2019/4, стр. 398 - 427

АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ НА ОЧАКВАНИЯТА ЗА „ПОДКРЕПЯЩА СРЕДА“ СРЕД ПРАКТИКУВАЩИТЕ ПЕДАГОЗИ ДО 35-ГОДИШНА ВЪЗРАСТ

Резюме:

Ключови думи:

В изпълнение на Националната стратегия за развитие на педагогическите кадри (2014 – 2020 година) и на Националния план за изпълнение на дейностите по Националната стратегия Министерството на образованието и науката реализира последователна политика на нормативни документи и управленски решения, основаващи се на предварителни проучвания на средата и субектите в образователната система.

В настоящата статия се представя изследване1), с което се цели да се установят очакванията за „подкрепяща среда“ сред практикуващите педагози до 35-годишна възраст, работещи в образователната система.

В съответствие с целта предвижданите методологически и изследователски дейности са насочени към постигането на видими и емпирично измерими резултати относно идентифициране на характера на средата, в която младите учители и възпитатели работят, потребностите им от подкрепяща среда в работата и техните нагласи и очаквания за подкрепа.

Конструирането на научно обоснована методология за изследване на подкрепящата младите педагогически специалисти среда е методологическа дейност, подчинена на съвкупност от изисквания, правила и стандарти.

– От една страна, дизайнът на методология за емпирично изследване на подкрепящата среда се подчинява на общоприетите принципи и изисквания за изследователски методологии за социални емпирични изследвания.

– От друга страна, принципно изискване към създаването на такъв тип методология е всички нейни компоненти така да се обосноват и разработят, че да бъдат методологически прецизни и релевантни спрямо многоаспектната природа и същност на подкрепящата среда и нееднозначните ѝ проекции в житейските траектории на младите педагози.

Това означава, че в разработваната методология трябва да се предвидят всички задължителни процедури, чрез които да бъде възможно:

– набирането на достоверна информация относно предмета и обекта на изследването;

– набирането на представителна информация съгласно изискванията на възложителя на настоящата поръчка;

– проектирането на контролни действия, чрез които да се създадат методологически гаранции за набирането на достоверна и представителна информация, както и да се гарантира качествената математико-статистическа обработка на съвкупната емпирична информация и подготовката ѝ за извършването на последващите анализи.

Изборът на метод за набиране на първична емпирична информация се прави в съответствие с тенденцията на все по-широкото навлизане на съвременните комуникационни технологии в изследователската дейност, като се използва съвременна разновидност на анкетния метод за допитване чрез самопопълване – т.нар. електронна анкета по имейл с прикачена анкетна карта (прикачен файл).

Изборът на метода на електронната анкета по имейл с прикачена анкетна карта се обуслови и от обстоятелството, че разполагаме със списъци на учителите и възпитателите до 35 години, предоставени ни от МОН, с посочен в тях имейл адрес на лицата от списъка, което прави възможно изпращането на електронната анкетна карта на попадналите в извадката лица по имейл.

Представителност на изследването се осигурява чрез използване на модел на индивидуална извадка с прост случаен подбор, което означава, че единиците за изследване, които се включват в извадката, се избират пряко от генералната съвкупност, като техният избор се основава на принципа на случайния подбор (т.е. всяка единица има равен шанс да попадне в извадката). Основанието за избор на подобен модел на извадката е фактът, че разполагаме със списък на единиците от генералната съвкупност. Подборът на единиците за изследване в извадката се извършва чрез систематично-случаен подбор.

За реализацията на така планираната извадка са ангажирани регионалните управления по образование във всичките 28 области, чрез чието изключително съдействие изследването успешно се осъществи.

Анкетното проучване дава възможност на младите учители да изкажат своето мнение и да изразят отношението си към учителската професия. Изследването предполага и събиране на данни за това какви са нагласите им за практикуване на професията „учител“, какви трудности младите учители срещат в педагогическата си практика, какви препоръки могат да направят, за да бъде средата, в която работят, подкрепяща и мотивираща.

Данните от анкетирането са необходимата и достатъчна основа, за да се направят важни изводи за отношението на младите учители и възпитатели към работната среда и да се потърсят решения за усъвършенстване на съществуващите практики, свързани с първоначалната адаптация на младите педагогически специалисти в образователната система у нас.

