Стратегии на образователната и научната политика
Вход / Регистрация

https://doi.org/10.53656/str2024-2-6-dig

2024/2, стр. 203 - 211

ДИГИТАЛНОТО РАДИО В БЪЛГАРИЯ – ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА И ПЕРСПЕКТИВИ

Христин Стрижлев
OrcID: 0009-0000-9409-8974
E-mail: hstrijlev@unwe.bg
Intellectual Property and Technological Transfer Department
Business Faculty
University of National and World Economy
19, December 8th St.
1700 Sofia, Bulgaria

Резюме: Статията разглежда развитието на цифровите технологии за разпространение на радиопрограми в Европа и Северна Америка като алтернатива или като допълнение на съществуващото аналогово разпространение; предимствата и недостатъците на цифровото разпространение; законодателната база на този вид излъчване и правим съответните изводи и препоръки от гледна точка на радиоиндустрията.

Ключови думи: радиоиндустрия; интелектуална собственост; дигитална среда; разпространение на радиопрограма

Увод

Наскоро в България отново започна обсъждането и впоследствие в КРС (Комисия за регулиране на съобщенията) започна процедура за подготовка на излъчване на радиопрограми на територията на страната чрез цифрова технология. Тъй като това е технология, разработена през 90-те години на миналия век, не става дума за внедряване на нова и невероятна иновация, но с оглед на развитието на този вид разпространение в Европа и Северна Америка и липсата на алтернатива се очертава скорошно въвеждане на цифрово радиоизлъчване и в страната ни. По-надолу ще обясним подробно как възниква тази технология и какви са нейните характеристики, както и ще дадем информация за приложението A в страните от ЕС и за проблемите и предизвикателствата, които тези държави са преодолели.

1. Историческо развитие

С приемането на Договора от Рим, с който през 1957 г. се създава Европейската икономическа общност – основа на сегашния Европейски съюз, радиоразпръскването, като част от телекомуникациите, е приравнено на услуга, а изискването за свободно движение на хора, услуги, стоки и капитали през границите на държавите членки е основно за постигане на европейските цели (Rajcheva 2013).

Наред с други европейски документи, регулиращи аудиовизуалния спектър и приети през годините, Договорът от Ница от 2001 г. добавя аудиовизуалната индустрия като творческа индустрия сред важните факторите на обединеното икономическо пространство.

Развитието на аудиовизуалните услуги в ЕС освен законодателно се определя и от технологичното развитие на сектора, резултат на сериозни иновации и инвестиции, важна част от които е цифровизацията на радиоефира.

Етапите на развитието на цифровото радио са следните.

– През 1995 г. в Англия започва излъчване на първото цифрово радио, последвано след три години от цифровата телевизия (Simova 2023, pp. 261 - 262).

– В началото на ХХІ век в Англия и в някои други страни започва да се развива положително възприеманият и на нов модел цифрово радио: атрактивно ново съдържание, което не се предлага за аналогово разпространение. „В технологичен аспект, новите платформи, предлагани от интернет, разширяват възможностите за разпространение на мултимедийно съдържание и аудиопрограми при поискване. Стига се до разискване на хибридното бъдеще на цифровото радио, до идеи за разделяне на производството на съдържание от разпространението“ (Hoeg, Lauterbach 2018).

– Цифровизацията на радиото в ЕС на сегашния, трети етап се характеризира с обстоятелството, че все още няма индикация да са предприети всеобщи стъпки за изключване на аналоговото радиоразпръскване. „Основната разлика между цифровата телевизия и цифровото радио е фактът, че при стартирането на цифровата телевизия, аналоговата телевизия спира“ (Papagalska 2023). При цифровото радио се налага моделът на едновременното съществуване на двете технологии. Огромен фактор за продължаване действието на аналоговото радио е и използването на стар автомобилен парк. Пазарът на аналогови приемници е все още рентабилен, с достатъчно ниски цени за европейските радиослушатели. В редица европейски държави вече има действащо цифрово радио (Норвегия, Франция, Италия, Германия, Великобритания, Дания, Холандия, Белгия, Швейцария, Словения, Полша, Чехия, Австрия), като степента на покритие и развитие е доста различна. В Унгария и Румъния за момента има единствено тестови излъчвания, докато в Литва, Латвия и Естония все още има единствено разговори за евентуално развитие на цифровото радио1. Почти всички държави, в които има цифрово радио, въпреки развитието му не планират да прекъсват излъчването на аналоговото радио. Съгласно новия Европейски кодекс на електронните съобщения от 2021 г. всички нови автомобили в Европейския съюз задължително трябва са снабдени с приемници и за цифрово радио. Разбира се, това не е проблем за производителите, които чисто търговски и на база проучванията си разработват приемници както с възможности за директен стрийминг – базиран на 5G мрежи, така и с DAB-T тунер, интегриран в автомобила. И така, ако потребител си купи автомобил, произведен в ЕС след 2021-ва, със сигурност, ще има FM и DAB-T приемник.

В Европа няма единна политика за бъдещето на цифровото радио. На този етап всяка държава членка на EС решава сама за себе си подходите и сроковете за цифровизацията на радиоефира.

