Стратегии на образователната и научната политика
Вход / Регистрация

https://doi.org/10.53656/str2021-5-6-anal

2021/5, стр. 509 - 518

АНАЛИЗ НА ЖИЗНЕНИЯ СТАНДАРТ НА НАСЕЛЕНИЕТО И ФАКТОРИ ЗА НЕГОВОТО РАЗВИТИЕ

Лора Рашкова
E-mail: l.rashkova@shu.bg
Konstantin Preslavsky University of Shumen
115 Universitetska St.
9700 Shumen Bulgaria

Резюме: В статията последователно се разглеждат определени въпроси, свързващи феномена „жизнен стандарт“ с възможностите за анализ чрез поредица от параметри (характеристики); основните методи (подходи) за измерване; други социални явления и процеси в общественото пространство. Успоредно с това са представени аспекти от влиянието на жизнения стандарт върху развитието на човешкото общество. Чрез използването на система от показатели е възможен комплексен анализ на развитието на човешкия потенциал в количествено и качествено отношение. Някои от тях носят информация за неговото съдържание като социално-икономическа категория, други дават възможност за оценка на съставящите го компоненти, но само в система и взаимовръзка те могат напълно да характеризират неговата сложност и многоаспектност. Индексът на човешкото развитие и неговите компоненти обобщават достигнатото равнище на общественото развитие в отделните страни като количествена мярка за човешкия потенциал.

Ключови думи: жизнен стандарт; дълголетие; образованост; брутен вътрешен продукт; доход

Високият жизнен стандарт и качеството на живот на хората се свързват с развитието на човешките ресурси, подобряването на условията на живот и труд, преодоляването на бедността, осигуряването на ефективно функционираща система на социална защита.

В литературата не съществува еднозначно определение на жизнения стандарт. Жизненият стандарт (жизненото равнище) има комплексен характер като социално-икономическа категория. В зависимост от изследователските задачи се използват различни тълкувания, като понятието се използва едновременно с понятията благосъстояние на населението, начин на живот, качество на живот, цена на живот и други (Angelova 2009, 22).

Жизненият стандарт на населението е достъпността, количеството и качеството на стоки и услуги и разпределението им сред населението на дадена държава, съвкупността от социално-икономическите показатели, които разкриват степента и равнището на удовлетворяване на жизнените потребности на населението чрез количествени измерители.

Използват се показатели за:

– използвани предмети в бита за дълготрайна употреба – техника, автомобили, уреди и други;

– получавани доходи от заплата, допълнителни доходи, премии, реален доход и други;

– равнище на потребление на стоки и услуги;

– продължителност на работното и свободното време;

– възможности за образование и равнище на задоволяване на културните потребности;

– равнище на здравеопазване – брой зъболекари, лекари, обслужващ персонал, обслужвани пациенти от един лекар и други.

Оценката на жизнения стандарт се прави като действителен за определен момент; заложени в нормативни документи; желаното жизнено равнище от хората. Използват се данни от икономическата и социалната статистика и социологическите изследвания при определянето му (Ivanova 2019,185 – 186).

Жизненият стандарт на населението на всяка страна се свързва с реалния брутен вътрешен продукт на глава от населението.

От 1990 г. Генералната асамблея на ООН ранжира страните членки на световната организация не само по брутния вътрешен продукт, но и по показателя „Индекс на човешкото развитие“. Този индекс съдържа три основни компонента: дълголетие, образованост и жизнен стандарт на населението на всяка страна.

Дълголетието се определя от средната продължителност на живота във всяка страна както за мъжете и жените поотделно, така и общо. По отношение на продължителността на живота на гражданите на отделните страни в света съществуват много сериозни различия.

Образоваността се измерва с нивото на общата образованост – начално, основно, средно образование, като се посочва и задължителната за всяка страна образователна степен. В света има много страни, предимно от Африка и Близкия и Средния изток, където началното образование е задължително. В други страни задължителното образование е основното – до седем или осем години, а в трети страни, които са и най-малко, задължително е средното образование.

Жизненият стандарт на населението на всяка страна се измерва с реалния брутен вътрешен продукт на глава от населението и е синтетичен показател. От него до голяма степен зависят и дълголетието, и образоваността, и цялостното състояние по развитието на човека като социално същество (Kolev 2016, 112 – 113).

Жизненият стандарт се характеризира с количеството, качеството и структурата на материалните блага и услугите, с които населението и отделната личност разполагат за задоволяване на своите потребности, както и условията, при които хората се възпроизвеждат като биологични и социални същества.

Жизненото равнище е икономическа категория и социален стандарт, характеризиращ степента на удовлетвореност на физиологичните и социалните потребности на хората.

Съществуват четири нива на жизнения стандарт според достигнатото равнище на потребление: висок жизнен стандарт, нормален жизнен стандарт, бедност и нищета.

Висок жизнен стандарт е този, при който съществува изобилие от блага, потреблението на стоки и услуги е на равнище осигуряващо пълноценно и всестранно развитие на човека.

