Стратегии на образователната и научната политика

2015/6, стр. 649 - 659

ЛИТЕРАТУРНИ ОБРАЗИ В КОНТЕКСТА НА СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ПЕЧАТ – РЕЗУЛТАТИ ОТ АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ

Надя Кантарева-Барух
E-mail: nadia_kantareva@abv.bg
University of Shumen
115 Universitetska Str.
9712 Shumen Bulgaria

Резюме: Настоящата статия има за цел чрез анализ на резултати от анкетно проучване да установи нагласите на младите хора за присъствието на литературни образи в съвременния български периодичен печат.

Ключови думи: literary characters, media discourse, contemporary Bulgarian newspapers

1. Увод

В развоя на периодичния печат се търсят средства, чрез които предложената информация да става все по-достъпна за читателската аудитория, към която е насочена. Така се удовлетворяват потребностите за общуване с помощта на съответния медиен текст. За успешното постигане на тези цели се търсят похвати, които да предизвикат определени асоциации и нагласи у читателите, а посланието да бъде разбираемо и достъпно за възможно най-широка читателска аудитория.

Настоящите страници имат за цел чрез анализ на резултати от анкетно проучване да идентифицират нагласите на младите хора за присъствието на литературни мотиви в съвременния български периодичен печат и да се оцени степента на значимост на тези мотиви за общественото мнение.

Обхватът и целевата група на анкетното проучване включват студенти доброволци от II и III курс на учебната 2014/2015 год., изучаващи специалността „Комуникации и информиране“ в Университета по библиотекознание и информационни технологии – София. Общият брой на студентите доброволци в настоящото проучване е 81.

Проучването е проведено анонимно и не претендира за представителност.

2. Какво представлява анкетната карта?

Анкетната карта е построена върху няколко индикативни показателя, по които са конструирани съответните преки въпроси.

Анкетната карта съдържа седем въпроса за наличието на литературни мотиви в съвременния български периодичен печат, за тяхното присъствие в него, както и за отношението на анкетираните към този вид медиен похват. Включени са както въпроси със затворен отговор (3 от 7), така и въпроси със свободен отговор (4 от 7). Анкетата е изготвена така, че нейното попълване да отнема възможно най-кратко време и съответно нейните резултати да бъдат максимално ясни и отчетливи за осъществяването на поставените цели.

Модел на анткетната карта

АНКЕТА
Анкетирани са студенти от втори и трети курс, учебна година 2014/2015 г. – специалност „Комуникации и информиране“ (Убеждаваща комуникация), УниБИТ – София

1. Прави ли ви впечатление присъствието на литературни герои от българската художествена литература в съвременния печат (вестници, списания)?

2. Доколко уместно е включването на литературен герой в медиен текст?

3. Каква според вас е целта на журналиста?

4. Кои по ваше наблюдение са „най-експлоатираните“ литературни герои? Посочете ги.

5. Защо именно тези герои са „герои“ и на медийния текст?

6. Смятате ли, че позоваването на литературен герой в медиен текст води до своеобразно изкривяване на този герой или напротив – това оказва положително влияние върху жизнеността на литературния герой?

7. В момента можете ли по памет да цитирате популярни изрази (крилати фрази) от българската художествена литература, които сте откривали в текстове от печатните медии?

3. Анализ на резултатите от анкетната карта. Обобщение

3.1. Анализ на резултатите по въпроси

Въпрос 1. Прави ли ви впечатление присъствието на литературни герои от българската художествена литература в съвременния печат (вестници, списания)?

Въпрос 2. Доколко уместно е включването на литературен герой в медиен текст?

Въпрос 3. Каква според вас е целта на журналиста?

Отговорите най-често съдържат ключови думи и изрази като:

– Информация

– Обективност

– Достоверност

– Достъпност

– Реалност

– Безпристрастност

– Припознаване на качества

– Достигане до публиката

Въпрос 4. Кои по ваше наблюдение са „най-експлоатираните“ литературни герои? Посочете ги.

*Скалата е в проценти.

ЛЕГЕНДА

ОтговорБрой отговорили1.Бай Ганьо652. Хитър Петър103. Крали Марко44. Андрешко3Други– Имена на възрожденци– Филмови герои166. Без отговори6

Въпрос 5. Защо именно тези герои са „герои“ и на медийния текст?

Отговорите най-често съдържат ключови думи и изрази като:

– Осмиване
– Народопсихология
– Тема и предмет на текста
– Стереотипи
– Характерни черти на личността
– Статуквото в България (политическо, икономическо и т.н.)

Въпрос 6. Смятате ли, че позоваването на литературен герой в медиен текст води до своеобразно изкривяване на този герой, или напротив – това оказва положително влияние върху жизнеността на литературния герой?

Въпрос 7. В момента можете ли по памет да цитирате популярни изрази (крилати фрази) от българската художествена литература, които сте откривали в текстове от печатните медии?

