Стратегии на образователната и научната политика
Вход / Регистрация

2017/3, стр. 313 - 320

МЕЖДУ НОСТАЛГИЯТА ПО СОЦИАЛИЗМА И СВОБОДНИЯ ДОСТЪП ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАЗАР НА ТРУДА (Аспекти от политическата култура на българските турци в началото на ХХI век)

Надежда Жечкова
E-mail: n_jechkova@abv.bg
University of Sofia
15 Tsar Osvoboditel Blvd.
1504 Sofia Bulgaria

Резюме: Българските турци, тяхната култура и историческа съдба са широко застъпени в редица изследвания, но за политическата им култура се пише относително малко. Настоящият текст има за цел да насочи вниманието към някои нейни аспекти. От една страна, е ясно изразената носталгия към социализма, свързван със сигурност и икономическа стабилност за отделния индивид. От друга страна, положителната оценка на евроинтеграцията, която обаче се разбира повече като свободен достъп до западноевропейските трудови пазари. Как „икономическият“ фактор влияе върху политическата култура на това население в началото на ХХI век и върху изграждането на образа както на социлизма (преди и извън събитията от 1984 – 1989 г.), така и на Европейския съюз?

Ключови думи: Bulgarian Turks; political culture; nostalgia for socialism; European integration

Контролът на социалистическата държава над научните изследвания и занимаващите ги проблеми оставя на заден план проблемите на малцинствата в България през втората половина на ХХ век. Доколкото те са обект на научни дирения в тоталитарна България, то съдържанието им е строго контролирано. След 10.11.1989 г. „гладът“ за подобни изследвания води дори до преекспониране на различни аспекти на темата за малцинствата и в частност на публикациите, отнасящи се до българските турци, тяхната култура и историческа съдба1). За политическата култура на етническите и конфесионалните общности в България се пише относително малко и именно разглеждането на някои нейни аспекти е повод за настоящия текст.

Етнологията чрез своите методи не само може да регистрира политическите ориентации на турското малцинство, но и да очертава и анализира породилите ги причини. Настоящият текст се базира основно на анализа на информация от теренен материал под формата на полуструктурирани интервюта, събиран в периода 2012 – 2017 г. в Котелско, Кърджалийско, Карнобатско, Хасковско, Разградско. В известна степен парадоксално, при българските турци е ясно изразена носталгията към социализма, свързван най-често със сигурност и икономическа стабилност за отделния индивид. От друга страна, високо ценена е евроинтеграцията, която обаче се разбира повече като свободен достъп до западноевропейските трудови пазари. В настоящия текст авторът ще представи фрагменти от влиянието на „икономическия“ фактор върху изграждането на образа и оценката както на социализма, така и на членството на България в Европейския съюз за българските турци.

От Освобождението на България през 1878 г. с увеличаването на територията на страната, въпреки множеството изселвания вследствие на международни спогодби, емигрантската вълна през 1989 г. и тази през 90-те – нова, вече трудова миграция към Турция и други страни, турската етническа и религиозна група в годините след 10.11.1989 г. запазва дела от около 10 % от цялото население на страната. До разпадането на тоталитарната система и започналия процес на демократизация у нас, въпреки немалкия дял от населението, няма създадена етническа политическа партия, която да обедини вота на българските турци, да изразява техните интереси или да бъде техен „говорител“ в политическото пространство. До началото на 1990 г. българските турци участват в политическия живот на страната чрез общобългарските по-литически формации. Като изолирано явление може да се приеме единствено съюз „Туран“, създаден през 30-те години на ХХ век. Характерът на организацията между обществен съюз, обединяващ културно-просветни и спортни дружества, и прокемалистка организация, чиято дейност получава и политически оттенък, не ѝ позволява да добие необходимата масовост и тя не оставя следи в политическата култура на това население. Може да се приеме, че за това допринася и относително краткото ѝ съществуване – организацията, създадена през 1926 г., прекратява дейността си след Деветнайсетомайския преврат през 1934 г. (Yalamov, 2002: 191 – 203).

След установяването на социалистическия режим в страната политиката спрямо етническите и конфесионалните малцинства в страната, в това число и спрямо българските турци, се характеризира като непоследователна. В първите години след 9 септември 1944 г. държавата им осигурява културна автономия. Сключени са споразумения с Република Турция, предоставящи възможност за изселване на български турци в началото на 50-те години и в периода 1968 – 1978 г. Веднага след преименуването на българите мюсюлмани в началото на 70-те години на ХХ век режимът за кратко „омеква“ спрямо турците, но едно десетилетие по-късно се „случват“ т.нар. възродителен процес и „голямата екскурзия“. Периодите на зачитане на правата на турската общност и на относителна толерантност се редуват с периоди на дискриминация (Petkova, 2002: 42 – 47).

