Професионално образование

2018/2, стр. 155 - 163

ПРОДЪЛЖАВАЩО ОБУЧЕНИЕ – СЪЩНОСТ, ФОРМИ И ПРЕДПОСТАВКИ ЗА РАЗВИТИЕ

Резюме:

Ключови думи:

В края на XIX и началото на ХХ век в условията на индустриалното и постиндустриалното общество традиционната образователна система не била вече в състояние да дава на хората подготовка, достатъчна за целия им активен живот. Това наложило развитие на нова практика на обучение на хората след завършване на училище или университет, след постигане на психосоматична, умствена и социална зрялост и начало на трудово-професионална дейност.

Все по-масово възрастните (зрелите) хора се включвали в разнообразни програми за образование и професионално обучение. В резултат от развитието на тези процеси възниква андрагогическата концепция за образование и обучение в зряла възраст.

Утвърдило се и разбирането, че в бъдеще обучението за възрастни ще придобива все по-голямо значение и че дори ще доминира над образователния процес в детско-юношеска възраст. Постепенно се оформила паралелна на традиционната образователна система, предназначена за възрастни, при която също е налична оценка на резултатите.

Нейното развитие през втората половина на ХХ век може да се определи като значително постижение. Тази система непрекъснато разширява своя обхват и вече включва: продължаващо професионално обучение, повишаване на общото образование, непрофесионална техническа подготовка (квалификация), придобиване, разширяване и усъвършенстване на чуждоезиковата подготовка, разпространение на научнопопулярни знания, както и други специални форми на образование, обучение за подпомагане на заетостта, социализацията и ресоциализацията (Bojilova, 2013; Aspin & Chapman, 2001).

Логично се достига до нова концепция – за свързването на традиционната образователна система със структурите за образование на възрастни и за тяхното развитие като система за перманентно обучение. По своята същност перманентното обучение не е образователна степен в общоприетия смисъл на това понятие. То представлява развиващ се в два етапа процес на овладяване в детско-юношеската възраст и надграждане в зряла (трудова) възраст на общообразователната подготовка, професионалната квалификация и основните (ключови) умения, които са необходими за живота на всеки човек. Перманентното обучение сега се разглежда и като Lifelong Learning (учене през целия живот).

Ученето през целия живот е насочено към удовлетворяване на разнообразните и контекстно специфични нужди от обучение на всички възрастови групи, включително придобиването на основни технически умения в областта на грамотността чрез формалното образование и ефективните алтернативни начини за учене. Обучението и образованието за възрастни, професионалното образование и обучение и грамотността представляват значими компоненти на процеса на учене през целия живот.

Ученето през целия живот е бъдеща холистична система на образование, интегрираща всички формални, неформални и информални процеси на учене, които се осъществяват от хората във всички възрасти – предучилищна, училищна, трудова и пенсионна възраст (Katanski, 2014; Aspin & Chapman, 2001).

Дефинирането на термините „формално учене“, „неформално учене“ и „информално учене“ се свързва с имената на Bjornavold и Colardyn (2000, 2004), като известни различия се срещат за дефиницията за информалното учене, които са дадени в документ на ЕК през 2001 г. и от Marsick and Watkins (2001) (Bojilova, 2013).

Формалното обучение/учене (Formal training/learning) според квалификационната система е обособено преднамерено, осъзнато обучение за деца и младежи, което се осъществява в различни видове училища, университети, колежи и др., завършва с полагане на изпити и с издаване на официални документи (диплома, свидетелство, удостоверение), които имат национална и/или международна валидност.

Неформалното обучение (Non-formal training) е предварително планиран процес на обучение за деца, възрастни и стари хора, осъществяван обикновено извън формалната образователна система, включващ нетрадиционни места за обучение (болници, домове, защитени жилища, места за лишаване от свобода и др.) с цел придобиване на знания, умения и опит, необходими на хората не само за престоя в тези заведения, но и за техния живот. Обучението може да се осъществява и от непрофесионални преподаватели, без изпити и без да се издава специален, национално и/или международно признат документ по образец (диплома, свидетелство и др.).

Информалното обучение (Informal training) е напълно необособено обучение (самообучение) и учене на хората в процеса на извършвани от тях дейности, без учебна програма, без обучаващи (учители и преподаватели), неочаквано, инцидентно, без изпити и издаване на официални документи.

Дефинирането на трите типа учене се свързва с условията и характеристиката на средата на учене – формална, неформална и информална (Bojilova, 2013).

Процесът на учене през целия живот се осъществява в два етапа.

Първият етап обхваща базисното обучение. Това е индивидуалната степен на образованост, на квалифицираност по професия и на владеене на основните умения при встъпване на пазара на труда. В случая се има предвид осъществяваното от децата в предучилищна възраст, учениците и студентите обучение, с което те овладяват основни познания и умения, общообразователна и професионална подготовка, както и компетентности, които създават своеобразна основна (база) за техния бъдещ живот като възрастни. Това образование у нас се нарича (все още) задължително образование (Compulsory education).

