Математика и Информатика
Вход / Регистрация

https://doi.org/10.53656/math2024-6-3-dim

2024/6, стр. 618 - 627

АНАЛИЗ НА РАЗМЕРНОСТИТЕ – НЕОБХОДИМО УСЛОВИЕ ЗА ПРИЛАГАНЕ НА МАТЕМАТИЧЕСКИ МОДЕЛИ

Георги Гачев
OrcID: 0000-0002-7297-0888
E-mail: gachev@math.bas.bg
Institute of Mathematics and Informatics
Bulgarian Academy of Sciences
Bl. 8 Acad. G. Bonchev St.
1113 Sofia Bulgaria

Резюме: Статията представя анализ на размерностите като необходимо условие за правилното прилагане на математически модели в практиката. Описани са основните правила за работа с размерности, като всяко правило е пояснено с пример. Материалът е подходящ както за средното училище, така и за конкретни предмети в професионалното образование.

Ключови думи: мерна единица; еталон; анализ на размерностите; STEM; математически модел

1. Увод

Съобразно стратегическата рамка за развитие на образованието в България: „Акцентът при обучението ще бъде изместен от възпроизвеждане на готови знания към развитие на съвременни умения и практическа приложимост на изучаваното учебно съдържание“\({ }^{1}\). Следователно умението да се прилагат на практика математическите знания, е част от насоките за бъдещо развитие на образованието в страната.

Според таксономията на образователните цели на Блум, „прилагането“ е умение, което се нарежда след „знанието“ и „разбирането“ (Bloom et al. 1956). Освен това редът в таксономията е такъв, че всяка следваща образователна цел включва уменията от всички предходни. Прилагането на практика на математическите умения се извършва чрез математически модели. Математическият модел е описание на съществени свойства на реален обект с помощта на формален математически език. Ако приемем гледната точна на Блум, това означава, че за прилагането на конкретно математическо умение е необходимо да се познават и разбират както формалният апарат на математическия модел, така и свойствата на реалния обект, който той описва. С това необходимите условия за прилагане или съставяне на математически модел далеч не се изчерпват. Желателно е математическият модел да бъде още (Zvonarev 2019):

• адекватен;

• точен;

• предсказуем;

• прост;

• позволяващ усъвършенстване.

Списъкът не е изчерпателен и може да бъде допълван или редуциран в зависимост от конкретна приложна задача, както и с на натрупване на изследователски опит. Съблюдаването на тези условия на практика отъждествяват свойствата на реалния обект с тези на математическия модел. Това означава, преди всичко, че дефинираните връзки между величините в модела трябва да съответстват на измеримите физични свойства на обекта. За да се изследва това съответствие, се прилага анализът на размерностите. Анализът на размерностите е метод, чрез който се определят измеримите свойства на явление при положение, че съществува математическа зависимост, която описва явлението (Langhaar 1951).

Прилагането на математически модел, без да се съгласуват размерностите на величините, води, със значителна вероятност, до получаване на неадекватни резултати.

По-долу са разгледани важни свойства на размерностите, на които следва да се обърне внимание при:

• практическо прилагане на математически зависимости;

• планиране на експеримент;

• измерване, отчитане и записване на физични величини.

Размерностите и техните свойства могат да бъдат включвани в учебното съдържание в подходящ момент, който следвада бъде определен от преподавателя. Това могат да бъдат часовете по обща или професионална подготовка по физика, астрономия, математика или по специални предмети. Особено подходящо би било това да става в рамките на изследователския подход в обучението, както и във все по-разширяващото се прилагане на STEM в образователната система.

2. Основни мерни единици

Първоначално Максуел е дефинирал три „фундаментални мерни единици“. Това са дължина \([L]\), време \([T]\) и маса \([M]\) (Maxwell 1873). Впоследствие Международната система International System of Units (SI) приема \(m\)– метър, \(k g\)– килограм, и \(s\)– секунда, за основни мерни единици. България въвежда мерните единици, приети в SI със „Закон за измерванията“, който е в сила от 09.11.2002 г. В същия закон са дадени следните определения:

• Величина е свойство на явление, тяло или вещество, което може да бъде различено качествено и определено количествено. Величини са например маса, налягане, работа, електричен заряд, дължина, обем.

• Единица за измерване е конкретна величина, определена и приета със спогодба, с която се сравняват други величини от същия вид, за да се изразят техните големини по отношение на тази величина. Зависимостта на единицата за измерване на дадена величина от основните мерни единици в избрана система се нарича размерност. Така, размерността на величината маса е килограм, площта има размерност квадратен метър, скоростта – метър за секунда.

• Еталон е мярка, измервателен уред, сравнителен материал или измервателна система, предназначени за определяне, възпроизвеждане, реализация или съхраняване на единица на една или повече стойности на величина, която служи като изходна. Например, ако е необходимо да се сравняват големини на дължини в системата SI, то те ще бъдат съотнесени с дължината на еталона от един метър. Така, ако \(l\) е числено значение за измерена големина на дължина, то тя ще бъде изразена като \(l[\mathrm{~m}]\), например \(4[\mathrm{~m}]\). Същото се отнася и за \(5[\mathrm{~s}]\) или \(2[\mathrm{~kg}]\).

Удобно е видовете величини да се записват в обобщен вид, както е предложил Максуел. Така \([L]\) може да бъда всяка мерна единица за дължина (метър, инч, фут, миля, светлинна година и др.), а [] – всяка мерна единица за време (секунда, час, година, век и др.). В литературата се среща записване на мерните единици в кръгли скоби \(-2(\mathrm{~kg})\) или записване без разграничаване от численото значение – 2 kg. Често символните обозначенията на величините и единиците за измерване съвпадат. Например \(m\) се използва като символно обозначение на величината маса и едновременно с това за обозначаване на мерната единица за дължина – метър. По-нататък, с цел разграничаване и избягване на двусмислие, размерностите ще бъдат записване в квадратни скоби.

3. Размерност на величина

Размерността на дадена величина може да бъде определена от нейният формален математически запис, с който се посочва връзката между величините. Например скоростта \(v\) и нейната размерност могат да бъдат определени като:

\[ v=\tfrac{s}{t},\left[\tfrac{L}{T}\right]=\left[L T^{-1}\right] \]

където \(s\) и \(t\) обозначават величини за дължина и време.

В различни конкретни случаи размерността на скоростта може да бъде:

\[ \tfrac{[m]}{[s]},\left[\tfrac{k m}{h}\right],\left[\tfrac{f t}{s}\right] \]

където \(m\)– метър, \(s\)– секунда, \(h\)– час, \(f t-\) фут.

Размерността се чете като „метър в секунда“, „метър за секунда“ или „един метър за една секунда“, „километър в час“, „фут за секунда“, като съдържателно означава изминатото разстояние за определено време. Например:

\[ v=\tfrac{20[m]}{4[s]} \rightarrow v=5\left[\tfrac{m}{s}\right] \] което се чете „изминати са 20 метра за 4 секунди“, „5 метра за една секунда“ или „5 метра в секунда“, т.е. за една секунда са изминати 5 метра. В някои случаи е удобно да се използва реципрочното значение на скоростта, например:

\[ \tfrac{1}{v}=\tfrac{4[s]}{20[m]} \rightarrow \tfrac{1}{v}=0.2\left[\tfrac{s}{m}\right] \]

което четем „за 4 секунди са изминати 20 метра“ или „за две десети от секундата е изминат един метър“.

