Стратегии на образователната и научната политика

2013/2, стр. 219 - 226

ИНТЕРАКТИВНО ОБУЧЕНИЕ И ОЦЕНЯВАНЕ ПО ПРАВАТА НА ЧОВЕКА И ДЕТЕТО

Вяра Гюрова
E-mail: vgurova@yahoo.com
Sofia University „St. Kliment Ohridski“
Faculty of Education
15 Tzar Osvoboditel Blvd.
1504 Sofia Bulgaria

Резюме: Статията разглежда основни аспекти на образованието по правата на човека и правата на детето. Представени са предимствата на интерактивното обучение и оценяване и възможностите, които те дават на всеки участник в процеса на обучение да сравнява своите постижения и мислене с тези на останалите участници и да се обогатява от техните знания и опит.

Ключови думи: human rights, children’s rights, interactive teaching, interactive assessment

Човешките права (и като част от тях – детските права) са необходима част от културата на съвременния човек. Те са „присъщи на всяко човешко същество (естествени права)“ и „всъщност представляват глобална, общочовешка ценност и по природа принадлежат на всички хора, на цялата човешка общност без изключения“ (Борисов, 2003: 41).

И ако човешките права би следвало да са универсални, т. е. да могат да бъдат „предоставени и упражнявани ефективно от всички човешки индивиди на равна основа“ (Борисов, 2003: 41), но това все още е само препоръка и пожелание за гражданите, живеещи в условията на много недемократични режими, то за гражданите на демократичните страни са необходимост и реалност. Без тях демокрацията и демократичното общество са немислими.

Човешките и детските права са част от ценностната система на демократичното общество – ценност, „свързана главно с достойнството на всяко лице да живее пълноценно като свободен и независим човек (homo sapiens), което практически е свързано с осигуряването на равни възможности на всяка отделна личност да проявява своите човешки качества като разум, талант и съзнание, както и удовлетворяване на своите духовни и други потребности“ (Борисов, 2003: 41).

Но за да се съблюдава нещо, то трябва да се познава. Познаването на човешките и детските права придава смисъл на човешките взаимоотношения, води до активна гражданска позиция от страна на възрастните и децата, прави ги свободни и силни и им помага да управляват живота си.

Задача на съвременното училище е да формира гражданите на демократичното общество. Това на практика означава да ги запознава с човешките и детските права, да създава условия още в училище те да упражняват своите права и да се научат да уважават и защитават правата на другите, както и своите права. Изучаването на човешките права през призмата на собствените им права ще помогне на децата:

– да разберат по-добре света, в който живеят;

– да израснат като активни граждани – на страната си, на Европа, на света;

– да се впишат по-добре в своята общност, в „миниобществата“, в които попадат, в обществото на „големите“ и в информационното общество;

– да разбират, уважават и съблюдават правата на другите;

– да контролират себе си – да развиват емоционалната си интелигентност.

Образованието на децата по правата на човека и детето днес следва да бъде неразривна част от тяхното образование като цяло. И това е заложено още във Всеобща декларация за правата на човека (1948 г.), чийто чл. 26 постулира: „Образованието трябва да бъде насочено към цялостното развитие на човешката личност и засилване на уважението към правата на човека и основните свободи. То трябва да съдейства за разбирателството, търпимостта и приятелството между всички народи, расови и религиозни групи, както и за осъществяване на дейността на Организацията на обединените нации за поддържане на мира“ (Всеобща декларация за правата на човека,1993, чл. 26(2) .

В контекста на целите на Десетилетието на ООН за образованието по правата на човека (1995–2004) това образование се разглежда като „Стратегия на развитието към сигурността на човека“ (A Development Strategy Toward Human Security (Human Rights education..., 2007) . Човешките права, човешкото достойнство и сигурността на хората се разглеждат в триединство. Очаква се образованието по човешки права да доведе до формирането на умения за мирно решаване на конфликти и утвърждаване на „плурализма на различието“, което се явява важно за преодоляване на разделението между различните общества и вътре в тях. Нещо повече, визира се една дългосрочна обединена стратегия и политика за осигуряване на сигурността на хората чрез образованието по правата на човека. Тази дългосрочна стратегия, в пряка връзка с изграждането на ценностите, отнасящи се до човешките права, се разглежда като „ключова цел“ на десетилетието.

Децата прекарват по-голямата част от детството си в училище под въздействието на учителите. Това означава, че самите учители трябва да познават добре собствените си права и правата на децата, защото не е възможно възрастни, които не са запознати с човешките (в т. ч. своите собствени) права и с детските права, да подготвят гражданите на демократичното общество с ясно съзнание за техните права и отговорности. Познавайки правата на детето, учителите ще реализират педагогика, ориентирана към детето, и ще работят по-ефективно с родителите. А познаването и осмислянето на човешките и детските права (правата на другите) от всички членове на училищната общност е в основата на справянето с такъв сериозен проблем на съвременното училище като борбата с агресията, проявявана от децата, родителите и учителите.

