Стратегии на образователната и научната политика

2016/6, стр. 608 - 617

СОЦИОКУЛТУРНИ ПРЕДПОСТАВКИ ЗА МОДЕРНИЗИРАНЕ НА СЪВРЕМЕННОТО УЧИЛИЩЕ

Пламен К. Иванов
E-mail: plamen_kirov2001@abv.bg
Department of Social Work
Faculty of Education
University of Shumen “Bishop Konstantin of Preslav”
115 Universitetska St.
9712 Shumen Bulgaria

Резюме: През последните две десетилетия след края на тоталитарното управление в нашата страна настъпиха сериозни промени, които засегнаха и образователната ни система. Днес комплексната и задълбочена модернизация на образователната система се явява императив за образователната политика в България и нейно основно стратегическо направление.

Ключови думи: students, teachers, modern school, teaching technology

През последните две десетилетия след края на тоталитарното управление в нашата страна настъпиха сериозни промени, които засегнаха и образователната ни система. Днес комплексната и задълбочена модернизация на образователната система се явява императив за образователната политика в България и нейно основно стратегическо направление.

Наред с това е очевидно, че нито една реформа в образованието не е възможна без учителя, без искреното приемане от него на идеологията и стратегията за преобразования и активна дейност за превръщането им в реалност.

В съвременното училище съвършено очевидни са съществените промени в цялата съвкупност от взаимоотношения, които възникват в педагогическия процес, и последиците от тези изменения се изразяват в новите образователни условия, съдържание, технологии, средства за оценка на резултатите от училищното образование.

Промените, настъпващи сега в образованието, се определят от разбирането на това явление като социокултурен феномен, като промяна в социокултурните условия за образование. Съвременният етап от развитието на обществото бива наричан постиндустриален или информационен. Скоростта на настъпващите промени, непрекъснатата поява на нови технологии, бързите промени в изискванията на пазара на труда, а така също и на изискванията за характера на трудовите операции, за притежаване на компютърна грамотност от работниците водят до това, че днес реално защитен в социално отношение може да бъде единствено образованият човек, който е способен гъвкаво да пренастройва и пренасочва съдържанието и насоката на собствената си дейност.

Образованието се разглежда като многомерно пространство за свободно културно творчество, а училището – като част от културната среда на социума. По този начин училището се превръща в открита система, която използва възможностите на отвореното образователно пространство за решаването на собствени задачи, а именно да се създават условия за достигането на ново качество на образованието.

В съвременния свят образованието се явява един от най-важните фактори, които осигуряват икономическия ръст, социалната стабилност и развитието на институциите на гражданското общество. Нивото на образованост на населението, развитостта на образователната и научната инфраструктура са задължителните условия за установяването и развитието на обществото и икономиката, чиито водещи ресурси са новото знание, иновационната дейност, новите технологии за производство. Натрупването на човешки капитал създава потенциал за устойчиво икономическо развитие на страната и повишаване на благосъстоянието на нейните граждани. Във всички страни по света независимо от нивото на тяхното икономическо развитие се решават общи проблеми: как да се увеличи достъпът на хората до образование през всеки етап от техния жизнен път при наличието на различни стартови възможности и потребности, как да се направи образованието по-качествено, за да отговаря на изискванията, които предявяват развиващото се общество и пазарната икономика, как със средствата на образованието да подготвим човека за постоянно променящите се условия за живот и труд.

Както е известно, образователната система е важен елемент от обществения живот и държавното устройство, тя трябва да бъде насочена към решаването на стратегическите задачи за развитието на страната. Основната стратегическа цел за развитието на образованието се явява осигуряването на условия за задоволяване на потребностите на гражданите, обществото и пазара на труда от качествено образование. За постигането на поставената цел е необходимо да се решат следните задачи.

– Усъвършенстване съдържанието и технологиите в образованието.

– Развитие на системите за обезпечаване на качеството на образователните услуги.

– Повишаване на ефективността на управлението в системата на образованието.

– Усъвършенстване на икономическите механизми в сферата на образованието.

Съвременното ниво на развитие на пазарната икономика и изграждането на гражданското общество предполагат ново качество на образованието, което осигурява подготовката на човека не само за индустриалното общество, но и за обществото на икономиката, изградена върху знанията. Образованието в информационното общество има за цел най-пълно удовлетворяване на образователните потребности на личността, които се явяват израз не само на нейните стремежи за пълноценна собствена реализация, но и въздействащи условия за бързо променящия се свят. Пред човек възниква необходимостта постоянно да попълва своите знания, за да се чувства комфортно в променящия се свят. По този начин образованието се превръща от средство за постигане на достижения, които са значими за индивида, като цели и ориентация на образованието, като собствена ценност, което предполага предоставяне на възможност за човека да използва образованието като гъвкав инструмент за разширяването и реализирането на своя собствен жизнен потенциал.

