Стратегии на образователната и научната политика
Вход / Регистрация

2022/3, стр. 273 - 284

ПУБЛИЧНОТО РАЗБИРАНЕ НА НАУКАТА В МРЕЖОВИЯ СВЯТ

Резюме:

Ключови думи:

Въведение

Интернет играе все по-важна роля във формирането на образа на науката в публичното пространство, превръщайки се в основен канал за информация благодарение на своята гъвкавост и възможности за таргетиране на потребителите (Brossard 2013). Значението му е толкова голямо (National Science Board, 2016), че дори е невъзможно да бъде анализиран като единен информационен канал, имайки предвид нивото на вътрешната му диференциация. През 2021 г. например около 30% от гражданите на ЕС са се информирали за новостите в науката само от социални мрежи като Facebook и YouTube (European Commission 2021, 39).

Увеличаващото се влияние на онлайн медиите върху възприемането на науката повдига множество въпроси, около които вече съществува дългогодишна научна дискусия. От една страна, съществува опасението, че подобно неконтролируемо и децентрализирано разпространение на научните новини може да доведе намаляването на доверието в науката (Weingart & Guenther 2016). Причината за това е, че научните новини често се споделят в контекст на дезинформация, което напълно преобръща значението на научните открития. Понякога дори целенасочено, както стана видимо в случая с КОВИД-19, групи или отделни потребители се опитват да влияят негативно върху публичния образ на науката (Dunn et al. 2015). От друга страна, новите медии имат потенциала да направят науката по-достъпна, с което да увеличат доверието към нея, ангажирайки публиката с актуалната ѝ проблематика (Wang & Mark 2013). Макар да звучи контраинтуитивно, сблъсъкът на различни гледни точки дори може да доведе до разширяване на информационните канали на по-требителите според някои автори (Bakshy et al. 2015).

Влиянието на интернет и социалните мрежи е особено значима проблематика в България, където на фона на останалите държави в ЕС българските граждани са едни от най-слабо заинтересованите от науката, а образът на учените в голяма степен е противоречив. В изследването, проведено от „Евробарометър“ през 2021 г. (European Commission, 2021), 57% от българите казват, че нямат необходимост от научни новини, а 55% смятат, че знанията, които притежават учените, могат да ги направят опасни (с. 209). В съчетание с високите нива на вяра в конспиративни теории (52% от българите смятат, че вирусите се произвеждат в лаборатории и се пускат, с. 74 – 75) изглежда, че българската публика изпитва значителни затруднения в разбирането на науката.

Връзката между науката и нейната публика традиционно се изследва от научното направление публично разбиране на науката (ПРН), което тематично обединява в себе си различни дисциплини, методологически и теоретични подходи (вж. Bauer et al. 2007). Резултатите от тези изследвания имат за цел да хвърлят повече светлина върху интереса или липсата на такъв от страна на широката публика. На тяхна основа се изготвят подходи и стратегии за привличането на все по-голям публичен интерес към науката или компенсиране на възможните дефицити при нейната комуникация от страна на учените. С навлизането на интернет медиите и техния децентрализиращ ефект върху комуникацията обаче все по-отчетливо се забелязва необходимостта от методологически и теоретични подходи в рамките на ПРН, за да се отговори на новите предизвикателства в променящия се свят (Miller 2022).

Целта на настоящия текст е преди всичко да дискутира възможна иновация в рамките на ПРН и с това да очертае научноизследователска програма, от която българската наука има належаща потребност. По-конкретните цели са: 1) да насочи ПРН към проблемите на дигиталните изследвания, с което да допълни неговия набор от аналитични инструменти. От друга страна, да се хвърли мост между ПРН и другата популярна изследователска парадигма, интересуваща се от науката – теория на дееца-мрежа (ТДМ). В следващите няколко параграфа ще очертаем релевантни за темата допускания и понятия на ТДМ, а след ще това покажем как в комбинация с машинното самообучение и дигиталните данни ТДМ би могла да допринесе в развитието на ПРН.

Ролята на медиаторите в публичното разбиране на науката

Създаването и развитието на теорията на дееца-мрежа се свързва най-вече с работата на Бруно Латур (Latour 2005), Мишел Калон (Callon 1984) и Джон Лоу (Law 1992). ТДМ е интердисциплинарен подход с подчертан интерес към науката и технологиите, който изследва обществото като хетерогенна мрежа от технологии и хора, фокусираща се върху това как конкретни емпирични мрежи биват стабилизирани (Law 1992). Това, с което е най-популярна парадигмата на ТДМ, e, че допуска в социологическия анализ т.нар. „нечовешки“ актьори, с които „човешките“ актьори се свързват, за да формират устойчиви във времето актьори-мрежи. Както посочва Латур, единственият наистина траен начин една социална институция да се стабилизира, е, ако тя се впише в материалността (Latour 1992). В случая с науката научните теории и протоколи се вписват в свръхкомплексни машини като Големия адронен колайдер например, в който е вписана теорията за Големия взрив. Чрез такава сложна машинария учените са в състояние да обвържат неуловимите субатомни частици в контролирана от тях мрежа, правейки ги по този начин наблюдаеми и измерими. Когато обаче се опитват да институционализират специфичен тип комуникация с публиката, те биха могли да запишат интерактивно видео, което да циркулира самостоятелно в Мрежата и да репрезентира тяхната работа. Споделяно от потребителите, то на практика придобива собствен живот в мрежата, което позволява на учените да заинтересоват множество други актьори едновременно, без да им се налага да го правят лично.

Посредничество между учения и останалите актьори (човеци или нечовеци) обаче не е напълно неутрално и не предава директно волята и желанията на учения. В ТДМ се използва понятието медиатор, за да се подчертае именно активната роля, която играят те в „превеждането“ на действията от един към друг актьор в рамките на мрежата. Всеки медиатор, опосредяващ човешките действия, е надарен с определени компетенции от мрежата, в която е вплетен, а от своя страна, изискват специфични компетенции от актьорите в нея, за да могат да оперират с тях. Медиаторите са едновременно променени от циркулацията в мрежата, но и променят човешките колективи чрез циркулацията си (Latour 2004).

Следователно при изследването на публичното разбиране на науката анализът трябва да започне от медиатора, направил възможна връзката между наука и публика. Изместването на фокуса върху връзката от свързваните актьори позволява да се изследва и техният изменчив и хетерогенен характер. Чрез мрежовия характер на всеки актьор-мрежа се подчертава и методологическата значимост на композитната идентичност на актьорите, които, сами по себе си, са изградени от множество елементи. Добавяне или изваждане на един от елементите в мрежата води до предефиниране на нейната идентичност. А това е свързано със следващата важна епистемологическа особеност, с която изследователят трябва да се съобразява. Всяка една мрежа е уникална емпирична единица, която не може да бъде редуцирана до друга такава и следователно не може да бъде репрезентирана от нищо друго – т.нар. принцип на нередуцируемостта (Latour 1988, 158). Това обаче не значи, че в емпиричния свят могъщи актьори, като държавата например, не са изработили механизми, чрез които да унифицират актьорите, приписвайки им и стабилизирайки общи характеристики. В зависимост от това как са свързани актьорите, не без помощта на самата наука впрочем, в една общество актьорите могат да бъдат „индивиди“, „класи“, „роли“, „жизнени траектории“ или дори „егоистични гени“ (Latour 2004). Това е значима разлика с преобладаващите дотук подходи на ПРН, които най-често работят с предварителни дефиниции и допускат стабилизирани идентичности, които обаче са все по-малко релевантни в дигиталната епоха.

Науки и публики

С оглед на ограниченията в обема, тази част ще използва обобщение, направено в един най-влиятелните текстове в сферата на ПРН – What can we learn from 25 years of PUS survey research? Liberating and expanding the agenda (Bauer et. al. 2007). Мартин Бауер, като един от основните изследователи в това направление, заедно с колегите си, предлага систематизирано обобщение и перспектива за развитие на ПРН. Като представят развитие на научното поле от 60-те години на XX в. до днес, изследователите разграничават най-общо три парадигмални етапа със съответните им проблемни области, цели и решения. И трите подхода, в една или друга степен, остават валидни и до днес, прилагани в различни контексти, като се опитват да разрешат различни познавателни и методологически проблеми в своеобразен полипарадигмален клъстер.

Научна грамотност. Първата парадигма, която представят Бауер и колеги, е тази на „Научната грамотност“, която започва през 60-те години на XX в. и в известна степен действа и до днес. При нея се приема, че публиката трябва да се ограмоти, защото страда от дефицити в научното си познание. Тя се основава на идеята, че с възхода на науката научното познание постепенно се превръща в „базова грамотност“, а нейното придобиване е от критично значение за общественото развитие. В контекста на следвоенното възстановяване в Европа публичното мнение, като един сравнително нов феномен, трябва да може да се формира на тази базова научна грамотност, без която демокрацията би била застрашена. Те наричат този подход „модел на дефицита“, мотивиращ необходимостта от образователни програми за всички възрасти, които да създадат научно грамотен гражданин. С идеалите си за обективно знание тази могъща система стабилизира единна представа за науката, силно потискайки алтернативни наративи.

Затова и този модел предполага медиацията на дисциплинарния институт на образователната система, която дефинира асиметрично взаимоотношенията между наука и публика като между ментор и ученик. От друга страна, постулира и какво изобщо е наука, което циркулира под формата на обективни научни факти, които трябва да бъдат научавани. Това е времето, когато се събират „психометриките на фактологическото знание“ (Bauer et al. 2007, 81), разчитащи на количествени данни и анализи с данни от въпросници, които силно наподобяват ученически тестове. В този контекст, както посочва Лазарсфелд, който неслучайно е цитиран от Бауер и колеги, е необходима социална наука, която да „направи фактите лесни за запомняне, лесни за учене и лесни за употреба от управляващите мъже“ (Lazarsfeld 1961, 290).

