https://doi.org/10.53656/str2025-2s-11-dan

2025/2s, стр. 134 - 146

АНАЛИЗ НА СЪЩЕСТВУВАЩА СТАТИСТИЧЕСКИ ДОСТОВЕРНА РАЗЛИКА СЛЕД ПРИЛАГАНЕТО НА КОМПЛЕКСНА ПРОГРАМА ЗА ПРОВЕЖДАНЕ НА СПОРТНО УСЪВЪРШЕНСТВАНЕ ПО ОРИЕНТИРАНЕ ПРИ СТУДЕНТИ ОТ ТЕХНИЧЕСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ – СОФИЯ, ФИЛИАЛ ПЛОВДИВ

Резюме: От декември 2016 до декември 2018 г. проведохме комплексно изследване за анализ на резултатите от въведена усъвършенствана програма за обучение и тренировка по ориентиране. При анализа на резултатите от изследването, освен направените други анализи, е използван сравнителен анализ. За установяване съществуването на статистически достоверни по-добри резултати – статистическа разлика в рамките на една група (при първото и второто изследване), е използван t-критерият на Стюдънт за зависими извадки, т.е. t-test двойки на променливи между входящото и финалното измерване за представените променливи (при t критично = 2,13, при α=0.05 за n=15). Резултатите от проведения анализ ще покажат дали съществува статистически достоверна разлика между показателите на началното и крайното измерване след прилагането на комплексната програма за провеждане на спортно усъвършенстване по ориентиране при студенти от Технически университет – София, Филиал Пловдив, участващи в спортно усъвършенстване по ориентиране.

Ключови думи: ориентиране; тренировъчен процес; сравнителен анализ

Увод

Ориентирането е спорт, който освен физически качества изисква и сериозни технически умения за работа с карта и компас, които предполагат интелектуален капацитет и продължителна и задълбочена подготовка през годините (Sirakov, Belomazheva-Dimitrova 2019).

Практикуването на ориентиране сред учащи води до подобряване на физическата форма и здравето на обучаемите. Това е спорт, който поставя практикуващите го в непосредствена близост до природата, създава положителни емоции и изгражда умения за справяне с различни ситуации, възникващи при придвижване в непозната местност с помощта на карта и компас (Sirakov, Belomazheva-Dimitrova 2021).

Спортът ориентиране дава възможност на тялото и ума да работят заедно, и допринася за развитието на личностните характеристики чрез поддържането на ума активен (Belomazheva-Dimitrova 2020).

Метод за техническа подготовка на начинаещи и напреднали състезатели по ориентиране е запаметяването, което помага за възпроизвеждане на картата в съзнанието, за автоматизиране на избора на вариант, за намаляване на честотата на гледане на картата, опростяване на информацията и съсредоточаване около важните детайли (Belomazheva-Dimitrova, Sirakov 2019).

От декември 2016 – декември 2018 год. проведохме комплексно изследване на тема „Изследване ефективността на усъвършенствана програма за обучение и тренировка по ориентиране при студенти от ТУ – София, Филиал Пловдив“ (Vladimirov 2019).

За установяване съществуването на статистически достоверни по-добри резултати – статистическа разлика в рамките на една група (при първото и второто изследване), е използван t-критерият на Стюдънт за зависими извадки, т.е. t-test двойки на променливи между входящото и финалното измерване за представените променливи (при t критично = 2,13, при α=0.05 за n=15).

Резултатите от проведения анализ ще покажат дали съществува статистически достоверна разлика между показателите на началното и крайното измерване след прилагането на комплексната програма за провеждане на спортно усъвършенстване по ориентиране.

Средната аритметична за ЕГ-1 и КГ-1 за тестове 1, 2 и 3 е дадена на фиг. 1, за тестове 4, 5 и 6 – на фиг. 2. Средната аритметична за ЕГ-2 и КГ-2 за тестове 1, 2 и 3 е дадена на фиг. 3, за тестове 4, 5 и 6 – на фиг. 4.

Резултатите за ЕГ от сравнителния анализ t-критерия на Стюдънт за тестове 1, 2, 3, 4, 5 и 6 са представени в табл. 1, а за КГ – в табл. 2.

Целта на нашето изследване беше да се оптимизира готовността за участие в състезания по ориентиране на студенти чрез усъвършенствана програма за обучение и тренировка. В частност, беше изследвана резервната зона в ориентирането.

