Стратегии на образователната и научната политика
Вход / Регистрация

2014/3, стр. 275 - 282

РАЦИОНАЛНОСТ И ИНТУИЦИЯ В ЧОВЕШКИТЕ РЕШЕНИЯ 1)

Георги Менгов
E-mail: g.mengov@feb.uni-sofia.bg.
Department of Statistics and Econometrics
Faculty of Economics and Business Administration
University of Sofia
125 Tzarigradsko chaussee Bl.5
1113 Sofia Bulgaria

Резюме:

Ключови думи:

(АКАДЕМИЧНО СЛОВО)

Въпросът как човек взема решения е стар колкото човечеството, но едва в последните три века той започна да се изяснява и да получава все по-точни отговори. Това стана възможно поради създаването и развитието на изследователски методи, които превърнаха човешките решения в обикновен предмет на научни изследвания и донякъде ги лишиха от очарованието, присъщо на всичко тайнствено и загадъчно. От друга страна, ние сме още в началото на разгадаването на тези тайни и малкото, което знаем засега, е достатъчно само да ни покаже колко много е онова, което все още предстои да открием и разберем.

Особено голям интерес за учените винаги са представлявали решенията на икономистите, мениджърите и държавниците – т. е. хората, които влияят в значителна степен върху съдбите на много други хора. Може би е естествено, че първите успехи в тази област, постигнати от Даниел Бернули в началото на XVIII век, са свързани с проблемите на търговията, застраховането и изчисляването на стопанските рискове. Още тогава е станало ясно, че човешките представи и емоции внасят нов елемент на субективизъм, който затруднява в необичайно голяма степен научния анализ.

Първоначалната реакция на изследователите е била просто да изоставят тези проблеми и дори да ги забравят за дълги десетилетия – всъщност за по-вече от един век. Обаче нуждите на икономиката, от една страна, и развитието на философията, психологията и математиката, от друга страна, ги поставили отново на дневен ред, при това умножени по две. Станало ясно, че съществуват два различни въпроса, които са важни за анализа на решенията. Първият е: какво мотивира хората и какво ги кара да вземат едно или друго решение. Доколкото в повечето случаи реагираме интуитивно и действията ни са, малко или повече, неоптимални, е важно да имаме научно знание за механизмите на реалното човешко поведение. Вторият въпрос е бил смятан за още по-важен и той е: какво е оптималното действие в дадени условия; какво е възможно най-доброто решение и как да стигнем до него. За тези отговори често е необходимо да разполагаме с формални методи, математически модели и алгоритми или ако нямаме такива, да използваме някакви други подходи и прагматични процедури.

Добросъвестен стремеж да се използват подобни процедури е показал Британският парламент, който в началото на ХХ век установил практиката да изслушва шестимата най-видни икономисти в Обединеното кралство, преди да вземе решение по някой важен стопански въпрос. Целта е била да се очертаят достатъчно ясно всички аспекти на проблема, така че да се достигне до най-доброто възможно решение. В отговор парламентът получавал седем различни мнения. Две от тях идвали от Джон Мейнард Кейнс – най-изявения икономист на своето време.

Очевидната потребност от научен метод, който да е неподвластен на нестабилността на човешките мнения и заедно с това да отчита неопределеността в социално-икономическите системи, в средата на ХХ век доведе до утвърждаването на теорията на очакваната полезност. През 1944 г. нейните най-изявени представители Джон Фон Нойман и Оскар Моргенщерн дадоха подходящо определение на полезността като цел на икономическите агенти и с помощта на теорията на вероятностите формулираха система от аксиоми за рационално стопанско поведение. В областта, която описвам, това е може би най-амбициозният научен труд: той се опита едновременно да отчете психологически достоверно действията на агентите, да преформулира принципите на микроикономиката и да положи основите на една нова наука, която впоследствие стана известна на английски език като decision science – наука за решенията.

Както често става, новите хоризонти привличат многобройни нови последователи, чиито търсения в един момент довеждат до открития, някои от които директно противоречат на вдъхновилите ги теории. През 1952 г. френският икономист Морис Але показа, че хората предпочитат всяка печалба, която е стопроцентово сигурна, пред почти всяка друга, чийто шанс е само 99%. Когато обаче вероятностите намалеят еднакво, този един процент разлика загубва значението си и хората масово променят своето мнение, безмилостно нарушавайки аксиомите за рационалност. Историята помни как Ленард Севидж – един от бащите на теорията на полезността, е участвал в експеримент, в който сам нарушил основните ù постулати, а след това размислил и се отказал от интуитивните си решения, за да остане верен на научните си възгледи.