Общественото разбиране на науката. Втората парадигма е тази на „Публичното разбиране за науката“, която, в крайна сметка, е в обращение до днес в научните среди. В нея до голяма степен асиметрията между науката и общество се преобръща. Тук проблемът е не липсата на познания от страна на гражданите, а опасността от това те да са негативно настроени спрямо науката. Преходът се извършва в контекста на неолибералния обрат, където ролята на основен медиатор между наука и общество все повече преминава от училището към пазара. Медиацията на пазара превръща гражданина в потребител. За потребителя „съществува малка разлика между наука, кола и прах за пране“ (Bauer et al. 2007, 83), което означава, че науката губи привилегированото си положение и трябва да се състезава наравно с други актьори за вниманието на потребителите в публичното пространство.

В този период на дневен ред идва въпросът „Какво искат потребителите?“, като неговият отговор идва с масовото навлизане на качествените методи в маркетинговите изследвания, взети на въоръжение в този момент от агенциите за пазарни проучвания, играещи ключова роля за сегментиране на пазара и дефиниране на вкусовете. Новопоявилите се типове потребителски групи на науката, като „технофили“, „технофоби“ и „науката не е за мен“, започват да се адресират по нов начин. Митът за хомогенността (на първата парадигма) на науката се измества от мита за тоталната качествена диференциация, чиято методология е абсорбирана в „знаещия“ капитализъм (Thrift 2005, 27). Резултат от това е нарояването на множество науки (или поне техните образи), с които да се отговори на сегментираните потребителски интереси и общество. Така става възможно и изследването на подредбата на публиките и характеризиране на множеството възможни репрезентации на науката (Bauer et al. 2007, 84).

Наука и общество. Парадигмата „Наука и общество“ има своето начало в средата на 1990-те. Както става ясно от анализа на Бауер и колеги обаче, макар и да има претенции за нова парадигма, тя не е в състояние да изкристализира в качествено различен подход. В него не е непосредствено видимо кой е новият медиатор на взаимоотношенията между наука и общество. Това е период, когато едновременно се прилагат и съчетават няколко подхода. Новата парадигма обаче идва с разбирането, че връзката наука – публика е функция от макрообществени особености, а не от индивидуални или личностни дефицити (не се знаят базови факти) или предпочитания (науката не е привлекателна). В този смисъл, проблемите са ефект от едно по-общо намаляване на доверието към публичните институции на класическата модерна държава, а не просто към науката. С дестабилизацията на модерните институции и фрагментирането на колективните системи привилегированата гледна точка на науката губи и своята институционална опора, което допълнително се засилва и от фрагментаризирането на социални живот и изчезването на големите разкази (Bauman 2000).

И както забелязват Бауер и колеги по отношение на връзката наука – публика, тук директно става въпрос за „дисфункционални понятия за публика, публично мнение и публична сфера (Bauer et al. 2007, 85). То обаче е дисфункционално само когато се приема, че публиката е съвкупност на атомизирани индивиди, групирани заедно по определени характеристики, като ниво на образование например (Nisbet & Markowitz 2014). Понятието за публика обаче е съвсем функционално, когато го анализираме като множество, сравнително автономни и различни по големина групирания и общности (или актьоримрежи), които са в състояние да генерират и удържат собствени дискурси за науката и научните факти. Ние вярваме, че именно тук ТДМ може да допринесе със специфичния си подход в разбирането на новата научна публика.

Публичното разбиране на науката в мрежовия свят

Отговорът на въпроса как интернет днес свързва наука и публика, е и възможност да се даде и нова дефиниция за това какво изобщо е публика и какво – наука, а и изобщо дали можем да говорим за тях в единствено число. С което всъщност да се даде съдържателен отговор на това какво именно е характерното за третата парадигма на ПРН – „наука и общество“.

Характерно за интернет като социален медиатор е, че има силен децентрализиращ ефект върху обществената комуникацията, продукт на буквална „война срещу центъра“ (Galison 2001). Такъв тип мрежова комуникация позволява нахлуването в публичното пространство на наративи, които допреди това не са имали възможност да се опубличностят, макар да са съществували предпоставки да възникват. И което е по-важно, с помощта на интернет множество дисперсирани и атомизирани (от гледна точка на масовата комуникация) имат възможността да се свързват един с друг, изграждайки нови актьори-мрежи около дадени теми, идеология или ценности. Новите възможности за свързване улесняват формирането на дигитални общности и хетеротопни пространства със собствени правила, дневен ред и език (Maggini 2017). Те с лекота са в състояние да институционализират „отдолу“ нови образи на науката, напълно автономно от действителните научни или образователни центрове.

Дигитално обвързаните актьори-мрежи са в състояние да създават образи на науката, които са много по-трайни (Latour 1990) в сравнение с атомизираните индивиди от преддигиталната епоха. Съществената разлика е в това, че генерираните, филтрирани и събрани от тях наративи се материализират в дигиталната инфраструктура. Във всеки един момент всеки един човек потенциално е в състояние да получи достъп до тези наративи, без това да създава за техния автор някакво допълнително усилие. За разлика от периода на втората парадигма на ПРН тук учените не само намират конкурент за място в публичното пространство, но и конкурент на това кой говори от името на науката в това пространство. Именно в този контекст на изобилие от информация и алтернативни източници, фактори като степен на формално образование имат все по-слабо и трудно интерпретируемо влияние върху степента на доверие в науката (Nisbet & Markowitz 2014).

С дигиталните технологии е все по-видимо, че научната общност също така не е едно хомогенно цяло (Borgman 2010) или че дори няма ясна разделителна линия между наука и публика, тъй като новата дигитална инфраструктура е състояние да въвлече публиката в научната работа (Kasperowski & Hillman 2018). Както показва Кнор-Цетина, учените са обединени в епистемологични култури, които значително се различават една от друга (Knorr-Cetina 1999). Освен че начините на правене на наука се различават между различните изследователски общности, те имат склонността и по различен начин да се свързват с публиката. Както по-сочва тя: „Отвореността изглежда да е характеристика за изследователите, които са едновременно уверени в знанието на техните полета и са наясно с крехкостта и оспоримостта на това знание, което те не се опитват да крият“ (пак там, 21). Така епистемологичната култура, която е контекстуализирана в специфични институции, език, порядки и т.н., задава „производството“ на различни публични образи или дори споделя по различен начин данни (Priego et al., 2022).

Съществуването на толкова много хетерогенни актьори от страна публиката, но и от страна на научните общности създава два взаимосвързани проблема. Първият са трудностите при различните начини на комуникация на науката и множеството хетерогенни групи. Как формулираме посланията, когато не само няма единен адресат, но не можем да разчитаме и на класическото социоикономическо сегментиране на обществото? За да се разреши първият, трябва да се преодолее и вторият (методологически) проблем. Той е отслабващата ефективност на класическите социодемографски понятия, с които ПРН борави до този момент. Как дефинираме всяка група отделно, без да разчитаме изцяло на класическите социодемографски понятия?

Решението, което предлага ТДМ, е всеки един актьор-мрежа да се дефинира поотделно, описвайки максимално точно съставляващите го елементи и информацията, която циркулира в него. Или с други думи, да оставим, актьорите да опишат собствената си мрежа, в което те, така или иначе, не пестят усилия във виртуалното пространство. В традицията на ТДМ това обикновено се прави чрез изследването на конкретни случаи, за съжаление обаче, картографирането на всеки един актьор-мрежа е времеемко начинание. В случая това създава трети, по-скоро технически проблем – огромния брой актьори, които трябва да бъдат анализирани. Това е практически проблем, който идва със самата дигитализация и възхода на големите данни.

Източник на такъв тип данни са огромните текстови масиви, вплетени (и по този начин институционализирани) в кода на всеки дискусионен сайт, но достъпни за четене от всеки потребител. Своеобразен аналитичен асемблаж, който в огромната си част е от полза на корпоративния маркетинг, но не и на академичните изследвания въпреки тяхната достъпност (Burrows & Savage 2014). Решението на това методологическо затруднение, което големият обем представлява, вече е разработено от множеството интернет медиатори, които имат икономически стимул да категоризират наративите, превръщайки ги в данни за актьорите, които впоследствие трябва да таргетира с реклами. Решението идва с прилагането на възможностите на машинното самообучение, което позволява едновременно количествено и качествено изследване (Boullier 2018). Особено когато става въпрос за големи текстови масиви (стотици хиляди или дори милиони статии или потребителски мнения), за които е практически невъзможно да бъдат изследвани, машинното самообучение играе ключова роля в дигиталната парадигма. Сред тях в изследването на общество и наука може би най-евристично е т.нар. „моделиране на теми“, което има широка приложимост в анализа на големи текстови масиви (вж. DiMaggio et al. 2013).

Неговата най-важна характеристика е, че това е индуктивен метод, който подхожда към кодирането на анализираните данни, без да има предварително зададени категории. Вместо предварителни категории той изчислява на количествен признак склонността на изследваните актьори да свързват в различни групи ключови думи. На езика на ТДМ тези клъстери са естествените емпиричния струпвания или асемблажи, резултат от работата на дигиталните актьори в опитите им да създадат нов актьор-мрежа, който е в състояние да заинтересува (Callon 1984) или вплете в мрежата им трети актьори. Те значително улесняват работата на изследователя, тъй като: 1) позволяват количественото измерване, а от там и значимостта на всеки един клъстер, което често се изтъква като дефицит на качествените изследвания; 2) автоматично генерира елементите на актьора-мрежа, оставяйки на изследователя чрез качествен анализ да обясни логиката, която свързва на едно място въпросните елементи. Евристичността на този подход, особено за ТДМ, е в това, че вместо да редуцира актьори, дискурси, връзки и категории, той драстично ги увеличава, като кореспондира с твърдението на Бруно Латур, че „Изгарящото желание за засичане на нови неща, тяхното посрещане и подслоняване не само е легитимно, но вероятно е единствената научна и политическа задача, за която си струва да се борим“ (Boullier 2018, 3).

