https://doi.org/10.53656/str2024-6-7-int

2024/6, стр. 761 - 774

ИНТЕРДИСЦИПЛИНАРНИЯТ УРОК ПО ЧОВЕКЪТ И ОБЩЕСТВОТО. ПРИРОДНИТЕ ОБЛАСТИ В БЪЛГАРИЯ В КОНТЕКСТА НА „ЧЕТИРИТЕ ГОДИШНИ ВРЕМЕНА“ ОТ АНТОНИО ВИВАЛДИ

Резюме: Представеното педагогическо изследване на приложението и влиянието на някои интердисциплинарни методи и техники на преподаване е реализирано през учебната 2022/2023 година с 52 ученици от 4. клас. В хода на изследването са проучени интердисциплинарни методи на преподаване на учебния предмет човекът и обществото и в частност на глобалната тема „Природни области в България“. Изследването има за цел да проучи дали чрез формирането на конкретни междупредметни връзки с учебния предмет музика би могла да се повиши ангажираността на учениците в учебния процес, паралелно с повишаване на техните знания, умения, свързани с природните особености на България. Представените в настоящата статия интердисциплинарни методи имат за цел да затвърдят и компетентности у учениците, свързани с елементите на музикалната изразност, като определяне на мелодия, темпо и динамика в музикални примери, както и да изградят умения в областта на един от основните видове музикални дейности – слушане.

Ключови думи: начално обучение по човекът и обществото; интердисциплинарен урок; музика

Въведение

Темата за развитието на методиката на преподаване и използването на различни образователни стратегии е винаги актуална. Новите реалности и спецификите на съвременното поколение ученици изискват различни методи и подходи в учебния процес. (Krastev 2022). В дигиталната епоха, когато „информацията е на един клик разстояние“, за учителя е важно да не спира да обогатява своята методическа палитра. За модерния педагог е важно да обучава създатели, а не консуматори, да развива ключови компетентности, да формира умения. В своите уроци педагогът на новото време трябва да използва разнообразие от методи и похвати, които да променят „позицията на ученика от слушател в активен участник в процеса на обучение“ (Nikolova 2022, p. 101). Целият този процес започва в предучилищна възраст, а след това и в начален етап, когато у ученика се изгражда отношението към знанието и ученето.

Каквито и методи и стратегии да използва, преподавателят е нужно да подбира правилно своите учебни материали, като се ръководи от принципите на научност, последователност, достъпност и връзка с практиката. Един от най-успешните педагогически подходи, доказали се във времето и с място в съвременното обучение, е интердисциплинарният урок. Според Неминска чрез методите на интердисциплинарно обучение „изследователите могат да се стремят към откриване и коментиране на различни гледни точки, към подоб ряване и обогатяване на традиционната дисциплинна перспектива, към йерархизиране на резултати (Neminska 2015). Този тип урок демонст рира на учениците връзките между отделните научни области и предоставя възможност за разглеждане на учебния материал в по-глобален контекст. Проектно базираното обучение, което набира все по-голяма популярност в средното училище, също изисква умения за синтез на информацията и прилагането ѝ в практически ситуации.

Настоящата статия има за цел да представи структура на урочен план, която да се използва за всички урочни единици от глобалната тема „Природни области в България“, заложена в учебната програма по човекът и обществото. Паралелно с това се интегрира и част от учебното съдържание, заложено в учебната програма по музика в 4. клас, като са предвидени различни дейности, целящи овладяването на необходимите знания и умения и компетентности по двата учебни предмета. Структурата на представените урочни планове се ръководи от идеята, че „ефективният урок, който се отличава с плътност, динамичност и резултатност, изисква от учителя да планира достатъчна по време и съобразена както с целта, така и с възрастовите и индивидуални особености на учениците учебна дейност“ (Mihova 2001). Също така в статията се анализират резултати от дидактически експеримент, проведен след края на експерименталните уроци.