Обект на изследването беше техническата и физическата подготовка в ориентирането, като фактори на резервната зона. В педагогическия експеримент бяха включени 30 студенти, водещи спортно усъвършенстване по ориентиране в ТУ – София, Филиал Пловдив – мъже и жени. Студентите са разпределени на случаен принцип в две групи: експериментална група (ЕГ) – 15 студенти, и контролна група (КГ) – 15 студенти.

Задачи

За реализирането на целта е поставена и следната задача (като част от комплекса задачи):

1. Да се установяви статистически достоверна разлика между показателите на началното и крайното измерване след прилагането на комплексната програма за провеждане на спортно усъвършенстване по ориентиране.

Методология на изследването

За постигането на целта е проведено изследване, като са използвани следните методи: проучване на литературни източници, педагогическо наблюдение, спортно-педагогическо тестиране и математико-статистически методи.

Резултати

Тест 1 – „Окомерно определяне на разстояние между две точки от начертан на картата маршрут“, има три показателя.

За показател Т1-1 – средно време за 1 отсечка (секунди), разликата между двете изследвания е 18.97 сек. Тя е статистически достоверна (t = 4.19 по-голямо от критичното) при ά = 0.05; Pt – над 95 %.

За показател Т1-2 – индекс за точност (метри), разликата между двете изследвания е 25.61 м. Тази разлика също е статистически достоверна (t = 2.3 по-голямо от t критичното) при ά = 0.05.

За показател Т1-3 – индекс за ефективност, разликата между двете изследвания е 7.19 м. Тя е статистически достоверна (t = 3.6) при ά = 0.05; Pt – над 95 %.

Резултатите от сравнителния анализ за тест 1 показват, че методиката, по която са се обучавали изследваните лица, е допринесла за подобряване на бързината при окомерното определяне на разстояние от карта – показатели 1, 2 и 3. Статистически достоверна е разликата между първото и второто тестиране за всичките показатели, което означава, че са се подобрили показателите индекс за точност, индекс за ефективност при окомерното определяне на разстояние от карта (Vladimirov 2019).

Тест 2 – „Откриване на различия между две „еднакви“ топографски карти“ има два показателя.

Т2-1 – брой различия – за този показател разликата между двете изследвания е 2.81 сек. Тя е статистически достоверна (t = 6.788 по-голямо от t критичното) при ά = 0.05; Pt – над 95 %.

Т2-2 – процент спрямо общ брой – за този показател разликата между двете изследвания е 5.63 сек. Тя също е статистически достоверна (t = 6.788) при ά = 0.05; Pt – над 95 %.

Статистически достоверна е разликата между първото и второто тестиране и при двата показателя от тест 2 за ЕГ, което, от своя страна, означава, че се е подобрило умението за четене на топографска карта. Този факт отново потвърждава ефективността на използваната усъвършенствана програма за провеждане на спортно усъвършенстване по ориентиране.

Тест 3 – упражнение „Звезда“ има четири показателя.

Т3-1 – сума отклонение (м) – разликата между двете изследвания е 12.88 м. Тази разлика е статистически достоверна (t = 2.67 по-голямо от t критичното) при ά = 0.05.

Т3-2 – грешка разстояние (м) +или- – разликата между двете изследвания е 27.32 м. Тя не е статистически достоверна (t = 1.62 по-малко от t критичното) при ά = 0.128.

Т3-3 – коефициент „Звезда“ откл. (м) – разликата между двете изследвания е 2.18 м. Тя е статистически достоверна (t = 2.67) при ά = 0.05.

Т3-4 – коефициент „Звезда“ +или- (м) – разликата между двете изследвания е 4.63 м. Тя не е статистически достоверна (t = 1.62) при ά = 0.128.

Анализирайки тест 3 „Упражнение „Звезда“, се вижда, че при два от по-казателите разликата между постиженията при двете изследванията е статистически достоверна, а при останалите два не е.

Достоверната разлика при Т3-1 и Т3-3 е свързана с движението по азимут и показва, че отклонението в метри (ляво или дясно) се е подобрило, в смисъл че е намаляло. Това показва подобрените възможности на участниците в ЕГ за точно придвижване по азимут.

Разликата при Т3-2 и Т3-4 не е статистически достоверна. Тя е свързана с точността при измерване на разстояние при придвижване из местността. Това показва, че този показател се нуждае от по-нататъшно усъвършенстване. Също така този факт може да бъде обяснен с разнородния състав на ЕГ, която се състои предимно от начинаещи студенти, което в съчетание с техните базови възможности за определянето и следването на посока (азимутни ъгли) на местността, както и с точно измерване на разстояние дава предпоставки за получаването на тази статистически недостоверна разлики по два от показателите (Vladimirov 2019).