Заключение

Текстът имаше за цел да предложи нов подход в рамките на публичното разбиране на науката. Чрез адаптирането на теорията на дееца-мрежа, дигиталните данни и машинното самообучение ние показваме нова аналитична перспектива, която може да допринесе към изследването на връзката между наука и публика в съвременното общество. ТДМ не приема a priori дефиниции на актьорите, които са все по-слабо релевантни в дигиталния свят на разпадане на класическите модерни институции, удържащи стабилизирани идентичности. Вместо това ние предлагаме актьорите да се дефинират индуктивно, подчертавайки тяхната уникалност чрез максимално подробно описание на всички елементи на актьорите мрежи. Имайки предвид огромната работа и практическите затруднения пред тази задача, ние предлагаме да се използва машинно самообучение, което вече повече от десетилетие се използва широко, но извън академичните среди.

Благодарности

Авторите изказват своята признателност на Фонд „Научни изследвания“ за подкрепата с финансирането на проект „Образите на науката в дигиталния свят: между социалните мрежи и интернет медиите“, с договор № КП 06Н55/6 от ноември 2021 г. и базова организация Института по философия и социология при БАН.

Acknowledgments & Funding

The article was prepared with the financial support of Funding agency FNI, Grant number КП 06-Н55/6 (2021).

REFERENCES

BAKSHY, E., MESSING, S., ADAMIC, L., 2015. Exposure to ideologically diverse news and opinion on Facebook. Science. 348(6239), 1130 – 1132. DOI: 10.1126/science.aaa1160

BAUER, М., ALLUM, N. & MILLER, S., 2007. What can we learn from 25 years of PUS survey research? Liberating and expanding the agenda. Public Understanding of Science. 16, 79 – 95.

BAUMAN, Z., 1995. Life in Fragments: Essays in Postmodern Morality. Wiley-Blackwell .

Borgman, C. L., 2010. Scholarship in the Digital Age: Information, Infrastructure, and the Internet. Cambridge, MA: MIT Press.

BOULLIER, D., 2018. Mdialab stories. How to align actor-network theory and digital methods. Big Data & Society. July-December, 1 – 13.

BROSSARD, D., 2013. New media landscapes and the science information consumer. Proceedings of the National Academy of Sciences of the United States of America. 110(3), 14 096 – 14 101.

BURROWS, R., & SAVAGE, M., 2014. After the crisis? Big Data and the methodological challenges of empirical sociology. Big Data & Society.

CALLON. M., 1984. Some Elements of a Sociology of Translation: Domestication of the Scallops and the Fishermen of St Brieuc Bay. The Sociological Review. 32, Issue 1_suppl.

DIMAGGIO, P., NAG, M., BLEI, D., 2013. Exploiting affinities between topic modeling and the sociological perspective on culture: Application to newspaper coverage of U.S. government arts funding. Poetics. 4, 570 – 606. Elservier.

DUNN, A, LEASK, J, ZHOU, X, MANDL, K, COIERA, E., 2015. Associations between exposure to and expression of negative opinions about human papillomavirus vaccines on social media: An observational study. Journal of Medical Internet Research. 17(6), e144.

European Commission. 2021. European citizens’ knowledge and attitudes towards science and technology. https://europa.eu/eurobarometer/ surveys/detail/2237

GALISON, P., 2001. “War Against the Center.” Greyroom. 4, 6 – 33.

KASPEROWSKI D, HILLMAN T., 2018. The epistemic culture in an online citizen science project: Programs, antiprograms and epistemic subjects. Social Studies of Science. 48(4), 564 – 588. doi:10.1177/0306312718778806.

KNORR-CETINA, K. 1999. Epistemic cultures: how the sciences make knowledge. Cambridge, Mass. : Harvard University Press

LATOUR, B., 2004. Nonhumans. In: Harrison S, Pile S and Thrift N (eds) Patterned Ground: Entanglements of Nature and Culture. London: Reakiton Books, 224 – 227.

LATOUR, B., 1988. The Pasteurization of France. Harvard University Press, Cambridge, Mass.

LATOUR, B., 1990. Technology is Society Made Durable. The Sociological Review. 38, 103 – 131.

LATOUR, B., 1992. Where are the missing masses? Sociology of a few mundane artefacts. In: BIJKER, W. E., AND LAW, J. (Eds.). Shaping Technology--Building Society: Studies in Sociotechnical Change. MIT Press, Cambridge, Mass.

LATOUR, B., 2005. Reassembling the Social: An Introduction to ActorNetwork-Theory. Oxford: Oxford University Press.

LAW, J., 1992. Notes on the theory of the actor-network: ordering, strategy, and heterogeneity. Systems practice. 5(4), 379 – 393.

LAZARSFELD, P. F., 1961. Notes on the History of Quantification in Sociology – Trends, Sources and Problems. Isis. 52(2), 277 – 333. doi:10.1086/349473.

MAGGINI, G., 2017. Digital Virtual Places: Utopias, Atopias, Heterotopias. In: Janz B. (Ed.) Place, Space and Hermeneutics. Contributions to Hermeneutics. Vol 5. Springer, Cham.

MILLER, JD., 2022. Public understanding of science and technology in the Internet era. Public Understanding of Science.31(3), 266 – 272.

National Science Board. 2016. Science & Engineering Indicators. Available at: https://www.nsf.gov/ nsb/publications/2016/nsb20161.pdf (accessed 19 February 2018).

NISBET, M.C. & MARKOWITZ, E., 2014. Understanding public opinion in debates over biomedical research: Looking beyond political partisanship to focus on beliefs about science and society. PLoS ONE. 9(2), e88473.

PRIEGO, L.P., WAREHAM, J. & ROMASANTA, A.K. 2022. The puzzle of sharing scientific data, Industry and Innovation. 29(2), 219 – 250, DOI: 10.1080/13662716.2022.2033178.

THRIFT, N., 2005. Knowing Capitalism. London: Sage.

WANG, Y., MARK, G., 2013. Trust in online news: Comparing social media and official media use by Chinese citizens. In: Conference on computer supported cooperative work (CSCW 2013), San Antonio, TX, 23 – 27 February. New York: ACM.

WEINGART, P., GUENTHER, L., 2016. Science communication and the issue of trust. Journal of Science Communication. 15(5), C01.

2025 година
Книжка 4
ТРАНСФОРМАЦИИ НА ПАЗАРА НА ТРУДА И НУЖДАТА ОТ ОБРАЗОВАТЕЛНИ РЕФОРМИ

Ваня Иванова, Андрей Василев, Калоян Ганев, Ралица Симеонова-Ганева

Книжка 3
FORMING ENTREPRENEURIAL CULTURE THROUGH EDUCATION

Prof. Dr. Milena Filipova, Adriana Atanasova, PhD student

Книжка 2s
THE STATE OF INCLUSION IN ADAPTED BASKETBALL

Dr. Stefka Djobova, Assoc. Prof., Dr. Ivelina Kirilova, Assist. Prof.

THE IMPACT OF AGE ON ADULT’S PARTICIPATION IN PHYSICAL ACTIVITIES DURING LEISURE TIME

Dr. Despina Sivevska, Assoc. Prof. Dr. Biljana Popeska, Assoc. Prof.

Книжка 2
MODEL OF PROFESSIONALLY DIRECTED TRAINING OF FUTURE ENGINEER-TEACHERS

Prof. Ivan Beloev, Dr. Valentina Vasileva, Assoc. Prof. Dr. Іnna Savytska, Assoc. Prof., Dr. Oksana Bulgakova, Assoc. Prof. Dr. Lesia Zbaravska, Assoc. Prof., Dr. Olha Chaikovska, Assoc. Prof.

QUALITY OF HIGHER EDUCATION IN BULGARIA: COMMUNICATION AND COMPUTER TECHNOLOGY TRAINING

Prof. Rositsa Doneva, Dr. Silvia Gaftandzhieva, Assoc. Prof.

ВЛИЯНИЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО И ЧОВЕШКИЯ КАПИТАЛ ВЪРХУ ФОРМАЛНАТА И НЕФОРМАЛНАТА ИКОНОМИКА

Проф. д-р Стефан Петранов, доц. д-р Стела Ралева, доц. д-р Димитър Златинов

DETERMINANTS AFFECTING ACADEMIC STAFF SATISFACTION WITH ONLINE LEARNING IN HIGHER MEDICAL EDUCATION

Dr. Miglena Tarnovska, Assoc.Prof.; Dr. Rumyana Stoyanova, Assoc.Prof.; Dr. Angelina Kirkova-Bogdanova; Prof. Rositsa Dimova

Книжка 1s
CHALLENGES FACED BY THE BULGARIAN UNIVERSITIES IN THE CONTEXT OF SCIENCE – INDUSTRY RELATIONS

Dr. Svetla Boneva, Assoc. Prof., Dr. Nikolay Krushkov, Assoc. Prof.

INVENTING THE FUTURE: CAN BULGARIAN UNIVERSITIES FULFILL THEIR MISSION AS CATALYSTS FOR ECONOMIC GROWTH AND SUSTAINABILITY?

Dr. Ralitsa Zayakova-Krushkova, Assist. Prof., Dr. Alexander Mitov, Assoc. Prof.

AN INNOVATIVE MODEL FOR DEVELOPING DIGITAL COMPETENCES OF SOCIAL WORKERS

Prof Dr. Lyudmila Vekova, Dr. Tanya Vazova, Chief Assist. Prof., Dr. Penyo Georgiev, Chief Assist. Prof., Dr. Ekaterina Uzhikanova-Kovacheva

BUSINESS ASPECTS OF ACADEMIC PUBLISHING

Dr. Polina Stoyanova, Chief Assist. Prof.

THE ECONOMIC IMPACT OF MUSIC STREAMING

Dr. Dimiter Gantchev, Assist. Prof.

FILM INCENTIVE SCHEME IN THE REPUBLIC OF BULGARIA

Dr. Ivan Nachev, Assist. Prof.

