Професионално образование

2013/1, стр. 76 - 85

АСПЕКТИ НА ОБРАЗОВАТЕЛНАТА СИСТЕМА В ИСЛАНДИЯ

Резюме:

Ключови думи:

Увод

В чисто исторически план Исландия е интересна поради няколко причини, с които, макар и с доста условности, може да се направи аналогия и с нашата страна, а именно:

Мигрирането на основното население на острова от ирландци и викинги през VІІІ век.

Продължителният период, в който исландците губят своята независимост (приблизително шест века и половина първо през 1262 г. Исландия е подчинена на Норвегия, а от края на ХІV в. – на Дания. През юни 1944 г. Исландия е обявена за независима република).

Територията на острова (103 125 km²).

Тежката икономическа криза от 2008 г., която страната изживя (в началото на октомври 2008 г. банковата система на Исландия рухва. Спестяванията на населението се изпаряват, страната е залята от безработица, ежедневните продукти стават непоносимо скъпи, изчезват социални придобивки).

Разбира се, разликите са съществени исландското население се състои от 316 252 души, в страната не съществуват железници, страната не поддържа армия. Проблеми с електричеството и отоплението просто не съществуват поради ефективното използване на геотермалните извори.

Всички тези интересни обстоятелства провокираха интереса на автора към развитието на специалната педагогика в Исландия чрез осигурена стипендия от Министерството на образованието, младежта и науката.

Средно образование

Основното образование учениците в Исландия получават след 10 успешно преминати класа. За да получат диплома за средно образование, те трябва да учат още 4 години, т.е. пълният курс на средното образование трае 14 години, като профилирането започва именно в гимназията.

В края на 4., 7. и 10. клас има външно оценяване, което е само върху предметите математика и исландски език. В края на 14. клас има отново външно оценяване по същите предмети, което представлява вход за университет за всички специалности, с изключение на медицината.

Оценяване

Интересно решение представлява формирането на оценката в училище.

Оценъчната скала е десетобална, като от 6 до 10 оценките се водят, че са положителни, а от 5 до 1 – отрицателни.

Любопитно е и поведението на учениците в час позволена е свобода, която би изглеждала фантастична за учителите в нашите училища. Във всеки един момент от часа който и да е ученик може да излезе от час, без да е необходимо да пита преподавателя. Напълно естествено е, който е гладен, да закуси в час, както и, ако се чувства по-удобно, да си сложи краката на чина (това е характерно и за исландските студенти по време на лекции, но не в такава голяма степен както в училище). На фона на тази свобода учудваща едисциплината на учениците. За това, разбира се, си има и обяснение. Крайната оценка по всеки предмет на учениците се формира от средно 8 показателя с различна тежест. Всеки предмет има различни показатели. Например по изобразително изкуство някои от тях са рисуването на пейзаж, но и отношение към съучениците, почистване на чина след приключването на работа и пр.

По физика например влизат 8 показателя, формиращи крайната оценка, сред които решаване на задачи, провеждане на експерименти, 3 контролни, домашни.

Същевременно по всеки предмет във формирането на крайната оценка влиза и показателят поведение, при това този показател е с много голяма тежест, което е и в основата на това, учениците да спазват необходимата дисциплина.

Децентрализация

Системата в средното образование е децентрализирана, което позволява на всяко училище да определи собствен план на обучение на учениците. Например в някои училища в Рейкявик учениците могат да се обучават блоково по дадени предмети. Като изключим часовете по исландски език, математика, английски език, музика и физкултура, останалите предмети се провеждат блоково. Например модул природни науки учениците могат да изучават 6 седмици поред преди Коледа и 6 седмици след това. Вторият срок блоково се изучават останалите предмети от учебния план.

Също така пластичността в образователния процес се проявява и във формирането на групи от учениците от даден клас се отделят ученици, които с други обособени групи от останалите класове формират и клас по желания модул, примерно биология, който предмет се изучава блоково.

Училищата имат тази свобода, при положение че осигурят определен брой часове, предварително зададени от държавата. Ученикът, покрие ли тези часове, може да се счита, че е завършил дадената образователна степен.

Всяко училище без изключение има електронен дневник. Оценките, отсъствията, забележките могат да се видят с парола. По този начин родителите имат незабавна обратна връзка. Това позволява свобода и на родителите ако прецени, че детето му не е в състояние да отиде на училище, родителят от къщи отразява това в електронния дневник и преподавателят в училище вече е наясно къде е ученикът.

Интересно е, че т.нар. предметници не съществуват, т.е. даден преподавател поема учениците си от 1. клас и ги извежда до 10. клас, като им води всички предмети. Промяна се забелязва в гимназиите (от 10. до 14. клас), което се дължи на профилирането на предметите.