На практика това означава, че учителите трябва да изучават човешките и детските права в рамките на базовата си професионална подготовка във висшето училище наравно с педагогическите и психологическите дисциплини. В контекста на Всеобщата декларация за правата на човека, Чл. 26 (2), образованието на студентите – бъдещи учители и възпитатели – по правата на човека и на детето цели:

– да изгради у тях компетентност по правата на човека и детето (знания и разбиране, умения, ценности);

– да ги направи чувствителни към проблемите на хората, свързани с нарушените им права;

– да им помогне да осмислят предизвикателствата на професиите, които са избрали;

– да им даде самочувствие, че могат да се справят;

– да засили чувствителността им към проблемите на съвременния свят, в т. ч. към ценностите на хилядолетието;

– да провокира активна гражданска позиция по отношение на демокрацията, демократичното общество, европейските и световните проблеми.

По-конкретно – в края на обучението си студентите трябва да могат:

– да се ориентират в информацията, отразена в документацията, отнасяща се до правата на човека/детето, и да я тълкуват;

– да разпознават най-често срещаните случаи (форми) на нарушаване на правата на човека/детето – да анализират казуси;

– да изразяват активна гражданска позиция по отношение на човешките и детските права;

– да планират и организират образователна дейност по правата на човека/ детето – с деца и възрастни.

И тъй като образованието по правата на човека и детето е сравнително нова област от учителското образование, много действащи учители се нуждаят от допълване на знанията и уменията си в тази сфера в рамките на курсове (обучения) за неформално образование, които целят:

– да заострят вниманието на работещите учители към човешките и детските права в контекста на ежедневната им работа;

– да провокират преоценка на собствената им дейност и професионално поведение в контекста на спазването на човешките и детските права;

– да стимулират решения в ежедневната им работа в контекста на спазването на човешките и детските права.

За целта учебното съдържание по правата на човека и детето би следвало да обхваща знания относно национални и международни нормативни документи (актове/инструменти) по правата на човека и правата на детето, както и знания за институциите и процедурите, защитаващи нарушени права на човека и/или нарушени права на детето, в т. ч. институциите омбудсман по правата на човека и омбудсман по правата на детето. То би трябвало да съдържа информация и факти относно съвременната ситуация в страната и по света, отнасяща се до правата на човека и правата на детето (правата на човека и детето – мит или реалност). И тъй като основната дейност на настоящите и бъдещите учители е да организират и провеждат образователна дейност, съдържанието на курсовете по човешки и детски права за тях би следвало да съдържа и методически изисквания за организиране на образователни дейности с деца и възрастни (формално и неформално образование) по правата на човека и правата на детето –– съдържание, форми, методи и средства.

Правата на човека и правата на децата са тематика, която опира до хуманността като качество (до неговото формиране и упражняване, наред с толерантността и приемането на различието) и са предизвикателство към чувствителността и ценностите на съвременния гражданин. А те са емоционално обвързани – за да се научи нещо, то трябва да се преживее, е казал преди много години големият френски педагог Селестен Френе. Това означава, че учебният процес, чрез който се научават, разбират и осмислят човешките и детските права, трябва да бъде не само информационно, но и емоционално наситен. Такива характеристики носи интерактивното обучение. То е учене чрез действие, което се реализира чрез взаимодействие и диалог между участниците в процеса. Дава възможности да се чуят различни гледни точки и да се споделя опит. По този начин се придобива нов опит, наред с нови знания и умения.

Интерактивното обучение е динамично и провокира активност. То поощрява мисленето, собственото мнение и позиция и като развива съпричастност, не позволява безразличие към нарушаването на човешките права на други хора и други деца, чиято съдба и право на достоен живот се вписват сред ценностите, които участниците в курсовете (студенти или работещи учители) вече имат. Така знанията, свързани с човешките и детските права и тяхната закрила и защита, стават част от собствено познание на участниците, което е единствено ценното за тях като човешки същества.

Интерактивният учебен процес има предимството да предлага:

– активност срещу пасивност;

– взаимодействие срещу бездействие;

– творчество срещу репродуктивност;

– „дисциплина на оркестъра“, основаваща се на ясни правила и роли, срещу авторитарната (наложената от преподавателя) дисциплина;

– творчески, стимулиращ микроклимат (подкрепа, екипност, доверие) срещу подчинението, безразличието и анонимността;

– много положителна енергия и чувства;

– учене от опита и чрез опита на другите.

Интерактивното обучение се реализира чрез взаимодействието и диалога (сътрудничеството) между участниците в курсовете по правата на човека и правата на детето (преподаватели и студенти/учители, както и между самите студенти/учители). Това ги прави партньори в учебния процес.