След кризата на социалистическото управление, започнала в началото на 80-те години, перестройката на Горбачов и събитията от 10.11.1989 г., поставили началото на демократичните промени у нас, ситуацията коренно се променя. Един от важните елементи на започналия в края на 1989 г. трансформационен процес е стимулирането на малцинственото „възраждане“ – на първо място, чрез възстановяване на правата и свободите на българските турци и мюсюлмани, но също и чрез разширяването на тези права в обществено-политическата сфера. С възстановяването на многопартийната система и с появата на Движението за права и свободи българските турци получават възможност за участие в обществено-политическия живот чрез припознат от тях самите политически субект (Baeva, 2009: 399). Те могат да имат свои представители в парламента и местната власт, които да принадлежат към партията, която изразява техните интереси.

В българския случай създаването на етническа политическа организация може да се третира като отговор на твърдата комунистическа политика в конкретния случай спрямо мюсюлманската общност. В създалата се политическа обстановка в началото на българския преход ДПС и неговият председател Ахмед Доган се възползват от чувството за вина за насилието срещу българските турци да узаконят и наложат Движението като ключов елемент от новия български етнически модел. Използвам понятието „възползват“, тъй като е спорен вече 27 г. въпросът противоконституционна ли е партията ДПС и без да влагам негативна конотация. Мненията на респонденти варират между твърденията, че тя не е етнически политически обект до ясно изразената дефиниция, че ДПС е турска и мюсюлманска партия и наличието на такава политическа организация е необходимо, за да може това население да има политически обект, в който да се припознае. Темата за Движението за права и свободи, разцепленията на политическата сцена през последните години и рефлексията им върху политическото поведение и култура на турското население в България биха били цел на самостоятелно изложение. Щрихите в настоящия текст са единствено с оглед представяне на контекст, в който е „поставена“ и се развива политическата култура на това население.

Още със създаването на партията ДПС тя се възприема като наследник на възникналата през 1985 г. в отговор на насилствената смяна на имената нелегална организация Турско национално освободително движение. Именно „възродителният процес“ се изтъква като причина и за промененото отношение на българските турци към държавата: „Дотогава без проблеми живеехме, не сме се делили. Ама като стана това, ти можеш ли да ни гарантираш, че пак няма да го направи държавата“2).

Именно тази „гаранция“, от която се нуждаят, особено в началото на 90-те години на ХХ век при още скорошния спомен за репресиите, според информаторите е причина за подкрепата им за ДПС. Натрупаният негативен опит от преживяното се отразява върху политическите им възгледи. За тях Движението е израз на желанието им за съхраняване, а и демонстриране на идентичността им. Дори днес, когато масово респондентите виждат редица несъответствия в обещанията и водената политика и немалка част от тях са икономически обвързани чрез работните си места във фабрики и цехове с етническата партия, се наблюдава възприемането на тази формация като „спасител“. Необходимостта от „спасител“ и закрила, като една от основните нагласи спрямо политиката при българските турци, намира своето обяснение именно в събитията от средата на 80-те години на ХХ век, довели това население до потребността от ясно дефиниран негов политически представител. Стремежът за съхраняване на етническата и конфесионалната идентичност на българските турци е един от доминиращите фактори в политическата им култура [Tepavicharov, 2008: 319].

Противоречив аспект от нагласите за държавата и нейното политическо устройство при българските турци е регистрираната на терен носталгия по държавния социализъм. Въпреки че тоталитарната държава в последните си години насочва срещу тях репресивния си апарат във връзка с кампанията за насилствена асимилация и при тази част от населението, както и при немалка част от българското население, се наблюдава в известна степен носталгично чувство към „старата държава“. Насталгията по социализма респондентите обясняват с икономическото си състояние и съпоставката „преди и след“ 10 ноември 1989 г. „Аз да ти кажа, тогава имаше работа за всички, сега трудна работа. Трудно се живее, най-малкото е трудно да си осигуриш хляба. Ако не беше смяната на имената, добре живеехме тогава.“3)

Често освен безпроблемното намиране на работа като повод за положителната оценка на социалистическото минало се изтъкват и сигурността на битово ниво, редът в държавата, макар трудно да се дефинира съдържанието на този ред. За по-голямата част от представителите на етническата група на българските турци образованието е особено важна ценност. В този смисъл, често респондентите подчертават, че преди 1989 г. са имали финансова възможност спокойно да изучат децата си. Тъй като немалка част от турското население живее в селата, „да изучиш детето си“, обикновено е свързано със значителни разходи за неговото битово устройване в близкия или по-далечен град в зависимост от степента на образование. Подчертава се и въвеждането на такси за висшите училища.