Вторият етап (продължаващото обучение) се реализира от вече възрастния човек на основата на постигнатата с обучението в неговите детски и младежки години степен на образователна и професионална подготовка. Това продължаващо обучение по своя характер представлява надграждане, повишаване, разширяване и усъвършенстване на общообразователната и професионалната подготовка и на основните умения на възрастните за тяхната промяна (при необходимост), както и за компенсиране на пропуски в образованието и професионалното обучение. То преминава от трудовата в пенсионната възраст, където подпомага превенцията на настъпващото остаряване, поддържа и обслужва различни (образователни, културни и др.) потребности на хората.

Следователно, когато се дефинира ученето през целия живот, следва да се има предвид преди всичко система, осигуряваща рамка за цялостен процес на обучение на хората от всички възрасти, който се осъществява по различни начини, по различно време или паралелно на различни места, т.е. както, когато и където това е необходимо и възможно. Системата осигурява формалното, неформалното и информалното обучение във всяка възраст на човека, подпомага неговото развитие в условията на т.нар. учещо общество (Katanski, 2014; Colletta, 1996).

Мотивацията, отговорността и автономията заедно с ориентирания към обучаемите подход са основни предпоставки за разработването на успешни стратегии за учене през целия живот.

Развитието на перманентното обучение в България създава условия и предпоставки за осъществяване на процесите на трансформиране на образованието в холистична система за учене през целия живот. Проведените през периода 2007 – 2008 г. изследвания доказват, че у нас са развити сравнително добре основни сектори – продължаващо професионално обучение, обучение за безработни, обучението на обучаващи и др. Анализът по този въпрос показва, че за разлика от редица европейски страни перманентното обучение в България се осъществява без достатъчно научно осигуряване.

Особено внимание заслужава най-голямата европейска образователна прог рама – „Учене през целия живот“. През 2007 г. тя заменя програмата Сократ и успешно се изпълнява през седемгодишен период до 31.12.2013 г. с впечатляващ бюджет от 6,970 милиарда евро. Това е рамкова програма и в нея са включени добре познатите секторни програми: Коменски (за предучилищно, основно и средно образование), Еразъм (за развитие на висшето образование), Леонардо да Винчи (за професионалното образование и обучение) и Грюндвиг (за образованието на възрастни).

Участието на България в Програмата се координира от Центъра за развитие на човешките ресурси – София. Този център обаче е преди всичко административно звено и няма капацитет за системни научни изследвания, разработване на проблематиката и обучение на обучаващи за системата на перманентното образование и за ученето през целия живот.5)

Антропогогическа научна система

Антропогогиката (учене през целия живот) (от гр. Antropos – човек) е нова интегративна наука, т.нар. холистично образование (учене през целия живот). Антропогогиката включва в своята система четири основни направления: предучилищна педагогика, педагогика, андрагогика и герагогика (Katanski, 2014; Colletta, 1996).

Предучилищната педагогика е наука, която има за цел да се занимава с подготовката и възпитанието на малките деца (до 6 – 7 г.) и формирането на тяхната готовност за включване в училищно обучение.

Педагогиката е наука за образованието (обучението и възпитанието) на деца, която има за цел да изучава особеностите и закономерностите на учебно-възпитателния (образователен) процес. Тя определя и разработва принципите и изискванията за ефективно и качествено образование, обучение и възпитание в училище. Относително самостоятелен дял на тази наука е предучилищната педагогика.

Андрагогиката е наука за образованието на възрастни, която има за цел да изучава разнообразните процеси на обучение в зрялата човешка възраст. Тя определя факторите и закономерностите при развитието на тези процеси, формулира определени принципи и изисквания за тяхното практическо организиране, провеждане и управление.

Герагогиката е наука, която изследва особеностите и определя закономерностите на образованието при старите хора (т.е. хора, намиращи се в пенсионна възраст), като формулира принципите, изискванията и правилата за неговото организиране и провеждане.

Идеята на науката „антропогогика“ е да създаде необходимата теоретикометодологична основа за успешно управление и осъществяване на прехода от образование за цял живот към образование през целия живот.

Медицинска антропогогика

Необходимо е да се развива и клон от науката „антропогогика“, разглеждаща холистично (цялостно) образователните процеси в областта на медицината и общественото здраве, имащ по-широк предмет и спектър на цели и задачи. Това се налага от възприетата вече и в България нова парадигма за учене през целия живот, която поражда бързи промени в образователните практики и аналогични изменения в тяхната научна база.

В подкрепа на тезата за необходимостта от медицинска антропогогика могат да се приведат следните аргументи (Katanski, 2014).

