Професионално образование
Вход / Регистрация

2012/3, стр. 222 - 231

ИЗБОРЪТ НА ПРОФЕСИЯ – СОЦИАЛЕН И ЛИЧНОСТЕН АКТ

Резюме:

Ключови думи:

Разгледан като обществена проява, изборът на професия се обвързва с потребностите на социума. Динамиката и приоритетите в общественото развитие са това, което влияе върху скоростта и популярността за развитие на една професия. Фернандес определя избора на професия като „директивен систематичен процес, до който субектът достига след дълъг период от живота си, напълно съзнателен, в който се намесват някои познавателни фактори и мотивации, …продукт на синтеза между способностите и стремежите, от една страна, а от друга – предлаганите му от обкръжението възможности“ (Искрев, 2000). За Д. Искрев изборът на професия (кариера) е „обусловен от обществото процес, при който човек подбира от наличните възможности за професия (кариера) една от тях и на собствена отговорност взема решение за встъпване в нея“ (Искрев, 2000). Според Д. Василев и Я. Мерджанова „изборът на професия предполага осъзнаване на знанията за избирания труд и знания за самата личност, осъзнаване на обективната оценка на собствените качества и способности“ (Василев & Мерджанова, 2003). Ето защо изборът на професия не е изцяло и „чисто“ личностен акт. Той е обвързан, повлиян, социално предначертан от развитието на обществото, от икономическата ситуация и приоритети в страната, от социално-икономическия статус на самата професия, от нейния престиж, възможност за кариерно развитие. Според В. Миленкова, „когато правим анализ на професионалния избор, трябва да отчитаме не само индивидуалните предпочитания, но и тяхната връзка със социалните потребности и възможности за реализация“ (Миленкова, 1997). Личностният аспект на избора на професия има и свой ценностен характер. В зависимост от жизнените си професионални приоритети личността осъществява целенасочен избор. Както подчертава Я. Мерджанова „приоритетът“* отнема колебанията, прави те категоричен и сигурен, в този смисъл дава перспектива“ (Мерджанова, 2004). Опирайки се на тази максима, тя извежда както жизнените, така и професионалните приоритети (ценности) в професионален и персонален ракурс и конструира конкретни задания, които са включени в подготовката на студентите от педагогическото направление.

В литературата са познати различни модели, представящи съчетаването между личностния и обществения аспект при избор на професията. Един от тях е на А. В. Соловьев, за когото изборът на професия е резултат от пресичането на три области:

1. „област на професиите, съответстващи на способностите на личността;

2. област на професиите, съответстващи на потребностите на пазара на труда.

3. област на субективните желания, интереси и мечти на личността“ (по 1,75).

ЗонанаСВОБОДНИЯПРОФЕСИОНАЛЕНИЗБОРЗонаналичниспособностиЗонаналичнитеинтересиЗонанасъвпадениенаинтересииспособностиЗонанасъвпадениеналичнииобществениинтересиЗонанаобщественитепотребностиСПОСОБ-НОСТИПАЗАРИНТЕРЕС

Фигура 1. Модел за избор на професия (на А. В. Соловьев, 1979 г.)

Друг модел е този на руския автор Е. Климов (по 2, 107), който отново очертава взаимовръзката между потребностите на социума и на личността. Той описва компонентите на професионалния избор като триада ИСКАММОГА-ТРЯБВА и подчертава, че най-добрият, оптималният избор е този, който съчетава в себе си и трите страни. В елемента ИСКАМ Е. Климов включва интересите, нагласите, ценностите, желанията, стремежите, предпочитанията на личността. Това е изцяло вътрешното, личностното равнище. Вторият елемент – МОГА, е личностно-обществен, граничен и обвързан с образованието, квалификацията, знанията, уменията, компетенците и социалните компетентности на личността. Третият елемент – ТРЯБВА, е външен, обществен и в него са включват икономическите приоритети на страната и региона, изискванията на професията, нейната специфика.

ТРЯБВАМОГАИСКАМЗонанаоптималенпрофесионаленизбор

Фигура 2. Модел за избор на професия (Климов, 1987)

Д. Василев и Я. Мерджанова обръщат внимание на факта, че „стадиалността на професионалния избор кара все повече автори да говорят за перманентния смисъл на „професионално решение“ (курсивирането е на авторите), вместо за „професионален избор“ – като едно непрекъснато актуализиране на личните избори-решения„ (Василев & Мерджанова, 2003). Те представят модела на Силви Сент-Луис (Silvie St-Louis) и Марсел Виньо (Marcel Vigneault), според които съществуващата стадиалност, цикличност при взимане на професионално решение преминава през два стадия и отделни етапи.