Най-често споменати цитати в отговорите:

– „Булгар, булгар“

– „Всичките са маскари“

– „Ти, неразумний и юроде“

– „Не се гаси туй, що не гасне“

– „Вий сте идиоти“

3.2. Общи резултати и анализ

3.2.1. Разпознаване и впечатление

Първият въпрос в анкетното проучване „Прави ли ви впечатление присъствието на литературни герои от българската художествена литература в съвременния печат (вестници, списания)?“ цели да изследва доколко наличието на литературни мотиви от българската литература впечатлява изследваната част от аудиторията. Резултатите дават възможности за извеждането на следните заключения.

В резултатите от настоящото анкетно проучване се забелязват тенденции на приемане на литературните мотиви в печатните медии. Около 60% (59,26%) от анкетираните потвърждават присъствието на литературни герои от българската класика в съвременния печат. Това следва да означава, че литературните герои в печатните медии биват разпознати като впечатляващи, т.е. тяхното присъствие печели одобрението на по-голямата част от анкетираната аудитория. Оттук може да се заключи, че литературните мотиви са оставили трайна следа в съзнанието на читателите, на съвременната аудитория на периодичния печат.

От друга страна, делът на изразилите отрицателно впечатление (16,05%) сочи, че въпреки широкото одобрение към присъствието на литературни герои налице са и случаи на неодобрение. Този резултат би могъл да се съотнесе както към възможната причина за неразпознаване на наличието на литературните герои като цяло, така и към вероятността литературните мотиви да губят доверието на част от медийната аудитория.

Подобно колебание сочат и отговорите „Рядко/понякога“, които поставят условие към идентифицирането на наличността на герои и образи, заимствани в периодичния печат от българската художествена литература. Те биха могли да бъдат тълкувани и като неразпознаваеми, впечатлението, което оставят у потенциалната аудитория на изследването, е сравнително колебливо (19,75%).

Сравнително малък дял от анкетираните с отговора си „Не чета вестници/ списания“ споделят незаинтересованост към медиите (4,94%). Породената от това невъзможност за разпознаване на литературните герои в съвременния печат кореспондира с тенденцията за отрицателно впечатление от наличието им в нехудожествена литература.

3.2.2. Уместност на литературните герои в медийния текст

С втория си въпрос „Доколко уместно е включването на литературен герой в медиен текст“ се цели затвърждаването на представите, забелязани в отговорите на първия въпрос от проучването. В тях се наблюдават следните резултати.

Сравнително по-малък дял от одобряващите (при въпрос №1) наличието на литературни герои споделят и уместността на тяхната употреба (50,62%). С оглед на тенденцията към неодобрение този резултат е напълно логичен, тъй като заимстването на персонажи от художествената литература би могло да бъде тълкувано като пораждащо съмнения в достоверността на медийния текст. От това следва да се заключи, че успеваемостта на периодичния печат при употребата на герои от българската литературна класика сочи тенденция за затихващи функции на одобрение.

Освен това процентът на приемащите за неуместно подобно присъствие (23,46%), от една страна, може да говори за тенденция на недоверие към наличието на мотиви от литературата в медиите, от друга – за неодобрение към наличието им. Съобразно с тенденцията за затихващи функции на одобрение може да се стигне до извода, че е напълно вероятно присъствието на герои от литературата в медиите да бъде счетено за неуместно, което би означавало, че с течение на времето е възможно литературните мотиви да бъдат неразпознаваеми в медиите въобще.

Делът на отговорите, съдържащи в себе си условие (20,98%) дава възможност да се насочи внимание към това, че нарастването на степента на колебливост при идентифицирането на персонажи от българската художествена литература утвърждава тяхната неразпознаваемост като литературни герои, които би следвало и се използват от медиите като средство за спечелване на аудиторията.

Процентът на неотговорилите на този въпрос съответства на дела на по-сочилите „Не чета вестници/списания“ от първия въпрос (4,94%), с което се затвърждава както тезата за слабо равнище на незаинтересованост към съвременното медийно творчество, така и позицията за неодобрение на употребата на литературни мотиви в медийните текстове.

3.2.3. Целта на автора на медиен текст

Третият въпросът от настоящото изследване „Каква според вас е целта на журналиста?“ цели да изследва отношението на анкетираните към намеренията на автора при създаването на медийни текстове. В отговорите на участващите в проучването се наблюдават следните ключови думи и изрази: „информация“, „обективност“, „достоверност“, „достъпност“, „реалност“, „безпристрастност“, „припознаване на качества“, „достигане до публиката“. Наличието им се тълкува като стремеж за отразяване на действителността и към доближаването към аудиторията, от една страна, от друга – към положително боравене с достъпната информация.

С оглед на зададените отговори може да се заключи позитивно отношение към изпълняването на определените цели, доколкото може да се приеме, че нагласата на публиката към разработката на автора на медиен текст оставя положително отражение в техните представи. Стремежът да се направи информацията достъпна и достоверна за читателите се обяснява като начин за достигане на публиката по обективни начини. Безпристрастността, която се извежда от отговорите на анкетираните, се приема като отражение на намерението на аудиторията да получава наличните сведения по зададените въпроси ясно, отчетливо и без скрити цели.