– Медицинската антропогогика е необходима за изследване и разработване на специфични проблеми на продължаващото професионално обучение (квалификация) на вече практикуващите медицински специалисти.

– Медицинската антропогогика е нужна и за осигуряване на обучителна подготовка и квалификация на практикуващи лекари (като обучение на обучаващи). Тази подготовка им помага да осъществяват успешно ролята, функциите и задачите на обучители в практическото обучение на студентите, стажантите и специализантите, както и за оказване на възпитателно въздействие, за мотивиране и развитие на съвременна медицинска култура на бъдещите лекари.

– Медицинските специалисти следва да притежават познания, умения и компетентност за образователни въздействия върху пациенти от различни възрастови групи, като част от прилаганата терапия.

– Вече много често на практикуващите лекари се налага да водят здравни предавания, да изнасят здравни беседи (презентации) и инструктажи пред различни аудитории, за което са нужни съответните познания и умения (вкл. по технологията на презентацията).

Национална стратегия за учене през целия живот на Република България

В изпълнение на поетите от България задължения към Европейската комисия, през 2007 г. е разработена Национална стратегия за учене през целия живот. На 30.10.2008 г. Стратегията е утвърдена от българското правителство като рамка за действие до края на 2013 г. Предназначението на Стратегията е да се подпомогне управлението на прехода на образованието в България към система за учене през целия живот и да се подготвят българските институции и гражданите за активно участие в новата, основана на знанието икономика и учещо общество в рамките на Европейския съюз. В края на 2013 г. на събрание на Министерския съвет и в „Национална стратегия за учене през целия живот за периода 2014 – 2020 година“ е отчетено следното.

Основната цел на Стратегията за създаване на условия на всеки гражданин да развива личностните си и професионалните знания, умения и способности и да подобрява както собственото благосъстояние, така и конкурентоспособността на националната икономика, НЕ е постигната.

Специфичните цели на Стратегията:

– През 2013 г. 5% от хората над 25 г. да участват в процеса на учене през целия живот, също НЕ е постигната. Сега това прави едва 1,3% от населението в България, което е повече от 7 пъти по-малко, отколкото в страните от ЕС, където е 9,7%.

– Втората цел – делът на рано напусналите образователната система да намалее от 16,6% през 2007 г. на 12%, също НЕ е постигната. Сега този процент по статистически данни е 12,5%.

– Третата цел: завършилите средно образование до 24-ата си година да станат 85%, е постигната още през 2011 г. – 86,7%. Отчита се обаче негативна тенденция на намаляване броя на завършилите професионално образование. Следва да се отбележи, че по различни причини тази стратегия в България не постигна цялостно изпълнение на своите цели.

На 09.01.2014 г. е представена актуализирана версия на Стратегията, обхващаща следващия програмен период – до края на 2020 г. С нея се определя стратегическа рамка за държавна политика в областта на образованието и обучението, насочена към постигане на европейска цел за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж.

В съдържанието на актуализираната стратегия са разгледани следните основни въпроси.

Дефиниция – ученето през целия живот е всяка дейност за учене, предприемана през целия живот за подобряване на знанията, уменията и компетентностите.

Принципи на Стратегията:

– качество – подпомагане на хората чрез учене през целия живот да постигнат по-високи резултати в своето образователно развитие, да бъдат конкурентоспособни на пазара на труда и успешни в живота;

– равноспособност и многообразие – осигуряване на равни възможности на участниците в трите вида обучение – формално, неформално и информално (самостоятелно);

– децентрализация – осигуряване на по-добър достъп на хората до образование и обучение и по-рационално разпределение, разходване на финансовите ресурси;

– измеримост – подобряване на възможностите за мониторинг, контрол и оценка на напредъка в постигането на поставените цели;

– гъвкавост – гарантиране на възможности за реагиране на участниците в прилагането на Стратегията съобразно динамиката на промените в социалните условия, изисквания и потребности.

Мисията на актуализираната стратегия е да допринесе през 2020 г. България да се превърне в държава, в която достъпът до разнообразни и качествени форми на учене през целия живот, е вече реалност за всички нейни граждани.

Специално внимание е обърнато на управлението на процесите в образованието в неговия преход към система на учене през целия живот. Визирани са конкретни органи и процедури, които следва да се създадат и регламентират, като започнат да функционират. Реализирането на Стратегията ще се осъществява посредством годишни планове за действие, които следва да са финансово осигурени и тяхното изпълнение да се следи и отчита преди приемане на следващите планирания 1).

Обобщено могат да се формулират няколко изводи и препоръки за практиката.

Изводи

– Литературният обзор и направените проучвания доказват, че неформалното и информалното учене не се противопоставят на формалното, а точно обратното, те го допълват и осмислят.

– Предпоставките за появата и същността на трите типа учене показват, че неформалното, формалното и информалното учене могат да съществуват в симбиоза.