Основно изложение

Втората глобална тема в учебната програма по човекът и обществото за 4. клас е „Природни области в България“. В нея е и записано, че формираните компетентности в края на темата следва да бъдат: „Изброява природните области в България – Дунавска равнина, Старопланинска област, Преходна област, Рило-Родопска област, Черноморско крайбрежие; С помощта на карта определя местоположението на природните области и значението му за живота на хората; Ориентира се по карта за най-големите селища и природни обекти във всяка от природните области; Дава примери за основни стопански дейности в природните области“ (МОН 2015).

Хипотезата на настоящото изследване е, че представянето на темата чрез интердисциплинарни уроци (по човекът и обществото и музика) би могло да повиши интереса и ангажираността на учениците към учебния процес, както и да помогне на учителя да създаде по-пълна природна и духовна картина на урочните теми, като ги обвърже с музиката на известния италиански композитор Антонио Вивалди. Всеки от уроците, свързани с темата „Природни области в България“, може да се представи с помощта на творбата „Четирите годишни времена“ с цел формиране на знания, умения и отношения, заложени в учебните програми по двата предмета.

„Четирите годишни времена“ е едно от най-разпознаваемите музикални произведения в света. То е структурирано като четири цигулкови концерта, всеки от които представя сезона, който го вдъхновява. Композиторът, Антонио Вивалди, изразява идеите и естетическите принципи на своето време, като произведението се превръща в емблематично за изкуството на барока. Всеки концерт е свързан със сонет, който описва сцените, превърнати в музика. Предполага се, че авторът на тези сонети е самият Вивалди. Произведението е изключително подходящо за разглеждане в часа по човекът и обществото, тъй като принципът за сезонност в методиката на преподаване на природознание се отнася до организирането на учебния материал и процеса на обучение в съответствие с природните сезони. Този подход предполага изучаването на природните явления, растенията и животните в контекста на тези сезонни промени и взаимодействието с околната среда. Също така изучаването на природните области в България чрез сезонните промени осигурява естествена и логична последователност в учебния процес. Вместо да се изучават абстрактни концепции, учениците първо се запознават с конкретни явления, които могат да видят и усетят (в случая „чуят“), което улеснява тяхното разбиране и усвояване.

Като пример за урочен план на урок за нови знания в настоящата статия ще се използва урокът за Старопланинската природна област, като е важно да се отбележи, че този метод на представяне може да се адаптира към всички уроци от темата „Природни области в България“.

Компетентности като очаквани резултати:

– познава личността и творчеството на Антонио Вивалди;

– с помощта на карта определя местоположението на Старопланинската област;

– посочва защитени територии и обекти в Старопланинската област;

– дава примери за основните стопански дейности в Старопланинската област;

– определя мелодия, характер, темпо, динамика, тембър в музикални примери;

– проследява мелодия, характер, темпо и динамика в подходящи инструментални творби и ги използват като слухова опора при разпознаване.

Дейности за придобиване на ключови компетентности и междупредметни връзки:

– описване на природен обект;

– работа с карта;

– извличане на информация чрез илюстративен материал;

– слуша музика с определени задачи относно характер, музикалноизразни средства и др.

Методите на обучение могат да бъдат както класически (беседа, упражнение, анализ), така и съвременни ( чрез дигитална презентация, аудиофайлове и образователни видеа). Дидактическите средства са учебник, компютър, мултимедиен проектор и карта.

В началото на урока за Старопланинската природна област учителят актуализира сетивния опит и опорните знания на учениците посредством въпроси, свързани с вече изучените природни области. След като са намерени отговори на поставените въпроси, педагогическият специалист следва да мотивира учебната дейност на учениците, да съобщи заглавието на новия урок и да представи целите и задачите му.

След актуализацията на знанията, свързани с предходно усвоения учебен материал, учителят запознава учениците с кратка информация за биографията на Антонио Вивалди. Рязкото сменяне на темата е методически способ, който привлича вниманието на слушателите. След представяне на биографията на композитора учителят запознава учениците с историята на творбата „Четирите годишни времена“ и поставя първите задачи.