Нормалният жизнен стандарт се свързва с рационално потребление на научнообосновани норми, осигуряващи на човека възстановяване на неговите физиологични и интелектуални сили.

Бедността е потребление на стоки и услуги за запазване работоспособността на хората като долна граница за възпроизводството на работна сила.

Нищетата е минимално допустим по биологичните критерии набор от стоки и услуги, необходим за поддържането на човешката жизнеспособност. Нищетата е известна като екзистенц-минимум (жизнен минимум), при която потреблението на стоки служи за оцеляване на хората, за поддържане на тяхната жизнеспособност.

Основните компоненти на жизнения стандарт като социален стандарт са здравето и здравеопазването, начинът на хранене и доходите на населението, жилищните условия, домашното имущество, платените услуги, образованието и културното равнище на населението, условията на труд и заетост, отдихът и свободното време, а също така и социалните гаранции и социалната защита на населението.

Социалните гаранции са система от задължения на обществото към своите членове за удовлетворяване на най-важните потребности. За създаване на условия за реализация на икономическата активност на отделната личност и получаването на доход държавата поема задължения.

Социалната защита е система от мерки, осъществявани от обществото във връзка с осигуряването на необходимото материално и социално положение на уязвимите групи от населението (Angelova 2009, 23 – 24).

Изходна категория в процеса на изучаване на жизнения стандарт (жизненото равнище) е категорията „лични потребности“, които могат да бъдат физиологически, интелектуални и социални. Личните потребности отразяват обективната необходимост от определен набор и обем блага и услуги и социални условия, осигуряващи пълноценно развитие на конкретната личност.

Физиологичните потребности са определящи, доколкото отразяват нуждите на човека като биологично същество. Към тях се отнасят потребностите от храна, облекло, обувки, жилище, сън, отдих, двигателна активност и др.

Интелектуалните потребности включват образование, повишаване на квалификацията, различни видове творческа дейност и т.н.

Социалните потребности са свързани с функционирането на човека в обществото. Към тях се отнасят: потребности от здравеопазване, гарантираност на условията на труд, използване на свободното време, осигуряване на социалните права, общуване с хората, различни видове социалнополитическа дейност, опазване на околната среда, потребности от отбрана и сигурност и др.

Докато физиологичните потребности са от първа необходимост, то интелектуалните и социалните потребности не се отнасят към потребностите от първа необходимост. Пряка количествена оценка на интелектуалните и социалните потребности не може да се даде, възможностите за тяхното задоволяване могат да се оценят от величината на работното, извънработното и свободното време.

Потребностите се намират в процес на непрекъснато развитие, което невинаги означава нарастване на физическия обем на потребените блага и услуги, но и усъвършенстване на тяхната структура и повишаване на качеството им.

Когато разглеждаме въпроса за удовлетворяването на потребностите, трябва да се имат предвид и рационалните потребности. Рационалните по-требности съответстват на равнището на производителните сили и производствените отношения.

Жизненото равнище включва редица условия за развитието на отделния човек, като условия на труд, бит, използване на свободното време.

Към условията на труд се отнасят: санитарно-хигиенни, социално-психологически, естетически и психо-физиологически условия.

Условията на бит включват: осигуреност на населението с жилища, битово обслужване, търговия, обществено хранене, медицинско обслужване и транспорт.

Условията за използване на свободното време са: възможности за удовлетворяване на социалните, духовните и интелектуалните потребности на населението (Petkov 2003, 87 – 88).

Факторите, които влияят върху изменение на жизнения стандарт, са следните: доходите, равнището на динамиката на цените на стоките и услугите, условията на труд, отдих и живот, здравното, транспортното и комунално-битовото обслужване, развитието на културата и социалната инфраструктура.

Социалното значение на статистическото изучаване на жизненото равнище на населението се заключава в това, че то може да определи равнището и факторната му обусловеност и да прогнозира неговото развитие в бъдеще. Така например могат да се анализират личните потребности, равнището на потребление на материални и духовни блага, условията, сред които се развива населението. Въз основа на това могат да се вземат стратегически държавни решения за подобряване на жизнения стандарт на населението или на отделни социални и професионални групи (Petkov 2003, 89 – 90).

Върху изменението на доходите и жизнения стандарт оказва влияние инфлацията. Инфлацията влияе по различен начин върху различните групи от населението. Тя облагодетелства длъжниците към кредитните институции. Притежателите на недвижима собственост запазват в по-висока степен икономическия си статус от притежателите на парични доходи. Социални групи, незащитени от синдикатите, са значително по-силно засегнати от работещите – членове на различни синдикални организации. Отражението върху доходите на пенсионерите е двупосочно: от една страна, те са най-засегнати от повишаването на цените, а от друга, когато има и се прилагат подходящи механизми за компенсация, те са в по-благоприятно положение от активните, за които компенсациите не са постоянни и в пълен размер.