Образът на Тодор Живков, възприет като олицетворение на социалистическата държава, също придобива положителни характеристика като добър и справедлив държавник. Тук с цел оневиняване, без дори да е необходимо, повечето респонденти, особено тези на възраст над 50 г., поясняват, че за „възродителния процес“ той няма вина – бил е подведен. Базирана именно на икономическото добруване, за което си спомнят респондентите, личността на Живков е посочвана като пример за добър политик и държавник редом с Ахмед Доган, Кемал Ататюрк и Ердоган. Според респондентите именно Живков е имал способността да управлява държавата така, че населението да има голяма доза икономическа сигурност и спокоен живот. Трябва да отбележа, че под „икономическо добруване“ според анализа на интервютата се разбира наличие на работа и равенство в невисоките доходи, а не възможност за придобиване на високи доходи при притежаване на определни способности или инициативност. И макар споменът за „възродителния процес“ и „голямата екскурзия“ да не са избледнели в съзнанието на общността, тяхната интензивност като фактор, формиращ политически нагласи, намалява. На преден план, вероятно поради трудните години на прехода в България и преживените редица икономически сътресения, социализмът е времето на спокоен живот и работа за всички.

Икономическите ползи оказват изключително голямо влияние и върху нагласите на това население спрямо членството на България в Европейския съюз. След началото на демократичните промени у нас, връщането на земята и ликвидирането на АПК и ТКЗС, затварянето на редица фабрики и заводи в страната основен проблем за населението, особено в селата, е безработицата. През 90-те години една от стратегиите за справяне с липсата на работа за една част от българските турци бе незаконната трудова миграция, основно в Германия. Често обаче трудилите се незаконно на Запад се сблъскват с множество проблеми с работодатели – не им се заплаща за извършената работа, живеят при лоши условия, някои имат проблеми с властите и др. Днес една немалка част от българските турци са трудови мигранти в Западна Европа. По-често сезонни, повече мъже, а популярните крайни дестинации са Германия, Белгия, Испания. След 2007 г. и приемането на България за равноправен член на Европейския съюз тази миграция е вече законна. Именно това до голяма степен кара респондентите да оценяват членството ни в Съюза положително.

Мнозинството от тях не познават европейските ценности, механизмите за работа на Европейския съюз, не са заинтересовани и от политиката, която той води. За тях това е свободен достъп до трудовия пазар на Западна Европа и респективно им дава възможност да се справят с икономическите си проблеми и да осигурят битовото оцеляване на себе си и семействата си. Тук дори европейските социални фондове и програми имат второстепенна роля при изграждането на положителните оценки. Но тези нагласи не са свързани с политическо действие. Изборите за Европейски парламент будят много нисък интерес у респондентите в сравнение с парламентарните, президентските и изборите за местна власт. Най-често респондентите посочват, че нямат достатъчно информация за кандидатите, не са запознати с ролята на Парламента за функциониране на Съюза, нито със значението на евродепутатите. Под въздействие на „икономическия“ фактор нагласите спрямо Европейския съюз при българските турци са положителни, но те се дължат повече на възможността за реализиране на стратегиите им за оцеляване, свързани с трудовата миграция.

Политическата култура обхваща система от ценности, възприятия и идеи в дадено общество, включително по отношение на политиката и политическите институции. От своя страна, отношението на „политическия човек“ към политическия живот и участниците в него зависи от придобитите политически ориентации и оформеното политическо поведение (Parusheva, 1998: 111). Формирането на политическата култура е свързано с исторически фактори, както и с националноспецифични компоненти, каквито са степента на национална идентичност и национално самосъзнание. Трябва да се отбележи обаче, че политическата култура не е статично явление. Тя търпи развитие и отразява не само исторически формирали се правила и норми, но и актуални изменения в общественото съзнание (Blagoeva-Taneva, 2000: 27 – 28). В тази връзка, наблюденията ми на терен в двата региона с компактно турско население водят до извода, че намалява интензивността на травматичния спомен за опита за насилствена асимилация през 80-те години, но не намалява необходимостта за съхраняване и демонстриране на етническа идентичност като един от факторите, формиращи политическата култура на това население. Много ясно се дефинира икономическият фактор като един от водещите за изграждане на политически ориентации. Трудните години на прехода за цялото българско общество и за българските турци в частност водят след себе си носталгия по сигурното икономически социалистическо минало, която също намалява интензитета на травматичния спомен от възродителния процес като формиращ политически нагласи фактор. Едновременно със соцносталгията се наблюдават положителни оценки за членството на България в Европейския съюз, което прекратява необходимостта от незаконното трудово мигрантство в посока Западна Европа (най-често Германия) от 90-те години. Икономическата несигурност и желанието за справяне с нея оказват силно влияние върху политическите нагласи на турското население. Това личи и в цялостната оценка на политическия елит на страната, която най-често се свързва с обещания около избори, че ще бъдат осигурени работни места или социални придобивки от различни политически субекти, и разочарование след поредния вот.

Динамиката на времето, в което живеем, и особено на политическия спектър от нашето ежедневие затруднява в значителна степен изследването на нагласите и на българските турци. Върху политическите им нагласи оказват влияние и поредица събития не само от вътрешнополитическия живот на България, но и от съседна Турция, както и световни въпроси, като конфликта в Сирия, събитията в Украйна и др. Тяхното детайлно изследване и анализиране би позволило цялостно представяне на политическата култура на това население.