През втората половина на ХХ век науката установи, че въпросните постулати за рационалност са не просто психологически нереалистични, но дори е рационално да бъдат нарушавани. Големият икономист Амартия Сен показа, че те нямат много смисъл сами за себе си и е погрешно да се разглеждат вън от социалния контекст на решенията. На него дължим шеговития пример за човек, който се намира на официален прием и може би ще си вземе една ябълка от съд с два плода, но ще се въздържи да го стори, ако е останала по-следната ябълка. Рационалното поведение тук е да се нарушат едновременно два принципа на рационалност. Първият гласи, че човек винаги се стреми да получи максимална полезност в материален смисъл, а вторият казва, че когато ябълките са били две, но е останала една, вероятността тя да бъде изядена се повишава от 50 на 100 процента, а не пада до нула.

Изобилието от подобни примери и парадокси тласна напред развитието на науката. Голям скок в разбирането на поведението на икономическите агенти беше извършен в последната четвърт на ХХ век от психолозите Дениъл Канеман и Еймъс Тверски. Те откриха редица свойства на човешкото мислене, които предлагат естествено обяснение на наблюдаваните реакции. Тук основна роля играе нашата система за изработване на интуитивни оценки. Тя се е формирала много преди да се развие логическото мислене и е обща за човека и другите животни. Интуицията се характеризира с бързина и автоматизъм, необходими за оцеляване в дивата природа. Но тя няма отговор на по-сложните въпроси, пред които се изправяме в нашите социални взаимодействия, в професионалната сфера или в икономическите отношения. Тогава интуитивната система се допитва до рационалното мислене. То е по-бавно, ръководи се от формални правила, разполага с много знания и това го прави гъвкаво, но същевременно е доста по-мързеливо и склонно да пести усилията си. Последният факт е лесно обясним – теглото на човешкия мозък е само два процента от общото телесно тегло, но той консумира 20% от енергията на тялото, така че всяка икономия на интелектуални усилия е много желателна. Поради всичко това се оказва, че съзнанието действа интуитивно винаги когато е възможно и обработва по еднакъв начин зрителни, слухови и изобщо сетивни сигнали, както и информация за печалби и загуби, богатство, престиж и социални йерархии.

Но точно в социалните взаимодействия интуицията може да се заблуди най-лесно. Хората вземат едни решения на основата на факти и числа, представени в положителна светлина, и противоположни решения, когато точно същите факти и числа се представят по отрицателен начин. Например, ако от мениджър или студент в Стопанския факултет на Софийския университет се изисква да избере вариант за преструктуриране на предприятие с 600 работници, при който със сигурност ще бъдат запазени само 200 работни места, този избор се оказва по-приемлив, отколкото същият, но дефиниран като неизбежни съкращения на 400 работни места. Друг пример е представянето на неблагоприятен резултат като претърпяна загуба или като платена цена. Загубата винаги предизвиква болезнена реакция, обаче идеята, че от време на време плащаме цена, за да придобием нов опит, е далеч по-малко отблъскваща.

Човешката интуиция постоянно е заплашена от капана на такива подвеждащи или насочващи формулировки. Например в медицината може да се отчита ефективност на лечение чрез статистика за „спасен живот“ или „загубен живот“. Казвайки едно и също, по двата начина предизвикваме противоположни емоции. Един лекар може да повлияе на пациент при избора на лечение единствено чрез подбора на думите, без никакво укриване или изкривяване на информацията. Точно същото важи за политически и икономически решения с последици за финансови и други ресурси, работни места, инвестиции и за икономическото развитие като цяло. Излиза, че Кейнс интуитивно е разбирал защо е добре да дава едновременно две мнения по всеки отделен стопански въпрос.

Интуитивната система бързо и неусетно преформулира получената информация в свое абстрактно представяне, което не разграничава казаното де факто от онова, което се подразбира, намеква или подсказва. Когато през 2011 г. Дениъл Канеман обобщи идеите си в своята книга „Мисленето“, списание „Икòномист“ сравни постиженията на учения с тези на Коперник и Дарвин. Формулировката обаче гласеше следното: „Точно както Коперник махна Земята от центъра на Вселената, а Дарвин бутна хората от пиедестала на тяхната биологична изключителност, така и Канеман показа, че ние далеч не сме този образец на разум, който си въобразяваме, че сме“.

Все пак кога можем да се доверим на интуицията? Кога можем да разчитаме, че тя ще ни помогне да прогнозираме неизвестното и да стигнем до решения, към които бъдещето ще се отнесе благосклонно? Науките, които се занимават с различните аспекти на вземането на решения, са дали сравнително точен отговор на тези въпроси. За успеха на интуитивното мислене са необходими три предварителни условия.

Първото е да разполагаме с достатъчно голям брой наблюдения, които да отразяват всички съществени страни на важното за нас явление. Т. е. трябва да е налице възможността да се натрупа достатъчен опит.