По принцип компенсирането на доходите и повишаването на цените, без да е повишена производителността на труда и да е реализиран икономически прираст, води отново до повишаване на инфлацията. Поради тези причини компенсаторните механизми трябва да се използват много внимателно (Dimova 1997, 38).

Съвкупността от условията за живот формира жизнената среда, в която се реализира и възпроизвежда населението. Елементите на жизнената среда могат да се разглеждат и като елементи на стандарта на живот. Тяхното структуриране позволява да се изгради система от статистически показатели, с които количествено да се измерят отделните аспекти на жизнения стандарт на домакинствата.

Системата от показатели, характеризиращи жизнения стандарт, е съвкупност от подсистеми, които кореспондират с елементите на жизнените условия на различните йерархични равнища. По този начин всяка от подсистемите отразява отделен аспект на жизнения стандарт.

В системата от статистически показатели се обособяват следните подсистеми.

А. Демографски характеристики:

– численост и полово-възрастов състав на населението;

– равнище на раждаемост;

– равнище на смъртност;

– равнище на детска и майчина смъртност;

– средна продължителност на живота.

Б. Битови условия:

– жилищна площ;

– благоустроеност на жилищата (водоснабдяване, канализация, електричество, топла вода, баня);

– наличие на културно-битови предмети;

– осигуреност с комунално-битови услуги;

– използване на информационни и комуникационни технологии.

В. Доходи и потребление на домакинствата:

– доходи – размер и структура на доходите, равнище на реалните доходи, равнище на биологичен и социален минимум;

– подоходна диференциация;

– разходи и потребление – равнище и структура на разходите, равнище на спестяванията, равнище и структура на потреблението, покупателна способност на домакинствата, потребление на основни хранителни продукти;

– бедност – линия на бедност, дълбочина на бедност, острота на бедност.

Г. Заетост и условия на труд:

– равнище на заетост;

– равнище на безработица;

– лица извън работната сила;

– обезкуражени лица;

– организация на работното време;

– охрана на труда;

– безопасност на труда;

– трудов травматизъм.

Д. Социална среда:

– здравеопазване – осигуреност с лечебни и здравни заведения и леглови фонд, осигуреност с медицински специалисти, заболеваемост на населението, разходи за здравеопазване, средна продължителност на живота в добро здраве;

– социална защита – здравно осигуряване, пенсионно осигуряване, социални трансфери;

– образование – осигуреност с учебни заведения и преподавателски персонал, образователно равнище на населението, продължителност на обучението, обхват на децата в образователната система, разходи за образование, използването на информационни технологии в образованието;

– култура и изкуство – издателска дейност, библиотеки, читалища, театри, кина, радио и телевизионни програми, посещаемост на културни институции, разходи за култура и изкуство;

– туризъм и отдих – пътувания в чужбина, средства и подслон, почивни домове, реализирани нощувки в средства за подслон, почивни домове и хотели;

– лична безопасност – регистрирана престъпност, разкрита престъпност, престъпност и противообществени прояви на малолетни и непълнолетни, наказана престъпност.

Е. Антропогенна околна среда:

– емисии на вредни вещества в атмосферата;

– равнище на шум;

– замърсени води и почви;

– разходи за преработване на производствени и битови отпадъци;

– разходи за опазване и възстановяване на околната среда (Zhekova 2012, 41 – 45).

Важни документи с национално значение за социално-икономическото развитие на България са Националната програма за развитие на България 2020 и Националната програма за развитие България 2030.

Националната програма за развитие на България 2020 е документ за националните решения за растеж. Той е в съответствие с ангажиментите на България на европейско и международно ниво, но въплъщава стремежа на държавата за избор на национален път за напредък.

Визията, целите и приоритетите на Националната програма за развитие на България 2020 са дефинирани на базата на извършените социално-икономически и SWOT анализи, както и на базата на получените становища в рамките на публични дебати, реализирани в процеса на формулирането им.

Към 2020 г. България e държава с конкурентоспособна икономика, осигуряваща условия за пълноценна социална, творческа и професионална реализация на личността чрез интелигентен, устойчив, приобщаващ и териториално балансиран икономически растеж.

Основните стратегически цели са следните.

1. Повишаване на жизнения стандарт чрез конкурентоспособно образование и обучение, създаване на условия за качествена заетост и социално включване и гарантиране на достъпно и качествено здравеопазване.

2. Изграждане на инфраструктурни мрежи, осигуряващи оптимални условия за развитие на икономиката и качествена и здравословна околна среда за населението.

3. Повишаване на конкурентоспособността на икономиката чрез осигуряване на благоприятна бизнес среда, насърчаване на инвестициите, прилагане на иновативни решения и повишаване на ресурсната ефективност 1).