– Поставянето на граници между формално, неформално и информално обучение може да бъде осъществено в конкретен контекст, осмисляйки конкретните цели.

– Средата за учене през целия живот е динамична и се променя много бързо и в същото време има голямо многообразие от институции и форми.

– Подходящите ресурси (финансиране и квалифициран персонал) са предварително условие за развитие на продължаващо обучение.

Препоръки

– Ученето през целия живот да се разглежда като интегрална част от целта за превръщане на европейската икономика в конкурентна и динамична икономика на знанието.

– Да предостави достъп до информационните ресурси на обществените библиотеки в помощ на неформалното образование, тъй като ученето не е затворено само във формалното образование.

– Да се осигурят ресурси за учене през целия живот чрез финансиране и квалифициран персонал.

NOTES/БЕЛЕЖКИ

1. http://www.strategy.bg/StrategicDocuments/View.aspx?Id=880

2. https://en.unesco.org/world-education-forum-2015/5-key-themes/lifelong-learning

3. http://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/ALL/?uri=CELEX%3A52008SC2177, Commission staff working document accompanying the communication from the Commission to the European Parliament, the Council, the European Economic and Social Committee and the Committee of the Regions - Improving competences for the 21st century

REFERENCES/ЛИТЕРАТУРА

Bojilova, V. (2013). Formal, non-formal and informal learning - essence, content parameters and interdependencies. Year book of Sofia University. Sofia: St. Kliment Ohridski. [Божилова, В. (2013). Формално, неформално и информално учене – същност, съдържателни параметри и взаимозависимости. Годишник на СУ.]

Katanski, Ch. (2014). Principles and Methodology of Learning (Main themes and terms). Sofia: CIELA. [Катански, Ч. (2014). Принципи и методика на обучението (Основни тематики и термини). София: СИЕЛА.]

Aspin, D. & Chapman, J. (2001). Towards a Philosophy of Lifelong Learning. In: D. Aspin, J. Chapman, M. Hatton and Y. Sawano, eds., International Handbook of Lifelong Learning, Part 1. London: Kluwer Academic Publishers.

Colletta, N. J. (1996). Formal, Informal and Nonformal Education. In: A.

C. Tuijnman, ed., The International Encyclopedia of Adult Education and Training. Oxford: Pergamon Press.

2025 година
Книжка 1-2
2024 година
Книжка 5-6
Книжка 4
Книжка 2-3
ДА НАВЛЕЗЕМ В НАУКАТА С ИГРИ

Д-р Стефан Петров

Книжка 1
2023 година
Книжка 6
ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЕЛЕКТРОННИТЕ ОБРАЗОВАТЕЛНИ РЕСУРСИ В ИНTЕРДИСЦИПЛИНАРНИТЕ STEM УРОЦИ

Д-р Емилия Лазарова , Веселина Иванова , Ирина Костадинова , Анета Кинева , Георги Йорданов

Книжка 5
Книжка 4
SCHOOL LEADERSHIP

Dr. Phil Budgell

Книжка 3
ИЗКУСТВЕНИЯТ ИНТЕЛЕКТ В ЗДРАВНИЯ PR

Гергана Дончева Янков

Книжка 2
Книжка 1
NOT SO MUCH AN AXIOMATIC SYSTEM, MORE A TAXONOMY OF EDUCATIONAL OBJECTIVES

Phil Budgel , Mitko Kunchev Education Leadership Consultancy – Sheeld (UK) Ruse (Bulgaria)

2022 година
Книжка 6
Книжка 5
CREATIVE REFLECTION

Eng. Janneke Camps

Книжка 4
STEM В КЛАСНАТА СТАЯ

(Ролята на технологиите и играта като част от образователния процес) Ива Григорова

Книжка 3
ПРИЛАГАНЕ НА PERMA МОДЕЛ В ИНОВАТИВЕН STEM ПРЕДМЕТ „КОСМИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ“

Михаил Бориславов Ненов, Севил Юсуф Иванова, Грета Димитрова Стоянова, Таня Маркова Сребрева

ПАНАИР НА НАУКАТА

Грета Стоянова

Книжка 2
THE CURRICULUM

Phil Budgell

Книжка 1
ТРУДНО ЛИ Е ПОРАСТВАНЕТО В ИСТОРИЯТА

Иво Точевски, д-р Бистра Таракова

2021 година
Книжка 6
Книжка 5
ПРОУЧВАНЕ НАГЛАСИТЕ НА УЧИТЕЛИТЕ ОТ НАЧАЛЕН ЕТАП ОТНОСНО ЗДРАВНОТО ОБРАЗОВАНИЕ НА УЧЕНИЦИТЕ