В проучването са включени общо 2518 млади учители до 35-годишна възраст от българските училища и детски градини.

Изготвената анкетна карта съдържа 20 въпроса, от които 17 със структуриран отговор и 3 със свободен отговор. От въпросите със структуриран отговор 7 изискват само един отговор, а останалите 10 допускат повече възможности.

Анкетната карта е ясно структурирана в шест тематични блока във връзка със системата от емпирични индикатори, формулирани в методологията на изследването. Обособяването на тези съдържателни области позволява да се операционализират изследователските тези, улеснява анализа на отговорите, дадени от анкетираните.

Първият блок обхваща въпроси, свързани с избора на професия, значимостта ѝ и перспективите за развитие в системата на образованието и науката чрез учителската професия.

С въпросите от втория блок се цели да се разкрие самооценката на анкетираните по отношение на тяхната професионална компетентност, като се откроят силните и слабите страни на младия педагог, както и проблеми, с които той се сблъсква в професионалната си дейност като млад учител/ възпитател.

С третия блок въпроси може да се установи мнението на младите учители за средата, в която работят, както и необходимостта от подкрепа в тази среда.

Наставничеството в преподавателската дейност, като форма на подкрепяща среда, се откроява в четвъртия блок въпроси.

Въпросите от петия блок са свързани с някои възможности за успешна реализация и задържане в професията.

Паспортният блок въпроси се обособява в края на анкетната карта.

От участвалите в изследването млади учители 85 % са жени и 15 % мъже (диагр. 1). Това разкрива и потвърждава една известна, но не особено благоприятна тенденция в учителската професия – нейната феминизация.

Във възрастовата структура на изследваните лица (диагр. 2) най-голям е процентът на младите учители на възраст между 33 и 35 години (28 %), следват 26 % от участвалите в изследването на възраст 30 – 32 години, 24 % са младите учители между 27 и 29 години. Представителите на 24 – 26-годишните са 19 %, а само 3 % са най-младите учители, които са между 21 и 23 години. От получените данни се вижда, че сред младите учители преобладава делът на тези, които са над 30-годишна възраст (общо 54 %), а учителите, завършили преди година или две университетското си образование, са с най-малък дял.

По отношение на професионалния опит на участниците (диагр. 3) се установява, че най-многобройна е групата на младите педагогически специалисти, които са с 1 – 3 години педагогически стаж – 54 % от участниците, следват тези със стаж от 4 до 6 години (23 %), между 7 – 9 години – 15 %, а най-малобройни са учителите с над 10 години стаж (8 %).

От посочените по-горе данни за възрастовата структура и за професионалния опит не се забелязва правопропорционална зависимост – с увеличаване на възрастта да нараства и педагогическият стаж. Това показва, че след завършване на висше образование младите хора не постъпват на работа като учители. Най-голям е делът на учителите с педагогически стаж от 1 до 3 години (54%), а такъв е процентът на учителите над 30-годишна възраст.

Данните за образователно-квалификационната степен (диагр. 4) още веднъж потвърждават трайната тенденция за българското образование – висо

а именно „професионален бакалавър“. Част от анкетираните млади учители (1%) притежават образователна и научна степен „доктор“.

По-голямата част (93 %) от попълнилите анкетните карти млади учители посочват, че нямат професионалноквалификационна степен (диагр. 5), едва 5 % имат пета ПКС, а четвърта и трета ПКС – по 1 %. Под един процент са учителите, които имат втора и първа ПКС, като това най-вероятно са учителите с образователно-квалификационна степен „доктор“.

Тази тенденция през последната година постепенно се променя към увеличаване на дела на младите учители и възпитатели с професионалноквалификационни степени, тъй като с Наредба № 12 за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти от 2016 г. се дава възможност на младите учители с 2 години педагогически стаж да кандидатстват за пета ПКС.

прогимназиалния етап – 29 %, и преподаващи в гимназиалния етап – 26 % от участвалите в анкетното проучване.