Специално образование

В Исландия никога не е имало обособено специално училище за слепи, учениците със зрителни нарушения се обучават в общообразователните училища.

Обучение на ученици с умствена изостаналост

Допреди три години е имало 5 училища няколко основни и една гимназия, но след проведена реформа е останало едно основно училище и една гимназия за умствено изостанали.

В основното училище за умствено изостанали (Klettaskóli) се обучават 93 деца на възраст от 6 до 16 години, като приблизително 50 % от тях са с множество увреждания.

Персоналът е около 100 човека, като 25 % от тях са психолози, а логопедите са външни и идват два пъти седмично в училището. Обучението се извършва по индивидуална програма.

Оборудването е на изключително високо ниво във всяка стая има мултимедийна дъска (сн. 1), както и специална апаратура за придвижване на ученици с множество увреждания (сн. 2).

Ученици с увреден слух

Безспорно интересен е опитът на Исландия в обучението наученици с увреден слух.

Общият брой хора със слухови нарушения е около 250 човека, класифицирани по СЗО. Основната причина за този брой е прекарана шарка през 1964 г., която довежда до оглушаването на 36 човека, както и случаи на менингит.

Приблизително 100 човека са с кохлеарна имплантация. Тенденцията клони все повече към използването накохлеарна имплантация. Това е особено ярко изразено при децата родителите масово избират кохлеарно имплантиране. Това

Сн. 1. Използване на мултимедийна дъска в класна стая

Сн. 2. Инсталирана специална апаратура за придвижване на ученици с множество увреждания (трудноподвижни) в класна стая

се дължи основно на активната дейност на лекарите в болниците и от центъра за кохлеарна имплантация, които още в болницата започват агитация. Тенденцията е напълно в съзвучие със световната (Съева, 2009) – кохлеарна имплантация бива избирана за глухи деца на чуващи родители. Но при глухите деца на глухи родители се предпочитада ползват жестов език. Независимо от това активността на организациите, свързани с кохлеарна имплантация, е изключително висока. Стига се до положение, при което, след като родители отказват да разрешат имплантиране на кохлеа, биват дадени под съд под предлог, че не се грижат за благото на детето си.

Обучение на ученици с увреден слух

През 90-те години на миналия век бива закрито единственото специално училище за глухи, като учениците с увреден слух се насочват към общообразователните училища. През 2006 г. сградата на това училище е напълно разрушена от властите (Porvaldsson, 2010).

Учениците се обучават в няколко общообразователни училища и една детска градина.

В детската градина (Sólborg) има 5 глухи деца и 90 чуващи (сред които с умствена изостаналост и с аутизъм). Има и глухи служители. Желанието на държавата е да насърчи откриването на повече подобни учебни заведения от открит тип, в които да се обучават както деца без нарушения, така и деца с различни видове нарушения.

Интересно е, че има преливане на влиянието: културата на глухите е започнала активно да оказва въздействие и върху чуващите на почти всички места в детската градина се забелязват елементи от исландскияжестов език, а на таблата на всички преподаватели има отбелязан техниятзнак на жестов език.

В общообразователното училище (Hlíðaskóla) се обучават около 500 ученици, от които 20 са с увреден слух. В училището глухите учители са четири човека и още трима възпитатели с увреден слух.

Към училището са прикрепени и жестови преводачи (не един, а няколко!). Това позволява в даден клас, където има глух ученик или ученици, да влиза жестов преводач, който да превежда информацията през целия ден (сн. 3). Отделно, докато жестовият преводач превежда, е възможно да има и втори специалист, който да подпомага други ученици с нарушения в клас (сн. 4).

Сн. 3. Жестов превод в час по природни науки в общообразователното училище Hlíðaskóla

Сн. 4. Индивидуална работа в час с втори специалист,
освен жестовия преводач

Има и глухи преподаватели и те водят часове също на всички ученици глухи и чуващи. При това положение влиза преводач и превежда на чуващите.

За съжаление под 1% от чуващите ученици изявяват желание да учат жестов език, независимо от активността на неправителствените организации, които безплатно провеждат факултативно часове (два пъти седмично по един час) по жестов език в училищата.

Организации

Съществуват няколко вида организации, подпомагащи хората с увреден слух държавни и неправителствени. Към неправителствените спадатИсландският съюз на глухите, както и Центърът за продължаващо обучение (Mímir símenntun), в който има обособени групи на възрастни с увреден слух. Към държавните спадат организации като SHH (Samskiptamiðstöð heyrnarlausra og heyrnarskertra) Комуникативен център за глухи и тежкочуващи.