4. Математически действия с размерности

Правило 1: Математическите действия с размерности са събиране, изваждане, умножение, деление и повдигане на степен.

Математическите действия се извършват аналогично на действията с числа. В сила са също така и общоприетите свойства на съответното действие, като разместително, съдружително, разпределително, умножение на нула и едно.

Правило 2: Събиране и изваждане се извършва само на величини, които имат еднакви размерности.

\(\boldsymbol{\Pi} \boldsymbol{p} \boldsymbol{u} \boldsymbol{e} \boldsymbol{p}\) 1 : Сумарната скорост \(v\) на два автомобила, които се движат насрещно със скорости \(v_{1}=20\left[\tfrac{m}{s}\right]\) и \(v_{2}=10\left[\tfrac{m}{s}\right]\) съответно, е:

\[ v=v_{1}+v_{2}=20\left[\tfrac{m}{s}\right]+10\left[\tfrac{m}{s}\right]=30\left[\tfrac{m}{s}\right] . \]

Пример 2 : Нека в Пример 1 скоростта на първия автомобил да зададена като \(v_{1}=20\left[\tfrac{k m}{h}\right]\). Тогава сумарната скорост не може да бъде определена, като се съберат величини с различни размерности

\[ v=v_{1}+v_{2}=20\left[\tfrac{k m}{h}\right]+10\left[\tfrac{m}{s}\right], \] което би било нарушение на Правило 2.

Правило 3: Преобразуване на размерността на дадена величина в кратна размерност се извършва с умножение или деление.

Пример 3 : Колко метра за секунда е \(72\left[\tfrac{\mathbf{k m}}{\mathbf{h}}\right]\) ?

От условието се вижда, че е необходимо да се преобразуват дължина от километър в метри и време – от час в секунди. Количеството на метрите в един километър може да се запише като1000 \(\left[\tfrac{m}{k m}\right]\), а количеството на секундите в един час – като \(3600\left[\tfrac{s}{h}\right]\). Според Правило 3 трите размерности трябва да се умножават или делят по такъв начин, че в крайна сметка да получим \(\left[\tfrac{\mathbf{m}}{\mathbf{s}}\right]\). Ако извършим аритметичните действия само с размерности и без количества, се вижда, че:

\( \left[\cfrac{\enclose{horizontalstrike}{k m}}{\enclose{horizontalstrike}{h}}\right] \cdot \cfrac{\left[\cfrac{m}{\enclose{horizontalstrike}{k m}}\right]}{\left[\cfrac{s}{\enclose{horizontalstrike}{h}}\right]}=\left[\cfrac{m}{s}\right] \) .

След добавяне на съответните количества се получава:

\[ 72\left[\tfrac{k m}{h}\right] \cdot \tfrac{1000\left[\tfrac{m}{k m}\right]}{3600\left[\tfrac{s}{h}\right]}=20\left[\tfrac{m}{s}\right] \]

Понякога не е очевидно какви действия трябва да се извършат с величините, за да бъдат преобразувани в необходимата размерност.

Пример 4 : Нека в задачата от Пример 3 се търси за колко секунди е изминат един метър \(\left[\tfrac{s}{m}\right]\), и освен това преобразуването на дължината да е изразено като \(0,001\left[\tfrac{\mathrm{~km}}{\mathrm{~m}}\right]\). За да се определят неизвестните степенни показатели, е възможно да се състави следното уравнение с размерности:

\[ \begin{gathered} {\left[\tfrac{s}{m}\right]^{1}=\left[\tfrac{k m}{h}\right]^{x}\left[\tfrac{k m}{m}\right]^{y}\left[\tfrac{s}{h}\right]^{z}} \\ {\left[s^{1} m^{-1}\right]=\left[k m^{x} h^{-x}\right]\left[k m^{y} m^{-y}\right]\left[s^{z} h^{-z}\right] .} \end{gathered} \]

Като следствие от равенството на степенните показатели на отделните мерни единици може да се състави система от линейни уравнения:

\[ \left\lvert\, \begin{aligned} -1 & =-y, & \text { от } m \\ 1 & =z, & \text { от } s \\ 0 & =x+y, & \text { от } k m \\ 0 & =-x-z, & \text { от } h \end{aligned}\right. \] откъдето следва, че \(x=-1 ; y=1 ; z=1\), или:

\[ 0,05\left[\tfrac{s}{m}\right]=\tfrac{0,001\left[\tfrac{k m}{m}\right] 3600\left[\tfrac{s}{h}\right]}{72\left[\tfrac{k m}{h}\right]} \]

Правило 4: Отношението на две величини с еднакви размерности е безразмерно.

Отбелязва се с [1], но най-често не се изписва след численото значение на количеството.

Пример 5 : Какво е съотношението на скоростите на звука във вода и във въздух?

Решение: \(\tfrac{300\left[\tfrac{m}{s}\right]}{1500\left[\tfrac{m}{s}\right]} \approx 0,2\).

Правило 5: Ако върху размерност се извършва действие, различно от действията в Правило 1, то е необходимо величината от размерна да се преобразува в безразмерна.

Удобството на безразмерните величини е, че те не зависят от мерните единици, от които са били получени, но зависят от това какви величини са съпоставени. Така количествата на две газообразни вещества могат да бъдат с технате маси \([k g]\), количествата вещество \([m o l]\) или обемите \(\left[m^{3}\right]\). Например съотношението между газообразните водород \(\mathrm{H}_{2}\) и кислород \(\mathrm{O}_{2}\), които са необходими за получаването на вода, без при това да има остатък от нереагирали газове, са:

\[ \tfrac{2}{1}\left[\tfrac{\mathrm{~mol}}{\mathrm{~mol}}\right], \tfrac{1}{8}\left[\tfrac{\mathrm{~kg}}{\mathrm{~kg}}\right], \tfrac{2}{1}\left[\tfrac{\mathrm{~m}^{3}}{\mathrm{~m}^{3}}\right], \]

съответно, като обемното съотношение e коректно само ако газовете са идеални.

5. Полезни приложения на анализа на размерностите

Чрез анализ на размерностите е възможно да съставим уравнение на зависимост, която предварително не ни е известна, но предполагаме че величините в уравнението са взаимно зависими. Това е възможно с точност до безразмерен коефициент.

Пример 6 : Нека е необходимо да се изследва с каква скорост \(v\left[\tfrac{m}{s}\right]\) ще се движи течност в тръба, като се допуска, че течността е несвиваема.

Може да се предположи, че скоростта ще зависи от разликата в налягането в двата края на тръбата \(\Delta p[P a],[P a]=\left[\tfrac{N}{m^{2}}\right]=\left[\tfrac{k g . m}{m^{2} s^{2}}\right]=\left[\tfrac{k g}{m . s^{2}}\right]\), освен това вероятно ще зависи от такива свойства на течността като плътност \(\rho=\left[\tfrac{k g}{m^{3}}\right]\) и вискозитет (гъстота) \(\nu=\left[\tfrac{m^{2}}{s}\right]\). Общият вид на уравнението ще бъде:

Уравнението със съответните размерности е:

\[ \begin{gathered} {\left[\tfrac{m}{s}\right]^{1}=\left[\tfrac{k g}{m \cdot s^{2}}\right]^{x}\left[\tfrac{k g}{m^{3}}\right]^{y}\left[\tfrac{m^{2}}{s}\right]^{z}} \\ {\left[m^{1} s^{-1}\right]=\left[k g^{1} m^{-1} s^{-2}\right]^{x}\left[k g^{1} m^{-3}\right]^{y}\left[m^{2} s^{-1}\right]^{z}} \\ {\left[m^{1} s^{-1}\right]=\left[k g^{x} m^{-x} s^{-2 x}\right]\left[k g^{y} m^{-3 y}\right]\left[m^{2 z} s^{-z}\right]} \end{gathered} \]

Намирането на неизвестните степенни показатели става отново чрез съставяне на система от линейни уравнения, както това е показано в Пример 4.