PATENT PROTECTION OF DIGITAL TWINS

Dr. Vladislava Pаcheva, Chief Assist. Prof.

Книжка 1

МНОГОСТРАНЕН ПОДХОД ЗА ИЗСЛЕДВАНЕ РАВНИЩЕТО НА ДИГИТАЛИЗАЦИЯ В ПОДГОТОВКАТА НА БЪДЕЩИ УЧИТЕЛИ

Доц. д-р Бистра Мизова, проф. д-р Румяна Пейчева-Форсайт Проф. д-р Харви Мелър

2024 година
Книжка 6s
DISRUPTIVE TECHNOLOGIES RISK MANAGEMENT

Dr. Miglena Molhova-Vladova, Dr. Ivaylo B. Ivanov

THE DUAL IMPACT OF ARTIFICIAL INTELLIGENCE: CATALYST FOR INNOVATION OR THREAT TO STABILITY

Prof. Diana Antonova, Dr. Silvia Beloeva, Assist. Prof., Ana Todorova, PhD student

MARKETING IN TOURISM: PRACTICAL EVIDENCES

Dr. Fahri Idriz, Assoc. Prof.

DEVELOPMENT OF THE INFORMATION ECONOMY CONCEPT AND THE TRANSITION TO INDUSTRY 5.0

Dr. Dora Doncheva, Assist. Prof., Dr. Dimitrina Stoyancheva, Assoc. Prof.

THE GLOBAL MARKET AS A PROJECTION OF THE INFORMATION ECONOMY

Dr. Vanya Hadzhieva, Assist. Prof. Dr. Dora Doncheva, Assist. Prof.

ACADEMIC ENTREPRENEURSHIP: PRACTICAL RESULTS AND TRAINING

Prof. Nikolay Sterev, DSc., Dr. Daniel Yordanov, Assoc. Prof.

Книжка 6
AN INTEGRATIVE APPROACH TO ORGANIZING THE FORMATION OF STUDENTS’ COGNITIVE INDEPENDENCE IN CONDITIONS OF INTENSIFICATION OF LEARNING ACTIVITIES

Dr. Albina Volkotrubova, Assoc. Prof. Aidai Kasymova Prof. Zoriana Hbur, DSc. Assoc. Prof. Antonina Kichuk, DSc. Dr. Svitlana Koshova, Assoc. Prof. Dr. Svitlana Khodakivska, Assoc. Prof.

ИНОВАТИВЕН МОДЕЛ НА ПРОЕКТНО БАЗИРАНО ОБУЧЕНИЕ НА ГИМНАЗИАЛНИ УЧИТЕЛИ: ДОБРА ПРАКТИКА ОТ УниБИТ

Проф. д-р Жоржета Назърска, доц. д-р Александър Каракачанов, проф. д-р Магдалена Гарванова, доц. д-р Нина Дебрюне

Книжка 5s
КОНЦЕПТУАЛНА РАМКА ЗА ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИЗКУСТВЕНИЯ ИНТЕЛЕКТ ВЪВ ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ

Акад. д.н. Христо Белоев, проф. д.н. Валентина Войноховска, проф. д-р Ангел Смрикаров

ИЗКУСТВЕНИЯТ ИНТЕЛЕКТ В БИЗНЕСА – ФИНАНСОВИ, ИКОНОМИЧЕСКИ И МАРКЕТИНГОВИ АСПЕКТИ

Проф. д-р Андрей Захариев, доц. д-р Драгомир Илиев Гл. ас. д-р Даниела Илиева

RECENT TRENDS AND APPLICATIONS OF THE ARTIFICIAL INTELLIGENCE IN THE EDUCATION

Prof. Dr. Plamen Zahariev, Prof. Dr. Georgi Hristov, Prof. Dr. Ivan Beloev

COMPARATIVE ANALYSIS OF UTILIZING POPULAR INTELLIGENT COMPUTER SYSTEMS IN EDUCATION

Dr. Galina Ivanova, Assoc. Prof. Dr. Aleksandar Ivanov, Assoc. Prof.

CONCEPTUAL MODEL OF TRAINING IN REMOTE VIRTUAL SUPERVISION IN SOCIAL WORK

Dr. Silviya Beloeva, Assist. Prof. Dr. Nataliya Venelinova, Assist. Prof.

ИЗСЛЕДВАНЕ ПРИЛОЖИМОСТТА НА БЛОКОВИ ВЕРИГИ ОТ ПЪРВО НИВО (L1) В СИСТЕМА ЗА ЕЛЕКТРОННО ОБУЧЕНИЕ

Андриан Минчев, проф. Ваня Стойкова, гл. ас. д-р Галя Шивачева Доц д-р Анелия Иванова

DIGITAL DISCRIMINATION RISKS IN THE TRANSFORMATION OF HIGHER EDUCATION

Dr. Silviya Beloeva, Assist. Prof. Dr. Nataliya Venelinova, Assist. Prof.

OPPORTUNITIES, CHALLENGES AND SOLUTIONS FOR DIGITAL TRANSFORMATION OF THE EDUCATIONAL PROCESSES THROUGH 3D TECHNOLOGIES

Prof. Georgi Hristov, Prof. Plamen Zahariev, Dr. Diyana Kinaneva, Assist. Prof., Georgi Georgiev, Assist. Prof.

ДИГИТАЛНОТО ПОКОЛЕНИЕ VS. СЛЯТОТО, ПОЛУСЛЯТОТО И РАЗДЕЛНОТО ПИСАНЕ

Доц. д-р Владислав Маринов, ас. Анита Тодоранова

OPPORTUNITIES AND CHALLENGES FOR THE EDUCATION OF STUDENTS WITH SPECIAL EDUCATIONAL NEEDS IN THE DIGITAL ENVIRONMENT: THE NEW NORMAL

Prof. Julia Doncheva, DSc., Dr. Galina Ivanova, Assoc. Prof. Dilshod Tojievich Oblokulov

ИЗГРАЖДАНЕ НА КОМПЕТЕНЦИИ ЗА РАЗРАБОТВАНЕ НА STEM ОБУЧИТЕЛНИ РЕСУРСИ У БЪДЕЩИ УЧИТЕЛИ ПО ПРИРОДНИ НАУКИ

Доц. д-р Евгения Горанова, проф. д.н. Валентина Войноховска, проф. д-р Ангел Смрикаров

APPLICATION OF ZSPACE TECHNOLOGY IN THE DISCIPLINES OF THE STEM CYCLE

Boyana Ivanova, Assist. Prof. Dr. Kamelia Shoilekova, Assoc. Prof. Dr. Desislava Atanasova, Assoc. Prof. Dr. Rumen Rusev, Assoc. Prof.

TEACHERS' ADAPTATION TO CHANGES IN AN INCREASINGLY COMPLEX WORLD THROUGH THE USE OF AI

Prof. Zhanat Nurbekova, Kanagat Baigusheva, Kalima Tuenbaeva, Bakyt Nurbekov Prof. Tsvetomir Vassilev

АТОСЕКУНДНОТО ОБУЧЕНИЕ – МЕТАФОРА НА ДНЕШНОТО ОБРАЗОВАНИЕ

Проф. д.н. Юлия Дончева, Денис Асенов, проф. д-р Ангел Смрикаров проф. д-р Цветомир Василев

APPLICATION AND ASSESSMENT OF DIGITAL RESOURCES IN THE EDUCATION OF FUTURE PEDAGOGUES

Dr. Galina Ivanova, Assoc. Prof., Dr. Milena Velikova, Assist. Prof.

IDENTIFYING PLAYER TYPES IN THE CLASSROOM FOR EFFECTIVE GAMIFICATION

Dr. Desislava Atanasova, Assoc. Prof., Viliana Molnar

DEVELOPMENT AND INTEGRATION OF AUDIO AND VISUAL MICRO-RESOURCES IN THE LEARNING PROCESS THROUGH THE USE OF ARTIFICIAL INTELLIGENCE SYSTEMS

Dr. Petya Stefanova, Assist. Prof., Dr. Assist. Elitsa Ibryamova, Assist. Prof., Prof. Angel Smrikarov, Dr. Galina Ivanova, Assoc. Prof.

АНАЛИЗ НА ПРОГРАМНИТЕ МОДЕЛИ ЗА АВТОМАТИЗИРАНЕ НА КОГНИТИВНИ ПРОЦЕСИ

Доц. д-р Валентин Атанасов Доц. д-р Анелия Иванова

Книжка 5
MANAGING A POSITIVE AND LIFE-SKILLS DEVELOPMENT IN THE SCHOOL-BASED CURRICULA: A LITERATURE REVIEW ON THE SUSTAINABLE EDUCATION

Dr. Lindita Durmishi, Assoc. Prof., Dr. Ardian Durmishi Prof. Milena Filipova Dr. Silva Ibrahimi

APPLICATION OF THE COMPETENCY MODEL IN BUSINESS ADMINISTARATION HIGHER EDUCATION IN HORIZON 2030

Prof. Nadya Mironova, Dr. Tatyana Kicheva, Assoc. Prof., Dr. Miglena Angelova, Assoc. Prof.

Книжка 4s
THE EDUCATION AND RESEARCH IN THE QUADRUPLE HELIX AND THE REGIONAL INNOVATION PROSPECTS

Prof. Dr. Milen Baltov Dr. Stela Baltova, Assoc. Prof. Dr. Vilyana Ruseva, Assoc. Prof.

Книжка 4
ATTITUDES OF STUDENTS – FUTURE TEACHERS, FOR THE APPLICATION OF GENERATIVE ARTIFICIAL INTELLIGENCE

Assoc. Prof. Nikolay Tsankov, DSc. Dr. Ivo Damyanov, Assist. Prof.

EDUCATIONAL NEEDS OF THE JUDICIAL ADMINISTRATION IN THE CONTEXT OF DIGITALIZATION

Dr. Diana Dimitrova, Dr. Darina Dimitrova, Assoc. Prof., Dr. Velina Koleva

MANAGERIAL ASPECTS OF COOPERATION AMONG HIGHER EDUCATION INSTITUTIONS AND THEIR STAKEHOLDERS

Prof. Olha Prokopenko, DSc. Dr. Svitlana Perova, Assoc. Prof. Prof. Tokhir Rakhimov, DSc.