На съвременния етап от развитието на обществото и образованието социокултурната обусловеност на професионално-педагогическата дейност се определя от тенденциите за промяна:

– в социалните структури на обществото, в това число на социално-професионалните групи на учителите, а също така в социалните задачи към випускниците, на които се определят с такива характеристики на човека като активност, самостоятелност, отговорност, мотивация за непрекъснато образование;

– в позициите на държавата по отношение на качеството на образованието, което определя целите на образованието, изискванията към професионалнопедагогическата дейност на учителите, определено с документите за реформата в образованието, в целевите програми и образователните проекти;

– в културно-професионалната идентичност на учителите, която се разбира като осъзнато ценностно смислово отношение на учителя към професионалната му дейност чрез системата от ценности, които определят характера на професионално-педагогическата му дейност.

Промените, настъпващи в обществото в условията на преход към информационен стадий на развитие, определят направлението за промяна на учебния процес. Или училището трябва основно да се трансформира, или то просто ще изчезне. Но преди да се промени нещо в училищното образование, е необходимо от цялото многообразие от социокултурни фактори да се определят онези, които оказват съществено влияние върху качеството на процеса за обучение в новите условия.

Факторите, които обуславят промените в процеса на обучение в условията на преход към информационно общество, е възможно да се установят, като се анализират резултатите от международните изследвания за оценка на качеството на образованието в страната ни в контекста на международните индикатори за качество на образованието.

В изследванията PISA, TIMSS, PIRLS основно внимание се отделя не само върху определянето на подготовката за предметни знания и умения, но и върху проявяването на способности да се решават ориентирани към практиката задачи върху основата на информация, която е предоставена под различна форма и видове, посочване на онези знания и умения, които ще бъдат полезни на учащите се в бъдеще.

Резултатите от международните изследвания дават обективна информация за състоянието на образованието в една или друга страна в сравнение с останалите страни по света върху основата на инструментариум, който отразява световните приоритети в областта на образованието. Представителната извадка от училища, които участват в изследванията, анализът на хиляди програми и ученици от различни страни по различни предмети, тестирането и анкетирането на стотици хиляди ученици от различните континенти, в това число и в България, анкетирането на хиляди учители и директори на училища – всичко това позволява да се твърди, че посочените в хода на международните изследвания фактори се явяват достоверни и отразяват изискванията към образованието в условията на прехода към информационно общество и могат да бъдат поставени в основата на процеса за промяна на обучението в училище.

Резултатите от международните изследвания на факторите се систематизират в следните групи: фактори, свързани с личността на ученика и личността на учителя, и фактори, свързани с образователната среда в училище. Определянето на такива групи представлява важно следствие на това, че информационното общество е ориентирано към личността, именно човешкият капитал се явява определящ за развитието на обществото. Систематизирането на факторите допълва резултатите от т.нар. „ефективно училище“, върху основата на анализиране на различни модели оценки на ефективността на образователните учреждения можем да посочим факторите, които оказват влияние върху резултатността от работата в училище, като ги разделим в пет групи:

фактори, които училището може да променя целеполагане, организация и условия на труд, отношенията в колектива, осигуряване на учебни материали, спазване на санитарните норми, кадрово осигуряване, разнообразие от образователни програми, социална поддръжка, материално-техническо осигуряване и др.;

фактори, които училището може да променя при определени условия – съгласувано целеполагане, организиране на учебния труд, въвличане на родителите, организиране на свободното време и др.;

фактори, върху които училището може да оказва влияние жизнени планове, лични качества, физическа подготовка, здраве, подготовка за личен живот и др.;

фактори, върху които училището може да окаже влияние при определени условия – способности, отношения в семейството и др.;

фактори, върху които училището не може да окаже въздействие биогенетични способности, ниво на доходите на семействата, социално-демографски характеристики на семейството, полов състав и др.

Най-голям интерес представляват факторите, които училището може да променя или да оказва влияние върху тях. Факторите, които са свързани с личността на ученика, личността на учителя и образователната среда в училището, се отнасят точно към тази група фактори, върху които училището може да оказва влияние (личността на учителя и ученика) или да ги променя (образователната училищна среда). Систематизирането на посочените фактори позволява да ги обединим в групи.

Първата група фактори е свързана с личността на ученика и предполага ориентиране на процеса на обучение към самостоятелност на учениците, което им позволява да овладяват необходимите за информационното общество умения и навици и да се чувстват по-уверени в условия на неопределеност.

Втората група фактори е свързана с личността на учителя и определя изменение на позицията на учителя, което обезпечава мотивационна готовност на учителите за необходимите изменения и желанието им да ги осъществят. Това води до факта, че учителят може да осъществява по-сложна професионална дейност, като се включва в организирането и провеждането на опитноекспериментална работа за промяна на процеса на обучение, да предотвратява последиците и да носи отговорност за предприетите изменения, като отчита възможните рискове, да изгражда обществените отношения върху основата на взаимно разбиране и партньорство.

Третата група от фактори е свързана с организирането на образователната среда в училище по пътя на обогатяването на извънучилищните източници за информация, което дава възможност на учениците и учителите да използват образователния потенциал на средата, като интегрират информацията, която се получава от средата, в контекста на процеса на обучение.

Посочените фактори позволяват да се обозначат предполагаемите направления за системни промени в училищния процес на обучение, които са необходими за осъществяването и достигането на ново качество на образованието. Измененията се разбират като промяна. Да се измени, означава да бъде по друг начин.