3.2.4. Разпознати литературни герои

Със задаването на четвъртия въпрос „Кои по ваше наблюдение са „най-експлоатираните“ литературни герои? Посочете ги“ стремежът е да се изяснят конкретните персонажи, оставили следи в съзнанието на четящата част от изследваната аудитория. В рамките на изследването по отговорите на въпроса може да се прецени, че образът на Бай Ганьо се среща често, 80,25% от анкетираните го посочват като разпознат литературен герой. Оттук той следва да се разбира като наложил се стереотип в похватите на медиите за сравняване на действителността в отразяваните събития с нещо познато и достъпно за широката аудитория.

Вторият по честота на срещането в отговорите на анкетираните в настоящото проучване литературен герой е Хитър Петър. Той присъства в 12,35% от отговорите на зададения въпрос и подобно на образа на Бай Ганьо следва да бъде отбелязан като стереотипен за медийните текстове.

Останалите отговори (Крали Марко, Андрешко и др.) заслужават внимание, тъй като могат да бъдат счетени като части от различни тенденции – за затихване или за засилване на тяхното присъствие в медийните текстове. Към настоящия момент проучването оставя този въпрос отворен, за да може да бъде разглеждан в последващи изследвания.

В една секция се обобщават отговорите, в които се посочва „Не знам“, както и неотговорилите, тъй като с оглед на целите на анкетата се тълкуват като резултат от тенденция за отричане на присъствието на литературни мотиви в медийни текстове.

3.2.5. Мотивация за избора на литературни герои

Петият въпрос „Защо именно тези герои са „герои“ и на медийния текст?“ цели да обясни причините, поради които са зададени отговорите към предходния въпрос. Отговорите на настоящия въпрос най-често съдържат ключови думи и изрази като „осмиване“, „народопсихология“, „тема и предмет на текста“, „стереотипи“, „характерни черти на личността“, „статуквото в България (политическо, икономическо и т.н.)“. От една страна, тези ключови думи и изрази посочват представите на широката аудитория за действителността, от друга – отношението на масовия читател към заобикалящата го среда. Освен констатации анкетираните правят опити и за оценка и анализ на очаквания ефект от включването на литературен мотив в медийния текст. Над 50% от отговорите подчертават, че значението на образа, иззет от литературата, би се използвало за внушаване на отрицателните качества и постъпки. Оттук може да се изведе, че употребата на литературни герои в медийни текстове предизвиква нагласи към реалността, която предимно е свързана с осмиване на характерните черти на личността, с насаждане на стереотипи и с отражение на народопсихологията. Следователно действителността, възприета през текста чрез неговите тема и предмет, се отразява и през призмата на качествата, които народът възприема като нему присъщи. От това заключаваме, че анкетираните мотивират изборите си въз основа на представи за света, чрез които заявяват своя упрек и своите стереотипи, свързвайки ги с характерните особености, които самите те считат, че притежават.

3.2.6. Проверка на нагласите и на впечатленията

Със следващия поред шести въпрос „Смятате ли, че позоваването на литературен герой в медиен текст води до своеобразно изкривяване на този герой, или напротив – това оказва положително влияние върху жизнеността на литературния герой?“ се поставя задачата да се провери доколко е затвърдена представата на анкетираните за употребата на литературния мотив. Приема се, че отговорите на този въпрос изразяват впечатленията и нагласите на участниците в проучването относно възможността на медиите да променят представите за литературните герои по отрицателен или по положителен начин.

Според резултатите се заключава, че медията може да промени представите за литературния персонаж, тъй като 46,91% от анкетираните отговарят, че медийният текст променя представата за литературния герой, и същевременно 24,69% считат, че това може да бъде осъществено в зависимост от целите на текста. От друга страна, 22,22% от отговорите сочат, че подобни текстове поддържат отношенията и впечатленията относно литературния герой. При наличието на тези данни може да се обобщи, че влиянието на медийния текст върху нагласите на потенциалната аудитория е сравнително противоречиво.

3.2.7. Примери

Последният въпрос в анкетата „В момента можете ли по памет да цитирате популярни изрази (крилати фрази) от българската художествена литература, които сте откривали в текстове от печатните медии?“ цели да извлече примерите за употребата на литературни мотиви в медийния текст.

Тъй като въпросът е с отворен отговор, следва да изведем сравнително често срещаните фрази от българската художествена литература, получени от анкетираните. Най-често сред тях попадат изрази от типа на „Булгар, булгар“, „Всичките са маскари“, „О, неразумний и юроде“, „Не се гаси туй, що не гасне“ и „Вий сте идиоти“. Тези отговори дават възможност за свързване нагласите на широката аудитория и очакваните резултати при възприемане на медиен текст. Ако това са отразените като използвани средства за достигане на отправеното от медиите послание, то може да се приеме, че отношението на читателите спрямо действителността е затвърдено като осмиващо, което засилва впечатлението за тенденцията към отрицателни нагласи към света като цяло.

Сравнително голяма част от анкетираните (61,73%) посочват отговори: „не“, „не се сещам“ и „не знам“ или оставят въпроса без отговор. Оттук може да се изведе тенденция за отрицателно впечатление от наличието на литературни мотиви в текстовете, което носи като последица невъзможността на медиите да задържат трайни примери в читателското съзнание.

Анализът на резултатите от проучването извежда, че широката аудитория възприема медийните послания, но същевременно в голяма част от случаите не запомня конкретните примери, с които медията борави.