Докато слушат първия откъс – „Есен“ (всеки откъс е добре да има продължителност от около 3 мин.), четвъртокласниците трябва да отговорят на следните опорни въпроси:

– Каква е мелодията – плавна или рязка, весела или тъжна?

– Какво е темпото на този откъс – бързо или бавно?

– Каква е динамиката? Каква е силата на звука – силна или тиха?

– Кой е представеният сезон?

– Защо сезонът е представен по този начин?

Примерни верни отговори:

– Мелодия: мелодична, но мрачна.

– Темпо: средно

– Динамика: променяща се от весела и силна на тиха и спокойна.

– Есен.

Всички тези въпроси са свързани с формиране на знания, умения и отношения, заложени в учебната програма по музика в 4. клас, и по-конкретно с елементите на музикалната изразност, като определяне на мелодия, характер, темпо, динамика в музикални примери.

След като стане ясно, че сезонът е есен, учителят се връща на темата за Старопланинската област и за това как изглежда тя през есента. Това е и името на първа точка в урока – „Старопланинската област през есента“. В началото на изложението учителят изяснява местоположението на природната област и работи с карта, а в хода на урока поставя акцент върху промените, които настъпват при растенията и животните през този сезон. В тази част на урока се обръща внимание на промяната на цветовете на дърветата, подготовката за зимен сън при някои животни и миграцията на птиците. Необходимо е да се постави акцент и върху релефа на областта и как той влияе на климата. Изясняват се разликите между Предбалкана и Стара планина.

Следващият откъс от „Четирите годишни времена“ е посветен на зимата. Следват същите въпроси с примерни верни отговори.

– Мелодия: мелодична, но с по-хладен и драматичен характер, който отразява студа и суровостта на зимата.

– Темпо: бавно и с тежко – представя студа.

– Динамика: Зимата включва по-остри динамични контрасти и по-зловещи моменти.

– Зима.

Когато учениците отговорят правилно на поставените въпроси, учителят поставя новата точка в урока – „Старопланинската област през зимата“, и започва кратко изложение на информацията за Предбалкана и Стара планина през зимата, като се съпоставят температурите в двете части първо помежду им, а после и с изучените вече природни области. Въвеждат се понятията „варовик“, „пещера“, „сталагмит“, „сталактит“, „сталактон“ и „проход“, като се дават нагледни примери. Тези понятия се въвеждат заедно, за да се възприеме и осъзнае новият материал по-лесно и да се осмислят връзките и отношенията помежду им. Отново се работи с карта.

Третата част на урока е посветена на пролетта. И тук учителят задава същите въпроси и изчаква учениците да изслушат съответната част от произведението.

Примерни верни отговори:

– Мелодия: весела и оптимистична, с често използване на светли и ярки мелодични линии.

– Темпо: обикновено се изпълнява с живо и бързо темпо, характерно за пролетната живост и радост.

– Динамика: пролетта обикновено е изразителна и динамична, с преходи между по-силни и по-нежни моменти, представяйки променливите аспекти на сезона.

– Пролет.

Когато упражнението приключи, идва ред на изложението на учителя, в което той разказва за промените през пролетта. В тази част на урока педагогическият специалист следва да постави акцент върху информацията за реките Янтра, Тунджа и Камчия, които извират от Стара планина, както и за основните язовири и водопади, които се намират в областта. Пролетта се свързва и с миграциите на птиците, както и с размножителния период на някои видове животни.

Последният сезон е лятото, на който е посветен следващият откъс.

Примерни верни отговори на въпросите, които се поставят преди възприемане на откъса:

– Мелодия: мелодична, но често с интензивен характер, отразявайки топлината и жизнеността на лятото.

– Темпо: по-бавно от „Пролетта“, с топли и енергични моменти.