Тест 4 – упражнение „Запаметяване“ има един показател.

Т4-1 – крайно време запаметяване (в сек.) – за този показател разликата между двете изследвания е 348.38 сек. Тя е статистически достоверна (t = 6.33) при ά = 0.00; Pt – над 95 %.

Тест 5 – „Повторно бягане“, също има един показател.

Т5-1 – крайно време повторно бягане (в сек.) – разликата между двете изследвания е 643.53 м. Тя е статистически достоверна (t = 2.32) при ά = 0.05.

Статистически достоверна е разликата между първото и второто тестиране и при двата показателя от тест 4 и тест 5 за ЕГ, което, от своя страна, означава, че се е подобрило умението за ориентиране в местността при придвижване по начертан маршрут на топографската карта. Показател Т5 – 1 дава информация за възможната скорост за придвижване, а също така и за подобряване на резервната зона в ориентирането. Този факт отново потвърждава ефективността на използваната усъвършенствана програма за провеждане на спортно усъвършенстване по ориентиране.

Показател Т4-1-Т5-1 – Тест 4 – Тест 5 – разликата между двете изследвания за този показател е 563.65 сек. Тя не е статистически достоверна (t = 1.26) при ά = 0.227.

Въпреки че двата показателя – Т4-1 и Т5-1, когато се разглеждат самостоятелно имат статистически достоверни разлики, то при разглеждането им като разлика между тях (Т4-1 – Т5-1) имат статистически недостоверна разлика. Това вероятно се дължи на недотам изяснени от нас причини. Освен разнородността на групата, която се състои предимно от начинаещи, може би една от причините е провеждането на теста по различни за двете изследвания маршрути, макар в една и съща местност и на една и съща карта. Друга причина може да бъде драстичното намаляване на разликите между крайното време за запаметяване и крайното време от повторното бягане при второто изследване за по-голяма част от участниците.

Тест 6 – „Бегова подготовка“, има един показател.

Т6-1 – време (в сек.) – за този показател разликата между двете изследвания е 25.75 сек. Тя е статистически достоверна (t = 15.06) при ά = 0.00; Pt – над 95 %.

Статистически достоверната разликата между първото и второто тестиране за тест 6 за ЕГ означава и показва подобрение на беговата (физическа) подготовка на участниците в експеримента. Това отново по-твърждава ефективността на използваната усъвършенствана програма за провеждане на спортното усъвършенстване по ориентиране (Vladimirov 2019).

Резултатите за КГ от сравнителния анализ „Т“ критерии на Стюдънт за тестове 1, 2, 3, 4, 5 и 6 са представени в табл. 2.

Тест 1 – „Окомерно определяне на разстояние между две точки от начертан на картата маршрут“ има три показателя.

За показател Т1-1 – средно време за 1 отсечка (секунди), разликата между двете изследвания е 9.84 сек. Тя не е статистически достоверна (t = 1.93) при ά = 0.74; Pt – над 95 %.

За показател Т1-2 – индекс за точност (метри), разликата между двете изследвания е 2.68 м. Тя не е статистически достоверна (t = 1.89) при ά = 0.079.

За показател Т1-3 – индекс за ефективност, разликата между двете изследвания е 3.55 м. Тя не е статистически достоверна (t = 1.84) при ά = 0.088; Pt – над 95 %.

Въпреки че има подобрение в стойностите на показателите за тест 1 за КГ и че е подобрена бързината при окомерното определяне на разстояние от карта – показатели 1, 2 и 3, наблюдаваме статистически недостоверна разлика и при трите показателя. Това може да бъде обяснено освен с разнородния състав на КГ и с факта, че тази група е обучавана по стандартната методика, която е използвана до този момент за провеждане на спортно усъвършенстване по ориентиране.

Тест 2 – „Откриване на различия между две „еднакви“ топографски карти“ има два показателя.

Т2-1 – брой различия – за този показател разликата между двете изследвания е 3.36 сек. Тя не е статистически достоверна (t = - 0.462) при ά = 0.651; Pt – над 95 %.

Т2-2 – процент спрямо общ брой – за този показател разликата между двете изследвания е 6.71 сек. Тя не е статистически достоверна (t = - 0.462) при ά = 0.651; Pt – над 95 %.

Тест 3 – упражнение „Звезда“, има четири показателя.

Т3-1 – сума отклонение (м) – разликата между двете изследвания е 22.48 м. Тя не е статистически достоверна (t = 0.528) при ά = 0.606.

Т3-2 – грешка разстояние (м) +или- – разликата между двете изследвания е 17.07 м. Тя не е статистически достоверна (t = 0.287) при ά = 0.778.