4. Изводи от анкетното проучване

Проучването дава възможности както за установяването на разпознаваемостта на литературните мотиви в медийния дискурс, така и за анализ на възможностите за одобрение/неодобрение на този феномен от представители на широката аудитория. Приема се, че поставените цели на анкетното проучване са напълно осъществени.

Въз основа на получените сведения се забелязват няколко основни резултата. От една страна, това е действието на тенденцията за отрицателно впечатление от наличието на литературни герои в нехудожествени текстове. Нейните прояви присъстват до известна степен в отговорите на всички въпроси, като най-силни доводи за това се забелязват при обстойния разбор на отговорите на първите два въпроса. От тях следва да се заключи, че при завишеното присъствие на литературни мотиви в медийните текстове се губи част от аудитория. „Адресатът не е просто пасивен „приемател“ на послание. Фигурата му е меродавна за самото пораждане на текста, доколкото текстът се създава, за да бъде възприет от Друг. Всеки текст се конструира с оглед на повече или по-малко конкретизиран адресат (познат, непознат, възрастен, дете, специалист в дадена област, ученик, студент, масов читател, слушател или зрител и т.н.) Адресатът до голяма степен определя „съдбата“ на текста – чрез встъпването си в ролята на реципиент той осигурява възможност на текста да изпълни комуникативното си предназначение; съответно чрез отказа или пък чрез неспособността си да възприеме знаковия продукт адресатът блокира самата комуникация, а по този начин и възможността съответният знаков продукт да се прояви актуално като текст (Добрева, Савова, 2000: 37).

Масовите впечатления за присъствието на един литературен герой, включен в голяма част от отговорите на анкетираните, и слабата възможност за конкретни цитати, извлечени от литературната класика и приложени в медийни текстове, дават основание да твърдим, че налагането на един и същи стереотип, какъвто е сравнението с Бай Ганьо, отменя необходимостта от конкретност. Възможна причина са заложените очаквания с назоваването на стереотипа аудиторията да няма нужда от запомнящи се примери.

От друга страна, би следвало да се изведе заключение относно отношението на анкетираните към периодичния печат. Независимо че сравнително малка част от анкетираните директно посочват, че не се интересуват от медии и че не четат вестници/списания, неизчерпателността на по-голямата част от отговорите, както и липсата на отговори сочат по-скоро слаб интерес към детайлите в медийните текстове. По отговорите на третия въпрос може да се направи равносметка, че стремежът на аудиторията към обективност, към безпристрастност, както и достигането до публиката от страна на автора изразява желанията на самата аудитория. Резултатите дават предпоставки да се отчете, че тези желания до момента на провеждането на анкетното проучване не са осъществени.

ЛИТЕРАТУРА

Добрева, Е., Савова, И., съав. (1990). Проблеми на изграждането на текста. София: Народна просвета.

Добрева, Е., Савова, И., съав. (2000). Текстолингвистика. Шумен: „Еп. Константин Преславски“.

Добрева, Е, Добрев Д., съав. (2008). Бай Ганьо и Андрешко – любимци на българската журналистика, във: Viva Vox. Юбилеен сборник. София – „Св. Климент Охридски“.

Кантарева, Н. (2013). Метафори в литературата и медиите, в: сп. Български език и литература, изд. „Аз Буки“, кн. 4.

Падешка, М. (2000). Наративът в образователния процес по български език. София: Булвест 2000.

Стоицева, Т. (2004). Лице в лице с медиите. София: Просвета.

Фрай, Н. (1987). Анатомия на критиката. София: Наука и изкуство.

REFERENCES

Dobreva, YE., Savova, I., saav. (1990). Problemi na izgrazhdaneto na teksta. Sofiya: Narodna prosveta.

Dobreva, YE., Savova, I., saav. (2000). Tekstolingvistika. Shumen: „Ep. Konstantin Preslavski“.

Dobreva, YE, Dobrev D., saav. (2008). Bay Gan’o i Andreshko – lyubimtsi na bulgarskata zhurnalistika., v: Viva Vox. Yubileyen sbornik. Sofiya – Sv. Kliment Okhridski.

Kantareva, N. (2013). Metafori v literaturata i mediite, v: sp. Bulgarski yezik i literatura, izd. „Az Buki“, kn. 4.

Padeshka, M. (2000). Narativat v obrazovatelniya protses po bulgarski yezik. Sofiya: Bulvest 2000.

Stoitseva, T. (2004). Litse v litse s mediite. Sofiya: Prosveta.

Fray, N. (1987). Anatomiya na kritikata. Sofiya: Nauka i izkustvo.

