Професионално образование
Вход / Регистрация

2017/2, стр. 219 - 226

LET’S CATCH THE GOLD FISH! МЕСТА ЗА УЧЕНЕ

Резюме:

Ключови думи:

LET’S CATCH THE GOLD FISH! МЕСТА ЗА УЧЕНЕ

Вяра Гунева
Профилирана математическа гимназия „Баба Тонка“ – Русе

Въведение. Метафората за златната рибка е вдъхновяваща в контекста на съвременните тенденции в образованието не само в Европа, но и в целия свят. При проучване на учебното съдържание на основните училища във Великобритания ще ни направи впечатление, че заниманията с подрастващите (10 – 14 год.) са съобразени с необходимостта им от партньорство с възрастните. Родителският авторитет (със съпътстващата грижа и нежност) неусетно се заменя с авторитета на учителя. Този деликатен преход се осъществява, като се осигури възможността най-предпочитаните детски дейности да се преживяват извън дома, по време на учебния процес. Ако в България приемем основното образование за етап, в който не просто се развива грамотност, но учениците трябва най-вече да се мотивират за ученето, то бихме постигнали стандарта на образователните лидери – Великобритания, Холандия и др. Експлоатирането на нови физически пространства се счита за особено стимулиращо образователните резултати средство, особено при ученици на възраст 10 – 14 год. Педагогът Сам Келеер описва как един следобед, в който учениците извършват дейности, на които се наслаждават (като риболов и катерене), може да подобри техните резултати по всички предмети. Естествено, в тези занимания на открито е вграден и материал, заложен в учебното съдържание по природни науки или математика. Докладът от кръглата маса, проведена с тема „Класната стая на XXI век: къде са най-добрите места за учене?“, обобщава:

– ученето не трябва да е ограничено в класната стая – то може да се случи навсякъде;

– страхът на училищата от инспектората по образование в Англия (Ofsted – the Office for Standards in Education) може да попречи на експериментирането;

– изисква се силно водачество, за да се помогне на училищата да се реновират;

– водачите не трябва да се страхуват от поемането на ерудирани рискове.

Изложение. Aнкета, проведена през 2014 г., регистрира отношението и нагласите на учениците към културните институти – художествена галерия и музей. Анкетирани са четири класа: два класа ученици от основно училище в Шефилд (Stradbroke School – Sheffield, UK) и 2 класа от ОУ „Иван Вазов“ –Русе, на възраст 11 год. Анкетирането в Шефилд се осъществи с помощта на Фил Бъджел – главен образователен консултант в Education Leadership.co.uk и бивш образователен експерт към градския съвет на Шефилд. От 2005 г. г-н Бъджел е чест гост преподавател в МГ „Баба Тонка“ – Русе, като основно консултира дванадесетокласници, избрали да продължат висшето си образование във Великобритания.

Градовете са подбрани по следните критерии: да имат местни музеи и художествени галерии; да не са в пряка близост до столици; да са в България и в страна с развита музейна педагогика.

Целта на анкетата е да отрази:

– предпочитанията на учениците на възраст 10 – 14 год. за учене във и извън училище; съществува ли приемане на музея и галерията като алтернативно пространство за забавление и учене;

– какви са нуждите на децата в тази възраст;

– предпочитанията на учениците с кого и как да прекарват свободното си време.

Какво е музеят?а)б)скучно мястоколекцияот спомениобществе-на институцияи забавлениемясто за ученег)в)важна

Фигура 1

На фигура 1 се вижда, че за повече от 20 % от анкетираните ученици в Шефилд музеят е място, на което те не се забавляват и определят като скучно. В причините за тяхното мнение трябва да изключим, че тези ученици не познават музейнообразователните програми (повечето са отговорили, че са чести посетители), следователно приемаме, че все още няма подходящи атракции за техния тип възприятия. Още повече че през последните 10 години в Англия се развиват поредица проекти, като „Вдъхновяващо учене за всички“, които насърчават образователните и развлекателните програми в музеи, галерии, библиотеки. В България не съществува толкова устойчива програма, която да ангажира детето, не се предлагат работни листове при посещение, рядкост са и работилниците в музеи и галерии и въпреки това българският ученик не посочва музея като скучно място. Около 60 % от българските ученици изразяват мнение, че това е важна обществена институция. Бихме предположили, че това сочи реална отдалеченост и учениците не припознават музеите и галериите като пространства, в които могат да прекарват свободното си време. Тези институции се приемат като територия на „възрастните“. За разлика от българските ученици около 55 % от връстниците им в Шефилд определят музея като място за учене и забавление. За повече от половината анкетирани във Великобритания преживяванията, които са имали в културните институции, могат да бъдат съчетание между образование и удоволствие.