Въпросите от първия блок (№ 1 – № 5), макар и непряко свързани с очакванията на младите педагози за „подкрепяща среда“, позволяват да се направят някои изводи за нагласите им за практикуване на професията „учител“, за избора и за това, което ги мотивира да бъдат учители, за факторите, които оказват благоприятно влияние за задържане в професията.

Отговорите на въпроса, свързан с мотивите за избор на професия (диагр. 7), показват, че младите учители са направили своя съзнателен избор за тази професия, не са попаднали случайно или по принуда в нея. Повече от половината от участниците в изследването отговарят, че обичта към децата и радостта от самата педагогическа дейност са основната причина. За 34 % от анкетираните млади учители водещ мотив са добрите примери на подражание. Обществената значимост на учителската професия е мотивът за избора при 26 % от анкетираните. Само 4 % от изследваните лица са избрали учителстването поради факта, че е потомствена професия. Незначителен брой учители от извадката (2 %) не са мотивирани от смисъла на професията, работят „по неволя“.

Преобладаващата част от младите учители и възпитатели имат определена ориентация към професията и я свързват с развитието си в системата на образованието. Отговорите (диагр. 8) се разпределят почти по равно (с повече от 1/3) между анкетираните, избрали професионалния си път още в ученическите си години, и тези, които са се ориентирали към учителската професия след завършване на средното образование и по време на обучението в университета. Незначителен е процентът на отговорилите (3 %), че са взели това решение, след като не са се реализирали в друга професионална сфера.

Отношението на младите учители към избраната от тях професия се по-твърждава и от отговорите на въпрос № 3 (диагр. 9). Повечето от анкетираните млади учители (87 %) определят професията „учител“ като значима за тях, 13 % отговарят „отчасти“ и едва под 1 % са отговорите „не“. Данните за осмислянето на учителската професия като значима определят, като цяло, положителната нагласа на младите учители и възпитатели за практикуване на професията „учител“.

По отношение на перспективата за развитие (диагр. 10), която имат младите учители в системата на образованието, най-голям процент от анкетираните (38 %) заявяват, че на този етап професията ги удовлетворява, за 30 % учителската професия има потенциал за кариерно развитие в областта на образованието и науката. Особено важно е да се подчертае, че учителската професия е единствената, която биха искали да упражняват почти 1/4 от младите педагози. Като незначителен може да се определи процентът на тези, които работят временно в училище (3%) или предвиждат да напуснат системата на образованието (4%). Като цяло обаче, тези данни не бива да се пренебрегват, а да се потърсят възможности за задържане на младите хора в професията.

Анализът на данните за факторите, които подкрепят задържането на младите учители и възпитатели в професията (диагр. 11), показва, че за ¾ от анкетираните материалният стимул има решаващо значение. Важен за повече от половината от изследваните лица е и мотивиращият ефект на резултатите, които постигат децата и учениците. Голяма част от младите педагози не подценяват и възможността да работят за подобряване на качеството на образованието (42%). Прави впечатление, че данните за кариерното израстване, признаването на резултатите от дейността на учителите от ръководството на образователната институция, както и от родителите се разпределят почти по равно. Колегите от педагогическия екип не са сред най-често посочваните благоприятни фактори за задържане в професията, но не може да бъде пренебрегвано неговото влияние, тъй като той е посочен също от немалко анкетирани – близо ¼ от тях.

Отговорите на въпросите от първия блок дават основание за следващите по-важни изводи.

– Младите педагози осмислят своята ориентация към учителската професия и осъзнават избора, който са направили, като отчитат значимостта на професията в обществен и личен план. Те виждат перспективи за развитие в системата на образованието и науката чрез учителската професия.

– Необходимо е да се отчитат факторите, които благоприятстват задържането на мотивираните учители в професията, както и да се търсят възможности за повишаване на мотивацията на младите хора да практикуват учителската професия.

Във втория блок се включват въпросите от № 6 до № 9. Данните позволяват да се направят изводи за професионалната компетентност на младите педагози и за проблемите, с които те се сблъскват в професионалната си дейност като млади учители/възпитатели.

По-голямата част от анкетираните (76 %) посочват, че се считат компетентни по специалността, която са усвоили във висшето училище, като обновяват и допълват постоянно знанията си, а 17 % категорично заявяват, че са напълно подготвени да упражняват професията „учител“. Едва 5 % признават, че не са достатъчно компетентни по специалността, а само 2 % оправдават своята несигурност в компетентностите си с факта, че всичко бързо се променя (диагр. 12).