Управлявани изменения това са изменения, които се осъществяват в резултат на приети от учителите определени идеи за развитие на училището и които се извършват съвместно с научно-методически способи, като се има предвид готовността на учителите и учениците за иновационни действия.

Системни изменения – това, от една страна, са изменения на всички компоненти в процеса на обучение, които настъпват на няколко нива: в самия процес на обучение, в образователната среда на училището, в социокултурната ситуация за развитие на субектите от обучителния процес. От друга страна, системните изменения означават, че независимо от началната точка на търсене на всяко образователно учреждение училището преминава през различни нива на изменения на всичките компоненти на процеса за обучение и техните взаимни връзки. В случай на реализиране на системни изменения в съвременния учебен процес може да се достигне ново качество, което се заключава в постигането на компетентности от субектите на образованието.

Към основните промени на съвременния образователен процес се отнасят:

– изменения в насочеността на педагогическите цели за самореализиране на личността на ученика;

– изменение в съдържанието на образованието, като се включва учебен материал с практикоориентирани задачи, които предполагат използването на информация, предоставена от различни източници, а също така и с включването на допълнителни предметни програми;

– изменение на характера на взаимодействието между учителя и учениците, ориентирано към организиране от учителя на самостоятелната работа на учениците, развиване на готовност от учителите за промяна на процеса на обучение;

– изменение на използваните в образователния процес технологии за обучение ориентиране към използването на информационните технологии в съчетание с технологиите за развитие на критично мислене, проектни, изследователски технологии, които да определят овладяването от учителите на нови професионални роли – организатор, координатор, помощник, консултант, и предполагат управленска работа на преподавателите;

– изменения в оценката на достиженията на учениците върху основата на взаимно допълване на количествената (успеваемостта) и качествената характеристика на образователните резултати – портфолио, профил за умения, дневник за постижения.

Отличителна особеност на системните промени в учебния процес се явява фактът, че новото качество на образованието се формира в самите училища, като се използва такъв важен ресурс като потенциала за самостоятелна продуктивна дейност на отделните учители и на целия екип на училището. При което важна роля играе научното съпровождане на експерименталната работа, което представлява препоръки за нейното организиране, обединени от общ замисъл и основаващи се върху общите концептуални идеи.

Системните изменения в обучителния процес в училище съществено променят дейността на учителите, като се появяват нови функции, които се определят от системните отношения, в които влиза учителят при реализирането на професионално-педагогическите си задължения в съвременното училище.

Новите функции в професионално-педагогическата дейност на учителите могат да се групират като водещи, съпътстващи и съподчинени.

Водеща функция на учителите се явява съдействието при образоването на ученика, което се състои в създаване със средствата за педагогическа дейност на условия за проявяване на самостоятелност, творчество, отговорност у ученика в образователния процес и формиране у него на мотивация за непрекъснато образование.

Функцията съдействие при образованието на ученика се проявява в следното:

– избиране от учителите на съдържанието на определен учебен предмет върху основата на пресичането на информационните потоци на учителите и учениците, да се опира върху скрития опит на учениците, а също и върху междупредметната интеграция на знанията в учебните и социалните проекти;

– при избора от учителите на образователни технологии – проектни, изследователски, за рефлексивно обучение, за развитие на критично мислене, информационно-комуникативни технологии, не само се решават задачи за усвояване на съдържанието на предмета, но и които да способстват изграждането на компетентност у учениците;

– при формирането от учителите на открита образователна среда, която се разглежда като вид социокултурна среда и представлява съвкупност от образователни ресурси от съгласувани отношения, които създават пространство от реални или преживявани условия за обучението на ученика. Откритата образователна среда спомага за установяването и проявяването на компетентността на учениците, когато предметните знания станат основа за решаването на реални жизнени проблеми;

– при избора на разнообразни начини за оценка и отчитане на постиженията на учениците, разнообразни оценъчни скàли и оценъчни материали спомагат да се отчитат постиженията, които се основават върху оценъчните процеси – портфолио, дневник за постиженията, профил на уменията и др.

Функциите на учителя, които са насочени към самия него – осъществяване на рефлексия и самообразование определят реализирането на водещите функции в професионално-педагогическата дейност – съдействие за образованието на детето, поради което могат да се класифицират като съпътстващи.

Съподчинените функции в работата на учителя са следните.

Функция за проектиране, която се проявява в дейността на учителя при съвместното с ученика проектиране на индивидуалните образователни маршрути, което представлява проектиране на условията за образователен избор на ученика – предметно запълване на учебния план, начин за организиране на образователната среда, заключаващ се в концентриране на ресурсите на средата към ученика или групата ученици, система за формализиране на оценките, които показват движението на ученика в образователния процес.

Управленска функция, която се реализира в две направления:

– участие на учителя в определени образователни политики на две нива: на ниво училище – при създаването на образователните програми; на местно ниво – участие в обществено-педагогически дискусии по актуални проблеми на съвременното училище и образование;

– координиране на дейността на субектите в образователния процес – колеги и социални партньори на учителя.