Колкодишнопосещаваммузей или галерия?а)единб)в)два до три пътисамо при откри-ване на новапътиго-експозицияповечеотг)пътитри

Фигура 2

За да се установи причината учениците да определят едно място за забавно, интригуващо или за скучно, трябва да се установи честотата на посещенията им. Мненията могат да се градят върху познание или точно обратното

– просто върху абсолютно непознаване на обекти от реалността. При децата на тази възраст лесно може да се чуе определението „Много глупаво!“ или „Скучно!“ за дейности, които никога не са преживели.

Освен това трябва да се има предвид, че дори възрастните посетители градят отношение и мнение според моментното си емоционално състояние. За да се анализира фигура 1, трябва да се обърне внимание дали инцидентно, или редовно е посещението на учениците в културните институти. Както се вижда от фигура 2, около 32 % от учениците от Шефилд сочат, че им се случва средно един път годишно да посетят музей или галерия. Можем да приемем, че част от учениците, които са дали този отговор, се покриват с онези, посочили във фигура 1, че е „скучно място“.

Изненадващи са отговорите на около 43% от българските ученици, които сочат, че от 2 до 3 пъти годишно посещават музеи и галерии, а 39% определят посещенията си за по-чести от 3 пъти в годината. Това прави висок процент посетителски интерес за България – около 80%, сравнен с Англия, който е около 66 %.

Задаваме си въпроса: защо само 14% от българските ученици намират музеите и галериите за места, на които могат да учат, забавлявайки се, или да се забавляват, докато учат? Честите им посещения не създават ли нагласа у тях за припознаване на едно трето пространство (между училището и дома) за игра със съученици и приятели, за общи познавателни преживявания с родителите? Тези резултати могат да се обяснят отчасти, като се регистрират очакванията на учениците (фигура 3).

Задамибъдеин-тересноивам да има повече:галериите,музеитеочак-а)б)в)атракциилакомствавматериализа игравреме, коетода споделяс родителите сиг)

Фигура 3

На този въпрос голяма част от анкетираните ученици са посочили повече от една алтернатива.

Ниският процент при припознаване на музея като пространство за учене и игра за детето в България се обяснява с неразвитите аниматорски програми и атракции. С въпрос 3 се регистрират нуждите на учениците на тази възраст. Около 86 % от българските ученици сочат, че очакват в музеите да има атракции, а останалите 14% биха желали това да бъде времето, в което реализират преживявания с родителите си. Изключително важна би се оказала подобна статистика, защото точно това е времето, в което тийнейджърите се опитват да се отделят от зависимостта си от родителите. Някои могат да го направят, но други все още не са готови да заменят грижата и безрезервната обич с приятелското присъствие.

Предвид особеностите на тази психофизическа зависимост музейните педагози в САЩ и Западна Европа развиват два основни типа образователни инструменти – едните са съобразени със семейните посещения (“Q and A” card – Family guide), където се акцентира на удоволствието на детето да преживява с родителя откривателство (през почивните дни). Другите програми са интерактивни, в които учениците могат да развиват и демонстрират своите културни компетентности. Те са определени от социалната функция на музеите.

При английските ученици се забелязва едно почти еднакво процентно разпределение на всички посочени алтернативи за стимулиране на посетителския интерес. Най-любопитен е процентът (общо 35%), който сочи, че очакванията им са свързани с консумирането на лакомства в музеите и галериите. В същата анкета, проведена само една година по-рано в Русе (през 2013 г.) в ОУ „Ив. Вазов“ с ученици на същата възраст, лакомствата бяха посочени като основен стимул музеите да са желани места за посещение. Само една година по-късно (2014 г.) българските ученици не очакват културните институти да изглеждат като „сладкарници“. Макар да е установено и въведено като тонизиращо средство (лимонада в детския образователен пакет) в музея „Ван Гог“ в Амстердам, това не е обичайна практика за стимулиране познавателния интерес.

