https://doi.org/10.53656/str2024-3-1-ind

2024/3, стр. 247 - 267

КРИТЕРИИ ЗА ИНДЕКСИРАНЕ В INDEX COPERNICUS – АНАЛИЗ НА БЪЛГАРСКИТЕ НАУЧНИ СПИСАНИЯ В ПОЛСКАТА НАУКОМЕТРИЧНА ПЛАТФОРМА

Резюме: Индексирането се разглежда като средство за оценка на качеството и въздействието на научните публикации. Всяка информационна система дефинира своя политика за подбор със съответните правила, процедури и контрол, с която гарантира, че включените в нея източници отговарят на стандартите за научно публикуване. В статията са разгледани критериите за индексиране на научни списания в Index Copernicus и е направена съпоставка с индексиращите процедури на базите данни Scopus и Web of Science, като фокусът на изследването е поставен върху българските списания, включени в полската наукометрична платформа. Анализирани са данни, свързани с правилната идентификация на списанията, тяхната редакционна политика, публикуване на отворен достъп, индексиране в авторитетни бази данни и показатели за влияние. В хода на проучването са установени сходства в изискванията за индексиране на Index Copernicus и утвърдените бази данни Scopus и Web of Science, но се наблюдава разминаване по отношение на прозрачността и контрола върху тяхното прилагане.

Ключови думи: критерии за индексиране; научни списания; Index Copernicus; Index Copernicus Value; Scopus; Web of Science

Въведение

Процесът на индексиране включва предварителна проверка и оценка на научните списания, която гарантира, че те отговарят на основните стандарти за научно публикуване и безспорно е важен за репутацията, обхвата и въздействието на статиите в дадено списание. Неслучайно се счита, че индексираните списания са с по-високо научно качество, а тези които не са включени в световната система за рефериране, индексиране и оценяване, се определят като маргинални (Dunleavy 2003) и публикуването в тях не се препоръчва. Логично възникват въпроси, свързани с това коя индексираща услуга е най-добра и как да се сравни качеството на статиите, публикувани в списания, индексирани от различните бази данни. Намирането на отговори на тези въпроси е от особено значение поради появата на разнообразни по своя обхват услуги за индексиране, което затруднява авторите при избора на надеждно и висококачествено научно списание, в което да публикуват (Balhara 2012).

Оскъдната и противоречива информация в научната литература за една от индексиращите услуги – Index Copernicus (ICI), провокира изследователски интерес, особено по отношение на критериите за индексиране и оценка на научните списания, включени в нея. Компанията Index Copernicus International Plc. е основана през 1995 г. като издателство за научни списания, а през 1999 г. е създадена онлайн базата данни. През 2001 г. са разработени принципи за оценка на полските научни списания, а година по-късно в класацията са включени и чуждестранни издания (ICI World of Journals). Разработени са няколко инструмента за проследяване въздействието на научни трудове и публикации (ICI Journal Master List), отделни учени (Index Copernicus Scientists) или изследователски институции (Index Copernicus Institutions). Поддържа се и база данни с научни статии (ICI World of Papers), която в момента съдържа над 2 милиона публикации, допълвани от редакциите на списания, регистрирани в ICI World of Journals.

Полската платформа има за цел да предложи алтернатива на доминиращите англоезични бази данни Scopus и Web of Science (WoS), но неколкократно е обвинявана в неетични практики, което я превърна в обект на изследване в контекста на хищното публикуване (Mondal et al. 2019; Nejadghanbar et al. 2022; Samuel et al. 2018; Xia et al. 2018). Базата данни е включена в списък с подвеждащи наукометрични показатели1 и екритикувана поради предполагаем висок дял на хищни списания и подозрителна методология за оценка (Shamseer et al. 2017).

Настоящото изследване си поставя за цел да провери достоверността на тези твърдения, като анализира индексиращите процедури на Index Copernicus и ги сравни с тези на авторитетните бази данни Scopus и WoS Core Collection. Фокусът на проучването е поставен върху българските научни списания, включени в полската наукометрична платформа, тяхното присъствие в други индексиращи услуги и съпоставка на показателите им за влияние, чрез което да се установи наличие на възможна корелация между стойностите на Index Copernicus Value и импакт фактор/ранг.

Критерии за индексиране и оценка на научни списания в Index Copernicus

В рамките на платформата Index Copernicus функционират две международни бази данни, които регистрират научни списания. Първата, ICI World of Journals събира информация за всички функциониращи научни списания и обхваща над 69 хиляди издания. Процесът на регистрация в нея е безплатен и за всяко списание се създава профил (Journal Passport), който се попълва и актуализира от представител на съответната редакция. В него могат да бъдат посочени сведения за научен обхват, периодичност на издаване, бази данни, в които е индексирано списанието, както и да се разкрие съдържанието на конкретни броеве. Профилите на списанията, които не са преминали успешно процеса на проверка за наличие на порочни публикационни политики, се отбелязват с предупреждения за непрозрачна редакционна политика (1,61% от включените списания) или за прилагане на евентуални хищни практики (0,08%). В първия случай списанието не спазва правилата за прозрачност, т.е. не е качена информация за съдържанието на публикуваните броеве през оценяваната година, не са депозирани списъци с рецензенти или изданието разпространява информация за съмнителни наукометрични показатели. Във втория случай се прилагат хищни практики, а именно – публикуват се нерецензирани материали или се разпространява невярна информация относно индексиране в авторитетни бази данни.