В Националната програма за развитие България 2030 – рамков стратегически документ от най-висок порядък в йерархията на националните програмни документи, се определят визията, целите и приоритетите за социално-икономическото развитие на България в периода 2021 – 2030 г., одобрени с Решение на Министерския съвет № 33 от 20.01.2020 г. В документа подробно се описват областите на въздействие, които ще бъдат обект на целенасочени интервенции до 2030 г., подредени по приоритети и подприоритети и съпътствани от индикатори за резултат, индикативен финансов ресурс, източници на финансиране и съотносими цели за развитие на ООН. Определени са три стратегически цели – ускорено икономическо развитие, демографски подем и намаляване на неравенствата, за чието изпълнение правителствените намерения са групирани в пет области (оси) на развитие и са определени 13 национални приоритета. Програмата включва детайлизирани стратегии по приоритетите, индикативна финансова рамка, предварителна оценка на въздействието върху основни макроикономически индикатори от изпълнението на заложените интервенции, както и механизъм за наблюдение и контрол на изпълнението на стратегическия документ2).

Заключение

Социалното значение на статистическото изследване на жизнения стандарт се състои в това, че чрез него може да се получи комплексна оценка на равнището и факторната му обусловеност. Комплексната оценка на жизнения стандарт отразява степента на реализация на жизнените интереси на населението, които стоят в основата на икономическото развитие. Изследването на динамиката на жизнения стандарт и отделните му компоненти позволява да се анализират както измененията в икономиката и социалната сфера, така и последиците от тези изменения за отделните социални групи население.

Като интегрален показател за развитието на човешкия потенциал и като показател за общественото развитие и алтернатива на чисто икономическата оценка чрез брутния вътрешен продукт (БВП) се използва Индексът на човешко развитие. Чрез него се отчитат големите различия в благосъстоянието и възможностите за по-добър живот, които продължават да съществуват между отделните държави и през XXI век.

С Националната програма за развитие България 2030 се цели разрешаването на актуални проблеми в областта на образованието, здравеопазването, науката и културата, условията на труд, намаляването на бедността, повишаването на жизнения стандарт и качеството на живота, борбата със социалната изолация и развитието на човешкия капитал.

Благодарности

Тази работа е подкрепена от Министерството на образованието и науката по Националната програма за научни изследвания „Млади учени и постдокторанти“ / This work is supported by the Bulgarian Ministry of Education and Science under the National Program for Research “Young Scientists and Postdoctoral Students”.

БЕЛЕЖКИ

1. Национална програма за развитие на България 2020. Retrieved from: https://www.strategy.bg/StrategicDocuments/View.aspx?Id=765 (посетено на 15.05.2020).

2. Национална програма за развитие на България 2030. Retrieved from: https:// www.minfin.bg/bg/1394 (посетено на 15.05.2020).

ЛИТЕРАТУРА

Ангелова, П., 2009. Социална статистика. Свищов: Ценов.

Димова, Д., 1997. Социална политика. София: Стопанство.

Жекова, Ст., 2012. Социална статистика. Варна: Наука и икономика.

Иванова, В., 2019. Социално-демографски аспекти, Първа част. Шумен: Епископ Константин Преславски.

Колев, Г. & Милков, Ч., (2016). Мениджмънт на социалните дейности. София: Антос.

Петков, П., 2003. Социална статистика. Шумен: Епископ Константин Преславски.

REFERENCES

Angelova, P., 2009. Sotsialna statistika. Svishtov: Akademichno izdatelstvo „Tsenov“.

Dimova, D., 1997. Sotsialna politika. Sofia: Stopanstvo.

Zhekova, St., 2012. Sotsialna statistika. Varna: Nauka i ikonomika.

Ivanova, V., 2019. Sotsialno-demografski aspekti, Parva chast. Shumen: Episkop Konstantin Preslavski.

Kolev, G. & Milkov, Ch., 2016. Menidzhmant na sotsialnite deinosti. Sofia: Antos.

Petkov, P., (2003). Sotsialna statistika. Shumen: Episkop Konstantin Preslavski.

2025 година
Книжка 6
UNLOCKING THE POTENTIAL OF ESG AND AI IN HIGHER EDUCATION FINANCE: INSIGHTS FROM A STUDY ACROSS FIVE EUROPEAN COUNTRIES

Tina Vukasović, Rok Strašek, Liliya Terzieva;, Elenita Velikova, Justyna Tomala, Maria Urbaniec, Jarosław Pawlik, Michael Murg, Anita Maček

THE ROLE OF HIGHER EDUCATION FOR THE PROFESSIONAL REALIZATION OF STUDENTS – PROBLEMS AND PROSPECTS

Anny Atanasova, Viktoriya Kalaydzhieva, Radostina Yuleva-Chuchulayna, Kalina Durova-Angelova

Книжка 5
Книжка 4
ТРАНСФОРМАЦИИ НА ПАЗАРА НА ТРУДА И НУЖДАТА ОТ ОБРАЗОВАТЕЛНИ РЕФОРМИ

Ваня Иванова, Андрей Василев, Калоян Ганев, Ралица Симеонова-Ганева

Книжка 3
FORMING ENTREPRENEURIAL CULTURE THROUGH EDUCATION

Milena Filipova, Adriana Atanasova

Книжка 2s
THE STATE OF INCLUSION IN ADAPTED BASKETBALL

Stefka Djobova, Ivelina Kirilova

Книжка 2
MODEL OF PROFESSIONALLY DIRECTED TRAINING OF FUTURE ENGINEER-TEACHERS

Ivan Beloev, Valentina Vasileva, Іnna Savytska, Oksana Bulgakova, Lesia Zbaravska, Olha Chaikovska

