Стратегии на образователната и научната политика

https://doi.org/10.53656/str2025-6-6-rew

2025/6, стр. 785 - 790

АКТУАЛНО ИЗСЛЕДВАНЕ НА ПРИРОДОНАУЧНАТА ГРАМОТНОСТ ПРИ ПОДГОТОВКАТА НА УЧИТЕЛИ

Светлана Ангелова
OrcID: 0000-0003-4150-9594
E-mail: sangelova@nbu.bg
Foreign Languages and Cultures Department
Pedagogy Section
New Bulgarian University
Sofia Bulgaria

Резюме:

Ключови думи:

Монографичният труд „Природонаучната грамотност и модел за интеракция“ с автор доц. д-р Магдалена Стоянова – преподавател във ФНОИ, СУ „Св. Климент Охридски“ (Stoyanova 2025), е в обем от 300 страници, структурирани в увод, пет глави, използвана литература и приложения. Още в увода тя обосновава, че в последните години се дискутира активно как да се постигне природосъобразно образование в приемственост на образователните институции от предучилищното детство до висшето образование. М. Стоянова споделя още в началото, че актуалността на тематиката се подкрепя във връзка с Националната стратегия за насърчаване и повишаването на грамотността (2014 – 2030). Според нея тя се тълкува в тесен и в широк смисъл, а през последните петнайсет години – и като „грамотност в природните науки и технологии“. Както авторката посочва, „природонаучната грамотност като нова за изследване“ макар и важна за съвремието ни, „играе второстепенна роля в детските градини“ и донякъде в началния етап. „Това се обяснява с несигурността на учители и мениджъри в апробирането на нови модели за предучилищно образование, от една страна. От друга – за надхвърляне на нормативната документация и на традиционните методически учебни програми за академичната подготовка на учители“ (с.6).

След обосновката на актуалността на тематиката тя подчертава необходимостта от обвързването на принципа на алгоритмизация при опознаването на сезонните явления във взаимната връзка от фактори за живот с принципа за фенологизация на откривателските действия на децата (с. 6). Основната цел е „разработването и прилагането на интерактивен модел за постигането на природонаучна грамотност в академичната подготовка на студентите в интегрираните педагогически специалности през първите две години от следването им. Чрез учебни дисциплини с титуляр автора се прилага „холистично тематично съдържание на тяхна основа, което създава компетенции с широка палитра на възприемчивост на естествената природа и живота в нея като потребност за съществуване и комфорт на подрастващите. Прилагането на модела се обвързва с очакване за схващане и регистриране на фенологични промени и проява на емпатия при прилагането на правила за комфортен живот (с. 7). М. Стоянова акцентира върху предмета на изследването (с. 10) в изследване и систематизиране на процеси, гарантиращи „природонаучната грамотност чрез приложението на експериментален модел в учебните дисциплини „Педагогика на взаимодействие „дете – среда“, „Педагогически технологии за модел на социално-педагогическа система“, „Здравно и екологично образование“ и в интеракцията на студентите в тяхната практика с подрастващите в периода на детството по направлението „Околен свят“, интегриращо картината за света в другите направления“ (с. 11). Образованието в критично и устойчиво опазване на околната среда (Наредба № 13 за ГЗЕИО, 2016) е вид иновация от първостепенно значение за европейската образователна система за предучилищното образование. Нейното управление в тематичен план в университетите може да се поддържа в различните специалности в подготовка на студентите чрез алгоритмизацията на образователните технологии, изграждащи различни сфери на приложението на природонаучна грамотност. От една страна, според автора, те могат да се използват за интегрирането на необходимите компетенции в учебните планове и програми по академичните специалности за природонаучна компетентност, а от друга страна – за гарантиране на необходимата легитимност за професионалната реализация на учителя.

Представени са четири хипотези (с. 13) относно проследяването на доказателства за обвързването на природонаучната грамотност с положителни промени от: алгоритмично управляване на мотивировката на субектите към фенологични промени в подбрана интерактивна среда; използването на фенологична устойчивост, приложена в опознаването на света; дейностното осъзнаване на природосоциалното единство в ситуации на моделно и игрово демонстриране на положително отношение към факторите на живот и критичното им осъзнаване; приложно-практическите умения за наблюдаване и систематизиране на моделиращи средства и игри за начално на подготовката за природонаучна грамотност.