Търсенето в базата данни ICI World of Journals освен по научна дисциплина, език и държава може да се ограничи до списания, които имат Index Copernicus Value (ICV) за дадена година и/или MSHE точки (веднъж годишно от Полското министерство на науката и висшето образование се обявява списък на научните списания със съответния брой точки, дадени за публикациите в тях). Споменатият списък се изготвя съгласно Наредба за критериите и реда за присъждане на научна категория на научните институти (Ministerstwo Nauki 2015), в която научните издания се оценяват въз основа на различни показатели, като тип на списанието, национално или международно влияние, индексиране в признати библиографски бази данни. Той е разделен на три части, съответно за публикации в научни списания със или без импакт фактор и за такива, индексирани в базата данни European Reference Index for the Humanities (Dowgier et al. 2016).

Във втората, по-рестриктивна база данни – ICI Journal Master List, представените периодични издания се класират въз основа на положителна многоизмерна оценка, която се основава на над 100 критерия. Формалните изисквания2 за започване на процедура по подбор изискват съответното списание първо да бъде регистрирано в ICI World of Journals, т.е. да се създаде негов профил, да се попълни въпросник за оценка и да се осигури достъп на експертите от Index Copernicus до съответните броеве за оценяваната година. Попълнената във въпросника информация се проверява чрез специален алгоритъм, след което се извършва ръчна проверка на данните, за да се установи дали те са в съответствие с действителното функциониране на списанието, като например присвояване на DOI номера на публикации; използване на електронна система за публикуване и редактиране; водене на статистика за изтегляне на статии от уебсайта на списанието; индексиране в бази данни. Предоставянето на невярна информация води до отказ за индексиране на списанието през съответната година.

Предварителното индексиране изисква списанието да има научен характер, минимален брой публикувани научни трудове в зависимост от периодичността на публикуване, актуален ISSN номер, регулярност на издаване, активен и актуален уебсайт и публикувана процедура за рецензиране на научни статии. След изпълнение на формалните изисквания за индексиране списанието се подлага на оценка съгласно методологията на базата данни ICI Journals Master List. Процесът на подбор се осъществява в нормален или ускорен режим. В първия случай оценяването е безплатно, но кандидатстването се извършва в рамките на определен период и резултатите се публикуват през есента на съответната година. При ускорения режим се заплаща такса от 250 евро, кандидатстването се извършва целогодишно, а резултатите се обявяват в рамките на 14 дни от изпълнение на формалните изисквания с възможност за изпращане на списанието за повторна оценка. При този вариант след успешно приключване процеса на индексиране редакциите получават подробен доклад, който съдържа информация за извършеното оценяване под формата на отделни критерии със съответните точкови стойности.

Същинската оценка на списанията в ICI Journals Master List се състои от два основни компонента – качество и влияние. Качественият компонент се измерва въз основа на модела ICI Publishing Stars, който обхваща параметри като спазване на международните редакционни стандарти, честота и редовност на публикуване, дигитализация и международно покритие (Barczynski et al. 2011; Dankiewicz 2008). Оценката на редакционното качество включва наличие на ключови думи на английски език, авторска принадлежност, срокове от изпращане до приемане на ръкописа, публично оповестяване на източници на финансиране, подробни инструкции за авторите, единно и естетично оформление на списанието и отделните статии, публикуване на възприетата процедура за рецензиране, декларации за оригиналност, научен принос и конфликт на интереси, приноси на чуждестранни автори, членове на редакционната колегия и рецензенти. Дигитализацията обхваща параметри като електронно управление на редакционната работа, наличие на статистика за изтегляния на статии, инструменти за организиране на библиографски списъци, наличие на онлайн версия на списанието, присвояване на DOI номера на научните статии, използване на софтуер за проверка на плагиатство, лесен достъп до публикуваното съдържание, периодично индексиране в научни бази данни. При оценката на международното покритие се вземат предвид брой езикови версии както на уебсайта на списанието, така и на неговото съдържание, заглавие и резюме на всички статии на английски език, принос на чуждестранни автори и рецензенти. Компонентът за влияние се определя чрез анализ на тенденциите на цитиране на списания, индексирани в базите данни WoS и Scopus, за да отрази интензивността, с която те са признати от международната научна общност.