Таблица 1. Модел на професионално решение (на S. St-Louis и M. Vigneault, 1983)

СтадииЕтапиПреходен-преценяваненаактуалнатапрофесионалнаситуация;-установяваненапрофесионалнипотребности;-определяненапрофесионалницели;-дисонансвситуацията,самопреценкатаипрофесионалнитецели;-къмадекватнорешениеипланзапостиганенаоптимизиранитепрофесионалницели.Структуриращ-преминаванеотпроектазадейносткъмосъществяванетому;-временнастабилизацияихармонизациясреда-потребности-самопреценка-цели.Преходен-анализнапроменитевсредата;-модификациянасамопреценкатавноватаситуация;-новипрофесионалнипотребности;-къмновицелииновдисонанс.

И в този модел личи обвързаността между личните и обществените по-требности, които лежат в основата на професионалните решения. Активността на личността, отражението на социалната необходимост, възможностите за коригиране на професионалните цели са силните страни, които изтъкват Д. Василев и Я. Мерджанова при анализ на представения модел.

Базиран на съвременните схващания за връзката между основните сфери в личностното развитие – семейно-битова, професионална и социална сфера, модел за професионално развитие представят А. Чикъринг (A. Chickering) и Р. Хавигърст (R. Havigurst). Той е обвързан с възрастови периоди, като на всеки един определен онтогенетичен етап личността има своите измерения, свои задачи в една от трите сфери (по-подробно виж Василев, Д. Я. Мерджанова. Теория и методика на професионалното ориентиране. С., 2003, с.79). Дениъл Левинсън (D. Levinson) формулира няколко задачи, които стоят за решаване пред младите хора в края на завършване на средното им образование, а именно:

– „свързване на мечтите с реалността, поддържане на духовността, развитие на вътрешните пластове на Азовостта;

– професионално самоусъвършенстване – предхождано от завършването на образованието, избор на професия, месторабота, утвърждаване;

– изграждане на интимни отношения – създаване на трайни връзки, собствено семейство, грижи за децата.

Те са и в основата на изграждане на идентичността“ (Стаматов & Минчев, 2003).

Специфичен модел за избор на учителска професия представя Брат Олсън (Brad Olsen), според който влизането и задържането в една професия - и по-точно учителската, е обусловено от т. нар. професионална идентичност. Както самият той подчертава, „вижданията за учителската идентичност са резултат от съчетаване на идеи от социалната психология, философията и социолингвистиката“1). Той представя холистичен модел, включващ в себе си както предишния опит на личността, така и неговото обучение и планове за кариера.

ИДЕНТИЧНОСТВУЧИТЕЛСКАТАПРОФЕСИЯПредишенпрофесионаленопит(включващработасдеца)Предишенличенопит(включващсемейство,ученичество)УсловиязавлизаневпрофесиятаПлановезакариера(учителвпроцесназадържане)Контекстнасегашнотообучение/практикаЗнания,необходимизаупражняванетонаучителскатапрофесия

Фигура 3. Модел за идентичност в учителската професия (на Brad Olsen)

Брат Олсън започва своя анализ от плановете за кариера. Той говори за т. нар. „учител в процес на задържане“ (teacher retention), който се колебае дали да продължи, или да напусне професията. Авторът извежда факторите, които влияят върху идентичността на учителя, а именно:

– предишния личен опит (опита от семейството т. е. наличие на учител в семейството, или опита от ученическите години);

– предишния професионален опит (предишна работа с деца влияе положително и способства за задържане на учителя в професията);

– условията за влизане в професията – добър професионален климат, подходящ режим на труд и отдих, условия на труд, брой деца в класа, възрастови характеристики както на класа, така и на колектива);

– знанията за влизане в професията – достатъчна информация за същността на професията, за нейната специфика и особености;

– контекста на обучението - достатъчност, пълнота, ефективност и качество на обучението, баланс между теория и практика.

По време на разговорите с учителите авторът забелязва, чете често свързват учителстването (като дейност) със своето кариерно развитие. В опита да установи откъде идват професионалните очаквания и концепции той стига до извода, че учителите се базират на своите биографични истории, на своя личен опит. Така той свързва миналия опит, професионалните знанията и умения, получени в университета, с опита от упражняването на професията.

Направените теоретични анализи показват, че върху личността има различни по вид механизми на влияние. Едните са външни. Това са социалноикономическите условия, натрупан конкретен социален опит до момента. След приема в специалността младежите са под влияние и на педагогическите механизми, проявяващи се в цялостния процес на обучение. Другият вид механизми на влияние са вътрешни и са резултат от „скритите“ нагласи и очаквания. Личностните механизми на поведение могат да са в две посоки. Те могат да са положителни и да съвпадат, от една страна, с потребностите, а от друга страна - да провокират познавателните интереси, да са източник на положителни емоции и да водят до вътрешно удовлетворение. Възможно е обаче нагласите и очакванията да бъдат и с отрицателен знак, т. е. студентите да бъдат приети в специалност, която не ги удовлетворява, която не провокира интереси и не се обвързва с бъдещата професионална реализация.

