2017/5, стр. 506 - 518

ЗДРАВЕ, ЗДРАВНО ОБРАЗОВАНИЕ НА ДЕТЕТО ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

Резюме:

Ключови думи:

Световната здравна организация определя здравето като състояние на комплексно физическо, психическо, емоционално, интелектуално и социално благополучие, а не само отсъствие на болест. Физическото здраве предполага правилно функциониране на организма (системи и органи). Психическото здраве включва умствено и емоционално здраве. Умственото се свързва със способността за ясно и логическо мислене, а емоционалното предполага разпознаване и изразяване на чувства, справяне със стрес и страх. Социалното здраве се определя като способност за поддържане на адекватни релации между хората и изпълнение на социални роли.

Публикации у нас и в чужбина (Koleva, 1993; Karakehayova, 2016; Paútas del Aprendizaje Preescolar en Educaci–n para la salud1)) при определяне съдържателната страна на физическото здраве на детето от предучилищна възраст (ПУВ) включват: запознаване с частите на тялото и функциите им, фактори (природни и социални) за правилно физическо развитие, навици за поддържане на телесна хигиена, хранителен режим и други. Включват се както външни, така и вътрешни органи (сърце, бял дроб, стомах). Определянето им се свързва не само с тяхната значимост, но и с възможността детето само да ги възприеме сетивно – зрително, осезателно, слухово.

Психологическото здраве има три компонента – аксиологичен, инструментален и потребностно-мотивационен. Аксиологическият компонент е представен съдържателно от ценностите на Аза на личността и Аза на другите. Това предполага добро познаване на себе си, като външен вид, потребности и желания, възможност за дейност и успех.

Инструменталният компонент е ориентиран към владеене на рефлексията като средство за самопознание. Този компонент включва умението на човека да разбира и описва емоциите – своите и на другите, които са в основата на поведението.

Потребностно-мотивационният компонент се свързва с наличието на потребност от саморазвитие. За да се развива човек като позитивна личност, е необходимо тези три компонента да бъдат в постоянна взаимовръзка и да са взаимно предполагаеми.

Социалното здраве включва: отглеждане на детето в семейството му, наличие на материални условия за живот без лишения, осъществяване на интензивни релации в общуване с възрастни и други деца, създаване на безопасна семейна среда за духовното, психическото и физическото развитие на детето. Социалното здраве се гарантира от редица международни законови и нормативни документи.

Стратегически документи, задаващи посоката на здравното образование В Конвенцията за правата на детето са посочени текстове, свързани със здравето като физическо, психическо, социално и духовно благополучие. С превес за социалното здраве са тези, които дефинират всички възможни варианти за отглеждане на детето в благоприятна, здравословна семейна среда (чл. 9, 10, 15, 18). Психическото здраве, свързано с личностното, емоционалното, интелектуалното и духовното здраве, се подкрепят от чл. 12, 13, 14 и 19 от Конвенцията. Правото на достъп до здравни услуги се определя в чл. 24: „Ти имаш право на възможно най-добро здраве, на достъп до най-добрите здравни услуги, най-висок стандарт на живот, екологича храна и питейна вода. Твоята държава ще се бори за премахване на традиционни практики, които са вредни за здравето на децата“. Определя се, че жизненият стандарт на детето ще трябва да е най-добър (чл. 27).

В резолюция „Свят, подходящ за деца“2), приета от Общото събрание на ООН (2002) във връзка с популяризиране на здравословния живот, се поставя цел за развитие и въвеждане на национални политики за развитие на децата в ранна възраст, да се осигури ускореното физическо, емоционално, социално, духовно и интелекуално развитие. (т. 36 д). Цели се „Разработване и осъществяване на национални политики за здравеопазване и програма за подрастващи, включително на цели и индикатори, за да се подпомогне психическото и физическото им здраве“ (т. 36 е).