Дейностите за развитието на цифровото радио, приети на европейско равнище, се състоят в следното: координация на управлението на радиочестотния спектър (на равнище СЕРТ и ЕС) и взаимно информиране за националните планове и стратегии.

Договореностите за развитието на различните радиочестотни обхвати в ЕС са следните.

– Обхват І (47 – 68 MHz) все още е зает в някои страни за телевизионно радиоразпръскване. Този обхват се използва също за военни нужди, мобилни услуги и радиолюбителски цели. Използването му може да бъде атрактивно за малки и общински радиостанции, както и за предаване на специфични данни и за предаване по стандарта DRM+.

– Обхват ІІ (87.5 – 108 MHz) в сегашната ситуация е ключов за аналоговото FM УКВ звуково радиоразпръскване в Европа. Този обхват се смята за тотално запълнен във всички европейски страни, особено в гъсто населените региони. FM УКВ обхватът е най-важен за търговските постъпления на операторите, а пък е и предпочитан от слушателите. Освен това почти всички производители на автомобилни радиоприемници възприемат FM УКВ обхвата като основен стандарт.

– Обхват ІІІ (174 – 230 MHz) е основен за внедряването на цифровото радиоразпръскване на DAB стандартите (T-DAB, T-DAB+ T-DMB), утвърдени от Европейския институт за телекомуникационни стандарти (ETSI).

– Обхват L (1452 – 1479.5 MHz) включва опция за използване на мултимедийни системи, като съществуват инициативи от индустрията за използване на този спектър както за мобилни мултимедийни услуги, така и за пускането на абонаментни радиоуслуги на базата на стандарта ETSI/ESDR за спътниково радио.

2. Видове цифрово ефирно радиоизлъчване

„Идеята за цифрово радиоразпръскване възниква преди четвърт век, когато през 1986 г. стартира европейският проект EUREKA за развитие на цифрово радио DAB (Digital Audio Broadcasting) с финансовата подкрепа на Европейската комисия, чиято цел е да се разработи система за излъчване на аудио и фиксирани данни, както и портативни мобилни приемници. Проектът предвижда цифровизация на радио и телевизионно разпространение, което да осигури по-добро приемане в сравнение със съществуващото аналогово разпространение, с акцент върху мобилното приемане и с потенциал да се предложат и допълнителни услуги. Процесът на цифровото радиоразработване в рамките на Eureka е изключително успешен технически подвиг на инженерството, новаторски подход към цифровото аудио и мултимедийно излъчване. За операторите тя предлага нов начин за комбиниране на няколко аудиопотока върху един предавател, наречен DAB мултиплекс, като по този начин много по-ефективно може да се използва радиочестотният спектър. От гледна точка на потребителя DAB обещава по-голям избор, по-добро качество, добавя текст и графични функции и автоматична настройка на всички налични станции“ (Ignatov 2015).

На базата на този проект и резултатите от него се препланира радиочестотният спектър на съответните конференции във Висбаден през 1995 и в Маастрихт през 2002 г.

Подобреният стандарт на цифровото радиоизлъчване се нарича DAB + и е създаден през 2006 г.

Друг европейски подход за цифровизиране на радиоефира се развива и чрез създадения в Париж през 1998 г. международен консорциум Дигитално световно радио (Digital Radio Mondiale – DRM). Системата за излъчване DRM е специално разработена, за да позволи на новите цифрови предавания да съществуват съвместно с текущите аналогови излъчвания.

„DRM/DRM+ може да използва добре стария LW/AM/FM спектър. По принцип DRM носи цифровите предимства на DAB, плюс FM подобното качество на звука при излъчване на дълги разстояния (т.е. къси вълни и средни вълни). DRM използва уникалните свойства на разпространение на AM (амплитудно модулирани) вълните“ (Schofield 2014).

DRM+ е развитие на DRM стандарта, когато се използва в УКВ честотите (от 30 до 300 MHz).

HD Radio (HDR) е запазена марка цифрова радиотехнология, използвана от AM и FM радиостанции, най-вече в САЩ, Канада и Мексико. Системата предава допълнителни цифрови данни, свързани със стандартните аналогови сигнали на съществуваща радиостанция, ретранслирайки същия сигнал в цифров формат с по-малко шум. Цифровите данни могат да включват още до три допълнителни цифрови радиоканала, които могат да се използват за излъчване на други радиопрограми в рамките на същата честота.

3. Основни характеристики на технологията „дигитално радио“ и ролята на правата на интелектуална собственост при въвеждане и използването ѝ

Видно е, че в целия свят се разработват иновативни технологии, които да осигурят нова среда за разпространение на радиопрограми. Какви са предимствата на цифровото разпространение:

– по отношение на използване на радиочестотния спектър цифровото радиоразпръскване е със значително по-висока ефективност в сравнение с аналоговата технология;

– създава се възможност за увеличаване броя на програмите с национално и регионално предназначение;

– увеличава се изборът за потребителите;

– осигуряват се условия за стимулиране конкуренцията на пазара на телекомуникационните услуги;

– предоставят се и допълнителни услуги на потребителите.

