Стратегии на образователната и научната политика
Вход / Регистрация

2017/6, стр. 559 - 573

ЗНАЧИМОСТТА НА УЧЕНЕТО: АНАЛИЗ НА ВРЪЗКИТЕ МЕЖДУ ГЛЕДНИТЕ ТОЧКИ НА УЧЕНИЦИ, РОДИТЕЛИ И УЧИТЕЛИ

Илиана Мирчева
E-mail: iliana.mirtschewa@gmail.com
Faculty of Preschool and Primary School Education
University of Sofia
69a Shipchenski prohod Str.
1574 Sofia Bulgaria
Елена Джамбазова
E-mail: edjambazova@gmail.com
Faculty of Preschool and Primary School Education
University of Sofia
69a Shipchenski prohod Str.
1574 Sofia Bulgaria
Снежана Радева
E-mail: sradeva@unicef.org
Early Childhood Development
Consultant for UNICEF Bulgaria
87 Knyaz A. Dondukov Blvd. fl.2
Sofia 1504 Bulgaria
Деян Велковски
E-mail: hommm5@abv.bg
Consultant in Improving Educational Outcomes
for Children at Risk for UNICEF Bulgaria
87 Knyaz A. Donducov Blvd. fl.2
Sofia 1504 Bulgaria

Резюме: През 2017 г. в България е реализирано пилотно изследване по темата „Значимостта на ученето: анализ на връзките между гледните точки на ученици, родители и учители“. То си поставя за цел да отчете кои фактори оказват влияние върху детското учене в териториален регион със специфичен профил на населението. Проследено е влиянието на наследствени предиктори за степента на образованието и са изведени конкретни препоръки на база на изведените резултати.

Ключови думи: study; students; parents; teachers; key factors

Обосновка

При изследването на подбраната проблематика в България е необходимо да се отчетат няколко ключови фактора, свързани с българския образователен контекст.

– В България от 1 август 2016 г. се прилага нов Закон за предучилищното и училищното образование, който регламентира нови образователни стандарти, прилагащи холистични подходи, отчитайки спецификите на децата от най-ранна възраст.

– Един от новите за България стандарти е този за приобщаващо образование, който въвежда нова философия на педагогическо взаимодействие, следваща европейските образователни практики, гарантиращи достъпа до образование на всяко дете.

Паралелно с въвеждането на новата нормативна регулация в България протичат редица процеси, които следва да бъдат отчетени при анализа на поставената тема.

– Наличието на много засилен процес на урбанизация и емиграция е предизвикателство за училищата в малките населени места, което рефлектира върху качеството на образованието, тъй като финансирането за тези училища често е недостатъчно вследствие от финансовия механизъм за разпределяне на средства.

– Друг основен фактор е липсата на нови попълнения от педагогически специалисти в България. Над 80% от учителите са над 50-годишна възраст1).

– Според Националния статистически институт всяка година 3% от децата отпадат от училище, или това са около 40 000 деца. В някои райони (например Сливен) този процент е значително по-висок – 3.46% са децата, които отпадат след IV клас от училищната система. Според доклад на УНИЦЕФ България (Изгубеното бъдеще, 2013)2) най-уязвимите групи деца са част от етнически малцинствени групи (в България най-големите малцинствени групи са турската общност и ромската общност), част от семейства, които често се местят, от семейства с нисък социално-икономически статус, деца, неживеещи с родителите си, или деца на разведени родители.

– Налице е висок процент на ранно отпадане от училищната система, като най-рисковите групи за това са ученици от семейства с нисък социално-икономически статус и семейства, живеещи в селата.

– Национално представително изследване, инициирано от УНИЦЕФ България (Оценка на състоянието и анализ на профила на подрастващите и младежите, които не работят, не учат и не се обучават)3), посочва, че много висок процент от младите хора (16 – 25 години), нито работят, нито се обучават.

– Фактор, който оказва допълнителна тежест, са някои нагласи на част от обществото (особено неприемането на една етническа група от друга).

Дизайн на изследването

При отчитането на тези специфики изследването е проведено в област Сливен. Това е един от регионите в България, в който са силно изразени всички гореспоменати рискови фактори (фиг. 1) – училища с малък брой ученици, с много висок процент на ранно отпадане на ученици от училищната система, с висок процент семейства с нисък социално-икономически статус, както и с много висок процент ромско компактно население.

Фигура 1. Регион Сливен

В изследването вземат участие 50 семейства (50 ученици и техните майки) и 15 учители.

Подборът на участниците е извършен чрез предварителен избор, според който участниците са разпределени в 5 групи съобразно нивото на образование на майката.

Схема 1. Групи респонденти

Учениците са от четвърти или пети клас, като са балансирани по пол. От голямо значение е да бъдат подбрани ученици, част от които са завършили четвърти клас, и други, които са завършили пети клас, тъй като това е най-рисковият период за отпадане от училище (по данни на НСИ за 2015).

На територията на град Сливен живее много голяма група компактно ромско население. Част от майките в изследването споделят, че са от ромски произход – 26 майки (10 майки без образование, 9 – с начално образование, и 7 – с основно образование).Учителите, обхванати в проучването, преподават на участвалите в изследването ученици. Всички те са с над 20-годишен професионален опит.