Учебният процес, основан върху партньорство и сътрудничество, предполага взаимоотношения на доверие, уважение, ясни правила, разпределение на правата и отговорностите. Основните характеристики на сътрудничеството в учебния процес са:

Споделени знания между преподавателя и участниците в курса

За разлика от традиционния учебен процес, интерактивното обучение предполага двустранно протичане на информацията (знанието) от преподавателя към участниците (студенти или учители) и обратно – от участниците към преподавателя. Преподавателят продължава да има водеща роля за предаване на учебното съдържание, формиране на уменията за учене и организацията на учебния процес като цяло. Но той отдава значение и включва като елементи на учебния процес знанията, личния опит, стратегията на учене, езиковата компетентност и културата, които всеки участник в курса привнася в учебната ситуация.

Споделена власт между преподавателя и участниците в курса

При интерактивното обучение, базирано на сътрудничеството и партньорството, преподавателят включва участниците в определянето на учебните цели и дейности в съответствие със значими техни интереси и потребности. Споделената власт означава преподавателят да дава право на участниците сами да решават в определени моменти по какъв начин да изпълнят поставената им учебна задача.

Ползотворните партньорски взаимоотношения предполагат и преподавателят да осигури възможности на участниците да се самооценяват по отношение на наученото, както и да оценяват колегите си.

Преподавателят в ролята на посредник

Следствие на споделената власт водеща за преподавателя става ролята му на посредник в учебния процес. Това означава той да помага на учащите да свързват новата за тях информация по правата на човека и детето със собствения опит (нарушени или реализирани права), да прилагат наученото вразлични ситуации, да осмислят собственото си поведение и в максимална степен да поемат отговорност за резултатите от него.

Обучение, базирано на ефективното използване на груповата динамика В процеса на интерактивно учене различните учебни задачи се решават най-често групово. В тази връзка много важни умения на преподавателя са уменията за формиране на различни групи в съответствие със специфичните учебни цели. Контролът върху груповата динамика дава възможност на учащите да се учат от знанията, уменията и опита на колегите си, като всеки от тях внася своя принос към общите решения. Това води до повишаване на самочувствието им, до формиране на усещането за успех и увереността, че е възможно да се справят с различни задачи, разчитайки на помощта и сътрудничеството на останалите. От друга страна, тези взаимоотношения допринасят за развиване на атмосфера на взаимопомощ и творчество.

Практиката показва, че по-добри резултати дава груповата работа, която се базира върху използването на интерактивни методи и технологии. Всъщност едни и същи методи могат да бъдат използвани като активни или като интерактивни.

Понятието „активни методи“ принадлежи на Джон Дюи. То се свързва с т. нар. „активно учене“. Според Д. Лаутън и П. Гордън активното учене стимулира учащите да правят нещо повече от това, просто да получават информация от един преподавател или учебник, да запомнят информацията и да я възпроизвеждат (характеристики на „пасивното учене“). То изисква от учащите да правят нещо (Lawton & Gordon, 1993: 39).

Интерактивните методи изискват партньорски взаимоотношения, диалогов вид комуникация (на базата на предварително уточнени договорености и процедури) между самите учащи, между учащите и интерактивната мултимедия, между учащия/учащите и обучаващия. В резултат от взаимодействието е възможно повлияване, обогатяване и/или промяна на първоначалното мнение и позиция по определен въпрос и при двете страни, участващи във взаимодействието (учащи и обучавани).

Ако SWOT-анализът например се използва само като метод за самодиагностика или индивидуално оценяване на силни, слаби страни, възможности и опасения, свързани с определен проблем или явление (например „Моята компетентност по правата на детето“), това е пример за използване на метода като активен – информацията остава на ниво отделен участник. Но ако на базата на тази индивидуална работа се разгърне дискусия в група (например „Компетентността на съвременните учители по правата на детето“), тогава методът има характеристики на интерактивен, защото е в основата на взаимодействие/диалог, изискващо обратна информация от всяка от страните. Безспорно интерактивните методи се съчетават чудесно с груповата работа – много от тях са методи за групова работа.

Организирането на интерактивна образователна среда е третият компонент на интерактивното обучение. Нейните основни характеристики са:

– смяна на ролите на „обучаващия и обучавания“;

– повишена активност на участниците в курса, в т. ч. и чрез групова/екипна работа;

– преподавателят е в ролята на улесняващ и подпомагащ учебната работа;

– използване на интерактивни методи и техники на работа (основаващи се на взаимодействието);

– съчетаване на различни форми на контрол (самоконтрол, групов контрол, индиректен и неавторитарен контрол от страна на обучаващия);

– значителна свобода на избор на учащите по отношение на средствата, мястото, времето и ритъма на учене;

– специфична организация на времето и пространството – смяна на различни дейности в логична последователност; максимално използване на пространството за онагледяване, както и за индивидуална работа, работа в двойки и в групи;

– положителен, подкрепящ и стимулиращ микроклимат (междуличностни взаимоотношения);

– перманентна обратна връзка.