Второто условие за вземането на добри решения е следното. Необходимо е, най-общо казано, интуицията да бъде съпътствана от интелектуално усилие за намирането на съществени, евентуално причинно-следствени връзки между основните фактори. С други думи, необходимо е солидно теоретично знание. Както беше забелязал Айнщайн, наличието на богат емпиричен материал все още не заменя теорията и даже не ни приближава към нея. Но именно тя, теорията, когато е достатъчно вярна, дава гаранция за добри решения отвъд елементарната очевидност на заобикалящия ни свят. За щастие, интуицията непрекъснато взаимодейства със системата на рационалното мислене и с готовност получава от там обратна връзка под формата на добри идеи за адекватни действия. И тук трябва отново да се спрем на вече споменатото интелектуално усилие – в наши дни то неизбежно трябва да бъде подпомогнато от институционално усилие: задълбочената теоретична подготовка е немислима без качествено образование, академични традиции, сериозни научни изследвания, мощни и модерни университети.

Но да се върнем на трите условия за добри интуитивни решения, и по-точно на третото, което е най-проблематично. То изисква средата, в която се намираме, колкото и сложна и изменчива да е, да притежава достатъчна стабилност, устойчивост и прогнозируемост. Физиците и математиците отдавна са дали строги дефиниции на тази група от свойства и са ги нарекли регулярност, стационарност и ергодичност. Същината на въпросното условие е светът да не се промени значимо във важните за нас аспекти, така че да направи невалидни първоначалните ни допускания и да обезсмисли прогностичните ни усилия.

Всичко това води до заключението, че общо взето, можем да имаме доверие на професионалната интуиция на лекарите, инженерите, физиците, химиците, биолозите, представителите на другите природни науки, както и на учителите, летците, шофьорите, строителите, готвачите и всички други специалисти, чиято среда е достатъчно предсказуема. Нещо повече – истинските професионалисти дори успяват да си дадат сметка за границите на валидност на своите интуитивни преценки, т. е. те знаят какво знаят и какво не знаят.

За разлика от тях представителите на една друга група професии са обречени да бъдат подвеждани от своята интуиция и да дават сравнително по-неточни прогнози, особено за по-отдалеченото бъдеще. Става дума за мнозина политолози, социолози, както и за много икономисти и особено за онези от тях, които притежават голям опит, но не и задълбочени теоретични знания. Но както казва Канеман: въпросът не е дали тези експерти са добре обучени, а дали техният свят е достатъчно предсказуем. Експертите не са виновни – просто светът е труден за разбиране.

През последните години в Стопанския факултет заедно с колеги психолози и информатици от други факултети проведохме поредица икономико-психологически експерименти, с които изследвахме ролята на интуицията при вземането на решения. Използвахме някои основополагащи резултати на Стивън Гросбърг – един от бащите на математическата невронаука и неин най-ярък представител. Целта ни беше да разработим компютърен модел на най-примитивните форми на интуицията. Този наш модел дава едно възможно описание на мозъчни процеси на равнище неврони и връзки между тях и представлява система от 18 обикновени нелинейни диференциални уравнения. Не са голям брой – нашите американски рецензенти казаха, че са учудени как толкова прост модел се е оказал толкова полезен.

Получихме някои много интересни резултати. Първо, с известна изненада установихме, че човешките емоции са лесно предвидими – и по-точно казано – лесно изчислими, поне когато са породени от стопанска дейност. Второ, онези икономически агенти, които действаха интуитивно, постигаха посредствени резултати и същевременно решенията им бяха доста точно прогнозирани от компютърния модел. Поне в нашия лабораторен експеримент, който обаче беше близък до реалния пазар, се оказа, че интуицията, посредствеността и предсказуемостта вървят ръка за ръка. Това не е непременно лошо. В ежедневието често е добре да се оставяме на течението и да действаме, без много да му мислим, особено по маловажни въпроси, но да фокусираме усилията си към наистина важните проблеми.

Средно взето, в нашите експерименти по-добре се справиха онези участници, които имаха някаква стратегия за вземане на решения. Това не попречи да се появят отделни стратегии – толкова странни и причудливи, че повече навредиха, отколкото помогнаха. Имаше обаче и хора, които притежаваха впечатляваща способност да се ориентират в неопределеността. Те показаха такава алхимия от интуиция и рационалност, която им донесе значителен успех.

Всички тези наблюдения бяха регистрирани в експериментални условия, но може да се твърди, че имат стойност и извън лабораторията. Подобни изводи – в целия им спектър – ще са уместни винаги, когато социалната среда е сложна и изменчива, но има вътрешна логика и тя може да бъде разгадана поне отчасти от действащите лица. Забележително е как институции и отделни хора понякога успяват да налучкат верния път и да извършат наистина полезни неща.

Един добър пример за това е нашият Стопански факултет. Възкръснал като феникс в началото на деветдесетте години на миналия век, той бързо възприе някои от най-съвременните методи на академична работа, които големият демократичен свят можеше да предложи. Тези усилия бяха забелязани и отчетени още през 2000 г. в проучване на Световната банка и впоследствие бяха тиражирани в няколко обзорни публикации в международни научни издания. Там се казваше, че качествено висше образование по икономика в България има на две места: в Софийския университет и в един друг чуждестранен университет. Необичайно силните връзки на нашия факултет с университети от Западна Европа и Северна Америка бяха посочени като основен фактор за развитие в правилната посока. Всичко това означава, че тогава, в далечната 2000 г., факултетът е имал академичен състав и декан, които са вземали достатъчно далновидни решения.