През 2017 г. експертната оценка се заменя с индекси за прозрачност и предоставяне на надеждни редакционни услуги. Включени са препоръки, като публикуване на пълна информация относно условията, необходими за публикуване на статиите, прозрачни критерии за отхвърляне на ръкопис, обратна връзка с автора на всяка стъпка от редакционния процес, прозрачни принципи на рецензиране, споделяне на пълното съдържание на научните статии в електронен вариант със свободен достъп. Допълнително се оценяват прозрачността на уебсайтовете на списанията и пълнотата на информацията за публикуваните статии, предоставена в техните профили. Тези промени са въведени по две основни причини. Първо, въвеждането на програма за изчисляване на цитирания въз основа на пристатийната библиография, предоставена от индексираните в базите данни на ICI списания (нивата на цитирания все още не са включени в методологията за оценка). Втората причина е въвеждането на политика за противодействие на практиките на хищните списания. Тя включва правилото за прозрачност на редакционните дейности, което се състои в предоставяне на пълна информация за съдържанието на конкретни броеве, най-малко под формата на метаданни на статии (т.е. заглавия и резюме на английски, ключови думи, автори) и списък с пристатийна библиография.

Списание, което премине успешно процеса на проверка, се индексира в базата данни ICI Journals Master List за текущата година. В случай че експертите на ICI установят, че редакцията разпространява невярна информация, не спазва правилото за прозрачност или не предоставя надеждни редакционни услуги, съответното списание няма да бъде индексирано през съответната година, а профилът му ще бъде маркиран със съответното предупреждение.

Периодичните издания, които отговарят както на формалните, така и на критериите за първоначално индексиране, получават едногодишен индекс Index Copernicus Value (ICV). Този показател отразява нивото на развитие и влияние на дадено списание чрез количествено представяне на качествените му характеристики, за разлика от конвенционалния импакт-фактор, базиран на брой цитирания. При ускорения режим на оценка се изготвя подробен доклад (фигура 1), който включва разпределение на съответния брой точки за всеки параметър, обща стойност на ICV, перспективи за развитие на списанието, включително готова стратегия за индексирането му в международни бази данни. Приема се, че сумата от базисни точки, присъдени за критерия качество, не може да надвишава 100, като едно списание може да получи и отрицателни точки (напр. за забавяне на публикуването или публикуване на комбинирани броеве) – максимум 4 точки. По отношение на критерия влияние дадено списание може да получи повече от 100 базисни точки, ако към момента е индексирано в WoS и/или Scopus. Отчита се степента на цитиране, изчислена на база текущите стойности на импакт-фактор/ранг и динамиката на нивата на цитиране въз основа на промените в стойностите на импактфактор/ранг и броя на цитиранията, идентифицирани от базите данни Journal Citation Reports и Scimago Journal & Country Rank.

Някои изследвания установяват, че популяризирането на базата данни Index Copernicus и свързаният с нея Index Copernicus Value са често срещана практика при потенциално хищни списания (Shrestha 2021; Wood et al. 2020), което не може да се възприеме като доказателство, че ICV е подвеждаща метрика, защото подобни неправомерни действия се наблюдават и по отношение на конвенционалния импакт-фактор.

Съпоставка на индексиращите процедури на ICI Journal Master List, WoS Core Collection и Scopus

Сравнението на трите бази данни е въз основа проучване на публично достъпните им процедури за индексиране и включва съпоставка на критериите за подбор на научните списания и процедури за повторна оценка. В WoS CC3 подбора на съдържанието се извършва от експертни редактори в съответната научна област, които нямат връзки с издателства или изследователски институти, което елиминира всяко потенциално пристрастие или конфликт на интереси. Въпреки възприетата от Clarivate Analytics политика на разширяване, едва 10 – 12% от приблизително 2000 списания годишно са одобрени за индексиране. В Scopus4 решението за индексиране се взима от Консултативен съвет по подбор (Content Selection and Advisory Board, CSAB) и делът на приетите списания е около 48% от предложените за оценка приблизително 3500 заглавия. В ICI Journal Master List информацията първоначално се проверява чрез алгоритъм, след което се извършва ръчна проверка на данните, липсват сведения за процентно съотношение между кандидатствали и одобрени списания на годишна база.

Минималните критерии за подбор в трите бази данни се припокриват по отношение на изискванията за регистриран международен стандартен сериен номер (ISSN) и наличие на политика за рецензиране на включените материали. В WoS CC те са свързани основно с правилната идентификация на списанието, докато в Scopus част от условията при първоначалния подбор са наличието на заглавия и резюмета на английски език и оповестена публикационна етика. В ICI Journal Master List се изисква редовен график на публикуване с минимален брой статии, научен характер и действащ уебсайт.