Интерактивната образователна среда изключва агресивността – като нагласа и поведение, която би влошила микроклимата и би затруднила общуването и диалога. В условията на такава „съвършена“ образователна среда се развиват мотивация, желание и умения за сътрудничество у участниците в курса, както и качества като толерантност и търпимост, приемане на различието, особено на различните мнения и позиции, готовност за компромис. А това са изключително важни качества на гражданина на демократичното общество, приел за своя кауза човешките права. Интерактивното обучение като цяло и интерактивните методи в частност са чудесно средство и за оценяване на знанията, нагласите, отношението, ценностите, свързани с правата на човека и на детето. За обучаващия оценяването е важно, за да разбере дали и доколко целите му са постигнати, идеите – разбрани, както и да получи обратна информация за собственото си представяне. За участниците (студенти или работещи учители) то е възможност да получат обратна информация относно мнението си по проблемите на човешките и детските права, изявите си в дискусиите и в отделните учебни задачи, както и да дадат оценката си по отношение на ефективността на обучението.

Различните аспекти на компетентността на участниците по правата на човека и на детето могат да бъдат оценявани с помощта на познати (интерактивни) методи и форми на работа:

Знанията чрез интерактивни методи (пленарна, панелна дискусия, аквариум, SWOT-анализ, светофар, лавина/снежна топка и др.) по време на обучението, чрез писмената работа в края на обучението.

Уменията за анализ на отделни случаи – чрез участието в груповата работа и чрез анализа на казуса във втора част на писмената работа в края на обучението.

Отношението (ценностите) чрез индивидуална и групова работа (интерактивни методи за групова работа – пленарна или панелна дискусия, лавина, аквариум и др.).

А ефективността на обучението, като цяло, може да се оцени чрез техниката „Трите важни неща“ или чрез анкета (форма) за обратна информация.

В заключение може да се обобщи, че интерактивното обучение по правата на човека и детето дава възможност за реализиране на принципа „учене чрез действие“. В този процес се достига до осмисляне на същността и значението на човешките и детските права и тяхната защита и по този начин те придобиват смисъл. А това неминуемо води до положителни чувства на удовлетвореност от усилията и резултата. На свой ред, тази удовлетвореност провокира желание за продължаване на ученето и за прилагане на наученото в практиката, т. е. за реални действия в защита на човешките и детските права. И тъй като учителите имат властта да влияят върху детското съзнание, те биха могли да формират правозащитници, а в по-широк план – да влияят на процеса на постепенното превръщане на правата на човека и на детето от мит в реалност.

ЛИТЕРАТУРА

Борисов, О. (2003). Международноправна защита на правата на човека. С.: „Нова звезда“.

Всеобща декларация за правата на човека. (1993). В: Права на човека. Международноправни актове. С.: УИ „Св. Кл. Охридски“.

Human Rights education: A Development Strategy Toward Human Security – Our Contribution to the People Agenda file://E://PDHRE%20 Human%20Rights%20Education%20A%20Development%20Str……24.6.2007.

Гюрова, В., Божилова, В., Дерменджиева, Г., Вълканова, В. (2006). Интерактивността в учебния процес (или за рибаря, рибките и риболова) . С.

Гюрова, В., Дерменджиева, Г., Божилова, В., Върбанова, С. (2006). Приключениетоучебен процес. С.

Lawton, D. & Gordon, P. (1993). A dictionary of education. London.

Tinzmann, M. and all. What is the collaborative classroom? / www. ncrel. org/sdrs/areas/rpl_esys/collab.htm - 01.02.2006.

2025 година
Книжка 6
UNLOCKING THE POTENTIAL OF ESG AND AI IN HIGHER EDUCATION FINANCE: INSIGHTS FROM A STUDY ACROSS FIVE EUROPEAN COUNTRIES

Tina Vukasović, Rok Strašek, Liliya Terzieva;, Elenita Velikova, Justyna Tomala, Maria Urbaniec, Jarosław Pawlik, Michael Murg, Anita Maček

THE ROLE OF HIGHER EDUCATION FOR THE PROFESSIONAL REALIZATION OF STUDENTS – PROBLEMS AND PROSPECTS

Anny Atanasova, Viktoriya Kalaydzhieva, Radostina Yuleva-Chuchulayna, Kalina Durova-Angelova

Книжка 5
Книжка 4
ТРАНСФОРМАЦИИ НА ПАЗАРА НА ТРУДА И НУЖДАТА ОТ ОБРАЗОВАТЕЛНИ РЕФОРМИ

Ваня Иванова, Андрей Василев, Калоян Ганев, Ралица Симеонова-Ганева

Книжка 3
FORMING ENTREPRENEURIAL CULTURE THROUGH EDUCATION

Milena Filipova, Adriana Atanasova

Книжка 2s
THE STATE OF INCLUSION IN ADAPTED BASKETBALL

Stefka Djobova, Ivelina Kirilova

Книжка 2
MODEL OF PROFESSIONALLY DIRECTED TRAINING OF FUTURE ENGINEER-TEACHERS

Ivan Beloev, Valentina Vasileva, Іnna Savytska, Oksana Bulgakova, Lesia Zbaravska, Olha Chaikovska