Тези хипотези се обвързват с 9 задачи в шест етапа на реализирано изследване със студенти, учители и деца в периода 2021 – 2024 година на основата на компетентностно ориентиране и ценностно мотивирани подходи в няколко випуска по учебните предмети, като се проследяват ефектите от приложението на модела със студентите в специалностите „Предучилищна и начална училищна педагогика“ и “Предучилищна педагогика и чужд език”, както и в магистърски учебни програми, в които се преподават тези учебни дисциплини, и се реализира учебна практика в институциите с деца.

В глава първа (21 – 70) се разглеждат изследвания за природонаучното образование в детството както от класически концепции (Ф. Фрьобел, М. Монтесори, Р. Щайнер, Ф. Бейкън и др.), така и при позоваване на съвременни изследвания на автори. Определя се, че „в природонаучната грамотност има както познавателно алгоритмично проявяващи се във времето комплексни представи, организирани като умения за поведение и отношение сред естествената природна среда, така и важен техен емоционално оценъчен аспект“ (с. 31). М. Стоянова поставя във фокуса на своето теоретично проучване алгоритмичните природосъобразни механизми на поведение в растителния, в животинския и в естественофизическия свят. Според нея това е възможно при съответствие с психолого-педагогически и с методически подходи, принципни, критерии и съдържателни тематични варианти на подготовката на природонаучната грамотност. Ето защо още в първа глава тя систематизира приоритети за интеракция при алгоритмичен подход на фенологичните представи в интеракция с децата (с. 64), илюстрира в схеми компонентите на интеракцията за природонаучна грамотност (с. 65), задава примерни опорни точки за интерпретиране на поведенчески промени в „живото“ през сезоните (с.67).

В глава втора (с. 71 – 117) се представя теоретико-експерименталният модел за природонаучна грамотност в подготовката на студенти за учители в институциите. Представени и обсъдени са:характеристиките на природонаучната грамотност в експерименталния модел за интеракция (71 – 74), сеченията на образователни полета, на тематични области, на инструментално-технологичен ресурс във формиращ план за изграждането ѝ при единство на алгоритмизация и фенологизация; принципи за организация на модела (табл. 2.1.). Обсъждат се четирите хипотези още на ниво на образователно съдържание, но и по посока на концептуалната организационна схема на експерименталния модел (схема 2.2.). Така емпирично се изясняват апробираната структурната цялост и компонентите на фенологичното приложение на алгоритмичния подход в природонаучната грамотност. Във връзка с нейното обогатяване са представени насоки и препоръки чрез информационно-правилосъобразни опорни точки (алгоритми), около които да се коментира същността на неживата природа, на животинския и на растителния свят в детството. Гарантират се образователни стратегии и процеси във фенологична ориентация при прилагането на алгоритмична организация във варианти на практическия им опит с децата по време на учебната практика.

Експерименталният модел предоставя проекти за констелационни ситуации (с. 103 – 108), а със студентите се провежда и описва пилотно и основното им прилагане във всекидневни и критични прояви в поведението, които водят до изводи за постигането на природонаучната грамотност сред бъдещите педагози по задължителните и избираемите дисциплини.

Анализът на резултатите, реализиран от авторката в констативния и в контролния експеримент, подчертава необходимостта от оценка на по-широкото въздействие на преподаването и ученето в присвояването на екологични знания, проектирани в интердисциплинарна перспектива, от една страна. От друга – се изисква поставянето ѝ в организирани констелации на ежедневни ситуации за стимулиране на природосъобразно поведение в контекста на предучилищното образование. Чрез обсъждането на модела в експерименталния модел за природонаучна грамотност се потвърждава, че при ориентирането в природата се изразява способността за алгоритмично управляване на насочеността на субектите към фенологични промени в дизайна на нагледно моделна и игрова мултимедийна среда, като с това се доказва хипотезата на авторката. Повлияват се и прояви на положителното отношение към факторите на живот и критичното им осъзнаване в поведението чрез комплекса на дейностно осъзнаване на природосоциалното единство. Подрастващите имат алтернативни детски предположения, които могат да обуславят/изключат (ре)конструиране на начало на оценки, предвиждания, интереси, мотивации и нов тип интеракция с околния свят в условията на саморегулация.