Намирането на неизвестните степенни показатели се извършва както в Пример 4. Системата от линейни уравнения ще бъде:

\[ \begin{aligned} 1 & =-x-3 y+2 z, & & \text { oт } m \\ -1 & =-2 x-z, & & \text { oт } s \\ 0 & =x+y, & & \text { oт } k g \end{aligned} \]

Решението на системата е: \(x=\tfrac{1}{2} ; y=-\tfrac{1}{2} ; z=0\). Фактът, че степента на вискозитета е нула, означава, че тази величина не влиза в зависимостта, а нашето предположение е било неправилно. Тогава:

\[ v=\Delta p^{\tfrac{1}{2}} \cdot \rho^{-\tfrac{1}{2}}=\sqrt{\tfrac{\Delta p}{\rho}} \] Всъщност справката показва, че зависимостта е: \[ \Delta p=\tfrac{\rho v^{2}}{2}, \] като във формулата влиза и безразмерен коефициент.

Възможно е моделът да бъде усъвършенстван, тъй като от физична гледна точка изглежда неправдоподобно вискозитетът да не влияе на скоростта. Прецизирането на математическия модел може да бъде продължено, като се остави вискозитетът и се добавят нови величини. Това могат да бъдат например напречното сечение и дължината на тръбата, от които евентуално зависи скоростта на течността. След добавяне на новите величини, процесът на определяне на неизвестните степенни по-казатели може да бъде повторен и да бъде намерена нова зависимост, ако такава съществува.

Методът е удобен за намиране на неизвестна размерност на дадена величина.

Пример 7 : Да се определи мощността на топлинния поток \(P[W]\), който преминава напречно през тухлена стена с дебелина \(d=0,4[m]\), повърхнина \(S=1\left[m^{2}\right]\) и температурна разлика от двата края на стената \(\Delta T=20[K]\).

Мощността на топлинния поток може да бъде намерена от зависимостта:

\[ P=\tfrac{\lambda \cdot S \cdot \Delta T}{d} \]

където \(\lambda\) е коефициент на топлопроводност, като неговата размерност и големина не са посочени в условието на задачата.

Определянето на размерността на \(\lambda\) става, след като \(\lambda\) бъде изразен, а величините са заместени с техните размерности.

\[ \lambda=\tfrac{P . d}{S . \Delta T}, \tfrac{[W][m]}{\left[m^{2}\right][K]}=\tfrac{[W]}{[m . K]} \]

Данните от справочник показват, че за тухла \(\lambda=0,44\left[\tfrac{W}{m . K}\right]\) окончателно получаваме:

\[ P=\tfrac{0,44\left[\tfrac{\mathrm{~W}}{\mathrm{~m} . K}\right] .1\left[\mathrm{~m}^{2}\right] .20[K]}{0,4[\mathrm{~m}]}=22[\mathrm{~W}] \]

6. Заключение

Правилният анализ на размерностите е необходимо условие за:

• успешното прилагане на математическите модели на практика;

• получаване на измерим веществен резултат;

• избягване на синтактични и алгебрични грешки;

• запомняне и извеждане на формули на математически модели;

• определяне на величини с неизвестни размерности;

• съставяне на нови математически модели.

Задълбоченото изучаване на математическата взаимовръзка на величините и анализът на техните размерности са предпоставка за успешно практическо прилагане на математическите модели.

Навиците за измерване на разнообразни физични величини следва да се формират в началните образователни етапи. Впоследствие, с натрупване на достатъчно математически умения, е необходимо да се въвеждат понятията и правилата за работа с размерности, като е желателно те да се демонстрират върху конкретни приложни примери. Практическата дейност на учениците по извършване на прецизни измервания в условията на подходяща експериментална обстановка, в крайна сметка, разнообразяват и затвърждават техните математически умения. Допълнителните занятия в STEM среда са от голямо значение, тъй като там учениците могат сами да планират и извършват научни експерименти.

БЕЛЕЖКИ

1. Министерство на образованието и науката. Стратегическа рамка за развитие на образованито, обучението и ученето в Република България (2021 – 2023), стр. 21.

REFERENCES

BLOOM, B.S., ENGELHART, M.D., FURST, E.J., Hill, W.H., KRATHWOHL, D.R., 1956. Taxonomy of educational objectives: Cognitive and affective domains. David McKay, New York, p. 120

LANGHAAR, H.L., 1951, Dimensional Analysis and Theory of Models, vol. 2, John Wiley & Son Ltd. ISBN-13 978-0471516781

MAXWELL, J.C. 1873. A treatise on electricity and magnetism, p. 4. https://www.aproged.pt/biblioteca/MaxwellI.pdf

ZVONAREV, S.V., 2019. Fundamentals of Mathematical Modeling, Study guide, p. 11 (in Russian). ISBN 978-5-7996-2576-4

ЛИТЕРАТУРА

ЗВОНАРЕВ, С.В, 2019. Основы математичекого моделирования, Учебное пособие, стр. 11. ISBN 978-5-7996-2576-4

2025 година
Книжка 6
ENHANCING STUDENT MOTIVATION AND ACHIEVEMENT THROUGH DIGITAL MIND MAPPING

Mikloš Kovač, Mirjana Brdar, Goran Radojev, Radivoje Stojković

OPTIMIZATION VS BOOSTING: COMPARISON OF STRATEGIES ON EDUCATIONAL DATASETS TO EXPLORE LOW-PERFORMING AT-RISK AND DROPOUT STUDENTS

Ranjit Paul, Asmaa Mohamed, Peren Jerfi Canatalay, Ashima Kukkar, Sadiq Hussain, Arun K. Baruah, Jiten Hazarika, Silvia Gaftandzhieva, Esraa A. Mahareek, Abeer S. Desuky, Rositsa Doneva

ARTIFICIAL INTELLIGENCE AS A TOOL FOR PEDAGOGICAL INNOVATIONS IN MATHEMATICS EDUCATION

Stanka Hadzhikoleva, Maria Borisova, , Borislava Kirilova

Книжка 4
Книжка 3
МОДЕЛИ НА ВЕРОЯТНОСТНИ ПРОСТРАНСТВА В ОЛИМПИАДНИ ЗАДАЧИ

Драгомир Грозев, Станислав Харизанов

Книжка 1
A NOTE ON A GENERALIZED DYNAMICAL SYSTEM OCCURS IN MODELLING “THE BATTLE OF THE SEXES”: CHAOS IN SOCIOBIOLOGY

Nikolay Kyurkchiev, Anton Iliev, Vesselin Kyurkchiev, Angel Golev, Todorka Terzieva, Asen Rahnev