DETERMINANTS AFFECTING ACADEMIC STAFF SATISFACTION WITH ONLINE LEARNING IN HIGHER MEDICAL EDUCATION

Miglena Tarnovska, ;, Rumyana Stoyanova, ;, Angelina Kirkova-Bogdanova;, Rositsa Dimova

Книжка 1s
AN INNOVATIVE MODEL FOR DEVELOPING DIGITAL COMPETENCES OF SOCIAL WORKERS

Lyudmila Vekova, Tanya Vazova, Penyo Georgiev, Ekaterina Uzhikanova-Kovacheva

Книжка 1
2024 година
Книжка 6s
DISRUPTIVE TECHNOLOGIES RISK MANAGEMENT

Miglena Molhova-Vladova, Ivaylo B. Ivanov

Книжка 6
AN INTEGRATIVE APPROACH TO ORGANIZING THE FORMATION OF STUDENTS’ COGNITIVE INDEPENDENCE IN CONDITIONS OF INTENSIFICATION OF LEARNING ACTIVITIES

Albina Volkotrubova, Aidai Kasymova, Zoriana Hbur, Antonina Kichuk, Svitlana Koshova, Svitlana Khodakivska

ИНОВАТИВЕН МОДЕЛ НА ПРОЕКТНО БАЗИРАНО ОБУЧЕНИЕ НА ГИМНАЗИАЛНИ УЧИТЕЛИ: ДОБРА ПРАКТИКА ОТ УниБИТ

Жоржета Назърска, Александър Каракачанов, Магдалена Гарванова, Нина Дебрюне

Книжка 5s
КОНЦЕПТУАЛНА РАМКА ЗА ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИЗКУСТВЕНИЯ ИНТЕЛЕКТ ВЪВ ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ

Акад. Христо Белоев, Валентина Войноховска, Ангел Смрикаров

ИЗСЛЕДВАНЕ ПРИЛОЖИМОСТТА НА БЛОКОВИ ВЕРИГИ ОТ ПЪРВО НИВО (L1) В СИСТЕМА ЗА ЕЛЕКТРОННО ОБУЧЕНИЕ

Андриан Минчев, Ваня Стойкова, Галя Шивачева, Доц Анелия Иванова

ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ПРИ ПРОМЯНА НА ПЛАТФОРМИ ЗА ДИСТАНЦИОННО ОБУЧЕНИЕ

Антон Недялков, Милена Кирова, Мирослава Бонева

APPLICATION OF ZSPACE TECHNOLOGY IN THE DISCIPLINES OF THE STEM CYCLE

Boyana Ivanova, Kamelia Shoilekova, Desislava Atanasova, Rumen Rusev

TEACHERS' ADAPTATION TO CHANGES IN AN INCREASINGLY COMPLEX WORLD THROUGH THE USE OF AI

Zhanat Nurbekova, Kanagat Baigusheva, Kalima Tuenbaeva, Bakyt Nurbekov, Tsvetomir Vassilev

АТОСЕКУНДНОТО ОБУЧЕНИЕ – МЕТАФОРА НА ДНЕШНОТО ОБРАЗОВАНИЕ

Юлия Дончева, Денис Асенов, Ангел Смрикаров, Цветомир Василев

Книжка 5
Книжка 4s
Книжка 4
MANAGERIAL ASPECTS OF COOPERATION AMONG HIGHER EDUCATION INSTITUTIONS AND THEIR STAKEHOLDERS

Olha Prokopenko, Svitlana Perova, Tokhir Rakhimov, Mykola Kunytskyi, Iryna Leshchenko

Книжка 3s
Книжка 3
Книжка 2
FORMATION OF PROFESSIONAL SKILLS OF AGRICULTURAL ENGINEERS DURING LABORATORY PRACTICE WHEN STUDYING FUNDAMENTAL SCIENCE

Ivan Beloev, Oksana Bulgakova, Oksana Zakhutska, Maria Bondar, Lesia Zbaravska

ИМИДЖ НА УНИВЕРСИТЕТА

Галя Христозова

Книжка 1s
COMPETITIVENESS AS A RESULT OF CREATIVITY AND INNOVATION

Nikolay Krushkov, Ralitza Zayakova-Krushkova

INTELLECTUAL PROPERTY AND SECURITY IN THE INTEGRATED CIRCUITS INDUSTRY

Ivan Nachev, Yuliana Tomova, Iskren Konstantinov, Marina Spasova

Книжка 1
PROBLEMS AND PERSPECTIVES FOR SOCIAL ENTREPRENEURSHIP IN HIGHER EDUCATION

Milena Filipova, Olha Prokopenko, Igor Matyushenko, Olena Khanova, Olga Shirobokova, Ardian Durmishi