Т3-3 – коефициент „Звезда“ откл. (м) – разликата между двете изследвания е 3.81 м. Тя не е статистически достоверна (t = 0.528) при ά = 0.606.

Т3-4 – коефициент „Звезда“ +или- (м) – за този показател разликата между двете изследвания е 2.89 сек. Тя не е статистически достоверна (t = 0.287) при ά = 0.779; Pt – над 95 %.

Анализирайки тест 2 – „Откриване на различия между две „еднакви“ топографски карти“, и тест 3 „Упражнение „Звезда“, се вижда, че при всички показатели на двата теста разликата в изследванията не е статистически достоверна, въпреки подобрението на възможностите на изследваните лица да определят и следват на посока (азимутни ъгли) на местността, съчетано с точно измерване на разстояние, както и подобрението на техните умения за четене на топографска карта

Това може да бъде обяснено с разнородния състав на КГ, която се състои предимно от начинаещи студенти, а също така и че тази група е обучавана по стандартната методика, която е използвана до този момент за провеждане на спортното усъвършенстване по по ориентиране.

Тест 4 – упражнение „Запаметяване“, има един показател.

Т4-1 – крайно време запаметяване (в сек.) – разликата между двете изследвания е 269.54 м. Тя е статистически достоверна (t = 4.65) при ά = 0.000.

Тест 5 – „Повторно бягане“, също има един показател.

Т5-1 – крайно време повторно бягане (в сек.) – разликата между двете изследвания за този показател е 105.86 сек. Тя е статистически достоверна (t = 5.8) при ά = 0.000.

Показателите на тест 4 и тест 5 имат статистически достоверна разлика. Това, в крайна сметка, потвърждава съществуването на резервна зона в ориентирането, независимо по каква програма и по каква методика се извършва учебно-тренировъчният процес. Вярно е, че резервната зона при КГ е по-голяма, но това се обуславя от възможностите на участниците, които са обучавани по стандартната методика за провеждане на спортното усъвършенстване по ориентиране.

Показател Т4-1-Т5-1 – Тест 4 – Тест 5 – разликата между двете изследвания за този показател е 234.89 сек. Тя не е статистически достоверна (t = 2.73) при ά = 0.016.

Това вероятно се дължи освен на разнородността на групата, която се състои предимно от начинаещи, и на факта, че обучението е извършено по стандартната методика за провеждане на спортното усъвършенстване по ориентиране.

Тест 6 – „Бегова подготовка“ има един показател.

Т6-1 – време (в сек.) – за този показател разликата между двете изследвания е 13.92 сек. Тя е статистически достоверна (t = 8.79) при ά = 0.00; Pt – над 95 %.

Статистически достоверната разликата между първото и второто тестиране за тест 6 за ЕГ означава и показва подобрение на беговата (физическата) подготовка на участниците в експеримента въпреки използването на стандартната методика за провеждане на спортното усъвършенстване по ориентиране (Vladimirov 2019).

Изводи и препоръки

1. Резултатите от сравнителния анализ за тест 1 показват, че методиката, по която са се обучавали изследваните лица, е допринесла за подобряване на бързината при окомерното определяне на разстояние от карта – показатели 1, 2 и 3. Статистически достоверна е разликата между първото и второто тестиране за всичките показатели, което означава, че са се подобрили показателите индекс за точност, индекс за ефективност при окомерното определяне на разстояние от карта.

2. Статистически достоверна е разликата между първото и второто тестиране и при двата показателя от тест 2 за ЕГ, което, от своя страна, означава, че се е подобрило умението за четене на топографска карта. Този факт отново потвърждава ефективността на използваната усъвършенствана програма за провеждане на спортно усъвършенстване по ориентиране.

3. Анализирайки тест 3 – „Упражнение „Звезда“, се вижда, че при два от показателите разликата между постиженията при двете изследванията е статистически достоверна, а при останалите два не е. Достоверната разлика при Т3-1 и Т3-3 е свързана с движението по азимут и показва, че отклонението в метри (ляво или дясно) се е подобрило, в смисъл че е намаляло. Това показва подобрените възможности на участниците в ЕГ за точно придвижване по азимут.

4. Статистически достоверна е разликата между първото и второто тестиране и при двата показателя от тест 4 и тест 5 за ЕГ, което, от своя страна, означава, че се е подобрило умението за ориентиране в местността при придвижване по начертан маршрут на топографската карта. Показател Т5-1 дава информация за възможната скорост за придвижване, а също така и за подобряване на резервната зона в ориентирането. Този факт отново потвърждава ефективността на използваната усъвършенствана програма за провеждане на спортно усъвършенстване по ориентиране.