От гледна точка на правата на интелектуална собственост са ясни огромните интелектуални усилия, вложени в разработката и развитието на тази технология – както по отношение иновативните разработки, довели до този нов начин на използване на честотния ресурс, така и по отношение на защитата им чрез патент за изобретение; чрез регистрацията на търговската марка DAB и DAB+; чрез регистрация на различни видове промишлен дизайн на съответните радиопредаватели и радиоприемници. Впоследствие, след въвеждането на дигиталното разпространение на радиопрограми, освен правата на създателите на аудиосъдържание новата технология предполага използване на видео и фотографско съдържание, т.е. налице са допълнителни авторски и сродни права на хората, ангажирани със създаването на радиопродукта.

4. Развитие на цифровото радио в България

Намеренията, свързани с внедряването на цифровото радио в България, започват още през 2000 г. и продължават с разработената през 2001 г. „Стратегия на прехода от аналогово към цифрово радио в Република България“.

През 2004 г. се поставя задачата да се създаде нов Национален радиочестотен план за наземно цифрово радио и телевизионно разпръскване, съобразен с новия План за наземно цифрово радио и телевизионно разпръскване за Регион 1. Констатирано е, че „За Република България е подходящ плавният преход от аналогово към цифрово радиоразпръскване, като цифровите и аналоговите мрежи ще съществуват паралелно и ще се конкурират от гледна точка на качеството и новите си информационни възможности. Този подход ще доведе и до постепенното насищане на пазара на приемни устройства на приемливи цени за цифрово радиоразпръскване по системата DAB и DRMб“.

В края на 2011 г. Министерският съвет приема политика в областта на електронните съобщения на Република България. В нея се потвърждават задачите от Националния радиочестотен план за наземно цифрово радио и телевизионно разпръскване от 2004 г. Констатира се: „Бъдещето на използването на стандарта за наземно цифрово радиоразпръскване на звукови сигнали T-DAB (Terrestrial Digital Audio Broadcasting), по който България има защитени 34 радиочестотни разпределения в обхват (174 – 230 MHz) и 14 радиочестотни блока в долната част на L обхвата (1452 – 1479,5 MHz), ще зависи от инвеститорския интерес“.

Към момента в страната цифрово радиоразпръскване по системите DAB или DRM не се осъществява. Не е издадена лицензия за осъществяването на този вид далекосъобщителна дейност (освен за тестово излъчване за района на София). Цифровите технологии се използват отдавна при създаването на радиопрограмите на българските радиооператори, като излъчването им се осъществява по аналогов път.

Радиоиндустрията е с различни нагласи. През 2014 г. Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) провежда обществено допитване, в което радиостанциите могат да изразят мнението си дали желаят да качат сигнала си на съществуващите цифрови платформи. Васил Димитров – тогава директор на „Би Ти Ви радио груп“, споделя, че „...операторите сме обсъждали темата и сме убедени, че в България не е нужно цифрово радио. Това е скъп процес, докато приходите от реклама на радиопазара са много ограничени. Мнозинството от българската радиоаудитория слуша радио предимно в колата, което означава, че трябва да се подменят приемниците, а това е скъпоструваща инвестиция (Spasova 2014).

5. Изводи и препоръки

1. Бъдещето на дигиталното радио е предмет на разгорещени спорове в професионалните среди. Нарастващата конкуренция на сателитното и интернет радиото и изборът на технологично най-подходящата платформа за разпространение са сред основните дискутирани въпроси. Но радиоиндустрията постепенно изоставя идеята за повсеместно използване на цифровото ефирно разпространение на радиопрограмите. Причините за това са в стабилния, но ненарастващ брой на слушателите и в технологичните проблеми (бързо остаряване на хардуерните и софтуерните технологии и др.). През декември 2014 г. Министерството на културата, медиите и спорта във Великобритания отлага преминаването към само цифрово радиоразпространение, тъй като не са по-стигнати планираните резултати. Броят на слушателите, програмното съдържание, покритието и мобилността на технологията не отговарят на очакванията. Друг проблем от британската практика е невъзможността за реализация на финансовите приходи за правителството от промяната в технологията за разпространение.

В споровете да се намери най-верният път за цифровизация на радиоефира, трябва да се имат предвид не само ползите за крайните потребители, но и ползите за обществото, като цяло, и най-вече за тези, които произвеждат съдържание.

2. Очакванията са разпространението на радиото на УКВ да не бъде спряно скоро, тъй като DAB технологията е стара почти колкото интернет, но все още не е повсеместна, т.е. потребителите все още имат своите резерви към нея. Освен това в държавите в Европа, които използват DAB/DAB+, с много малки изключения (Норвегия, но там също в момента след спиране на аналоговото радио и въвеждане на цифровото се наложи да бъдат възстановени няколко големи аналогови предавателя), разпространението на радиопрограмите продължава едновременно и на УКВ. Когато цифровият сигнал се загуби от слушателя, който пътува например, приемникът му автоматично се превключва на аналогов. Също така аналоговият ефир се използва и за да се информират слушателите за възможността да слушат радио и чрез цифровата технология, рекламират се цифровите радиоприемници и т.н.