Анкетираните умеят да определят силните си професионални страни като млади учители (диагр. 13) и поставят акцент върху използването на информационните и комуникационните технологии и интерактивните методи на преподаване (63 %), следва проявата на креативност и инициативност в работата (62 %), както и стремежът към иновативност (61 %). Прави впечатление, че в поредицата от силни страни на последно място са посочени от учителите съвременните познания в научната област. Обяснението може да се търси в: 1) младите учители преценяват, че науката бързо се развива и е необходимо постоянно обновяване на научните познания; 2) считат, че компетентностите, които имат по специалността, са им достатъчни, за да практикуват учителската професия. Второто твърдение е в съответствие с отговора на предходния въпрос от повечето учители, които се считат компетентни по специалността, която са усвоили във висшето училище.

Като се имат предвид данните от отговорите на въпрос № 6 за високата самооценка на учителите за компетентностите им по специалността, може да се твърди, че съвсем очаквани са резултатите, от които се вижда, че анкетираните не срещат затруднения по специалната научна област на преподавания учебен предмет (диагр. 14). Трябва да се подчертае фактът, че младите учители (43 %) осъзнават необходимостта от усвояване на компетентности за работа по проекти, като отбелязват своите затруднения в работата. Не се чувстват достатъчно сигурни (41 %) и в чуждоезиковата си подготовка. Анкетираните (30 %) отчитат пропуски в своята подготовка, свързани с нормативната уредба на системата на предучилищното и училищното образование. Данните показват (макар че натрупванията са в ниските стойности), че учителите идентифицират различни пропуски в базовата си подготовка, които им пречат да практикуват учителската си професия.

От отговорите на предишния въпрос логически следват резултатите, свързани с проблемите в професионалната дейност на младите учители (диагр. 15), като тези проблеми се предпоставят и от данните за базовата подготовка. Труд

ностите, които споделят младите учители (24 %), са свързани с работата с родителите на децата/учениците, както и работата със самите деца и ученици – 16 %. Голяма част от младите педагози (49 %) не признават за проблеми в пряката си педагогическа практика. Важно е да се отбележи обаче, че те идентифицират различни проблеми в училище (представени в диаграмата по-долу), макар всеки от тези проблеми да е отбелязан от сравнително малък брой учители. Не трябва да се пренебрегва и фактът, че повече от половината от изследваните лица срещат един или друг проблем в професионалната си дейност като млади учители. Може да се очаква, че решенията се търсят от ръководството на образователната институция, като това предположение се провокира от данните, показващи най-малко учители (3%), които срещат проблеми в работата с ръководството на училището/детската градина.

От получените данни за втория блок от въпроси може да се направят следващите изводи.

– Младите педагози се самооценяват като компетентни по специалността, която са усвоили във висшето училище. И макар да умеят да откроят своите силни страни в професионалната си дейност, те отчитат и пропуски в подготовката си за практикуване на учителската професия.

– Анализът на резултатите показва, че изследваните лица идентифицират в професионалната си дейност като млади учители/възпитатели редица проблеми, които очертават необходимостта от подкрепяща среда за младия педагогически специалист в училище.

Въпросите от третия съдържателен блок (от № 10 до № 13) са пряко свързани с очакванията за „подкрепяща среда“ сред практикуващите педагози до 35-годишна възраст.

Голяма част от младите учители (34 %) заявяват, че се нуждаят от помощ в дейността си като учители (диагр. 16). Повече от половината учители (62 %) не са така категорични, но все пак не крият, че изпитват понякога потребност от подкрепа в педагогическата си дейност. Едва 4 % от анкетираните се чувстват уверени без подкрепата на средата в училище/детската градина.

Данните от отговорите на въпрос 11 (диагр. 17) позволяват да се установи дали младите учители и възпитатели се чувстват сигурни и уверени в училището/детската градина. Голяма част от изследваните лица (57 %) определят като подкрепяща средата, в която работят, а 38 % от тях не са така категорични, но оценката им все пак е положителна. Разбира се, има и такива (макар и само 5 %), които посочват, че средата е враждебна, неподкрепяща.