В резултат на формиращата система на модела М. Стоянова извежда и методически насоки (глава трета от монографията) за изграждане на компетенции на природонаучна грамотност и отношение на учителите към тях (с.118 – 202). Тя ги обсъжда в подкрепа на учителите в институциите като организационна подходяща схема за изграждането на природонаучна грамотност, визираща триединен спираловиден просперитет в „обществото“, повлияващо се от „педагогическото образование“ в академичен план и културата на подрастващите в институциите (с. 120 – 134).

М. Стоянова използва количествен и качествен анализ, статистически методи за установяването на промяна на отношението на студентите към проблематиката за природонаучната грамотност. По дисциплината за педагогическо взаимодействие „дете – среда“ се установява най-високо нарастване на позитивните им нагласи – тя се възприема като динамика на приложение на методическите препоръки при бакалаври (38%) и за обвързването на знания и умения с преживяванията и ценностите при магистри (33%). Тези данни в таблица 3.1. могат да потвърдят зависимостта на подготовката на студентите, участващи в модела за интеракция, и проявите на природонаучната грамотност. На следващите етапи в изследването се установява също, че природонаучната грамотност се повлиява позитивно и от използването на житейска вариативност (фенологична ориентация), която има отношение към доказването на една от хипотезите, за значението на игрово-медийни ресурси и игрови технологии.

В глава четвърта и пета авторката представя добри практики в процеса на натрупване на фенологични представи при използването на игровообразователни нагледни средства, апробирани с децата от студентите по време на учебната им практика в детските градини. Това са различни природно фенологични и празнично фолклорни календари, мултимедийни игри, нагледни моделни схеми за осъзнаване на връзки и закономерности в пространствено-времеви и метеорологичен план.

Представя се убедително нарастване на положителни процентни стойности (диаграми 2.1 и 2.2. ) в сравнение с началото в отношението на студентите за: придобити възможности при изграждане на природонаучна компетентност с децата (75%); използването в тази посока на интерактивните технологии в квалификацията им (83%); приложението на плуралистичен подход в изграждането на природонаучната грамотност чрез нагледни игрови ресурси и технологии (80%). Така резултатите от експерименталната формираща система доказват приноса на приложения модел за ориентиране във фенологичните промени, за целите на устойчивост, за установяването им като прояви на природонаучна грамотност (t=2,78 много значима 0,90<=p(t)<=0,99).

Приложената от М. Стоянова в подготовката на студентите в практически план система от съответстващи на формите и методите нагледни средства и интерактивни игрови ресурси се определя от процесуалната интеракция с много добра и отлична оценка от 75% от студентите. Оценката им по разработването на практическия комплекс от дейности, обединени от игрови технологии, за положително отношение към факторите на живот в сезонни природни картини също се подобрява (82%). Всъщност се утвърждава позитивното влияние на мултимедийния характер на играенето и нагледните средства върху природонаучната грамотност.

В заключение бих могла да потвърдя, че са постигнати редица теоретикоизследователски, експериментално-приложни и практически приноси, които ясно проличават дотук от изложението. Но обобщено искам да ги систематизирам като постижения на авторката по отношение на:

– изграждането на природонаучната грамотност в експерименталноизследователски план, свързан с фенологичните сезонни промени, с нейни авторски методически насоки, с алгоритмично интерпретиране на културния контекст на средата;

– използването на съдържателни сечения и тематични полета като основа на учебни дисциплини с природонаучно съдържание, но и на комплекс от образователни ядра за изграждане на експериментални мостри на дейност и поведение у субекти (студенти, учители-практиканти и деца);

– приоритизирането на културния контекст към устойчив начин на живот в природата и в обществото – представяне на традиционни и на специфични за културата учебни теми, дейности в интерактивната „отворена занималня“ в интериора и в екстериора, характерни за климата в местността на образователната институция;

– представените фази на културния контекст (планиране, предаване на опита, включване на придобитото в практически активности) в процеса на изграждането на природонаучната грамотност, които са циклично и алгоритмично подсигурени в експериментално моделен план от осем спираловидно изградени стъпки при прилагането на формите и методите.

Накрая, както самата М. Стоянова заключава, „оптимистично може да се добави, че природонаучната грамотност е възможна в подготовката на студенти бъдещи педагози – тя е важна образователна насока за постигането на добри практики и е част от примера на семейството и образователните институции за поддържане на културния контекст в образованието – етични норми, традиции и ценности.