– Динамика: лятото може да включва по-широки динамични контрасти, представяйки топлината на сезона.

Тук отново се следва установената логическа схема, като в теоретичното изложение учителят запознава учениците с националните паркове, природните паркове и резерватите в тази природна област. Относно използването на природните богатства на областта, учителят би могъл да запише на дъската: дърводобив, производство на електроенергия, животновъдство и туризъм, след което да представи информация за записаните понятия (Boseva, Peikova, Parvanova 2019).

Последните минути от часа са отделени за играта „Интелектуален футбол“. Това е вид задача за активно учене, в която учителят разделя класа на два отбора, всеки със защитници, нападатели и вратар. Нападателите от двата отбора се редуват да задават въпроси на защитниците от противниковия отбор и ако те не успеят да отговорят, идва ред на вратаря. Ако и вратарят не успее, се брои гол за отбора на нападателите. Тази игра е полезна, тъй като в нея могат да вземат участие всички ученици от класа, за да могат заедно да затвърдят новите знания от урока.

Останалите уроци от темата използват сходен урочен план, който се надгражда с различни упражнения, проекти или музикални произведения, посветени на годишните времена.

Методология на изследването

В дидактическия експеримент се включиха две паралелки от четвъртокласници. Първата – контролна, в която учителят преподава уроците от темата „Природни области в България“ чрез традиционни методи, втората – експериментална, в която се прилага настоящата методология.

Преди началото на уроците от тема „Природни области в България“ учениците от двете паралелки попълниха кратка писмена анкета, която изследва нагласите им относно учебния предмет човекът и обществото, нивото на трудност на предмета за тях, както и мотивацията за надграждане на наученото и извън учебния час. Трите въпроса са:

1. Колко интересен е предметът човекът и обществото за теб?

– Не предизвиква интерес

– Средно интересен

– Много интересен

2. Колко труден е предметът човекът и обществото за теб?

– Лесен, нямам затруднения.

– Средно труден, имам известни затруднения.

– Много труден, не разбирам голяма част от учебния материал.

3. До каква степен уроците те мотивират да търсиш допълнителна информация по различните теми?

– Не ме мотивират

– Рядко ме мотивират

– Чувствам се мотивиран и искам да знам повече

След края на темата „Природни области в България“ учениците и в двете паралелки попълниха нова анкета със същите въпроси, за да се проследи има ли промяна в нагласите им след проведените уроци. Отговорите и на двете анкети са обобщени в таблици 1 и 2.

Както е видно от резултатите, представени в таблици 1 и 2, преди началото на уроците и в двете паралелки доминират нагласите, че учебният предмет човекът и обществото не е сред предпочитаните от мнозинството ученици. Средната стойност е 1.69 при контролната паралелка и 1.92 при експерименталната, при максимална стойност 3. След края на традиционните уроци в контролната паралелка се отчита едва доловим ръст на интереса към предмета, докато след интердисциплинарните уроци в експерименталната паралелка интересът към учебния материал се е увеличил, като резултатът се е покачил от 1,92 на 2,12.

На въпроса „Колко труден е предметът човекът и обществото за теб?“ преди началото на експеримента в контролната паралелка доминира мнението, че предметът е „много труден“ (2.19), а в експерименталната – „средно труден“ (2.00). След края на експеримента промяна в контролната паралелка почти не се забелязва, докато в експерименталната паралелка промяната е по-видима.

При третия въпрос се отчита най-съществено разминаване в отговорите, в които преди експерименталните уроци преобладава отговорът „не ме мотивират“ и докато в контролната паралелка резултатът е същият и след проведените часове, в експерименталната броят на учениците, които са отбелязали, че имат мотивация да търсят допълнителна информация, се увеличава и средната оценка на отговорите се променя от 1.23 на 1.76.

В заключение от проведените анкети могат да се направят няколко извода.

– Представеният в настоящата статия педагогически подход дава резултат, въпреки че няма претенцията за представителност.