Комуникативен център за глухи и тежкочуващи

Комуникативният център за глухи и тежкочуващи (КЦГТ) е създаден на 31 декември 1990 г. Целта му е да допринася за равни права на глухите хора чрез помощни услуги, предоставени им на жестов език (ЖЕ). Други важни задачи са проучвания на исландския жестов език, обучение в ЖЕ.

Комуникативният център за глухи и тежкочуващи предлага курсове по ЖЕ. Предлагат се единадесет курса на исландски жестов език. Всеки курс включва 20 учебни часа. Всички преподаватели на ЖЕ в Комуникативния център за глухи и тежкочуващи са глухи и исландски жестов език е техният майчин език. Също така КЦГТ е ядрото за преводачески услуги за глухихора, които се нуждаят от превод.

Исландски съюз на глухите

Целта на асоциацията е да пази, представя и да се бори за правата и добруването на глухите и тежкочуващите хора в Исландия.

Основните цели на асоциацията са:

Човешките права налагането на жестовия език като майчин език на глухите.

Социални дейности управление на клуб, ваканционни хижи, международен бизнес, увеличаване на доходи например лотарии и др.

Културни дейности.

Услуги: консултант по намиране на работа, помощ на глухи чужденци, социална помощ и грижа, грижа за възрастни, работа с чуващи деца на глухи родители и др.

Асоциацията поддържа и два важни фонда:

Образователен фонд, имащ за цел спонсорирането на програми за обучение или продължаващо обучение на възрастни глухи;

и

фонда на Bjorg Simonardottir, чиято главна цел е да усили и затвърди преводат на жестов език и субтитрирането на материали за исландската култура по телевизията, в кината и театрите.

Екипът на Исландския съюз на глухите се състои от 7 човека на щат и 6 човека управителен съвет, но благодарение на своята активност, увличайки много популярни хора за каузите си (сн. 5), те успяват да изискат от исландското правителство признаването на исландския жестов език като официален през май, 2011 г.

Сн. 5. Плакат с известни исландски личности, ангажирани за каузата за признаването на исландския жестов език като официален

Жестовият език

Както беше отбелязано по-горе, благодарение на активността на глухите и на организациите на глухите, исландският жестов език е приет за официален.

Благодарение на това цялата информация на всички исландски министерства трябва да е преведена на сайтовете на жестов език и да е напълно достъпна за глухите.

Комисия по жестов език

Регулаторният орган по исландски жестов език е аналогичен на този по исландски език. Приемайки исландски жестов език за официален, съответно бива създадена и такава комисия със същите функции.

Членове на комисията са представители на Комуникативния център за глухи и тежкочуващи, Университета в Рейкявик, двама представители от средите на глухите и от училището за глухи, специалист по исландски език и двама жестови преводачи (чуващи). Работният език е жестов език.

Основната дейност на тази комисия е да регулира кои жестове са правилни, да създава политика по използване на езика, изобщо има нормираща функция. Ако тази комисия не одобри дадени жестове, използвани на сайта на дадено министерство, налага вето и съответното министерство или организация се съобразява с изискванията на комисията.

Университетско образование в областта на специалната педагогика Университетите в Исландия преди кризата (2008 г.) са били 11 на брой, но преди около година-две биват слети и в момента са 3 университета и 3 колежа.

Обучението по специална педагогика се осъществява в Исландския университет в Рейкявик, който е и най-старият и най-големият в страната.

Студенти по специална педагогика се обучават само в две магистърски програми, като такива не се предлагат в бакалавърска степен. Магистърските програми по специална педагогика не са профилиращи, по 120 кредита всяка и се предлагат от факултета по педагогика в Университета. Всъщност тези, както и други педагогически програми, са били предлагани някога от автономно висше училище за обучение и преквалификация на учители, но след кризата въпросното училище е включено в академичната структура на Университета.

Сред основните предмети по специална педагогика в магистърската степен са: Въведение в специалното и включващо образование, Теория и изследване на включващото обучение; Изследователски семинари. Сред избираемите са такива дисциплини като: Мултикултурна общност и училище, Защита на правата на детето, Педагогика и включващо обучение.

Записващите магистърска програма по специална педагогика са предимно бакалаври по социални дейности. Една част от студентите, които искат задълбочено обучение по специална педагогика, заминават за Норвегия, която има по-големи традиции и опит в обучението по специална педагогика.

Лингвистика на жестовияезик и превод на жестов език

Интерес буди обаче бакалавърската програма поЛингвистика на жестовия език и превод на жестов език“. Тази програма се предлага от друг факултет на Университета Факултета по исландски език и сравнителни изследвания.

Програмата поЛингвистика на жестовия език и превод на жестов език е от 180 кредита.

Студентите, които изберат специализацияПревод на жестов език“, преминават курсове (История и култура на глухите, Лингвистика на жестовия език, Езиков курс за напреднали) или сходни такива. Оставащите 15 кредита се избират в зависимост от ръководителя на курса.