ЛИТЕРАТУРА

СТОЯНОВА, М., 2025. Природонаучна грамотност и модел за интеракция, изд. Авангард-принт, печат „Авангард принт“ ЕООД – Русе. ISBN 978-954-337-449-1, Cobiss.BG ID-71939848 (мека подв.).

REFERENCES

STOYANOVA, M., 2025. Natural Science Literacy and a Model for Interaction, Avangard-print, printed by “Avangard Print” EOOD – Ruse. ISBN 978-954-337-449-1, Cobiss.BG ID-71939848 (paperback).

2025 година
Книжка 6
UNLOCKING THE POTENTIAL OF ESG AND AI IN HIGHER EDUCATION FINANCE: INSIGHTS FROM A STUDY ACROSS FIVE EUROPEAN COUNTRIES

Tina Vukasović, Rok Strašek, Liliya Terzieva;, Elenita Velikova, Justyna Tomala, Maria Urbaniec, Jarosław Pawlik, Michael Murg, Anita Maček

THE ROLE OF HIGHER EDUCATION FOR THE PROFESSIONAL REALIZATION OF STUDENTS – PROBLEMS AND PROSPECTS

Anny Atanasova, Viktoriya Kalaydzhieva, Radostina Yuleva-Chuchulayna, Kalina Durova-Angelova

Книжка 5
Книжка 4
ТРАНСФОРМАЦИИ НА ПАЗАРА НА ТРУДА И НУЖДАТА ОТ ОБРАЗОВАТЕЛНИ РЕФОРМИ

Ваня Иванова, Андрей Василев, Калоян Ганев, Ралица Симеонова-Ганева

Книжка 3
FORMING ENTREPRENEURIAL CULTURE THROUGH EDUCATION

Milena Filipova, Adriana Atanasova

Книжка 2s
THE STATE OF INCLUSION IN ADAPTED BASKETBALL

Stefka Djobova, Ivelina Kirilova

Книжка 2
MODEL OF PROFESSIONALLY DIRECTED TRAINING OF FUTURE ENGINEER-TEACHERS

Ivan Beloev, Valentina Vasileva, Іnna Savytska, Oksana Bulgakova, Lesia Zbaravska, Olha Chaikovska

DETERMINANTS AFFECTING ACADEMIC STAFF SATISFACTION WITH ONLINE LEARNING IN HIGHER MEDICAL EDUCATION

Miglena Tarnovska, ;, Rumyana Stoyanova, ;, Angelina Kirkova-Bogdanova;, Rositsa Dimova

Книжка 1s
AN INNOVATIVE MODEL FOR DEVELOPING DIGITAL COMPETENCES OF SOCIAL WORKERS

Lyudmila Vekova, Tanya Vazova, Penyo Georgiev, Ekaterina Uzhikanova-Kovacheva

Книжка 1
2024 година
Книжка 6s
DISRUPTIVE TECHNOLOGIES RISK MANAGEMENT

Miglena Molhova-Vladova, Ivaylo B. Ivanov

Книжка 6
AN INTEGRATIVE APPROACH TO ORGANIZING THE FORMATION OF STUDENTS’ COGNITIVE INDEPENDENCE IN CONDITIONS OF INTENSIFICATION OF LEARNING ACTIVITIES

Albina Volkotrubova, Aidai Kasymova, Zoriana Hbur, Antonina Kichuk, Svitlana Koshova, Svitlana Khodakivska

ИНОВАТИВЕН МОДЕЛ НА ПРОЕКТНО БАЗИРАНО ОБУЧЕНИЕ НА ГИМНАЗИАЛНИ УЧИТЕЛИ: ДОБРА ПРАКТИКА ОТ УниБИТ

Жоржета Назърска, Александър Каракачанов, Магдалена Гарванова, Нина Дебрюне

Книжка 5s
КОНЦЕПТУАЛНА РАМКА ЗА ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИЗКУСТВЕНИЯ ИНТЕЛЕКТ ВЪВ ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ

Акад. Христо Белоев, Валентина Войноховска, Ангел Смрикаров

ИЗСЛЕДВАНЕ ПРИЛОЖИМОСТТА НА БЛОКОВИ ВЕРИГИ ОТ ПЪРВО НИВО (L1) В СИСТЕМА ЗА ЕЛЕКТРОННО ОБУЧЕНИЕ

Андриан Минчев, Ваня Стойкова, Галя Шивачева, Доц Анелия Иванова

ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ПРИ ПРОМЯНА НА ПЛАТФОРМИ ЗА ДИСТАНЦИОННО ОБУЧЕНИЕ

Антон Недялков, Милена Кирова, Мирослава Бонева

APPLICATION OF ZSPACE TECHNOLOGY IN THE DISCIPLINES OF THE STEM CYCLE

Boyana Ivanova, Kamelia Shoilekova, Desislava Atanasova, Rumen Rusev

TEACHERS' ADAPTATION TO CHANGES IN AN INCREASINGLY COMPLEX WORLD THROUGH THE USE OF AI

Zhanat Nurbekova, Kanagat Baigusheva, Kalima Tuenbaeva, Bakyt Nurbekov, Tsvetomir Vassilev

АТОСЕКУНДНОТО ОБУЧЕНИЕ – МЕТАФОРА НА ДНЕШНОТО ОБРАЗОВАНИЕ

Юлия Дончева, Денис Асенов, Ангел Смрикаров, Цветомир Василев

Книжка 5
Книжка 4s
Книжка 4
MANAGERIAL ASPECTS OF COOPERATION AMONG HIGHER EDUCATION INSTITUTIONS AND THEIR STAKEHOLDERS

Olha Prokopenko, Svitlana Perova, Tokhir Rakhimov, Mykola Kunytskyi, Iryna Leshchenko

Книжка 3s
Книжка 3
Книжка 2
FORMATION OF PROFESSIONAL SKILLS OF AGRICULTURAL ENGINEERS DURING LABORATORY PRACTICE WHEN STUDYING FUNDAMENTAL SCIENCE

Ivan Beloev, Oksana Bulgakova, Oksana Zakhutska, Maria Bondar, Lesia Zbaravska

ИМИДЖ НА УНИВЕРСИТЕТА

Галя Христозова

Книжка 1s
COMPETITIVENESS AS A RESULT OF CREATIVITY AND INNOVATION

Nikolay Krushkov, Ralitza Zayakova-Krushkova

INTELLECTUAL PROPERTY AND SECURITY IN THE INTEGRATED CIRCUITS INDUSTRY

Ivan Nachev, Yuliana Tomova, Iskren Konstantinov, Marina Spasova

Книжка 1
PROBLEMS AND PERSPECTIVES FOR SOCIAL ENTREPRENEURSHIP IN HIGHER EDUCATION

Milena Filipova, Olha Prokopenko, Igor Matyushenko, Olena Khanova, Olga Shirobokova, Ardian Durmishi

2023 година
Книжка 6s
DEVELOPMENT OF A COMMON INFORMATION SYSTEM TO CREATE A DIGITAL CAREER CENTER TOGETHER WITH PARTNER HIGHER SCHOOLS

Yordanka Angelova, Rossen Radonov, Vasil Kuzmov, Stela Zhorzh Derelieva-Konstantinova

DRAFTING A DIGITAL TRANSFORMATION STRATEGY FOR PROJECT MANAGEMENT SECTOR – EMPIRICAL STUDY ON UAE

Mounir el Khatib, Shikha al Ali, Ibrahim Alharam, Ali Alhajeri, Gabriela Peneva, Jordanka Angelova, Mahmoud Shanaa

VOYAGE OF LEARNING: CRUISE SHIPS WEATHER ROUTING AND MARITIME EDUCATION

Svetlana Dimitrakieva, Dobrin Milev, Christiana Atanasova

СТРУКТУРНИ ПРОМЕНИ В ОБУЧЕНИЕТО НА МЕНИДЖЪРИ ЗА ИНДУСТРИЯ 5.0

Недко Минчев, Венета Христова, Иван Стоянов

RESEARCH OF THE INNOVATION CAPACITY OF AGRICULTURAL PRODUCERS

Siya Veleva, ; Margarita Mondeshka, Anka Tsvetanova

Книжка 6
Книжка 5s
ВИДОВЕ ТРАВМИ В ПАРАШУТИЗМА И ПРЕВЕНЦИЯТА ИМ

Капитан III ранг Георги Калинов

Книжка 5
Книжка 4s
DETERMINING THE DEGREE OF DIGITALIZATION OF A HIGHER EDUCATION INSTITUTION

Acad. Hristo Beloev, Angel Smrikarov, Valentina Voinohovska, Galina Ivanova

ОТ STEM КЪМ BEST: ДВА СТАНДАРТА, ЕДНА ЦЕЛ

Андрей Захариев, Стефан Симеонов, Таня Тодорова

Книжка 4
EFFECT OF RESILIENCE ON BURNOUT IN ONLINE LEARNING ENVIRONMENT

Radina Stoyanova, Sonya Karabeliova, Petya Pandurova, Nadezhda Zheckova, Kaloyan Mitev