Използвано е интервюто като метод на изследване. Проучването се реализира с помощта на трима интервюиращи, които са обучени да следват една и съща процедура – посещение на място в дома, провеждане на индивидуално интервю с майката, след което провеждане на индивидуално интервю с ученика. Индивидуално са интервюирани и учителите.

Майките, учениците и учителите се интервюират чрез анкетни карти (виж приложението) с отворени въпроси, като въпросниците са свързани помежду си, за да се открие връзката между различните фактори на влияние върху детското учене.

Поставени са следните изследователски въпроси:

– Налице ли е мотивация за учене у изследваната група ученици?

– Кои са факторите, които въздействат върху мотивацията за учене?

– До каква степен родителите оказват влияние върху мечтите на учениците за бъдещето?

– Какви са причините за отпадането на учениците от училище?

– Кое би направило ученето значимо за учениците?

– Кое би направило ученето по-интересно за обучаваните?

Анализ на резултатите

Групите участници са разделени според нивото на образование на майката, тъй като това е ключов предиктор за постиженията на следващото поколение. За да проследим предисторията на респондентите, в анкетата с майките задаваме въпроса за степента на образование на техните майките. Резултатите са обобщени във фигура 2.

Фигура 2. Зависимост между нивото на образование на две поколения

По-тъмната линия представя разпределението на предходното поколение – майките на участвалите в изследването майки респонденти. По-светлата линия представя степента на образование на майките респонденти. От графиката е видимо, че има силна положителна значима корелация между степента на образование на майката и образователните постижения на следващото поколение. Констатира се, че по-скоро са редки изключения случаите, в които образованието на майката и детето се различават значимо, което извежда необходимостта от въвеждане на ефективни мерки за подкрепа на учениците, чиито майки имат ниска степен на образование.

Изненадващи са резултатите от анкетата с учителите (фиг. 3). За да бъдат проследени нагласите и мотивацията на учителите, е използван въпросът „Образованието значимо ли е за Вашите ученици?“. Изненадва фактът, че 53% от анкетираните споделят, че според тях децата не виждат образованието като важно, което се различава от твърденията на учениците. 20% са на противоположното мнение, като споделят, че според тях децата намират образованието за значимо. 27% от учителите споделят, че не може да се даде точен отговор на въпроса, като заявяват, че има множество фактори, които влияят на преценката им. Интересно би било да се проследи проявата на ефекта „сбъдващото се пророчество“ като следствие от изведената тенденция, според която половината от учителите са предубедени в отношението си към децата, на които преподават, като смятат, че за тях образованието не е от значение.

Фигура 3. Въпрос към учителя: „Важно ли е образованието за Вашите ученици?“

Представените от учителя впечатления са сравнени с отговорите на учениците, свързани с фактора мотивация. Мотивацията на ученика не зависи само от подкрепата, която неговите родители му предоставят, но и от други фактори, свързани с училището, като „оценки“, „похвали“ и „специфични интереси“, взаимоотношения с връстници, взаимоотношения с учители и други.

На въпроса „Защо ученето е важно?“ дадените от учениците отговори са разделени в две основни групи: външни фактори и вътрешни фактори за мотивация. От общо 50 ученици 45 от тях споделиха своята мотивация, която е обобщена във фигури 4 и 5 и условно е разделена на вътрешни и външни фактори.

Фигура 4. Вътрешни фактори, свързани с мотивацията

Мотивацията на 60% от учениците (30) попада в категорията „вътрешна мотивация“, като тя е разделена на 5 части (фиг. 4). 27% от респондентите споделят, че ученето е това, което ги мотивира. 17% посочват, че учат, за да са по-умни, 17% – за да не изостават от другите. 17% от учениците посочват, че ученето е важно, за да са грамотни, и 23% учат, защото обичат ученето.

Резултатите показват, че интервюираните ученици демонстрират налична мотивация, макар тя да не е доловена от техните учители. От една страна, тя е свързана с презентирането на собствените способности пред другите, което посочва стремежа за повишаване на личния авторитет пред останалите участници в учебния процес („за да не изостават от другите“, „за да са по-умни“, „за да са грамотни“). Това насочва вниманието на изследователя към влиянието на социалния фактор, и особено на социалния контрол на връстниците (около 51%). Тук може да се отчете и значението на учителя като фактор на влияние.

Останалата част от участниците в интервюто посочват, че са мотивирани да учат, без да определят конкретна причина за това, т.е. не могат да посочат конкретни аргументи.

Общо 32% от учениците попадат в категорията „външна мотивация“, като 31% от тях учат, за да си намерят работа в бъдеще, 25% – за да получат шофьорска книжка, 19% – защото техните родители ги карат, и 25% – заради дипломата (фиг. 5).

Резултатите демонстрират прякото влияние на семейната среда върху мотивацията за учене. Учениците са мотивирани заради желанието на родителите или поради причини, изтъкнати от възрастните.

Редица изследвания показват, че ролята на вътрешната мотивация е много по-устойчив във времето фактор спрямо външната. Това показва, че предимство, като фактор на влияние, може да получи мнението на партньорите в учебния процес – ученици и учители. Макар че не бива да се пренебрегва влиянието на семейната среда.

Фигура 5. Външни фактори, свързани с мотивацията

Един от въпросите, задаван на всички респонденти, е „Какъв искахте да станете?“. 73% от учителите споделят, че детската им мечта съответства на настоящата им работа, 20% от тях не си спомнят, а 7% са искали да се развиват в медицината, което показва, че голяма част от тях са достигнали до мечтаната позиция от детството (фиг. 6).