APPLICATION OF EDUCATIONAL STRATEGIES IN STUDYING THE DYNAMICS OF STATE POWER STRUCTURES: IMPLEMENTATION OF FORMAL AND INFORMAL MECHANISMS OF INFLUENCE

Prof. Stoyan Denchev, DSc. Dr. Miriyana Pavlova, Assist. Prof. Dr. Steliana Yordanova, Assist. Prof.

ДИАГНОСТИКА НА ФОРМИРАНАТА ПРОФЕСИОНАЛНА КОМПЕТЕНТНОСТ НА БЪДЕЩИ ИНЖЕНЕРИ ПО ЕНЕРГЕТИКА

Гл. ас. д-р Надя Илиева Доц. д-р Елена Бояджиева Ивалина Маринова

Книжка 3s
A MODEL FOR CALCULATING THE INDIRECT ADDED VALUE OF AI FOR BUSINESS

Dr. Petya Biolcheva, Assoc. Prof., Prof. Nikolay Sterev, DSc.

AI EFFECTIVENESS AND RISK ASSESSMENT OF INVESTMENTS IN HIGH-RISK START-UPS

Sotir Ivanov, PhD Student, Dr. Petya Biolcheva, Assoc. Prof.

COMPETITIVENESS OF TEXTILE PRODUCERS IN DIGITAL BUSINESS ERA

Prof. Nikolay Sterev, DSc., Dr. Vyara Milusheva, Assoc. Prof.

CHALLANGES OF USING ARTIFICIAL INTELLIGENCE IN MANAGEMENT DECISION MAKING

Dr. Bozhana Stoycheva, Assist. Prof. Dr. Pavel Vitliemov, Assoc. Prof.

THE SIGNIFICANCE OF ERASMUS+ MOBILITY IN BUSINESS EDUCATION: AN EXAMINATION OF A SUCCESSFUL BULGARIAN-MEXICAN COLLABORATION

Dr. Lyudmila Mihaylova, Assoc. Prof. Dr. Emil Papazov, Assoc. Prof. Dr. Diana E. Woolfolk Ruiz

Книжка 3
ИГРОВИ ПОДХОДИ В ОБУЧЕНИЕТО: УНИВЕРСИТЕТСКИ КОНТЕКСТ

Проф. д.н. Цветан Давидков Силвия Тонева, докторант

Книжка 2
FORMATION OF PROFESSIONAL SKILLS OF AGRICULTURAL ENGINEERS DURING LABORATORY PRACTICE WHEN STUDYING FUNDAMENTAL SCIENCE

Dr. Ivan Beloev, Assoc. Prof. Dr. Oksana Bulgakova, Assoc. Prof., Dr. Oksana Zakhutska, Assoc. Prof., Dr. Maria Bondar, Assoc. Prof. Dr. Lesia Zbaravska, Assoc. Prof.

ИМИДЖ НА УНИВЕРСИТЕТА

Проф. д.п.н. Галя Христозова

Книжка 1s
COMPETITIVENESS AS A RESULT OF CREATIVITY AND INNOVATION

Dr. Nikolay Krushkov, Assoc. Prof. Dr. Ralitza Zayakova-Krushkova

INNOVATION, TECHNICAL PROGRESS AND ECONOMIC DEVELOPMENT

Dr. Aleksandar Aleksandrov, Assist. Prof.

ENHANCING ECONOMIC SECURITY THROUGH INTELLECTUAL PROPERTY

Dr. Dimiter Gantchev, Assist. Prof.

INTELLECTUAL PROPERTY AND SECURITY IN THE INTEGRATED CIRCUITS INDUSTRY

Dr. Ivan Nachev, Dr. Yuliana Tomova, Iskren Konstantinov, PhD student, Marina Spasova, student

GREEN TRADEMARKS AND SUSTAINABILITY

Dr. Silviya Todorova, Assist. Prof.

ARTIFICIAL INTELLIGENCE AND ITS PROTECTION AS AN INVENTION

Dr. Vladislava Pаcheva, Assist. Prof.

Книжка 1
PROBLEMS AND PERSPECTIVES FOR SOCIAL ENTREPRENEURSHIP IN HIGHER EDUCATION

Prof. Dr. Milena Filipova Prof. Dr. Olha Prokopenko Prof. Dr. Igor Matyushenko, Dr. Olena Khanova, Assoc. Prof. Dr. Olga Shirobokova, Assoc. Prof. Dr. Ardian Durmishi

RESEARCH OF USING THE SYSTEM APPROACH TO INCREASE PROFESSIONAL COMPETENCE OF STUDENTS IN THE PROCESS OF STUDYING NATURAL SCIENCES

Dr. Ivan Beloev, Assoc. Prof. Dr. Іnna Savytska, Assoc. Prof., Dr. Oksana Bulgakova, Assoc. Prof. Prof. Iryna Yasinetska, Dr. Lesia Zbaravska, Assoc. Prof.

2023 година
Книжка 6s
TRANSFORMING MARITIME EDUCATION FOR A DIGITAL INDUSTRY

Dr. Christiana Atanasova, Assist. Prof.

DEVELOPMENT OF A COMMON INFORMATION SYSTEM TO CREATE A DIGITAL CAREER CENTER TOGETHER WITH PARTNER HIGHER SCHOOLS

Prof. Dr. Yordanka Angelova, Dr. Rossen Radonov, Assoc. Prof. Vasil Kuzmov, Assist. Prof. Stela Zhorzh Derelieva-Konstantinova

DRAFTING A DIGITAL TRANSFORMATION STRATEGY FOR PROJECT MANAGEMENT SECTOR – EMPIRICAL STUDY ON UAE

Mounir el Khatib, Shikha al Ali, Ibrahim Alharam, Ali Alhajeri Dr. Gabriela Peneva, Assist. Prof., Prof. Jordanka Angelova, Mahmoud Shanaa

VOYAGE OF LEARNING: CRUISE SHIPS WEATHER ROUTING AND MARITIME EDUCATION

Prof. Svetlana Dimitrakieva, Dr. Dobrin Milev, Assist. Prof., Dr. Christiana Atanasova, Assist. Prof.

RESEARCH ON THE SUSTAINABLE DEVELOPMENT COMPETENCES OF THE LANDSCAPE ARCHITECT IN PRACTICE

Land. arch. Elena Dragozova, Assoc. Prof., Dr. Stanislava Kovacheva, Assoc. Prof.

STUDY OF THE KEY FACTORS INFLUENCING THE EFFECTIVE PLANNING AND UTILIZATION OF PRODUCTION FACILITIES IN THE INDUSTRIAL ENTERPRISE

Dr. Tanya Panayotova, Assoc. Prof., Dr. Krasimira Dimitrova, Assoc. Prof., Neli Veleva, PhD student

SIMULATOR TRAINING – UNIQUE POWERFUL INSTRUMENT FOR EDUCATING, SKILLS CREATING, MITIGATING SKILLS AND RESILIENCE CREATING

Prof. Dimitar Dimitrakiev, Vencislav Stankov, Assist. Prof., Dr. Christiana Atanasova, Assist. Prof.

СТРУКТУРНИ ПРОМЕНИ В ОБУЧЕНИЕТО НА МЕНИДЖЪРИ ЗА ИНДУСТРИЯ 5.0

Доц. д-р Недко Минчев, доц. д-р Венета Христова, гл. ас. д-р Иван Стоянов

RESEARCH OF THE INNOVATION CAPACITY OF AGRICULTURAL PRODUCERS

Dr. Siya Veleva, Assoc. Prof.; Prof. Dr. Eng. Margarita Mondeshka Dr. Anka Tsvetanova, Assoc. Prof.,

Книжка 6
Книжка 5s
ПРЕСЕЧНАТА ТОЧКА НА СПОРТА, СИГУРНОСТТА И КРИПТО ФЕН ТОКЕНИТЕ

Полк. доц. Георги Маринов Доц. Милена Кулева

ВИДОВЕ ТРАВМИ В ПАРАШУТИЗМА И ПРЕВЕНЦИЯТА ИМ

Капитан III ранг Георги Калинов

ОБУЧЕНИЕ В ХОДЕНЕ С ПОМОЩНИ СРЕДСТВА – РИСКОВЕ И СИГУРНОСТ ЗА ПАЦИЕНТА

Атанас Друмев Доц. д-р Данелина Вачева, доц. д-р Искра Петкова

Книжка 5
ПОДХОДИ ЗА ПСИХОСОЦИАЛНА ПОДКРЕПА НА УНИВЕРСИТЕТСКИ ПРЕПОДАВАТЕЛИ В УСЛОВИЯ НА КРИЗА

Доц. д.н. Цветелина Търпоманова, доц. д.н. Веселина Славова

Книжка 4s
DETERMINING THE DEGREE OF DIGITALIZATION OF A HIGHER EDUCATION INSTITUTION

Acad. DSc. Hristo Beloev, Prof. Dr. Angel Smrikarov, Assoc. Prof. DSc. Valentina Voinohovska, Assoc. Prof. Dr. Galina Ivanova

A STUDY ON THE POSSIBILITIES TO INTEGRATE THE MODERN 3D TECHNOLOGIES IN THE SCIENTIFIC ACTIVITIES OF THE HIGHER EDUCATION INSTITUTIONS

Prof. Dr. Georgi Hristov, Assoc. Prof. Dr. Ivan Beloev, Assoc. Prof. Dr. Plamen Zahariev, Assist. Prof. Dr. Diyana Kinaneva, Assist. Prof. Georgi Georgiev

THE ROLE OF THE UNIVERSITIES AS ACCELERATORS FOR THE INTEGRATION OF THE STEM LEARNING METHODS IN THE PRIMARY AND SECONDARY SCHOOLS