В WoS CC същинското оценяване на изданията се извършва на база на 28 критерия, разделени в две групи. Първата група включва 24 критерия за качество, които оценяват най-добрите практики на ниво списание, във втората са четири и са предназначени да изберат най-влиятелните списания в съответните области, като за основен индикатор се използва цитатната активност. По отношение на първоначалното редакционно селектиране се изисква списанието да съдържа предимно оригинален научен материал и да спазва посочения график на публикуване; да посочи информация за имена и институционална принадлежност на членовете на редакционния съвет и на авторите, включително постоянни цифрови идентификатори (ResearcherID или ORCID); да предоставя точен превод на английски език на всички имена на автори, заглавия на статии, ключови думи и резюмета. Освен това всички цитирания в текста и библиографията в края на статиите трябва да бъдат изписвани на латиница, независимо от езика на изданието. Списанието трябва да има функционален уебсайт, който осигурява лесен достъп до публикуваното съдържание и информация, определяща списанието (като редакционна колегия, инструкции за авторите, рецензиране и т.н.); и да осигури прозрачност относно етичните изисквания към авторите и публикуваните произведения. На следващ етап от оценката, редакторите на WoS CC обръщат внимание на качеството на редакционното съдържание като проверяват за съответствие между състава на редакционната колегия и авторите с посочените обхват и съдържание. Изисква се списанието да спазва стандартите за добри публикационни практики, да публикува релевантно научно съдържание в съответствие с обявените цели и обхват. Публикуваните материали трябва да имат подходящи референции, да демонстрират придържане към политиките, декларирани от списанието и да отразяват адекватен и ефективен процес на рецензиране и/или редакционен надзор.

В Scopus също се оценяват редакционната политика, качеството и достъпът до съдържанието на предложеното издание. Статиите трябва да бъдат написани разбираемо, с научен принос в областта, да съответстват на целите и обхвата на списанието, a резюметата да отразяват ясно и точно съдържанието на научната публикация, за да се гарантира качество на публикуваното съдържание. Не се допуска забавяне или прекъсвания в графика на публикуване. Убедителната редакционна политика, видът рецензиране, качеството на уеб страницата (за предпочитане с версия на английски език), наличието на разнообразие в географското разпределение на авторите и редакторите, правилното оформяне на латиница на цитираната литература и наличието на онлайн версия на списанието също са част от критериите, на които се обръща сериозно внимание.

При така изброените критерии за качество на оценяваните списания откриваме сходства с посочените в ICI Journal Master List. Подобно на WoS и Scopus, се изисква публикуване на рецензирани материали, спазване на международните редакционни стандарти и етична политика, регулярен график на публикуване, международно покритие, наличие на онлайн версия и лесен достъп до публикуваното съдържание. Това, което прави впечатление, е, че при WoS и Scopus фокусът на редакторската оценка е насочен към спазване на заявените научни цели и обхват, включване на релевантно и уникално съдържание, експертност на авторите и членовете на редакционната колегия, докато същинската оценка в ICI Journal Master List акцентира върху използването на различни софтуерни решения за организиране на редакционната работа, прилагане на инструменти за библиографски цитирания, наличие на срокове за приемане на изпратените ръкописи, присвояване на DOI номера и индексиране в други научни бази данни.

Сериозни различия се наблюдават при оценката на влиянието на включените списания в трите платформи. Цитатният анализ в WoS е последната част от редакторския подбор и се използва за определяне значението и влиянието на списанието в съществуващата литература в съответната научна област. Анализът на цитирането се извършва най-малко на две нива. На първо място, се анализира общият брой цитати, за да се определи интегрирането на списанието през цялата история на публикуването му, и се отчита значимостта на неговото съдържание. При второто ниво се проследяват актуалната цитатна дейност и историята на цитирането на авторите и членовете на редакционната колегия, за да се определи дали списанието е в състояние да привлече утвърдени учени в областта. Влиянието на списанията в Scopus се оценява на база цитирания на статии в списания, индексирани в базата данни и репутацията на редактора. Оценката на влиянието в ICI Journal Master List се основава единствено на анализ на тенденциите на цитиране в WoS и Scopus, не се взима под внимание научната значимост на съдържанието и не се натрупват цитирания на публикациите.

Списанията, които не отговарят на критериите за качество в WoS CC, подлежат на ембарго период от най-малко две години. Няма такъв период за издания, които не са покрили минималните изисквания и предварителната редакционна оценка. В Scopus при случай на отхвърляне се дава условен период на ембарго, който може да варира от 6 месеца до 5 години. В ICI Journal Master List няма ембарго период и списания, които не са преминали успешно процеса на подбор, могат да кандидатстват веднага за повторна оценка, с изключение на случаите, в които е установено разпространение на невярна информация и този период е в рамките на съответната година.

Политики по отношение на потенциално хищни практики в публикуването се прилагат и в трите платформи. В WoS наличието на доказателства за неетични практики или редакционни указания, водещи до прекомерна, неестествена самооценка на изданието, водят до незабавното му отхвърляне. В Scopus се използва инструмент за анализ на данни (Radar), който идентифицира списания, демонстриращи извънредно поведение, като внезапно и експоненциално нарастване на продукцията, необясними и внезапни промени в страната на издаване или висок процент на автоцитиране. В ICI Journal Master List е въведен принцип за прозрачност на редакционните политики, списанията се проверяват за наличие на хищни практики и при установяване на нарушения се отбелязват със съответните предупреждения, без да се премахват от ICI.