В последните две десетилетия България ратифицира документи, с които страната ни поема ангажименти, свързани с реализация на политиките на Световната здравна оргнизация (СЗО). В тях здравето се определя като основен ресурс и актив на обществото (концепция „Цели за здраве 2020“, с. 2 3)). Доброто здраве се свързва с обществения просперитет, а не само с лично благополучие. Факторите, които са значими за здравето, са от различно естество: семейно-битови, професионални, обществена и социално-икономичска среда.

„Национална стратегия за детето 2008 – 2018“4) е изградена въз основа на редица международни и национални документи. Целта на Стратегията е „Осигуряване на условия за ефективно упражняване на правата и подобряване качеството на живот“ (с. 14). Третата от оперативните цели е насочена към подобряване здравето на детето. Мерките, които се набелязват за постигане на целите, са няколко:

– повишаване на здравната култура чрез здравно образование на децата и родителите им;

– въвеждане на системно здравно образование за придобиване на знания, умения и нагласи за здравословен начин на живот;

– промоция на здравословно хранене.

Опазването на здравето според Стратегията за детето предполага изграждане на знания, нагласи и умения за безопасно поведение и избягване на рискови за здравето практики.

От 11.10.2016 г. е в сила Наредба № 135)за гражданско, здравно, екологично и интеркултурно образование. Здравното образование образува с другите видове образование единен интердисциплинарен комплекс. Образованието за здраве е насочено към развитие на умения за създаване или поддържане на здравословен стил и условия на живот и доброволното адаптиране към поведение, благоприятстващо здравето. Някои от целите, свързани с изграждане на автономна и активна личност, са значими за здравното образование, а именно:

– чл. 4 (ж) взема самостоятелни решения относно своето развитие, проявява инициативност и способност да си поставя цели, да планира и да обосновава действията си;

– чл. 4 (з) носи отговорност за поведението си и оценява влиянието на постъпките си за своя живот и този на другите хора;

– чл. 4 (и) подбира адекватна информация, продукти и услуги за подобряване на здравето и поддържа здравословен начин на живот за себе си и за околните.

Образователните институции, в това число и предучилищните заведения, е необходимо да изграждат и поддържат позитивен психологически климат и възможности за избор, свързани със здравето.

Чл. 5 (1) от Трета глава на Наредба № 136) определя, че в предучилищните заведения здравното образование, както и другите компоненти на интердисциплинарния комплекс, трябва да се реализира във всички възрастови групи. Начините за реализиране на областите на компетентност, свързани със здравето на детето, могат да бъдат:

– интегрирано в обучението по образователните направления;

– интегриране в допълнителните форми на педагогическо взаимодействие;

– като самостоятелно образователно направление в случай на иновативна или авторска програмна система.

В приложение № 2 от Наредба № 137) са разработени рамковите изисквания за резултатите от обучението по здравно образование. Те обхващат седем области на компетентност и са общи за всички степени на образование. Формулировките им са съзвучни с примерни планове на страни от Европейския съюз (Educaci–n para la Salud, 2005 – 2010, Intervenciones de educaci–n para la salud en la etapa de educaci–n infantil y Primaria, p. 22 – 358)). Области като хранене, лична хигиена, физическо развитие и дееспосбост, безопасност и първа помощ не са нови за предучилищната педагогика – теория и практика, и свързваме преди всичко с физическото и отчасти с психическото здраве. Дефинирането на област „Психичес ко здраве и личностно развитие“ е иновация, но в смисъл на личностно психическо благополучие намира прояви в наши предходни програмни документи. Със статут на иновация в документ от такъв ранг са „Превенция на употреба на психоактивни вещества“ и „Сексуално здраве и сексуално преносими инфекции“. Формулировката на тези области на компетентност касае предимно по-горните степени на образование. Конкретизирането и определянето на знанията, уменията и отношенията към гореспоменатите области на здравно образование са възрастово адекватни за детето от предучилищна възраст. „Познава и назовава предмети и вещества, забранени за деца“ (Наредба № 139) за гражданско, здравно, екологично и интеркултурно образование). Употребата на психотропни вещества, алкохол и тютюнопушене не е практика в предучилищна възраст. По-скоро се има предвид обръщане на внимание на опаковки с опасни за живота препарати, медикаменти и други вещества, достъпни във всекидневния живот на детето. Сексуалното здраве се конкретизира като компетентности, свързани с представи за собствения пол и разликата между половете, както и положителното отношение към собственото тяло. В тази посока от особена важност за здравето на детето – физическо, психическо и социално, е необходимо да се насочат усилията на възрастните към изграждане на умения за опазване на тялото от посегателства и умения да се казва „не“ на нежелани контакти.