Конкретни изследвания за избора на учителска професия са проведени от В. Миленкова. Резултатите показват, че изборът на една професия се обуславя от няколко неща: първо - от същността на самата професия и нейното място в обществото, второ - от представата за вътрешния живот в професионалната общност, и трето - от евентуална професионална принадлежност към тази общност. Отнесено към учителската професия, тя стига до извода, че „децата, чиито родители са учители, лесно и относително бързо навлизат в „кухнята“ на учителския живот. Те стават свидетели на професионалните разговори, на ежедневната подготовка и разработване на учебното съдържание, на проверката на домашни, контролни и класни разработки. На базата на проведено проучване тя обобщава, че „след преминаване на първото детско „опиянение“ от учителстването започва „дистанцирането“ от него и причината е в сблъсъка с възможностите, които другите професии осигуряват…“ (Миленкова, 1997). В. Миленкова прави уговорката, че „всички тези колебания много често нямат ясна форма и вид, те не са изкристализирали като решения, но макар и неосъзнати, внасят „пропуквания“ в иначе стабилната до този момент идентификация с учителското занятие. В същото време, независимо от проявените резерви, учителската професия винаги остава като „втори, но сигурен вариант“, никога „вратата към нея не се затръшва“ (Миленкова, 1997). За съжаление обаче не е малък броят и на студентите, които са попаднали в учителската професия случайно. Причините за това са много. Едни се крият във факта, че кандидатстудентите вписват всички специалности, в които могат да бъдат приети с държания от тях изпит. Така те се „закачат“ и влизат в която и да е специалност. Както споделят младите хора, „трябваше да завърша нещо“ – това е втората причина. Днес все по-малко младежи попадат случайно в дадена специалност. Голям процент от тях кандидатстват само това, което искат да учат, и се подготвят целенасочено и задълбочено. Не бива да се подминава и фактът, че понякога кандидатстудентите се ръководят и от престижността на висшето училище. При избора на специалност, особено ако има възможност тя да се учи в различни университети, както е за учителската професия, често влияние оказва и рейтингът на висшето училище. Тези изводи В. Миленкова подкрепя с резултати от дългогодишни и задълбочени изследвания.

През 2005/2006 г. авторът проведе изследване, насочено към откриване нагласите и очакванията на студентите от специалност „Педагогика“ към обучението по специалността и професията. В резултат на направения анализ на данните от проведена анкета сред 234 студенти от четирите висши училища – СУ „Св. Климент Охридски“, ПУ „Паисий Хилендарски“, ШУ „Епископ Константин Преславски“ и ЮЗУ „Неофит Рилски“ - бяха направени следните изводи:

– 72,5 % от тях изказват мнение, че изборът на специалността е техен личен избор. 70,1 % от всички изследвани лица отхвърлят твърдението, че попадането им в специалност „Педагогика“ е резултат на нежеланието да разочароват близки хора. Изборът е резултат от вписването на специалността в кандидатстудентските документи наред с другите специалности (71,8 %), на желанието да работят с деца (59,83 %) и на интереса към специалността (45,7 %);

– 50 % отговарят категорично, че не биха сменили специалността;

– от обучението в специалността студентите очакват да получат добри практически умения (90,2 %), необходимата професионална квалификация (88,46 %) и задълбочени теоретични знания (81,2 %);

– по отношение на обучението след завършване на образователно-квалификационната степен „бакалавър“ студентите от специалност „Педагогика“ биха потърсили най-напред работа по тази специалност (44,9 %) или биха предпочели да продължат образованието си в същата област веднага след завършването си (35,5 %). Т. е. общо 80,3 % от студентите не биха напуснали тази професионална област. Под една или друга форма те биха продължили да работят в нея. За съжаление обаче 43,4 % споделят, че ако продължат образованието, то биха го направили в друга област или биха потърсили работа, но не по тази специалност (20,5 %), т. е. 64,9 % не биха посветили своята бъдеща професионална реализация на педагогическата работа.

Този извод се потвърждава още веднъж от изказаното несъгласие, че при никакви обстоятелства не биха упражнявали тази професия (72,2 %). От друга страна, те споделят, че не на всяка цена биха упражнявали тази професия (47,4 %) или биха потърсили реализация в друга област (55,9 %).

От анализа на данните се налагат две групи общи изводи, насочени към личностния аспект при избора на професия.

По отношение на тяхната мотивация и ценности

1. Критично състояние на трайната професионална готовност за реализация по специалността.

2. Конкретните, непосредствени професионални ценности като личностни професионални особености и възможности за професионален растеж не са от приоритетите за изследваните лица. Те се намират на 8 – 9-о място по значимост в тяхната ценностна система.

Причините за това фактическо състояние са в сложния характер на образованието.

По отношение на тяхното планирано поведение

1. Самите студенти биха предприели промени по посока на практическия аспект на професионалната си подготовка.

2. Студентите йерархизират трудностите и препятствията за своята професионална реализация в социално-икономически план, свързани със заплащане в професията и възможност за кариерно развитие.