В WoS CC научните списания подлежат на периодична преоценка въз основа на критериите за качество и въздействие. В Scopus се изпълнява годишна програма за преоценка на включените списания, която идентифицира отклонения и недостатъчни резултати по четири различни начина. В първия случай това става на база оценка на две последователни години по три различни показателя (общ процент цитирания, процент на автоцитирания и CiteScore), на които всички индексирани списания трябва да отговарят. Във втория случай преоценката се извършва на база сигнали от потребители или други заинтересовани страни за нарушения на публикационния процес в дадените списания. В третия случай се използва споменатият по-горе инструмент за анализ Radar, и не на последно място – извършва се непрекъснат процес на наблюдение от страна на Консултативния съвет по подбор. Ежегодна оценка на списанията се извършва и в ICI Journal Master List, въз основа на която се изчислява годишният ICV.

В резултат на направената съпоставка установихме, че по отношение на заявените критерии за качество няма сериозни различия при изискванията към научните списания в трите бази данни, но част от тях са заложени на различен етап от оценката. Липсата на подробно разяснение на параметрите за подбор и прилаганата методика в ICI Journal Master List поражда съмнение по отношение на заявената политика и доколко тя реално се прилага при индексирането на списанията. Различни са прилаганите методи за контрол и принципът, въз основа на който се оценява влиянието на изданията. В базите данни WoS и Scopus се проследява реална цитатна активност, докато в ICI Journal Master List се анализират тенденции на цитиране, без те да се базират на конкретни данни. До седем наукометрични индикатора за анализ и оценка на източниците прилагат WoS и Scopus. Основните показатели в двете бази данни са съответно импакт-фактор (WoS), изчисляван за дву- и петгодишен прозорец и импакт-ранг (Scopus), отчитащ цитиранията в прозорец от три години. В ICI Journal Master List индексираните издания се оценяват единствено на база стойностите на Index Copernicus Value. Липсата на друга възможност за анализ пречи на изследователите да преценят качествата на включените списания и да вземат информирано решение за евентуално публикуване в тях. От друга страна, непрозрачният метод за изчисляване на ICV допълнително поставя под съмнение неговата валидност и научна обосновка. И не на по-следно място, наличието на такса за ускорен режим на подбор в ICI Journal Master List е предпоставка за маргинализиране на процеса и противоречи на политиката на утвърдените бази данни, което отслабва доверието в авторитетността на полската наукометрична платформа.

Резултати от проучване на българските научни списания, индексирани в Index Copernicus

С цел да се установи дали платформата Index Copernicus може да се възприеме като надежден източник на библиометрични данни на национално и институционално ниво, са анализирани българските списания, включени в базата данни по отношение на тяхната редакционна политика, присъствието им в други индексиращи услуги и наличието на възможна корелация между стойностите на Index Copernicus Value, MSHE точки и импакт-фактор/ранг. Списанията са разделени на три групи: класирани в общия регистър на Index Copernicus (ICI World of Journals), индексирани в ICI Journal Master List (с Index Copernicus Value) и отбелязани с предупреждения за прилагане на хищни практики или непрозрачна редакционна политика.

Данните са извлечени в периода м. юли – ноември 2023 г., като списания с неработещи уебсайтове не са взети предвид в дадени групи категории на изследването. Използвани са търсачките на ICI World of Journals, ICI Journal Master List, WoS, Scopus и Erih Plus. Направена е справка в Информационния портал на ISSN, Directory of Open Access Journals (DOAJ) и Beall’s List Potential predatory scholarly open-access journals (за списанията с отворен достъп), в Националния референтен списък на съвременни български научни издания с научно рецензиране и в Beall’s List Misleading Metrics. Прегледани са уебсайтовете на списанията и информацията е сравнена с тази, публикувана в профилите им в ICI. Събраните данни са групирани, първо, по отношение на правилна идентификация на списанието, редакционна политика и публикуване на отворен достъп (включва категории като валиден ISSN, редовен график на публикуване, научно рецензиране на постъпилите материали, международна редакционна колегия, посочване на издател и данни за контакт, резюме и ключови думи на английски език, подробни указания за авторите, прилагане на международните стандарти за публикационна етика и др.), и второ, по индексиране в авторитетни бази данни и наличие на импакт-фактор/ранг.