Здравното образование на детето от предучилищна възраст в програмни документи – у нас и в чужбина

В България нов професионален поглед върху здравното образование на детето от предучилищна възраст се търси от учени в областта на предучилищната педагогика. След 90-те години на XX век успешни са програмите:

– „Програма за възпитание на детето от 2- до 7-годишна възраст“ на авторски колектив Елена Русинова, Димитър Гюров, Весела Гюрова и други;

– „Активността на детето в детската градина“ с автори Надежда Витанова, Николина Колева, Елена Попова и други;

– „Аз променям света“ – за авторски тип детска градина на Ирина Колева.

С тази програмна документация се поставя началото на демократичните промени в общественото предучилищно образование. Различни са акцентите, които авторите поставят относно здравната просвета.

В „Активността на детето в детската градина“ е обособен раздел „Здраве и активност на детето“. Главната цел на здравната активност на детето се търси в много посоки – от осъзнаване на здравето като ценност, през грижи за опазването му и факторите, необходими за здравословен живот и такива, които го рушат. Конкретизирането на целта включва осъзнаване на здравето като физическо, душевно и социално благополучие. Като постижение могат да се отбележат темите в книжка „Къщичка на здравето“, свързани със запознаване със структурното изграждане и развитие на различните органи и системи в детския организъм. Намерено е сечението между проблемите за здравето и двигателните навици и култура на детето и тяхната взаимозависимост. Авторите откриват релациите на темите за здравето с другите видове активност.

В „Програма за възпитание на детето от 2- до 7-годишна възраст“ здравното образование е представено чрез здравно-хигиенна култура. Същността се свързва с:

– представа за тялото и неговите части;

– умения за идентифициране на функции на организма и тялото;

– умения за хранене;

– умения за поддържане на ред;

– представа за цикличност на човешкия живот;

– представи за физическо развитие и растеж (начало и край).

Средства:

– дневна организация на детската активност;

– закалителни мероприятия;

– семеен бит и традиции;

– рационално хранене;

– здравна осигуреност.

Авторите на Програмата определят насоките в зоната „Моят свят“, като на първо място е поставено „Възпитание у детето на емоционалноположително отношение към себе си и към собствените си възможности“ (стр. 50). Акцентира се също върху автономията на детето, уменията да се взимат решения, инициативност в познавателния процес – способности, които можем да отнесем към психическото здраве на детето. Конкретизацията на тези насоки в трите вида цели – познавателни, за стимулиране на преживяванията и за преобразуване на дейността възрастово, диференцират очакваните резултати, които са в широк диапазон – от самообслужване за тригодишните до разбиране на бъдещата си социална роля на ученик за 6 – 7-годишните. Разграничаването, което правим на психическото от социалното здраве и култура на детето, е провокирано от това да се подчертае значимостта на новия подход в областта на предучилищната теория и практика, който позволи да се разработи и приложи личностноориентираният модел на образование на детето от предучилищна възраст (Gurov, 2003).

В зона „Аз и другите“ насоката на педагогическо взаимодействие включва „Възпитание на емоционалноположително отношение у детето към другите хора“ (стр. 64). Проявата на разбиране, толерантност към другите деца и възрастни, за преживяване и отзивчивост в условията на детската градина се конкретизира тематично. Особен интерес и иновация за българското предучилищно образование са теми като „Цялата истина за бебетата“. Детето се вълнува и е любопитно да научи своята истинска приказка. На вниманието се поставят въпроси, свързани с различията в поведението на децата от двата пола.