Prof. Dr. Georgi Hristov, Assoc. Prof. Dr. Ivan Beloev, Assoc. Prof. Dr. Plamen Zahariev, Assist. Prof. Georgi Georgiev

ОТ STEM КЪМ BEST: ДВА СТАНДАРТА, ЕДНА ЦЕЛ

Проф. д-р Андрей Захариев, проф. д-р Стефан Симеонов, гл. ас. д-р Таня Тодорова

ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА ПРИЛОЖЕНИЕ НА БЛОКЧЕЙН ТЕХНОЛОГИЯТА В ОБРАЗОВАНИЕТО

Докторант Андриан Минчев, доц. д-р Ваня Стойкова

ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА НА ДИГИТАЛНАТА ТРАНСФОРМАЦИЯ В ОБРАЗОВАНИЕТО – СРАВНИТЕЛЕН АНАЛИЗ НА СТУДЕНТСКОТО МНЕНИЕ

Гл. ас. д-р Мирослава Бонева, доц. д-р Антон Недялков, проф. д.н. Милена Кирова

CHALLENGES, REQUIREMENTS, OPPORTUNITIES AND SOLUTIONS FOR THE DIGITAL TRANSFORMATION OF THE TRANSPORT EDUCATION

Prof. Dr. Georgi Hristov, Assoc. Prof. Dr. Ivan Beloev, Assoc. Prof. Dr. Plamen Zahariev

Книжка 4
EFFECT OF RESILIENCE ON BURNOUT IN ONLINE LEARNING ENVIRONMENT

Dr. Radina Stoyanova, Prof. Sonya Karabeliova, Petya Pandurova, Dr. Nadezhda Zheckova Dr. Kaloyan Mitev

STATE AND PROSPECTS OF DEVELOPMENT OF ACADEMIC MOBILITY IN THE SYSTEM OF TRAINING A SPECIAL EDUCATION SPECIALIST

Dr. Tetiana Dokuchyna, Assoc. Prof., Prof. Dr. Svitlana Myronova, Dr. Tetiana Franchuk, Assoc. Prof.

Книжка 3s
STRATEGIES AND POLICIES TO SUPPORT THE DEVELOPMENT OF AI TECHNOLOGIES IN EUROPE

Assoc. Prof. Miglena Molhova, Assoc. Prof. Petya Biolcheva

BULGARIA'S TECHNOLOGICAL DEVELOPMENT THROUGH THE PRISM OF HIGHER EDUCATION POLICIES

Assoc. Prof. Ivaylo B. Ivanov, Assoc. Prof. Miglena Molhova

INTELLIGENT ANIMAL HUSBANDRY: FARMER ATTITUDES AND A ROADMAP FOR IMPLEMENTATION

Prof. Dr. Dimitrios Petropoulos, Koutroubis Fotios Assoc. Prof. Petya Biolcheva Evgeni Valchev

EFFECTIVE MANAGEMENT OF HUMAN RESOURCES IN TOURISM THROUGH MOTIVATION

Assoc. Prof. Fahri Idriz Assoc. Prof. Marin Geshkov

Книжка 3
САМООЦЕНКА НА ОБЩООБРАЗОВАТЕЛНИТЕ И РЕСУРСНИТЕ УЧИТЕЛИ ЗА РАБОТА В ПАРАДИГМАТА НА ПРИОБЩАВАЩОТО ОБРАЗОВАНИЕ

Проф. д.н. Милен Замфиров, проф. Емилия Евгениева, проф. Маргарита Бакрачева

STUDY OF THE DEVELOPMENT OF THE USE OF COMMUNICATIVE TECHNOLOGIES IN THE EDUCATIONAL PROCESS OF ENGINEERS TRAINING

Assoc. Prof. Ivan Beloev, Assoc. Prof. Valentina Vasileva Assoc. Prof. Sergii Bilan, Assoc. Prof. Maria Bondar, Assoc. Prof. Oksana Bulgakova, Assoc. Prof. Lyubov Shymko

SAFETY THROUGH ARTIFICIAL INTELLIGENCE IN THE MARITIME INDUSTRY

Assoc. Prof. Petya Biolcheva Evgeni Valchev, PhD student

Книжка 2
РАЗПОЛОЖЕНИЕ НА ВИСШИТЕ УЧИЛИЩА В БЪЛГАРИЯ В КОНТЕКСТА НА ФОРМИРАНЕ НА ПАЗАРА НА ТРУДА

Гл. ас. д-р Цветелина Берберова-Вълчева, доц. д-р Камен Петров, доц. д-р Николай Цонков

CHARACTERISTICS AND COMPONENTS OF THE CYBER HYGIENE AS A SUBCLASS OF CYBER SECURITY IN MILITARY ENVIRONMENT AND EDUCATIONAL ISSUES

Prof. Boyan Mednikarov, DSc. Prof. Yuliyan Tsonev Dr. Borislav Nikolov, Prof. Andon Lazarov, DSc.

Книжка 1
MODERNIZATION OF THE CONTENT OF THE LECTURE COURSE IN PHYSICS FOR TRAINING FUTURE AGRICULTURAL ENGINEERS

Dr. Ivan Beloev, Assoc. Prof., Dr. Valentina Vasileva, Assoc. Prof. Prof. Vasyl Shynkaruk, DSc., Assoc. Prof. Oksana Bulgakova, Assoc. Prof. Maria Bondar Assoc. Prof. Lesia Zbaravska, Assoc. Prof. Sergii Slobodian

THE NEW PANDEMIC NORMAL THROUGH THE EYES OF BULGARIAN STUDENTS

Prof. Vyara Stoilova, Assoc. Prof. Todorka Kineva

2022 година
Книжка 6
ORGANIZATION OF AN INCLUSIVE EDUCATIONAL ENVIRONMENT FOR THE STUDENTS WITH SPECIAL NEEDS

Prof. Halyna Bilavych Prof. Nataliia Bakhmat Prof. Tetyana Pantiuk, Prof. Mykola Pantiuk Prof. Borys Savchuk

ДИГИТАЛИЗАЦИЯ НА ОБРАЗОВАНИЕТО В БЪЛГАРИЯ: СЪСТОЯНИЕ И ОБЩИ ТЕНДЕНЦИИ

Д-р Теодора Върбанова, проф. д-р Албена Вуцова, доц. д-р Николай Нетов

СКРИНИНГ НА ЗРЕНИЕТО – ПРОФИЛАКТИКА И ЕЛЕМЕНТ ОТ ПРАКТИКАТА НА СТУДЕНТИ И ОБУЧЕНИЕТО НА УЧЕНИЦИ

Руска Драганова-Христова, д-р Славена Стойкова, доц. д-р Снежана Йорданова

Книжка 5
ПРАВОТО НА ИЗБОР В ЖИВОТА НА ДЕЦАТА В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Проф. д.п.н. Сийка Чавдарова-Костова, гл. ас. д-р Даниела Рачева, ас. Екатерина Томова, доц. д-р Росица Симеонова

SUSTAINABLE PROFESSIONAL DEVELOPMENT THROUGH COACHING: BENEFITS FOR TEACHERS AND LEARNERS

Assoc. Prof. Irina Ivanova, Assoc. Prof. Penka Kozhuharova, Prof. Rumyana Todorova

SELF-ASSESSMENT – A COMPONENT OF THE COMPETENCE-BASED TRAINING IN THE PROFESSION “APPLIED PROGRAMMER”

Assoc. Prof. Ivaylo Staribratov, Muharem Mollov, Rosen Valchev Petar Petrov

Книжка 4
BENCHMARKING FOR DEVELOPMENT OF SPEED AND POWER CHARACTERISTICS

Assist. Prof. Dr. Darinka Ignatova Assoc. Prof. Dr. Alexander Iliev

DIAGNOSIS AS A TOOL FOR MONITORING THE EFFECTIVENESS OF ADDICTION PREVENTION IN ADOLESCENTS

Prof. O.A. Selivanova Assoc. Prof. N.V. Bystrova, Assoc. Prof. I.I. Derecha, Assoc. Prof. T.S. Mamontova, Assoc. Prof. O.V. Panfilova

Книжка 3
ПУБЛИЧНОТО РАЗБИРАНЕ НА НАУКАТА В МРЕЖОВИЯ СВЯТ

Д-р Светломир Здравков, д-р Мартин Й. Иванов, д-р Петя Климентова

ОБРАЗОВАНИЕ ЗА УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ – ПРАКТИКО-ПРИЛОЖНИ АСПЕКТИ

Гл. ас. д-р Златка Ваклева Проф. д-р Тоня Георгиева

Книжка 2
PREPARATION OF PRIMARY SCHOOL TEACHERS FOR COMMUNICATIVE AND RHETORICAL ACTIVITY IN SCHOOL IN THE CONTEXT OF THEIR PRACTICAL TRAINING

Prof. Halyna Bilavych Prof. Nataliia Bakhmat Prof. Tetyana Pantyuk, Prof. Mykola Pantyuk Prof. Borys Savchuk

ПРОЛЕТНА КОНФЕРЕНЦИЯ НА СЪЮЗА НА МАТЕМАТИЦИТЕ В БЪЛГАРИЯ

(Трявна, 5 – 9 април 2022) Гл. ас. д-р Албена Симова

Книжка 1
ДИГИТАЛНАТА ИНТЕРАКЦИЯ ПРЕПОДАВАТЕЛ – СТУДЕНТ В ОНЛАЙН ОБУЧЕНИЕТО В МЕДИЦИНСКИТЕ УНИВЕРСИТЕТИ

Д-р Миглена Търновска, д-р Румяна Стоянова Доц. Боряна Парашкевова, проф. Юлияна Маринова

2021 година
Книжка 6
Книжка 5
ЕДНА РЕКАПИТУЛАЦИЯ НА ИЗСЛЕДВАНИЯ ВЪРХУ ИНТЕРКУЛТУРНИТЕ ОТНОШЕНИЯ. КАКВО СЛЕДВА ОТ ТОВА ЗА ОБРАЗОВАНИЕТО?