NOTES/БЕЛЕЖКИ

1. Стоянов, В. (1998). Българските турци между полюсите на етническата политика. София; Маева, М. (2006). Българските турци – преселници в Република Турция. История и идентичности. София; Илиева, Н. (2010). Турската етническа група в България (1878 – 2001 ) София; Груев. М., Ал. Кальонски (2008). Възродителният процес. Мюсюлманските общности и комунистическият режим. София; Между адаптацията и носталгията. Българските турци в Турция. София, 1998; Иванова, Ев. (2002) Отхвърлените „приобщени“, или процесът, наречен „възродителен“ (1912 – 1989). София; Ялъмов, И.( 2002). История на турската общност в България. София и др.

2. Мъж., 53 г., български турчин, средно образование, май 2013 г., взел интервюто Н. Жечкова, личен архив.

3. Мъж, около 60 г., български турчин, основно образование, с. Тича, обл. Сливен, 2012 г., взел интервюто Н. Жечкова, личен архив.

REFERENCES/ЛИТЕРАТУРА

Baeva, I. 2009. (Balgarskite turtsi v godinite na prehoda). – V: Tolerantniyat natsionalist. Pameten sbornik ot priyatelite na prof. Stayko Trifonov. Sofia, 393 – 416 [Баева, И. (2009). Българските турци в годините на прехода. – В: Толерантният националист. Паметен сборник от приятелите на проф. Стайко Трифонов. София, 393 – 416].

Blagoeva-Taneva, B. (2002). Balgarskata politicheska kultura: Traditsii i savremenost. Sofia [Благоева-Танева, Б. (2002). Българската политическа култура: Традиции и съвременост. София].

Parusheva, D. (1998). Politicheska kultura i kultura v politikata. Balkanite v kraya na XIX i nachaloto na XX vek. V: Istorichesko badeshte, 1: 111 – 124 [Парушева, Д. 1998. Политическа култура и култура в политиката. Балканите в края на ХIX и началото на XX век. В: Историческо бъдеще, 1: 111 – 124].

Tepavicharov, V. (2008). Sahranyavane na etno – konfesionalnata identichnost kato vodeshta politicheska orientatsia pri turtsite v Balgariyasled 1989 g. /Etnolozhko izsledvane/. – V: Etnicheski i kulturni prostranstva na Balkanite. Sbornik v chest na prof. Tsvetana Georgieva. Tom II, Savremenost – etnolozhki diskursi. Sofia [Тепавичаров, В. (2008). Съхраняване на етноконфесионалната идентичност като водеща политическа ориентация при турците в България след 1989 г. (Етноложко изследване). – В: Етнически и културни пространства на Балканите. Сборник в чест на проф. Цветана Георгиева. Том II, Съвременност – етноложки дискурси. София].

Yalamov, I. (2001). Istoria na turskata obshtnost v Bulgaria. Sofia [Ялъмов, И. (2001). История на турската общност в България. София].

Petkova, L. (2002). The Ethnic Turks in Bulgaria: Social Integration and Impact on Bulgarian – Turkish Relations, 1947 – 2000. – In: The Global Review of Ethnopolitics, Vol.1, no.4, June, pp. 42 – 59.

2025 година
Книжка 6
UNLOCKING THE POTENTIAL OF ESG AND AI IN HIGHER EDUCATION FINANCE: INSIGHTS FROM A STUDY ACROSS FIVE EUROPEAN COUNTRIES

Tina Vukasović, Rok Strašek, Liliya Terzieva;, Elenita Velikova, Justyna Tomala, Maria Urbaniec, Jarosław Pawlik, Michael Murg, Anita Maček

THE ROLE OF HIGHER EDUCATION FOR THE PROFESSIONAL REALIZATION OF STUDENTS – PROBLEMS AND PROSPECTS

Anny Atanasova, Viktoriya Kalaydzhieva, Radostina Yuleva-Chuchulayna, Kalina Durova-Angelova

Книжка 5
Книжка 4
ТРАНСФОРМАЦИИ НА ПАЗАРА НА ТРУДА И НУЖДАТА ОТ ОБРАЗОВАТЕЛНИ РЕФОРМИ

Ваня Иванова, Андрей Василев, Калоян Ганев, Ралица Симеонова-Ганева

Книжка 3
FORMING ENTREPRENEURIAL CULTURE THROUGH EDUCATION

Milena Filipova, Adriana Atanasova

Книжка 2s
THE STATE OF INCLUSION IN ADAPTED BASKETBALL

Stefka Djobova, Ivelina Kirilova

Книжка 2
MODEL OF PROFESSIONALLY DIRECTED TRAINING OF FUTURE ENGINEER-TEACHERS

Ivan Beloev, Valentina Vasileva, Іnna Savytska, Oksana Bulgakova, Lesia Zbaravska, Olha Chaikovska