В концептуалната структура на познавателното съдържание на авторския тип детска градина „Аз променям света“ (Koleva, 1993) проблемите на здравното образование се откриват в подтемите „Моето тяло“, „Моят пол“, „Аз се храня“, „Аз съм чист“. Акцентът в тях е поставен върху физическото здраве предимно, но се откриват и такива, които се отнасят и към психическото – например еталоните за половоролеви стереотипи. Рационалното хранене предполага детето да познава различни видове полезни храни. Съдържателно проблематиката по темата се конкретизира в зависимост от личния опит и преживявания на детето. Втората подцел на Програмата е по посока на осъзнаване както на собствените, така и мотивите на другите за общуване и интеракция. В глобалната тема „Аз и другите“ се обръща внимание върху умението да се изследват действията, емоциите на другите деца и възрастни, които са от значение за диалога в общуването. Обособена е подтема за ориентиране за правата на детето. Проблемите, които децата обсъждат и анализират, са свързани с правилата в групата и ангажиментите за разбирателство и уважение между всички субекти в ситуацията. Третата подцел произтича от интелектуалната рефлексия. Очаква се детето да възприема и осмисля признаци и свойства на елементи от живата и неживата природа и да взема решения в определена ситуация – житейска или лабораторна. В глобалната тема „Аз и светът около мен“ се набляга върху опазването на околната среда, която е естествена среда за живот на детето. Четвъртата цел е подчинена на необходимостта от осъзнаване на детето и неговото място в системата от различни от него по националност, етническа принадлежност, вярвания и култури, които то да уважава. Определено се открива интеграцията между видовете здраве на детето – физическо, социално, психическо, от една страна, а от друга – взаимообвързаност на проблемите за правата на детето, интеркултурната и екологичната култура.

През 2003 г. в обществените предучилищни заведения започна реализиране на дидактическа система („Ръка за ръка“) на авторски колектив Димитър Гюров, Ирина Колева, Весела Гюрова и други. Това е първата защитена в методологично отношение система за предучилищна подготовка, в която образователното съдържание се структурира в триадата „знание (представи) – умение – отношение“.

Проблемите на здравното образование се поставят именно като цялост от: представите на децата за здравето – физическо, психическо и социално, уменията им да се грижат за тялото си и да го опазват, да избират предмети и обекти, които подпомагат здравословния им начин на живот, и във всяка ситуация (житейска или обучителна) да се открива и заявява отношението на детето към всичко, свързано със здраве и болест.

Тази ретроспекция е необходима, за да се оцени правилно етапът на демократизиране на предучилищното образование – етап, в който интересите, желанията, потребностите на детето са отправна точка за развитието му.

„Програма по предучилищно образование, 2011“10) е изградена въз основа на Европейската референтна рамка за ключовите компетенции и учене през целия живот. Като принцип в Програмата се посочва „Физическото и психическото благополучие на децата, включително социалното, когнитивното и емоционалното развитие“ (стр. 4). В съдържанието на темите „Аз и моето тяло“, „Аз като личност“, „Аз и другите“, „Аз и светът“ се поставят цели, свързани с физическото, психическото и социалното здраве на детето от предучилищна възраст. Физическия Аз детето открива като индивидуалност самостоятелно. Идеята е самопознанието да му помогне да оцени състоянието на здраве и да стане по-отговорно за себе си, а така също за хигиената и безопасността си в околната среда. Резултатите от познанието за физическите особености на тялото са следствие от себенаблюдение и изследване на функциите на сетивата и мускулите. Детето открива промените във физическия си облик и състояние на организма в покой и при натоварване и се дискутира значението на движението за здраве. Развитието на правилна стойка, увереността в движението са цели на физическата култура, но също така и на здравното образование. Детето по-знава частите на тялото си, развива автономност при двигателните експресии и самообслужване. Неговата лична безопасност предполага умения за превенция на опасности по време на игра, конфликтни ситуации и прояви на агресия. Специален акцент се поставя върху осъзнаване на значението на личната хигиена и опазване на здравето (с. 12). Здравословният начин на живот се явява резултат от съвместните усилия на детето, родителите и педагозите. Гаранти за здраве се явяват съобразеният с потребностите на детето дневен режим, личната му хигиена и здравословната храна. В ежедневието се редуват дейности с интензивни и по-спокойни движения и покой, които позволяват укрепване на детския организъм – развитие и възстановяване. Обръща се внимание на симптомите на физическа активност и преумора (например: губене на дъх). Диференцират се състояние на болест и здраве на базата на себенаблюдението – промяна в дишането, учестен пулс, температура. Различава се здравословното от нездравословното, полезното от вредното за хората.