Доц. Ивайло Прокопов, доц. Мирена Легурска, гл. ас. Весела Мирчева

Книжка 4
БЪЛГАРСКА АДАПТАЦИЯ НА ВЪПРОСНИКА ЗА ИЗМЕРВАНЕ НА ДИСТРЕС НА ИДЕНТИЧНОСТТА

доц. д-р Ева Папазова , доц. д-р Маргарита Бакрачева

МОТИВАЦИЯ ЧРЕЗ СЪЗДАВАНЕ НА ЧУВСТВО ЗА ПРИНАДЛЕЖНОСТ

Възможните пътища за успешна реализация Бистра Григорова

Книжка 3
Книжка 2
НАПРЕД КЪМ СЛЕДВАЩАТА МИСИЯ

Милена Маринова-Димитрова

Книжка 1
БИО- И ЕКОПРОДУКТИ

Християна Янкова

2020 година
Книжка 6
БИНАРНИЯТ УРОК РАЗКРИВА ВРЪЗКАТА МЕЖДУ ИСТОРИЯ И ПРАВО

Евдокия Любомирова, Николина Димитрова

Книжка 5
СТАТИСТИЧЕСКА ИЗВАДКА ОТ ПРОВЕДЕНО ИЗСЛЕДВАНЕ ПО НАУЧЕН ПРОЕКТ ЗА ПРОЯВИТЕ НА АГРЕСИВНОСТ И ДЕПРЕСИЯ НА СТУДЕНТИ

Анжелина Янева, Елица Стоянова, Марияна Алберт, Бояна Митрева, Валерия Луканова, Таня Гавраилова

Книжка 4
ЗЛАТНОТО СЕЧЕНИЕ НА ЗЛАТНАТА МАСКА

Денис Сираков, Мариета Сиракова, Николай Сираков

ПРИЛОЖЕНИЕ НА ПРОФИЛЕН ПОДХОД ПРИ НАСОЧВАНЕ НА УЧЕНИЦИ ЗА ВКЛЮЧВАНЕ В ОБРАЗОВАТЕЛНАТА СИСТЕМА

Мария Георгиева, Мая Рогашка, Петя Йорданова, Деница Русева, Емилия Кожухарова, Златомира Михайлова, Петя Георгиева