3. Високи по значимост и по-благоприятни, и по-стимулиращикато влияние се оказват собствено образователно-дидактическите детерминанти на обучението във висшите училища. Ето защо тези съображения ни водят към структурата на една възможна, разгърната система за оптимизиране на образователната и професионалната подготовка на студентите от специалност „Педагогика“ в страната – структура, в която първият спешен блок на механизми и мерки следва да бъде насочен към оптимизиране на взаимодействието висше училище-работодатели-бизнес-социална среда, за стимулиране и облекчаване на прехода от образование към професионалната среда на младите хора.

Вторият блок следва да се концентрира върху възможните стъпки за регламентиране, за регулиране на национално равнище на упражняването на педагогическите професии. Става дума за отговор на ключовия въпрос – е ли редно и как учителската професия (в по-широк план педагогическата професия) може да се превърне в регулирана професия? Недоволството на учителите в началото на тази учебна година също доказва това.

Едва тогава третият блок ще има възможност да внесе съществени, а не козметични промени в равнището и качеството на практическата подготовка на студентите, която се оказва най-проблемният сектор. Именно в недостатъчната практическа подготовка като част от тяхната общообразователна академична подготовка виждат слабости и самите студенти.

Направените изводи най-общо могат да бъдат изведени на три равнища:

На национално равнище:

– Превръщане на учителската професия в регулирана професия с прецизна вътрешна система на усъвършенстване на педагогическите кадри.

– Въвеждане на точни критерии с реално измерими показатели за оценка на учителския труд. Отчитане на стъпките, довели до професионално израстване на кадрите (дипломи от завършени курсове, степени от следдипломни квалификации, придобита образователна и научна степен „доктор“, специализации и т. н.).

На институционално равнище (висше училище)

– Усъвършенстване на учебните планове и програми по изучаваните дисциплини в образователно-квалификационна степен „бакалавър“ с цел:

– частичното им унифициране в страната;

– даване на еднаква базова подготовка за магистърските програми по специалността;

– търсене и отчитане на спецификата на регионите, където са ситуирани педагогически факултети, за да бъдат взети под внимание етно-културните специфики.

Основният, генерален извод, който се налага, е, че докато не започнат да се решават проблемите на професията логично, според тяхната йерархия и степен на общност, не могат да се очакват позитивни промени и във вътрешните скрити личностни структури - нагласи и очаквания на студентите, бъдещи професионалисти педагози. Това още веднъж подчертава обоснованата логика на влияние отвън навътре, на обществените потребности върху личните интереси. Всъщност разгръщането и реализирането на система от конкретни стъпки е проблем най-напред за законови и нормативни решения и уредби и от още една друга страна разкрива перспективите на изследваната проблематика.

БЕЛЕЖКИ

1. Brad, O. (2008). How Reasons for Entry into the Profession Illuminate Teacher

Identity Development. In Teacher Education Quarterly, Summer, 2008. by

http://www.teqjournal.org/TEQ%20Website/Back%20Issues/Volume%2035/

VOL35%20PDFS/35_3/07olsen-35_3.pdf

ЛИТЕРАТУРА

Василев, Д. & Мерджанова, Я. (2003). Теория и методика на професионалното ориентиране. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“.

Искрев, Д. (2000). Основи на професионалното ориентиране. Благоевград: Университетско издателство „Неофит Рилски“.

Мерджанова, Я. (2004). Аксиологично равнище на професионалната подготовка. Педагогика, 3, 13-32.

Миленкова, В. (1997). Учителят – социологически портрет. София: Образование ООД.

Стаматов, Р. & Минчев, Б. (2003). Психология на човека. Пловдив: Хермес.

2025 година
Книжка 5-6
EARTHQUAKE-RESISTANT INDUSTRIAL WOODEN HOUSING IN TURKEY

Anastasiia Plekhanova, Master’s, Nevnihal Erdoğan

АНАЛИЗ НА ФУНКЦИОНАЛНОСТТА НА TOLANALYST

Петър Горанов, Десислава Георгиева

ИЗСЛЕДВАНЕ НА СТАБИЛНОСТТА НА РАЗХОДОМЕР ТИП IRM 3 DUO

Desislava Koleva, Marieta Yancheva-Popova, Vasil Penchev, Viktor Arsov

ПРОУЧВАНЕ НА ИЗИСКВАНИЯТА ОТНОСНО ОТПАДЪЦИ В ТЕКСТИЛНАТА ПРОМИШЛЕНОСТ

Росица Димитрова, Боряна Илиева-Михайлова, Георги Станчев

Книжка 3-4
DESIGN PRINCIPLES FOR POSITIVE ENERGY DISTRICTS

Peter Kovrig, Dorin Lucian Beu

IMPLEMENTATION OF AN ELECTRONIC HEALTH RECORD FOR OCCUPATIONAL MEDICINE

Sofoklis Christoforidis, Efstathios Titopoulos, Boryana Mihaylova, Athanasios Thomopoulos, Dimitrios Thomopoulos, Eleni Kromitoglou