DETERMINANTS AFFECTING ACADEMIC STAFF SATISFACTION WITH ONLINE LEARNING IN HIGHER MEDICAL EDUCATION

Miglena Tarnovska, ;, Rumyana Stoyanova, ;, Angelina Kirkova-Bogdanova;, Rositsa Dimova

Книжка 1s
AN INNOVATIVE MODEL FOR DEVELOPING DIGITAL COMPETENCES OF SOCIAL WORKERS

Lyudmila Vekova, Tanya Vazova, Penyo Georgiev, Ekaterina Uzhikanova-Kovacheva

Книжка 1
2024 година
Книжка 6s
DISRUPTIVE TECHNOLOGIES RISK MANAGEMENT

Miglena Molhova-Vladova, Ivaylo B. Ivanov

Книжка 6
AN INTEGRATIVE APPROACH TO ORGANIZING THE FORMATION OF STUDENTS’ COGNITIVE INDEPENDENCE IN CONDITIONS OF INTENSIFICATION OF LEARNING ACTIVITIES

Albina Volkotrubova, Aidai Kasymova, Zoriana Hbur, Antonina Kichuk, Svitlana Koshova, Svitlana Khodakivska

ИНОВАТИВЕН МОДЕЛ НА ПРОЕКТНО БАЗИРАНО ОБУЧЕНИЕ НА ГИМНАЗИАЛНИ УЧИТЕЛИ: ДОБРА ПРАКТИКА ОТ УниБИТ

Жоржета Назърска, Александър Каракачанов, Магдалена Гарванова, Нина Дебрюне

Книжка 5s
КОНЦЕПТУАЛНА РАМКА ЗА ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИЗКУСТВЕНИЯ ИНТЕЛЕКТ ВЪВ ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ

Акад. Христо Белоев, Валентина Войноховска, Ангел Смрикаров

ИЗСЛЕДВАНЕ ПРИЛОЖИМОСТТА НА БЛОКОВИ ВЕРИГИ ОТ ПЪРВО НИВО (L1) В СИСТЕМА ЗА ЕЛЕКТРОННО ОБУЧЕНИЕ

Андриан Минчев, Ваня Стойкова, Галя Шивачева, Доц Анелия Иванова

ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ПРИ ПРОМЯНА НА ПЛАТФОРМИ ЗА ДИСТАНЦИОННО ОБУЧЕНИЕ

Антон Недялков, Милена Кирова, Мирослава Бонева

APPLICATION OF ZSPACE TECHNOLOGY IN THE DISCIPLINES OF THE STEM CYCLE

Boyana Ivanova, Kamelia Shoilekova, Desislava Atanasova, Rumen Rusev

TEACHERS' ADAPTATION TO CHANGES IN AN INCREASINGLY COMPLEX WORLD THROUGH THE USE OF AI

Zhanat Nurbekova, Kanagat Baigusheva, Kalima Tuenbaeva, Bakyt Nurbekov, Tsvetomir Vassilev

АТОСЕКУНДНОТО ОБУЧЕНИЕ – МЕТАФОРА НА ДНЕШНОТО ОБРАЗОВАНИЕ

Юлия Дончева, Денис Асенов, Ангел Смрикаров, Цветомир Василев

Книжка 5
Книжка 4s
Книжка 4
MANAGERIAL ASPECTS OF COOPERATION AMONG HIGHER EDUCATION INSTITUTIONS AND THEIR STAKEHOLDERS

Olha Prokopenko, Svitlana Perova, Tokhir Rakhimov, Mykola Kunytskyi, Iryna Leshchenko

Книжка 3s
Книжка 3
Книжка 2
FORMATION OF PROFESSIONAL SKILLS OF AGRICULTURAL ENGINEERS DURING LABORATORY PRACTICE WHEN STUDYING FUNDAMENTAL SCIENCE

Ivan Beloev, Oksana Bulgakova, Oksana Zakhutska, Maria Bondar, Lesia Zbaravska

ИМИДЖ НА УНИВЕРСИТЕТА

Галя Христозова

Книжка 1s
COMPETITIVENESS AS A RESULT OF CREATIVITY AND INNOVATION

Nikolay Krushkov, Ralitza Zayakova-Krushkova

INTELLECTUAL PROPERTY AND SECURITY IN THE INTEGRATED CIRCUITS INDUSTRY

Ivan Nachev, Yuliana Tomova, Iskren Konstantinov, Marina Spasova

Книжка 1
PROBLEMS AND PERSPECTIVES FOR SOCIAL ENTREPRENEURSHIP IN HIGHER EDUCATION

Milena Filipova, Olha Prokopenko, Igor Matyushenko, Olena Khanova, Olga Shirobokova, Ardian Durmishi

2023 година
Книжка 6s
DEVELOPMENT OF A COMMON INFORMATION SYSTEM TO CREATE A DIGITAL CAREER CENTER TOGETHER WITH PARTNER HIGHER SCHOOLS