EDUCATIONAL RESOURCES FOR STUDYING MIDSEGMENTS OF TRIANGLE AND TRAPEZOID

Toni Chehlarova1), Neda Chehlarova2), Georgi Gachev

2024 година
Книжка 6
ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА ИЗГРАЖДАНЕ НА МЕЖДУПРЕДМЕТНИ ВРЪЗКИ МАТЕМАТИКА – ИНФОРМАТИКА

Елена Каращранова, Ирена Атанасова, Надежда Борисова

Книжка 5
FRAMEWORK FOR DESIGNING VISUALLY ORIENTATED TOOLS TO SUPPORT PROJECT MANAGEMENT

Dalibor Milev, Nadezhda Borisova, Elena Karashtranova

3D ОБРАЗОВАТЕЛЕН ПОДХОД В ОБУЧЕНИЕТО ПО СТЕРЕОМЕТРИЯ

Пеньо Лебамовски, Марияна Николова

Книжка 4
DYNAMICS OF A NEW CLASS OF OSCILLATORS: MELNIKOV’S APPROACH, POSSIBLE APPLICATION TO ANTENNA ARRAY THEORY

Nikolay Kyurkchiev, Tsvetelin Zaevski, Anton Iliev, Vesselin Kyurkchiev, Asen Rahnev

Книжка 3
РАЗСТОЯНИЯ МЕЖДУ ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНИ ТОЧКИ И НЕРАВЕНСТВА В ИЗПЪКНАЛ ЧЕТИРИЪГЪЛНИК

Йордан Табов, Станислав Стефанов, Красимир Кънчев, Хаим Хаимов

USING AI TO IMPROVE ANSWER EVALUATION IN AUTOMATED EXAMS

Georgi Cholakov, Asya Stoyanova-Doycheva

Книжка 2
ON INTEGRATION OF STEM MODULES IN MATHEMATICS EDUCATION

Elena Karashtranova, Aharon Goldreich, Nadezhda Borisova

Книжка 1
STUDENT SATISFACTION WITH THE QUALITY OF A BLENDED LEARNING COURSE

Silvia Gaftandzhieva, Rositsa Doneva, Sadiq Hussain, Ashis Talukder, Gunadeep Chetia, Nisha Gohain

MODERN ROAD SAFETY TRAINING USING GAME-BASED TOOLS

Stefan Stavrev, Ivelina Velcheva

ARTIFICIAL INTELLIGENCE FOR GOOD AND BAD IN CYBER AND INFORMATION SECURITY

Nikolay Kasakliev, Elena Somova, Margarita Gocheva

2023 година
Книжка 6
QUALITY OF BLENDED LEARNING COURSES: STUDENTS’ PERSPECTIVE

Silvia Gaftandzhieva, Rositsa Doneva, Sadiq Hussain, Ashis Talukder, Gunadeep Chetia, Nisha Gohain

МОДЕЛ НА ЛЕОНТИЕВ С MS EXCEL

Велика Кунева, Мариян Милев

Книжка 5
AREAS ASSOCIATED TO A QUADRILATERAL

Oleg Mushkarov, Nikolai Nikolov

ON THE DYNAMICS OF A ClASS OF THIRD-ORDER POLYNOMIAL DIFFERENCE EQUATIONS WITH INFINITE NUMBER OF PERIOD-THREE SOLUTIONS

Jasmin Bektešević, Vahidin Hadžiabdić, Midhat Mehuljić, Sadjit Metović, Haris Lulić

СИСТЕМА ЗА ИЗВЛИЧАНЕ И ВИЗУАЛИЗАЦИЯ НА ДАННИ ОТ ИНТЕРНЕТ

Георги Чолаков, Емил Дойчев, Светла Коева

Книжка 4
MULTIPLE REPRESENTATIONS OF FUNCTIONS IN THE FRAME OF DISTANCE LEARNING

Radoslav Božić, Hajnalka Peics, Aleksandar Milenković

INTEGRATED LESSONS IN CALCULUS USING SOFTWARE

Pohoriliak Oleksandr, Olga Syniavska, Anna Slyvka-Tylyshchak, Antonina Tegza, Alexander Tylyshchak

Книжка 3
ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЕЛЕМЕНТИ ОТ ГЕОМЕТРИЯТА НА ЧЕТИРИЪГЪЛНИКА ЗА РЕШАВАНЕ НА НЕСТАНДАРТНИ ЗАДАЧИ

Йордан Табов, Веселин Ненков, Асен Велчев, Станислав Стефанов

Книжка 2
Книжка 1
НОВА ФОРМУЛА ЗА ЛИЦЕ НА ЧЕТИРИЪГЪЛНИК (ЧЕТИВО ЗА VII КЛАС)

Йордан Табов, Асен Велчев, Станислав Стефанов, Хаим Хаимов

2022 година
Книжка 6
MOBILE GAME-BASED MATH LEARNING FOR PRIMARY SCHOOL

Margarita Gocheva, Nikolay Kasakliev, Elena Somova

Книжка 5
SECURITY ANALYSIS ON CONTENT MANAGEMENT SYSTEMS

Lilyana Petkova, Vasilisa Pavlova

MONITORING OF STUDENT ENROLMENT CAMPAIGN THROUGH DATA ANALYTICS TOOLS

Silvia Gaftandzhieva, Rositsa Doneva, Milen Bliznakov

TYPES OF SOLUTIONS IN THE DIDACTIC GAME “LOGIC MONSTERS”

Nataliya Hristova Pavlova, Michaela Savova Toncheva

Книжка 4
PERSONAL DATA PROCESSING IN A DIGITAL EDUCATIONAL ENVIRONMENT

Evgeniya Nikolova, Mariya Monova-Zheleva, Yanislav Zhelev

Книжка 3
Книжка 2
STEM ROBOTICS IN PRIMARY SCHOOL

Tsanko Mihov, Gencho Stoitsov, Ivan Dimitrov

A METAGRAPH MODEL OF CYBER PROTECTION OF AN INFORMATION SYSTEM

Emiliya Koleva, Evgeni Andreev, Mariya Nikolova

Книжка 1
CONVOLUTIONAL NEURAL NETWORKS IN THE TASK OF IMAGE CLASSIFICATION

Larisa Zelenina, Liudmila Khaimina, Evgenii Khaimin, D. Khripunov, Inga Zashikhina

INNOVATIVE PROPOSALS FOR DATABASE STORAGE AND MANAGEMENT

Yulian Ivanov Petkov, Alexandre Ivanov Chikalanov

APPLICATION OF MATHEMATICAL MODELS IN GRAPHIC DESIGN

Ivaylo Staribratov, Nikol Manolova

РЕШЕНИЯ НА КОНКУРСНИ ЗАДАЧИ БРОЙ 6, 2021 Г.