– И при трите контролни въпроса учениците от експерименталната паралелка показват по-висок ръст на интереса и мотивацията, свързани с усвояването на учебния материал, в сравнение с учениците от контролната паралелка.

И в двете паралелки, в учебните седмици преди и след края на експерименталните уроци от избраната тема, учителите дадоха едно и също писмено изпитване с 4 въпроса. Те са съобразени с очакваните резултати, изброени по-горе, като всеки въпрос измерва нивата на развитие на природонаучната грамотност.

Номинално – може да разпознава основни понятия, но не разбира добре смисъла им.

Функционално – може да използва научна и техническа лексика, но това обикновено е извън контекст, в тестови въпроси.

Структурно: процесуално и понятийно – демонстрира разбиране на понятията и връзките между тях и може да използва процесуални умения съзнателно.

Многоизмерно – демонстрира не само разбиране, но и развитие на възгледи за ролята и значението на природните области за живота на хората..

Всяко ниво има различна тежест при определянето на оценката, като обобщените резултати се виждат в табл. 3.

От резултатите от писменото изпитване е видно, че:

– на входното ниво резултатите в двете изследвани паралелки са близки, като по-високи са тези на контролната паралелка;

– на изходното ниво експерименталната паралелка дава по-добри резултати като ръстът в средния успех на класа е 0.15, докато ръстът при контролната паралелка е 0.04.

Заключение

От анализа и обобщението на получените резултати от представеното педагогическо изследване могат да се направят следните изводи.

– Представеният интердисциплинарен метод допринася за повишаване на мотивацията за учене сред учениците и способства за развитието на различни умения и компетентности, заложени в учебните програми по човекът и обществото и музика за 4. клас.

– Използваните междупредметни връзки са атрактивни за учениците и по-вишават тяхното внимание и ангажираност към учебния процес.

– Съчетаването на уроците по двата учебни предмета способства за развитието на природонаучната грамотност, както и за усъвършенстване на уменията за слушане и разбиране на музикално произведение.

Представената структура на урок е релевантна за всички уроци от темата „Природни области в България“, като във всяка урочна единица междупредметните връзки могат да се надграждат – със сонетите, посветени на всеки сезон, със задача за създаване на собствена мелодия за конкретна природна област, чрез представяне на други музикални произведения, посветени на сезоните, и т.н. Интердисциплинарни методи и техники на преподаване е необходимо да се изучават усилено от бъдещите педагогически специалисти още по време на следването им във висшите учебни заведения, защото способстват за усъвършенстване на уменията за критично мислене, по-задълбочено и комплексно разбиране на фактологичния материал, както и за подобряване на уменията за комуникация и професионално сътрудничество (Epitropova 2022). Също така „класната стая на XXI век трябва да включва както знанията и преподавателския опит на учителя, така и съвременни средства и методи на преподаване“ (Angelova, Nikolova 2023). Интердисциплинарните уроци помагат на учениците да видят как знанията по различните дисциплини се свързват и могат да се използват съвместно за решаване на реални проблеми. Съчетаването на музикалните характеристики на произведение с особеностите на природните области в България прави уроците по-ангажиращи за учениците, като същевременно улеснява формирането на знания, умения и отношения, заложени в учебните програми и по двата учебни предмета.

Благодарности и финансиране

Това изследване е финансирано от Европейския съюз – NextGenerationEU, чрез Националния план за възстановяване и устойчивост на Република България, проект ДУЕКОС BG-RRP-2.004-0001-C01.

ЛИТЕРАТУРА

АНГЕЛОВА, В., НИКОЛОВА, А., 2023. Овладяване на действието изваждане на числата до 20 с преминаване чрез използване на интерактивни работни листове за обучение. Педагогика,T. 95, № 8, с. 1010 – 1021. https://doi.org/10.53656/ped2023-8.2.