Yordanka Angelova, Rossen Radonov, Vasil Kuzmov, Stela Zhorzh Derelieva-Konstantinova

DRAFTING A DIGITAL TRANSFORMATION STRATEGY FOR PROJECT MANAGEMENT SECTOR – EMPIRICAL STUDY ON UAE

Mounir el Khatib, Shikha al Ali, Ibrahim Alharam, Ali Alhajeri, Gabriela Peneva, Jordanka Angelova, Mahmoud Shanaa

VOYAGE OF LEARNING: CRUISE SHIPS WEATHER ROUTING AND MARITIME EDUCATION

Svetlana Dimitrakieva, Dobrin Milev, Christiana Atanasova

СТРУКТУРНИ ПРОМЕНИ В ОБУЧЕНИЕТО НА МЕНИДЖЪРИ ЗА ИНДУСТРИЯ 5.0

Недко Минчев, Венета Христова, Иван Стоянов

RESEARCH OF THE INNOVATION CAPACITY OF AGRICULTURAL PRODUCERS

Siya Veleva, ; Margarita Mondeshka, Anka Tsvetanova

Книжка 6
Книжка 5s
ВИДОВЕ ТРАВМИ В ПАРАШУТИЗМА И ПРЕВЕНЦИЯТА ИМ

Капитан III ранг Георги Калинов

Книжка 5
Книжка 4s
DETERMINING THE DEGREE OF DIGITALIZATION OF A HIGHER EDUCATION INSTITUTION

Acad. Hristo Beloev, Angel Smrikarov, Valentina Voinohovska, Galina Ivanova

ОТ STEM КЪМ BEST: ДВА СТАНДАРТА, ЕДНА ЦЕЛ

Андрей Захариев, Стефан Симеонов, Таня Тодорова

Книжка 4
EFFECT OF RESILIENCE ON BURNOUT IN ONLINE LEARNING ENVIRONMENT

Radina Stoyanova, Sonya Karabeliova, Petya Pandurova, Nadezhda Zheckova, Kaloyan Mitev

Книжка 3s
INTELLIGENT ANIMAL HUSBANDRY: FARMER ATTITUDES AND A ROADMAP FOR IMPLEMENTATION

Dimitrios Petropoulos, Koutroubis Fotios, Petya Biolcheva, Evgeni Valchev

Книжка 3
STUDY OF THE DEVELOPMENT OF THE USE OF COMMUNICATIVE TECHNOLOGIES IN THE EDUCATIONAL PROCESS OF ENGINEERS TRAINING

Ivan Beloev, Valentina Vasileva, Sergii Bilan, Maria Bondar, Oksana Bulgakova, Lyubov Shymko

Книжка 2
РАЗПОЛОЖЕНИЕ НА ВИСШИТЕ УЧИЛИЩА В БЪЛГАРИЯ В КОНТЕКСТА НА ФОРМИРАНЕ НА ПАЗАРА НА ТРУДА

Цветелина Берберова-Вълчева, Камен Петров, Николай Цонков

Книжка 1
MODERNIZATION OF THE CONTENT OF THE LECTURE COURSE IN PHYSICS FOR TRAINING FUTURE AGRICULTURAL ENGINEERS

Ivan Beloev, Valentina Vasileva, Vasyl Shynkaruk, Oksana Bulgakova, Maria Bondar, Lesia Zbaravska, Sergii Slobodian

2022 година
Книжка 6
ORGANIZATION OF AN INCLUSIVE EDUCATIONAL ENVIRONMENT FOR THE STUDENTS WITH SPECIAL NEEDS

Halyna Bilavych, Nataliia Bakhmat, Tetyana Pantiuk, Mykola Pantiuk, Borys Savchuk

ДИГИТАЛИЗАЦИЯ НА ОБРАЗОВАНИЕТО В БЪЛГАРИЯ: СЪСТОЯНИЕ И ОБЩИ ТЕНДЕНЦИИ

Теодора Върбанова, Албена Вуцова, Николай Нетов

Книжка 5
ПРАВОТО НА ИЗБОР В ЖИВОТА НА ДЕЦАТА В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Сийка Чавдарова-Костова, Даниела Рачева, Екатерина Томова, Росица Симеонова