Предпочитампосещавам галериитеили музеите с:а)родителб)в)учителсъученициили приятелида

Фигура 4

На фигура 4 са обобщени предпочитанията на учениците за споделени преживявания при посещението в музей или художествена галерия. Забелязват се почти еднакви предпочитания при българските и при английските ученици.

Най-голям процент (65 – 68%) предпочитат да посещават музеите и галериите в компанията на приятели и съученици. Трябва да се отбележи, че анкетираните са посочили повече от една алтернатива. Често в отговорите им е отбелязана най-предпочетена комбинация – а) и в). Между 6 и 8 % са учениците, които желаят да посетят културен институт с учител (най-нисък процент). Интересен факт е, че след интервюта на същите ученици от българското училище се оказва, че посещенията им в музей или художествена галерия се изчерпват с плануваните от учителя по изкуство или история по време на учебната година. Някои ученици признават факта, че до момента не им се е случвало, дори при екскурзия в друг град или чужбина с родителите, да посетят музей. (След лекция в Етнографския музей в Русе, 2014 г., момченце от пети клас сподели, че за първи път посещава музей и е изключително впечатлено. Попита кога ще бъде следващото посещение и че ще доведе и родителите си да разгледат сбирката.)

Заключение. Предпочитанията на учениците за посещение на музей или галерия в компанията на връстници или родители могат да определят цялостната стратегия при бъдещо развитие на дидактически инструменти. Те трябва да са ориентирани към посещения, които не включват активната роля на обучител. За да се развие ново отношение към културните институти в България, е необходимо да се остави детето самї да открива обектите на познавателния си интерес. В това отношение фронталните беседи трябва задължително да се заменят с игровия подход, да се развият работни листове, при които детето може да определя собствения си ритъм на концентрация и почивка. Да се превърне музеят в предпочитано интелектуално, емоционално и духовно пространство, е въпрос на подмяна на неефективната директна дидактика с хуманитарния подход.

Свидетелство за ефективен резултат от учене в извънучилищна среда може да бъде по-долу илюстрираният урок на езерото. На сайта на Stradbroke School – Sheffield, UK, е документиран един от най-вдъхновяващите уроци през учебната година. Почти уловили златната рибка, ученици и учители изграждат връзка помежду си, която по-скоро сакрализира ученето като процес и го приближава до мистичните инициации от древността. Този характер на ученето би вдъхновил всеки подрастващ. Развитие и съизмерване с връстници сред природата, прилагане на практически умения, използване на академични знания в реална среда – всички подходи стимулират ново отношение към ученето и определят по-високите образователни резултати.

NOTES / БЕЛЕЖКИ

1. Hein, George E. Museums: Places of Learning (Professional Practice Series)

2. http://www.theguardian.com/teacher-network/2013/may/14/best-places-forlearning-21st-century-classroom

3. http://www.stradbrokeprimary.uk/

Приложение 1.

Две илюстрации на ученици от училището, в което е проведена анкетата в Шефилд, Великобритания.

2025 година
Книжка 1-2
2024 година
Книжка 5-6
Книжка 4
Книжка 2-3
ДА НАВЛЕЗЕМ В НАУКАТА С ИГРИ

Д-р Стефан Петров

Книжка 1
2023 година
Книжка 6
ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЕЛЕКТРОННИТЕ ОБРАЗОВАТЕЛНИ РЕСУРСИ В ИНTЕРДИСЦИПЛИНАРНИТЕ STEM УРОЦИ

Д-р Емилия Лазарова , Веселина Иванова , Ирина Костадинова , Анета Кинева , Георги Йорданов

Книжка 5
Книжка 4
SCHOOL LEADERSHIP

Dr. Phil Budgell

Книжка 3
ИЗКУСТВЕНИЯТ ИНТЕЛЕКТ В ЗДРАВНИЯ PR

Гергана Дончева Янков

Книжка 2
Книжка 1
NOT SO MUCH AN AXIOMATIC SYSTEM, MORE A TAXONOMY OF EDUCATIONAL OBJECTIVES

Phil Budgel , Mitko Kunchev Education Leadership Consultancy – Sheeld (UK) Ruse (Bulgaria)