Анализът обхваща всички български списания, индексирани в ICI World of Journals и в ICI Journal Master List (с ICV за периода 2012 – 2022 г.). Първоначално е проведено търсене по държава в базата данни ICI World of Journals, в резултат на което е установено, че в нея са класирани 146 български списания. От тях 73 имат изчислени точки от националното оценяване на Полското министерство на науката и висшето образование (MSHE), 46 имат ICV (в периода 2012 – 2022 г.), пет издания имат и MSHE, и ICV (2022 г.). Шест заглавия са отбелязани с предупреждение за непрозрачна редакционна политика и едно – за хищни практики. Търсенето по държава в базата ICI Journal Master List установи, че 15 списания имат ICV за 2022 г., а три са в процес на оценка (към 28.11.2023 г.). Проверката на архивните списъци за 2012 – 2021 г. показа плаващ брой на индексираните списания между 9 (2013 – 2014 г. и 2017 г.) и 22 (2020 г.) със средна стойност на ICV 62,3 (съответно с най-нисък ICV 3,8 и с най-висок – 120,72) за целия проучван период. При почти всички списания липсват стойности, т.е. те не са били индексирани регулярно. За дванадесет списания ICV е изчислен еднократно, а осем са индексирани без прекъсване в периода 2020 – 2022 г. с незначителни разлики в стойностите на ICV. Две от индексираните в базата данни списания са отбелязани с предупреждения за прилагане на непрозрачна редакционна политика и едно – за наличие на хищни практики. В базата данни ICI Journal Master List осем от списанията нямат работещ уебсайт, а в ICI Journal Master List – две.

Проучването на идентификацията, редакционната политика и публикуването на отворен достъп (таблица 1) показа, че всички български списания в ICI Journal Master List и ICI World of Journals имат валиден ISSN, проверен в информационния портал на ISSN. Преобладаващата част от списанията в двете бази данни (около и над 90%) имат подробни указания за публикуване, международна редакционна колегия и онлайн версия, прилагат процес на рецензиране, осигуряват достъп до публикуваното съдържание (пълен текст или резюме), отбелязват имена и институционална принадлежност на авторите, изискват резюме и ключови думи на английски език. Почти 80% посочват подробна информация за контакт.

В ICI Journal Master List около 80% от списанията имат политики, свързани с етиката на публикуване, посочват имена и институционална принадлежност на членовете на редакционния съвет и изискват библиография на латиница. Повечето от списанията спазват посочения график на публикуване (75%), като почти половината присвояват DOI на своите публикации (54,5%). Висок е процентът на списанията, които публикуват на отворен достъп (95,4%) и прилагат лицензионните договори на Creative Commons (59,5%). Около 20% използват златния модел на открит достъп, а близо 30% са индексирани в DOAJ. Сравнително висок е процентът на списанията, които не предоставят информация дали изискват от авторите такса за публикуване (APC) (33,3%), и не посочват лицензионни споразумения (40,4%).

По-голямата част от българските списания (около и над 80%), включени в ICI World of Journals, имат редовен график на публикуване, посочват имена и институционална принадлежност на редакционната колегия, описват прилаганата етична политика (75,2%) и предоставят библиография на латиница (77,6%). Половината от списанията присвояват DOI номера (56,4%). Висок е процентът на списанията, които предоставят свободен достъп до пълния текст на статиите (83,5 %), като Creative Commons отново са сред предпочитаните лицензи (59%). Близо 40% не посочват лицензионен договор, а при около 29% няма информация относно наличието на такса за публикуване. Около 35% от списанията прилагат златния модел, а близо 46% са индексирани в DOAJ като половината от тях (13) са отличени със знак за качество.

*Общ брой списания с валиден URL адрес

Българските списания с предупреждения отговарят на основните изисквания за индексиране, като наличие на международна редакционна колегия, научно рецензиране и наличие на онлайн версия, осигуряват достъп до съдържанието, предоставят данни за контакт, указания за авторите, изискват резюме и ключови думи на английски език. Повечето списания (71,4%) имат редовен график на публикуване и библиография на латиница. Половината издания присвояват DOI на статиите, посочват етична политика, имена и институционална принадлежност на авторите. Всички издания са избрали публикуване на отворен достъп, но почти половината от тях (42,9%) осигуряват такъв само до отделни книжки. Едно списание прилага лиценз и е индексирано в DOAJ. Две издания изискват заплащане на такса, а повече от половината (57,1%) не предоставят подобна информация.

По отношение на индексиращите услуги и наличието на импакт-фактор/ранг (таблица 2) резултатите показват, че 12 от българските списания в ICI Journal Master List са индексирани в WoS, като почти половината от тях имат импакт-фактор за 2022 г. В Scopus са класирани шест списания с импактранг за 2022 г. Малко по-висок е процентът (36,9%) на изданията, получили точки от националното оценяване, и на тези с ICV за 2022 г. (32,6%). Около 30% от българските издания в ICI World of Journals са индексирани в WoS, като 80% от тях имат импакт-фактор за 2022 г., а класираните в Scopus с импакт-ранг са близо 46%. Висок е делът на списанията с точки от националното оценяване (58%). Преобладаващата част от българските списания, включени в ICI, са индексирани в базите данни Google Scholar, следвани от EBSCO и ERIH Plus. Едно от списанията в ICI Journal Master List публикува заблуждаваща информация относно индексирането си, а средно 10% използват съмнителни метрики за оценка на влиянието, като CiteFactor, Scientific Journal Impact Factor и Eurasian Scientific Journal Index. От българските издания, отбелязани с предупреждения, едно е класирано в WoS с импакт-фактор за 2022 г., две са индексирани в Scopus и имат точки от националното оценяване и едно е в процес на оценка и получаване на ICV за 2022 г.