Днес ние вече сме свикнали да си разменяме първото място в националните рейтинги със споменатия чуждестранен университет, а за нашите студенти е естествено да участват в обменни програми с десетки университети от цяла Европа, както и да посрещат тук свои чуждестранни колеги. През настоящия семестър в моите лекции виждам както българи, така и по един-двама студенти от Германия, Франция, Черна гора и дори Япония.

Но отличното международно сътрудничество не трябва да ни пречи да видим, че участваме в безмилостна международна конкуренция. Когато колеги от факултета отидоха да го представят в една елитна софийска гимназия, там научиха, че точно същото една седмица по-рано са направили представители на Оксфордския университет. Подобни красноречиви сигнали вече има в изобилие. Колкото и да е трудна за прогнозиране обществената среда, в някои отношения тя е напълно устойчива и стационарна и притежава лесно предвидими черти. Разбира се, че националните рейтинги ни радват, но е ясно, че през следващите десетилетия ще привличаме нашите студенти в конкуренция със стотици университети от Европа и целия свят. Изглежда, че в този аспект средата ще се окаже достатъчно стабилна и ще поиска от академичната общност да взема нови творчески и далновидни решения.

Да се говорят такива неща в Софийския университет, е може би малко по-лесно, отколкото в други университети. Измеренията на неговия авторитет в големия свят понякога са неочаквани. Преди години писах учебник по вземане на решения при риск и неопределеност и в даден момент стигнах до извода, че едно от основните изследователски направления в тази област е доминирано от постиженията на един виден американски учен и неговата школа – споменатия вече Стивън Гросбърг. Отправих към него молба за лична консултация, така че казаното в учебника да има максимална достоверност. Той се оказа щедър човек – срещнахме се и дълги часове разговаряхме за науката и за живота. В един момент той ме погледна и каза: „Джордж, в кой университет спомена, че работиш?“. Отговорих: „В Софийския университет. Знаете ли го?“. Той пак ме погледна и отвърна: „Дали го знам? Every educated American knows Sofia University (Всеки образован американец го знае Софийския университет)“. Дълго се питах какво точно е съотношението между любезност и истина в тези думи. След време си дадох сметка, че представите за образованост на този легендарен учен се различават от общоприетите, така че думите му са били напълно искрени.

Вероятно почти всеки от нас може да разкаже за такива срещи. Подобни случки ни напомнят поне две неща. Първото е формулирал още преди век Лео Винер и то е, че ние, учените по целия свят, всъщност сме част от едно голямо братство. Обединява ни правенето на наука и преподаването ù на студенти.

Второто важно нещо е, че поколенията български учени преди нас вече са заслужили уважението на колегите си по света и то е прераснало в уважение към нашите академични институции. Ние, техните наследници, трябва да не се боим от глобалния свят, а да се борим за своето място в него, вземайки смели иновативни решения. Накратко, трябва да притежаваме поне частица от духа на светите братя Кирил и Методий и достойно да вървим напред.

БЕЛЕЖКИ

1. Традиционното академично слово в Деня на Светите братя равноапостоли Кирил и Методий тази година произнесе доц. д-р Георги Менгов – преподавател в катедра „Статистика и иконометрия“ в Стопанския факултет на Софийския университет.

2025 година
Книжка 6
UNLOCKING THE POTENTIAL OF ESG AND AI IN HIGHER EDUCATION FINANCE: INSIGHTS FROM A STUDY ACROSS FIVE EUROPEAN COUNTRIES

Tina Vukasović, Rok Strašek, Liliya Terzieva;, Elenita Velikova, Justyna Tomala, Maria Urbaniec, Jarosław Pawlik, Michael Murg, Anita Maček

THE ROLE OF HIGHER EDUCATION FOR THE PROFESSIONAL REALIZATION OF STUDENTS – PROBLEMS AND PROSPECTS

Anny Atanasova, Viktoriya Kalaydzhieva, Radostina Yuleva-Chuchulayna, Kalina Durova-Angelova

Книжка 5
Книжка 4
ТРАНСФОРМАЦИИ НА ПАЗАРА НА ТРУДА И НУЖДАТА ОТ ОБРАЗОВАТЕЛНИ РЕФОРМИ

Ваня Иванова, Андрей Василев, Калоян Ганев, Ралица Симеонова-Ганева

Книжка 3
FORMING ENTREPRENEURIAL CULTURE THROUGH EDUCATION

Milena Filipova, Adriana Atanasova

Книжка 2s
THE STATE OF INCLUSION IN ADAPTED BASKETBALL

Stefka Djobova, Ivelina Kirilova

Книжка 2
MODEL OF PROFESSIONALLY DIRECTED TRAINING OF FUTURE ENGINEER-TEACHERS

Ivan Beloev, Valentina Vasileva, Іnna Savytska, Oksana Bulgakova, Lesia Zbaravska, Olha Chaikovska