Тези функции се проявяват при решаването от учителите на основните групи задачи (табл.1).

Таблица 1. Професионални задачи на учителя

Група задачиУчилищна степенОбразователнаобластУчебен предмет1234І група – наблюда-ване на ученика впроцеса на обуче-ниеПодбор и използва-не на диагностиченинструментариумза изучаване наиндивидуалнитеособености на уче-ниците. Създаванена мотивация заучене.Използване нарезултатите отдиагностикатана индивидуал-ните особеностина учениците поразличните пред-мети, които влизатв образователнатаобласт.Подбор на показа-тели за усвояванена предмета всъответствие с въз-растовите особено-сти; проследяванена ефективносттаот усвояването наобразователнитепредмети, показва-не на постижениятаи проблемите наученика.ІІ група – изграж-дане процеса наобучение, за дабъде насочен къмдостигане от учени-ците на образова-телните цели.Да се подбираттехнологии, адек-ватни на учебнитецели и възрастови-те особености научениците.Съгласуване на из-ползваните техно-логии, оценъчнитепроцедури и др. сколегите.Да се предлагат на-чини за педагогиче-ска поддръжка,кои-то да са адекватнина резултатитеот диагностиката.Да се разработватначини за педагоги-ческа поддръжка научениците, като имсе помага да прео-доляват учебнитезатруднения. Да серазработват и осъ-ществяват оценъч-ни процедури.ІІІ група – устано-вяване на взаимо-действие с другитесубекти в процесана обучение.Да се организирасътрудничествомежду учениците,взаимодействиес различни хорав това число и надруги езици.Работа в екип. Из-ползване на формии технологии завзаимодействие сколегите за реша-ването на опреде-лени професионал-ни задачи.Използване наразлични средстваза комуникация(e-mail, интернет,телефон и др.).
ІV група – създава-не на образовател-на среда в училищеи използване нанейните възмож-ности.Да се използватинформационнитересурси (масмедии,интернет и др.);ресурсите и потен-циалът на система-та за допълнителнообразование.Организиране иизползване наразличната обра-зователна средавътре в училищеза решаването наконкретни педаго-гически задачи.Формиране напредметна разви-ваща среда, коятопредполага актив-но използване наинформационнитетехнологии.V група – про-ектиране и осъ-ществяване напрофесионалносамообразование.Анализиранена собственатадейност; подборна технологии засамообразование.Определяне на сфе-рата на професио-налните интересии съгласуване с ко-легите, посочванена проблемите приосъществяванетона професионалнадейност и опреде-ляне на начини затяхното решаване.Опиране върхуключовите ком-петентности прирешаването на про-фесионални задачи(начини за работас различни източ-ници на информа-ция, спазване насоциално-правнитенорми, използванена различни езициза решаването назадачите).

Изброените групи задачи характеризират професионалната компетентност на съвременния учител и му позволяват да осигури:

– Изграждане на развиващо се съобразено с възрастта на ученика образование. Развиващо се образование – това е образование, което не просто притежава развиващ ефект, но е индивидуално ориентирано към всяко дете и по-ставя като основа за своята цел развитието и реалното израстване на детето. Знанията, уменията и навиците се явяват не самоцел, а средство за развитието на детето. В тази връзка, особена значимост придобива принципът за собствената ценност на всяка възраст, който се разкрива посредством обезпечаването на пълната реализация на възможностите на детето на определена възраст с опора върху постиженията от предишния етап от развитието му.

– Обучаване на учениците за решаване на социално и личностно значими проблеми и жизнено важни задачи във всяка възраст по пътя на: усвояването на нови видове дейност, в рамките на които обучаемите могат самостоятелно да решават проблеми; усвояване на нови начини за решаване на проблеми при различни видове дейност.

– Поддържане собственото развитие на личността, което се основава върху следните постулати: осъзнаване на ценността на всяка личност, нейната уникалност; неизчерпаемост на възможностите за развитие на всяка личност, в това число и саморазвитие. През различните възрастови етапи образованието трябва да съдейства за развитието на самостоятелността на ученика, а засилването на личностната насоченост на образованието предполага повишаване на самостоятелността на учениците при прехода от една степен към друга, увеличаване възможността за избор на ученика върху основата на формирани обобщени способности за избор.

2025 година
Книжка 6
UNLOCKING THE POTENTIAL OF ESG AND AI IN HIGHER EDUCATION FINANCE: INSIGHTS FROM A STUDY ACROSS FIVE EUROPEAN COUNTRIES

Tina Vukasović, Rok Strašek, Liliya Terzieva;, Elenita Velikova, Justyna Tomala, Maria Urbaniec, Jarosław Pawlik, Michael Murg, Anita Maček

THE ROLE OF HIGHER EDUCATION FOR THE PROFESSIONAL REALIZATION OF STUDENTS – PROBLEMS AND PROSPECTS

Anny Atanasova, Viktoriya Kalaydzhieva, Radostina Yuleva-Chuchulayna, Kalina Durova-Angelova