Задача 1. Дадени са различни естествени числа, всяко от които има прос- ти делители, не по-големи от . Докажете, че произведението на някои три от тези числа е точен куб. Решение: числата са представим във вида . Нека разгледаме квадрат

2021 година
Книжка 6
E-LEARNING DURING COVID-19 PANDEMIC: AN EMPIRICAL RESEARCH

Margarita Gocheva, Nikolay Kasakliev, Elena Somova

Книжка 5
ПОДГОТОВКА ЗА XXV МЛАДЕЖКА БАЛКАНИАДА ПО МАТЕМАТИКА 2021

Ивайло Кортезов, Емил Карлов, Мирослав Маринов

EXCEL’S CALCULATION OF BASIC ASSETS AMORTISATION VALUES

Vehbi Ramaj, Sead Rešić, Anes Z. Hadžiomerović

EDUCATIONAL ENVIRONMENT AS A FORM FOR DEVELOPMENT OF MATH TEACHERS METHODOLOGICAL COMPETENCE

Olha Matiash, Liubov Mykhailenko, Vasyl Shvets, Oleksandr Shkolnyi

Книжка 4
LEARNING ANALYTICS TOOL FOR BULGARIAN SCHOOL EDUCATION

Silvia Gaftandzhieva, Rositsa Doneva, George Pashev, Mariya Docheva

Книжка 3
THE PROBLEM OF IMAGES’ CLASSIFICATION: NEURAL NETWORKS

Larisa Zelenina, Liudmila Khaimina, Evgenii Khaimin, D. Khripunov, Inga Zashikhina

MIDLINES OF QUADRILATERAL

Sead Rešić, Maid Omerović, Anes Z. Hadžiomerović, Ahmed Palić

ВИРТУАЛЕН ЧАС ПО МАТЕМАТИКА

Севдалина Георгиева

Книжка 2
MOBILE MATH GAME PROTOTYPE ON THE BASE OF TEMPLATES FOR PRIMARY SCHOOL

Margarita Gocheva, Elena Somova, Nikolay Kasakliev, Vladimira Angelova

КОНКУРСНИ ЗАДАЧИ БРОЙ 2/2021 Г.

Краен срок за изпращане на решения: 0 юни 0 г.

РЕШЕНИЯ НА ЗАДАЧИТЕ ОТ БРОЙ 1, 2021

Краен срок за изпращане на решения: 0 юни 0 г.

Книжка 1
СЕДЕМНАДЕСЕТА ЖАУТИКОВСКА ОЛИМПИАДА ПО МАТЕМАТИКА, ИНФОРМАТИКА И ФИЗИКА АЛМАТИ, 7-12 ЯНУАРИ 2021

Диян Димитров, Светлин Лалов, Стефан Хаджистойков, Елена Киселова

ОНЛАЙН СЪСТЕЗАНИЕ „VIVA МАТЕМАТИКА С КОМПЮТЪР“

Петър Кендеров, Тони Чехларова, Георги Гачев

2020 година
Книжка 6
ABSTRACT DATA TYPES

Lasko M. Laskov

Книжка 5
GAMIFICATION IN CLOUD-BASED COLLABORATIVE LEARNING

Denitza Charkova, Elena Somova, Maria Gachkova

NEURAL NETWORKS IN A CHARACTER RECOGNITION MOBILE APPLICATION

L.I. Zelenina, L.E. Khaimina, E.S. Khaimin, D.I. Antufiev, I.M. Zashikhina

APPLICATIONS OF ANAGLIFIC IMAGES IN MATHEMATICAL TRAINING

Krasimir Harizanov, Stanislava Ivanova

МЕТОД НА ДЕЦАТА В БЛОКА

Ивайло Кортезов

Книжка 4
TECHNOLOGIES AND TOOLS FOR CREATING ADAPTIVE E-LEARNING CONTENT

Todorka Terzieva, Valya Arnaudova, Asen Rahnev, Vanya Ivanova

Книжка 3
MATHEMATICAL MODELLING IN LEARNING OUTCOMES ASSESSMENT (BINARY MODEL FOR THE ASSESSMMENT OF STUDENT’S COMPETENCES FORMATION)

L. E. Khaimina, E. A. Demenkova, M. E. Demenkov, E. S. Khaimin, L. I. Zelenina, I. M. Zashikhina

PROBLEMS 2 AND 5 ON THE IMO’2019 PAPER

Sava Grozdev, Veselin Nenkov

Книжка 2
ЗА ВЕКТОРНОТО ПРОСТРАНСТВО НА МАГИЧЕСКИТЕ КВАДРАТИ ОТ ТРЕТИ РЕД (В ЗАНИМАТЕЛНАТА МАТЕМАТИКА)

Здравко Лалчев, Маргарита Върбанова, Мирослав Стоимиров, Ирина Вутова

КОНКУРЕНТНИ ПЕРПЕНДИКУЛЯРИ, ОПРЕДЕЛЕНИ ОТ ПРАВИЛНИ МНОГОЪГЪЛНИЦИ

Йоана Христова, Геновева Маринова, Никола Кушев, Светослав Апостолов, Цветомир Иванов

A NEW PROOF OF THE FEUERBACH THEOREM

Sava Grozdev, Hiroshi Okumura, Deko Dekov

PROBLEM 3 ON THE IMO’2019 PAPER

Sava Grozdev, Veselin Nenkov

Книжка 1
GENDER ISSUES IN VIRTUAL TRAINING FOR MATHEMATICAL KANGAROO CONTEST

Mark Applebaum, Erga Heller, Lior Solomovich, Judith Zamir

KLAMKIN’S INEQUALITY AND ITS APPLICATION

Šefket Arslanagić, Daniela Zubović

НЯКОЛКО ПРИЛОЖЕНИЯ НА ВЪРТЯЩАТА ХОМОТЕТИЯ

Сава Гроздев, Веселин Ненков

2019 година
Книжка 6
DISCRETE MATHEMATICS AND PROGRAMMING – TEACHING AND LEARNING APPROACHES

Mariyana Raykova, Hristina Kostadinova, Stoyan Boev

CONVERTER FROM MOODLE LESSONS TO INTERACTIVE EPUB EBOOKS

Martin Takev, Elena Somova, Miguel Rodríguez-Artacho

ЦИКЛОИДА

Аяпбергенов Азамат, Бокаева Молдир, Чурымбаев Бекнур, Калдыбек Жансуйген

КАРДИОИДА

Евгений Воронцов, Никита Платонов

БОЛГАРСКАЯ ОЛИМПИАДА ПО ФИНАНСОВОЙ И АКТУАРНОЙ МАТЕМАТИКЕ В РОССИИ

Росен Николаев, Сава Гроздев, Богдана Конева, Нина Патронова, Мария Шабанова

КОНКУРСНИ ЗАДАЧИ НА БРОЯ

Задача 1. Да се намерят всички полиноми, които за всяка реална стойност на удовлетворяват равенството Татяна Маджарова, Варна Задача 2. Правоъгълният триъгълник има остри ъгли и , а центърът на вписаната му окръжност е . Точката , лежаща в , е такава, че и . Симетралите

РЕШЕНИЯ НА ЗАДАЧИТЕ ОТ БРОЙ 1, 2019

Задача 1. Да се намерят всички цели числа , за които

Книжка 5
ДЪЛБОКО КОПИЕ В C++ И JAVA

Христина Костадинова, Марияна Райкова

КОНКУРСНИ ЗАДАЧИ НА БРОЯ

Задача 1. Да се намери безкрайно множество от двойки положителни ра- ционални числа Милен Найденов, Варна