SOLVING THE JOB SHOP SCHEDULING PROBLEM – DIFFERENT TECHNIQUES AND PROGRAMMING LANGUAGES

Sofoklis Christoforidis, Efstathios Titopoulos, Boryana Mihaylova, Eleni Kromitoglou, Stergios Intzes

Книжка 1-2
2024 година
Книжка 5-6
Книжка 4
Книжка 2-3
Книжка 1
2023 година
Книжка 6
ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЕЛЕКТРОННИТЕ ОБРАЗОВАТЕЛНИ РЕСУРСИ В ИНTЕРДИСЦИПЛИНАРНИТЕ STEM УРОЦИ

Емилия Лазарова, Веселина Иванова, Ирина Костадинова, Анета Кинева, Георги Йорданов

Книжка 5
Книжка 4
SCHOOL LEADERSHIP

Phil Budgell

Книжка 3
ИЗКУСТВЕНИЯТ ИНТЕЛЕКТ В ЗДРАВНИЯ PR

Гергана Дончева Янков

Книжка 2
Книжка 1
2022 година
Книжка 6
Книжка 5
CREATIVE REFLECTION

Janneke Camps

Книжка 4
Книжка 3
ПРИЛАГАНЕ НА PERMA МОДЕЛ В ИНОВАТИВЕН STEM ПРЕДМЕТ „КОСМИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ“

Михаил Бориславов Ненов, Севил Юсуф Иванова, Грета Димитрова Стоянова, Таня Маркова Сребрева

ПАНАИР НА НАУКАТА

Грета Стоянова

Книжка 2
THE CURRICULUM

Phil Budgell

Книжка 1
ТРУДНО ЛИ Е ПОРАСТВАНЕТО В ИСТОРИЯТА

Иво Точевски, Бистра Таракова

2021 година
Книжка 6
Книжка 5
ПРОУЧВАНЕ НАГЛАСИТЕ НА УЧИТЕЛИТЕ ОТ НАЧАЛЕН ЕТАП ОТНОСНО ЗДРАВНОТО ОБРАЗОВАНИЕ НА УЧЕНИЦИТЕ

Доц. Ивайло Прокопов, доц. Мирена Легурска, гл. ас. Весела Мирчева

Книжка 4
БЪЛГАРСКА АДАПТАЦИЯ НА ВЪПРОСНИКА ЗА ИЗМЕРВАНЕ НА ДИСТРЕС НА ИДЕНТИЧНОСТТА

доц. д-р Ева Папазова , доц. д-р Маргарита Бакрачева

МОТИВАЦИЯ ЧРЕЗ СЪЗДАВАНЕ НА ЧУВСТВО ЗА ПРИНАДЛЕЖНОСТ

Възможните пътища за успешна реализация Бистра Григорова

Книжка 3
Книжка 2
НАПРЕД КЪМ СЛЕДВАЩАТА МИСИЯ

Милена Маринова-Димитрова

Книжка 1
БИО- И ЕКОПРОДУКТИ

Християна Янкова

2020 година
Книжка 6
БИНАРНИЯТ УРОК РАЗКРИВА ВРЪЗКАТА МЕЖДУ ИСТОРИЯ И ПРАВО

Евдокия Любомирова, Николина Димитрова

Книжка 5
СТАТИСТИЧЕСКА ИЗВАДКА ОТ ПРОВЕДЕНО ИЗСЛЕДВАНЕ ПО НАУЧЕН ПРОЕКТ ЗА ПРОЯВИТЕ НА АГРЕСИВНОСТ И ДЕПРЕСИЯ НА СТУДЕНТИ

Анжелина Янева, Елица Стоянова, Марияна Алберт, Бояна Митрева, Валерия Луканова, Таня Гавраилова

Книжка 4
ЗЛАТНОТО СЕЧЕНИЕ НА ЗЛАТНАТА МАСКА

Денис Сираков, Мариета Сиракова, Николай Сираков

ПРИЛОЖЕНИЕ НА ПРОФИЛЕН ПОДХОД ПРИ НАСОЧВАНЕ НА УЧЕНИЦИ ЗА ВКЛЮЧВАНЕ В ОБРАЗОВАТЕЛНАТА СИСТЕМА

Мария Георгиева, Мая Рогашка, Петя Йорданова, Деница Русева, Емилия Кожухарова, Златомира Михайлова, Петя Георгиева