Книжка 5
Книжка 4
ТРАНСФОРМАЦИИ НА ПАЗАРА НА ТРУДА И НУЖДАТА ОТ ОБРАЗОВАТЕЛНИ РЕФОРМИ

Ваня Иванова, Андрей Василев, Калоян Ганев, Ралица Симеонова-Ганева

Книжка 3
FORMING ENTREPRENEURIAL CULTURE THROUGH EDUCATION

Milena Filipova, Adriana Atanasova

Книжка 2s
THE STATE OF INCLUSION IN ADAPTED BASKETBALL

Stefka Djobova, Ivelina Kirilova

Книжка 2
MODEL OF PROFESSIONALLY DIRECTED TRAINING OF FUTURE ENGINEER-TEACHERS

Ivan Beloev, Valentina Vasileva, Іnna Savytska, Oksana Bulgakova, Lesia Zbaravska, Olha Chaikovska

DETERMINANTS AFFECTING ACADEMIC STAFF SATISFACTION WITH ONLINE LEARNING IN HIGHER MEDICAL EDUCATION

Miglena Tarnovska, ;, Rumyana Stoyanova, ;, Angelina Kirkova-Bogdanova;, Rositsa Dimova

Книжка 1s
AN INNOVATIVE MODEL FOR DEVELOPING DIGITAL COMPETENCES OF SOCIAL WORKERS

Lyudmila Vekova, Tanya Vazova, Penyo Georgiev, Ekaterina Uzhikanova-Kovacheva

Книжка 1
2024 година
Книжка 6s
DISRUPTIVE TECHNOLOGIES RISK MANAGEMENT

Miglena Molhova-Vladova, Ivaylo B. Ivanov

Книжка 6
AN INTEGRATIVE APPROACH TO ORGANIZING THE FORMATION OF STUDENTS’ COGNITIVE INDEPENDENCE IN CONDITIONS OF INTENSIFICATION OF LEARNING ACTIVITIES

Albina Volkotrubova, Aidai Kasymova, Zoriana Hbur, Antonina Kichuk, Svitlana Koshova, Svitlana Khodakivska

ИНОВАТИВЕН МОДЕЛ НА ПРОЕКТНО БАЗИРАНО ОБУЧЕНИЕ НА ГИМНАЗИАЛНИ УЧИТЕЛИ: ДОБРА ПРАКТИКА ОТ УниБИТ

Жоржета Назърска, Александър Каракачанов, Магдалена Гарванова, Нина Дебрюне

Книжка 5s
КОНЦЕПТУАЛНА РАМКА ЗА ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИЗКУСТВЕНИЯ ИНТЕЛЕКТ ВЪВ ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ

Акад. Христо Белоев, Валентина Войноховска, Ангел Смрикаров

ИЗСЛЕДВАНЕ ПРИЛОЖИМОСТТА НА БЛОКОВИ ВЕРИГИ ОТ ПЪРВО НИВО (L1) В СИСТЕМА ЗА ЕЛЕКТРОННО ОБУЧЕНИЕ

Андриан Минчев, Ваня Стойкова, Галя Шивачева, Доц Анелия Иванова

ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ПРИ ПРОМЯНА НА ПЛАТФОРМИ ЗА ДИСТАНЦИОННО ОБУЧЕНИЕ

Антон Недялков, Милена Кирова, Мирослава Бонева

APPLICATION OF ZSPACE TECHNOLOGY IN THE DISCIPLINES OF THE STEM CYCLE

Boyana Ivanova, Kamelia Shoilekova, Desislava Atanasova, Rumen Rusev

TEACHERS' ADAPTATION TO CHANGES IN AN INCREASINGLY COMPLEX WORLD THROUGH THE USE OF AI

Zhanat Nurbekova, Kanagat Baigusheva, Kalima Tuenbaeva, Bakyt Nurbekov, Tsvetomir Vassilev

АТОСЕКУНДНОТО ОБУЧЕНИЕ – МЕТАФОРА НА ДНЕШНОТО ОБРАЗОВАНИЕ

Юлия Дончева, Денис Асенов, Ангел Смрикаров, Цветомир Василев

Книжка 5
Книжка 4s
Книжка 4
MANAGERIAL ASPECTS OF COOPERATION AMONG HIGHER EDUCATION INSTITUTIONS AND THEIR STAKEHOLDERS

Olha Prokopenko, Svitlana Perova, Tokhir Rakhimov, Mykola Kunytskyi, Iryna Leshchenko

Книжка 3s
Книжка 3
Книжка 2
FORMATION OF PROFESSIONAL SKILLS OF AGRICULTURAL ENGINEERS DURING LABORATORY PRACTICE WHEN STUDYING FUNDAMENTAL SCIENCE

Ivan Beloev, Oksana Bulgakova, Oksana Zakhutska, Maria Bondar, Lesia Zbaravska

ИМИДЖ НА УНИВЕРСИТЕТА

Галя Христозова

Книжка 1s
COMPETITIVENESS AS A RESULT OF CREATIVITY AND INNOVATION

Nikolay Krushkov, Ralitza Zayakova-Krushkova

INTELLECTUAL PROPERTY AND SECURITY IN THE INTEGRATED CIRCUITS INDUSTRY

Ivan Nachev, Yuliana Tomova, Iskren Konstantinov, Marina Spasova

Книжка 1
PROBLEMS AND PERSPECTIVES FOR SOCIAL ENTREPRENEURSHIP IN HIGHER EDUCATION

Milena Filipova, Olha Prokopenko, Igor Matyushenko, Olena Khanova, Olga Shirobokova, Ardian Durmishi