Най-силна подкрепа (диагр. 18) при въвеждане в професията младите учители (60%) срещат от страна на директорите. Този факт се потвърждава и от данните, представени по-горе в диагр. 16, които показват, че най-малко проб

леми в работата учителите срещат с ръководството на училището/детската градина. Младите педагози подчертават помощта и на колегата по същия учебен предмет/образователно направление (51 %), както и подкрепата на старшите учители (49 %). Изненадващо само 26 % от анкетираните посочват, че главният учител подпомага дейността им. Толкова са и отговорилите, че методическото обединение ги подкрепя при въвеждане в учителската професия. Този факт се различава от първоначалните ни очаквания, че главният учител (както по-опитният колега по същия учебен предмет/образователно направление) оказва основна подкрепа на младите учители и възпитатели. Обяснението може да се търси в поетите подкрепящи функции от директора на образователната институция.

Резултатите показват, че младите учители и възпитатели имат определени очаквания за уменията и личностните качества, които трябва да притежават колегите, които ги въвеждат в професията. Процентното съотношение се разпределя между посочените качества в диагр. 19, като предимство (83 %) по-лучават качествата толерантност, търпимост, критичност и откритост. Не по-маловажни за анкетираните учители до 35-годишна възраст се оказват такива характеристики като умения за работа в екип (66 %), комуникативни умения (46 %), ангажираност и доверие (42 % ).

Тези данни позволяват да се направи корелация с данните за уменията и качествата, които младите педагози считат, че трябва да развият у себе си в процеса на наставничеството (резултатите се представят в следващия блок).

Изводите, които се налагат от данните за третия блок въпроси, са следните.

– Младите педагози изпитват потребност от подкрепа в педагогическата си дейност. Оценяват средата, в която работят, предимно като подкрепяща.

– Умеят да характеризират конкретната подкрепяща среда; имат определени очаквания за личностните качества, които трябва да притежават колегите, които ги въвеждат в професията.

– Подкрепа при въвеждане в професията младите учители срещат най-напред от директорите, колегата по същия учебен предмет/образователно направление, от старшите учители. Главният учител и методическото обединение все още нямат водеща роля в дейностите по подпомагане на младите учители в училище.

Въпросите от четвъртия блок (№ 14 – № 18) са естествено продължение на съдържателните аспекти от третия блок. Чрез тях информацията за подкрепящата среда се конкретизира в характеризиране на наставничеството в образователната институция.

Свободните отговори на въпрос № 14 от анкетната карта (табл. 1) се представят от анкетираните както чрез отделни реплики, таки и чрез цялостни текстове. В тях младите педагози изразяват своите познания и представи за наставничеството. Част от отговорите на младите педагози показват липса на наставничество в конкретната образователна институция, както и конкретен израз на представи за наставничеството.

Данните за свободните отговори на въпрос № 14 варират от характеризиране на дейности, осъществявани в конкретна образователна институция, до обобщени определения на наставничеството, като процес. Техният анализ показва широк диапазон на функции: от по-общо въвеждане в работата до конкретна методическа помощ. Личи стремежът на някои от младите педагози да направят обобщение и да дефинират наставничеството като процес на: Оказване на пълна помощ във всеки един аспект на работата / Показване на тънкостите на професията / Подкрепа, сътрудничество, комуникация, екипност при изпълнение на дейностите, корекции от страна на колеги с по-голям професионален опит.

Разбирането на наставничеството като процес се означава чрез взаимодействие между субекти или въздействие на един субект (наставник) върху друг (наставляван). Например: Взаимно наблюдаване на уроци. / Предаване на минал опит и положителни учебни практики от старшите учители към младите. / Подпомагане със съвети, предложения за участие в проекти, своевременни отговори на въпросите ми.

В някои от отговорите акцентът се поставя върху наставничеството като качество на опитния професионалист. Например: Формиране на умения за работа в екип; за планиране, организиране и провеждане на учебна дейност;

на толерантност и търпимост в работата / Наставничеството се изразява в практическо осмисляне на теоретичните знания.