КАПСУЛА НА ВРЕМЕТО

Йозлем Искренова

УЧИТЕЛЯТ ДНЕС

Надежда Иванова

Книжка 3
ИГРОВИЗАЦИЯТА – УСПЕШЕН МЕТОД ЗА ОБУЧЕНИЕ В ЧАСОВЕТЕ ПО БИОЛОГИЯ И ЗДРАВНО ОБРАЗОВАНИЕ

Мария Веселинска, Атанасия Илиева, Александра Манасиева, Любен Новоселски

ДОБРИ ПРАКТИКИ

Марияна Великова, Пепа Атанасова

STEM УРОЦИТЕ, КОИТО ПРОВЕЖДАМЕ

Мария Велкова, Тодор Добрев

КРЕАТИВНИЯТ УЧИТЕЛ – НАЙ-ЦЕННАТА ИНОВАЦИЯ

Марияна Великова, Станимира Желязкова

Книжка 2
Книжка 1
ПРИКАЗКА ЗА ЕДНО ГОЛЯМО УЧИЛИЩЕ В ЕДНО МАЛКО ГРАДЧЕ

Ана Боргоджийска, Павлина Плачкова

ПОСТИГАНЕ НА БАЗОВА ГРАМОТНОСТ НА УЧЕНИЦИТЕ ОТ II КЛАС

Даниела Говедарска, Мария Котова, Ивелина Масалджийска

ГОЛЯМОТО ПРИКЛЮЧЕНИЕ, НАРЕЧЕНО ДИКТОВКА

Ангелина Генчева, Мая Драгоева

КАК УЧИЛИЩЕН ДВОР В ГРАД РАКОВСКИ СТАНА ЛЮБИМО МЯСТО ЗА ИГРИ, УЧЕНЕ И ОТДИХ

Ана Боргоджийска, Янка Арлашка, Ивана Лесова, Ани Димитрова

ДОБРИ ПРАКТИКИ В ПРЕПОДАВАНЕТО

Милена Лесова, Моника Даржалиева-Косова

УЧИЛИЩЕ НА РАДОСТТА

Павлина Плачкова, Кремена Алексиева

ПЪТЯТ НА ЕДНА МЕЧТА

Люба Сергева

2019 година
Книжка 6
Книжка 5
ЦЕРН – ЕДНА СБЪДНАТА МЕЧТА

Свежина Димитрова, Зорница Захариева

ДУАЛНОТО ОБУЧЕНИЕ – МИРАЖ ИЛИ РЕАЛНОСТ, РЕАЛНОСТ И ПЕРСПЕКТИВА

Мария Георгиева, Надежда Илиева, Петя Йорданова

ГОРАТА – ОЧАРОВАНИЕТО НА ЖИВОТА

Елена Милчева, Игнат Игнатов, Венетка Илиева, Иринка Христова

БАЛКОНЪТ – МОЯТА ГРАДИНА

Деница Русева, Дарина Кирчева, Емилия Кожухарова, Марина Борисова

ПРОГРАМА „ЕРАЗЪМ+“ – СТИМУЛ ЗА УЧЕНЕ ПРЕЗ ЦЕЛИЯ ЖИВОТ

Даниела Мантарова, Станислава Анастасова

Книжка 4
ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ МЕЖДУ ЕКИПИТЕ ЗА ПОДКРЕПА ЗА ЛИЧНОСТНО РАЗВИТИЕ С РОДИТЕЛИ НА УЧЕНИЦИ СЪС СПЕЦИАЛНИ ОБРАЗОВАТЕЛНИ ПОТРЕБНОСТИ

Maрия Стефанова, Пламена Желева, Миглена Стоева Мария Георгиева, Мая Рогашка, Живка Дойчева

КОГАТО УРОКЪТ ЗАПОЧНА…

Ивелина Стамболийска

Книжка 3
СТАТИСТИКА ЧРЕЗ ВЪВЕЖДАНЕ НА ИКТ

Магдалена Каменарова

Книжка 2
Книжка 1
РАЗВИТИЕ НА ТОЛЕРАНТНОСТ ЧРЕЗ СПОРТ

Татяна Янчева, Ина Владова

КАК СЪВРЕМЕННИТЕ РОДИТЕЛИ ОБЩУВАТ С ДЕЦАТА СИ? ПОЗИТИВНИ МЕТОДИ ЗА ВЪЗПИТАНИЕ

Мария Георгиева, Мая Рогашка, Живка Дойчева, Златомира Михайлова

УЧРЕДЯВАНЕ НА КОМИТЕТ „БАБОЛАНДИЯ“

Йоанна Димитрова, Рая Енчева

КУКЕРИ

Йоанна Димитрова, Радина Стоянова

ДЕЦАТА – НАШЕТО БЪДЕЩЕ

Йоанна Димитрова, Мария Кузманова

CONTENT AND LANGUAGE INTEGRATED LEARNING (CLIL)