2023 година
Книжка 6s
DEVELOPMENT OF A COMMON INFORMATION SYSTEM TO CREATE A DIGITAL CAREER CENTER TOGETHER WITH PARTNER HIGHER SCHOOLS

Yordanka Angelova, Rossen Radonov, Vasil Kuzmov, Stela Zhorzh Derelieva-Konstantinova

DRAFTING A DIGITAL TRANSFORMATION STRATEGY FOR PROJECT MANAGEMENT SECTOR – EMPIRICAL STUDY ON UAE

Mounir el Khatib, Shikha al Ali, Ibrahim Alharam, Ali Alhajeri, Gabriela Peneva, Jordanka Angelova, Mahmoud Shanaa

VOYAGE OF LEARNING: CRUISE SHIPS WEATHER ROUTING AND MARITIME EDUCATION

Svetlana Dimitrakieva, Dobrin Milev, Christiana Atanasova

СТРУКТУРНИ ПРОМЕНИ В ОБУЧЕНИЕТО НА МЕНИДЖЪРИ ЗА ИНДУСТРИЯ 5.0

Недко Минчев, Венета Христова, Иван Стоянов

RESEARCH OF THE INNOVATION CAPACITY OF AGRICULTURAL PRODUCERS

Siya Veleva, ; Margarita Mondeshka, Anka Tsvetanova

Книжка 6
Книжка 5s
ВИДОВЕ ТРАВМИ В ПАРАШУТИЗМА И ПРЕВЕНЦИЯТА ИМ

Капитан III ранг Георги Калинов

Книжка 5
Книжка 4s
DETERMINING THE DEGREE OF DIGITALIZATION OF A HIGHER EDUCATION INSTITUTION

Acad. Hristo Beloev, Angel Smrikarov, Valentina Voinohovska, Galina Ivanova

ОТ STEM КЪМ BEST: ДВА СТАНДАРТА, ЕДНА ЦЕЛ

Андрей Захариев, Стефан Симеонов, Таня Тодорова

Книжка 4
EFFECT OF RESILIENCE ON BURNOUT IN ONLINE LEARNING ENVIRONMENT

Radina Stoyanova, Sonya Karabeliova, Petya Pandurova, Nadezhda Zheckova, Kaloyan Mitev

Книжка 3s
INTELLIGENT ANIMAL HUSBANDRY: FARMER ATTITUDES AND A ROADMAP FOR IMPLEMENTATION

Dimitrios Petropoulos, Koutroubis Fotios, Petya Biolcheva, Evgeni Valchev

Книжка 3
STUDY OF THE DEVELOPMENT OF THE USE OF COMMUNICATIVE TECHNOLOGIES IN THE EDUCATIONAL PROCESS OF ENGINEERS TRAINING

Ivan Beloev, Valentina Vasileva, Sergii Bilan, Maria Bondar, Oksana Bulgakova, Lyubov Shymko

Книжка 2
РАЗПОЛОЖЕНИЕ НА ВИСШИТЕ УЧИЛИЩА В БЪЛГАРИЯ В КОНТЕКСТА НА ФОРМИРАНЕ НА ПАЗАРА НА ТРУДА

Цветелина Берберова-Вълчева, Камен Петров, Николай Цонков

Книжка 1
MODERNIZATION OF THE CONTENT OF THE LECTURE COURSE IN PHYSICS FOR TRAINING FUTURE AGRICULTURAL ENGINEERS

Ivan Beloev, Valentina Vasileva, Vasyl Shynkaruk, Oksana Bulgakova, Maria Bondar, Lesia Zbaravska, Sergii Slobodian

2022 година
Книжка 6
ORGANIZATION OF AN INCLUSIVE EDUCATIONAL ENVIRONMENT FOR THE STUDENTS WITH SPECIAL NEEDS

Halyna Bilavych, Nataliia Bakhmat, Tetyana Pantiuk, Mykola Pantiuk, Borys Savchuk

ДИГИТАЛИЗАЦИЯ НА ОБРАЗОВАНИЕТО В БЪЛГАРИЯ: СЪСТОЯНИЕ И ОБЩИ ТЕНДЕНЦИИ

Теодора Върбанова, Албена Вуцова, Николай Нетов

Книжка 5
ПРАВОТО НА ИЗБОР В ЖИВОТА НА ДЕЦАТА В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Сийка Чавдарова-Костова, Даниела Рачева, Екатерина Томова, Росица Симеонова