Студентите, които изберат специализацияЛингвистика на жестовия език“ (120 кредита), преминават през всички курсове, включени в първата година на обучение (Езиков курс за напреднали, Лингвистика на жестовия език, История и култура на глухите, Жестов език: социален контекст).

Студент, който е избралЛингвистика на жестовия език и превод на жестов език като специализация (180 кредита), преминава през всички курсове.

Заключение

Независимо от опита, който България има в обучението на подрастващи и възрастни с различни нарушения, предизвикателствата все още са твърде много. Показателно в този случай е, че държави като Исландия решително извършват своите реформи, независимо от това, колко ще им струват. Примерите с жестовите преводачи в училище, приобщаването на учениците с увреждания в общообразователните училища, признаването на исландския жестов език и задълбочените изследвания по жестов език, израствайки до бакалавърска степен от университета, показват, че пътят при приемането на факта, че хората с нарушения са неделима част от всяко общество, е вече извървян в Исландия.

Благодарности

Написването на тази статия стана възможно благодарение на грант по проект BG0057 „Развитие нa устойчиви схеми за мобилност чрез стипендии на финансовия механизъм на европейското икономическо пространство (ЕИП)“.

Авторът изразява своите благодарности на екипа в МОМН, отговорен за специализацията, и на The Communication Centre for The Deaf and Hard of Hearing (Iceland).

ЛИТЕРАТУРА

Съева, С. (2009). Глухота в семейството. София: АРДУС.

Porvaldsson, B (2010). Saga heyrnalausra á ĺslandi. Reykjavík.

2025 година
Книжка 1-2
2024 година
Книжка 5-6
Книжка 4
Книжка 2-3
ДА НАВЛЕЗЕМ В НАУКАТА С ИГРИ

Д-р Стефан Петров

Книжка 1
2023 година
Книжка 6
ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЕЛЕКТРОННИТЕ ОБРАЗОВАТЕЛНИ РЕСУРСИ В ИНTЕРДИСЦИПЛИНАРНИТЕ STEM УРОЦИ

Д-р Емилия Лазарова , Веселина Иванова , Ирина Костадинова , Анета Кинева , Георги Йорданов

Книжка 5
Книжка 4
SCHOOL LEADERSHIP

Dr. Phil Budgell

Книжка 3
ИЗКУСТВЕНИЯТ ИНТЕЛЕКТ В ЗДРАВНИЯ PR

Гергана Дончева Янков

Книжка 2
Книжка 1
NOT SO MUCH AN AXIOMATIC SYSTEM, MORE A TAXONOMY OF EDUCATIONAL OBJECTIVES

Phil Budgel , Mitko Kunchev Education Leadership Consultancy – Sheeld (UK) Ruse (Bulgaria)

2022 година
Книжка 6
Книжка 5
CREATIVE REFLECTION

Eng. Janneke Camps

Книжка 4
STEM В КЛАСНАТА СТАЯ

(Ролята на технологиите и играта като част от образователния процес) Ива Григорова

Книжка 3
ПРИЛАГАНЕ НА PERMA МОДЕЛ В ИНОВАТИВЕН STEM ПРЕДМЕТ „КОСМИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ“

Михаил Бориславов Ненов, Севил Юсуф Иванова, Грета Димитрова Стоянова, Таня Маркова Сребрева

ПАНАИР НА НАУКАТА

Грета Стоянова

Книжка 2
THE CURRICULUM

Phil Budgell

Книжка 1
ТРУДНО ЛИ Е ПОРАСТВАНЕТО В ИСТОРИЯТА

Иво Точевски, д-р Бистра Таракова

2021 година
Книжка 6
Книжка 5
ПРОУЧВАНЕ НАГЛАСИТЕ НА УЧИТЕЛИТЕ ОТ НАЧАЛЕН ЕТАП ОТНОСНО ЗДРАВНОТО ОБРАЗОВАНИЕ НА УЧЕНИЦИТЕ