Надежда Алексиева

2018 година
Книжка 6
НОВИ ПРАКТИКИ В ОБУЧИТЕЛНИЯ ПРОЦЕС

Генка Георгиева, Маргарита Гиргинова

ЩАДЯЩА ПРОЦЕДУРА ПРИ РАЗПИТ НА ДЕЦА

Фахредин Фаредин Молламехмед

Книжка 5
SEO И МЕТОДИ ЗА АНАЛИЗ – ТЕНДЕНЦИИ ПРЕЗ 2018

Ивайло Димитров, Слави Димитров

УСПЕШНИ ПЕДАГОГИЧЕСКИ ПРАКТИКИ В ОБЛАСТТА НА ИНТЕРКУЛТУРНОТО ОБРАЗОВАНИЕ

(Описание на педагогически практики) Стойна Делчева

Книжка 4
КАДРОВАТА КРИЗА В ОБРАЗОВАНИЕТО

Свежина Димитрова, Мария Нестерова, Галина Германова

ПОЛОВИ РАЗЛИЧИЯ И ПОЛОВИ РОЛИ

Владимира Иванова

УЧЕБНА ПРОГРАМА ЗА ОБУЧЕНИЕ ПО ГЕОГРАФИЯ И ИКОНОМИКА

(Допълнителна подготовка – профил „Икономическо развитие“, VІІІ клас)

ДОБРИ ПРАКТИКИ И НОВИ ФОРМИ ЗА ЗАНИМАНИЯ ПО ИНТЕРЕСИ И ИЗЯВА НА ДЕЦАТА И УЧЕНИЦИТЕ

(Организиране и провеждане на литературен конкурс от ученици)

Книжка 3
ИЗСЛЕДВАНИЯ, СВЪРЗАНИ С КОНСТАНТАТА НА КАПРЕКАР

Петко Казанджиев, Мартин Иванов, Цеца Байчева, Кинка Кирилова-Лупанова

Книжка 2
АНАЛИЗ НА ЕПИЧЕСКА ТВОРБА

Марияна Георгиева

УЧИЛИЩЕ НА РАДОСТТА

Веселина Тонева

ЕКОЛОГИЧНА ЕКСПЕДИЦИЯ „ДА ПАЗИМ ПРИРОДАТА!“

Татяна Болградова Красимира Мишкова

Книжка 1
ОБУЧЕНИЕТО КАТО ВЪЗМОЖНОСТ

Диана Илиева-Атанасова

КЪМ РОДИТЕЛИТЕ

(Из педагогическите търсения на една майка)

ДЕТСКА ЕКОАКАДЕМИЯ

Диана Димитрова

ЕДИН ОБИКНОВЕН ДЕН В УЧИЛИЩЕ

Диана Димитрова, Светлана Бозова, Кина Невенова

ДРЕВНИ ОБРЕДИ И СЪВРЕМЕННИ ПУБЛИЧНИ ПРАКТИКИ

Диана Димитрова, Мариана Чаушева, Силвия Кейванова

СЪХРАНИ БЪЛГАРСКОТО

Мариана Чаушева

АНЕКДОТИ ОТ УЧИЛИЩНИЯ ЖИВОТ

Педагогически екип

2017 година
Книжка 6
ТЮТЮНОПУШЕНЕ ИЛИ ЗДРАВЕ – ИЗБЕРЕТЕ САМИ

Ученически съвет и XII„в“ клас

ЩАСТЛИВИ И ЗДРАВИ ЗАЕДНО

Гергана Петрова, Анета Русева

ЕК ПРИЕМА ИНИЦИАТИВА ЗА НАСЪРЧАВАНЕ НА ЧИРАКУВАНЕТО В ЕВРОПА

Генерална дирекция „Заетост, социални въпроси и приобщаване“

Книжка 5
УПРАВЛЕНИЕ НА ПРОМЕНИТЕ

Диана Димитрова

ПЕДАГОГИЧЕСКИ ЕТЮДИ

Диана Димитрова

ТРУДНО Е ДА БЪДЕШ РАЗЛИЧЕН

Стефанка Пампорова

ЛИДЕР В ИНОВАЦИИТЕ

Гергана Петрова

КОМПЮТЪРНА ГРАФИКА В МАТЕМАТИЧЕСКА ГИМНАЗИЯ

Румен Манолов, Ваня Шипчанова

Книжка 4
ГРАФИЧЕН МЕТОД ЗА РЕШАВАНЕ НА УРАВНЕНИЯ

Информационните технологии – инструментариум за решаване на математически проблеми

Книжка 3
УЧИЛИЩЕН МЕДИАТОР – ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО И РЕАЛНОСТ

Марина Николова Бисерка Михалева

ТЕМАТА ЗА ПРИЯТЕЛСТВОТО И ОБЩУВАНЕТО

Детелина Георгиева Христова

Книжка 2
СЪЩНОСТ И ПОЛЗИ ОТ CLIL ОБУЧЕНИЕТО

Иванка Пукнева, Людмила Рижук

СТЪПАЛАТА

Митко Кунчев

НЕ САМО С ЛИНИЙКА И ПЕРГЕЛ

Боряна Куюмджиева

Книжка 1
2016 година
Книжка 6
СПОРТ ЗА КРАСОТА И ЗДРАВЕ

Маргарита Врачовска, Мария Маркова

„БРЕЗИЧКА“ ДИША

Иванка Харбалиева

ДА ИГРАЕМ ЗАЕДНО

Маруся Обретенова

ПОСЛАНИЦИ НА ЗДРАВЕТО

Ученически съвет и IX , IX , X клас Консултанти: Валерия Димова и Цецка Вълкова – учители по биология и здравно образование и география и икономика

ЗАЩО МЕДИАЦИЯ?