Фигура 6. Въпрос към учителя „Какъв мечтаеше да станеш, като дете?“

За да се установи влиянието на родителите върху мечтите на учениците за бъдещето, са сравнени отговорите на майките и на техните деца (фиг. 7 и 8). От фигури 7 и 8 личи, че предпочитанията на учениците респонденти са близки до тези на техните родители, особено що се отнася до най-предпочитаните професии. Това отново подчертава значимостта на фактора семейство за оформянето на детските предпочитания и представи за бъдещето.

Фигура 7. Мечтани от родителите професии

Фигура 8. Мечтани за учениците професии

Според анализа на резултатите професионалната заетост на родителите е в силна отрицателна корелация спрямо завършената степен на образование (фиг. 9).

Всички 10 майки без образование не работят за разлика от всички майки с висше образование, които работят.

Това показва липсата на възможности за реализация при липса на образование в българския контекст и посочва значимостта на образованието за социалната реализация на младите хора.

Фигура 9. Зависимост между образованието и професионалната ангажираност

Потърсени са и причините за отпадането на учениците от училище. В изследването е установено, че четири от 50-те изследвани деца вече не посещават училище. Те са момичета и са напуснали поради следните причини: една от тях се е „омъжила“, една от тях е спряна от родителите си от училище. За съжаление, една от тях е на мнение, че посещението на училище е „загуба на време“, което посочва липсата на мотивация за учене.

При поставянето на същия въпрос на майките на учениците установяваме, че от 30-те майки, които са прекъснали средното си образование, 9 са били принудени от своите родители, а други 13 са се омъжили. От резултатите по този въпрос ясно се виждат две основни причини за отпадане от училище: непълнолетен брак и желание на родителите. Впечатление прави, че в случая важен фактор са семейните традиции. Голямо значение оказват и практиките в традициите на ромската етническа група. Макар и да има известна промяна по отношение на ранните бракове, все още в компактните изолирани групи подобни практики не са изключения.

При количествения анализ на резултатите на учениците установихме, че от изследваните групи спрямо образователната степен на майката (фиг. 10):

– най-високи нива на изпитна тревожност показват учениците, чиито майки са със средно образование (2.01), следвани от тези с основно и висше, при минимум 1 и максимум 3;

– най-високи са нивата на депресия при същите групи ученици;

– най-често социално желателни отговори дават децата, чиито майки са с начално или без образование (тези резултати обаче са в рамките на нормата).

Фигура 10. Допълнителни фактори, оказващи влияние

Изведени са категории относно въпроса „Кое би направило ученето значимо за теб (за децата) или за децата (за възрастните респонденти)?“.

Голяма част от отговорите попадат в едни и същи категории за децата и родителите. Анализът на мненията на родителите, учителите и децата първоначално е проведен отделно, а след това е направена съпоставка. Получените категории между родителите и децата са изведени на таблиците, като първа е тази на децата (фиг. 11), последвана от тази на родителите (фиг. 12).

ДЕЦАБез образ.НачалноОсновноСредноВисшеОбщоНови знания1, 1, 1, 11, 1, 11, 1,1, 11, 1,1, 11, 1, 1,1, 120Получаване на диплома1, 11, 1, 11, 118Повече подготовказа живота(практически знания)111, 115По-добри учители1111, 15
Реализиранетов желана професия1, 1, 1115Не знам1, 11, 14Нищо111, 14По-лек учебен материал1113Повече времес приятели112

Фигура 11. Мнение на децата

РОДИТЕЛИБез образ.НачалноОсновноСредноВисшеОбщоНови знания1,11,1,11,1,1,1110Получаване на диплома1,1,1,115Практическиориентирани занятия11,1,11,1,11,1,19По-добри учители11,1,14Реализиранев желана професия1,11115Не знам1113Да учат повече1,1,1,1,1,11,19Ред и дисциплина1,111,116Забавно и с игри1,1,1,1,4

Фигура 12. Мнение на родителите

И децата, и родителите смятат, че получаването на нови знания ще направи ученето по-значимо. Получаването на диплома и придобиването на практически знания и реализирането в желана професия са други водещи споделени мотиви, свързани със значимостта на ученето. Тези резултати отново подчертават влиянието на семейството върху мотивацията за учене.

Интересни са и заключенията на респондентите относно учебния процес. Както родителите, така и децата смятат, че учителите трябва да бъдат „по-добри“. Децата искат да учат „по-малко“ и учебният материал да е „по-лек“. Мненията на родителите са противоречиви. Част от тях смятат, че учебният материал е твърде труден и следва да се опрости, а друга част смятат, че децата им трябва да учат повече неща и да се изисква повече от учениците. Това показва, че съществуват различни критерии, въз основа на които се оценяват учебните изисквания и учебният процес. И това е закономерно, тъй като отделните ученици имат различни способности и образователни потребности, срещат различни трудности.

От друга страна, тези отговори насочват вниманието към все по-нарастващата необходимост за постигането на диференциация в обучението (Mircheva, 2013) и адаптирането му към учебните биографии и потребности на отделните ученици. Това е в пълен синхрон и с международната тенденция, а и с националния стандарт за утвърждаване на идеите на приобщаващото образование. Необходимо е адаптиране на наличните ресурси в полза на конкретното дете и набавянето на външни ресурси с цел ефективното инвестиране в личностното развитие на учениците, създаващо възможности за разгръщане на пълния потенциал в условията на общество, отчитащо ценностите на разнообразието.