DETERMINANTS AFFECTING ACADEMIC STAFF SATISFACTION WITH ONLINE LEARNING IN HIGHER MEDICAL EDUCATION

Miglena Tarnovska, ;, Rumyana Stoyanova, ;, Angelina Kirkova-Bogdanova;, Rositsa Dimova

Книжка 1s
AN INNOVATIVE MODEL FOR DEVELOPING DIGITAL COMPETENCES OF SOCIAL WORKERS

Lyudmila Vekova, Tanya Vazova, Penyo Georgiev, Ekaterina Uzhikanova-Kovacheva

Книжка 1
2024 година
Книжка 6s
DISRUPTIVE TECHNOLOGIES RISK MANAGEMENT

Miglena Molhova-Vladova, Ivaylo B. Ivanov

Книжка 6
AN INTEGRATIVE APPROACH TO ORGANIZING THE FORMATION OF STUDENTS’ COGNITIVE INDEPENDENCE IN CONDITIONS OF INTENSIFICATION OF LEARNING ACTIVITIES

Albina Volkotrubova, Aidai Kasymova, Zoriana Hbur, Antonina Kichuk, Svitlana Koshova, Svitlana Khodakivska

ИНОВАТИВЕН МОДЕЛ НА ПРОЕКТНО БАЗИРАНО ОБУЧЕНИЕ НА ГИМНАЗИАЛНИ УЧИТЕЛИ: ДОБРА ПРАКТИКА ОТ УниБИТ

Жоржета Назърска, Александър Каракачанов, Магдалена Гарванова, Нина Дебрюне

Книжка 5s
КОНЦЕПТУАЛНА РАМКА ЗА ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИЗКУСТВЕНИЯ ИНТЕЛЕКТ ВЪВ ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ

Акад. Христо Белоев, Валентина Войноховска, Ангел Смрикаров

ИЗСЛЕДВАНЕ ПРИЛОЖИМОСТТА НА БЛОКОВИ ВЕРИГИ ОТ ПЪРВО НИВО (L1) В СИСТЕМА ЗА ЕЛЕКТРОННО ОБУЧЕНИЕ

Андриан Минчев, Ваня Стойкова, Галя Шивачева, Доц Анелия Иванова

ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ПРИ ПРОМЯНА НА ПЛАТФОРМИ ЗА ДИСТАНЦИОННО ОБУЧЕНИЕ

Антон Недялков, Милена Кирова, Мирослава Бонева

APPLICATION OF ZSPACE TECHNOLOGY IN THE DISCIPLINES OF THE STEM CYCLE

Boyana Ivanova, Kamelia Shoilekova, Desislava Atanasova, Rumen Rusev

TEACHERS' ADAPTATION TO CHANGES IN AN INCREASINGLY COMPLEX WORLD THROUGH THE USE OF AI

Zhanat Nurbekova, Kanagat Baigusheva, Kalima Tuenbaeva, Bakyt Nurbekov, Tsvetomir Vassilev

АТОСЕКУНДНОТО ОБУЧЕНИЕ – МЕТАФОРА НА ДНЕШНОТО ОБРАЗОВАНИЕ

Юлия Дончева, Денис Асенов, Ангел Смрикаров, Цветомир Василев

Книжка 5
Книжка 4s
Книжка 4
MANAGERIAL ASPECTS OF COOPERATION AMONG HIGHER EDUCATION INSTITUTIONS AND THEIR STAKEHOLDERS

Olha Prokopenko, Svitlana Perova, Tokhir Rakhimov, Mykola Kunytskyi, Iryna Leshchenko

Книжка 3s
Книжка 3
Книжка 2
FORMATION OF PROFESSIONAL SKILLS OF AGRICULTURAL ENGINEERS DURING LABORATORY PRACTICE WHEN STUDYING FUNDAMENTAL SCIENCE

Ivan Beloev, Oksana Bulgakova, Oksana Zakhutska, Maria Bondar, Lesia Zbaravska

ИМИДЖ НА УНИВЕРСИТЕТА

Галя Христозова

Книжка 1s
COMPETITIVENESS AS A RESULT OF CREATIVITY AND INNOVATION

Nikolay Krushkov, Ralitza Zayakova-Krushkova

INTELLECTUAL PROPERTY AND SECURITY IN THE INTEGRATED CIRCUITS INDUSTRY

Ivan Nachev, Yuliana Tomova, Iskren Konstantinov, Marina Spasova

Книжка 1
PROBLEMS AND PERSPECTIVES FOR SOCIAL ENTREPRENEURSHIP IN HIGHER EDUCATION

Milena Filipova, Olha Prokopenko, Igor Matyushenko, Olena Khanova, Olga Shirobokova, Ardian Durmishi

2023 година
Книжка 6s
DEVELOPMENT OF A COMMON INFORMATION SYSTEM TO CREATE A DIGITAL CAREER CENTER TOGETHER WITH PARTNER HIGHER SCHOOLS