3. Ето защо е много важно в България да направим въвеждането на цифрово разпространение на радиопрограмите едновременно с аналоговото, имайки предвид както проблемите, възникнали при стартирането на цифровото телевизионно разпространение у нас, така и европейската практика до момента. Въвеждането и на цифрово разпространение на радиопрограмите (по специално тези на търговските радиооператори) следва да е съобразено с рекламния пазар в България и неговите възможности да „осигури“ заплащането на това допълнително излъчване, което няма да доведе нова аудитория. Действащите оператори следва да получат възможността да излъчват едновременно аналогово и цифрово, като на първия етап е добре на пазара да не бъдат допускани нови оператори, които да излъчват само цифрово. В противен случай няма да е налице равнопоставеност между операторите, а конкуренцията между тях и без това е изключително висока (само в София например работят над 30 радиооператора, в страната се излъчват над 400 радиопрограми при радиопазар с обем около 20 млн. лева годишно).

4. Въвеждането на цифровото радио (DAB+/DAB T) е процес, който няма да прекрати излъчването на FM радиостанциите, а ще бъде съпътстваща платформа. Проблемът както на аналоговото, така и на цифровото радио са стрийминг платформите като Spotify и Apple Music, а не средата и начинът, по който се разпространяват радиопрограмите.

Настоящата мултиплатформеност на радиото като медия се определя от желанието на хората, които създават радиосъдържание, да достигнат до всички радиослушатели независимо от начина и мястото за това. Излъчването чрез FM, DAB-T, DVB-T, DRM, кабел, сателит, интернет и др. ще бъде обозримото бъдеще на сектора. Използването на различни платформи в преходния период ще улесни изпълнението на целите за по-голяма достъпност и разнообразие на радиостанциите.

NOTES

1. https://www.worlddab.org/.

REFERENCES

HOEG, W.; LAUTERBACH, T., 2018. Digital Audio Broadcasting: Principles and Applications of Digital Radio. John Wiley & Sons. Available at: http://pttmedia.com/newmedia_knowhow/KnowHow_Develop/Streaming%20Audio%20Production/John.Wiley.and.Sons.Digital.Audio.Broadcasting.eBook-DDU.pdf.

IGNATOV, G., 2015. Patyat na novoto radio v digitalnia svyat. Mediite na 21 vek: Online izdanie za izsledvania, analizi, kritika, VTU „Sv. sv. Kiril i Metodiy. Available at: https://www.newmedia21.eu/analizi/patyat-naradioto-v-digitalniya-svyat/. [In Bulgarian].

PAPAGALSKA, D., 2023. Intelektualna sobstvenost v televizionnata industria. IK-UNSS. ISBN 978-619-232-676-0. [In Bulgarian].

RAYCHEVA, L., 2013. Predizvikatelstva pred tsifrovoto radiorazpraskvane. Medii i obshtestveni komunikatsii. Dostapno na: https://www. media-journal.info/index.php?p=item&aid=216. [In Bulgarian].

SCHOFIELD, J., 2014. What are the options for radio in a digital age? The Guardian, Available at: http://www.theguardian.com/technology/ askjack/2014/apr/25/what-are-the-options-for-radio-in-a-digital-age.

SIMOVA, A., 2023. History of civilization. The great technological inventions. Sofia: Millenium. ISBN 9789545156182. [In Bulgarian].

SPASOVA, S., 2015. I radioefirat stava tsifrov. [Onlayn resurs]. izd. Trud, 10.10.2015, Available at: http://www.trud.bg/ Article.asp?ArticleId=4206958http://www.trud.bg/Article. asp?ArticleId=4206958.

Televiziyata i radioto v usloviyata na tsifrovia prehod – ad-hoc kolichestveno izsledvane. Mediite na XXI vek: Online izdanie za izsledvania, analizi, kritika, 2012, Available at: https://www.newmedia21.eu/proekti/ televiziyata-i-radioto-v-usloviyata-na-tsifroviya-prehod-ad-hockolichestveno-izsledvane/.

2025 година
Книжка 6
UNLOCKING THE POTENTIAL OF ESG AND AI IN HIGHER EDUCATION FINANCE: INSIGHTS FROM A STUDY ACROSS FIVE EUROPEAN COUNTRIES

Tina Vukasović, Rok Strašek, Liliya Terzieva;, Elenita Velikova, Justyna Tomala, Maria Urbaniec, Jarosław Pawlik, Michael Murg, Anita Maček

THE ROLE OF HIGHER EDUCATION FOR THE PROFESSIONAL REALIZATION OF STUDENTS – PROBLEMS AND PROSPECTS

Anny Atanasova, Viktoriya Kalaydzhieva, Radostina Yuleva-Chuchulayna, Kalina Durova-Angelova