2025 година
Книжка 6
UNLOCKING THE POTENTIAL OF ESG AND AI IN HIGHER EDUCATION FINANCE: INSIGHTS FROM A STUDY ACROSS FIVE EUROPEAN COUNTRIES

Tina Vukasović, Rok Strašek, Liliya Terzieva;, Elenita Velikova, Justyna Tomala, Maria Urbaniec, Jarosław Pawlik, Michael Murg, Anita Maček

THE ROLE OF HIGHER EDUCATION FOR THE PROFESSIONAL REALIZATION OF STUDENTS – PROBLEMS AND PROSPECTS

Anny Atanasova, Viktoriya Kalaydzhieva, Radostina Yuleva-Chuchulayna, Kalina Durova-Angelova

Книжка 5
Книжка 4
ТРАНСФОРМАЦИИ НА ПАЗАРА НА ТРУДА И НУЖДАТА ОТ ОБРАЗОВАТЕЛНИ РЕФОРМИ

Ваня Иванова, Андрей Василев, Калоян Ганев, Ралица Симеонова-Ганева

Книжка 3
FORMING ENTREPRENEURIAL CULTURE THROUGH EDUCATION

Milena Filipova, Adriana Atanasova

Книжка 2s
THE STATE OF INCLUSION IN ADAPTED BASKETBALL

Stefka Djobova, Ivelina Kirilova

Книжка 2
MODEL OF PROFESSIONALLY DIRECTED TRAINING OF FUTURE ENGINEER-TEACHERS

Ivan Beloev, Valentina Vasileva, Іnna Savytska, Oksana Bulgakova, Lesia Zbaravska, Olha Chaikovska

DETERMINANTS AFFECTING ACADEMIC STAFF SATISFACTION WITH ONLINE LEARNING IN HIGHER MEDICAL EDUCATION

Miglena Tarnovska, ;, Rumyana Stoyanova, ;, Angelina Kirkova-Bogdanova;, Rositsa Dimova

Книжка 1s
AN INNOVATIVE MODEL FOR DEVELOPING DIGITAL COMPETENCES OF SOCIAL WORKERS

Lyudmila Vekova, Tanya Vazova, Penyo Georgiev, Ekaterina Uzhikanova-Kovacheva

Книжка 1
2024 година
Книжка 6s
DISRUPTIVE TECHNOLOGIES RISK MANAGEMENT

Miglena Molhova-Vladova, Ivaylo B. Ivanov

Книжка 6
AN INTEGRATIVE APPROACH TO ORGANIZING THE FORMATION OF STUDENTS’ COGNITIVE INDEPENDENCE IN CONDITIONS OF INTENSIFICATION OF LEARNING ACTIVITIES

Albina Volkotrubova, Aidai Kasymova, Zoriana Hbur, Antonina Kichuk, Svitlana Koshova, Svitlana Khodakivska

ИНОВАТИВЕН МОДЕЛ НА ПРОЕКТНО БАЗИРАНО ОБУЧЕНИЕ НА ГИМНАЗИАЛНИ УЧИТЕЛИ: ДОБРА ПРАКТИКА ОТ УниБИТ

Жоржета Назърска, Александър Каракачанов, Магдалена Гарванова, Нина Дебрюне

Книжка 5s
КОНЦЕПТУАЛНА РАМКА ЗА ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИЗКУСТВЕНИЯ ИНТЕЛЕКТ ВЪВ ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ

Акад. Христо Белоев, Валентина Войноховска, Ангел Смрикаров

ИЗСЛЕДВАНЕ ПРИЛОЖИМОСТТА НА БЛОКОВИ ВЕРИГИ ОТ ПЪРВО НИВО (L1) В СИСТЕМА ЗА ЕЛЕКТРОННО ОБУЧЕНИЕ

Андриан Минчев, Ваня Стойкова, Галя Шивачева, Доц Анелия Иванова

ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ПРИ ПРОМЯНА НА ПЛАТФОРМИ ЗА ДИСТАНЦИОННО ОБУЧЕНИЕ

Антон Недялков, Милена Кирова, Мирослава Бонева

APPLICATION OF ZSPACE TECHNOLOGY IN THE DISCIPLINES OF THE STEM CYCLE

Boyana Ivanova, Kamelia Shoilekova, Desislava Atanasova, Rumen Rusev

TEACHERS' ADAPTATION TO CHANGES IN AN INCREASINGLY COMPLEX WORLD THROUGH THE USE OF AI

Zhanat Nurbekova, Kanagat Baigusheva, Kalima Tuenbaeva, Bakyt Nurbekov, Tsvetomir Vassilev

АТОСЕКУНДНОТО ОБУЧЕНИЕ – МЕТАФОРА НА ДНЕШНОТО ОБРАЗОВАНИЕ

Юлия Дончева, Денис Асенов, Ангел Смрикаров, Цветомир Василев

Книжка 5
Книжка 4s
Книжка 4
MANAGERIAL ASPECTS OF COOPERATION AMONG HIGHER EDUCATION INSTITUTIONS AND THEIR STAKEHOLDERS

Olha Prokopenko, Svitlana Perova, Tokhir Rakhimov, Mykola Kunytskyi, Iryna Leshchenko

Книжка 3s
Книжка 3
Книжка 2
FORMATION OF PROFESSIONAL SKILLS OF AGRICULTURAL ENGINEERS DURING LABORATORY PRACTICE WHEN STUDYING FUNDAMENTAL SCIENCE