Анализът на получените резултати показва, че списанията в ICI Journal Master List и ICI World of Journals покриват минималните критерии за индексиране, като наличие на валиден ISSN и URL адрес, осигуряват достъп до публикуваното съдържание, прилагат научно рецензиране, посочват име и адрес на издателството, изискват резюме и ключови думи на английски език. Десет от списанията нямат функциониращ уебсайт, което е вероятната причина да бъде преустановено индексирането им в Scopus, но не и в базите данни ICI World of Journals и ICI Journal Master List. Същият е броят на списанията, които не са включени в Националния референтен списък на НАЦИД и съответно не осигуряват процес на рецензиране. Притеснителен е фактът, че около 18% от списанията в ICI World of Journals и близо 24% в ICI Journal Master List не са предоставили информация относно прилаганата от тях политика за публикационна етика. Съответно тези издания не са включени в WoS и Scopus или тяхното индексиране е преустановено. Критериите, свързани с качеството на редакционното съдържание, като научен характер на изданията, наличие на научно рецензиране, международна редакционна колегия и онлайн версия, са изпълнени от почти всички списания в платформата. При около 17 – 18% от изданията в ICI World of Journals и ICI Journal Master List липсва информация за институционална принадлежност на авторите и членовете на редакционния съвет, а при близо 20% библиографията не е на латиница. Изданията, отбелязани с предупреждения за липса на прозрачност или хищни практики, от една страна, покриват основните критерии за индексиране, но част от тях прилагат някои неетични практики, като нарушаване принципите на отворения достъп, липса на информация за наличие на такса за публикуване и използване на съмнителни метрики, което потвърждава съответните предупреждения. Три от тези списания обаче имат изчислен ICV за периода 2012 – 2016 г., което поставя под съмнение доколко стриктно се проверяват изданията, преди да бъдат индексирани. Друг факт, който показва, че въведените от списанията данни не се проверяват обстойно, е наличието на два профила за едно и също списание. Това най-често са създадени от издателствата профили за книжна и електронна версия на изданията. Например в базата данни ICI Journal Master List има едно българско списание, за което в различни години е изчислен ICV и за двата профила, а в ICI World of Journals броят на списанията с по два профила е осем. Това води и до изкуствено завишаване на общия брой индексирани списания в платформата.

Повечето от изданията, индексирани в Index Copernicus, следват принципите на отворения достъп, като част от тях прилагат диамантения модел, който предоставя постоянен и безплатен достъп до публикуваните научни изследвания без начисляване на такси за авторите, т.е. той е 100% безплатен. Не дотам положителен факт е сравнително ниският дял на изданията, прилагащи лицензионни договори и присвояващи DOI на статиите, което вероятно е една от причините за ограниченото им индексиране в DOAJ. Прави впечатление, че списанията в ICI World of Journals са по-широко застъпени в DOAJ и по-вечето от тях отговарят на най-добрите практики в публикуването на отворен достъп, но не намират място в ICI Journal Master List.

Едва три от списанията с изчислен Index Copernicus Value за 2022 г. имат импакт-фактор и/или ранг, а при списанията, които са в процес на оценка, този брой намалява до едно (таблица 3). Шест от изданията с ICV за 2022 г. имат точки от националното оценяване. Притеснителен е фактът, че списание, отбелязано с предупреждение за наличие на хищни практики, има ICV в периода 2012 – 2016 г. и е допуснато до оценяване и изчисляване на такъв за 2022 г. Друго съществено разминаване, което заслужава внимание, е, че почти 46% от списанията в ICI World of Journals имат импакт-фактор и/или ранг, докато това се отнася за около 15% от изданията в ICI Journal Master List. Оттук произтича следното несъответствие – издания в ICI World of Journals са индексирани в Scopus и WoS, но не и в ICI Journal Master List. Това противоречи на методиката за изчисление на ICV, съгласно която по-голяма тежест имат списания, индексирани в тези бази данни. От друга страна, всички издания с MSHE точки са индексирани в Scopus и/или WoS с изключение на тези, които са класирани в базата данни ERIH Plus, което също носи съответния брой точки. Данните показват, че има корелация между наличието на импакт-фактор/ ранг и MSHE точките, но няма такава между списанията с импакт-фактор/ ранг и ICV, както и между тези с MSHE точки и ICV, което поставя под съмнение полезността на ICV и необходимостта от неговото изчисляване.