2022 година
Книжка 6
Книжка 5
CREATIVE REFLECTION

Eng. Janneke Camps

Книжка 4
STEM В КЛАСНАТА СТАЯ

(Ролята на технологиите и играта като част от образователния процес) Ива Григорова

Книжка 3
ПРИЛАГАНЕ НА PERMA МОДЕЛ В ИНОВАТИВЕН STEM ПРЕДМЕТ „КОСМИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ“

Михаил Бориславов Ненов, Севил Юсуф Иванова, Грета Димитрова Стоянова, Таня Маркова Сребрева

ПАНАИР НА НАУКАТА

Грета Стоянова

Книжка 2
THE CURRICULUM

Phil Budgell

Книжка 1
ТРУДНО ЛИ Е ПОРАСТВАНЕТО В ИСТОРИЯТА

Иво Точевски, д-р Бистра Таракова

2021 година
Книжка 6
Книжка 5
ПРОУЧВАНЕ НАГЛАСИТЕ НА УЧИТЕЛИТЕ ОТ НАЧАЛЕН ЕТАП ОТНОСНО ЗДРАВНОТО ОБРАЗОВАНИЕ НА УЧЕНИЦИТЕ

Доц. Ивайло Прокопов, доц. Мирена Легурска, гл. ас. Весела Мирчева

Книжка 4
БЪЛГАРСКА АДАПТАЦИЯ НА ВЪПРОСНИКА ЗА ИЗМЕРВАНЕ НА ДИСТРЕС НА ИДЕНТИЧНОСТТА

доц. д-р Ева Папазова , доц. д-р Маргарита Бакрачева

МОТИВАЦИЯ ЧРЕЗ СЪЗДАВАНЕ НА ЧУВСТВО ЗА ПРИНАДЛЕЖНОСТ

Възможните пътища за успешна реализация Бистра Григорова

Книжка 3
Книжка 2
НАПРЕД КЪМ СЛЕДВАЩАТА МИСИЯ

Милена Маринова-Димитрова

Книжка 1
БИО- И ЕКОПРОДУКТИ

Християна Янкова

2020 година
Книжка 6
БИНАРНИЯТ УРОК РАЗКРИВА ВРЪЗКАТА МЕЖДУ ИСТОРИЯ И ПРАВО

Евдокия Любомирова, Николина Димитрова

Книжка 5
СТАТИСТИЧЕСКА ИЗВАДКА ОТ ПРОВЕДЕНО ИЗСЛЕДВАНЕ ПО НАУЧЕН ПРОЕКТ ЗА ПРОЯВИТЕ НА АГРЕСИВНОСТ И ДЕПРЕСИЯ НА СТУДЕНТИ

Анжелина Янева, Елица Стоянова, Марияна Алберт, Бояна Митрева, Валерия Луканова, Таня Гавраилова

Книжка 4
ЗЛАТНОТО СЕЧЕНИЕ НА ЗЛАТНАТА МАСКА

Денис Сираков, Мариета Сиракова, Николай Сираков

ПРИЛОЖЕНИЕ НА ПРОФИЛЕН ПОДХОД ПРИ НАСОЧВАНЕ НА УЧЕНИЦИ ЗА ВКЛЮЧВАНЕ В ОБРАЗОВАТЕЛНАТА СИСТЕМА

Мария Георгиева, Мая Рогашка, Петя Йорданова, Деница Русева, Емилия Кожухарова, Златомира Михайлова, Петя Георгиева