DETERMINANTS AFFECTING ACADEMIC STAFF SATISFACTION WITH ONLINE LEARNING IN HIGHER MEDICAL EDUCATION

Miglena Tarnovska, ;, Rumyana Stoyanova, ;, Angelina Kirkova-Bogdanova;, Rositsa Dimova

Книжка 1s
AN INNOVATIVE MODEL FOR DEVELOPING DIGITAL COMPETENCES OF SOCIAL WORKERS

Lyudmila Vekova, Tanya Vazova, Penyo Georgiev, Ekaterina Uzhikanova-Kovacheva

Книжка 1
2024 година
Книжка 6s
DISRUPTIVE TECHNOLOGIES RISK MANAGEMENT

Miglena Molhova-Vladova, Ivaylo B. Ivanov

Книжка 6
AN INTEGRATIVE APPROACH TO ORGANIZING THE FORMATION OF STUDENTS’ COGNITIVE INDEPENDENCE IN CONDITIONS OF INTENSIFICATION OF LEARNING ACTIVITIES

Albina Volkotrubova, Aidai Kasymova, Zoriana Hbur, Antonina Kichuk, Svitlana Koshova, Svitlana Khodakivska

ИНОВАТИВЕН МОДЕЛ НА ПРОЕКТНО БАЗИРАНО ОБУЧЕНИЕ НА ГИМНАЗИАЛНИ УЧИТЕЛИ: ДОБРА ПРАКТИКА ОТ УниБИТ

Жоржета Назърска, Александър Каракачанов, Магдалена Гарванова, Нина Дебрюне

Книжка 5s
КОНЦЕПТУАЛНА РАМКА ЗА ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИЗКУСТВЕНИЯ ИНТЕЛЕКТ ВЪВ ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ

Акад. Христо Белоев, Валентина Войноховска, Ангел Смрикаров

ИЗСЛЕДВАНЕ ПРИЛОЖИМОСТТА НА БЛОКОВИ ВЕРИГИ ОТ ПЪРВО НИВО (L1) В СИСТЕМА ЗА ЕЛЕКТРОННО ОБУЧЕНИЕ

Андриан Минчев, Ваня Стойкова, Галя Шивачева, Доц Анелия Иванова

ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ПРИ ПРОМЯНА НА ПЛАТФОРМИ ЗА ДИСТАНЦИОННО ОБУЧЕНИЕ

Антон Недялков, Милена Кирова, Мирослава Бонева

APPLICATION OF ZSPACE TECHNOLOGY IN THE DISCIPLINES OF THE STEM CYCLE

Boyana Ivanova, Kamelia Shoilekova, Desislava Atanasova, Rumen Rusev

TEACHERS' ADAPTATION TO CHANGES IN AN INCREASINGLY COMPLEX WORLD THROUGH THE USE OF AI

Zhanat Nurbekova, Kanagat Baigusheva, Kalima Tuenbaeva, Bakyt Nurbekov, Tsvetomir Vassilev

АТОСЕКУНДНОТО ОБУЧЕНИЕ – МЕТАФОРА НА ДНЕШНОТО ОБРАЗОВАНИЕ

Юлия Дончева, Денис Асенов, Ангел Смрикаров, Цветомир Василев

Книжка 5
Книжка 4s
Книжка 4
MANAGERIAL ASPECTS OF COOPERATION AMONG HIGHER EDUCATION INSTITUTIONS AND THEIR STAKEHOLDERS

Olha Prokopenko, Svitlana Perova, Tokhir Rakhimov, Mykola Kunytskyi, Iryna Leshchenko

Книжка 3s
Книжка 3
Книжка 2
FORMATION OF PROFESSIONAL SKILLS OF AGRICULTURAL ENGINEERS DURING LABORATORY PRACTICE WHEN STUDYING FUNDAMENTAL SCIENCE

Ivan Beloev, Oksana Bulgakova, Oksana Zakhutska, Maria Bondar, Lesia Zbaravska

ИМИДЖ НА УНИВЕРСИТЕТА

Галя Христозова

Книжка 1s
COMPETITIVENESS AS A RESULT OF CREATIVITY AND INNOVATION

Nikolay Krushkov, Ralitza Zayakova-Krushkova

INTELLECTUAL PROPERTY AND SECURITY IN THE INTEGRATED CIRCUITS INDUSTRY

Ivan Nachev, Yuliana Tomova, Iskren Konstantinov, Marina Spasova

Книжка 1
PROBLEMS AND PERSPECTIVES FOR SOCIAL ENTREPRENEURSHIP IN HIGHER EDUCATION

Milena Filipova, Olha Prokopenko, Igor Matyushenko, Olena Khanova, Olga Shirobokova, Ardian Durmishi