На въпроса „Кое би направило ученето по-интересно?“ мненията на родителите и учениците са изведени и попадат в различни категории, отразени във фигури 13 и 14.

ДЕЦАБез образ.НачалноОсновноСредноВисшеОбщоАко материалъте по-лесен11,11,1,1,1,1,1,11110Ако учителят водипо-интересно11,1,11,1,1,1,1,110По-добро отношениеот учителите11, 11, 1, 1,1, 18Повече часове скомпютри/таблети1, 1, 1, 1,1, 1111110Повече извънкласнидейности1,11,11,1,1, 18Повече часовепо музика1, 1114

Фигура 13. Мнение на децата за интересното обучение

Според децата по-интересно ще е, ако материалът е „по-лесен“, ако учителят води обучението „по-интересно“. Същото мнение споделят и родителите. Отношението на учителя спрямо децата също е изведено и в двете групи като значим фактор за интереса на децата. Децата искат повече часове с компютри, повече екскурзии и родителите ги подкрепят в тези желания.

РОДИТЕЛИБез образ.НачалноОсновноСредноВисшеОбщоПо-разнообразени достъпен учебенматериал1,1,1,11,1,11,11,11,1,1,1,116Да се обръщавнимание на децата1,1,111,16Госпожатада обяснявапо-внимателно1,11,11,11,18
Не мога да отговоря112Повече извънкласнидейности111,115Практическиориентирани занятия1,11,115По-интересенучебен материал1,1,13Повече спорт11,114Учителитеда са мили1,11,14Преподаванечрез игри112

Фигура 14. Мнение на родителите за интересното обучение

Резултатите показват, че респондентите имат своите очаквания към училището, т.е. то не е маловажно за тях.

Това се потвърждава и от интересния факт, че част от децата споделят, че искат да станат учители, като едно от децата, заявява, че ще стане учител, за да се различава от своите учители и да преподава различно и привлекателно за децата. Това показва желанието на учениците да учат, но и стремежа им за промяна в преподаването и за обвързването на обучението с детския жизнен свят и интереси.

Изводи

Резултатите от изследването показват:

– значимостта на образованието за респондентите (ученици и родители) и тяхното желание за оптимизиране на образователния процес;

– значението на социалния контрол на връстниците и на учителя за детското учене;

– прякото влияние на семейната среда върху мотивацията за учене и за оформянето на детските предпочитания и нагласи за бъдещето;

– че семейните традиции оказват сериозно влияние върху процеса на отпадане на учениците, и особено на момичетата от училище;

– недостатъчната комуникация и разбиране между трите групи изследвани лица – ученици, учители и родители.

Препоръки

– Въвеждане на ефективни мерки за подкрепа на учениците, чиито майки имат ниска степен на образование.

– Включване на родителите в образователния процес за подпомагане преодоляването на наследствената предопределеност на участието на учениците в учебния процес и на традициите, свързани с ранното отпадане от училище.

– Въвеждане на политики и услуги за регулиране на социалните фактори, влияещи върху образователните постижения на децата.

– Предвиждане на мерки за фасилитиране на процеса на комуникация между учители и родители.

В заключение

– Пилотното изследване извежда основни социални рискови фактори, влияещи върху значимостта на ученето.

– Последващото задълбочено проучване следва да се концентрира по-детайлно върху образователните процеси и образователните решения, както и върху образователните постижения на децата, които рефлектират върху значимостта на ученето.

– За задълбочен анализ на част от информацията се изисква лонгитюдинално проследяване на групата на учениците.

Acknowledgement. Изследването е финансирано от Фонд „Научни изследвания“ на Софийския университет „Св. Кл. Охридски“ по проект „Фактори, които влияят на детското учене“.

NOTES/БЕЛЕЖКИ

1. Данни от НСИ – Педагогически персонал в детските градини по възраст, по данни от 2016/2017 учебна година.

2. Изгубено бъдеще? Изследване на феномените на необхващане в училище, УНИЦЕФ, София, 2013 г.

3. Оценка на състоянието и анализ на профила на подрастващите и млдежите, които не работят, не учат и не се обучават, NEETS, София 2015 .

REFERENCES/ЛИТЕРАТУРА

Kalchev, P. (2012). Mnogomerna skala za trevozhnost v yunosheska vazrast. Sofia: Iztok-Zapad [Калчев, П. (2012). Многомерна скàла за тревожност в юношеска възраст. София: Изток-Запад].

Mircheva, I. (2013). Otvoreno obuchenie. Diferentsiatsia v obuchenieto v nachalnoto uchilishte. Sofia: V. Slovena – ZhG [Мирчева, И. (2013): Отворено обучение. Диференциация в обучението в началното училище. София: В. Словена – ЖГ].

Booth A. & Dunn J. (1996). Family – School Links. How do they affect educational outcomes? Lawrence Erlbaum Associates INC, Pennsylvania State University.

Goddard R., Moran M. & Hoy W. (2001). A Multilevel Examination of the Distribution and Effects of Teachers Trust in Students and Parents in Urban Elementary School. The Elementary School Journal, Vol. 102, Number 1.

Hill N. & Taylor L. (2004). Parental School Involvement and Children’s Academic Achievement, Vol. 13, Issue 4, pp. 161 – 164.