Книжка 3s
INTELLIGENT ANIMAL HUSBANDRY: FARMER ATTITUDES AND A ROADMAP FOR IMPLEMENTATION

Dimitrios Petropoulos, Koutroubis Fotios, Petya Biolcheva, Evgeni Valchev

Книжка 3
STUDY OF THE DEVELOPMENT OF THE USE OF COMMUNICATIVE TECHNOLOGIES IN THE EDUCATIONAL PROCESS OF ENGINEERS TRAINING

Ivan Beloev, Valentina Vasileva, Sergii Bilan, Maria Bondar, Oksana Bulgakova, Lyubov Shymko

Книжка 2
РАЗПОЛОЖЕНИЕ НА ВИСШИТЕ УЧИЛИЩА В БЪЛГАРИЯ В КОНТЕКСТА НА ФОРМИРАНЕ НА ПАЗАРА НА ТРУДА

Цветелина Берберова-Вълчева, Камен Петров, Николай Цонков

Книжка 1
MODERNIZATION OF THE CONTENT OF THE LECTURE COURSE IN PHYSICS FOR TRAINING FUTURE AGRICULTURAL ENGINEERS

Ivan Beloev, Valentina Vasileva, Vasyl Shynkaruk, Oksana Bulgakova, Maria Bondar, Lesia Zbaravska, Sergii Slobodian

2022 година
Книжка 6
ORGANIZATION OF AN INCLUSIVE EDUCATIONAL ENVIRONMENT FOR THE STUDENTS WITH SPECIAL NEEDS

Halyna Bilavych, Nataliia Bakhmat, Tetyana Pantiuk, Mykola Pantiuk, Borys Savchuk

ДИГИТАЛИЗАЦИЯ НА ОБРАЗОВАНИЕТО В БЪЛГАРИЯ: СЪСТОЯНИЕ И ОБЩИ ТЕНДЕНЦИИ

Теодора Върбанова, Албена Вуцова, Николай Нетов

Книжка 5
ПРАВОТО НА ИЗБОР В ЖИВОТА НА ДЕЦАТА В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Сийка Чавдарова-Костова, Даниела Рачева, Екатерина Томова, Росица Симеонова

Книжка 4
DIAGNOSIS AS A TOOL FOR MONITORING THE EFFECTIVENESS OF ADDICTION PREVENTION IN ADOLESCENTS

O.A. Selivanova, N.V. Bystrova, I.I. Derecha, T.S. Mamontova, O.V. Panfilova

Книжка 3
ПУБЛИЧНОТО РАЗБИРАНЕ НА НАУКАТА В МРЕЖОВИЯ СВЯТ

Светломир Здравков, Мартин Й. Иванов, Петя Климентова

Книжка 2
Книжка 1
ДИГИТАЛНАТА ИНТЕРАКЦИЯ ПРЕПОДАВАТЕЛ – СТУДЕНТ В ОНЛАЙН ОБУЧЕНИЕТО В МЕДИЦИНСКИТЕ УНИВЕРСИТЕТИ

Миглена Търновска, Румяна Стоянова, Боряна Парашкевова, Юлияна Маринова

2021 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4s
SIGNAL FOR HELP

Ina Vladova, Milena Kuleva

Книжка 4
PREMISES FOR A MULTICULTURAL APPROACH TO EDUCATION

Anzhelina Koriakina, Lyudmila Amanbaeva

Книжка 3
Книжка 2
ПЪРВА СЕДМИЦА ДИСТАНЦИОННО ОБУЧЕНИЕ В СУ „ИВАН ВАЗОВ“ В СТАРА ЗАГОРА

Тони Чехларова, Динко Цвятков, Неда Чехларова

Книжка 1
METHODOLOGY OF SAFETY AND QUALITY OF LIFE ON THE BASIS OF NOOSPHERIC EDUCATION SYSTEM FORMATION

Nataliia Bakhmat, Nataliia Ridei, Nataliia Tytova, Vladyslava Liubarets, Oksana Katsero