КАПСУЛА НА ВРЕМЕТО

Йозлем Искренова

УЧИТЕЛЯТ ДНЕС

Надежда Иванова

Книжка 3
ИГРОВИЗАЦИЯТА – УСПЕШЕН МЕТОД ЗА ОБУЧЕНИЕ В ЧАСОВЕТЕ ПО БИОЛОГИЯ И ЗДРАВНО ОБРАЗОВАНИЕ

Мария Веселинска, Атанасия Илиева, Александра Манасиева, Любен Новоселски

ДОБРИ ПРАКТИКИ

Марияна Великова, Пепа Атанасова

STEM УРОЦИТЕ, КОИТО ПРОВЕЖДАМЕ

Мария Велкова, Тодор Добрев

КРЕАТИВНИЯТ УЧИТЕЛ – НАЙ-ЦЕННАТА ИНОВАЦИЯ

Марияна Великова, Станимира Желязкова

Книжка 2
Книжка 1
ПРИКАЗКА ЗА ЕДНО ГОЛЯМО УЧИЛИЩЕ В ЕДНО МАЛКО ГРАДЧЕ

Ана Боргоджийска, Павлина Плачкова

ПОСТИГАНЕ НА БАЗОВА ГРАМОТНОСТ НА УЧЕНИЦИТЕ ОТ II КЛАС

Даниела Говедарска, Мария Котова, Ивелина Масалджийска

ГОЛЯМОТО ПРИКЛЮЧЕНИЕ, НАРЕЧЕНО ДИКТОВКА

Ангелина Генчева, Мая Драгоева

КАК УЧИЛИЩЕН ДВОР В ГРАД РАКОВСКИ СТАНА ЛЮБИМО МЯСТО ЗА ИГРИ, УЧЕНЕ И ОТДИХ

Ана Боргоджийска, Янка Арлашка, Ивана Лесова, Ани Димитрова

ДОБРИ ПРАКТИКИ В ПРЕПОДАВАНЕТО

Милена Лесова, Моника Даржалиева-Косова

УЧИЛИЩЕ НА РАДОСТТА

Павлина Плачкова, Кремена Алексиева

ПЪТЯТ НА ЕДНА МЕЧТА

Люба Сергева

2019 година
Книжка 6
Книжка 5
ЦЕРН – ЕДНА СБЪДНАТА МЕЧТА

Свежина Димитрова, Зорница Захариева

ДУАЛНОТО ОБУЧЕНИЕ – МИРАЖ ИЛИ РЕАЛНОСТ, РЕАЛНОСТ И ПЕРСПЕКТИВА

Мария Георгиева, Надежда Илиева, Петя Йорданова

ГОРАТА – ОЧАРОВАНИЕТО НА ЖИВОТА

Елена Милчева, Игнат Игнатов, Венетка Илиева, Иринка Христова

БАЛКОНЪТ – МОЯТА ГРАДИНА

Деница Русева, Дарина Кирчева, Емилия Кожухарова, Марина Борисова

ПРОГРАМА „ЕРАЗЪМ+“ – СТИМУЛ ЗА УЧЕНЕ ПРЕЗ ЦЕЛИЯ ЖИВОТ

Даниела Мантарова, Станислава Анастасова

Книжка 4
ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ МЕЖДУ ЕКИПИТЕ ЗА ПОДКРЕПА ЗА ЛИЧНОСТНО РАЗВИТИЕ С РОДИТЕЛИ НА УЧЕНИЦИ СЪС СПЕЦИАЛНИ ОБРАЗОВАТЕЛНИ ПОТРЕБНОСТИ

Maрия Стефанова, Пламена Желева, Миглена Стоева Мария Георгиева, Мая Рогашка, Живка Дойчева

КОГАТО УРОКЪТ ЗАПОЧНА…

Ивелина Стамболийска

Книжка 3
СТАТИСТИКА ЧРЕЗ ВЪВЕЖДАНЕ НА ИКТ

Магдалена Каменарова

Книжка 2
Книжка 1
РАЗВИТИЕ НА ТОЛЕРАНТНОСТ ЧРЕЗ СПОРТ

Татяна Янчева, Ина Владова

КАК СЪВРЕМЕННИТЕ РОДИТЕЛИ ОБЩУВАТ С ДЕЦАТА СИ? ПОЗИТИВНИ МЕТОДИ ЗА ВЪЗПИТАНИЕ

Мария Георгиева, Мая Рогашка, Живка Дойчева, Златомира Михайлова

УЧРЕДЯВАНЕ НА КОМИТЕТ „БАБОЛАНДИЯ“

Йоанна Димитрова, Рая Енчева

КУКЕРИ

Йоанна Димитрова, Радина Стоянова

ДЕЦАТА – НАШЕТО БЪДЕЩЕ

Йоанна Димитрова, Мария Кузманова

CONTENT AND LANGUAGE INTEGRATED LEARNING (CLIL)