Ivan Beloev, Oksana Bulgakova, Oksana Zakhutska, Maria Bondar, Lesia Zbaravska

ИМИДЖ НА УНИВЕРСИТЕТА

Галя Христозова

Книжка 1s
COMPETITIVENESS AS A RESULT OF CREATIVITY AND INNOVATION

Nikolay Krushkov, Ralitza Zayakova-Krushkova

INTELLECTUAL PROPERTY AND SECURITY IN THE INTEGRATED CIRCUITS INDUSTRY

Ivan Nachev, Yuliana Tomova, Iskren Konstantinov, Marina Spasova

Книжка 1
PROBLEMS AND PERSPECTIVES FOR SOCIAL ENTREPRENEURSHIP IN HIGHER EDUCATION

Milena Filipova, Olha Prokopenko, Igor Matyushenko, Olena Khanova, Olga Shirobokova, Ardian Durmishi

2023 година
Книжка 6s
DEVELOPMENT OF A COMMON INFORMATION SYSTEM TO CREATE A DIGITAL CAREER CENTER TOGETHER WITH PARTNER HIGHER SCHOOLS

Yordanka Angelova, Rossen Radonov, Vasil Kuzmov, Stela Zhorzh Derelieva-Konstantinova

DRAFTING A DIGITAL TRANSFORMATION STRATEGY FOR PROJECT MANAGEMENT SECTOR – EMPIRICAL STUDY ON UAE

Mounir el Khatib, Shikha al Ali, Ibrahim Alharam, Ali Alhajeri, Gabriela Peneva, Jordanka Angelova, Mahmoud Shanaa

VOYAGE OF LEARNING: CRUISE SHIPS WEATHER ROUTING AND MARITIME EDUCATION

Svetlana Dimitrakieva, Dobrin Milev, Christiana Atanasova

СТРУКТУРНИ ПРОМЕНИ В ОБУЧЕНИЕТО НА МЕНИДЖЪРИ ЗА ИНДУСТРИЯ 5.0

Недко Минчев, Венета Христова, Иван Стоянов

RESEARCH OF THE INNOVATION CAPACITY OF AGRICULTURAL PRODUCERS

Siya Veleva, ; Margarita Mondeshka, Anka Tsvetanova

Книжка 6
Книжка 5s
ВИДОВЕ ТРАВМИ В ПАРАШУТИЗМА И ПРЕВЕНЦИЯТА ИМ

Капитан III ранг Георги Калинов

Книжка 5
Книжка 4s
DETERMINING THE DEGREE OF DIGITALIZATION OF A HIGHER EDUCATION INSTITUTION

Acad. Hristo Beloev, Angel Smrikarov, Valentina Voinohovska, Galina Ivanova

ОТ STEM КЪМ BEST: ДВА СТАНДАРТА, ЕДНА ЦЕЛ

Андрей Захариев, Стефан Симеонов, Таня Тодорова

Книжка 4
EFFECT OF RESILIENCE ON BURNOUT IN ONLINE LEARNING ENVIRONMENT

Radina Stoyanova, Sonya Karabeliova, Petya Pandurova, Nadezhda Zheckova, Kaloyan Mitev

Книжка 3s
INTELLIGENT ANIMAL HUSBANDRY: FARMER ATTITUDES AND A ROADMAP FOR IMPLEMENTATION

Dimitrios Petropoulos, Koutroubis Fotios, Petya Biolcheva, Evgeni Valchev

Книжка 3
STUDY OF THE DEVELOPMENT OF THE USE OF COMMUNICATIVE TECHNOLOGIES IN THE EDUCATIONAL PROCESS OF ENGINEERS TRAINING

Ivan Beloev, Valentina Vasileva, Sergii Bilan, Maria Bondar, Oksana Bulgakova, Lyubov Shymko

Книжка 2
РАЗПОЛОЖЕНИЕ НА ВИСШИТЕ УЧИЛИЩА В БЪЛГАРИЯ В КОНТЕКСТА НА ФОРМИРАНЕ НА ПАЗАРА НА ТРУДА

Цветелина Берберова-Вълчева, Камен Петров, Николай Цонков

Книжка 1
MODERNIZATION OF THE CONTENT OF THE LECTURE COURSE IN PHYSICS FOR TRAINING FUTURE AGRICULTURAL ENGINEERS

Ivan Beloev, Valentina Vasileva, Vasyl Shynkaruk, Oksana Bulgakova, Maria Bondar, Lesia Zbaravska, Sergii Slobodian

2022 година
Книжка 6
ORGANIZATION OF AN INCLUSIVE EDUCATIONAL ENVIRONMENT FOR THE STUDENTS WITH SPECIAL NEEDS

Halyna Bilavych, Nataliia Bakhmat, Tetyana Pantiuk, Mykola Pantiuk, Borys Savchuk

ДИГИТАЛИЗАЦИЯ НА ОБРАЗОВАНИЕТО В БЪЛГАРИЯ: СЪСТОЯНИЕ И ОБЩИ ТЕНДЕНЦИИ

Теодора Върбанова, Албена Вуцова, Николай Нетов

Книжка 5
ПРАВОТО НА ИЗБОР В ЖИВОТА НА ДЕЦАТА В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Сийка Чавдарова-Костова, Даниела Рачева, Екатерина Томова, Росица Симеонова