2020 година
Книжка 6
HIGHER EDUCATION AS A PUBLIC GOOD

Yulia Nedelcheva, Miroslav Nedelchev

Книжка 5
НАСЪРЧАВАНЕ НА СЪТРУДНИЧЕСТВОТО МЕЖДУ ВИСШИТЕ УЧИЛИЩА И БИЗНЕСА

Добринка Стоянова, Блага Маджурова, Гергана Димитрова, Стефан Райчев

Книжка 4
THE STRATEGY OF HUMAN RIGHTS STUDY IN EDUCATION

Anush Balian, Nataliya Seysebayeva, Natalia Efremova, Liliia Danylchenko

Книжка 3
Книжка 2
МИГРАЦИЯ И МИГРАЦИОННИ ПРОЦЕСИ

Веселина Р. Иванова

SOCIAL STATUS OF DISABLED PEOPLE IN RUSSIA

Elena G. Pankova, Tatiana V. Soloveva, Dinara A. Bistyaykina, Olga M. Lizina

Книжка 1
ETHNIC UPBRINGING AS A PART OF THE ETHNIC CULTURE

Sholpankulova Gulnar Kenesbekovna

2019 година
Книжка 6
EMOTIONAL COMPETENCE OF THE SOCIAL TEACHER

Kadisha K. Shalgynbayeva, Ulbosin Zh.Tuyakova

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
УЧИЛИЩЕТО НА БЪДЕЩЕТО

Наталия Витанова

Книжка 2
Книжка 1
POST-GRADUATE QUALIFICATION OF TEACHERS IN INTERCULTURAL EDUCATIONAL ENVIRONMENT

Irina Koleva, Veselin Tepavicharov, Violeta Kotseva, Kremena Yordanova

ДЕЦАТА В КОНСТИТУЦИОННИТЕ НОРМИ НА БЪЛГАРИЯ

Румен Василев, Весела Марева

СЪСТОЯНИЕ НА БЪЛГАРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ

Анелия Любенова, Любомир Любенов

ЕДИН НОВ УЧЕБНИК

Ирина Колева

2018 година
Книжка 6
Книжка 5
A NEW AWARD FOR PROFESSOR MAIRA KABAKOVA

Irina Koleva, Editor-in-

Книжка 4
Книжка 3
BLENDED EDUCATION IN HIGHER SCHOOLS: NEW NETWORKS AND MEDIATORS

Nikolay Tsankov, Veska Gyuviyska, Milena Levunlieva

ВЗАИМОВРЪЗКАТА МЕЖДУ СПОРТА И ПРАВОТО

Ивайло Прокопов, Елица Стоянова

ХИМЕРНИТЕ ГРУПИ В УЧИЛИЩЕ

Яна Рашева-Мерджанова

Книжка 2
Книжка 1
2017 година
Книжка 6
ЗНАЧИМОСТТА НА УЧЕНЕТО: АНАЛИЗ НА ВРЪЗКИТЕ МЕЖДУ ГЛЕДНИТЕ ТОЧКИ НА УЧЕНИЦИ, РОДИТЕЛИ И УЧИТЕЛИ

Илиана Мирчева, Елена Джамбазова, Снежана Радева, Деян Велковски

Книжка 5
ОРГАНИЗАЦИОННА КУЛТУРА В УЧИЛИЩЕ

Ивайло Старибратов, Лилия Бабакова

Книжка 4
КОУЧИНГ. ОБРАЗОВАТЕЛЕН КОУЧИНГ

Наталия Витанова, Нели Митева

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
ЕМПАТИЯ И РЕФЛЕКСИЯ

Нели Кънева, Кристиана Булдеева

2016 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2015 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
ПРАГМАТИЧНАТА ДИДАКТИКА

Николай Колишев

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2014 година
Книжка 6
Книжка 5
КОХЕРЕНТНОСТ НА ПОЛИТИКИ

Албена Вуцова, Лиляна Павлова

Книжка 4
USING THE RESULTS OF A NATIONAL ASSESSMENT OF EDUCATIONAL ACHIEVEMENT

Thomas Kellaghan, Vincent Greaney, T. Scott Murray

Книжка 3
USING THE RESULTS OF A NATIONAL ASSESSMENT OF EDUCATIONAL ACHIEVEMENT

Thomas Kellaghan, Vincent Greaney, T. Scott Murray

Книжка 2
PROFESSIONAL DEVELOPMENT OF UNIVERSITY FACULTY: А SOCIOLOGICAL ANALYSIS

Gulnar Toltaevna Balakayeva, Alken Shugaybekovich Tokmagambetov, Sapar Imangalievich Ospanov