Книжка 5
Книжка 4
ТРАНСФОРМАЦИИ НА ПАЗАРА НА ТРУДА И НУЖДАТА ОТ ОБРАЗОВАТЕЛНИ РЕФОРМИ

Ваня Иванова, Андрей Василев, Калоян Ганев, Ралица Симеонова-Ганева

Книжка 3
FORMING ENTREPRENEURIAL CULTURE THROUGH EDUCATION

Milena Filipova, Adriana Atanasova

Книжка 2s
THE STATE OF INCLUSION IN ADAPTED BASKETBALL

Stefka Djobova, Ivelina Kirilova

Книжка 2
MODEL OF PROFESSIONALLY DIRECTED TRAINING OF FUTURE ENGINEER-TEACHERS

Ivan Beloev, Valentina Vasileva, Іnna Savytska, Oksana Bulgakova, Lesia Zbaravska, Olha Chaikovska

DETERMINANTS AFFECTING ACADEMIC STAFF SATISFACTION WITH ONLINE LEARNING IN HIGHER MEDICAL EDUCATION

Miglena Tarnovska, ;, Rumyana Stoyanova, ;, Angelina Kirkova-Bogdanova;, Rositsa Dimova

Книжка 1s
AN INNOVATIVE MODEL FOR DEVELOPING DIGITAL COMPETENCES OF SOCIAL WORKERS

Lyudmila Vekova, Tanya Vazova, Penyo Georgiev, Ekaterina Uzhikanova-Kovacheva

Книжка 1
2024 година
Книжка 6s
DISRUPTIVE TECHNOLOGIES RISK MANAGEMENT

Miglena Molhova-Vladova, Ivaylo B. Ivanov

Книжка 6
AN INTEGRATIVE APPROACH TO ORGANIZING THE FORMATION OF STUDENTS’ COGNITIVE INDEPENDENCE IN CONDITIONS OF INTENSIFICATION OF LEARNING ACTIVITIES

Albina Volkotrubova, Aidai Kasymova, Zoriana Hbur, Antonina Kichuk, Svitlana Koshova, Svitlana Khodakivska

ИНОВАТИВЕН МОДЕЛ НА ПРОЕКТНО БАЗИРАНО ОБУЧЕНИЕ НА ГИМНАЗИАЛНИ УЧИТЕЛИ: ДОБРА ПРАКТИКА ОТ УниБИТ

Жоржета Назърска, Александър Каракачанов, Магдалена Гарванова, Нина Дебрюне

Книжка 5s
КОНЦЕПТУАЛНА РАМКА ЗА ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИЗКУСТВЕНИЯ ИНТЕЛЕКТ ВЪВ ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ

Акад. Христо Белоев, Валентина Войноховска, Ангел Смрикаров

ИЗСЛЕДВАНЕ ПРИЛОЖИМОСТТА НА БЛОКОВИ ВЕРИГИ ОТ ПЪРВО НИВО (L1) В СИСТЕМА ЗА ЕЛЕКТРОННО ОБУЧЕНИЕ

Андриан Минчев, Ваня Стойкова, Галя Шивачева, Доц Анелия Иванова

ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ПРИ ПРОМЯНА НА ПЛАТФОРМИ ЗА ДИСТАНЦИОННО ОБУЧЕНИЕ

Антон Недялков, Милена Кирова, Мирослава Бонева

APPLICATION OF ZSPACE TECHNOLOGY IN THE DISCIPLINES OF THE STEM CYCLE

Boyana Ivanova, Kamelia Shoilekova, Desislava Atanasova, Rumen Rusev

TEACHERS' ADAPTATION TO CHANGES IN AN INCREASINGLY COMPLEX WORLD THROUGH THE USE OF AI

Zhanat Nurbekova, Kanagat Baigusheva, Kalima Tuenbaeva, Bakyt Nurbekov, Tsvetomir Vassilev

АТОСЕКУНДНОТО ОБУЧЕНИЕ – МЕТАФОРА НА ДНЕШНОТО ОБРАЗОВАНИЕ

Юлия Дончева, Денис Асенов, Ангел Смрикаров, Цветомир Василев

Книжка 5
Книжка 4s
Книжка 4
MANAGERIAL ASPECTS OF COOPERATION AMONG HIGHER EDUCATION INSTITUTIONS AND THEIR STAKEHOLDERS

Olha Prokopenko, Svitlana Perova, Tokhir Rakhimov, Mykola Kunytskyi, Iryna Leshchenko

Книжка 3s
Книжка 3
Книжка 2
FORMATION OF PROFESSIONAL SKILLS OF AGRICULTURAL ENGINEERS DURING LABORATORY PRACTICE WHEN STUDYING FUNDAMENTAL SCIENCE

Ivan Beloev, Oksana Bulgakova, Oksana Zakhutska, Maria Bondar, Lesia Zbaravska

ИМИДЖ НА УНИВЕРСИТЕТА

Галя Христозова

Книжка 1s
COMPETITIVENESS AS A RESULT OF CREATIVITY AND INNOVATION

Nikolay Krushkov, Ralitza Zayakova-Krushkova

INTELLECTUAL PROPERTY AND SECURITY IN THE INTEGRATED CIRCUITS INDUSTRY

Ivan Nachev, Yuliana Tomova, Iskren Konstantinov, Marina Spasova

Книжка 1
PROBLEMS AND PERSPECTIVES FOR SOCIAL ENTREPRENEURSHIP IN HIGHER EDUCATION

Milena Filipova, Olha Prokopenko, Igor Matyushenko, Olena Khanova, Olga Shirobokova, Ardian Durmishi