Книжка 4
DIAGNOSIS AS A TOOL FOR MONITORING THE EFFECTIVENESS OF ADDICTION PREVENTION IN ADOLESCENTS

O.A. Selivanova, N.V. Bystrova, I.I. Derecha, T.S. Mamontova, O.V. Panfilova

Книжка 3
ПУБЛИЧНОТО РАЗБИРАНЕ НА НАУКАТА В МРЕЖОВИЯ СВЯТ

Светломир Здравков, Мартин Й. Иванов, Петя Климентова

Книжка 2
Книжка 1
ДИГИТАЛНАТА ИНТЕРАКЦИЯ ПРЕПОДАВАТЕЛ – СТУДЕНТ В ОНЛАЙН ОБУЧЕНИЕТО В МЕДИЦИНСКИТЕ УНИВЕРСИТЕТИ

Миглена Търновска, Румяна Стоянова, Боряна Парашкевова, Юлияна Маринова

2021 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4s
SIGNAL FOR HELP

Ina Vladova, Milena Kuleva

Книжка 4
PREMISES FOR A MULTICULTURAL APPROACH TO EDUCATION

Anzhelina Koriakina, Lyudmila Amanbaeva

Книжка 3
Книжка 2
ПЪРВА СЕДМИЦА ДИСТАНЦИОННО ОБУЧЕНИЕ В СУ „ИВАН ВАЗОВ“ В СТАРА ЗАГОРА

Тони Чехларова, Динко Цвятков, Неда Чехларова

Книжка 1
METHODOLOGY OF SAFETY AND QUALITY OF LIFE ON THE BASIS OF NOOSPHERIC EDUCATION SYSTEM FORMATION

Nataliia Bakhmat, Nataliia Ridei, Nataliia Tytova, Vladyslava Liubarets, Oksana Katsero

2020 година
Книжка 6
HIGHER EDUCATION AS A PUBLIC GOOD

Yulia Nedelcheva, Miroslav Nedelchev

Книжка 5
НАСЪРЧАВАНЕ НА СЪТРУДНИЧЕСТВОТО МЕЖДУ ВИСШИТЕ УЧИЛИЩА И БИЗНЕСА

Добринка Стоянова, Блага Маджурова, Гергана Димитрова, Стефан Райчев

Книжка 4
THE STRATEGY OF HUMAN RIGHTS STUDY IN EDUCATION

Anush Balian, Nataliya Seysebayeva, Natalia Efremova, Liliia Danylchenko

Книжка 3
Книжка 2
МИГРАЦИЯ И МИГРАЦИОННИ ПРОЦЕСИ

Веселина Р. Иванова

SOCIAL STATUS OF DISABLED PEOPLE IN RUSSIA

Elena G. Pankova, Tatiana V. Soloveva, Dinara A. Bistyaykina, Olga M. Lizina

Книжка 1
ETHNIC UPBRINGING AS A PART OF THE ETHNIC CULTURE

Sholpankulova Gulnar Kenesbekovna

2019 година
Книжка 6
EMOTIONAL COMPETENCE OF THE SOCIAL TEACHER

Kadisha K. Shalgynbayeva, Ulbosin Zh.Tuyakova

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
УЧИЛИЩЕТО НА БЪДЕЩЕТО

Наталия Витанова

Книжка 2
Книжка 1
POST-GRADUATE QUALIFICATION OF TEACHERS IN INTERCULTURAL EDUCATIONAL ENVIRONMENT

Irina Koleva, Veselin Tepavicharov, Violeta Kotseva, Kremena Yordanova

ДЕЦАТА В КОНСТИТУЦИОННИТЕ НОРМИ НА БЪЛГАРИЯ

Румен Василев, Весела Марева

СЪСТОЯНИЕ НА БЪЛГАРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ

Анелия Любенова, Любомир Любенов

ЕДИН НОВ УЧЕБНИК

Ирина Колева

2018 година
Книжка 6
Книжка 5
A NEW AWARD FOR PROFESSOR MAIRA KABAKOVA

Irina Koleva, Editor-in-

Книжка 4
Книжка 3
BLENDED EDUCATION IN HIGHER SCHOOLS: NEW NETWORKS AND MEDIATORS

Nikolay Tsankov, Veska Gyuviyska, Milena Levunlieva

ВЗАИМОВРЪЗКАТА МЕЖДУ СПОРТА И ПРАВОТО

Ивайло Прокопов, Елица Стоянова

ХИМЕРНИТЕ ГРУПИ В УЧИЛИЩЕ

Яна Рашева-Мерджанова

Книжка 2
Книжка 1
2017 година
Книжка 6
ЗНАЧИМОСТТА НА УЧЕНЕТО: АНАЛИЗ НА ВРЪЗКИТЕ МЕЖДУ ГЛЕДНИТЕ ТОЧКИ НА УЧЕНИЦИ, РОДИТЕЛИ И УЧИТЕЛИ

Илиана Мирчева, Елена Джамбазова, Снежана Радева, Деян Велковски

Книжка 5
ОРГАНИЗАЦИОННА КУЛТУРА В УЧИЛИЩЕ

Ивайло Старибратов, Лилия Бабакова

Книжка 4
КОУЧИНГ. ОБРАЗОВАТЕЛЕН КОУЧИНГ

Наталия Витанова, Нели Митева

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
ЕМПАТИЯ И РЕФЛЕКСИЯ

Нели Кънева, Кристиана Булдеева

2016 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2015 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
ПРАГМАТИЧНАТА ДИДАКТИКА