Книжка 4
DIAGNOSIS AS A TOOL FOR MONITORING THE EFFECTIVENESS OF ADDICTION PREVENTION IN ADOLESCENTS

O.A. Selivanova, N.V. Bystrova, I.I. Derecha, T.S. Mamontova, O.V. Panfilova

Книжка 3
ПУБЛИЧНОТО РАЗБИРАНЕ НА НАУКАТА В МРЕЖОВИЯ СВЯТ

Светломир Здравков, Мартин Й. Иванов, Петя Климентова

Книжка 2
Книжка 1
ДИГИТАЛНАТА ИНТЕРАКЦИЯ ПРЕПОДАВАТЕЛ – СТУДЕНТ В ОНЛАЙН ОБУЧЕНИЕТО В МЕДИЦИНСКИТЕ УНИВЕРСИТЕТИ

Миглена Търновска, Румяна Стоянова, Боряна Парашкевова, Юлияна Маринова

2021 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4s
SIGNAL FOR HELP

Ina Vladova, Milena Kuleva

Книжка 4
PREMISES FOR A MULTICULTURAL APPROACH TO EDUCATION

Anzhelina Koriakina, Lyudmila Amanbaeva

Книжка 3
Книжка 2
ПЪРВА СЕДМИЦА ДИСТАНЦИОННО ОБУЧЕНИЕ В СУ „ИВАН ВАЗОВ“ В СТАРА ЗАГОРА

Тони Чехларова, Динко Цвятков, Неда Чехларова

Книжка 1
METHODOLOGY OF SAFETY AND QUALITY OF LIFE ON THE BASIS OF NOOSPHERIC EDUCATION SYSTEM FORMATION

Nataliia Bakhmat, Nataliia Ridei, Nataliia Tytova, Vladyslava Liubarets, Oksana Katsero

2020 година
Книжка 6
HIGHER EDUCATION AS A PUBLIC GOOD

Yulia Nedelcheva, Miroslav Nedelchev

Книжка 5
НАСЪРЧАВАНЕ НА СЪТРУДНИЧЕСТВОТО МЕЖДУ ВИСШИТЕ УЧИЛИЩА И БИЗНЕСА

Добринка Стоянова, Блага Маджурова, Гергана Димитрова, Стефан Райчев

Книжка 4
THE STRATEGY OF HUMAN RIGHTS STUDY IN EDUCATION

Anush Balian, Nataliya Seysebayeva, Natalia Efremova, Liliia Danylchenko

Книжка 3
Книжка 2
МИГРАЦИЯ И МИГРАЦИОННИ ПРОЦЕСИ

Веселина Р. Иванова

SOCIAL STATUS OF DISABLED PEOPLE IN RUSSIA

Elena G. Pankova, Tatiana V. Soloveva, Dinara A. Bistyaykina, Olga M. Lizina

Книжка 1
ETHNIC UPBRINGING AS A PART OF THE ETHNIC CULTURE

Sholpankulova Gulnar Kenesbekovna

2019 година
Книжка 6
EMOTIONAL COMPETENCE OF THE SOCIAL TEACHER

Kadisha K. Shalgynbayeva, Ulbosin Zh.Tuyakova

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
УЧИЛИЩЕТО НА БЪДЕЩЕТО

Наталия Витанова

Книжка 2
Книжка 1
POST-GRADUATE QUALIFICATION OF TEACHERS IN INTERCULTURAL EDUCATIONAL ENVIRONMENT

Irina Koleva, Veselin Tepavicharov, Violeta Kotseva, Kremena Yordanova

ДЕЦАТА В КОНСТИТУЦИОННИТЕ НОРМИ НА БЪЛГАРИЯ

Румен Василев, Весела Марева

СЪСТОЯНИЕ НА БЪЛГАРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ

Анелия Любенова, Любомир Любенов

ЕДИН НОВ УЧЕБНИК

Ирина Колева

2018 година
Книжка 6
Книжка 5
A NEW AWARD FOR PROFESSOR MAIRA KABAKOVA

Irina Koleva, Editor-in-

Книжка 4
Книжка 3
BLENDED EDUCATION IN HIGHER SCHOOLS: NEW NETWORKS AND MEDIATORS

Nikolay Tsankov, Veska Gyuviyska, Milena Levunlieva

ВЗАИМОВРЪЗКАТА МЕЖДУ СПОРТА И ПРАВОТО

Ивайло Прокопов, Елица Стоянова

ХИМЕРНИТЕ ГРУПИ В УЧИЛИЩЕ

Яна Рашева-Мерджанова

Книжка 2
Книжка 1
2017 година
Книжка 6
ЗНАЧИМОСТТА НА УЧЕНЕТО: АНАЛИЗ НА ВРЪЗКИТЕ МЕЖДУ ГЛЕДНИТЕ ТОЧКИ НА УЧЕНИЦИ, РОДИТЕЛИ И УЧИТЕЛИ

Илиана Мирчева, Елена Джамбазова, Снежана Радева, Деян Велковски

Книжка 5
ОРГАНИЗАЦИОННА КУЛТУРА В УЧИЛИЩЕ

Ивайло Старибратов, Лилия Бабакова

Книжка 4
КОУЧИНГ. ОБРАЗОВАТЕЛЕН КОУЧИНГ

Наталия Витанова, Нели Митева

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
ЕМПАТИЯ И РЕФЛЕКСИЯ

Нели Кънева, Кристиана Булдеева

2016 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2015 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
ПРАГМАТИЧНАТА ДИДАКТИКА

Николай Колишев

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2014 година
Книжка 6
Книжка 5
КОХЕРЕНТНОСТ НА ПОЛИТИКИ