КАПСУЛА НА ВРЕМЕТО

Йозлем Искренова

УЧИТЕЛЯТ ДНЕС

Надежда Иванова

Книжка 3
ИГРОВИЗАЦИЯТА – УСПЕШЕН МЕТОД ЗА ОБУЧЕНИЕ В ЧАСОВЕТЕ ПО БИОЛОГИЯ И ЗДРАВНО ОБРАЗОВАНИЕ

Мария Веселинска, Атанасия Илиева, Александра Манасиева, Любен Новоселски

ДОБРИ ПРАКТИКИ

Марияна Великова, Пепа Атанасова

STEM УРОЦИТЕ, КОИТО ПРОВЕЖДАМЕ

Мария Велкова, Тодор Добрев

КРЕАТИВНИЯТ УЧИТЕЛ – НАЙ-ЦЕННАТА ИНОВАЦИЯ

Марияна Великова, Станимира Желязкова

Книжка 2
Книжка 1
ПРИКАЗКА ЗА ЕДНО ГОЛЯМО УЧИЛИЩЕ В ЕДНО МАЛКО ГРАДЧЕ

Ана Боргоджийска, Павлина Плачкова

ПОСТИГАНЕ НА БАЗОВА ГРАМОТНОСТ НА УЧЕНИЦИТЕ ОТ II КЛАС

Даниела Говедарска, Мария Котова, Ивелина Масалджийска

ГОЛЯМОТО ПРИКЛЮЧЕНИЕ, НАРЕЧЕНО ДИКТОВКА

Ангелина Генчева, Мая Драгоева

КАК УЧИЛИЩЕН ДВОР В ГРАД РАКОВСКИ СТАНА ЛЮБИМО МЯСТО ЗА ИГРИ, УЧЕНЕ И ОТДИХ

Ана Боргоджийска, Янка Арлашка, Ивана Лесова, Ани Димитрова

ДОБРИ ПРАКТИКИ В ПРЕПОДАВАНЕТО

Милена Лесова, Моника Даржалиева-Косова

УЧИЛИЩЕ НА РАДОСТТА

Павлина Плачкова, Кремена Алексиева

ПЪТЯТ НА ЕДНА МЕЧТА

Люба Сергева

2019 година
Книжка 6
Книжка 5
ЦЕРН – ЕДНА СБЪДНАТА МЕЧТА

Свежина Димитрова, Зорница Захариева

ДУАЛНОТО ОБУЧЕНИЕ – МИРАЖ ИЛИ РЕАЛНОСТ, РЕАЛНОСТ И ПЕРСПЕКТИВА

Мария Георгиева, Надежда Илиева, Петя Йорданова

ГОРАТА – ОЧАРОВАНИЕТО НА ЖИВОТА

Елена Милчева, Игнат Игнатов, Венетка Илиева, Иринка Христова

БАЛКОНЪТ – МОЯТА ГРАДИНА

Деница Русева, Дарина Кирчева, Емилия Кожухарова, Марина Борисова

ПРОГРАМА „ЕРАЗЪМ+“ – СТИМУЛ ЗА УЧЕНЕ ПРЕЗ ЦЕЛИЯ ЖИВОТ

Даниела Мантарова, Станислава Анастасова

Книжка 4
ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ МЕЖДУ ЕКИПИТЕ ЗА ПОДКРЕПА ЗА ЛИЧНОСТНО РАЗВИТИЕ С РОДИТЕЛИ НА УЧЕНИЦИ СЪС СПЕЦИАЛНИ ОБРАЗОВАТЕЛНИ ПОТРЕБНОСТИ

Maрия Стефанова, Пламена Желева, Миглена Стоева Мария Георгиева, Мая Рогашка, Живка Дойчева

КОГАТО УРОКЪТ ЗАПОЧНА…

Ивелина Стамболийска

Книжка 3
СТАТИСТИКА ЧРЕЗ ВЪВЕЖДАНЕ НА ИКТ

Магдалена Каменарова

Книжка 2
Книжка 1
РАЗВИТИЕ НА ТОЛЕРАНТНОСТ ЧРЕЗ СПОРТ

Татяна Янчева, Ина Владова

КАК СЪВРЕМЕННИТЕ РОДИТЕЛИ ОБЩУВАТ С ДЕЦАТА СИ? ПОЗИТИВНИ МЕТОДИ ЗА ВЪЗПИТАНИЕ

Мария Георгиева, Мая Рогашка, Живка Дойчева, Златомира Михайлова

УЧРЕДЯВАНЕ НА КОМИТЕТ „БАБОЛАНДИЯ“

Йоанна Димитрова, Рая Енчева

КУКЕРИ

Йоанна Димитрова, Радина Стоянова

ДЕЦАТА – НАШЕТО БЪДЕЩЕ

Йоанна Димитрова, Мария Кузманова

CONTENT AND LANGUAGE INTEGRATED LEARNING (CLIL)

Надежда Алексиева

2018 година
Книжка 6
НОВИ ПРАКТИКИ В ОБУЧИТЕЛНИЯ ПРОЦЕС

Генка Георгиева, Маргарита Гиргинова

ЩАДЯЩА ПРОЦЕДУРА ПРИ РАЗПИТ НА ДЕЦА

Фахредин Фаредин Молламехмед

Книжка 5
КОИ СА НАЙ-ЕФЕКТИВНИТЕ ПРЕПОДАВАТЕЛСКИ МЕТОДИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО ПРИРОДНИ НАУКИ

(И по-големият броя учебни часове означава ли непременно по-високи резултати – по данни на PISA 2015)

SEO И МЕТОДИ ЗА АНАЛИЗ – ТЕНДЕНЦИИ ПРЕЗ 2018

Ивайло Димитров, Слави Димитров

УСПЕШНИ ПЕДАГОГИЧЕСКИ ПРАКТИКИ В ОБЛАСТТА НА ИНТЕРКУЛТУРНОТО ОБРАЗОВАНИЕ

(Описание на педагогически практики) Стойна Делчева

Книжка 4
КАДРОВАТА КРИЗА В ОБРАЗОВАНИЕТО

Свежина Димитрова, Мария Нестерова, Галина Германова

ПОЛОВИ РАЗЛИЧИЯ И ПОЛОВИ РОЛИ

Владимира Иванова

УЧЕБНА ПРОГРАМА ЗА ОБУЧЕНИЕ ПО ГЕОГРАФИЯ И ИКОНОМИКА

(Допълнителна подготовка – профил „Икономическо развитие“, VІІІ клас)

ДОБРИ ПРАКТИКИ И НОВИ ФОРМИ ЗА ЗАНИМАНИЯ ПО ИНТЕРЕСИ И ИЗЯВА НА ДЕЦАТА И УЧЕНИЦИТЕ

(Организиране и провеждане на литературен конкурс от ученици)

Книжка 3
ИЗСЛЕДВАНИЯ, СВЪРЗАНИ С КОНСТАНТАТА НА КАПРЕКАР

Петко Казанджиев, Мартин Иванов, Цеца Байчева, Кинка Кирилова-Лупанова

Книжка 2
АНАЛИЗ НА ЕПИЧЕСКА ТВОРБА

Марияна Георгиева

УЧИЛИЩЕ НА РАДОСТТА

Веселина Тонева

ЕКОЛОГИЧНА ЕКСПЕДИЦИЯ „ДА ПАЗИМ ПРИРОДАТА!“

Татяна Болградова Красимира Мишкова

Книжка 1
В ПАМЕТ НА ПРОФ. МАРИАНА ГЕНЧЕВА

Преди една година внезапно ни напусна проф. д-р инж. Мариана Генчева. Редакционната колегия на сп. „Професионално образование“ и колегиите по