Давидков, Ц., 2019. Изследвания върху културите. Културни ориентири на управлението. София: СУ „Св. Климент Охридски“, ISBN 978-954-9399-52-3 Проф. Пламен Макариев

Книжка 4s
RECOGNITION OF FAKE NEWS IN SPORTS

Colonel Assoc. Prof. Petko Dimov

SIGNAL FOR HELP

Ina Vladova, Milena Kuleva

Книжка 4
PREMISES FOR A MULTICULTURAL APPROACH TO EDUCATION

Dr. Anzhelina Koriakina, Assoc. Prof., Prof. Lyudmila Amanbaeva, DSc.

ПОЗИТИВНА ПСИХОЛОГИЯ: ПРОБЛЕМНИ ОБЛАСТИ И ФОРМИРАНЕ НА ЛИЧНОСТТА

Доц. д-р Стоил Мавродиев, Любомира Димитрова

КНИГА ЗА ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРСКОТО ВИСШЕ ИНЖЕНЕРНО ОБРАЗОВАНИЕ

Сгурев, В., Гергов, С., Иванов, Г., 2019. Положителните науки с приложение към индустрията. История на висшето техническо образование в България. София: Изд. на БАН „Проф. Марин Дринов“, Изд. „Захарий Стоянов“. ISBN 978-619-245-004-5, ISBN 978-954-09-1387-2.

Книжка 3
ENTREPRENEURSHIP AND INTERDISCIPLINARY EDUCATION – SEMIOTIC ASPECTS

Prof. Dr. Christo Kaftandjiev Dr. Diana Kotova

THE PRACTICAL IMPORTANCE OF ACCOUNTING EDUCATION FOR FUTURE MANAGERS

Nataliia Radionova, DSc. Dr. Radostina Stoyanova, Assist. Prof.

ЗА ОБРАЗОВАТЕЛНАТА ИНТЕГРАЦИЯ И ЗАЛОЗИТЕ НА НАСТОЯЩЕТО

Нунев, Й., 2020. Мониторинг на процесите на приобщаване и образователна интеграция и модели за десегрегация на ромското образование. Пловдив: Астарта, ISBN 978-954-350-283-7

Книжка 2
Книжка 1
METHODOLOGY OF SAFETY AND QUALITY OF LIFE ON THE BASIS OF NOOSPHERIC EDUCATION SYSTEM FORMATION

Nataliia Bakhmat Nataliia Ridei, Nataliia Tytova, Vladyslava Liubarets, Oksana Katsero

ОБРАЗОВАНИЕ В УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ И ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ „ДЕТЕ – СРЕДА“

Стоянова, М. (2020). Образование в устойчиво развитие и взаимодействие „дете – среда“ София: Авангард принт. ISBN 978-954-337-408-3

2020 година
Книжка 6
HIGHER EDUCATION AS A PUBLIC GOOD

Yulia Nedelcheva, Miroslav Nedelchev

Книжка 5
НАСЪРЧАВАНЕ НА СЪТРУДНИЧЕСТВОТО МЕЖДУ ВИСШИТЕ УЧИЛИЩА И БИЗНЕСА

Добринка Стоянова, Блага Маджурова, Гергана Димитрова, Стефан Райчев

Книжка 4
THE STRATEGY OF HUMAN RIGHTS STUDY IN EDUCATION

Anush Balian Nataliya Seysebayeva Natalia Efremova Liliia Danylchenko

Книжка 3
ПОМОЩНИ СРЕДСТВА И ТЕХНОЛОГИИ В ПРИОБЩАВАЩОТО ОБРАЗОВАНИЕ

Янкова, Ж. (2020). Помощни средства и технологии за деца и ученици със специални образователни потребности в приобщаващото образование.

Книжка 2
МИГРАЦИЯ И МИГРАЦИОННИ ПРОЦЕСИ

Веселина Р. Иванова

SOCIAL STATUS OF DISABLED PEOPLE IN RUSSIA

Elena G. Pankova, Tatiana V. Soloveva, Dinara A. Bistyaykina, Olga M. Lizina

Книжка 1
ETHNIC UPBRINGING AS A PART OF THE ETHNIC CULTURE

Sholpankulova Gulnar Kenesbekovna

ЗА СВЕТЛИНАТА, КОЯТО ИЗЛЪЧВА… В ПАМЕТ НА ПРОФ. Д.П.Н. АСЕМГУЛ МАЛДАЖАНОВА

Нашата редколегия загуби един все- отдаен и неповторим колега и приятел – проф. д.п.н. Асемгул Малдажанова. Пе- дагог по призвание и филолог по мисия! Отиде си от нас нашият приятел, коле- га и член на редколегията на списанието – професор д.п.н. Асемгул Малдажанова – първи заместник-ректор на Евразийския

2019 година
Книжка 6
EMOTIONAL COMPETENCE OF THE SOCIAL TEACHER

Kadisha K. Shalgynbayeva Ulbosin Zh.Tuyakova

Книжка 5
„ОБРАЗОВАТЕЛНИ КИНОХОРИЗОНТИ“ В ПОЛЕТО НА МЕДИА ОБРАЗОВАНИЕТО

(2018). Образователни кинохоризонти. Международен сборник с научни публи- кации по проект „Естетически и образователни проекции на кинодидактиката“. Бургас: Проф. д-р Асен Златаров. Съставител: Маргарита Терзиева. ISBN 978-954-471-496-3

Книжка 4
ВИСШЕТО МОРСКО ОБРАЗОВАНИЕ В КОНКУРЕНТНА СРЕДА

Бакалов, Я. (2019). Висше морско образование. Лидиране в конкурентна среда. Варна: Стено. ISBN 978-619-241-029-2

Книжка 3
УЧИЛИЩЕТО НА БЪДЕЩЕТО

Наталия Витанова

Книжка 2
КНИГА ЗА УСПЕШНИТЕ НАУЧНИ ПУБЛИКАЦИИ

Кожухаров, А. (2018). Успешните научни публикации. Варна: Тера Балканика. ISBN 978-619-90844-1-0

Книжка 1
POST-GRADUATE QUALIFICATION OF TEACHERS IN INTERCULTURAL EDUCATIONAL ENVIRONMENT

Irina Koleva, Veselin Tepavicharov, Violeta Kotseva, Kremena Yordanova

ДЕЦАТА В КОНСТИТУЦИОННИТЕ НОРМИ НА БЪЛГАРИЯ

Румен Василев, Весела Марева

СЪСТОЯНИЕ НА БЪЛГАРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ

Анелия Любенова Любомир Любенов

ИНТЕРКУЛТУРНИЯТ ТРЕНИНГ КАТО ЧАСТ ОТ СТРАТЕГИЯТА ЗА ГЛОБАЛИЗАЦИОННА ИНТЕГРАЦИЯ

Хубенова, М. (2018). Значение на междукултурната комуникация за направления: политически науки, право, икономика и бизнес. София: Издателски комплекс УНСС. ISBN 978-619-232-072-0

ЕДИН НОВ УЧЕБНИК

Дончева, Ю. (2018). Теоретични и методически основи на запознаване с околния свят в детската градина. Русе: Лени Ан

2018 година
Книжка 6
СТРАТЕГИИ НА ОБРАЗОВАТЕЛНАТА И НАУЧНАТА ПОЛИТИКА НАУЧНО СПИСАНИЕ STRATEGIES FOR POLICY IN SCIENCE AND EDUCATION EDUCATIONAL JOURNAL ГОДИНА XXVI / VOLUME 26, 2018 ANNUAL CONTENTS / ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ СТРАНИЦИ / PAGES КНИЖКА 1 / NUMBER 1: 1 – 120 КНИЖКА 2 / NUMBER 2: 121 – 224 КНИЖКА 3 / NUMBER 3: 225 – 336 КНИЖКА 4 / NUMBER 4: 337 – 448 КНИЖКА 5 / NUMBER 5: 449 – 560 КНИЖКА 6 / NUMBER 6: 561 – 664

ДИСКУСИОННО / DISCUSSION 211 – 216: Процедурата за назначаване на ръководител на катедра като причина за вло- шаващото се качество на обучението и микроклимата във висшите учи лища у нас [The Procedure for Appointing a Head of Department as a Reason for the Deteriorating Quality of Education and the Microclimate in the Higher School] / Александър Димит- ров / Alexander Dimitrov

Книжка 5
A NEW AWARD FOR PROFESSOR MAIRA KABAKOVA

The staff of the Editorial board of the journal “Strategies for Policy in Science and Education” warmly and sincerely congratulates their Kazakhstan colleague -

ПРОДЪЛЖАВАЩАТА КВАЛИФИКАЦИЯ НА УЧИТЕЛИТЕ – НОРМАТИВЕН И ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ ОБЗОР

(научно-теоретично обобщение върху проведени обучения на учители)

ЕТНОЦЕНТРИЗМЪТ И ИНЕРЦИИТЕ ОТ МИНАЛОТО – СЕРИОЗНИ ПРОБЛЕМИ В БЪЛГАРСКАТА ОБРАЗОВАТЕЛНА СИСТЕМА

(Eтнопедагогически аспекти на основното и средното образование) Веселин Тепавичаров

Книжка 4
ХРИСТО БОТЕВ И ПОЗНАВАТЕЛНИЯТ КРЪГОЗОР НА СЪВРЕМЕННИТЕ СТУДЕНТИ ЗА ЕВРОПА

Изследователски разказ за един познавателен подвиг и за една познавателна недостатъчност

Книжка 3
BLENDED EDUCATION IN HIGHER SCHOOLS: NEW NETWORKS AND MEDIATORS

Nikolay Tsankov Veska Gyuviyska Milena Levunlieva

ВЗАИМОВРЪЗКАТА МЕЖДУ СПОРТА И ПРАВОТО

Ивайло Прокопов, Елица Стоянова

НАДНАЦИОНАЛНИ И МЕЖДУПРАВИТЕЛСТВЕНИ МЕТОДИ НА ИНТЕГРАЦИЯ В ОБЛАСТТА НА ПРАВОСЪДИЕТО И СИГУРНОСТТА

(Формиране на обща миграционна политика: парадигми и образователни аспекти) Лора Махлелиева-Кларксън