2023 година
Книжка 6s
DEVELOPMENT OF A COMMON INFORMATION SYSTEM TO CREATE A DIGITAL CAREER CENTER TOGETHER WITH PARTNER HIGHER SCHOOLS

Yordanka Angelova, Rossen Radonov, Vasil Kuzmov, Stela Zhorzh Derelieva-Konstantinova

DRAFTING A DIGITAL TRANSFORMATION STRATEGY FOR PROJECT MANAGEMENT SECTOR – EMPIRICAL STUDY ON UAE

Mounir el Khatib, Shikha al Ali, Ibrahim Alharam, Ali Alhajeri, Gabriela Peneva, Jordanka Angelova, Mahmoud Shanaa

VOYAGE OF LEARNING: CRUISE SHIPS WEATHER ROUTING AND MARITIME EDUCATION

Svetlana Dimitrakieva, Dobrin Milev, Christiana Atanasova

СТРУКТУРНИ ПРОМЕНИ В ОБУЧЕНИЕТО НА МЕНИДЖЪРИ ЗА ИНДУСТРИЯ 5.0

Недко Минчев, Венета Христова, Иван Стоянов

RESEARCH OF THE INNOVATION CAPACITY OF AGRICULTURAL PRODUCERS

Siya Veleva, ; Margarita Mondeshka, Anka Tsvetanova

Книжка 6
Книжка 5s
ВИДОВЕ ТРАВМИ В ПАРАШУТИЗМА И ПРЕВЕНЦИЯТА ИМ

Капитан III ранг Георги Калинов

Книжка 5
Книжка 4s
DETERMINING THE DEGREE OF DIGITALIZATION OF A HIGHER EDUCATION INSTITUTION

Acad. Hristo Beloev, Angel Smrikarov, Valentina Voinohovska, Galina Ivanova

ОТ STEM КЪМ BEST: ДВА СТАНДАРТА, ЕДНА ЦЕЛ

Андрей Захариев, Стефан Симеонов, Таня Тодорова

Книжка 4
EFFECT OF RESILIENCE ON BURNOUT IN ONLINE LEARNING ENVIRONMENT

Radina Stoyanova, Sonya Karabeliova, Petya Pandurova, Nadezhda Zheckova, Kaloyan Mitev

Книжка 3s
INTELLIGENT ANIMAL HUSBANDRY: FARMER ATTITUDES AND A ROADMAP FOR IMPLEMENTATION

Dimitrios Petropoulos, Koutroubis Fotios, Petya Biolcheva, Evgeni Valchev

Книжка 3
STUDY OF THE DEVELOPMENT OF THE USE OF COMMUNICATIVE TECHNOLOGIES IN THE EDUCATIONAL PROCESS OF ENGINEERS TRAINING

Ivan Beloev, Valentina Vasileva, Sergii Bilan, Maria Bondar, Oksana Bulgakova, Lyubov Shymko

Книжка 2
РАЗПОЛОЖЕНИЕ НА ВИСШИТЕ УЧИЛИЩА В БЪЛГАРИЯ В КОНТЕКСТА НА ФОРМИРАНЕ НА ПАЗАРА НА ТРУДА

Цветелина Берберова-Вълчева, Камен Петров, Николай Цонков

Книжка 1
MODERNIZATION OF THE CONTENT OF THE LECTURE COURSE IN PHYSICS FOR TRAINING FUTURE AGRICULTURAL ENGINEERS

Ivan Beloev, Valentina Vasileva, Vasyl Shynkaruk, Oksana Bulgakova, Maria Bondar, Lesia Zbaravska, Sergii Slobodian

2022 година
Книжка 6
ORGANIZATION OF AN INCLUSIVE EDUCATIONAL ENVIRONMENT FOR THE STUDENTS WITH SPECIAL NEEDS

Halyna Bilavych, Nataliia Bakhmat, Tetyana Pantiuk, Mykola Pantiuk, Borys Savchuk

ДИГИТАЛИЗАЦИЯ НА ОБРАЗОВАНИЕТО В БЪЛГАРИЯ: СЪСТОЯНИЕ И ОБЩИ ТЕНДЕНЦИИ

Теодора Върбанова, Албена Вуцова, Николай Нетов

Книжка 5
ПРАВОТО НА ИЗБОР В ЖИВОТА НА ДЕЦАТА В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Сийка Чавдарова-Костова, Даниела Рачева, Екатерина Томова, Росица Симеонова