2023 година
Книжка 6s
DEVELOPMENT OF A COMMON INFORMATION SYSTEM TO CREATE A DIGITAL CAREER CENTER TOGETHER WITH PARTNER HIGHER SCHOOLS

Yordanka Angelova, Rossen Radonov, Vasil Kuzmov, Stela Zhorzh Derelieva-Konstantinova

DRAFTING A DIGITAL TRANSFORMATION STRATEGY FOR PROJECT MANAGEMENT SECTOR – EMPIRICAL STUDY ON UAE

Mounir el Khatib, Shikha al Ali, Ibrahim Alharam, Ali Alhajeri, Gabriela Peneva, Jordanka Angelova, Mahmoud Shanaa

VOYAGE OF LEARNING: CRUISE SHIPS WEATHER ROUTING AND MARITIME EDUCATION

Svetlana Dimitrakieva, Dobrin Milev, Christiana Atanasova

СТРУКТУРНИ ПРОМЕНИ В ОБУЧЕНИЕТО НА МЕНИДЖЪРИ ЗА ИНДУСТРИЯ 5.0

Недко Минчев, Венета Христова, Иван Стоянов

RESEARCH OF THE INNOVATION CAPACITY OF AGRICULTURAL PRODUCERS

Siya Veleva, ; Margarita Mondeshka, Anka Tsvetanova

Книжка 6
Книжка 5s
ВИДОВЕ ТРАВМИ В ПАРАШУТИЗМА И ПРЕВЕНЦИЯТА ИМ

Капитан III ранг Георги Калинов

Книжка 5
Книжка 4s
DETERMINING THE DEGREE OF DIGITALIZATION OF A HIGHER EDUCATION INSTITUTION

Acad. Hristo Beloev, Angel Smrikarov, Valentina Voinohovska, Galina Ivanova

ОТ STEM КЪМ BEST: ДВА СТАНДАРТА, ЕДНА ЦЕЛ

Андрей Захариев, Стефан Симеонов, Таня Тодорова

Книжка 4
EFFECT OF RESILIENCE ON BURNOUT IN ONLINE LEARNING ENVIRONMENT

Radina Stoyanova, Sonya Karabeliova, Petya Pandurova, Nadezhda Zheckova, Kaloyan Mitev

Книжка 3s
INTELLIGENT ANIMAL HUSBANDRY: FARMER ATTITUDES AND A ROADMAP FOR IMPLEMENTATION

Dimitrios Petropoulos, Koutroubis Fotios, Petya Biolcheva, Evgeni Valchev

Книжка 3
STUDY OF THE DEVELOPMENT OF THE USE OF COMMUNICATIVE TECHNOLOGIES IN THE EDUCATIONAL PROCESS OF ENGINEERS TRAINING

Ivan Beloev, Valentina Vasileva, Sergii Bilan, Maria Bondar, Oksana Bulgakova, Lyubov Shymko

Книжка 2
РАЗПОЛОЖЕНИЕ НА ВИСШИТЕ УЧИЛИЩА В БЪЛГАРИЯ В КОНТЕКСТА НА ФОРМИРАНЕ НА ПАЗАРА НА ТРУДА

Цветелина Берберова-Вълчева, Камен Петров, Николай Цонков

Книжка 1
MODERNIZATION OF THE CONTENT OF THE LECTURE COURSE IN PHYSICS FOR TRAINING FUTURE AGRICULTURAL ENGINEERS

Ivan Beloev, Valentina Vasileva, Vasyl Shynkaruk, Oksana Bulgakova, Maria Bondar, Lesia Zbaravska, Sergii Slobodian

2022 година
Книжка 6
ORGANIZATION OF AN INCLUSIVE EDUCATIONAL ENVIRONMENT FOR THE STUDENTS WITH SPECIAL NEEDS

Halyna Bilavych, Nataliia Bakhmat, Tetyana Pantiuk, Mykola Pantiuk, Borys Savchuk

ДИГИТАЛИЗАЦИЯ НА ОБРАЗОВАНИЕТО В БЪЛГАРИЯ: СЪСТОЯНИЕ И ОБЩИ ТЕНДЕНЦИИ

Теодора Върбанова, Албена Вуцова, Николай Нетов

Книжка 5
ПРАВОТО НА ИЗБОР В ЖИВОТА НА ДЕЦАТА В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Сийка Чавдарова-Костова, Даниела Рачева, Екатерина Томова, Росица Симеонова