2023 година
Книжка 6s
DEVELOPMENT OF A COMMON INFORMATION SYSTEM TO CREATE A DIGITAL CAREER CENTER TOGETHER WITH PARTNER HIGHER SCHOOLS

Yordanka Angelova, Rossen Radonov, Vasil Kuzmov, Stela Zhorzh Derelieva-Konstantinova

DRAFTING A DIGITAL TRANSFORMATION STRATEGY FOR PROJECT MANAGEMENT SECTOR – EMPIRICAL STUDY ON UAE

Mounir el Khatib, Shikha al Ali, Ibrahim Alharam, Ali Alhajeri, Gabriela Peneva, Jordanka Angelova, Mahmoud Shanaa

VOYAGE OF LEARNING: CRUISE SHIPS WEATHER ROUTING AND MARITIME EDUCATION

Svetlana Dimitrakieva, Dobrin Milev, Christiana Atanasova

СТРУКТУРНИ ПРОМЕНИ В ОБУЧЕНИЕТО НА МЕНИДЖЪРИ ЗА ИНДУСТРИЯ 5.0

Недко Минчев, Венета Христова, Иван Стоянов

RESEARCH OF THE INNOVATION CAPACITY OF AGRICULTURAL PRODUCERS

Siya Veleva, ; Margarita Mondeshka, Anka Tsvetanova

Книжка 6
Книжка 5s
ВИДОВЕ ТРАВМИ В ПАРАШУТИЗМА И ПРЕВЕНЦИЯТА ИМ

Капитан III ранг Георги Калинов

Книжка 5
Книжка 4s
DETERMINING THE DEGREE OF DIGITALIZATION OF A HIGHER EDUCATION INSTITUTION

Acad. Hristo Beloev, Angel Smrikarov, Valentina Voinohovska, Galina Ivanova

ОТ STEM КЪМ BEST: ДВА СТАНДАРТА, ЕДНА ЦЕЛ

Андрей Захариев, Стефан Симеонов, Таня Тодорова

Книжка 4
EFFECT OF RESILIENCE ON BURNOUT IN ONLINE LEARNING ENVIRONMENT

Radina Stoyanova, Sonya Karabeliova, Petya Pandurova, Nadezhda Zheckova, Kaloyan Mitev

Книжка 3s
INTELLIGENT ANIMAL HUSBANDRY: FARMER ATTITUDES AND A ROADMAP FOR IMPLEMENTATION

Dimitrios Petropoulos, Koutroubis Fotios, Petya Biolcheva, Evgeni Valchev

Книжка 3
STUDY OF THE DEVELOPMENT OF THE USE OF COMMUNICATIVE TECHNOLOGIES IN THE EDUCATIONAL PROCESS OF ENGINEERS TRAINING

Ivan Beloev, Valentina Vasileva, Sergii Bilan, Maria Bondar, Oksana Bulgakova, Lyubov Shymko

Книжка 2
РАЗПОЛОЖЕНИЕ НА ВИСШИТЕ УЧИЛИЩА В БЪЛГАРИЯ В КОНТЕКСТА НА ФОРМИРАНЕ НА ПАЗАРА НА ТРУДА

Цветелина Берберова-Вълчева, Камен Петров, Николай Цонков

Книжка 1
MODERNIZATION OF THE CONTENT OF THE LECTURE COURSE IN PHYSICS FOR TRAINING FUTURE AGRICULTURAL ENGINEERS

Ivan Beloev, Valentina Vasileva, Vasyl Shynkaruk, Oksana Bulgakova, Maria Bondar, Lesia Zbaravska, Sergii Slobodian

2022 година
Книжка 6
ORGANIZATION OF AN INCLUSIVE EDUCATIONAL ENVIRONMENT FOR THE STUDENTS WITH SPECIAL NEEDS

Halyna Bilavych, Nataliia Bakhmat, Tetyana Pantiuk, Mykola Pantiuk, Borys Savchuk

ДИГИТАЛИЗАЦИЯ НА ОБРАЗОВАНИЕТО В БЪЛГАРИЯ: СЪСТОЯНИЕ И ОБЩИ ТЕНДЕНЦИИ

Теодора Върбанова, Албена Вуцова, Николай Нетов

Книжка 5
ПРАВОТО НА ИЗБОР В ЖИВОТА НА ДЕЦАТА В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Сийка Чавдарова-Костова, Даниела Рачева, Екатерина Томова, Росица Симеонова