Banks J. & Banks C. (2010). Multicultural Education: Issues and Perspectives. John and Wiley & Son.

2025 година
Книжка 6
UNLOCKING THE POTENTIAL OF ESG AND AI IN HIGHER EDUCATION FINANCE: INSIGHTS FROM A STUDY ACROSS FIVE EUROPEAN COUNTRIES

Tina Vukasović, Rok Strašek, Liliya Terzieva;, Elenita Velikova, Justyna Tomala, Maria Urbaniec, Jarosław Pawlik, Michael Murg, Anita Maček

THE ROLE OF HIGHER EDUCATION FOR THE PROFESSIONAL REALIZATION OF STUDENTS – PROBLEMS AND PROSPECTS

Anny Atanasova, Viktoriya Kalaydzhieva, Radostina Yuleva-Chuchulayna, Kalina Durova-Angelova

Книжка 5
Книжка 4
ТРАНСФОРМАЦИИ НА ПАЗАРА НА ТРУДА И НУЖДАТА ОТ ОБРАЗОВАТЕЛНИ РЕФОРМИ

Ваня Иванова, Андрей Василев, Калоян Ганев, Ралица Симеонова-Ганева

Книжка 3
FORMING ENTREPRENEURIAL CULTURE THROUGH EDUCATION

Milena Filipova, Adriana Atanasova

Книжка 2s
THE STATE OF INCLUSION IN ADAPTED BASKETBALL

Stefka Djobova, Ivelina Kirilova

Книжка 2
MODEL OF PROFESSIONALLY DIRECTED TRAINING OF FUTURE ENGINEER-TEACHERS

Ivan Beloev, Valentina Vasileva, Іnna Savytska, Oksana Bulgakova, Lesia Zbaravska, Olha Chaikovska

DETERMINANTS AFFECTING ACADEMIC STAFF SATISFACTION WITH ONLINE LEARNING IN HIGHER MEDICAL EDUCATION

Miglena Tarnovska, ;, Rumyana Stoyanova, ;, Angelina Kirkova-Bogdanova;, Rositsa Dimova

Книжка 1s
AN INNOVATIVE MODEL FOR DEVELOPING DIGITAL COMPETENCES OF SOCIAL WORKERS

Lyudmila Vekova, Tanya Vazova, Penyo Georgiev, Ekaterina Uzhikanova-Kovacheva

Книжка 1
2024 година
Книжка 6s
DISRUPTIVE TECHNOLOGIES RISK MANAGEMENT

Miglena Molhova-Vladova, Ivaylo B. Ivanov

Книжка 6
AN INTEGRATIVE APPROACH TO ORGANIZING THE FORMATION OF STUDENTS’ COGNITIVE INDEPENDENCE IN CONDITIONS OF INTENSIFICATION OF LEARNING ACTIVITIES

Albina Volkotrubova, Aidai Kasymova, Zoriana Hbur, Antonina Kichuk, Svitlana Koshova, Svitlana Khodakivska

ИНОВАТИВЕН МОДЕЛ НА ПРОЕКТНО БАЗИРАНО ОБУЧЕНИЕ НА ГИМНАЗИАЛНИ УЧИТЕЛИ: ДОБРА ПРАКТИКА ОТ УниБИТ

Жоржета Назърска, Александър Каракачанов, Магдалена Гарванова, Нина Дебрюне

Книжка 5s
КОНЦЕПТУАЛНА РАМКА ЗА ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИЗКУСТВЕНИЯ ИНТЕЛЕКТ ВЪВ ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ

Акад. Христо Белоев, Валентина Войноховска, Ангел Смрикаров

ИЗСЛЕДВАНЕ ПРИЛОЖИМОСТТА НА БЛОКОВИ ВЕРИГИ ОТ ПЪРВО НИВО (L1) В СИСТЕМА ЗА ЕЛЕКТРОННО ОБУЧЕНИЕ

Андриан Минчев, Ваня Стойкова, Галя Шивачева, Доц Анелия Иванова

ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ПРИ ПРОМЯНА НА ПЛАТФОРМИ ЗА ДИСТАНЦИОННО ОБУЧЕНИЕ

Антон Недялков, Милена Кирова, Мирослава Бонева

APPLICATION OF ZSPACE TECHNOLOGY IN THE DISCIPLINES OF THE STEM CYCLE

Boyana Ivanova, Kamelia Shoilekova, Desislava Atanasova, Rumen Rusev

TEACHERS' ADAPTATION TO CHANGES IN AN INCREASINGLY COMPLEX WORLD THROUGH THE USE OF AI

Zhanat Nurbekova, Kanagat Baigusheva, Kalima Tuenbaeva, Bakyt Nurbekov, Tsvetomir Vassilev

АТОСЕКУНДНОТО ОБУЧЕНИЕ – МЕТАФОРА НА ДНЕШНОТО ОБРАЗОВАНИЕ

Юлия Дончева, Денис Асенов, Ангел Смрикаров, Цветомир Василев

Книжка 5
Книжка 4s
Книжка 4
MANAGERIAL ASPECTS OF COOPERATION AMONG HIGHER EDUCATION INSTITUTIONS AND THEIR STAKEHOLDERS

Olha Prokopenko, Svitlana Perova, Tokhir Rakhimov, Mykola Kunytskyi, Iryna Leshchenko