Надежда Алексиева

2018 година
Книжка 6
НОВИ ПРАКТИКИ В ОБУЧИТЕЛНИЯ ПРОЦЕС

Генка Георгиева, Маргарита Гиргинова

ЩАДЯЩА ПРОЦЕДУРА ПРИ РАЗПИТ НА ДЕЦА

Фахредин Фаредин Молламехмед

Книжка 5
КОИ СА НАЙ-ЕФЕКТИВНИТЕ ПРЕПОДАВАТЕЛСКИ МЕТОДИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО ПРИРОДНИ НАУКИ

(И по-големият броя учебни часове означава ли непременно по-високи резултати – по данни на PISA 2015)

SEO И МЕТОДИ ЗА АНАЛИЗ – ТЕНДЕНЦИИ ПРЕЗ 2018

Ивайло Димитров, Слави Димитров

УСПЕШНИ ПЕДАГОГИЧЕСКИ ПРАКТИКИ В ОБЛАСТТА НА ИНТЕРКУЛТУРНОТО ОБРАЗОВАНИЕ

(Описание на педагогически практики) Стойна Делчева

Книжка 4
КАДРОВАТА КРИЗА В ОБРАЗОВАНИЕТО

Свежина Димитрова, Мария Нестерова, Галина Германова

ПОЛОВИ РАЗЛИЧИЯ И ПОЛОВИ РОЛИ

Владимира Иванова

УЧЕБНА ПРОГРАМА ЗА ОБУЧЕНИЕ ПО ГЕОГРАФИЯ И ИКОНОМИКА

(Допълнителна подготовка – профил „Икономическо развитие“, VІІІ клас)

ДОБРИ ПРАКТИКИ И НОВИ ФОРМИ ЗА ЗАНИМАНИЯ ПО ИНТЕРЕСИ И ИЗЯВА НА ДЕЦАТА И УЧЕНИЦИТЕ

(Организиране и провеждане на литературен конкурс от ученици)

Книжка 3
ИЗСЛЕДВАНИЯ, СВЪРЗАНИ С КОНСТАНТАТА НА КАПРЕКАР

Петко Казанджиев, Мартин Иванов, Цеца Байчева, Кинка Кирилова-Лупанова

Книжка 2
АНАЛИЗ НА ЕПИЧЕСКА ТВОРБА

Марияна Георгиева

УЧИЛИЩЕ НА РАДОСТТА

Веселина Тонева

ЕКОЛОГИЧНА ЕКСПЕДИЦИЯ „ДА ПАЗИМ ПРИРОДАТА!“

Татяна Болградова Красимира Мишкова

Книжка 1
В ПАМЕТ НА ПРОФ. МАРИАНА ГЕНЧЕВА

Преди една година внезапно ни напусна проф. д-р инж. Мариана Генчева. Редакционната колегия на сп. „Професионално образование“ и колегиите по

ОБУЧЕНИЕТО КАТО ВЪЗМОЖНОСТ

Диана Илиева-Атанасова

КЪМ РОДИТЕЛИТЕ

(Из педагогическите търсения на една майка)