ОБУЧЕНИЕТО КАТО ВЪЗМОЖНОСТ

Диана Илиева-Атанасова

КЪМ РОДИТЕЛИТЕ

(Из педагогическите търсения на една майка)

ДЕТСКА ЕКОАКАДЕМИЯ

Диана Димитрова

ЕДИН ОБИКНОВЕН ДЕН В УЧИЛИЩЕ

Диана Димитрова, Светлана Бозова, Кина Невенова

ДРЕВНИ ОБРЕДИ И СЪВРЕМЕННИ ПУБЛИЧНИ ПРАКТИКИ

Диана Димитрова, Мариана Чаушева, Силвия Кейванова

СЪХРАНИ БЪЛГАРСКОТО

Мариана Чаушева

АНЕКДОТИ ОТ УЧИЛИЩНИЯ ЖИВОТ

Педагогически екип

2017 година
Книжка 6
ЩАСТЛИВИ И ЗДРАВИ ЗАЕДНО

Гергана Петрова, Анета Русева

ЕК ПРИЕМА ИНИЦИАТИВА ЗА НАСЪРЧАВАНЕ НА ЧИРАКУВАНЕТО В ЕВРОПА

Генерална дирекция „Заетост, социални въпроси и приобщаване“

Книжка 5
УПРАВЛЕНИЕ НА ПРОМЕНИТЕ

Диана Димитрова

ПЕДАГОГИЧЕСКИ ЕТЮДИ

Диана Димитрова

ТРУДНО Е ДА БЪДЕШ РАЗЛИЧЕН

Стефанка Пампорова

ЛИДЕР В ИНОВАЦИИТЕ

Гергана Петрова

КОМПЮТЪРНА ГРАФИКА В МАТЕМАТИЧЕСКА ГИМНАЗИЯ

Румен Манолов, Ваня Шипчанова

Книжка 4
ГРАФИЧЕН МЕТОД ЗА РЕШАВАНЕ НА УРАВНЕНИЯ

Информационните технологии – инструментариум за решаване на математически проблеми

Книжка 3
УЧИЛИЩЕН МЕДИАТОР – ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО И РЕАЛНОСТ

Марина Николова Бисерка Михалева

ТЕМАТА ЗА ПРИЯТЕЛСТВОТО И ОБЩУВАНЕТО

Детелина Георгиева Христова

Книжка 2
СЪЩНОСТ И ПОЛЗИ ОТ CLIL ОБУЧЕНИЕТО

Иванка Пукнева, Людмила Рижук

СТЪПАЛАТА

Митко Кунчев

НЕ САМО С ЛИНИЙКА И ПЕРГЕЛ

Боряна Куюмджиева

Книжка 1
2016 година
Книжка 6
СПОРТ ЗА КРАСОТА И ЗДРАВЕ

Маргарита Врачовска, Мария Маркова

„БРЕЗИЧКА“ ДИША

Иванка Харбалиева

ДА ИГРАЕМ ЗАЕДНО

Маруся Обретенова

ПОСЛАНИЦИ НА ЗДРАВЕТО

Ученически съвет и IX , IX , X клас Консултанти: Валерия Димова и Цецка Вълкова – учители по биология и здравно образование и география и икономика

ЗАЩО МЕДИАЦИЯ?

Татяна Дронзина, Бисерка Михалева

АСТРОПАРТИ

Радка Костадинова

ДА СИ УЧИТЕЛ

Катя Димитрова

Книжка 5
ПЕТ МИНУТИ СТИГАТ ДА СТАНЕШ ЖУРНАЛИСТ

Дарина Стайкова Хаджийска

ИНДИЙСКИ ПРИКАЗКИ

Марияна Хаджийска

ЧИТАЛИЩЕТО КАТО КЛАСНА СТАЯ

Станимира Никова

Книжка 4
Книжка 3
ПРЕДПРИЕМАЧЕСКИ УМЕНИЯ

Албена Вуцова, Емил Митов

КАНИМ ТЕАТЪРА НА УРОК ПО РУСКИ ЕЗИК

Розалина Димитрова, Румяна Тодорова

Книжка 2
КЛАСНА СТАЯ НА БЪДЕЩЕТО

Даниела Самарджиева, Тихомира Нанева

В ПОДКРЕПА НА EPALE В БЪЛГАРИЯ

Валентина Дейкова

ENTER INTERNATIONAL STUDY WEEK IN VIENNA, AUSTRIA

Daniela Atanasova, Nedyalka Palagacheva

THE SCHOOL IN THE GLOBAL VILLAGE

Svetlana Kalapisheva, Nikolina Koinarska

Книжка 1
2015 година
Книжка 6
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2