Книжка 3s
Книжка 3
Книжка 2
FORMATION OF PROFESSIONAL SKILLS OF AGRICULTURAL ENGINEERS DURING LABORATORY PRACTICE WHEN STUDYING FUNDAMENTAL SCIENCE

Ivan Beloev, Oksana Bulgakova, Oksana Zakhutska, Maria Bondar, Lesia Zbaravska

ИМИДЖ НА УНИВЕРСИТЕТА

Галя Христозова

Книжка 1s
COMPETITIVENESS AS A RESULT OF CREATIVITY AND INNOVATION

Nikolay Krushkov, Ralitza Zayakova-Krushkova

INTELLECTUAL PROPERTY AND SECURITY IN THE INTEGRATED CIRCUITS INDUSTRY

Ivan Nachev, Yuliana Tomova, Iskren Konstantinov, Marina Spasova

Книжка 1
PROBLEMS AND PERSPECTIVES FOR SOCIAL ENTREPRENEURSHIP IN HIGHER EDUCATION

Milena Filipova, Olha Prokopenko, Igor Matyushenko, Olena Khanova, Olga Shirobokova, Ardian Durmishi

2023 година
Книжка 6s
DEVELOPMENT OF A COMMON INFORMATION SYSTEM TO CREATE A DIGITAL CAREER CENTER TOGETHER WITH PARTNER HIGHER SCHOOLS

Yordanka Angelova, Rossen Radonov, Vasil Kuzmov, Stela Zhorzh Derelieva-Konstantinova

DRAFTING A DIGITAL TRANSFORMATION STRATEGY FOR PROJECT MANAGEMENT SECTOR – EMPIRICAL STUDY ON UAE

Mounir el Khatib, Shikha al Ali, Ibrahim Alharam, Ali Alhajeri, Gabriela Peneva, Jordanka Angelova, Mahmoud Shanaa

VOYAGE OF LEARNING: CRUISE SHIPS WEATHER ROUTING AND MARITIME EDUCATION

Svetlana Dimitrakieva, Dobrin Milev, Christiana Atanasova

СТРУКТУРНИ ПРОМЕНИ В ОБУЧЕНИЕТО НА МЕНИДЖЪРИ ЗА ИНДУСТРИЯ 5.0

Недко Минчев, Венета Христова, Иван Стоянов

RESEARCH OF THE INNOVATION CAPACITY OF AGRICULTURAL PRODUCERS

Siya Veleva, ; Margarita Mondeshka, Anka Tsvetanova

Книжка 6
Книжка 5s
ВИДОВЕ ТРАВМИ В ПАРАШУТИЗМА И ПРЕВЕНЦИЯТА ИМ

Капитан III ранг Георги Калинов

Книжка 5
Книжка 4s
DETERMINING THE DEGREE OF DIGITALIZATION OF A HIGHER EDUCATION INSTITUTION

Acad. Hristo Beloev, Angel Smrikarov, Valentina Voinohovska, Galina Ivanova

ОТ STEM КЪМ BEST: ДВА СТАНДАРТА, ЕДНА ЦЕЛ

Андрей Захариев, Стефан Симеонов, Таня Тодорова

Книжка 4
EFFECT OF RESILIENCE ON BURNOUT IN ONLINE LEARNING ENVIRONMENT

Radina Stoyanova, Sonya Karabeliova, Petya Pandurova, Nadezhda Zheckova, Kaloyan Mitev

Книжка 3s
INTELLIGENT ANIMAL HUSBANDRY: FARMER ATTITUDES AND A ROADMAP FOR IMPLEMENTATION

Dimitrios Petropoulos, Koutroubis Fotios, Petya Biolcheva, Evgeni Valchev

Книжка 3
STUDY OF THE DEVELOPMENT OF THE USE OF COMMUNICATIVE TECHNOLOGIES IN THE EDUCATIONAL PROCESS OF ENGINEERS TRAINING

Ivan Beloev, Valentina Vasileva, Sergii Bilan, Maria Bondar, Oksana Bulgakova, Lyubov Shymko

Книжка 2
РАЗПОЛОЖЕНИЕ НА ВИСШИТЕ УЧИЛИЩА В БЪЛГАРИЯ В КОНТЕКСТА НА ФОРМИРАНЕ НА ПАЗАРА НА ТРУДА

Цветелина Берберова-Вълчева, Камен Петров, Николай Цонков

Книжка 1
MODERNIZATION OF THE CONTENT OF THE LECTURE COURSE IN PHYSICS FOR TRAINING FUTURE AGRICULTURAL ENGINEERS

Ivan Beloev, Valentina Vasileva, Vasyl Shynkaruk, Oksana Bulgakova, Maria Bondar, Lesia Zbaravska, Sergii Slobodian

2022 година
Книжка 6
ORGANIZATION OF AN INCLUSIVE EDUCATIONAL ENVIRONMENT FOR THE STUDENTS WITH SPECIAL NEEDS

Halyna Bilavych, Nataliia Bakhmat, Tetyana Pantiuk, Mykola Pantiuk, Borys Savchuk

ДИГИТАЛИЗАЦИЯ НА ОБРАЗОВАНИЕТО В БЪЛГАРИЯ: СЪСТОЯНИЕ И ОБЩИ ТЕНДЕНЦИИ

Теодора Върбанова, Албена Вуцова, Николай Нетов

Книжка 5
ПРАВОТО НА ИЗБОР В ЖИВОТА НА ДЕЦАТА В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Сийка Чавдарова-Костова, Даниела Рачева, Екатерина Томова, Росица Симеонова