Книжка 4
DIAGNOSIS AS A TOOL FOR MONITORING THE EFFECTIVENESS OF ADDICTION PREVENTION IN ADOLESCENTS

O.A. Selivanova, N.V. Bystrova, I.I. Derecha, T.S. Mamontova, O.V. Panfilova

Книжка 3
ПУБЛИЧНОТО РАЗБИРАНЕ НА НАУКАТА В МРЕЖОВИЯ СВЯТ

Светломир Здравков, Мартин Й. Иванов, Петя Климентова

Книжка 2
Книжка 1
ДИГИТАЛНАТА ИНТЕРАКЦИЯ ПРЕПОДАВАТЕЛ – СТУДЕНТ В ОНЛАЙН ОБУЧЕНИЕТО В МЕДИЦИНСКИТЕ УНИВЕРСИТЕТИ

Миглена Търновска, Румяна Стоянова, Боряна Парашкевова, Юлияна Маринова

2021 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4s
SIGNAL FOR HELP

Ina Vladova, Milena Kuleva

Книжка 4
PREMISES FOR A MULTICULTURAL APPROACH TO EDUCATION

Anzhelina Koriakina, Lyudmila Amanbaeva

Книжка 3
Книжка 2
ПЪРВА СЕДМИЦА ДИСТАНЦИОННО ОБУЧЕНИЕ В СУ „ИВАН ВАЗОВ“ В СТАРА ЗАГОРА

Тони Чехларова, Динко Цвятков, Неда Чехларова

Книжка 1
METHODOLOGY OF SAFETY AND QUALITY OF LIFE ON THE BASIS OF NOOSPHERIC EDUCATION SYSTEM FORMATION

Nataliia Bakhmat, Nataliia Ridei, Nataliia Tytova, Vladyslava Liubarets, Oksana Katsero

2020 година
Книжка 6
HIGHER EDUCATION AS A PUBLIC GOOD

Yulia Nedelcheva, Miroslav Nedelchev

Книжка 5
НАСЪРЧАВАНЕ НА СЪТРУДНИЧЕСТВОТО МЕЖДУ ВИСШИТЕ УЧИЛИЩА И БИЗНЕСА

Добринка Стоянова, Блага Маджурова, Гергана Димитрова, Стефан Райчев

Книжка 4
THE STRATEGY OF HUMAN RIGHTS STUDY IN EDUCATION

Anush Balian, Nataliya Seysebayeva, Natalia Efremova, Liliia Danylchenko

Книжка 3
Книжка 2
МИГРАЦИЯ И МИГРАЦИОННИ ПРОЦЕСИ

Веселина Р. Иванова

SOCIAL STATUS OF DISABLED PEOPLE IN RUSSIA

Elena G. Pankova, Tatiana V. Soloveva, Dinara A. Bistyaykina, Olga M. Lizina

Книжка 1
ETHNIC UPBRINGING AS A PART OF THE ETHNIC CULTURE

Sholpankulova Gulnar Kenesbekovna

2019 година
Книжка 6
EMOTIONAL COMPETENCE OF THE SOCIAL TEACHER

Kadisha K. Shalgynbayeva, Ulbosin Zh.Tuyakova

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
УЧИЛИЩЕТО НА БЪДЕЩЕТО

Наталия Витанова

Книжка 2
Книжка 1
POST-GRADUATE QUALIFICATION OF TEACHERS IN INTERCULTURAL EDUCATIONAL ENVIRONMENT

Irina Koleva, Veselin Tepavicharov, Violeta Kotseva, Kremena Yordanova

ДЕЦАТА В КОНСТИТУЦИОННИТЕ НОРМИ НА БЪЛГАРИЯ

Румен Василев, Весела Марева

СЪСТОЯНИЕ НА БЪЛГАРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ

Анелия Любенова, Любомир Любенов

ЕДИН НОВ УЧЕБНИК

Ирина Колева

2018 година
Книжка 6
Книжка 5
A NEW AWARD FOR PROFESSOR MAIRA KABAKOVA

Irina Koleva, Editor-in-

Книжка 4
Книжка 3
BLENDED EDUCATION IN HIGHER SCHOOLS: NEW NETWORKS AND MEDIATORS

Nikolay Tsankov, Veska Gyuviyska, Milena Levunlieva

ВЗАИМОВРЪЗКАТА МЕЖДУ СПОРТА И ПРАВОТО

Ивайло Прокопов, Елица Стоянова

ХИМЕРНИТЕ ГРУПИ В УЧИЛИЩЕ

Яна Рашева-Мерджанова

Книжка 2
Книжка 1
2017 година
Книжка 6
ЗНАЧИМОСТТА НА УЧЕНЕТО: АНАЛИЗ НА ВРЪЗКИТЕ МЕЖДУ ГЛЕДНИТЕ ТОЧКИ НА УЧЕНИЦИ, РОДИТЕЛИ И УЧИТЕЛИ

Илиана Мирчева, Елена Джамбазова, Снежана Радева, Деян Велковски

Книжка 5
ОРГАНИЗАЦИОННА КУЛТУРА В УЧИЛИЩЕ

Ивайло Старибратов, Лилия Бабакова

Книжка 4
КОУЧИНГ. ОБРАЗОВАТЕЛЕН КОУЧИНГ

Наталия Витанова, Нели Митева

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
ЕМПАТИЯ И РЕФЛЕКСИЯ

Нели Кънева, Кристиана Булдеева

2016 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2015 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
ПРАГМАТИЧНАТА ДИДАКТИКА