Целите в темата „Аз като личност“ се свързват със себепознанието на психическия Аз: чувства, идентичност, заявяване на потребности и постижения в дейности – игра, познание, творчество. Друга част от съдържанието и резултатите по темата маркира самочувствието на детето в средата от връстници със свои мисли, чувства, потребности. Организира се игрово-образователно пространство, което провокира и подкрепя желанието на детето за съвместни дейности с връсниците. То има възможност да открие силните и слабите си страни. Ясната и правилна самооценка са от голямо значение за психическото здраве на детето. Така се учи да приема предизвикателства, да се справя в среда, различна от дома, да е инициативно и усвоява ценности – има се предвид свои и на други деца, други култури. Предвижда се детето да пресъздава социалните роли в игри с другите деца. Препоръчва се изграждането на кооперативни отношения в съвместните продуктивни и творчески дейности. Така се овладяват умения за сътрудничество, изслушване на мнения, вземане под внимание решенията на другите деца. Постиженията относно здравното образование изискват партньорство между семейството и детската градина – двете най-близки и значими за детското развитие среди.

В план-схемата по „Здравно образование“ на децата от предучилищна възраст в област Мурсия е изградена върху релациите между цели, дейности и средства, информация за семейството и указания за оценка. Съдържанието на здравното образование включва:

1. Хигиена и лична безопасност.

2. Хранене.

3. Околна среда и здраве.

4. Промоция на сигурност и превенция на пътни инциденти.

5. Образование за ползване на средствата за масова информация.

6. Умствено здраве.

7. Превенция на зависимости.

По отношение на хигиената и личната безопасност целите обстойно обхващат необходими умения за поддържане на телесна хигиена. Отделено е внимание на правилното телодържание в седнало положение, хигиена на по-чивката и съня. Препоръчва се опазване на гласните струни и оценяване на тишина. Примерни теми, чрез които се постигат целите, са: „Вече сме големи“, „Пазя тялото си“, „Това съм аз“ и „Чувства“. Дидактическите средства предполагат наличие на лични принадлежности за поддържане на хигиената, картини, стенописи, художествени произведения, игри, ателиета и други. На родителите се препоръчва водене на дневници за събитията, свързани със самостоятелността на детето, като постижения от личната им хигиена, календар за поставени ваксини, контрол върху часовете за гледане на телевизия и сън.

Оценяват се резултатите от постиженията на детето.

– Самостоятелност и отговорност за личната хигиена.

– Обличане на дрехи според сезона.

– Наслаждава се и цени тишината и звуците.

Целите, които се отнасят до храненето, могат да се групират по посока на:

– познание и консумация на разнообразни здравословни храни и питейна вода;

– познаване значението на различните хранения през деня – закуска, обяд, междинни закуски и вечеря;

– култура на хранене и общуване;

– хигиена на продуктите и лична хигиена.

Дори има друга цел, в която акцентът е върху отношението и оценката на качествените храни от конкретния регион. Средствата и дейностите, с които се постигат целите, позволяват детето да е в активна познавателна позиция като участник в ателие за готвене, игри, свързани с тематиката, запознаване с преработка на някои храни, включително и рождени дни, които да се провеждат „без вредни лакомства“. За добрите резултати, свързани с храненето на детето, родителите са партньори с детското заведение. Спазват се изисквания за здравословно хранене от двете страни. Провеждат се информационни форми, касаещи значими за детското хранене въпроси, както и превенция на болест. Изтъква се ролята на родителите като пример за подражание с хранителните си и кулинарни умения и навици. Семейните закуски, обеди, вечери се използват пълноценно за споделяне на значими въпроси, преживявани събития, в които взимат участие всички.