Книжка 4
DIAGNOSIS AS A TOOL FOR MONITORING THE EFFECTIVENESS OF ADDICTION PREVENTION IN ADOLESCENTS

O.A. Selivanova, N.V. Bystrova, I.I. Derecha, T.S. Mamontova, O.V. Panfilova

Книжка 3
ПУБЛИЧНОТО РАЗБИРАНЕ НА НАУКАТА В МРЕЖОВИЯ СВЯТ

Светломир Здравков, Мартин Й. Иванов, Петя Климентова

Книжка 2
Книжка 1
ДИГИТАЛНАТА ИНТЕРАКЦИЯ ПРЕПОДАВАТЕЛ – СТУДЕНТ В ОНЛАЙН ОБУЧЕНИЕТО В МЕДИЦИНСКИТЕ УНИВЕРСИТЕТИ

Миглена Търновска, Румяна Стоянова, Боряна Парашкевова, Юлияна Маринова

2021 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4s
SIGNAL FOR HELP

Ina Vladova, Milena Kuleva

Книжка 4
PREMISES FOR A MULTICULTURAL APPROACH TO EDUCATION

Anzhelina Koriakina, Lyudmila Amanbaeva

Книжка 3
Книжка 2
ПЪРВА СЕДМИЦА ДИСТАНЦИОННО ОБУЧЕНИЕ В СУ „ИВАН ВАЗОВ“ В СТАРА ЗАГОРА

Тони Чехларова, Динко Цвятков, Неда Чехларова

Книжка 1
METHODOLOGY OF SAFETY AND QUALITY OF LIFE ON THE BASIS OF NOOSPHERIC EDUCATION SYSTEM FORMATION

Nataliia Bakhmat, Nataliia Ridei, Nataliia Tytova, Vladyslava Liubarets, Oksana Katsero

2020 година
Книжка 6
HIGHER EDUCATION AS A PUBLIC GOOD

Yulia Nedelcheva, Miroslav Nedelchev

Книжка 5
НАСЪРЧАВАНЕ НА СЪТРУДНИЧЕСТВОТО МЕЖДУ ВИСШИТЕ УЧИЛИЩА И БИЗНЕСА

Добринка Стоянова, Блага Маджурова, Гергана Димитрова, Стефан Райчев

Книжка 4
THE STRATEGY OF HUMAN RIGHTS STUDY IN EDUCATION

Anush Balian, Nataliya Seysebayeva, Natalia Efremova, Liliia Danylchenko

Книжка 3
Книжка 2
МИГРАЦИЯ И МИГРАЦИОННИ ПРОЦЕСИ

Веселина Р. Иванова

SOCIAL STATUS OF DISABLED PEOPLE IN RUSSIA

Elena G. Pankova, Tatiana V. Soloveva, Dinara A. Bistyaykina, Olga M. Lizina

Книжка 1
ETHNIC UPBRINGING AS A PART OF THE ETHNIC CULTURE

Sholpankulova Gulnar Kenesbekovna

2019 година
Книжка 6
EMOTIONAL COMPETENCE OF THE SOCIAL TEACHER

Kadisha K. Shalgynbayeva, Ulbosin Zh.Tuyakova

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
УЧИЛИЩЕТО НА БЪДЕЩЕТО

Наталия Витанова

Книжка 2
Книжка 1
POST-GRADUATE QUALIFICATION OF TEACHERS IN INTERCULTURAL EDUCATIONAL ENVIRONMENT

Irina Koleva, Veselin Tepavicharov, Violeta Kotseva, Kremena Yordanova

ДЕЦАТА В КОНСТИТУЦИОННИТЕ НОРМИ НА БЪЛГАРИЯ

Румен Василев, Весела Марева

СЪСТОЯНИЕ НА БЪЛГАРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ

Анелия Любенова, Любомир Любенов

ЕДИН НОВ УЧЕБНИК

Ирина Колева

2018 година
Книжка 6
Книжка 5
A NEW AWARD FOR PROFESSOR MAIRA KABAKOVA

Irina Koleva, Editor-in-

Книжка 4
Книжка 3
BLENDED EDUCATION IN HIGHER SCHOOLS: NEW NETWORKS AND MEDIATORS

Nikolay Tsankov, Veska Gyuviyska, Milena Levunlieva

ВЗАИМОВРЪЗКАТА МЕЖДУ СПОРТА И ПРАВОТО

Ивайло Прокопов, Елица Стоянова

ХИМЕРНИТЕ ГРУПИ В УЧИЛИЩЕ

Яна Рашева-Мерджанова

Книжка 2
Книжка 1
2017 година
Книжка 6
ЗНАЧИМОСТТА НА УЧЕНЕТО: АНАЛИЗ НА ВРЪЗКИТЕ МЕЖДУ ГЛЕДНИТЕ ТОЧКИ НА УЧЕНИЦИ, РОДИТЕЛИ И УЧИТЕЛИ