РЕШЕНИЯ НА ЗАДАЧИТЕ ОТ БРОЙ 6, 2018

Задача 1. Точката е левият долен връх на безкрайна шахматна дъска. Една муха тръгва от и се движи само по страните на квадратчетата. Нека е общ връх на някои квадратчета. Казва- ме, че мухата изминава пътя между и , ако се движи само надясно и нагоре. Ако точките и са противоположни върхове на правоъгълник , да се намери броят на пътищата, свърз- ващи точките и , по които мухата може да мине, когато: а) и ; б) и ; в) и

Книжка 4
THE REARRANGEMENT INEQUALITY

Šefket Arslanagić

АСТРОИДА

Борислав Борисов, Деян Димитров, Николай Нинов, Теодор Христов

COMPUTER PROGRAMMING IN MATHEMATICS EDUCATION

Marin Marinov, Lasko Laskov

CREATING INTERACTIVE AND TRACEABLE EPUB LEARNING CONTENT FROM MOODLE COURSES

Martin Takev, Miguel Rodríguez-Artacho, Elena Somova

КОНКУРСНИ ЗАДАЧИ НА БРОЯ

Задача 1. Да се реши уравнението . Христо Лесов, Казанлък Задача 2. Да се докаже, че в четириъгълник с перпендикулярни диагонали съществува точка , за която са изпълнени равенствата , , , . Хаим Хаимов, Варна Задача 3. В правилен 13-ъгълник по произволен начин са избрани два диа- гонала. Каква е вероятността избраните диагонали да не се пресичат? Сава Гроздев, София, и Веселин Ненков, Бели Осъм

РЕШЕНИЯ НА ЗАДАЧИТЕ ОТ БРОЙ 5, 2018

Задача 1. Ако и са съвършени числа, за които целите части на числата и са равни и различни от нула, да се намери .

Книжка 3
RESULTS OF THE FIRST WEEK OF CYBERSECURITY IN ARKHANGELSK REGION

Olga Troitskaya, Olga Bezumova, Elena Lytkina, Tatyana Shirikova

DIDACTIC POTENTIAL OF REMOTE CONTESTS IN COMPUTER SCIENCE

Natalia Sofronova, Anatoliy Belchusov

КОНКУРСНИ ЗАДАЧИ НА БРОЯ

Краен срок за изпращане на решения 30 ноември 2019 г.

РЕШЕНИЯ НА ЗАДАЧИТЕ ОТ БРОЙ 4, 2018

Задача 1. Да се намерят всички тройки естествени числа е изпълнено равенството: а)

Книжка 2
ЕЛЕКТРОНЕН УЧЕБНИК ПО ОБЗОРНИ ЛЕКЦИИ ЗА ДЪРЖАВЕН ИЗПИТ В СРЕДАТА DISPEL

Асен Рахнев, Боян Златанов, Евгения Ангелова, Ивайло Старибратов, Валя Арнаудова, Слав Чолаков

ГЕОМЕТРИЧНИ МЕСТА, ПОРОДЕНИ ОТ РАВНОСТРАННИ ТРИЪГЪЛНИЦИ С ВЪРХОВЕ ВЪРХУ ОКРЪЖНОСТ

Борислав Борисов, Деян Димитров, Николай Нинов, Теодор Христов

ЕКСТРЕМАЛНИ СВОЙСТВА НА ТОЧКАТА НА ЛЕМОАН В ЧЕТИРИЪГЪЛНИК

Веселин Ненков, Станислав Стефанов, Хаим Хаимов

A TRIANGLE AND A TRAPEZOID WITH A COMMON CONIC

Sava Grozdev, Veselin Nenkov

КОНКУРСНИ ЗАДАЧИ НА БРОЯ

Христо Лесов, Казанлък Задача 2. Окръжност с диаметър и правоъгълник с диагонал имат общ център. Да се докаже, че за произволна точка M от е изпълне- но равенството . Милен Найденов, Варна Задача 3. В изпъкналия четириъгълник са изпълнени равенства- та и . Точката е средата на диагонала , а , , и са ортоганалните проекции на съответно върху правите , , и . Ако и са средите съответно на отсечките и , да се докаже, че точките , и лежат на една права.

РЕШЕНИЯ НА ЗАДАЧИТЕ ОТ БРОЙ 3, 2018

Задача 1. Да се реши уравнението . Росен Николаев, Дико Суружон, Варна Решение. Въвеждаме означението , където . Съгласно това означение разлежданото уравнение придобива вида не е решение на уравнението. Затова са възможни само случаите 1) и 2) . Разглеж- даме двата случая поотделно. Случай 1): при е изпълнено равенството . Тогава имаме:

Книжка 1
PROBLEM 6. FROM IMO’2018

Sava Grozdev, Veselin Nenkov

РЕШЕНИЯ НА ЗАДАЧИТЕ ОТ БРОЙ 2, 2018

Задача 1. Да се намери най-малкото естествено число , при което куба с целочислени дължини на ръбовете в сантиметри имат сума на обемите, рав- на на Христо Лесов, Казанлък Решение: тъй като , то не е куб на ес- тествено число и затова . Разглеждаме последователно случаите за . 1) При разглеждаме естествени числа и , за които са изпълнени релациите и . Тогава то , т.е. . Освен това откъдето , т.е. .Така получихме, че . Лесно се проверява, че при и няма естествен

КОНКУРСНИ ЗАДАЧИ НА БРОЯ

Задача 1. Да се намерят всички цели числа , за които

2018 година
Книжка 6
„ЭНЦИКЛОПЕДИЯ ЗАМЕЧАТЕЛЬНЫХ ПЛОСКИХ КРИВЫХ“ – МЕЖДУНАРОДНЫЙ СЕТЕВОЙ ИССЛЕДОВАТЕЛЬСКИЙ ПРОЕКТ В РАМКАХ MITE

Роза Атамуратова, Михаил Алфёров, Марина Белорукова, Веселин Ненков, Валерий Майер, Генадий Клековкин, Раиса Овчинникова, Мария Шабанова, Александр Ястребов

A NEW MEANING OF THE NOTION “EXPANSION OF A NUMBER”

Rosen Nikolaev, Tanka Milkova, Radan Miryanov

Книжка 5
ИТОГИ ПРОВЕДЕНИЯ ВТОРОЙ МЕЖДУНАРОДНОЙ ОЛИМПИАДЬI ПО ФИНАНСОВОЙ И АКТУАРНОЙ МАТЕМАТИКЕ СРЕДИ ШКОЛЬНИКОВ И СТУДЕНТОВ