Това е от особена важност за психическото и социалното здраве на детето. В плана за здравно образование се включват цели, свързани с чистотата на околната среда, порядък в дома и детското заведение, както и значимостта им за здравето. Детето полага усилия за поддържане на хигиена вкъщи и в детската градина. Изисква се грижливо отношение към природата – зоо- и биопредставите. В този раздел се включва икономичното използване на вода, електричество и материали като цел и показател за оценка на здравното образование. Семейството партнира в изпълнение на целите, като участва в съвместни проекти за опазване на околната среда и поддържането на ред на обществени места и дома. Обръща се внимание отново на родителите като положителен пример при реализиране на икономии на природни ресурси.

Промоцията на сигурност се свързва с познаване на основните „опасни места вкъщи и детското заведение“ и предмети, субстанции и вещества (препарати, лекарства и други), които могат да застрашат здравето и живота. За тази цел детето трябва да познава символите, свързани с опасност. Група от цели визира превенцията на пътни инциденти, като познаване правилата за движение по улицата, поведение в превозни средства. Поставя се цел дори да се познават някои основни мерки за първа помощ. Основно средство за постигане на добри резултати е познаване правилата за движение в реални условия.

В раздела образование и влияние на средставата за масова комуникация целите и резултатите предполагат детето да изгради умение да различава доброто от лошото поведение, което се дава като пример в различни медийни продукти. Място е отделено на влиянието на рекламата. Идеята е, че „всичко, което се рекламира, не може да бъде купено, и не всичко, което се рекламира, е с добро качество“ (Educaci–n para la Salud, 2005 – 201011)). Препоръчва се да се търси положителният ефект от предавания, посветени на здравословния начин на живот. Някои от целите в този раздел отразяват значимостта на играчката и игрите за периода на предучилищното детство.

Умственото здраве на детето е обвързнано с цели, които са насочени към личното благополучие и социалната интеграция в близките и значими за него среди. Самопознанието и развитието на положителна самооценка, което предполага умението на детето да споделя опита си, безпокойствата, грешките си спонтанно, да се чувства радостно и щастливо и се справя с чувството на страх (от тъмното, от приказни герои и други). Група от цели са по посока на уменията на детето да уважава мнението на другите, да разрешава конфликти на базата на диалог, а не чрез агресия. Овладяването на умения да се спазват правилата в групата, е цел, която е значима и за психическото и социалното здраве на детето. Отделно е дефинирана цел, която е важна за благополучието му – да умее да казва „не“, когато нещо не му харесва. Това е свързано с правото на мнение, избор, предпочитания, свобода и т.н. Проекция на умственото здраве се открива в цел, която касае разбиране от детето на необходимостта от организация на собственото време и пространство. Така се задава ритъм в организацията на деня, спокойствие и увереност в добрите резултати от дейността. Личното благополучие на детето е потърсено и в посока на отдиференциране на реалното от въображаемото в края на предучилищния период. Предучилищното детство е възрастовият период, към края на който децата в голяма степен умеят да се справят с тази цел.

Превенцията от зависимости предполага прояви на благоразумие при гледане на телевизия и да не се отделя много време и на видеоматериали. В тази възраст детето има познания от вредното влияние от тютюнопушенето и алкохола. Обръща се внимание на това, че не трябва да се злоупотребява и с лакомствата, които са приятни, но вредни за здравето.