ДЕТСКА ЕКОАКАДЕМИЯ

Диана Димитрова

ЕДИН ОБИКНОВЕН ДЕН В УЧИЛИЩЕ

Диана Димитрова, Светлана Бозова, Кина Невенова

ДРЕВНИ ОБРЕДИ И СЪВРЕМЕННИ ПУБЛИЧНИ ПРАКТИКИ

Диана Димитрова, Мариана Чаушева, Силвия Кейванова

СЪХРАНИ БЪЛГАРСКОТО

Мариана Чаушева

АНЕКДОТИ ОТ УЧИЛИЩНИЯ ЖИВОТ

Педагогически екип

2017 година
Книжка 6
ЩАСТЛИВИ И ЗДРАВИ ЗАЕДНО

Гергана Петрова, Анета Русева

ЕК ПРИЕМА ИНИЦИАТИВА ЗА НАСЪРЧАВАНЕ НА ЧИРАКУВАНЕТО В ЕВРОПА

Генерална дирекция „Заетост, социални въпроси и приобщаване“

Книжка 5
УПРАВЛЕНИЕ НА ПРОМЕНИТЕ

Диана Димитрова

ПЕДАГОГИЧЕСКИ ЕТЮДИ

Диана Димитрова

ТРУДНО Е ДА БЪДЕШ РАЗЛИЧЕН

Стефанка Пампорова

ЛИДЕР В ИНОВАЦИИТЕ

Гергана Петрова

КОМПЮТЪРНА ГРАФИКА В МАТЕМАТИЧЕСКА ГИМНАЗИЯ

Румен Манолов, Ваня Шипчанова

Книжка 4
ГРАФИЧЕН МЕТОД ЗА РЕШАВАНЕ НА УРАВНЕНИЯ

Информационните технологии – инструментариум за решаване на математически проблеми

Книжка 3
УЧИЛИЩЕН МЕДИАТОР – ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО И РЕАЛНОСТ

Марина Николова Бисерка Михалева

ТЕМАТА ЗА ПРИЯТЕЛСТВОТО И ОБЩУВАНЕТО

Детелина Георгиева Христова

Книжка 2
СЪЩНОСТ И ПОЛЗИ ОТ CLIL ОБУЧЕНИЕТО

Иванка Пукнева, Людмила Рижук

СТЪПАЛАТА

Митко Кунчев

НЕ САМО С ЛИНИЙКА И ПЕРГЕЛ

Боряна Куюмджиева

Книжка 1
2016 година
Книжка 6
СПОРТ ЗА КРАСОТА И ЗДРАВЕ

Маргарита Врачовска, Мария Маркова

„БРЕЗИЧКА“ ДИША

Иванка Харбалиева

ДА ИГРАЕМ ЗАЕДНО

Маруся Обретенова

ПОСЛАНИЦИ НА ЗДРАВЕТО

Ученически съвет и IX , IX , X клас Консултанти: Валерия Димова и Цецка Вълкова – учители по биология и здравно образование и география и икономика

ЗАЩО МЕДИАЦИЯ?

Татяна Дронзина, Бисерка Михалева

АСТРОПАРТИ

Радка Костадинова

ДА СИ УЧИТЕЛ

Катя Димитрова

Книжка 5
ПЕТ МИНУТИ СТИГАТ ДА СТАНЕШ ЖУРНАЛИСТ

Дарина Стайкова Хаджийска

ИНДИЙСКИ ПРИКАЗКИ

Марияна Хаджийска

ЧИТАЛИЩЕТО КАТО КЛАСНА СТАЯ

Станимира Никова

Книжка 4
Книжка 3
ПРЕДПРИЕМАЧЕСКИ УМЕНИЯ

Албена Вуцова, Емил Митов

КАНИМ ТЕАТЪРА НА УРОК ПО РУСКИ ЕЗИК

Розалина Димитрова, Румяна Тодорова

Книжка 2
КЛАСНА СТАЯ НА БЪДЕЩЕТО

Даниела Самарджиева, Тихомира Нанева

В ПОДКРЕПА НА EPALE В БЪЛГАРИЯ

Валентина Дейкова

ENTER INTERNATIONAL STUDY WEEK IN VIENNA, AUSTRIA

Daniela Atanasova, Nedyalka Palagacheva

THE SCHOOL IN THE GLOBAL VILLAGE

Svetlana Kalapisheva, Nikolina Koinarska

Книжка 1
2015 година
Книжка 6
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2

Книжка 1
2014 година
Книжка 6
ЕЛЕКТРОННО ОБУЧЕНИЕ И КОМПЮТЪРЕН ДИЗАЙН (CAD) НА ПОДВЪРЗИИ

Росен Петков, Елица Личева, Даниела Атанасова

ПРАЗНИК НА СЛОВОТО

Трудни са времената, в които живеем. Увлечени в борбата за насъщния, притиснати от неизвестността и несигурното, утре забравяме за онази, друга- та храна, която е необходима за духа, която храни душата. Децата ни също но- сят своя кръст, лутат се, търсейки път, а ние, възрастните, често не можем да им помогнем . Не искам да влизам в полемиката с философите кое e по-важно