Доц. Ивайло Прокопов, доц. Мирена Легурска, гл. ас. Весела Мирчева

Книжка 4
БЪЛГАРСКА АДАПТАЦИЯ НА ВЪПРОСНИКА ЗА ИЗМЕРВАНЕ НА ДИСТРЕС НА ИДЕНТИЧНОСТТА

доц. д-р Ева Папазова , доц. д-р Маргарита Бакрачева

МОТИВАЦИЯ ЧРЕЗ СЪЗДАВАНЕ НА ЧУВСТВО ЗА ПРИНАДЛЕЖНОСТ

Възможните пътища за успешна реализация Бистра Григорова

Книжка 3
Книжка 2
НАПРЕД КЪМ СЛЕДВАЩАТА МИСИЯ

Милена Маринова-Димитрова

Книжка 1
БИО- И ЕКОПРОДУКТИ

Християна Янкова

2020 година
Книжка 6
БИНАРНИЯТ УРОК РАЗКРИВА ВРЪЗКАТА МЕЖДУ ИСТОРИЯ И ПРАВО

Евдокия Любомирова, Николина Димитрова

Книжка 5
СТАТИСТИЧЕСКА ИЗВАДКА ОТ ПРОВЕДЕНО ИЗСЛЕДВАНЕ ПО НАУЧЕН ПРОЕКТ ЗА ПРОЯВИТЕ НА АГРЕСИВНОСТ И ДЕПРЕСИЯ НА СТУДЕНТИ

Анжелина Янева, Елица Стоянова, Марияна Алберт, Бояна Митрева, Валерия Луканова, Таня Гавраилова

Книжка 4
ЗЛАТНОТО СЕЧЕНИЕ НА ЗЛАТНАТА МАСКА

Денис Сираков, Мариета Сиракова, Николай Сираков

ПРИЛОЖЕНИЕ НА ПРОФИЛЕН ПОДХОД ПРИ НАСОЧВАНЕ НА УЧЕНИЦИ ЗА ВКЛЮЧВАНЕ В ОБРАЗОВАТЕЛНАТА СИСТЕМА

Мария Георгиева, Мая Рогашка, Петя Йорданова, Деница Русева, Емилия Кожухарова, Златомира Михайлова, Петя Георгиева

КАПСУЛА НА ВРЕМЕТО

Йозлем Искренова

УЧИТЕЛЯТ ДНЕС

Надежда Иванова

Книжка 3
ИГРОВИЗАЦИЯТА – УСПЕШЕН МЕТОД ЗА ОБУЧЕНИЕ В ЧАСОВЕТЕ ПО БИОЛОГИЯ И ЗДРАВНО ОБРАЗОВАНИЕ

Мария Веселинска, Атанасия Илиева, Александра Манасиева, Любен Новоселски

ДОБРИ ПРАКТИКИ

Марияна Великова, Пепа Атанасова

STEM УРОЦИТЕ, КОИТО ПРОВЕЖДАМЕ

Мария Велкова, Тодор Добрев

КРЕАТИВНИЯТ УЧИТЕЛ – НАЙ-ЦЕННАТА ИНОВАЦИЯ

Марияна Великова, Станимира Желязкова

Книжка 2
Книжка 1
ПРИКАЗКА ЗА ЕДНО ГОЛЯМО УЧИЛИЩЕ В ЕДНО МАЛКО ГРАДЧЕ

Ана Боргоджийска, Павлина Плачкова

ПОСТИГАНЕ НА БАЗОВА ГРАМОТНОСТ НА УЧЕНИЦИТЕ ОТ II КЛАС

Даниела Говедарска, Мария Котова, Ивелина Масалджийска

ГОЛЯМОТО ПРИКЛЮЧЕНИЕ, НАРЕЧЕНО ДИКТОВКА

Ангелина Генчева, Мая Драгоева

КАК УЧИЛИЩЕН ДВОР В ГРАД РАКОВСКИ СТАНА ЛЮБИМО МЯСТО ЗА ИГРИ, УЧЕНЕ И ОТДИХ

Ана Боргоджийска, Янка Арлашка, Ивана Лесова, Ани Димитрова

ДОБРИ ПРАКТИКИ В ПРЕПОДАВАНЕТО

Милена Лесова, Моника Даржалиева-Косова

УЧИЛИЩЕ НА РАДОСТТА

Павлина Плачкова, Кремена Алексиева

ПЪТЯТ НА ЕДНА МЕЧТА

Люба Сергева

2019 година
Книжка 6
Книжка 5
ЦЕРН – ЕДНА СБЪДНАТА МЕЧТА

Свежина Димитрова, Зорница Захариева

ДУАЛНОТО ОБУЧЕНИЕ – МИРАЖ ИЛИ РЕАЛНОСТ, РЕАЛНОСТ И ПЕРСПЕКТИВА

Мария Георгиева, Надежда Илиева, Петя Йорданова

ГОРАТА – ОЧАРОВАНИЕТО НА ЖИВОТА

Елена Милчева, Игнат Игнатов, Венетка Илиева, Иринка Христова

БАЛКОНЪТ – МОЯТА ГРАДИНА

Деница Русева, Дарина Кирчева, Емилия Кожухарова, Марина Борисова

ПРОГРАМА „ЕРАЗЪМ+“ – СТИМУЛ ЗА УЧЕНЕ ПРЕЗ ЦЕЛИЯ ЖИВОТ

Даниела Мантарова, Станислава Анастасова

Книжка 4
ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ МЕЖДУ ЕКИПИТЕ ЗА ПОДКРЕПА ЗА ЛИЧНОСТНО РАЗВИТИЕ С РОДИТЕЛИ НА УЧЕНИЦИ СЪС СПЕЦИАЛНИ ОБРАЗОВАТЕЛНИ ПОТРЕБНОСТИ