Сава Гроздев, Росен Николаев, Мария Шабанова, Лариса Форкунова, Нина Патронова

LEARNING AND ASSESSMENT BASED ON GAMIFIED E-COURSE IN MOODLE

Mariya Gachkova, Martin Takev, Elena Somova

УЛИТКА ПАСКАЛЯ

Дарья Коптева, Ксения Горская

КОМБИНАТОРНИ ЗАДАЧИ, СВЪРЗАНИ С ТРИЪГЪЛНИК

Росен Николаев, Танка Милкова, Катя Чалъкова

Книжка 4
ЗА ПРОСТИТЕ ЧИСЛА

Сава Гроздев, Веселин Ненков

ИНЦЕНТЪР НА ЧЕТИРИЪГЪЛНИК

Станислав Стефанов

ЭПИЦИКЛОИДА

Инкар Аскар, Камила Сарсембаева

ГИПОЦИКЛОИДА

Борислав Борисов, Деян Димитров, Иван Стефанов, Николай Нинов, Теодор Христов

Книжка 3
ПОЛИНОМИ ОТ ТРЕТА СТЕПЕН С КОЛИНЕАРНИ КОРЕНИ

Сава Гроздев, Веселин Ненков

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЕТА НАЦИОНАЛНА СТУДЕНТСКА ОЛИМПИАДА ПО МАТЕМАТИКА

Сава Гроздев, Росен Николаев, Станислава Стоилова, Веселин Ненков

Книжка 2
TWO INTERESTING INEQUALITIES FOR ACUTE TRIANGLES

Šefket Arslanagić, Amar Bašić

ПЕРФЕКТНА ИЗОГОНАЛНОСТ В ЧЕТИРИЪГЪЛНИК

Веселин Ненков, Станислав Стефанов, Хаим Хаимов

НЯКОИ ТИПОВЕ ЗАДАЧИ СЪС СИМЕТРИЧНИ ЧИСЛА

Росен Николаев, Танка Милкова, Радан Мирянов

Книжка 1
Драги читатели,

където тези проценти са наполовина, в Източна Европа те са около 25%, в

COMPUTER DISCOVERED MATHEMATICS: CONSTRUCTIONS OF MALFATTI SQUARES

Sava Grozdev, Hiroshi Okumura, Deko Dekov

ВРЪЗКИ МЕЖДУ ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНИ ТОЧКИ В ЧЕТИРИЪГЪЛНИКА

Станислав Стефанов, Веселин Ненков

КОНКУРСНИ ЗАДАЧИ НА БРОЯ

Задача 2. Да се докаже, че всяка от симедианите в триъгълник с лице разделя триъгълника на два триъгълника, лицата на които са корени на урав- нението където и са дължините на прилежащите на симедианата страни на три- ъгълника. Милен Найденов, Варна Задача 3. Четириъгълникът е описан около окръжност с център , като продълженията на страните му и се пресичат в точка . Ако е втората пресечна точка на описаните окръжности на триъгълниците и , да се докаже, че Хаим Х

РЕШЕНИЯ НА ЗАДАЧИТЕ ОТ БРОЙ 2, 2017

Задача 1. Да се определи дали съществуват естествени числа и , при които стойността на израза е: а) куб на естествено число; б) сбор от кубовете на две естествени числа; в) сбор от кубовете на три естествени числа. Христо Лесов, Казанлък Решение: при и имаме . Следова- телно случай а) има положителен отговор. Тъй като при число- то се дели на , то при и имаме е естестве- но число. Следователно всяко число от разглеждания вид при деление на дава ос

2017 година
Книжка 6
A SURVEY OF MATHEMATICS DISCOVERED BY COMPUTERS. PART 2

Sava Grozdev, Hiroshi Okumura, Deko Dekov

ТРИ ИНВАРИАНТЫ В ОДНУ ЗАДА

Ксения Горская, Дарья Коптева, Асхат Ермекбаев, Арман Жетиру, Азат Бермухамедов, Салтанат Кошер, Лили Стефанова, Ирина Христова, Александра Йовкова

GAMES WITH

Aldiyar Zhumashov

SOME NUMERICAL SQUARE ROOTS (PART TWO)

Rosen Nikolaev, Tanka Milkova, Yordan Petkov

ЗАНИМАТЕЛНИ ЗАДАЧИ ПО ТЕМАТА „КАРТИННА ГАЛЕРИЯ“

Мирослав Стоимиров, Ирина Вутова

Книжка 5
ВТОРОЙ МЕЖДУНАРОДНЫЙ СЕТЕВОЙ ИССЛЕДОВАТЕЛЬСКИЙ ПРОЕКТ УЧАЩИХСЯ В РАМКАХ MITE

Мария Шабанова, Марина Белорукова, Роза Атамуратова, Веселин Ненков

SOME NUMERICAL SEQUENCES CONCERNING SQUARE ROOTS (PART ONE)

Rosen Nikolaev, Tanka Milkova, Yordan Petkov

Книжка 4
ГЕНЕРАТОР НА ТЕСТОВЕ

Ангел Ангелов, Веселин Дзивев

INTERESTING PROOFS OF SOME ALGEBRAIC INEQUALITIES

Šefket Arslanagić, Faruk Zejnulahi

PROBLEMS ON THE BROCARD CIRCLE

Sava Grozdev, Hiroshi Okumura, Deko Dekov

ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЛИНЕЙНАТА АЛГЕБРА В ИКОНОМИКАТА

Велика Кунева, Захаринка Ангелова

СКОРОСТТА НА СВЕТЛИНАТА

Сава Гроздев, Веселин Ненков

Книжка 3
НЯКОЛКО ПРИЛОЖЕНИЯ НА ТЕОРЕМАТА НА МЕНЕЛАЙ ЗА ВПИСАНИ ОКРЪЖНОСТИ

Александра Йовкова, Ирина Христова, Лили Стефанова

НАЦИОНАЛНА СТУДЕНТСКА ОЛИМПИАДА ПО МАТЕМАТИКА

Сава Гроздев, Росен Николаев, Веселин Ненков

СПОМЕН ЗА ПРОФЕСОР АНТОН ШОУРЕК

Александра Трифонова

Книжка 2
ИЗКУСТВЕНА ИМУННА СИСТЕМА

Йоанна Илиева, Селин Шемсиева, Светлана Вълчева, Сюзан Феимова

ВТОРИ КОЛЕДЕН ЛИНГВИСТИЧЕН ТУРНИР

Иван Держански, Веселин Златилов

Книжка 1
ГЕОМЕТРИЯ НА ЧЕТИРИЪГЪЛНИКА, ТОЧКА НА МИКЕЛ, ИНВЕРСНА ИЗОГОНАЛНОСТ

Веселин Ненков, Станислав Стефанов, Хаим Хаимов

2016 година
Книжка 6
ПЕРВЫЙ МЕЖДУНАРОДНЫЙ СЕТЕВОЙ ИССЛЕДОВАТЕЛЬСКИЙ ПРОЕКТ УЧАЩИХСЯ В РАМКАХ MITE

Мария Шабанова, Марина Белорукова, Роза Атамуратова, Веселин Ненков

НЕКОТОРЫЕ ТРАЕКТОРИИ, КОТОРЫЕ ОПРЕДЕЛЕНЫ РАВНОБЕДРЕННЫМИ ТРЕУГОЛЬНИКАМИ

Ксения Горская, Дарья Коптева, Даниил Микуров, Еркен Мудебаев, Казбек Мухамбетов, Адилбек Темирханов, Лили Стефанова, Ирина Христова, Радина Иванова

ПСЕВДОЦЕНТЪР И ОРТОЦЕНТЪР – ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНИ ТОЧКИ В ЧЕТИРИЪГЪЛНИКА

Веселин Ненков, Станислав Стефанов, Хаим Хаимов

FUZZY LOGIC

Reinhard Magenreuter

GENETIC ALGORITHM

Reinhard Magenreuter

Книжка 5
NEURAL NETWORKS

Reinhard Magenreuter

Книжка 4
АКТИВНО, УЧАСТВАЩО НАБЛЮДЕНИЕ – ТИП ИНТЕРВЮ

Христо Христов, Христо Крушков

ХИПОТЕЗАТА В ОБУЧЕНИЕТО ПО МАТЕМАТИКА

Румяна Маврова, Пенка Рангелова, Елена Тодорова

Книжка 3
ОБОБЩЕНИЕ НА ТЕОРЕМАТА НА ЧЕЗАР КОШНИЦА

Сава Гроздев, Веселин Ненков

Книжка 2
ОЙЛЕР-ВЕН ДИАГРАМИ ИЛИ MZ-КАРТИ В НАЧАЛНАТА УЧИЛИЩНА МАТЕМАТИКА

Здравко Лалчев, Маргарита Върбанова, Ирина Вутова, Иван Душков

ОБВЪРЗВАНЕ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО АЛГЕБРА И ГЕОМЕТРИЯ