БОСЕВА, М.; ПЕЙКОВА, Ц.; ПЪРВАНОВА, П., 2019. Книга за учителя по човекът и обществото за четвърти клас. „Просвета – София“, с. 12 – 14. ISBN: 978-954-01-3902-9.

ЕПИТРОПОВА, А., 2023. Изучаването на здравното и екологичното образование в академична среда – интердисциплинарната перспектива. В: Интердисциплинарно обучение чрез изкуства, спорт и дигитални технологии, с. 74. Пловдив: Пловдивско университетско издателство ISBN 978-619-7663-77-1.

КРЪСТЕВ, К., 2022. Урокът по история чрез методите на активното учене, Българско историческо наследство, Пловдив.

МИХОВА, М., 2001. За структурата и формата на урочния план. Педагогически алманах, Т. 9, №. 1, с. 15 – 31. Университетско издателство „Св. св. Кирил и Методий“. ISSN 2367-9360.

МОН, 2015. Наредба №5 за общообразователната подготовка. Приложение № 10 към т. 10 – Учебна програма по човекът и обществото за IV клас (общообразователна подготовка). https://web.mon.bg/bg/2000 [Достъп: 14.08.23].

МОН, 2015. Наредба №5 за общообразователната подготовка. Приложение № 12 към т. 10 – Учебна програма по музика за IV клас (общообразователна подготовка). https://web.mon.bg/bg/2000 [Достъп: 14.08.23].

НЕМИНСКА, Р., 2015. Методи на интердисциплинарното обучение. Педагогически форум, № 2, с. 121. ISSN 1314 – 9059.

НИКОЛОВА, А., 2022. Овладяване на таблично умножение и деление чрез използване на уеббазирани инструменти, с. 101. Пловдив: Университетско издателство „Паисий Хилендарски“. ISBN 978-619-202-806-0.

Acknowledgments & Funding

„This study is financed by the European Union-NextGenerationEU, through the National Recovery and Resilience Plan of the Republic of Bulgaria, project DUECOS BG-RRP-2.004-0001-C01“

REFERENCES

ANGELOVA, V., NIKOLOVA, A. 2023. Mastering the Action of Subtraction of the Numbers within 20 with Regrouping Using Educational Interactive Worksheets. Pedagogika-Pedagogy, vol. 95, no. 8, pp. 1010 – 1021. DOI: 10.53656/ped2023-8.2. (In Bulgarian).

BOSEVA, M.; PEYKOVA, C.; PARVANOVA, P., 2019. Kniga za uchitelya po Chovekat i obshtestvoto za chetvarti klas. „Prosveta – Sofia“. ISBN: 978-954-01-3902-9. (In Bulgarian).

EPITROPOVA, A., 2023. Izuchavaneto na zdravnoto i ekologichnoto obrazovanie v akademichna sreda – interdistsiplinarnata perspektiva. Interdistsiplinarno obuchenie chrez izkustva, sport i digitalni tekhnologii. Plovdiv: Plovdivsko universitetsko izdatelstvo. ISBN 978-619-7663-77-1. (In Bulgarian).

KRASTEV, K., 2022. Urokat po istoriya chrez metodite na aktivnoto uchene. Balgarsko istorichesko nasledstvo, Plovdiv. (In Bulgarian).

MIHOVA, M., 2001. Za strukturata i formata na urochniq plan. Pedagogicheski almanah, vol. 9, no. 1, pp. 15 – 31. Universitetsko izdatelstvo „Sv. sv. Kiril i Metodii”. ISSN 2367-9360. (In Bulgarian).

NEMINSKA, R., 2015. Metodi na interdisciplinarnoto obuchenie. Pedagogicheski forum, no. 2. ISSN 1314 – 9059. (In Bulgarian).

NIKOLOVA, A., 2022. Ovladyavane na tablichno umnozhenie i delenie chrez izpolzvane na webbazirani instrumenti. Plovdiv: Universitetsko izdatelstvo „Paisii Hilendarski“. ISBN 978-619-202-806-0. (In Bulgarian).