В хода на проучването се установи, че основната разлика между двете бази данни на Index Copernicus се състои основно в пълнотата на съответните профили на списания. Включените в ICI Journal Master List списания имат подробно попълнени данни, докато в профилите на изданията от ICI World of Journals липсва информация (напр. за редакционна колегия, индексиране, научен обхват и т.н.). От една страна, това показва омаловажаване на тази дейност от страна на редакциите, но също така е индикация, че данните по-скоро се натрупват, без да се проверяват и да се извършва същинска оценка на кандидатстващите списания, за разлика от строгите селективни политики на WoS CC и Scopus. Получените данни до известна степен поставят под съмнение рестриктивния характер на ICI Journal Master List и установяват, че базата данни ICI World of Journals предоставя повече възможности за подбор на списанията, включително по MSHE точки, които корелират с утвърдените наукометрични показатели и се утвърдени от Полското министерство на науката и висшето образование. В тази връзка, резултатите не потвърждават обвиненията за индексиране на съмнителни списания в платформата Index Copernicus, но показват, че тя не може да се използва самостоятелно при оценката и подбора на авторитетни списания за публикуване на национално и институционално ниво.

Заключение

Направеното изследване се основава единствено на анализ на българските списания, индексирани в полската платформа Index Copernicus, което до известна степен ограничава неговата изчерпателност, но същевременно показва някои общи закономерности в базата данни. Независимо че няма съществени разлики при критериите за индексиране между Index Copernicus и утвърдените бази данни, се наблюдава разминаване по отношение на прозрачността и контрола върху тяхното прилагане. Анализът на получените данни поставя под съмнение необходимостта от изчисляване на ICV при наличие на регламентирано прилагане на MSHE точки. Това по никакъв начин не заклеймява полската платформа и списанията, индексирани в нея. По-скоро на преден план се извежда ролята на издателствата, които трябва да настояват за стриктно и прозрачно прилагане на критериите за оценка, включително при изчисляването на наукометрични показатели, което да гарантира качеството на включените списания. Наличието на многоброен брой индексиращи услуги не улеснява авторите при избора на подходящо списание за техния ръкопис, а им предоставя повече варианти за проверка и сравнение на различните платформи.

NOTES

1. https://beallslist.net/misleading-metrics/.

2. https://indexcopernicus.com/index.php/en/parametrisation-1/journals-master/ the-indexation-procedure.

3. https://clarivate.com/products/scientific-and-academic-research/researchdiscovery-and-workflow-solutions/web-of-science/core-collection/editorialselection-process/

4. https://www.elsevier.com/solutions/scopus/how-scopus-works/content/contentpolicy-and-selection.

REFERENCES

BALHARA, Y. P. S., 2012. Indexed journal: What does it mean? Lung India, vol. 29, no. 2, p. 193. DOI:10.4103/0970-2113.95345.

BARCZYNSKI, B., et al., 2011. Evaluation in science – Index Copernicus case study of multi-parametric evaluation system. Archives of Budo, vol. 7, no. 2, pp. 93 – 103. [viewed 6 October 2023]. Available at: https://archbudo.com/view/abstract/id/10606.

DANKIEWICZ, K., 2008. Index Copernicus. EBIB - Electronic Bulletin for Librarians, no. 8, pp. 1 – 7. [viewed 14 October 2023]. Available at: https://www.ebib.pl/2008/99/a.php?dankiewicz.

DOWGIER, R., et al., 2016. Scientific publications as an element of evaluation of scientific output in Poland. Annual Center Review, no. 9, pp. 30 – 38. DOI:10.15290/acr.2016.09.08.

DUNLEAVY, P., 2003. Publishing your research in authoring a PhD: how to plan, draft, and finish a doctoral thesis or dissertation. New York: Palgrave Macmillan. ISBN 978-1403905840.

MINISTERSTWO Nauki i Szkolnictwa Wyższego, 2015. Rozporządzenie Ministra Nauki i Szkolnictwa Wyższego z dnia 27 października 2015 r. w sprawie kryteri–w i trybu przyznawania kategorii naukowej jednostkom naukowym. Dziennik Ustaw.

MONDAL, H., et al., 2019. Pressure to publish: Index copernicus and predatory journals are helping (?) academicians. Indian Dermatology Online Journal, vol. 10, no. 3, pp. 332 – 334. DOI:10.4103/idoj. IDOJ_225_18.

NEJADGHANBAR, H., et al., 2022. Where predatory and mainstream journals differ: A study of language and linguistics journals. Learned publishing, vol. 35, no. 4, pp. 574 – 584. https://doi.org/10.1002/ leap.1485.

SAMUEL, A. J., et al., 2018. Valuable Research in Fake Journals and Selfboasting with Fake Metrics. Journal of pediatric neurosciences, vol. 13, no. 4, pp. 517 – 518. https://doi.org/10.4103/JPN.JPN_66_18.