Румяна Маврова, Пенка Рангелова

Книжка 1
STATIONARY NUMBERS

Smaiyl Makyshov

МЕЖДУНАРОДНА ЖАУТИКОВСКА ОЛИМПИАДА

Сава Гроздев, Веселин Ненков

2015 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
МОТИВАЦИОННИТЕ ЗАДАЧИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО МАТЕМАТИКА

Румяна Маврова, Пенка Рангелова, Зара Данаилова-Стойнова

Книжка 2
САМОСТОЯТЕЛНО РЕШАВАНЕ НА ЗАДАЧИ С EXCEL

Пламен Пенев, Диана Стефанова

Книжка 1
ГЕОМЕТРИЧНА КОНСТРУКЦИЯ НА КРИВА НА ЧЕВА

Сава Гроздев, Веселин Ненков

2014 година
Книжка 6
КОНКУРЕНТНОСТ, ПОРОДЕНА ОТ ТАНГЕНТИ

Сава Гроздев, Веселин Ненков

Книжка 5
ИНФОРМАТИКА В ШКОЛАХ РОССИИ

С. А. Бешенков, Э. В. Миндзаева

ОЩЕ ЕВРИСТИКИ С EXCEL

Пламен Пенев

ДВА ПОДХОДА ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА УРАВНЕНИЯ В НАЧАЛНАТА УЧИЛИЩНА МАТЕМАТИКА

Здравко Лалчев, Маргарита Върбанова, Ирина Вутова

Книжка 4
ОБУЧЕНИЕ В СТИЛ EDUTAINMENT С ИЗПОЛЗВАНЕ НА КОМПЮТЪРНА ГРАФИКА

Христо Крушков, Асен Рахнев, Мариана Крушкова

Книжка 3
ИНВЕРСИЯТА – МЕТОД В НАЧАЛНАТА УЧИЛИЩНА МАТЕМАТИКА

Здравко Лалчев, Маргарита Върбанова

СТИМУЛИРАНЕ НА ТВОРЧЕСКА АКТИВНОСТ ПРИ БИЛИНГВИ ЧРЕЗ ДИНАМИЧЕН СОФТУЕР

Сава Гроздев, Диана Стефанова, Калина Василева, Станислава Колева, Радка Тодорова

ПРОГРАМИРАНЕ НА ЧИСЛОВИ РЕДИЦИ

Ивайло Старибратов, Цветана Димитрова

Книжка 2
ФРАКТАЛЬНЫЕ МЕТО

Валерий Секованов, Елена Селезнева, Светлана Шляхтина

Книжка 1
ЕВРИСТИКА С EXCEL

Пламен Пенев

SOME INEQUALITIES IN THE TRIANGLE

Šefket Arslanagić

2013 година
Книжка 6
Книжка 5
МАТЕМАТИЧЕСКИЕ РЕГАТЬI

Александр Блинков

Книжка 4
Книжка 3
АКАДЕМИК ПЕТЪР КЕНДЕРОВ НА 70 ГОДИНИ

чл. кор. Юлиан Ревалски

ОБЛАЧНИ ТЕХНОЛОГИИ И ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА ПРИЛОЖЕНИЕ В ОБРАЗОВАНИЕТО

Сава Гроздев, Иванка Марашева, Емил Делинов

СЪСТЕЗАТЕЛНИ ЗАДАЧИ ПО ИНФОРМАТИКА ЗА ГРУПА Е

Ивайло Старибратов, Цветана Димитрова

Книжка 2
ЕКСПЕРИМЕНТАЛНАТА МАТЕМАТИКА В УЧИЛИЩЕ

Сава Гроздев, Борислав Лазаров

МАТЕМАТИКА С КОМПЮТЪР

Сава Гроздев, Деко Деков

ЕЛИПТИЧЕН АРБЕЛОС

Пролет Лазарова

Книжка 1
ФРАГМЕНТИ ОТ ПАМЕТТА

Генчо Скордев

2012 година
Книжка 6
ДВЕ ДИДАКТИЧЕСКИ СТЪЛБИ

Сава Гроздев, Светлозар Дойчев

ТЕОРЕМА НА ПОНСЕЛЕ ЗА ЧЕТИРИЪГЪЛНИЦИ

Сава Гроздев, Веселин Ненков

ИЗЛИЧАНЕ НА ОБЕКТИВНИ ЗНАНИЯ ОТ ИНТЕРНЕТ

Ивайло Пенев, Пламен Пенев

Книжка 5
ДЕСЕТА МЕЖДУНАРОДНА ОЛИМПИАДА ПО ЛИНГВИСТИКА

д–р Иван А. Держански (ИМИ–БАН)

ТЕОРЕМА НА ВАН ОБЕЛ И ПРИЛОЖЕНИЯ

Тодорка Глушкова, Боян Златанов

МАТЕМАТИЧЕСКИ КЛУБ „СИГМА” В СВЕТЛИНАТА НА ПРОЕКТ УСПЕХ

Сава Гроздев, Иванка Марашева, Емил Делинов

I N M E M O R I A M

На 26 септември 2012 г. след продължително боледуване ни напусна проф. дпн Иван Ганчев Донев. Той е първият професор и първият доктор на науките в България по методика на обучението по математика. Роден е на 6 май 1935 г. в с. Страхилово, В. Търновско. След завършване на СУ “Св. Кл. Охридски” става учител по математика в гр. Свищов. Тук той организира първите кръжоци и със- тезания по математика. През 1960 г. Иван Ганчев печели конкурс за асистент в СУ и още през следващата година започ

Книжка 4
Книжка 3
СЛУЧАЙНО СЪРФИРАНЕ В ИНТЕРНЕТ

Евгения Стоименова

Книжка 2
SEEMOUS OLYMPIAD FOR UNIVERSITY STUDENTS

Sava Grozdev, Veselin Nenkov

EUROMATH SCIENTIFIC CONFERENCE

Sava Grozdev, Veselin Nenkov

FIVE WAYS TO SOLVE A PROBLEM FOR A TRIANGLE

Šefket Arslanagić, Dragoljub Milošević

ПРОПОРЦИИ

Валя Георгиева

ПЪТЕШЕСТВИЕ В СВЕТА НА КОМБИНАТОРИКАТА

Росица Керчева, Румяна Иванова

ПОЛЗОТВОРНА ПРОМЯНА

Ивайло Старибратов

Книжка 1
ЗА ЕЛЕКТРОННОТО ОБУЧЕНИЕ

Даниела Дурева (Тупарова)

МАТЕМАТИКАТА E ЗАБАВНА

Веселина Вълканова

СРАВНЯВАНЕ НА ИЗРАЗИ С КВАДРАТНИ КОРЕНИ

Гинка Бизова, Ваня Лалева

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.