5
ACTIVATING METHODS AND SOCRATIC DIALOGUE

Jan-Willem Noom, Ard Sonneveld

Книжка 4
LEARNING TO GIVE POWER TO THE PEOPLE: COMPETENCES FOR STUDENTS AND YOUNG PROFESSIONALS*

Jeroen de Vries, Frans van den Goorbergh 1. Public Participation in Planning Projects Public participation in the Netherlands is a crucial issue because the public is becoming more aware of their right to infl uence policies, design, management and maintenance. Furthermore the national and local governments have a policy to stimulate public participation to enhance maintenance and development of urban open space. In the aftermath of the credit crunch local authorities and project developers

ЦЕРН – ЕДНА СБЪДНАТА МЕЧТА

Свежина Димитрова

Книжка 3
Книжка 2
ENVIRONMENT AND INNOVATION

Tonya Georgieva

ENTER IN BULGARIA - DIFFERENT APPROACH AND NEW HORIZON

An interview with Jan-Willem Noom, Vice-President of ENTER

Книжка 1
КАК ДА РАЗБИРАМЕ ПОВЕДЕНИЕТО НА ДЕТЕТО ПРЕДИЗВИКАТЕЛНО ПОВЕДЕНИЕ

Звездица Пенева-Ковачева Как да разбираме поведението на дететою Част от ключовите професионални компетенции в педагогическата работа са свързани с умението да разбираме поведението на детето, демонстрирано тук и сега. Разбирането му от страна на педагога означава да си отговорим на въпросите: защо се проявява това поведение, каква е причината за него, как да повлияем на детето така, че ако поведението е нежелано, повече да не се прояви... Въпроси, които си задаваме всеки път, когато сме

ЕФЕКТИВНА НАМЕСА ОТ СТРАНА НА ВЪЗРАСТНИТЕ ПРИ АГРЕСИВНО ПОВЕДЕНИЕ НА ДЕЦАТА

Генадий Матвеев В някои случаи при проява на детска агресия се налага незабавна намеса от страна на възрастните. Този вид намеса цели намаляване или избягване на агресивното поведение в конфликтни и напрегнати ситуации. За по-голям ефект на въздействие срещу агресивното поведение на детето предлагаме ня- колко съвета както към педагозите, така и към родителите. Следващите няколко правила и техники за намеса позволяват при конфликт- на ситуация да се открие позитивен начин за разрешаванет

2013 година
Книжка 6
THE NEW EU PROGRAMME ERASMUS+

Androulla Vassiliou Doris Pack

Книжка 5
ECO BUILDING BECOMES A WINDOW TO KNOWLEDGE

To know not only how to grow a fl ower, but also – where to place it

Книжка 4
Книжка 3
П О К А Н А

На 29 май 2013 г. от 10.00 ч. в БТА ще бъде представен проект BG051РО001-7.0.07 - 0029 „Приложение на ИКТ в образованието –

Книжка 2
Книжка 1
2012 година
Книжка 6
ПРОФЕСИОНАЛНО ОБРАЗОВАНИЕ

ЕDUСATIONAL JOURNAL 14, 2012

Книжка 5
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ Министър на образованието, младежта и науката Д

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН РЕКТОР, УВАЖАЕМИ ПРЕПОДАВАТЕЛИ И СТУДЕНТИ, Приемете сърдечните ми поздрави във връзка със знаменателната годишнина – 90 години от създаването на ВТУ „Тодор Каблешков“, първото специализирано висше

Книжка 4
АСПЕКТИ НА ПРОДЪЛЖАВАЩО ОБРАЗОВАНИЕ НА УЧИТЕЛИ ПО ПРИРОДНИ НАУКИ

(резултати от проучване мнението на учители за интегриране на ин- формационни и комуникационни технологии в обучението)

ПРОФЕСИОНАЛНА ГИМНАЗИЯ ПО СТРОИТЕЛСТВО И АРХИТЕКТУРА ГРАД ПАЗАРДЖИК

Професионална гимназия по строителство и архитектура – град Пазар-

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
РЕЙТИНГИ, ИНДЕКСИ, ПАРИ

Боян Захариев

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.