Представите на част от младите педагози може да се обобщят като разбиране за определен субект – човек с опит, който помага на друг човек в професионалната дейност: Помощ и подкрепа от помощник-директора, градивна критика, стимулиране за използване на иновативни методи / Периодични срещи и събеседване с главния учител и старши учители / Наставникът идентифицира проблемите в работата на младия учител и го подпомага, за да ги преодолее.

Някои от младите педагози разбират наставничеството по-скоро като метод, начин да се предава професионален опит, начин да се помага, да се подкрепя. Например: Съвети и добри практики по съответния предмет или в професионалното направление / Съвети, свързани с подхода към учениците / Препоръки за повишаване ефективността на учебния процес.

В отговорите на младите учители и възпитатели срещаме и формулировки, в които наставничеството се интерпретира като организационна форма или дейност, регламентирана със заповед на директора: Участие в методически обединения / Определен със заповед на директора старши учител, който ни подпомага при работата със ЗУД, методиката на преподаване и др. В някои случаи наставничеството се означава с формални действия (Разработване на програма за наставничество) или се индентифицира с контролни функции (Следене на резултата или качеството на работа).

Анализат на резултатите дава възможност те да бъдат систематизирани по области на наставничеството (табл. 2).

По отношение на продължителността на наставничеството (диагр. 20) анкетираните млади учители преобладаващо отговарят (67 %), че то трябва да продължи, докато е необходимо, и не посочват конкретен период от време, 18 % искат наставничеството да продължи една година, докато за 12 % от педагогическите специалисти необходимият срок за подкрепа е шест месеца. Малък дял (3 %) обаче предпочитат повече от една година да са под наблюдението и опеката на наставник.

Диаграма 21 представя областите, в които анкетираните очакват да получат съдействие и подкрепа по посока на: водене на учебна и училищна документация – 80 %, подготовка на уроци / педагогически ситуации – 38 %, работа с родители и други заинтересовани страни (33%) и адаптация към педагогическия колектив (32%). Високата стойност на данните за помощта, която младите педагози очакват при воденето на учебната и училищната документация, съответства на идентифицираните от тях пропуски в базовата подготовка и трудности в работата. По-ниските проценти на учителите, които се нуждаят от подкрепа в обичайно проблемни зони, каквито са: работа в интеркултурна среда; работа с деца и ученици със СОП и с изявени дарби; подготовка на извънкласни дейности, може да се обяснят с прилагането на щадящи мерки в много училища спрямо младите учители и възпитатели, за да не попадат те в проблемни области.

Данните от диаграма 22 дават информация за качествата и компетентностите, които младите педагози биха искали да развият у себе си в процеса на наставничеството. Тази преценка на анкетираните е от особено значение за анализа на възможностите на наставничеството за осигуряване на подкрепяща среда в образователната институция. Резултатите показват, че за почти половината от младите педагози първостепенно значение имат уменията за планиране, организиране и провеждане на учебна дейност, следвани от уменията за мотивиране и адаптиране към промените. Прави впечатление, че процентните съотношения са почти равномерно разпределени между уменията за: работа в екип и възлагане на задачи, поведение пред аудитория, оценяване, анализ на ситуации. Това показва, че младите учители и възпитатели имат точна представа и положителна нагласа за осъществяване на качествен учебно-възпитателен процес в съвременната образователна институция. Трябва да се отбележи, че учителите не са подценили и комуникативните умения, макар и да са отбелязани само от 14% от анкетираните. Ако се направи сравнение с уменията и качествата, които младите педагози очакват да притежават наставниците им, веднага ще забележим, че анкетираните поставят различни акценти. За себе си дават предимство на уменията, необходими им за осъществяване на пряката учебно-възпитателна дейност. С това може да се обясни и различието в данните за комуникативните умения, имащи по-висока стойност за по-опитните колеги, които въвеждат в професията младите учители.

Въпрос № 18 конкретизира връзката между третия и четвъртия блок въпроси. Отговорите на анкетираните са своеобразно обобщение на очакванията за „подкрепяща среда“ на учителите и възпитателите до 35-годишна възраст. Богатият набор от текстове позволява да се обобщят предложенията за подобряване на училищната среда в подкрепа на младите учители и да се систематизират в няколко групи (табл. 3).