Книжка 4
DIAGNOSIS AS A TOOL FOR MONITORING THE EFFECTIVENESS OF ADDICTION PREVENTION IN ADOLESCENTS

O.A. Selivanova, N.V. Bystrova, I.I. Derecha, T.S. Mamontova, O.V. Panfilova

Книжка 3
ПУБЛИЧНОТО РАЗБИРАНЕ НА НАУКАТА В МРЕЖОВИЯ СВЯТ

Светломир Здравков, Мартин Й. Иванов, Петя Климентова

Книжка 2
Книжка 1
ДИГИТАЛНАТА ИНТЕРАКЦИЯ ПРЕПОДАВАТЕЛ – СТУДЕНТ В ОНЛАЙН ОБУЧЕНИЕТО В МЕДИЦИНСКИТЕ УНИВЕРСИТЕТИ

Миглена Търновска, Румяна Стоянова, Боряна Парашкевова, Юлияна Маринова

2021 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4s
SIGNAL FOR HELP

Ina Vladova, Milena Kuleva

Книжка 4
PREMISES FOR A MULTICULTURAL APPROACH TO EDUCATION

Anzhelina Koriakina, Lyudmila Amanbaeva

Книжка 3
Книжка 2
ПЪРВА СЕДМИЦА ДИСТАНЦИОННО ОБУЧЕНИЕ В СУ „ИВАН ВАЗОВ“ В СТАРА ЗАГОРА

Тони Чехларова, Динко Цвятков, Неда Чехларова

Книжка 1
METHODOLOGY OF SAFETY AND QUALITY OF LIFE ON THE BASIS OF NOOSPHERIC EDUCATION SYSTEM FORMATION

Nataliia Bakhmat, Nataliia Ridei, Nataliia Tytova, Vladyslava Liubarets, Oksana Katsero

2020 година
Книжка 6
HIGHER EDUCATION AS A PUBLIC GOOD

Yulia Nedelcheva, Miroslav Nedelchev

Книжка 5
НАСЪРЧАВАНЕ НА СЪТРУДНИЧЕСТВОТО МЕЖДУ ВИСШИТЕ УЧИЛИЩА И БИЗНЕСА

Добринка Стоянова, Блага Маджурова, Гергана Димитрова, Стефан Райчев

Книжка 4
THE STRATEGY OF HUMAN RIGHTS STUDY IN EDUCATION

Anush Balian, Nataliya Seysebayeva, Natalia Efremova, Liliia Danylchenko

Книжка 3
Книжка 2
МИГРАЦИЯ И МИГРАЦИОННИ ПРОЦЕСИ

Веселина Р. Иванова

SOCIAL STATUS OF DISABLED PEOPLE IN RUSSIA

Elena G. Pankova, Tatiana V. Soloveva, Dinara A. Bistyaykina, Olga M. Lizina

Книжка 1
ETHNIC UPBRINGING AS A PART OF THE ETHNIC CULTURE

Sholpankulova Gulnar Kenesbekovna

2019 година
Книжка 6
EMOTIONAL COMPETENCE OF THE SOCIAL TEACHER

Kadisha K. Shalgynbayeva, Ulbosin Zh.Tuyakova

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
УЧИЛИЩЕТО НА БЪДЕЩЕТО

Наталия Витанова

Книжка 2
Книжка 1
POST-GRADUATE QUALIFICATION OF TEACHERS IN INTERCULTURAL EDUCATIONAL ENVIRONMENT

Irina Koleva, Veselin Tepavicharov, Violeta Kotseva, Kremena Yordanova

ДЕЦАТА В КОНСТИТУЦИОННИТЕ НОРМИ НА БЪЛГАРИЯ

Румен Василев, Весела Марева

СЪСТОЯНИЕ НА БЪЛГАРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ

Анелия Любенова, Любомир Любенов

ЕДИН НОВ УЧЕБНИК

Ирина Колева

2018 година
Книжка 6
Книжка 5
A NEW AWARD FOR PROFESSOR MAIRA KABAKOVA

Irina Koleva, Editor-in-

Книжка 4
Книжка 3
BLENDED EDUCATION IN HIGHER SCHOOLS: NEW NETWORKS AND MEDIATORS

Nikolay Tsankov, Veska Gyuviyska, Milena Levunlieva

ВЗАИМОВРЪЗКАТА МЕЖДУ СПОРТА И ПРАВОТО

Ивайло Прокопов, Елица Стоянова

ХИМЕРНИТЕ ГРУПИ В УЧИЛИЩЕ

Яна Рашева-Мерджанова

Книжка 2
Книжка 1
2017 година
Книжка 6
ЗНАЧИМОСТТА НА УЧЕНЕТО: АНАЛИЗ НА ВРЪЗКИТЕ МЕЖДУ ГЛЕДНИТЕ ТОЧКИ НА УЧЕНИЦИ, РОДИТЕЛИ И УЧИТЕЛИ

Илиана Мирчева, Елена Джамбазова, Снежана Радева, Деян Велковски

Книжка 5
ОРГАНИЗАЦИОННА КУЛТУРА В УЧИЛИЩЕ

Ивайло Старибратов, Лилия Бабакова

Книжка 4
КОУЧИНГ. ОБРАЗОВАТЕЛЕН КОУЧИНГ

Наталия Витанова, Нели Митева

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
ЕМПАТИЯ И РЕФЛЕКСИЯ

Нели Кънева, Кристиана Булдеева

2016 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2015 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
ПРАГМАТИЧНАТА ДИДАКТИКА