Maрия Стефанова, Пламена Желева, Миглена Стоева Мария Георгиева, Мая Рогашка, Живка Дойчева

КОГАТО УРОКЪТ ЗАПОЧНА…

Ивелина Стамболийска

Книжка 3
СТАТИСТИКА ЧРЕЗ ВЪВЕЖДАНЕ НА ИКТ

Магдалена Каменарова

Книжка 2
Книжка 1
РАЗВИТИЕ НА ТОЛЕРАНТНОСТ ЧРЕЗ СПОРТ

Татяна Янчева, Ина Владова

КАК СЪВРЕМЕННИТЕ РОДИТЕЛИ ОБЩУВАТ С ДЕЦАТА СИ? ПОЗИТИВНИ МЕТОДИ ЗА ВЪЗПИТАНИЕ

Мария Георгиева, Мая Рогашка, Живка Дойчева, Златомира Михайлова

УЧРЕДЯВАНЕ НА КОМИТЕТ „БАБОЛАНДИЯ“

Йоанна Димитрова, Рая Енчева

КУКЕРИ

Йоанна Димитрова, Радина Стоянова

ДЕЦАТА – НАШЕТО БЪДЕЩЕ

Йоанна Димитрова, Мария Кузманова

CONTENT AND LANGUAGE INTEGRATED LEARNING (CLIL)

Надежда Алексиева

2018 година
Книжка 6
НОВИ ПРАКТИКИ В ОБУЧИТЕЛНИЯ ПРОЦЕС

Генка Георгиева, Маргарита Гиргинова

ЩАДЯЩА ПРОЦЕДУРА ПРИ РАЗПИТ НА ДЕЦА

Фахредин Фаредин Молламехмед

Книжка 5
КОИ СА НАЙ-ЕФЕКТИВНИТЕ ПРЕПОДАВАТЕЛСКИ МЕТОДИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО ПРИРОДНИ НАУКИ

(И по-големият броя учебни часове означава ли непременно по-високи резултати – по данни на PISA 2015)

SEO И МЕТОДИ ЗА АНАЛИЗ – ТЕНДЕНЦИИ ПРЕЗ 2018

Ивайло Димитров, Слави Димитров

УСПЕШНИ ПЕДАГОГИЧЕСКИ ПРАКТИКИ В ОБЛАСТТА НА ИНТЕРКУЛТУРНОТО ОБРАЗОВАНИЕ

(Описание на педагогически практики) Стойна Делчева

Книжка 4
КАДРОВАТА КРИЗА В ОБРАЗОВАНИЕТО

Свежина Димитрова, Мария Нестерова, Галина Германова

ПОЛОВИ РАЗЛИЧИЯ И ПОЛОВИ РОЛИ

Владимира Иванова

УЧЕБНА ПРОГРАМА ЗА ОБУЧЕНИЕ ПО ГЕОГРАФИЯ И ИКОНОМИКА

(Допълнителна подготовка – профил „Икономическо развитие“, VІІІ клас)

ДОБРИ ПРАКТИКИ И НОВИ ФОРМИ ЗА ЗАНИМАНИЯ ПО ИНТЕРЕСИ И ИЗЯВА НА ДЕЦАТА И УЧЕНИЦИТЕ

(Организиране и провеждане на литературен конкурс от ученици)

Книжка 3
ИЗСЛЕДВАНИЯ, СВЪРЗАНИ С КОНСТАНТАТА НА КАПРЕКАР

Петко Казанджиев, Мартин Иванов, Цеца Байчева, Кинка Кирилова-Лупанова

Книжка 2
АНАЛИЗ НА ЕПИЧЕСКА ТВОРБА

Марияна Георгиева

УЧИЛИЩЕ НА РАДОСТТА

Веселина Тонева

ЕКОЛОГИЧНА ЕКСПЕДИЦИЯ „ДА ПАЗИМ ПРИРОДАТА!“

Татяна Болградова Красимира Мишкова

Книжка 1
В ПАМЕТ НА ПРОФ. МАРИАНА ГЕНЧЕВА

Преди една година внезапно ни напусна проф. д-р инж. Мариана Генчева. Редакционната колегия на сп. „Професионално образование“ и колегиите по