USING THE RESULTS OF A NATIONAL ASSESSMENT OF EDUCATIONAL ACHIEVEMENT

Thomas Kellaghan, Vincent Greaney, T. Scott Murray

Книжка 1
РЕФЛЕКСИЯТА В ИНТЕГРАТИВНОТО ПОЛЕ НА МЕТОДИКАТА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БИОЛОГИЯ

Иса Хаджиали, Наташа Цанова, Надежда Райчева, Снежана Томова

USING THE RESULTS OF A NATIONAL ASSESSMENT OF EDUCATIONAL ACHIEVEMENT

Thomas Kellaghan, Vincent Greaney, T. Scott Murray

2013 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
QUESTIONNAIRE DEVELOPMENT

ÎÖÅÍßÂÀÍÅÒÎ

Книжка 3
MASS MEDIA CULTURE IN KAZAKHSTAN

Aktolkyn Kulsariyeva Yerkin Massanov Indira Alibayeva

РЪКОВОДСТВО ЗА СЪСТАВЯНЕ НА ТЕСТОВЕ*

Фернандо Картрайт, Джери Мусио

РОССИЙСКАЯ СИСТЕМА ОЦЕНКИ КАЧЕСТВА ОБРАЗОВАНИЯ: ГЛАВНЫЕ УРОКИ

В. Болотов / И. Вальдман / Г. Ковалёва / М. Пинская

Книжка 2
ОЦЕНЯВАНЕ НА ГРАЖДАНСКИТЕ КОМПЕТЕНТНОСТИ НА УЧЕНИЦИТЕ: ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА И ВЪЗМОЖНОСТИ

Светла Петрова Център за контрол и оценка на качеството на училищното образование

РЪКОВОДСТВО ЗА СЪСТАВЯНЕ НА ТЕСТОВЕ*

Фернандо Картрайт, Джери Мусио

Книжка 1
Уважаеми читатели,

вет, както и от международния борд за предоставените статии и студии, за да могат да бъдат идентифицирани в полето на образованието пред широката аудитория от педа- гогически специалисти във всички степени на образователната ни система. Благодаря за техния всеотдаен и безвъзмезден труд да създават и популяризират мрежа от научни съобщества по профила на списанието и да насърчават научните изследвания. Благодаря на рецензентите от национално представените висши училища, на- учни институции и

РЪКОВОДСТВО ЗА СЪСТАВЯНЕ НА ТЕСТОВЕ

Фернандо Картрайт, Джери Мусио

2012 година
Книжка 6
DEVELOPMENT OF SCIENCE IN KAZAKHSTAN IN THE PERIOD OF INDEPENDENCE

Aigerim Mynbayeva Maira Kabakova Aliya Massalimova

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
СИСТЕМАТА ЗА РАЗВИТИЕ НА АКАДЕМИЧНИЯ СЪСТАВ НА РУСЕНСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ „АНГЕЛ КЪНЧЕВ“

Христо Белоев, Ангел Смрикаров, Орлин Петров, Анелия Иванова, Галина Иванова

Книжка 2
ПРОУЧВАНЕ НА РОДИТЕЛСКОТО УЧАСТИЕ В УЧИЛИЩНИЯ ЖИВОТ В БЪЛГАРИЯ

* Този материал е изготвен въз основа на резултатите от изследването „Parental Involvement in Life of School Matters“, проведено в България в рамките на проек- та „Advancing Educational Inclusion and Quality in South East Europe“, изпълняван

ВТОРИ ФОРУМ ЗА СТРАТЕГИИ В НАУКАТА

Тошка Борисова В края на 2011 г. в София се проведе второто издание на Форум за страте- гии в науката. Основната тема бе повишаване на международната видимост и разпознаваемост на българската наука. Форумът се организира от „Elsevier“ – водеща компания за разработване и предоставяне на научни, технически и медицински информационни продукти и услуги , с подкрепата на Министер- ството на образованието, младежта и науката. След успеха на първото издание на Форума за стратегии в науката през

Книжка 1
РЕЙТИНГИ, ИНДЕКСИ, ПАРИ

Боян Захариев