Yordanka Angelova, Rossen Radonov, Vasil Kuzmov, Stela Zhorzh Derelieva-Konstantinova

DRAFTING A DIGITAL TRANSFORMATION STRATEGY FOR PROJECT MANAGEMENT SECTOR – EMPIRICAL STUDY ON UAE

Mounir el Khatib, Shikha al Ali, Ibrahim Alharam, Ali Alhajeri, Gabriela Peneva, Jordanka Angelova, Mahmoud Shanaa

VOYAGE OF LEARNING: CRUISE SHIPS WEATHER ROUTING AND MARITIME EDUCATION

Svetlana Dimitrakieva, Dobrin Milev, Christiana Atanasova

СТРУКТУРНИ ПРОМЕНИ В ОБУЧЕНИЕТО НА МЕНИДЖЪРИ ЗА ИНДУСТРИЯ 5.0

Недко Минчев, Венета Христова, Иван Стоянов

RESEARCH OF THE INNOVATION CAPACITY OF AGRICULTURAL PRODUCERS

Siya Veleva, ; Margarita Mondeshka, Anka Tsvetanova

Книжка 6
Книжка 5s
ВИДОВЕ ТРАВМИ В ПАРАШУТИЗМА И ПРЕВЕНЦИЯТА ИМ

Капитан III ранг Георги Калинов

Книжка 5
Книжка 4s
DETERMINING THE DEGREE OF DIGITALIZATION OF A HIGHER EDUCATION INSTITUTION

Acad. Hristo Beloev, Angel Smrikarov, Valentina Voinohovska, Galina Ivanova

ОТ STEM КЪМ BEST: ДВА СТАНДАРТА, ЕДНА ЦЕЛ

Андрей Захариев, Стефан Симеонов, Таня Тодорова

Книжка 4
EFFECT OF RESILIENCE ON BURNOUT IN ONLINE LEARNING ENVIRONMENT

Radina Stoyanova, Sonya Karabeliova, Petya Pandurova, Nadezhda Zheckova, Kaloyan Mitev

Книжка 3s
INTELLIGENT ANIMAL HUSBANDRY: FARMER ATTITUDES AND A ROADMAP FOR IMPLEMENTATION

Dimitrios Petropoulos, Koutroubis Fotios, Petya Biolcheva, Evgeni Valchev

Книжка 3
STUDY OF THE DEVELOPMENT OF THE USE OF COMMUNICATIVE TECHNOLOGIES IN THE EDUCATIONAL PROCESS OF ENGINEERS TRAINING

Ivan Beloev, Valentina Vasileva, Sergii Bilan, Maria Bondar, Oksana Bulgakova, Lyubov Shymko

Книжка 2
РАЗПОЛОЖЕНИЕ НА ВИСШИТЕ УЧИЛИЩА В БЪЛГАРИЯ В КОНТЕКСТА НА ФОРМИРАНЕ НА ПАЗАРА НА ТРУДА

Цветелина Берберова-Вълчева, Камен Петров, Николай Цонков

Книжка 1
MODERNIZATION OF THE CONTENT OF THE LECTURE COURSE IN PHYSICS FOR TRAINING FUTURE AGRICULTURAL ENGINEERS

Ivan Beloev, Valentina Vasileva, Vasyl Shynkaruk, Oksana Bulgakova, Maria Bondar, Lesia Zbaravska, Sergii Slobodian

2022 година
Книжка 6
ORGANIZATION OF AN INCLUSIVE EDUCATIONAL ENVIRONMENT FOR THE STUDENTS WITH SPECIAL NEEDS

Halyna Bilavych, Nataliia Bakhmat, Tetyana Pantiuk, Mykola Pantiuk, Borys Savchuk

ДИГИТАЛИЗАЦИЯ НА ОБРАЗОВАНИЕТО В БЪЛГАРИЯ: СЪСТОЯНИЕ И ОБЩИ ТЕНДЕНЦИИ

Теодора Върбанова, Албена Вуцова, Николай Нетов

Книжка 5
ПРАВОТО НА ИЗБОР В ЖИВОТА НА ДЕЦАТА В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Сийка Чавдарова-Костова, Даниела Рачева, Екатерина Томова, Росица Симеонова