ОБУЧЕНИЕТО КАТО ВЪЗМОЖНОСТ

Диана Илиева-Атанасова

КЪМ РОДИТЕЛИТЕ

(Из педагогическите търсения на една майка)

ДЕТСКА ЕКОАКАДЕМИЯ

Диана Димитрова

ЕДИН ОБИКНОВЕН ДЕН В УЧИЛИЩЕ

Диана Димитрова, Светлана Бозова, Кина Невенова

ДРЕВНИ ОБРЕДИ И СЪВРЕМЕННИ ПУБЛИЧНИ ПРАКТИКИ

Диана Димитрова, Мариана Чаушева, Силвия Кейванова

СЪХРАНИ БЪЛГАРСКОТО

Мариана Чаушева

АНЕКДОТИ ОТ УЧИЛИЩНИЯ ЖИВОТ

Педагогически екип

2017 година
Книжка 6
ЩАСТЛИВИ И ЗДРАВИ ЗАЕДНО

Гергана Петрова, Анета Русева

ЕК ПРИЕМА ИНИЦИАТИВА ЗА НАСЪРЧАВАНЕ НА ЧИРАКУВАНЕТО В ЕВРОПА

Генерална дирекция „Заетост, социални въпроси и приобщаване“

Книжка 5
УПРАВЛЕНИЕ НА ПРОМЕНИТЕ

Диана Димитрова

ПЕДАГОГИЧЕСКИ ЕТЮДИ

Диана Димитрова

ТРУДНО Е ДА БЪДЕШ РАЗЛИЧЕН

Стефанка Пампорова

ЛИДЕР В ИНОВАЦИИТЕ

Гергана Петрова

КОМПЮТЪРНА ГРАФИКА В МАТЕМАТИЧЕСКА ГИМНАЗИЯ

Румен Манолов, Ваня Шипчанова

Книжка 4
ГРАФИЧЕН МЕТОД ЗА РЕШАВАНЕ НА УРАВНЕНИЯ

Информационните технологии – инструментариум за решаване на математически проблеми

Книжка 3
УЧИЛИЩЕН МЕДИАТОР – ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО И РЕАЛНОСТ

Марина Николова Бисерка Михалева

ТЕМАТА ЗА ПРИЯТЕЛСТВОТО И ОБЩУВАНЕТО

Детелина Георгиева Христова

Книжка 2
СЪЩНОСТ И ПОЛЗИ ОТ CLIL ОБУЧЕНИЕТО

Иванка Пукнева, Людмила Рижук

СТЪПАЛАТА

Митко Кунчев

НЕ САМО С ЛИНИЙКА И ПЕРГЕЛ

Боряна Куюмджиева

Книжка 1
2016 година
Книжка 6
СПОРТ ЗА КРАСОТА И ЗДРАВЕ

Маргарита Врачовска, Мария Маркова

„БРЕЗИЧКА“ ДИША

Иванка Харбалиева

ДА ИГРАЕМ ЗАЕДНО

Маруся Обретенова

ПОСЛАНИЦИ НА ЗДРАВЕТО

Ученически съвет и IX , IX , X клас Консултанти: Валерия Димова и Цецка Вълкова – учители по биология и здравно образование и география и икономика

ЗАЩО МЕДИАЦИЯ?

Татяна Дронзина, Бисерка Михалева

АСТРОПАРТИ

Радка Костадинова

ДА СИ УЧИТЕЛ

Катя Димитрова

Книжка 5
ПЕТ МИНУТИ СТИГАТ ДА СТАНЕШ ЖУРНАЛИСТ

Дарина Стайкова Хаджийска

ИНДИЙСКИ ПРИКАЗКИ

Марияна Хаджийска

ЧИТАЛИЩЕТО КАТО КЛАСНА СТАЯ

Станимира Никова

Книжка 4
Книжка 3
ПРЕДПРИЕМАЧЕСКИ УМЕНИЯ

Албена Вуцова, Емил Митов

КАНИМ ТЕАТЪРА НА УРОК ПО РУСКИ ЕЗИК

Розалина Димитрова, Румяна Тодорова

Книжка 2
КЛАСНА СТАЯ НА БЪДЕЩЕТО

Даниела Самарджиева, Тихомира Нанева

В ПОДКРЕПА НА EPALE В БЪЛГАРИЯ

Валентина Дейкова

ENTER INTERNATIONAL STUDY WEEK IN VIENNA, AUSTRIA

Daniela Atanasova, Nedyalka Palagacheva

THE SCHOOL IN THE GLOBAL VILLAGE

Svetlana Kalapisheva, Nikolina Koinarska

Книжка 1
2015 година
Книжка 6
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2

Книжка 1
2014 година
Книжка 6
ЕЛЕКТРОННО ОБУЧЕНИЕ И КОМПЮТЪРЕН ДИЗАЙН (CAD) НА ПОДВЪРЗИИ