Николай Колишев

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2014 година
Книжка 6
Книжка 5
КОХЕРЕНТНОСТ НА ПОЛИТИКИ

Албена Вуцова, Лиляна Павлова

Книжка 4
USING THE RESULTS OF A NATIONAL ASSESSMENT OF EDUCATIONAL ACHIEVEMENT

Thomas Kellaghan, Vincent Greaney, T. Scott Murray

Книжка 3
USING THE RESULTS OF A NATIONAL ASSESSMENT OF EDUCATIONAL ACHIEVEMENT

Thomas Kellaghan, Vincent Greaney, T. Scott Murray

Книжка 2
PROFESSIONAL DEVELOPMENT OF UNIVERSITY FACULTY: А SOCIOLOGICAL ANALYSIS

Gulnar Toltaevna Balakayeva, Alken Shugaybekovich Tokmagambetov, Sapar Imangalievich Ospanov

USING THE RESULTS OF A NATIONAL ASSESSMENT OF EDUCATIONAL ACHIEVEMENT

Thomas Kellaghan, Vincent Greaney, T. Scott Murray

Книжка 1
РЕФЛЕКСИЯТА В ИНТЕГРАТИВНОТО ПОЛЕ НА МЕТОДИКАТА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БИОЛОГИЯ

Иса Хаджиали, Наташа Цанова, Надежда Райчева, Снежана Томова

USING THE RESULTS OF A NATIONAL ASSESSMENT OF EDUCATIONAL ACHIEVEMENT

Thomas Kellaghan, Vincent Greaney, T. Scott Murray

2013 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
QUESTIONNAIRE DEVELOPMENT

ÎÖÅÍßÂÀÍÅÒÎ

Книжка 3
MASS MEDIA CULTURE IN KAZAKHSTAN

Aktolkyn Kulsariyeva Yerkin Massanov Indira Alibayeva

РЪКОВОДСТВО ЗА СЪСТАВЯНЕ НА ТЕСТОВЕ*

Фернандо Картрайт, Джери Мусио

РОССИЙСКАЯ СИСТЕМА ОЦЕНКИ КАЧЕСТВА ОБРАЗОВАНИЯ: ГЛАВНЫЕ УРОКИ

В. Болотов / И. Вальдман / Г. Ковалёва / М. Пинская

Книжка 2
ОЦЕНЯВАНЕ НА ГРАЖДАНСКИТЕ КОМПЕТЕНТНОСТИ НА УЧЕНИЦИТЕ: ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА И ВЪЗМОЖНОСТИ

Светла Петрова Център за контрол и оценка на качеството на училищното образование

РЪКОВОДСТВО ЗА СЪСТАВЯНЕ НА ТЕСТОВЕ*

Фернандо Картрайт, Джери Мусио

Книжка 1
Уважаеми читатели,

вет, както и от международния борд за предоставените статии и студии, за да могат да бъдат идентифицирани в полето на образованието пред широката аудитория от педа- гогически специалисти във всички степени на образователната ни система. Благодаря за техния всеотдаен и безвъзмезден труд да създават и популяризират мрежа от научни съобщества по профила на списанието и да насърчават научните изследвания. Благодаря на рецензентите от национално представените висши училища, на- учни институции и

РЪКОВОДСТВО ЗА СЪСТАВЯНЕ НА ТЕСТОВЕ

Фернандо Картрайт, Джери Мусио

2012 година
Книжка 6
DEVELOPMENT OF SCIENCE IN KAZAKHSTAN IN THE PERIOD OF INDEPENDENCE

Aigerim Mynbayeva Maira Kabakova Aliya Massalimova

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
СИСТЕМАТА ЗА РАЗВИТИЕ НА АКАДЕМИЧНИЯ СЪСТАВ НА РУСЕНСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ „АНГЕЛ КЪНЧЕВ“

Христо Белоев, Ангел Смрикаров, Орлин Петров, Анелия Иванова, Галина Иванова

Книжка 2
ПРОУЧВАНЕ НА РОДИТЕЛСКОТО УЧАСТИЕ В УЧИЛИЩНИЯ ЖИВОТ В БЪЛГАРИЯ

* Този материал е изготвен въз основа на резултатите от изследването „Parental Involvement in Life of School Matters“, проведено в България в рамките на проек- та „Advancing Educational Inclusion and Quality in South East Europe“, изпълняван

ВТОРИ ФОРУМ ЗА СТРАТЕГИИ В НАУКАТА

Тошка Борисова В края на 2011 г. в София се проведе второто издание на Форум за страте- гии в науката. Основната тема бе повишаване на международната видимост и разпознаваемост на българската наука. Форумът се организира от „Elsevier“ – водеща компания за разработване и предоставяне на научни, технически и медицински информационни продукти и услуги , с подкрепата на Министер- ството на образованието, младежта и науката. След успеха на първото издание на Форума за стратегии в науката през

Книжка 1
РЕЙТИНГИ, ИНДЕКСИ, ПАРИ

Боян Захариев

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.