Книжка 4
DIAGNOSIS AS A TOOL FOR MONITORING THE EFFECTIVENESS OF ADDICTION PREVENTION IN ADOLESCENTS

O.A. Selivanova, N.V. Bystrova, I.I. Derecha, T.S. Mamontova, O.V. Panfilova

Книжка 3
ПУБЛИЧНОТО РАЗБИРАНЕ НА НАУКАТА В МРЕЖОВИЯ СВЯТ

Светломир Здравков, Мартин Й. Иванов, Петя Климентова

Книжка 2
Книжка 1
ДИГИТАЛНАТА ИНТЕРАКЦИЯ ПРЕПОДАВАТЕЛ – СТУДЕНТ В ОНЛАЙН ОБУЧЕНИЕТО В МЕДИЦИНСКИТЕ УНИВЕРСИТЕТИ

Миглена Търновска, Румяна Стоянова, Боряна Парашкевова, Юлияна Маринова

2021 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4s
SIGNAL FOR HELP

Ina Vladova, Milena Kuleva

Книжка 4
PREMISES FOR A MULTICULTURAL APPROACH TO EDUCATION

Anzhelina Koriakina, Lyudmila Amanbaeva

Книжка 3
Книжка 2
ПЪРВА СЕДМИЦА ДИСТАНЦИОННО ОБУЧЕНИЕ В СУ „ИВАН ВАЗОВ“ В СТАРА ЗАГОРА

Тони Чехларова, Динко Цвятков, Неда Чехларова

Книжка 1
METHODOLOGY OF SAFETY AND QUALITY OF LIFE ON THE BASIS OF NOOSPHERIC EDUCATION SYSTEM FORMATION

Nataliia Bakhmat, Nataliia Ridei, Nataliia Tytova, Vladyslava Liubarets, Oksana Katsero

2020 година
Книжка 6
HIGHER EDUCATION AS A PUBLIC GOOD

Yulia Nedelcheva, Miroslav Nedelchev

Книжка 5
НАСЪРЧАВАНЕ НА СЪТРУДНИЧЕСТВОТО МЕЖДУ ВИСШИТЕ УЧИЛИЩА И БИЗНЕСА

Добринка Стоянова, Блага Маджурова, Гергана Димитрова, Стефан Райчев

Книжка 4
THE STRATEGY OF HUMAN RIGHTS STUDY IN EDUCATION

Anush Balian, Nataliya Seysebayeva, Natalia Efremova, Liliia Danylchenko

Книжка 3
Книжка 2
МИГРАЦИЯ И МИГРАЦИОННИ ПРОЦЕСИ

Веселина Р. Иванова

SOCIAL STATUS OF DISABLED PEOPLE IN RUSSIA

Elena G. Pankova, Tatiana V. Soloveva, Dinara A. Bistyaykina, Olga M. Lizina

Книжка 1
ETHNIC UPBRINGING AS A PART OF THE ETHNIC CULTURE

Sholpankulova Gulnar Kenesbekovna

2019 година
Книжка 6
EMOTIONAL COMPETENCE OF THE SOCIAL TEACHER

Kadisha K. Shalgynbayeva, Ulbosin Zh.Tuyakova

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
УЧИЛИЩЕТО НА БЪДЕЩЕТО

Наталия Витанова

Книжка 2
Книжка 1
POST-GRADUATE QUALIFICATION OF TEACHERS IN INTERCULTURAL EDUCATIONAL ENVIRONMENT

Irina Koleva, Veselin Tepavicharov, Violeta Kotseva, Kremena Yordanova

ДЕЦАТА В КОНСТИТУЦИОННИТЕ НОРМИ НА БЪЛГАРИЯ

Румен Василев, Весела Марева

СЪСТОЯНИЕ НА БЪЛГАРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ

Анелия Любенова, Любомир Любенов

ЕДИН НОВ УЧЕБНИК

Ирина Колева

2018 година
Книжка 6
Книжка 5
A NEW AWARD FOR PROFESSOR MAIRA KABAKOVA

Irina Koleva, Editor-in-

Книжка 4
Книжка 3
BLENDED EDUCATION IN HIGHER SCHOOLS: NEW NETWORKS AND MEDIATORS

Nikolay Tsankov, Veska Gyuviyska, Milena Levunlieva

ВЗАИМОВРЪЗКАТА МЕЖДУ СПОРТА И ПРАВОТО

Ивайло Прокопов, Елица Стоянова

ХИМЕРНИТЕ ГРУПИ В УЧИЛИЩЕ

Яна Рашева-Мерджанова

Книжка 2
Книжка 1
2017 година
Книжка 6
ЗНАЧИМОСТТА НА УЧЕНЕТО: АНАЛИЗ НА ВРЪЗКИТЕ МЕЖДУ ГЛЕДНИТЕ ТОЧКИ НА УЧЕНИЦИ, РОДИТЕЛИ И УЧИТЕЛИ

Илиана Мирчева, Елена Джамбазова, Снежана Радева, Деян Велковски

Книжка 5
ОРГАНИЗАЦИОННА КУЛТУРА В УЧИЛИЩЕ

Ивайло Старибратов, Лилия Бабакова

Книжка 4
КОУЧИНГ. ОБРАЗОВАТЕЛЕН КОУЧИНГ

Наталия Витанова, Нели Митева

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
ЕМПАТИЯ И РЕФЛЕКСИЯ

Нели Кънева, Кристиана Булдеева

2016 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2015 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
ПРАГМАТИЧНАТА ДИДАКТИКА