Книжка 1
2014 година
Книжка 6
ЕЛЕКТРОННО ОБУЧЕНИЕ И КОМПЮТЪРЕН ДИЗАЙН (CAD) НА ПОДВЪРЗИИ

Росен Петков, Елица Личева, Даниела Атанасова

ПРАЗНИК НА СЛОВОТО

Трудни са времената, в които живеем. Увлечени в борбата за насъщния, притиснати от неизвестността и несигурното, утре забравяме за онази, друга- та храна, която е необходима за духа, която храни душата. Децата ни също но- сят своя кръст, лутат се, търсейки път, а ние, възрастните, често не можем да им помогнем . Не искам да влизам в полемиката с философите кое e по-важно

Книжка 5
ACTIVATING METHODS AND SOCRATIC DIALOGUE

Jan-Willem Noom, Ard Sonneveld

Книжка 4
LEARNING TO GIVE POWER TO THE PEOPLE: COMPETENCES FOR STUDENTS AND YOUNG PROFESSIONALS*

Jeroen de Vries, Frans van den Goorbergh 1. Public Participation in Planning Projects Public participation in the Netherlands is a crucial issue because the public is becoming more aware of their right to infl uence policies, design, management and maintenance. Furthermore the national and local governments have a policy to stimulate public participation to enhance maintenance and development of urban open space. In the aftermath of the credit crunch local authorities and project developers

ЦЕРН – ЕДНА СБЪДНАТА МЕЧТА

Свежина Димитрова

Книжка 3
Книжка 2
ENVIRONMENT AND INNOVATION

Tonya Georgieva

ENTER IN BULGARIA - DIFFERENT APPROACH AND NEW HORIZON

An interview with Jan-Willem Noom, Vice-President of ENTER

Книжка 1
КАК ДА РАЗБИРАМЕ ПОВЕДЕНИЕТО НА ДЕТЕТО ПРЕДИЗВИКАТЕЛНО ПОВЕДЕНИЕ

Звездица Пенева-Ковачева Как да разбираме поведението на дететою Част от ключовите професионални компетенции в педагогическата работа са свързани с умението да разбираме поведението на детето, демонстрирано тук и сега. Разбирането му от страна на педагога означава да си отговорим на въпросите: защо се проявява това поведение, каква е причината за него, как да повлияем на детето така, че ако поведението е нежелано, повече да не се прояви... Въпроси, които си задаваме всеки път, когато сме

ЕФЕКТИВНА НАМЕСА ОТ СТРАНА НА ВЪЗРАСТНИТЕ ПРИ АГРЕСИВНО ПОВЕДЕНИЕ НА ДЕЦАТА

Генадий Матвеев В някои случаи при проява на детска агресия се налага незабавна намеса от страна на възрастните. Този вид намеса цели намаляване или избягване на агресивното поведение в конфликтни и напрегнати ситуации. За по-голям ефект на въздействие срещу агресивното поведение на детето предлагаме ня- колко съвета както към педагозите, така и към родителите. Следващите няколко правила и техники за намеса позволяват при конфликт- на ситуация да се открие позитивен начин за разрешаванет

2013 година
Книжка 6
THE NEW EU PROGRAMME ERASMUS+

Androulla Vassiliou Doris Pack

Книжка 5
ECO BUILDING BECOMES A WINDOW TO KNOWLEDGE

To know not only how to grow a fl ower, but also – where to place it

Книжка 4
Книжка 3
П О К А Н А

На 29 май 2013 г. от 10.00 ч. в БТА ще бъде представен проект BG051РО001-7.0.07 - 0029 „Приложение на ИКТ в образованието –

Книжка 2
Книжка 1
2012 година
Книжка 6
ПРОФЕСИОНАЛНО ОБРАЗОВАНИЕ

ЕDUСATIONAL JOURNAL 14, 2012

Книжка 5
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ Министър на образованието, младежта и науката Д

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН РЕКТОР, УВАЖАЕМИ ПРЕПОДАВАТЕЛИ И СТУДЕНТИ, Приемете сърдечните ми поздрави във връзка със знаменателната годишнина – 90 години от създаването на ВТУ „Тодор Каблешков“, първото специализирано висше

Книжка 4
АСПЕКТИ НА ПРОДЪЛЖАВАЩО ОБРАЗОВАНИЕ НА УЧИТЕЛИ ПО ПРИРОДНИ НАУКИ

(резултати от проучване мнението на учители за интегриране на ин- формационни и комуникационни технологии в обучението)

ПРОФЕСИОНАЛНА ГИМНАЗИЯ ПО СТРОИТЕЛСТВО И АРХИТЕКТУРА ГРАД ПАЗАРДЖИК

Професионална гимназия по строителство и архитектура – град Пазар-

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
РЕЙТИНГИ, ИНДЕКСИ, ПАРИ

Боян Захариев