Книжка 4
DIAGNOSIS AS A TOOL FOR MONITORING THE EFFECTIVENESS OF ADDICTION PREVENTION IN ADOLESCENTS

O.A. Selivanova, N.V. Bystrova, I.I. Derecha, T.S. Mamontova, O.V. Panfilova

Книжка 3
ПУБЛИЧНОТО РАЗБИРАНЕ НА НАУКАТА В МРЕЖОВИЯ СВЯТ

Светломир Здравков, Мартин Й. Иванов, Петя Климентова

Книжка 2
Книжка 1
ДИГИТАЛНАТА ИНТЕРАКЦИЯ ПРЕПОДАВАТЕЛ – СТУДЕНТ В ОНЛАЙН ОБУЧЕНИЕТО В МЕДИЦИНСКИТЕ УНИВЕРСИТЕТИ

Миглена Търновска, Румяна Стоянова, Боряна Парашкевова, Юлияна Маринова

2021 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4s
SIGNAL FOR HELP

Ina Vladova, Milena Kuleva

Книжка 4
PREMISES FOR A MULTICULTURAL APPROACH TO EDUCATION

Anzhelina Koriakina, Lyudmila Amanbaeva

Книжка 3
Книжка 2
ПЪРВА СЕДМИЦА ДИСТАНЦИОННО ОБУЧЕНИЕ В СУ „ИВАН ВАЗОВ“ В СТАРА ЗАГОРА

Тони Чехларова, Динко Цвятков, Неда Чехларова

Книжка 1
METHODOLOGY OF SAFETY AND QUALITY OF LIFE ON THE BASIS OF NOOSPHERIC EDUCATION SYSTEM FORMATION

Nataliia Bakhmat, Nataliia Ridei, Nataliia Tytova, Vladyslava Liubarets, Oksana Katsero

2020 година
Книжка 6
HIGHER EDUCATION AS A PUBLIC GOOD

Yulia Nedelcheva, Miroslav Nedelchev

Книжка 5
НАСЪРЧАВАНЕ НА СЪТРУДНИЧЕСТВОТО МЕЖДУ ВИСШИТЕ УЧИЛИЩА И БИЗНЕСА

Добринка Стоянова, Блага Маджурова, Гергана Димитрова, Стефан Райчев

Книжка 4
THE STRATEGY OF HUMAN RIGHTS STUDY IN EDUCATION

Anush Balian, Nataliya Seysebayeva, Natalia Efremova, Liliia Danylchenko

Книжка 3
Книжка 2
МИГРАЦИЯ И МИГРАЦИОННИ ПРОЦЕСИ

Веселина Р. Иванова

SOCIAL STATUS OF DISABLED PEOPLE IN RUSSIA

Elena G. Pankova, Tatiana V. Soloveva, Dinara A. Bistyaykina, Olga M. Lizina

Книжка 1
ETHNIC UPBRINGING AS A PART OF THE ETHNIC CULTURE

Sholpankulova Gulnar Kenesbekovna

2019 година
Книжка 6
EMOTIONAL COMPETENCE OF THE SOCIAL TEACHER

Kadisha K. Shalgynbayeva, Ulbosin Zh.Tuyakova

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
УЧИЛИЩЕТО НА БЪДЕЩЕТО

Наталия Витанова

Книжка 2
Книжка 1
POST-GRADUATE QUALIFICATION OF TEACHERS IN INTERCULTURAL EDUCATIONAL ENVIRONMENT

Irina Koleva, Veselin Tepavicharov, Violeta Kotseva, Kremena Yordanova

ДЕЦАТА В КОНСТИТУЦИОННИТЕ НОРМИ НА БЪЛГАРИЯ

Румен Василев, Весела Марева

СЪСТОЯНИЕ НА БЪЛГАРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ

Анелия Любенова, Любомир Любенов

ЕДИН НОВ УЧЕБНИК

Ирина Колева

2018 година
Книжка 6
Книжка 5
A NEW AWARD FOR PROFESSOR MAIRA KABAKOVA

Irina Koleva, Editor-in-

Книжка 4
Книжка 3
BLENDED EDUCATION IN HIGHER SCHOOLS: NEW NETWORKS AND MEDIATORS

Nikolay Tsankov, Veska Gyuviyska, Milena Levunlieva

ВЗАИМОВРЪЗКАТА МЕЖДУ СПОРТА И ПРАВОТО

Ивайло Прокопов, Елица Стоянова

ХИМЕРНИТЕ ГРУПИ В УЧИЛИЩЕ

Яна Рашева-Мерджанова

Книжка 2
Книжка 1
2017 година
Книжка 6
ЗНАЧИМОСТТА НА УЧЕНЕТО: АНАЛИЗ НА ВРЪЗКИТЕ МЕЖДУ ГЛЕДНИТЕ ТОЧКИ НА УЧЕНИЦИ, РОДИТЕЛИ И УЧИТЕЛИ

Илиана Мирчева, Елена Джамбазова, Снежана Радева, Деян Велковски

Книжка 5
ОРГАНИЗАЦИОННА КУЛТУРА В УЧИЛИЩЕ

Ивайло Старибратов, Лилия Бабакова

Книжка 4
КОУЧИНГ. ОБРАЗОВАТЕЛЕН КОУЧИНГ

Наталия Витанова, Нели Митева

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
ЕМПАТИЯ И РЕФЛЕКСИЯ

Нели Кънева, Кристиана Булдеева

2016 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2015 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
ПРАГМАТИЧНАТА ДИДАКТИКА