Николай Колишев

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2014 година
Книжка 6
Книжка 5
КОХЕРЕНТНОСТ НА ПОЛИТИКИ

Албена Вуцова, Лиляна Павлова

Книжка 4
USING THE RESULTS OF A NATIONAL ASSESSMENT OF EDUCATIONAL ACHIEVEMENT

Thomas Kellaghan, Vincent Greaney, T. Scott Murray

Книжка 3
USING THE RESULTS OF A NATIONAL ASSESSMENT OF EDUCATIONAL ACHIEVEMENT

Thomas Kellaghan, Vincent Greaney, T. Scott Murray

Книжка 2
PROFESSIONAL DEVELOPMENT OF UNIVERSITY FACULTY: А SOCIOLOGICAL ANALYSIS

Gulnar Toltaevna Balakayeva, Alken Shugaybekovich Tokmagambetov, Sapar Imangalievich Ospanov

USING THE RESULTS OF A NATIONAL ASSESSMENT OF EDUCATIONAL ACHIEVEMENT

Thomas Kellaghan, Vincent Greaney, T. Scott Murray

Книжка 1
РЕФЛЕКСИЯТА В ИНТЕГРАТИВНОТО ПОЛЕ НА МЕТОДИКАТА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БИОЛОГИЯ

Иса Хаджиали, Наташа Цанова, Надежда Райчева, Снежана Томова

USING THE RESULTS OF A NATIONAL ASSESSMENT OF EDUCATIONAL ACHIEVEMENT

Thomas Kellaghan, Vincent Greaney, T. Scott Murray

2013 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
QUESTIONNAIRE DEVELOPMENT

ÎÖÅÍßÂÀÍÅÒÎ

Книжка 3
MASS MEDIA CULTURE IN KAZAKHSTAN

Aktolkyn Kulsariyeva Yerkin Massanov Indira Alibayeva

РЪКОВОДСТВО ЗА СЪСТАВЯНЕ НА ТЕСТОВЕ*

Фернандо Картрайт, Джери Мусио

РОССИЙСКАЯ СИСТЕМА ОЦЕНКИ КАЧЕСТВА ОБРАЗОВАНИЯ: ГЛАВНЫЕ УРОКИ

В. Болотов / И. Вальдман / Г. Ковалёва / М. Пинская

Книжка 2
ОЦЕНЯВАНЕ НА ГРАЖДАНСКИТЕ КОМПЕТЕНТНОСТИ НА УЧЕНИЦИТЕ: ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА И ВЪЗМОЖНОСТИ

Светла Петрова Център за контрол и оценка на качеството на училищното образование

РЪКОВОДСТВО ЗА СЪСТАВЯНЕ НА ТЕСТОВЕ*

Фернандо Картрайт, Джери Мусио

Книжка 1
Уважаеми читатели,

вет, както и от международния борд за предоставените статии и студии, за да могат да бъдат идентифицирани в полето на образованието пред широката аудитория от педа- гогически специалисти във всички степени на образователната ни система. Благодаря за техния всеотдаен и безвъзмезден труд да създават и популяризират мрежа от научни съобщества по профила на списанието и да насърчават научните изследвания. Благодаря на рецензентите от национално представените висши училища, на- учни институции и

РЪКОВОДСТВО ЗА СЪСТАВЯНЕ НА ТЕСТОВЕ

Фернандо Картрайт, Джери Мусио

2012 година
Книжка 6
DEVELOPMENT OF SCIENCE IN KAZAKHSTAN IN THE PERIOD OF INDEPENDENCE

Aigerim Mynbayeva Maira Kabakova Aliya Massalimova

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
СИСТЕМАТА ЗА РАЗВИТИЕ НА АКАДЕМИЧНИЯ СЪСТАВ НА РУСЕНСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ „АНГЕЛ КЪНЧЕВ“

Христо Белоев, Ангел Смрикаров, Орлин Петров, Анелия Иванова, Галина Иванова

Книжка 2
ПРОУЧВАНЕ НА РОДИТЕЛСКОТО УЧАСТИЕ В УЧИЛИЩНИЯ ЖИВОТ В БЪЛГАРИЯ

* Този материал е изготвен въз основа на резултатите от изследването „Parental Involvement in Life of School Matters“, проведено в България в рамките на проек- та „Advancing Educational Inclusion and Quality in South East Europe“, изпълняван

ВТОРИ ФОРУМ ЗА СТРАТЕГИИ В НАУКАТА

Тошка Борисова В края на 2011 г. в София се проведе второто издание на Форум за страте- гии в науката. Основната тема бе повишаване на международната видимост и разпознаваемост на българската наука. Форумът се организира от „Elsevier“ – водеща компания за разработване и предоставяне на научни, технически и медицински информационни продукти и услуги , с подкрепата на Министер- ството на образованието, младежта и науката. След успеха на първото издание на Форума за стратегии в науката през

Книжка 1
РЕЙТИНГИ, ИНДЕКСИ, ПАРИ

Боян Захариев