Книжка 4
DIAGNOSIS AS A TOOL FOR MONITORING THE EFFECTIVENESS OF ADDICTION PREVENTION IN ADOLESCENTS

O.A. Selivanova, N.V. Bystrova, I.I. Derecha, T.S. Mamontova, O.V. Panfilova

Книжка 3
ПУБЛИЧНОТО РАЗБИРАНЕ НА НАУКАТА В МРЕЖОВИЯ СВЯТ

Светломир Здравков, Мартин Й. Иванов, Петя Климентова

Книжка 2
Книжка 1
ДИГИТАЛНАТА ИНТЕРАКЦИЯ ПРЕПОДАВАТЕЛ – СТУДЕНТ В ОНЛАЙН ОБУЧЕНИЕТО В МЕДИЦИНСКИТЕ УНИВЕРСИТЕТИ

Миглена Търновска, Румяна Стоянова, Боряна Парашкевова, Юлияна Маринова

2021 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4s
SIGNAL FOR HELP

Ina Vladova, Milena Kuleva

Книжка 4
PREMISES FOR A MULTICULTURAL APPROACH TO EDUCATION

Anzhelina Koriakina, Lyudmila Amanbaeva

Книжка 3
Книжка 2
ПЪРВА СЕДМИЦА ДИСТАНЦИОННО ОБУЧЕНИЕ В СУ „ИВАН ВАЗОВ“ В СТАРА ЗАГОРА

Тони Чехларова, Динко Цвятков, Неда Чехларова

Книжка 1
METHODOLOGY OF SAFETY AND QUALITY OF LIFE ON THE BASIS OF NOOSPHERIC EDUCATION SYSTEM FORMATION

Nataliia Bakhmat, Nataliia Ridei, Nataliia Tytova, Vladyslava Liubarets, Oksana Katsero

2020 година
Книжка 6
HIGHER EDUCATION AS A PUBLIC GOOD

Yulia Nedelcheva, Miroslav Nedelchev

Книжка 5
НАСЪРЧАВАНЕ НА СЪТРУДНИЧЕСТВОТО МЕЖДУ ВИСШИТЕ УЧИЛИЩА И БИЗНЕСА

Добринка Стоянова, Блага Маджурова, Гергана Димитрова, Стефан Райчев

Книжка 4
THE STRATEGY OF HUMAN RIGHTS STUDY IN EDUCATION

Anush Balian, Nataliya Seysebayeva, Natalia Efremova, Liliia Danylchenko

Книжка 3
Книжка 2
МИГРАЦИЯ И МИГРАЦИОННИ ПРОЦЕСИ

Веселина Р. Иванова

SOCIAL STATUS OF DISABLED PEOPLE IN RUSSIA

Elena G. Pankova, Tatiana V. Soloveva, Dinara A. Bistyaykina, Olga M. Lizina

Книжка 1
ETHNIC UPBRINGING AS A PART OF THE ETHNIC CULTURE

Sholpankulova Gulnar Kenesbekovna

2019 година
Книжка 6
EMOTIONAL COMPETENCE OF THE SOCIAL TEACHER

Kadisha K. Shalgynbayeva, Ulbosin Zh.Tuyakova

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
УЧИЛИЩЕТО НА БЪДЕЩЕТО

Наталия Витанова

Книжка 2
Книжка 1
POST-GRADUATE QUALIFICATION OF TEACHERS IN INTERCULTURAL EDUCATIONAL ENVIRONMENT

Irina Koleva, Veselin Tepavicharov, Violeta Kotseva, Kremena Yordanova

ДЕЦАТА В КОНСТИТУЦИОННИТЕ НОРМИ НА БЪЛГАРИЯ

Румен Василев, Весела Марева

СЪСТОЯНИЕ НА БЪЛГАРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ

Анелия Любенова, Любомир Любенов

ЕДИН НОВ УЧЕБНИК

Ирина Колева

2018 година
Книжка 6
Книжка 5
A NEW AWARD FOR PROFESSOR MAIRA KABAKOVA

Irina Koleva, Editor-in-

Книжка 4
Книжка 3
BLENDED EDUCATION IN HIGHER SCHOOLS: NEW NETWORKS AND MEDIATORS

Nikolay Tsankov, Veska Gyuviyska, Milena Levunlieva

ВЗАИМОВРЪЗКАТА МЕЖДУ СПОРТА И ПРАВОТО

Ивайло Прокопов, Елица Стоянова

ХИМЕРНИТЕ ГРУПИ В УЧИЛИЩЕ

Яна Рашева-Мерджанова

Книжка 2
Книжка 1
2017 година
Книжка 6
ЗНАЧИМОСТТА НА УЧЕНЕТО: АНАЛИЗ НА ВРЪЗКИТЕ МЕЖДУ ГЛЕДНИТЕ ТОЧКИ НА УЧЕНИЦИ, РОДИТЕЛИ И УЧИТЕЛИ

Илиана Мирчева, Елена Джамбазова, Снежана Радева, Деян Велковски

Книжка 5
ОРГАНИЗАЦИОННА КУЛТУРА В УЧИЛИЩЕ

Ивайло Старибратов, Лилия Бабакова

Книжка 4
КОУЧИНГ. ОБРАЗОВАТЕЛЕН КОУЧИНГ

Наталия Витанова, Нели Митева

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
ЕМПАТИЯ И РЕФЛЕКСИЯ

Нели Кънева, Кристиана Булдеева

2016 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2015 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
ПРАГМАТИЧНАТА ДИДАКТИКА