Илиана Мирчева, Елена Джамбазова, Снежана Радева, Деян Велковски

Книжка 5
ОРГАНИЗАЦИОННА КУЛТУРА В УЧИЛИЩЕ

Ивайло Старибратов, Лилия Бабакова

Книжка 4
КОУЧИНГ. ОБРАЗОВАТЕЛЕН КОУЧИНГ

Наталия Витанова, Нели Митева

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
ЕМПАТИЯ И РЕФЛЕКСИЯ

Нели Кънева, Кристиана Булдеева

2016 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2015 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
ПРАГМАТИЧНАТА ДИДАКТИКА

Николай Колишев

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2014 година
Книжка 6
Книжка 5
КОХЕРЕНТНОСТ НА ПОЛИТИКИ

Албена Вуцова, Лиляна Павлова

Книжка 4
USING THE RESULTS OF A NATIONAL ASSESSMENT OF EDUCATIONAL ACHIEVEMENT

Thomas Kellaghan, Vincent Greaney, T. Scott Murray

Книжка 3
USING THE RESULTS OF A NATIONAL ASSESSMENT OF EDUCATIONAL ACHIEVEMENT

Thomas Kellaghan, Vincent Greaney, T. Scott Murray

Книжка 2
PROFESSIONAL DEVELOPMENT OF UNIVERSITY FACULTY: А SOCIOLOGICAL ANALYSIS

Gulnar Toltaevna Balakayeva, Alken Shugaybekovich Tokmagambetov, Sapar Imangalievich Ospanov

USING THE RESULTS OF A NATIONAL ASSESSMENT OF EDUCATIONAL ACHIEVEMENT

Thomas Kellaghan, Vincent Greaney, T. Scott Murray

Книжка 1
РЕФЛЕКСИЯТА В ИНТЕГРАТИВНОТО ПОЛЕ НА МЕТОДИКАТА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БИОЛОГИЯ

Иса Хаджиали, Наташа Цанова, Надежда Райчева, Снежана Томова

USING THE RESULTS OF A NATIONAL ASSESSMENT OF EDUCATIONAL ACHIEVEMENT

Thomas Kellaghan, Vincent Greaney, T. Scott Murray

2013 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
QUESTIONNAIRE DEVELOPMENT

ÎÖÅÍßÂÀÍÅÒÎ

Книжка 3
MASS MEDIA CULTURE IN KAZAKHSTAN

Aktolkyn Kulsariyeva Yerkin Massanov Indira Alibayeva

РЪКОВОДСТВО ЗА СЪСТАВЯНЕ НА ТЕСТОВЕ*

Фернандо Картрайт, Джери Мусио

РОССИЙСКАЯ СИСТЕМА ОЦЕНКИ КАЧЕСТВА ОБРАЗОВАНИЯ: ГЛАВНЫЕ УРОКИ

В. Болотов / И. Вальдман / Г. Ковалёва / М. Пинская

Книжка 2
ОЦЕНЯВАНЕ НА ГРАЖДАНСКИТЕ КОМПЕТЕНТНОСТИ НА УЧЕНИЦИТЕ: ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА И ВЪЗМОЖНОСТИ

Светла Петрова Център за контрол и оценка на качеството на училищното образование

РЪКОВОДСТВО ЗА СЪСТАВЯНЕ НА ТЕСТОВЕ*

Фернандо Картрайт, Джери Мусио

Книжка 1
Уважаеми читатели,

вет, както и от международния борд за предоставените статии и студии, за да могат да бъдат идентифицирани в полето на образованието пред широката аудитория от педа- гогически специалисти във всички степени на образователната ни система. Благодаря за техния всеотдаен и безвъзмезден труд да създават и популяризират мрежа от научни съобщества по профила на списанието и да насърчават научните изследвания. Благодаря на рецензентите от национално представените висши училища, на- учни институции и

РЪКОВОДСТВО ЗА СЪСТАВЯНЕ НА ТЕСТОВЕ

Фернандо Картрайт, Джери Мусио

2012 година
Книжка 6
DEVELOPMENT OF SCIENCE IN KAZAKHSTAN IN THE PERIOD OF INDEPENDENCE

Aigerim Mynbayeva Maira Kabakova Aliya Massalimova

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
СИСТЕМАТА ЗА РАЗВИТИЕ НА АКАДЕМИЧНИЯ СЪСТАВ НА РУСЕНСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ „АНГЕЛ КЪНЧЕВ“

Христо Белоев, Ангел Смрикаров, Орлин Петров, Анелия Иванова, Галина Иванова

Книжка 2
ПРОУЧВАНЕ НА РОДИТЕЛСКОТО УЧАСТИЕ В УЧИЛИЩНИЯ ЖИВОТ В БЪЛГАРИЯ

* Този материал е изготвен въз основа на резултатите от изследването „Parental Involvement in Life of School Matters“, проведено в България в рамките на проек- та „Advancing Educational Inclusion and Quality in South East Europe“, изпълняван

ВТОРИ ФОРУМ ЗА СТРАТЕГИИ В НАУКАТА

Тошка Борисова В края на 2011 г. в София се проведе второто издание на Форум за страте- гии в науката. Основната тема бе повишаване на международната видимост и разпознаваемост на българската наука. Форумът се организира от „Elsevier“ – водеща компания за разработване и предоставяне на научни, технически и медицински информационни продукти и услуги , с подкрепата на Министер- ството на образованието, младежта и науката. След успеха на първото издание на Форума за стратегии в науката през

Книжка 1
РЕЙТИНГИ, ИНДЕКСИ, ПАРИ

Боян Захариев

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.