Николай Колишев

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2014 година
Книжка 6
Книжка 5
КОХЕРЕНТНОСТ НА ПОЛИТИКИ

Албена Вуцова, Лиляна Павлова

Книжка 4
USING THE RESULTS OF A NATIONAL ASSESSMENT OF EDUCATIONAL ACHIEVEMENT

Thomas Kellaghan, Vincent Greaney, T. Scott Murray

Книжка 3
USING THE RESULTS OF A NATIONAL ASSESSMENT OF EDUCATIONAL ACHIEVEMENT

Thomas Kellaghan, Vincent Greaney, T. Scott Murray

Книжка 2
PROFESSIONAL DEVELOPMENT OF UNIVERSITY FACULTY: А SOCIOLOGICAL ANALYSIS

Gulnar Toltaevna Balakayeva, Alken Shugaybekovich Tokmagambetov, Sapar Imangalievich Ospanov

USING THE RESULTS OF A NATIONAL ASSESSMENT OF EDUCATIONAL ACHIEVEMENT

Thomas Kellaghan, Vincent Greaney, T. Scott Murray

Книжка 1
РЕФЛЕКСИЯТА В ИНТЕГРАТИВНОТО ПОЛЕ НА МЕТОДИКАТА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БИОЛОГИЯ

Иса Хаджиали, Наташа Цанова, Надежда Райчева, Снежана Томова

USING THE RESULTS OF A NATIONAL ASSESSMENT OF EDUCATIONAL ACHIEVEMENT

Thomas Kellaghan, Vincent Greaney, T. Scott Murray

2013 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
QUESTIONNAIRE DEVELOPMENT

ÎÖÅÍßÂÀÍÅÒÎ

Книжка 3
MASS MEDIA CULTURE IN KAZAKHSTAN

Aktolkyn Kulsariyeva Yerkin Massanov Indira Alibayeva

РЪКОВОДСТВО ЗА СЪСТАВЯНЕ НА ТЕСТОВЕ*

Фернандо Картрайт, Джери Мусио

РОССИЙСКАЯ СИСТЕМА ОЦЕНКИ КАЧЕСТВА ОБРАЗОВАНИЯ: ГЛАВНЫЕ УРОКИ

В. Болотов / И. Вальдман / Г. Ковалёва / М. Пинская

Книжка 2
ОЦЕНЯВАНЕ НА ГРАЖДАНСКИТЕ КОМПЕТЕНТНОСТИ НА УЧЕНИЦИТЕ: ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА И ВЪЗМОЖНОСТИ

Светла Петрова Център за контрол и оценка на качеството на училищното образование

РЪКОВОДСТВО ЗА СЪСТАВЯНЕ НА ТЕСТОВЕ*

Фернандо Картрайт, Джери Мусио

Книжка 1
Уважаеми читатели,

вет, както и от международния борд за предоставените статии и студии, за да могат да бъдат идентифицирани в полето на образованието пред широката аудитория от педа- гогически специалисти във всички степени на образователната ни система. Благодаря за техния всеотдаен и безвъзмезден труд да създават и популяризират мрежа от научни съобщества по профила на списанието и да насърчават научните изследвания. Благодаря на рецензентите от национално представените висши училища, на- учни институции и

РЪКОВОДСТВО ЗА СЪСТАВЯНЕ НА ТЕСТОВЕ

Фернандо Картрайт, Джери Мусио

2012 година
Книжка 6
DEVELOPMENT OF SCIENCE IN KAZAKHSTAN IN THE PERIOD OF INDEPENDENCE

Aigerim Mynbayeva Maira Kabakova Aliya Massalimova

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
СИСТЕМАТА ЗА РАЗВИТИЕ НА АКАДЕМИЧНИЯ СЪСТАВ НА РУСЕНСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ „АНГЕЛ КЪНЧЕВ“

Христо Белоев, Ангел Смрикаров, Орлин Петров, Анелия Иванова, Галина Иванова

Книжка 2
ПРОУЧВАНЕ НА РОДИТЕЛСКОТО УЧАСТИЕ В УЧИЛИЩНИЯ ЖИВОТ В БЪЛГАРИЯ

* Този материал е изготвен въз основа на резултатите от изследването „Parental Involvement in Life of School Matters“, проведено в България в рамките на проек- та „Advancing Educational Inclusion and Quality in South East Europe“, изпълняван

ВТОРИ ФОРУМ ЗА СТРАТЕГИИ В НАУКАТА

Тошка Борисова В края на 2011 г. в София се проведе второто издание на Форум за страте- гии в науката. Основната тема бе повишаване на международната видимост и разпознаваемост на българската наука. Форумът се организира от „Elsevier“ – водеща компания за разработване и предоставяне на научни, технически и медицински информационни продукти и услуги , с подкрепата на Министер- ството на образованието, младежта и науката. След успеха на първото издание на Форума за стратегии в науката през

Книжка 1
РЕЙТИНГИ, ИНДЕКСИ, ПАРИ

Боян Захариев