Николай Колишев

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2014 година
Книжка 6
Книжка 5
КОХЕРЕНТНОСТ НА ПОЛИТИКИ

Албена Вуцова, Лиляна Павлова

Книжка 4
USING THE RESULTS OF A NATIONAL ASSESSMENT OF EDUCATIONAL ACHIEVEMENT

Thomas Kellaghan, Vincent Greaney, T. Scott Murray

Книжка 3
USING THE RESULTS OF A NATIONAL ASSESSMENT OF EDUCATIONAL ACHIEVEMENT

Thomas Kellaghan, Vincent Greaney, T. Scott Murray

Книжка 2
PROFESSIONAL DEVELOPMENT OF UNIVERSITY FACULTY: А SOCIOLOGICAL ANALYSIS

Gulnar Toltaevna Balakayeva, Alken Shugaybekovich Tokmagambetov, Sapar Imangalievich Ospanov

USING THE RESULTS OF A NATIONAL ASSESSMENT OF EDUCATIONAL ACHIEVEMENT

Thomas Kellaghan, Vincent Greaney, T. Scott Murray

Книжка 1
РЕФЛЕКСИЯТА В ИНТЕГРАТИВНОТО ПОЛЕ НА МЕТОДИКАТА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БИОЛОГИЯ

Иса Хаджиали, Наташа Цанова, Надежда Райчева, Снежана Томова

USING THE RESULTS OF A NATIONAL ASSESSMENT OF EDUCATIONAL ACHIEVEMENT

Thomas Kellaghan, Vincent Greaney, T. Scott Murray

2013 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
QUESTIONNAIRE DEVELOPMENT

ÎÖÅÍßÂÀÍÅÒÎ

Книжка 3
MASS MEDIA CULTURE IN KAZAKHSTAN

Aktolkyn Kulsariyeva Yerkin Massanov Indira Alibayeva

РЪКОВОДСТВО ЗА СЪСТАВЯНЕ НА ТЕСТОВЕ*

Фернандо Картрайт, Джери Мусио

РОССИЙСКАЯ СИСТЕМА ОЦЕНКИ КАЧЕСТВА ОБРАЗОВАНИЯ: ГЛАВНЫЕ УРОКИ

В. Болотов / И. Вальдман / Г. Ковалёва / М. Пинская

Книжка 2
ОЦЕНЯВАНЕ НА ГРАЖДАНСКИТЕ КОМПЕТЕНТНОСТИ НА УЧЕНИЦИТЕ: ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА И ВЪЗМОЖНОСТИ

Светла Петрова Център за контрол и оценка на качеството на училищното образование

РЪКОВОДСТВО ЗА СЪСТАВЯНЕ НА ТЕСТОВЕ*

Фернандо Картрайт, Джери Мусио

Книжка 1
Уважаеми читатели,

вет, както и от международния борд за предоставените статии и студии, за да могат да бъдат идентифицирани в полето на образованието пред широката аудитория от педа- гогически специалисти във всички степени на образователната ни система. Благодаря за техния всеотдаен и безвъзмезден труд да създават и популяризират мрежа от научни съобщества по профила на списанието и да насърчават научните изследвания. Благодаря на рецензентите от национално представените висши училища, на- учни институции и

РЪКОВОДСТВО ЗА СЪСТАВЯНЕ НА ТЕСТОВЕ

Фернандо Картрайт, Джери Мусио

2012 година
Книжка 6
DEVELOPMENT OF SCIENCE IN KAZAKHSTAN IN THE PERIOD OF INDEPENDENCE

Aigerim Mynbayeva Maira Kabakova Aliya Massalimova

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
СИСТЕМАТА ЗА РАЗВИТИЕ НА АКАДЕМИЧНИЯ СЪСТАВ НА РУСЕНСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ „АНГЕЛ КЪНЧЕВ“

Христо Белоев, Ангел Смрикаров, Орлин Петров, Анелия Иванова, Галина Иванова

Книжка 2
ПРОУЧВАНЕ НА РОДИТЕЛСКОТО УЧАСТИЕ В УЧИЛИЩНИЯ ЖИВОТ В БЪЛГАРИЯ

* Този материал е изготвен въз основа на резултатите от изследването „Parental Involvement in Life of School Matters“, проведено в България в рамките на проек- та „Advancing Educational Inclusion and Quality in South East Europe“, изпълняван

ВТОРИ ФОРУМ ЗА СТРАТЕГИИ В НАУКАТА

Тошка Борисова В края на 2011 г. в София се проведе второто издание на Форум за страте- гии в науката. Основната тема бе повишаване на международната видимост и разпознаваемост на българската наука. Форумът се организира от „Elsevier“ – водеща компания за разработване и предоставяне на научни, технически и медицински информационни продукти и услуги , с подкрепата на Министер- ството на образованието, младежта и науката. След успеха на първото издание на Форума за стратегии в науката през

Книжка 1
РЕЙТИНГИ, ИНДЕКСИ, ПАРИ

Боян Захариев

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.