Николай Колишев

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2014 година
Книжка 6
Книжка 5
КОХЕРЕНТНОСТ НА ПОЛИТИКИ

Албена Вуцова, Лиляна Павлова

Книжка 4
USING THE RESULTS OF A NATIONAL ASSESSMENT OF EDUCATIONAL ACHIEVEMENT

Thomas Kellaghan, Vincent Greaney, T. Scott Murray

Книжка 3
USING THE RESULTS OF A NATIONAL ASSESSMENT OF EDUCATIONAL ACHIEVEMENT

Thomas Kellaghan, Vincent Greaney, T. Scott Murray

Книжка 2
PROFESSIONAL DEVELOPMENT OF UNIVERSITY FACULTY: А SOCIOLOGICAL ANALYSIS

Gulnar Toltaevna Balakayeva, Alken Shugaybekovich Tokmagambetov, Sapar Imangalievich Ospanov

USING THE RESULTS OF A NATIONAL ASSESSMENT OF EDUCATIONAL ACHIEVEMENT

Thomas Kellaghan, Vincent Greaney, T. Scott Murray

Книжка 1
РЕФЛЕКСИЯТА В ИНТЕГРАТИВНОТО ПОЛЕ НА МЕТОДИКАТА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БИОЛОГИЯ

Иса Хаджиали, Наташа Цанова, Надежда Райчева, Снежана Томова

USING THE RESULTS OF A NATIONAL ASSESSMENT OF EDUCATIONAL ACHIEVEMENT

Thomas Kellaghan, Vincent Greaney, T. Scott Murray

2013 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
QUESTIONNAIRE DEVELOPMENT

ÎÖÅÍßÂÀÍÅÒÎ

Книжка 3
MASS MEDIA CULTURE IN KAZAKHSTAN

Aktolkyn Kulsariyeva Yerkin Massanov Indira Alibayeva

РЪКОВОДСТВО ЗА СЪСТАВЯНЕ НА ТЕСТОВЕ*

Фернандо Картрайт, Джери Мусио

РОССИЙСКАЯ СИСТЕМА ОЦЕНКИ КАЧЕСТВА ОБРАЗОВАНИЯ: ГЛАВНЫЕ УРОКИ

В. Болотов / И. Вальдман / Г. Ковалёва / М. Пинская

Книжка 2
ОЦЕНЯВАНЕ НА ГРАЖДАНСКИТЕ КОМПЕТЕНТНОСТИ НА УЧЕНИЦИТЕ: ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА И ВЪЗМОЖНОСТИ

Светла Петрова Център за контрол и оценка на качеството на училищното образование

РЪКОВОДСТВО ЗА СЪСТАВЯНЕ НА ТЕСТОВЕ*

Фернандо Картрайт, Джери Мусио

Книжка 1
Уважаеми читатели,

вет, както и от международния борд за предоставените статии и студии, за да могат да бъдат идентифицирани в полето на образованието пред широката аудитория от педа- гогически специалисти във всички степени на образователната ни система. Благодаря за техния всеотдаен и безвъзмезден труд да създават и популяризират мрежа от научни съобщества по профила на списанието и да насърчават научните изследвания. Благодаря на рецензентите от национално представените висши училища, на- учни институции и

РЪКОВОДСТВО ЗА СЪСТАВЯНЕ НА ТЕСТОВЕ

Фернандо Картрайт, Джери Мусио

2012 година
Книжка 6
DEVELOPMENT OF SCIENCE IN KAZAKHSTAN IN THE PERIOD OF INDEPENDENCE

Aigerim Mynbayeva Maira Kabakova Aliya Massalimova

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
СИСТЕМАТА ЗА РАЗВИТИЕ НА АКАДЕМИЧНИЯ СЪСТАВ НА РУСЕНСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ „АНГЕЛ КЪНЧЕВ“

Христо Белоев, Ангел Смрикаров, Орлин Петров, Анелия Иванова, Галина Иванова

Книжка 2
ПРОУЧВАНЕ НА РОДИТЕЛСКОТО УЧАСТИЕ В УЧИЛИЩНИЯ ЖИВОТ В БЪЛГАРИЯ

* Този материал е изготвен въз основа на резултатите от изследването „Parental Involvement in Life of School Matters“, проведено в България в рамките на проек- та „Advancing Educational Inclusion and Quality in South East Europe“, изпълняван

ВТОРИ ФОРУМ ЗА СТРАТЕГИИ В НАУКАТА

Тошка Борисова В края на 2011 г. в София се проведе второто издание на Форум за страте- гии в науката. Основната тема бе повишаване на международната видимост и разпознаваемост на българската наука. Форумът се организира от „Elsevier“ – водеща компания за разработване и предоставяне на научни, технически и медицински информационни продукти и услуги , с подкрепата на Министер- ството на образованието, младежта и науката. След успеха на първото издание на Форума за стратегии в науката през

Книжка 1
РЕЙТИНГИ, ИНДЕКСИ, ПАРИ

Боян Захариев