Росен Петков, Елица Личева, Даниела Атанасова

ПРАЗНИК НА СЛОВОТО

Трудни са времената, в които живеем. Увлечени в борбата за насъщния, притиснати от неизвестността и несигурното, утре забравяме за онази, друга- та храна, която е необходима за духа, която храни душата. Децата ни също но- сят своя кръст, лутат се, търсейки път, а ние, възрастните, често не можем да им помогнем . Не искам да влизам в полемиката с философите кое e по-важно

Книжка 5
ACTIVATING METHODS AND SOCRATIC DIALOGUE

Jan-Willem Noom, Ard Sonneveld

Книжка 4
LEARNING TO GIVE POWER TO THE PEOPLE: COMPETENCES FOR STUDENTS AND YOUNG PROFESSIONALS*

Jeroen de Vries, Frans van den Goorbergh 1. Public Participation in Planning Projects Public participation in the Netherlands is a crucial issue because the public is becoming more aware of their right to infl uence policies, design, management and maintenance. Furthermore the national and local governments have a policy to stimulate public participation to enhance maintenance and development of urban open space. In the aftermath of the credit crunch local authorities and project developers

ЦЕРН – ЕДНА СБЪДНАТА МЕЧТА

Свежина Димитрова

Книжка 3
Книжка 2
ENVIRONMENT AND INNOVATION

Tonya Georgieva

ENTER IN BULGARIA - DIFFERENT APPROACH AND NEW HORIZON

An interview with Jan-Willem Noom, Vice-President of ENTER

Книжка 1
КАК ДА РАЗБИРАМЕ ПОВЕДЕНИЕТО НА ДЕТЕТО ПРЕДИЗВИКАТЕЛНО ПОВЕДЕНИЕ

Звездица Пенева-Ковачева Как да разбираме поведението на дететою Част от ключовите професионални компетенции в педагогическата работа са свързани с умението да разбираме поведението на детето, демонстрирано тук и сега. Разбирането му от страна на педагога означава да си отговорим на въпросите: защо се проявява това поведение, каква е причината за него, как да повлияем на детето така, че ако поведението е нежелано, повече да не се прояви... Въпроси, които си задаваме всеки път, когато сме

ЕФЕКТИВНА НАМЕСА ОТ СТРАНА НА ВЪЗРАСТНИТЕ ПРИ АГРЕСИВНО ПОВЕДЕНИЕ НА ДЕЦАТА

Генадий Матвеев В някои случаи при проява на детска агресия се налага незабавна намеса от страна на възрастните. Този вид намеса цели намаляване или избягване на агресивното поведение в конфликтни и напрегнати ситуации. За по-голям ефект на въздействие срещу агресивното поведение на детето предлагаме ня- колко съвета както към педагозите, така и към родителите. Следващите няколко правила и техники за намеса позволяват при конфликт- на ситуация да се открие позитивен начин за разрешаванет

2013 година
Книжка 6
THE NEW EU PROGRAMME ERASMUS+

Androulla Vassiliou Doris Pack

Книжка 5
ECO BUILDING BECOMES A WINDOW TO KNOWLEDGE

To know not only how to grow a fl ower, but also – where to place it

Книжка 4
Книжка 3
П О К А Н А

На 29 май 2013 г. от 10.00 ч. в БТА ще бъде представен проект BG051РО001-7.0.07 - 0029 „Приложение на ИКТ в образованието –

Книжка 2
Книжка 1
2012 година
Книжка 6
ПРОФЕСИОНАЛНО ОБРАЗОВАНИЕ

ЕDUСATIONAL JOURNAL 14, 2012

Книжка 5
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ Министър на образованието, младежта и науката Д

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН РЕКТОР, УВАЖАЕМИ ПРЕПОДАВАТЕЛИ И СТУДЕНТИ, Приемете сърдечните ми поздрави във връзка със знаменателната годишнина – 90 години от създаването на ВТУ „Тодор Каблешков“, първото специализирано висше

Книжка 4
АСПЕКТИ НА ПРОДЪЛЖАВАЩО ОБРАЗОВАНИЕ НА УЧИТЕЛИ ПО ПРИРОДНИ НАУКИ

(резултати от проучване мнението на учители за интегриране на ин- формационни и комуникационни технологии в обучението)

ПРОФЕСИОНАЛНА ГИМНАЗИЯ ПО СТРОИТЕЛСТВО И АРХИТЕКТУРА ГРАД ПАЗАРДЖИК

Професионална гимназия по строителство и архитектура – град Пазар-

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
РЕЙТИНГИ, ИНДЕКСИ, ПАРИ

Боян Захариев