5. Статистически достоверната разликата между първото и второто тестиране за тест 6 за ЕГ означава и показва подобрение на беговата (физическата) подготовка на участниците в експеримента. Това отново потвърждава ефективността на използваната усъвършенствана програма за провеждане на спортно усъвършенстване по ориентиране.

Убедително се доказва работната хипотеза на комплексното изследване – предполагаме, че усъвършенстваната програма за технико-тактическа и физическа подготовка ще позволи намаляване на резервната зона и подобряване на резултатите от състезателната дейност в ориентирането (Vladimirov 2019).

ЛИТЕРАТУРА

ВЛАДИМИРОВ, В., 2008. Реамбулацията на топографски карти за ориентиране като метод за усъвършенстване на техническите умения при висококвалифицирани състезатели по ориентиране. Дисертация. София, с. 49.

ВЛАДИМИРОВ, Д., 2019. Изследване ефективността на усъвършенствана програма за обучение и тренировка по ориентиране при студенти от ТУ – София, филиал Пловдив. Дисертация. София, с. 47 – 48, 126 – 135.

БРОГЛИ, Я. 1983. Статистически методи в спорта . София: МиФ, с. 10 – 45.

БЕЛОМЪЖЕВА-ДИМИТРОВА, С., 2020. Влияние на методика за начално обучение по ориентиране върху някои психически качества при ученици. Съвременни тенденции на физическото възпитание и спорта. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, с. 157 – 166.

БЕЛОМЪЖЕВА-ДИМИТРОВА, С.; СИРАКОВ, И., 2019. Запаметяването като метод за подготовка в ориентирането – за или против: проучване на мнението на състезатели от световния елит. Сборник с доклади от научна конференция „Туризъм и спорт“, с. 5 – 11. София: НСА ПРЕС.

СИРАКОВ, И.; БЕЛОМЪЖЕВА-ДИМИТРОВА, С., 2019. Относно ролята и мястото на техническите тренировки и техния анализ в годишния тренировъчен цикъл на състезатели по ориентиране: проучване на мнението на треньори и ръководители на отбори. Сборник с доклади от международна научна конференция „Педагогическото образование – традиции и съвременност“, с. 525 – 532. Велико Търново: Ай анд Би.

SIRAKOV, I., BELOMAZHEVA-DIMITROVA, S., 2021. Effect of the training program on mental qualities in elite orienteers. Journal of Physical Education and Sport, vol. 21, no. 3, Art 190, pp. 1498 – 1504.

REFERENCES

VLADIMIROV, V., 2008. Reambulatsiyata na topografski karti za orientirane kato metod za usavarshenstvane na tehnicheskite umenia pri visokokvalifitsirani sastezateli po orientirane. Disertatsia. Sofia, p. 49.

VLADIMIROV, D., 2019. Izsledvane efektivnostta na usavarshenstvana programa za obuchenie i trenirovka po orientirane pri studenti ot TU – Sofia, filial Plovdiv. Disertatsia. Sofia, pp. 47 – 48, 126 – 135.

BROGLI, Ya. 1983. Statisticheski metodi v sporta . Sofia: MiF. pp. 10 – 45.

BELOMAZHEVA-DIMITROVA, S., 2020. Vliyanie na metodika za nachalno obuchenie po orientirane varhu nyakoi psihicheski kachestva pri uchenitsi. Savremenni tendentsii na fizicheskoto vazpitanie i sporta. Sofia: Universitetsko izdatelstvo “Sv. Kliment Ohridski”, pp. 157 – 166.

BELOMAZHEVA-DIMITROVA, S.; SIRAKOV, I., 2019. Zapametyavaneto kato metod za podgotovka v orientiraneto - za ili protiv: prouchvane na mnenieto na sastezateli ot svetovnia elit. Sbornik s dokladi ot nauchna konferentsia “Turizam i sport”, pp. 5 – 11. Sofia: NSA PRES.

SIRAKOV, I.; BELOMAZhEVA-DIMITROVA, S., 2019. Otnosno rolyata i myastoto na tehnicheskite trenirovki i tehnia analiz v godishnia trenirovachen tsikal na sastezateli po orientirane: prouchvane na mnenieto na trenyori i rakovoditeli na otbori. Sbornik s dokladi ot Mezhdunarodna nauchna konferentsia “Pedagogicheskoto obrazovanie – traditsii i savremennost”, pp. 525 – 532. Veliko Tarnovo: Ay and Bi.