Албена Вуцова, Лиляна Павлова

Книжка 4
USING THE RESULTS OF A NATIONAL ASSESSMENT OF EDUCATIONAL ACHIEVEMENT

Thomas Kellaghan, Vincent Greaney, T. Scott Murray

Книжка 3
USING THE RESULTS OF A NATIONAL ASSESSMENT OF EDUCATIONAL ACHIEVEMENT

Thomas Kellaghan, Vincent Greaney, T. Scott Murray

Книжка 2
PROFESSIONAL DEVELOPMENT OF UNIVERSITY FACULTY: А SOCIOLOGICAL ANALYSIS

Gulnar Toltaevna Balakayeva, Alken Shugaybekovich Tokmagambetov, Sapar Imangalievich Ospanov

USING THE RESULTS OF A NATIONAL ASSESSMENT OF EDUCATIONAL ACHIEVEMENT

Thomas Kellaghan, Vincent Greaney, T. Scott Murray

Книжка 1
РЕФЛЕКСИЯТА В ИНТЕГРАТИВНОТО ПОЛЕ НА МЕТОДИКАТА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БИОЛОГИЯ

Иса Хаджиали, Наташа Цанова, Надежда Райчева, Снежана Томова

USING THE RESULTS OF A NATIONAL ASSESSMENT OF EDUCATIONAL ACHIEVEMENT

Thomas Kellaghan, Vincent Greaney, T. Scott Murray

2013 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
QUESTIONNAIRE DEVELOPMENT

ÎÖÅÍßÂÀÍÅÒÎ

Книжка 3
MASS MEDIA CULTURE IN KAZAKHSTAN

Aktolkyn Kulsariyeva Yerkin Massanov Indira Alibayeva

РЪКОВОДСТВО ЗА СЪСТАВЯНЕ НА ТЕСТОВЕ*

Фернандо Картрайт, Джери Мусио

РОССИЙСКАЯ СИСТЕМА ОЦЕНКИ КАЧЕСТВА ОБРАЗОВАНИЯ: ГЛАВНЫЕ УРОКИ

В. Болотов / И. Вальдман / Г. Ковалёва / М. Пинская

Книжка 2
ОЦЕНЯВАНЕ НА ГРАЖДАНСКИТЕ КОМПЕТЕНТНОСТИ НА УЧЕНИЦИТЕ: ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА И ВЪЗМОЖНОСТИ

Светла Петрова Център за контрол и оценка на качеството на училищното образование

РЪКОВОДСТВО ЗА СЪСТАВЯНЕ НА ТЕСТОВЕ*

Фернандо Картрайт, Джери Мусио

Книжка 1
Уважаеми читатели,

вет, както и от международния борд за предоставените статии и студии, за да могат да бъдат идентифицирани в полето на образованието пред широката аудитория от педа- гогически специалисти във всички степени на образователната ни система. Благодаря за техния всеотдаен и безвъзмезден труд да създават и популяризират мрежа от научни съобщества по профила на списанието и да насърчават научните изследвания. Благодаря на рецензентите от национално представените висши училища, на- учни институции и

РЪКОВОДСТВО ЗА СЪСТАВЯНЕ НА ТЕСТОВЕ

Фернандо Картрайт, Джери Мусио

2012 година
Книжка 6
DEVELOPMENT OF SCIENCE IN KAZAKHSTAN IN THE PERIOD OF INDEPENDENCE

Aigerim Mynbayeva Maira Kabakova Aliya Massalimova

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
СИСТЕМАТА ЗА РАЗВИТИЕ НА АКАДЕМИЧНИЯ СЪСТАВ НА РУСЕНСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ „АНГЕЛ КЪНЧЕВ“

Христо Белоев, Ангел Смрикаров, Орлин Петров, Анелия Иванова, Галина Иванова

Книжка 2
ПРОУЧВАНЕ НА РОДИТЕЛСКОТО УЧАСТИЕ В УЧИЛИЩНИЯ ЖИВОТ В БЪЛГАРИЯ

* Този материал е изготвен въз основа на резултатите от изследването „Parental Involvement in Life of School Matters“, проведено в България в рамките на проек- та „Advancing Educational Inclusion and Quality in South East Europe“, изпълняван

ВТОРИ ФОРУМ ЗА СТРАТЕГИИ В НАУКАТА

Тошка Борисова В края на 2011 г. в София се проведе второто издание на Форум за страте- гии в науката. Основната тема бе повишаване на международната видимост и разпознаваемост на българската наука. Форумът се организира от „Elsevier“ – водеща компания за разработване и предоставяне на научни, технически и медицински информационни продукти и услуги , с подкрепата на Министер- ството на образованието, младежта и науката. След успеха на първото издание на Форума за стратегии в науката през

Книжка 1
РЕЙТИНГИ, ИНДЕКСИ, ПАРИ

Боян Захариев

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.