Книжка 5
ACTIVATING METHODS AND SOCRATIC DIALOGUE

Jan-Willem Noom, Ard Sonneveld

Книжка 4
LEARNING TO GIVE POWER TO THE PEOPLE: COMPETENCES FOR STUDENTS AND YOUNG PROFESSIONALS*

Jeroen de Vries, Frans van den Goorbergh 1. Public Participation in Planning Projects Public participation in the Netherlands is a crucial issue because the public is becoming more aware of their right to infl uence policies, design, management and maintenance. Furthermore the national and local governments have a policy to stimulate public participation to enhance maintenance and development of urban open space. In the aftermath of the credit crunch local authorities and project developers

ЦЕРН – ЕДНА СБЪДНАТА МЕЧТА

Свежина Димитрова

Книжка 3
Книжка 2
ENVIRONMENT AND INNOVATION

Tonya Georgieva

ENTER IN BULGARIA - DIFFERENT APPROACH AND NEW HORIZON

An interview with Jan-Willem Noom, Vice-President of ENTER

Книжка 1
КАК ДА РАЗБИРАМЕ ПОВЕДЕНИЕТО НА ДЕТЕТО ПРЕДИЗВИКАТЕЛНО ПОВЕДЕНИЕ

Звездица Пенева-Ковачева Как да разбираме поведението на дететою Част от ключовите професионални компетенции в педагогическата работа са свързани с умението да разбираме поведението на детето, демонстрирано тук и сега. Разбирането му от страна на педагога означава да си отговорим на въпросите: защо се проявява това поведение, каква е причината за него, как да повлияем на детето така, че ако поведението е нежелано, повече да не се прояви... Въпроси, които си задаваме всеки път, когато сме

ЕФЕКТИВНА НАМЕСА ОТ СТРАНА НА ВЪЗРАСТНИТЕ ПРИ АГРЕСИВНО ПОВЕДЕНИЕ НА ДЕЦАТА

Генадий Матвеев В някои случаи при проява на детска агресия се налага незабавна намеса от страна на възрастните. Този вид намеса цели намаляване или избягване на агресивното поведение в конфликтни и напрегнати ситуации. За по-голям ефект на въздействие срещу агресивното поведение на детето предлагаме ня- колко съвета както към педагозите, така и към родителите. Следващите няколко правила и техники за намеса позволяват при конфликт- на ситуация да се открие позитивен начин за разрешаванет

2013 година
Книжка 6
THE NEW EU PROGRAMME ERASMUS+

Androulla Vassiliou Doris Pack

Книжка 5
ECO BUILDING BECOMES A WINDOW TO KNOWLEDGE

To know not only how to grow a fl ower, but also – where to place it

Книжка 4
Книжка 3
П О К А Н А

На 29 май 2013 г. от 10.00 ч. в БТА ще бъде представен проект BG051РО001-7.0.07 - 0029 „Приложение на ИКТ в образованието –

Книжка 2
Книжка 1
2012 година
Книжка 6
ПРОФЕСИОНАЛНО ОБРАЗОВАНИЕ

ЕDUСATIONAL JOURNAL 14, 2012

Книжка 5
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ Министър на образованието, младежта и науката Д

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН РЕКТОР, УВАЖАЕМИ ПРЕПОДАВАТЕЛИ И СТУДЕНТИ, Приемете сърдечните ми поздрави във връзка със знаменателната годишнина – 90 години от създаването на ВТУ „Тодор Каблешков“, първото специализирано висше

Книжка 4
АСПЕКТИ НА ПРОДЪЛЖАВАЩО ОБРАЗОВАНИЕ НА УЧИТЕЛИ ПО ПРИРОДНИ НАУКИ

(резултати от проучване мнението на учители за интегриране на ин- формационни и комуникационни технологии в обучението)

ПРОФЕСИОНАЛНА ГИМНАЗИЯ ПО СТРОИТЕЛСТВО И АРХИТЕКТУРА ГРАД ПАЗАРДЖИК

Професионална гимназия по строителство и архитектура – град Пазар-

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
РЕЙТИНГИ, ИНДЕКСИ, ПАРИ

Боян Захариев

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.