Татяна Дронзина, Бисерка Михалева

АСТРОПАРТИ

Радка Костадинова

ДА СИ УЧИТЕЛ

Катя Димитрова

Книжка 5
ПЕТ МИНУТИ СТИГАТ ДА СТАНЕШ ЖУРНАЛИСТ

Дарина Стайкова Хаджийска

ИНДИЙСКИ ПРИКАЗКИ

Марияна Хаджийска

ЧИТАЛИЩЕТО КАТО КЛАСНА СТАЯ

Станимира Никова

Книжка 4
Книжка 3
ПРЕДПРИЕМАЧЕСКИ УМЕНИЯ

Албена Вуцова, Емил Митов

КАНИМ ТЕАТЪРА НА УРОК ПО РУСКИ ЕЗИК

Розалина Димитрова, Румяна Тодорова

Книжка 2
КЛАСНА СТАЯ НА БЪДЕЩЕТО

Даниела Самарджиева, Тихомира Нанева

В ПОДКРЕПА НА EPALE В БЪЛГАРИЯ

Валентина Дейкова

ENTER INTERNATIONAL STUDY WEEK IN VIENNA, AUSTRIA

Daniela Atanasova, Nedyalka Palagacheva

THE SCHOOL IN THE GLOBAL VILLAGE

Svetlana Kalapisheva, Nikolina Koinarska

Книжка 1
2015 година
Книжка 6
СКОКОВЕ НА БАТУТ – ЗАБАВНО И ПОЛЕЗНО

Ирена Тенева, Виолета Дряновска

Книжка 5
MODEL OF FOLK HIGH SCHOOL PEDAGOGY FOR ORGANIC AGRICULTURE EDUCATION

Ivan Manolov, Dimo Atanasov, Ewa Stratenwerth, Paweł Kulpa, Martin Nobelmann, Reto Ingold, Henrike Rieken, Hristina Yancheva, Atanaska Stoeva, Peter Mogensen, Sulisława Borowska

Книжка 4
Книжка 3
РАЗЛИЧНИТЕ ВИДОВЕ ОЦЕНЯВАНЕ

Станислава Базитова

Книжка 2
ДА ПОДГОТВИШ ПЧЕЛАР

Петър Петров

Книжка 1
2014 година
Книжка 6
ЕЛЕКТРОННО ОБУЧЕНИЕ И КОМПЮТЪРЕН ДИЗАЙН (CAD) НА ПОДВЪРЗИИ

Росен Петков, Елица Личева, Даниела Атанасова

ПРАЗНИК НА СЛОВОТО

Трудни са времената, в които живеем. Увлечени в борбата за насъщния, притиснати от неизвестността и несигурното, утре забравяме за онази, друга- та храна, която е необходима за духа, която храни душата. Децата ни също но- сят своя кръст, лутат се, търсейки път, а ние, възрастните, често не можем да им помогнем . Не искам да влизам в полемиката с философите кое e по-важно

Книжка 5
ACTIVATING METHODS AND SOCRATIC DIALOGUE

Jan-Willem Noom, Ard Sonneveld

Книжка 4
LEARNING TO GIVE POWER TO THE PEOPLE: COMPETENCES FOR STUDENTS AND YOUNG PROFESSIONALS*

Jeroen de Vries, Frans van den Goorbergh 1. Public Participation in Planning Projects Public participation in the Netherlands is a crucial issue because the public is becoming more aware of their right to infl uence policies, design, management and maintenance. Furthermore the national and local governments have a policy to stimulate public participation to enhance maintenance and development of urban open space. In the aftermath of the credit crunch local authorities and project developers

ЦЕРН – ЕДНА СБЪДНАТА МЕЧТА

Свежина Димитрова

Книжка 3
Книжка 2
ENVIRONMENT AND INNOVATION

Tonya Georgieva

ENTER IN BULGARIA - DIFFERENT APPROACH AND NEW HORIZON

An interview with Jan-Willem Noom, Vice-President of ENTER

Книжка 1
2013 година
Книжка 6
THE NEW EU PROGRAMME ERASMUS+

Androulla Vassiliou Doris Pack

Книжка 5
ECO BUILDING BECOMES A WINDOW TO KNOWLEDGE

To know not only how to grow a fl ower, but also – where to place it

Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2012 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
АСПЕКТИ НА ПРОДЪЛЖАВАЩО ОБРАЗОВАНИЕ НА УЧИТЕЛИ ПО ПРИРОДНИ НАУКИ

(резултати от проучване мнението на учители за интегриране на ин- формационни и комуникационни технологии в обучението)

ПРОФЕСИОНАЛНА ГИМНАЗИЯ ПО СТРОИТЕЛСТВО И АРХИТЕКТУРА ГРАД ПАЗАРДЖИК

Професионална гимназия по строителство и архитектура – град Пазар-

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.