В план-схемата за здравно образование на детето в предучилищна възраст се откриват области на компетентност от Наредба № 13 на МОН. В някои от целите се откриват идеи, които биха подкрепили и обогатили реализирането на Наредба № 13 в практиката. Здравното образование на детето от ПУВ позволява да се развиват в единство, познание, умение и отношение. Представите за здравословен начин на живот и уменията за реализирането му са ориентирани към възприемането на здравето като ценност. Холистичният и трансверсален характер на здравословен начин на живот предполага:

– здравното образование да се реализира чрез всички образователни направления по посока физическо, социално, психическо и емоционално здраве на детето;

– да се отчита значението не само на биологичните фактори, а и на социално-обществените фактори за благополучието на детето;

– партниране между предучилищните педагози, семейството и общността.

NOTES/БЕЛЕЖКИ

1. Paútas del Aprendizaje Preescolar en Educaci–n para la salud,

ocw.umb.edu/early-education-development/

2. Резолюция „Свят, подходящ за деца“ (2002) IA: S-27/2

3. Концепция „Цели за здраве 2020“ Интернет адрес: www.mh.government.bg/ media

4. Национална стратегия за детето 2008 – 2018, ДВ бр. 14 от 12.02.2008 г.

5. Наредба № 13, ДВ бр. 80 от 2016 г.

6. Пак там.

7. Пак там.

8. Educaci–n para la Salud, 2005 – 2010, Intervenciones de educaci–n para la salud en la etapa de educaci–n infantil y Primaria, p. 22 – 35.

9. Наредба № 13, ДВ бр. 80 от 2016 г.

10. Програма по предучилищно образование, 2011-01-Д-15вд-3, с. 1 – 49.

11. Educaci–n para la Salud, 2005 – 2010, Intervenciones de educaci–n para la salud en la etapa de educaci–n infantil y Primaria, p. 22 – 35.

REFERENCES/ЛИТЕРАТУРА

The activity of the child in the kindergarten (1993). Scientifically edited by Nadejda Vitanova, Prosveta, Sofia, p. 12 – 15. [Активността на детето в детската градина, 1993, под научната редакция на Надежда Витанова, Просвета, София с. 12 – 15]

Gurov, D., Koleva, I. & Gurova, V. (2003), Program system “Hand by hand”, Sofia: Prosveta. [Гюров, Д., Колева, И. & Гюрова, В. и др. (2003). Програмна система „Ръка за ръка“, София: Просвета].

Karakehayova, S. (2016). Health, health education and competences of the child from preschool age, symposium Ninth National Conference „We are holding the future by hand, Pazardjik“. [Каракехайова, С. (2016). Здраве, здравно образование и компетенции на детето от предучилищна възраст, сборник Девета национална конференция „Водим бъдещето за ръка“. Пазарджик].

Karakehayova, S. (2015). The parental capacity for realization health promotion with children from preschool age, symposium Education, development, art; Plovdiv: University Press. [Каракехайова, С. (2015). Родителският капацитет за реализиране промоция на здраве с деца от предучилищна възраст. Образование, развитие, изкуство. Пловдив: Университетско издателство „Паисий Хилендарски“]

Koleva, I., (1997). “I change the world”, Program for author type of kindergarten, Schumen, p. 41. [Колева, И. (1997). „Аз променям света“, Програма за авторски тип детска градина, Шумен, с. 41]

Rusinova, E., Gurov, D. & Gurova, V., (1993). Program for education of the child from 2 to 7 years old, Published by D. Ubenova, Sofia, p. 26. [Русинова, Е., Гюров, Д. & Гюрова, В., (1993) Програма за възпитание на детето от две – до седемгодишна възраст, Д. Убенова, София, с. 26]

Huhlaeva, O.V. (2011). Bases of the psychological consultation and psychological corrections. Moscow: Academia, p. 11 – 12. [Хухлаева, О.В., (2011), Основы психологического консультирования и психологической коррекции. Москва: Академия, с. 11 – 12.]

Taushanova, S., (1997). “My rights are my responsibilities”, foundation “Culture, art, children”, p. 47 – 52. [Таушанова, С. (1997). „Моите права са мои отговорности“, фондация „Култура, изкуство, деца, с. 47 – 52.]