Книжка 2
Книжка 1
ВЪЗПРИЯТИЯ И НАГЛАСИ НА УЧЕНИЦИТЕ ПО ВАЖНИ ОБЩЕСТВЕНИ ВЪПРОСИ

(Данни от Международното изследване на гражданското образование – ICCS 2016)

2017 година
Книжка 6
ЗНАЧИМОСТТА НА УЧЕНЕТО: АНАЛИЗ НА ВРЪЗКИТЕ МЕЖДУ ГЛЕДНИТЕ ТОЧКИ НА УЧЕНИЦИ, РОДИТЕЛИ И УЧИТЕЛИ

Илиана Мирчева, Елена Джамбазова, Снежана Радева, Деян Велковски

ВЪЗПРИЯТИЯ И НАГЛАСИ НА УЧЕНИЦИТЕ ПО ВАЖНИ ОБЩЕСТВЕНИ ВЪПРОСИ

(Данни от Международното изследване на гражданското образование – ICCS 2016)

СТРАТЕГИИ НА ОБРАЗОВАТЕЛНАТА И НАУЧНАТА ПОЛИТИКА НАУЧНО СПИСАНИЕ STRATEGIES FOR POLICY IN SCIENCE AND EDUCATION EDUCATIONAL JOURNAL ГОДИНА XXV / VOLUME 25, 2017 ANNUAL CONTENTS / ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ

СТРАНИЦИ / PAGES КНИЖКА 1 / NUMBER 1: 1 – 112 КНИЖКА 2 / NUMBER 2: 113 – 224 КНИЖКА 3 / NUMBER 3: 225 – 336 КНИЖКА 4 / NUMBER 4: 337 – 448 КНИЖКА 5 / NUMBER 5: 449 – 552 КНИЖКА 6 / NUMBER 6: 553 – 672

Книжка 5
ОРГАНИЗАЦИОННА КУЛТУРА В УЧИЛИЩЕ

Ивайло Старибратов, Лилия Бабакова

Книжка 4
КОУЧИНГ. ОБРАЗОВАТЕЛЕН КОУЧИНГ

Наталия Витанова, Нели Митева

Книжка 3
ТЕХНОХУМАНИЗМЪТ И ДЕЙТЪИЗМЪТ – НОВИТЕ РЕЛИГИИ НА БЪДЕЩЕТО

Harari, Y. N. (2016). Homo Deus. A Brief History of Tomorrow. Harvill Secker. ISBN-10: 1910701874

Книжка 2
Книжка 1
РЕФОРМИТЕ В ОБРАЗОВАНИЕТО – ПЕРСПЕКТИВИ И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

Интервю с Габриела Миткова, началник на Регионалното управление на образованието – Силистра

ЕМПАТИЯ И РЕФЛЕКСИЯ

Нели Кънева, Кристиана Булдеева

2016 година
Книжка 6
СТРАТЕГИИ НА ОБРАЗОВАТЕЛНАТА И НАУЧНАТА ПОЛИТИКА НАУЧНО СПИСАНИЕ STRATEGIES FOR POLICY IN SCIENCE AND EDUCATION EDUCATIONAL JOURNAL ГОДИНА XXIV / VOLUME 24, 2016 ANNUAL CONTENT / ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ

СТРАНИЦИ / PAGES КНИЖКА 1 / NUMBER 1: 1 – 120 КНИЖКА 2 / NUMBER 2: 121 – 232 КНИЖКА 3 / NUMBER 3: 233 – 344 КНИЖКА 4 / NUMBER 4: 345 – 456 КНИЖКА 5 / NUMBER 5: 457 – 568 КНИЖКА 6 / NUMBER 6: 569 – 672

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2014 година
Книжка 6
Книжка 5
КОХЕРЕНТНОСТ НА ПОЛИТИКИ

Албена Вуцова, Лиляна Павлова

Книжка 4
ОБРАЗОВАНИЕТО ПО ПРАВАТА НА ЧОВЕКА ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ДОЦ. ЦЕЦКА КОЛАРОВА

Цецка Коларова. (2013). Образование по правата на човека. София: Авангард Прима. ISBN 978-619-160-234-6

USING THE RESULTS OF A NATIONAL ASSESSMENT OF EDUCATIONAL ACHIEVEMENT

Thomas Kellaghan Vincent Greaney T. Scott Murray Chapter 4 Translating Assessment Findings Into Policy And Action Although the primary purpose of a system of national assessment is to describe students’ learning, its role is not limited to description. To justify the effort and expenditure involved, the information that an assessment provides about the achievements of students, their strengths and weaknesses, and how they are distributed in the population (for example, by gender or location

Книжка 3
Книжка 2
PROFESSIONAL DEVELOPMENT OF UNIVERSITY FACULTY: А SOCIOLOGICAL ANALYSIS

Gulnar Toltaevna Balakayeva Alken Shugaybekovich Tokmagambetov Sapar Imangalievich Ospanov

ЗА ПО-ХУМАНИСТИЧНА ТРАДИЦИОННО- ИНОВАЦИОННА ОБРАЗОВАТЕЛНО-ВЪЗПИТАТЕЛНА СТРАТЕГИЯ У НАС

(КОНЦЕПТУАЛНА РАЗРАБОТКА В ПОМОЩ НА ПОДГОТОВКАТА НА НОВ ЗАКОН ЗА ОБРАЗОВАНИЕТО)

Книжка 1
РЕФЛЕКСИЯТА В ИНТЕГРАТИВНОТО ПОЛЕ НА МЕТОДИКАТА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БИОЛОГИЯ

Иса Хаджиали, Наташа Цанова, Надежда Райчева, Снежана Томова

USING THE RESULTS OF A NATIONAL ASSESSMENT OF EDUCATIONAL ACHIEVEMENT

Thomas Kellaghan Vincent Greaney T. Scott Murray Chapter 1 Factors affecting the use and nonuse of national assessment fi ndings The main objectives of a national assessment, as set out in volume 1 of this series, Assessing National Achievement Levels in Education, are to determine (a) how well students are learning in the education system (with reference to general expectations, aims of the curriculum, and preparation for further learning and for life); (b) whether there is evidence of par

2013 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
QUESTIONNAIRE DEVELOPMENT

ÎÖÅÍßÂÀÍÅÒÎ

РОССИЙСКАЯ СИСТЕМА ОЦЕНКИ КАЧЕСТВА ОБРАЗОВАНИЯ: ГЛАВНЫЕ УРОКИ

В. Болотов / И. Вальдман / Г. Ковалёва / М. Пинская

Книжка 3
MASS MEDIA CULTURE IN KAZAKHSTAN

Aktolkyn Kulsariyeva Yerkin Massanov Indira Alibayeva

РОССИЙСКАЯ СИСТЕМА ОЦЕНКИ КАЧЕСТВА ОБРАЗОВАНИЯ: ГЛАВНЫЕ УРОКИ

В. Болотов / И. Вальдман / Г. Ковалёва / М. Пинская

Книжка 2
ОЦЕНЯВАНЕ НА ГРАЖДАНСКИТЕ КОМПЕТЕНТНОСТИ НА УЧЕНИЦИТЕ: ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА И ВЪЗМОЖНОСТИ

Светла Петрова Център за контрол и оценка на качеството на училищното образование

Книжка 1
Уважаеми читатели,

вет, както и от международния борд за предоставените статии и студии, за да могат да бъдат идентифицирани в полето на образованието пред широката аудитория от педа- гогически специалисти във всички степени на образователната ни система. Благодаря за техния всеотдаен и безвъзмезден труд да създават и популяризират мрежа от научни съобщества по профила на списанието и да насърчават научните изследвания. Благодаря на рецензентите от национално представените висши училища, на- учни институции и

METHODS FOR SETTING CUT SCORES IN CRITERION – REFERENCED ACHIEVEMENT TESTS

ÎÖÅÍßÂÀÍÅÒÎ COMPARATIVE ANALYSIS OF THE QUALITY OF THE SEPARATE METHODS

ПУБЛИКАЦИИ ПРЕЗ 2012 Г.

СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“

2012 година
Книжка 6
DEVELOPMENT OF SCIENCE IN KAZAKHSTAN IN THE PERIOD OF INDEPENDENCE

Aigerim Mynbayeva Maira Kabakova Aliya Massalimova

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
СИСТЕМАТА ЗА РАЗВИТИЕ НА АКАДЕМИЧНИЯ СЪСТАВ НА РУСЕНСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ „АНГЕЛ КЪНЧЕВ“

Христо Белоев, Ангел Смрикаров, Орлин Петров, Анелия Иванова, Галина Иванова

Книжка 2
ПРОУЧВАНЕ НА РОДИТЕЛСКОТО УЧАСТИЕ В УЧИЛИЩНИЯ ЖИВОТ В БЪЛГАРИЯ

* Този материал е изготвен въз основа на резултатите от изследването „Parental Involvement in Life of School Matters“, проведено в България в рамките на проек- та „Advancing Educational Inclusion and Quality in South East Europe“, изпълняван

ВТОРИ ФОРУМ ЗА СТРАТЕГИИ В НАУКАТА

Тошка Борисова В края на 2011 г. в София се проведе второто издание на Форум за страте- гии в науката. Основната тема бе повишаване на международната видимост и разпознаваемост на българската наука. Форумът се организира от „Elsevier“ – водеща компания за разработване и предоставяне на научни, технически и медицински информационни продукти и услуги , с подкрепата на Министер- ството на образованието, младежта и науката. След успеха на първото издание на Форума за стратегии в науката през

Книжка 1
РЕЙТИНГИ, ИНДЕКСИ, ПАРИ

Боян Захариев

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.