Николай Колишев

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2014 година
Книжка 6
Книжка 5
КОХЕРЕНТНОСТ НА ПОЛИТИКИ

Албена Вуцова, Лиляна Павлова

Книжка 4
USING THE RESULTS OF A NATIONAL ASSESSMENT OF EDUCATIONAL ACHIEVEMENT

Thomas Kellaghan, Vincent Greaney, T. Scott Murray

Книжка 3
USING THE RESULTS OF A NATIONAL ASSESSMENT OF EDUCATIONAL ACHIEVEMENT

Thomas Kellaghan, Vincent Greaney, T. Scott Murray

Книжка 2
PROFESSIONAL DEVELOPMENT OF UNIVERSITY FACULTY: А SOCIOLOGICAL ANALYSIS

Gulnar Toltaevna Balakayeva, Alken Shugaybekovich Tokmagambetov, Sapar Imangalievich Ospanov

USING THE RESULTS OF A NATIONAL ASSESSMENT OF EDUCATIONAL ACHIEVEMENT

Thomas Kellaghan, Vincent Greaney, T. Scott Murray

Книжка 1
РЕФЛЕКСИЯТА В ИНТЕГРАТИВНОТО ПОЛЕ НА МЕТОДИКАТА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БИОЛОГИЯ

Иса Хаджиали, Наташа Цанова, Надежда Райчева, Снежана Томова

USING THE RESULTS OF A NATIONAL ASSESSMENT OF EDUCATIONAL ACHIEVEMENT

Thomas Kellaghan, Vincent Greaney, T. Scott Murray

2013 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
QUESTIONNAIRE DEVELOPMENT

ÎÖÅÍßÂÀÍÅÒÎ

Книжка 3
MASS MEDIA CULTURE IN KAZAKHSTAN

Aktolkyn Kulsariyeva Yerkin Massanov Indira Alibayeva

РЪКОВОДСТВО ЗА СЪСТАВЯНЕ НА ТЕСТОВЕ*

Фернандо Картрайт, Джери Мусио

РОССИЙСКАЯ СИСТЕМА ОЦЕНКИ КАЧЕСТВА ОБРАЗОВАНИЯ: ГЛАВНЫЕ УРОКИ

В. Болотов / И. Вальдман / Г. Ковалёва / М. Пинская

Книжка 2
ОЦЕНЯВАНЕ НА ГРАЖДАНСКИТЕ КОМПЕТЕНТНОСТИ НА УЧЕНИЦИТЕ: ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА И ВЪЗМОЖНОСТИ

Светла Петрова Център за контрол и оценка на качеството на училищното образование

РЪКОВОДСТВО ЗА СЪСТАВЯНЕ НА ТЕСТОВЕ*

Фернандо Картрайт, Джери Мусио

Книжка 1
Уважаеми читатели,

вет, както и от международния борд за предоставените статии и студии, за да могат да бъдат идентифицирани в полето на образованието пред широката аудитория от педа- гогически специалисти във всички степени на образователната ни система. Благодаря за техния всеотдаен и безвъзмезден труд да създават и популяризират мрежа от научни съобщества по профила на списанието и да насърчават научните изследвания. Благодаря на рецензентите от национално представените висши училища, на- учни институции и

РЪКОВОДСТВО ЗА СЪСТАВЯНЕ НА ТЕСТОВЕ

Фернандо Картрайт, Джери Мусио

2012 година
Книжка 6
DEVELOPMENT OF SCIENCE IN KAZAKHSTAN IN THE PERIOD OF INDEPENDENCE

Aigerim Mynbayeva Maira Kabakova Aliya Massalimova

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
СИСТЕМАТА ЗА РАЗВИТИЕ НА АКАДЕМИЧНИЯ СЪСТАВ НА РУСЕНСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ „АНГЕЛ КЪНЧЕВ“

Христо Белоев, Ангел Смрикаров, Орлин Петров, Анелия Иванова, Галина Иванова

Книжка 2
ПРОУЧВАНЕ НА РОДИТЕЛСКОТО УЧАСТИЕ В УЧИЛИЩНИЯ ЖИВОТ В БЪЛГАРИЯ

* Този материал е изготвен въз основа на резултатите от изследването „Parental Involvement in Life of School Matters“, проведено в България в рамките на проек- та „Advancing Educational Inclusion and Quality in South East Europe“, изпълняван

ВТОРИ ФОРУМ ЗА СТРАТЕГИИ В НАУКАТА

Тошка Борисова В края на 2011 г. в София се проведе второто издание на Форум за страте- гии в науката. Основната тема бе повишаване на международната видимост и разпознаваемост на българската наука. Форумът се организира от „Elsevier“ – водеща компания за разработване и предоставяне на научни, технически и медицински информационни продукти и услуги , с подкрепата на Министер- ството на образованието, младежта и науката. След успеха на първото издание на Форума за стратегии в науката през

Книжка 1
РЕЙТИНГИ, ИНДЕКСИ, ПАРИ

Боян Захариев

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.